Средните векове

Света гора и другите православни манастирски общности

Посещения: 2610

 

Христо Матанов

 

320px Zografou2В периода на османската експанзия на Балканите светогорската манастирска общност изживяла противоречив етап от своето развитие. От една страна, тя затвърдила своята роля на водещ православен религиозен и културен център на средновековните Балкани. Оттук продължавали да идват основните импулси в културното развитие на балканския православен свят. Атонските манастири не преставали да бъдат основни книжовни средища, които диктували насоките на книжовния живот с православна насоченост във Византия, България, Сърбия и във всички балкански области с преобладаваща православна традиция. Светогорското монашество още от самото начало прегърнало идеите на исихазма и направило много за разпространението му в целия православен свят. От друга страна, светогорските манастири се оказали замесени в сложните политически и църковни отношения на Балканския полуостров в тази епоха, което понякога носело облаги, а понякога създавало рискове. Както балканските държави, така и светогорската монашеска република страдала от османските нашествия и в края на краищата била принудена да признае османската власт.

Прочети още...

Венецианските, генуезките и латинските владения на Балканите

Посещения: 2793

 

 Христо Матанов

 


В периода от възстановяването на Византия до края на първата гражданска война в 1328 г. императорите в Константинопол се опитвали да намалят венецианското присъствие във византийско-балканския ареал и влиянието на венецианската политика в региона чрез поощряване на генуезкото настаняване в Проливите, в Черно море, по малоазийското крайбрежие и в островите от Източна Егея. Венецианска Романия претърпяла значителни щети, но в общи линии, запазила своя облик и влияние. Византийската политика за контриране на венецианското надмощие довела до това, че на нейна територия и в нейни води започнало жестоко съперничество между двете италиански морски републики, известни в цяла Европа и в Средиземноморието с непримиримостта си една към друга. В основата на конфликта лежало търговското съперничество, но към него се прибавяли и фактори от „идеологическо" естество.

Прочети още...

Църковна организация и манастирски живот на Балканския полуостров в края на X и през XI в.

Посещения: 1756

 

Христо Матанов

 


StuditeУспоредно с укрепването на византийското самодържавие укрепвала своите позиции и византийската църква. Тлеещият конфликт с Апостолическия престол в Рим карал византийските духовници да търсят нови аргументи в полза на каноничността на константинополското патриаршеско достойнство. Спорът за първенство в християнския свят излязъл извън сферата на църковно-историческата аргументация, в която основният пункт бил свързването на патриаршеския статут на епископите на „Новия Рим" с императорската титла на неговите владетели. Старата теза, че Константинопол имал свой патриарх, защото бил столица на империя и по силата на правилото „царство без патриаршия не може", вече не била достатъчна. Търсели се чисто църковни аргументи, които да покажат, че „Новият Рим" не е център на патриаршия само по императорско благоволение. Първоначално се твърдяло, че Константинопол бил наследник на архиепископската катедра в Ефес, основана от св. Йоан. През ΙΧ-Χ в. популярна станала идеята за „апостолическия" произход на Константинополската катедра. Тази версия намирала подкрепа в някои апокрифни документи от раннохристиянския период, според които при своите пътувания св. апостол Андрей, брат на св. апостол Петър, минавайки през Босфора и Тракия, ръкоположил първия епископ на Византион Стахий.

Прочети още...

Балканите и кръстоносните походи

Посещения: 5587

 

