Планът ,,АНАН“ – Кипърският въпрос на ,,крачка“ от споразумението

Написана от Петя Павлова
Посещения: 104

 

 

NCyprus districts namedОт десетилетия Кипърският въпрос1 е основен фактор за напрежение в Източното Средиземноморие. Още от средата на миналия век Организацията на обединените нации (ООН) активно се ангажира с посредничество между двете общности на остров Кипър, Гърция и Турция за постигане на взаимноприемливо споразумение. Мироопазващата мисия на ООН в Кипър е най-дълго продължилата за организацията до момента2.

Настоящата статия има за цел да представи основни моменти от спора между кипърските гърци и кипърските турци, в момент, когато ,,на масата“ на преговорите е поставен планът на Кофи Анан за разрешаване на Кипърския въпрос. Отношението на трети страни към предложения проект излиза извън рамките на настоящото изследване и заслужава да бъде обект на специфично и по-детайлно проучване, поради неговата значимост за изхода на събитията. В българската историография Планът ,,Анан“ остава все още непроучен въпреки достатъчната му времева отдалеченост и важност за региона3.

383px Kofi Annan 2012 croppedВ началото на 1997 г. за генерален секретар на ООН е избран Кофи Анан4. Той поема поста в момент, когато противопоставянето между кипърските гърци и Гърция от едната страна и кипърските турци и Турция от друга страна се задълбочава. Засилващото се сближаване на Република Кипър (РК) с Гърция5 и с Европейския съюз (ЕС)6 и предприетите стъпки за евроинтеграция от страна на кипърските гърци довеждат до ответна реакция на Севернокипърската турска република (СКТР) и Турция. Те също задълбочават сътрудничеството помежду си, като през юли 1997 г. обявяват решимостта си да създадат икономически и финансов съюз и да инвестират в подобряване на инфраструктурните връзки. Едно от най-важните действия в тази посока е обявяването, в началото на 1997 г., на концепцията за обща отбрана между двете държави. Според нея всяка атака срещу СКТР ще се счита за атака срещу самата Турция7. Последната започва все по-активно да включва кипърски турци в своите делегации и мисии в чужбина8, което им дава възможност да представят своята позиция по Кипърския въпрос пред международната общност. На 31 август 1998 г. президентът на СКТР Рауф Денкташ, с подкрепата на Турция официално призовава спорът да се реши чрез създаване на конфедерация от две държави. Това силно се отдалечава от вижданията на кипърските гърци за бъдещето на общата държава и те отхвърлят призива, като външният им министър заявява, че  „конфедерацията е по-лоша от разделянето“9. Република Кипър отказва да приеме подобен статут, тъй като конфедерацията е съюз между суверенни държави, съответно тя ще трябва да признае съществуването на държава на кипърските турци10.

Поетият от Република Кипър път на евроинтеграция се превръща както във фактор за ново напрежение между двете общности, така и в стимул (за Турция и СКТР) за бързото намиране на решение. Това е така, защото влизането на РК в ЕС ще бъде сериозен удар за турската страна по няколко причини. На първо място, членството на Кипър в ЕС ще даде предимство на кипърските гърци, тъй като тяхната позиция ще бъде подкрепена от един от основните играчи в международните отношения на световната сцена – Европейския съюз. Същевременно участието на Гърция и Кипър в ЕС ще постави под въпрос членството на Турция, която по това време желае да бъде част от Съюза, поради правото на всяка страна-членка да блокира присъединителния процес. Те със сигурност няма да позволят СКТР да бъде приета в ЕС. Не на последно място стои въпросът с икономическата изостаналост на кипърските турци заради международната изолация и непризнатия статут на страната им. В края на 90-те години икономическите трудности на СКТР се превръщат във все по-голям проблем, понеже Турция навлиза в икономическа криза и ѝ е все по-трудно да поддържа финансово и икономически съществуването на СКТР. Напрежение сред кипърските турци създава видимата разлика в стандарта на живот между тях и кипърските гърци, която при едно членство на Република Кипър в ЕС ще продължи да се задълбочава11.

