Тайната книга

Посещения: 16412

Индекс на статията

 

 

 

 

Публикувано по: ЛИБИ, Т. IV, С., 1981

Превод: Г. Батаклиев; увод: М. Петрова; бележки: Д. Ангелов

 

bogomils 2

 

Така е означена латинската версия на новозаветния апокриф, намерен в Архива на инквизицията в гр. Каркасон (Франция). Той е познат и под заглавието на нейния по-късен вариант Йоаново запитване, Йоаново или Лъжовно евангелие.

Тайната книга е написана под формата на откровение на Христа в отговор на запитвания на Йоан евангелист и апостол. Тя е едно от най-известните апокрифни съчинения, което има неоценимо значение като извор за развитието на богомилските възгледи след X век. За разлика от Беседата на презвитер Козма, главният извор за първите богомили, Тайната книга не е насочена против богомилството, а е главно пособие за проповядването му през XII и близките следващи векове. Особено със своята втора, апокалиптична част тя свидетелства за това, че богомилите не са признавали Стария завет и по това време не са се задоволявали вече и с книгите на Новия завет, тъй като те не са могли достатъчно да подкрепят тяхното дуалистично учение. Апокрифите са имали по-древна дуалистична подкладка и, изглежда, поради това богомилите са прибегнали до тяхното използване.

Изследванията на латинската версия от XII в. и нейния по-късен вариант от XIV в. показват, че Тайната книга е в основата си много по-стара. В нея се преплитат древни митологични цикли. От своя страна митовете и алегориите са съчетани с древноеврейски и християнски религиозни представи и са пропити от богомилски идеи. Приносът на богомилите в Тайната книга се състои в това, че в нея са залегнали върху една гностична основа главните положения от богомилската догматика, отразени са представите на богомилите за космогоничния процес и характерната за умерените дуалисти есхатология. В разрез с библейските догми тук сътворението на материалния свят — макрокосмоса и микрокосмоса — е свързано с дейността на злия бог Сатанаил. Изложението е наситено с драматизъм и с алюзии към съответната историческа епоха — тежкото данъчно бреме в условията на затвореното натурално стопанство при феодализма.

В Тайната книга са прокарани умерено дуалистични схващания, господстващи не само сред българските богомили, но и сред по-голямата част от еретиците през XII в. изобщо, тъй като една част от катарите също са били умерени дуалисти. Относно връзките между богомилството и катаризма в Западна Европа е от съществено значение приписката в Каркасонския ръкопис, че Тайната книга е била пренесена от България в Ломбардия (Италия) от епископ Назарий, за да служи като тайна книга на катарите от град Конкорецо (близо до Милано). От Италия тя е била пренесена впоследствие в Южна Франция. Областта Лангедок станала втора родина на богомилството. Това пренасяне се отнася към времето около 1190 г. Залегналите в тази книга богомилски идеи са влияели върху западния катаризъм. Богомилската основа на катаризма се счита за безспорна.

Обстоятелството, че Тайната книга не е достигнала до нас в оригинал, е създало спорове по въпроса за езика на оригинала и мястото на създаването на този извор. Й. Иванов обосновава становището, че Тайната книга е превод от чуждоезичен оригинал. Той обори гледището, че е превод от предполагаем гръцки богомилски оригинал, пазен в библиотеката „Св. .Марко“ във Венеция, ръкопис № 128 от колекцията Nanni, и изказва мисълта, че Тайната книга е написана в България. Д. Ангелов, обосновавайки същата теза, доказа, че по своя характер този извор се доближава до съчинението на Евтимий Зигавин „Догматическо всеоръжие“ и до съчинението на Евтимий от Акмония, тъй като всичките тези съчинения отразяват възгледи върху космогониите, които са различни от библейските и са изградени на дуалистична основа. Той показа също, че Тайната книга се различава от тях съществено и отразява възгледите на българските богомили, които са имали по това време водеща роля по отношение на катарите. Тезата за старобългарския език на оригинала се поддържа също от Д. Оболенски и X. Зьодерберг. За един гръцки оригинал се застъпват X. Шмидт и Р. Райценщайн. За мястото на създаването на латинската версия са изказани три предположения. Според Е. Турдеану то е в Хърватско, тъй като учението на патарените е близко до богомилството. А. Борст смята, че е в Италия въз основа на страничните бележки във Виенския ръкопис, и най-после Д. Роше е изказал мнението, че се касае за Южна Франция, което е най-малко вероятно.

Настолната книга на българските богомили, която не се е запазила в нейната славянска или гръцка редакция, съществува в латинска версия в два ръкописа. Единият от тях е намерен в Архива на инквизицията в гр. Каркасон във Франция, а другият във Виена. Каркасонският ръкопис, датиращ от XII в., е по-непълен и без заглавие. По-късният виенски ръкопис, който се датира в XIV в., е озаглавен по следния начин: Запитване на апостола евангелист Йоан на светата вечеря на царството небесно за управлението на света, за вседържателя и за Адам.

