Под ръка с демокрацията. 30 години "нежна революция" - Морков и тояга

Написана от Христо Милков
Посещения: 7132

Индекс на статията

 

18. МОРКОВ И ТОЯГА

 

18.1. Морков и тояга

 

Морков. На 23 май 1990 г. в с. Макоцево, Софийско, давали сирене и захар в магазина за хранителни стоки на тези, които на изхода се съгласявали да подпишат празен лист в подкрепа на Петър Младенов. „Особено били манипулирани възрастните”.1

„Оригинална форма на привличане на членове на БКП е открита в с. Камен, Великотърновско”. Килограм захар се продава само срещу попълване на молба в селския магазин. Не са пренебрегнати и представителите на циганското малцинство.2 Цанко Байчев, координатор на СДС в Михайловградска и Ловешка области предупреждава, че в кооператива на с. Сопот, Ловешко, са обещали да раздадат агнета за гледане на тези, които станат членове на БСП.3 Ето го морковът като „хранителен” подкуп.

Но това далеч не е всичко. В спектъра на моркова влиза привличането на млади хора за членство в социалистическата партия, като ги назначават в заводите на Стара Загора с по-високи заплати. „Дават се увеличени премии за работниците от името на сегашното правителство”.4

Не веднъж и не два пъти са раздавани значки и шапки. Не е само в гр. Етрополе, както се съобщава в предизборната хроника за „покана” от страна на дружинните ръководители, от правена към ученици за участие в червен митинг. Представител на СДС е фотографирал тази „педагогическа” манипулация.5 По време на първата студентска стачка в СУ „Св. Климент Охридски” на студентите им бяха раздавани и значки, и шапки на СДС, които те от кумова срама трябваше от време на време да свалят, докато седяха в градинката. Нали бяха необвързани с нито една политическа сила?

Тояга. На 6 април 1990 г. в 17 часа в Попово пристигнаха с автомобил на СДС двама негови агитатори. Пред клуба му побивали традиционното синьо знаме, залепвали карикатури, малки плакати по прозорците на колата. „След минути се появи Стефан Стоянов – шофьор при гара Попово, и започна да бълва закани: „Ще ви счупя стъклата! Няма да осъмнете живи в Попово! Сега ще дойдат моите хора и ще видите!” Действително час по-късно „неговите хора” пристигнаха с две коли и тутакси се емнаха да изпълняват заповедта: „Преобърнете им колата наопаки!”6 Само намесата на голяма група привърженици на синята коалиция осуети планираното насилие, което се „разтвори в бабаитски викове”.

8 май 1990 г., в магазина за млечни продукти в Сопот. Активният борец против фашизма и капитализма Стефан Коков смъква с ярост емблемата на СДС, закачена на витрината, стъпква я и започва да ругае по най-груб начин отговорничката на магазина Христина Николова, член на КТ „Подкрепа”.7

Петър Берон пише в статията си във в. „Демокрация”, озаглавена „Маймунски реакции”, че на места не са чули призива на президента-комунист, за култура на диалога. „На митинги на СДС се появяват „агитки” от по няколко десетки активисти на БСП, които се мъчат да заглушат ораторите с неистов рев, мучене и свирене”. Според П. Берон навсякъде по митингите милицията се е държала добре. В Разград тя обаче едва удържа „една популярна групичка свирачи и псувачи”. Оказа се, че десет грубияни могат да развалят празника на десет хиляди. „Тези дни минахме с кола през силистренското село Окорш. Спряхме се да поговорим с група селяни. В това време се появиха три жени с разкривени от злоба лица и закрещяха с все сила. Дребен шишкав мъж също закрещя да се махнем от селото (явно го смяташе за лична собственост), после с маймунско движение грабна камък и го запрати по колата. Ние потеглихме, а той повторно запрати камък. Дребната селска номенклатура не може да се примири с мисълта за изплъзващата ѝ се власт”.8

