Османско владичество

Манастири и манастирска мрежа в Кюстендилския санджак през XV - XVII в.

Посещения: 7525

 

7. Манастири в нахия Кочани

 

7.1. Манастир „Света Богородица“ край с. Блатец

 

I. Географско местоположение. Местоположението на манастира е неизвестно. Село Блатец се намира на около 17 km югоизточно от гр. Кочани, на територията на Република Македония. В селото има развалини от църква, която евентуално би могла да е търсеният манастир623.

II. Исторически сведения. Единственото сведение за манастира „Св. Богородица“ край с. Блатешнице (дн. Блатец) се намира в описа за Кюстендилския санджак от 1519 г. Там е отбелязано, че обителта е в ръцете на мюсюлманин, който плаща 380 (?) акчета данък624. Вероятно в този период обителта е запустяла и за нейните имоти се грижи въпросният мюсюлманин.

 

7.2. Манастир „Свети Йоан“ край с. Добрево

 

I. Географско местоположение. Местоположението на манастира е неизвестно. Село Добрево се намира на около 7.5 km южно от гр. Кратово, на територията на Република Македония. В селото е имало стара църква, върху която през XIX в. е изградена нова625. Може да се допусне, че именно там е бил търсеният манастир.

II. Исторически сведения. Манастирът „Св. Йоан“ е включен в обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Той се намира над с. Добрево в султански хас. Плаща данък в размер на 40 акчета626.

 

7.3. Манастир „Свети Георги“, с. Долна Богородица

 

I. Географско местоположение. Местоположението на манастира и селото са неизвестни. В регистъра от 1570/73 г. е отбелязано, че махалата Лептани от гр. Петрич е додадена към с. Богородица627. Това сведение позволява да се предположи, че търсеното село би могло да бъде с. Богородица на около 20 km северно от гр. Петрич.

II. Исторически сведения. Манастирът „Св. Георги“ е включен в обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Той се намира при с. Долна Богородица в „зиамета на Ахмед Челеби ефенди“. В описа е отбелязано, че обителта е в ръцете на поп Костадин, най-вероятно игумен. Не е посочен данък, което може да означава, че по някаква причина манастирът е освободен от данъци628.

 

7.4. Два манастира - „Св. Георги" и „Св. Никола" край с. Витош

 

I. Географско местоположение. Местоположението на манастирите е неизвестно. Село Витош е включено към с. Оризари източно от гр. Кочани, на територията на Република Македония. В близост до селото са местностите „Църквище“ и „Бела църква“ с останки от църкви629. Вероятно именно в тези две местности са се намирали търсените манастири.

II. Исторически сведения. Двата манастира са включени в обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г.

Манастирът „Св. Никола“ се намира в „тимара на Ахмед, син на арнаутина Али“. Данъкът на обителта в размер на 80 акчета е за жито, градина, пчелни кошери, полярина и такса за тапия за земя. В нея живее 1 монах630.

Манастирът „Св. Георги“ е включен в бащина на Нове, която е в ръцете на Курт, син на Али в „тимара на Иса“. Това показва, че обителта най- вероятно вече е запустяла и Курт обработва манастирското землище, за което дава юшур на спахията. Размерът на данъка не е отбелязан631.

 

7.5. Манастир „Света Мария“632 края с. Видовище

 

I. Географско местоположение. Местоположението на манастира е неизвестно. Село Видовище (Видовиште) се намира на около 9 km югозападно от гр. Кочани, на територията на Република Македония. В селото е изградена църквата „Св. Петка“ върху стари основи633. Възможно е именно тя в по-ранен период е била манастирски храм.

II. Исторически сведения. Манастирът „Св. Мария“ е включен в обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Той се намира в синора на с. Видовище в „тимара на Xасан и Пири Али“. Обителта плаща десятък за жито в размер на 115 акчета634.

 

7.6. Манастир „Свети Никола“, с. Костендол

 

I. Географско местоположение. Местоположението на манастира е неизвестно. В с. Градец (на около 20 km югоизточно от гр. Кочани) има местност Костен дол, която може да се идентифицира със селото, отбелязано в описа от 1570/73 г. До с. Градец има и местност „Манастирище“635.

II. Исторически сведения. Манастирът „Св. Никола“ е включен в обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Той е описан към с. Костендол (или Кострендол) в „тимара на Мехмед, син на Джихан“. Дава десятък за жито в размер на 30 акчета636.

