Османско владичество

Манастири и манастирска мрежа в Кюстендилския санджак през XV - XVII в.

Посещения: 10259

 

15. Манастири в нахия Мелник

 

15.1. Роженски манастир „Рождество Богородично“

 

ook 099I. Географско местоположение. Роженският манастир се намира в планината Пирин, на около 4.5 km североизточно от гр. Мелник, на територията на Република България.

II. Исторически сведения. Сведенията за ранната история на Роженския манастир са доста оскъдни. През втората половина на XVII в. в него избухва голям пожар, в който изгаря част от манастирския комплекс и най-вероятно неговият архив. Изказани са различни предположения относно основаването на обителта. Според гръцките изследователи, тя датира от XII в. В българската наука повечето учени смятат, че Роженският манастир е основан в началото на XIII в. Косвени данни, че през този период съществува монашеска обител, са откритите при археологически разкопки накити и монети от времето на византийския император Михаил VIII Палеолог (1261-1282)771.

Предполага се, че през Средновековието Роженският манастир е един от книжовните центрове на Балканите. Основание за това твърдение дават трите оцелели ръкописа от манастирската библиотека, които днес се съхраняват в Йерусалим. Те са занесени там през 1674 г. от Йерусалимския патриарх Доситей, който посещава този район през XVII в. Това са книгите „Тълкувание на Йов“ от XIII в. и един ръкопис от XV в. с добавени няколко листа от XVI в.772 Може да се допусне, че в пожара от XVII в. изгаря и книжовното богатство на Роженската обител.

Най-ранното сведение от периода на османското владичество за Роженския манастир е писмо на Цариградския патриарх Йеремия I (1522-1546), в което патриархът потвърждава правата на обителта върху две мелнишки църкви - „Св. Богородица Кехаритомени“ и „Св. Архангел“773. Трябва да припомним, че Роженският манастир се намира в диоцеза на Цариградската патриаршия и по тази причина нейният архиерей се занимава с имотите на обителта.

Роженският манастир е включен в обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Неговият данък е отбелязан сред приходите на гр. Мелник. Османският чиновник изрично посочва, че става въпрос за вакъф на манастира „Рожен“, в който влизат 2 воденици в касабата Мелник и 3 воденици в с. Чупик774. Данъкът, който обителта дава е в размер на 150 акчета775.

Роженският манастир е напълно обновен в периода XVI-XVII в. Първо е възстановено южното крило от манастирските сгради и е изградена и изписана главната църква. До 1597 г. са зографисани трапезарията и нишите над входните врати на северната и западната фасада. В периода между 1597 г. и 1611 г. върху южната фасада са изобразени композициите „Лествица“ и „Страшният съд“. Работите по обновяването приключват през 1662 г., когато е изградена и изписана манастирската костница, благодарение на дарението на йеромонах Теодосий Протосингел и по времето на Мелнишкия митрополит Силвестър776. Всичко това говори за добрите материални възможности на манастира, в който най-вероятно са идвали и многобройни поклонници и ктитори. Доказателство за това са няколкото дарени икони от този период. Например иконата на св. Димитър, дарена от Златю Дафин през 1637 г., и иконата на св. ап. Петър и Павел, дарена от Панайот Дукас през 1664 г.777 Допускаме, че и вакъфът, описан в регистъра от 1570/73 г., е дарен във връзка с обновителните дейности в манастира през този период.

През втората половина на XVII в. в манастира избухва голям пожар, който унищожава манастирската библиотека и обителта изпада в тежко положение. Ал. Препис смята, че това се случва след архиерейството на Мелнишкия митрополит Силвестър (1661-1667). Според изследователя архиереят би се погрижил поне за възстановяване на покрива на църквата или би оставил някакъв писмен документ за тази трагедия778. Това дава основание да се предположи, че пожарът избухва след 1667 г. и преди 1674 г., когато манастирът вече е в тежко положение според Йерусалимският патриарх Доситей, който в този период посещава Мелник и Рожен779.

В началото на XVIII в. Роженският манастир излиза от кризата и дори Константинополският патриарх потвърждава предишните права и имоти на обителта. До средата на века манастирът е напълно възстановен, но след това е превърнат в метох на светогорския манастир „Ивирон“. След Балканската война Роженският манастир преминава в диоцеза на Българската екзархия780. Днес той е действащ мъжки манастир.

ook 100III. Архитектура. Манастирският комплекс се състои от главна църква, манастирски сгради и костница. В сегашния си вид той е изграден в периода XVI-XVIII в. Планът му представлява неправилен шестоъгълник, като църквата се намира в североизточната му част.

