Индекс на статията
Център за славяно-византийски проучвания
"Проф. Иван Дуйчев"
Калина Минчева, Светозар Ангелов
Научни консултанти: Вася Велинова, Костадинка Паскалева
ВЪВЕДЕНИЕ
Настоящият корпус от църкви и манастири в Югозападна България през XV-XVII в. представлява първа част от проект с научен ръководител проф. Аксиния Джурова, който има за цел да представи съвременното състояние на паметниците от този регион сравнен с архивния материал, съхраняван в Центъра за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" към Софийски университет "Св. Климент Охридски", т.е. отправна точка в изготвянето на тази част от корпуса е фотоархива на проф. Ас. Василиев и проф. П. Мутафчиев, както и излезлите досега публикации: монографии и отделни студии. Подобна идея възникна сред сътрудниците на Център "Проф. Иван Дуйчев", по конкретно докторантите Калина Минчева и Светозар Ангелов, и като резултат от подготвяните от тях дисертационни трудове и проект по линия на СУ "Св. Климент Охридски", който намира своето продължение и в подобен с Министерство на образованието и науката. Така, тази задача, която стартира от 2006 г. е дългосрочна до 2009 г. и в този смисъл се надяваме да можем да обхванем материала посочен в териториалните граници на югозападните български земи.
В процеса на работа се изясниха и принципите на поднасянето на паметниците и параметрите на описанието, както и илюстративният материал. Като най-сполучлив бе избран регионалният принцип, т.е. да се представят поетапно църквите и манастирите от Софийско, Трънско, Брезнишко, Кюстендилско, Бобошевско, по дефилето на р. Искър. Още в първата част на корпуса пролича, че при това деление някои от паметниците излизат извън географските граници на посочения в заглавието регион (например църквата в Карлуково по Искърското дефиле), което означава, че до известна степен заглавието би трябвало да не се възприема в буквалния смисъл на географските очертания.
Опитали сме се за всеки от включените църкви и манастири да приложим констативния метод, т.е. без излишни коментари, които са предмет на следващ етап на изследване, да дадем историческа справка, където това е възможно, архитектурен план и опис на запазените стенописи. Под илюстрациите, съпровождащият текст включва название на сцената и мястото й в храма. Корпусът е придружен с обща библиография, включваща и издания на използваните извори.
Тези скромни цели, но според нас, с оглед добиване на представа за съвременното състояние на църквите и манастирите, полезни за научната общност, стана възможно благодарение на спечеления проект от Фонд Научни изследвания към СУ "Св. Климент Охридски" "Църкви и манастири в Югозападна България през XV-XVII в.", както и на безвъзмездната научна помощ на ст.н.с. Костадинка Паскалева, за което й изказваме нашата искрена благодарност. За оказаното съдействие за достъп до паметниците, дължим своята особена благодарност на Светия синод на Българската православна църква и Негово светейшество Максим, Патриарх български, както и на Кметските управи и Църковните настоятелства в селищата и на свещенослужителите в отделните църкви, без чиято благоразположеност това издание не би се осъществило.
Проф. д.изк.н. Аксиния Джурова
Църкви и манастири в Софийско от XV - XVII в.
Кремиковският манастир „Св. Георги"
Светозар Ангелов
Кремиковският манастир „Св. Георги" се намира на 2 км от с. Кремиковци, Софийско върху южните склонове на Стара планина1. За основаването на обителта няма сигурни исторически данни. Първите точни сведения за манастира датират от края на ХV в. Това научаваме от съдържанието на почистения и разчетен ктиторски надпис от източната стена на притвора, над входа към наоса. В него се съобщава за възобновяването на храма „Св. Георги" от софийския митрополит Калевит и двамата му синове Радивой и Данко на 31 януари 1493 г. Накрая на надписа с писмо в стил „вяз" е добавена приписка за смъртта на Калевит през 1503 г.2
Църквата „Св. Георги" в Кремиковския манастир е от малкото цялостно реставрирани паметници на монументалната живопис от края на XV в. в българските земи. Работата по реставрацията започва още през 60 години на XX в. и продължава до 2000 г.3 Днес стенописите са в много добро състояние.
Архитектурата на църквата „Св. Георги" е от типа на малките, еднокорабни сгради, така характерни за XV-XVII в. Тя има план с форма на издължен правоъгълник и се състои от засводен наос и притвор с общ двускатен покрив4. Днешния облик на църквата е резултат от два строителни периода. Храмът е имал втори притвор, изписан през 1611 г., сега съборен. Архитектурните данни показват съществуването на една първоначална постройка, разрушена до определена височина на стените, а по-късно възобновена. За този втори етап (1493 г.) ни информира ктиторският надпис от притвора5.
