Увод

 

РАДИОТО - БЛАГОСЛАВЯЩАТА РЪКА НА ВОДАЧА

 

В историята няма друг век, който да е белязан с толкова кръв, страх и насилие, както е двадесетият. Никога човечеството не е било изправяно пред толкова съдбоносни за своето оцеляване решения. Едва са заглъхнали залповете на Голямата война, а светът е „умирен" от Версайския скалпел; едва е стихнал страхът от Голямата депресия, и на хоризонта се изправя нова, по-черна сянка. Отново трябва да бъде направен страшният избор - между мира и войната. В такива моменти от историята дотогавашните идеологии и ценностни системи трябва да докажат правото си на живот, а новите, или претендиращите да бъдат нови, да ударят с юмрук по масата.

Втората световна война е катастрофа от такъв мащаб, че човечеството непрекъснато ще бъде принудено да се оглежда с ужас назад и да си задава въпроса, дали няма да се изправи пред нова подобна. Историческите, моралните, ценностните, философските ѝ измерения са твърде големи, за да може да бъде забравена. Изучаването на пропагандата в навечерието, по време и след войната има изключително значение за пълноценното ѝ осъзнаване, защото, за да се допусне нейното избухване, в голяма степен именно тя изиграва решаваща роля.

Мусолини, Хитлер, Чърчил, Рузвелт, Сталин. За тези хора десетте Божии заповеди не важат. Те имат свои собствени Божии заповеди. Още приживе са се превърнали в кумири. Не са много тези, които са толкова възхвалявани и толкова заклеймявани. Обявяването на тяхна вещ или на излязъл изпод перото им ръкопис за продажба на търг предизвиква вълнение, сякаш са открити мощи на светец или парче от Христовия кръст. До днес имената им водят убедително в националните и световните класации по популярност¹.

Едва ли може да има съмнение, че споменатите по-горе личности са от тези, които наистина могат да бъдат наречени водачи. Не всеки политик е държавник, не всеки е водач. Не всеки водач е герой. Не всеки герой е митологичен герой. Не всеки митологичен герой е месия. Но споменатите по-горе стават. Благодарение на своя опит, качества и способности, на екипи и благоприятни исторически обстоятелства, те се издигат до върха на пирамидата на властта в своите страни и не просто управляват, но и решават съдбините както на нациите, които оглавяват, така и на целия свят. Техният отпечатък е наложен не само върху съвремието им, но ще остане и далеч след смъртта им. Това е една от причините, довели до натрупването на огромна документална и научна литература върху тях и времето им. Без съмнение обаче едва ли някога ще можем да решим, че сме ги изучили напълно, едва ли някой ще си позволи да поеме отговорността да заяви: „Знаем вече всичко, нищо ново повече не може да бъде казано!" Едни от тях трябва да бъдат уважавани, от други да се страхуваме, но ако наистина искаме да ги разберем, не бива да сковаваме съзнанието си с оковите на предубеждението, с гирите на плюса и минуса.

В навечерието на Втората световна война и по време на самата война може да се каже, че се създава истински Клуб на месиите. Тези петимата нямат нужда от членска карта. Макар че радиото, тогава вече утвърдило се като най-значимото средство за масова информация в Европа и в САЩ, изгражда многобройни образи, именно техните са най-силни и най-въздействащи, защото дават лице на радиопропагандата и носят сърцевината на обобщените образи на нацията, държавата, армията, индустрията и пропагандата на всяка от страните. Наред с това месиите имат както национални, така и наднационални измерения. Именно поради това те са месии със строго определени мисии. Могат да бъдат откривани и на вълните на чужди за съответния водач радиостанции, които създават негови образи.