3Предприсъединителните преговори са остро критикувани от Рауф Денкташ поради липсата на представителство на кипърските турци в тях. Турция не отхвърля принципа на присъединяване на острова, но настоява то да бъде предшествано от вътрешното уреждане на спора за бъдещата обща държава между двете общности. Турция настоява да бъде приета в ЕС едновременно с Кипър, понеже в противен случай ,,вратите“ за постигане на споразумение по Кипърския въпрос ще се затворят. Неколкократно турски представители предупреждават, че колкото повече ЕС се сближава с Република Кипър, толкова повече и Турция ще засилва връзките си със СКТР. Министър-председателят Бюлент Еджевит в края на 2001 г. дори заплашва с анексиране на Севернокипърската турска република12, но по този начин не успява да окаже влияние върху политиката на Съюза. С оглед на решението на ЕС напредък по Кипърския въпрос да не бъде сред условията за присъединяването на РК,  в Турция се засилва настроението, че кипърският проблем трябва да бъде решен възможно по-скоро, защото ,,спъва“ по-широки външнополитически интереси на страната13.

Според назначения през 1997 г. специален пратеник на САЩ за Кипър и Балканите Ричард Холбрук, Турция държи на членството в ЕС, поради което тя би се съгласила на федерация, ако Съюзът даде ясни гаранции и график за присъединяването ѝ14.

Въпреки важността на европейската интеграция за Турция, тя не оттегля подкрепата си за СКТР. Не само защото ЕС не подава достатъчно позитивни сигнали към турската държава. Най-важната причина Турция да подкрепя съществуването на СКТР е геостратегическото значение на острова. Той е важен пункт за отбраната на анадолското крайбрежие, тъй като ако стане гръцки, то ще бъде обградено от гръцки острови. Островът е важен и за защитата на каспийския петрол, който се очаква да тече през тръбопровода Баку-Джейхан.

От 1999 г. започва разведряване в отношенията между Гърция и Турция, което продължава няколко години и оказва благоприятно въздействие върху преговорите по Кипърския въпрос. През тази година Турция е разтърсена от мощно земетресение и Гърция изпраща спасителни екипи на помощ. Това сближаване е предшествано от рязко влошаване на отношенията покрай аферата Йоджалан15. Бързата реакция на гръцкото правителство чрез уволнението на висшестоящи служители и оставката на външния министър, дава положителен знак на Турция. Така се стига до първата размяна на посещения между гръцки и турски външен министър от 40 години насам, проведена през 2000 г. Подобряване на отношенията се забелязва дори областта на отбраната. През април 2001 г. Гърция обявява промени във военната си доктрина, с което слага край на състоянието на мобилизация, обявено от 1974 г. Атина също така решава да намали доставките на оръжие с 4,4 милиарда щатски долара. Турция също прави подобен жест, като намалява разходите за отбрана с 19,5 милиарда долара. Зад решението и на двете държави стоят и икономически съображения, но въпреки това те допринасят за подобряване на общия климат16.

През декември 1999 г. Европейският съвет, заседаващ в Хелзинки, изпраща позитивен знак на Турция, решавайки, че тя може да бъде включена като кандидат за членство в ЕС на същата основа като останалите страни-кандидатки. Европейският съвет обаче предопределя изхода от преговорите между кипърските гърци и кипърските турци, разрешавайки РК да може да бъде приета и без да е постигнат напредък по Кипърския въпрос. Гърция има голяма заслуга за това, тъй като заплашва в противен случай да блокира разширението на ЕС в Източна Европа17. Това решение на Съюза намалява стимула за постигане на консенсус в РК, тъй като нейна евроинтеграция няма да бъде заплашено от един евентуален провал на преговорите.

Използвайки благоприятната ситуация, ООН поема инициативата и провежда преговори, целящи да сближат двете позиции и да подготвят ,,почвата“ за разговори ,,лице в лице“ между представителите на кипърските гърци и кипърските турци. Те се провеждат между  декември 1999 г. и ноември 2000 г. в Ню Йорк и Женева и не постигат напредък. В крайна сметка са прекратени от страна на Рауф Денкташ18.