 Христо Матанов

 

clermonВъв времето, когато император Алексий I Комнин укрепвал своята власт във Византия, в Западна Европа се сложило началото на едно емблематично за Европейското средновековие явление: кръстоносните походи. По призива на папа Урбан II (1088-1099 г.) на събора в южнофренския град Клермон през 1095 г. десетки хиляди хора през следващите години, десетилетия и векове потегляли към Йерусалим. Първоначалната им цел била да освободят Светите места от мюсюлманите, а после - да защитават образуваните там „кръстоносни държави". Векове наред идеята да се освободи и защити Гробът Господен от неверниците вълнувала умовете на западноевропейските хора - от кралете, папите и благородниците до дребните рицари, селските свещеници и селяните. Десетилетие след десетилетие тази идея доминирала европейската политика, династическите връзки, църковните отношения. Изоставянето на родния дом, село, град, манастир и др. в името на освобождаването на Йерусалим се смятало за доброволно „заточение в името на Христа" (peregrinus Christi), а хората, обединени от обета да освободят Гроба Господен, били смятани за „Христово войнство" (militсa Christi). Водела ги освен религиозната ревност още и явната или скритата надежда, че на Изток ще намерят по-добър и охолен живот. По пътя към бленуваните Свети места от глад, болести или в сражения с неверниците загинали десетки хиляди европейци. Тези, които оцелявали, донасяли в родината си нови навици и нов светоглед. В резултат на кръстоносните походи европейският свят разчупил дотогавашната си затвореност и открил нови хоризонти за своето развитие.

Прочети още...

Сърбия в борбата за византийското наследство

Посещения: 7276

 

 

Извори и историография

 

Познанията ни за сръбската история в периода ХІІ – ХІІІ в.се основават на сръбски и несръбски извори от различен вид. Сред тях водещо място заемат съчиненията на сръбските книжовници от тази епоха, които описват историческите събития с по-голяма или по-малка точност и изчерпателност. Картината се допълва от съобщенията, съдържащи се в произведенията на византийски и западноевропейски автори.

Прочети още...

Заселническа (репопулационна) политика в Истанбул по времето на Мехмед II Фатих

Посещения: 705

 

Георги Тодоров

 

Статията е публикувана в списание "Времена", бр. XV, януари, 2019 г.



Zonaro GatesofConstВсяка война в човешката история води до множество изменения на факторите на, а и самите воюващи страни. Освен териториалните и икономически изменения и сътресения, един важен, но скрит фактор, тясно обвързан с поствоенното възстановяване на териториите, е репопулацията на (най-често) големите градове, административни или държавни центрове.

Репопулацията представлява процес на принудително или доброволно заселване на население – групи, индивиди или цели общности – от едно място на друго, с цел подобряване икономическите характеристики на заселваната област.1 Процесът е тясно обвързан с политики, които го поощряват и подкрепят – по-ниски или освобождаване темпорално или за постоянно от определени данъци, безплатни жилища и нивя, повече възможности за развитие - личностно и икономическо – особено ако заселваната област е от стратегическо важно значение или е замисляна като бъдещ държавен център (столица).

Прочети още...

Османската империя 1300 - 1481

Посещения: 17547

 

КОЛИН ИМБЪР

 

ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ

1300 - 1481 г.

 

Научна редакция: Хр. Матанов, Евг. Радушев

Превод: Катерина Георгиева

 Ottoman empire.svg

Териториална експанзия на Османската империя.

Автор: André Koehne Лиценз: CC BY-SA 3.0

 

Благодаря на предишните и настоящите преводачи и издатели на текстовете, които използвах за написването на тази история. Благодаря също на учените, на чиито трудове често разчитах. Бих искал специално да посоча новаторските и в същото време изчерпателни работи на Халил Иналджък за османския петнадесети век и съчиненията на Елизабет Захариаду, Джордж Т. Денис и Виктор Менаж. Те съчетават педантичната точност с широко историческо въображение - мога само да им завиждам, но не и да се меря с тях. На Виктор Менаж съм задължен за публикуваните изследвания, без които не е възможно и да се мисли за написването на ранната история на Османската империя, и наред с това - че ми позволи да използвам някои негови неиздадени материали. Признателен съм му също за твърде насърчителните забележки, когато бях склонен да изоставя проекта. Благодаря още на Бил Брайс за помощта по отношение на картите; на Тереза Паскевиц, Гордън Нийл, Хари Лeсър и Филип Александър - за превода на гръцките текстове в множеството случаи, когато слабите ми познания по езика се оказваха недостатъчни, и на Розмари Морис, която ми разкри тайнствените византинизми на тези извори. И на други - преди всичко, на съпругата ми - за куража. Особено ценни и приятни за мене бяха ласкавите коментари на Джулия Аштиани върху ръкописа и най-вече нейните думи „всички герои тук, без изключение, са съвършено отвратителни“. Това ме убеди, че съм обрисувал точно политиката през Късното Средновековие.