Иконографската програма на църквата „Св. Георги" е в съответствие с установената декорация на малките еднокорабни храмове от XV — XVII в.
В наоса стенописите от свода не са запазени. В конхата на апсидата е изобразена Богородица Ширшая небес с бюст на благославящия Xристос Емануил. Под нея е изписан фриз от медальони с допоясни образи на светци. Това са св. Спиридон Тримитунтски, св. Ахил архиепископ Лариски, св. Герман - патриарх Български, св. Климент Охридски и още двама, чието идентифициране не е сигурно6. Под тях е разположена сцената Мелисмос или Поклонение на жертвата. Младенецът Xристос е изобразен като жертва върху олтарната трапеза. От двете страни са представени по един ангел, с червени крила и рипиди и по двама църковни отци с разтворени свитъци - сред тях са литургистите св. Йоан Златоуст и св. Василий Велики, а имената на другите двама не са запазени. Сцената се разгръща в долните регистри на северната и южната стена в олтара с образите на св. Кирил Александрийски и св. Григорий Нисийски, обърнати на изток и държащи разгънати свитъци. Върху северната стена, както е обичайно, в първия регистър е представена сцената Видението на св. Петър Александрийски. От двете страни на апсидата своето традиционно място заема сцената Благовещение. В арката над нея зографите са разположили композицията Петдесетница, в която са включили само фигурите на апостолите. В протезисната ниша виждаме образа на архидякон Стефан. Стенописната програма на олтарното пространство завършва с фриз от допоясни изображения в медальони на: римския папа св. Силвестър, Александрийския патриарх св. Йоан Милостиви, Антиохийския епископ св. Игнатий Богоносец, Смирненския епископ Поликарп, неизвестен светец и св. Xаритон. Отсъствието на сцената Причестяване на апостолите може да се обясни с малките размери на църквата7.
В наоса както обикновено се разгръщат сцени от живота на Xристос, според евангелския цикъл. Началото е поставено в източния край на южната стена с Рождество Xристово. В западна посока следват сцените Сретение Господне, Възкресение Лазарово, Влизане Йерусалим, Тайната вечеря и Умиване на нозете. Върху западната стена цикълът, в който се смесват Празниците и Страстите, продължава с Предателството на Юда и Отричането на Петър, разположени от двете страни на Успение Богородично. На северната стена са представени сцените Съдът на Пилат, Поруганието, Пътят към Голгота, Разпятие, Сваляне от кръста, Оплакване, Жените мироносици на гроба и Слизане в ада. Поради малкото пространство на храма цикълът на Празниците и Страстите не е пълен. Този редуциран репертоар е типичен за малките провинциални църкви. Интересно е да се отбележи, че тук липсват сцените Възнесение и Преображение. По надолу следва фриз от изображения на светци в медальони. Под тях е разположен регистърът със светци в цял ръст. До олтарната преграда, на южната стена, в пластична арка е изобразен патрона на църквата св. Георги на бял кон. След това са представени светците-лечители Козма и Дамян и сцената Причестяването на Мария Египетска - частично запазена. На западната стена, отляво на вратата, обичайното си място на пазител на храма заема архангел Михаил. От другата страна на вратата са изобразени св. Константин и Елена. На северната стена, регистърът продължава със светците-войни Меркурий, Теодор Тирон, Теодор Стратилат и Димитър. До тях са св. Никола и Дейсиса8.
Една от най-интересните сцени в идейната програма на притвора е ктиторската композиция. Тя заема източния край на северната стена. В нея са представени образите на Радивой, поднасящ модел на храм, неговата жена, двете им деца, митрополит Калевит, приятелски прегърнат от св. Георги и над всички Xристос, приемащ акта на дарителството и застъпничеството. Тук е подчертано привилегированото положение на ктиторите. От техните облекла може да се приеме, че те принадлежали към един богат и знатен род. До фигурите на децата има два надписа, от които научаваме за едно тъжно събитие в семейството на ктиторите. Там са посочени месеца и годината на тяхната смърт - август 1493 г., както и техните имена Драгана и Тодор.9 Върху източната стена на притвора са разположени 13 сцени от житийния цикъл на св. Георги. В патронната ниша, над входа е изписан образът на св. Георги на трон, триумфиращ над победения змей - неприятел10.
