Един хоспиталиерски извор за битката при Хомс от 1281 г.

Написана от Владислав Иванов
Посещения: 497

 

Статията е публикувана в списание "Времена", бр. XXI, 2021 г.

 

Campaign of the Battle of Ain Jalut 1260svgВ съвременната историография нерядко се твърди, че битката при Айн Джалут на 3 септември 1260 г. е първото решително поражение на страшните монголски завоеватели и слага окончателен край на тяхното настъпление в западна посока1.

Разпространението на това схващане до голяма степен се дължи на запазените мамелюкски хроники, превъзнасящи победното сражение, в което участват лично няколко от техните султани2. Мюсюлманската пропаганда представя битката като триумф на исляма над нашествениците-езичници3. Истината изглежда малко по-различно. Сблъсъкът при Айн Джалут е само началото на ожесточената война, която двете велики сили на Близкия изток в периода XIII‒XIV в. – Мамелюкският султанат и Иранският илханат, водят помежду си за владението на обширните територии, простиращи се от горното течение на р. Ефрат до Синайския полуостров. В този продължил няколко десетилетия конфликт волю-неволю се замесват и всички останали политически сили, които имат интереси в тази част на света. Сред тях забележима роля играят наследниците на западноевропейските кръстоносци, т.нар. отвъдморски франки, чиито владения по сирийското крайбрежие ги поставят в непосредствена близост до епицентъра на събитията.

Запазването на Светата земя на християнството (днешните Сирия и Палестина) под властта на франките е най-популярната кауза в римокатолическия свят, която мотивира провеждането на множеството въоръжени експедиции, известни днес под събирателното название „кръстоносни походи“. Но след провала на похода, предвождан от френския крал Луи Свети през 1249‒1250 г., политическите обстоятелства се обръщат против свещената мисия на Запада. През 60-те години на XIII в. укрепналият след отблъскването на монголите Мамелюкски султанат повежда серия от безмилостни военни кампании срещу франкските крепости, които въпреки отчаяната им съпротива и помощта, изпращана от Европа, не издържат натиска на многобройните мамелюкски армии и падат една след друга. Едва пристигането в Акра на кръстоносната войска, водена от бъдещия английски крал Едуард II, позволява на оцелелите да спечелят време, като в 1271 г. сключват мирен договор с мамелюкския султан Байбарс за позволения от шериата срок от десет години, десет месеца и десет дни4. Въпреки това перспективите за бъдещето им не са розови. Териториите, контролирани от отвъдморските франки, вече са твърде малки, а ресурсите им са ограничени, поради което те могат да се надяват единствено на външна помощ, за да оцелеят при нов подобен конфликт. Същевременно пред организирането на нов кръстоносен поход, който да подпомогне Светата земя, се появяват неочаквани пречки. Сред тях са конфликтът между кипърските крале и Анжуйците за короната на отдавна изгубения Йерусалим и, може би по-важната: избухналата ожесточена война за владението на т.нар. кралство на Двете Сицилии, която продължава от 1282 до 1302 г.

По гореспоменатите причини стратегическата ситуация за отвъдморските франки изглежда по-неблагоприятна дори и от най-тежките досега времена след битката при Хатин от 1187 г., в която египетския султан Саладин унищожава армията на Йерусалимското кралство. Сключването на църковна уния между Византия и папството в Лион на 6 юли 1274 вдъхва краткотрайни надежди за оказването на помощ на Светата земя от ромейския император Михаил VIII Палеолог, но унията скоро е отменена. Вниманието на самото папство, което е най-големият крепител на франкската власт в Отвъдморските земи, е отвлечено от борбите със съперниците му в Италия и войната между Анжуйците и Арагон. Показателно за този период е поведението на може би най-влиятелния западен монарх ‒ френският крал Филип IV Хубави (1285‒1314), който през 1290 г. иска ултимативно от папа Николай IV (1288‒1292) да бъде освободен от задължението да изпраща средства и войници в Светата земя5. Така като единствена надежда за противодействие срещу мамелюците на местните франкски жители и военномонашеските ордени, посветили живота си на защитата на християнските владения, остава съюзът с иранските монголи.