Обект на настоящото изследване е европейската радиопропаганда на български език, а негов предмет - образите на Бенито Мусолини, Адолф Хитлер и Йосиф Сталин, водачи на тоталитарни режими, от една страна, и от друга - на Уинстън Чърчил и Франклин Рузвелт, водачи на демократични държави. Цел на изследването е представянето им както поотделно, така и в сравнителен план. Ще бъдат съпоставени водачи, които са от една и съща страна на барикадата, като Мусолини и Хитлер или Чърчил и Рузвелт, и такива, които са от противоположните, като Чърчил и Мусолини или Чърчил и Хитлер. За да се откроят по-ярко, те ще се разгледат в контекста на историята на своите страни и на света, както и на развитието и достиженията на съвременната пропаганда, и по-специално на радиопропагандата, както и свързаните с нея водещи фигури. Друга цел на изследването е да бъдат отделени ключовите образи, създадени в митологията на всеки герой, общите им характеристики и различията помежду им, начините и средствата, чрез които се създават. Тези проблеми не биха могли да бъдат изследвани пълноценно, без да се проучат действията на чуждите секретни служби и пропаганди у нас и противодействията на нашите власти.

Ще бъдат разглеждани италианската, германската, британската и съветската радиопропаганда на български език. Няма да бъде изучавана нито историята, нито теорията на пропагандата и в частност на радиопропагандата — нито на страните, родили нашите „герои", нито пък на България. Няма да се изследва българското официално радио или другите видове пропаганда - кино, печат и пр. По тези теми е създадена голяма научна литература от наши и чужди автори. Ако бъдат засягани, то ще е единствено в контекста на посочените цели, а именно: това, което чуждата радиопропаганда на български език е постигнала, извайвайки образите на петимата Месии, защото в тях като в една капка вода се отразяват всичките ѝ възможности, успехи и проблеми. От друга страна, ще бъдат разглеждани радиопропаганди, като гръцката и турската. Те имат важно значение не просто като един от цветовете на пъстрата палитра от станции, с които разполага българинът. И двете балкански радиа след нападението срещу Гърция нанасят силни удари срещу образа на Мусолини, на фашизма и неговата армия.

След като се е стремяло по най-различни пътища към войната, въпреки всички декларации за мир, въпреки многократните отлагания, човечеството най-сетне се срива в една от най-дълбоките пропасти в своята история, стига до най-големия сблъсък през съществуването си. В настоящото изследване се разглежда първият му период между датите на две германски нападения - от 1 септември 1939 г. срещу Полша и от 22 юни 1941 г. - срещу Съветския съюз. Формално погледнато, той изглежда кратък, но е твърде наситен със събития. Значим не само за развитието на Втората световна война и специално за двубоя в ефир, но и изобщо за човешката история, той е дал голямо отражение върху съдбата на петте личности, които са обект на изследването. Точно тогава се полагат основите на европейската радиопропаганда на български език, като с напредването на войната едни станции се закриват, създават се нови, други увеличават броя на предаванията си и тяхната продължителност, започват да звучат различни гласове в ефир.

От гледна точка на развитието на радиото и радиоразпръскването в България, периодът между 1 септември 1939 г. и 22 юни 1941 г. представлява истинско предизвикателство за изследователя, защото по това време нашият слушател има голям избор както от „вътрешни", така и от „външни" гласове. За разлика от „народните" радиоприемници в Германия и радиоточките в СССР, апаратите, продавани на нашия пазар, могат да улавят различни честоти, така че се предоставя богата гама от гледни точки.

За пълноценното изучаване на нашите „герои" тази хронологическа рамка ще бъде „разчупвана" в двете посоки - преди и след определените дати. Всеки от тях има дълга политическа биография, наложил се е в собствената си стана, има не само претенции, но и реални основания да иска да управлява съдбата на Европа и света. Изявите им пред микрофоните в разглеждания период често имат своя предистория.

