Османско владичество

Манастири и манастирска мрежа в Кюстендилския санджак през XV - XVII в.

Посещения: 7536

 

ВЪВЕДЕНИЕ

 

„Християните имат право да изповядват свободно своята религия, като плащат данъци за това свое право“. Това положение е гарантирано на християните от Йемен от самия Мохамед през 631 г. Това е и едно от основните правила в отношението на мюсюлманите към християните. Често в науката се спори доколко това правило се спазва и доколко то става част от политиката на Османската империя към християнските ѝ поданици. Отговорът на този въпрос не е еднозначен и в повечето случаи зависи от конкретните обстоятелства1.

Установяването на османците на Балканския полуостров води до промяна на политическата и религиозната обстановка в региона. Османската империя слага край на съществуването на разпокъсаните балкански държави през XIV-XV в. За дълъг период от време християнското население попада под зависимост не само от етнически чужда власт, но и от напълно различна религиозна система. В предходния период християнската религия е водеща на Балканите, владетелите богато даряват църковните храмове и подкрепят развитието на християнската книжовност и култура. В рамките на Османската империя всеки поданик, който не изповядва ислямската религия плаща допълнителен данък - джизие. Новата власт налага и различни ограничения за строеж и възобновяване на култови сгради. Голяма част от имотите на църквата са конфискувани, а средствата за тяхната поддръжка рязко намаляват. В тази обстановка християнските поданици на Империята търсят свой начин за оцеляване. Някои от тях променят религията си, други бягат в свободните християнски държави. Трета част от населението запазва християнската си вяра, въпреки всички негативи, които носи този избор. Те успяват да съхранят част от своето християнско културно наследство. Макар и с много трудности християните намират средства за строеж на нови църкви и манастири, за преписване на ръкописи и пр. Съхранението на вярата и народностното самосъзнание на християнското население през целия османски период се обвързва със запазването на религията му и свързаната с нея култура.

Християнската религия и култура на целия Балкански полуостров успява да се съхрани в най-голяма степен в манастирите. Въпреки че османското завоевание разстройва до голяма степен манастирската мрежа на полуострова, като на места тя е напълно унищожена, оцелелите манастири стават център на книжовния и духовния живот за християнското население.

Изследването обхваща една малка област на Балканите, първоначално отбелязана в историческите документи като „Константиновата земя“ и с течение на времето оформена като една от военноадминистративните единици в Османската империя - Кюстендилски санджак.

Кюстендилският санджак е добре проучен в административно отношение и в научната литература е изяснен въпросът, свързан с границите на областта2, което от своя страна помага за точното очертаване на географския ареал на изследването.

Хронологическите граници на проучването обхващат периода XV-XVII в., т.е. първите три века на османското владичество на Балканите. Долната граница съвпада с трайното настаняване на османците в „Константиновата земя“ и първите им стъпки за административното организиране на областта. Горната граница също не е избрана случайно. В края на XVII в. на територията на Кюстендилския санджак избухва Карпошовото въстание, след което много християнски храмове са напълно унищожени, голяма част от манастирите запустяват и постепенно изчезват. Следващото обновяване на църквите и манастирите настъпва през епохата на Възраждането и в периода след реформите в Османската империя. Това е проблем, който заслужава самостоятелно проучване в бъдещи научни изследвания.

В края ще подчертаем, че проучването по темата на книгата до голяма степен бе подпомогнато от успоредната работа по три научни проекта: „Църкви и манастири в Югозападна България през XV-XVII в.“, финансиран от Фонд научни изследвания към СУ „Св. Климент Охридски“; „Църкви и манастири в рамките на Османската империя през XV-XVII в. (Софийски и Кюстендилски санджак)“, финансиран от Министерството на образованието и науката; и „Градските тържища - микромодел на етнически контакти“, финансиран от Министерството на образованието и науката.

 

Бележки

1Pantazopoulos, N. J. Church and Law in the Balkan Peninsula during the Ottoman Rule. Thessaloniki, 1967, p. 14, 16, f. 37.
2Ивановъ. Й. С4верна Македония. Исторически изследвания. С., 1906, с. 148-183; Матанов, Хр. Възникване и облик на Кюстендилския санджак през XV - XVI в. С., 2000.