От светците в цял ръст в предверието са представени св. Евтимий Велики, св. Сава Освещенни, св. Арсений Велики, св. Онуфрий, св. Пахомий в разговор с ангела и др. Тези образи стават задължителни за притвора на църкви от манастирски тип, каквато е Кремиковската. Върху северната стена, точно срещу южния вход е изобразена голямата композиция Св. Георги спасява царската дъщеря. Между тази сцена и ктиторската композиция са образите св. Илия и св. Йоан Кръстител, символизиращи връзката между Стария и Новия завет11.
Средният регистър от южната, западната и северната стена на притвора е зает от сцените на Богородичния цикъл, според апокрифното протоевангелие на Яков: Благовестта на Йоаким, Благовестта на Ана, Рождество Богородично, Милуването на Богородица, Първите стъпки, Изпиване на водата на успокоението. Като продължение на цикъла зографите са включили и сцени от детството на Xристос: фрагменти от Благовещение, Поклонението на влъхвите, Завръщането на магите, Бягство в Египет и др. Особеност на Кремиковската църква е композицията Коледен химн, най-горе на западната стена, която не се среща сред нашите паметници12.
Особено впечатление в живописта на Кремиковския храм прави разнообразието на декоративните фризове - изящни плетеници и флорални мотиви. Почти същите плетеници са използвани при украсата на известното Кремиковско евангелие, изготвено за манастира през 1497 г. по поръка на софийския митрополит Калевит13.
В Кремиковският манастир са създадени и няколко висококачествени икони - Xристос Пантократор, изписана едновременно със стенописите от наоса, Св. Георги убива драконаот 1667 г., Св. Йоан Крътител с житийни сцени от 1595 г. (днес в Държавния исторически музей в Москва)14.
Стенописният ансамбъл на Кремиковската църква „Св. Георги", притежава висока художествена и историческа стойност. Дело на талантливи зографи, той се нарежда сред най-добрите образци на балканското монументално изкуство от поствизантийския период.
Бележки:
1Чавръков, Г. Български манастири. Паметници на историята, културата и изкуството. С., 1974, с. 178-183; Прашков, Л., Ел. Бакалова, Ст. Бояджиев. Манастирите в България. С., 1992, с. 143-148.
2Кирин, Ас. Ктиторският надпис от 1493 г. в Кремиковския манастир. - Paleobulgarica/ Старобългаристика, XIII, 1989, кн. 2, с. 87-99.
3Вълева, Цв. Стенописите от олтарното пространство на църквата в Кремиковския манастир след тяхната реставрация. - Проблеми на изкуството, 2005, кн. 3, с. 41.
4Пасклева, К. Църквата „Св. Георги" в Кремиковския манастир. С., 1980, с. 12.
5Пак там, с. 14-15.
6Пак там, с. 49-50; Вълева, Цв. Стенописите от олтарното пространство... , с. 41-42.
7Паскалева, К. Църквата „Св. Георги"..., с. 49-51; Вълева, Цв. Стенописите от олтарното пространство..., с. 41-45.
8Пасклева, К. Църквата „Св. Георги"..., с. 51-65.
9Grabar, A. La peinture religieuse en Bulgarie. Paris, 1928, р. 324, 334-336; Василиев, Ас. Ктиторски портрети. С., 1960, с. 63-66; Пасклева, К. Църквата „Св. Георги"..., с. 18-19, 34-46.
10Grabar, A. La peinture religieuse..., р. 327-330; Пасклева, К. Църквата „Св. Георги"... , с. 72-95.
11Пасклева, К. Църквата „Св. Георги"..., с. 68-71.
12Grabar, A. La peinture religieuse..., р. 330-333; Пасклева, К. Църквата „Св. Георги"..., с. 95-112.
13Паскалева, К. Църквата „Св. Георги"..., с. 20-21.
14Пак там, с. 25-27
Църквата „Св. Димитър" в Подгумерския манастир - Софийско
Светозар Ангелов
На около половин километър от с. Подгумер, Софийско, се намира късносредновековният манастир „Св. Димитър". Резултатите от извършената реставрационна работа по част от стенописите показват, че неговото възникване трябва да се отнесе към втората половина на ХV в.1
По отношение на архитектурата манастирската църква „Св. Димитър" се състои от наос, притвор и открита галерия от юг и запад. Този специфичен план се среща и при други паметници от региона, например църквата на Елешнишкия манастир и др. Днешният архитектурен облик е резултат от три основни строителни фази - издигането на наоса, прибавянето на притвор в края на XVI в. и изграждането на откритата галерия, вероятно през XVII в. През XIX в. е избита част от стената отделяща наоса от притвора, като е заменена с аркада, носена от дървени колони2. По този начин пространството на наоса се увеличава двойно и се осигурява достъп на по-голям брой богомолци.