В навечерието и в първите години на Втората световна война в България са създадени многобройни предпоставки за успешна чужда радиопропаганда. Преди всичко у нас вече е създадена и с бързи темпове се разширява аудиторията. Това става в резултат на изграждането на собствени станции, като София, Стара Загора и Варна, на построяване на предаватели, като тези във Вакарел, Павлово и Шумен, както и на изобилието на нашия пазар на апарати от вносни и български марки, което дава възможност на хора с различни доходи да се снабдят с радио. Полагат се традиции и се развиват специфични форми на слушане. Като резултат новините, получени от това „чудо", бързо се разпространяват и стават достъпни и за тези, които не го притежават. В края на двадесетте години на XX век се създават първите радиоклубове и започват да се издават специализирани списания за любители. Непрекъснато увеличаващата се роля на радиото в световен мащаб и много по-голямата му сила в сравнение с другите средства за масова информация (СМИ) обясняват защо именно радиопропагандата е избрана от редица европейски страни като най-мощно средство за въздействие.

* * *

Настоящото изследване се опира предимно на източници от Централния държавен архив, от фонд 178 к, включващ бюлетините на европейските радиостанции, излъчващи на български език², което дава възможност на автора да „чуе" това, което прозвучава в ухото на българския слушател през изследвания период. Използвани са архиви на Министерството на съобщенията, на Министерството на железниците, пощите, телеграфите и телефоните и др. Заедно с това са използвани материали от фонд 176 к на Министерството на външните работи и вероизповеданията, фонд 370 к на Дирекция на полицията, бюлетини на БТА за вътрешно- и външнополитически събития и др. Наред с тях за опора послужиха и материали от Архива на Министерството на вътрешните работи - от Дирекция на полицията, военното разузнаване и контраразузнаване, материали от различни равнища на държавната и общинската администрация, съдебната власт и пр. Включени са и документални издания, които са част от сбирките на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий". Едни от тях са свързани с германската печатна пропаганда на български език от времето на Втората световна война и представляват дарения на легацията на Третия райх.

Друга част от използваната литература са дневниците. Те много помагат за по-правилното преценяване както на личностите, техните характери и качества, така и на цялата епоха, дават възможност да се осветлят главните ѝ действащи лица. Благодарение на тях стават достъпни задкулисните механизми на „правенето" на политиката, на пропагандата и митологията на водачите. Един от тях е на Бенито Мусолини, чрез който можем да проникнем в годините на формирането му. В края на 2007 г. бяха открити записки на Дуче от времето на неговото властване. За настоящото изследване изключително важен бе дневникът на Йозеф Гьобелс, една от основните фигури на Третия райх и създател на неговата пропагандна машина. От голямо значение са дневниците на държавници от европейските страни и САЩ, на членове на правителствата, на близкото обкръжение на водачите, като този на зетя на фашисткия диктатор граф Чано. За пълноценно изучаване на разглеждания период са необходими и дневници и спомени на български държавници и политици, като Богдан Филов, Константин Муравиев, Стойчо Мошанов, Атанас Буров, Георги Димитров.

За изследвания период е натрупана богата мемоарна литература. Спомени са писали личности, оставили отпечатък върху съвременната ни история, като Уинстън Чърчил, генерал Дуайт Айзенхауер, генерал Дьо Гол, редица водещи военачалници, като победителите Жуков, Рокосовски, победените Гудериан, Манщайн и др. Към дневниците и спомените обаче трябва да се подхожда особено внимателно. Първо, във всеки от тях неизбежно присъства непълнотата и съответно ограничеността на личната гледна точка. Второ, никой не може да се опази от пристрастността, въпреки че всеки автор сяда с намерението да бъде „напълно" обективен. Трето, поради избирателността на паметта и „хигиенизирането" ѝ чрез забравянето, с отдалечаването от времето на събитията едни или други факти така и остават незаписани на белия лист.

От гледна точка на правилното схващане на идеологическия и пропагандния пласт в митовете не можем „да избягаме" от основните трудове на водачите. Сред най-важните са „Моята борба" на Адолф Хитлер, „Въпросите на ленинизма" и „Кратката биография" на Йосиф Сталин, произведенията върху фашистката идеология на Бенито Мусолини, както и речите на петимата водачи.