 


 

 

 

 
LIBER SANCTI IOHANIS

 

Codex Carcassoniensis

Каркасонски текст

 

1. Аз, Йоан, ваш брат, участник в страданието, за да бъда участник и в царството небесно, когато се бях облегнал на гърдите на господа наш Исус Христос, му рекох: Господи, кой е този, който ще те предаде?“ В отговор той ми рече „Който потапя ръка заедно с мен в блюдото. Тогава ще влезе в него сатаната и ще поиска да ме предаде.“

2. И рекох: „Господи, преди сатаната да падне, на каква слава беше пред твоя отец?“ И ми рече „Той беше на такава слава, че управляваше небесните сили. А аз седях до моя отец. Самият той управляваше всецяло като подражател на отца и слизаше от небето в преизподнята, и възлизаше от преизподнята чак до престола на невидимия отец. И пазеше славата, която принадлежеше на движещия небесата, и замисли да постави своя престол над облаците на небето, и поиска да бъде подобен на всевишния. И като слезе във въздуха, рече на ангела на въздуха. „Отвори ми дверите на въздуха!“ И като се отправи по-надолу намери ангела, който управляваше водите, и му рече: „Отвори ми дверите на водите!“ И той му отвори. И като премина по-нататък, намери цялото лице на земята, покрито с води. И като слезе под земята, намери две риби, легнали над водите и бяха впрегнати като волове за оран. Те държаха по повеля на невидимия отец цялата земя от залез чак до изгрев-слънце.

И когато слезе надолу, намери своя пъкъл1,  т.е. огнена геена, и след това не можа да слезе по-надолу поради пламъка на горящия огън. И сатаната се завърна обратно и отново измина [същия] път, и влезе при ангела на въздуха и при този, който беше над водите, и им рече: „Всичко това е мое. Ако ме послушате, ще поставя престола си на облаците и ще бъда подобен на всевишния, и като издигна водите горе над тази твърд, ще събера останалите места на морето и след това не ще има вода по лицето на цялата земя, и ще царувам заедно с вас во веки веков.“ И като рече това, ангелът възлезе при останалите ангели чак до петото небе и така казваше на всеки: „Колко дължиш на твоя господ?“ Оня отговори: „Сто крини пшеница.“ И му рече: „Вземи перо и мастило и пиши: шестдесет.“ И рече на други: „А ти колко дължиш на твоя господ?“ Той отговори: „Сто делви зехтин.“ И рече: „Седни и пиши: петдесет.“ И като възлизаше на всички небеса, казваше така чак до петото небе, като съблазняваше ангелите на невидимия отец.2

3. И излезе глас от престола на отца, който казваше: „Що вършиш, отрицателю на Отца, който прелъстяваш ангелите? Създателю на греха, бързо извърши това, кое го си намислил.“ Тогава Отецът повели на своите ангели, като рече: „Вземете одеждите им!“ И те взеха одеждите и венците на всички ангели, които бяха послушали онзи. И запитах господа: „Когато сатаната падна, на кое място обитаваше?“ И ми отговори: „Моят Отец го преобрази поради неговата гордост и беше отнета от него светлината и лицето му стана като нажежено желязо, и заприлича цялото на лице на човек. Той повлече с опашката си третината от божиите ангели и бе захвърлен от престола на бога и от управлението на небесата. И сатаната, като слезе на тази твърд, не можа да създаде никакъв покой за себе си, нито за тези, които бяха с него. И помоли Отца и рече: „Имай търпение спрямо мене и ще ти върна всичко“. И смили се над него Отецът и даде отдих на него и за тези, които бяха с него [да стори], каквото иска чак до седем дни.

4. И така той седна на твърдта и повели на ангела, който беше над въздуха, и [на този], който беше над водите, и те повдигнаха земята нагоре и тя стана суха. И взе венеца на ангела, който беше над водите, и от едната му половина направи светлината на луната, от другата половина светлината на звездите, а от камъните направи всички звездни войнства. И след това направи своите служители ангелите според първообраза на всевишния и по повеля на невидимия Отец — гръмотевиците, дъждовете и снеговете. И изпрати ангели, свои служители, над тях и повели на земята да произведе всяка птица и влечуго, дървета и треви. И повели на морето да произведе рибите и птиците небесни.3

5. И освен това намисли и направи човека по свое подобие и повели на ангела на третото небе да влезе в глиненото тяло. И взе от него и направи друго тяло във вид на жена, и повели на ангела от второто небе да влезе в женското тяло. Ангелите пък плакаха, като виждаха в себе си смъртен образ и че образът им е различен. И повели да извършат плътско деяние в глинените си тела и те не разбраха, че извършват грях. Създателят на злото така намисли със своя ум да направи рая, въведе хората и повели да ги доведат. И посади дяволът тръстика посред рая и в нея скри своя зъл дух, за да не узнаят те неговата измама. И влизаше, и им говореше, като казваше: „Яжте от всеки плод, който е в рая, но от плода на знанието, на доброто и злото само да не ядете.“ Но дяволът влезе в злата змия и прелъсти ангела, който беше във вид на жена, и неговият брат изля греховната си похот и задоволи своята похот с Ева при съскането на змията. И затова се наричат рожби на дявола и рожби на змията, коитο изпълняват похотта на своя отец — дявола чак до свършека на този свят. И отново изля дяволът в ангела, който беше у Адам, своята отрова и похот, която създава рожбите на змията и рожбите на дявола чак до свършека на този свят.4