През септември 1280 г. в Акра пристига посланик, изпратен от илхана Абага (1265‒1282), който предлага на франките военен съюз с иранските монголи. Според писмото на епископа на Хеброн до английския крал Едуард I (1272‒1307), изпратено на 5 октомври 1280 г., пратеникът съобщава на владетелите на Акра, че през идната година в Сирия ще нахлуе огромна татарска армия, състояща се от петдесет хиляди конници и още пехотинци6. Франките са поканени да се присъединят към подготвения поход срещу мамелюците, като осигурят провизии и военни подкрепления. Отговорът на Акра не ни е известен, но съществуват сериозни основания да предполагаме, че едно от другите франкски владения – северният домейн на рицарите хоспиталиери със столица замъка Маргат, сключва съюз с монголите, а бойците му участват в тяхната кампания срещу мамелюците и грандиозната битка при Хомс на 29 октомври 1281 г.7

640px Marqab crusader castle donjonЕдин от най-подробните източници за въпросното сражение, в което взимат участие огромни за средновековните мащаби армии, принадлежи на перото на брат Жозеф дьо Канси от ордена на хоспиталиерите-йоанити. Фра Жозеф заема високопоставения пост на ковчежник на своя орден през втората половина на XIII в. По произход този хоспиталиер най-вероятно е английски норман, което обяснява добрите му връзки с крал Едуард I (1272‒1307). Брат Жозеф поддържа редовна кореспонденция с английския крал, като му изпраща актуална информация за събитията в Светата земя. Писмото на хоспиталиера до Едуард I от месец май 1282 г. съдържа уникална информация за битката при Хомс в 1281 г., което го прави незаменим източник не само за въпросното сражение, но и за военната история на Средновековието. За приведения по-долу превод на писмото е използвано англоезичното издание на документа в петия том от поредицата на Palestine Pilgrim’s Text Society, публикуван през 1896 г.8, докато коментарите към текста са изцяло мои.

 

Писмо на хоспиталиерския ковчежник брат Жозеф дьо Канси
до английския крал Едуард I от месец май 1282 г.

 

До най-великия и всесилен господар, моят лорд Едуард, по Божията милост най-достоен крал на Англия, господар на Ирландия и дук на Аквитания, най-низшият и последен по ред от неговите служители, Жозеф дьо Канси, смирен брат от светия орден на хоспитала на св. Йоан Йерусалимски9, който живее в Акра и коленичи в служба на Ваше Величество, изпраща приветствия!

Тъй като Ваше достопочтено благородие ни нареди да продължим да Ви изпращаме новини за събитията, които ни сполетяват в Светата земя, то знайте, сир, че след като нашият магистър отиде в Триполи към края на месец октомври, както ние вече ви уведомихме с нашето писмо, написано по време на празника на Светия Кръст10, отрядите на татарите и сарацините дойдоха толкова наблизо, че сарацините се намериха между нашите и татарите, така че нито ние, нито принцът11 – а кралят на Кипър12 още не беше дошъл – нямахме възможност да се присъединим към татарите, нито пък те да изпратят някого до нас, както беше уговорено. При това войските настъпиха докрай13. Солданът14 раздели своята армия, която се състоеше от петдесет хиляди конници, на три части, като той самият беше с онази част в центъра, която те по своя обичай наричаха „сърцевината“. Сангар Лайфскар15, господарят на Саоне16 и на земите, които граничат с Маргат, беше капитан на лявото крило, а дясното се командваше от един храбър турчин, наречен Хейседин Лафрам17. Татарите, след като видяха бойния ред на сарацините, също подредиха своите хора, които брояха четиридесет хиляди конници, в три отделни части, тъй като техният водач бе изпратил останалите от хората си на своя по-голям брат Абага, който беше поел на поход през Ла Бери18, смятайки, че Абага ще стигне до Дамаск преди него. В един от тези три батальона се намираше кралят на Армения19 заедно със своите бойци и две хиляди татари и хиляда грузинци, а един тюрк, наречен Самагар, който беше станал татарин20, също беше в неговия отряд заедно с три хиляди от своите съплеменници, които беше довел от Турция21 и които също се наричаха татари. Кралят на Армения, който бе заел това място в строя, се нахвърли върху левия фланг на сарацините и така го разби и обърка, че само неколцина избегнаха смъртта от острието на меча. От това ляво крило никой нямаше да се изплъзне, ако не бе предателството на Самагар, който избяга с повечето от своите хора, без да е нанесъл или получил удар.