За осъществяване на настоящото изследване беше събрана многобройна литература по теория и история на древната и съвременната митология и митовете за водачите, психология на властта и политическото лидерство, психология на масите, за връзката между историята и митовете. Бяха използвани трудове на класиците в тази област, като Густав Льобон, Едуард Мелетински, Мирча Елиаде, Макс Вебер, Клод Леви-Строс, Ролан Барт, както и по-нови произведения, като на теоретика на рекламата Жак Сегела и на бащата на РИ Едуард Бернайс. Трябва да се отбележи, че по въпросите на историята на радиопропагандата у нас е писано твърде малко.

Проучването на образите на петимата световни водачи, създадени на нейните вълни, представлява празнина в нашата наука. Няма самостоятелни изследвания по тази тема, а доколкото тя е засягана, то е само частично в рамките на общи трудове по история на българското радио и журналистика. Сред водещите специалисти у нас са проф. д.и.н. Филип Панайотов³ и проф. д.и.н. Веселин Димитров.⁴ Хвърлянето на светлина върху тази важна тема бе един от мотивите за нейния избор. Най-големият ни съвременен специалист в тази област е вече покойният проф. Веселин Димитров, чийто основен труд по тази тема е монографията, създадена в продължение на дълги години - „История на радиото в България".

Авторът на настоящия труд има скромен принос в изучаването на образите на водачите в европейската радиопропаганда на български език от времето на Втората световна война.⁵ Изследвал е в сравнителен план митовете за маршал Филип Петен и генерал Шарл дьо Гол, както и митологиите на най-големите български политически сили БКП (от 3 март 1990 г. - БСП) и СДС от периода между 10 ноември 1989 г. и първите избори за Велико народно събрание от юни 1990 година.⁶

Във връзка с историята на радиото у нас от времето на Втората световна война бе публикувана ценна документална и мемоарна литература. Съществен принос в тази област представлява документалният сборник „Говори Лондон" със съставител Борислав Дичев, както и сборникът за Влада Карастоянова „Останах завинаги българка" със съставител Наталия Костова и др. На съставителите Ива Бурилкова и Цочо Билярски принадлежат спомените на Панайот Константинов Чинков „Сега ще чуете нашия коментатор".

Важни източници са филмовият и снимковият материал за Втората световна война и за петимата Месии. Той дава нови сведения за тях и ги показва в автентичен образ и движение.

Използвана бе научна литература, включително и най-нова, изучаваща както отделните водачи и техните биографии, така и времето и основните явления, които го бележат. Всеки автор, който се е изправил пред фигури от този калибър, е предварително обречен на непълнота: той никога не би могъл дори да прелисти всички страници на документи, дневници, мемоари, изследвания, изписани за тях, та камо ли да изчете всичко, никога не би могъл да изчерпи проблемите, свързани с тях, епохата и явленията, които олицетворяват. Но дори днес, седемдесет години след началото на Втората световна война, и най-мощната пожарникарска струя не може да потуши пламъците, които тя е разпалила в съзнанието ни, затова предизвикателството да се изправиш пред световните водачите от онова време е твърде голямо.

В първата глава ще бъдат представени някои от основните събития в развитието на пропагандата от Първата световна война и в частност на радиопропагандата в Европа, в света и в България до 1 септември 1939 г., както и обстановката в света и политиката на нашето правителство в навечерието на войната. Ще бъде изложен и смисълът на някои от основните понятия, използвани от автора. Следващите глави ще бъдат отредени на петимата световни водачи, като те ще бъдат представени чрез основни сблъсъци, очертали се помежду им - в ефира се очертават глави на империи, водачи на победоносни армии и на такива, които търпят поражение. Всяка от главите започва с развитието на радиото в съответната страна. В една или друга степен са разгледани другите средства, чрез които отделните страни влияят върху съзнанието ни, но без да са толкова ефикасни. На български език израства характерният за времето конфликт между тоталитаризма и демокрацията, както и съответните им ценностни системи и начин на живот. На вълните на различните чужди станции се разкрива образният им свят, като се започне от митологизираните образи на световните водачи и се продължи с други, свързани с тях. Във финалната глава авторът представя 22 юни 1941 г. в европейската радиопропаганда на български език - последния ден от разглеждания период, деня, в който всеки от водачите е принуден да вземе своето окончателно решение и да го изрази ясно и недвусмислено.