1 2През ноември 2001 г. той поема инициатива и предлага на Глефкос Клиридис, президент на РК, директна среща, която гръцкият му колега приема. На нея двамата се съгласяват да започнат директни преговори под егидата на ООН. Те започват на 16 януари 2002 г. в Никозия и продължават до февруари 2003 г., като лидерите на двете общности се срещат многократно. Паралелно с това Алваро де Сото19 провежда редовни консултации и с Гърция, и с Турция. Първият вариант на Плана на Анан е представен на 11 ноември 2002 г. Според доклад на Кофи Анан от 1 април 2003 г. пред Съвета за сигурност на ООН, той е предложил този документ като основа за споразумение, след като двете страни не са успели да постигнат напредък в преговорите. След интензивни консултации е преработен и на 10 декември 2002 г. е предложен втори вариант, който също не е одобрен20. До приемането на окончателен текст през 2004 г. той ще предложи пет различни проекта на своя план, опитвайки се да въведе в него корекции, удовлетворяващи и двете общности.

Важна причина за липсата на напредък в преговорите са различните подходи на двете страни в тях. Денкташ счита, че първо трябва да се постигне разбирателство относно визията за споразумението и бъдещата държава, вместо да се заемат с разглеждане на конкретните въпроси. Клиридис е против този подход, но не успява да се наложи над своя колега и както докладва Кофи Анан, дискусиите обикновено се ,,превръщат в дебати за миналото“, без да постигнат напредък21.

Двете страни също така имат сериозни различия по редица въпроси, което силно затруднява намирането на балансирано решение. Клиридис подкрепя споразумение за двузонална федерация с единен суверенитет и единно гражданство. Денкташ  предлага конфедерация, основана от две съществуващи суверенни държави. Кипърските гърци са против такова предложение, тъй като това означава да признаят съществуването на отделна държава на кипърските турци. Те съзират в това опасност от бъдещо нейно отцепване22. Денкташ, от своя страна, не би приел общата държава да бъде продължение на РК, в която кипърските турци да бъдат интегрирани23.

Планът ,,Анан“ предвижда създаването на независима Обединена република Кипър, чието федерално правителство и съставни държави са моделирани по примера на Швейцария. Тя ще има единен суверенитет, забраняващ разделянето и обединението с която и да е друга държава. Съставните държави ще имат равен статут и широки правомощия както във вътрешната политика, така и във външната, по белгийски пример. Гражданите на Кипър ще имат единно кипърско гражданство, но ще разполагат и със статут на граждани на съставната държава. Той само ще допълва, но няма да замества кипърското гражданството, подобно на европейското гражданство24.

Двете страни имат разминавания във вижданията си и по отношение на управлението на общата държава. Кипърските гърци, подчертавайки необходимостта от създаването на работоспособни институции и единството на държавата, предлагат федералното правителство да има по-широки функции, а неговият състав да се определя от съотношението на населението. Кипърските турци, опасявайки се от доминацията на  кипърските гърци и водени от желанието да запазят своя отделен статут, се противопоставят на такива централни институции. Те искат по-голяма децентрализация, като залагат на канали за сътрудничество и координация между институциите на двете съставни държави. Съставът на федералните институции според тях трябва да се основава на принципа за равнопоставеност между двата етноса, а решенията в тях да се взимат с консенсус25. Според предложенията на Анан политическите права ще се упражняват на базата на принадлежност към съставната държава, което цели да успокои кипърските турци, че техните гласове няма да се ,,размият“ на фона на гръцкото мнозинство. Проектите на Кофи Анан предвиждат да се създаде двукамерен федерален законодателен орган, включващ Камара на депутатите от 48 членове с представителство на всяка общност в съответствие с нейния дял от населението, но минимум 12 кипърски турци. Горната камара или Сенатът да бъдат съставяни от 48 членове, но с равен брой представители на кипърските гърци и турци. По този начин той се опитва да балансира между принципа на равнопоставеност на двете общности и процентното съотношение на населението в държавата. Решенията на парламента ще изискват одобрението на двете камари с обикновено мнозинство, включващо поне 1/4 от сенаторите от всяка съставна държава. За приемането на важни решения се изисква 2/5 от сенаторите от двете съставни части да са ги подкрепили. Изпълнителната власт се осъществява от Президентски съвет. Той ще се състои от шестима членове, избрани от общ списък със квалифицирано мнозинство в Сената и одобрени с мнозинство в Камарата на депутатите. Съставът на Президентския съвет е на база съотношението на двата етноса, но броят на представителите на нито една съставна държава не може да бъде по-малък от 1/3 от членовете. За приемането на решение в него е необходимо поне един представител от двете съставни държави да го е подкрепил. Президентският съвет избира президент и вицепрезидент, от различна общност на  ротационен принцип, като в 2/3 от времето начело е представител на кипърските гърци. При отсъствие на президента, той ще бъде заместван от вицепрезидента26. Върховен съд ще тълкува конституцията и ще разрешава споровете между двете съставни държави, както и между техните институции и тези на федерацията. Броят на съдиите от двете общности ще бъде равен27.

