Османско владичество

Манастири и манастирска мрежа в Кюстендилския санджак през XV - XVII в.

Посещения: 10253

 

13. Манастири в нахия Тиквеш

 

13.1. Манастир „Свети Никола“

 

I. Географско местоположение. Местоположението на манастира е неизвестно.

II. Исторически сведения. Манастирът „Св. Никола“ е включен в тимарски регистър от 60-те години на XV в.696 Този документ е запазен фрагментарно и от него не става ясно в близост до кое селище се намира въпросната обител. Тя е посочена малко след с. Моклище, но както е добре известно, намиращият се в това село манастир е основан в края на XVI в. Естествено не трябва да се изключва възможността, той да е съществувал в по-ранен период и през 1595 г да е възобновен изцяло697.

Според тимарския опис в манастира живее един монах, който плаща испенче в размер на 25 акчета. Други данъци на са отбелязани698.

В регистъра от 1519 г. няма отбелязани манастири в нахия Тиквеш, което може да означава, че в този период разглежданият манастир е напълно запустял.

В дефтера от 1570/73 г. са посочени три манастира, посветени на св. Никола - до селата Голямо Полошко, Ресава и Мутичани699. Не е изключено единият от тези три манастира да е търсеният от нас.

 

13.2. Манастир „Свети Архангел Михаил“ до с. Долна Бошава

 

I. Географско местоположение. Манастирът „Св. Архангел Михаил“ се намира до с. Долна Бошава, на около 15 km южно от гр. Кавадарци, на територията на Република Македония.

II. Исторически сведения. Манастирът „Св. Архангел Михаил“ е включен в обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Османският чиновник изброява неговите имоти: 4 църкви, 2 ниви, лозе, 6 пчелни кошери. Обителта дава десятък за градинарски продукти, зеле, шира, череши и др. в размер на 106 акчета700.

Манастирът „Бошава“ е отбелязан и в Третия Зографския поменик (1527-1728), което е свидетелство за пътуването на негови монаси до Атон701.

Обителта се споменава и през XVIII и XIX в. Тя е напълно обновена през 1839 г., а църквата е изписана през 1880 г.702

 

13.3. Манастир „Света [Т]роица“703, гр. Неготино

 

I. Географско местоположение. Местоположението на манастира е неизвестно. В гр. Неготино има манастир „Св. Георги“ построен през XIX в. върху стари основи704. Може да се допусне, че именно там се е намирал търсеният манастир.

II. Исторически сведения. Манастирът „Св. [Т]роица“ е включен в обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Той е описан „извън дефтера“, което може да означава, че манастирът е новоизграден. Обителта се намира в „зиамета на Янус бег, Румелийски санджак бей“. В описа е посочено, че манастирът дава десятък за шира, градинарски култури и пчелни кошери в размер на 136 акчета705.

 

13.4. Три манастира - „Милагоща“, „Свет Петка“ и „Свети Никола“,

край с. Ресава

 

I. Географско местоположение. Местоположението на манастирите е неизвестно. Село Ресава се намира на десния бряг на яз. „Тиквешко езеро“ на около 10 km югозападно от гр. Кавадарци, на територията на Република Македония. В Средна махала на с. Ресава е имало манастир, който днес не съществува706. И. Велев посочва и манастир „Св. Атанасий“ край селото, който е полуразрушен707. Липсват сведения дали това са два различни манастира или става въпрос за един и същ.

