КУЛТУРА И ИЗКУСТВО

Тристан и Изолда - III. Търсенето на хубавицата със златните коси

Посещения: 21921

Индекс на статията

 

III
Търсенето на хубавицата със златните коси

 

Набързо ви успокоих
със разказа за този косъм,
а той дълбока скръб ми носи.

(Из поемата „Лудостта на Тристан“)

 

В двореца на крал Марк имало четирима барони, най-нечестивите хора в кралството, които люто мразели Тристан заради храбростта му и нежната обич, която кралят питаел към него. И аз мога да кажа имената им: Андрет, Генелон, Гондони и Деноален. При това дук Андрет бил племенник на крал Марк, както и Тристан. Тъй като знаели, че кралят възнамерявал да остане без деца, за да завещае цялото кралство на Тристан, завистта им се разгаряла и с безброй лъжи и клевети настройвали корнуолските дворяни срещу Тристан.

— Колко много чудеса в живота му! — говорели нечестивците. — Но вие, сеньори, сте хора със здрав разум и не може да не се замислите над това. Че той победи Морхолт, това вече беше истинско чудо; но кон нечисти сили му помогнаха, та можа, почти мъртъв, сам да управлява лодка без гребла и без платна? Кой от пас, сеньори, би се решил да насочва кораб без гребла и без платна? Всеки знае, че това е по силите само на магьосниците. И после в коя магьосническа страна можа да намери цяр за раните си? Той наистина е магьосник. Да! Лодката му е била омагьосана, както и мечът му, и арфата му е магьосническа и всеки ден налива отрова в сърцето на крал Марк! По какъв начин успя той да покори това сърце, с каква сила и вълшебно чародейство! Той ще стане крал, сеньори, и вашето богатство ще зависи от един магьосник!

Те убедили по-голямата част от бароните: защото мнозина не знаят, че това, което е по силите на магьосниците, може да бъде извършено и от човешкото сърце със силата на любовта и храбростта. Затова бароните настоявали крал Марк да се ожени за някоя кралска дъщеря, която ще го дари с наследници; ако откажел, те щели да се оттеглят в непристъпните си замъци и да се опълчат срещу него. Кралят се съпротивлявал и мислено се кълнял, че докато е жив скъпият му племенник, никоя кралска дъщеря не ще пристъпи в спалнята му. Ала Тристан, който понасял като тежка обида подозрението, че обичал вуйчо си заради ползата от него, го заплашил: нека кралят се подчини на волята на своите барони, в противен случай той ще напусне двореца и ще отиде да служи на богатия гавойски крал14. Тогава Марк определил срок на своите барони, че след четиридесет дни ще обяви пред тях своето решение.

В уречения ден, сам в стаята си, той очаквал бароните и тъжно си мислел: „Къде ли мога да намеря кралска дъщеря, но толкова далечна и недостъпна, та само да се преструвам, че искам да се оженя за нея?“

В този миг през отворения към морето прозорец влезли две лястовички, които си правели гнездо и спорели за нещо на птичия си език, после, внезапно подплашени, изхвърчали навън. Но от човките им паднал дълъг женски косъм, по-нежен от копринена нишка, който блестял като слънчев лъч.

След като го взел в ръце, Марк поканил бароните и Тристан да влязат и им рекъл:

— Сеньори, за да ви угодя, аз ще се оженя, но при условие, че се наемете да откриете тази, която съм избрал.

— То се знае, че ще я намерим, благородни господарю; кажете само коя е вашата избраница?

— Избрах тази, на която принадлежи този златен косъм, и знайте, че не искам никоя друга.

— А от коя посока, благородни господарю, дойде този златен косъм? Кой ви го донесе? И от коя държава?

— Сеньори, той идва от Хубавицата със златните коси; донесоха ми го две лястовички и само те знаят от коя държава е дошъл.