Група от СДС на 26 април 1990 г. пристига в с. Окорш, Дуловска община. Раздават се агитационни материали, събират се помощи. По данни на очевидци сините търсели контакти главно с мюсюлманското население. Обвиненията на д-р Петър Берон на страниците на в. „Демокрация” към жителите на нашето село са неоснователни, заяви кметът Стефан Кирилов. „Д-р Петър Берон мълчаливо наблюдавал, но когато спорът се разгорещил, отправил обидни думи към селяните. Вероятно, за да се избегне скандалът, групата на СДС си тръгва. Очевидци обаче твърдят, че „на изпроводяк” д-р Петър Берон направил жест с ръка. Тогава някой от селяните хвърля камък или буца асфалт след колата”.9

От пресбюрото на БСП в Кърджали съобщават за проведения на 29 април митинг в този „град на националистите”. Там се случва неприятен инцидент. Д-р Петър Берон направил крайно неприличен жест с ръка. Един работник от Авторемонтния завод в Кърджали, безпартиен, го пита: „… Какво означава този жест и за кого е, как му позволяват образованието и цензът му от сцената на един митинг за демокрация да прави точно такъв жест. А той ми отговори: „Зависи кой как ги разбира тези жестове”. Всички ясно видяха какво означава той, защото на всички езици е едно и също неприлично нещо. Тогава полетя и яйцето”. После от микрофона Петър Берон нарече нас, които не сме от СДС, освирепяла паплач, номенклатурчици и заяви, че ще минат и без нас”.10

Словохулството, арогантността и враждебността в Търговище процъфтяват. Валят анонимни писма и обаждания по телефона до кандидатите за народни представители на СДС, представителите на отделните партии и организации и техните активисти. „Зачестяват посегателствата над скромната материална база и другото имущество на опозицията. Унищожават се агитационни материали, прекъсват се телефонни постове, има много спукани автомобилни гуми и други”. Кандидатите на БЗНС-НП са наричани „зелени гущери”, на БСДП – „костенурки”, на РДП – „глухари”, а на Зелената партия – „щурци”.11

 

18.2. Заплахи

 

Образът на СДС в комунистическата пропаганда на страниците на в. „Демокрация”. Специални хора със специална подготовка да пускат специални слухове. Пазарджик, Велинград, Перник, Кюстендил: „БСДП излиза от СДС”; „Край на премиите на СДС” (за строителите); „Могат да се издигнат кандидатури на членове на БКП (БСП) от СДС”; „Новата власт на СДС ще отнеме земеделските пенсии (на селяните)”; „Следват лагерите” (за комунистите), за граничните райони. Същото и за добавките (27 април 1990 г.)

В Бургас директорът на международния младежки център Василев е уволнил 8 членове на КТ „Подкрепа”. По бързата процедура са им отнети жилищата. Други членове са заплашени (10 май 1990 г.).

В Смолян пощальони разнасят по домовете пенсии с предупреждението: „Ако гласувате за СДС”, ще ви отнемат пенсиите (18 май 1990 г.).

Който си поставя синьо знаме на прозореца, ще бъде глобен от 100 до 500, заплашват от кметството в гр. Кресна (18 май 1990 г.).

Кметовете обещават, че ще включат в избирателните списъци представители на СДС, но не го правят. Плашат възрастните хора, че в СДС са брадати разбойници и като дойдат на власт, ще им вземат пенсиите, няма да има безплатно лечение, земята ще се върне на богатите, а селяните ще бъдат ратаи и аргати (23 май 1990 г.).

В село Ракитина, Благоевградско, кметицата Севда Благоева минава от къща на къща и заплашва селяните, че ако гласуват за СДС, ще ходят боси и без пенсии (26 май 1990 г.).

На предизборно събрание в Свиленград кандидатът за народен представител от този избирателен район Клара Маринова, коментатор в БТ, заявила, че ако „опозицията дойде на власт, хората ще бъдат лишени от пенсии, образованието ще се заплаща, земята ще бъде върната с бой, една операция от апендицит ще струва 1200 лв., а медицински преглед 100-150 лв.” Според К. Маринова опозицията се бори за монархия и Кеворкян бил упълномощен да покани цар Симеон Сакс-Кобургготски. Тя уверила, че „ако бъде избрана, ще защити 21-о и 22-о постановление на Министерския съвет, което опозицията се готви да премахне”.12

Остават 44 дни! „Докато съм тук опозиция няма да има!”, заяви председателят на АПК в Батак. Шофьор на „Волга” 43-66 добави: „В наше село има само бръснач за вас!”

