КУЛТУРА И ИЗКУСТВО

Тристан и Изолда - XI. Опасният брод

Посещения: 21926

Индекс на статията

 

XI
Опасният брод

 

Хей, чуйте всички, що из пътя щете,
отбийте се при мене, за да видите,
че няма като моята болка по света:
Тристан ранен е — чака го смъртта.

(„Смъртна поема“)

 

Марк заповядал да събудят дворцовия капелан и му подал писмото.30 Свещеникът счупил восъчния печат и най-напред поздравил краля от името на Тристан; после, след като вещо разчел писаните слова, му докладвал всичко, което съобщавал Тристан. Марк го изслушал, без да отрони нито дума, и сърцето му се зарадвало, защото още обичал кралицата.

После наредил да повикат поименно най-личните барони в кралството и когато всички се събрали, кралят нарушил пръв тишината:

— Сеньори, получих това писмо. Аз съм ваш крал, вие сте мои доверени хора. Чуйте всичко, което се иска от мен, и ми дайте съвет, настоятелно ви моля за това, тъй като сте длъжни да бъдете мои съветници.

Капеланът станал прав, разгънал пергамента с две ръце и започнал да чете.

— Сеньори — казал той, — Тристан първо изпраща поздрави и почит на краля и на цялото му баронство. „Кралю — добавя той, — когато убих дракона и по този начин завоювах дъщерята на ирландския крал, тя беше дадена именно на мен; аз имах пълното право да я запазя за себе си, но не поисках това: доведох я във вашето кралство и ви я предадох. Ала наскоро след като я взехте за жена, коварни хора ви накараха да повярвате в лъжите им. В гнева си, благородни вуйчо и господарю, поискахте да ни изгоните без съд и присъда. Но бог бе обзет от състрадание към нас: ние му се молихме коленопреклонно, той спаси кралицата и това беше справедливо; когато се хвърлих от високата скала, и аз се спасих с помощта на всемогъщия бог. Направих ли нещо след това, достойно за порицание? Кралицата беше дадена на болните, притекох ѝ се на помощ, взех я със себе си: можех ли да не помогна в нужда на тази, която едва не умря невинна заради мен? Избягах с нея в гората: нима можех да сляза в полето, за да ви я върна? Нали бяхте заповядали да ни хванат живи или мъртви? Но днес, както и тогава, благородни господарю, съм готов да предизвикам на двубой който и да е и да защитя в битка честната си дума, че никога кралицата не е изпитвала към мен, нито аз към нея, любов, която да е обидна за вас. Обявете, че съм готов за битката: не отхвърлям никой противник, а ако не мога да докажа правото си, заповядайте да ме изгорят пред вашите васали. Но ако победя и благоволите отново да вземете Изолда ясноликата, никой от вашите барони не ще ви служи по-вярно от мен; ако, напротив, не се нуждаете от моята служба при вас, ще премина морето, ще отида да служа на гавойския крал или на краля на фризите и никога вече няма да чуете нищо за мен. Господарю, посъветвайте се и ако не се съгласите на никаква спогодба, ще заведа Изолда отново в Ирландия, откъдето я взех; тя ще бъде кралица в родината си.“

Като чули, че Тристан им предлага двубой, всички корнуолски барони казали на краля:

— Господарю, вземи си кралицата: само безумци могат така да я оклеветят пред теб. А що се отнася до Тристан, нека отиде, както сам предлага, да воюва в Гавоа или при фризийския крал. Съобщи му да ти доведа Изолда в определен ден, и то по-скоро.

Кралят на три пъти попитал:

— Никой ли няма да стане да обвини Тристан?

Всички мълчали. Тогава той казал на капелана:

— Напишете колкото се може по-бързо едно писмо. Чухте какво трябва да пишете в него. Побързайте! Изолда прекалено много изстрада и зачерни младостта си! И нека посланието бъде привързано за клона на дървото до Червения кръст още преди да настъпи вечерта. Действайте бързо.

И добавил:

— Кажете също, че пращам поздрави и почит и на двамата.