Бароните разбрали, че били измамени в очакванията си. Те ядно поглеждали към Тристан, защото подозирали, че той е подсказал тази хитрост на краля. Но след като разгледал златния косъм, Тристан си спомнил за Изолда Русокосата, усмихнал се и казал следното:

— Кралю Марк, постъпвате доста несправедливо; нима не виждате, че подозренията на тези сеньори са позор за мен? Но напразно сте замислили тази горчива подигравка: аз ще тръгна да търся Хубавицата със златните коси трябва да знаете, че за да я намеря, ще мина през много опасности и много по-трудно ще се върна оттам, отколкото от острова, където убих Морхолт. Но аз искам още веднъж, скъпи вуйчо, да рискувам тялото и живота си заради вас. За да разберат вашите барони дали искрено ви обичам, залагам честта си с тази клетва: или ще загина, изпълнявайки дълга си, или ще доведа тук, в замъка Тинтажел, Кралицата с русите коси.

Той подготвил един красив кораб, като го снабдил с жито, вино, мед и всякакви припаси. Наредил на кораба да се качат освен Горвенал сто млади рицари от благородно коляно, подбрани измежду най-храбрите, и ги навлякъл със сукнени дрехи и гуглести ямурлуци от дебел козиняв плат, така че те заприличали на търговци. А под палубата на кораба били скътани разкошни сърмени дрехи в яркочервени цветове и багреници, които подхождали за пратениците на могъщ крал.

Когато корабът излязъл в открито море, кормчията запитал:

— Благородни господарю, към кое кралство да насоча кораба?

— Приятелю, насочи платната към Ирландия, право за пристанище Вайзефорт.

Кормчията изтръпнал. Нима Тристан не знаел, че след смъртта на Морхолт ирландският крал преследвал корнуолските кораби, а пленените моряци групово бесел на бесилки. Все пак той се подчинил и стигнал до опасната земя.

Отначало Тристан съумял да убеди властите във Вайзефорт, че другарите му са английски търговци, дошли мирно да търгуват. Но тъй като тези странни търговци прекарвали деня в благородни занимания с игри на табла и шах и, изглежда, повече отбирали отхвърляне на зарове, отколкото от мерене на жито, Тристан се страхувал да не бъде разкрит и не знаел как да започне търсенето.

И тъй, една сутрин преди зазоряване той дочул такъв страшен глас, сякаш бил рев на демон. Никога досега не бил чувал животно да вие по този начин, така ужасно и чудовищно. Спрял една жена, която минавала край пристанището.

— Кажете ми, за бога — рекъл той — откъде идва този глас, който чух сега? Не, не крийте истината.

— Разбира се, сеньор, ще ви кажа, без да лъжа. Това е гласът на едно свирепо животно, най-ужасната твар, която може да се срещне по земята. То всеки ден изпълзява от бърлогата си край една от една от градските порти. Никой не може да излезе, нито да влезе оттам, докато драконът не получи една девойка, а щом я сграбчи в ноктите си, разкъсва я още преди да е успяла да каже молитвата.

— Госпожо — казал Тристан, — не се шегувайте с мен, а ми кажете, възможно ли е човек, роден от жена, да го победи в битка?

— Наистина, благородни господарю, не зная: знаем само, че вече двадесет славни рицари опитаха късмета си, тъй като ирландският крал извести с гласа на херолди, че ще даде дъщеря си Изолда Русокосата на онзи, който убие чудовището; но чудовището разкъса всички.
Тристан се разделил с жената и се върнал на кораба. После тайно се въоръжил и било чудно да се види как от кораба на тези търговци излязъл прекрасен боен кон, възседнат от юначен рицар. Но пристанището било пусто, защото зората току-що се била пукнала, и никой не видял храбрия рицар чак до градската порта, която жената му посочила. Изведнъж на пътя срещу него се появили: петима ездачи, които стремглаво препускали и бягали към града. Като минавали край него, Тристан здраво сграбил: един от тях за червените сплетени коси, съборил го на задницата на коня му и така успял да го задържи.

— Бог да ви е на помощ, благородни сеньоре! — рекъл Тристан. — По кой път идва драконът?

Беглецът му показал пътя и Тристан го пуснал. Чудовището приближавало. То имало глава на змей, кървясали очи като разпалени въглени, два рога на челото, дълги космати уши, нокти на лъв, опашка на влечуго, люспесто тяло на грифон.

