Османско владичество

Манастири и манастирска мрежа в Кюстендилския санджак през XV - XVII в.

Посещения: 7495

 

2. Църковна организация в Кюстендилския санджак през ХV-ХVII в.

 

Територията на Кюстендилския санджак попада в границите на трите самостоятелни православни църкви на Балканите. По-голямата част от санджака се намира под юрисдикцията на Охридската архиепископия, към която през ХV в. са добавени епархиите на унищожената Печка патриаршия. Единствено областта на Мелник попада под властта на Цариградската патриаршия, което донася на тези територии известни привилегии. В средата на XVI в. е възстановена Сръбската Печка патриаршия и тя си възвръща властта над старите епархии, като под нейна юрисдикция са включени и територии, които дотогава са част от Охридската архиепископия.

 

2.1. Охридска архиепископия

 

Охридската архиепископия попада в рамките на Османската империя през 80-те години на XIV в. Липсват точни сведения колко епархии включва нейният диоцез в този период. Може да се предположи, че те са 13: Охридска, Костурска, Гребенска, Мъгленска, Сланишка, Струмишка, Пелагонийска, Деволска (или Селасфорска), Главенишка, Канинска, Влашка (или Бренопска), Скопска и Велбъждска (Банска) епархия35.

Османците запазват територията и статута на Охридската църква. Първоначално тя се радва на благосклонно отношение от тяхна страна и през XV в. значително увеличава своята епархийска мрежа. Изказани са мнения, че това се дължи на завладяването на тези територии без особена съпротива. Други изследователи изтъкват като основна причина стратегическото положение на архиепископията и желанието на завоевателите да си осигурят стабилност и по-лесен достъп до все още непревзетите албански и сръбски територии36. Смятаме, че двете тези не се изключват взаимно и е твърде възможно и двете причини да оказват влияние върху отношението на османците към разглежданата от нас църква.

След превземането на Търново през 1393 г. към Охридската архиепископия са присъединени Софийската и Видинската митрополия. Най-ранните сведения за откъсването на тези епархии от Търновската патриаршия са от началото на XV в.37 Между Охридска архиепископия и Цариградската патриаршия възниква спор във връзка с тези територии, които по-късно са присъединени към гръцката църква38. Може да се допусне, че Софийската и Видинската митрополия стават част от патриаршията след средата на XVI в., когато някои от охридските епархии са присъединени към възстановената Печка патриаршия39.

Около средата на XV в. Охридската архиепископия, със съгласието на османската власт, присъединява към своя диоцез епархиите на унищожената Печка патриаршия. В науката са изказани различни предположения за точния период, в който двете църкви се сливат. Според Ю. Трифонов това става в периода 1444-1446 г., докато И. Снегаров смята, че печките епархии стават част от Охридската архиепископия между 1453-1466 г. В старата сръбска историография се налага мнението, че в Северна Сърбия, Босна, Херцеговина и Черна гора продължава да действа самостоятелна църква с център Смедерево, докато в по-късни сръбски изследвания се уточнява, че Печката патриаршия съществува поне до 1463 г., когато начело на Сръбската църква е патриарх Арсений II. Изказано е и предположение, че част от диоцеза на Печката патриаршия влиза в състава на Цариградската патриаршия40. От казаното дотук се вижда, че няма единно мнение по въпроса през коя година Сръбската патриаршия е присъединена към Охридската архиепископия. На този етап от проучването сме склони да приемем, че първоначално под юрисдикцията на Охридската църква попадат епархиите в Южна Сърбия, а след 1463 г. цялата територия на патриаршията е включена в диоцеза на архиепископията41.

В началото на XVI в. Смедеревският митрополит Павел отхвърля властта на Охридския архиепископ и обявява независимостта на Печката патриаршия. За тази цел той успява да подкупи османските власти и те не се намесват в спора между двете църкви. Срещу о. Павел Смедеревски са организирани три църковни събора, на които той и привържениците му са отлъчени от църквата. От синодалните решения става ясно, че към бунта се присъединяват и духовници от традиционните охридски епархии - о. Пахомий Кратовски и о. Неофит Лесновски, които митрополит Павел ръкополага за епископи. И трите събора признават правото на Охридската архиепископия над сръбските територии. Бунтът приключва през 1541 г. с отстраняването на о. Павел Смедеревски и привържениците му от техните катедри. Въпреки този успех на Архиепископията, няколко години по-късно, през 1557 г., Печката патриаршия е възстановена. Освен старите ѝ територии към нея са включени и част от териториите на самата Охридска църква42.