В сферата на сигурността двете страни също имат противоположни позиции. Кипърските гърци търсят решение в посока на демилитаризация, като са силно обезпокоени от наличието на турски войски на острова. Против премахването им се обявяват кипърските турци, които в виждат в тяхно лице гарант за сигурността. Предложенията на Анан предвиждат Кипър да не може да предоставя своята територия за международни военни операции, освен със съгласието на двете съставни държави. До присъединяването на Турция към Европейския съюз ще се изисква и съгласието на Гърция и Турция. Забранени са всякакви паравоенни формирования. Планът също така предвижда запазване на гръцки и турски войски (950 и съответно 750)28 за определен период от време или до присъединяването на Турция към ЕС.29 На острова ще бъде разположена мироопазваща мисия на ООН, но различна от настоящата (UNFICYP), чиято основна задача ще бъде да подпомага изпълнението на споразумението.30

По отношение на териториалното разпределение кипърските гърци настояват за съществени корекция, аргументирайки се с непропорционалното количество територия и брегова линия, контролирана от кипърските турци. Те от своя страна са съгласни на малки корекции и то съсредоточени в буферната зона, обосновавайки се с дългия период, в който съществува това териториално разделение, през който населението вече се е установило31. Те искат ограничаване на правото на движение на хора вътре в държавата, докато кипърските гърци, позовавайки се на международното право държат на свобода на движение, свобода на заселване и право бежанците от 1974 г. да се завърнат в домовете си32. Кипърските турци се опасяват, че по-заможните кипърски гърци лесно ще закупят имоти в северната част на острова и по този начин ще заплашат хомогенността, а с това и политическото представителство на етническата им общност33. Те предпочитат предоставянето на компенсации на кипърските гърци за загубата на техния имот. Не на последно място поради факта, че в тях са настанени преселниците от Турция34.

Планът на Анан предлага територията на кипърските турци да бъде намалена от 37% на 28 % от острова. Предвижда се териториите, които ще бъдат прехвърлени към съставната държава на кипърските гърци, да преминат през преходен период на управление от кипърски турци35. В проектите на Анан получаването на пълна свободата на движение и възстановяване на собствеността е разделено на етапи. До присъединяването на Турция към ЕС съставната държава има право да ограничава установяването на местожителство от лица, идващи от другата конституираща държава36. Относно собствеността на бежанците се предвижда в териториите, които ще бъдат предадени на кипърските гърци, техните владения да бъдат възстановени. В останалата част от острова собствеността на бежанците или ще бъде възстановена, или ще бъде компенсирана37.