 

8. Манастири в нахия Нагорич

 

8.1. Манастир „Свети Георги“, край с. Долно Гуганци

 

I. Географско местоположение. Местоположението на манастира и селото са неизвестни.

II. Исторически сведения. Манастирът „Св. Георги“ е посочен в обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. В описа е отбелязано, че земята на обителта се обработва от някои си Яни, сина на Михалче. Данъкът е включен в общия доход от с. Долно Гуганци637. О. Зироевич допуска, че това може да е известният средновековен манастир край с. Старо Нагоричине638. Без точна локализация на с. Долно Гуганци не можем да се доверим на тази хипотеза.

 

8.2. Манастир „Ословец“ край с. Ословец

 

I. Географско местоположение. Местоположението на манастира и селото са неизвестни. Техният приход е включен към този на с. Белановци и затова допускаме, че и те се намират в близост до него. Село Белановци се намира на около 25 km северозападно от гр. Куманово, на територията на Република Македония. И. Велев посочва, че в с. Белоновци има манастир „Св. Илия“ от XIX в., построен върху стари основи, и манастир „Св. Георги“, възстановен също през XIX в.639 Възможно е един от тези два манастира да е търсената обител.

II. Исторически сведения. Сведения за манастира „Ословец“ се откриват в османските регистри от 1519 и 1570/73 г. В описа от 1519 г. манастирът е отбелязан като „Разловац“640. В другия документ името е „Ословец“, но предполагаме, че става въпрос за един и същи манастир. В него е посочено, че обителта дава десятък за жито, градина, пчелни кошери и орехи в размер на 150 акчета. Той е включен в „тимара на Юсуф“641.

 

8.3. Манастир „Свети Никола“, с. Длабочица

 

I. Географско местоположение. Село Длабочица се намира на 7 km северозападно от гр. Крива паланка, на територията на Република Македония. В него има църква „Св. Никола“, която вероятно първоначално е била манастирски храм.

II. Исторически сведения. Най-ранното сведение за манастира „Св. Никола“ е от 1536 г. Може да се допусне, че обителта е изградена малко преди това. В посочената година свещеникът Петър преписва едно Четириевангелие за нуждите на свещеника Марко от с. Кожинци642.

Манастирът „Св. Никола“ е включен в обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Той е описан в „тимара на Дурак, син на Xизар“. Османският чиновник не посочва неговите данъци, а само отбелязва, че те са включени към тези на с. Дълбочица (дн. Длабочица)643.

III. Книжнина и книжовна дейност. През 1536 г. в манастира „Св. Никола“ свещеникът Петър преписва едно Четириевангелие644.

 

8.4. Карпински манастир „Въведение Богородично“

 

ook 083I. Географско местоположение. Карпинският манастир „Въведение Богородично“ се намира на около 20 km  източно от гр. Куманово, на територията на Република Македония.

II. Исторически сведения. Карпинският манастир вероятно е основан през XVI в. Няма сведения за неговото съществуване преди периода на османското нашествие. Според народното предание той е най-старият манастир в Кумановско, което вероятно е повлияло и на ктиторския надпис от XIX в., в който се посочва, че обителта е построена през 1100 г.645 За първи път манастирът се споменава в приписка в евангелие от 1592 г., което е заплатено от проигумена Йоаникий. Монахът е отбелязан и в още една приписка, най-вероятно от XVII в.646

Някои от по-ранните изследователи смятат, че Карпинският манастир е средновековният манастир „Архилевица“ във владенията на Деяновичи. Изследванията от последните десетилетия доказаха, че става въпрос за два напълно различни манастира с еднакво име647.

В обширния регистър за Кюстендилския санджак е отбелязана мезра Карбино, която се обработва от жителите на селата Ругинци, Страцин и Орах648. Тук не се споменава за манастир, което показва, че такъв в този период не съществува649. Може да се допусне, че манастирът е основан след 1570/73 г. и преди 1592 г., когато в него се развива книжовна дейност.

Сведение за Карпинския манастир се открива и в надпис от 1606/07 г. върху Големия кръст на иконостаса. В него са изброени шест имена на монаси, които най-вероятно са и цялото манастирско братство650.