6. И след това аз, Йоан, попитах господа, казвайки: „Как така хората казват, че Адам и Ева са създадени от бога и настанени в рая да пазят повелите на Отца, а са обречени на смърт?“ И рече ми господ: „Слушай, Йоане, възлюбен на моя отец, неразумните хора казват така, че моят отец поради вероломство създава глинени тела, но че поради вероломството на светия дух се открило, че имат глинени смъртни тела и затова са обречени на смърт.“ И отново аз, Йоан, попитах господа: „Как човек се превръща на дух в плътско тяло?“ И рече ми Господ: „Някои паднали от небето ангели влизат в телата на жени и приемат плът от плътска похот, и се раждат дух от дух и плът от плът, и така си върви царството на сатаната в този свят и във всички племена.“

7. И попитах Господа и рекох: „Докога ще царува сатаната в този свят над човешките същества?“ А той ми рече: „Моят отец му позволи да царува седем дни, които са седем века.“ И попитах господа, и рекох: „Какво ще бъде в това време?“ И той ми рече: „От както дяволът отпадна от славата на отца и пожела своя слава, той седна над облаците и прати своите служители ангели — горящи огньове, при хората, от Адам до своя служител Енох5. Издигна Енох над твърдта, показа му своята божественост и повели да му се даде перо и мастило. Той седна и написа шестдесет и седем книги. И дяволът му повели да ги занесе на земята и да ги предаде на своите синове. И Енох занесе книгите на земята, предаде ги на своите синове и започна да ги учи да извършват неправедни свещенодействия и тайнства и така скриваше небесното царство от хората. И им казваше: „Вижте, че аз съм ваш бог и няма друг бог освен мене.“ [Думи на Исус]: Затова ме изпрати моят отец на света, за да известя на хората как да познаят злия дух на дявола. И тогава, когато [сатаната] узна, че съм слязъл от небето на света, изпрати ангел и получи три дървета ги предаде на Мойсей, за да бъда разпънат на кръст — те [и[ сега ми се пазят. Но сега той проповядваше своята божественост пред своя народ, а той му повели да даде закон на синовете на Израел и да го изведе по сухо през средата на морето.

8. Когато моят отец намисли да ме изпрати във света, изпрати преди мене своя ангел, на име Мария, за да ме приеме. Аз обаче, като слязох, влязох през едното му ухо и излязох през другото.“6 И разбра сатаната, управителят на този свят, че слизам да диря и да спасявам тия, които са погинали, и изпрати ангела пророк Илия, който кръщава във вода и който се нарича Йоан Кръстител. А Илия попита управителя на този свят: „Как мога да го позная?“ Тогава сам господ рече: „Над когото видиш духът да слиза като гълъб и да остава върху него, той е, който кръщава в дух свети за опрощаване на греховете. Само ти можеш да го погубиш и спасиш.“7

9. И отново аз, Йоан, попитах господа: „Може ли човек да бъде спасен чрез кръщението на Йоан, без твоето кръщение?“ И отговори господ: „Ако аз не извърша кръщение за опрощаване на греховете, чрез кръщение с вода никой не може да види царството на небесата, защото аз съм хлябът на живота, слизащ от седмото небе, и които ядат от моята плът и пият от моята кръв, ще се наричат синове на бога.“ И попитах господа, и рекох: „Що значи „да ядеш от моята плът и да пиеш от моята кръв“?“ И рече ми господ: „Преди падането на дявола заедно с цялото му небесно войнство от славата на отца в молебствена реч така славословеха отца със словата: Οтче наш, който си на небесата, ... и така всички техни славословия се възнасяха пред престола на отца. А след като паднаха, вече не могат да славословят бога с тази молитва.“ И попитах Господа: „Как всички приемат кръщението на Йоана, а твоето кръщение не всички приемат?“ И отговори ми господ, и рече: „Защото техните дела са лоши и не идват до светлината. Учениците на Йоан се женят и ходят на сватби, а моите ученици нито се женят, нито ще се женят8, но са като божиите ангели на небето.“ Аз му рекох: „Но ако е грешно [свързването] с жена, не е полезно човек да сключва брак.“ А господ ми рече: „Не всички разбират тази дума, а само тези, на коитο е дадено. Защото има евнуси, които са родени така от майчината си утроба; има и евнуси, които са направени евнуси от хората; а има и евнуси, които са се скопили сами заради царството на небесата. Който може да разбира, нека разбира.“