Рауф Денкташ отказва да преговаря по териториалния въпрос и правото на движение и собственост, докато не бъде решен въпросът за суверенитета. Клиридис от своя страна търси решение именно по тези точки, като заявява, че ако кипърските гърци успеят да се върнат по домовете си, той би бил по-гъвкав по отношение на други проблеми. Лидерът на кипърските турци също така многократно изтъква, че ООН не е безпристрастен посредник, поради множеството резолюции срещу СКТР, и иска нейното признаване от Клиридис. Според Денкташ, без да бъде изравнен статутът на двете държави (РК и СКТР) в преговорите, напредък няма да бъде постигнат38.

Въпреки че постигането на споразумение преди присъединяването на РК към ЕС е по-важно за кипърските турци, многократно техният лидер бави преговорите. Това се вижда от доклада на Кофи Анан пред СС на ООН, в който се посочва, че Рауф Денкташ е забавил отговора си относно предложения от Анан план, оставяйки малко време за преговори преди срещата на Европейския съвет в Копенхаген. Кофи Анан опитва да постигне договореност между двамата лидери преди решението на ЕС като ги кани на срещата на 12-13 декември, но Денкташ отказва да присъства и изпраща свой пратеник39.

На тези разговори генералният секретар на  ООН предлага преговорите да се водят по три ,,писти“ – между представителите на кипърските гърци и кипърските турци, между Гърция и Турция и между технически комисии40, които да изготвят нормативната база41. От тях, според Анан, най-добре върви работата на последните. В своя доклад той посочва, че докато Клиридис е имал забележки, но в рамките на плана, то предложенията на Денкташ са целели да го изменят коренно. Срещите между Гърция и Турция също не вървят ,,гладко“.

45Преговорите по Кипърския въпрос биват прекратени за кратко в началото на 2003 г., поради президентските избори в Република Кипър. Победител от тях излиза Тасос Пападопулос, който обявява, че ще следва досегашната политика на страната, водена от Клиридис. Така той изразява съгласието си да постави плана на Анан за решаване от общността на референдум, но Денкташ отказва, тъй като има възражения по основни точки от него42. Президентът на кипърските турци заема тази позиция, въпреки изразената от Турция пълна подкрепа за плана43. Денкташ има репутацията на енергичен защитник на интересите на кипърските турци, а през годините успява да създаде много връзки с влиятелни турци от различни сфери, включително сред военните и политиците, които му позволят подобни своеволни действия44. Успехът му в създаването на контакти, политическото му дълголетие и дългогодишният му опит по Кипърския въпрос му дават значително предимство в отношенията с турските лидери45.

Отхвърлянето на предложението на ООН обаче предизвиква безпрецедентни демонстрации в СКТР. Хиляди демонстранти се събират да поискат оставката на Денкташ като представител на общността и европейско бъдеще за страната. В една от най-мащабните демонстрации – на 14 януари 2003 г., около 60 000 кипърски турци призовават за възстановяване на преговорите въз основа на плана на ООН. Недоволството се отразява и върху изборните резултати от декември 2003 г., когато партията на Рауф Денкташ губи позиции в парламента, а през януари 2004 г. лидерът на опозиционната Републиканска турска партия Мехмет Али Талат става министър-председател. Залезът на политическата кариера на Денкташ до голяма степен е следствие от отказа му да подкрепи плана на Кофи Анан. Конфликтът в Кипър се отразява тежко на кипърските турци поради международната изолация, която води със себе си икономически трудности и усещането за безперспективност46. Новото правителство заявява, че ще търси постигане на споразумение с кипърските гърци до 1 май 2004 г.

Промяната в управлението на Турция година и половина по-рано също оказва благоприятно влияние върху преговорния процес. През ноември 2002 г. изборите са спечелени от Партията на справедливостта и развитието (ПСР), начело с Реджеп Тайип Ердоган, който дава знак, че ще води различна от досегашната политика по Кипърския въпрос, с която ще цели влизането на Турция в ЕС. Партията разполага с комфортно парламентарно мнозинство, което ѝ позволява по-смели действия47.

В крайна сметка Ердоган, използвайки момента, успява да убеди Денкташ, който макар и загубил парламентарните избори, все още е президент на СКТР, да възобнови преговорите с кипърските гърци въз основа на плана на ООН48. В крайна сметка, въпреки различните критики към плана на Анан, е решено той да бъде представен за одобрение от обществото чрез два отделни референдума в двете части на острова, които да се проведат на 24 април 2004 г.