Около средата на XV в. Охридската архиепископия успява да включи и териториите на Влахия и Молдова към своя диоцез. От времето на Охридския архиепископ Прохор (ок. 1525-1550) са запазени няколко съдебни османски документи, които потвърждават зависимостта на двете княжества от Архиепископията. Те остават под нейна юрисдикция до средата на XVI в., когато влизат в диоцеза на Цариградската патриаршия43.

С името на архиепископ Прохор се свързва и присъединяването на православните епархии в Италия, Венеция и Далмация към Охридската архиепископия. Паството им се състои главно от гърци и албанци, които се заселват там след османските завоевания. През 1575 г. Далмация преминава под юрисдикцията на Цариградската патриаршия, а в началото на XVII в. Охридският архиепископ вече не разполага и с ведомството си в Италия44.

От казаното дотук се вижда, че Охридската архиепископия в периода XV-XVI в. значително увеличава своите територии и влиянието ѝ се простира дори извън рамките на Османската империя. В този период ѝ се налага да отстоява своите права преди всичко пред Цариградската патриаршия, която също има претенции към някои от новите охридски епархии. От средата на XVI в. Охридската църква започва постепенно да губи част от териториите си. Те преминават под юрисдикцията на Цариградската патриаршия и възобновената Печка патриаршия. В доста намален диоцез Архиепископията съществува до 1757 г., когато изцяло е присъединена към Цариградската патриаршия.

В периода на османското владичество настъпват промени и във вътрешноструктурната организация на Охридската архиепископия. Първоначално всички епархии са с ранг епископия, но през XVI в. вече има и няколко митрополии, като основно това са епархиите, които са образувани на новоприсъединените територии, например Софийска, Видинска и др.45

Отношенията между Охридската архиепископия и Османската империя се влошават след 1466 г., когато църквата е обвинена, че подкрепя албанците начело с Георги Кастриоти Скендербег. По нареждане на султан Мехмед II архиепископ Доротей е изпратен на заточение, а на негово място е поставен нов архиерей - Марко Ксилокарев. От този момент се налага практиката султаните да назначават архиепископите, а Охридският синод само да ги утвърждава. Голяма роля в отношенията между Архиепископията и Империята има охридският кадия, който предлага и дава оценка на дейността на архиепископа. За ръкополагането на митрополитите и епископите е нужен султански берат, за който се заплаща такса, т.нар. пешкеш. Бератът дава пълни права на съответния архиерей над епархията му. В неговите дела може да се намесва единствено синодът и кадията. Самият архиепископ има право да назначава свещеници и монаси, да съди и наказва клира, да се разпорежда с църковните имоти, да решава въпроси, отнасящи се до брака, наследството и вярата. От една страна, османската власт дава големи права на архиереите, що се отнася до религията и семейно-брачните отношения на миряните, но от друга, чрез системата на даване на берати, тя си осигурява правото на вмешателство, често и насилствено, в техните решения46. Такива права получават и Цариградската патриаршия, след превземането на Константинопол през 1453 г., и Сръбската църква, след възобновяването ѝ през 1557 г.

Почти цялата територия на Кюстендилския санджак, с изключение на Мелник и Мелнишко, е включена в диоцеза на Охридската архиепископия. Както споменахме по-горе, това положение се запазва до възстановяването на Печката патриаршия през 1557 г., когато една част от охридските епархии са присъединени към нея.

Трудно е да се проследят промените, които настъпват в епархийската мрежа в различните периоди. Липсват достатъчно документи, които да изяснят напълно църковното положение на християните в Кюстендилския санджак. По тази причина разпределянето на територията на санджака в различните епархии е до известна степен условно. При бъдещи проучвания и при наличието на нов изворов материал е възможно да се осветли повече този проблем.