10. А аз попитах Господа за деня на съда: „Какъв ще бъде знакът за твоето пришествие?“9 И отговаряйки, и ми рече: „Когато се навърши броят на праведниците, т.е., броят на увенчаните праведни смъртни, тогава сатаната, силно разгневен, ще бъде освободен от своя затвор и ще започне война с праведните и те ще нададат силен вик до господа. И веднага ще повели господ на ангела да засвири с тръба. Тръбният глас на ангела ще се чуе от небето чак до пъкъла. И тогава ще потъмнее слънцето, луната не ще праща своята светлина, звездите ще падат, ще се изтръгнат четирите вятъра из своите основи и ще направят да затреперят земята, морето, планините и хълмовете едновременно. И веднага ще се разтърси небето, ще се затъмни слънцето, което ще свети до четвъртия час. Тогава ще се яви знакът на син человечески и всички свети ангели заедно с него и ще положи своя престол над облаците, и ще седне върху престола на своето величие заедно с дванадесетте апостоли върху дванадесетте престола на неговата слава. И ще се разтворят книгите, и той ще съди целия свят и вярата, която е бил проповядвал. И тогава ще прати син человечески своите ангели, и те ще съберат неговите избраници от четирите страни [на света] от върха на небесата чак до техните предели, и ще ги доведат да ги разпитват. Тогава ще прати син божи злите демони да доведат всички племена пред него и ще им каже: „Елате вие, които сте казвали: ядохме и пихме и получихме печалбата на този свят.“ И след това отново ще се въведат, и веднага ще застанат пред съдния престол изплашени всички племена. И тогава ще се разтворят книгите на живота и всички племена ще разкрият своите безчестия. И ще прослави праведните за тяхното търпение, слава и чест, и непорочност на тези, които са спазвали ангелските поръки; а над неправедниците ще излее своя гняв и негодувание, и те ще бъдат обзети от страдания. И ще изведе синът божи своите избраници из средата на грешниците, и ще им рече: „Елате, благословени от моя отец, и имайте приготвеното още от сътворението на света царство за вас.“ Тогава ще каже на грешниците: „Махнете се от мене, проклети, във вечния огън, който е приготвен за дявола и за неговите ангели.“ И другите, свидетели на последното отлъчване, ще хвърлят грешниците в пъкъла по повеля на невидимия отец. Тогава ще излязат от затворите духовете на неверните, и тогава ще се чуе моят глас, и ще има едно стадо и един пастир. И ще излезе от дълбините на земята тъмната бездна, която е бездната на огнената геена, и ще изгори всичко от земните дълбини чак до небесната твърд. И ще бъде Господ на небесната твърд чак до земните дълбини. Както когато човек на тридесет години хвърли камък в бездната, и едва след три години той стигна до дъното, такава е дълбочината на огненото езеро, в което ще живеят грешниците.

11. И тогава ще бъде вързан сатаната и цялото му войнство, и ще бъде хвърлен в огненото езеро. И ще се разходи синът божи със своите избраници върху небесната твърд, и ще затвори дявола, като го окове в неразкъсваеми здрави вериги. Когато грешниците в плач и скръб кажат: „Погълни ни, земьо, и ни покрий със смъртта“, тогава ще засияят праведните като слънце в царството на своя отец. И ще ги доведе пред престола на невидимия отец с думите: „Ето ме мене и моите чада, които ми даде бог; тебе, праведни, светът не позна, но аз те познах в истината, защото ти ме изпрати.“ И тогава ще отговори Отецът на своя син с думите: „Сине възлюбен, седни от дясната ми страна, докато сложа под твоите нозе твоите врагове, които ме отрекоха и казаха: „Ние сме богове и освен нас няма друг бог“; които убиваха твоите пророци и преследваха твоите праведници, и ти ги преследва до най-крайните тъми. Там ще бъде плач и скърцане със зъби.“ И тогава ще седне Син божи отдясно на Отца, и ще заповядва Отец на своите ангели, и ще ги управлява, и ще ги причисли в ангелските хорове, и ще ги облече в нетленни одежди, и ще им даде неувяхващи венци и неподвижни престоли. И бог ще бъде сред тях. И не ще чувстват повече глад, нито жажда, и не ще пада върху тях слънчевият пек, нито някаква горещина. И ще избърше бог всяка сълза от очите им и ще царува [Синът] заедно с Отца во веки веков.

 

Това е пълната със заблуди тайна на еретиците от Конкорецо, донесена из България от техния епископ Назарий.

 

