Османско владичество

Манастири и манастирска мрежа в Кюстендилския санджак през XV - XVII в.

Посещения: 7528

 

1. Манастири с облекчени данъчни задължения в Кюстендилския санджак

 

1.1. Рилски манастир, нахия Дупница

 

ook 006I. Географско местоположение. Рилският манастир се намира в западната част на планината Рила, на около 60 km югоизточно от гр. Дупница, на територията на Република България.

II. Исторически сведения. Рилският манастир е основан от св. Йоан Рилски през Х в. За първите столетия на неговото съществуване почти не разполагаме с исторически сведения. Единствените данни за обителта се намират в житията и службите, посветени на светеца1.

По-подробни са сведенията за Рилския манастир от XIV в., когато той попада в границите на сръбската държава. През 1334-1335 г. протосеваст Хрельо дарява и обновява обителта. Той строи кула и нова църква „Рождество Богородично“2.

През втората половина на XIV в. Рилският манастир е богато дарен с имоти и привилегии от българския цар Иван Шишман (1371-1395). Сведение за тези дарения се намират в т.нар. Рилски хрисовул от 1378 г., който се пази в манастирския архив3.

Периодът на спокойствие за Рилския манастир е сравнително кратък. От втората половина на XIV в. османците започват своето трайно настъпление и установяване на Балканския полуостров. През 1385 г. те успяват да завладеят гр. Средец и опасността за манастира от разрушение става доста близка. Според една приписка от 1385 г., запазена в късен препис, игуменът Дометиан преписва Завета на св. Йоан Рилски и скрива оригинала му, заедно с други манастирски ценности с цел да ги опази от чуждо посегателство4.

Първоначално Рилският манастир остава незасегнат от османците. Вероятно, затова спомага неговото труднодостъпно местоположение. От друга страна, обаче, от запазените османски документи в архива на манастира се вижда, че монасите много бързо успяват да се ориентират в новата политическа обстановка и се снабдяват със султански фермани много скоро след завладяването на Българската държава. Най-ранният запазен документ е една заповед до кадията на Кюстендил от октомври 1402 г., издадена в гр. Пловдив. В нея е отбелязано, че рилските монаси притежават по-ранни султански грамоти5. В по-късните документи (от 1514, 1519 г и 1520 г.) също се споменава за ранни фермани на султаните Баязид хан (1389-1402) и Мехмед Челеби (1413-1421)6. Те не са запазени до наши дни, но с тяхна помощ монасите успяват в по-късни времена да претендират за различни привилегии.

Според документа от 1402 г. монасите от Рилския манастир се оплакват от нападения и разграбване на имотите им7. Султанът заповядва на съдебните власти да прегледат техните стари актове и да се спрат безчинствата в манастира8. Този документ, въпреки че не дава подробности около имотното състояние на манастира и доколко то се променя при османското нашествие, е свидетелство за ранното установяване на контакт между рилското монашество и новата власт. От XV в. не са запазени други османски документи, които да осветлят историята на Рилската обител през този период9.

Липсват сведения за положението на манастира в първата половина на XV в. Косвени данни получаваме от „Рилска повест“ на Владислав Граматик, „Житие с малка похвала на св. Йоан Рилски“ от Димитър Кантакузин и договорът на Рилския манастир със светогорския манастир „Св. Пантелеймон“ от 1466 г. И трите извора посочват, че обителта в този период запустява и е необитаема10. Според някои изследователи в този период голяма част от рилските монаси намират убежище в Русия и посочват, че именно тогава там се разпространява култът към св. Йоан Рилски. Най-ранният ръкопис, в който отбелязан помен на светеца — 19 октомври, е Пролог от Троицко-Сергиевата лавра 1429 г.11

Изворите за манастира от втората половина на XV в. дават достатъчно сведения, с които може да се проследи неговата история. Споменатите по-горе съчинения на Владислав Граматик и Димитър Кантакузин подробно описват възстановяването на обителта от тримата братя - Йоасаф, Давид и Теофан, синове на Крупнишкия епископ Яков. Според Владислав Граматик пръв игумен на манастира е най-старият брат - йеромонах Йоасаф. Не е известно в кой период тримата братя обновяват манастира, но със сигурност това става преди 20 май 1463 г., когато умира йеромонах Йоасаф12. След него игумен става брат му Давид. С неговото име са свързани две важни събития в историята на Рилския манастир - договорът със светогорския манастир „Св. Пантелеймон“ и пренасянето на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилския манастир.

Договорът на Рилския манастир със светогорския манастир „Св. Пантелеймон“ е подписан през 1466 г. от игумените на двете обители - йеромонах Аверкий и йеромонах Давид. В документа се дават сведения за възобновяването на Рилския манастир и се пояснява, че рилските монаси успяват да се сдобият с грамоти, които гарантират техните права и ги освобождават от плащане на данъци. Както посочихме по-горе, такива грамоти не са запазени до наши дни, но този документ е още едно доказателство за тяхното съществуване. В договора се уточняват и начините за взаимопомощ между двата манастира, като те запазват своята самостоятелност13.

Второто важно събитие, свързано с името на игумена йеромонах Давид, е връщането на мощите на св. Йоан Рилски в Рилския манастир. Подробни сведения за това намираме в „Рилска повест“ на Владислав Граматик и „Житие с малка похвала на св. Йоан Рилски“ от Димитър Кантакусин14. Според двамата автори рилските монаси се обръщат за помощ към Мара Бранкович, която им издейства писмена заповед от султан Мехмед II (1444-1446, 1451-1481). Благодарение на това рилските монаси успяват да вземат мощите на светеца от Търново и да ги пренесат в Рилския манастир. Владислав Граматик дава подробно описание на обратния път на мощите, върху което тук няма да се спираме15. За манастирското братство възвръщането на мощите на св. Йоан Рилски е особена благодат. Според мисленето на средновековния човек те вършат чудеса и ще донесат изцеление и благоденствие на всеки, който им се поклони. Мощите на светеца естествено ще привлекат още повече поклонници в манастира, които ще оставят своите дарения в него. В този период пренасянето на мощите на св. Йоан Рилски не е изолиран случай. От различни жития научаваме за пренасянето на мощите и на други светци, като например на св. Петка Търновска16. Самата Мара Бранкович най-вероятно съдейства на баща си да откупи мощите на св. апостол и евангелист Лука и да ги пренесе в Смедерево през 1453 г.17

ook 014По времето на игумена Давид е построена или възстановена от основи църквата „Св. Апостоли Петър и Павел“ в метоха Орлица18. За този акт се разбира от надпис върху входната врата на църквата от 1491 г.19 и от „Рилска повест“ на Владислав Граматик20. В надписа е отбелязано, че църквата е изградена по времето на игумена Давид и изписана през 1491 г., когато игумен на манастира вече е йеромонах Теоктист. В съчинението на Владислав Граматик се посочва, че в метоха Орлица пренощуват мощите на св. Йоан Рилски при пренасянето им от Търново в Рилския манастир. Той също добавя, че църквата е изградена с помощта на игумена Давид. Може да се допусне, че тази църква е издигната в периода между 1463 г., когато умира Йоасаф и Давид става игумен, и 1469 г., когато са пренесени мощите на св. Йоан Рилски21.

Точната дата на смъртта на йеромонах Давид не е известна. След него игумен на Рилския манастир става третият брат - йеромонах Теофан. Най-ранното сведение за него като игумен на обителта се намира в приписка от 1479 г. към сборник от XIV в., дарен на манастирската библиотека от поп Гавриил22. Игуменът Теофан е споменат и в два ръкописа на монаха Макарий, където той го възхвалява за грижите, които полага обителта да се превърне в книжовно средище и за попълване на манастирската библиотека с ценни книги23. Той е начело на обителта най-късно до 1491 г., когато е изписана църквата при метоха „Орлица“ и е споменато името на друг игумен - йеромонах Теоктист. За този игумен се знае, че поръчва за манастирската библиотека Изборно евангелие на монаха Спиридон. По време на подготвяне на книгата йеромонах Теоктист умира на 10 май 1503г.24 На негово място застава йеромонах Калиник, за когото също научаваме от приписка в Изборен апостол от 1503 г., дело на същия монах Спиридон25.

Историческите сведения за Рилския манастир от XVI в. са по-богати. За този период разполагаме не само с домашни извори, но и с няколко османски документа, които дават ценни сведения за имотното състояние на манастира и неговата стопанска дейност.

Косвени данни за положението на Рилския манастир се намират в един ферман на султан Баязид II (1381-1512) от 17 август 1508 г. Ферманът е издаден в Одрин и с него са признати правата на великия везир Кара Мустафа паша върху някои земи, в които влиза и цялата планина Рила26. В документа никъде не се споменава конкретно Рилския манастир, но там изрично е посочено, че раята, която се намира в земите на великия везир, се ползва от привилегии и се освобождава от някои данъци, между които бад-у хава, качкун и др.27.

Подробни сведения за Рилския манастир получаваме от друг документ - от 1514 г.28 В него се споменава името на игумена - о. Софроний, и имената на 19 монаси. Изрично е отбелязано, че рилското братство притежава стари фермани и редица привилегии. В този документ всички права и привилегии са потвърдени, като монасите се освобождават от редица извънредни и задължителни данъци, единствено трябва да плащат десятък върху земята, която обработват в даден тимар. Документът показва привилегированото положение на Рилската обител в периода на османското владичество.

На рилските монаси нееднократно им се налага да защитават правата си пред султана. В няколко документа се посочва, че те се оплакват от нападения и владетеля нарежда да се проверят техните стари грамоти и съгласно закона да се спазват дадените им привилегии. Това са различни документи от 1516, 1530, 1540, 1547, 1576, 1578, 1585, 1604, 1640 и др.29 Тук няма да се спираме поотделно на всеки един от тях, защото те са от различен период, но в данните, които дават са еднакви. За нас са ценни от гледна точка на това, че засвидетелстват активността на монашеското братство и грижата му да защити своите права пред османската власт.

Интерес за нас представляват три документа за Рилския манастир от 1519 г.30 Те се отнасят до потвърждаване на привилегиите на монасите от обителта и освобождаването от различни данъци, като единствено за новопридобитите земи е необходимо да се плаща десятък. Документите са предназначени за различни места и се различават в някои детайли. Ферманът, публикуван от Д. Ихчиев, е адресиран до манастира „Св. Иван“. В него е посочено името на игумена Рамул и са изброени имената на 22 монаси, като трима от тях изрично са посочени като старци31.

Следващият документ е представен от М. Кийл. Той се намира в „Опис на данъчните облекчения“, който се съхранява в султанската канцелария. В него е отбелязано името на игумена - о. Ромил, и без да изброява имената на монасите отбелязва, че те са 2032.

Третият документ е обнародван от Ст. Джансъзов и е адресиран до кадията на Кюстендил. В него името на игумена е о. Софроний, не се изброяват имена на монаси, единствено е посочено, че актът е изготвен по молба на игумена и монаха Макарий, име, което виждаме и сред монашеските имена изброени от Д. Ихчиев33.

От тези документи става ясно, че копия на един и същи ферман се съхраняват в султанската канцелария при дадения кадия, в случая на Кюстендил, и при тези, за които е предназначен, т.е. рилските монаси. Ценното е, че са запазени и трите варианта. Малката разлика в броя на братството е нормална като се има предвид, че османските чиновници често допускат технически грешки при съставянето на регистрите. Проблем представлява единствено името на игумена на манастира. Както посочихме по-горе, игуменът Софроний фигурира в по-ранен ферман от 1514 г., а монах Ромил или Рамул не е изброен сред монасите. Може да се допусне, че при изготвянето на регистъра и фермана начело на манастира вече е о. Ромил или Рамул, а при подготовката на кадийския акт той е сменен от о. Софроний. Трябва да се отбележи, че Д. Ихчиев посочва сред рилските монаси монах с името о. Софроний, а в документ от 1521 г. отново се вижда, че обителта се ръководи от духовник с това име. Най-вероятно става въпрос за смяна на игумена за кратък период от време по някаква неизвестна за нас причина, но не трябва да се изключва и вероятността в началото на XVI в. в Рилския манастир да има двама игумени с името о. Софроний. Относно двете имена Ромил и Рамул вероятно става въпрос за неточност при превода. Склонни сме да приемем, че името на игумена е по-скоро Ромил, често срещано име сред християнското духовенство.

В документ от 1521 г., издаден от новия султан Сюлейман I (1520-1566) и адресиран до кадията на гр. Кюстендил, отново се потвърждават правата и привилегиите на монасите на Рилския манастир. Тук са включени и имената на игумена Софроний и монаха Макарий, които фигурират и в документа от 1519 г.34

Д. Ихчиев публикува и няколко извадки от правителствени дефтери, в които са посочени имотите на манастира. Два от документите са от времето на султан Сюлейман I. Единият не е датиран35, а другият е от 1526 г.36

В първия документ е отбелязано, че манастирът се владее от двама монаха управители, 43 монаси членове, като имената им не са посочени. Манастирските имоти са разделени на две части - имоти, които са освободени от данъци, и имоти, за които се плаща десятък. В освободените земи са включени 9 ливади, 10 ниви, 6 лози, 2 бостана, 5 пчелни кошера, 7 воденици и 3 тепавици за аби. Те са разположени на различни места: местностите Курията37, Вуковица38, Орлица, Шипочене39, Елисейна река40 и др., в селата Рила41 и Поромин42. Обложените с десятък имоти са: един чифлик в с. Баланово43, едно лозе в с. Бобошево44 и две лозя в с. Рила, една нива в с. Слано45 и три воденици в с. Рила. Документът завършва с уточнението, че монасите ползват тези права от старо време и не плащат извънредни данъци, данък върху овцете и др.

Във втория документ от 1526 г. са посочени имената на 21 монаси, без никой да е отбелязан като игумен. В него са вписани следните манастирски имоти: 4 ливади, 10 ниви, 13 лозя, 2 бостан, 3 пчелни кошера, 14 воденици, 5 валявици, разположени в селата Шипочене, Рила, Поромин, Горен манастир46, Орлица и др. В село Рила е отбелязана една църква. Имотите, обложени с данък са: един чифлик в с. Баланово, едно лозе в с. Бобошево и една нива в с. Слатина. В този документ липсват трите воденици в с. Рила. Ако се допусне, че този документ е по-ранен, то означава, че монасите все още не са се сдобили с такъв имот. Имайки предвид, че това са воденици, за които се плаща данък, трудно можем да си представим, че османският чиновник ще ги пропусне, за разлика от другите привилегировани имоти. И този документ завършва с вече познатите формули, че манастирът има стари султански актове, монасите са освободени от редовни и извънредни данъци и др.

В Рилския манастир се пази още един препис на ферман, издаден от султан Сюлейман I от януари 1549 г. В него отново са потвърдени старите права на манастира и е отбелязано, че монасите са освободени от всички извънредни и лични данъци и десятъци, както върху земята, така и върху отглеждания добитък. Интересно е, че в този документ изрично е посочено, че манастирът се ползва от религиозни свободи и никой, дори митрополити от Неврокоп и Пловдив, няма право да се намесва в неговите дела. Може да се допусне, че в този период има опити за намеса в манастирските работи от страна на различни владици, но привилегиите на монасите отново са гарантирани със султанска заповед. В края на фермана са изредени имена на овчари, които пасат овце, собственост на манастира и плащат харач, но към тях трябва да се отнасят с „гостоприемство и да не ги безпокоят“. От този документ ясно се вижда, че въпреки нееднократните набези срещу Рилския манастир монасите и дори хората, които работят в него, правата им са защитени от страна на съдебните власти. Това се потвърждава и от някои кадийски решения в полза на монасите, например от 1547 и 1549 г.47

Историята на Рилския манастир се допълва и от едно сведение, оставено от книжовника Сисой в сборник с жития на св. Йоан Рилски, предназначен за светогорския манастир „Ксенофонт“ от 1536 г.48 Сборникът е преписан по поръка на рилския игумен Иларион. Благодарение на тази приписка се разбира, че Рилската обител продължава своите контакти с атонските манастири и през XVI в., а също така и името на още един от рилските игумени. Няколко години по-късно през 1542 г. игумен на Рилския манастир вече е Калиник. Той е споменат в приписка на йеромонах Анастасий49.

Около средата на XVI в. монаси от Рилския манастир отиват в Русия да търсят милостиня. Може да се допусне, че монасите се опитват по-скоро да си осигурят допълнителна материалната подкрепа на руския цар, която в никакъв случай не е предизвикана от остра финансова нужда. Както видяхме от представените тук османски документи голяма част от манастирските имоти и самите монаси са освободени от данъци. В отговор на тяхната молба през декември 1558 г. монасите получават от цар Иван IV Грозни (1533-1584) две грамоти, с които им се позволява да пътуват в Русия и да молят за дарения50. Според друго сведение, което най-вероятно се отнася до същото посещение на рилските монаси в Москва, те начело с игумена Григорий пристигат в Русия през лятото на 1558/1559 г. В извора се посочва и кои места точно имат право да посетят. Според първата грамота това са манастирите „Троицко-Сергиевата лавра“, „Медведева пустиня“, „Успенски събор“, „Св. Борис и Глеб“ и тези, които се намират в градовете Ростов, Ярослав, Владимир, Суздал и др. Втората грамота разрешава на монасите да отидат в Литва51. Това са първите контакти на български манастир с Русия. До този момент към Москва се насочват основно пратеничества от Цариградската патриаршия, Атонските манастири и някои сръбски манастири. Вероятно благодарение на връзките със Света гора монасите от Рилския манастир научават за покровителствената политика на Русия към православните народи и за богатите дарения на руския цар и църква52.

Сред документите, съхранявани в Рилския манастир, се натъкваме на няколко, които дават ценни сведения за живота на монасите, както и за неговия статут пред османската власт. Според един ферман от 1568 г.53 рилският монах Агамемнон притежава бащина, за която плаща испенче. Освен това той изпълнява и соколарска служба. Султан Селим II (1566-1574) за тази му дейност го освобождава от плащане на испенче и го повишава в „началник на соколарите“. Този документ ясно показва, че в Рилския манастир монасите живеят общежително, но всеки от тях има свое имущество и се занимава с различни дейности, които не са пряко свързани с обителта.