Тристан пришпорил срещу него бойния си кон така стремително, че той, макар и настръхнал от ужас, скочил срещу чудовището. Копието на Тристан се ударило в люспите и станало на трески. Тогава той начаса извадил меча си, замахнал и го стоварил върху главата на дракона, без дори да ©драска кожата му. Но усетило удара, чудовището така свирепо забило нокти в рицарския щит, че скъсало ремъците му. Останал с открита гръд, Тристан отново замахнал с меча си и му нанесъл такъв страшен удар, че ехото прокънтяло. Напразно: не можел да го нарани. Тогава драконът изригнал от ноздрите си две струи отровни пламъци: шлемът на Тристан почернял като угаснал въглен, конят му се сгромолясал и умрял. Но рицарят бързо скочил на крака и забил дългия си меч в разтворената паст на чудовището: мечът проникнал до сърцето и го срязал на две. Драконът за сетен път надал страшния си рев и издъхнал.

Тристан отрязал езика му и го сложил под ризницата, до тялото си. После, замаян от лютивия дим, тръгнал към едно блато, което блестяло наблизо, да утоли жаждата си. Но езикът на дракона излъчвал отрова, която го съборила безжизнен сред високите блатни треви.

И тъй, трябва да знаете, че беглецът с червените сплетени коси бил Агингеран Рижия, сенешалът на ирландския крал, който страстно желаел Изолда Русокосата. Той бил страхливец, но магията на любовта го карала всяка сутрин да се въоръжава и да дебне в засада чудовището, за да го убие. Ала щом отдалече чуел рева му, хуквал да бяга. Този ден, придружен от четиримата си другари, той се осмелил да се върне по пътя. Намерил убития дракон, мъртвия кон, преломения щит и помислил, че победителят е издъхнал някъде. Тогава отрязал главата на чудовището, отнесъл я на краля и поискал обещаната прекрасна награда.

Кралят никак не повярвал на геройството му, но тъй като искал да уважи правото му, наредил след три дни да повикат всички васали в двореца: пред съвета на бароните сенешалът Агингеран щял да докаже победата си над дракона.

Когато Изолда Русокосата научила, че ще я дадат на този страхливец, първо избухнала в смях, после заоплаквала съдбата си. Но на другия ден, подозирайки измамата, тя взела със себе си своя слуга, русокосия предан Перинис, както и своята млада прислужница и другарка Бранжиен. Тримата тайно препуснали към бърлогата на чудовището и докато яздели, Изолда забелязала на пътя следи от конски копита с необичайна форма: очевидно конят, преминал оттам, не бил подкован в тази страна. После намерила чудовището с отрязаната глава и мъртвия кон, който не бил оседлан по ирландски обичай. Види се, някакъв чужденец е убил дракона, но дали той все още е жив?

Изолда, Перинис и Бранжиен дълго го търсили. Най-после сред блатните треви Бранжиен съгледала блестящия шлем на храбреца. Той още дишал. Перинис го качил на коня си и тайно го отнесъл в стаята на жените. Там Изолда разказала на майка си за случилото се и поверила чужденеца в нейни ръце. Когато кралицата сваляла оръжието му, изпод дрехите паднал отровният език на дракона. Тогава ирландската кралица свестила ранения с някаква целебна билка и му рекла:

— Чужденецо, зная, че ти си истинският убиец на чудовището. Но нашият сенешал, подлец и страхливец, е отрязал главата на дракона и в отплата иска дъщеря ми, Изолда Русокосата. Ще можеш ли след два дни да докажеш в двубой с него, че той е измамник?

— Кралице — отвърнал Тристан, — срокът е кратък. Но не се съмнявам, вие можете да ме излекувате за два дни. Аз завоювах Изолда в борба с дракона, може би ще я завоювам и в двубой със сенешала.