Църквата „Рождество Богородично“ е трикорабна, триапсидна и без купол. Тя е покрита с дървен двускатен покрив, който обединява и трите кораба. Xрамът се състои от наос, нартекс и параклис в северната част на притвора, посветен на св. св. Козма и Дамян. Отвън върху западната фасада има отворена нартика. Големият пожар от XVII в. поврежда наоса и покривната конструкция на църквата и се налага нейното обновяване, което не променя архитектурния ѝ тип. Архитектурата на Роженската църква - трикорабна с псевдобазиликален покрив - е най-ранната от този тип по българските земи781.

Манастирските сгради са строени в различен период от време. В горната им част има жилищни помещения, а в долната - стопански (складове, мазета, винарска изба, конюшни, обор). Най-старо е южното крило, в което се намира трапезарията. До нея се стига по дървена стълба. Тя се намира точно срещу южния вход на притвора на църквата. Северното и източното крило са строени по подобие на южното през XVIII в. Те затварят манастирския комплекс782.

Манастирската костница се намира в гробището на монашеското братство извън манастирския комплекс. Тя е малка, двуетажна, паянтова постройка. По дървена стълба се стига до входа на костницата на северната стена на втория етаж. Той представлява параклис, посветен на св. Йоан Предтеча, и се състои от наос и преддверие. От преддверието се слиза в криптата, където се съхраняват костите на починалите монаси. Според Ас. Василиев костницата е издигната през XVI в., като той споменава, че на фасадата е записана годината - 1597 г.783 Тъй като този надпис днес не съществува, изследователите на Роженския манастир приемат, че костницата е издигната през 1662 г., както сочи и ктиторския надпис в наоса на параклиса784.

В последните няколко години Роженският манастир е напълно обновен.

IV. Изкуство. Църквата „Рождество Богородично“ е изцяло изписана през XVI в., с изключение на параклиса „Св. безсребърници Козма и Дамян“. След големия пожар през втората половина на XVII в. стенописите в наоса са силно повредени и се налага той да бъде повторно изписан през XVIII в. От първия слой живопис са запазени малко фрагмента: в горната част на западната стена и осем добре запазени изображения в прозоречните ниши на северната и южната стена. Осемте сцени представляват част от стенописен календар (Менологий). Това са „Посичането на антиохийския мъченик св. Никифор“ (9 февруари), „Мъченическата смърт на св. Xаралампий“ (10 февруари), „Изгарянето на св. Теодор Тирон“ (17 февруари), Римският папа Лъв (18 февруари), св. Алексий, Човек Божи (17 март), св. Кирил Александрийски (18 март)785, св. Яков Изповедник (27 март) и св. Иларион Нови Изповедник (28 март). Вижда се, че Менологият е бил разположен кръгообразно на трите стени на наоса. Менолозите по принцип се изобразяват в притвора. Подобно изписване има в манастира „Грачаница“. Стилът на стенописите е в духа на атонската живопис. Предполага се, че същият екип от зографи работи и в трапезарията на Роженския манастир786. Основната част от стенописите от наоса са от 1732 г. Те са дело на зографи от гр. Янина787.

В притвора на роженската църква е запазен почти напълно живописният слой от XVI в. Стенописите от XVIII в. са малко и част от тях са свалени по време на реставрацията на храма. Зографите са разделили пространството в притвора на четири зони. В най-долната от тях са изписани светци в цял ръст. В горните три зони е разгърната идейната програма на нартекса в три цикъла: цикълът на празниците по Цветния триод788, цикълът на Xристовите деяния и чудеса и цикълът по утринните неделни евангелия. Освен тези три цикъла в притвора има още няколко изображения. На северната стена над входа към параклиса „Св. св. Козма и Дамян“ в ниша са изобразени двамата светци - лечители. До нишата има изображение на неизвестна светица, а след него следват две сцени от детството на Св. Богородица. Според иконографския анализ в притвора са работили четирима зографи. В стенописите се чувства влияние на атонската живопис от втората половина на XVI в. В нартекса са запазени стенописи от 1727 г. и от 1732 г. Част от тях са свалени по време на реставрацията789.

Стенописите от параклиса „Св. безсребърници Козма и Дамян“ са от XVIII в.790

Фасадата на църквата е изписана на два етапа. Първият е през 1597 г., когато са изписани двете композиции над западния и южния вход. В нишата върху западната стена е изобразен Xристос на трон, обкръжен от растителен орнамент, подобен на лоза, в който са образувани медальони с образите на 12 апостоли. В нишата на южната фасада са изобразени Св. Богородица на трон с Младенеца и зад тях Архангелите Михаил и Гавриил. Тук също има растителен орнамент и в него са преплетени образите на 11 старозаветни пророци. Паралел на тези изображения е единствено патронното изображение в Слимничкия манастир791 и може да се допусне, че са дело на един и същи зограф.

