Византия

Управление на цивилните императори

Посещения: 10552

 

Никифор III Вотаниат (1078-1081)

 

Nicephorus III and chrysostome BnF Coislin79 fol2vКъсото царуване на тоя вече престарял и неспособен човек е изпълнено с редица бунтове и опити за узурпация. Добил властта със съдействието на духовенството, той се постарал да запази привързаността му с всевъзможни щедрости. Но поддръжката на черквата не била достатъчна опора за разклатения трон на един монарх, който бе заел властта по насилствен начин. Мнозина от византийските военачалници гледали на него като на свой равен, комуто щастливият случай само помогнал да се издигне до трона и считали, че те също тъй могат да подирят своето щастие.

Вотаниат освен това бе наследил все още непотушения бунт на Никифор Вриений. Узнал за преврата в Цариград, Никифор Вриений след несполучливия си поход срещу столицата, отново се приготвил, считайки, че новото правителство не ще намери достатъчно сили, за да му се противопостави. И действително, Вотаниат, невярвайки на щастието си, поискал да се разбере със своя съперник, обещавайки му да го осинови и признае за свой наследник. Вярващият в звездата си Вриений обаче не искал да склони. Тогава срещу него бил изпратен младият Алекси Комнин, най-даровитият от тогавашните византийски пълководци. Вриений бил разбит и пленен, а Вотаниат заповядал да го ослепят.

Едва-що бунтът бил потушен, пламнал друг. Като претендент за престола изстъпил Никифор Василакий, стратег на Драч и заместник на Вриений. Под предлог, че събира армия за борба срещу последния, той образувал значителна войска от българи, албанци, печенежки и нормански наемници и заел Солун. Тук той разкрил предприятието си. Опитът на Вотаниат да го примири не сполучил и Алекси Комнин, не успял след поражението на Вриений да се върне в Цариград, получил заповед да се отправи срещу новия претендент. Василакий, обсаден в Солун, бил предаден от гражданите и собствените си войници. Окован във вериги, бил отправен за Цариград, но по пътя пристигнала заповедта за ослепяването му.

През лятото на 1079 г. се явил и трети претендент. Това бил Константин Дука, брат на сваления Парапинак. Той бил изпратен в Мала Азия, за да действа срещу селджукските турци, но се провъзгласил за император веднага щом слязъл на азиатския бряг при Босфора. Той разчитал на Отреда на безсмъртните, образуван от синовете на столичната аристокрация, останал верен на династията Дука. Надеждите му обаче излезли криви. Вотаниат успял чрез емисарите си да убеди "безсмъртните" да се откажат от предприятието си и те се върнали в Цариград, като предали своя император. Константин бил изпратен в манастир.

Една година след това против Вотаниат се вдигнал извънредно богатият и произхождащ от видно семейство Никифор Мелисин. Въстанието избухнало в Мала Азия и Мелисин разчитал на помощта на турците. Някои сведения гласят дори, че той сключил с тях договор, с който им отстъпвал голяма част от земите в Мала Азия. Със значителна армия, съставена предимно от турци, Никифор успял да подчини много от малоазийските градове, които го признали за император.

Вотаниат заповядал на Алекси Комнин да потегли и срещу този претендент. Комнин отклонил тази чест, под предлог, че Мелисин му бил близък роднина и че един негов неуспех би могъл да бъде изтълкуван неблагоприятно. Войските, изпратени срещу Мелисин, били под началството на едно придворно протеже на Вотаниат, евнухът Йоан. Той обаче бил разбит и турците, съюзници на Мелисин, станали фактически владетели на  почти цяла византийска Мала Азия.

Nicephorus III and officers BnF Coislin79 fol2Между това вътрешната политика на Вотаниат настроила твърде много срещу него и влиятелните кръгове на столичната аристокрация. Той неочаквано издигнал като наследник на престола едни свой племенник, който бил достатъчно непопулярен. А най-доверените му хора били от неизвестен произход, за които се знаело само че са славяни. Наричали се Борил и Герман. Влиянието, с което те се ползвали пред престарелия император, било твърде голямо, за да бъде понесено от хората, които бяха си завоювали високо социално-политическо положение във времето на бившата династия.

Накрай против Вотаниат се вдигнал и сам Алекси Комнин. Той бил племенник на бившия император Исак Комнин, а чрез жена си Ирина - дъщеря на кесаря Йоан, брат на бившия император Константин Дука, бил близък сродник на династията на Дуките.

Благодарение на връзките си, Алекси сполучил да обедини около себе си мнозина от най-видните представители на византийската аристокрация. Неговите способности като военачалник му осигурявали привързаността на войниците. За да затвърди тази привързаност, Алекси не се отказвал и от средствата на най-обикновената демагогия.

В това време, застрашена от въстанието на Мелисин, Византия се изложила на опасност и откъм запад. Още при царуването на Парапинак бил уговорен бракът между неговия син и наследник на престола - Константин и дъщерята на норманския херцог Роберт Гвискар, владетел на Южна Италия и Сицилия.

Норманската принцеса, още малолетна била доведена в Цариград, за да ѝ дадат възпитание, подходящо за една византийска императрица. След преврата, късогледият Вотаниат заповядал да затворят Гвискаровата дъщеря в манастир и с това събудил у необуздания норманин дивата жажда за отмъщение. Норманите се готвели за поход срещу балканските земи. Алекси Комнин получил заповед да събере западните войски и се отправи към Албания, дето се очаквал норманският десант. За сборен пункт бил определен Одрин. През това време Алекси вече уредил последните подробности на заговора и се явил в армията си с всички свои съмишленици. Войниците приели с ентусиазъм поканата за поход срещу Цариград. Вотаниат нямал време да се приготви за отбрана, пък и не разполагал с никакви войски, освен придворната си гвардия, състояща се от варяги и немци. Водителят на последните бил подкупен и Алекси влязъл почти без бой в столицата. С Вотаниат било свършено. Опитът му да потърси поддръжката на Мелисин и турците, които стояли на срещуположния бряг на Босфора, дошъл твърде късно. Нему не оставало друго, освен да се отрече от престола и да наметне монашеското расо.

На 4 април 1081 г. на византийския престол тържествено бил провъзгласен Алекси Комнин.