При висока избирателна активност 64,9 % от кипърските турци гласуват ,,за“ Плана Анан. Той им дава възможност да се присъединят към Европейския съюз като равнопоставени партньори на кипърските гърци и тяхната международна изолация да приключи. Решението на ЕС да приеме Република Кипър без значение от постигането на споразумение по Кипърския въпрос изиграва важно значение. Също при висока избирателна активност 75,8 % от кипърските гърци гласуват против плана на Кофи Анан. Те смятат, че влизайки сами в ЕС, ще могат да постигнат по-добри клаузи в бъдеще. Те са против някои елементи от Плана като участието на Турция като страна-гарант, бавното изтегляне на турските войски от острова, както и постепенното връщане на правото на собственост в северната част на острова. Важно значение изиграва и емоционално телевизионно обръщение на президента Пападопулос, който на 7 април призовава народа да гласува ,,против“ Плана Анан49.

Отхвърлянето на предложения от Кофи Анан проект за споразумение между двете общности за пореден път изостря отношенията между тях. Решението на кипърските гърци да не подкрепят споразумението подхранва допълнително недоверието на кипърските турци в тях, тъй като те виждат в това отказ от решение, основано на равенството между двата етноса50. Приемането на Република Кипър в Европейския съюз през 2004 г. внася промяна в съотношението на силите между двете страни в спора, а липсата на доверие и взаимната неотстъпчивост обричат преговорите за постигането на споразумение на неуспех и до ден днешен.

 