Вторият етап от изписването на фасадата е от 1611 г., когато са изобразени композициите „Лествица на св. Йоан Лествичник“ и „Страшният съд“ на южната стена792.

Стенописите от трапезарията на Роженския манастир са фрагментарно запазени. Част от тях са свалени по време на реставрацията. Най-цялостно е запазена композицията „Тайната вечеря“ в апсидата. От изображенията на светците в цял ръст е запазено единствено това на св. Пахомий и Ангела на северната стена. В трапезарията е бил изобразен „Богородичният акатист“, но днес са запазени само 5 по-цялостни сцени и множество фрагменти и надписи. За негов модел служи цикълът от трапезарията на Великата Лавра „Св. Атанасий“ на Света гора от 30-те години на XVI в.793

Параклисът „Св. Йоан Предтеча“ в манастирската костница е изписан през 1662 г. Изображенията са разположени в два реда. На горния са изписани сцени от житието на св. Йоан Кръстител, а на долния - светци в цял ръст. В олтара е изобразена Св. Богородица Ширшая Небес с Младенеца, а от двете ѝ страни св. Василий Велики и св. Йоан Златоуст, което е доста необичайно. Литургистите по традиция се изобразяват в най-долния регистър и са част от композицията „Поклонение на жертвата“. Вероятно, поради недостатъчното пространство, зографът е обединил двете композиции в една. В олтара са изписани и „Благовещението“, Xристос в Гроба, Архидякон Стефан, „Убруса“, „Пророк Йона излиза от устата на кита“, „Видението на св. Петър Александрийски“ и образите на няколко светци в цял ръст. Зографът има една характерна склонност към детайла и стилът му се приближава до иконописта. От него е запазена и една икона в църквата „Св. ап. Петър и Павел“ в. гр. Мелник794.

В Роженския манастир са запазени много икони от периода XVI-XVIII в. В царския ред на иконостаса в параклиса „Св. св. Козма и Дамян“ се намира иконата на Св. Богородица с Младенеца от XVI в.795 По-горе споменахме за две икони, дарени на обителта през XVII в. - „Св. Димитър“ и „Св. ап. Петър и Павел“.796 Безспорно една от най-интересните икони е чудотворната икона, копие на „Св. Богородица Портаитиса“ от Ивиронския манастир. Тя е изработена от ивиронския монах - зограф Яков, през 1790 г.797

Вероятно в манастира са се съхранявали и използвали различни произведения на дърворезбата, които са изгорели в пожара през XVII в. В дърворезбования иконостас от параклиса „Св. Безсребърници“ е вмъкнат един фрагмент от XVI в. Големият иконостас от главната църква, амвонът, владишкият трон, кивотът над олтарната трапеза, проскинитарият и полилеят са от 30-те години на XVIII в. Те са най-ранната запазена у нас оригинална църковна мебелировка798.

V. Книжнина и книжовна дейност. Роженският манастир вероятно е разполагал с богата библиотека, която изгаря по време на пожара от XVII в. Доказателство на това предположение са трите ръкописа, които произхождат от обителта и днес се намират в Йерусалим, за които вече стана въпрос по-горе. Единият ръкопис е „Тълкувание към Йов“ от XIII в. Той представлява пергаментен кодекс с множество миниатюри. От приписка на последната страница се разбира, че той е намерен през 1674 г. от Йерусалимския патриарх Доситей, захвърлен в Мелнишката митрополия. Той го взима със себе си и го отнася в църквата на Гроба Господен в Йерусалим. Днес този ръкопис се намира в Йерусалимската библиотека под № 5799.

Патриарх Доситей отнася в Йерусалим още един ръкопис от XV в., към който през XVI в. са добавени още 17 листа. От приписка в него се разбира, че тази книга е принадлежала на монах Кирил и е откупена от ламбадария Петрос Пантозалос, който вероятно по-късно я дарява на Роженския манастир. През 1674 г. Йерусалимския патриарх я намира в обителта. Днес ръкописът се съхранява в Йерусалимската библиотека под № 402.800

Данни за книжовна дейност в Роженския манастир има и от средата на XVI в. През 1551 г. йеромонах Козма - игумен на обителта, преписва един Октоих. Днес този ръкопис се намира на Света гора във Великата Лавра „Св. Атанасий“ под № 1/14801.

VI. Списък на игумените

Йеромонах Козма - игумен през 1551 г. Той преписва един Октоих802.

Йеромонах Теодосий - игумен през 1662 г. По негово време е построена манастирската костница и изписан параклиса „Св. Йоан Предтеча“ в нея803.

 

15.2. Манастир „Свети Георги“, с. Смилево

 

I. Географско местоположение. Местоположението на манастира е неизвестно. Село Смилево днес е квартал на гр. Сандански. Градът се намира в Югозападна България.