Данните за обителта „Карпино“ са основно приписки и надписи върху ръкописите и стените на църквата, но те са главно от по-късен период. Според тях манастирът запустява на четири пъти след пожар и други бедствия. Има едно интересно предание, че той е откупен от кратовския бей Ахмед Чалма. Местното население, за да си върне манастира, събира и продава всичките си сребърни накити651. Може да се предположи, че това става в края на XVI - началото на XVII в., когато е в сила законът за откупуване на църковни имоти, естествено ако сведението е достоверно.

III. Архитектура. Църквата на Карпинския манастир е триконхална с купол652. Манастирските сгради са пострадали по време на Втората световна война653.

IV. Изкуство. В църквата „Въведение Богородично“ са съхранени два живописни слоя - от 80-те години на XVI в. и от XIX в. От по-ранните стенописи са запазени само фрагменти в двете конхи. В северната конха се виждат образите на св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат, а в южната - Св. Богородица с Xристос654.

В църквата има осем икони от края на XVI и началото на XVII в., на които са изобразени сцени от „Големите празници“655.

От произведенията от дърворезба са запазени един архиерейски стол, шестстранни певници и иконостас. Според някои проучвания иконостасът е от 80-те години на XVI в.656 От него са съхранени само Царските двери и Големият кръст, които са вградени в иконостаса от XIX в. Дверите са с ажурна дърворезба и върху тях е изобразено Благовещението. Според стиловите характеристики на изписването, М. Машник смята, че те са дело на зограф от ателието на Никола от с. Линотопи, работил в църквата „Св. Димитър“ в. Палатиция, край Верея. Върху Кръста е запазена фигурата на Иисус Xристос и символите на евангелистите - Лъв, Орел, Ангел и Бик. И върху двата детайла от стария иконостас има живопис от по-късен период. Върху кръста е запазен надпис, върху който след последната реставрация е прочетена годината на неговото завършване - 1606/07 г.657

V. Книжнина и книжовна дейност. Манастирът „Карпино“ е притежавал богата библиотека и в него се е развивала книжовна дейност. Й. Xаджи-Василевич отбелязва, че в обителта се съхраняват около 60 ръкописа. За съжаление днес голяма част от тях са разпръснати из различни библиотеки. Вероятно има и ръкописи, които произхождат от този манастир, но в тях не са запазени приписки, които да ни насочат към него.

В манастирската библиотека са се пазели няколко пергаментни ръкописа от XIII-XIV в., които днес се намират в Xлудовата сбирка в Москва. Това са т.нар. Карпинско евангелие, Карпински апостол, Постен триод иОктоих658.

В Карпинския манастир е донесен и един триод от XV в., известен като Карпински триод. Днес не се знае с точност в кой период ръкописът става собственост на обителта. Върху него има бележка, че през 1672 г. той е преподвързан в Лесновския манастир, но липсват сведения дали преди това ръкописът се е намирал в „Карпино“. Всички други приписки са от по-късно време. Днес Триодът се намира в НБКМ659.

В Народната библиотека в Белград се пази един лист от Молитвеник от XV-XVI в., който според запазените приписки също в някакъв период се е намирал в Карпинската библиотека660.

Единственият ръкопис, за който със сигурност се знае, че е писан в Карпинския манастир е Евангелие от 1592 г. То е заплатено от проигумена Йоаникий и е преписано от неизвестен книжовник. Днес ръкописът се намира в църквата „Св. Никола“ в Бело поле, Черна гора661.

VI. Списък на игумените.

В запазените приписки и надписи не са отбелязани игумени начело на манастира в разглеждания период. Единственото име достигнало до нас е на проигумена Йоаникий, споменат в Евангелието от 1592 г. и в една приписка от XVII в.662

 

9. Манастири в нахия Струмица

 

9.1. Манастир „Хилево“, гр. Радовиш

 

I. Географско местоположение. Местоположението на манастира е неизвестно. Град Радовиш се намира в югоизточната част на Република Македония, северно от гр. Струмица. В града има средновековна църква „Св. Богородица“, издигната през XIV в., но няма сведения дали тя е била и манастирски храм663.

II. Исторически сведения. Манастирът „Хилево“ е отбелязан в обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Османският чиновник посочва, че той принадлежи на монасите, но не посочва техните имена или брой. Данъците на манастира са включени към приходите на с. Радовиш (днес град) в султански хас. Манастирът притежава 1 лозе, и дава десятък за шира и овошки в размер на 150 акчета664.

 

9.2. Манастир „Свети Никола“, гр. Струмица

 

I. Географско местоположение. Местоположението на манастира е неизвестно. Град Струмица се намира в югоизточната част на Република Македония. В града има няколко средновековни църкви, но нито една не е посветена на св. Никола665.

