Под ръка с демокрацията. 30 години "нежна революция" - От "Неам нерви" към "Съединението прави силата"

Написана от Христо Милков
Посещения: 7127

Индекс на статията

 

16. ОТ „НЕАМ НЕРВИ” КЪМ „СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА”

 

„Изкоренете от себе си тази черта
и слабост да искате и да налагате
мненията си с насилие, с преврати”

Константин Муравиев

 

На фасадата на сградата на Народното събрание е издълбан надписът „Съединението прави силата”. За съжаление в българската история стремежът към съединение в крайна сметка се е увенчавал със старателно излъскване на буквите му, но никога не е ставал действителност. Днес ние за пореден път строим демокрация, която е единствената възможна среда за обединението на един народ. Отново правим някои неща за „първи път”. След ликвидирането на опозицията през 1947-1948 г. България едва сега има парламент не от папагали, а от личности със собствени позиции, парламентарна и извънпарламентарна опозиция; вече може да се говори за разделение на властите; средствата за масова информация представят най-различни гледни точки и т.н.

Заедно с всички тези безспорни завоевания по пътя към едно ново общество още от първите митинги надписи, желаещи кръв и разправа, окървавени портрети на сваления диктатор се смесиха с лозунгите, на които беше изписана думата „демокрация”. Едни и същи ръце с показалеца и средния пръст оформяха знака „Виктория” на СДС, а в следващия миг забиваха палец надолу. Българската демокрация бе „зачената в грях”, защото нерядко в нашия политически живот средство за нейното постигане стана насилието.

В нашата история то не е от вчера, нито от онзи ден. Неведнъж сме се опитвали да я пишем на чисто, неведнъж сме заявявали, че ще вземем само най-доброто от миналото – а какво да се вземе има. Оказвало се е, че не сме се отърсили от неговите пороци, от които може би най-тежкият е именно насилието.

На 10 ноември 1989 г. едни обществени структури трябваше да бъдат разрушени, за да може да се започне „ново строителство”. Отново искахме да започнем „на чисто” и отново не успяхме. Неизбежен бе въпросът: защо? Не може да бъде оставен без отговор въпросът кое направи човека, който заявява, че ще се бори за демокрация способен да извърши насилие или още по-зле, способен да го благослови и то твърдейки, че е в името и ползата на същата тази демокрация. Достигането до този отговор е невъзможно без ясното съзнание, че основната част от причините за насилието в съвременния политически живот са заложени в пораженията, нанесени върху човешката личност от предходния режим.

Може би най-тежкото от тях е разбиването на ценностната система. Така след 9 септември 1944 г. стана възможно хората да бъдат разделени на „свои” и „врагове”, да бъдат преценявани не по личните им достойнства, а по „предаността” им към „идеята” и към режима. Ето защо за някои доносничеството се превърна в дълг и добродетел (не става дума за принудените по един или друг начин да правят доноси). Бивши участници в Съпротивата, преживели жестокости и насилие и останали завинаги наранени, след победата заеха ключови длъжности, от които можеха да направляват човешки съдби. Те се влияеха от собствената си незатихнала болка и така нараняваха други хора, мотивирайки се от „класов критерий”. Машината за страх, добре смазана и разработена, заедно с наложените калъпи за човешки образ и поведение накараха личността да потисне естествените си наклонности и да не показва истинския си лик. Всичко това доведе до натрупване на енергия, която трябваше да се отприщи един ден. Предишните представи за „добро” и „зло” се превърнаха в абстракции, защото системата имаше свое „добро” и „зло”. Уважението към човека и неговите права съществуваха, но при условие, че този човек „служи”.

Трудно е да се направи анализ на системата, дори само на посоките, в които тя нарани личността. Когато се изучава произходът на насилието в българския политически живот трябва да се разграничава докъде именно пораженията от тоталитарната система са довели до неговата проява днес, и откъде започват други фактори, които нямат общо с нея, като вроденият садизъм, боядисан с политическа окраска, агресивността – „добродетел” на определени хора, за които конфронтацията в обществото е благоприятна среда за изява и проблемът за ценностната система не съществува. Кризата, която преживяваме безспорно има своите основни корени в предходния режим, но заедно с това има ред съвременни фактори от обективен и субективен характер, които оказват своето влияние за нейното развитие. Всичко това довежда от своя страна до изостряне на сблъсъка в обществото и създава среда, благоприятна за извършване на насилие.

 

X

Right Click

No right click