Луково, Софийска област. Здравко Петков, член на БКП (БСП), къса обяви за събрания, заплашва представителите на СДС с изселване или въдворяване в Белене. Секретарката на БКП (БСП) разнася покани за митинги в собственото си предприятие „Агрохимическо обслужване”, Горни Дъбник, Плевенско (24 април 1990 г.).

На 3 юни 1990 г., около 23 часа, „мили хора”, въоръжени с железни пръти и тръби, „крещейки СМЪРТ НА СДС!, извършиха организирана вандалска акция, като едновременно унищожиха витрините на клуб „Единна опозиция”, на централния агитационен клуб на СДС в града, стъклата на Съдебната палата – Перник (може би защото кандидат на СДС в града е председателят на адвокатската колегия в Перник Иван Първанов Павлов), стъклата на сладкарница „Аврора”, стъкла на един РЕП и на няколко места са скъсани и отрязани телефонни кабели”.13

Според СДС комунистите пускат най-невероятни слухове за платено образование и здравеопазване, за лишаване от пенсии, добавки, премии и социални придобивки. Създават зловещия образ на брадатия хулиганстващ „седесар”, който не се спира пред нищо.

Българите няма да се оставят да бъдат уплашени въпреки стратегията на напрежението”, зове заглавието на статия от в. „Демокрация”. Независимо от психическия терор и най-различните средства за всяване на несигурност – а колкото по-несигурен е човек, толкова по-податлив е на манупулация – хората не ще се върнат в тунела на страха. Авторът, Димитър Цанов, пише, че е необходимо да осъзнаем, че всяко насилие, всеки насилствен акт, дори и най-дребният и най-незначителният, е част от всеобщата стратегия на напрежението. Той е в полза само на управляващия елит и е камък срещу крехката сграда на демокрацията в България”.14

Морковът и тоягата са добре вплетени в „агитация по нашенски”. Впрочем всяко едно от тези „средства” си има своето място в кампанията и на най-големите политически сили в цивилизованите страни. Е, може би там морковът е по-сладък, а боят – по-префинен. Заплахите, слуховете, компроматите, досиетата са част от арсенала на всяка уважаваща се партия. Може би не са „техниките”, с които тя би предпочела да се покаже на бял свят, но вършат работа. Дори могат да се окажат по-ефикасни от „чистичките” средства.

Напластяването на мрачния образ, който врагът създава за теб, е много съществена част от митологията ти, защото по такъв начин разкриваш неговите методи за действие – удари под кръста, раздухване на слухове, лъжи, психологически тормоз над твоите симпатизанти или изобщо над хората, които са склонни да пуснат бюлетина за теб. Такъв образ би могъл да има голям успех до момента, в който се окаже, че заплахите, свързани с твоята партия, не се изпълняват.

 

1Владимирова, К. 14 дни до свободата. Предизборна хроника. – В: в. „Демокрация”, 26 май 1990 г.
2Димов, Л. Репортерите съобщават. – В: в. „Демокрация”, 20 май 1990 г.
3Предизборна хроника. – В: в. „Демокрация”, 1 юни 1990 г.
414 дни до свободата. Предизборна хроника. – В: в. „Демокрация”, 26 май 1990 г.
5Пак там.
6Папазов, Д. Предизборна хроника. - В: в. „Демокрация”, 11 април 1990 г.
7Маджев, Н. Карлово. Хроника. - В: в. „Демокрация”, 12 май 1990 г.
8Петър Берон. Маймунски реакции. – В: в. „Демокрация”, 12 май 1990 г.
9Кметът опровергава Берон. – В: в. „Дума”, 12 май 1990 г.
10Жестовете на всички езици звучат еднакво. – В: в. „Дума”, 6 май 1990 г.
11Черкезов, Р. Репортерите съобщават. – В: в. „Демокрация”, 20 май 1990 г.
12Агитация в „стил БСП”. – В: в. „Демокрация”, 29 май 1990 г.
13КС на СДС, Перник, 4 юни 1990 г. Официални протести. – В: в. „Дума”, 5 юни 1990 г.
14Цанов, Д. Българите няма да бъдат уплашени. – В: в. „Демокрация”, 5 юни 1990 г.

 

X

Right Click

No right click