Лявото крило [на татарите], командвано от Мангуодамор22, се сблъска с десния фланг на солдана, в който той имаше десет хиляди татари, без да се броят техните съюзници23. Той успя да ги разгроми, но тяхното поражение не беше чак толкова пълно, колкото това на техните другари от левия фланг. Мангуодамор, който е смел, дързък и верен рицар, нападна отряда, в който се намираше солдана заедно с остатъка от неговите хора. Последва голяма сеч, а битката продължи от малко преди третия час на деня до залез слънце. И тогава, ако не бе храброто поведение на солдана и неговото благоразумие и смелост, съдбата на лявото крило [на войската му] щеше да сполети и него. Посред бедствията, които го заобикаляха, като виждаше своите хора да се държат толкова зле и някои да падат убити, а други обърнати в бягство, той заповяда на своите тромпети и накири24 да свирят и вдигна в атака след себе си онези, които бяха оцелели. Без тази постъпка на солдана всички щяха да бъдат унищожени, защото от цялата му армия само шестстотин мъже се подчиниха на призива [за атака].

Татарите, които си мислеха, че сарацините са напълно разбити, се втурнаха да плячкосват и плениха всички палатки на солдана и другите сарацини, [като взеха] толкова голяма плячка, че никой не успя да ни каже точно на каква стойност [е била]. А от тълпата, която следваше лагера [на мамелюкската войска] и го караше да изглежда като препълнен с хора град25, толкова много хора бяха избити, че не можеха да се преброят. С тази споменатата плячка повечето татари, като много алчни хора, се върнаха към своята бърза скорост, яздейки на конете на мъртвите сарацини, които бяха по-добри от техните собствени и оставяйки назад изморените си добичета26. И, знайте това, сир, което се смята за велико чудо, нито взетата плячка можеше да бъде изчислена; нито пък някой би могъл да каже, че някой е бил ранен или убит по-късно27.

Солданът, виждайки големия облак от прах, вдигнат от онези, които се измъкваха с плячката по този път и смятайки, че [облакът] е причинен от татарите, тръгна срещу него. Мангуодамор, който беше наоколо и беше събрал заедно няколко човека, на брой не повече от шестдесет конника, настъпи, за да го пресрещне, мислейки, че това са неговите собствени хора, тъй като кралете на Армения и Грузия бяха отишли с войниците си навътре в страната на сарацините. Щом солданът и неговите хора съзряха Мангуодамор и познаха неговите отряди по отличителните им знаци, те заподозряха, че той им е подготвил засада и, като им се показва начело на толкова нищожни сили, иска да ги вкара в нея. Мангуодамор, от друга страна, виждайки собствената си слабост и опасността от това да чака атаката на солдана, се оттегли назад и си отиде по пътя28. Солданът видя отстъплението му и, смятайки, че той [Мангуодамор] постъпва така, за да доведе цялата си армия, бързо се оттегли. И така нощта ги раздели. По този начин нито единият, нито другият не остана във владение на бойното поле, но понеже солданът се оттегли последен, хората смятаха, че победата трябва да е негова. Но някой с основание би могъл да каже, че никога от времената на първото завладяване на страната им29 сарацините не са претърпявали толкова големи загуби или не са били така напълно укротени, както бяха тогава и както все още са.

Кралят на Армения заедно с голяма част от войската си се върна на бойното поле и, като го намери безлюдно, намисли да опъне палатките си и да остане там до сутринта. Докато се подготвяше да стори това, дойде предателят Самагар с част от своите хора и му каза: „Кралю, сир, защо правите това? Нашият господар Мангуодамор си отиде.“ Кралят отговори, че иска да се разположи на лагер там, за да прекара нощта, тъй като неговите мъже бяха изморени, но Самагар настоя, че това би било голямо предателство и ще бъде нелоялно да постъпят по този начин, след като техният водач е заминал. И така, след много произнесени слова, кралят накрая му повярва и заповяда на своите хора да възседнат конете. Той язди цяла нощ, докато не подмина мястото, откъдето палатките бяха преместени30, но не откри Мангуодамор. Кралят спря за малко, за да даде почивка на конете си, но Самагар продължи по свой път. След това кралят се отправи към своята страна и премина през Сухите земи, където няма нито вода, нито трева до такава степен, че много от конете и придружителите му умряха по пътя от жажда или загинаха поради мъките, които изтърпяха31. Накрая той достигна кралството си жив и здрав, но в лошо състояние. През това време много от неговите хора, които бяха изостанали, се опитваха да се доберат [до Малка Армения] по най-добрия начин, на който бяха способни, тъй като хората на Самагар ги бяха ограбили по пътя, отнемайки от тях всичко, дори и дрехите, и не им бяха оставили никакви коне, на които да яздят [до родината си].

