Глава трета

 

ХИТЛЕР:

„Германийо, събуди се!”

 

„Нека колкото си искат да говорят, че нашата пропаганда е креслива, кална, скотска, че нарушава всички рамки на приличието - плюя на това! В дадения случай това вече не е толкова важно. Важното е, че тя водеше до успех!”²¹⁸ - твърде откровено и красноречиво определение от самия творец, от заслужено наричания „баща на пропагандата” Йозеф Гьобелс, човека който обявява открито, че е „погълнат от Хитлер и националсоциалистическото движение” и че „Хитлер е човек, който дава нова чест на германския народ”.²¹⁹ Именно нему принадлежи палмата на първенството на политическата манипулация. Той я превръща в система, опираща се на твърди принципи и постановки. Формулираните от него опори и до днес се смятат за класически. Такъв е принципът на размаха и концентрацията, съгласно който предварително избрани лозунги трябва да бъдат внедрявани в съзнанието на населението последователно и методично. Друг е за простотата, според който масовото съзнание в най-голяма степен е открито за неизискващи аргументация, освободени от нюанси примитивни постулати. Възлов принцип, превърнал се в опора на изграждането на оглавеното от доктора по германска филология министерство, е, че „пропагандата трябва да бъде планирана и осъществявана от една и съща власт". „Един от първите, Гьобелс оценява огромните възможности за манипулация на общественото мнение, открили се в резултат на прогреса в областта на средствата за информация и съобщения... Голям ефект дава осъществената от него концентрация върху контрола над средствата за масова комуникация с помощта на създаденото за пръв път в историята министерство на пропагандата (Министерство на народното просвещение и пропагандата - б.а.)."²²⁰

„То трябваше да просвети германеца, да го освободи от стария светоглед и да създаде от него новия човек и гражданин на новата държава."²²¹ Тази дългосрочна мисия е възложена на Йозеф Гьобелс. Неговият бюджет нараства от 28 млн. марки през 1934 г. до 95 млн. през 1939 г. За годините на своето съществуване са му отпуснати общо 1,3 млрд. марки. Нещо повече, към 1937 година неговият бюджет превишава този на външното министерство, което показва каква значимост се е придавала на пропагандата в нацисткия райх.²²²

Гьобелсовото творение без аналог в историята представлява доста добре балансирана структура. То е обхванало като пипалата на октопод големи и малки медии, както и всички изкуства, като осъществява всекидневното им ръководство до най-малките подробности. Естествено, както може да се очаква за подобна институция в режим като националсоциалистическия, тя полага „специални грижи" за „аризирането" на германската култура, т.е. за отстраняването на евреите от артистичните професии и на влиянието им върху тях. Задачата пък на отдел „Чужбина" е да разобличава и да атакува политическите лъжи и провокации, да осветлява общественото мнение в чужбина и в страната, да насърчава приятелските връзки с другите държави. Има и такъв, натоварен с културната работа сред народа и повдигане на общото културно равнище на германеца.

Министерството има свои служби в провинцията, които поддържат пряка връзка с населението. В нейното осъществяване проличава един от ръководните принципи на Гьобелс, според който трябва да бъдат надзиравани дейностите на другите институции, влияещи върху пропагандата. Множество самостоятелни или подчинени на  други министерства учреждения са длъжни да се съвещават с него. Такива са например Управлението на Лайпцигския панаир, Висшето училище за политика, Германското книжовно хранилище, Централата на конгресите и др.

Че райхсминистър Гьобелс действително ръководи всички тези служби, а не само е техен номинален шеф, личи не само от факта, че във всички тези институции на културния живот се чувстват неговият дух и схващания, но дори и начинът му на живот. Ще цитирам само следното изречение от описание на неговия работен ден от един от близките му сътрудници: „И ето папка със съобщения и със стенограми от прослушаните станции, които Гьобелс чете до полунощ, а понякога и до по-късно."²²³ Освен това той си запазва и поста ръководител на пропагандния отдел на НСДАП и гаулайтер на Берлин. Така Гьобелс контролира фактически и партийния, и правителствения апарат на пропагандата.

След като оглавява напълно справедливо нареченото „министерство на народното затъмнение", „главният глашатай" на Третия райх енергично се заема за работа. Бюджетът му нараства от 28 млн. марки през 1934 г. до 95 млн. през 1939 г. За десетте години на неговото съществуване то получава от бюджета 1,3 млрд. марки. На 1 април 1939 г. общият брой работещи в централния му апарат достига до 956 души. След година той нараства до 1356, а към април 1941 г. в него са заети 1902-ма човека. Там са събрани най-добрите пропагандистки кадри на нацистите. Неговото ядро през 1933 г. са бившите сътрудници на управлението на пропагандата на НСДАП, където всеки десети има златна партийна значка.²²⁴ Средната им възраст е 39 години, болшинството принадлежи към горния слой на средната класа, половината имат университетски дипломи.²²⁵

Гьобелс „провежда радикална чистка в германските вестници - уволнени са политическите противници на НСДАП и „расово непълноценните" сътрудници, а също и влизащите в брак с евреи. По-късно за невнимателна статия могат да уволнят и напълно „правоверен" националсоциалист. Една част от вестниците са закрити веднага, а изобщо за цялото време на управление на нацистите броят им се съкращава петкратно. Гьобелс лично провежда редовни срещи с редактори, обяснявайки им генералната линия на партията и текущите въпроси.²²⁶ От 2703 ежедневника на 1 октомври 1932 г. в Германия на 1 април 1934 г. излизат само 1128, от 348 неделни издания остават 217, от 96 двуседмичника - 47, от 183 месечника - 102. Забранени са за разпространение в Германия повече от 230 чуждестранни вестници и списания.²²⁷ Същевременно в средата на 30-те години на ХХ век хитлеристите създават световна мрежа от свои издания, включваща 307 вестника.

При министерството има съвет по издателско дело, под контрола на който са 2800 издателства и 27 хиляди книготърговски учреждения. В неговите ръце фактически се намира цялата система за получаване на информация. През 1934 г. са обединени двете най-големи информационни агенции: на „Волф" и Телеграфният съюз, влизащ във вестникарския концерн на Хугенберг. В резултат на това възниква официалната агенция „Германско информационно бюро". Очевидно е, че печатното слово заема видно място в структурите на Министерството на пропагандата. Въпреки всичките му грижи, които включват и статии, очертаващи ръководните принципи и главните теми на партийната линия, излезли изпод перото на самия Гьобелс, неговото въздействие никога не би могло да бъде толкова мощно, колкото е това на радиото. Само един пример - броят на абонатите на партийния официоз, справедливо наричан „гласът на Хитлер", и то в такава ключова година, каквато е 1939, достига едва 740 000.²²⁸

Ето защо централно място в министерството заема именно то.²²⁹ Не само всички идеи на режима се разпространяват чрез него, но е и най-мощното му оръдие за „промиване на мозъците". На 18 август 1933 г. Гьобелс заявява в реч на тази тема: „Наполеон казваше, че пресата е „седмата велика сила". Нейното значение стана политически видимо с началото на Френската революция и тя поддържаше позицията си през целия 19 век. Цялата политика на века е изцяло предопределена от пресата. Едва ли можем да си представим или обясним главните исторически събития между 1800 и 1900 г. без мощното влияние на журналистиката.

Радиото ще бъде за двадесети век това, което беше пресата за деветнадесети век. С подходяща промяна можем да приложим Наполеоновата фраза към нашето време, говорейки за радиото като за осмата велика сила. Неговото откритие и приложения имат наистина революционно значение за съвременния обществен живот. Бъдещите поколения могат да заключат, че радиото е било толкова велико по интелектуалното и духовното си въздействие върху масите, колкото печатното слово преди началото на Реформацията."²³⁰

Не може да се отрече, че „бащата на пропагандата" си владее занаята до съвършенство. Започнал от вестникарството, издателското и писателското поприще, с блестящо образование и специфични познания по пропаганда, обхващащи още първите ѝ стъпки, той обаче веднага усеща накъде се обръща посоката на вятъра. Разбира, че именно радиото е най-модерното средство, което може да осигури короната на един водач. Осъзнава неговата мощ още далеч преди да оглави националсоциалистическата пропаганда: „Радио! Радио! Радио! У дома! Заради радиото немецът ще забрави и професията, и отечеството. Радио! Нов начин на образование! Всичко е у дома! Идеалът на потребителя! (Из дневника на Гьобелс, 14 декември 1925 г.)²³¹ В тези няколко изречения се дава много точна характеристика на веригата образование - радио - производство, която е залог за успеха на „главния глашатай" на райха. Колко високо е ценял тази ключова медия, личи и от един негов запис в дневника му от 9 октомври 1932 г.: „Вече сме готови да направим списък на новите сътрудници на радиото, ако за една нощ вземем властта." След още половин година, на 3 февруари, поверява на хартията: „Сега е лесно да се води борба, тъй като всички средства на държавата са на наше разположение. Радиото и пресата ни се подчиняват."²³² Хитлер напълно осъзнава силата на радиото и още през първата си година на власт прави 50 предавания.

Гьобелс има на разположение 107 предаватели на средни и дълги вълни и 27 - на къси, а двеста радиоустановки на специално оборудвани автомобили се носят из цялата страна, излъчвайки речите на водачите. През 1940-1941 г. се създават „черни" радиостанции, представящи се за гласове на опозицията в страните, с които Германия води война. Всички са обединени в системата на „всегерманското радиоразпръскване", в която главна роля играят 17-те имперски станции. Центърът ѝ е берлинският „Радиодом" на „Мазуреналее". Под натиска на райхсминистъра на 3 юли 1933 г., само шест месеца след възкачването на Хитлер на власт, германското радио е снабдено с „Камара за радиоразпръскване", която е натоварена със следните функции:

а) „Да се кооперират всички групи радиосъобщения в единен националсоциалистически дух.

б) Да се поставят техническите и икономическите тенденции в служба на политиката, тъй като това трябва да повлияе силно върху общественото мнение по един хомогенен начин.

в) Да се създаде силна и всеобхватна организация на германското радио, за да се постигне формирането на единна национална воля.

г) Довеждане на безжичния телеграф до достъпа на всички германци.

д) Контролиране на радиопредаванията в интерес на германските слушатели; събуждане на разбирането у публиката за задачите на радиоиндустрията, на всички откриватели, артисти, работници, които участват в нея; взимане на мерки за поддръжка на регламентацията на пазара, за всички онези нужди на германския радиопазар главно за нуждите на масата; протежиране на германския пазар срещу инвазията на чуждестранните продукти, да побързаме, за да не падне този пазар под сечта на чужденците..."²³³ След образуването на Камарата Гьобелс получава изключително широки прерогативи. Те са показателни както за ролята на радиото в рамките на цялостната система, така и за духа на режима. Той се разкрива на различни равнища - не само в политическо, но и в икономическо отношение. В приведения документ е заложен принципът на автаркията.

Германската радиопропаганда разделя света на осем зони. През 1938 г. денонощната продължителност на предаванията за страните от Западното полукълбо е 22 часа, от Африка - 8 часа, от Азия - 21. Повече от половината са на английски, около 40% - на немски. Освен това официалното радио се обръща към 35 милиона германци, установили се извън пределите на Отечеството.

Една от най-важните характеристики на тоталитарните режими е лишаването от правото на избор. Основната медия е поставена под пълен държавен контрол. Девизът на националсоциалистите е: „Радио във всеки дом."²³⁴ За неговото осъществяване Германия започва серийно производство на така наречените „народни радиоприемници", които са разчетени за приемане само на местните станции. За да се увеличат слушателите, нацистите пускат на пазара най-евтините приемници, произвеждани до този момент. Още през лятото на 1933 година 28 водещи германски радиофирми в принудителен порядък са натоварени с тяхното създаване. По такъв начин се гарантира монополът на партийната правда. Властите забраняват със закон слушането на задграничните „гласове". Нарушителите се обвиняват в измяна на Родината и са наказвани с концлагер, затвор, поправителен труд. Новите власти концентрират всичките си сили за усвояване на средновълновия диапазон. Производството на „народното" радио довежда до непрекъснато разширяване на аудиторията: за по-малко от 5 години, т.е. от началото на 1933 година до края на 1938 година броят на радиоабонатите в райха се покачва от 4 на повече от 10 милиона. Дейвид Ъруинг в биографията си за „бащата на пропагандата" дава още по-впечатляващи цифри. Според него „радиопредаванията в Германия познават несравнима по отношение на другите европейски страни експанзия - от 4 милиона радиослушатели през 1933 г., броят им нараства до 29 милиона през 1934 г. и 97 милиона през 1939 г.".²³⁵ Този процес не е случаен - ако в годините на Голямата депресия радиото за една голяма част от германците е било твърде скъпо, то първите модели на „народното радио" правят това удоволствие напълно достъпно: от 78 райхсмарки, т.е. два пъти по-малко от дотогавашните, цената пада през 1938 г. на 35 - най-евтиното радио в света.²³⁶ Само няколко години след като Гьобелс поверява на дневника си горецитираната оценка за тази „велика сила", този малък, примитивен, наречен от обикновените хора „мутрата на Гьобелс", ще се превърне в движеща сила на нацистката пропаганда. Нещо повече. „Дават го безплатно в замяна на радиоприемниците, с които е възможно да се слушат чуждестранни радиопредавания."²³⁷ Тоталността на радиопропагандата се осигурява, като германците се задължават да слушат предаванията от големите нацистки сборища в оборудвани с репродуктори помещения или на големи площади. Неслучайно още на 10 февруари 1933 г. министърът пише: „Нацията ни ще падне почти без борба. Високоговорителят е инструмент в масовата пропаганда."²³⁸ По време на значими речи всякаква работа се прекъсва, всичко спира и всеки трябва да слуша.

Другата използвана система е на радионадзирателите във всеки квартал или жилищна кооперация. Тези партийни членове насърчават своите съседи, които още нямат радио, да си купят, насочват ги да слушат важните речи в своя дом или в този на свои приятели. Те изпращат редовни доклади за техните реакции към радиопредаванията. Радионадзирателите придобиват особено голямо значение по време на Втората световна война, когато докладват за слушането на чужди предавания.²³⁹

Продължава строежът на нови предавателни мощности. През май 1934 г. влизат в действие нови четири 100-киловатови радиостанции - Мюнхен, Берлин, Щутгарт и Хамбург, а към края на 1939 г. са изградени повече от 35 радиоцентъра с мощност до 150 киловата. Съветският печат коментира: „Така германските фашисти оформяли своето „въоръжаване в ефира."²⁴⁰ Повечето от стокиловатовите мощности са разположени по границата.

Радиопропагандата за Южна Европа закономерно има особено място в цялостната германска пропаганда. На 15 май 1940 г. е създадено Радио Донау (Donausender). То излъчва на няколко южноевропейски езика, включително и български. Програмите обикновено се откриват с цитат от „Моята борба", после се прочитат новините и се излъчва музика, следват програмните акценти - всеки ден от седмицата на различна тематика. През 1942 г. германското радио започва излъчване на две програми на български език - сутрешните и обедните емисии имат предимно информационен характер, докато вечерните са наситени с коментари, беседи и репортажи. Донау прекъсва предаванията си на 13 април 1945 г., когато румънски войски разрушават антените.

Още преди 15 май 1940 г. вече има германски радиопредавания на нашия език. За едно от тях съобщава на РО 2 офицерът от запаса поручик Борис Магеров в писмо от 16 април 1940 г. до началника на канцеларията на Министерството на войната: „Господа, снощи по Радио Лайпциг спикерът съобщи на български език, че най-омразният английски шпионин и чиновник в „Интелиджънс Сървис" майор Абрахам бил в София и оттук завеждал шпионажа в София и Белград.

Аз се явих късно на радиото и не можах повече да разбера, но спикерът отправи призив до българския народ да се пази от този шпионин, който сновял между френската и английската легация.

Смятам, че изпълнявам едно гражданско задължение, като Ви съобщавам горното." Върху писмото има резолюция „Относно: „Алианс Франсез."²⁴¹

За кратко време през Втората световна война в българската национална радиосистема е включена и радиостанцията в Скопие като трета районна станция. Тя започва да работи в тогавашна Югославия на 27 януари 1941 г. Веднага след като германските войски превземат града, по нареждане на Радиоотдела на Германската легация в София екип, ръководен от д-р Лане, започва предавания на немски език. Няколко дни по-късно там е командирован български екип, който излъчва първото си предаване на 20 април 1941 г., навръх Великден. То започва така: „Внимание! Тук Радио Скопие! Започваме нашето първо предаване на български език. Българи от свободна Македония! В днешния ден, когато всички се радваме на свободата и празнуваме великото божие Възкресение, дълг ни е да почетем и Онзи, комуто дължим обединението на българското племе. Съдбата е пожелала да съчетае в един два големи празника: Фюрерът - Богоизбраният водач на Третия германски райх г. Хитлер днес празнува своята 52-годишнина, същевременно ние празнуваме и Възкресението на Христа. Думите са безсилни да изразят чувствата на българския народ към Фюрера. Хайл Хитлер!"²⁴²

Този кратък текст може да доведе до няколко заключения. Напълно е осъществено неизбежното срастване на българската официална пропагандна система с германската. От „благодарност" и „възхвала" на водача на Хилядолетния райх заради връщането на Македония и Тракия вече се е достигнало до неговото обожествяване, а рожденият му ден, за чието отразяване в Радио Донау на български език ще стане дума по-долу, се представя за събитие, сравнимо с Възкресение Христово.

През август 1941 г. германските окупационни войски, завзели Радио Белград, организират радиостанция „Войнишки предавател" (на немски: Soldatensender). Тя излъчва програми на чужди езици, насочени към армиите от различни националности, взимащи по един или друг начин участие във войната. „Золдатензендер" има и предавания на нашия език - всеки ден от 6,10 до 6,20 ч. и от 19,00 до 19,30 ч. - новини, коментари и поздравителен концерт за българските войници. Тези емисии започват с думите: „Ще чуете гласа на Югоизтока!" Песента „Лили Марлен" става световноизвестна по време на Втората световна война именно заради честото ѝ излъчване по Soldatensender. Тази радиостанция спира през 1944 г.

* * *

Въз основа на докладите на РО 2 към Щаба на войската може да се заключи, че първите няколко месеца на 1940 г., които предхождат започването на излъчване на радиопредавания на български от Германия, са белязани с разнообразяване и обогатяване на формите на пропагандата на този сериозен „конкурент" за нашето съзнание. Нейни мишени чрез брошури, книги, карти на Санстефанска България, картички и пр. са читалища, отделни офицери, чиновници, учители и граждани. Много активна е дейността на германските колонии в някои наши градове. Личи стремежът да се спечелят за каузата на райха предимно по-образованите личности, които имат водещи позиции, като по този начин се привлече общественото мнение. В доклада на командващия V армия до министъра на войната от януари 1940 г. се казва: „Германската колония в гр. Русе водила пропаганда чрез брошури, които се изпращали по пощата или пък с човек по домовете с предварително написани адреси, и то предимно на познати на колонията българи. Разпространени били по тоя начин в ограничено количество от речите на Хитлер и Фон Рибентроп." Наред с това има разпратени открити писма, оборващи британските позиции. Англия се обявява за виновница за разпалването на войната. Пропагандата се води и устно, но „се провеждала много коректно в интимни кръгове на добре познати граждани".²⁴³ В доклада си до министъра на войната от януари 1940 г. началникът на I армейска област, София, сочи, че в столицата „по сведение на офицер от Гвардейския на НВ конен полк в пощенските кутии на някои жилища по бул. „Княз (Принц, по-късно „Маршал Бирюзов" и днес „Дондуков- Корсаков" - б.а.) Карл Шведски" били намерени отделни екземпляри от картата на Санстефанска България, отпечатани в малък формат на немски език с пропаганден текст под картата".²⁴⁴

Обект на траен интерес от страна на всички легации е българското офицерство от всички чинове. Според доклада на полковник от Щаба на II армейска област до Щаба на войската-РО 2, за периода от 1 февруари до 1 март 1940 г. генералният консул на райха в Пловдив, център на II армейска област, разпраща на повечето офицери от града речта на Хитлер, произнесена на 30 януари 1940 г. в Берлинския Спортпалас, и по един брой от списание „Радост и труд".²⁴⁵ В същия доклад има сведения за изпратени анонимно до граждани преводи на книгата „Документи от последната фаза на германо-полската криза", издание на МВнР на райха.