II. Исторически сведения. Трите манастира край с. Ресава са включени в обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Към приходите от това село са посочени обителите „Милагоща“, „Св. Петка“ и „Св. Никола“. От описа не става ясно къде точно се намират те, но предполагаме, че са в близост до селото. На първо място е записана обителта „Милагоща“ и веднага след нея името на Никола Димитри708 и уточнението, че испенчето е включено към общата сума. Вероятно отбелязаният жител на с. Ресава в този период полага грижи за манастира. Под тази бележка е посочен данък от 30 акчета за 1 воденица на Кара Петко от с. Клетовник (неидентифицирано), която в момента е вакъф на манастира „Св. Петка“. От това сведение може да се предположи, че воденицата е дарена на обителта, вероятно малко преди съставянето на описа и затова е посочен и нейният предишен собственик709. Всички тези данни показват, че край с. Ресава има два манастира, но не трябва да се изключва и вероятността да става въпрос за един и същи манастир - „Св. Петка“, който е известен в този период с местния топоним „Милагоща“. Днес в тази област не е запазен такъв топоним.

След сведенията за тези манастири (манастир ?) е посочен юшур от 20 акчета за градинарски култури на манастира „Св. Никола“. Регистраторът уточнява, че до воденицата, според нас тази, която е дарена на „Св. Петка“, се намира градина със зеле710. Този манастир, от една страна, може да е трета неизвестна обител в близост до с. Ресава или пък да е идентичен с „Милагоща“. От друга страна, е възможно тук да става въпрос за имот на манастира „Св. Никола“ край с. Голямо Полошко711. Двете села се намират в близост едно до друго и не е изключено в описа да става въпрос за имот на един и същи манастир.

От казаното дотук може да се обобщи, че е възможно, описаните край с. Ресава манастири да не са три, а само един. Най-вероятно това е „Св. Петка“ с местен топоним „Милигоща“. Третият манастир „Св. Никола“ най-вероятно е близкият до селото Полошки манастир. Естествено едни бъдещи археологически разкопки в околностите на с. Ресава могат да осветлят нашите предположения.

 

13.5. Манастир „Свети Никола“, с. Мутичани

 

I. Географско местоположение. Местоположението на манастира и селото е неизвестно. Според А. Стояновски селото може да се идентифицира с местността „Мутичанско лозе“, северно от с. Гърбавец712. То се намира на около 20 km югозападно от гр. Кавадарци, на територията на Република Македония.

II. Исторически сведения. Манастирът „Св. Никола“ е включен в обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Той се намира в „тимара на Оръч“ и дава данък за жито в размер на 30 акчета713. А. Стояновски допуска, че обителта би могла да се идентифицира с Моклишкия манастир, който се намира на около 10 km югоизточно от гр. Кавадарци714. Това предположение е малко вероятно. В църквата на Моклишкия манастир има ктиторски надпис за нейното изграждане и изписване през 1595 г.715 Ако предположението за местоположението на с. Мутичане в близост до с. Гърбавец е вярно, то търсеният манастир по-скоро може да се идентифицира с манастира „Св. Никола“ край с. Драдня716.

 

13. 6. Манастир „Свидовица“ край с. Гърбавец

 

I Географско местоположение. Местоположението на манастира е неизвестно. Село Гърбавец се намира на около 20 km югозападно от гр. Кавадарци, на територията на Република Македония.

II. Исторически сведения. Манастирът „Свидовица“ е включен в обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Османският чиновник уточнява, че обителта се намира до с. Гърбавец (Грбавец) в „тимара на Байрам, син на Али“. Тя притежава едно лозе и дава юшур в размер на 60 акчета717. Може да се допусне, че търсеният манастир е обителта „Св. Никола“ край с. Драдня718.

 

13.7. Полошки манастир „Свети Георги“

 

ook 090I. Географско местоположение. Полошкият манастир „Св. Георги“ се намира на левия бряг на язовир „Тиквешко езеро“, на около 25 km югозападно от гр. Кавадарци, на територията на Република Македония.

II. Исторически сведения. Полошкият манастир „Св. Георги“ е основан в периода 1343-1345 г. от семейството на властела Йоан Драгушин. От ктиторската композиция на западната фасада на църквата се разкрива, че тя е построена като гробница на владетеля от майка му Мария719. Най- ранното споменаване за манастира се намира в грамота на крал Стефан Душан от 1340 г. В нея се посочва, че полошката църквата и няколко села са дарени на светогорския манастир „Хилендар“ за помен на Йоан Драгушин720.