1Възгледите на богомилите за първоначалното устройство на вселената, предадена в Тайната книга се отличават съществено от библейските представи и са оригинална творба на създателя на този апокриф.
2Нарисуваната от богомилите картина за небесния свят във вид на царство начело с бог и ангели като негови служители е пресъздадена въз основа на по-стари, срещащи се в апокрифиата книжнина представи. Нов и оригинален е обаче разказът за начина, по който сатаната привлича ангелите на своя страна чрез обещания за данъчни облекчения. Този разказ е отражение на настроенията на средновековното селячество, което било притискано тежко от данъци и повинности и смятало, че да бъде избавено от тях е най-голямо благодеяние. Срв. Д. Ангелов Богомилството, с. 104
3Разказът за сътворението на земния свят е предаден по-подробно, отколкото в съчинението на византиеца Евтимий Зигавин (Panoplia dogmatica). В общи линии той е направен според Библията, но заедно с това има редица подробности, които са плод на творческата фантазия на автора на богомилския апокриф. При това, докато в Библията като творец е представен добрият бог, тук творец е злият дявол.
4Разказът за сътворението на първите хора и за измамата на Ева от дявола се отличава от това, което ни дава Зигавин в „Догматическо всеоръжие“. Очевидно тук са съществували между богомилите различни представи, независимо че всички са били съгласни с това, че тялото е от злия творец, а душата е пратена от Бога. Третата версия, която се отличава и от изложението на Евтимий Зигавин, и от разказа на Тайната книга, ни дава византийският монах Евтимий от Акмония.
5Енох е един от изтъкнатите пророци, споменати в Стария завет. Както се вижда, богомилите били враждебно настроени към него, като го обвинявали, че скрил от хората „небесното царство“ и ги научил да принасят жертви. Енох бил главна действаща фигура в един създаден специално за него древен апокриф (срв. текста на този апокриф с обяснителни бележки у И. Иванοв. Богомилски книги и легенди, 165 сл.).
6Тук е отразен по образен начин богомилското схващане, че Христос се е родил привидно.
7Както се вижда от този пасаж, богомилите отхвърляли водното кръщение и твърдели, че Йоан Кръстител кръщава „във вода“, докато истинското кръщение според тях трябвало да бъде в „дух свети“
8Тук прозира аскетичният морал на „съвършените богомили“, които се обявяват за ученици на Христос за разлика от учениците на Йоан Кръстител, които „се женят и сключват бракове“.
9Описанието на „второто пришествие“ и крайната съдба на праведниците и грешниците е в духа на умерено дуалистичните представи на богомилите, които вярвали, че доброто ще победи и злото ще бъде разгромено. В основни линии разказът на Тайната книга е съставен според съответното описание на „второто пришествие“ в Евангелието на Матей, както и на Йоановия апокалипсис. Използвани са били обаче и някои образи от апокрифни съчинения. Така например описанието на грамадната дълбочина на ада (камък, хвърлен от 30-годишен човек, стигал до дъното за 3 години!) е взето от един апокрифен Йоанов апокалипсис, известен в няколко славянски преписа, най-старият от които се намира в Берлинския сборник от XIII в. (срв. Д. Ангелов, Богомилството, с. 112).

Трябва да се отбележи, че докато богомилите в балканските земи през XII в., както може да се заключи от Тайната книга, са вярвали изцяло в мита за „второто пришествие“ и за „страшния съд“ (в духа на своя умерен дуализъм), малоазийските богомили, известни с името „фундагиагити“, не вярвали, че ще има такова събитие и че ще дойде време за разплата с дявола и за затварянето му в ада. На това нещо обръща внимание Евтимий от Акмония в своето послание. Следователно тук виждаме различия по въпроса за дуализма с оглед на есхатологията на богомилите: при едни от тях преобладава умерен дуализъм, докато при други си пробиват път абсолютно дуалистични схващания.

 


 

 

 

Codex Vindobonensis

Виенски текст

 

Ioannis et Apostoli et Evangelistae Interrogatio in coena sancta regni coelorum de ordinatione mundi et de Principe et de Adam.

Запитване на апостол-евангелист Йоан на светата вечеря на царството небесно за управлението на света, за вседържателя и за Адам.

 

В името на отца и сина и светия дух, амин. Запитване на апостол-евангелист Йоан на тайната вечеря на царя небесен, за управлението на този свят, за вседържателя му и за Адам.

 

1. Аз, Йоан, участник в страданието и за да бъда участник в царството на бога, облегнат на тайната вечеря на гърдите на Исус Христос, господа наш, рекох: „Господи, кой ще те предаде?“ И господ ми рече: „Който потопи ръката в блюдото, в него ще влезе сатаната и той ще ме предаде.“