Един от методите на всяка пропаганда в чужбина е организирането на изучаването на своя език. Не бива да се пропуска, че освен създаването на радио на български ние имаме възможност да улавяме и предавания на чужди езици, към които има голям интерес, особено сред интелигенцията. Според доклад за положението на войската и държавата за февруари 1940 г. (с приложение от Министерството на народната просвета), до Щаба на войската-РО 2, във Висшето търговско училище в гр. Свищов лекторите по немски и френски език Готфрид Алберт Грал и Жорж Ру „развивали между студентите усилена пропаганда с разни брошури, вестници, списания и др., които получавали от Германия и Франция и от легациите им в София. В желанието си за надмощие по провеждане на тая пропаганда двамата лектори много често стигали до инциденти".²⁴⁶ За отбелязване е, че в бъдещата Стопанска академия „Д. А. Ценов", учредена с наредба-закон на 8 ноември 1936 г. в този дунавски град, водещите преподаватели са европейски възпитаници, завършили предимно в Германия и Франция и започнали да преподават между 1936 и 1938 г. Освен това, съгласно завещанието на дарителя Димитър Ценов чуждоезиковото обучение се води от преподаватели от съответната нация. Не е случаен интересът към Свищов, от една страна, на пропагандите от различните европейски страни, и от друга - на РО 2.

В доклад за м. март 1940 г. на командира на 2-ра отделна армия, гр. Пловдив, до министъра на войната се откриват сведения в същия дух за Стара Загора. Преподавателят по немски език при тамошното българо-немско дружество Рудолф Фишер през време на лекциите си възхвалявал Германия и нейната сила. Там били раздавани безплатно на ученици и граждани списания, възхваляващи могъществото на райха.²⁴⁷ Учредяването на подобни дружества е очевидно често срещана форма. Такова е създадено и в Лом през май същата година. Резултатът, според РО 2, се изразява в значителното засилване на влиянието на пропагандата на райха в този дунавски град.

Цитираните документи разкриват едно забележимо активизиране на германската пропаганда у нас, като се използват всички възможни канали за въздействие. Вън от всякакво съмнение обаче е, че основният е радиото на български език.

* * *

Един от ключовите образи в митологията на фюрера, създавани от Радио Донау, е този на Миролюбеца, друг - на Миротвореца. При осъществяването на големи външнополитически и военни кампании министерствата на Рибентроп и на Гьобелс действат съгласувано. Първото издава „Бели книги", на основата на които се провеждат мощни пропагандни акции. „Германия посрещна английското предизвикателство със съзнанието, че до последния момент е направила всичко възможно, за да отстрани по миролюбив начин европейския конфликт. Още веднъж на 6 октомври 1939 г.²⁴⁸, след като армията ѝ с безподобен победоносен марш изпълни възложените ѝ задачи и ги приключи, Германия предложи чрез своя Водач на света и на своите противници един нов ред в Европа като основа на дълготраен и справедлив мир. И това предложение бе отблъснато от Англия под една форма, от която можеше да се види, че британското правителство е абсолютно безразлично към Полша, която то насъска срещу Германия, както и към новия порядък в Европа. За него е важно съсипването и унищожаването на Германия на всяка цена."²⁴⁹

Ето какъв е „новият ред" - основава се на „дълготраен и справедлив мир". Първостепенна задача на нацистката пропаганда е да представи Хитлеровата държава като сила, чийто единствен интерес е запазването на мира. „Там, където той съществува - неговото осигуряване, там, където той е застрашен - неговото възстановяване", твърди един националсоциалистически вестник, цитиран от Радио Донау.²⁵⁰

Пред главните редактори на германските вестници в реч от ноември 1938 г. Хитлер е твърде открит по повод своето „миролюбие": „Обстоятелствата ме принуждаваха години наред да говоря почти единствено за мир. Само изтъквайки волята на Германия за мир, можех да дам на германския народ въоръжаването, което бе необходимата предпоставка за всяка следваща стъпка."²⁵¹ В „Бележките на Борман" от февруари 1945 г. той все още съжалява, че не е започнал войната през 1938 г.: „... Но не можех нищо да направя, защото англичаните и французите приеха в Мюнхен всичките ми искания."²⁵²

В реч на Хитлер пред Райхстага от 4 май 1941 г., излъчена по Радио Донау на български език, по повод целите на балканската кампания се вижда, че те се подхранват от образите на Миролюбеца и Миротвореца. Фюрерът опровергава английското твърдение, че искал да отнеме суверенитета на държавите на полуострова. Германия изобщо не била заинтересована от тяхната вътрешна уредба. Стремяла се към тесни връзки, което било не само в неин, но и в техен интерес. Отношенията с Югоизточна Европа били „образцови" и най-голямото желание на Германия било да види своите търговски партньори на Балканите здрави и силни. Той не е просто миролюбив, той е доброжелателен и на тази основа - активен.

В тази реч и в нейното отразяване през следващите три дни се повтаря почти във всяко изречение „германското" във всичките му форми, както и „германският Райх". Честото повторение на ключова дума или израз е характерен похват във всяка пропаганда. Може да се каже, че националсоциалистическата малко попрекалява с неговото използване не само в конкретния случай, но и изобщо. Според нейния глава д-р Гьобелс „масите наричат истина информацията, която е най-позната. Обикновените хора обикновено са много по-примитивни, отколкото си представяме. Ето защо пропагандата, по същество, винаги трябва да бъде проста и до безкрай повтаряща се. В крайна сметка най-изтъкнатите резултати във влиянието върху общественото мнение ще постигне само този, който е способен да сведе проблемите до най-прости думи и изрази и на когото му стига мъжество постоянно да ги повтаря в тази опростена форма, въпреки възраженията на високочелите интелектуалци".²⁵³ Тази постановка е условие, за да се постигне всяка успешна манипулация, защото непрекъснатото повторение на едни и същи твърдения, честото представяне на едни и същи личности, довежда до тяхното приемане не чрез разума, а на вяра. Защото винаги на човек му се струва по-убедително това, което е запомнил. Непознатото винаги плаши. Човек автоматично издига защити спрямо него. Голямото майсторство на пропагандиста е да направи непознатото познато. В своя дневник на 3 януари 1940 г. Гьобелс пише за ръководителя на германското радиоразпръскване: „Фриче досега не разбира необходимостта от повторението в пропагандата. Трябва вечно да се повтаря едно и също във вечно променящи се форми. Народът в основата си е много консервативен. Той трябва напълно да се напои с нашето мировозрение чрез постоянното повторение."²⁵⁴ Същевременно министърът, който е един от „високочелите интелектуалци" на нацизма и който много добре владее думите, развива своите мисли за повторението. Според определените от Леонард Дуб принципи на Гьобелсовата пропаганда, нейната тема „трябва да бъде повтаряна, но не отвъд определена точка на изчерпване на ефективността".²⁵⁵ Съответните характерни фрази или лозунги, които я развиват, трябва да могат лесно да се заучават, да бъдат повтаряни отново и отново, но само в подходящи ситуации. Следователно това много важно средство трябва да бъде използвано, но с мярка.

Водещ образ на Радио Донау е „Хитлер никога не лъже". Той се налага с всички средства, като най-убедителното е противопоставянето на лъжите на Чърчил и на британската радиопропаганда. „Хитлер е единственият, който не лъже." В уводна статия на испанския в. „Информационе", цитирана от Радио Донау, под това заглавие се коментират изявленията на Лондонската информационна служба, според която Третият райх е загубил до момента 75 000 души. Вестникът иронизира и друго нейно твърдение, че германските коли били си пробивали път през купища трупове на свои войници. Напомня също и подобно заявление от времето на сраженията за Белгия, когато нацистките колони е трябвало да минават през мостове, отрупани с трупове на свои. „Впрочем, Хитлер даде пред народа си, вестниците и генералите достоверни данни за убитите, които дадоха германските въздушни сили. Хитлер не е онзи човек, който би рискувал да заложи своята международна слава като човек на истината, още по- малко пред своя народ, пред който той никога не скрива истинското положение на нещата."²⁵⁶

Това е един завършен мит, при това от „неутрален" източник. Кой казва, че Испания не е неутрална?! Използването на такива източници в „наша" подкрепа е характерен похват за всяка пропаганда. Доколко действително е такъв в. „Информационе", може да се съди по определенията му за Великобритания: „Лондонската криминална фантазия сигурно си остава същата, както и през време на Гражданската война в Испания, когато сънуваше за планина от трупове на въстаници. Крайно време е най-сетне... англичаните да измислят някои нови трикове."²⁵⁷

Речите на водачите са едно от най-древните средства за създаване на образи. В епохата на масмедиите те не само че не губят своето място, но с появата на радиото се превръщат в значителен фактор за завоюване на аудитория. Включени в неговия арсенал, те придобиват някои характерни особености. Поради отсъствието на визуален контакт се увеличава мястото на създадената във въображението представа за водача, която понякога не може да се опре нито на негова снимка или портрет, нито върху кадри или на автентичния му глас. Такъв е например случаят с предаванията на чужд език. Тогава силата на въздействието идва до голяма степен от съдържанието ѝ. От изключително значение е умението на говорителя. „Много важно е дали [той] ще предаде дадено събитие с такъв тон, с такъв маниер, с нужния патос и дикция, че да вдъхне бодрост, вяра, да разчувства, да събира положителните струни в душата на слушателите."²⁵⁸

Що се отнася до предаванията на български език, поради ограниченото им време, както и заради концепцията, която всяка радиостанция има, рядко се включват целите текстове на речите, а се използват подбрани откъси, макар и понякога доста обширни. Това е характерно за Радио Донау, което в изследвания период разполага с повече време и по-голям брой предавания в сравнение с „конкуренцията". Само Радио Москва го надвишава по времетраене със своите деветдесетминутни вечерни емисии.

Всеки от Месиите използва речите за опора на каузата си да се превърне не само в национален, но и в световен водач. Неслучайно се залага на тях: те се разпространяват чрез различните медии както в рамките на самата страна, така и зад граница, превеждат се на различни езици. Хитлер, говорейки пред Райхстага, всъщност прави „подробен отчет" не само пред германския народ, но и пред целия свят. Подразбира се, че в своите речи той не може да говори друго, освен истината. Именно така се прокарва линията „Хитлер никога не лъже". Нахлуването на Балканския полуостров е представено като стремеж за запазване на мира. В предаване на Радио Донау от 7 април 1941 г., ден след нападението срещу Кралство Югославия, една мисъл на националсоциалистическия водач изобразява точно по този начин агресията: „Германският народ ще се разправи с онази престъпническа клика в Белград, която мисли, че може да превърне Балканския полуостров в място за балкански атентати срещу европейския мир."²⁵⁹ По-нататък се говори за „германския противоудар на английския опит за разрушение", който е направил дълбоко впечатление в Европа и извън нея. С вече споменатия „трик" - позоваване на „неутрален" източник от страна на Донау - в случая отново на испански вестник, но този път силно монархическият „АВС", се изтъква и правото на райха да нападне: „Какво очаква собствено Югославия от войната? Поведението на белградското правителство е непонятно. Югославия можеше да живее в спокойствие и мир, толкова повече че силите на Оста Берлин и Рим не поискаха от нея дори признаване на правото на преминаване на войските им през Югославия."²⁶⁰ Постановката е сякаш нейното правителство само е разпалило войната и си е заслужило агресията. Трагедията на Югославия започва на 25 март 1941 г. във Виена, където нейният министър-председател подписва протокол за присъединяването ѝ към Тристранния пакт. Този акт е посрещнат негативно от населението и голяма част от военния елит. На 27 март сръбският офицерски корпус, групиран около командващия авиацията генерал Душан Симович, превзема всички важни административни обекти в Белград. Крал Петър II, макар и 17-годишен, е обявен за пълнолетен и поставен на престола. Новото правителство се оглавява от ръководителя на преврата. Научавайки за тези събития, Хитлер изпада в истерия. На 27 март той подписва Директива № 25 за началото на военните действия срещу Кралство Югославия.

Във връзка с образа „Хитлер никога не лъже" Донау твърди: „Когато Хитлер обещае да разбие британските войски навсякъде, където се появят на континента, той ще удържи на думата си и относно Югоизточна Европа."²⁶¹ Радиото изтъква най-различни качества на германския водач, които са го превърнали лидер от наднационална величина. Освен че никога не лъже, той е отговорен. Тук вече се разкриват свръхчовешките качества на фюрера. Става дума не просто за отговорността на една отделна личност, а на Свръхчовек, защото единствено такъв е способен да понесе такова тежко бреме.

Полковник Нагай, който като съветник придружава японския външен министър Йосуке Мацуока през време на неговото пътуване в Европа, описва в интервю пред един японски вестник впечатленията си от Германия. Най-силно го впечатлила първата му среща с фюрера. „Това, което [...] провежда, бивало винаги преценявано от него най-грижливо. Едва след като предвиждал всички подробности, той взимал ясно и непоколебимо решение, което се провежда целесъобразно и без всякакви отклонения. На това именно държание се дължели успехите и то било същевременно причината за безграничното доверие, което хранят към него както всички ръководни личности, така и целият германски народ."²⁶²

В този случай се открива един характерен за националсоциалистическата пропаганда похват и специално за Хитлеровия образ - използването на съюзнически източници. Както бе споменато в предишната глава, те са чести „аргументи" и на фашистките СМИ. От една страна, така се демонстрира доверие към държавите от Оста и се популяризират позициите им чрез авторитетната германска пропаганда, а от друга, се демонстрира „крепкостта" и „непоколебимостта" на съюза помежду им. Освен това непременно трябва да се има предвид нарастващият натиск върху България за включване към Тристранния пакт. След 1 март 1941 г. използването на съюзнически източници е не само обяснимо, но закономерно и даже - задължително.

Конкретният текст от интервюто с японския полковник представлява сам по себе си образ на Хитлер, който показва неговите качества и добродетели на държавник и сливането му с нацията. Сред тях е неговото спокойствие. В една от ключовите си рубрики „Мисъл на Фюрера" в духа на обрисуването на това му качество Донау цитира своя водач: „Аз съм готов да посрещна всяка идваща разпра и заради това я очаквам със спокойствие. Може би и другите държави я очакват със същото спокойствие, обаче аз при това се уповавам на най-добрата войска в света."²⁶³ Като имаш „най-добрата войска в света", защо да не бъдеш „спокоен"? Къде обаче отиват образите на Миролюбеца и Миротвореца?

Съществуването на тази рубрика за пореден път потвърждава значимостта на речите. Поднасянето на „мисли" без коментар ги натрапва като абсолютна истина и всяко обсъждане е недопустимо.

Друга държавническа „добродетел" на Хитлер е „безкрайната му търпеливост". Така ръководената от него държава, докато не изчерпи всички възможности за преговори, държи на мирното разрешение. Например в случая с Югославия „една камарила свали правителството, което желаеше да живее в мир със силите на Оста, и установи един терористичен режим срещу живота и имота на германците. Сръбските престъпления не спряха и пред германските представители. След като всички предупреждения бяха схванати от заслепените властници като празни думи, сега трябва да говори силата на оръжието..."²⁶⁴ „Горките" германци за кой ли път са нападнати и с всички родове войски отвръщат на удара в „противонападение" рамо до рамо с италианските „братя".²⁶⁵

В подкрепа на „миролюбието" и „търпението" на фюрера е едно признание от „големия специалист" майор Елиът, който пише във в. „Ню Йорк Хералд Трибюн", че Германия била принудена, въпреки нейното желание, да води война в Югославия и Гърция²⁶⁶. Позоваването на американски авторитети е едно от средствата на германската пропаганда на български език. От него се очаква да има успех сред нашата общественост, доколкото Америка е Велика сила - победител в Световната война с непрекъснато нарастваща мощ, а това вече предполага по-особено отношение към нейните представители от всички области. Използването на различни авторитети и до днес е сред водещите методи за манипулация в средствата за масова информация. Целта е да придаде достоверност на дадено твърдение и да му се придаде плът, дадена личност да се „извиси" или обратното, да се „катурне", като бъде помазана или заклеймена от съответен авторитет. Съвсем друг е въпросът, доколко той е наистина такъв. В едни случаи той е напълно анонимен или пък само се открива принадлежността му към някоя институция, организация, информационна агенция или вестник, които наистина имат определена тежест. Така се прокарват напълно лъжливи твърдения.

За по-пълното описание на качествата на Хитлер ще бъдат използвани и дипломатически източници от фонд № 176 на ЦДА, доколкото някои от тях съвпадат с онези представи, които създава радиопропагандата. В доклад до министъра на външните работи Иван Попов българският пълномощен министър в Мадрид Бояджиев описва впечатленията си от пътуването до Рим, Берлин, Париж и Виши. В разговор с него японският пълномощен министър у нас Сума споделя оценката си за отношенията между Германия и Италия. Според него те нямали разногласия. Разбирателството между двамата водачи - „тези хора" направо се наричат „братя" - и двете страни било пълно. Те щели да вървят заедно до края, какъвто и да бъде той. Приятелството между народите ставало от ден на ден все по-силно и не само на политическа, но и на културна основа. Нова Германия правела впечатление със своята стегнатост, дисциплина, със здравата си младеж, с пълното единение на народа, с пълната му вяра във водача и щастливия изход на войната. Адолф Хитлер бил не само най-големият човек на сегашния век, той бил един от най-големите хора на всички времена.

Идва ред на „свръхчовешките" качества на месията, чиито измерения далеч надхвърлят собственото му време. Ето какво „доверява" Гьобелс на дневника си: „Адолф Хитлер е свободен! Хайл Адолф Хитлер! Сега ние ще открием вярата в победната сила на идеите!" (23 декември 1924 г.) „Кой е този човек? Полу-плебей, полу-Бог? Дали наистина е Христос, или Свети Йоан?" (14 октомври 1925 г.) „... Той е гений! Той очевидно е творчески инструмент на божественото предназначение... Той е също любезен, добър и щедър като дете; хитър, интелигентен и гъвкав като котка; ревящ и огромен като лъв. Юначага, човек... Високо в небето един облак приема формата на пречупен кръст... (24 юли 1926 г.)"²⁶⁷ В това широко разгърнато ветрило от определения - от син Божий до човек, поверени на белия лист от бъдещия „литературен факлоносец", както ще го наричат в обкръжението на водача, се откриват бъдещи образи, разгърнати в създаваната от него пропаганда.

