Османско владичество

Манастири и манастирска мрежа в Кюстендилския санджак през XV - XVII в.

Посещения: 7526

 

4. Манастири в нахия Радомир

 

4.1. Манастир „Свети Архангел“, гр. Радомир

 

I. Географско местоположение. Местоположението на манастира „Св. Архангел“ днес е неизвестно. Град Радомир се намира в Западна България на около 13 km, югозападно от гр. Перник.

II. Исторически сведения. Единственото сведение за този манастир се намира в описа за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Там изрично е посочено, че манастирът „Св. Архангел“ спада към самия гр. Радомир. В него са отбелязани 2 монаси, 1 църква и лозе. Общият данък, който плащат монасите е в размер на 100 акчета. Град Радомир и манастирът „Св. Архангел“ се намират в „хаса на Кюстендилския санджакбей - Янус бей“522.

 

4.2. Манастир „Свети Спас“ в с. Егълница

 

I. Географско местоположение. Местоположението на този манастир днес е неизвестно. Село Егълница се намира на около 18 km югоизточно от гр. Радомир, на територията на Република България. В селото има църква от XIX в., посветена на св. Симеон Стълпник.

II. Исторически сведения. Единственото сведение за този манастир се намира в описа за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Там обителта „Св. Спас“ е посочена „извън дефтера“, т.е. вероятно е новопостроена, в близост до с. Ягленци (дн. Егълница). Плаща данъци за пшеница, жито, овошки и пчелни кошери в размер на 130 акчета. Селото и манастирът се намират в „зиамета на Илиас, чауш при султанския двор“523.

 

4.3. Манастир „Света Богородица“, с. Горна Диканя

 

I. Географско местоположение. Село Горна Диканя е разположено на 33 km  южно от гр. Перник, на територията на Република България. В близкото с. Долна Диканя се намират две късносредновековни църкви, посветени на Св. Богородица. Може да се допусне, че едната от тях е търсеният от нас манастирски храм.

II. Исторически сведения. Манастирът „Св. Богородица“ е отбелязан в обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Неговият данък от 35 акчета е включен към този на с. Горни Диркяни (дн. Горна Диканя) в „зиамета на Мустафа, старейшина на соколарите“524.

Едната църква „Св. Богородица“ се намира на около 2-3 km западно от селото, на десния бряг на река Блато (или Суха река). Тя днес не съществува. Според археологическите проучвания е разрушена още по времето на османското владичество в неизвестен период. Руините на храма са се виждали до изграждането на магистралата София-Кулата, когато изцяло остават под нея525.

Около втората църква се намират днешните гробища на селото. Тя най-вероятно е построена след разрушаването на първата и се намира на 100 m източно от нея, на левия бряг на р. Блато. В храма са запазени стенописи, които стилово се отнасят към XVI-XVII в.526

Може да се допусне, че последователно и двете църкви са били част от манастирския комплекс. Липсата на археологически разкопки в района не позволява да направим по-сигурни заключения относно тази обител.

III. Архитектура. Архитектурата на двете църкви е еднотипна. Те са еднокорабни и псевдотриконхални. Певниците и апсидата на гробищната църква имат самостоятелно покритие. Входът ѝ е откъм южната стена. Осветлението в храма е от три малки амбразурни прозорци в трите конхи. Сводът е полуцилиндричен. Църквата е сравнително добре запазена527.

IV. Изкуство. Стенописите от гробищната църква „Св. Богородица“ според стиловите си белези са от XVI-XVII в. Те са съхранени само на източната стена в олтарното пространство. Д. Джонова допуска, че останалите стени в храма не са били изписани. В апсидата е изобразен образът на Св. Богородица Ширшая Небес, от двете ѝ страни са св. Архангел Гавриил и Св. Богородица от „Благовещението“. Над тях са изобразени „Убросът“ и „Възнесение Xристово“. В най-долния регистър са образите на църковните отци на църквата, от които се разчита името единствено на св. Йоан Златоуст528.

 

4.4. Манастир „Свети Спас“, с. Гълъбник

 

I. Географско местоположение. Местоположението на манастира днес е неизвестно. Село Гълъбник се намира на около 24 km югоизточно от гр. Радомир, на територията на Република България. В близост до селото в местността Биоро на едно възвишение има останки от стара църква. Името ѝ не е запазено529. Може да се допусне, че там се е намирал манастира „Св. Спас“.

II. Исторически сведения. Единственото сведение за този манастир се намира в описа за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Данъците му в размер на 10 акчета са включени към тези на с. Муса-бейли (дн. Гълъбник) в „зиамета на Дервиш, катиб на дефтера за Румелия“. Османският чиновник посочва, че обителта се намира близо до парцел с тръстика, собственост на катиба530. Въпреки уточнението на чиновника, днес няма как да идентифицираме този манастир.

 

4.5. Манастир „Свети Димитър“, с. Кленовик

 

I. Географско местоположение. Местоположението на този манастир днес е неизвестно. Село Кленовик се намира на около 17 km южно от гр. Радомир, на територията на Република България. В близост до селото е местността „Манастир“, където вероятно е разположена и търсената от нас обител. На това място през 2004 г. е изграден манастир „Св. Николай Летни“531.

II. Исторически сведения. Сведения за манастира „Св. Димитър“ намираме в два османски документа от XVI в. Според описа от 1519 г. обителта плаща данъци в размер 77 акчета532. В регистъра от 1570/73 г. данъкът се е повишил на 100 акчета. Той е отбелязан към приходите на с. Кленовник (дн. Кленовик) в „зиамета на Шукрулах“533.

 

4.6. Манастир „Свети Никола“, с. Бела вода

 

I. Географско местоположение. Местоположението на този манастир е неизвестно. Днес с. Бела вода е квартал на гр. Перник и се намира в югоизточната му част. В началото на XX в. е изграден манастирът „Св. Георги“ в близост до квартала, но няма сигурни данни дали той е построен върху стари основи534.

II. Исторически сведения. Единственото сведение за този манастир се намира в обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Манастирът „Св. Никола“ е отбелязан в с. Бела вода в „тимара на Xюсеин, чауш“. Данъците на обителта са в размер 135 акчета535.

 

4.7. Манастир „Свети Никола“, с. Търновци

 

I. Географско местоположение. Местоположението на този манастир е неизвестно. Село Търновци е присъединено към с. Извор през 1976 г. Село Извор се намира на около 15 km югозападно от гр. Радомир, на територията на Република България.

II. Исторически сведения. Единственото сведение за този манастир се намира в описа за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Там е отбелязано, че в него живее 1 монах. Данъците на обителта, в размер на 60 акчета, са включени към тези на с. Търновци в „тимара на Ибрахим Реджеп“536.

 

Бележки:

522ТДИМН, V/1, с. 558.
523ТДИМН, V/1, с. 570.
524ТДИМН, V/1, с. 583.
525Митова-Джонова, Д. Археологическите паметници в Пернишки окръг. С., 1983, с. 67-68.
526Пак там, с. 68.
527Пак там, с. 68.
528Пак там, с. 68.
529Пак там, с. 55.
530ТДИМН, V/1, с. 594.
531Христов, К. Църкви и манастири в землището на с. Кленовик - Радомирско. Перник, 2006, с. 9.
532Зиројевић, Ο. Цит. съч., с. 93.
533ТДИМН, V/1, с. 604.
534Данни са от теренни проучвания, финансирани по проект на МОМН.
535ТДИМН, V/1, с. 623.
536ТДИМН, V/1, с. 634.