Тогава кралицата го обградила с топли грижи и му приготвила животворни церове. На другия ден Изолда Русокосата му приготвила лечебна баня и внимателно намазала тялото му е някакъв балсам, направен от майка ѝ. Тя се загледала в лицето му, забелязала, че е красив, и взела да си мисли: „Наистина, ако е храбър, колкото е хубав, моят рицар ще предизвика люта битка!“ Но ободрен от топлата вода и благоуханията, Тристан я гледал и като си помислил, че е спечелил Кралицата със златните коси, започнал да се усмихва. Изолда забелязала това и си казала: „Защо ли се усмихва този чужденец? Дали направих нещо не както трябва? Дали не пропуснах някоя от услугите, които всяка девойка дължи на своя гост? Да, може би се усмихва, защото забравих да лъсна оръжието му, потъмняло от отровата.“

Тя се запътила натам, където били положени оръжията на Тристан. „Шлемът е от хубава стомана — помислила тя — и няма да му изневери, когато стане нужда. Ризницата е здрава, лека, съвсем достойна за такъв юнак.“ Тя стиснала меча за дръжката: „Наистина хубав меч, подходящ за един храбър барон.“ И извадила меча от великолепната ножница, за да го избърше от кръвта. Но видяла, че върхът на острието е широко нащърбен. Забелязала формата на счупването: не е ли това острието, което се било пречупило в главата на Морхолт? Поколебала се, вгледала се отново, поискала да се увери в подозрението си. Изтичала до стаята, където пазела парчето стомана, неотдавна извадено от черепа на Морхолт. Съединила нащърбените части: следата от счупването едва личала.

Тогава се спуснала към Тристан и като размахала тежкия меч над главата на ранения, извикала:

— Ти си Тристан от Лоноа, убиецът на Морхолт, скъпия ми вуйчо; сега е твой ред да умреш!

Тристан направил усилие да спре ръката ѝ: напразно — тялото му било сковано, но мисълта му била бърза. И той заговорил изкусно:

— Така е, ще умра; но за да ти спестя тежките угризения, чуй думите ми. Кралска дъще, знай, че ти не само имаш властта, но и правото да ме убиеш. Да, ти имаш право над моя живот, защото два пъти ме спаси от смърт и ме върна към живота. Първия път беше неотдавна: аз бях раненият жонгльор, когото ти спаси, като изтръгна от тялото му отровата, с която беше намазано копието на Морхолт. Не се срамувай, девойко, че си изцерила тези рани; нали аз ги получих в честна битка? Нима убих Морхолт с измама? Нима той не беше ме предизвикал? Нима не трябваше да се защищавам? Втори път отново ме спаси, когато дойде да ме търсиш край блатото. Ах! Нали заради теб, девойко, победих дракона… Но да оставим това: исках само да ти докажа, че след като два пъти ме отърва от смъртна опасност, ти имаш право над моя живот. Убий ме сега, ако искаш да спечелиш слава и почести. Не се съмнявам, че когато легнеш в прегръдките на храбрия сенешал, ще ти бъде приятно да си спомниш за своя ранен гост, който не пожали живота си, за да те спечели и те спечели, и когото си убила беззащитен в тази баня.

— Чувам прекрасни думи — извикала Изолда. — Защо убиецът на Морхолт е поискал да ме спечели? Ах! Сигурно както Морхолт някога се опита да отвлече с кораба си корнуолските момичета, и ти на свой ред си решил да се похвалиш, че достойно ще му го върнеш, като вземеш за своя робиня тази, за която Морхолт милееше най-много.

— Не, кралска дъще — казал Тристан. — Но един ден две лястовички долетяха чак до Тинтажел и донесоха един косъм от твоите златни коси. Аз вярвах, че те идват да ми донесат мир и любов. Затова дойдох да те търся чак отсам морето. Затова се хвърлих в борба с чудовището и неговата отрова. Погледни този косъм, зашит между златните нишки на моята туника; цветът на златните нишки е потъмнял, но златото на твоя косъм не е загубило блясъка си.

Изолда хвърлила тежкия меч и взела в ръце туниката на Тристан. Видяла златния косъм в нея и дълго мълчала; после целунала своя гост по устните в знак на примирие и го облякла в разкошни дрехи.

В деня на баронския съвет Тристан тайно изпратил на своя кораб Перинис, верния слуга на Изолда, за да покани другарите му да дойдат в двореца нагиздени, както подобава за пратеници на богат крал: защото той се надявал още същия ден да сложи край на това опасно приключение. От четири дни Горвенал и стоте рицари били отчаяни, че са загубили Тристан, и много се зарадвали на новината.