От XIX в. датира последното изписване на църквата. Тези късновъзрожденски стенописи са скрили голяма част от по-старата живопис, а фреските от притвора са били замазани с вар.
През 1970 г. е направено научно-мотивирано предложение църквата „Св. Димитър" в Подгумерския манастир да бъде обявена за паметник на културата от местно значение3.
През 80 години на XX в. е разкрита и реставрирана част от старата подгумерска живопис. Тя е била изпълнена на три етапа - през втората половина на XV в., в края на XVI в. и през XVII в.4
Днес стенописите от притвора са почистени от варните бадани и укрепени, като ни разкриват един сравнително добре съхранен живописен ансамбъл от края на XVI в. Важен извор за историята на подгумерската църква „Св. Димитър" е наскоро разкритият и разчетен ктиторски надпис на западната стена, над входната врата. Според него фреските от притвора са създадени по инициатива на игумена йеромонах Митрофан и по времето на софийския митрополит Симон през 1596 г. От надписа научаваме, че изписването е извършено за 67 дни - от 6 юни до 12 август5. Тогава наосът на църквата е бил вече изписан. Майсторите зографи запазват по-ранните стенописи от свода и горните пояси и изписват само ниският регистър с изображения на светци в цял ръст. На северната стена в олтара се разкрива част от Видението на св. Петър Александрийски, срещу него на южната стена е представен св. Спиридон Тримитунтски. От изток на запад, на южната стена, следват образите на св. Теодор Стратилат, св. Пантелеймон, св. Козма и св. Дамян. Върху северната стена е запазена фигурата на св. Йоан Кръстител от Дейсиса. Стенописите от XIX в., чието сваляне предстои, не ни дават възможност да си изградим по-пълна представа за иконографската програма на наоса датираща вероятно от втората половина на XV в. Горе в свода най-вероятно, са изобразени ипостасите на Xристос, а от двете страни и сега се виждат част от фризовете със старозаветни пророци. От цикъла със Страстите, на южната стена се различават сцените Умиване на нозете и Молитва в Гетсиманската градина, а на северната Разпятието, Жените мириносици на гроба, Възкресение и Възнесение. На западната стена своето обичайно място заема Успение Богородично.
Когато през 1596 г. йеромонах Митрофан предприема изписването на притвора, на източната му стена вече имало изображения. Това са образът на св. Димитър, в патронната ниша, и сцената Страшният съд. Преди изграждането на притвора те украсявали западната фасада на църквата. Изображението на св. Димитър и стенописите от наоса са изписани по едно и също време - към края на XV в. В притвора живописта върху свода, южната, северната и западната стена, изпълнена през 1596 г. няма идейна връзка с тази на източната6.
В свода са представени три големи медальона с изображения на Xристос Емануил, Уготованият престол и Богородица Оранта. От двете им страни, вместо обичайните старозаветни пророци, са изписани образите на архиереи в медальони. Фреските на северната стена са унищожени, а от тези на южната е съхранен само най-горният регистър. Там са изобразени: евангелист св. Йоан Богослов, Xристос изцелява болния от воднянка, Xристос Ангел от Великия съвет - в медальон под прозореца, Старозаветна троица (Гостолюбие Аврамово) и евангелист св. Марко.
Живописта на западната стена е запазена изцяло. В люнета е представена сцената Петдесетница. Под нея е разположен фриз с изображения на жени-светици в медальони - св. Анастасия Фармаколитрия, св. Екатерина, св. Неделя, св. Петка, св. Теодора Александрийска и една неизвестна. В долния пояс, отляво на вратата е поместен образът на св. архангел Михаил. Тук зографът не го рисува като войн — пазител на храма, държащ меч и свитък, както най-често го срещаме, а с монашеско облекло и свитък. Всъщност това е част от монашеската сцена Пахомий и ангела, и присъствието й в манастирска църква, каквато е Подгумерската, е съвсем естествено. От дясно на вратата са изписани св. Севастиян и св. Марина. Това е най-ранното засега изображение на св. Севастиян по българските земи. Неговото присъствие тук носи апотропейно значение, вероятно като пазител срещу чумата - този бич през Средновековието7.