В споменатия разговор японският дипломат, акредитиран преди в Берлин, си спомня момента, когато отива да се срещне с Хитлер веднага след освобождаването му от затвора „Ландсберг". Той изрекъл думи и предсказания, изпълнени буквално, които още тогава, преди 13 години, Сума предал подробно в Токио. „Германският водач мисли дълбоко и вижда далеч, и е в състояние да създаде един нов и по-добър ред в света".²⁶⁸

Тук личи един от образите на фюрера, който могъщата германска пропаганда изгражда на всички равнища - той е Човек на Провидението. Самият Хитлер е убеден, че е воден от Божията ръка. Пред работниците от заводите „Сименс-Динамо" в Берлин на 10 ноември 1933 г., само девет месеца след като е оглавил правителството, той заявява: „... моите думи не са реч на канцлер, а реч, зад която целият народ застава като един - мъж след мъж и жена след жена. Това, което се обединява днес, е самият германски народ. От векове той търси своята съдба в раздор и с ужасни резултати. Мисля, че е време да потърсим нашата участ в единството, да се опитаме да реализираме съдбата си като една неделима общност. И в Германия аз съм гарантът, че в тази общност няма да бъде облагодетелствана само едната страна. Можете да видите в мен човек, който не принадлежи към никоя класа, към никоя каста, който е над всичко това. Нямам нищо друго, освен връзката си с германския народ."²⁶⁹ Според Андрю Робъртс прокламацията на безкласовостта и ангажираността на лидера към общността е приветствана с аплодисменти и шумни възгласи и публиката запява химна на нацистката партия - „Хорст Весел." Вижда се, че Хитлер като опитен оратор умее да каже на слушателите си това, което искат да чуят.

В този откъс звучи един от основните образи на националсоциалистическата пропаганда: обявяването на Хитлер за Обединител на нацията. Освен това, когато заявява, че няма нищо общо с която и да било класа или каста, той подчертава, макар и непряко, своята „свръхчовешка" същност, защото само един свръхчовек е способен да се отърси от такива тежки окови. По-късно водачът „вдига летвата." Пред генералите си той обосновава на 22 август 1939 г. „своето непоклатимо решение за война" с „ранга на своята личност и нейния непоклатим авторитет", а няколко месеца по-късно, на 23 ноември, когато ги спешава да ускорят плановете за западната офанзива, заявява: „Като последен фактор - при цялата ми скромност - трябва да назова моята собствена личност - тя е незаменима. Нито военна, нито цивилна личност би могла да ме замени... Съдбата на райха зависи единствено от мен. Ще действам в съответствие с това."²⁷⁰ Вярата в неговата абсолютна незаменимост и непогрешимост, убедеността, че всичко, каквото прави и казва, има историческо значение, че е изпратен от Провидението, струи от всичките му речи, а той винаги е прав. „Англия ще падне! Никоя сила и ничия подкрепа на света не ще могат да изменят нещо в изхода на тази борба. Провидението не оставя да победят ония, които са устремени само към запазване на своето господство и своите пари чрез проливане на човешка кръв."²⁷¹ Тази „Мисъл на Фюрера" се повтаря и в предаването от 6,15 на 29 април 1941 г. по Радио Донау. Очевидно именно набиването на „сливането" с Хитлер с Провидението е било важно, за да бъде излъчена още веднъж.

В подкрепа на образа на Обединителя Радио Донау прави „обстоен" преглед на печата. Във вестник, чието име нашият „прислушвач" не е успял да долови, се споменава: „Хитлер е осъществил националния идеал на Германия, той създал единството на всички германци". Във в. „Вечерне чешке слово" по същата тема се пише: „Хитлер е обединителят на всички германци и е призван с още по-висока цел, уреждането на Европа." Вече цитираният по-горе испански вестник „АВС" смята, че „всички успехи, които Германия е постигнала във военно отношение, както и в другите области, се съчетават днес с благодарността, която германският народ изказва на своя водач".²⁷² За пореден път звучи думата „благодарност" към Хитлер. Ако се направи анализ къде са издадени цитираните вестници, ще се види, че така наречената „Европа" е в голямата си част или окупирана, или неутрална с прогермански тежнения. Така че едва ли това е становището на „целия европейски печат".

Отразяването на годишнините от значими събития, от рождение или смърт на личности, е неизменна, даже задължителна част от програмата на медиите. Те представляват не просто припомняне, а отправна точка в развитието - както поглед назад, така и поглед на-пред. Памет за това, което сме постигнали и за това, което не бива да забравяме. Когато става дума за водач, като изследваните в този труд, който приковава погледите на милиони хора, духането на свещите и разрязването на тортата стават част от историята.

Петдесет и вторият рожден ден на Адолф Хитлер - 20 април 1941 г. - не прави изключение. Радио Донау му посвещава свои предавания, които започват от предния ден. Върху тях несъмнено влияе обстановката в Европа и света, военните действия по различните фронтове и подготвящото се откриване на Източния фронт. Неслучайно в ключа на представянето на качествата и личността на водача той е показан как посреща рождения си ден именно сред офицери и войници. „Както всеки работен ден, така и утре Фюрерът ще работи със своите генерали и ще изготвя плановете за бъдещите удари на германската войска и на Великогерманския райх. Създаването на новия европейски ред и всички успехи досега на германската войска доказват, че Фюрерът подготвя всички действия до най-големи подробности, за да нанесе в решителния момент унищожителен удар. Абсолютната сигурност на неговата военна преценка дава да се разбере защо неговите войници са му така непреклонно верни. Не само германската армия чества своя Фюрер. Никога и никому в германската история не е била отдавана такава вярност и такова подчинение, както на Фюрера. Тази неразривна връзка между народ, армия и Фюрер бе основата за изграждането на великия германски Райх. С този народ Фюрерът можа да осъществи най-напредналия социален строй в наше време, с тая армия - да отбележи най-величавите успехи."²⁷³

Хитлер подготвя „всички" свои действия до „най-големи" подробности. Моментът е „решителен", ударът - „унищожителен", сигурността на военната му преценка - „абсолютна". Съответно „неговите" войници са му „непреклонно" верни. „Целият" народ „ликува". Изброените определения са част от образа на Свръхчовека. Езикът и стилът не само на това предаване, но изобщо на цялото митотворчество на Радио Донау наподобява Хитлеровите речи. Те са еднозначни, недопускащи нюанси, с ясно определени ценности, съюзници и врагове. Същевременно за Човека на Провидението денят на рождението му е като всеки друг работен.

Всяка година от самото възкачване на власт на Хитлер през 1933 г. до неговото падение през 1945 г. д-р Йозеф Гьобелс неизменно му посвещава реч в чест на рождения ден, която произнася в навечерието и я озаглавява „Нашият Хитлер". Единствено през 1934 г. тя е разпространена чрез печата, вместо по радиото. В речта си от вечерта на 19 април 1941 г., която се предава на български език, Гьобелс отново „вади от цилиндъра" един от основните аргументи за издигането и утвърждаването на Хитлер на власт: ролята му за отхвърлянето на Версайския диктат и за възстановяването на величието на Райха. „Защо се борят нашите неприятели? Те не знаят какво е направил Фюрерът от този народ. Те разчитат на един разединен и слаб народ от времето на Версай. Всеки германец знае, че тази война решава съдбата му. Накрая на тази война стои неминуемо германската победа. Германия и нейният Фюрер са непобедими."²⁷⁴ Хитлер не е просто Победител, той е „неминуем" Победител, той е „непобедим" - „гениална личност", която гради „един нов свят."

Фюрерът не е само Миролюбец, Миротворец и Победител. Той е и Освободител, доколкото идва да възвърне мира там, където е бил погубен, а на поробените народи - да даде свобода в рамките на „новия европейски ред". Много показателни за този образ са картините на посрещания на германските войски и свързаните с тях оценки за Хитлер, излъчвани от Радио Донау. Използват се както негови материали, така и дописки на местни кореспонденти. „Нашироко" се отразява мнението на току-що освободените от британския завоевател „обикновени хора", които през време на военните действия са помагали на германски войници например, укривали са ранени летци.

Военен дописник на Радио Донау съобщава подробности за влизането на нацистките части в Загреб и тяхното пищно посрещане, устроено от хърватското население: „... Ние бяхме изненадани от изгледа на града. Всички къщи бяха окичени със знамена, а улиците - препълнени с ликуващо население. Германските бронирани колони можеха само с мъка да си пробиват път между грамадното множество, което даваше сега по нескрит начин израз на своята радост за отхвърлянето на сръбското иго. Едва първите коли бяха стигнали до града, когато тълпите се втурнаха срещу тях, покатериха се по танковете и ги принудиха да спрат. Мъже и жени обсипваха войниците с цветя и цигари..."²⁷⁵ Усташкият генерал Кватерник в разговор с германци казва, че хърватите ги посрещнали като освободители и всички имали едно желание: да отговорят на верността с вярност. „Фюрерът на германския народ се ползва с любовта на всички хървати. Ние горим от желание да се сражаваме рамо до рамо с германските другари, както през Световната война."²⁷⁶ Хитлер не е само Обединител за германците, но за народите по света. Подобни текстове са много добре прицелени по отношение на нашия слушател, като се има предвид поробването на българско население в Македония от Сърбия и наследилата я Югославия. Изтъкването на освободителната роля на страните от Оста представлява една от най-важните линии в германската пропаганда.

Радиото старателно разделя управниците на завоюваните страни от обикновените хора, които, според него, са против политиката на правителствата си и очакват като освободители германските войски. Примерът с Гърция е твърде показателен в това отношение. Въз основа на становища на солунски вестници се дава картина на състоянието и тежненията на общественото мнение в навечерието на пълното поражение. Един от тях, чието име българският оператор не е успял да долови, поканва гърците да се откажат от безполезната съпротива. „Защо се продължава тази безсмислена война? Толкова евтина ли е кръвта на нашите деца? Гръцкото правителство трябваше да капитулира още след влизането на германските войски в Солун. То трябва и сега във всеки случай да сложи оръжие. Гръцкият народ разбра истината и иска да живее в новоорганизирана Европа, далеч от влиянието на Англия, която гради своята сила върху разпокъсаността на европейските народи. Англичаните опустошиха нашата страна. Поради това незабавно да изчезнат от Гърция." Подобно е становището на друг солунски вестник - „Нова Европа": „Германската военна машина сломява всякаква съпротива и преследва главната цел: да прогони и последните англичани от Югоизточна Европа. Гърция желае да гради една нова Европа. Гърция принадлежи към тази нова Европа. Нека съзнаем още сега нашите задължения и тогава от гръцкото небе ще изчезнат всякакви черни облаци, в страната ще настъпи мир и щастие."²⁷⁷

Тези текстове твърде много напомнят Гьобелсовата пропаганда. Има всички основания да се предполага, че тя се е намесила и в двата случая. А може би това е начин да се каже „добре дошъл!" на победителя и на новия „стопанин"?

1 март 1941 г. бележи качествено нов етап в развитието на образа на Освободител, създаден на вълните на Радио Донау на български език. На тази дата се осъществява своеобразно сливане на мит и действителност по отношение на германската армия. Ако дотогава нашето население си изгражда представата за нея само чрез каналите на нацистката пропаганда, колкото и мощни и разнообразни по въздействие и форма да са те - радио, кино, печат и пр., след подписването на Тристранния пакт то влиза в най-близък досег с хитлеровите войски. Те са единствената през разглеждания период чужда армия, която то вижда „очи в очи". Историческите събития, като непрестанния низ от германски победи, решаването на Добруджанския въпрос в наша полза, очакваното присъединяване на Македония и Тракия, имат само благоприятен ефект за изграждането на този възлов образ от Хитлеровата митология. Обилният изворов материал, предоставен от Министерството на войната и МВРНЗ, свидетелства за това. Сведенията от разузнавателните отдели и разузнавателните секции дават възможност за една по-пълна оценка на „духа на населението и в частите". Според обобщаващия доклад за март 1941 г. от началника на 1-ва дивизионна област, София, добрият дух на българите се проявява особено „при посрещането и преминаването на германските войски, което показва, че народът напълно одобрява държавната политика".²⁷⁸ Според неговия доклад от 1 април 1941 г. до началника на 1-ва армейска област, София, присъединяването ни към Пакта и навлизането на хитлеровата армия „отстраниха окончателно всякакво съмнение относно бъдещето на войната и укрепиха вярата в едно сигурно и щастливо бъдеще на България.

Преминаването на германските войскови части със своето богато окомплектуване, със своя висок дух, дисциплина и вяра в крайната победа повдигнаха духа на всички българи и различията, които е могло да има по водене на външната политика на страната, особено на крайните елементи - бивши комунисти, бивши пладняри и други, са напълно уеднаквени".²⁷⁹ Според доклад от 25 март 1941 г. на командира на 1-во конно артилерийско отделение, гр. Брезник, до началника на 1-ва дивизионна област, София, населението на Брезник „с радост посреща настаняващите се в града германски войскови части, на които оказва пълно съдействие при разквартируването им. Разпорежданията на властта по горното се изпълняват с явна охота". Що се отнася до духа на чиновете на 1-во конно артилерийско отделение, той е повишен. „У всички личи желанието да се представят в колкото се може по-добър вид пред германските войски."²⁸⁰ В подобен дух е телеграмата на командира на 4-та допълнителна батарея до командира на 1-ва дивизионна област от 23 март 1941 г., според която „в казармата често квартируват по-малки и по-големи германски моторизирани команди, с войниците, на които нашите войници бързо завързват приятелство".²⁸¹

По време и след навлизането на „братската" армия на българска територия закономерно се появяват много материали в съюзническия печат. В дописка от София от 12 март 1941 г. под заглавие „Пролетно настроение в България" във в. „Кьолнише цайтунг" пред очите на читателя подробно се обрисуват германските войски по Цариградското шосе. „Тук преминават товарни автомобили, толкова големи, каквито преди в България не са виждали. Между тях преминават мотоциклетисти, леки коли и наново големи тежки автомобили. В България отдавна бяха чували за германските моторизирани войски, но никой не можеше да си представи, че със стотици и хиляди войници се движат само с машини и че дори конете се пренасят с коли. По цялата страна се точат дълги колони коли, окичени със зеленина и цветя... Ако се случи някой войник да се загледа по улицата и да търси нещо, непременно ще се намери един българин, който да го попита на немски с какво може да бъде полезен. Почти е невъзможно да видите немски войник или офицер да седи самичък на масата в локал или кафене. Той непременно ще бъде поканен от българите и почерпен. Старото българско гостоприемство се проявява навсякъде."²⁸² Както и в документите от вътрешното и военното министерство, тук се разработват редица теми, като силното въздействие на германските войски върху българите, което приема почти размерите на чудо, както и гостоприемството, с което те са посрещнати.

В нацистката пропаганда много силно се залага на темата за старото бойно другарство между двете армии и нации, което тръгва още от Първата световна война. Тя е развита в дописка от столицата, публикувана два дни по-късно отново в „Кьолнише цайтунг". „Особено впечатление прави в България фактът, че немските офицери и войници проявяват жив интерес към изкуството и театъра. Те посещават художествените изложби и се радват на картините, които им разкриват българския бит и хубавата българска природа. Много често офицери и войници посещават операта и театъра, когато се представят българските освободителни борби..."²⁸³ След още два дни, на 16 март с.г., във в. „Берлинер Бьорсен цайтунг" излиза дописка на софийския му кореспондент Курт Неер под впечатляващото заглавие „Прусаците на Балканите", една потвърдена истина". Според него то отначало звучало малко скептично за „нашите уши". „Днес обаче то добива цвят и съдържание и ние виждаме, че българският народ е стегнат и притежава качества, сродни на немските. Още при първото ни идване в тази страна виждаме голяма организация във всички области на живота..."²⁸⁴

В този дух се отличава и италианският официоз „Пополо д'Италия", който на 18 март 1941 г. в материал, озаглавен „България след идването на германските войски", категорично заявява, че тяхното присъствие не е изменило нормалния вървеж на нещата. „Има коректност и дисциплина... Продоволствието е отлично. Достатъчно е да посетите който и да е български ресторант, и ще се убедите в това. Листите с ястията съдържат много блюда и позволяват голям избор... Осветлението е пълно. Кината, театрите и всички други увеселителни заведения работят нормално. България е може би единствената страна след Швеция, която чувства най-малко последиците от войната, макар да се води близо до нея..."²⁸⁵

Колкото до „отличното продоволствие" и липсата на изменения след 1 март 1941 г., в донесение на Бюрото на абвера още от 8 март 1941 г., т.е. от десет дни по-рано, пише нещо коренно противоположно: „Беше решителна грешка от страна на тукашното правителство, че няколко дни след навлизането на германските войски въведе купони за сапун, кафе и чай. Без съмнение щеше да бъде по-разумно, ако тези и изобщо всички необходими количествени ограничени бяха въведени още по-рано, например едновременно с въвеждането на купоните за облекло, което, както е известно, стана още преди няколко седмици."²⁸⁶ Логиката на този документ е проста, ясна и съвсем „правилна" - не е трябвало ограниченията да се свързват с идването на германците. Още повече че правителството въвежда купонната система още преди четири месеца - през ноември 1940 г., когато се ограничава вътрешната консумация и се осигуряват по-големи количества за износ, предимно за Третия райх. Наред с това в страната се шири спекулата. Командирът на 4-та дивизионна допълнителна батарея телеграфира на 23 март 1941 г. на командира на 1-ва дивизионна област: „Спекулата продължава да се шири. Животът е много поскъпнал, а мерки почти не се вземат. Това се отразява на духа на хората, особено на войниците от градовете, които чувстват непосредствено това заскъпяване."²⁸⁷ Пак той, вече месец по-късно, в друга телеграма до същия началник, пише: „Спекулата въпреки всички нареждания се шири. Животът поскъпва все повече и повече. Ограничения в количеството при запазена цена се приемат с примирение, както това става с хляба, но повишаване изобщо на цените се отразява зле на настроенията. Цените трябва да се заковат на едно място."²⁸⁸ Картината на „щастие и рози", стелещи се по българските земи, след като ставаме част от войната, която печатът на Оста се опитва да внуши на своите читатели, е доста пресилена.

За създаването на образа на Освободителя и на образа на германската армия като освободителка и носителка на новия ред в Европа се изгражда друг основен образ в националсоциалистическата пропаганда - „горките съюзници", който, както бе посочено в предходната глава по повод Гърция, е част и от фашистката. Той се основава на противопоставянето между Великобритания и САЩ, от една страна, и малките страни, които воюват като британски съюзници - от друга. Според Донау само им се обещава помощ, която така и не получават. Те се сражават за чужда кауза, за чужди интереси, противни на техните собствени. „Еврейската плутокрация", която властва в Англия и в Америка, изобщо не се интересува от съдбата на поляци, гърци, югославяни и ги тласка в предварително загубена война.

В предаванията за рождения ден на Хитлер наред с другите митове се изгражда и образът на армията. Гръбнакът му е сливането водач-армия. „Когато миналата година през април нацията изказваше своята благодарност на своя вожд, Полша беше вече от месеци съборена на земята и острието на английската заплаха откъм север бе строшено. През следващата година - това заслужава да се отбележи именно на рождения ден на Фюрера - успехът на германското оръжие се увеличи в грамаден размер и стои записан със светли букви в историята. Франция бе заставена да сложи оръжие. Войските на Югославия след безпримерен победоносен марш на германската войска бяха принудени да капитулират. Също на юг в гръцка територия германската войска прониква все по-навътре с цел да прогони и последния англичанин от земите на Континента и с това да освободи и тия земи от английските и американските опити за вмешателство и да им възвърне мира."²⁸⁹

Нееднократно се подчертава, че народът е „благодарен" на своя водач за тези успехи. „Никога в историята един държавник не е бил обичан с толкова голяма обич и доверие, както Адолф Хитлер. За това именно германският народ, също и участващите в създаването на „новия европейски ред" нации са уверени, че победата над англичаните е осигурена чрез германското оръжие. Каквито и големи усилия да правят противниците на Германия, Фюрерът ще съумее да им се противопостави, тъй както успя да се противопостави на другите неприятели на Германия и ще съумее да се противопостави на смъртния враг на Европа Англия."²⁹⁰

За пореден път се „потвърждава" пълното сливане между водач и нация на основата на такава обич и доверие, които никой държавник в райха досега не е получавал. Измеренията им досега са непознати за историята. Хитлер е месия, който дори самите германци не са си представяли, че е възможно да се яви.