По времето на Константин Драгаш манастирът влиза в неговите владения и той го дарява на светогорския манастир „Св. Пантелеймон“721.

Липсват сведения за съдбата на манастира в началото на османското владичество. Предполага се, че през XV-XVI в. в него се преписват книги722.

През последните няколко години на хорос (полилей) от Полошкия манастир е разчетена годината на неговата изработка - 1491/1492 г. На надписа от хороса са запазени и няколко букви от името на тогавашния игумен. Според И. Гергова то може да е Епифаний, Евгений, Евтимий или Елефтерий. От ктиторите на хороса е запазено единствено името на монах Митрофан, който дарява 200 аспри. За момента това е най-ранното сведение за съществуването на обителта през османския период723.

Полошкият манастир е отбелязан в обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. под името „Св. Никола“ в близост до с. Голямо Полошко. Вероятно името е сгрешено от османския чиновник. В подкрепа на това предположение ще подчертаем, че името на единия от монасите - Петроний, включен в описа, фигурира и в Слепченския поменик от XVI-XVII в., където изрично се почва, че той идва от Полошкия манастир724. В регистъра от 1570/73 г. обителта е отбелязана като самостоятелна данъчна единица в „тимара на Xюсеин“. В нея живеят четирима монаси, без да е посочено изрично кой е игуменът. Османският чиновник посочва, че манастирът разполага с 1 църква, 1 винарска изба, 1 воденица, 4 ниви, пчелни кошери, лозя, овощни дървета. Монасите плащат данък от 200 акчета725. Може да се допусне, че манастирът „Св. Никола“, отбелязан край с. Ресава, е идентичен с Полошката обител. Към приходите на това село е включен десятък от 20 акчета за градинарски култури726. Селата Горно Полошко и Ресава се намират близо едно до друго и е напълно възможно към приходите им да е добавен данък от различни имоти на един и същи манастир.

Освен монахът Петроний, за който говорихме по-горе, трябва да се отбележи, че в Слепченския поменик са отбелязани и имената на още няколко монаси от Полошкия манастир. Тези данни са свидетелство за връзките между двата манастира727.

В ктиторски надпис от 1583/1584 г. върху Разпятието от иконостаса е отбелязано името на игумена на манастира - о. Паисий. Посочени са имената на още 5 монаси - ктиторът Мина, йеромонах Стефан, йеромонах Кирил, магерът Теофан и Леонтий, вероятно послушник. Тези имена са включени и в Полошкия поменик. Двама от духовниците - йеромонах Кирил и йеромонах Стефан, най-вероятно са същите, които са отбелязани и в Слепченския поменик728.

През 1609 г. Полошкият манастир е обновен и към него е пристроен и изписан притвор. Това се случва по времето на игумена Сава, който също е един от поклонниците в Слепченския манастир729.

От XVII в. са запазени сведения за изработването на няколко икони за нуждите на манастира. През 1630 г. е нарисувана иконата „Св. Георги“, която е стояла на аналой в притвора. През 1649 г., по времето на игумена Захарий е нарисувана друга икона за иконостаса - „Св. Богородица с Малденеца“730. Има сведения, че споменатият игумен Захарий пътува до Зографския манастир, което се разбира от Зографския поменик731. През 1676 г. е изработен и един архиерейски стол, на който е отбелязано името на проигумена о. Агапий732.