II. Исторически сведения. Манастирът „Св. Георги“ е включен в обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Там е отбелязано, че обителта притежава вакъф, вероятно дарение на местните жители. Приходите ѝ са описани към тези на войнуците с отменен статут от с. Смилево. Манастирът плаща данъци за 4 воденици, пчелни кошери и шира в размер на 295 акчета. Той е отбелязан в „тимара на Сюлейман, син на Джафер“804. Османският чиновник не дава точно указание къде се намира този манастир. Допускаме, че той е разположен в близост до с. Смилево. Според А. Стояновски този манастир е идентичен с описаната обител „Св. Георги Божик“ в гр. Мелник805.

 

Бележки:

771Нешева, В. Принос към проучването на Роженския манастир. - Във: Векове, кн. 3, 1983, с. 5-10; Геров, Г., Б. Пенкова, Р. Божинов. Стенописите на Роженския манастир. С., 1993, с. 9, бел. 3.
772Мавродиновъ, Н. Църкви и монастири въ Мелникъ и Роженъ. - В: ГНМ, кн. V (1926-1931), С., 1933, с. 301; Геров, Г., Б. Пенкова, Р. Божинов. Цит. съч., с. 9, бел. 2.
773Kissas, S. Contribution to the History of Rozen Monastery near Melnik. - In: Cirillomethodianum. XI, 1987, p. 197-199; Геров, Г., Б. Пенкова, Р. Божинов. Цит. съч., с. 12.
774В гр. Мелник е отбелязана махала със същото име и според А. Стояновски регистраторъте допуснал грешка, като я е отбелязал като село. Виж: ТДИМН, V/4, с. 37, бел. 22.
775ТДИМН, V/4, с. 37.
776Геров, Г., Б. Пенкова, Р. Божинов. Цит. съч., с. 12, бел. 31.
777Препис, Ал. Роженският манастир през периода XVI-началото на ХХ в. - В: PaleoBulgarica/ Старобългаристика, XI, С., 1987, кн. 2, с. 88.
778Препис, Ал. Цит. съч., с. 88.
779Пак там, с. 88-89; Геров, Г., Б. Пенкова, Р. Божинов. Цит. съч., с. 12-13.
780Kissas, S. Op. cit., p. 197-198, 202-205; Геров, Г., Б. Пенкова, Р. Божинов. Цит. съч., с. 13-15.
781Геров, Г., Б. Пенкова, Р. Божинов. Цит. съч., с. 21-24.
782Пак там, с. 20-21.
783Василиев, Ас. Проучвания на изобразителните изкуства на някои селища по долинатана Струма. - В: ИИИИ. Кн. VII, С., 1974, с. 183.
784Геров, Г., Б. Пенкова, Р. Божинов. Цит. съч., с. 25-26.
785Паметта на св. Кирил Александрийски се отбелязва на 18 януари и 9 юни, което означава, че зографът е допуснал грешка при неговото изписване. На 18 март се чества паметта на св. Кирил Йерусалимски. Виж: Геров, Г., Б. Пенкова, Р. Божинов. Цит. съч., с. 29, бел. 1 и 2.
786Пак там, с. 29-31.
787За стенописите в наоса от XVIII в. виж: Геров, Г., Б. Пенкова, Р. Божинов. Цит. съч., с. 77-117, 129.
788Изображение на празниците от Пасха до първата неделя след Петдесетница.
789Геров, Г., Б. Пенкова, Р. Божинов. Цит. съч., с. 35-55, 73, 129.
790За тези стенописи виж: Геров, Г., Б. Пенкова, Р. Божинов. Цит. съч., с. 119-127.
791Той се намира в близост до Преспанското езеро в Република Македония.
792Геров, Г., Б. Пенкова, Р. Божинов. Цит. съч., с. 79-71.
793Пак там, с. 133-141.
794Пак там, с. 145-153.
795Пак там, с. 22.
796Препис, Ал. Цит. съч., с. 88.
797Геров, Г., Б. Пенкова, Р. Божинов. Цит. съч., с. 14.
798Пак там, с. 22.
799Препис, Ал. Цит. съч., с. 89, 107.
800Пак там, с. 88-89, 107. В таблица Ал. Препис отбелязва още един ръкопис от XIV в., който произхожда от Роженския манастир и се намира в Йерусалим, но не дава повече сведения за него. Виж: Цит. съч., с. 107.
801Пак там, с. 86.
802Пак там, с. 86.
803Пак там, с. 102-103.
804ТДИМН, V/4, с. 136.
805ТДИМН, V/4, с. 136, бел. 141.

 

X

Right Click

No right click