Византия

Управление на цивилните императори

Посещения: 13056

 

Теодора (1054-1056)

 

Tetarteron Theodora sb1838Късото управление на Теодора не можеше, естествено, да остави никакви дири в живота на империята, нито пък да измени особено много насоките, начертани от нейните предшественици. Макар и вече твърде стара, тя проявила необикновена енергия, когато било нужно да се преследват хората, ползващи се с влияние през царуването на Мономах. Мнозина от тях били изпратени на заточение и имотите им конфискувани. Тъй тя искала да си отмъсти за пренебрежението, в което през последните години на Мономах бе държана. Най-характерната черта в царуването на Теодора е голямата неприязън към представителите на армията и военното съсловие. Враждата между военната и гражданска партии, проявена през царуването на Роман Аргир, сега била в пълна сила. В неприятелското си отношение към военните Теодора се водела на първо място от съзнанието за опасността, която те представяли за трона, поради навика си да създават императори. Срещу тях я настройвали освен това и нейните евнуси и духовници, които с право виждали във военачалниците силни конкуренти. На подозрението, с което Теодора се отнасяла съм способните военачалници, се дължи и обстоятелството, дето тя отнела командването на източните войски от по-къснешния император Исак Комнин и поверила тази длъжност на едно придворно нищожество.

Теодора до края на живота си бе останала вярна на себе си и пълна противоположност на своята сестра, която тъй щедро, дори и на стари години, бе готова да даде ръката и сърцето си на всеки, който би спечелил нейното внимание. Затова сетната представителка на Македонската династия бе решила да остане неомъжена. Това нейно решение бе поддържано и от обществото на евнуси и калугери, всред които тя живеела и които се бояха, че издигането на един мъж на престола би могло да тури край на тяхното влияние.

И когато Теодора била на смъртно легло, те я убедили да провъзгласи за свой приемник немощния и абсолютно бездарен старик Михаил Стратиотик.

 

Михаил Стратиотик (август 1056* - август 1057)

 

Стратиотик, според характеристиката, що му дават съвременниците, неспособен сам да управлява, се нуждаел от хора, които да го управляват. Тъкмо това бил разчетът на групата от велможи и сановници, която го била издигнала на престола. Това били придворни бюрократи и евнуси, които гледали на управлението като на средство да се добиват почести и да се създава състояние. Пренебрежението към армията и към лицата, поставени начело, които с цената на тежки усилия защищавали държавата от многобройните ѝ неприятели на изток и запад, се засилило. Военачалниците били изложени на обидни обноски от страна на правителството.

Стълкновението между двете партии било неизбежно. Малоазийските пълководци, оскърбени от отношението на правителството, образували заговор, начело на който застанал Исак Комнин. Цариградското правителство, макар изненадано от бунта, успяло да събере значителни сили измежду западните провинции и ги изпратило в Азия, дето при Никея бил лагера на въстаниците. Тук те провъзгласили за император Исак Комнин. Сражението между войските, останали верни на императора, и тия на бунтовниците, свършило с пълна победа за последните.

На Стратиотик оставал един изход - да абдикира. Кликата обаче, която бе свързала своята съдба с неговия трон, го убедила да предприеме една последна мярка - да почне преговори с Комнин. На последния било предложено достойнството кесар, осиновяването му от Стратиотик с условие да сложи оръжие. Тайно Стратиотик му обещал да го провъзгласи за съимператор и свой наследник.

Исак приел предложението, но събитията, които в същото време се разиграли в Цариград, отишли в съвсем друго направление. Цариградската тълпа, събрана в черквата "Св. София", провъзгласила Комнин за император. Патриархът Михаил Керуларий, за да спаси Стратиотик от по-нататъшни насилия, които при съществуващото настроение били неизбежни, му дал съвет да абдикира и приеме монашеството.

Изоставен от всички, Стратиотик нямал никакъв друг изход. Няколко дена след това Исак Комнин тържествено влязъл в Цариград, посрещнат с ентусиазъм от цялото население.

 

*Началото на царуването е от първата половина на м. септември 1056 г.

X

Right Click

No right click