1Първоначално Кипърският въпрос възниква като конфликт между колония и метрополия. В него мнозинството от населението (кипърски гърци) издига искания островът да бъде освободен от колониалната си зависимост от Великобритания. Техните искания градират бързо с времето от желание за предоставяне на по-големи свободи до борба за обединение с Гърция (т.нар.. ,,еносис“). Британската империя, търсейки начин да запази своето влияние над острова, противопоставя кипърските турци на кипърските гърци, което постепенно води до намесването на Турция в спора. От средата на ХХ в. Кипърският въпрос се трансформира в конфликт между двете общности в Кипър, които биват подкрепяни от своите държави-майки Гърция и Турция, за устройството и управлението на обща държава. През 1983 г. кипърските турци официално обявяват създаването на своя отделна държава наречена Севернокипърска турска република (СКТР), която бива призната единствено от Турция. До ден днешен островът е разделен между СКТР и Република Кипър (РК), а преговорите за създаване на обща кипърска държава са безуспешни.
2Организацията на обединените нации е силно ангажирана с конфликта в Кипър. Нейни представители посредничат в преговорите между двете общности и представят свои предложения за решение на Кипърския въпрос. Пример за това са ,,Set of ideas“ на генералния секретар Бутрос Бутрос-Гали от началото на 90-те години на ХХ век и планът на Кофи Анан от началото на XXI век. Същевременно сили на ООН (UNFICYP) са разположени на острова с цел съхраняване на мира. Решението за това е постановено с Резолюция 186 на Съвета за сигурност на ООН през 1964 г. След разделянето на острова, като резултат от турската интервенция, мисията на ООН се разширява и до контролиране на буферната зона между СКТР и РК.
3Значими изследвания на български учени по Кипърския въпрос, макар и разглеждащи по-далечен  период от време са: Гарабедян, А. Национално-освободителната борба и провъзгласяването на Република Кипър 1945-1960, С. 1989; Бибина, Й. България и Кипър - страници от историята: Кипърският въпрос в българския печат и външна политика (50-те - 60-те години на ХХ в.), Велико Търново, 2010; Недялков, Д. "Малката" война за Кипър, С. 2013.
4Кофи Ата Анан е роден на 8 април 1938 г. в град Кумаси, в британската колония Златен Бряг (от 1957 г. насам - Гана). Баща му е вожд на племето фанти и губернатор на област Ашанти. Той заема длъжността на генерален секретар от 1997 до 2006 г. и е първият генерален секретар на организацията, който се издига от редиците на обикновените служители на ООН. рез 2001 г. ООН и Кофи Анан съвместно получават Нобеловата награда за мир.
5Пример за това е създадената в края на 1993 г. доктрина ,,Joint Defense Area”, която цели увеличи военните способности на РК. По-подробно виж: Tsilikas, St. Greek military strategy: the doctrine of deterrenceand its implications on Greek-Turkish relationsр 2001  
https://core.ac.uk/download/pdf/36704358.pdf  
6На 03 юли 1990 г. Република Кипър официално подава заявление за членство в Европейската икономическа общност. В края на 1993 г. ЕС решава да започне преговори за членство с 10 държави, сред които и РК.
7Carkoglu, A. Rubin, B. Turkey and the European Union: Domestic Politics, Economic Integration and International Dynamics, London, 2003 p. 56.
8Larrabee, S.,  Lesser, I. ,,Turkish Foreign Policy in an Age of Uncertainty” 2003 https://www.rand.org/pubs/monograph_reports/MR1612.html (28.02.2021, свободен достъп), p. 79-80.
9Bahcheli, T., Bartmann, B., Srebrnik, H. De Facto States: The Quest for Sovereignty. London, 2004, p.  173.
10След турската военна интервенция, през 1975 г. кипърските турци обявяват създаването на „Турската федеративна държава Кипър“. Те считат, че по този начин формализират турската част на една все още неоформената кипърска федерация. Кипърските гърци отказват да се съгласят на подобно държавно устройство и преговорите не постигат напредък. На 15 ноември 1983 г. кипърските турци официално обявяват основаването на СКТР.
11С турска помощ доходите на кипърските турци се увеличават многократно – през 1977 г. доходът на глава от населението е 1 444 щатски долара, той се удвоява до 3 477 долара през 1990 г. и достига 4000 долара до 2002 г. Турция също така инвестира в инфраструктурни проекти и предоставя кредити и помощи за развитие под различни форми. Икономическите постижения на кипърските турци обаче са затъмнени от впечатляващия икономически растеж на юг, където БВП на глава от населението стига 13 000 щатски долара. – Bahcheli, T., Bartmann, B., Srebrnik, H. De Facto States, p. 173.
12Bahcheli, T., Bartmann, B., Srebrnik, H. De Facto States, p. 178.
https://www.euractiv.com/section/enlargement/news/turkey-threatens-to-annex-cyprus/