В друг документ, издаден от същия султан, се говори за оплакване на монасите, че им взимат неправомерно данъци за изработване на восъчни свещи и за статута им на мартолоси. В случая различното е, че монасите не защитават правата си като се позовават на стари фермани, а посочват, че манастирът се намира във вакъф на наследниците на Гази Мустафа паша. Ще припомним, че Кара Мустафа паша получава планината Рила като лична собственост през 1508 г. и вероятно малко след това я включва във вакъф. За вакъфския статут на манастира се говори и в един ферман от 1575 г.54, издаден от султан Мурад III (1574-1595). Той се отнася до споменатото по-горе „продаване“ на църковни имоти, за които монасите нямат документ. Рилските монаси откупуват своите имоти на публичен търг за 60 000 акчета. Интересно е, че тук не се говори, че манастирът се намира във вакъф, а че самият той е вакъф. В случая се има предвид собственост, получена чрез дарение. В изворите откриваме и други вакъфи на манастири от територията на Кюстендилския санджак, например Роженският манастир и манастирът „Св. Георги“, близо до Мелник55.

Последният османски документ от XVI в., на който ще се спрем е обширния регистър от 1570/73, в който се съдържа описание на манастирските имоти в г.56 Рилският манастир е включен в специална част на регистъра, в която са посочени единствено манастири, които имат някакви привилегии. Според този опис в обителта живеят 29 монаси, но и тук не е посочено, кой от тях е игумен. Отбелязани са следните имоти: 7 ливади, 5 ниви, 3 лози, 1 зеленчукова градина, 6 пчелни кошери, 500 овце, 15 говеда, 10 коня. Те са разположени в местностите Ломница57, Бабино58, Круша59, Добра постница60, Орлица и др. Прави впечатление, че в този опис е отбелязан и добитъкът, който притежава манастирът. Имотите не се различават значително от тези, посочени в описите от времето на султан Сюлейман, на които се спряхме по-горе, обаче тук липсват водениците и валявиците. Имотите, които плащат десятък са следните: 2 ливади, 3 ниви, 1 зеленчукова градина, 9 лози, 1 самоков, 7 воденици, 2 валявици, 2 църкви61 в селата Рила и Поромино, 1 чифлик в с. Баланово, 1 лозе в с. Бобошево, 1 нива в с. Слатина, 4 воденици и две зеленчукови градини край с. Джерман62. Прави впечатление, че към имотите на манастира са добавени и нови - един самоков в Рила и воденици и градини край Джерман. Вероятно тези земи са придобити чрез дарение на местните жители или манастирското братство ги е откупило. В края на дефтера османският чиновник отново дава подробно обяснение, позовавайки се на старите описи и актове, кои земи са освободени от данък и кои плащат десятък. И тук се отбелязва, че монасите са освободени от всякакви данъци, с изключение на данък върху кошерите и овците, а за земите, които са в тимар, плащат десятък на съответния спахия.

В библиотеката на Рилския манастир се пази едно евангелие, дарено от Крупнишкия митрополит Йоасаф. В него е запазена приписка, която осветлява нашите знания за още един рилски игумен - йеромонах Евтимий, който е начело на братството през 1577 г.63.

В края на века рилските монаси предприемат нова мисия до Москва начело с игумена Калист. През 1584 г. те се явяват пред цар Фьодор Иванович (1584-1598), който ги приема благосклонно и им дава пътна грамота, с която те свободно могат да пътуват в Русия64. Вероятно същият игумен Калист е начело на Рилския манастир, когато йеромонах Никифор преписва един миней за месец септември, предназначен за Елешнишкия манастир „Успение Богородично“, близо до София65.

Сведенията за Рилския манастир от XVII в. са по-малобройни и откъслечни, но въпреки това успяват да дадат сравнително ясна представа за неговото положение. От тях научаваме не само имената на някои игумени, но и какво е имотното състояние на манастира, както и контактите му с Русия.

В приписка от 1620 г., оставена от някой си Сисой от Загоре, разбираме, че в този период начело на рилското монашеско братство е о. Висарион66.

Рилските монаси предприемат отново мисия до Русия през 1627 г. начело с игумена на манастира архимандрит Стефан. Те пристигат в Москва на следващата година и показват на руския цар Михаил Фьодорович (1613-1645) грамотите, издадени им от предишните владетели. Запазено е писмото на монасите, в което описват лошото положение на манастира. То е подпечатено с печат с изображението на св. Йоан Рилски. Липсват сведения за отговора на руския цар, но имайки предвид, че няколко години по-късно рилски монаси отново отиват в Русия, може да се допусне, че са богато дарени67. За следващата мисия от 1632 г. начело с игумена архимандрит Арсений се знае, че завършва без успех, тъй като в този период руското правителство налага ограничения, свързани с дарителството. Манастирските братства могат да идват в Москва през 6 години. През XVII в. нямаме сведения за други мисии до Русия68.

От две бележки от 1653 г. научаваме за връзките на Рилския манастир със светогорския манастир „Зограф“. В тях се отбелязва и името на рилския игумен йеромонах хаджи Атанасий69. Те са свидетелство, че връзките на обителта със Света гора не са прекъснати и през XVII в.

В друга приписка от 1656 г., оставена от ръката на неизвестен книжовник, се разбира името и на друг рилски игумен - йеромонах Арсений70.

Запазените османски документи от XVII в. са свързани преди всичко с оплаквания на рилските монаси от безчинства на спахиите или худжети от съда, в които се отправят искове срещу манастирското братство, които се оказват впоследствие неоснователни71. Между тях за нас от особен интерес са няколко документа, издадени от управителите на вакъфа на Гази Мустафа паша.

Един от актовете от 5 юни 1635 г. дава сведения за обновяването на Рилския манастир. Според него сградите и стаите на обителта са разрушени и се налага да се възстановят. В документа се посочва, че за това право монасите трябва да заплатят 3000 акчета72.

Друг документ от 1685 г. е издаден по повод закупуването на земя от рилските монаси. Там се посочват границите на имота и името на игумена - йеромонах Йоаникий. Монасите купуват земята за 40 гроша, задължават се да платят на вакъфа за нейното отчуждаване и след това трябва да плащат данъци за нея73.

Двата документа дават ценни сведения за манастира, на първо място за финансовото му състояние. Вижда се, че по това време рилското братство е платежоспособно и успява да откупи правото за обновяване на манастирските сгради и след това да извърши ремонта. От друга страна в края на века, братството отделя пари за закупуване на нов имот. Това отново показва, че мисиите до Русия не са предизвикани толкова от финансова нужда, а по-скоро основната им цел е да установят контакт с руската църква и не на последно място да получат оттам църковни книги и други необходими църковни предмети.

В дефтер от 1685 г. намираме подробно сведение за имотното състояние на Рилския манастир в този период. Имотите са следните: 8 ливади, 8 ниви, 3 лозя, 152 пчелни кошера, 1 воденица, 500 овци, 15 крави и волове, 10 коня. Те са разположени в местностите Кръстът74, Баня75, Крушата, Орлица и др. Интересно е, че отделно са посочени имотите в с. Рила и с. Поромониво, които са освободени от данъци: 1 самоков за желязна руда, 7 воденици, 2 валявици, 2 ливади, 1 бостан, 4 ниви, 4 лози. Освен това в дефтера от 1685 г. са посочени и имотите, за които манастирът плаща данъци: 1 чифлик в с. Баланово, 1 лозе в с. Бобошево, 1 нива в с. Слатина, 4 воденици и 2 бостана, които не са уточнени къде се намират, но най-вероятно са тези край с. Джерман76. Отново може да се заключи, че манастирските имоти остават приблизително едни и същи през XVI и през XVII в. Липсват сведения за точните им граници, което би помогнало по прецизно да се уточни техния размер. Няма информация какво точно произвеждат монасите, но може да се предположи, че това са обичайните култури за епохата: пшеница, ръж, леща, нахут, грах. В документа от 1685 г. са отбелязани 30 монаси, но и тук не е посочено кой точно е игумен. От друго сведение от същата година, за което говорихме по-горе, става ясно, че игуменът на манастира се казва йеромонах Йоаникий, а монах с такова име е посочен и сред имената на братството в разгледания документ.

От края на XVII в. са запазени приписки, в които се посочват имената на игумените на Рилския манастир по това време - йеромонах Йосиф от 1690 г.77 и хаджи Висарион от 1693 г.78

От всичко казано дотук може да се заключи, че историята на Рилския манастир в периода XV-XVII в. е сравнително добре документирана. Различните по тип, характер и произход документи дават ценни сведения за финансовото и имотното състояние на обителта, за връзките ѝ със Света гора, Русия и други манастири, имената на голяма част от игумените. Ясно се вижда, че Рилският манастир се развива като добра организация, която търси правата си пред новата османска власт и почти веднага след завладяването на българските земи се сдобива с фермани, гарантиращи му редица права и привилегии. Добрата материална база, която успява да си осигури, различните имоти, освободени от данъци, даренията на многобройните поклонници и помощите от Русия, помагат на Рилската обител да се развие като духовен и книжовен център и да запази тази си позиция в следващите вековете на османското владичество.79

ook 007III. Архитектура. Най-старата запазена сграда в манастирския комплекс е Xрельовата кула. Както отбелязахме по-горе, тя е построена през 1335 г. с дарителството на протосеваст Xрельо80. Освен кулата Xрельо построява и църквата „Рождество Богородично“, която не е запазена. Косвени сведения за нея се откриват в гравюри и стенописи, от които научаваме, че тя е била еднокорабна с два купола. Според проучванията на Ив. Гошев храмът първоначално е с един купол и при някое от по-късните обновявания е добавен допълнителен притвор с втори купол. Може да се предположи, че това става през 1635 г, когато на манастира е разрешено да възстанови сградите си. В периода на Възраждането тази църква не е могла да задоволи нуждите на манастирското братство и поклонниците. След пожара от 1834 г., когато изгарят манастирските сгради, църквата е разрушена и на нейно място е построен нов, по-голям храм81.

От манастирските сгради от разглеждания период е запазена единствено църквата „Св. Апостоли Петър и Павел“ в метоха Орлица. Тя е малка, еднокорабна с полуцилиндричен свод и отворен нартекс. Няма сигурни данни кога точно е построена. За метоха Орлица се споменава в Хрисовула на цар Иван Шишман, но не е посочено дали там е съществувала църква. Има запазени два надписа над входната врата на църквата, но и двата не са оригинални, а са възстановени и преписани в по-късен период. Според последните проучвания надписът от 1478 г. е възстановен през първата половина на XX в., като копистът му не се съобразява с остатъците от гръцки текст, които са публикувани от Неофит Рилски. Вторият надпис, от 1491 г., най-вероятно е възстановен от Никола Образописов при обновяването на храма и неговото повторно изписване през втората половина на XIX в. Сведение за съществуването на църква в метоха „Орлица“ намираме в „Рилска повест“ на Владислав Граматик, който изрично посочва, че мощите на св. Йоан Рилски пренощуват в този храм, т.е. през 1469 г. тя вече е била построена82.

Днешната манастирска църква и манастирски сгради са построени в периода 1834-1847 г.83 Към Рилския манастир днес са запазени още няколко метоха и църкви. Това са църквата „Успение на св. Йоан Рилски“ при Гроба на светеца, гробищната църква „Въведение на Св. Богородица“, църквата „Покров на Св. Богородица“, постницата „Св. Лука“, метоха Пчелино с църквата „Успение на Св. Богородица“ и др., но всички са строени или напълно обновени в по-късен период84.

IV. Изкуство. В църквите и параклисите на Рилския манастир са запазени стенописи от различни периоди. Най-ранните се намират в параклиса „Преображение Господне“ на Хрельовата кула и са от XIV в. Те са запазени фрагментарно, но сред тях се намират най-ранните изображения на сцени от житието на св. Йоан Рилски85.

От ранния период на османското владичество са запазени част от стенописите на църквата „Св. Апостоли Петър и Павел“ в метоха „Орлица“. Според запазените ктиторски надписи над входната врата на храма, той е изписан през 1491 г. Според последните проучвания надписът от 1478 г. се отнася до изписването на свода на църквата, т.е. тя е изографисвана през XV в. на два пъти86. Някои изследователи смятат, че зографите, работили в храма, са от кръга на кратовските художници и че живописта е аналогична с тази в църквата на Пшинския манастир от 1488/89 г. и манастира „Горняк“ в Браничево от 1490 г.87

ook 016

ook 017

Стенописите са фрагментарно запазени. Църквата е обновена и изписана наново през 1863 г. от Никола Образописов. Той обаче не рисува върху добре съхранените стари изображения и по този начин те са достигнали до нас. Запазени са фреските в олтарното пространство и празничните сцени на западната стена - „Възнесение Христово“, „Успение Богородично“ и „Преображение Христово“. Тези сцени следват традициите в изкуството на XIV в. В стенописите от олтара приемствеността се губи88.

Стенописите в останалите църкви и параклиси на Рилския манастир са от периода XVIII-XIX в. В тях рисуват едни от най-добрите български зографи - Тома Вишанов, Димитър Зограф, Захарий Зограф, Димитър Молеров, Никола Образописов и др.89

ook 011В Рилския манастир се съхранява голяма колекция икони от периода XIV-XIX в. Част от тях се намират на своите оригинални места в църквите - иконостаси, проскинитарии, а други са включени в музейната сбирка на обителта. Най-старата икона е на „Св. Йоан Рилски“ от XIV в. и най-вероятно се е намирала в старата църква „Рождество на Св. Богородица“. От XIV-XV в. е запазена и една икона на „Св. Арсений“.

От XV-XVII в. в Рилския манастир са запазени иконите: „Успение Богородично“, „Сретение Господне“, чудотворната „Св. Богородица Осеновица“, „Св. Георги на трон“, „Разпятие“, „Св. Йоан Предтеча“, „Св. Архангел Михаил“, „Св. Богородица Одигитрия“ и др.

Интерес представлява чудотворната икона с мощи на 32 светци. Тя е копие на известната „Владимировска Богородица“ от Русия. Най-вероятно е дарена на Рилския манастир при някоя от мисиите на рилските монаси в Русия или от руския светогорски манастир „Св. Пантелеймон“. Изказано е и предположение, че тя е дар на манастира от Мара Бранкович, която след пренасянето на мощите на св. Йоан Рилски дарява златовезан покров90.

Най-много икони са запазени от XVIII-XIX в. Част от тях са дело на българските зографи, рисували и стенописите в манастирските храмове91.

В Рилския манастир са запазени и много произведения на приложното изкуство: църковните тъкани и везби, дърворезбовани предмети, метална пластика. Те са изработени и посветени на манастира и на св. Йоан Рилски, което разбираме, както от многобройните посветителни надписи, така и от декорацията, включваща сцени, свързани с рилския светец.

Запазените произведенията на църковните тъкани и везби са главно покрови за ковчега на св. Йоан Рилски и църковни одежди. Двата покрова, свързани с мощите на св. Йоан Рилски и описани в „Рилска повест“ като дарение на ктитора Георги и Мара Бранкович, не са съхранени до наши дни. Най-ранните тъкани произведения в Рилския манастир са: дяконски орар от XV в., два покрова от 1511 г., дарени от молдовския воевода Йоан Богдан (1504-1517) и епитрахилът на Рашкия митрополит Симеон от 1550 г.92

По-голяма част от дърворезбованите предмети са от по-късен период - XVIII-XIX в. Предполага се, че ковчегът с мощите на св. Йоан Рилски е от XV в. Според „Рилска повест“ ктиторка от гр. Средец поръчва нов ковчег, а мъжът ѝ Георги подарява покров. Няма данни в по-късен период мощите да са местени в друг ковчег93.

Многобройна е и сбирката от напрестолни, хоругвени и водосветни кръстове, миниатюрни икони, реликварии и енколиони. Такива са например два дърворезбовани кръста от 1692 и 1697 г., филигранно-емайлов кръст от 1697 г. (дарен от хаджи Радослав от Кюстендил) и др.94

ook 013Голям интерес сред произведенията на металната пластика представляват обковите на Крупнишкото евангелие от 1577 г. и на Сучавското евангелие от 1656 г.

Обковът на Крупнишкото евангелие е изработен от златаря майстор Матей от Средец, по поръчка на Крупнишкия митрополит Йоасаф за Рилския манастир, което е отбелязано в дарителски надпис. Обковът е от две плочи позлатено сребро, свързани откъм гърба със сребърна мрежа. Ръкописът е снабден с четири метални закопчалки. Отпред е изобразено „Разпятие Христово“ и изображенията на четиримата евангелисти, някои от апостолите, св. Йоаким Осоговски, св. Йоан Рилски, св. Прохор Пшински, св. Георги, св. Никола и св. Димитър. На задната страна са изобразени „Възкресение Христово“, символите на евангелистите, св. Василий Велики, св. Йоан Златоуст, св. Антоний Велики, св. Сава Сръбски, св. Симеон Сръбски, св. Пантелеймон и др. Към всички изображения има надписи на църковнославянски език95.

Обковът на Сучевското евангелие е изработен от врачанския златар Иван Янов. Той също е от позлатено сребро. На лицевата страна са изобразени „Разпятие Христово“ и четиримата евангелисти, а задната почти не е обкована. В ъглите има четири полусферични пластини със синьо-зелен емайл и арабескова орнаментика, а в средата се намира кръгла пластина, украсена с разноцветни стъкла. На лицевата и задната страна има надписи на църковнославянски96.

V. Книжнина и книжовна дейност. Рилският манастир е един от големите книжовни центрове на Балканите. В него има богата библиотека, в която се съхраняват голям брой ръкописи и старопечатни книги от периода на Средновековието и османското владичество. Най-ранните запазени ръкописи са няколко глаголически листове (фрагмент от „Паренесиса“ на Ефрем Сирин) от втората половина на XI в. Предполага се, че те произхождат от Рилския манастир, но според други изследователи това е малко вероятно, защото те са открити в подвързията на сборника „Андриянти“ на Владислав Граматик, писан в Жеглиговския манастир97.