1024px 1281BattleOfHoms

Солданът организира съвещание със своите хора, за да прецени по кой път най-сигурно да се завърне в своите владения. Някои го съветваха да тръгне по морското крайбрежие в страната на християните, с които той имаше мирен договор; други – през Ла Бери, където татарите нямаше да го открият; а пък трети го посъветваха да избере най-късия и най-прав път. Той послуша последните и така дойде до един град, който се нарича Ле Лагон32, където преди беше лагерувал по време на своето настъпление срещу татарите. Графът на Сан Северино, който бе баилиф на Акра33, му изпрати посланици и дарове, за да може да види и прецени състоянието му. Пратениците намериха, че свитата на солдана е прекалено малобройна и недостатъчна и че състоянието му не е добро. Солданът, понеже не искаше франките да знаят за неговите оскъдица и проблеми, първо върна любезен отговор на графа, а след това отпътува [тайно] през нощта и се отправи към Вавилон34. Там той се бави няколко дни и наложи един данък над всичките си поданици, чрез който отнемаше една трета от [имуществото на] онези, които притежаваха над сто хиляди безанта и по същия начин от всеки, богат и беден, съобразно неговото състояние. Поради това [днес] неговите поданици са доста обезсърчени от него и смятат, че са обречени на смърт и разорение. След това той нареди да разгласят из земята на Египет, че всички онези, които желаят да получат заплащане, за да участват в нападение срещу Маргат и Армения, трябва да отидат да си вземат парите и да се приготвят за поход35. И заповяда текстът на тази наредба да бъде четен веднъж всяка седмица в продължение на един месец. Въпреки това повечето хора казват, че той няма да напусне Вавилон поради големите му загуби в коне и хора [претърпяни в битката срещу монголите].

От друга страна, сир, той осъди на смърт тринадесет емири: както от тези, които го изоставиха на бойното поле, така и от онези, които беше оставил във Вавилон и онези, които беше хвърлил в затвора. По причина на тези деяния неговите поданици са много обезкуражени и пълни с омраза срещу него. Никой от хората му, въпреки всичките заплахи, които отправя, не е потеглил от Вавилон или Дамаск до времето на написването на това писмо. Но е истина, че кастеланът на Сафет36 и другият му баилиф37 в [земите до] нашите марки38 са накарали бедуините да се оттеглят в планините, като им казали, че тревата от пасищата трябва да се пази за идването на [войските на] солдана. А ние подозираме, че те са предприели това, за да ни накарат да пожелаем да влезем в някакъв лош договор с тях, което ‒ дано Господ ни опази ‒ да не се наложи да сторим!

Освен това, сир, ние узнахме чрез свидетелствата на добри и благонадеждни хора, които напоследък дойдоха [при нас] от областите около Хамус39, че има толкова голяма паника там и в Халламп40, и Ла Хамел41, че всеки се страхува от изненадващо нападение от страна на татарите, които са се заклели непременно да дойдат; но за това ние смятаме, че не може да се случи преди настъпването на зимата. По тази причина солданът на Хамус, забелязвайки тези неща, е изпратил своята съпруга, децата си и по-голямата част от съкровищата на своя град във Вавилон. От друга страна, хората от Баудак42, разбирайки от писмото на солдана, че татарите са били разбити, се вдигнаха на бунт срещу управниците, които татарите бяха поставили над тях. Абага, който се намираше в удобна близост [до бунта] в Ла Бери, щом чу за това43, се отправи с конницата си натам и превзе града Баудак, който му беше подчинен до времето на бунта, след което прекара под острието на меча всички конници, отряза палците на пехотинците и [...лакуна в текста...] защото вие знаете, сир, че те опъват с палеца44.