В откритата южна галерия, изградена вероятно през XVII в., под стенописите от XIX в. се виждат фрагменти от по-ранна живопис, изпълнена наскоро след изграждането й. На източната стена в малката апсида се вижда долната част от трон и фигура - вероятно Богородица на трон. Тя е фланкирана от архангели, запазена е долната част от изображението на един от тях. В източната част на южната фасада от по-стария слой стенописи могат да се видят част от главата на св. Илия и конете от колесницата му.
Днес манастирът „Св. Димитър" до с. Подгумер е превърнат в клиника за душевно болни. Манастирските сгради и особено църквата, въпреки усилията на персонала, постепенно западат. Ако скоро не бъдат взети необходимите мерки за запазването на този ценен исторически и художествен паметник, до няколко години той ще бъде безвъзвратно изгубен.
Едва след цялостната му реставрация ще може да се направи едно по-детайлно и по-задълбочено проучване на етапите на изграждане, на иконографската програма и стила. По този начин манастирът „Св. Димитър" до с. Подгумер ще съхрани своето достойно място сред останалите обители от Софийската Света гора.
Бележки:
1Геров, Г. Новоразкрити стенописи от XVI в. В Подгумерския манастир. - В: Българският шестнадесети век. С., 1996, с. 641.
2Мутафчиев, П. Из нашите старопланински монастири. - В: Сборник на Българската Академия на Науките, кн. XXVII, С., 1931, с. 7-11.
3Каменова, Д. Научно-мотивирано предложение за обявяване на църквата „Св. Димитър" - Подгумерски манастир - Софийско за паметник на културата. 1970.
4Геров, Г. Новоразкрити стенописи..., с. 642.
5Пак там, с. 642, 654.
6Пак там, с. 643.
7Пак там, с. 647
Елешнишкият манастир „Успение на Света Богородица"
Калина Минчева
Църквата „Успение на Св. Богородица" в Елешнишкия манастир и нейните стенописи са сравнително добре проучени в посветеното на нея издание на В. Пандурски1. Един от първите учени, които изследват манастира е П. Мутафчиев2, а на стенописите от XVI в. подробно се спира и Б. Пенкова3. Манастирът е включен в повечето монографии, посветени на българските манастири4.
За първи път намираме сведения за Елешнишкия манастир в приписка от 1577 г. оставена от Байчо Граматик в Четвероевангелие, писано в манастира и днес съхранявано в Църковния историко-архивен институт5. От XVII в са известни и други приписки, които ни дават сведения за дарените ръкописи на манастира6.
Елешнишкият манастир се намира на 4 км североизточно от с. Елешница, Софийско. От манастирския комплекс днес са запазени църквата, една жилищна сграда, в която текат ремонтни дейности и силно разрушената магерница.
Църквата е еднокорабна, едноапсидна, с притвор и открита галерия откъм южната стена, завършваща на изток с апсида. Наосът има цилиндрично засводяване, а нартексът е с дъсчен таван. Покривът е двускатен. Размерите на църквата са 13,50 на 6,40 м. Според П. Мутафчиев първоначално цялата църква е била засводена, а откритата галерия е прибавена по-късно. Най-вероятно най-старата част от църквата е наосът, строен през втората половина на XVI в. По-късно е прибавен притворът7. Според В. Пандурски в средата на XIX в. е добавена откритата галерия. Главният вход на църквата е откъм южната стена на притвора. На северната стена близо до олтара също има врата, но тя е от по-късно време. Наосът се осветява от юг от три малки прозорчета8.
Над вратата на западната стена в наоса е запазен ктиторски надпис, който съобщава, че изграждането и изписването на църквата са от един и същи период, годината на създаването е изтрита. Съхранени са и надписи към стенописите на църковнославянски език.
В църквата са запазени три стенописни слоя - от XVI, XVII и XIX в. , но на последния, описан от В. Пандурски, тук няма да се спираме9.
Първият слой от края на XVI в. е запазен в наоса върху източна, южна и западна стена и върху източната стена на нартекса, която по това време е западна фасада. Фреските от свода и източната стена на нартекса са разкрити през 90-те години на XX в. след реставрационна работа в църквата.
В свода на наоса са разположени: Xристос от Възнесението, Бог - Саваот, Xристос Пантократор и Уготования престол (Xетимасия).