За изобразяване на сливането между водача и армията се съчетават мощта на радиото, печата, литературата. В издание на български език за похода в Норвегия се цитира реч на Хитлер от 13 юни 1940 г. под заглавие „Представители на германския военен героизъм". От Главната си квартира той обявява: „Какво постигнаха заедно военната флота, пехотата и въздушните сили. Германското настъпление, героичната борба на германските разрушители, противоударът на съюзниците, паническото бягство на англичаните." По-нататък фюрерът изтъква, че опитът на Англия да сложи ръка върху тази жизненоважна за Германия област е бил осуетен благодарение на смелостта, готовността за саможертва и упоритата устойчивост на неговите офицери и войници. „Аз трябваше да изискам от вас почти невъзможното. И тази задача вие изпълнихте повече от отлично."²⁹¹ Тези изречения дават пълнота на сборния образ на офицера и на войника. Същевременно вдъхват живот и на образа на Хитлер, защото по време на война, особено на световна война, той не би могъл да съществува без тях. Неслучайно са толкова често споменавани в речите му.

Германският водач изказва своята признателност и благодарност и към висши офицери, и към войници, и към ония, които със своята смелост са помогнали да се предотврати една голяма опасност за страната, „най-вече към всички ония безименни войници, чието геройство за съжаление остава най-често скрито за околния свят. Аз изказвам на бойците на Нарвик гордото възхищение на германския народ. Всички, които се бориха задружно в Далечния север - войници от австрийските планини, екипажи от бойните ни кораби, парашутни войски, бойни летци и пилоти на транспортни самолети - ще влязат в историята като най-добри представители на германския военен героизъм."²⁹²

Така е определена една от целите на пропагандата - обрисуването на германския военен героизъм. Тази реч е произнесена именно в този дух. Водачът е благодарен на благодарния народ. „Един Фюрер, един народ, една държава!"

На другия ден след рождения ден на Хитлер продължават тържествените предавания по повод това знаменателно събитие. Емисията от 6,15 се занимава с международното празнуване. Навсякъде по света, където живеят германци, той е отпразнуван „със скромни, но внушителни тържества", например във „всички градове на Италия", Мадрид, София, Букурещ, Токио, Монтевидео (Уругвай). Излъчени са информации за празнични мероприятия на НСДАП, Германския трудов фронт²⁹³, прием на германски младежи в Хитлерюгенд и в други организации. Според Донау рожденият ден на водача е отразен в „целия европейски печат". В различни статии се изтъква историческата значимост на Хитлер, като според португалския той е представен за довършител на делото на Фридрих I Барбароса и Фридрих II Велики.

* * *

Сред основните грижи на всеки митотворчески екип е да създаде „човешки" облик на вожда, за да се преодолее неизбежната дистанция между свръхчовека и „малкия човек". В главата за Мусолини вече бе отбелязана специалната грижа на Гьобелс за външния вид на германския канцлер. „Човешкият" облик на Фюрера се изгражда заедно с образа на армията. Радио Донау излъчва непрекъснатите му срещи с нея. На 27 декември 1940 г. то споменава, че, както и миналата година, Хитлер е прекарал Коледните празници сред „своите войници и фронтови работници". Посещава съединения, които са участвали в боевете срещу Англия. „Фюрерът изказа на тези работници своята голяма благодарност. Той подчерта непоколебимото си доверие в тях за победата и им даде девиз: „Пред нас стои германският народ и бъдещето му. Германският народ вижда в нас живото непоколебимо решение, че след тази война ще се разрасне един по-хубав германски райх."²⁹⁴

На следващия ден Хитлер пред германски части, разквартирувани в Булон, отново подчертава вярата си в победата. Навсякъде е посрещан с „необикновена радост" от дисциплинираните си войници. За тях това било „още едно щастливо преживяване". Денят не може да се характеризира с много думи, а само с тези: „готовност за саможертва и постигане на крайна победа". Както разказва млад войник от една ескадрила, срещата с Фюрера била направила дълбоко впечатление на всички и значително им е повдигнала духа. На обяд Хитлер седнал сред тях и се нахранил с войнишко ядене.

Сравнявайки образа на Дуче, създаден от италианското Министерство на народната култура, и на Фюрера - от германското Министерство на пропагандата, Джон Полард заключава, че има много важна разлика между тях: „Хитлер беше портретиран по много резервиран, безполов, дистанциран, почти божествен начин; самото въплъщение на „Свръхчовека" на германския философ Ницше. Той никога (курсив от Дж. П.) не е показван полугол като Мусолини."²⁹⁵ Това твърдение може да се отхвърли напълно. От една страна, защото демонстрацията на дистанцираност и резервираност съвсем не са чужди на Дуче, това е задължителна част от позите му, особено пред журналисти и видни чужденци, каквато е ситуацията, описана от Хемингуей. Заедно с това образът на „човек от народа", от своя страна, е важна част от Хитлеровия мит, водеща началото още от времето преди възкачването му на власт. Именно като такъв е изобразен Фюрерът при прекарването на рождения си ден на вълните на Радио Донау на български език. Освен това човек с фигурата на германския водач не може да бъде свързан с представата за „свръхчовек", дори и при най-старателната пропаганда и при най-добронамерените „потребители."

Както и във всички други митове, речите на Хитлер имат своята изключителна роля при утвърждаването на представата за сливането вожд-армия. Например в тази от 4 май 1941 г. по повод балканската кампания командването на армията е наречено „гениално", успехите ѝ - „величави", жертвите по време на операцията - „нищожни", опитът от предишните кампании - „незаменим", бомбардировките - „точни", пробивът на неприятелските линии от танковете - „мълниеносен", победите - „светкавични". В нея и в последвалите коментари се очертава моралният облик на Хитлер, като се изясняват целите на кампаниите му. Те са в интерес не само на собствената му страна, но и на други страни, в случая на балканските. Така се изгражда образът му на световен водач. Очевиден е вкусът към самомитологизиране, характерен за всеки от разглежданите герои.

Една от основните линии в създаването на „човешкия" облик на националсоциалистическия водач е образът му на „народен канцлер", на „един от нас". Налагането на представата за социален мир и спокойствие в страната е сред най-големите цели на пропагандата. Показателна в това отношение е речта на водача на тържествата за 1 май²⁹⁶ на летище „Темпелхоф". Той се обръща към милионна аудитория, състояща се от представители на трудещите се от всички райони на Германия. „Отсега нататък 1 май, символизиращ досега класовата борба, ще се превърне в символ на общонационално единство." Хитлер уверява, че нова Германия повече няма да познава социални конфликти, а ще „стане едно семейство, работещо с всички сили за осъществяването на общите задачи. Тя отново ще може да стане могъща и ползваща се с уважението на народите държава."²⁹⁷

В духа на изобразяването на вътрешния мир и единение е създаването на представата, че положението в страната продължава да е нормално и стабилно, макар и по време на война. В предаване от 27 декември 1940 г. Радио Рим излъчва изказване на Хитлер, според което „индустрията, която досега е произвеждала военни материали, отново ще започне нормалната си дейност, тъй като военните запаси са предостатъчни".²⁹⁸ Друг е въпросът доколко това отговаря на истината. Съгласно германско-съветския договор от 28 септември 1939 г. Сталин предоставя на разположение на Хитлер огромните природни и военни ресурси на Съветския съюз. Това е жизненоважно за германския диктатор. През септември 1939 г. Райхът трябва да внася 80% от каучука, 65% от калая, 70% от медта, половината от оловото и четвърт от цинка. Швеция с цената на свободата от нацистко нахлуване (и на германските въглища по цена една трета от плащаната в Швейцария) снабдява Хитлер с необходимата му желязна руда и всякакви видове транспортни и претоваръчни съоръжения. Но Сталин запълва също толкова значими празнини в хитлеровото военно снабдяване: един милион тона зърно, 900 хиляди тона гориво (включително 100 хиляди тона авиационно гориво), още желязна руда, манган и памук.²⁹⁹

Според търговско съглашение, подписано на 11 февруари 1940 г., Германия ще внася от СССР „1 000 000 т зърнени храни за едър рогат добитък и зеленчуци, 900 000 т памук, 500 000 т фосфати; 500 000 т хромова руда; 500 000 т желязна руда; 300 000 т желязо на пръти; 2400 кг платина". Сред съветските доставки за първите 18 месеца от подписването на договора са „11 000 т мед, 300 т никел, 950 т калий, 500 т молибден, 40 т кобалт."³⁰⁰

Само 21 дена преди нападението Политбюро на ЦК на ВКП (б) излиза с решение: „Да се разреши на Наркомвнешторга [Народен комисариат по външната търговия] от особените запаси да се извърши доставка за Германия в изпълнение на договора: на мед 6000 тона, никел 1500 тона, олово 500 тона..."³⁰¹

Колкото до хранителните запаси на самата Германия и на завладените от нея страни, ето какво е мнението на един съвременник на събитията. Това е лондонският журналист Лесли Джърман, който бе участник в документалния филм в две части „Месеци на войната": „В Райха за Коледа през 1940 г. раздали празнични дажби, съставени от месо, ориз и зеленчуци, също и малко повече от килограм захар и кафе на човек. Празничната дажба изобщо не попречила на черния пазар. В болшинството европейски столици храната била много по-оскъдна."³⁰² Пак според него купонната система се установила постепенно из цяла Германия. Все повече и повече стоки се продавали на черно. Тя предизвиквала много трудности. Малко нещо можело да си позволиш да си купиш. Количествата били ограничени, в дните на получаване на покупките се редели огромни опашки. Явно образът на Фюрера не е безупречен и колкото и да се старае пропагандата, самият живот му нанася удари и в Германия, и в окупираните от нея страни.

Наред с „Мисъл на Фюрера", една от ключовите рубрики на Радио Донау при изграждането на образа на Хитлер е „На днешния ден преди една година". Тя има структура, която никога не се променя: цитира се невярно твърдение на съюзническата и най-често британската пропаганда отпреди година, което е било опровергано от историята. Винаги действителността е на страната на германската армия, на страната на Фюрера. Ето пример от тази рубрика от 21 април 1940 г.: „... английският министър на информацията нареди да се разпространи по радиото следното твърдение: „Чрез британските успехи в Норвегия недоверието към Англия се разпръсква във всички страни. Величието и мощта на Хитлер са сериозно застрашени. Това ще доведе до накланяне на везните в полза на Съглашението". Към военните успехи в Норвегия се наредиха и тия в Холандия, Белгия, Франция, Гърция, Сърбия и Северна Африка!"³⁰³

На 5 май 1940 г. пък английският вестник „Сънди Кроникъл" пише: „Германското стопанство не ще може да издържи още много месеци военно производство и военни доставки. Ако Хитлер не успее да достигне за четири месеца крайната победа, Германия е загубена." Според Радио Донау той е постигнал голяма победа, а стопанството е по-силно откогато и да било. „Английското стопанство, напротив, е в пълен разгром. Продоволствието с хранителни продукти се влошаваше всекидневно през миналата година..."³⁰⁴

На принципа на противоположностите се изгражда образът на врага на всички равнища - държава, институции, армия, пропаганда, морал. Тази част от образа на Хитлер, създадена на основата на рубриката „На днешния ден преди една година" от времето на боевете за Франция, представлява особен интерес. Според Донау британският министър на информацията дава по английското радио следното съобщение: „Хитлер загуби играта на нервите и сега стои изправен пред пълен разгром. Светкавичната война на Запад пропадна. Това ще е съдбоносно за Германия."³⁰⁵ Предаването на Радио Донау, част от което е тази рубрика, е излъчено точно една година след началото на германското настъпление на Запад.

Според рубриката „На днешния ден преди една година", на 19 май 1940 г., последният френски главнокомандващ преди примирието генерал Вейган в своя реч твърди: „Събитията доказаха, че Южна Африка направи добре с влизането си във войната и ние искаме да доживеем, когато настоящото германско настъпление във Франция бъде напълно сломено, чрез което Хитлер ще изпадне в най-големи трудности." Едва ли генералът би направил подобно изказване, защото още с назначението си заявява, че французите имат едва десет процента шанс да победят. На горното изявление фюрерът реагира по радиото, че не е изпаднал в „най-големи трудности" и неговото настъпление продължава.³⁰⁶

Следващия ден Лондонското радио съобщава следното за положението във Фландрия: „Пробивната сила на германските моторизирани колони е значително намалена, което се дължи, от една страна, на тежките загуби и, от друга страна, на недостатъчното снабдяване. Хитлер е загубил във Фландрия преди време само за един-единствен ден 3000 бронирани коли. Подобен удар като този той не може да попълни с резервите."³⁰⁷

На 10 май 1940 г. в своя „Дневник" граф Галеацо Чано заявява, че френската армия е най-силната в света. Линията „Мажино", на името на нейния проектант, дългогодишния френски министър на отбраната инженер Мажино, е готвена за удържане на продължителна обсада. Строена е за отбиване на удари, като е снабдена с големокалибрени автоматични оръдия. В резултат на старателна обработка чрез СМИ тя постепенно се митологизира. Според Андрю Робъртс „в действителност тези укрепления съдържат семената на най-позорното военно поражение, което Франция е претърпяла в дългата си история на поробвания и капитулации".³⁰⁸ Другият мит, който засяда трайно в съзнанието на френското обществено мнение и на френското командване, е за „непроходимите Ардени". Нито линията „Мажино" е „непробиваема", нито Ардените са „непроходими". От най-северната точка на това фортификационно съоръжение има 150 км до морето. Именно оттам минават германските танкови дивизии и я обхождат. Колкото до Ардените, те успяват да задържат само за около половин час устрема им на един мост, когато трябва да се изтегли един улучен танк. Френското върховно командване е поверено на хора, чието мислене е обвързано с каноните на Първата световна война. Те си остават с миналото, със славата от миналите дни. Никой от тях, нито сред висшите военни, нито сред по-голямата част от политическите мъже, не чува новите идеи на Шарл дьо Гол, който предлага да се създадат самостоятелни танкови съединения, достига до идеята за съгласувани действия между танкове и самолети.

Неслучайно периодът от 10 май 1940 г. много подробно е проследен почти ден по ден. Вижда се, че британската и германската пропаганди са се вплели в остър двубой. Прави впечатление, че основен интерес за Германия е предимно Великобритания. Другите европейски страни са вече победени. Режимът във Виши е подписал договор за примирие на 22 юни 1940 г. Единствено Лондон се държи и се очаква всеки момент да рухне. На другия полюс е Хитлер. Той уж бил загубил играта на нерви и бил пред пълен разгром, както твърди английският министър на информацията, пък след шестседмичен германски поход на Запад Белгия, Холандия, Люксембург и Франция са разгромени. Рухва законната власт и в Гърция и в Югославия, като британските войски губят и последната опорна точка на Стария континент.

Победата над Острова е сериозна цел на националсоциалистическата пропаганда. Неразделна част от нея са детските игри. Една от тях е играта на дама от 1940 г., която е наречена „Атака на щуки". На капака са изрисувани самолети, пикиращи над кораби, които плуват из Ламанша, други го прелитат и нападат английски град. На самата „дама" корабите, „естествено", са потопени, а градът - разрушен и изпепелен.³⁰⁹

Франция като част от „новия ред" заема важна място в нацистката пропаганда. Успехът в кампанията на Запад за Хитлер има значимостта на символ на победата не само на собствената му армия, но и на победата на Германия изобщо. На 21 юни 1940 г. той посещава френския паметник в Компиен извън Париж, който е издигнат за увековечаването на германското поражение във Великата война. Кореспондентът на един американски вестник - Уилям Ширър, отбелязва езика на тялото на нацисткия водач в този триумфален ден: „Отстъпва от паметника и съумява да превърне дори този жест в шедьовър на презрение... Бавно оглежда пространството около паметника... Изведнъж, сякаш лицето му не дава израз на чувствата му, привежда цялото си тяло в хармония с настроението си. Бързо слага ръце на кръста, извива рамене, широко разкрачва крака. Това е великолепен жест на предизвикателство, на изгарящо презрение към мястото и към всичко това, което то е представлявало в течение на двадесет и две години, когато е свидетелствало за унижението на Германската империя."³¹⁰ В това подробно описание се вижда пълното сливане с образа, с маската, който водачът е приел. „В ранните години на кариерата си изучава изпълненията на баварския комик Вайс-Фердл, за да се научи как да пленява публиката. Точно като актьор Хитлер репетира до безкрайност своите пози и жестове пред огледалото в бедната си стая в Мюнхен на „Тиерщрасе" [...]. По улиците и бирхалетата на Мюнхен [...] научава точно до каква степен ефектът върху публиката се постига с внимателно планиране и подготовка на материала."³¹¹ Така продължава и след завземането на властта.

В българския печат по най-различни поводи се обсъжда завоюването на Франция, нейното разкъсване и подписването на договора в Компиен³¹². В месечното списание на столичната община „Сердика" са разгледани разговорите на Хитлер, представен като „пълномощник на Оста", с френските държавници. „Окончателното уреждане на отношенията между Париж, Рим и Берлин налага на Франция последните и най-болезнени жертви: откъсването на земи от тялото на страната. В чуждия печат бяха плъзнали слухове за исканията, предявени от победителя... Но наблюдателите имат основания да вярват, че в тези искания щяла да бъде проявена известна умереност, тъй като силите на Оста се стремят твърде настойчиво към разбирателство с Франция..."³¹³

Наистина странна представа за „умереност". Страната съгласно договора, подписан във вагона в Компиен, е разделена на пет зони: 1. Три департамента: Мозел, Горен и Долен Рейн са анексирани и присъединени към Германия; 2. Два департамента са отделени административно и присъединени към Белгия: Норд и Па-дьо-Кале; 3. Забранена зона; 4. Окупирана зона; 5. Свободна зона. Всъщност цялата дейност на режима на Виши е валидна само за последната. Флотата трябва да бъде предадена под контрол в германски или в италиански пристанища. Издръжката на окупационните войски е 400 милиона франка на ден. Френската армия е разоръжена. Примирието представлява пълна политическа капитулация. На 11 ноември 1942 г. и „свободната зона" е окупирана след операция „Факел" на англо-американските войски в Северна Африка.

Българският вестник „Вечер" на 13 декември 1940 г. цитира „меродавното" списание на германското Министерство на външните работи. Според него „се изгражда отново една Европа и... младите страни и техните народи заявиха на всеослушание желанието си за сътрудничество. Техният поход за създаването на нова Европа, това е идващото „утре", това е законът на века, това е утрешната идея, която трябва да се възприеме от отделните народи. Наред с това би следвало да се добави, че Унгария е първата сила в Европа, която се присъедини към Оста и към Тройния съюз, последвана от Румъния и Словакия. Вчерашният акт в Белград означава едно нравствено и политическо присъединяване към похода за изграждането на една нова Европа."³¹⁴

Образите на „Нова Европа" и на „новия ред" в световен мащаб са възлови в националсоциалистическата пропаганда. Те ѝ придават смисъл, формулират целите на нейното съществуване. Може да се каже, че образът на Фюрера стъпва върху тях. Ето защо и в национален, и в международен план пропагандата се старае да изгради тези опори с всички сили.