Към полунощ Тристан прекосил Бялата степ31, намерил писмото и го занесъл запечатано на отшелника Огрин. Отшелникът прочел писмото: Марк се съгласявал, по съвета на своите барони, да вземе обратно Изолда, но не и да остави Тристан като свой воин; Тристан трябвало, след като предаде кралицата при Опасния брод в ръцете на крал Марк, в срок от три дни да премине оттатък морето.

— Боже мой! — възкликнал Тристан. — Колко ми е тежко, че ви загубвам, приятелко! Но това трябва да стане; само така мога да ви спестя страданието, което понасяте заради мен. Когато дойде мигът на раздялата, ще ви дам един подарък, залог за моята любов. От непознатата страна, където отивам, при вас ще дойде мой пратеник; той ще ми каже вашето желание, приятелко, и при първия зов ще долетя при вас от далечната земя.

Изолда въздъхнала и казала:

— Тристан, остави ми Хусден, твоето куче. Никога за нито едно ловно куче не са се грижили така, както аз ще се грижа за него. Когато е до мен, ще си спомням за теб и няма да бъда така тъжна. Приятелю, имам един пръстен със зелен яспис, вземи го заради любовта ми към теб, носи го на пръста си: ако някога някой пратеник твърди, че идва от твое име, няма да му повярвам, каквото и да прави или казва той, докато не ми покаже този пръстен. Но щом го видя, никаква сила, никаква кралска забрана няма да ме възпре да изпълня всичко, което искаш от мен, независимо дали е мъдрост или безумие.

— Приятелко, давам ви Хусден.

— Приятелю, в замяна вземете този пръстен от мен.

И двамата се целунали по устните.

* * *

И тъй, след като оставил влюбените в параклиса, Огрин се упътил с тояжката си чак за Монт32, стигнал там и накупил скъпи, сивкавобели самурени и хермелинови кожи, копринени платове в пурпурен цвят, една ленена рокля, по-бяла от крин, купил още едно красиво конче, което леко ситнело раван, със златна сбруя и златно седло. Хората се подсмивали, като гледали как щедро пръска дълго събираните си спестявания за тези необикновени и прекрасни покупки; но старикът натоварил скъпите платове на копчето и се върнал при Изолда:

— Кралице, дрехите ви висят като дрипи; приемете тези дарове, за да бъдете още по-хубава в деня, когато ще отидете на Опасния брод. Боя се, че няма да ви харесат, защото не съм много вещ по такива гиздила.

А кралят разпоредил да разтръбят из корнуолското кралство новината, че след три дни той ще се сдобри с кралицата при Опасния брод. Дами и рицари се стекли на тълпи на това сборище; всички искали отново да видят кралица Изолда, всички я обичали с изключение на тримата злодеи, които все още били живи.

Но единият от тримата ще умре от меч, другият ще загине пронизан от стрела, третият ще се удави; а що се отнася до горския пазач, Перинис Благородния, Русокосия ще го убие с тоягата си в гората. Така бог, който забавя, но не забравя, ще отмъсти на враговете на влюбените!

В уречения ден поляната край Опасния брод отдалече блестяла, цялата осеяна с пъстроцветни баронски шатри. Тристан и Изолда яздели на коне през гората; тъй като се страхувал от някаква клопка, под дрипите си той бил облякъл бойната си ризница. Изведнъж двамата се появили в края на гората и забелязали в далечината крал Марк сред своите барони.

— Приятелко — казал Тристан, — ето краля, вашия господар, неговите рицари и воини; те идват към пас и след малко ние вече няма да можем да си говорим. Заклевам ви в името на всемогъщия и преславен бог, ако някога ви пратя вест, направете това, което искам от вас!

— Приятелю Тристан, щом видя пръстена със зеления яспис, нито кули, нито крепостни стени, нито непристъпни замъци ще ми попречат да изпълня волята на моя приятел.

— Изолда, бог да те благослови с добро!

Конете им вървели един до друг: той я претеглил към себе си и я притиснал в обятията си.