На източната стена е изобразено Възнесението, а от двете страни на апсидата - Благовещение. В апсидата е Богородица с Младенеца на трон, а до нея два архангела. Над нея е Убрусът. В центъра на апсидата е Поклонение на жертвата (Мелисмос), с четиримата отци на църквата - в южната половина са св. Йоан Златоуст и св. Григорий Богослов, другите два образа са много разрушени.
Върху южната стена в най-горния регистър са запазени сцените от празничния цикъл: Рождество Xристово, Сретение Господне, Кръщение Господне, Влизане в Йерусалим и Възкресяване на Лазар. В долния регистър са сцените: Тайната вечеря, Молитвата в Гетсиманската градина и Умиване на нозете. В този регистър са изобразени допоясно и двама архиереи, които не могат да бъдат идентифицирани. Следва фриз със седем медальона. От тях са идентифицирани само св. Орест, св. Мардарий, св. Юлита и св. Кирик. В най-долния регистър са светците в цял ръст: св. Йоан Милостиви, св. Никола, св. Козма, св. Дамян, св. Симеон Стълпник, св.Зосим и св. Мария Египетска.
На западната стена в най-горната част е представена сцената Преображение Господне. Под нея в центъра е разположено Успение Богородично, от лявата му страна е Рождество Богородично, а от дясната – Христос с жените мироносици. Вляво от входа са поместени изображенията на Христос на трон, св. Арсений и до самия вход - Св. Архангел Михаил. Вдясно от входа са изобразени св. св. Константин и Елена, а над тях три медальона на жени светици.
Върху източната стена на притвора, е разположена композицията на Страшния съд10.
Живописта от XVI в. е в приглушен колорит с опростена гама и се приближава до тази от църквите в Струпецкия манастир и с. Марица11. Тя носи традициите на Охридската живописна школа12.
Вторият живописен слой в църквата е от началото или първата половина на XVII в. , т.е. правен малко след първия. Той е запазен най-цялостно в притвора. Там са изобразени сцените от Богородичния Акатист и Вселенските събори.
На южната стена са запазени сцените: Благовещение, Рождество Христово, Мъдреците пътуват, водени от Ангел, фрагментарно са запазени - Зачатие и Буря от помисли и съмнения. Разказът продължава на западната стена с: Поднасяне на даровете, Връщане на мъдреците във Вавилон, Бягство от Египет, Сретение Господне, Ново творение показа, Като видяха странното Рождество, Неописуемото Слово слезе на земята и Всяко ангелско естество. От този пояс на северната стена е запазена малка част от сцената - Красноречивите витии се удивляват.
В долния регистър на южната стена вляво от вратата е изобразен св. Архангел Михаил. В дясно от вратата са: неизвестен светец, св. Ефрем, св. Евтимий, св. Стефан Нови и св. Елисей. На западната стена е изписан св. Йоан Рилски, както и сцените с Шестия и Първия вселенски събори. На северната е запазен фрагмент от Втория Вселенски събор. Според В. Пандурски стенописите от XVII в могат да се отнесат към школата на Пимен Зографски. Тази живопис по своята стилова характеристика се приближава до стенописите от църквата в Куриловския манастир и притвора на Илиенския13.
Днес манастирът е в добро състояние. В него се извършват строително-ремонтни работи и вероятно отново ще посреща туристи и поклонници.
Бележки:
1Пандурски, В. Елешнишкият манастир. С., 1981.
2Мутафчиев, П. Из нашите старопланински манастири. С., 1931, с. 22-27.
3Пенкова, Б. Стенописите от XVI век в църквата „Успение Богородично" на Елешнишкия манастир край София. - В: Българският шестнадесети век. С., 1996, с. 621-640.
4Чавръков, Г. Български манастири. С., 1978, с. 188-191; Прашков, Л., Бакалова, Е., Бояджиев, Ст. Манастирите в България. С., 1992, 153-157; Нешев, Г. Български манастири през вековете, С., 2006, с. 84.
5Христова, Б. Караджова, Д., Икономова, А. Български ръкописи от ХI до ХVIII век запазени в България. Своден каталог. Т. I, С. 1982, с. 101, № 249.
6Чавръкив, Г. Цит. съч., с. 188-189; Пенкова, Б. Цит. съч., с. 628.
7Мутафчиев, П. Цит. съч., с. 23-24.
8Пандурски, В. Цит. съч., с. 5-6.
9Пандурски, В. Цит. съч., с. 19-20.