2. И рекох: „Господи, преди сатаната да падне, на каква слава стоеше до отца?“ И рече: „Той беше между небесните сили и до престола на невидимия отец, и уредник на всичко. И седях аз до моя отец. И той управляваше небесните сили и тези, които са последвали отца, и слизаше от небесата чак до пъкъла и възлизаше чак до престола на бога — невидимия отец. Той пазеше онази слава, която се простираше над всички небеса, и замисли, и пожела да постави престола си над облаците и да бъде подобен на всевишния. И като слезе във въздуха, намери ангела, който седеше над въздуха, и му рече: „Отвори ми дверите на въздуха“, и той му отвори. И като слезе, намери ангела, който управляваше водите, и му рече: „Отвори ми дверите на водите“, и той му отвори. Като слезе, намери цялата земя, покрита с вода, и като проникна под нея, намери две рибиа, легнали над водите и свързани. Те поддържаха цялата земя по повеля на невидимия отец. И слизайки надолу, намери големи облаци, които държаха водната маса на морето, и слезе надолу и намери своя пъкъл, т.е огнената геенаb. След това не пожела да слезе надолу поради пламъка на огъня, който гореше. Тогава сатаната се завърна обратно, изпълнен със злоба, и се възкачи при ангела, които беше над въздуха, и при онзи, който беше над водите, и им рече: „Всичко е мое, ако ме послушате, ще поставя престола си върху облаците и ще бъда подобен на всевишния, и ще издигна водите върху тази твърд, и ще събера останалите води в обширни морета, след това не ще има вода по лицето на цялата земя, и ще царувам заедно с вас во веки веков.“ И рече това на ангелите и възлезе до онези небеса чак до третото небе, прелъстявайки ангелите на невидимия отец и казвайки на всеки от тях: „Колко дължиш на твоя господ?“ И най-напред отговори [един]: „Сто делви зехтин.“ И му рече: „Вземи разписка, седни и пиши: петдесет.“ И рече на друг: „А ти колко дължиш на твоя господ?“ Той рече: „Сто делви пшеница.“ И рече на него: „Вземи си разписката и седни, и пиши бързо: осемдесет.“ И възлизаше на други небеса, като казваше така, и възлезе чак до четвъртото небе, като бунтуваше ангелите на невидимия отец.

3. И излезе глас от престола на Отца, който казваше: „Що вършиш, който си отхвърлен, който подвеждаш ангелите на Отца? Създателю на греха, извърши бързо това, което си намислил.“ Тогава отецът повели на своите ангели: „Отнемете дрехите, престолите и венците от всички ангели, които му се подчиняват“, и взеха ангелите одеждите, престолите и венците на всички ангели, които се подчиняваха на него. И отново аз, Йоан, запитах господа и рекох: „Когато сатаната падна, къде обитаваше?“ И ми отговори и рече: „Моят Отец повели и той се преобрази поради своето възгордяване и отне светлината на славата му, и лицето му беше като нагорещено от огънс, и целият вид на лицето муd заприлича като на човек и имаше седем опашкиe, които повлякоха третината от божиите ангели, и бе изхвърлен от престола на бога и от управлението на небесата. И сатаната, като слезе от небето на тази твърд, не можеше да създаде никакъв покой, нито тези, които бяха с него, и той помоли Отца и рече: „Съгреших, имай търпение спрямо мене, всичко ще ти върна.“ Отецът се смили над него и му даде отдих, за да направи, каквото пожелае, чак до седмия ден.

4. И тогава той седна над твърдта и повели на ангела, който беше над въздуха, и на този, който беше над водите, и те повдигнаха две части от водите нагоре във въздуха, и от третата част създадоха петдесет морета, и стана разделяне на водите по повеля на невидимия отец. И повели отново на ангела, който беше над водите „Застани върху двете риби“, и издигна на главата си трета, и се появи и стана суша. Тогава взе венеца на ангела, който беше над въздуха, и от едната му половина направи своя престол, а от другата половина светлината на слънцето. И като взе венеца на ангела, който беше над водите, направи от едната му половина светлината на луната, а от другата половина светлината на деня. А от камъните направи огъня, а от огъня направи цялото небесно войнство и звездите и от тях направи ангелите-духове, своите служители по подобие на всевишния управител. Създаде също и гръмотевиците, дъждовете, градушките и снега и изпрати служителите си ангели над тях. И повели на земята да произведе всичко — животни, дървета и треви. А на морето повели да произведе риби и птици небесни.f

5. И намисли да направи човека, за да му служи, и взе от земята глина и направи човека по свое подобие. И повели на ангела на второто небе да влезе в тялото от глина и взе от него и направи друго тяло във вид на жена, и повели на ангела на първото небе да влезе в него. Ангелите плакаха много, като виждаха върху себе си смъртен образ в различен вид. И им повели да извършат плътски деяния в телата си от глина и те не знаеха, че извършват грях. А начинателят на греха ги прелъсти така: засади раяg  и пусна хората в него, и им нареди да не ядат от него. Дяволът влезе в рая и посади тръстика посред рая и от слюнката си направи змията, и ѝ повели да остане скрита в тръстиката. И така дяволът криеше хитростта на своето прелъстяване, за да не видят измамата му. И влизаше при тях, като им казваше: „Яжте от всеки плод, който е в рая, но да не ядете от плода на неправдата“. След това злият ангел, като влезе в лошата змия, измами ангела, който беше в образа на жена. Тогава той изля над главата му греховната похот, а похотта на Ева беше като горяща пещ. И веднага дяволът, след като излезе от тръстиката във видh на змия, задоволи своята похот с Ева чрез опашката на змията. Затова хората не се наричат рожби на бога, но рожби на дявола и рожби на змията, защото изпълняват дяволските желания на своя отец чак до края на света. След това дяволът изля своята похот на главата на ангела, който беше у Адам, и след това двамата бяха обхванати от необуздана похот, за създаване рожбите на дявола и на змията чак до свършека на света.