В манастирската библиотека се съхраняват две пергаментни Изборни евангелия от XIII в., за които също се предполага, че произхождат от Рилския книжовен център. Най-ранния датиран ръкопис, за който със сигурност се знае, че е дело на рилски книжовник, е Рилско евангелие на монах Симеон от 1361 г., което се съхранява в НБКМ98.

През първите векове на османското владичество в обителта се спазват литературните традиции на Търновската книжовна школа. В нея се съхраняват търновски ръкописи. Например в библиотеката са запазени някои много ценни търновски ръкописи от XIV в.: „Теодосиева лествица“99, „Пандектите на Никон Черногорец“100 и др. Рилските книжовници преписват произведенията на патриарх Евтимий и неговите ученици. Няма съмнение, че за основа на някои от рилските ръкописи са използвани именно търновските сборници от XIV в.101

С Рилския манастир се свързва работата на едни от най-известните книжовници от епохата на османското владичество - Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, о. Мардарий Рилски, монахът Спиридон.

ook 010Сведения за Владислав Граматик намираме в приписките, оставени от него върху сборниците му. От тях научаваме, че той е роден в Ново Бърдо и първоначално работи в с. Младо Нагоричине, а след това в Жеглиговския манастир „Св. Богородица“ в Скопска Черна гора102. Няма сведения, че Владислав Граматик работи в Рилския манастир. Някои учени предполагат, че тук той изкарва последните години на живота си103. В манастирската библиотека се съхраняват няколко негови сборника: сб. „Предели“ от 1455-1456 г.104, сб. „Андрианти“ от 1473 г.105, „Рилският панегерик“ от 1479 г.106, миней за месец октомври от 70-те години на XV в.107, Требник от 80-те години на XV в.108, „Рилският панегерик“ от 1483 г.109 и др.110

Освен като преписвач Владислав Граматик е известен и като автор на едно оригинално произведение: „За обновлението на Светата негова [на св. Йоан Рилски] обител, която се намира в Рила и [затова] как отново бе пренесен от Търново в същия славен Рилски манастир“, познато в науката като „Рилска повест“111. Днес тя е известна в 4 редакции и множество преписи. Около две от редакциите - рилската (кратката) и белградската (обширната) възникват множество дискусии. Според някои учени само кратката редакция е дело на книжовника. В „Рилска повест“ са включени ценни сведения за възобновяването на Рилския манастир от тримата братя - Йоасаф, Давид и Теофан, подробен разказ за подготовката около пътуването на монасите, за да вземат мощите на светеца от Търново и накрая е описано самото пренасяне. Сведения за пътя на мощите намираме в обширната редакция на съчинението. Някои учени смятат, че тя е дело на пряк участник в литийното шествие112.

Друг известен писател от този период, който се свързва с Рилския манастир, е Димитър Кантакузин. Преобладаващото мнение в науката е, че е потомък на известния византийски род Кантакузин. Той живее в Ново Бърдо. Добре е известно, че Димитър Кантакузин поръчва на Владислав Граматик да състави сборника от 1469 г. От Д. Кантакузин са запазени няколко произведения: „Житие с малка похвала на св. Йоан Рилски“, „Служба на Св. Йоан Рилски“, „Молитва към Богородица“, „Похвално слово за св. Димитър Солунски“. За нас от особен интерес е житието, посветено на св. Йоан Рилски. Не се знае кога точно е написано, но то е включено в сборника от 1479 г. и е запазено само в един-единствен препис. Смята се, че то е поръчано от рилските монаси, писано е в Рилския манастир и най-вероятно е произнесено по време на честването на празника лично от Димитър Кантакузин113.

Друг известен книжовник от разглеждания период е монахът Мардарий Рилски. Той е последовател на Владислав Граматик и негов ученик. Дори, както вече споменахме, двамата заедно съставят Рилския панегирик от 1483 г. Той работи главно в Рилския манастир в периода от 70-те години на XV в. до 1509 г. В библиотеката на Рилския манастир се съхраняват два негови ръкописа - „Шестоднев“ от 1480 г.114 и споменатия сборник от 1483 г.115

Днес на науката са известни имената на още няколко книжовници, които работят в Рилския манастир - монах Давид, монах Спиридон, монах Пахомий, монах Никифор. За съжаление имената на мнозина други остават неизвестни116.

Освен ръкописи, дело на рилски книжовници, в Рилския манастир се пазят и такива, които са подарени на рилското братство. Например това са споменатите по-горе Крупнишко и Сучавско евангелие117.

В библиотеката на Рилския манастир се съхраняват и голям брой старопечатни книги. Най-ранната книга е едно Четириевангелие от 1512 г., издадено в Търговище. Тук се пазят и книги от печатницата на черногорските братя Божидар и Винченцо Вукович във Венеция. Например екземпляр на тяхното първо издание - „Служебник“ от 1519 г. (напечатан от монаха Пахомий), „Молитвеник“ от 1538-1540, „Псалтир с последования“ от 1546 г.

Интересно издание е една книга, отпечатана в сръбския манастир „Грачаница“ – „Октоих“ от 1539 г., който е придружен от гравюра на сръбския манастир.

Най-голяма е сбирката от руски старопечатни книги. Най-ранните издания са от XVI в. Те най-вероятно проникват в Рилския манастир чрез няколкото монашески мисии до Русия за помощи. В следващите векове започва регулярно закупуване на книги от руски печатници. Днес в манастира се пазят около 50 издания от руските книги. Например уникалната „Острожка Библия“ от 1581 г. (отпечатана от московския първопечатник Иван Феодоров), „Книга о постничестве“ от 1594 г. и др.

В Рилския манастир има издания от Вилно и Киевско-Печорската лавра. Ценно е изданието на „Житие и служба на преподобния наш отец Йоан Рилски“, отпечатано през 1671 г. от архимандрит Антоний Радзивиловски. В него са включени служба за 19 октомври и житието на патриарх Евтимий с добавката на Владислав Граматик.

Голяма е сбирката и от гръцки печатни издания, около 300, но те са главно от по-ново време. Сред тях намираме например Дамаскин от 1612 г., издаден в Солун, Евангелие с гравюри от 1656 г., изданията на Агапий Критски и др.

По полетата на старопечатните книги има многобройни приписки, които дават различни сведения за тяхната съдбата. Така например от приписка в полето на Четириевангелие от 1512 г. разбираме, че за известен период то се намира в Куриловския манастир „Св. Йоан Рилски“ край София118.

VI. Списък на игумените. До момента са публикувани няколко списъка на игумени на Рилския манастир119. Тук ще се опитаме да ги актуализираме с имена, които не са включени в предходните публикации. Ще се съсредоточим основно върху рилските игумени от XV-XVII в.

Йеромонах Йоасаф - игумен до 1463 г. Той е син на Крупнишкия епископ Яков и е роден в с. Граница, Кюстендилско. Заедно с братята си Давид и Теофан обновява Рилския манастир. Йеромонах Йоасаф става пръв игумен на обителта и умира на 20 май 1463 г. Неговото име се споменава в „Рилска повест“ на Владислав Граматик, договорът от 1466 г. и една приписка120.

Йеромонах Давид - игумен най-късно до 1479 г.121 Той е вторият син на Крупнишкия епископ Яков и е роден в с. Граница, Кюстендилско. Заедно с братята си Йоасаф и Теофан обновява Рилския манастир. Йеромонах Давид сключва договор със светогорския манастир „Св. Пантелеймон“ за сътрудничество през 1466 г. По негово време е построена църквата „Св. Апостоли Петър и Павел“ в метоха Орлица. Едно от най-важните събития, които се свързват с името на игумена Давид е пренасянето на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилския манастир122.

Йеромонах Теофан - игумен най-късно до 1491 г.123 Йеромонах Теофан е третият син на Крупнишкия епископ Яков и е роден в с. Граница, Кюстендилско. Заедно с братята си Йоасаф и Давид обновява Рилския манастир. Йеромонах Теофан се споменава при подписването на договора от 1466 г. и по-късно участва в пренасянето на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилския манастир. За първи път като игумен е отбелязан в приписка от 1479 г. към сборник от XIV в., дарен от поп Гавриил. Неговото име е споменато в два от ръкописите на монаха Мардарий - от 1480 г. и 1483 г. В тези бележки книжовникът го възхвалява за грижите, които полага за попълване на манастирската библиотека с ценни книги124.

Йеромонах Теоктист - игумен през 1491 г. и най-късно до 1503 г. Името на йеромонах Теоктист е отбелязано в надпис над входната врата на църквата „Св. Апостоли Петър и Павел“ в метоха Орлица и в приписка на монах Спиридон от 1503 г., от която научаваме за неговата смърт125.

Йеромонах Калиник - игумен през 1503 г., когато е отбелязан в приписка на монах Спиридон126.

Игумен Софроний - игумен през 1514 г. и 1519 г. Името му е споменато в два османски документа, с които се потвърждават правата на Рилския манастир127.

Игумен Рамул или Ромил - игумен през 1519 г. Този игумен е споменат във ферман от 1519 г., който се съхранява в библиотеката на Рилския манастир, и в „Опис на данъчните облекчения“ (Дефтер-и муафат) от същата година, който се намира в Истанбул128. Може да се предположи, че името Рамул е сгрешено при превода, тъй като то не се среща сред монашеските имена. По-вероятно името на игумена да е Ромил.

Игумен Софроний - игумен през 1521 г. Той е отбелязан в османски документ от 1521 г.129 Възможно е това да е същият игумен Софроний, споменат в документите през 1514 и 1519 г., който за кратко време е заместен от Ромил. Не трябва да се изключва и вероятността в началото на XVI в. начело на Рилския манастир да е имало двама игумени с името Софроний.

Йеромонах Иларион - игумен през 1536 г. Той е споменат в приписка на книжовника Сисой. Според нея, игуменът Иларион поръчва книга с жития на св. Йоан Рилски, която по-късно е подарена на светогорския манастир „Ксенофонт“130.

Йеромонах Калиник - игумен през 1542 г. Името му е отбелязано в един Апостол131.

Йеромонах Григорий - игумен през 1558-1559 г. Той оглавява първата мисия на монашеското братство до Москва132.

Йеромонах Евтимий - игумен през 1577 г. Името му е отбелязано в приписка към Крупнишкото евангелие133.

Йеромонах Калист - игумен през 1584 г. и 1604 г. Името на този игумен се свързва с нова мисия на рилските монаси до Москва134. През 1604 г. в приписка на йеромонах Никифор се споменава, че игумен на Рилския манастир е йеромонах Калист135. Вероятно става въпрос за един и същи игумен, но не трябва да се изключва и вероятността да са две различни лица.

Игумен Висарион - игумен през 1620 г. Той е отбелязан в приписка на някой си Симеон от Загоре136.

Архимандрит Стефан - игумен през 1627-1628 г. Неговото име е посочено в поредната мисия на монашеското братство в Москва137.

Архимандрит Арсений - игумен през 1632 г. Той също отива в Москва за помощи. Обаче, в това време руското правителство взима решение помощи да се отпускат през определено време (между 6 и 8 години) и мисията на новия игумен завършва без успех138.

Йеромонах хаджи Атанасий - игумен през 1653 г. Този игумен преписва два ръкописа за Зографския манастир139.

Йеромонах Арсений - игумен през 1656 г. Името му е известно от една приписка, оставена от ръката на неизвестен книжовник140.

Йеромонах Йоаникий - игумен през 1685 г. Той е споменат в османски акт, с който рилските монаси купуват нов имот за 40 гроша141.

Йеромонах Йосиф - игумен през 1690 г. Той е споменат в приписка в ръкопис от XVII в.142

Игумен Висарион - игумен през 1693 г. Той е споменат в приписка143.

 

1.2. Манастир „Свети Йоаким Осоговски (Сарандопорски)“, нахия Кюстендил

 

ook 025I. Географско местоположение. Манастирът „Св. Йоаким Осоговски (Сарандопорски)“ се намира в планината Осогово, на около 10 km североизточно от гр. Крива паланка, на територията на Република Македония.

II. Исторически сведения. Осоговският манастир е основан най-вероятно през XII в. Сведения за неговия ранен период, се откриват единствено в житието, посветено на св. Йоаким Осоговски. То е запазено само в късни преписи, като най-ранният е от XV в.144 Според него светецът се подвизава в планината Осогово и там умира. По времето на византийския император Мануил Комнин (1143-1180) тук идва свещеникът Теодор от Овче поле, който основава Сарандопорската обител и става пръв неин игумен с името о. Теофан145. Според някои преписи на житието на св. Йоаким на манастирския празник (16 август) присъства и българският цар Калоян (1197-1207)146. Това сведение най-вероятно е вмъкнато от някои от преписвачите, за да засили култа към светеца и неговата обител сред българското население. Идването на царя на манастирския празник, описан в някои от преписите на житието на сарандопорския светец, е аналогично с добре известната среща на св. Йоан Рилски с цар Петър. Вероятно целта на неизвестния книжовник е да укрепи култа към св. Йоаким Осоговски, вплитайки в неговото житие добре известен епизод от живота на друг популярен светец в региона.

Първото сигурно сведение за Осоговския манастир се съдържа в Карловачката летопис от 1503 г. Там е отбелязано, че крал Стефан Милутин (1282-1321), наред с другите манастири, основава и Сарандопорския манастир147. Ако сведенията в житието са верни, то по-скоро сръбският крал възстановява или обновява обителта. Според легендата манастирът е доста популярен и дори сръбският крал Стефан Дечански (1321-1331) идва на гроба на св. Йоаким преди битката при Велбъжд през 1330 г.148

През средата на XIV в. Осоговският манастир се оформя и като книжовен център. В него работи книжовникът Исай Серски, който по-късно се премества да живее в светогорския манастир „Хилендар“149. Предполага се, че в този период и Константин Деянович също обновява манастира. Самите монаси говорят за неговото ктиторство при посещението си в Москва през 1586 г.150

Най-ранното сведение, свързано с Осоговския манастир от времето на османското владичество, се намира в Сарандопорската летопис. Там се отбелязва, че през 1463 г. на път за Босна в манастира се отбива султан Мехмед II (1451-1481)151. Интересно е, че мотивът на посещение на османски владетел в християнска обител е често срещан в района на Кюстендилския санджак. Например в легенди на местното население се споменава, че султан Мурад на път за Косово поле бил нагостен с манастирски хляб от лесновски монах и гостувал в манастира „Матейче“152. Добре е известно, че в житията на местните светци анахорети, присъства мотивът на срещата на светеца с царя, за която говорихме и по-горе. Възможно е тази случка да се използва от монасите, а чрез тях и от околните жители, за да покажат значимостта на обителта, свързвайки я с новия владетел. От друга страна не е изключено този мотив да е отражение на действително случило се посещение на султана или по-скоро на друг знатен османски военачалник в една от трите обители.

Важно сведение от този период се съдържа в една приписка от 1474 г. В нея е отбелязано, че съветът на Дубровнишката република решава да отпусне 20 перпери помощ на манастира153. Вероятно връзките на манастира и Дубровник, датират отпреди този период. Не е изключено обителта да е използвана от дубровнишките търговци за място за пренощуване по време на техните търговски пътувания в Османската империя.

В Сарандопорската летопис се съдържа още едно сведение свързано с Осоговската обител - за смъртта на игумена на манастира о. Арсений през 1488 г. В същата бележка се посочва, че в тази година умира и царица Мара, дъщеря на деспот Георги Бранкович154. Това сведение показва добрата осведоменост на монашеското братство за събитията, които се случват в пределите на Османската империя.

През XVI в. също има данни за книжовен живот в манастира „Св. Йоаким Осоговски“. В един ръкопис, преписан от йеромонах Онуфрий в 30-те години на века, е запазена приписка с името на осоговския игумен Гавриил155.

Осоговският манастир е включен и в няколко османски регистри от XVI в. за Кюстендилския санджак. В Дефтер-и муафат от 1519 г. османският чиновник подробно описва неговия статут. Според този документ игумен на обителта е о. Варлам и в нея живеят 41 монаси. Те притежават фермани от султаните Мехмед и Баязид, които днес не са запазени. Монасите са освободени от извънредни данъци, да копаят ровове, да помагат при строеж на крепости, от пощенски и други служби, от авариз и текялиф-и дивание, обаче се задължават да плащат десятък за земята, която обработват. Според бележката на чиновника ферманите, които притежават не ги освобождават от десятъка и монасите нямат право да протестират срещу този данък156.

Данни за Осоговския манастир се съдържат и в двете части на регистъра от 1570/73 г. Там той е наречен „Свети Отец“. В „тимарската част“ обителта е отбелязана на няколко пъти. Тя е посочена като самостоятелна данъчна единица в тимара на Ризван Кетхуда, но османският чиновник уточнява, че приходът ѝ е включен към този на с. Черменик в нахия Дупница157. В тази нахия няма село с такова име, съществува с. Черменик в нахия Пиянец, но там няма приход от обителта, което най-вероятно означава, че е разпределена сред данъците в селото, без изрично да се уточнява откъде идват те158. На други места в описа са отбелязани различни приходи от манастира „Свети Отец“ на Егри дере (Крива река). Към данъците от с. Старче (Псарче)159 в нахия Кюстендил са отбелязани 3 воденици на монасите от обителта и юшур за чифлик в размер на 810 акчета. Монасите дават десятък за пшеница, жито, лозя и орехи160. В прихода на с. Габрово161, в нахия Славище, са включени 10 акчета, давани от Осоговския манастир, без да се посочва за какво точно са те162. И накрая към с. Черви дол163, нахия Славище, е посочен приход от 60 акчета за 2 воденици, които се намират в ръцете на монасите. Чиновникът подробно отбелязва, че тези воденици са на някой си Мурат, след това на Ходжа и чак тогава на манастира164. Вероятно монасите държат тези воденици под наем или наскоро са ги откупили от Ходжа. Според посочените данни общият приход от манастира, отбелязан в „тимарската част“ на описа, е 880 акчета.