В Полошкия манастир идват и многобройни поклонници от различни селища (около 110 селища, в повечето случаи от околността) и манастири (например „Трескавец“), а също така и някои висши архиереи (епископ Теофан Струмишки, епископ Филимон Велешки и др.), за което се намират сведения в запазения манастирски поменик. Тъй като в него не са отбелязани години, не може с точност да се определят годините на посещение на различните поклонници. Имайки предвид, че самият документ е от XVI в. и, че от средата на XVII в. записите в него са по-скоро инцидентни, може да се допусне, че имената са на посетители, които идват в манастира най-рано в края на XVI в., по-голямата част от тях са от първата половина на XVII в. и рядко от по-късен период733.
Полошкият манастир продължава своето съществуване и през следващите векове на османското владичество, въпреки че има и сведения за периоди на запустяване на обителта. През XIX в. са зографисани части от притвора и от фасадата на църквата. През 80-те години на XX в. манастирът е реставриран изцяло734. В момента в него няма монаси.

ook 092III. Архитектура. Църквата „Св. Георги“ е построена през XIV в. като гробница на Йоан Драгушин със средствата на неговата майка - деспотица Мария, в монашество Марина. Тя е еднокорабна с един купол. В югозападния ъгъл на храма се намира гробницата на Йоан Драгушин735. Единственият вход към църквата е от запад, като се предполага, че там е имало отворен притвор736.

Притворът на църквата е изграден малко преди 1609 г. - годината, в която той е изписан. В него има два входа от север и запад. Отвътре нартексът е засводен. Той се осветява от прозорци на южната, северната и западната стена. В южната част има кръстителница, която отвън е полукръгла. Според надписа, тя е дарена на манастира през 1607 г.737 На западната фасада, над входа, има патронна ниша, в която е изобразен св. Георги на кон (1609 г.). Отвън, над северния вход, също има ниша, в която през XIX в. крушевски зографи са изобразили св. Димитър на кон738.

Днес от старите манастирски сгради са останали руини южно и източно от църквата. След реставрацията на полошкия храм са обновени манастирските порти в северозападната част на двора, чешмата и фурната739.

ook 096IV. Изкуство. Църквата „Св. Георги“ е изписвана на три пъти - наосът през XIV в., нартексът през 1609 г. и части от фасадата през 1881 г.

Най-ранният слой стенописи е от XIV в. (1343 - края на 1345 г.). Стенописите са разположени в три реда - на първия ред - светци в цял ръст, на втория - Сцени от живота и страстите Xристови и на третия - „Големите празници“. Ктиторската композиция, както вече бе споменато, е разположена на западната фасада на църквата. Тук са работили двама зографи. Предполага се, че единият зограф е местен и е повлиян от живописните традиции на Солун и Константинопол740.

През 1609 г. е изписан и притворът на полошката църква, за което се разбира от ктиторски надпис над входната врата към наоса. Стенописите от източната стена са свалени и днес се намират в Музея на Македония, гр. Скопие. В най-долния регистър са изобразени светци в цял ръст, а над тях има фриз с образите на светци в медальони. На източната стена, над фриза с медальони, в четири реда се намират сюжети от „Житието на св. Георги“, а на другите три стени са изографисани сцени от „Богородичния акатист“ и „Давидовите псалми“. В свода на нартекса са изобразени Иисус Xристос Пантократор, ангели и светци в медальони, западно от тях са представени четиримата евангелисти. Тук е изобразен и „Зодиакът“741. В нартекса работи един зограф с помощник. Според някои изследвания стенописите са дело на зографи от с. Линотопи и намират паралел с тези от наоса на Слимничкия манастир742.

През 1881 г. група крушевски зографи ретушират стенописите в църквата и изписват част от нейната фасада. По-голямата част от тези стенописи са свалени по време на реставрацията и днес се намират в музея на гр. Кавадарци743.