Всяка велика сила претендира да бъде носител на „нов ред", който ще бъде по-справедлив и по-съвършен и който ще обхване целия свят. Германските идеи за това, какво ще представлява той, могат да накарат и „най-закаления" човек да се разтрепери от ужас от идеите за „расовата чистота" и тяхното прилагане, от представите за арийците като за „свръхчовеци". Ето думите на германски войник с два „Железни кръста" и златен „Немски кръст", който има на ръкава нашивка четири малки метални танка - знак, че е ударил четири танка в близък бой, изкрещени в хаоса на последните дни преди падането на Берлин: „Прекратете хленченето! Ние трябва да спечелим тази война и не трябва да губим смелост. Ако победят другите - руснаци, поляци, французи, чехи, и извършат с нашия народ поне един процент от онова, което ние вече шест години правим с тях, след няколко седмици няма да остане нито един жив германец. Това ви го казва човек, който е прекарал шест години в окупираните страни!" Реакцията е пълна тишина. „Във влака стана толкова тихо, че се чу как една фиба падна на пода."³¹⁵ Едва ли има нещо по-показателно от този самотен вик и настъпилата реакция. Това са думи на човек, който няма какво да крие, който няма какво повече да очаква. Германският войник е изобразяван навсякъде като готов да помогне на възрастни и деца. Например в подписалата примирие Франция са разпространени идилични плакати с усмихнати войници, които държат за ръка малки деца, за да им помогнат да пресекат улицата. Победителите си плащат редовно в магазините. Постепенно обаче започват да си плащат „на кредит" и най-накрая ще завличат стоката с грамадни армейски камиони, като напълно ще оправдаят образа, който ще ни се набие от Радио Лондон през 1941 г.: „германските скакалци", които „имат нюх към кухнята".

Донау показва германския окупатор едва ли не като освободител- мисионер. „Гръцкото обществено мнение, което бе в плен на лъжливите британски агитации, вижда сега внезапно след катастрофата фактическото новосъздадено положение в Европа. Предизвиканата от това промяна може да се наблюдава всеки ден. За това допринася великодушието на германските окупационни войски, които не само избягват всякакъв натиск, но помагат на гръцките власти по важни въпроси. Освен това достойното поведение на германските войници и тяхното отношение спрямо гърците е пълната противоположност на англичаните, които през време на престоя си в Гърция са се държали крайно предизвикателно спрямо [...] всички в Гърция! Така например те са принуждавали да ги возят на далечни разстояния и после са отказвали да си плащат. Поради това шофьорите са били принудени да бягат от тях. Също такова е било тяхното държание в хотелите и ресторантите, където те пиели и ядели и не плащали своите големи сметки."³¹⁶

Представянето на добродетелите и качествата на германската армия, съответно на германската нация, или на отделния германец, е една от целите на Донау. Непрекъснато се излъчват военни комюникета от всички фронтове и се дават най-различни цифри, от които трябва да се разбира пълното превъзходство над противника. Постепенно обаче от английските комюникета изразите „стратегическо отстъпление", „отстъпление с цел стесняване на фронта" и подобни започват да се преместват към германските. Фюрерът „всичко знае", винаги „има план", дори и в последните си дни, когато издава заповеди до части, които отдавна не съществуват, но Берлин не можеше да не падне.

Радио Донау представя тази част от образа на „новия ред" като сблъсък на две системи - политически и ценностни, в техния двубой за една и съща територия, населена с един и същи хора - Европа.

„Нова Европа" зависи от срещите между държавниците на Оста. „Стремежът към преустройство, по-специално на Стария континент, проличава в една среща, чиито отгласи тепърва ще се преценяват: срещата на прохода Бренер³¹⁷ между Хитлер и Мусолини". Както първата, така и втората остават забулени в тайна. Според каноните на германската официална пропаганда, те се определят като „братски". Като се знае мнението на Дуче за Хитлер като срам за диктаторите и дегенерат и не по-топлото отношение към него от страна на „партньора" му, малко трудно може да се приемат на вяра определенията на полковник Нагай, придружаващ японския министър на външните работи през време на посещението в Европа. В свое интервю за токийски вестник той цитира Радио Донау: „Те се държаха като братя един към друг и изобщо хората нямат представа за тесните връзки, които съществуват между двамата държавници."³¹⁸

Вече споменатата реч на Адолф Хитлер пред Райхстага от 4 май 1941 г. нашироко е отразена от Радио Рим и на страниците на италианския печат. „Непосредствените и големи отзвуци, които предизвика... показват нейното голямо значение. Както винаги, тя не е само думи, но едно изложение на факти, от което се вижда още веднъж отговорността на Англия за войната и за нейното разпространение. Италианските вестници подчертават с голямо задоволство изявленията на Фюрера, който признава напълно онова, което италианските армии допринесоха за бързото достигане на победата на Балканите. Тези декларации означават голямата солидарност, която съществува между Италия и Германия, солидарност, която никоя сила не може да надвие."³¹⁹

За пореден път е подчертана вината на Великобритания за войната и нейното разширяване - основна опора при създаване образа на врага в лицето на Уинстън Чърчил. Съответно Хитлер и Мусолини са Спасители и Обединители на народите на Европа и носители на по-справедлив „нов ред". В цитирания пасаж се откроява признанието на Хитлер за италианския принос в балканската кампания. Фашисткият печат добре се е постарал да „измие" очите и на своите читатели, и на слушателите, доколкото откъси са включени в прегледи на печата. Дуче трябва да прикрие, че така наречените „факти" са всъщност панически призиви за помощ.

Според статия в германския вестник „Франкфуртер Цайтунг", цитирана от Радио Рим, след постигнатите победи силите от Оста „господстват над целия европейски материк и по този начин могат спокойно да пристъпят към новата уредба на Европа. Англия вече няма никаква надежда за успех, макар да има безграничната помощ от Америка. Положението е, че Рузвелт ще направи всичко възможно да изпрати на Англия най-големи количества военен материал, обаче с това той няма да допринесе с нищо за победата на Великобритания, а само ще продължи войната".³²⁰

Какво ли трябва да направи „безсилна" Великобритания? С всичката „безгранична помощ" от Съединените щати - да се предаде ли? Останала единствена с неофициалната подкрепа на атлантическия си съюзник, тя се е изправила срещу Хитлер и срещу „новия ред", като сблъсъкът се очертава не само като военен, но и като идеологически и пропаганден, като сблъсък на ценностни системи. Островът е приютил значителна част от лидерите на правителства, партии, организации, партизански движения и става тяхна опора във всяко отношение.

Неслучайно италианското радио многократно се позовава на Хитлеровите речи и германския печат. Не би могло да бъде иначе. Обрисуването на лика на водача на ключовата страна от Оста и тълкуването на изказванията му е основна задача на фашистката пропаганда. Важното е „своят" държавен глава да не се чувства като „беден роднина", а като се вижда представянето по фронтовете на собствената му армия, подобно впечатление е твърде вероятно.

Един от ключовите образи в европейската пропаганда на български език, може да се каже, във всяка пропаганда, е образът на врага. Всъщност, става дума за цяла галерия от образи - на водачи, армии, нации, страни, партии, пропаганди. Стреля се безпощадно, като на истински фронт. Води се „психологическа война", както казва английският историк Фулър през 1920 г. Той предвижда, че след време тя ще замени традиционната.³²¹

Изграждат се сложни връзки между образи: вражеският водач - вражеската армия, и така на пропагандно равнище се получава едно цяло, което непрекъснато се подхранва от „самата" история, през услужливото око на „необходимостта" от „пълна искреност" в ключа на съвременността. Образът на врага представлява „темел" на мита на всеки водач, защото той изпъква на основата на противопоставянето с чуждите.

Радио Лондон също създава образ на врага, когато се старае да очерни лика на Хитлер. Една от основните му опори е „новият ред", естествено, пречупен в отрицателен аспект. Станцията цитира най-меродавния американски вестник „Ню Йорк Таймс": „Ние сме свидетели на едно съзаклятие в Европа, което има за цел да убие цивилизацията, каквото е систематичното бомбардиране на Лондон. Това е едно от нововъведенията на Хитлер за новия ред в Европа: „Терорът ще бъде закон, а гладът - новото разпределение на благата."³²² Изобщо темата, свързана с германската тактика за безразборното бомбардиране, често се появява в британски и американски речи и статии и е подемана от Радио Лондон в продължение на месеци. Лейтенант Клетчър, депутат от Лейбъристката партия, е говорил за него сутринта на 19 април 1941 г., един ден преди рождения ден на нацисткия водач, ден, в който д-р Гьобелс ще произнесе поредната благодарствена реч по този повод: „Хитлер ще доживее деня, за да съжалява, загдето е започнал изобщо да бомбардира мирното население. Ден след ден ние изграждаме на тези острови това, което ще бъде най- голямата бомбардировъчна сила, с най-голям радиус на действие и носеща най-голям товар бомби досега." След това Клетчър се е спрял върху поредното нощно нападение над Лондон. Според него то е заповядано от Хитлер „през време на един от неговите припадъци на лудост".³²³ По-нататък са посочени нанесените щети. „Свети Павел" - великолепната лондонска катедрала - е била улучена три пъти, както и Кралската болница в Челси - друго творение на архитекта Райн. Тя е била приют на пенсионери от армията. Болницата, прочута по цял свят с нейните хирурзи, също е била улучена."³²⁴

Една от основните теми на сблъсъка на двете пропаганди е за бомбардировката на „открити градове", на градове без стойност за отбраната на дадената страна и би представлявало абсолютна жестокост и израз на израждане на ценностната система да бъдат нападани. В „непредвидената" война има редица такива прецеденти. Белград преди навлизането на нацистките войски също е бил обявен за „открит". Това обаче не е попречило на техните ескадрили да го превърнат в мишена за уменията си.

Единственият начин за удар срещу самата Германия е по въздуха. След като не може да се осигури прикритие от изтребители за дневно бомбардиране, а нощните бомбардировачи не могат да гарантират хвърляне на бомбения товар по-точно от радиус десет мили около целта, единствената възможност за Чърчил е практически неограниченото бомбардиране на градовете. На 8 юли 1940 г. той пише мрачно писмо на своя министър на авиационната промишленост, вестникарския собственик лорд Бийвърбрук³²⁵: „Когато търся начин как можем да спечелим войната, виждам, че има само един сигурен път. Ние нямаме континентална армия, която да разбие германската мощ. Блокадата е разкъсана и Хитлер има Азия и вероятно Африка, от които може да черпи. Ако го отблъснем оттук или ако не се опита да нахлуе, той ще удари на изток и ние нямаме с какво да го спрем. Но има едно нещо, което ще го върне назад и ще го погуби, и това е абсолютно опустошителна, унищожителна атака с тежки бомбардировачи от нашата страна срещу родината на нацистите."³²⁶

Германското население в района на целите трябва да бъде заставено да почувства теглото на войната. Политиката, започната от Чърчил, е одобрена от парламента и, доколкото може да се съди, е ентусиазирано подкрепяна от мнозинството на английския народ, изпълнявайки по този начин всички условия за постигане на съгласие в една законна демокрация - бележи критичен етап в моралното падение на човечеството от онова време.³²⁷ Много е прав за последното Пол Джонсън. Мирното население е подлагано на все по-масивни бомбардировки „без всякакви правила". Вините и престъпленията на воюващите режими се носят винаги от него. Техните ръководства са притискани до стената и шантажирани чрез този сигурен лост - „систематичното" и „безразборното" бомбардиране. Използва го и демокрацията, използва го и националсоциализмът. Важна е единствено победата, ако не искаш да бъдеш изтрит от лицето на земята и забравен.

Чърчил няколко дни след като става министър-председател, нарежда атаки по военни и промишлени цели в Германия. „Когато три месеца по-късно в разгара на Битката за Великобритания над централен Лондон падат първите германски бомби, Чърчил през главите на началник-щабовете и министъра на авиацията заповядва направо на командването на бомбардировъчната авиация да бомбардира Берлин като наказателна мярка [...]. Това решение се оказва правилно. През следващите четири години стратегическите бомбардировки са единственото средство, с което Великобритания може да пренесе войната на територията на самата Германия."³²⁸ Когато „добрите" убиват, това е правилно, колко справедливо! Когато „лошите" убиват, това е възмутително, какво престъпление!

Привидно на война всичко е ясно: фронтовата линия разделя „своите" от „чуждите". Но ако беше така, тогава нямаше да се роди зловещото определение „приятелски огън". „Малко" статистика: през Втората световна война са убити 412 000 цивилни французи, от които 67 078 - жертви на съюзнически бомбардировки.³²⁹ Ето само един пример. Десет дни британското командване планира операцията по завладяването на голямото френско пристанище Хавър. В него са включени масивни бомбардировки, за да се „съкруши съпротивата" на гарнизона под командването на полковник Виделмут. „Първата голяма бомбардировка е на 5 септември от 17,45 до 19,30 ч. над центъра на града, където няма военни цели: 1820 тона експлозивни бомби, 30 000 запалителни, 1 тон експлозив на 720 кв.м, една запалителна бомба на всеки 43 кв.м. Близо 3000 души са убити... Следват шест дни бомбардировки по въздух, суша и море: 400 оръдия стрелят непрекъснато.

Щурмът, планиран да бъде ръководен и структуриран като часовников механизъм, започва на 10 септември 1944 г. в 18,15 ч. На 12-и в 17,00 ч. всичко приключва. Руините на Хавър са в ръцете на британците."³³⁰ Още „малко статистика": между 4 и 10 септември градът е сринат на 85%, върху него са изсипани 12 000 бомби, убити са 5000 цивилни, тежко са пострадали 35 000 сгради, „частично" - 65 000. Ако изобщо може да се говори за „частично" разрушени постройки при такава варварска бомбардировка.

Ето признание за десанта в Нормандия на една оцеляла от Сен-Ло, близо до Каен, на 75% сринат със земята, направено близо четиридесет години по-късно: „Да бъдем бомбардирани от съюзниците, чието идване очаквахме с такъв плам, бе все едно собственият ми баща да ми донесе терора и смъртта, опитвайки се да ме удуши. Не можех нищо да разбера, всичките ми представи рухнаха, това доведе до един вид пълна омраза към всичко и всички на света, най-красивата приказка с един удар се превърна в кошмар."³³¹

В германската пропаганда на български език са включени книги за безразборното бомбардиране. Една от тях е от проф. О. Герик под заглавие „Бомби върху европейския континент". Тук се твърди, че „с бомбардирането на открити градове от 1940 година насам са засегнати не само исторически места от особено значение и стойност, но също така и обширни области на културна Европа. Черната нощ от 12 януари 1940 година, през която бе хвърлена първата английска бомба върху една чисто цивилна цел в границите на германската територия представлява обрат в развитието на човешката култура. Тогава духът на отрицанието и явяващата се от съдбовно значение безотечественост започват да прекрачват ограниченията, които я задържаха."³³²

И двете пропаганди се стараят да създадат представа за нациите и съответно на армиите на противника като за варварски. Хитлер дава заповед за поредната бомбардировка над британската столица „в припадък на лудост". Англо-американските летци бомбардират „открити градове" и европейски исторически и културни центрове. Авиацията и от двете страни унищожава паметници на културата, руши болници. Очертават се нейните „войнски" добродетели и „героизъм".

„Безразборното бомбардиране" е включено като тема при разработването на образа на „новия ред". Заповедта за него е дадена от германския водач. Окончателното завладяване на Англия трябва да се постигне чрез „ковънтризиране" - пълно разрушение.³³³

В речта си от 4 май 1941 г. в Райхстага Адолф Хитлер заявява, че за всяка бомба над Германия сто ще бъдат хвърлени над Англия. Ако обаче „Луфтвафе" можеше да извърши сто пъти по-мощни нападения, следва въпросът, защо не са ги предприели досега? Отдавна да са се справили със своя противник! В друга част на своята реч Хитлер показва, че е много сериозно разтревожен. Предния ден е призовал германците и особено германките да вложат повече труд и нови усилия, за да доставят на армията по-големи количества муниции. „Ние трябва да поддържаме превъзходството, което сме извоювали", заявява той. Тези думи показват ясно колко много е загрижен относно растящото британско производство и пристигането на все повече военни материали от САЩ.³³⁴

Основен елемент в образа на врага от британската радиопропаганда на български език е представянето на германския водач като международен престъпник. Използват се изказвания на най-различни авторитети, като глави на правителства, министри, партийни водачи. Артър Грийнууд, министър без портфейл, заявява: „Англия и нейните съюзници и приятели представлява един непобедим фронт, в който Хитлер напразно се блъска... Победите, които Хитлер известява, са пирови победи: той не държи сметка нито за последиците от разбиването на Италианската империя, нито за растящата помощ от Съединените щати. В няколко часа само Германия потъпка международното право по много пътища: най-напред германците нападнаха Гърция преди германският пълномощен министър в Атина да е направил постъпки, за да съобщи военното положение на гръцкото правителство; след това те бомбардираха Белград вече четири пъти, който бе официално обявен за открит град."³³⁵

По-нататък в същото предаване Радио Кайро казва, че Германия е довела до отчаяние и разрушение балканските страни, които са желаели единствено да запазят неутралитет и мир. В отговор на нейното нападение из цяла Гърция се надигат големи патриотични манифестации. Печатът е отговорил с „не" на германския пълномощен министър в страната. Крал Георги II и министър-председателят в открита кола са преминали из столицата сред неудържимите овации на гражданите. Същият ентусиазъм е бил изразен в останалите градове, където е имало демонстрации пред британските и югославските консулства.

Важен елемент в представянето на фюрера като международен престъпник са образите на неговите съюзници. Навсякъде, където стъпи из завоюваните страни, Хитлер е подпомаган от подобни нему. „Германците и италианците са докарали на сцената един общ съюзник. Той е д-р Анте Павелич, водач на терористичната организация, отговорна за убийството на крал Александър в Марсилия на 9 октомври 1934 г. Бил е осъден задочно в Торино и Италия отказала да го екстрадира. Отговорен е за обучението на терористи в Янка Пуста, Унгария, и има доказателства също така за един подобен лагер близо до Падуа, Италия. Този човек сега е бил прокламиран от силите на Оста, които не са могли да намерят един предател в Югославия, като водач на хърватите. Такива са оръдията, които Хитлер изравя от тинята на човечеството, за да направи от тях свои избрани представители. Това не е за учудване, тъй като той сам изхожда от подобна среда на атентатори, чиито ръце са опръскани с кръв, политически изнудвачи."³³⁶ По-нататък се изразява учудване, че ген. Антонеску, проф. Богдан Филов и сподвижниците на германския водач приемат да бъдат негови сътрудници, заставайки рамо до рамо с Анте Павелич - „един осъден убиец, при това цареубиец".