6. И след това аз, Йоан, попитах господа и рекох: „Защо казват хората, че Адам и Ева са направени от бога и настанени в рая да пазят неговите повели и самите поради престъпване на повелите на отца са обречени на смърт?“ И господ ми рече· „Слушай, прескъпи Йоане, неразумните хора казват така, че поради вероломство моят отец бил направил глинени тела, а от светия дух направил всички небесни сили, но се оказало че поради тяхна вина имат глинени тела и са обречени на смърт.“ И след това аз, Йоан, попитах господа и рекох: „Господи, как се помества душата на човека, която е дух, в плътско тяло?“ И ми рече господ: „Паднали небесни духове влизат в женски глинени тела и приемат плът от плътска похот, и се ражда дух от дух и плът от плът и така преминава царството на сатаната на този свят.

7. И попитах господа, и рекох „Докога ще царува сатаната в този свят над човешките същества?“ А господ ми рече: „Моят Отец му позволи да царува седем дни, които са седем века.“ И отново аз, Йоан, попитах господа и рекох: „Какъв ще бъде този век?“ И той ми рече: „Откакто падна дяволът от славата на отца и пожела собствена слава, той седна над облаците и прати своите служители — горящи огньове — при хората от Адам чак до служителя Енох. Него той повика като свой служител и го прие над твърдта, показа му своята божественост и повели да му се даде перо и мастило. Той седна и написа седемдесет и шест книги и [дяволът] му повели да ги занесе на земята. А Енох взе книгите и ги предаде на синовете, и ги научи как и къде да извършват свещенодействия, и те направиха така и скриха небесното царство от хората. И им казваше: „Вижте, че аз съм бог и няма втори бог освен мене.“ Затова ме изпрати моят отец на този свят, за да открия на хората моето име и да познаят него и злия дявол. Когато обаче сатаната узна, че слизам на този свят, изпрати своя ангел и [той] получи три дървета и ги предаде на пророк Мойсей, за да бъда разпънат на кръст. Тези дърветаi ми се пазят чак до сега. И сам той разкриваше неговата божественост и му повели да законодателства над синовете на Израел, и така ги изведе по сухо през морето.

8. Когато моят отец намисли да ме изпрати на този свят, изпрати преди мене своя ангел чрез дух свети, за да [ме] приеме. Той се наричаше Мария, моята майка, а аз, като слязох, влязох и излязох през ухото му. И знаеше сатаната, управителят на този свят, че аз съм дошъл да подиря и да спасявам това, което е погинало, и изпрати своя ангел пророк Илия който кръщава във вода и който се нарича Йоан Кръстител. А Илия попита управителя на този свят как ще може да го познае, и сам той му рече: „Над когото видите дух свети да слиза във вид на гълъб и да остава над него, той, е който кръщава в дух свети и в огън.“ Затова казваше това Йоан, защото не го познаваше, но този, който ме изпрати да кръщавам във вода, той му каза: „Йоан е свидетел, аз кръщавам във вода за разкаяние, а той ни кръщава в дух свети за опрощаване на греховете, той е, който може да ни погуби или да ни спаси.“

9. И отново аз, Йоан, попитах господа: „Може ли човек да получи спасение чрез кръщението на Йоан?“ „Без моето кръщение, с което кръщавам за опрощаване на греховете, казвам само, никой не може да получи спасението на бога, от когото съм аз, хлябът на живота, слизащ от седмото небе, защото които ядат от моята плът и пият от моята кръв, те ще се наричат синове на бога.“ И попитах господа: „Що значи „твоята плът“ и що значи „твоята кръв“?“ И рече ми господ: „Преди да падне дяволът заедно с цялото ангелско войнство на отца, ангелите на отца, славословеха моя отец и произнасяха тази молитва:,,Οтче наш, който си на небесата.“k Така тази молитва се възнасяше пред престола на отца. Но ангелите, след като паднаха, вече не можеха да славословят господа в тази молитва.“ И отново попитах господа: „Как целият свят е приел кръщението на Йоан, а твоето не всички приемат?“ Господ ми отговори: „Защото техните дела са лоши и не идват до светлината. Учениците на Йоан се женят и ще се женят, а моите ученици не се женят, нито ще се женят, но са като божиите ангели на небето в царството на небесата.“ И аз рекох: „Ако е грешно [свързването] с жени, не е полезно да се сключва брак.“ И господ рече: „Не всички желаят тази дума, но на които е дадено. Затова има евнуси които са родени така от майчината утроба; има и евнуси, които са направени [такива] от хората; а има и евнуси, които са се скопили сами заради царството на небесата.“