В църквата в Полошкия манастир е запазен нейният стар иконостас с двете престолни икони - на Иисус Xристос с 12-те апостоли от XVI в. и на Св. Богородица с Младенеца от 1649 г. След реставрация върху втората икона са открити образите на някои пророци: Давид, Мойсей, Исай и др. В музея на гр. Кавадарци днес се съхраняват още няколко икони от XVII в.: Дейсис, някои от апостолите и Големите празници. В музея в Прилеп се намира патронната икона - Св. Георги с 12 житийни сцени от 1630 г. В манастира има и икони от XIX в.744

Интересна е декорацията на запазения триптих от Полошкия манастир, в който се намира Полошкият поменик. Предполага се, че той е от XVII в. Крилата му имат формата и декорацията на иконостасни двери. При затворено положение на лицевата му страна се виждат живописни изображения, които са силно повредени. Виждат се образите на Иисус Xристос, Св. Богородица - права пред трон, 12-те апостоли, сцената „Благовещение“. Поради лошото състояние на живописта е трудно да се определи от кой период произхожда тя745.

От църквата на Полошкия манастир са запазени и някои интересни произведения от дърворезба, за част от тях споменахме и по-горе. След последните изследвания на В. Поповска-Коробар се установи, че най- ранното произведение на дърворезбата е хоросът от 1491/1492 г. Той е от орехово дърво и е изработен в ажурна резба. Днес се намира в Музея на Македония746.

Запазен е и голям дърворезбован кръст от 1584 г., който е стоял върху горния дял на иконостаса. Той е изработен от майстор от Прилепско-Слепченската дърворезбарска школа и е подобен на този от Топличкия манастир „Св. Никола“, Слепченския манастир „Св. Йоан Кръстител“, Слимничкия манастир „Св. Богородица“ и др. Днес кръстът се намира в Музея на Македония747.

Запазени са и няколко произведения от дърво от XVII в. Те също са дело на майстори от Прилепско-Слепченската школа. Това са три двукрили дърворезбовани врати - една на църквата и 2 на нартекса, и един архиерейски стол, на който е съхранен и надпис с името на майстора - Киро от Тиквеш748. През 1679 г. е изработен и иконостаса на църквата749.

V. Книжнина и книжовна дейност. Почти не разполагаме със сведения за развитие на книжовна дейност в Полошкия манастир. Запазени са малко ръкописи, които се свързват с него. На първо място това е един миней за месец март от XVI в., върху който има приписка, че през 1740 г. игуменът о. Калиник го занася в манастира „Бошава“, защото Полошкият е запустял. Смята се, че още два ръкописа са от този манастир - Дамаскин от XVI в. и Божидаровият молитвеник от 1631 г. И трите ръкописа днес се намират в Народната библиотека в Белград750.

VI. Списък на игумените

Игумен Е...ий - игумен през 1491/1492 г. Името му се споменава в надпис върху хорос751.

Игумен Паисий - игумен през 1583/1584 г. Името му се чете в надпис върху Разпятието от иконостаса752.

Йеромонах Сава - игумен през 1609 г. По негово време е изписан притворът на полошката църква „Св. Георги“753. Този игумен е отбелязан и в Слепченския поменик754.

Йеромонах Захарий - игумен през 1649 г. Името му е посочено в надпис върху икона на „Св. Богородица с Младенеца“755. Той е споменат и в Зографския поменик756.

 

13.8. Манастир „Свети Архангел“ край с. Дрен

 

I. Географско местоположение. Местоположението на манастира е неизвестно. Село Дрен се намира на около 50 km югозападно от гр. Кавадарци, на територията на Република Македония. В близост до селото има манастир „Св. Илия“, изграден в по-ново време757. В селото се тачи паметта на св. Архангел Михаил и дори на този ден навремето се е организирал панаир758. Вероятно тези чествания са свързани със съществуването на търсения манастир.

II. Исторически сведения. Манастирът „Св. Архангел“ е включен в обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Той е отбелязан като самостоятелна данъчна единица в „тимара на Вели, син на Xюсеин“. Обителта е додадена към с. Ас᾽ли᾽лар (неидентифицирано) в нахия Нагорич. В обителта живеят двама монаси. Те дават данъци за пшеница, жито, черешови дървета, орехи, пчелни кошери, лозя и шира в размер на 1000 акчета, което го нарежда сред богатите манастири в Кюстендилския санджак759.

