КУЛТУРА И ИЗКУСТВО

Тристан и Изолда - VII. Джуджето Фросин

Посещения: 21919

Индекс на статията

 

VII
Джуджето Фросин

 

Проклето да е трижди туй джудже,
щом иска да погуби знатен воин!

(Билхарт Обергски)

 

Крал Марк се помирил с Тристан. Разрешил му да се завърне в замъка и както по-рано Тристан отново прекарвал нощта в кралската стая сред най-близките и доверени хора на краля. Когато поискал, той можел да влиза в нея или да излиза: кралят вече не се грижел за това. Но кой може дълго време да пази в тайна любовта си?

Марк опростил вината на коварните барони и когато един ден сенешалът Динас от Лидан срещнал гърбавото джудже да скита немило-недраго из горите, завел го при краля, който се смилил над него и опростил злодеянието му.

Ала кралската доброта възбудила още повече омразата на бароните. След като отново изненадали Тристан и кралицата, те се съюзили със следната клетва: ако кралят не изгони своя племенник от кралството, те ще се оттеглят в непристъпните си замъци и ще се опълчат срещу него. Повикали краля на разговор:

— Господарю, обичай ни, мрази ни, твоя воля; но ние искаме да изгониш Тристан. Той люби кралицата и всеки, който иска, вижда това, ала ние, ние няма да го търпим повече.

Кралят ги слушал, въздъхнал, навел глава към земята, и мълчал.

— Не, кралю, ние повече няма да търпим това, защото сега знаем, че тази вест, която по-рано те смути, вече не може да те изненада и ти се примиряваш с тяхното престъпление. Какво ще правиш? Помисли, посъветвай се.

Но ако завинаги не прогониш твоя племенник, ние ще се оттеглим в кашите баронски владения, ще принудим и другите васали да напуснат двореца, защото няма да понесем да останат там. Това е нашата воля пред теб. Избирай!

— Сеньори, веднъж повярвах на грозните ви думи за Тристан, после съжалявах за това. Но тъй като сте мои верни хора и не искам да загубя подкрепата на своите васали, посъветвайте ме, настоятелно ви моля, длъжни сте да ми дадете съвет какво да правя. Добре знаете, че отбягвам всякаква горделивост и невъздържаност.

— Тогава, господарю, повикайте тук джуджето Фросин. Вие не му вярвате заради премеждието в овошката градина, но нали то прочете по звездите, че кралицата ще дойде точно тази вечер под високия бор? Джуджето знае много неща, посъветвайте се с него.

Дотичал проклетият гърбушко и Деноален го завел пред краля. Чуйте какъв коварен съвет дало джуджето на Марк:

— Господарю, нареди на своя племенник още утре в зори да препусне галоп към Кардуел21, за да отнесе на крал Артур едно пергаментово писмо, запечатано с восък. Кралю, Тристан спи до твоето легло. Излез от стаята си по време на първия сън и аз се кълна в бога и в римския закон22, че ако изпитва греховна любов към Изолда, той ще попска да говори с нея, преди да замине. Но ако отиде при нея, без аз да разбера това и без ти да го видиш, тогава убий ме. Остави ме да подредя всичко останало, както аз си знам, внимавай само да не кажеш на Тристан за писмото преди лягане.

— Добре — съгласил се Марк, — така да бъде!

Тогава джуджето извършило грозно коварство. Отишло при един хлебар и за четири стари пари поискало ситно смляно брашно, което скрило под пеша на дългата си дреха. Ах! Кой някога би се сетил за такова коварство? Късно вечерта, когато кралят вече бил вечерял и телохранителите му заспали в обширната съседна стая, Тристан дошъл до леглото на краля, както обичайно правел.

— Скъпи племеннико, изпълнете волята ми: ще препуснете с коня си до Кардуел при крал Артур и ще му дадете да прочете това писмо. Предайте му поздрави от мен и не оставайте повече от ден при него.

— Кралю, ще го занеса утре.

— Да, утре преди разсъмване.

И ето Тристан силно развълнуван. От леглото му до леглото на Марк разстоянието било не по-малко от дължината на едно копие. Обзело го лудо желание да говори с кралицата и той мислено си обещал, че към призори, ако Марк е заспал, ще поговори с нея. Ах! Господи! Каква безумна мисъл!