— Приятелю — рекла Изолда, — чуй последната ми молба: скоро ще напуснеш тази страна; изчакай поне няколко дни; потули се нейде, докато разбереш как се отнася с мен кралят, когато е добър и когато е разгневен!… Аз съм сама: кой ще ме закриля от злодеите? Страх ме е! Горският пазач Ори ще те подслони тайно при себе си; промъкни се нощес до запустялата изба; аз ще изпратя Перинис да ти каже дали някой се отнася лошо с мен.

— Приятелко, никой няма да се осмели. Аз ще се скрия при Ори: ако някой те обиди, да се пази от мен както от дявола.

Двете групи се приближили достатъчно, за да се поздравят взаимно. Кралят смело яздел на един изстрел е лък пред своите хора; с него бил Динас от Лидан. Когато бароните спрели до Тристан, който водел коня на Изолда за юздата, Тристан поздравил краля и рекъл:

— Кралю, връщам ти Изолда Русокосата. Пред воините на твоето кралство искам да ми позволиш да се защищавам пред съда. Никога не съм осъждан. Заповядай да защитя правото си в двубой: ако ме победят, изгори ме е сяра; ако аз победя, задръж ме при себе си; или ако не искаш да ме задържиш, ще се оттегля в някоя далечна страна.

Никой не приел предизвикателството на Тристан. Тогава Марк на свой ред хванал за юздата коня на Изолда и като поверил кралицата на Динас, се отделил настрана да се посъветва с бароните си.

Зарадван, Динас любезно поздравил кралицата и ѝ отдал дължимите почести. После свалил от нея великолепната ѝ мантия от пурпурен плат и открил прекрасното ѝ тяло под тънката туника и дългата копринена рокля. А кралицата се усмихвала при спомена за стария отшелник, който не се поскъпил за последния си динарий. В пищната рокля ръцете и краката ѝ изглеждали още по-нежни, очите и греели с цветовете на дъгата, косите ѝ блестели като лъчите на слънцето.

Като я видели отново красива и почитана както някога, злодеите се разгневили и приближили с конете си до краля. В това време един барон, Андре дьо Никол, се мъчел да го убеди.

— Господарю — говорел, той, — задръж Тристан при себе си, с него ще засилиш кралската си власт.

Постепенно той успокоил сърцето на Марк. Но злодеите веднага се противопоставили, като казали:

— Кралю, чуй нашия почтен съвет. Злословиха за кралицата — несправедливо беше, признаваме това, но ако тя се върне в двореца заедно с Тристан, отново ще започнат приказки за тях. По-добре остави Тристан да се отдалечи за известно време; някой ден, не ще и дума, пак ще го повикаш.

Марк така и постъпил: заповядал на своите барони да съобщят на Тристан незабавно да замине надалече. Тогава Тристан приближил до кралицата и ѝ казал сбогом. Погледите им се срещнали. Кралицата се засрамила пред множеството и бузите ѝ пламнали.

Но кралят се разчувствал от състрадание и за пръв път заговорил на своя племенник:

— Къде ще отидеш с тия дрипи? Вземи от хазната ми колкото искаш злато, сребро, скъпоценни кожи.

— Кралю — отвърнал Тристан, — няма да взема нито един динарий, нито една монета. Както мога, така ще отида с радост да служа на богатия фризийски крал.

Той дръпнал юздата на своя кон и препуснал към морето. Изолда го проследила с поглед и не се обърнала, докато не се изгубил в далечината.

* * *

При новината за спогодбата мало и голямо, мъже, жени и деца, тичали на тълпи извън града, за да посрещнат Изолда. Изпълнени с дълбока скръб за изгнанието на Тристан, те тържествено приветствали завръщането на своята кралица. Камбанен звън заливал улиците, осеяни с цветя и украсени с пъстроцветни завеси; кралят, графовете и принцовете вървели до нея в тържествен кортеж. Портите на двореца били отворени за всички: богата и бедни могли да седнат на трапезата, а за да ознаменува този ден, Марк освободил сто от своите роби и дал меч и ризница на двадесет млади благородници, които лично въоръжил с кралската си ръка.

Но когато настъпила нощта, Тристан изпълнил обещанието си пред кралицата — промъкнал се при горския пазач Ори, който тайно го подслонил в запустялата изба. Горко им на злодеите?

 

X

Right Click

No right click