Може да се допусне, че разпределението на епархиите в различните кюстендилски нахии през разглеждания период изглежда по следния начин:

- нахия Кюстендил най-вероятно още в първите векове на османското владичество се намира в диоцеза на Охридската архиепископия в рамките на Велбъждска (Коласийска, Кюстендилска, Банска) епархия. Разполагаме с малко сведения за съществуването на тази епархия в предосманския период. През 1375-1376 г. велбъждкият епископ Григорий участва в разрешаването на имотен спор в гр. Струмица, което показва, че по това време епископията вече е част от Охридската архиепископия47. Завладяването на тези територии от османците не променя църковното им положение, което означава, че тази епархия продължава своето съществуване. И. Снегаров отбелязва, че тя е с ранг митрополия и предполага, че през втората половина на XV в. под нейна юрисдикция попада Крупнишката епископия48. В началото на XVI в. Кюстендилският (Банският) архиерей е включен в епархийски списък от 1530 г.49 След възстановяването на Печката патриаршия тази митрополия е присъединена към нейния диоцез.

- територията на нахиите Славище и Пиянец вероятно в първите години на османското владичество влиза в рамките на Кюстендилската (Банската) митрополия. В периода XV-XVI в. се оформя нова епархия с център гр. Кратово50. Може да се предположи, че тази област става част от нейния диоцез.

- нахия Дупница вероятно в първите векове на османското владичество се намира в рамките на Крупнишката епископия, за която вече се уточни, че е под юрисдикцията на Кюстендилската (Банската) митрополия.

- нахия Радомир и нахия Сирищник с Горно Краище най-вероятно се намират под юрисдикцията на Кюстендилската (Банската) митрополия.

- нахия Кратово в първите години на османското владичество се намира в границите на Кюстендилската (Банската) митрополия. Вероятно в края на XV в. се оформя нова епархия - Кратовската (или Морозвидската) епископия. Тя за първи път е спомената в епархийски акт от 1530 г.51

- нахия Щип, нахия Кочани и нахия Малашево в първите години на османското владичество се намират в рамките на Кюстендилската (Банската) епархия. Вероятно след оформянето на Кратовската епископия те влизат в нейния диоцез.

- нахия Нагорич най-вероятно изцяло се намира в диоцеза на Скопската митрополия52. По-голямата част от тази митрополия е разположена на територията на санджака Паша. След възобновяването на Печката патриаршия тя е присъединена към нея.

- нахия Струмица е под юрисдикцията на Струмишката епархия. В предосманския период седалището на тази епископия се намира в близкия манастир „Водоча“53. Не е изключено и във вековете на османското владичество седалището на архиерея също да е в този манастир. През османския период тази епархия е с ранг митрополия. В нейния диоцез са включени две епископии - Радовишката и Валандовската, които през XVII в. се сливат с митрополията54.

- нахия Конче най-вероятно се намира под юрисдикцията на Струмишката митрополия в диоцеза на Радовишката епископия.

- нахия Дойранско езеро най-вероятно се намира в диоцеза на Струмишката епархия.

- нахия Боимия се намира в диоцеза на Валандовската епископия, която е подчинена на Струмишката митрополия.

- нахия Тиквеш най-вероятно се намира в диоцеза на Мъгленската епископия. До това предположение стигаме единствено поради близостта ѝ с епархийския център Мъглен. Седалището на епископията е разположено в санджака Паша.

- нахия Морихово най-вероятно се намира под юрисдикцията на Мъгленската епископия.

- нахия Петрич е трудно да се определи в коя епархия се намира. От една страна е напълно възможно тя да е част от Струмишката митрополия и съответно в диоцеза на Охридската архиепископия. Не трябва да се изключва и възможността, обаче областта на Петрич да е под юрисдикцията на Мелнишката митрополия и съответно на Цариградската патриаршия.

- териториите на казата Враня с нахиите Враня, Иногоще, Пчиня и Морава се намират в диоцеза на Скопската митрополия55.

- нахия Велес се намира под юрисдикцията на Пелагонийската епархия. Нейното седалище е разположено в санджака Паша. През втората половина на XVII в. се оформя самостоятелна Велешката епархия56.

Представеното тук разпределение на отделните нахии по епархии отразява сравнително точно църковното положение на тези територии, в периода на османското владичество. Не изключваме възможността част от териториите на една нахия да са разпределени между различни епархии, особено ако те граничат една с друга. За съжаление на този етап от проучването е трудно да се проследят точните епархийски граници и по тази причина използваме административното делене. Ясно се вижда, че териториалният обхват на отделните епархии не съвпада с границите на отделните нахии.