Политиката и идеологията не са безлични. Те не биха могли да се доближат до обикновения човек, ако нямат такъв могъщ таран, като петимата световни водачи.

 

¹Уинстън Чърчил е определен за най-великия британец за всички времена в национално представително проучване - с 447,423 гласа сред повече от 1,5 млн. гласували (Churchill voted the Greatest Briton, BBC News, 24.11.2002). В класацията по инициатива на Всеруската държавна теле-радиокомпания, Фонда за обществено мнение и Института за отечествена история на РАН е започнат интерактивен медия-проект „Имя России". На трето място след Александър Невски и Пьотър Столипин е посочен Сталин. Новости, 29.12.2008, Накануне.ru. В листата с десетте най-велики американци на 10-о място е класиран Франклин Рузвелт (Ronald Reagan is the „Greatest American", Discovery channel, 05.06.2005).
²Стенографи от Народното събрание приемат предаванията на български език от всички чужди известни и неизвестни станции, стенографират ги и ги дешифрират в бюлетини, които се предават на Българската радиослужба.
³Панайотов, Ф. Двубой в ефира. С., 1980; Панайотов, Ф. Печатът. - „България 20 век". С., 1999; Панайотов, Ф. (Съставител и редактор) Би Би Си и България. Научна конференция. С., 2000.
⁴Димитров, В. Организация и управление на радиото. С., 1980; Димитров, В. Програмиране в радиото. С, 1986; Димитров, В. Българите и радиото. С, 1988; Димитров, В. История на радиото в България (края на 19 век до 1944 г.), 2 тома. С., 1994; Димитров, В. Сн. Попова, Новото радио. С., 1995.
⁵Димитров, X. Ключови образи в европейската пропаганда на български език (1 септември 1939 г. - 22 юни 1941 г.) - Втората световна война и Балканите. Сборник доклади и научни съобщения, изнесени на международна научна конференция в София, 20-21 юни 2001 г. С., 2002; Милков, X. Лъвът и еднорогът срещу свастиката на български език (28 октомври 1940 г. - 22 юни 1941 г.) - сп. „Военноисторически сборник", 1/1999; Милков, X. Радио - информатор и пропагандатор, друг и враг Bulgarian Historical Review, 1-2/2005; Милков, Х. „Случаят" Хес в европейската радиопропаганда на български език - май 1941 г.  сп. „Минало" , 3/1998; Милков, Х. Турската пропаганда на вълните на Радио Анкара (28 октомври 1940 г. - 22 юни 1941 г.) - сп. „Минало", 3/2004; Милков, Х. „La guerre impévue" dans les mass-media (l'attaque de l'Italie contre la Grèce le 28 octobre 1940) - Bulgarian Historical Review, 3-4/2002; Milkov, H. Le 22 juin 1941 dans la radio-propagande europééne en langue bulgare - Bulgarian Historical Review, 3-4/2003; Милков, Х. Чърчил срещу Хитлер на български език (28 октомври 1940 г. - 22 юни 1941 г.) - сп. „Исторически преглед", 5-6/2001.
⁶Милков, Х. Двубоят за сърцето на французина. Митовете Петен и Дьо Гол. 17 юни 1940 г. - 11 ноември 1942 г. С., 1998. Милков, Х. Митове в синьо и червено. 10 ноември 1989 г. - 10 юни 1990 г. С., 1999.