Средните векове

Дуклянската държава и жупаните на Рашка

Посещения: 2993

 

Христо Матанов

Средновековните Балкани. Исторически очерци, С., 2002



518px Kraljevina Duklja za vrijeme BodinaЕдна от особеностите на византийската власт на Балканския полуостров през ХI-ХII в. се състояла в това, че империята никога не могла да наложи реално своята власт във всички кътчета на полуострова. Формално под управлението на Константинопол след 1018 г. се намирали земите в Босна, Рашка и Дукля (Диоклея). Те всъщност попаднали под византийска власт поради обстоятелството, че в края на X и началото на XI в. били включени в българската държава. В тези земи обаче поради труднодостъпния им планински характер византийската власт никога не успяла да се наложи стабилно и трайно. В тях почти непрекъснато съществували островчета на политическа автономия. Най-изявен бил този процес в Дукля. Тази населена от сърби област била поредната „славиния“, която се събудила за самостоятелен държавен живот в края на X и през XI в. През по-голямата част на единайсетото столетие Дукля се управлявала от свои князе и се консолидирала като самостоятелна държава. В определени периоди дуклянските князе владеели - реално или теоретично - Захълмие, Требине, Рашка и Босна. Поради тази причина времето на съществуване на Дуклянското княжество може да се определи като период на „дуклянската хегемония“ в средновековната история на сърбите.

Прочети още...

Византийската реконкиста и Балканите

Посещения: 7676

 

Христо Матанов

Средновековните Балкани. Исторически очерци, С., 2002

 


Византия: ограниченият триумф

 

Byzantine Macedonia 1045CE.svgУспоредно с укрепването на византийската монархия и с изграждането на нейните институции, към средата на Х в. империята - за пръв път от бурната епоха на Великото преселение - почувствала отслабване на външния натиск. Византия устояла на амбициозната политика на българския цар Симеон и успяла да подобри отношенията си с неговия наследник цар Петър. Голям успех за нея било окончателното ликвидиране на арабската опасност, която векове наред изсмуквала по-голямата част от имперския военен и икономически потенциал. На азиатските си граници Византия получила близо едновековна мирна пауза, която нейните управляващи използвали, за да укрепят позициите на империята на Балканите. Преведено на езика на византийската политическа доктрина, това означавало настъпление срещу българската държава, която символизирала ограничаването на византийските сфери на влияние по Долен Дунав. В Константинопол помнели добре униженията, които ромейската политика е трябвало да преглътне с признаването на България и с плащането на данък на нейните владетели. Със самочувствието на потенциални владетели на християнското икумене, византийските василевси изчаквали търпеливо времето, когато са можели да получат реванш. Възстановяването на имперските владения по Среден и Долен Дунав за ромеите символизирало връщане към времето отпреди масовото нахлуване на славяните и възстановяване на нормалното за тях статукво.

Прочети още...

Ранносредновековните балкански държави (VII-Х в.)

Посещения: 7068

 

Христо Матанов

Средновековните Балкани. Исторически очерци, С., 2002



Византия: обновеното наследство

 

Byzantiumby650AD ruПрез първата половина на VII в. Византия била подложена на тежки изпитания. Освен масовото славянско заселване на юг от Дунав и унищожаването на византийските държавни, църковни и обществени структури на Балканите, империята трябвало да води тежки войни с перси и араби по източните си граници. Те също довели до тежки загуби. Мощният арабски завоевателен устрем отнел на Византия най-богатите ѝ източни територии: Египет, Сирия, Палестина, Месопотамия. Основните защитни усилия на ромеите били насочени към Мала Азия и несъмнен техен успех бил нейното трайно задържане под скиптъра на ромейските василевси. Векове наред тъкмо този азиатски полуостров ще бъде основен резервоар на икономически и човешки ресурси за империята.

Прочети още...

От Античност към Средновековие. Нашествия и етнически промени през VI-VII в.

Посещения: 1271

 

Христо Матанов

Средновековните Балкани. Исторически очерци, С., 2002

 

Славяни, прабългари, авари и
Източната Римска империя до началото на VII в.

 

Slavjane na Balkanah 1Източната Римска империя, наричана в научната литература с условното название Византия, пострадала по-малко от варварските нашествия, отколкото Западната Римска империя. Въпреки това и тя трябвало да устоява на огромния натиск на различни варварски племена. В борбата на живот и смърт Източната Римска империя понесла големи загуби, но благодарение на благоприятното си географско положение и богатите си източни провинции успяла да се съхрани като държавен организъм. Нейното оцеляване било събитие с решаващо значение за съдбата на Балканите и Предна Азия, както и за окончателното оформяне на облика на европейско-азиатския средновековен свят.

Прочети още...

Балканският полуостров в периода на късната Античност

Посещения: 883

 

Христо Матанов

Средновековните Балкани. Исторически очерци, С., 2002

 

Население

 

371px Balkan Fires Earth from Aqua EOS PM 1 2007 07 25Когато Римската империя сложила ръка на Балканския полуостров през Ι-II в. сл. X., неговите територии били населени от няколко значителни етнически масива. В южните части на полуострова до линията Южна Тракия - Южна Македония - Южен Епир живеели основно гърци. Гръцката колонизация по бреговете на Черно и Адриатическо море създала гръцка крайбрежна диаспора практически по всички балкански морски брегове от Далмация до Северното Черноморие. Чрез нея се осъществявало широкомащабно културно и икономическо влияние на високоразвитата гръцка цивилизация върху останалите народи на полуострова.