В „манастирската част“ на описа е посочено, че манастирът „Свети Отец“ е придаден към с. Кременик165, нахия Дупница. Преводачът отбелязва, че в „тимарския опис“ името на това село е разчетено като Крепикал166, обаче и в него няма приход от Осоговската обител167. В описа са изброени 15 имена на монаси, без изрично да е посочено името на игумена. Подробно е изредена манастирската собственост: 3 църкви, 12 параклиса, двуетажна гостоприемница, кухня, 1 фурна, 1 винарска изба, 1 изба, 1 хамбар, 5 големи бъчви, овощни дървета и орехи (не е посочен броят им), 900 овци, 500 кози, 130 биволи и крави, 30 коне и магарета, 1 лозе в манастира, и в близост на обителта: 3 ниви, 1 ливада, 1 зеленчукова градина, 15 кошера, 1 воденица в манастира, лятно и зимно пасище. Общият приход от манастира е 600 акчета, като е посочено, че този данък е от жито и друго, като не е включен данъкът от другия синор. Накрая подробно са дадени границите на този синор168. От посоченото дотук се вижда, че Осоговският манастир е един от богатите манастири в Кюстендилския санджак. Предполагаме, че неговите данъци, отбелязани в двете части на описа, са различни и не се припокриват. Това означава, че обителта дава данъци на различните спахии в размер на 1480 акчета. Монасите на Осоговския манастир се занимават със земеделие, но се вижда, че те притежават и голям брой едър и дребен рогат добитък. Може да се допусне, че освен за собствени нужди и за нуждите на многобройните поклонници, част от продукцията е била продавана на преминаващите през манастира търговски кервани или самите монаси са я предлагали на някои от близките пазари.

От двата документа се вижда, че броят на монасите през XVI в. значително намалява. В първия опис липсват сведения за манастирските имоти и стопанство, но може да се предположи, че неговите граници не се променят.

През 1585 г. манастирските сгради са разрушени от земетресение169. В резултат на това бедствие осоговските монаси предприемат своята първа мисия до Русия по времето на цар Фьодор Иванович (1584-1598). В мисията участват Коласийският митрополит Висарион, игуменът на Осоговския манастир о. Гервасий и свещеникът Стефан от Билинския манастир. Осоговският игумен дава подробни сведения за обителта, като изрично посочва, че тя е построена от Константин Деянович, но е разрушена от земетресение170. Липсват данни дали руският цар е удовлетворил молбата на монасите, но като се имат предвид многобройните успешни мисии на духовници от целия православен свят, най-вероятно и Осоговският манастир е получил богата царска „милостиня“.

През 1616 г. манастирът „Св. Йоаким Осоговски“ се споменава в един кадийски акт, заедно с Лесновския манастир и манастира в с. Търново. Според този акт монасите от тези обители дават подслон и храна на хайдути и затова те трябва да бъдат осъдени. За съжаление не разполагаме с повече данни, които да осветлят тази част от историята на трите манастира. Вероятно разрастването на хайдутското движение по това време в този край е една от причините за основаването на градчето Крива паланка през 1643 г.171

Сведения за Осоговския манастир дават и двамата османски пътешественици от XVII в. - Хаджи Калфа и Евлия Челеби.

Хаджи Калфа описва европейската част на Османската империя в средата на века. По време на пътуването си от Кратово за Кюстендил минава през Осоговския манастир. Според него до обителта има каменно кубе, в което се намират ковчези на ктитор и ктиторка, покрити със златовезан плат. Пътешественикът отбелязва, че на вратата е поставен надпис, в който е отбелязана година, според него IV в.172 Вероятно Хаджи Калфа не успява да разчете точно християнското летоброене. Днес не се знае за кои ктитори точно говори османския автор. Възможно е това да са дарители още от времето преди османското завладяване, но не е изключена и вероятността те да са от по-късен период.

ook 027Евлия Челеби минава през Осоговския манастир през 1661 г. Той го описва като стар и богат манастир. Прави му впечатление, че има много монаси и послушници, но не дава техния брой. Той споменава, че в обителта могат да пренощуват двеста посетители и конници, като всеки получава храна. Отбелязва, че в манастирските сгради има стари копринени завивки и постели. На тръгване от манастира всеки гост според ранга си получава подарък от монасите. Накрая авторът посочва, че манастирът се намира в кадилък и трябва да плаща на кадията 500 гроша и 5 коли детелина, като преводачът не е сигурен в превода173. Според Й. Иванов става въпрос за 5 кожи за подплата на дрехи174.

Подробно описание на Осоговския манастир дава и Печкият патриарх Арсений III Църноевич в своя дневник. На път за Божи гроб през 1683 г. той отседнал в един от метосите на обителта в Крива паланка. Там патриархът получава църковния данък от осоговския игумен Герасим, който има желание да го придружи до Йерусалим, но не успява. Няколко години по-късно през 1686 г. сръбският архиерей специално идва в Осоговския манастир. За това свое посещение той оставя подробна бележка в едно евангелие, което се намира в Печката патриаршия. Тук той дава подробно описание на църковната утвар, като уточнява, че всичко е от сребро: 47 сребърни кандила, 20 позлатени кандила, 7 чаши, 1 дискос, 1 нафорник, 1 голяма чаша с капак, 1 чаша от Черноевич, 2 потира, 1 стар потир, 2 кивота, 7 медни котли и 1 голям, 2 дръжки, 2 кадилници, 4 евангелия, 47 кръста, 1 панагия, 109 лъжици, 2 звездици и 2 патерици. Накрая на приписката патриархът проклина тези, които биха се осмелили да откраднат изброените съдове175. В края на евангелието от Лука патриарх Арсений оставя още една бележка, в която отбелязва името на осоговския игумен - о. Кирил, и налага епитимия на еклисиарх Стефан всяка вечер да чете Богородичния акатист и 300 пъти да се поклони176.

Сведенията от двамата турски пътешественици и сръбския патриарх не са изчерпателни, но до известна степен се допълват. На тримата прави впечатление богатството на манастира и всеки от тях дава различни подробности за него. От сръбския архиерей получаваме още едно ценно сведение - за съществуването на манастирски метох в Крива паланка. Може да се допусне, че Осоговската обител дълго време изпълнява ролята на пътна станция, в която освен поклонници, намират подслон и търговски кервани, и различни пътешественици, независимо от своята религия и етнос. В един малко по-късен период, когато гр. Крива паланка става удобно място за пътниците, монасите изграждат в нея свой метох, в който да намират подслон различни хора, преминаващи през градчето.

Сведенията на патриарх Арсений от 1686 г. са последните, с които разполагаме за Осоговския манастир от първите три века на османското владичество. Най-вероятно обителта е пострадала по време на австро-турската война (1683-1689 г.) и Карпошовото въстание (1689 г.). Сред местното население битува легенда, че османците разрушават манастирските сгради през 1690 г.177

Осоговската обител е възстановена отново през XIX в. Днес в манастира няма монаси. Той се поддържа от Църковно настоятелство от гр. Крива паланка и в него се провеждат различни научни и културни мероприятия178.

ook 026III. Архитектура. Днес манастирският комплекс се състои от 2 църкви и различни постройки - сгради за гости, магерница, фурна, хамбар за пшеница, хамбар за ориз и др. Голямата манастирска църква „Св. Йоаким Осоговски“ е построена през XIX в. от известния майстор Андрей Дамянов. По-голямата част от сградите са изградени през XIX-XX в.179 Днес обновяването на манастира продължава.

Непосредствено до голямата манастирска църква се намира по-малък храм, посветен на Рождество Богородично. Църквата е кръстокуполна и се състои от наос и нартекс, като в нартекса има аязмо. Според проучванията, направени през 1977 г., храмът е възобновяван на няколко пъти. От най-стария градеж от XI-XII в. и обновяването му през XIV в. днес са запазени само няколко дяла в долната част на църквата. Тя е пострадала от земетресението през 1585 г. и по-късно от пожар. Вероятно в края на XVI - началото на XVII в. е изцяло възстановена, за което говори и нейната архитектура. Нартексът е изграден през XIX в. През 1990 г. е разрушен купола на наоса и е построен нов по подобие на тези от XIV в., няколко години по-късно е покрита с меден покрив180.

IV. Изкуство. В главната църква на Осоговския манастир стенописите са от XIX в. Според Ас. Василиев те са дело на известния самоковски зограф Станислав Доспевски181. Според други проучвания главният зограф е Димитър Папрадишки182.

Малката църква „Рождество на Света Богородица“ е изписана в края на XX в.183 Според сведения на по-стари изследователи в нея е имало фрагменти от живопис от различни периоди. Самият Й. Михайловски отбелязва, че там са намерени фрагменти от XI-XII, XIV и XIX в.184

Липсват сведения за запазени по-ранни икони и произведения на приложните изкуства в манастира. Църковната утвар, която описва Печкият патриарх Арсений най-вероятно е разграбена след западането на Осоговския манастир през XVII в.

Днес в манастира се провеждат международни пленери на художници и е създадена художествена галерия185.

V. Книжнина и книжовна дейност. Манастирът „Св. Йоаким Осоговски“ се развива и като книжовен център. Според описа на ценностите на Сръбския патриарх Арсений III Църноевич в него има 4 евангелия, които най-вероятно са имали богато украсен обков и затова той ги включва сред сребърните предмети от обителта186. Д. Маринов при посещението си в Осоговския манастир около 1890 г. посочва, че в него няма ръкописи, обаче, когато започва строителството на новите сгради е открита пещ с останки от горени книги187. Може да са предположи, че част от манастирската библиотека изгаря в пожара, засегнал и църквата „Рождество Богородично“, или е пренесена от различни изследователи през XIX в. в големите библиотеки по света.

Вероятно тук е написано житието и службата, посветени на св. Йоаким Осоговски, които днес са запазени само в късни преписи. Службата е достигнала до нас в най-ранен препис от XIII в., а житието от XV в.188

Най-ранният ръкопис, който произхожда от Осоговския манастир, е един празничен миней от XIII в. (днес в НБКМ), именно в него е запазен и най-ранният препис на службата на св. Йоаким Осоговски189.

В манастира „Св. Йоаким Сарандопорски“ се замонашва известният книжовник Исай Серски от XIV в. Смята се, че преди да замине за Света гора той преписва в Осоговската обител един Служебник от 1346-1347 г. Данни за него се намират в една бележка, но днес липсват сведения къде се намира самата книга190.

От XVI в. е запазена т.нар. Сарандопорска летопис. Тя е написана в края на литургичен ръкопис, който се съхранява в музея на Сараево и е озаглавена „skazanie1". Ръкописът е дарен от Скопския митрополит Теофан на Увачкия манастир през 1690 г.191 Хрониката е от типа световни хроники, започва със създаването на света и продължава с конкретни исторически сведения. В нея са споменати част от владетелите на Византийската империя, като се започне от Константин Велики192. В хрониката е отразено и създаването на славянската писменост, приемането на християнството от българите по време на княз Борис193. Тя съдържа и подробни сведения за османското завладяване, като неизвестния хронист започва с превземането на Галиполи през 1359 г., после продължава със смъртта на Вълкашин и Углеша на р. Марица (26 септември 1361), битката при Плочник (1386), битката на Косово поле (1389), превземането на Търново (1393), войната с Влахия и смъртта на воеводата Мирчо (1395), битката при Никопол (1395), смъртта на Владислав III край Варна (1444), превземането на Цариград (29 май 1453)и др.194 Прави впечатление добрата информираност на хрониста, особено що се отнася до османското завладяване на Балканите. Предполагаме, че той използва по-стари хроники. Последната бележка в нея е от 1510 г., след това воденето на хрониката по някаква причина прекъсва. Сред описаните различни събития са вмъкнати и данни за съдбата на Осоговския манастир, на които се спряхме по-горе.

Именно тези сведения дават основание на изследователите да предположат, че тя е съставена в Сарандопорската обител195.

През XVI в. в манастирската библиотека работи книжовникът йеромонах Онуфрий. Около 30-те години на XVI в. той преписва Житие на Григирий Омиритски. В ръкописа има приписка, в която са посочени името на писача с тайнопис и на осоговския игумен Гавриил. Днес ръкописът се намира в сбирката на Сръбската православна църква196.

Сред ръкописите от Осоговския манастир е и едно Четириевангелие от XVII-XVIII в., което днес се намира в Белградската Народна библиотека197.

В манастирската библиотека са се пазили и ръкописи, които произхождат от други книжовни центрове. Печкият патриарх Паисий, по времето на игумена Дамян, дарява един ръкопис на Осоговския манастир, за което оставя подробна приписка. Не е отбелязана точна година, когато е дарена книгата, но това става преди 1643 г. когато патриархът посещава манастира повторно. Той намира същия ръкопис в лошо състояние, поправя го и го връща в обителта през 1644 г.198

Има сведение и за книжовна дейност и през XIX в.199

VI. Списък на игумените200

Игумен Арсений - игумен преди 1488 г. В Сарандопорската летопис е отбелязано, че той умира в тази година201.

Игумен Гавриил - игумен около 30-те години на XVI в. По времето на този игумен в Осоговския манастир йеромонах Онуфрий преписва едно житие202.

Игумен Варлам - игумен през 1519 г. Той е посочен в османски дефтер203.

Игумен Гервасий - игумен през 1586 г. Той участва в мисията до Русия след земетресението през 1585 г., което унищожава част от манастирските сгради204.

Йеромонах Дамян - игумен преди 1643 г. По негово време Печкият патриарх Паисий дарява един ръкопис на Осоговския манастир205.

Игумен Герасим - игумен през 1683 г. Той е посочен в дневника на Печкия патриарх Арсений III Църноевич. Осоговският игумен се среща с патриарха в един от метосите на обителта в Крива паланка и му дава църковния данък206.

Игумен Кирил - игумен през 1686 г. Той е отбелязан в приписка от Печкия патриарх Арсений III Църноевич. По негово време патриархът описва ценностите на Осоговския манастир207.

 

1.3. Лесновски манастир, нахия Щип

 

ook 028I. Географско местоположение. Лесновският манастир „Св. Архангел Михаил и св. Гавриил Лесновски“ се намира до с. Лесново, на около 30 km от гр. Кратово208, на територията на Република Македония.

II. Исторически сведения. Най-вероятно Лесновският манастир е основан през XI в. Сведения за това се откриват в двете жития, посветени на св. Гавриил Лесновски - Проложно и Народно209. Според Проложното житие210 манастирът е създаден от самия светец, който построява църква „Св. Архангел Михаил“, назначава игумен, събира монаси и дарява целия си имот на обителта211. Според Народното житие212 св. Гавриил Лесновски приема монашество във вече съществуващия Лесновски манастир и основава църквата „Рождество на Св. Богородица“213. До XIV в. не са запазени други писмени свидетелства за манастира. Той се споменава за първи път в приписка към Пролога от 1330 г, преписан от книжовника Станислав. В приписката е посочено името на игумена на манастира - о. Теодосий, и са изредени имената на монасите214.

Сведения за ранната история на манастира се съдържат и в няколко ктиторски надписи на деспот Йоан Оливер в манастирската църква. В тях се дават подробни сведения за манастирските имоти и техните граници215.

В различни документи е отразена и промяната на църковната юрисдикция на Лесновския манастир. Според една приписка от Оливеровия миней от 1342 г., преписан от книжовника Станислав, обителта е дарена от деспот Йоан Оливер на Хилендарския манастир в Света гора и става негов метох. Този акт е потвърден от цар Стефан Душан (1331-1355)216. Няколко години по-късно, през 1347 г., на събор в Скопие, на който присъства и сръбският цар, Скопската епископия е издигната в ранг митрополия и в нея се оформят две епископии - Злетовска и Долнополошка217. За седалище на Злетовската епископия е определен Лесновският манастир и по този начин той престава да бъде Хилендарски метох. Цар Стефан Душан потвърждава владенията на манастира и прибавя към тях имотите на някогашната Морозвидска епископия. Според грамотата съдбата на манастира е оставена в ръцете на Йоан Оливер, на когото е дадено правото да участва при избора на злетовски епископ, а за неговите наследници има предупреждение, че ако те извършат предателство към владетеля Лесновската обител отново ще премине към Хилендарския манастир218. За следващите три десетилетия липсват сведения за историята на манастира.

През 1381 г. Константин Драгаш издава грамота, с която отново дарява Лесновската обител на манастира „Хилендар“, и включва към имотите ѝ четири нови селища. По този начин официално е закрита и Злетовската епископия219.

ook 031Сведенията за Лесновския манастир от времето на османското владичество са фрагментарни, но позволяват да се проследи неговата история. През този период се редуват години на запустяване на манастира с години на обновяване на сградите, църквата, привличане на монаси и поклонници. С идването на османците манастирът не е разрушен. Стеван Симич разказва легенда, битуваща сред местното население, че султан Мурад го пощадява, защото по време на войната един монах-пастир го нагостил с манастирски хляб220. В действителност няма сведения за османски нападения и разорения на Лесновския манастир. Може да се допусне, че при преминаването на султан Мурад I (1362-1389) през Осогово в посока Косово, монашеското братство се сдобива с ферман, който в по-късен период от време е загубен. Косвено това се потвърждава от османски регистър от 1519 г., където Лесновският манастир е включен в „Описа на данъчните облекчения“221.

От XV в. са запазени малко сведения за съществуването на Лесновския манастир. От тях се разбира, че манастирът продължава да бъде един от книжовните центрове в региона. През този период са преписани два ръкописа - т.нар. Драйков апостол от 1428 г. и Празничен миней от 1429 г.222 Няколко години по-късно неизвестен писач оставя една приписка в един Октоих, с която съобщава за слънчево затъмнение на 17 юни 1434 г. и уточнява, че това се случва, когато са минали седем години от смъртта на „великия деспот“, т.е. сръбския деспот Стефан Лазаревич (1389-1427), по времето на деспота, т.е. Георги Бранкович (1427-1456)223.