II. Исторически сведения. Манастирът „Св. Никола“ е включен в обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Османският чиновник изрично отбелязва, че обителта се намира в самия град. В подробна бележка той обяснява, че манастирът е вакъф на монаха Дабе (Дане) и след като вече няма негови преки наследници, той трябва да премине в ръцете на двама способни свещеници. Обителта притежава 2 къщи, 1 лозе, 1 бадемово дърво и 1 смокиново, за които плаща данък от 50 акчета666.

В началото на XVII в., през 1605 г., архимандрит Яков от манастира „Св. Никола“ заедно с Търновския митрополит Дионисий пътуват до Русия667. Повече сведения, свързани с тази мисия, не се споменават, но може да се допусне, че обителта е получила дарение, както всички други манастири, които изпращат свои представители в Москва.

След този период повече не се споменава за струмишкия манастир. Вероятно скоро след мисията в Русия по неизвестни причини той запустява и споменът за него напълно изчезва в паметта на местното население.

 

9.3. Манастир „Свети Леонтий (Водоча)“ край с. Водоча

 

ook 086I. Географско местоположение. Манастирът „Св. Леонтий“ се намира непосредствено до с. Водоча на 4 km северозападно от гр. Струмица, на територията на Република Македония.

II. Исторически сведения. Историческите сведения за манастира „Св. Леонтий“ са доста фрагментарни и почиват преди всичко на археологически и изкуствоведски проучвания. За основаването на обителта липсват писмени сведения. Изказаните предположения се градят основно на анализи на архитектурата и живописта.

При археологическите проучвания се установява, че Водочката църква е построена върху стари основи на раннохристиянска базилика от V-VI в.668 Средновековната църква представлява комплекс от три църкви, строени в различен период от време. Най-ранна е източната църква, която е преправяна на няколко пъти. Не може да се каже със сигурност кога точно е построена, но най-вероятно около IX в. След това е построена западната църква в началото на XI в. и е посветена на Св. Богородица Елеуса - Въведение. Третата - средната църква, е изградена в края на XI - началото на XII в.669

Стенописите в трите църкви са от различен период. Най-ранният запазен фрагмент от живопис е от X в., а най-късният от XIV в. Вероятно преди XIII в. трите църкви са обединени в една и по-късно стават седалище на епископската резиденция670.

Някои изследователи отбелязват, че манастирът „Водоча“ става резиденция още по времето на император Василий II, като за свидетелство дават неговата грамота от 1018 г. В текста на грамотата се посочва учредяването на Струмишката епископия, но никъде не е отбелязано, че епископията е Струмишка и Водочка671.

Първото сигурно сведение, че седалището на Струмишката епископия се намира в манастира „Водоча“ е от 1375-1376 г. В съдебен акт, издаден от Константин Драгаш, се посочва името на Водочкия епископ Данаил. Вероятно манастирът става средище на епископията преди образуването на княжеството на Драгашите672.

Не разполагаме със сведения за манастира от първия век на османското владичество. Според някои изследователи през османския период е построен южен отворен притвор на църквата673. Те не дават никаква хронологическа граница на тази реконструкция.

През XVI в. този манастир е включен в двата обширни регистъра от 1519 и 1570/73 г. Името му в първия опис е посочено като „Влахерна“, а във втория - „Лахерна“. И в двата случая се вижда, че в този период Водочкият манастир все още е известен с името на западната му църква „Св. Богородица“. Не е ясно в кой период точно като име на манастира се приема името на неговата средна църква - „Св. Леонтий“. Може да се допусне, че това става след XVI в.

В регистъра от 1570/73 г. се посочва, че обителта дава десятък за шира в размер на 240 акчета. Османският чиновник не дава повече сведения674.