 

13.9. Манастир „Свети Архангел“ край с. Горни Дисан

 

I. Географско местоположение. Местоположението на манастира е неизвестно. Село Горни Дисан се намира на около 10 km югоизточно от гр. Кавадарци, на територията на Република Македония.

II. Исторически сведения. Единственото сведение за този манастир се намира в обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Той е описан в нахия Кочани към с. Лепопелци760, но регистраторът обяснява, че се намира в нахия Тиквеш до с. Горни Дисан. Обителта дава десятък за жито, шира, овошки, пчелни кошери и градина. Данъкът му също е включен към село Лепопелци и е в размер на 150 акчета. Намира се в „тимара на Мехмед“761. Манастирът „Св. Архангел“ е отбелязан и в описа за нахия Тиквеш, но регистраторът изрично посочва, че приходът му е включен към този на с. Лепопелци в нахия Кочани762.

 

13.10. Моклишки манастир „Свети Никола“

 

I. Географско местоположение. Моклишкият манастир се намира в местността „Моклище“ в близост до с. Ваташа, на 6 km югоизточно от гр. Кавадарци, на територията на Република Македония.

II. Исторически сведения. Моклишкият манастир „Св. Никола“ е основан през 1595 г., за което се разбира от ктиторския надпис над входната врата763. Той е построен и изписан от Никола и синовете му от с. Тимяник764 по времето на духовника Йосиф765.

Следващото сведение за манастира е от 1716 г., когато в него е донесен един ръкопис от запустелия Полошки манастир766. Има сведения, че през XIX в. обителта е обновена.

III. Архитектура. Манастирският комплекс се състои от църква, манастирска сграда на два етажа с четири стаи, фурна и чешма. Църквата е еднокорабна и едноапсидна. Тя има два входа от север и от юг. На северната стена има малко прозорче. Предполага се, че останалите постройки са изградени по време на обновяването на манастира през XIX в.

Манастирът е напълно обновен през 2008 г.767

IV. Изкуство. В църквата „Св. Никола“ са запазени два слоя живопис от XVI и от XIX в. в доста лошо състояние. От по-ранните стенописи са запазени изображенията на източната, южната и западната стена. В олтара е изписана Св. Богородица Ширшая Небес, под нея е сцената „Причестяване на апостолите“, а в най-долния регистър - светите отци. На западната стена са запазени сцени от „Xристовия цикъл“ на втория и третия ред. В сравнително по-добро състояние са изображенията на светците в цял ръст в най-долния регистър768.

Стенописите в свода са от XIX в. Иконостасът е нов от 2006 г., но на него има икони от по-ранна епоха769.

 

14. Манастир в нахия Петрич

 

14.1. Манастир „Свети Никола“, махала Лешница

 

I. Географско местоположение. Местоположението на манастира е неизвестно. Махалата Лешница е отбелязана в гр. Петрич и днес е един от кварталите на града. В него има църква, посветена на св. Никола от XIX в. Нейният строеж може да е свързан с народната памет за съществуването на манастир със същото име.

II. Исторически сведения. Манастирът „Св. Никола“ е включен в обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Той е отбелязан в махалата Лешници в гр. Петрич, в „зиамета на Ахмед-Челеби ефенди, бивш дефтердар на имотите на Диярбекир и мютеферик в султанския двор“. Обителта дава данък за пшеница, жито и шира в размер на 100 акчета770.

