Средните векове

Монголска империя

Посещения: 7010

 

Йордан Николов

 

1Подир залеза на Арабския халифат (661 — 1055), първата голяма завоевателна държава през ранносредновековната епоха на Земята, през XII — XIII в. изпъкнала друга велика сила, която променила посоките на живота в Азия и Европа — Монголският хаганат. Възникнала под формата на хаганат, монголската държава се превърнала в огромна, всепобеждаваща империя. Една грандиозна държавна система, която трудно се вмества в традиционните мащаби на средновековния свят. По военен потенциал, по завоювани пространства, по политическа мощ тя нямала равна на себе си, поради което не може да бъде сравнявана с нито една държава, която водела борба за отстояване на социалната си самобитност.

Прочети още...

Арабски халифат

Посещения: 8570

 

Йордан Николов

 

Arabian peninsula definitionАрабският полуостров, върху който възникнал едноименният халифат, е разположен на територия, обхващаща 3 милиона квадратни километра и се равнява на една четвърт от земите на Европа. Заселен бил от най-стари времена с араби, които се занимавали със земеделие и скотовъдство. Социално-икономическото развитие на полуострова протичало неравномерно. Това се дължало на различните, физико-географски условия, които оказали решаващо влияние върху начина на живот на отделните арабски племена, върху техния поминък, бит и култура.

Прочети още...

Битката при Анкара, 28 юли 1402 г.

Посещения: 7688

 

Джъстин Мароци

 

Из „Тамерлан – завоевателят на света“

Превод: Любомир Грозданов

 

472px Tamerlan2Около 10 часа сутринта на 28 юли 1402 г., от един от хълмовете, окръжаващи долината, старият владетел наблюдавал своята армия. Много хора се били събрали на равнината Чибукабад, североизточно от Анкара, подобно на ужасно мръсно петно. Под сияйните слънчеви лъчи пред него били строени толкова дълги редици конни стрелци, че краят им се губел във вълнистата мараня. Всеки воин очаквал сигнала да се впусне в битка. Те били двеста хиляди професионални войници, събрани от всички краища на  обширна му империя, от Армения до Афганистан, от Самарканд до Сибир. Тези уверени, дисциплинирани войници получили закалка в пламъците на множество битки. Те не знаели поражение…

Прочети още...

Кръстоносни походи

Посещения: 17164

 

Йордан Николов


ModlicisekrizakКатастрофалното поражение, което нанесъл селджукският султан Алп-Арслан (1063 — 1072) над армията на византийския император Роман IV Диоген (1068 — 1071) при езерото Ван, недалеч от арменския град Манцикерт на 26 август 1071 г., имало исторически последици за Изтока и Запада. Огромната войска на императора от печенези, узи, нормани и от български отряди била напълно разбита, а самият владетел попаднал в плен. В Константинопол побързали да изберат на престола Михаил VII Дука (1071 — 1078), който отказал да изпрати искания от султана откуп за освобождаването на задържания в плен император. Не след дълго Алп-Арслан освободил Роман Диоген, но като се завърнал в империята, той бил заловен от агентурата на новия владетел. Не друг, а сам император Михаил VII Дука се разпоредил Роман да бъде арестуван, ослепен и затворен в тъмница.

Прочети още...

Иран при Сефевидите

Посещения: 1218

 

 Йордан Николов

 


Safavid Empire 1501 1722 ADТретата по големина държава в Азия (след Китай и Индия) — Иран1, преминала през кризата на вътрешните противоречия и навлязла в зенита на своето могъщество при династията на Сефевидите. Двете названия на населението — иранци и перси — имат своя история.

От най-древни времена иранските племена се наричали „арии“, а страната си назовавали „Арян“. Политонимът „перси“ бил даден от гърците, които с него обозначавали жителите от югозападните области на Иран. Перса или Паруса се превърнала в люлка на държавите от Ахеменидите и Сасанидите. Във Византия, Централна и Западна Европа, а също и в Америка областта Парса или Персия била тъждествена по традиция на Иран. Така се наричала тя и в страните на Близкия, Средния и Далечния изток. Персийският език получил името си от думата „парс“, „персиец“, модифицирана под влиянието на арабската фонетика във „фарс“, оттам — „фарси“.

Прочети още...

Славянският свят и Персия през ранното средновековие

Посещения: 6523

 

Иван Дуйчев

 

Превод от италиански: Пенка Данова

 

 Derafsh KavianiПрез дългия период на класическата древност и на ранното средновековие голямата и почти вечна антитеза Изток-Запад се проявяват както във военнополитически план, така и в културен, чрез противопоставянето на Римската империя, а в по-късен период на Източната Римска империя и Персия. В праисторическо време славяните населяват територии, разположени в непосредствена близост с иранския свят и едва по-късно се преместват на запад, за да се установят на европейския континент, като се доближават постепенно до гръко-римските и германските народи. Това отдалечаване от иранската сфера обаче не означава прекъсване изцяло на връзките с Персия и нейната цивилизация. Появата на славяните по границите на съвременна Източна Европа съвпада с острата криза и постоянните войни между Източната Римска и Сасанидската империя, водени от началото на VI в. от н. е, до първите десетилетия на следващия век. Наемници в константинополските легиони, следователно врагове на Персия, или пък нейни съюзници, т. е. противници на василевсите, славяните много често биват обвързвани с голямата борба на двата политически колоса от онова време. Излишно е и да наблягаме на факта, че историческите събития, свързани с последния период на разцвета на старата Персийска империя, преди разгрома й от войските на император Ираклий (610-641) и преди арабското нашествие от средата на VII в., не биха получили цялостно осветление, ако не се вземе предвид участието, което славяните имат в световния конфликт между Византия и Персия.