Големи усилия полага британската пропаганда на български език в стремежа си да омаловажи Хитлеровите победи. Много показателна в това отношение е речта на южноафриканския министър-председател ген. Смътс. „Германия печели победи, обаче губи войни." В исторически план тази негова постановка се оказва пророческа, защото националсоциалистическата държава в крайна сметка губи Втората световна война и изчезва от историческия хоризонт. Според ген. Смътс „победоносните диверсии на Балкана или други части на Европа не ще спасят Хитлер. Той може успешно да покорява една или друга страна, но ако не покори Англия, той ще загуби войната. Ако Англия и нейната морска мощ устоят на атаката, Хитлер не може да спечели войната и не би могъл да разчита на възможността да излезе от задънената улица. Нямам намерение да омаловажавам значението на това, което сме постигнали в Африка и в Средиземноморието. Победите ни в Африка са страшен удар за силите на Оста. Хитлер е загубил единствения си съюзник Италия и е спечелил нови жертви." По-нататък генералът разкрива една от основните задачи в стратегията на Чърчил след началото на войната - спечелването на мощен съюзник. Това е „най-добрият съюзник в света" - Съединените щати. Според южноафриканския министър-председател „с тяхната воля за победа и неограничените им източници зад нас можем да гледаме на бъдещето с непоколебима вяра." „За всичко това можем да благодарим на Хитлер, който събуди духа на американския гигант. Това е един от най-чудесните приноси на Хитлер." Можем да се съгласим с генерала, защото с напредването на войната все повече и повече се очертава опасността от националсоциализма и фашизма не само за Европа, но и в общочовешки план. Постановката за „заслугата" на германския диктатор за каузата на Англия може да бъде открита и в предаванията на Радио Атина на български език, когато говори за „заслугата" на италианския му „събрат" към Гърция: „Нито един англичанин не ни е направил услуга, толкова голяма от историческа гледна точка, колкото е тази, която ни направи Мусолини, когато преди месец и половина направи да се вдигне целият гръцки народ и да се покрие със слава по бойните полета."³³⁷ Как англичаните са постигнали да привлекат на своя страна „най-добрия съюзник в света"? „С простия процес на себеоткровението, след като той (Хитлер - б.а.) разкрива себе си като такъв, какъвто е бил. Тази война е едно откровение за Хитлер и неговия нацистки строй. Самият Хитлер е убедил Америка в това. Америка ще отиде докрай."³³⁸

Образът на Хитлер се гради на основата на противопоставянето. Според Уендъл Уилки „не може да има и съмнение, че Великобритания и Америка заедно произвеждат достатъчно оръжие, за да заличат Хитлер от света [...]. Заявявам на Хитлер, че той никога не е бил изправян пред хора като нас и най-добре би било за Хитлер да се моли на езическите богове, в които той вярва, да бъде пощаден в деня на нашата среща".³³⁹ Последните думи са били силно аплодирани. Речта на Уилки е произнесена пред голямо събрание в защита на свободата, свикано в Ню Йорк. Използването на авторитетните американски вестници и включването на изказвания на личности отвъд Атлантика често може да се срещне на вълните на Радио Лондон. Макар и да не са влезли във войната, Съединените щати вече официално са заявили позицията си против националсоциализма и фашизма.

Позоваването на тази реч на Уендъл Уилки изразява две много важни линии от британската пропаганда - изобразяването на германския вожд като варварин, както и че съюзниците са безспорно по-силни от него. Те ще го изтрият от лицето на Земята. Необходимостта от създаване на високо самочувствие и дух у всяка нация е нещо изключително важно. Това е първостепенна цел на всяка пропаганда по време на война и особено когато има тежки бомбардировки. В двубоя между пропагандите се откроява личният отпечатък, който налагат двамата водачи. Чърчил нарича Хитлер „онзи човек". Важен елемент в тактиката му е демонизацията на фюрера. „Чрез всякакви подли и дивашки средства той крои планове и се стреми да пресуши извора на характерното френско вдъхновение за света." На 3 октомври 1940 г. в реч по радиото към народа на Франция Чърчил казва на Хитлер: „Никога няма да повярвам, че душата на Франция е мъртва."³⁴⁰

Неотделима част на образа на врага е рушенето на мита за германската неуязвимост. Въпреки всички усилия, въпреки ограбването на окупираните страни и съюзните държави на Райха му липсват суровини и материали. „Германия има нужда от никел. Тя реквизира всичкия никел от окупираните територии на Европа. Германия не може да покрие този недостиг [.], консумацията на никел е сведена до нула. Белгия, Франция и България знаят какво може да се случи, ако се откажат от никеловите монети. Вместо тях те ще получат железни със същата номинална стойност, обаче действителната стойност ще бъде по-малка. Това е първият начин, по който германците се надяват да ограбят всяка страна, разполагаща с никелови монети. Във Франция, Белгия, България и другаде се знае стойността на никела и също така знаят, че германските железни пари нямат никаква стойност. Следователно те събират своите никелови монети и ги скриват за използване след войната. Това е най-простият начин да се попречи на германците, същевременно много ефикасен начин. [...]. Фирмата [Роберт] Бош Компани е разкрила, че консумацията на бронз е намалена на една четвърт от мирновременната, консумацията на гума - на една пета, а на мед - на една осма. Това е, което британската блокада причинява на германската индустрия."³⁴¹

Примерът с реквизициите на никел, извършвани в окупираните територии, ясно говори както за състоянието на нацистката държава, така и за далеч не толкова гладките отношения със съюзниците от Оста, например с България. За пореден път тук се отхвърля представата за „добронамереността" и „търпеливостта" на Хитлер. Той иска да бъде ограбена всяка страна, която има нещо ценно.

Продължението на темата за уязвимостта на нацистката машина е свързано с хранителните дажби. Би Би Си използва противников източник - материал на всекидневника на националсоциалистическата партия „Фьолкишер Беобахтер". На пропагандно равнище ударът е много добре нанесен - там, където най-боли - дотолкова, доколкото е известна значимостта на „сладкодумния" партиен орган. Като причина за намаление на дажбите на месо той бил посочил намиращите се в Германия „един милион чужденци и два милиона военнопленници, които трябва да се изхранват". Според Лондон това било „странно признание". От всичките военнопленници, намиращи се в противникови ръце, французите наброяват повече от един милион, които продължават да бъдат задържани единствено като заложници, срещу които нацистката държава се стараела да изтръгне и последната капка сътрудничество на правителството на Виши, колкото и то да унижава достойнството на френския народ. „Сега от Германия се иска намаление на хранителните дажби, за да се позволи на германското правителство да задържи за неопределено време тези френски войници далеч от техните домове." Но съществува и друга страна на въпроса. „Фьолкишер Беобахтер" изтъква, че чужденците са виновни за намаляването на дажбите и с това настройва още повече населени-ето срещу чуждите работници, докарани да работят насила.³⁴² Този пример разкрива важна линия в националсоциалистическата пропаганда - внушението за германското превъзходство, в случая над чужденците или над победените, които се намират в страната като военнопленници и на чиито гръб е допустимо да се решават проблемите на нацията по време на войната. Те са виновни за всички несгоди със самото си присъствие.

Аналогиите с видни исторически личности никога не са преставали да играят важна роля както в историята и художествената литература, така и в журналистиката. Самата човешка мисъл е устроена да ги търси за опора, защото те правят света по-достъпен, по-близък и по-обясним. Чрез използването им в пропагандата целим даден образ да придобие точно тези контури, дадено лице да наложи точно тази маска, каквато ние сме определили.

Една от традиционните аналогии между исторически личности и събития, вкарани отдавна както в научна, така и в пропагандна употреба, е между Наполеон и Хитлер и времето им. Би Би Си продължава тази твърде близка на английската история символика. „Хитлеристите са разтръбявали често, че нахлуването във Великобритания е предстоящо и всеки път те са се отказвали от този план. Сега отново германците са отложили това нахлуване и са насочили вниманието си към други далечни страни. Самите факти изтъкват паралела, който съществува между мечтата за господство в Европа, която Наполеон бе усвоил, и мечтата на Хитлер да господства в света. На пътя на Наполеон се бе изпречила Англия и той бе сразен в края на краищата. Той бе приготвил една голяма армия за нахлуването в Англия. Той чака дълго време удобен момент, но този момент никога не дойде. След разбиването на флотата му от Нелсън при Трафалгар той се обърна на Изток и бавно изтощи напълно французите до деня, когато намери своето Ватерло.

Хитлер си играе със същия огън и ще изгори пръстите си по същия начин. Германия е една централизирана континентална сила и докато тя може да воюва близо до базите си, тя е сигурна в успехите си. Победите, които постигна Германия на континента, са я заслепили и Хитлер е ненаситен: той е опиянен от успехите си и въображението му работи трескаво. След всяка нова страна, която той потъпква, неговите армии се разпръскват във все по-обширни области; недоволството срещу него нараства и плодовете на неговите престъпления засядат на гърлото му."³⁴³

Паралелът между Франция и Германия е чисто военен. Изтъква се как на пътя на френския император се била изпречила Великобритания, а за Русия някак си само се загатва. На пътя на Хитлер през Втората световна война се изпречва пак Великобритания. Докато тя оказва решителна съпротива, германските мечти за световно господство „ще останат само сън". „Явно... преди тя да бъде сразена, хитлеристите не могат да се отдадат на своя нов строй на робство от народи, робуващи на германските господари."³⁴⁴

Правейки аналогии между Наполеон и Хитлер, в този случай Радио Лондон „пропуска" да спомене какво дава на Европа императорът като нова ценностна система и култура. „... Наполеон се проваля като завоевател, затова пък са запазени много от неговите постижения като френски държавник - големите му законодателни дела, образователната му система, та дори и стегнатата му държавна постройка с нейните департаменти и префекти стои здраво на краката си и днес такава, каквато я е изградил, въпреки всички изменения на държавната форма, настъпили от тогава."³⁴⁵ Успоредицата между двете личности с изключително значение в съдбата както на собствените си народи, така и на света извън контекста на епохата, извън пълното разглеждане на всички нюанси и аспекти на влияние на конкретния водач, е опасна, защото много трудно може да се разгледа пълноценно. Обикновено, както е в случая, единият образ преднамерено се вади от контекста и се налага на другия, някои линии се изпускат, както бе посочено, и така налаганата представа се подчертава и изостря по необходимия начин.

„За да победи, Хитлер трябва да срази Великобритания. Но той не може да се надява да постигне това, без да нахлуе във Великобритания. Пътят, който Хитлер следва сега, води все по-далеч и по-далеч от неговата истинска цел. Но той е отишъл много далеч, за да може да спре и да спаси кожата си. Жаждата му за празни завоевания е неутолима и преди да има време да се опомни, той ще е хвърлил вече германския народ в бездната, от която няма изход. Краят на този втори Наполеон ще бъде същият, както краят на неговия модел в миналото."³⁴⁶

Изтъкват се същите проблеми, които е имал френският император. Германската пътна, съобщителна и снабдителна система се удължава непрестанно. Колкото повече войските се отдалечават от базите си, толкова трудностите се множат. Дори добре организираните съобщителни вътрешни линии вече започват да издишат от големите товари. Естествено, Африка и Азия изобщо нямат нито жп линии, нито шосета, каквито има Западна Европа. Въпреки непрекъснатото подхранване с ограбените материални блага положението на германското население се влошава все повече и повече. Според изявление на Гьоринг „цялата плячка от окупираните страни е била погълната не от германския народ, а от германската военна машина".³⁴⁷ Втория Наполеон го чака сигурен крах.

При изграждането на негативен образ на Хитлер в британската радиопропаганда на български език една от често срещаните аналогии е Вилхелм II - Хитлер, съответно между двете световни войни и грешките на императора, веднъж вече довели Германия до нейния край, „надлежно" повторени от диктатора. В предаване от Лондон се съобщава за смъртта на кайзера на 4 юни 1941 г., заточен в Доорн, Холандия, на 82-годишна възраст, почти 23 години след Великата война. „Узнава се, че неговата кончина е причинена от съзнанието, че Германия още веднъж стремглаво върви към пропаст."³⁴⁸

Личи много сполучливо внушение за чувство за вина. Сякаш на Германия ѝ е заложено да не може да се измъкне от пропастта, а да попада на водачи, които я водят „стремглаво" надолу. Вилхелм II повече не е могъл да живее при вида на нейното пълно разрушение, предизвикано от сблъсъка с Британската империя.

Подробно се излага успоредицата между Втория и Третия райх и техните глави, които имат почти едни и същи черти. Германия е определена като военна машина под пруско-милитаристическо водачество. И Вилхелм II, и Хитлер се стремят към световно господство. Политиката от 1890 г. до 1914 г. се следва строго през периода 1933-1939 г. „Вилхелм II отстрани Бисмарк, който всякога е настоявал щото Германия никога да не предизвиква британската морска мощ или пък да се хвърля във война срещу останалите велики сили. След това императорът предизвиква една след друга кризи в Европа. При един случай той е заявил: „Мой дълг е да увелича това, което съм наследил, и тези, които се осмелят да попречат на моята задача, ще бъдат сразени."³⁴⁹

И двамата водачи твърдят, че започнатите войни ще бъдат кратки. Вилхелм II през лятото на 1914 г. изпраща войските си с уверението, че ще се върнат по домовете си преди есента. Хитлер обещава на германския народ, че щяло да има мир след завоюването на Полша. Разбира се, подобни уверения и обещания едва ли могат да ни учудят. Те са част от обикновения арсенал на управляващата класа, независимо от страната и времето.

В емисията се продължава темата за аналогичните грешки, допуснати от двамата водачи. Кайзерът трябва да е бил изпълнен с отчаяние, като е наблюдавал през последните двадесет месеца от живота си „как неговият приемник е повторил всичките грешки, направени през миналата война, които доведоха Германия до катастрофа".³⁵⁰

Когато през ноември 1918 г. Вилхелмова Германия е принудена да подпише Версайския диктат, всичките ѝ армии са на чужда територия, като някои части са дълбоко в земите на противника - например на Източния фронт. Единствено Брусиловият пробив и намесата на Съединените щати във войната от 1917 г. се оказват спасителни за съюзниците.

По време на Световната война пред очите на Вилхелм II „германското оръжие печели победа след победа, без обаче да се доближи ни най-малко до деня до крайната победа. Кайзерът вижда неограничената подводна война, подготовката на Съединените щати, която в сравнение с днешната направо бледнее. Когато е слушал обещанията на Адолф Хитлер към германския народ в началото на тази година, че победата ще бъде спечелена през 1941 година, сигурно си е спомнил как самият той на 20 юли 1917 г. е казал: „В продължение на три месеца с Англия ще бъде свършено; моите офицери докладват, че те вече не срещат неприятелски кораби в откритите морета." Вилхелм II не доживява, за да види окончателното сгромолясване на Германия през Втората, разпалена от нея война, но в последните си дни на престола той трябва да го е виждал пред себе си като страшно пророчество всред проклятието на народа, който бе хвърлил във войната и на войниците, които бе измамил с обещанията за бърза победа.³⁵¹

Германия е изоставена на участта, която сполетява всички народи, чиито водачи поставят на карта съдбата им на върха на меча и когато той се строши, ги изоставят. Водачи, стремящи се към завоевания, особено към световно „утвърждаване", твърде често са сред тези, които превръщат меча в тънка игла с незабележим за окото връх. Ако тя се пречупи, готови са първи да обърнат гръб на тези, които са ги подкрепяли, на тези, които са им служили.

Неслучайно беше разгледан толкова подробно Вилхелм II. Говорейки за него, всъщност Радио Лондон описва Хитлер като негово огледално копие - два идентични провала в германската история, поради едни и същи причини. И двата пъти една и съща сила им се изпречва като стена.

Тясно свързан с негативния образ на Хитлер е този на „Новия ред" и на „Нова Европа" - както в Германия, така и в окупираните от нея територии. Вече бе засегната една от най-важните теми и в двете воюващи пропаганди - мирът. Тя е изключително важна, особено когато трябва да се започне война. Хората са уверявани, че ще бъде за кратко, че ще е в полза на мира. Винаги стои въпросът кой пръв е започнал, кой е виновен за войната. Оттук основен образ във всяка от сражаващите се пропаганди е да представи своята страна като отбраняваща се и противника - като отговорен за разпалването ѝ. По тази логика продължава и описанието на мира, който завоюваните народи са получили от Хитлер.

На 3 юни 1941 г. английското радио предава до германския народ речта на известен писател, по онова време в САЩ, чието име българският оператор не е успял да долови. Ден по-късно „картината на крайната победа, която хитлеристите са се постарали да представят пред вас, все повече и повече се отдалечава, защото Америка хвърля всичките си сили на страната, която води борбата за свобода. Най-лошите страхове на германския народ за жалост са се сбъднали. Никога няма да има мир, докато продължавате да се държите за кликата слепци, която ви води. Хитлеристкият мир - едно световно робство и унищожение, не ще се наложи, няма да се приеме и да се толерира от никого".³⁵²

Това е поредното продължение на темата за „Новия ред" като олицетворение на робството, като място, където може да те сполети само унищожение. Част от вината е на самите народи: само това може да очакват, докато търпят клики, оглавявани от сегашните им водачи.

Образът на Хитлер и на „Нова Европа" се гради на основата на противопоставянето. Много е важно за всяка медия да бъде приета като говорител на правдата, и съответно, нейният противник - като символ на неправдата. Това ѝ дава смисъл и цел на съществуване.

„Приемаме като комплимент факта, че Радио Рим, слушайки истината от Лондон, напада говорителите на нашите предавания на български език. Можем да уверим нашите слушатели, че те слушат истината от Лондон, както слушат неистини от Рим, да не споменаваме предаванията от Германия."³⁵³

Ясна и логична обвързаност: Лондон - истина, Рим - неистина, Берлин - много по-лошо. Този кратък цитат изяснява на българския слушател мястото му, морала му съобразно това, чий привърженик е, и му дава и уверения, че слуша само истината, щом изразителят на неистината напада изразителя на истината.

Отдавна се изследва темата за предупрежденията и сведенията на различните разузнавания за германските планове и готовността за нападение на Изток, както и за неговата дата. Разбира се, поставя се непрекъснато и въпросът, доколко тези информации са достоверни. Независимо от огромните натрупвания на войски от всички родове по германско-съветската граница, макар и само десет дни преди нападението, д-р Гьобелс пише в партийния официоз за предстоящи изненадващи събития, но... загатва - срещу Великобритания. За пореден път неговото име се обвързва с темата за истината и неистината. Той е на страната на втората като символ на националсоциалистическата пропаганда и нейната дълбока същност. Същевременно Лондон му дава и качествата на пропагандист - изпадащ в „смешно" и „неудобно" положение, бързо извъртащ се, за когото истината няма никаква стойност.

На Хитлеровия „Нов ред" е противопоставена британската демокрация, с нейната ценностна система. Според Радио Лондон, за пръв път германците пускат бюлетини над Великобритания рано сутринта на 12 юни 1941 г. Те се отнасят до борбата в Атлантическия океан, която била загубена за нея. След това в тях се заявява, че ако войната бъде продължена до 1942 г., 60% от английското население ще гладува. Властите не се погрижват да ги съберат и да ги скрият. „Тъкмо обратното, всеки, който е намерил бюлетина, я е запазил като куриоз. Не само това, пълният текст на бюлетините бе публикуван тази сутрин в английските вестници. В Англия на всеки се позволява да си създаде свое собствено мнение относно всички въпроси. Няма съмнение, че който е прочел тия бюлетини, знае, че те са голяма глупост, че не са нищо друго, освен германски опит да се отслаби превъзходния дух на английския народ."³⁵⁴

В тези няколко реда е щрихиран образ на обикновения човек, който, макар че е подложен на систематични бомбардировки, има силата да издържи войната и да не обърне внимание на заплахите с глад, а да се отнесе към тях с насмешка, като към някаква „голяма глупост". В пропагандния сблъсък едната машина превръща продукта на другата в смет, достойна единствено за шега. Споменатата публикация на страниците на печата има силен антипропаганден ефект, защото ударът е много точно насочен: властите не укриват бюлетините, населението е свободно да ги чете, защото в тази страна всеки има право на свое мнение. Германия обаче е тоталитарна държава, която смята демокрацията и свободата на мнение за слабост. Чрез внушаването на тази идея англичаните неведнъж се опитват да привлекат българския слушател на своя страна, както и да посочат потъпканите му права било от Оста, било от нашите власти.

„Достойно" място при постройката на отрицателния образ на германския водач има рубриката на Радио Лондон „Криво огледало". Тя е със същото име, като тази на Радио Донау - „На тази дата преди една година". Преди една година, на 17 юни 1940 г., германската радиостанция Бремен предаде следното на английски език: „Ние желаем капитулацията на Франция. След това ще остане малко време до капитулирането на самата Англия. Независимо от възможността за едно нахлуване в страната, немислимо е едно 46-милионно население, подложено на същата такава блокада, каквато Англия наложи на Германия през 1914-1918, да изтрае повече от няколко седмици." Тези изявления бяха предадени точно преди една година. Оттогава мощта на Великобритания и нейните съюзници с усилената подкрепа на Съединените щати нарасна и сразяването на Хитлер е само въпрос на време."³⁵⁵

И двете рубрики имат не само едно и също име, но и една и съща постройка. Дава се първо вражеската постановка, на която се „отговаря" чрез фактите, които напълно я опровергават. Просто действителността след една година е съвсем друга. В англо-германския двубой се използва идентична рубрика за създаване на самочувствие у слушателя. Защото постановките са кратки, ясни и безспорни. Няма никакви съмнения на чия страна е истината.