 

Бележки:


696Този опис е обнародван в: Матанов, Хр. Възникване и облик на Кюстендилски санджак (XV-XVI в.). С., 2000, с. 159-172.
697Виж тук в част II.13.10.
698Фрагмент от подробен тимарски регистър за села от Струмишко и Тиквешко от 60-те години на XV в. - В: Матанов, Xр. Възникване и..., с. 186.
699За тези манастири виж тук в съответните части.
700ТДИМН, V/3, с. 392.
701Иванов, Й. БСМ, с. 508.
702Корнаков, Д. Резултати от евиденцијата и стручната документација на спомениците на културата - цркви и манастири во Мариовскиот, Тиквешкиот и Гевгелискоит крај. - В: Културно наследство X-XI, Скопје, 1987, с. 165.
703Османският чиновник е описал този манастир като Света Проица. Виж: ТДИМН, V/3, с. 413, бел. 396.
704Белев, И. Преглед на средновековни..., с. 82.
705ТДИМН, V/3, с. 413.
706Радовановић, Б. Тиквеш и Рајец. - В: Насеља и порекло становништва. Кн. 17, Београд, 1924, с. 430.
707Велев, И. Преглед на средновековни..., с. 28.
708Никола Димитри е отбелязан сред жителите на с. Ресава, като глава на семейство. Виж: ТДИМН, V/3, с. 446.
709ТДИМН, V/3, с. 447.
710ТДИМН, V/3, с. 447.
711Край с. Голямо Полошко се намира известният средновековен манастир „Св. Георги“ и допускаме, че става въпрос за един и същи манастир. Виж тук част II.13.7.
712ТДИМН, V/3, с. 471, бел. 461.
713ТДИМН, V/3, с. 472.
714ТДИМН, V/3, с. 472, бел. 462.
715Надписът е публикуван при: Иванов, Й. БСМ, с. 77. За Моклишкия манастир виж: Петковић, Бл. Цит. съч., с. 194; Белев, И. Преглед на средновековни..., с. 119.
716Село Драдня се намира на около 20 km югозападно от гр. Кавадарци. За манастира край Драдня виж: Радујко, М. Драдњански манастир Св. Николе. - В: Зограф, бр. 19, Београд, 1988, с. 49-61; Радујко, М. Драдњански манастир Св. Николе. - В: Зограф, бр. 24, Београд, 1995, с. 25-37.
717ТДИМН, V/3, с. 478.
718Радујко, М. Цит. съч.
719Портретите от ктиторската композиция са обявени в три статии, които разкриват различните етапи от работата на реставраторите в църквата „Св. Георги“. Виж: Грозданов, Ц., Д. Ђорнаков. Историјски портрети у Полошком (I). - В: Зограф, 14, Београд, 1983, с. 60-67; Същите. Историјски портрети у Полошком (II). - В: Зограф, 15, Београд, 1984, с. 85-93; Същите. Историјски портрети у Полошком (III). - В:Зограф, 18, Београд, 1987, с. 37-43. И трите статии са публикувани отново в: Грозданов, Ц. Живописот на Охридската архиепископија. Студии. Скопје, 2007, с. 111-177.
720Новаковић, Ст. Законски спомевници српских држава средњега века. Београд, 1912, с. 419-410; Ђурић, В. Полошко. Xиландарски метох и Драгушинова гробница. - В: Зборник Народног музеја, Т. VIII, Београд, 1975, с. 327-342.
721Новаковић, Ст. Законски спомевници..., с. 513-514; Матанов, Хр. Княжеството..., с. 33.
722Йеромонах Йосиф. Археологически излетъ изъ Тиквешко. - В: Минало, кн. 5-6, 1911, с. 52.
723Гергова, И. Поменици от Македония в български сбирки. С., 2006, с. 107-108.
724Пак там, с. 107-108.
725ТДИМН, V/3, с. 537, бел. 551.
726ТДИМН, V/3, с. 447.
727Гергова, И. Цит. съч., с. 70.