К. Имбър

Прочети още...

Мехмед II Завоевателя

Посещения: 4362

 

Илбер Ортайлъ


Gentile Bellini 003На 30 март 1432 г. се ражда син на султан Мурад II. В началото дори е съмнително дали това дете ще стане принц, но поради произтеклите събития и смъртта на брат му той е принуден на много ранна възраст два пъти да възседне престола. Два пъти възсяда трона на смятаната вече за империя османска държава, и първия път, отстъпвайки го на баща си, се оттегля като санджакбей на Маниса, по-точно на Сарухан. (Маниса тогава е столица на Сарухан.) Повторното възкачване на престола от един младеж е случай, за който дори не можем да кажем, че е изключително рядък, той си е единствен.

Но този 21-годишен младеж през 1453 г. обсажда една голяма столица, смятана за метропола на тогавашния свят и споменавана единствено като полис (град), и спечелва една славна победа. Освен градовете Дамаск (чиято звезда в ислямския свят започва да угасва), Багдад и проспериращия Кайро, Исфахан в далечен Иран и Нишапур, по онова време в цяла Европа няма по-голямо поселище, което би могло да се нарече град. Мястото, за което говорим, е Константинопол. За да го покори, 21-годишният владетел построява за четири месеца крепостта „Румели Хисаръ".

Прочети още...

Османската държава след битката при Анкара. Междуцарствие и възстановяване

Посещения: 2066

 

 

bayazid timurРазгромът при Анкара поставя на изпитание съществуването на Османската държава. След този съкрушителен удар тя се разпада на два големи дяла – европейска и азиатска част. В Анадола обаче османската власт е почти напълно ликвидирана. Армиите на Тамерлан продължават завоеванията, след които остават развалини и пирамиди от човешки черепи. В 1403 г. страшният завоевател замисля план за прехвърляне на войските си в Европа. За велико щастие на османлиите, той най- неочаквано се връща в Самарканд, където през 1405 г. склапя очи.

Прочети още...

Възникване и възход на Османския бейлик

Посещения: 4400

 

Османската държава възникнала в Западна Мала Азия върху развалините на две могъщи империи - Византийската и  Селджукската. През 1071 година след злополучната за ромеите битка при Манцикерт, селджукските турци отнели от империята почти цяла Мала Азия и създали Румския султанат.  През ХІІІ век държавата на Селджуките на свой ред била разтърсена из дъно от ударите на монголските армии на Хулагу хан, който отнел всичките ѝ източни провинции, включително Багдад.Румският султанат изпаднал във васална зависимост към Монголската империя. Мощта и авторитетът на селджуците сериозно пострадали, за сметка на което се издигнали различни местни феодали.

Прочети още...

Кралство Чехия

Посещения: 1287

 

Йордан Николов


451px Pemyslovci erb.svgВъзникването на Чешката държава не било еднократен акт, а сложен и продължителен процес на съзряване и укрепване. При анализа на историческите процеси, с които било свързано нейното зараждане, се открояват два основни периода. Първият етап обхваща времето, когато чешката племенна общност влизала в състава на княжество Велика Моравия. Вторият период включвал постепенното, но естествено и неизбежно обособяване на чехите като самостоятелна етническа и политическа общност. Рязка хронологическа граница между двата етапа, през които минало зараждането на държавата, трудно може да бъде посочена, но не подлежи на съмнение, че протичали държавнотворни тенденции, преодоляващи възникващите затруднения.

Прочети още...