Иван Лазаров
Из "Кой кой е в средновековна България"
Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов
Ангеларий — (неизв. — ок. 886) — един от Св. Седмочисленици редом със слав. първоапостоли и техните ученици и последователи Климент, Сава, Γоразд и Наум.
Данните за А. са оскъдни. За живота и дейността му се знае твърде малко, и то във връзка със сведенията за Климент и Наум. Присъединил се към Кирил и Методий преди 862 г. в манастира Полихрон. Изучил слав. писменост, той постепенно усъвършенствал знанията си и скоро се включил в преводите на свещените книги от гр. на бълг. (слав.) език.
А. участвал в Моравската мисия (863 — 866). Дейността му не може да се открои от тази на останалите ученици. Вероятно бил ръкоположен в свещенически сан от папа Адриан II през 868 г.
След смъртта на Константин-Кирил философ (14.02.869) ведно с останалите последвал Методий във Великоморавия. Понесъл всички несгоди и трудности на просветителството, твърдо отстоявал позициите на своите учители.
След като и Методий починал през 885 г., А. заедно с Климент, Наум, Горазд и Сава бил окован във вериги и хвърлен в тъмница. След жестоки мъчения учениците на Кирил и Методий били заточени в крайдунавските области. Там се разделили, за да могат по-лесно да се укрият. Α., Климент и Наум успели да се прехвърлят на сал през р. Дунав и се озовали в Белград. Военният управител (боритаркан) ги приел радушно, понеже знаел, че княз Борис „жадува за такива мъже“. След като отпочинали, били прехвърлени в Плиска, където били посрещнати по най-тържествен начин. Знатните граждани на столицата се надпреварвали да ги канят в домовете си, но малцина били почетени с такава висока чест. Житиеписецът отбелязва: „... осветил се и домът на Чеслав с посещението на Ангеларий, защото князът и нему оказал благоволение, когато той помолил да приеме тези учители...“
Боляринът Чеслав не могъл да се радва дълго на прочутия гост. Сломен от жестоките изтезания, А. се разболял и скоро починал. Не разполагаме с данни за литературното му творчество.
Литература:
Георгиев, Е. Кирил и Методий, основоположници на славянските литератури. С., 1956, 270 — 272;
История на българската литература. Т. 1. С., 1962, 84 — 85;
Петканова, Д. Енциклопедичен речник..., С. 25.