Последното сведение, свързано с Лесновския манастир от XV в., е изграждането на църква в една отшелническа пещера - „Св. Илия“, която се намира на Илиенски връх, разположен източно от манастира. В нея са запазени в лошо състояние стенописи на Св. Богородица с Христос и на архидякон Стефан. Според иконографски анализ, направен от С. Габелич, те са от втората половина на XV-XVI в.224 Може да се допусне, че някои от монасите на Лесновския манастир е предпочел уединението на пещерата, по примера на св. Гавриил Лесновски. Естествено това може и да е показател, че по някаква причина в този момент монашеското братство напуска манастира и се приютява в околните пещери. Например югозападно от манастира има няколко пещери, които са били населени с монаси, една от тях е „Св. Богородица“, в която е запазена живопис от XIV в. и ктиторски надпис на отшелника Серапион225.

ook 035За периода на XVI в. има повече сведения за Лесновския манастир. Освен запазените приписки и надписи от този период разполагаме и с няколко османски документа, които дават сведения за обителта. Тя е включена в регистър от 1519 г. и то в частта му с данъчни облекчения (Дефтер-и муафат). За съжаление други данни за него от този опис не са обнародвани, но може да се предположи, че и той подобно на Рилския и Осоговския манастир е освободен от данъци226. Обнародването на този документ ще осветли историята на манастира, особено като се има предвид, че в по-късните османски документи той не се ползва с никакви привилегии.

През XVI в. Лесновският манастир е обновяван на няколко пъти. Вероятно това се дължи на доброто материално състояние на населението в околностите на обителта. Например в Кратово в този период живеят заможни хора, които дори успяват да станат откупвачи на някои рудници227. От 1530 г. разполагаме с два надписа, които дават сведения за покриването на кубетата на манастира с оловни плочи. В единия е отбелязано името на майстора - Никола Радивоев228. От същата година има сведение, че войводата Стефан Балентич също става ктитор на манастира229. Неговото дарение е било записано в Лесновския поменик, който днес не съществува230. Може да се допусне обаче, че този неизвестен за нас войвода е дал средства именно за покриването на кубетата на манастирската църква.

Две години по-късно - в 1532 г., молдовският воевода Петру Рареш (1527-1538) и жена му Елена дават дарение на манастира, за което също липсват повече сведения231. За съжаление за нас остава неизвестен начина, по който е получено дарението. Възможно е самите монаси да са посетили воеводата в Молдова. Не е изключено и молдовски поклонници да са посетили обителта.

Лесновският манастир се споменава и във връзка с бунта на митрополит Павел Смедеревски. Още през 1532 г. той възстановява епископиите в Зворник, Лесново и Кратово и ръкополага техните епископи. В документите от 1541 г., свързани с третия събор срещу о. Павел Смедеревски се отбелязва името на епископ Неофит Лесновски, който е отлъчен от църквата заедно с другите отцепници. Вероятно той е същият епископ, който о. Павел Смедеревски ръкополага през 1532 г.232 Вижда се, че по това време Лесновската обител продължава да води активна църковна политика. Вероятно, подкрепяйки бунта, монасите се надяват да възвърнат своите позиции от времето на цар Стефан Душан.

В описа за Кюстендилския санджак от 1550 г. Лесновският манастир е посочен в Щипска нахия като отделна данъчна единица. Привилегиите, с които манастирът се е ползвал в началото на века, не са отбелязани в този регистър, най-вероятно обителта е изгубила по някаква причина облекчения си статут. В документа се посочва, че в манастира живее игуменът Никанор, 4 монаси и още три други лица, вероятно послушници или наемни работници233.

Вероятно в средата на XVI в. Лесновският манастир запустява. Според бележка от 1558 г. в Лесновския поменик в манастира идват Никола Пепик и брат му Георги от Кратово и го намират в лошо състояние. Те изграждат външната порта, монашески килии, помещения за гости, каменен притвор и мраморна кръстителница, в която докарват вода. Освен това братята даряват на обителта две лозя на р. Злетовщица, а в метоха Шибин изграждат църква, посветена на св. Георги. Никола Пепик купува мюсюлмански къщи в с. Лесово, заедно с ниви и ливади и също ги дарява на манастира. По това време игумен на Лесновския манастир е йеромонах Неофит234. Тези имоти са далеч по-малко от имотите, които притежава манастира през Средновековието, но благодарение на тях той се нарежда сред богатите обители в областта.

В обширния дефтер от 1570 г. е посочен и Лесновският манастир, под името „манастир Архангел“. Според дефтера монасите имат 5 воденици в с. Злетово, за които плащат данък от 75 акчета. Освен това манастирът е отбелязан за втори път, вече като самостоятелна данъчна единица в „тимара на Хасан“. Той плаща данъци за шира, сено, полярина и тапия за земя в размер на 50 акчета. Общо данъците са в размер 125 акчета235. Вижда се, че в този период обителта се нарежда сред нискодоходните манастири в санджака. В документа не се споменава нищо за даренията направени от рода Пепик. Не се знае и точния брой на монасите, в описа е отбелязано единствено, че те притежават воденици. Може да се допусне, че част от манастирското братство живее в околните отшелнически килии и скитове. От различните приписки по ръкописите се знае, че книжовната дейност на манастира в този период е пренесена в един скит „Успение Богородично – Пирг“, който е подчинен на манастира236. Вероятно за имотите на Лесновската обител се грижат монаси от близките скитове и османският чиновник ги е отбелязал към тях. Например посоченият скит „Пирг“ е включен в описа от 1570/73 г. като отделен манастир237.

Сведение за обновяването на манастира се открива и в надпис на оловна плоча на покрива на църквата от 1581 г. Там е записано, че кратовският княз Никола Бойчик, вероятно и той е откупчик на рудници в гр. Кратово, покрива манастира по времето на игумена Спиридон, а майсторите са Дамян, Богое и брат му Петър238.

Интересно сведение за лесновските монаси се намира в един османски документ от 1618 г., издаден от кратовски кадия. В него наред с оплакването, че те лекуват, хранят и дават подслон на хайдути се отбелязва и соколарският статут на монасите239. Тази податка е много важна, защото показва, че обителта няма привилегирован статут, обаче монасите по някакъв начин са се сдобили с него.

ook 029Обновяването на Лесновския манастир продължава и през XVII в., за което отново се разбира от различните приписки и надписи. През 1627 г. при игумена Максим, Михаил и синът му Йоан построяват магерница240. Няколко години по-късно, през 1635 г., някой си Михаил и съпругата му Ана изкопават кладенец241, а Симеон и Веса изграждат чешма242. През 1672 г., по времето на игумена Кирил, с даренията на ктиторите Петър, Йоаким, Стефан, Петко, Стоян и Мартин от Крива река се възстановяват трапезарията и килиите. Те подаряват и сребърно кандило. Техните дарения са записани в Лесновския поменик243.

През този период са запазени и няколко приписки, които показват, че на манастира са завещавани ръкописи, а също така са давани средства за тяхното преподвързване. Например в приписка от 1615 г. научаваме за закупуване на ръкопис от презвитер Стойко244, а през 1671 г. по времето на презвитер Йоан в Лесновския манастир е преподвързан ръкопис от монаха Тодор с дарението на Бошко златаря245 и др.

В средата на XVII в. Лесновският манастир установява своите първи контакти с Русия чрез посредничеството на Кратовския митрополит Михаил. Той в началото на 1649 г. се подписва в един Миней от Лесновския манастир при обиколката си в подчинените му територии246. Същата година между 21 и 26 май архиереят отново е в обителта и оставя свои бележки върху няколко ръкописа247, които показват неговите по-близки отношения с лесновското братство. При първото си посещение в Москва през 1651 г. митрополит Михаил издейства и дарение за Лесновския манастир от 50 рубли и богослужебни книги248. Например върху една руска книга с жития от 1647 г. е запазена приписка от 1652 г., в която е отбелязано, че руският цар Алексей Михайлович (1645-1676) дарява тази книга на манастира, по времето на архимандрит Леонтий, вероятно тогавашния игумен на обителта249. Предполагаме, че това дарение е получено именно чрез придружителя на митрополита - презвитер Дионисий, който се връща на Балканите през 1652 г. Самият митрополит остава в Москва най-късно до 1654 г.250

ook 032Кратовският митрополит отива отново в Москва през 1657 г. и остава там до 1660 г. По време на престоя си той моли руския цар Алексей Михайлович да изпрати ново дарение на Лесновската обител251 и успява да издейства грамота (от 31 октомври 1660 г.) в полза на манастира. С нея се дава разрешение на лесновското братство на всеки шест години да идват за помощи252. От послание на новия кратовски митрополит Ананий се разбира, че през 1666 г. лесновските монаси се възползват от царската грамота и отиват начело с архимандрит Прохор в Москва. Те носят в дар на руския цар кръст, икони на Архангел Михаил и св. Гавриил Лесновски, мощи на Св. мъч. Пелагия253. Има сведения, че монасите получават дарения от по 100 рубли през 1674, 1688, 1692, 1700, 1705, 1718 г.254 По този начин Руската империя се превръща в един постоянен източник на доход за Лесновския манастир.

През втората половина на XVII в. Османската империя води войни с Австрия. Положението за османците става особено тежко през 1689 г., когато австрийците стигат до Щип и Велес. Тогава избухва и Карпошовото въстание, което обхваща териториите между Кюстендил и Скопие. Въстанието е потушено и са изпратени еничари, които опустошават района. На местните жители е забранено да строят нови църкви и манастири255. Вероятно и Лесновският манастир е пострадал, но нямаме преки сведения за това. От този период е запазена една приписка от 1688 г., в която се споменава името на тогавашния игумен на манастира - о. Гавриил256, което означава, че обителта все още не е запустяла напълно.

От края на XVII в. са запазени два надписа, които свидетелстват, че животът в манастира не е прекъснат. И двата дават сведения за замонашването на монаси. Според първия - на 8 януари 1692 г. се замонашва някой си Макарий, а на 21 декември 1696 г. - Евтимий. Въпреки това най-вероятно манастирът е доста обеднял, тъй като йеромонах Исай през 1693/94 г. оставя един запис на стената на църквата, че в обителта са останали само книги и мощи257.

Лесновският манастир продължава своето съществуване и в следващите векове. Той остава притегателен център за поклонници главно от околностите, но в някои приписки и надписи се вижда, че е посещаван от монасите на Рилския манастир, от Печ и др.258 Днес манастирът е действащ, в него има монашеско братство начело с игумена Иларион. През последните години Лесновският манастир е напълно обновен259.

ook 030III. Архитектура. Лесновският манастирски комплекс се състои от църква, кула и манастирски сгради. Църквата и кулата са от XIV в. и са построени от деспот Йоан Оливер.

Църквата „Св. Архангел Михаил и св. Гавриил Лесновски“ е построена през 1341 г. Тя е с формата на вписан кръст с един купол. През 1349 г. деспот Оливер добавя към храма и нартекс, който също има един купол. В по-късен период е добавен и дървен екзонартекс, който през 1558 г. е разрушен и на негово място е построен каменен притвор с дарението на братята Никола и Георги Пепик. Този притвор е разрушен около 50-те години на XX в.260, вероятно за да се разкрие автентичния вид на църквата. В периода 2007-2009 г. в манастира протичат възобновителни дейности и нартексът отново е построен261.

Кулата най-вероятно също е строена от Йоан Оливер, но затова предположение не разполагаме с никакви по-конкретни данни. Днес в нея има параклис, посветен на св. Наум Охридски изграден и изписан в началото на XXI в.262

Манастирските сгради са строени през XIX-XX в. Най-старите от тях се намират в източната част на манастирския двор и в момента се рушат. На тях има надпис от XIX в.263

В края на XV - началото на XVI в. в една пещера на Илиенски връх, който се намира на около 1,5 км източно от Лесновския манастир, се оформя отшелническа килия. Тя е посветена на пророк Илия. В основата си пещерата е неправилен квадрат с отвор на южната страна. Източната стена изпълнява ролята на олтар и в нея има две ниши, в които са изобразени Св. Богородица с Иисус Христос и архидякон Стефан264.

Останалите скитове са от по-ранен период.

ook 037IV. Изкуство. Църквата „Св. Архангел Михаил и св. Гавриил Лесновски“ на Лесновския манастир е изписвана на два пъти, като и двата пъти ктитор е деспот Йоан Оливер. Първоначално е изографисан наосът, вероятно в периода 1346/1347 г. От надпис в нартекса се разбира, че неговият строеж и изписване приключват през 1349 г. Част от стенописите са добре запазени, но други са доста разрушени. Те са реставрирани през 60-те години на XX в.

Вероятно лесновската църква първоначално е замислена като гробница на деспот Йоан Оливер и неговия род. Този извод се налага от необичайното място на ктиторската композиция в източната част на северната стена на наоса и монограмите на деспота. Освен това, в югоизточния ъгъл на църквата е запазена надгробна плоча, вероятно на Ана Мария, съпруга на деспота. Там са изписани нейните монограми, но няма археологически издирвания, които да потвърдят тези хипотези265. В северозападния ъгъл на наоса стои гробница, в доста лошо състояние. За нея може да се допусне, че е на деспот Оливер.

ook 036При изграждането на нартекса е променен статута на Лесновския манастир. Той е седалище на новооформената Злетовска епископия. Изображенията в притвора показват новия катедрален характер на храма.

В лесновската църква работят няколко зографи, които са повлияни от различни художествени школи - Охрид, Скопие, Костур266.

В отшелническата пещера „Св. Илия“ също има запазени стенописи. На източната стена, която изпълнява ролята на олтар са разположени изображенията на Св. Богородица с Христос Емануел в медальон и архидякон Стефан. Изследователката С. Габелич след подробен иконографски анализ заключава, че стенописите са от XV-XVI в.267

С Лесновския манастир се свързва и църквата „Св. Петка“ в с. Лесново. Тя е в руини, но са запазени фрагменти от стенописи, които най-вероятно са от XV-XVI в.268

В останалите скитове, запазените изображения са от по-ранен период269.

Най-старата запазена икона от Лесновския манастир е Св. Богородица Одигитрия от XIV в., която е дело на зографа на нартекса270.

Голяма част от иконите са от времето, когато Лесновският манастир е в по-добро икономическо състояние - втората половина на XVI в. и началото на XVII в. Те се съхраняват в Музея на Македония. В Лесновския манастир днес има единствено икони от XIX в.

От XVI в. са иконите Дейсис с Апостоли и „О тебе радуется“, вероятно от иконостаса в църквата, Дейсис на Апостолите и св. Йоан Предтеча с житийни сцени, за които се предполага, че са от някоя от околните църкви, подчинени на Лесновския манастир. Интересна е една рядка икона на св. Гавриил Лесновски с житийни сцени, която най-вероятно произхожда от някой скит, в близост до манастира. Тези икони са близки по стил до иконите от Карпинския манастир, Слепченския манастир и др.271

ook 039В иконите от XVII в. се чувства влиянието на Епир и Света гора. Появяват се нови иконографски схеми, които включват сюжети от каноничната и агиографската литература. Такива са например иконите Иисус Христос с Архангели и Архангелския цикъл, Св. Богородица Троеручица с пророци и архиереи с разгърнати свитъци и др. Подобни икони се срещат в манастирите в Прилепско и Демирхисарско272.

За голямото богатство през този период говорят и запазените дърворезбовани мебели: аналой, певница и поставка за икона273. Днешният иконостас е от началото на XIX в. и е дело на майстори от Дебърската дърворезбовна школа. Иконите на иконостаса са изработени от самоковски зографи274.

Запазените предмети на приложното изкуство са главно от XVIII-XIX в.: реликварий, кандила, потири, пафти и др. Има съхранени няколко детайла от полилей и един пръстен от XIV в.275 От 1680 г. е запазена една медна чиния, украсена с четири медальона с растителни мотиви276.

V. Книжнина и книжовна дейност. Лесновската библиотека е съдържала голям брой ръкописи, които днес са пръснати из различни библиотеки по света. Част от ръкописното богатство на Лесновския манастир е изгоряло по време на бомбардировките над Белград през 1941 г.

През XIV в. манастирът се оформя като книжовен център, който продължава своята преписваческа дейност и през вековете на османското владичество. В него работят различни книжовници - монахът Станислав, Тахота, Калиник (XIV в.), Драйко и Радона (XV в.), Силвестър и поп Лазар (XVI в.), и др. В манастирската библиотека са се съхранявали и множество ръкописи, които идват от други места, което говори за връзките на манастира с различни книжовни центрове.

На книжовниците от XIV в. няма да се спираме подробно. Ще отбележим само някои техни книги: Лесновски пролог от 1330 г., Оливеров миней277 от 1342 г. (от Станислав), Лесновски паранесис от 1353 г. (от Тахота), Изборно (Лесновско) евангелие (от Калиник) и др.278

От XV в. са известни двама преписвачи - Драйко и Радона. Драйко преписва един Апостол през 1428 г. и в приписка отбелязва, че той е от Бдин (Видин). Тази приписка довежда до спорове в науката, къде точно е извършен преписът на ръкописа във Видин или в Лесновския манастир. Илия Велев смята, че ръкописът е писан в Лесновския книжовен център. Според приписка от 1519 г. този Апостол е дарен от лесновския игумен Дионисий на с. Ново село (днес квартал на гр. Щип). Днес той се съхранява в XАЗУ, Загреб279.

Книжовникът Радона преписва един миней за месеците февруари-август през 1429 г. В приписка изрично отбелязва, че работи в Лесновския манастир. Ръкописът днес се съхранява в Белградската библиотека280.

През XVI в. книжовната дейност на Лесновския манастир се пренесла в околните църкви и скитове. До момента няма запазени сведения, че в самия манастир се преписват книги в този период. Най-вероятно книжовниците се обучават в Лесновския скрипториум, а след това работят в някои от околните метоси.281 Един такъв известен книжовен център е скитът „Успение на Света Богородица – Пирг“, подчинен на Лесновската обител. В него работи известният книжовник поп Лазар282.