 

Бележки:

35Снегаровъ, И. История на Охридската архиепископия. Отъ основаването ѝ до завлад4ването на Балканския полуостровъ отъ турцит4. Т. 1, С., 1924, с. 339; Петров, П., Хр. Темелски. Църкви и църковен живот в Македония. С., 2003, с. 46; Снегаров, И. Скопска епархия. Исторически очеркъ и възражения върху съчинението на професоръ Р. Груичъ „Скопска митрополија“ (Скопие, 1935). - В: ГСУ-БФ, Т. XVI, 2, 1938/1939, С. 1939, с. 124; Матанов, Хр. Княжеството на..., с. 189-191.
36Снегаровъ, И. История на Охридската архиепископия - патриаршия. Отъ падането ѝ подъ турцитэ до нейното унищожение (1394-1767). Т. 2, С., 1932, с. 2-3; Матковски, А. Односите помегу Охридската архиепископиа и Османската држава. - В: ГИНИ, бр. 2, Скопје, 1972, с. 111-112; Тодорова, О. Православната църква и българите XV-XVIII век. С., 1997, с. 52, 67; Петров, П., Хр. Темелски. Цит. съч., с. 46.
37Според последните проучвания Търновската патриаршия е унищожена в периода 1416-1439 г. По-голямата част от нейните епархии са включени в диоцеза на Константинополската патриаршия. Подробно за нейното ликвидиране виж: Тодорова, О. Цит. съч., с. 38-46.
38Най-вероятно това става в периода края на XV - началото на XVI в. Виж: Снегаровъ, И. История на Охридската архиепископия..., Т. 2, с. 7-9 и бел. 2.
39Трябва да се отбележи, че до 1577 г. Софийската митрополия е част от възстановената Печка патриаршия. След този период тя е присъединена към Цариградската патриаршия. Може да се допусне, че и двете епархии - Видинската и Софийската, първоначално са част от Сръбската църква, а след това от Цариградската. За Софийската митрополия виж например: Тодорова, О. Цит. съч., с. 68.
40Тодорова,О. Цит. съч., с. 67; Ђурић, В., С. Ћирковић, В. Кораћ. Пећка патриаршија. Београд, 1990, с. 242. Виж също: Снегаровъ, И. История на Охридската архиепископия..., Т. 2, с. 501-508.
41По-подробно въпросът около присъединяването на Печката патриаршия към Охридската архиепископия виж в следващата глава - част I.2.2.
42Снегаровъ, И. История на Охридската архиепископия..., Т. 2, с. 18-25. За бунта на митрополит Павел Смедеревски виж: Костић, П. Документи о буни Смедеревског епископа Павла против потчињаваћа Пећке патријаршија архијепископији охридској. - В: Споменик СКА, LVI, Београд, 1922, с. 32-39; Матковски, Ат. Обидот на епископот Павле од Смедерево да ги отцепи српските епархии од Охридската архиепископија. - В: ГИНИ, бр. 2-3, Скопје, 1970, с. 71-90:
43Снегаровъ, И. История на Охридската архиепископия..., Т. 2, с. 11-18; Грозданов, Цв. Охридскиот архиепископ Прохор и неговата дејност. - В: Грозданов, Цв. Студии за охридскиот живопис. Скопје, 1990, с. 158.
44Снегаровъ, И. История на Охридската архиепископия..., Т. 2, с. 30-31, 67-68.
45Пак там, с. 159.
46Петров, П., Хр. Темелски. Цит. съч., с. 48-49.
47Матанов, Хр. Княжеството..., с. 190.
48Според И. Снегаров в диоцеза на Крупнишката епископия влизат днешна Благоевградска област и вероятно Рилската област, т.е това включва и територията около Рилския манастир. Виж: Снегаровъ, И. История на Охридската архиепископия..., Т. 2, с. 163-164, бел. 1 и 2.
49Пак там, с. 160.
50Пак там, с. 166.
51Пак там, с. 160 и 166.
52Снегаров, И. Скопска епархия..., с.10-12.
53Матанов, Хр. Княжеството..., с. 193.
54Снегаровъ, И. История на Охридската архиепископия..., Т. 2, с. 176-177.
55Снегаров, И. Скопска епархия..., с. 12.
56Снегаровъ, И. История на Охридската архиепископия..., Т. 2, с. 176-179.