10. И след това аз попитах Господа за деня на съда „Какъв ще бъде знакът за твоето пришествие?“ И господ отговори, и рече: „И ще бъде, когато се навърши броят на праведниците според броя на падащите венци, тогава сатаната ще бъде освободен от своя затвор и обладан от голям гняв, ще започне война с праведниците, и ще нададат вик праведниците до своя господ бог. И веднага ще повели господ бог на архангела да свири с тръба. И ще изтръби гласът на архангела от небесата и чак до бездната ще се чуе. И тогава ще се помрачи слънцетоl, луната не ще изпраща своята светлина, звездите ще падат от небесата и ще се изтръгнат из основи четирите големи вятъраm и ще затреперят земята, морето, планините и хълмовете едновременно. Тогава ще се разкрие знакът на Сина и ще ридаят всички поколения на земята, и веднага небето ще затрепери, и ще се затъмни, и слънцето ще свети чак до деветия час. Тогава ще се разкрие син человечески в своята слава и всички светци и ангели заедно с него, и ще се положат престоли над облаците, и ще седне върху престола на своята слава заедно с дванадесетте престола на своята слава. И ще се разтворят книгите, и той ще съди всички племена на земята, тогава ще се проповядва вярата. Тогава ще прати син человечески своите ангели и те ще съберат своите избраници от върха на небесата чак до техните предели и ще дойдат при мене заедно с всичко свое във въздуха, над облаците. Тогава ще прати син божи злите демони и ще ги изхвърли с гняв ... да ядем и да пием и да приемем и за тези, които са тук, и да видим каква подкрепа ще има от тях и веднага [ще дойдат] всички племена пред страшния съд. И ще се разтворят двете книги, и ще ги приветстват всички племена с проповедта си, и ще славят праведниците за тяхното търпение и за добрите им дела. Недостижима слава и почит ще има за тия, които тачат ангелския живот, а подчиняващите се на неправдата ще получат гняв, бяс, мъка и негодувание. И ще отдели син человечески своите праведници из средата на грешниците, като им каже: „Елате, благословени от моя отец, приемете приготвеното още от сътворението на света царство за вас.“ И тогава ще кажа на грешниците: „Отстъпете от мене, прокълнати, във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели.“ И останалите ще бъдат свидетели на последното отлъчване, и грешниците ще се извърнат към пъкъла. И със съгласието на Отца ще излязат от тъмницата неверните някога духове и ще чуят моя глас, и ще бъде едно стадо и един пастир. И тогава със съгласието на отца ще излезе от земната бездна тъмният мрак и огнената геена и ще гори цялата вътрешност на земята чак до небесната твърд, и ще настане огън ...“

 

аНаистина са риби, а не нещо друго, но означават евангелието и посланието, които поддържат църквата тъй, както рибите поддържат земята — църквата стои върху седем стълба, т.е. седем канделабъра.
bДолината Йосафат е същото, т.е. osephuatto — „пъкъл“ и ,тартар“, раждане на огън, но се назовават на различни езици, и това не е дух, нито нещо живо, но е област като Босна, Ломбардия, Тоскана.
cПри някакво лошо деяние Господ променя и цвета на лицето.
dЛицето му се променя като на човек, който е загубил светлината, която е имал, и то станало мрачно поради злото, което замислил.
eСедемте опашки означават седемте гряха или порока, с които до тогава прелъстяваше хората: лъжа, прелюбодеяние, алчност, кражба, богохулство, завист, раздор.
fПтиците, рибите и животните нямат душа, нито имат душа на човек, но птиците и рибите, приемат това, което имат, от водата и въздуха, а животните — от земята и въздуха.
g„Засади рая“, т.е. овощна градина с двадесет дървета орехи, ябълки, круши, дюли и други плодове, и след това огради всичко с райски огън. Той постави вътре Адам и Ева. И остава раят и досега, за да прелъстява хората, които вярват, че той е добро място, но в същност е лошо. Там смъртта не беше забранена, но дяволът тайно прати своята съблазън, за да може да ги измами. При все това той щеше да бъде избавен от смъртта, ако не беше ял, но дяволът направи всичко това, за да измами хората.
hЗмията не е била истинска змия, но човекоподобна, защото се престорила на красив младеж и по повеля на дявола влязла в рая през ... и прелъстила жената и се съвокупила с нея чрез опашката, защото дяволът, когато спял, се изхлузил от своята кожа и от нея била създадена тази змия.
iСъщо така това са били дърветата, с които Мойсей разделил морето, когато синовете на Израел дошли до горчивите води, от които тези, които вкусвали, умирали. Имало тогава ангел, който казвал на Мойсей:  „Вземи дърветата и ги свържи ведно и ги засади наблизо до вода, като казваш: тези дървета ще бъдат спасението на света, защитата на света и прощаването на греховете на света … ще покаже в този, който ..., защото от дева Мария, което означава вярата в Света Троица. Всеки който повярва в тайнството на Света Троица, ще бъде спасен, както ще бъдат спасени хората, които пият от онази вода, чрез това посаждение.“
kАнгелите пеели тази молитва, но произнасяли „Отче наш“ не затова, защото самите те имали грехове: отецът, предвиждащ нашите бъдещи прегрешения, които ние щяхме да изречем с тази молитва, решил така да се произнася.
lСлънцето, т.е., управителят и неговият престол; луната, т.е., законът на Мойсей; звездите — духовете на неговите служители, защото апостолите не ще имат място да ... царуват, но Христос, син божи, който е седмото слънце, ще царува.
mЧетирите ветрове са царете, които ще преследват църквата, която ще съществува тогава, и ще убият други във война без състрадание.

 

X

Right Click

No right click