13Hale, W. Turkish Foreign Policy Since 1774, London, 2021, p. 197.
14Bahcheli, T., Bartmann, B., Srebrnik, H. De Facto States, p. 175-176.
15Абдула Йоджалан е лидер на Кюрдската работническа партия. Гърция, за да се противостои на Турция, търси сближение с кюрдите. Турция разбира, че гръцкото посолство в Найроби е готово да даде убежище на Йоджалан и успява да го арестува на летището. Виж повече в Larrabee, S.,  Lesser, I. ,,Turkish Foreign Policy, p. 83-84.
16Larrabee, S.,  Lesser, I. ,,Turkish Foreign Policy, p. 85.
17Carkoglu, A. Rubin, B. Turkey and the European Union : Domestic Politics, Economic Integration and International Dynamics, London, 2003 p. 60-61.
18Доклад на генералния секретар на ООН Кофи Анан пред СС на ООН от 01 април 2003 г. https://digitallibrary.un.org/record/491574  p. 3.
19Алваро де Сото е специален съветник на генералния секретар на ООН за Кипър от 01 ноември 1999 г. до отхвърлянето на Плана ,,Анан“ през 2004 година. По-рано той е бил специален пратеник на Кофи Анан за Мианмар. Служил е в ООН и като съветник на генералните секретари Бутрос Бутрос-Гали и Хавиер Перес де Куелар.
20https://digitallibrary.un.org/record/491574  p. 3.
21https://digitallibrary.un.org/record/491574  p. 9.
22https://digitallibrary.un.org/record/491574  p. 5.
23https://digitallibrary.un.org/record/491574  p. 15.
24Basis for a comprehensive settlement of the Cyprus problem (26 март 2003 г.) https://www.globalsecurity.org/military/library/report/2004/annan-cyprus-problem_maps_26feb03.pdf  p. 9-10.
25https://digitallibrary.un.org/record/491574  p. 5.
26https://www.globalsecurity.org/military/library/report/2004/annan-cyprus-problem_maps_26feb03.pdf  p. 11-12.
27https://www.globalsecurity.org/military/library/report/2004/annan-cyprus-problem_maps_26feb03.pdf  p. 37.
28Hale, W. Turkish Foreign Policy p. 198.
29https://digitallibrary.un.org/record/519664?ln=en  p. 5.
30Доклад на генералния секретар на ООН Кофи Анан пред СС на ООН от 16 април 2004 г. https://digitallibrary.un.org/record/519664?ln=en  p. 7.
31https://digitallibrary.un.org/record/491574  p. 5.
32В резултат на военната интервенция на Турция в Кипър през 1974 г. хиляди кипърски гърци са принудени да изоставят домовете и имотите си в северната част на острова и да потърсят убежище на юг. Според някои изследвания става въпрос за 160 000 кипърски гърци, според други за 200 000, а в трети за 183 000 души. Bahcheli, T., Bartmann, B., Srebrnik, H. De Facto States, p. 168. Larrabee, S.,  Lesser, I. ,,Turkish Foreign Policy p. 78. Hughes, Е. Turkey's Accession to the European Union: p. 94.
33https://digitallibrary.un.org/record/491574  p. 6.
34Турците си дават ясна сметка за важността на процентното съотношение между двата етноса на острова в баланса на една бъдеща федерация. Поради това правителството на Рауф Денкташ, лидер на кипърските турци, след 1974 г., с активното съдействие на Анкара, започва целенасочена политика за преселване на турци от Анадола на остров Кипър. Целта е промяна на демографския баланс. Тези хора са настанени в изоставените от кипърските гърци имоти. Все още не е ясно колкото точно са заселниците.  Според някои учени преселниците представляват 1/3 от население ѝ, а според други кипърските турци са едва около 60% от населението. Bahcheli, T., Bartmann, B., Srebrnik, H. De Facto States, p. 168.
35https://www.globalsecurity.org/military/library/report/2004/annan-cyprus-problem_maps_26feb03.pdf  p. 14.
36Hale, W. Turkish Foreign Policy p. 198.
37https://www.globalsecurity.org/military/library/report/2004/annan-cyprus-problem_maps_26feb03.pdf  p. 15.
38https://digitallibrary.un.org/record/491574  p. 6-9.
39https://digitallibrary.un.org/record/491574  p. 10-11.
40В доклада на Кофи Анан се посочва, че Денкташ е забавил изпращането на делегати на кипърските турци за тях с три месеца, което сериозно е намалило времето за действие на комисиите.
https://digitallibrary.un.org/record/491574  p. 4.
41https://digitallibrary.un.org/record/491574  p. 11.
42https://digitallibrary.un.org/record/491574  p. 12.
43Bahcheli, T., Bartmann, B., Srebrnik, H. De Facto States, p. 178-179.
44Bahcheli, T., Bartmann, B., Srebrnik, H. De Facto States, p. 180.
45Bahcheli, T., Bartmann, B., Srebrnik, H. De Facto States, p. 180.
46Bahcheli, T., Bartmann, B., Srebrnik, H. De Facto States, p. 182.
47Bahcheli, T., Bartmann, B., Srebrnik, H. De Facto States, p. 178.
48Bahcheli, T., Bartmann, B., Srebrnik, H. De Facto States, p. 180.
49Hale, W. Turkish Foreign Policy p. 200.
50Yiangou, C. Solving the Cyprus Problem: An Evolutionary Approach. – The Cyprus review, Vol 26, issue 2, 2014, p. 133

 

X

Right Click

No right click