Много важно място в изобразяването на „Нова Европа" има отношението на населението от окупираните територии към нацистите и към техния „нов ред". Бившият началник на Американския червен кръст, който е бил във връзка с влиятелни хора на Балканите, Белгия и Франция, е описал в сп. „Америкън мегазин" положението там. Според него „ожесточените граждани непрекъснато нанасят удари на своите завоеватели". „През последните месеци [...] говорих с много германци, които виждат фактите в истинския им вид. Те признават, че военните власти на райха, подпомогнати от агентите на Гестапо, са превърнали Европа в грамаден затвор."³⁵⁶

Темата за „проглеждането" на германците е много важна. Въпреки всички напъни на националсоциалистическата пропаганда, те започват да губят вяра в победата. Създаването на обща картина на окупирана Европа е продължено с „последни новини" на Радио Лондон от различни области, в които нацистите срещат все по-големи затруднения, а европейците започват да се отърсват от техния гнет.

Четиридесет и три от най-известните национални родолюбиви организации в Норвегия в общо открито писмо до германския комисар Тербовен, подписано от професори, съдии, свещеници, лекари и членове на търговския съюз, изтъкват народното възмущение, което се надига из цялата страна срещу методите на правителството на майор Видкун Куизлинг. То заключава: „Грамадното число норвежци смятат действията на куизлинговци като опит да се примири народът със съдбата си." Стопанският натиск върху страната се доказва от факта, че от около 4000 работници от областта Берген, които германците са се опитали да заставят насила да се присъединят към партията на Куизлинг, само 12 души са се съгласили. Норвежката преса съобщава за многобройни пожари, причините на които не са известни. Факт е, че по време на окупацията 10 000 са убити, а около 40 000 хвърлени в затвори. В северната част на тази скандинавска държава действа 50-хилядно партизанско движение.

В Холандия нацистите са избягвани от обществото. „В едно типично хитлеристко семейство бащата работи в една канцелария, а двете деца са в училищата. Бащата е осмиван поради неговите хитлеристки убеждения. Бакалите правят спънки на съпругата му, а това значи много в една страна, където има дажбен режим. Другите деца не желаят да играят с техните."³⁵⁷

Тези примери сочат различни форми на съпротива срещу окупатора, както и смелостта на населението да се изправи срещу тези, които го подкрепят.

В Румъния народът осъществява „многобройни" саботажи срещу германските войски, защото знае, че именно на тях дължи липсата на храни. Отново е използвана думата „многобройни", като по такъв начин в различни краища на Стария континент се описва едно и също. Слушателят е убеждаван, че Румъния е окупирана територия - това е твърдата позиция на Радио Лондон.

„... Във всяка окупирана страна в Европа германците се оплакват почти всеки ден, че са мразени и че животът им става нетърпим. В Чехословакия... се прави всичко да се насърчи германско-чешкото сътрудничество, но недоволните сред народа са много. В Полша се говори за убити германски полицаи, за саботажи и за слушане на радиопредаванията от чужбина. Това създава голяма загриженост у германските власти. В Дания... е очевидна сляпата омраза сред видните политици, стопански и военни дейци. Местните националсоциалисти биват бойкотирани. Датчаните, изпълнени със сляпа омраза, не успяват да я прикрият, когато срещат германци. Те им говорят в лицето: „Вървете си оттук, вие, гладни просяци, вие, хищници"... Търговците, които говорят с германците, си служат с подигравателни мимики и човек би си помислил, че се намира в лудницата. В Норвегия райхскомисарят се провиква: „Голяма част от народа страда от английската болест."

В Белгия: саботажи, скрита омраза и опити да се спъва работата. В Холандия в. „... Недерле" (името му не е изписано изцяло от нашия „прислушвач" - б.а.) на въпроса, как населението се отнася към „новия ред", отговаря: „Нека признаем, че повечето от тях са против националсоциализма и, следователно, против Германия." Във Франция, според в. „Йовр", разни „гамени" изписват по стените буквата „V", което значи „Виктоар" - „победа".³⁵⁸

Радио Лондон рисува пъстра картина на окупирана Европа и очертава острия сблъсък между потиснати и потисници. Личат различните равнища на общо европейско общество, на обща европейска съпротива. Омразата срещу окупаторите, изолацията на техните местни крепители, готовността за сблъсък във всичките му форми, отхвърлянето на националсоциализма и неговите ценности - това са опорните стълбове на образа на врага.

Различните съобщения за действия срещу германците продължават темата за съпротивата както от страна на местното население, така и на подкрепящите го британски разузнавачи и техните съюзници във войната. „Една личност, пристигнала в Ню Йорк, идваща от Франция, е направила интересни изявления. Многобройни парашутисти на „Свободна Франция" са били спуснати в завзета Франция. Започнали усилена пропагандна дейност и осведомявали английското въздухоплаване за движението на германската войска. Германците показали голямото значение, което отдават на този факт, като предлагали от 500 до 5000 марки за залавянето на един парашутист. До този ден... германското Главно командване не е получило нито едно издайничество от страна на французите."³⁵⁹

Този пример ярко сочи на чия страна е окупирана Франция. Нито наградата, нито заплахите от екзекуции, практика по това време, нито насилията, не спират населението да помага на британците и на оглавяваните от генерал Дьо Гол „свободни французи", чиято „резиденция" е Островът, а техен ярък поддръжник - Уинстън Чърчил.

Двама белгийци, пристигнали в Англия през Франция, съобщават, че в страната им и в други окупирани европейски държави германските усилия да всеят смут и разделение са се провалили. Белгийският патриотизъм е по-здрав откогато и да било. „... Навсякъде можеш да видиш знака „V" (с който става известен Чърчил - б.а.) [...] и „RAF"³⁶⁰. Врати, стени, къщи, паметници са покрити с тези букви. Те са символи на солидарността и решителността. В Белгия, както и във Франция, народът бди за действията на всички предатели. Малко хора общуват с германците и имената на тези, които имат връзки с тях, се добавят в страниците на списъците на предателите [...]. През време на тяхното пътуване в окупирана и неокупирана Франция намерили същата буква, написана явно по стените и оградите. Те изчисляват, че близо 100% от населението на окупирана Франция е против германците и от тях 70% вярват твърдо в британската победа. Тези съобщения показват, че в Белгия и окупирана Франция и другите окупирани европейски страни населението е застанало твърдо срещу германците и се готви за бъдещето."³⁶¹

Изборът в „Нова Европа" е направен. Потиснатите се готвят за бъдещето; бъдещето се свързва с Великобритания. Освобождението, Победата, силите, които ще ги донесат, идват оттам. Символиката на съпротивата, възприета в най-различни кътчета на Европа, е „вносна". Това отново е израз на общ дух, на воля за съпротива, както и на вярата в успеха ѝ - „V".

Образът на германеца се подхранва от конкретни примери за страдание на окупираното население. „Един германски чифликчия пожелал да се отърве от двама поляци работници и да ги замести с други. Той набил безмилостно четиригодишното дете и когато родителите се оплакали, хитлеристкият съд оправдал германеца, защото пострадалите били поляци. Мотивът бил, че те не могат да се считат като домашни слуги и тъй като само жестокост спрямо домашни слуги е подсъдна, в случая не може да се накаже виновният."³⁶² Този пример продължава темата за налагането на германското превъзходство. В случая от схващането на арийската раса като висша раса „логично" идва и виждането за славянството като неин тор. „Естествено", за право на полското семейство и дума не може да става, защото виновни няма.

По-нататък отново изплува темата за дажбения режим. Пак чрез познатия механизъм - официални доказателства от самата вражеска страна потвърждават нейните престъпления. „Доказателствата, че германците умишлено подлагат на глад населението на Полша, се увеличават. В. „Ост Дойчер Беобахтер" публикува списък на хранителни припаси, които са били изнесени от централната част на Полша за Германия миналата (1940) година. В този списък, в който са посочени известни количества стоки от официално анексираната част от Полша, имало хиляди тонове жито, картофи, масло, яйца, както и едър добитък, овце и свине. Докато се извършва това систематично оголване на страната, хлебната дажба там е определена както следва: „Варшава: 240 г хляб дневно за германците, 120 г - за поляците и 60 г - за евреите. Като резултат на тази недохраненост на населението на Варшава смъртността е достигнала средно 450 дневно."³⁶³

Изразът „систематично оголване" може да се приеме напълно, особено като се види посочената по-горе хлебна дажба. Това съотношение в грамажа много ясно „поставя всекиго на мястото му" съобразно произхода му. Националсоциалистическите идеи пращат поляците наполовина под завоевателите, а евреите - четирикратно по-долу. „Ясният" и „точен" критерий, като произхода и расата, трябва да се спазва стриктно и всеки да си пати от това, защо принадлежи към „неподходяща" раса и съответно да си „знае мястото".

При очертаването на образа на „Нова Европа" една от важните задачи за Радио Лондон е да се разкрие ролята на германската пропаганда в окупираните страни и на отпора, който демокрациите оказват в двубоя с нацизма. В предаване от 9 май 1941 г. се излъчват попаднали в британски ръце германски секретни документи относно управлението на Норвегия. Един от тях е върху контрола върху печата: „Най-важната задача на печата е да бъде оръдие на правителствената политика, следователно той трябва да публикува само такива новини, предназначени да засилят или да не пречат на политиката на Германския Райх, и мерките, взети от норвежките власти за прилагане на тази политика на Райха; забраната безусловно на вестниците да препечатват съобщения от други вестници. Всичко, което се печата по отношение на външната политика, трябва да съвпада с германската външна политика. [Линията?] на норвежките вестници относно вътрешната политика трябва да се приспособи към германския образец. Публикуването на политическите новини в Норвегия трябва да става по такъв начин, щото да бъде невъзможно читателите да съзрат някаква атака срещу норвежките организации или германските власти." В доклада се прибавя, че в никакъв случай тези нареждания, дадени на редакторите на вестници, не трябва да стават публично достояние.³⁶⁴

Докладът е твърде подробен и изчерпателен. Всичко се поставя по местата, дава се образецът - фигурите се нареждат стриктно по полетата и не бива повече да се местят. „Германският контрол", „германският образец", хвърляне на всички усилия в полза на националсоциалистическите власти и наложените от тях норвежки организации - това е „Нова Европа", това е „по-справедливото бъдеще", управлявано със „секретни" нареждания.

Хитлеристката пропаганда се опитва да внуши омраза у населението на окупираните територии срещу британските летци заради бомбардировките. Радио Лондон дава различни примери, че местното население в по-голямата си част е антигермански настроено и поддържа Великобритания във войната. Една от задачите на цялата пропаганда е да създаде образ на масова подкрепа и готовност за действия. Не бива да се забравя, че тези примери са взети извън контекста. Трябва да се помни кога пада о-в Крит, кога отново ще дойде времето британски войник да стъпи в Европа.

Различни кореспонденции от градове на окупирана Франция сочат на чия страна е населението. В една дописка до Радио Лондон се казва че щом чуят самолети, французите излизат да видят дали не са английски. „Но уви, те летят толкова високо над нас, че не можем да забележим техните знаци. Само да знаят как се молим за тях."³⁶⁵ Според друга гробовете на убитите във Франция британски бойци постоянно се украсяват с цветя, народът ги посещава в неделя - обичай, в който участва три четвърти от населението.

Във връзка с англо-американските бомбардировки над Северна Франция се срещат редица примери, които сочат, че няма антибритански настроения. Неведнъж се сочат такива в документите за различни градове, според които хората излизали и махали на самолетите. Подобно е и впечатлението на „един холандски посетител на Лондон", според когото Кралските въздушни сили винаги са посрещани с ентусиазъм. „Когато британските самолети бръмчат над главите, хората излизат с викове: „Английските летци пристигат!" [...] Германската пропаганда е направила всичко възможно, за да използва тези нападения като средство за всяване на омраза срещу Англия и нейните съюзници. Неуспехът ѝ е накарал германците да осъзнаят повече от всичко друго силния дух на съпротивление, който обладава населението, очакващо избавление, за което шумът и появата на британските самолети е едно обещание за свобода и възстановяване на тяхната независимост."³⁶⁶

В посочените примери се откроява ясното отношение на различни европейски нации, както и редица форми на съпротива срещу окупатора. Същевременно посочената картина и най-вече във Франция е твърде ограничена и примитивна. Изобщо нито се дава, нито дори се показва и най-бегъл стремеж към разкриване на сложната и твърде разклонена „Вътрешна Съпротива", включваща движения от целия политически спектър. А нейните действия се увеличават с всеки изминал ден, формите ѝ се обогатяват, усложняват и затрудняват воюващите срещу тях германски служби. На много места се говори за съпротивата на населението, но излиза, че основните ѝ форми са главно пасивни и свързани с ориентацията към Великобритания. Историята на френската Съпротива, на обвиненото в „колаборационизъм" правителство на маршал Петен, е съвсем различна. Няма и най-повърхностна представа за главата на „Свободна Франция".

Един много точен цитат от статия на шведския в. „Ханделс Теденде" повдига въпроса за общоевропейския дух на омраза срещу германците. Темата е отмяната на националния ден на Норвегия. „На норвежкия народ е било забранено да го отпразнува. Никой път норвежците не са се чувствали по-патриотично настроени, отколкото миналата събота. Омразата докарва омраза и тя ще се разрази в силна буря. Само слепите не виждат това. Преди да погуби човек, Бог най-напред му взима ума. Същите чувства, които германците са събудили у норвежците, са събудили и у всички други народи. Повече от сто милиона души таят тая омраза в душите си. Бързо построените къщи падат от силния вятър, но омразата изчезва много бавно."³⁶⁷

Посягането на нещо толкова скъпо естествено отключва патриотизъм. Дълбоката и трайна омраза, която таят европейците, заплашва да залее хитлеристите. Радио Лондон уверява, че те са обречени. Самите европейски народи са ги осъдили.

* * *

Още от самото начало, когато бъдещият водач имитира пред огледалото в бедната си и мрачна стая големия баварски комик Фредл, в главата му вече се въртят не съвсем изкристализиралите образи на неговата бъдеща митология. Никой няма да приеме на сериозно „Моята борба", никой няма да види в една от главите ѝ наръчник по пропаганда, указание как се овладява върхът, а и как се удържа.

Йозеф Гьобелс заявява по радиото на 19 април 1936 г., в навечерието на рождения ден на Хитлер, че „Германия е била преобразена във велик дом на Отца, където Фюрерът като наш посредник стои пред трона на Бог".

Самият водач, след бляскавата победа над Франция през май и юни 1940 г., удвоява своята вяра в свръхестествените си способности. Той казва на един от победоносните си командващи, че сега вече „прилича повече на Бог, отколкото на човек" и вече не е „ограничен от условностите на човешкия морал". На 9 ноември 1938 г., в Мюнхен, когато нюшателският студент по богословие Морис Баво посяга към пистолета, за да застреля фюрера, докато минава край него, една ръка, вдигната за хитлеристки поздрав, се препречва пред погледа му. Точно след една година, отново в този култов за националсоциализма град, немският дърводелец с комунистическа ориентация Гьорг Елзер успява да проникне в бирарията „Бюргербройкелер" и да постави самоделна бомба зад подиума, от който Хитлер трябва да говори. Нагласява часовниковия механизъм за три дни по-късно, в 9,20. Но сякаш по „Божия промисъл" водачът ненадейно напуска в 9,07. Според някои данни срещу него има 46 неуспешни атентата. Всичко това подхранва вярата му, че е неуловим и невидим. Така Хитлер успява да убеди най-вече себе си, че е богоподобен, че е закрилян от самото Провидение.

Стъпка по стъпка фюрерът овладява Стария континент. Винаги твърди, че до последно е държал на мира, че след като присъедини Судетите, няма да има повече претенции към другите европейски държави. Ето защо на вълните на Радио Донау на български език се създават образите Миролюбец и Миротворец.

В противовес на измамите на Чърчил и на британската пропаганда радиото създава образа „Хитлер никога не лъже". Той се съчетава с възловите положения на тоталитарните пропаганди, че техният водач „винаги е прав" и „непогрешим". Изправил се пред Райхстага, когато говори едновременно пред своя народ и пред целия свят, всъщност фюрерът представя своя подробен отчет - за победите на германското оръжие, за жертвите в сраженията. Той не би се изложил да каже нищо друго, освен истината. А думата, с която се свързва цялата британска пропаганда на български език, е само една - „лъжа".

При създаване на образа на Нова Германия се разкриват нейните качества, които са качества и на нацията - стегнатост, дисциплина, здрава младеж, пълно единение, абсолютна вяра във водача и в щастливия край на войната, сплотеност около неговата личност. Радио Донау на български език насажда представата, че Адолф Хитлер е не само най-големият човек на сегашния век, той е от най-големите хора на всички времена. Осъществил е националния идеал на всички германци - разбиването на Ньойските окови и тяхното обединение. Заедно с това той е призван за още по-висока цел - уреждането на Нова Европа. В отговор среща благодарността на цялата нация, такава голяма благодарност, каквато нито един водач на всички времена не е получавал. Така се полага основата на образа на Обединителя. Фюрерът успява да убеди германците, че той е човекът, който ще сплоти около себе си този „разединен и разслабен народ" от времето на Версай. За да го постигне, той се стреми да надскочи националната рамка в името на построяването на Новия ред. Основната му опора е създаването на дълготраен и справедлив мир, което се съчетава с образите Миролюбец и Миротворец. Всяка велика сила вижда себе си като носител именно на такъв по-съвършен ред, който ще обхване целия свят. Двубоят в ефир се превръща в сблъсък между две системи -тоталитаризма и демокрацията, между различни ценностни системи, между различни цивилизации, като целта е една: овладяването на съзнанието на Европа. След като силите на Оста завземат целия континент, последният британски войник е изхвърлен и не се знае кога и дали изобщо ще стъпи отново, започват да се броят дните до падането на Острова, вече могат на „спокойствие" да създават своя Нов ред, своята Нова Европа.

Когато въпреки желанието си Германия започва войната, идва времето на изграждането на друг образ в Хитлеровата митология - Победител. Изчерпил всички възможни мирни средства, фюрерът уверява германците, че това ще бъде една кратка война, която неминуемо ще доведе до победа. Именно на това се опира и непоклатимата вяра в неговата личност, както на народа като цяло, така и на армията му, която извършва „безпримерен победоносен поход" и овладява цяла Европа. Освен победител Хитлер е и Освободител. Германските войски са отрупвани с бял хляб, цветя, цигари, хората възторжено се качват по броните на танковете, офицерите и войниците са посрещани с открита душа и очакване от страна на „освободените народи", които искат да отговорят на верността с вярност и да се бият на тяхна страна.

В никоя пропаганда, независимо в мир или във война, не би могъл да бъде пропуснат образът на армията. Той е задължителен за страна като Германия, в която тя отново се възражда и се подготвя да бъде таранът за осъществяването на имперските цели. Фюрерът е наясно, че за това трябва да разчита на личния контакт. Ето защо той има непрекъснати срещи с войници и офицери, посещава части, отличили се във важни сражения. На рождения му ден през 1941 г., който за него е един обикновен работен ден, отдаден всецяло на победата на германското оръжие, споделя войнишкото ядене.