Нямаме други новини, които да изпратим на ваше величество към времето на написването на настоящите, с изключение на това, че ние, както подобава, незабавно попълнихме гарнизона на нашия замък с братя [хоспиталиери] и конници45. Нашият магистър, по молба на краля на Армения и взимайки предвид лошото положение, в което се намираше той и разоренията, причинени от турците в неговото кралство от времето на завръщането му [след битката при Хомс], които включваха изгарянето и опустошаването на град Лаяс46 и други от неговите градове и села, му изпрати сто конника; петдесет добре въоръжени братя и петдесет туркопули. Но знайте, сир, че никога в нашите спомени Светата земя не е била в такова лошо състояние, както е днес, изтощена поради липса на дъжд, различни епидемии и неверника47 – и по-голямата част от Вавилон остана незасята поради страха от война и споменатата по-горе причина. И не само тази страна, но и Кипър и Армения са в същото състояние [...лакуна в текста...] както разбираме ние, кралят на Сицилия няма да позволи да се изпратят никакви храни извън неговите владения в Сирия, поради войната му с гърците48. Следователно, сир, както вече сме писали на ваше величество, ако някой от великите господари на вашата страна дойде в тези области49, той би постъпил добре, ако [по пътя] посъветва краля на Сицилия да позволи да се изпратят провизии в Сирия, както обичайно се правеше в предишните времена.

И, знайте, сир, Светата земя никога не е била толкова лесна за завоюване [от християните], колкото сега, с [помощта на] способни военачалници и запаси от храна; обаче ние никога не сме виждали толкова малко войници или толкова малко добро поведение в нея. Нека ваше достойно кралско величество преуспява през цялото време като множи доброто към по-добро! И дано Бог, сир, даде всичко това да бъде извършено от вас, тъй като то би било постигнато без грешка, ако Бог ви вдъхне желанието да дойдете тук. В това вярват всички жители на Светата земя, и богати, и бедни, че чрез вас и с Божията помощ Светата земя ще бъде завладяна и предадена в ръцете на Светото Християнство. Настоящите новини, сир, са [...лакуна в текста...] онези, на които вие можете да вярвате, независимо от всичко друго, което могат да ви кажат. И ни простете, сир, че нашето писмо е толкова дълго, защото ние не съумяхме да ви разкажем по-накратко за тези неща, заради чиято достоверност ваше величество ме остави тук, за да [мога да] запиша [за вас].

 

‘Написано на последния ден от май50.
‘За най-благородния, превъзходен и могъщ крал на Англия.

 

 