През XVI в. започва воденето на Лесновския поменик, който за съжаление е изгорял през 1941 г. при бомбардировките над Белград. За този ръкопис научаваме от по-стари изследователи, които описват и обнародват части от него. Той дава ценни сведения за историята на Лесновския манастир и неговите ктитори. Първите 8 листа на ръкописа са от XVI в., а останалите от XVIII в., имало е и различни бележки от XVIII-XIX в.283

От XVII в. също липсват сигурни данни за книжовна дейност в самия Лесновски манастир. Някои учени допускат, че т.нар. Загребски октоих произхожда от някои от скрипториите на Лесновската обител. От 1688 г. има запазена приписка на йеромонах Константин в книга „Пророци“, днес в Държавната библиотека в Москва. И. Велев допуска, че този монах е някой от книжовниците в манастира284. С по-сигурни данни за книжовна активност в този период не разполагаме. Останалите ръкописи, които се свързват с Лесновския книжовен център са от XIX в.285

В библиотеката на манастира са се съхранявали и ръкописи, за които не е сигурно, че са дело на лесновски книжовници. Най-ранният от тях е едно Изборно евангелие с апостол от XIII в. Там са се съхранявали още около 20 ръкописа от XIV в., около 10 от XV в., над 20 от XVI в., 4 от XVII в. Сред ръкописите от XV в. има един Карпински постен триод, в който се съдържа приписка, че той е преподвързан в Лесново през XVII в., а един от преписвачите му е споменатият по-горе Радона286. В Лесновската обител се е съхранявал и Цетинският Октоих от 1494 г., една от първите славянски старопечатни книги287.

От казаното дотук се вижда, че Лесновският книжовен център достига своя разцвет през XIV в., когато е богато даряван от различни владетели. Книжовната традиция продължава, макар и по-слабо и през XV в., за да достигне нов връх през XVI в., като дейността му се пренася в близките скитове. Съдбата на лесновската ръкописна сбирка е доста трагична. Ръкописите са пръснати в различни библиотеки по света, част от тях са безвъзвратно изгубени288, а не е изключена и възможността при проучване на необнародвани сбирки да се появят и други лесновски ръкописи.

VI. Списък на игумените289

Игумен Дионисий - игумен през 1519 г. Този игумен е споменат в приписка на Драйковия Апостол от 1429 г. Там е отбелязано, че той го продава на с. Ново село, Щипско, вероятно за нужди на някои от неговите църкви290.

Епископ Неофит Лесновски - незаконен Злетовски епископ, ръкоположен от митрополит Павел Смедеревски. Споменат в документи от третия събор срещу о. Павел през 1541 г. Там той е отлъчен от църквата заедно с другите незаконно ръкоположени архиереи. Вероятно епископ Неофит Лесновски става Злетовски епископ още през 1532 г., когато о. Павел Смедеревски ръкополага своите владици. Може да се допусне, че преди това той е игумен на Лесновския манастир291.

Игумен Никанор - игумен през 1550 г. Името на този игумен е посочен в османски регистър292.

Йеромонах Неофит - игумен през 1558 г. По времето на този игумен братята Никола и Георги Пепик даряват щедро Лесновския манастир293.

Игумен Спиридон - игумен през 1581 г По негово време е ремонтиран покривът на църквата на Лесновския манастир с дарението на кратовския княз Никола Бойчик294.

Игумен Максим - игумен през 1627 г. По негово време някои си Михаил и синът му Йоан построяват магерница295.

Архимандрит Леонтий - вероятно игумен през 1652 г Името му е отбелязано в приписка, в която е посочено дарение на руския цар Алексей Михайлович296.

Игумен Кирил - игумен през 1672 г. По негово време е възстановена трапезарията и килиите в манастира с помощта на дарители от Крива паланка297.

Игумен Гавриил - игумен през 1688 г. Неговото име се споменава от йеромонах Константин в приписка298.

 

1.4. Манастир „Света Богородица“ в гр. Кратово, нахия Кратово

 

I. Географско местоположение. Град Кратово се намира в Осоговската планина в източната част на Република Македония. Местоположението на манастира не е уточнено. В града има монашеска килия „Въведение Богородично“, а в северна посока от него се намира и килията „Св. Богородица“ и двете съществуват през XVI в.299 На 3 km югоизточно от гр. Кратово в с. Шлегово през XIX в. е обновена църквата „Св. Богородица“. А в близост до селото има местност Манастир. Допускаме, че именно тук се е намирал търсеният от нас манастир300.

II. Исторически сведения. Манастирът „Св. Богородица“ е описан в „Описа на данъчните облекчения“ от 1519 г. Там е отбелязано, че той е освободен от данъци и в него живеят 16 монаси301. В регистъра от 1570/73 г. в Кратовска нахия не са отбелязани манастири, което навежда на мисълта, че вероятно в този период обителта е вече запустяла.

 

1.5. Манастир „Свети Никола“ в гр. Мелник, нахия Мелник

 

ook 041I. Географско местоположение. Град Мелник се намира в Югозападна България. В него има няколко църкви, посветени на св. Никола. Най-вероятно търсеният от нас манастир е т.нар. Стара митрополия на платото „Св. Никола“ в близост до Мелнишката крепост, южно от днешния град. Тази църква е описана като манастирски храм в началото на XX в.302 Допускаме, че около нея е изградена обител още в първите векове на османското владичество

II. Исторически сведения. Най-ранните сведения за съществуването на манастир „Св. Никола“ в гр. Мелник са от периода на османското владичество. Самата църква „Св. Никола“ има богата история. Според археологическите разкопки на нейно място е съществувала ранновизантийска базилика от VI-VII в., изградена върху антично светилище. През Средновековието църквата е възстановена в периода IX-X в., но в началото на XIII в. по неизвестни причини тя е разрушена303. Скоро след това около 1208 г. храмът е обновен от севаст Владимир и деспот Алексий Слав, за което се разбира от ктиторски надписи в църквата и археологически данни304. По времето на деспот Алексий Слав мелнишката църква е издигната в ранг митрополия, а храмът „Св. Никола“ става катедрална църква305.

Правата на Мелнишката митрополия са потвърдени и един век по-късно, когато гр. Мелник влиза в границите на Сръбската държава. Според грамота на крал Стефан Урош от 1356 г. църквата „Св. Никола“ е част от имотите на Мелнишкия митрополит Кирил, който отново я възстановява306.

Липсват сведения за положението на църквата „Св. Никола“ в началото на османското владичество. Най-рано тя се споменава в обширния регистър от 1570/73 г., където вече е отбелязана като манастир. Според В. Нешева в този период манастирът е седалище на Мелнишкия митрополит, като отбелязва, че в описа е посочена като митрополитска църква към манастира „Св. Никола“307. Това становище се подкрепя от данните на регистъра, в които е посочено, че единият от тримата монаси в манастира е митрополит. Обаче трябва да се уточни, че въпросната митрополитската църква в гр. Мелник е описана непосредствено след манастира „Св. Никола“ и османският чиновник никъде не посочва, че църквата е част от манастира308. Смятаме, че в този период друг мелнишки храм е изпълнявал ролята на катедрална църква, а обителта „Св. Никола“ е само част от владенията на Мелнишкия митрополит, в който той е резидирал. В подкрепа на това твърдение ще посочим, че в гр. Мелник съществува махала „Св. Георги – митрополит“, което означава, че в тази част на града има църква „Св. Георги“: и най-вероятно именно тя в този период е катедралната църква на града309.

ook 042Манастирът „Св. Никола“ е включен и в двете части на описа от 1570/73 г. В „тимарската част“ се посочва, че той дава десятък за шира и черници в размер на 163 акчета310. В „манастирската част“ изрично е отбелязано, че обителта е част от владенията на митрополита. Това сведение дава основание да се предположи, че манастирът „Св. Никола“ е един от двата манастира, посочени в „Описа на данъчните облекчения“ от 1519 г., които плащат данък на Мелнишкия митрополит311.

В описа от 1570/73 г. са записани 3 монаси, като за единият изрично е посочено, че е митрополит. Манастирът притежава: 3 лозя, 130 черници, 1 църква, стаи (не е посочено колко), 1 църква в самия Мелник, 3 дюкяна на мелнишкия пазар, 1 винарска изба, 3 приземия и стаи (става въпрос за манастирски сгради на няколко етажа), 1 чардак с хамбар312. В тази част не са посочени данъци, единствено за две от лозите се уточнява, че монасите дават юшур. Всички останали приходи от манастира остават за Мелнишкия митрополит.

От археологическите данни се разбира, че църквата „Св. Никола“, а вероятно и целия манастир, са разрушени от силно земетресение в края на XVI в. Липсват сведения кога е възстановена, но са запазени фрагменти от стенопис от XVII в. В края на XVIII - началото на XIX в. отново е разрушена. Манастирът е действащ в началото на XX в.313

ook 043III. Архитектура. Църквата „Св. Никола“ има няколко строителни периода. Както бе отбелязано по-горе, тя е построена през VI-VII в. върху езическо светилище на богинята Артемида. Тя е от типа триапсидна и трикорабна базилика. По-късно през IX-X в. е изградена отново. При нейното възстановяване е спазван архитектурният план на първоначалната църква. По времето на деспот Алексий Слав към нея е добавена камбанария. В следващите векове обновяването на църквата продължава314.

Около църквата са разкрити различни останки от сгради, които са строени през различен период от време. Целият ансамбъл е ограден със стени от изток, юг и запад315. Днес от него са останали само руини. От църквата е запазена единствено нейната източна част316.

IV. Изкуство. В църквата „Св. Никола“ има запазени фрагменти от живопис. Според изкуствоведския анализ са различени три слоя стенописи. Първите два са от началото на XIII в. Първият е от периода 1208-1209 г., а вторият между 1211 и 1216 г. Третият слой е от XVII в. Част от стенописите са свалени и днес се намират в Археологическия музей в София, Филиала за средновековно и възрожденско изкуство към Националната художествена галерия и Регионалния музей в гр. Благоевград. Няколко фрагмента от живопис и до днес стоят на оригиналните си места, но са силно повредени от атмосферните влияния317.

 

1.6. Манастир „Света Параскева“ в гр. Мелник, нахия Мелник

 

I. Географско местоположение. Град Мелник се намира в Югозападна България. Манастирът „Св. Параскева“ е разположен югоизточно от града в близост до обителта „Св. Богородица Спилеотиса“.

II. Исторически сведения. Манастирската църква „Св. Параскева“ е изградена през първата половина на XIII в. върху основите на стара ранновизантийска базилика от VI в.318 Липсват сведения в кой период тя става манастирски храм, но в края на XVI в. е посочена като такъв.

Манастирът „Св. Параскева“ е включен в двете части на обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. В „тимарската част“ е отбелязано, че той дава юшур за черници в размер на 160 акчета319.

В „манастирския опис“ е посочено, че обителта е подчинена на Мелнишкия митрополит. Може да се допусне, че този манастир е един от двата посочени манастира в описа от 1519 г., които плащат данък намитрополита320.

Според описа от 1570/73 г. манастирската собственост се състои от 1 запустяло лозе, 50 черници, 1 църква, 2 килии, 1 винарска изба. Най-вероятно в момента на съставяне на регистъра в манастира няма монаси321.

В края на XVI в. манастирът е разрушен от земетресение, в което са пострадали и други мелнишки храмове322.

Според археологическите данни след земетресението обителта е възстановена, но липсват писмени сведения за неговото съществуване в следващите векове.

III. Архитектура. Църквата „Св. Параскева“ е еднокорабна, едноапсидна и с открито преддверие от запад. През XVI-XVII в. църквата е реконструирана след като е била разрушена при земетресение, но нейният архитектурен план не е променен. Църквата е действаща до началото на XX в.323

 

1.7. Манастир „Свети Врач“ в гр. Мелник, нахия Мелник

 

I. Географско местоположение. Град Мелник се намира в Югозападна България. Манастирът „Св. Врач“ е разположен югоизточно от града.

II. Исторически сведения. Манастирската църква „Св. Врач“ е изградена през XIII в. Тя е напълно разрушена324. Липсват сведения в кой период тя става манастирски храм, но в края на XVI в. е посочен такъв манастир. До момента не са правени археологически разкопки на тази църква.

Манастирът „Св. Врач“ е включен в двете части на обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. В „тимарската част“ е отбелязано, че той дава юшур за шира и черници и данък за 2 воденици в размер на 155 акчета325.

В „манастирския опис“ е посочено, че обителта е подчинена на Мелнишкия митрополит. Може да се допусне, че този манастир е един от двата посочени манастира в описа от 1519 г., които плащат данък на митрополита326.

Според описа от 1570/73 г. манастирската собственост се състои от 1 лозе, 10 черници, 2 воденици, 12 унищожени черници и землище. Най-вероятно в момента на съставяне на регистъра в манастира няма монаси327.

 

1.8. Манастир „Исписава (?)“ в гр. Мелник, нахия Мелник

 

I. Географско местоположение. Град Мелник се намира в Югозападна България. Смятаме, че манастирът „Исписава (?)“ е обителта „Св. Богородица Спилеотиса“, която се намира южно от града328.

II. Исторически сведения. Манастирът „Св. Богородица Спилеотиса“ е основан в началото на XIII в. Най-ранното писмено сведение за него е „Завещанието на Мелнишкия митрополит Павел Клавдиополит“ от 1216 г. В този документ митрополитът уточнява, че обителта е основана няколко години по-рано от деспот Алексий Слав, най-вероятно около 1211-1212 г.329 През 1220 г. деспот Слав потвърждава привилегиите на манастира и му дарява нови владения330.

В средата на XIV в. гр. Мелник преминава във владение на Сръбската държава. Променя се и положението на манастира „Св. Богородица Спилеотиса“. На 15 януари 1365 г. деспот Йоан Углеша дарява обителта на светогорския манастир „Ватопед“ и я превръща в негов метох331. Този си статут тя запазва до края на своето съществуване през 1912 г. В архива на „Ватопед“ се пазят различни документи, свързани с въпроси, засягащи историята на мелнишкия манастир332.

Сведенията за историята на манастира „Св. Богородица Спилеотиса“ в периода на османското владичество са откъслечни. Според един светогорски документ от края на XV в. манастирът „Св. Богородица Спилеотиса“ запазва своето привилегировано положение и прякото си подчинение на „Ватопед“. Документът е издаден около 1480-1495 г. в полза на монаха Григорий, който е упълномощен от ватопедското братство да се грижи за неговия мелнишки метох. В този акт обителта „Св. Богородица Спилеотиса“ притежава различни привилегии, села, лозя, воденици, черници, орехи и църквата „Св. Богородица Пантанаса“. Монахът Григорий се задължава да се грижи за двете църкви и да организира работата в манастирските имоти. В замяна на това право, той трябва всяка година да дава данък на „Ватопед“ в размер на 900 аспри независимо дали реколтата е бедна или богата. С излишъка от средствата се налага да плаща и данъка към спахията, който не е отбелязан в документа333.

Манастирът е включен в двете части на обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. под името „Исписава (?)“. В „тимарската част“ е отбелязано, че той дава юшур за шафран, шира и черници в размер на 450 акчета334.

В „манастирската част“ е уточнено, че обителта е от манастирите на Света гора и се намира във владение на самите монаси. Това сведение подкрепя предположението, че манастирът „Исписава (?)“ е всъщност „Св. Богородица Спилеотиса“. Ще припомним, че през Средновековието метоси на Света гора са няколко мелнишки манастира - „Св. Георги“, „Св. Богородица Спилеотиса“ и „Св. Богородица Пантанаса“335. Манастирът „Св. Георги“ е отбелязан отделно в описа, което означава, че едва ли той е „Исписава (?)“. От документа от 1480/1495 г. се разбира, че „Св. Богородица Пантанаса“ е подчинен на „Св. Богородица Спилеотиса“, положение, което едва ли се е променило през XVI в. Не разполагаме със сведения за други светогорски метоси, затова приемаме, че манастирът „Исписава (?)“ е идентичен със „Св. Богородица Спилеотиса“.

В „манастирската част“ на описа от 1570/73 г. са изброени трима монаси. Манастирът притежава 1 лозе в Мелник, 3 воденици, 5 ниви, за които дава юшур, 2 ниви - разсипани (?)336, 2 запустели дюкяна в Мелник, 80 черници, 5 орехови дървета, пчелни кошери, 1 църква, 6 стаи, 2 землища в Мелник (за строеж), 7 разрушени църкви337. Вижда се, че манастирските имоти до известна степен се припокриват с имотите от документа от 1480-1495 г., което показва, че през първите векове на османското владичество, манастирът запазва своето привилегировано положение и остава един от най-богатите манастири в Мелнишка нахия.

В документ на Константинополския патриарх Матей II от 1599 г. се разбира, че Мелнишкият митрополит Софроний се опитва да отнеме част от собствеността на манастира „Св. Богородица Спилеотиса“ и да попречи на поклонниците да го посещават. Монасите от „Ватопед“ веднага се оплакват на патриарха за този конфликт. В отговор на тяхната молба Матей II и неговият синод издават акт, с който се потвърждават изключителните права на собственост на светогорския манастир „Ватопед“ върху мелнишкия „Св. Богородица Спилеотиса“338. От втората половина на XVII в. са известни и други патриаршески актове, в които е отразен спорът между различни мелнишки митрополити и ватопедския метох. Във всички тях се потвърждават правата на светогорския манастир над мелнишката му собственост339.

Манастирът „Св. Богородица Спилеотиса“ продължава своето съществуване и през XVIII и XIX в.340

III. Архитектура. Днес манастирът „Св. Богородица Спилеотиса“ е в руини. В периода 1979-1989 г. са проведени археологически разкопки под ръководството на В. Нешева. Те потвърждават, че манастирът е основан в началото на XIII в. В края на XVI в. обителта е разрушена от земетресение и скоро след това е възстановена341.