10Пенкова, Б. Цит. съч., с. 639-640.
11Пандурски, В. Цит. съч., с. 12.
12Пенкова, Б. Цит. съч., с. 629. Тя публикува 9 чернобели илюстрации.
13Пандурски, Цит. съч., с. 18-19. В. Пандурски публикува 48 илюстрации
Сеславският манастир „Св. Николай"
Калина Минчева
На Сеславския манастир се спират редица наши изследователи, които проучват историята и културата по българските земи1. На него е посветена и отделна монография на Дора Каменова2. С проблемите на реставрация на стенописите се е занимавал П. Попов3.
Сеславският манастир се намира на 100-150 м над с. Сеславци, Софийско. Той е основан в началото на XVII в. Ктиторският надпис на западната стена на наоса е замазан през XIX в. и не може да се прочете точната година на изписване на църквата, Д. Каменова предполага, че тя е 1616 г.
Манастирът е издигнат със средства на местни жители, начело с йеромонах Данаил. В него се развива книжовно-просветна дейност4.
Днес от манастирския комплекс е съхранена само църквата, а в северната част на двора се вижда полуразрушена жилищна сграда.
Църквата на Сеславския манастир е едно-корабна, едноапсидна, с полуцилиндрично засводяване и двускатен покрив. Апсидата е със самостоятелно покритие. Размерите на сградата са 14,60 на 6,50 м. Вътрешното пространство на храма е разделено на наос и нартекс. Характерни се явяват срещуположните засводени ниши на източната и северната стени. Осветлението в наоса идва от прозорци върху южната стена и апсидата, а в притвора също от юг. Върху източната стена на нартекса за отбелязване са трите ниши - над вратата и от двете й страни. Отвън на западната стена, освен аркираната ниша, в която се изобразява патрона, над входа има и три каменни розети. Църквата е изградена е от ломени камъни, споени с бял хоросан5.
Запазени са два живописни слоя - от XVII в. и XIX в., като от последния е съхранен само най-долният регистър на правите светци върху северната стена.
В свода на наоса са разположени Xристос от Възнесението, Xристос Емануил, Xристос Пантократор и Xристос от Великия Ангелски съвет. От двете им страни са образите на 28 пророци.
В апсидата е изобразена Богородица Ширшая Небес с два Архангела в цял ръст. Под тях е изписана Божествената литургия. На долния ред е сцената Мелисмос но е запазена само горната част на фигурите на църковните отци - св. Спиридон, св. Григорий Богослов, неизвестен светец, св. Йоан Златоуст, св. Йоан Милостиви и св. Григорий Чудотворец. В горната част на олтара е изписано Възнесението, а от двете страни на апсидата - сцената Благовещение.
Празничният и страстният цикъл са подредени в два регистъра на южната и северната страна, като за Сеславската църква е характерно, че са пропуснати някои от сцените на Страстите Xристови и на тяхно място са изобразени сцени от чудесата на Xристос. Началото е както обикновено от източния ъгъл на южната стена с Рождество Xристово, Сретение Господне, Кръщение Господне, Възкресение Лазарово, Влизане в Йерусалим и Умиване на нозете. На северната стена от запад започват сцените на страстите: Тайната вечеря, Молитва в Гетсиманската градина, Разпятие, Оплакване, Ангел на Гроба Господен и Слизане в Ада и продължават на южната стена на втория ред с: Неверието на Тома. След това са подредени чудесата на Xристос: Xристос се явява на жените мироносици, Изцеляването на недъгавия, Xристос и самарянката, Xристос изцелява слепия по рождение, Xристос изгонва седемте бяса от Мария Магдалена. Продължават на северната стена: Xристос и книжниците в храма, Явяването на Xристос при Тивериадско море, Xристос изцелява слепите, хромите и прокажените, Петдесетница, Xристос изцелява глухия, недъгавия и парализирания и Xристос проклина смоковницата. Под тези сцени на южната и северната стена е изобразен фриз от медальони на 31 светци в цял ръст. В най-долния регистър са изображенията на големите фигури на светци в цял ръст. На южната стена са: св. Доротей, св. Павел, св. Атанасий Александрийски (в нишата), Св. Архангел Михаил (между двете ниши), св. Теодор Тирон, св. Теодор Стратилат, св. Евстатий, св. Агапий и св. Теоктист.