Както обикновено джуджето лежало в кралската стая. Когато помислило, че всички спят, то станало и посипало ситното брашно между леглото на Тристан и кралското легло. Ако единият от влюбените отиде при другия, брашното ще запази отпечатъка от стъпките му. Но когато джуджето разпръсквало брашното, Тристан бил все още буден и го видял.

„Какво значи това? Джуджето няма навика да ме обслужва за мое добро; но то ще бъде разочаровано. Да не съм луд да оставя следите си!“

В полунощ кралят станал и излязъл, последван от джуджето. В стаята било тъмно: нито запалена свещ, нито някакъв фенер. Тристан се изправил в леглото си. Господи! Защо му хрумнала тази мисъл? Събрал крака, преценил разстоянието, скочил и паднал в леглото на краля. Уви! Предния ден в гората един глиган го бил наранил в крака и за нещастие раната въобще не била превързана. При напрягането от скока тя се отворила и пуснала кръв, но Тристан не усетил, че кръвта тече и обагря в червено чаршафите. А в това време навън под лунната светлина с помощта на магическото си изкуство джуджето разбрало, че влюбените са се събрали. Потръпнало от радостна възбуда и казало на краля:

— Върви, и ако и сега не ги хванеш заедно, заповядай да ме обесят!

Тогава тръгнали към стаята: кралят, джуджето и четиримата нечестивци. Но Тристан ги чул; станал и с един скок стигнал до леглото си… Уви! При скока във въздуха кръвта подло потекла от раната върху брашното.

Ето кралят, бароните и джуджето, което носело фенер. Тристан и Изолда се престрували, че спят. Те били останали сами в стаята заедно с Перинис, който спял в краката на Тристан и не мърдал. Но кралят видял окървавените чаршафи на леглото и ситното брашно на пода, обагрено с пресни капки кръв.

Тогава четиримата барони, които ненавиждали Тристан заради храбростта му, го задържали в леглото му и заплашили кралицата; подигравали се с нея, обиждали я и обещавали да ѝ дадат заслужена присъда. После открили кървящата рана.

— Тристан — рекъл кралят, — сега никакво опровержение вече няма да ви спаси. Утре ще умрете.

Тристан извикал към краля:

— Милост, господарю! В името на бога, който понесе страданието, господарю, смилете се над нас!

— Господарю, отмъсти му! — говорели нечестивците.

— Скъпи вуйчо, не ви умолявам за себе си, какво значение има моята смърт? Всички знаят, че ако не се боех да не ви разгневя, скъпо щях да платя тази обида на страхливците, които без вашата закрила не биха посмели да ме докоснат с пръст; но от уважение и обич към вас аз се оставям на вашето благоволение: ето ме, господарю, нравете с мен каквото искате, но помилвайте кралицата!

И Тристан се поклонил и паднал в краката му:

— Милост за кралицата, защото, ако някой в твоя дом е достатъчно дързък да поддържа лъжата, че изпитвам греховна любов към нея, ще ме срещне готов за двубой на бойното поле. Господарю, пощадете я, в името на бога!

Но тримата барони ги вързали с въжета, него и кралицата. Ах! Ако е знаел, че няма да му позволят да докаже невинността си в двубой на бойното поле, по-скоро би се оставил да отсекат ръцете и краката му, отколкото да понесе обидата, че подло е вързан.

Но той се осланял на бога и знаел, че никой няма да дръзне да вдигне оръжие срещу него. И наистина, с право се осланял на бога. Когато се кълнял, че не е обичал кралицата с греховна любов, подлеците се смеели на безсрамната му лъжа. Но аз се обръщам към вас, сеньори, вие, които знаете истината за чародейното питие, изпито на кораба в морето, вие ще прецените дали е лъгал! Престъплението не се доказва от постъпката, а от нейната справедлива присъда. Хората виждат постъпката, по бог вижда сърцата и той е единственият праведен съдник. Затова и е наредил всеки обвиняем да има възможност да защищава в битка своето право, а той самият се бие на страната на невинния.

Ето защо Тристан е поискал правосъдие и честен двубой и се пазел да не обиди с нещо крал Марк. Но ако е могъл да предвиди това, което отпосле се случило, той е щял да убие злодеите. Ах! Господи! Защо ли не ги е убил?

 

X

Right Click

No right click