Прочети още...

Кралство Полша

Посещения: 2205

 

 Йордан Николов

 

Alex K Kingdom of Poland.svgНай-старото известие за съществуването на голяма държавна организация в земите на Полша принадлежи на „Пространното житие на архиепископ Методий“, написано от св. Климент Охридски. По-конкретно става дума за държавата на висляните, възникнала в териториите на Малка Полша. Самият текст в житието на св. Методий дословно гласи: „Един езически княз, много силен, който седеше у висляните, се подиграваше с християните и им правеше злини. (Методий) прати при него да му кажат: „Добре ще е за тебе, синко, да се покръстиш доброволно на своя земя, за да не бъдеш покръстен по принуда като пленник на чужда земя; тогава ще си спомниш за мене“. Така и стана“.

Прочети още...

Хазарски каганат

Посещения: 1612

 

Йордан Николов


 Каганатът бил своеобразна държавна формация на хазарите, тюркоезичен народ, навлязъл в пределите на Източна Европа от Западноприкаспийските степи през IV в. Възникнал през средата на VII в., той бил възглавяван от каган. Териториите, върху които изградил своя държавен живот, включили Долното Поволжие и източните райони на Северен Кавказ. Зараждането му се намирало във връзка с разпадането на Тюркския каганат (552—745), основан в Централна Азия от Ашина — хунски вожд, чиято династия успяла да се задържи начело на каганата. До началото на VIII в. столичен град на обединението бил Семендер в Дагестан, а след това — Итил на Долна Волга.

Прочети още...

Средновековна Индия

Посещения: 1841

 

Йордан Николов

 

640px India 78.40398E 20.74980NВ сложната преходна епоха от стария свят към средновековието Индия продължила да бъде една от най-големите държави в Югоизточна Азия. Това се дължало не само на етническия потенциал, с който разполагала, но и на традициите в обществения и политическия живот, на стратегическото ѝ положение, на материалните ресурси, които притежавала. „Индийският народ — пише Херодот — е най-многочисленият от всички народи“. Това заключение на големия историк на Елада не било лишено от основания, макар да било получено по линия на опосредствана информация, а не на непосредствени наблюдения. По изчисленията на историците, които не претендират за абсолютна, а за относителна точност, в началото на новата християнска ера населението на Индия наброявало около 50 млн. души. В сравнение с другите държави тя била многолюдна страна, една от най-многочислените в тогавашния свят. Това становище се споделя и от китайския монах-пътешественик Сюан Цзян, който посетил Индия през 629 — 645 г. и разказва, че населението на страната било многобройно, селата големи и разположени близо едно до друго.

Прочети още...

Китайска империя

Посещения: 1776

 

 Йордан Николов

 

China 5Китайската държава била една от онези големи, водещи обществени институции в Азия, които преминали от стария към средновековния свят с общо взето запазени структури на управление, с оцеляла култура и цивилизация, надмогнали разорителните набези на варварите. Възглавявана от династията Цзин (265 — 420), империята наследила и продължила първата историческа държава Шан-Ин начело с едноименна монархическа фамилия със столица Ин, възникнала върху териториите на древен Китай през XVI в. пр. Р. Хр., завещала най-старите писмени извори — йероглифната писменост. Ранносредновековната Китайска империя в най-голяма степен приложила принципа за континюитета, за приемствеността във всички основни сфери на обществения живот: политическата, административната, социалната, етническата, религиозната, културната. Дворцовият преврат през 9-тата година на сановника Ван Ман, който убил малолетния император и заел престола, преустановил управлението на династията Хан (206 — 9) и поставил началото на новата династия Цзин. Той по същество сменил само династията, но запазил имперската форма на управление.

Прочети още...

Монголия след Тамерлан

Посещения: 962

 

Йордан Николов

 


Liu Kuan Tao JagdЕдна друга велика сила — могъща феодална империя в Източния свят Монголия, заела водещо място в историческия процес и определяла основните насоки в развитието на тогавашните отношения1. Заселили се в необятните пространства от Байкал и предпланините на Ханган до полите на Тян-Шан, от изворите на Енисей до зъберите на Великата китайска стена, монголците оказвали решаващо влияние върху съдбата на най-големите държави — Китай и Индия, а наред с тях и на редица други страни. Монголската династия Юан (1271–1368) управлявала Китай, обхванат от организационната система на монголските държави. В края на XIII и началото на XIV в. монголците завладели Северна Индия и достигнали градовете Лахор и Делхи. През 1389–1399 г. предводителят на монголците Тимур (Тамерлан/1370–1405) нахлул със 100-хилядна армия в Индия, завладял Пенджаб, разрушил Делхи и подложил на масово избиване населението.

Прочети още...
X

Right Click

No right click