Северозападните Балкани от бреговете на р. Дунав до бреговете на Адриатика били населени от илирийските племена. Някои от тях живеели и в югоизточните части на Апенинския полуостров. Археологическите разкопки показват, че в средата на илирийските племена съществували сериозни различия в материалната култура. Поради това някои изследователи смятат, е под събирателното название илири са се криели отделни племенни групи със сходен език и с разнообразни традиции в областта на материалния живот и културата.

Прочети още...

Македония през погледа на един византийски учен

Написана от Кристиян Ковачев
Посещения: 1399
 
Откриването на един „нов” и „непознат” свят:
географската област Македония през погледа на Никифор Григора

 

Тази статия цели да запознае читателите с една личност, склонна да обобщава като всеки византийски пътешественик видяното, но и да изпитва типичното за средновековния човек чувство на страх. Това е една личност, която преоткрива един „нов” и „непознат” свят в географската област Македония. Става въпрос за Никифор Григора (ок. 1295-1360) и за това, което той ни е оставил като описание на пътя си към сръбския монархически двор.

Прочети още...

Многообразие и съперничество. Избрани студии за обществото и културата във Византия и средновековна България

Посещения: 10102

 

ЦЕНТЪР ЗА СЛАВЯНО-ВИЗАНТИЙСКИ ПРОУЧВАНИЯ "ИВАН ДУЙЧЕВ"

КЪМ СУ "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"

 

STUDIA SLAVICO-BYZANTINA ET MEDIAEVALIA EUROPENSIA

VOL. IX

 

shrainer large

 

ПЕТЕР ШРАЙНЕР

 

МНОГООБРАЗИЕ И СЪПЕРНИЧЕСТВО

 
Избрани студии за обществото и културата
във Византия и средновековна България

 

Научен редактор:

доц. д-р Милияна Каймакамова

 

Превод: Вася Велинова

 

Прочети още...

Възникване на воеводствата Влашко и Молдова

Посещения: 6034

 

Христо Матанов

 

356px Basarab I of WallachiaПрез целия XIII в. обстановката в Карпатско-Дунавския регион оставала динамична и сложна. Развитието му зависело от сложно преплитане на политически фактори и от непредсказуемостта на номадския свят, който продължавал да господства в района на Северното Черноморие. В Трансилвания, където Първата българска държава имала силни позиции, в разглеждания период господството на унгарската монархия било неоспоримо, макар че властта на унгарските крале тук невинаги била пряка и стабилна. Областта била със статут на „воеводство", което имало значителна автономия, а населението й било доста пъстро. Освен власи и унгарски колонисти тук били заселени още саксонци (саси) от Южна Германия и от поречието на Рейн, които се занимавали с разработването на рудните богатства. От Трансилвания много от тях извършвали „вторична миграция" към Балканите и се установявали в България, Сърбия и в Босна. Развитието на рударството в балканските земи дължало много на тези европейски преселници, които освен рударска технология донасяли със себе си идеята и практиката на автономния градски живот.

Прочети още...

Мелник в доосманския и ранноосманския период

Посещения: 2739

 

I. Средновековен Мелник

 

Възникване, название, географски особености

 

640px MelenikoВъзникването на града Мелник не може да се установи с точност, поради липса на достатъчно сведения. Предположения могат да се правят въз основа на самото наименование на селището. Името на град Мелник има чисто славянски произход. То идва от старинната славянска дума мел - бяла глина, креда, с която се означават скалите, всред които е разположен градът. По своя произход името на селището е сродно с наименованието на славянското племе мелинги, което от VIII в. насам живеело по склоновете на планината Тайгет в Пелопонес.

Славянският произход на името на Мелник подсказва, че селището възникнало на това място като поселение на български славяни през най-ранното средновековие.

Прочети още...

Югозападните български земи през XIV век

Посещения: 31203

 

ХРИСТО МАТАНОВ

 

На родителите ми

 

1В книгата е изследвано историческото развитие на югозападните български области, населени изключително с българско население, по време на един неблагоприятен в политическо отношение период — периода на сръбската власт, на независимите и полунезависими феодални княжества и на османското нашествие.

Трудът е написан въз основа на византийски, сръбски, български и османски исторически съчинения, грамоти, епиграфски паметници, документи от Дубровнишките архиви.

 

Прочети още...

Под сянката на полумесеца

Посещения: 17726

 

Христо Матанов

Средновековните Балкани. Исторически очерци, С., 2002

 

mehmed divanЗа османската държава поражението при Анкара не било обикновен военен неуспех, а изпитание за нейната жизненост. Образувана в резултат на непрекъснати успешни завоевания, през лятото на 1402 г. тя се оказала на ръба на пропастта. Първата в историята ѝ военна катастрофа от подобен мащаб изкарала на повърхността всички заглушавани до този момент противоречия в нейния социален и държавен организъм. През първите две десетилетия на XV в. се решавал въпросът дали османската държава има бъдеще или не. Пред нея стояла дилемата да сподели съдбата на много други средновековни политически обединения, продукт на номадски завоевателен устрем, или да се превърне в ислямска империя. Борбата между тези алтернативи се материализирала по типично средновековен начин чрез борба за власт между Баязидовите синове. Те, съзнателно или не, групирали около себе си обществените сили, олицетворяващи различните пътища на османското развитие. С особена острота се очертал един дълбок социален конфликт между османската върхушка и номадско-патриархалната традиция на племенните опълчения. На дневен ред - много по-остро отпреди - застанал проблемът за облика на османското общество. В неговото решаване се оказали замесени съществуващите все още балкански християнски държави. Техните владетели трябвало да избират подходящ политически партньор сред враждуващите османски принцове. За тях и за вече покореното християнско балканско население подобен избор имал съдбоносно значение.

Прочети още...
X

Right Click

No right click