Стремежите на Хитлер „очевидно" не са по силите на обикновен човек, а на „гениална личност" - довършител на делото на Фридрих Барбароса и Фридрих Велики, с мисия да изгради Великогерманския райх. Радио Донау на български език създава у своите слушатели представа за „свръхчовешките" му качества - спокойствие, безкрайна „търпеливост", дълбочина на мисълта, способност да прозира далеч отвъд линията на хоризонта на днешния ден и да взима ясни и непоколебими решения. Неговата собствена увереност в „божествената" му същност, както и на преобладаващата част от нацията, съчетана с успешна пропаганда и благоприятни исторически обстоятелства, създават образа на Месията.

 

²¹⁸Цит. по: Гогун, А. Черний PR Адольфа Гитлера. СССР в зеркале нацистской пропаганди. Документи и материали. М., 2004. Psyfactor.org.
²¹⁹Цит. по: Journal de Gœbbels: au cœur de la folie criminelle. Extraits choisis par Patrice de Meritens. Publié le 13 octobre 2006. Le Figaro.fr.
²²⁰Геббельс, Й. Последние записи. Предговор към руското издание на А. А. Галкин. Смоленск, 1993, с. 11.
²²¹Гьобелс, Й. Политически речи. Д-р Йозеф Гьобелс. С., 2000, с. 28-29.
²²²Цит. по: Жуковская, Д. Пропаганда в Третьем рейхе - В: Historicus, общественно-политический журнал, historicus.ru; Laqueur, W. Op. cit., p. 57.
²²³Гьобелс, Й. Цит. съч., с. 29-30.
²²⁴Златната значка е предназначена за тези членове на партията, чийто регистрационен номер в партийните документи не превишава 100 000, но към 9 ноември 1933 г. управлението на финансите на НСДАП удостоверява правото на носене на Златна значка само на 22 282 души, включително 1795 жени.
²²⁵Жуковская, Д. Цит. съч.
²²⁶Цит. по: Гогун, А. Цит. съч.
²²⁷Цит. по: Розанов, Г. Германия под властью фашизма. М., 1961, с. 210.
²²⁸Cit. par: Detlef Mühlberger. Hitler's Voice: The Volkischer Beobachter,1920-1933. Vol. II. Nazi Ideology and Propaganda. Bern, 2004.
²²⁹В Германия процесът на разпространение на радиото изкуствено се задържа до 1926 г., тъй като не само радиоразпространителите, но и лицата, притежаващи приемни радиоустройства, трябва да държат задължителен изпит по радиотехника, а при покупка на радиооборудване трябва да се заплаща висок данък. След отмяната на тези ограничения тя се превръща в една от страните с високо равнище на радиофикация: през 1929 г. там са зарегистрирани повече от 2,5 млн. приемници. Може да се заключи, че нацисткият режим е имал стабилна опора, както като за тяхното производство, така и като вече създадена потребност от радио и традиция на слушането му. (История мировой радиожурналистики, Москва-Ростов-на-Дону, 2003).
²³⁰The Radio as the Eight Great Power by Joeseph Goebbels (1933). German Propaganda Archive. Calvin. Minds in the making.
²³¹Цит. по: Дворниченко, О. Хитлер. Какъвто го познавах. С., 2005, с. 80.
²³²Пак там.
²³³Cit. par: Hombourger, R. J. Gœbbels. „Chef du publicité" du III-ème Reich. Paris, 1939, p. 209.
²³⁴Текстът на плакат, отпечатан от времето на създаването на така нареченото „народно радио", гласи: „Цяла Германия слуша Фюрера по Народното радио". Хитлер казва, че Сталин е постъпил гениално, разпространявайки из целия СССР мрежа на кабелно радио. Фашистские плакати периода 1933-1945 гг.
²³⁵David Irwing Gœbbels par Gordon Craig, 1997. Според други данни, броят на германските радиослушатели нарастват от 4 милиона през 1933 г. на 16 милиона през 1943 г. (В. Жолквер-Краснопольская. Радиополитика и радиопропаганда в Третьем рейхе. „Немецкая волна", 09.12.2007)
²³⁶Hitler's Radio by Glenn Aylett. Radio Features, 2008, transdiffusion.org.
²³⁷Дворниченко, О. Цит. съч., с. 80
²³⁸Пак там.
²³⁹Rhodes, Antony, Richard Ewart Propaganda: The Art of Persuasion in World War II. New York, p. 27.
²⁴⁰Цит. по: Димитров, В. Организация и управление на радиото. С., 1980, с. 23.
²⁴¹АМВР, ф. 18, оп. 1, ОБ-13607, л. 169.
²⁴²ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 162, л. 279.
²⁴³АМВР, ф. 18, оп. 1, ОБ-13607, Т. 1, л. 10.
²⁴⁴Пак там, л. 49.
²⁴⁵Пак там, л. 47-48.
²⁴⁶Пак там, л. 122.
²⁴⁷Пак там, л. 150.
²⁴⁸Мирните предложения на Хитлер от началото на октомври 1939 г. бяха разгледани в предходната глава.
²⁴⁹Цит. по: Германска информационна служба. 100 Документа къмъ предисторията на войната (Извадки от официалната Германска Бяла книга). Дар от германската легация. 1939 г., с. 279.
²⁵⁰ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 285, л. 291. Донау, 6 април 1941 г., 18,15-18,30.
²⁵¹Цит. по: Хафнер, С. Бележки за Хитлер, С., 2003, с. 60-61.
²⁵²Пак там, с. 61.
²⁵³Цит. по: Сороченко, В. Энциклопедия методов пропаганди. Как нас обрабатывают СМИ, политики и реклама, „ПСИ-ФАКТОР", psyfactor.org.
²⁵⁴Цит. по: Шейнов В. П. Скритое управление человеком. (Психология манипулирования). Минск, 2001, shnurok14.narod.ru
²⁵⁵Propaganda by Leonard W. Doob, published in Public Opinion and Propaganda; A Book of Readings edited for The Society for the Psychological. Public Opinion Quarterly, 1950, volume 14, p. 419.
²⁵⁶ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 286, л. 344. Донау, 9 май 1941 г., 23,15-23,30.
²⁵⁷Пак там.
²⁵⁸Пак там, ф. 370 к, оп. 6, а. е. 1502, л. 21. В. Вечер, 7 юли 1943 г. (статия Един спор, подписана от Гражданин).
²⁵⁹Пак там, а. е. 285, л. 389-390. Донау, 7 април 1941 г., 6,15-6,30.
²⁶⁰Пак там, л. 391.
²⁶¹Пак там.
²⁶²ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 285, л. 391. Донау, 7 април 1941 г., 6,15-6,30.
²⁶³Пак там, а. е. 286, л. 74. Донау, 29 май 1941 г., 6,15-6,30.
²⁶⁴Пак там, а. е. 285, л. 285; л. 398. Донау, 6 юни 1941 г., 23,15-23,30.
²⁶⁵Срещу двете балкански държави Германия и нейните съюзници съсредоточават повече от 80 дивизии и голямо количество бойна техника. За действията във въздуха са предислоцирани 2236 самолета, от които 1062 бомбардировача, 885 изтребителя и 289 разузнавателни машини. Основната цел на голяма част от екипажите на тази армада е столицата Белград. Непокорните трябва да бъдат наказани. Недялков, Д. Една въздушна битка от миналия век - „Български воин", № 9/2007, bgsoldier.eamci.bg.
²⁶⁶ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 285, л. 398. Донау, 6 юни 1941 г., 23,15-23,30.
²⁶⁷Cit. par: Journal de Goebbels.
²⁶⁸ЦДА, ф. 176 к, оп. 8, а. е. 993, л. 49-50. БЦЛ в Мадрид. Пълномощен министър Ил. Бояджиев до министър Ив. Попов. 26 май 1941 г.
²⁶⁹Цит. по: Робъртс, А. Чърчил и Хитлер. Тайните на лидерството. С., 2004, с. 76-77.
²⁷⁰Цит. по: Хафнер, С. Цит. съч., с. 32.
²⁷¹ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 285, л. 91. Донау, 28 април 1941 г., 6,15-6,30.
²⁷²Пак там, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 270, л. 41. Донау, 27 декември 1940 г., 18,00¬18,15.
²⁷³Пак там, л. 229-330. Донау, 19 април 1941 г., 23,15-23,30.
²⁷⁴Пак там.
²⁷⁵Пак там, л. 338. Донау, 11 април 1941 г., 23,15-23,30.
²⁷⁶Пак там, л. 269-270. Донау, 16 април 1941 г., 18,15-18,30.
²⁷⁷Пак там, л. 215-216. Донау, 20 април 1941 г., 6,15-6,30.
²⁷⁸АМВР, ф. 18, оп. 1, ОБ-217, л. 146.
²⁷⁹Пак там, л. 156.
²⁸⁰Пак там, л. 165.
²⁸¹Пак там, л. 346.
²⁸²Райчевски, Ст. Цит. съч.
²⁸³Пак там.
²⁸⁴Пак там.
²⁸⁵България. Своенравният съюзник..., с. 37.
²⁸⁷АМВР, ф. 18, оп. 1, ОБ-217, л. 346.
²⁸⁸Пак там, л. 292.
²⁸⁹ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 285, л. 198. Донау, 21 април 1941 г., 6,15-6,30.
²⁹⁰Пак там, а. е. 270, л. 41. Донау, 27 декември 1940 г., 18,00-18,15.
²⁹¹Военният поход в Норвегия. Една епопея. Дар от германската легация. Берлин, 1940, с. 1.
²⁹²Пак там, л. 2-3.
²⁹³Германски трудов фронт (ГТФ) - създадена по инициатива на Хитлер през май 1933 г. масова общонационална организация, заменила профсъюзите на Ваймарската република. Неин председател с ранг на рахслайтер е завеждащият организационния отдел на НСДАП Роберт Лей. През 1938 г. ГТФ наброява 23 млн. души, а през 1942 - 25 млн. с апарат от 40 хил. функционери. В него влизат както собствениците на различни предприятия, така и техният персонал.
²⁹⁴Пак там, л. 46. Донау, 27 декември 1940 г., 19,45-20,00.
²⁹⁵Pollard, J. Mussolini's Rivals:The Limits of the Personality Cult in Fascist Italy.
²⁹⁶На 24 март 1933 г. Райхстагът приема закон, който обявява 1 май за „Ден на националния труд".
²⁹⁷Цит. по: Знциклопедия Третьего рейха.
²⁹⁸ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 270, л. 47. Рим, 27 декември 1940 г., 21,20-21,30.
²⁹⁹Джонсън, П. Съвременността. Светът от 20-те до 90-те. С., 1993, с. 294; с. 295.
³⁰⁰Меморандум на (германското) Министерство на външните работи. Цит по: Nazi-Soviet relations, 1939-1941. Documents from the Archives of the German Foreign Office. Edited by Raymond and James Stuart Beddie, Department of State, p. 131.
³⁰¹Цит. по: „22 июня, ровно в 4 часа..." Официальная история старательно скривала многие факти, предшествовавшие началу войни. Plaza. Electronic version. Russian language newspaper. Toronto. September 2000.
³⁰²Джърман, Л. „Месеци на войната", Ч. I. „Дискъвъри Ченъл", 2003.
³⁰³ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 285, л. 203. Донау, 21 април 1941 г., 23,15-23,30.
³⁰⁴Пак там, а. е. 286, л. 409. Донау, 5 май 1941 г., 23,15-23,30.
³⁰⁵Пак там, л. 327. Донау, 10 май 1941 г., 23,15-23,30.
³⁰⁶Пак там, л. 199. Донау, 19 май 1941 г., 6,15-6,30.
³⁰⁷Пак там, л. 185. Лондон, 20 май 1941 г., 21,00-21,15.
³⁰⁸Робъртс, А. Цит. съч., с. 137.
³⁰⁹Stukas Attack: A Nazi Game - German propaganda archive, calvin.edu.
³¹⁰Цит. по: Робъртс, А. Цит. съч., с. 153.
³¹¹Цит. съч, с. 81.
³¹²Компиен (вагонът в Компиен). Компиенското примирие.
1. Примирие, завършило Първата световна война от 1914-1918 г. Сключено на 11 ноември 1918 г. в Компиенската гора между Германия, от една страна, и САЩ, Англия, Франция и други държави от антигерманската коалиция. То предвижда евакуацията на окупираните от нея територии на Запад, предаване на част от сухопътното и морското въоръжение, очистването на левия бряг на Рейн и т.н. Компиенското примирие е преддверие на Версайския договор от 1919 г.
2. Примирие между хитлеристка Германия и правителството на маршал Петен. Подписано на 22 юни 1940 г. в същия вагон. (вж. за клаузите в текста).
³¹³ЦДА, ф. 178 к, оп. 8, а. е. 938, л. 4. „ Изрезки от българската преса, илюстрации, карикатури и част от бюлетини относно събитията по време на Втората световна война". Сп. „Сердика", 8/1940 (месечно списание на столичната община: политически преглед в чужбина).
³¹⁴Пак там.
³¹⁵Из дневника на Дитер Борк, авиационен помощник, 16-годишен през април 1945 г. Цит. по: Дворниченко, О. Цит. съч., с. 83.
³¹⁶ЦДА, ф. 178 к., оп. 5, а. е. 286, л. 233, Донау, 17 май 1941 г., 6,15-6,30
³¹⁷Ето оценката на граф Чано за първата среща на 4 октомври 1940 г., както я е записал в своя дневник (с. 360) : „Рядко съм виждал Дуче в такова добро настроение и добра форма като днес в Бренерския проход. Срещата бе сърдечна, разговорите положително бяха най-интересните, които са се водили досега. Хитлер разкри поне някои от картите си и ни говори за някои бъдещи планове... Това са общите ми впечатления: 1) вече не се говори за дебаркиране на Британските острови, а направените приготовления остават, както са били направени; 2) надяват се да привлекат Франция в орбитата на противобританската коалиция, защото се е схванало вече, че англосаксонският свят е все още един костелив орех; 3) все по-голямо значение се отдава на средиземноморския сектор, което е добре за нас. Хитлер беше енергичен и пак крайно противоболшевишки настроен."
³¹⁸ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 285, л. 215-216. Донау, 20 април 1941 г., 6,15-6,30.
³¹⁹Пак там, а. е. 286, л. 406-407. Рим, 5 май 1941 г, 21,20-21,30.
³²⁰Пак там.
³²¹The Art and Science of Psychological Operations: Case Studies of Military Application, Volume One, US Department of the Army, by William E. Daugherty, April 1976.
³²²ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 270, л. 59. Англия, 28 ноември 1940 г., 20,55-21,00.
³²³Пак там, а. е. 285, л. 223-224. Лондон, 19 април 1941 г., 21,00-21,15.
³²⁴Пак там.
³²⁵Бийвърбрук, У. (1871-1964) - британски политик, заемал различни министерски длъжности, в т.ч. член на военния кабинет през 1940 г.
³²⁶Цит. по: Джонсън, П. Цит. съч., с. 302.
³²⁷Пак там, с. 303
³²⁸Робъртс, А. Цит. съч., с. 169.
³²⁹Encyclopédie Quid - Histoire de France. Seconde Guerre mondiale (1939-1945), 2007.
Данните за умрелите през Втората световна война цивилни французи варират от 264 000 (Dupaquier, J. Histoire de la population française, volume III: de 1789 à 1914, volume IV: de 1914 à nos jours. Paris, 1988) до 450 000 души (Corvisier. Histoire millitere française, volume 4: de 1940 à nos jours (sous la direction d'André Martel). Paris, 1994, p. 251) според различните източници. Що се отнася до загиналите от съюзническите бомбардировки, цифрата, цитирана в Quid, се покрива с посочената от Жак Дюпакие. - Arzalier, J.-J. Le Prix de la Seconde Guerre mondiale: les pertes françaises. Le Colloque „8 mai 1945, le Jour V" organisé par le DEA „Histoire Militaire, Défense, Sécurité" de l'Institut d'Études Politiques d'Aix-en-Provence, le 12 mai 1995.
³³⁰Beaudife, Chr. L'été 1944, le sacrifice des Normands. Le jour le plus beau. Paris, 1994, p. 265.
³³¹Ibid, p. 286.
³³²Герик, О. Бомби над европейския континент. Берлин, 1940, с. 3.
³³³От името на британския град Ковънтри, който няма никакво стратегическо значение; на 14 ноември 1940 г. германската авиация извършва най-тежката бомбардировка над Великобритания през Втората световна война и почти изцяло го разрушава. Загиват над 1000 души.
³³⁴ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 286, л. 395. Лондон, 5 май 1941 г., 21,00-21,15.
³³⁵Пак там, а. е. 285, л. 383. Кайро, 7 април 1941 г., 18,50-19,00.
³³⁶Пак там, л. 382. Лондон, 7 април 1941 г., 21,00-21,15.
³³⁷Пак там, а. е. 270, л. 71-72. Гърция, 16 декември 1940 г., 21,25-21,35.
³³⁸Пак там, а. е. 285, л. 135. Лондон, 26 април 1941 г., 21,00-21,15.
³³⁹Пак там, а. е. 286, л. 348. Лондон, 8 май 1941 г., 21,00-21,15.
³⁴⁰Цит. по: Робърте, А. Цит. съч., с. 199-200.
³⁴¹ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 286, л. 135-136. Лондон, 24 май 1941 г., 21,00-21,15.
³⁴²Пак там, л. 115-116. Лондон, 26 май 1941 г., 21,00-21,15.
³⁴³Пак там, л. 123-124. Лондон, 25 май 1941 г., 21,00-21,15.
³⁴⁴Пак там.
³⁴⁵Хафнер, С. Цит. съч., е. 66.
³⁴⁶ЦДА, ф. 178 к, о. 5, а. е. 286, л. 125, Лондон, 25 май 1941 г., 21,00-21,15.
³⁴⁷Пак там, а. е. 287, л. 427. Лондон, 4 юни 1941 г., 21,00-21,15.
³⁴⁸Пак там, л. 452.
³⁴⁹Пак там.
³⁵⁰Пак там, л. 439.
³⁵¹Пак там.
³⁵²Пак там, л. 439. Лондон, 3 юни 1941 г., 21,00-21,15.
³⁵³Пак там, а. е. 285, л. 47. Лондон, 1 май 1941 г., 21,00-21,15.
³⁵⁴Пак там, л. 321-322.
³⁵⁵Пак там, л. 258-259. Лондон, 17 юни 1941 г., 21,00-21,15.
³⁵⁶Пак там, а. е. 286, л. 136. Лондон, 24 май 1941 г., 21,00-21,15.
³⁵⁷Пак там, а. е. 287, л. 403-404. Лондон, 7 юни 1941 г., 21,00-21,15.
³⁵⁸Пак там, л. 346-347. Лондон, 11 юни 1941 г., 21,00-21,15.
³⁵⁹Пак там, л. 324. Кайро, 13 юни 1941 г., 21,30-21,45.
³⁶⁰Royal Air Force (англ.) - Кралски въздушни сили.
³⁶¹Пак там, л. 253. Лондон, 17 юни 1941 г., 21,00-21,15.
³⁶²Пак там, а. е. 286, л. 157. Лондон, 22 май 1941 г., 21,00-21,15.
³⁶³Пак там, а. е. 287, л. 421-422. Лондон, 6 юни 1941 г., 21,00-21,15.
³⁶⁴Пак там, а. е. 286, л. 332. Лондон, 9 май 1941 г., 21,00-21,15.
³⁶⁵Пак там, а. е. 287, л. 245. Лондон, 18 юни 1941 г., 21,00-21,15.
³⁶⁶Пак там, л. 245-246. Лондон, 18 юни 1941 г., 21,00-21,15.
³⁶⁷Пак там, а. е. 286, л. 107. Лондон, 21 май 1941 г., 21,00-21,15.