Липсват други сведения относно съдбата на манастира „Св. Леонтий“ край с. Водоча. През XIX в. той е посещаван от различни изследователи, които отбелязват, че вече е запустял. Манастирът е пострадал сериозно по време на земетресението през 1931 г.675 Днес е напълно възстановен.

ook 087III. Архитектура. Църквата „Св. Леонтий“ в манастира „Водоча“, както вече споменахме представлява комплекс от три свързани помежду си църкви. Те са изградени в три различни периода. След археологически проучвания се оказва, че най-старата източна църква е построена на основите на раннохристиянска базилика. Източната църква е трикорабна и е построена най-вероятно около IX в. Западната е кръстокуполна и е изградена в началото на XI в., а през XIV към западната ѝ стена е добавен нартекс. Средната църква също е кръстокуполна и е построена в края на XI - началото на XII в. Трите църкви са свързани помежду си вероятно преди XIII в. и представляват едно цяло. Към църквата са добавени нартекс от запад в началото на XIV в., южни параклиси от XIV в. и южен отворен притвор от османския период, без да се уточнява кога точно676. Xрамът е полуразрушен при земетресение от 1931 г.677 Днес църквата е напълно възстановена и са построени нови манастирски сгради678.

IV. Изкуство. Във Водочката църква има няколко живописни слоя. От най-ранния е запазен един фрагмент най-вероятно от X в.

В западната църква са съхранени стенописи от XI в., които според анализа на П. Милковик-Пепек са изписани около 1037 г.

В средната църква има няколко етапа на изписване. Първоначално тя е зографисана в края на XI - началото на XII в. През XIII в. на югоизточния стълб е изобразена Св. Богородица с Xристос, а през XIV в. на североизточния стълб Иисус Xристос Пантократор.

Запазени са и фрагменти от мраморен иконостас и други предмети, намерени при археологическите разкопки, но всички те са от периода XI-XIV в.679

 

9.4. Манастир в с. Моноспитово

 

I. Географско местоположение. Местоположението на манастира е неизвестно. Село Моноспитово се намира на около 10 km източно от гр. Струмица, на територията на Република Македония. В близост до селото има местност „Манастир“, където вероятно се е намирала и саматаобител680.

II. Исторически сведения. Единственото сведение за този манастир се намира в описа за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Османският чиновник не отбелязва неговото име. В обителта живеят 2 монаси, които плащат данък от 100 акчета. Манастирът и селото се намират в „тимара на Дервиш, син на Евренос“681.

 

9.5. Манастир „Света Богородица“ край с. Под

 

I. Географско местоположение. Местоположението на манастира и селото са неизвестни. А. Стояновски го локализира до село Габрово, югоизточно от Струмица. В близост до това село има местност „Под“682. Над с. Габрово в планината Беласица има църква „Св. Богородица“, за която се знае, че през XIV в. е манастирски храм683. Може да се допусне, че това е търсеният манастир.

II. Исторически сведения. Манастирът „Св. Богородица“ е включен в обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Той е отбелязан като самостоятелна данъчна единица в „тимара на Мехмед, син на Юсуф“. Османският чиновник обяснява, че манастирът спада към нахия Струмица, но е додаден към с. Право Бърдо (на около 15 km северозападно от гр. Петрич) в нахия Петрич. Обителта притежава 1 лозе и дава юшур за шира в размер на 288 акчета684.

 

Бележки:

623Зиројевић, Ο. Цит. съч., с. 56.
624Зиројевић, Ο. Цит. съч., с. 56.
625Зиројевић, Ο. Цит. съч., с. 113.
626ТДИМН, V/2, с. 304.
627ТДИМН, V/2, с. 334.
628ТДИМН, V/2, с. 333.
629Зиројевић, Ο. Цит. съч., с. 97.
630ТДИМН, V/2, с. 383.
631ТДИМН, V/2, с. 396-397.
632О. Зироевич допуска, че името може да се прочете и като Марина. Виж: Зиројевић, Ο. Цит. съч., с. 78.
633Пак там, с. 78.
634ТДИМН V/2, с. 387.
635Зиројевић, Ο. Цит. съч., с. 145.
636ТДИМН, V/2, с. 407.
637ТДИМН, V/2, с. 505.
638Зиројевић, Ο. Цит. съч., с. 138. Тук трябва да се отбележи, че в описа е включено с. Старо Нагоричине и край него не е записан манастир. Виж: ТДИМН, V/2, с. 430-431.
639Велев, И. Преглед на средновековни..., с. 72, 89.
640Зиројевић, Ο. Цит. съч., с. 50.
641ТДИМН, V/2, с. 549.
642Стојановић, Љ. Стари српски записи..., књ. I, с. 154, № 484; Велев, И. Преглед на средновековни..., с. 128.
643ТДИМН, V/2, с. 580.
644Стојановић, Љ. Стари српски записи..., књ. I, с. 154, № 484.
645Ивановъ. Й. Сэверна Македония...., с. 410; Поп-атанасов, Γ., И. Велев, М. Јакимовска-Тошик. Цит. съч., с. 91.
646Поп-атанасов, Γ., И. Велев, М. Јакимовска-Тошик. Цит. съч., с. 91, 94-95.
647Манастирът „Архилевица“ се намира в близост до селата Белановци, Думановци и Извор, Прешевско. Проблемът за местонахождението на тази обител виж в: Матанов, Хр. Княжеството..., с. 55-57.
648Трите села се намират в непосредствена близост до Карпинския манастир.
649ТДИМН, V/2, с. 503. Тази мезра е посочена и в регистъра от 1519 г. Виж: Зиројевић, Ο. Цит. съч., с. 117.
650Машик, М. Три прилози за проучување на иконописни дела од поствизантискиот период. - В: Зборник на Музејот на Македонија за средновековна уметност.кн. 5, Скопје,2006, с. 129-130.
651Ивановъ. Й. Сэверна Македония..., с. 410.
652Петковић, Вл. Цит. съч., с. 145.
653Балабанов, К. А. Николовски, Д. Корнаков. Цит. съч., с. 86.
654Пак там, с. 85.
655Пак там, с. 85; Машик, М. Цит. съч., с. 130-131.
656Расколкоска-Николовска, З. Иконостас Карпинског манастира. - В: Зборник за ликовне уметности. Т. 16, Нови Сад, 1980, с. 281-289.
657Машик, М. Цит. съч., с. 121-130; Машић, М. Прилог проучавању старог карпинског иконостаса. - В: Ниш и Византија. Т. IV, Ниш, 2006, с. 365-383.
658Поп-атанасов, Г., И. Велев, М. Јакимовска-Тошик. Цит. съч., с. 92-96.
659Ръкописът се съхранява под № 458. Поп-атанасов, Г., И. Велев, М. Јакимовска- Тошик. Цит. съч., с. 96.
660Ръкописът се съхранява под № 13. Поп-атанасов, Г., И. Велев, М. Јакимовска- Тошик. Цит. съч. с. 96-97.
661Пак там, с. 97. Ви,ж текста на приписката в: Иванов, Й. БСМ, с. 138-139.
662Поп-атанасов, Г., И. Велев, М. Јакимовска-Тошик. Цит. съч., 94, 97.
663Велев, И. Преглед на средновековни..., с. 30.
664ТДИМН, V/3, с. 45.
665Велев, И. Преглед на средновековни..., с. 54 (Св. Богородица), с. 108 (Св. Константин), с. 154 (Св. Петка), с. 155 (Св. 15 Тиверополски мъченици), с. 173 (св. Стефан).
666ТДИМН, V/3, с. 59.
667Муравьев, А. Н. Цит. съч., Ч. 1, с. 300-301.
668Балабанов, К. А. Николовски, Д. Корнаков. Цит. съч., с. 104; Струмица. Културно-историческо наследство. Струмица, 2005, с. 21.
669Миљковик-Пепек, Π. Водоча. Скопје, 1975, с. 19-26; Monasteries of the Via Egnatia. Athens, 1999, p. 110-111.
670Миљковик-Пепек, Π. Цит. съч., с. 26-50, 53.
671Виж текста на грамотата при: Иванов, Й. БСМ, с. 550-555. И. Снегаров, който също публикува грамотата, никъде не споменава за водочки епископ в такъв ранен период от време. Виж: Снегаровъ, И. История на Охридската архиепископия..., т. 1, с. 55-57.
672Матанов, Хр. Княжеството..., с. 193.
673Миљковик-Пепек, Π. Цит. съч., с. 14.
674ТДИМН, V/3, с. 82, бел. 49.
675Балабанов, К. А. Николовски, Д. Корнаков. Цит. съч., с. 104.
676Миљковик-Пепек, Π. Цит. съч., с. 14, 19-26, 53.
677Балабанов, К. А. Николовски, Д. Корнаков. Цит. съч.р с. 104.
678Теренни проучвания през 2007-2008 г., финансирани по проекти от МОМН.
679Миљковик-Пепек, Π. Цит. съч., с. 26-50.
680ТДИМН, V/3, с. 174 и бел. 159.
681ТДИМН, V/3, с. 174.
682ТДИМН, V/3, с. 98, 224, бел. 73 и 227.
683Велев, И. Преглед на средновековни..., с. 38.
684ТДИМН, V/3, с. 224.