728Корнаков, Д. Полошки манастир Свети Горги. Скопје, 2006, с. 149; Гергова, И. Цит. съч., с. 70, 108-109.
729Корнаков, Д. Цит. съч., с. 14; Гергова, И. Цит. съч., с. 70, 109.
730Радовановић, В. Цит. съч., с. 415; Снегаровъ, И. История на Охридската архиепископия..., Т. 2, с. 484.
731Иванов, Й. БСМ, с. 508.
732Гергова, И. Цит. съч., с. 109.
733Подробно виж в Полошки поменик: Гергова, И. Цит. съч., с. 91-107.
734Трайчевъ, Г. Цит. съч., с. 174-176.
735При археологическите проучвания на гробницата се оказва, че тя е отваряна в по-ранен период. В нея е открито тяло на млад мъж на около 21 години, за който се допуска, че е син на Йоан Драгушин и Ана. Изследователите изказват предположението, че останките на Йоан Драгушин по неизвестни причини са пренесени в друга църква. Виж по-подробно: Грозданов, Ц., Д. Ђорнаков. Цит. съч., (III), с. 37-43; Корнаков, Д. Полошки манастир..., с. 46-48.
736Корнаков, Д. Полошки манастир..., с. 52-56.
737Поповска-Коробар, В. Полошки манастир Св. Горги. Каталог. Скопје, 1998, с. 12.
738Корнаков, Д. Полошки манастир..., с. 56-59.
739Пак там, с. 59-66.
740Виж подробно: Корнаков, Д. Полошки манастир..., с. 69-114.
741Пак там, с. 19-33, 115-136.
742Поповска-Коробар, В. Кон атрибуцијата на живописот во црквата на Слимничкиот манастир. - В: Зборник на Музејот на Македонија за средновековна уметност. Кн. 2, Скопје, 1996, с. 214-220; Поповска-Коробар, В. Полошки манастир..., с. 12-14.
743Корнаков, Д. Полошки манастир..., с. 49-50.
744Кавкалески, И. Еден предлог за конзервација на група икони од црквата Свети Горги Полошки манастир. - В: Културно наследство. Кн. VII (1976-1978), Скопје, 1978, с. 223-250; Корнаков, Д. Полошки манастир..., с. 138-148.
745Гергова, И. Цит. съч., с. 89.
746Поповска-Коробар, В. Полошки манастир..., с. 44-45.
747Пак там, с. 45-47; Корнаков, Д. Полошки манастир..., с. 149-150.
748Корнаков, Д. Полошки манастир..., с. 150-153.
749Петковић, Вл. Цит. съч., с. 258.
750Велев, И. Преглед на средновековни..., с. 156.
751Гергова, И. Цит. съч., с.107-108.
752Стојановић, Љ. Цит. съч., књ. IV, с. 83, № 6411.
753Пак там, с. 92, № 6418.
754Гергова, И. Цит. съч, с. 70.
755Стојановић, Љ. Цит. съч., књ. IV, с. 157, № 6847.
756Иванов, Й. БСМ, с. 508.
757Корнаков, Д. Резултати от евиденцијата..., с. 171.
758ТДИМН, V/3, с. 544, бел. 563.
759ТДИМН, V/3, с. 544.
760Село Лепопелци се намира на около 15 km западно от гр. Кочани.
761ТДИМН, V/2, с. 393. В частта за Тиквешка нахия този манастир не е включен.
762ТДИМН, V/3, с. 545.
763Виж текста на надписа в: Иванов, Й. БСМ, с. 77.
764Село Тимяник се намира на около 5 кт южно от гр. Неготино.
765Снегаровъ, И. История на Охридската архиепископия..., Т. 2, с. 485; Петковић, Вл. Цит. съч., с. 194; Велев, И. Преглед на средновековни..., с. 119.
766Снегаровъ, И. История на Охридската архиепископия..., Т. 2, с. 485.
767www.makedonskimanastiri.mk.
768Корнаков, Д. Резултати от евиденцијата..., с. 167.
769www.makedonskimanastiri.mk.
770ТДИМН, V/3, с. 608.

 

X

Right Click

No right click