 

1.9. Манастир „Свети Димитър“ до гр. Мелник, нахия Мелник

 

I. Географско местоположение. Местоположението на манастира не е известно. Град Мелник се намира в Югозападна България. В него има две църкви от XII-XIII в., които са идентифицирани като „Св. Димитър“342. Не е изключено едната от тях в периода на османското владичество да е била манастирски храм.

II. Исторически сведения. Манастирът „Св. Димитър“ е отбелязан в обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Включен е и в двете части на описа. В „тимарската част“ е посочен при изброяването на приходите на гр. Мелник. Той дава десятък за пшеница, жито и шира в размер на 70 акчета343.

В „манастирската част“ на описа обителта е отбелязана с името „Св. Димитър Мара (?)“, което според А. Стояновски идва от името на една от махалите в гр. Мелник - Св. Димитър Мавроди. Вероятно в тази махала се е намирал и манастирът. Тук е описан неговият имот: 1 лозе, 4 ниви, 1 кон, 1 чифт волове и 1 къща с чардак. Отбелязан е също и един монах344.

 

1.10. Манастир „Продром“345 в гр. Мелник, нахия Мелник

 

I. Географско местоположение. Град Мелник се намира в Югозападна България. Точното местоположение на манастира е неизвестно. В северозападната част на града има църква от XIX в., посветена на Св. Йоан Предтеча. Възможно е тя да е изградена на мястото на по-ранен манастир със същото име.

II. Исторически сведения. Манастирът „Продром“ е включен в двете части на обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. В „тимарската част“ е отбелязано, че той дава юшур за черници в размерна 210 акчета346.

В „манастирския опис“ е даден списък на имотите на обителта: 2 ореха, 12 черници и 1 запустяло лозе. В манастира живее един монах347.

 

1.11. Два манастира, посветени на Свети Георги в гр. Мелник, нахия Мелник

 

I. Географско местоположение. Местоположението на манастирите е неизвестно. Град Мелник се намира в Югозападна България. В града са идентифицирани две църкви, посветени на Св. Георги348. Възможно е именно те да са търсените от нас манастири.

II. Исторически сведения. Манастир с името „Св. Георги“ в Мелник е известен още в началото на XIV в. Той е основан от Георгиос Каламеас. С дарителски акт от 1309 г. обителта е дадена като метох на светогорския манастир „Иверон“. Това е първият мелнишки манастир, който става метох на светогорската обител. Всички владетели на Мелник през този период потвърждават правото на атонския манастир над „Св. Георги“349. Липсват сведения за втори манастир „Св. Георги“ през Средновековието. Възможно е в османския период към вече съществуващата църква да е изградена и обител. На този етап от проучванията няма как да се идентифицира кой от двата манастира в османския период е средновековният метох на светогорския „Иверон“.

Двата манастира „Св. Георги“ са отбелязани в обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. и в двете му части. В „тимарската част“ на описа са посочени под имената „Св. Георги Божик“ и „Св. Георги Калимон Ставрос“, вероятно по името на някои от дарителите на обителта.

За първия манастир изрично е посочено, че се намира в касабата Мелник. Той дава юшур за пшеница, жито и шира в размер на 325 акчета.

При описа на втората обител са дадени нейните имоти: 1 църква, 2 лозя, 1 нива и 4 бадемови дървета. Тя дава юшур за пшеница, жито, шира и овошки в размер на 233 акчета350.

В „манастирската част“ на описа и за двата манастира е посочено, че се намират в близост до града, но според нас османският чиновник в единия от случаите е допуснал неточност при тяхната локализация. Трябва да се отбележи, че в Мелник има две махали с името „Св. Георги“. Според нас в едната от тях се намира митрополитската църква, а в другата най-вероятно е разположена едната от разглежданите обители351.

Първият манастир е отбелязан като „Св. Георги Борник (?)“. Неговите имоти се състоят от 1 лозе, нива, 1 чифт волове, 1 църква и 1 къща с плевня. Собствеността на втората обител - „Св. Георги Каланиот (?)“ - се състои от лозе, нива, 2 чифта волове, 4 бадемови дървета, 1 църква, 1 къща, 1 винарска изба. Тези имоти малко се различават от посочените в „тимарската част“ на описа. Например тук е отбелязана винарска изба, която липсва в другия опис. Предполагаме, че в „манастирската част“ са добавени и имоти, ползващи се с известни привилегии. Възможно е имотите от двете части на описа да са различни. И в двата манастира е отбелязан по един монах352.

 

1.12. Манастир „Свети Атанас“ в гр. Мелник, нахия Мелник

 

I. Географско местоположение. Град Мелник се намира в Югозападна България. Местоположението на този манастир е неизвестно.

II. Исторически сведения. Манастирът „Св. Атанас“ е включен в двете части на обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. В „тимарската част“ е посочено, че той дава юшур за шира в размер на 36акчета353.

В „манастирския опис“ се отбелязва, че той е подчинен на монаха Игнат. Обителта притежава лозе, нива, 1 муле, 1 църква, 3 къщи354.

 

1.13. Манастир „Свети Страти“355 до гр. Мелник, нахия Мелник

 

I. Географско местоположение. Град Мелник се намира в Югозападна България. Местоположението на този манастир е неизвестно.

II. Исторически сведения. Манастирът „Св. Страти“ е включен в двете части на обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. В „тимарската част“ е посочено, че той дава юшур за шира в размер на 90 акчета356.

В „манастирския опис“ се отбелязва, че той е подчинен на монаха Слитофон (?). Обителта притежава лозе, 1 църква и 1 кон357.

 

1.14. Манастир „Свети Архангел“ до с. Падеш, нахия Дупница

 

I. Географско местоположение. Местоположението на манастира е неизвестно. Село Падеш се намира на около 14 km югозападно от гр. Благоевград, на територията на Република България.

II.Исторически сведения. Манастирът „Св. Архангел“ е отбелязан в двете части на обширния регистър за Кюстендилски санджак от 1570/73 г. В „тимарската част“ е посочено, че обителта се намира в „зиамета на Синан, чауш при султанския двор“ в мезрата Росоман358. Имотите на манастира са: 1 градина и земя, за която плаща мукаата от 50 акчета. Тук живеят 5 монаси, които плащат данъци за пшеница, жито, леща, грах, лен, овошки, пчелни кошери и шира в размер на 507 акчета. Манастирът е отбелязан като самостоятелна данъчна единица359.

В „манастирската част“ на описа са посочени и други имоти на обителта: 1 нива в близост до църквата, 1 лозе, 1 нива, за които плаща 150 акчета данък360 Вижда се, че имотите от двете части на описа се допълват. Допускаме, че сумите, които обителта плаща на спахията са различни и общият им размер е 657 акчета.

 

1.15. Манастир „Пречиста“, второ име „Доксати (?)",

с. Репище, нахия Иногоще, каза Враня

 

I. Географско местоположение. Местоположението на манастира е неизвестно. Предполагаме, че с. Репище е днешното с. Репинце, на около 20 km северно от гр. Враня, на територията на Република Сърбия.

II. Исторически сведения. Манастирът „Пречиста“ е включен в „манастирската част“ на обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. Османският чиновник отбелязва, че той се намира в близост до селата Репище и Пределина Богородица361. В обителта са посочени 2 монаси, които, според подробна бележка на регистратора, имат соколарски статут от старо време. В настоящия опис се уточнява, че те губят своя статут и трябва да плащат юшур за чифлиците, които притежават в селата Конопница, Псача и Киселица362. Размерът на юшура не е посочен, отбелязан е единствено данък за 2 воденици в размер на 60 акчета.

Подробно е описан манастирският имот: 1 лозе в манастира, 3 ниви в манастира, 2 воденици, 3 пчелни кошери, 1 запустяла воденица в манастира, 1 лозе, 1 зеленчукова градина, 100 овци, 1 църква, 1 параклис, 1 хамбар, 1 винарска изба и 1 гора край манастира363.

 

1.16. Манастир „Св. Прохор Пшински“, нахия Пчиня, каза Враня

 

ook 044I. Географско местоположение. Манастирът „Св. Прохор Пшински“ се намира в подножието на планината Козяк, на левия бряг на река Пчиня и на около 30 km югоизточно от гр. Враня, на територията на Република Сърбия.

II. Исторически сведения. Най-ранните сведения за Пшинския манастир се откриват в житията, посветени на св. Прохор Пшински364. Според легендите и Народното житие византийският император Роман IV Диоген (1068-1071) построява две църкви за благодарност към отшелника, който му предсказва, че ще стане император. Първата църква е посветена на св. Прохор и се намира на мястото, където за първи път владетелят се срещна с анахорета - на дясната страна на р. Пчиня. Срещу нея издига по-малък храм „Св. Лука“. Той основава и манастира „Св. Георги Победоносец“, там, където светецът му се явява на сън.

В Проложното житие липсва цялата случка, свързана с император Роман IV. Там се посочва, че благочестиви християни строят църква „Св. Прохор“ и полагат мощите на светеца в нея365.

През XIV в. крал Стефан Урош II Милутин (1282-1321) завладява тази област и обновява Пшинския манастир, заедно с други храмове, което е отбелязано в Карловачката летопис от 1503 г.366 Сведението се потвърждава от силно повреден надпис върху вградена плоча на фасадата на църквата. На нея се вижда името на архиепископ Сава III (1309-1316), което показва, че именно по негово време е издигнат храма367. Освен това стенописите са дело на известните зографи Михаило и Евтихий от началото на XIV в.368

Според някои легендарни сведения княз Лазар (1371-1389) също обновява манастира, като строи нартекс, а жена му Милица дава средства за изписването на единия дял от църквата369. Предполага се, че след битката на Косово поле обителта е разрушена, но липсват сигурни данни за това370.

Интересни сведения дава Пшинския поменик от втората половина на XV в. В него са изредени имената на голяма част от сръбските владетели и деспоти. Между тях са имената на княз Лазар, деспот (Йоан) Оливер, деспот Деян, деспот Константин (Деянович) и др. На лист 15 поменикът продължава с църковните архиереи. На първо място е поставен архиепископ Сава, следван от архиепископ Арсений и още един архиепископ Сава, като най-вероятно тук се има предвид Сава III, по чието време е обновен манастирът. Сред имената се споменават двама скопски митрополити, един митрополит от Ново бърдо. Отбелязан е и митрополит Каливит, който според М. Кийл е софийският архиерей, посочен в ктиторския надпис на Кремиковския манастир371. Споменаването на владетели и архиереи в началото на всеки поменик е обичайна практика. Тук по-интересно е, че може до известна степен да се проследи как се променя политическата и църковната власт на областта и съответно на Пшинския манастир. Тези данни се потвърждават и от историческите сведения, с които разполагаме. Първоначално тази област е в границите на Сръбската държава, около средата на XIV в. за известен период е под властта на деспот Йоан Оливер, а в годините преди османското нашествие тя влиза в княжеството на Драгашите. Църковната юрисдикция също се променя. При обновяването на манастира той е в диоцеза на Сръбската архиепископия. Вероятно след като тези земи влизат в границите на Охридската архиепископия, за кратък период от време манастирът се намира в Софийската епархия, а след това преминава към Скопската.

ook 048Първото сведение за Пшинския манастир от периода на османското владичество се намира върху един надпис от 1483 г. върху мраморен купел, дарен от някой си Петър на църквата372. Няколко години по-късно, през 1489 г., Марин, син на поп Радона от Кратово, дава средства манастирският храм да бъде изписан отново373.

Вероятно в края на XV в. е изградена и изписана църквата „Св. Йоан Кръстител“, която се намира североизточно от главния храм на манастира. Днес тази църква е в руини374.

В Пшинския поменик от втората половина на XV в. на лист 31а са отбелязани имената на двама влашки войводи и съпругите им, които най-вероятно стават дарители на манастира. Първо са посочени имената на Йоан Влад войвода и съпругата му Мария, а малко по-надолу - Йоан Радул войвода и Каталина375. За момента е трудно да се идентифицират, кои точно са тези личности. Влашки войводи с името Влад има четирима през XIV-XV в. Около средата на XV в. начело на Влахия е Раду Красивия, но в края на века се появява втори Раду (1495-1508), който според М. Кийл е именно дарителя на Пшинския манастир376. Между имената на двамата влашки войводи е посочено и името на руския цар Фьодор377, вероятно Фьодор Иванович (1584-1598). Липсват сведения монаси от Пшинския манастир да са ходили в Москва, но може да се допусне, че при някоя от мисиите на сръбските архиереи дотам руският цар е изпратил помощ и за този манастир. В същия поменик на лист 35а са изредени имената на някои представители на фамилия Бранковичи - Вук, Георги, деспот Йоан и сестра му Мара. Вероятно в някакъв период и те стават дарители на манастира. Може да се предположи, че Мара Бранкович също подпомага неговото обновяване през 1489 г.378

За положението на Пшинския манастир през XVI в. има повече сведения. През 1510 г. в приписка към Миней за месец юли е отбелязано името на тогавашния игумен на манастира - йеромонах Мина. По негова поръчка и на проигумена Павел е изготвен въпросният ръкопис379. Това сведение преди всичко показва, че в обителта в този период има книжовна дейност.

Пшинският манастир е отбелязан в османските регистри от XVI в. и то като доста солиден данъкоплатец. Според описа от 1519 г. обителта плаща данък от 1063 акчета, а според този от 1527/28 г. - 1000 акчета. Тези суми показват, че в този период Пшинският манастир е доста богат и вероятно притежава множество имоти380. За съжаление липсват данни за броя на монасите, но може да се допусне, че е доста голям, за да могат да поддържат манастирското стопанство.

ook 045По-подробни сведения за Пшинския манастир се откриват в обширния регистър за Кюстендилския санджак от 1570/73 г. В този опис манастирът е отбелязан и в двете му части. В „тимарската част“ на описа обителта е отбелязана с името „село - манастир Свети отец, с друго име Пчиня“. Тя е включена в „тимара на Мехмед, син на Солак Али и Али, син на Якуб“ и плаща данък в размер на 1692 акчета. Според данъците, които плаща „селото – манастир“ се разбира, че монасите отглеждат пшеница, жито, бакла, леща, орехи, градинарски култури. Освен това обителта притежава 5 воденици, 1 валявица, пчелни кошери и поне 1 нива, от която се събира трева и сено. Най-вероятно към манастира има и лозови масиви, тъй като той плаща данъци за вино и шира. Накрая ще отбележим, че монасите плащат ниябет, тапия за земя, полярина и свадбарина. Данъкът свадбарина навежда на мисълта, че в „селото – манастир“, живеят християни, които имат семейства. Те най-вероятно се грижат за част от манастирските имоти. Според А. Стояновски данъкът свадбарина е поставен там по инерция, без чиновника да съобрази, че монасите нямат семейства381. Тези данъци много често се отбелязват заедно и е напълно възможно да бъде допусната такава грешка. В описа са посочени 16 имена на монаси.382 Към приходите от мезрата Паяк, землище на с. Пелинци383, в нахия Нагорич, е включен и десятък от шира в размер на 240 акчета от манастира „Св. Отец“384. Допускаме, че тук става въпрос за Пшинския манастир, който се намира в близост до селото385.

В „манастирската част“ на описа са отбелязани 26 монаси. Имената им са различни от тези, посочени в „тимарската“, от което може да се заключи, че монасите в Пшинския манастир са общо 42. Тук са изброени и други имоти на манастира: 1 църква, 16 параклиса, 1 воденица, 1 ливада, 1 лозе, 1 запустяла валявица, и в близост до манастира: 12 орехови дървета, 1 ябълка, 10 сливи, 100 пчелни кошери, 1000 овци, 1 нива, 3 воденици, за две, от които монасите дават данък от 60 акчета, а за една - 15 акчета386. Смятаме, че посочените тук имоти са различни от тези, които са посочени в другата част на описа и заедно те оформят целия манастирски комплекс.

ook 046Общият приход от Пшинския манастир е в размер на 2007 акчета, сума, която не дава нито един друг манастир в санджака. Това нарежда разглежданата обител сред най-богатите манастири в региона.

През 1589 г. е изграден и изписан южния параклис на църквата, посветен на Св. Богородица. Вероятно този параклис е съществувал и по-рано, но в края на XVI в. се е наложило да бъде възстановен387.

Сведения за манастира „Св. Прохор Пшински“ от началото на XVII в. се откриват в два надписа, върху дърворезбован стол от 1605/06 г. и иконостас от 1608/09 г., на които ще се спрем по-късно388.

За съжаление липсват други сведения за съществуването на манастира през XVII в. Чак в края на века има запазени няколко надписа и бележки, които показват, че манастирът продължава своето съществуване. През 1686 г. той е посетен от Печкия патриарх Арсений Църноевич, а неговото име е издълбано и върху стената на църквата. Не се знае каква е съдбата на манастира по време на австро-турската война от 1683-1689 г. и Карпошовото въстание, но най-вероятно и той е пострадал заедно с други църкви и манастири в този район389. В две приписки - от 1697 и 1698 г., са отбелязани имената на поклонници от Враня, което е доказателство, че обителта остава духовен център в областта и след трагичните събития от 1689 г. В приписката от 1698 г. е посочено и името на игумена на обителта - Иларион390.

В следващите столетия манастирът продължава да е значителен духовен и книжовен център. В средата на XIX в. в него избухва голям пожар, в който изгаря част от манастирското имущество. Днес манастирът е действащ. За него се грижат монаси, които са дошли тук от Босна391.

ook 047III. Архитектура. Манастирският комплекс „Св. Прохор Пшински“ е изцяло обновен през XIX в., когато е построена нова църква и манастирски сгради392.