В залата, където ирландските барони вече пристигали на тълпи, те влезли един след друг и седнали на една редица, а скъпоценните камъни блещукали по дължината на пищните им багреници от коприна и пурпур. Ирландците се питали помежду си:

— Кои са тези прекрасни сеньори? Кой ги познава? Вижте разкошните им мантии, украсени със самурова кожа и златни бродерии! Вижте по дръжките на мечовете им, по токите на коланите им как играят отблясъци на рубини, разноцветни смарагди, изумруди и безброй друга скъпоценни камъни, които ние дори не познаваме! Кой е виждал някога такъв блясък? Откъде ли са тези сеньори? На кой крал служат?

Но стоте рицари мълчали и не помръдвали от местата си, който и да влизал.

Когато ирландският крал заел своето място под балдахина, сенешалът Агингеран Рижия предложил да докаже със свидетели и да потвърди в битка, че той е убил чудовището и трябва да му дадат Изолда. Тогава Изолда се поклонила на своя баща и рекла:

— Кралю, тук има един човек, който твърди, че ще изобличи вашия сенешал в лъжа и коварство. Ако той още сега докаже, че е избавил кралството ви от тази напаст и че вашата дъщеря не трябва да бъде дадена на един страхливец, обещавате ли да опростите старите му грехове, колкото и големи да са те, да се помирите с него и го пощадите?

Кралят се замислил и не бързал да даде своя отговор. Но всичките му барони завикали в един глас:

— Простете му, господарю! Простете му!

Кралят казал:

— Прощавам му!

Но Изолда паднала на колене в краката му:

— Татко, първо ме целунете за прошка и примирие в знак, че ще направите същото и с този човек!

Като получила опрощение от баща си, тя отишла да вземе Тристан и го довела за ръка в залата. Щом го видели, стоте рицари се изправили като един, поздравили го с кръстосани ръце пред гърди, наредили се от двете му страни и ирландците разбрали, че той е техен господар. Но тогава някои го познали и в залата отекнал силен вик:

— Това е Тристан от Лоноа, убиецът на Морхолт!

Блеснали голи мечове и гневни гласове повтаряли: „Смърт!“

Но Изолда извикала:

— Кралю, целуни този човек по устните, както обеща!

Кралят го целунал по устните и гласовете стихнали.

Тогава Тристан показал езика на дракона и предложил двубой на сенешала, който не посмял да приеме и признал вината си. После Тристан заговорил така:

— Сеньори, аз убих Морхолт, но прекосих морето, за да ви предложа благородно да изкупя вината си. Затова изложих тялото си на смъртна опасност и ви избавих от чудовището; по този начин спечелих прекрасната Изолда Русокосата. След като я спечелих, аз ще я отведа на моя кораб. Но за да може над ирландската и корнуолската земя да простре криле вече не омразата, а любовта, знайте, че моят скъп господар, крал Марк, ще се ожени за нея. Погледнете тези сто рицари от благородно коляно, готови да се закълнат в светите мощи, че крал Марк нека от вас мир и любов, че неговото желание е да почита Изолда като своя скъпа съпруга, че всички корнуолски рицари ще ѝ служат покорно и ще я почитат като своя господарка и кралица.

Светите мощи били донесени с голяма радост и стоте рицари се заклели, че той е казал истината.

Кралят хванал Изолда за ръка и попитал Тристан дали ще я отведе почтено на своя господар. Тристан дал клетва пред своите сто рицари и пред ирландските барони. Изолда Русокосата тръпнела от срам и безпокойство. Така, след като я спечелил, Тристан я пренебрегнал; красивият разказ за златния косъм бил само една лъжа и той я водел да я предаде на друг… Но кралят сложил дясната ръка на Изолда в дясната ръка на Тристан и Тристан я задържал в знак на това, че става неин покровител от името на корнуолския крал.

Така заради любовта си към крал Марк, с хитрост и сила, Тристан успял да открие и спечели Кралицата със златните коси.

 

X

Right Click

No right click