1Вж. напр. Ziada, M., “The Mamluk Sultans to 1293.” ‒ In: Wolff, R.L.; Hazard, H.W. (eds.), A History of the Crusades, Vol II, The Later Crusades, 1189‒1311. Madison, The University of Wisconsin Press, 1969, p. 745.
2При Айн Джалут мамелюкските войски командва египетският султан Кутуз (1259‒1260), но в битката взимат участие и наследниците му, султаните Байбарс (1260‒1277) и Калаун (1279‒1290).
3Вж. Amitai-Preiss, R., Mongols and Mamluks: The Mamluk-Ilkhanid War, 1260‒1281. Cambridge, Cambridge University Press, 1995, p. 47 и цитираните там източници.
4Ришар, Ж., История на кръстоносните походи. София, Рива, 2005, 459‒461; Runciman, St., A History of the Crusades, Vol. III, The Kingdom of Acre and the Later Crusades. Cambridge, Cambridge University Press, 1951, 334‒338; Ришар, Ж., Латино-Иерусалимское королевство. Санкт Петербург, Евразия, 2002, 361‒362; Holt, P.M., Early Mamluk diplomacy (1260‒1290): treaties of Baybars and Qaläwün with christian rulers. Leiden, Brill, 1995, 48‒57.
5Николов, Ал., „Вярвай или ще те убия!“. „Ориенталците“ в кръстоносната пропаганда 1270‒1370. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2006, 21‒28.
6Ришар, Ж., Латино-Иерусалимское королевство, с. 364. „Татари“ е най-често използваното прозвище на монголите в западните средновековни извори.
7В писмото, чийто текст е даден по-долу, ковчежникът на хоспиталиерите-йоанити съобщава, че: „след като нашият магистър дойде в Триполи в края на месец октомври, [...] отрядите на татарите и сарацините дойдоха толкова наблизо, че сарацините се намериха между нашите и татарите, така че нито ние, нито принцът [на Антиохия] – а кралят на Кипър още не беше дошъл – нямахме възможност да се присъединим към татарите, нито пък те да изпратят някого до нас, както беше уговорено.“ Но в синхронното на събитията продължение на хрониката на Флорънс от Уорчестър пише, че „кралят на татарите обединил силите си с хоспиталиерите за битка срещу султана“,  срв. Florence of Worcester, The Chronicle of Florence of Worcester (with the two continuations), translated by Th. Forester. London, Henry G. Bohn, 1854, p. 367. Същевременно описанието на битката в писмото изглежда направено от очевидец, т.е. от участник в нея, а информацията, дадена пак там, че хоспиталиерският домейн около Маргат не е включен в сключения впоследствие мирен договор между отвъдморските латински владения и Калавун, ни кара да смятаме, че сред споменатите от мамелюкските извори „франки“ в състава на монголската армия през 1281 г. (за тях вж. Amitai-Preiss, R., “Mamluk perceptions of the Mongol-Frankish rapprochement”, Mediterranean Historical Review, 7:1, 1992, 59‒61) най-вероятно присъстват и воини от гарнизона на Маргат.
8Joseph de Cancy, “A Crusader’s Letter from Holy Land”, translated and annotated by W.B. Sanders, Palestine Pilgrim’s Text Society, Vol. 5, London, 1896, 7‒13.
9Т.е. на ордена на хоспиталиерите.
10Т.е. Кръстовден, на 14 септември 1281 г.
11Принцът на Антиохия Боемунд VII (1275‒1287).
12Крал Юг III дьо Лузинян (1267‒1284).
13Т.е. до срещата си една с друга.
14„Солдан“ е обичайното произношение на арабската титла султан във франкските източници от тази епоха. В посочените извори прозвището се използва най-често за означаване на мюсюлманския владетел на Египет.
15Мамелюкският вожд Сункур ал-Ашкар, по-подробно за него вж. Amitai-Preiss, R., Mongols and Mamluks, p. 193.
16Крепостта Сахиюн в крайбрежните планини на бившето княжество Антиохия.
17Изз ад-Дин Айбег Афрам.
18La Berrie, Сирийската пустиня.
19Левон II (1270‒1289)
20Любопитна подробност от биографията на монголския пълководец Самагар нойон, която не е известна от други източници.
21Т.е. от земите на Селджукския султанат Рум, които по това време са васални на илхановете.
22Менка Тимур, по-малък брат на илхана Абага.
23Вероятно става въпрос за избягали от Илханата татари, които са преминали на страната на мамелюците.
24Накирите са средновековни ударни инструменти, подобни на тимпани или литаври.
25Т.е. от обоза на мамелюкската войска.
26Конете на татарите вероятно са били изморени от нощната езда до мястото на битката, срв. Amitai-Preiss, R., Mongols and Mamluks, 199‒200.
27Споменатите тук и на други места в писмото подробности напомнят свидетелството на очевидец. Именно това дава основание на повечето съвременни учени, занимавали се с проблема, да смятат, че в битката на страната на монголите са участвали и някои воини от ордена на хоспиталиерите.
28Менка Тимур се оттегля обратно към територията на Илханата.
29Вероятно от времената на първото монголско нашествие в Сирия (1259‒1260 г.).
30Вероятно старият монголски лагер, напуснат вечерта преди сражението на 28 октомври 1281 г.
31При отстъплението си крал Левон II преминава през пустинните области на Източна Сирия.
32Арабският Lajjun (Ладжун, близо до древния град Мегидо).
33Граф Роже де Сан Северино, баилиф (наместник) от името на сицилийския крал Шарл I д’Анжу в Акра от 1277 до 1281 г.
34Т.е. към Египет.
35Т.е. за нападение срещу Маргат и Армения.
36Бившата силна тамплиерска крепост във вътрешността на Галилея, превзета от Байбарс през 1266 г. и превърната във важна мамелюкска военна база.
37Т.е. наместник.
38Граници.
39Hamous, сирийският град Хама в долината на р. Оронт.
40В оригинала Hallamp, сирийският град Алепо.
41В оригинала La Chamelle, сирийският град Хомс.
42Baudac, Багдад.
43За бунта на жителите на Багдад.
44Вероятно става дума за стрелци с лък, които опъват тетивите на лъка с палец.
45Тук най-вероятно става въпрос за попълването на гарнизона на замъка Маргат, срещу който се очаква скорошно нападение от страна на мамелюците.
46В текста Lays (арм. Аяс; ит. Лаяцо), дн. тур. Юмурталик, най-голямото пристанище на Киликийска Армения и важен търговски център в Източното Средиземноморие.
47Т.е. мюсюлманските врагове на отвъдморските франки.
48Войната на Шарл I д’Анжу против император Михаил VIII Палеолог в Епир и Албания.
49Т.е. в Светата земя.
50В текста годината липсва, но от хронологичните данни, съдържащи се в него, с пълна увереност можем да заключим, че тя е 1282. Следователно писмото е изпратено на 31 май 1282 г.

 

X

Right Click

No right click