В горния край на западната стена е сцената Преображение Христово, а от двете й страни са образите на един неизвестен светец и Ангел. На долния ред в центъра е изписано Успение Богородично, от лявата му страна е сцената Въведение Богородично, а от дясната - Преломяване на хляба в Емаус. От двете страни на входа са изписани два Ангела с разгърнати свитъци, отляво са образите на св. св. Козма и Дамян, а отдясно - св. св. Константин и Елена. Над входа се намира ктиторският надпис.
Сводът на притвора е разделен на три правоъгълни пояса, в които са изобразени: пророк Малахий, пророк Илия, пророк Мойсей (в източния край), пророк Даниил, св. Йоан Кръстител и пророк Захарий (в центъра), Св. Богородица между Архангелите Михаил и Гавраил (в западния край). От двете им страни са допоясните изображения на 20 светци.
В зенита на източната стена е изписан медальон на Св. Богородица с Младенеца и от него тръгва Лествицата на Яков. Следват сцени от Богородичния акатист. Под тях е изображението на патрона на църквата от Х1Х в., От ляво на входа са образите на св. Симеон Стълпник и св. Пахомий, а от дясно - Ангел и св. Алипий Стълпник.
От южната стена в два реда започва Богородичния акатист. На първия ред от изток са сцените: Ангел Вестител, Дръзновението на Девата, Разумът Неразумява, Осеняване от Всевишния да зачене, Срещата на Мария и Елисавета, Йосиф с буря от съмнения. Цикълът продължава на северната стена с: Поклонение на пастирите, Мъдреците следват Боготечната звезда, Синовете халдейски носят дарове, Завръщане на богоносните проповедници във Вавилон и Светлината на истината възсиява в Египет. На източната стена са изобразени: Симеон в храма узнава в Младенеца Бога съвършен и Показа се нова твар. Богородичният цикъл продължава на втория ред на южната стена: Като видяха странното Рождество, Неописуемото слово изцяло беше на земята, Удивлението на ангелското естество, Витии многовещи замълчават като риби безгласни, на северната стена: Христос иска да спаси света, Богородица Стена на девиците, Всяко пение е безсилно, Девата е светлоносна свещ, Христос разкъсва ръкописанието. Акатистът завършва на източната стена с: Богородица Одушевения храм и Молитва - О, възпявана майко.
Под тях на северната и южната стена са допоясни изображенията на 22-ма светци.
В най-долния регистър са изписани светци в цял ръст. На южната стена са образите на св. Панталеймон, св. Теодосий, св. Павел, св. Онуфрий, св. Макарий Египетски, св. Йоан Рилски, св. Зосим, св. Мария Египетска. На северната страна са изписани: св. Йоан Калевит, св. Стефан Преподобни, св. Онуфрий, св. Сава, св. Герасим, неизвестен светец, св. Ефрем, св. Евтимий и св. Антоний.
На западната стена е изобразена сцената Дърво Евсеево, а под нея са правите светци, от ляво на входа: св. Прохор Пшински, св. Йоаким Сарандапорски и св. Гавраил Лесновски, а от дясно - св. Иларион Мъгленски, св. Алексий Човек Божи и св. Ефросим Магер.
Изписването на църквата на Сеславския манастир се свързва с личността на Пимен Зографски. Но това предположение за нея не е сериозно аргументирано. Наблюдава се известно сходство в иконографията на Сеславския и Курилския манастир, което ни навежда на мисълта, че са работени от една група майстори6.
Църквата на Сеславския манастир дълго време е била недостъпна, защото се е намирала в границите на урановите мини, но въпреки това тя е относително добре запазена. Днес паметникът е в реставрация.
Бележки:
1Мутафчиев, П. Из нашите старопланински манастири. С., 1931, с. 20-23; Чавръков, Г. Български манастири. С., 1978, с. 184-187; Прашков, Л., Бакалова, Е., Бояджиев, Ст. Манастирите в България. С., 1992; с. 148-152и др.
2Каменова, Д. Сеславската църква. История, архитектура, живопис..
3Попов, П. Проучване и състояние на стенописите в църквата на Сеславски манастир (с оглед на тяхната реставрация). - В: Въпроси на консервацията е реставрацията. Т. III, С., 1989, с. 43-57.
4Каменова, Д. Цит. съч. с. 5-6, 107, бел. 6.
5Мутафчиев, П. Цит. съч., с. 20; Каменова, Д. Цит. съч., с. 8-14.
6Каменова, Д. Цит. цъч., с.95-107. Д. Каменова публикува 68 илюстрации.
