Византия

Вътрешно устройство на Византийската империя (IX - X в.)

Посещения: 16401

Съдебна система

 

Върховен раздавач на правосъдие във Византия бил императорът. Това произтичало от господстващата във Византия представа за него като представител на Бога и въплъщение на върховната справедливост и от друга страна от положението му като най-авторитетен тълкувател на закона.

Към императорския съд обаче се е прибягвало само в особени или крайни случаи. Към него се отнасяли чиновниците, когато трябвало да добият разяснение относно някои специални случаи на своята практика, когато страните в един процес били недоволни от присъдата на обикновените съдилища и най-сетне при изключителни случаи, когато един тъжител не могъл да намери правосъдие или когато искал да се оплаче от произвола на чиновничеството.

Императорският съд, председателстван твърде често от самия император, се състоял от най-видните сановници на столицата, каквито били сенаторите (патриции), протоспатариите и първите лица от антуража на самия самодържец. Решенията на тоя съд били окончателни.

Независимо от императорския съд, в столицата съществували три отделни съдебни ведомства, чиито области били строго разграничени. Начело на всяко едно стояли особени магистрати, които заемали положение между най-видните сановници на държавата.

На първо място между тях е епархът на града (ὁ ἒπαρχος τῆς πόλεως). Той бил първото длъжностно лице в Цариград и освен това, след императора, първият съдия на империята. Длъжността му се считала равна с тази на стратега на провинция. Неговата компетентност се простирала над всякакъв вид престъпления и над всички граждански правни сделки, извършвани в столицата и в един район от сто километра вън от нея. Специално на неговата юрисдикция били подчинени въпросите по освобождаване на робите, по настойничеството, брака и обществения морал; от него зависели и разните търговски или занаятчийски корпорации. Той изпълнявал службата си в преторията - префектурата на града, както бихме казали на днешен език.

Но неговите функции не били строго съдебни. Той бил началник и на столичната полиция и се грижел за реда и спокойствието в града. При претория имало и затвор, в който се държели престъпниците. Като представител на града той вземал участие в дворцовите тържества и монархът чрез него изразявал своята воля на столичното население. Когато императорът напущал по някаква причина столицата той възлагал нему управлението и върховната власт.

При тъй широката си компетентност и големи права, епархът от една страна бил отговорен за всички безредици, с които бил тъй богат животът на неспокойната столица, а от друга страна бил личността, върху която столичното население изливало омразата си от непопулярното управление на даден император.

В службата си епархът имал двама помощници, които от своя страна били непосредствени началници на масата служители в цялото ведомство. Единият носел обикновено названието помощник (σύμπονος) и завеждал административно полицейското отделение на претория, другият се наричал логотет на претория (λογοθέτης τοῦ πραιτορίου) действал като началник на съдебната част и замествал епарха като съдия, когато бил болен.

Като полицейски чиновници, подчинени на епарха, се споменават т.нар. епискепти или епопти - надзиратели, които били длъжни да проверяват мерките и теглилките, употребявани от цариградските търговци и да им поставят официален печат. В по-широк смисъл те били инспектори на пазара, длъжни да контролират дали се спазват правителствените наредби относно цената на продуктите, вноса и износа, процедурите на производството, с една дума всички подробни ограничения и норми, които били издадени от властта и за които добиваме представа от Едикта на Лъв VI (Книгата на епарха).

Полицейската служба пък, подчинена на епарха, била оглавявана от центурион (κεντουρίων).

В дейността си като съдии епархът и неговият помощник (σύμπονος) били подпомагани от т.нар. квартални (участъкови) съдии (κριταὶ τῶν ρεγεόνων). Всеки един от 14-те участъка, на които била разделена столицата, се намирал под ведомството на такъв съдия. Дали обаче те действали самостоятелно или от името на епарха и дали техните решения били обжалвани пред него или не, за това нямаме известия. Знае се, че в Юстинианово време вместо тях имало 12 съдии, които съдели в Хиподрома и които според това се нарича κριταὶ τοῦ βήματος.

Наред с епарха в Цариград през тая епоха намираме и друг един висш магистрат със съдебнополицейски функции. Това бил квесторът (ὁ κουαίστωρ, ὁ κουέστωρ). Различието между него и епарха било главно в това, че юрисдикцията на квестора засягала предимно чужденците, живеещи в столицата, каквото и да било тяхното положение, произход и националност.

Всеки такъв чужденец, пристигнал в Цариград, бил длъжен да се представи в квесторската канцелария и да даде сведения защо е дошъл, откъде иде и колко време ще остане там. От този момент чужденците се намирали под надзора на квесторските чиновници, които следели те да не се занимават с някаква друга работа и да не останат в града по-дълго време, отколкото им било позволено. От квестурата също тъй се следяло да не би в града да идват без работа хора от провинцията, които само биха увеличили бездомните и неспокойни слоеве на столичното население. Ако такива провинциалисти оставали без работа или се отдавали на просия, те бързо бивали отстранявани и разпращани по родните им места.

В присъствието на квестора се отваряли завещанията и той заверявал автентичността на разните видове документи. Поради това като съдия имал подсъдни случаите за всевъзможните фалшификации на документи. При изпълнение на длъжността си квесторът бил подпомаган от многобройни агенти - скептори (σκέπτωρ) и писари.

Третото съдебно ведомство в Цариград било на завеждащия петициите (жалбите) (ὁ ἐπί τῶν δεήσεων). Неговата длъжност била да приема просбите, отправени до императора от неговите поданици и да му ги докладва. Петициите, подавани от провинциални жители, били приемани от специален чиновник, какъвто е имало във всяка тема и който ги препращал на своя шеф в столицата.

В помощ на правосъдието във Византия имало две съсловия - на адвокатите (συνήγοροι) и на т.нар. табуларии (ταβουλάριοι). За социалното положение и длъжностите на първите не са запазени никакви известия. Знае се само, че те образували специална корпорация, чийто вътрешен живот и отношения били регулирани от властта. За корпорацията на табулариите сведенията черпим от Книгата на префекта. Табулариите се занимавали с приготвяне на заявления на частни лица до органите на властта, с писане на актове, завещания, договори и т.н. Тяхната работа изисквала специална подготовка и затова званието табуларий могло да се добие след предварителен изпит. Издържалият успешно изпита бил приеман официално в корпорацията на табулариите, която била представена от примикюр. За работата си получавали определен хонорар от лицата на които вършени услугата, като от своя страна плащали на своите писари. Размерът на заплатата бил също определен - по два кератия на една номизма.

Корпорации на адвокатите и на табулариите имало не само в столицата, но и в провинцията.

Що се отнася до устройството на съдебната власт в провинциите, данните, които имаме, са твърде малко и съвсем недостатъчни. Известно е само, че във всяка тема, навярно пръснати из нейните градове, имало провинциални съдии (θεματικοί), на които били подсъдни дела от граждански и углавен характер. Като апелационни инстанции за тях служели съдът на цариградския епарх и върховният императорски съд.