От първоначалната църква, изградена най-вероятно с дарителството на крал Стефан Милутин в началото на XIV в., е запазена само източната част. Тя е вградена в новата църква и днес изпълнява ролята на олтар и малък правоъгълен параклис, в който се намират мощите на св. Прохор Пшински. Най-вероятно тази църква и църквата „Св. Георги“ в Старо Нагоричине са дело на един и същи майстор393. Сведения за църквата преди нейното обновяване се намират при Й. Хаджи-Василевич, който я описва преди да бъде разрушена. Църквата е била дълга 22 m и широка 16 m. В югоизточната част до наоса ѝ се е намирала гробницата на св. Прохор Пшински, кулата и параклиса „Св. Богородица“. Църквата е разделена на 9 отделения, като днес не може да се разбере за какво е служило всяко едно от тях. Гробницата, заедно с ръката на светеца, е изгоряла през 1841 г., по-късно през 1894 г. тя е възстановена.

Параклисът „Св. Богородица“ е пристроен през XVI в. и е служил главно за изповедална.

Кулата е квадратна и първоначално е изпълнявала ролята на капела. Според народното предание тук умира един монах и в нея престава да се служи. Кулата е разрушена в края на XIX в., за да се разшири църквата394.

Църквата „Св. Прохор Пшински" е обновена в периода 1898-1904 г. Тогава е разрушена западната част на първоначалния храм и южната стена на параклиса „Св. Богородица“395.

Последното обновяване на манастира е от 2005 г.396

Североизточно от главната манастирска църква се намират останки от храм, посветен на „Св. Йоан Кръстител“, за който се предполага, че е от XV в.397

IV. Изкуство. В църквата „Св. Прохор Пшински“ са запазени няколко живописни слоя. Най-ранният е от началото на XIV в. Фрагменти от тази живопис първоначално са открити на северната и източната стена на църквата, а по-късно в най-долния регистър под силно повредения стенописен слой от XV в. Според иконографския анализ изследователите стигат до извода, че стенописите от XIV в. са дело на известния зограф Михайло. Неговият подпис е открит на щита на св. Димитър. И тук най-вероятно той е работил заедно с Евтихий398.

ook 049Вторият живописен слой в църквата е от 1488/89 г. Тогава манастирът е обновен с дарителството на Марин от Кратово. За съжаление при обновяването на църквата през XIX в. са разрушени сводът, западната стена и част от северната и южната стена, а заедно с тях е унищожена и стенописната украса. В олтара е запазено изображението на Св. Богородица Ширшая Небес с Младенеца, която от двете страни е флангирана от двама Архангели. Под нея е запазена сцената „Поклонение на жертвата“ и в най-долния регистър „Причестяване на апостолите с двоен Христос“. В олтара са изобразени и сцените „Благовещение“ и „Мироносици на Гроба Господен“ (на северната стена). На южната стена „Големите празници“ продължават с фрагментарно запазените сцени „Срещата на Мария и Елисавета“ и „Рождество Христово“. В следващия регистър е изобразен цикълът „Страстите Христови“, но днес от него са запазени само „Тайната вечеря“ и фрагментарно „Измиване на нозете“ и „Молитва в Гетсиманската градина“ (на южната стена), „Пътят към Голгота“, „Качване на Кръста“ и „Оплакване Христово“ (на северната стена). На южната стена в най-долния ред са съхранени изображенията на св. Прохор Пшински със св. Роман, св. Сава Сръбски и св. Георги.

Стенописите от църквата „Св. Прохор Пшински" са близки до тези от църквата „Св. апостоли Петър и Павел“ в метоха „Орлица“ (1491 г.) и тези от манастира „Св. Никола“ в Горняк (около 1490 г.), всичките са изписани приблизително в едно и също време. Изображенията са малки и преобладават топлите тонове. Г. Суботич намира и един паралел с миниатюрите в едно евангелие от Слепченския манастир. Според него всички те са дело на един зограф, който най-вероятно произхожда от гр. Кратово.399

ook 050Третият живописен слой в църквата „Св. Прохор Пшински“ е от последното десетилетие на XVI в. Той се намира в параклиса „Св. Богородица“. В най-долния регистър са запазени изображения на светци в монашески одежди: св. Киряк Отшелник, св. Иларион Велики, св. Мартин, св. Тимотей. Над тях са изображенията на Св. Троица и „Гостоприемство Аврамово“. Поясът от медальони е почти напълно унищожен400. Според Р. Петрович зографи от едно и също ателие работят в Пшинския манастир, в нартекса на манастира „Св. Андрей“ (на язовира „Матка“), в църквата в с. Побужде в Скопска Черна гора и др. Те са последователи и ученици на известните зографи Лонгин и Андрей401.

Последният живописен слой е от началото на XX в.402

В манастира се пазят малък брой икони. Голяма част от иконното богатство е разграбено по време на войните, а друга са изгорели в пожар през XIX в. Най-ранните запазени икони са от XVII в. Те се намират върху дърворезбован кръст, който според неговия запис е изработен през 1608/09 г. Иконите са на Св. Богородица и св. Йоан Кръстител403.

В манастира са запазени и някои предмети на приложните изкуства. Освен споменатия по-горе дърворезбован кръст, тук се съхранява и един дърворезбован стол от 1605/06 г., изработен от майстор Стойко от с. Оровице (днес столът се намира в Музея на Македония, гр. Скопие). През 1608/09 г. майстор Стефан изработва иконостас. От него днес са запазени само Царските двери (днес в Скопие). Предполага се, че същият майстор работи и в манастира „Грачаница“404.

V. Книжнина и книжовна дейност. Библиотеката на Пшинския манастир вероятно е била доста богата. Нейните ръкописи имат същата съдба, както и на много други манастирски библиотеки. През XIX в. част от тях са унищожени по време на пожар. А. Йованович отбелязва, че са запазени само тези ръкописи, които се намират в горната част на църквата. Някои от ръкописите са взети от посетители на манастира и днес се съхраняват в библиотеки по света - София, Белград, Загреб и др.405

Изследователят Й. X. Василевич дава опис на част от манастирските книги. Сред тях най-ранният ръкопис е на пергамент от XIV в. Той изброява един ръкопис от XV в., един Миней от XV-XVI в., два ръкописа от XVI в. и още няколко по-късни книги. Изследователят посочва, че в манастира се пазят три поменика. Първият от тях е от втората половина на XV в. и свършва през втората половина на XVIII в., на някои данни от него се спряхме по-горе. Вторият поменик започва от втората половина на XVIII в. и завършва в началото на XIX в. Третият поменик е от XIX в. и по времето на Й. X. Василевич все още се е намирал в манастира406.

В манастира не само се съхраняват стари ръкописи, но се развива и активна книжовна дейност. Най-вероятно именно в Пшинския манастир са съставени първото житие и служба, посветени на св. Прохор Пшински. Дори има изказано предположение, че Норовия пролог от XIII в., в който се съдържа краткото житие на светеца, е създаден именно за нуждите на Пшинския манастир407.

С Пшинския манастир се свързва произхода на някои ръкописи от XIV в., за които се предполага, че са писани в него. Например Райково Четириевангелие (днес в Загреб), Пшински номоканон (днес в Белград), Пролог-миней за месец декември (днес в Загреб) и др.

За съжаление за повечето ръкописи, които идват от библиотеката на Пшинския манастир, не може да се твърди със сигурност, че са писани там408. Малко са приписките, които безспорно доказват, че ръкописите произхождат от тази обител. Например Сборник от XV в. в (днес в ЦИАИ в София)409, Миней за месец юни от 1510 г. (днес в София)410 и др.

Много ръкописи от пшинската библиотека са изгорели по време на бомбардировките над Белград през 1941 г.411

Въпреки че от книжовното богатство на манастира „Св. Прохор Пшински“ днес са запазени малък брой ръкописи, може да се допусне, че той е разполагал с богата библиотека. Вероятно в нея освен книги, писани от местни книжовници, е имало и много ръкописи, които произхождат от други книжовни центрове.

VI. Списък на игумените412

Йеромонах Мина - игумен през 1510 г. Той е споменат в приписка върху Миней за месец юни413.

Игумен Иларион - игумен през 1698 г. Споменат в приписка414.

 

1.17. Манастирът „Успение на Света Богородица - Матейче", нахия Нагорич



ook 051I. Географско местоположение. Манастирът „Успение Богородично“ се намира в Скопска Черна гора на 7 км над с. Матейче и на около 22 km югозападно от гр. Куманово, на територията на Република Македония.

II. Исторически сведения. Историческите сведения за манастира „Св. Богородица Черногорска“ са твърде оскъдни. Липсват сигурни данни кога точно е основана тази обител. Според А. Евънс, който пътува в тази област през втората половина на XIX в., на северната стена на църквата имало надпис, в който се четяло името на император Исак. Въз основа на този надпис той отнася нейното основаване през XI в.415 По-късните изследователи на църквата не намират такъв надпис, обаче според К. Балабанов в олтара до началото на XX в. е имало параклис от XII в.416, но Н. Окунев смята, че този параклис е от XVI в.417 Г. Трайчев от своя страна посочва, че параклисът е гробница на някоя царица, основавайки се на народното предание418. В грамотата на крал Милутин от 1300 г. се отбелязва, че манастирът „Успение Богородично“ е дарен на манастира „Св. Георги“ на р. Серава419.

Архитектурата на църквата е типична за XIV в. Запазените стенописи също са от този период. В ктиторската композиция са изобразени цар Стефан Душан, жена му Елена и синът им Урош, което означава, че те са основатели на храма420. Ако допуснем, че сведенията за по-ранното съществуване на обителта са верни, то това означава, че царското семейство само възстановява вече съществуващия манастир.

Данни за църквата „Успение Богородично“ се намират в биографията на крал Урош от патриарх Паисий и в Карловачката летопис от 1503 г. Според патриарх Паисий, цар Душан започва изграждането на храма, а след смъртта му строежът е довършен от царица Елена и крал Урош. В Карловачкия летопис се уточнява, че само царица Елена издига храма421. Последните проучвания върху стенописите от църквата предлагат малко по-различна датировка. Е. Димитрова прави подробен сравнителен анализ със стенописи от други църкви и обнародва надпис, в който се чете името на Сръбския патриарх Йоаникий (1346-1354), който също присъства в ктиторската композиция. Според нейното заключение, църквата е изписана в периода 1348 г. и 1352 г., като на този етап от проучванията не може да се установи точно колко време са работили зографите422. Ясно се вижда, че църквата е построена и зографисана преди смъртта на цар Стефан Душан, което до известна степен противоречи на писмените извори. Може да се допусне, че храмът е издигнат от цар Душан, а манастирът е организиран и построен след неговата смърт от жена му Елена.

Според местна легенда, разпространена сред мюсюлманите в района, манастирът е посетен от султан Мурад423. Ще припомним, че в Сарандопорската летопис също е отбелязано, че султанът е бил в Осоговската обител. Твърде е възможно той да е посетил и други манастири в този район. Вижда се, че народната памет добре е съхранила преминаването на османския владетел през областта в посока Босна.

Сведенията от началото на османското владичество за манастира „Матейче“ са свързани главно с неговата книжовна дейност, на която подробно ще се спрем по-долу. От тях става ясно, че тук през 1409 г. работи инок Герасим424, а през втората половина на XV в. Владислав Граматик425.

След този период, почти до края на XVI в., липсват сведения за съдбата на манастира. Той е включен и в двете части на обширния регистър от 1570/73 г. В „тимарската част“ той е посочен в „зиамета на катиб Xизар, един от писарите в султанския диван“. Приходът на манастира „Карадонлу, второ име Богородица“ е обединен с този на мезрата Новосел, за която се уточнява, че се намира до неизвестния за нас манастир „Баница (?)“426. Общият данък, който плащат, е 1000 акчета и в него е включено испенче и десятък за лозя, бостан и воденици427. Към прихода на с. Вищица428 е отбелязана една воденица на монасите от манастира „Св. Богородица“ в Кара Донлу. Чиновникът уточнява, че тя се намира в ръцете на покойния Мехмед Паша, вероятно починал малко преди съставянето на описа. Не е посочен данъкът от воденицата429. Може да се допусне, че тази воденица е била продадена от манастирското братство или пък дадена под наем. При данъците на с. Вищица има една интересна бележка на османския чиновник. В нея той посочва, че землището на селото се обработва от манастира „Св. Богородица“ и няколко села, които дават юшур на спахията - „зиамет на Мехмед, син на Сетбан-Али“. Местните жители и монасите отглеждат пшеница и жито и произвеждат шира. Общият данък е в размер 250 акчета430. Предполагаме, че тук става въпрос за разглежданата от нас обител. Към приходите на с. Никущак431 е посочен десятък за шира от 1 лозе от манастира „Св. Богородица“ в размер на 60 акчета. Османският чиновник добавя, че той е в ръцете на Китан Яни (?). От бележката не става ясно дали целият манастир е в ръцете на този Китан или само лозето432. Може да се допусне, че Китан Яни се грижи само за лозето, а манастирът „Св. Богородица“ е всъщност обителта „Св. Богородица Черногорска“. Естествено не е изключено да става въпрос и за друг манастир.

В „манастирската част“ са посочени имената на 20 монаси и подробно е описан манастирският имот: 2 църкви, 4 гостоприемници, 1 кухня, 1 трапезария, 2 изби, 2 стаи за съхраняване на дърва, 1 хамбар, 1 винарска изба, 11 бурета, 1 мурекеб-хане (мастилница), 5 църкви, 12 ниви в синора на с. Матейче, лозя в синора на с. Саракинци (?). Накрая е посочен данък за жито, лозя, градини, зеленчукови градини и воденици от 1000 акчета433. На първо място трябва да се припомни, че най-вероятно данъците, отбелязани в двете част на описа, са различни. От една страна, в единия случай приходът е общ с този на мезрата Новосел, а в другия - тя липсва. От друга страна, при останалите манастири, отбелязани в „манастирската част“ приходите винаги се различават от тези в „тимарската“434. От това може да се заключи, че данъците на този манастир са над 1000 акчета. Вижда се, че и той е една от богатите обители в Кюстендилския санджак през XVI в. Към неговите имоти са посочени общо 7 църкви, вероятно две от тях са се намирали в самия двор на манастира, а останалите 5, посочени по-надолу в описа, са му подчинени и са разположени в околните селища или местности. Едно от най-интересните сведения е, че в манастира има работилница за мастило, което още веднъж показва колко значителен книжовен център е била тази обител. За съжаление от този период до нас не са достигнали никакви ръкописи.

През XVII в. в манастира „Матейче“ гостува Сръбският патриарх Гавриил (1647-1654)435. Може да се допусне, че „гръцкият манастир върху скала“, който вижда Е. Браун през 1669 г. на път за Куманово, е „Матейче“, но за съжаление той не дава повече подробности за него436.

В историческите извори няма други сведения за този манастир от ранните векове на османското владичество. През XIX в. той е възобновен. За съжаление в началото на XXI в. манастирската църква става оръжеен склад и достъпът до нея е почти невъзможен437.

ook 052III. Архитектура. От манастира „Успение Богородично – Матейче“ днес съществува само църквата. Около нея не са правени археологически проучвания и няма сведения за останалите части от манастирския комплекс. Г. Трайчев отбелязва, че обителта е заобиколена от стени и сгради, а извън нея има полуразрушена кула438, които днес не съществуват.

Църквата „Успение Богородично“ е построена през XIV в. според някои изследователи върху стари основи, но на този етап от проучванията тази хипотеза не може да се потвърди. Xрамът е кръстокуполен с 5 купола и нартекс. Н. Мавродинов, който разглежда подробно архитектурата на църквата я свързва с други храмове от XIV в. - „Св. Никола“ в Мелник (XIII в.), „Рождество Богородично“ в Рилския манастир (1335 г.), „Св. Андрей“ от 1369 г. на р. Треска (днес язовир „Матка“). Според него те са дело на майстори от едно ателие439. Xрамът е реставриран на няколко пъти през XX в.440

През 1939 г. при реставрация е разрушен старият параклис, за който говорихме по-горе. Според данните той се е намирал в северната част на олтара и в него се е влизало от запад. Н. Окунев предполага, че е построен с цел в него да се провеждат службите, след като части от главната църква се разрушили през XVI в.441 Дж. Бошкович, който участва при реставрацията през 1938 г., дава една по-пълна хронология на този параклис. Според него източният му дял е по-стар от самата църква и вероятно той е част от храма „Св. Богородица Черногорска“, споменат през 1300 г. Този дял е включен при строежа на новата църква в средата на XIV в. По-късно в края на XVI - началото на XVII в., по някаква причина сводовете на църквата падат и вероятно монасите нямат възможност да възстановят целия храм, затова се налага да построят параклис в олтара442. Може да се допусне, че църквата е разрушена от земетресението, което сполетява и Осоговския манастир през 1585 г., обаче монасите от „Матейче“ не успяват да намерят ктитор, който да им помогне при възстановяването на обителта. Трябва да се припомни, че в този период е в сила и един нов закон, известен сред народа като „продажба на църкви“. Липсват сведения дали на този манастир му се налага да откупува земите си, но това е твърде вероятно, и също е една от възможните причини за обедняването му.

ook 053IV. Изкуство. В църквата „Успение на Света Богородица“ са запазени оригиналните стенописи от XIV в. Днес те са в лошо състояние, особено след войната в Македония от началото на XXI в., когато църквата е използвана за оръжеен склад.

Според Е. Димитрова в църквата през XIV в. са работили две групи зографи. Първата група идва от някои от големите византийски художествени центрове. Тя изписва надписите на гръцки език. Втората група зографи произхожда от някое местно ателие и техните надписи са на църковнославянски език.

Паралели могат да се намерят с църквите „Св. Архангели“ в Призрен, „Св. Никола“ в Люботен, вторият етаж от нартекса на „Св. София“ в Охрид. Е. Димитрова въз основа на стилови и иконографски сходства изказва предположението, че в Матейче взимат участие зографи от ателието на Йоан Теориян, като не изключва възможността и самият той да рисува там443.

Липсват сведения за стенописите от пристроения параклис, за които Н. Окунев допуска, че са от XVI в. При неговото разрушаване, те са отнесени в Църковния музей в Скопие444.

V. Книжнина и книжовна дейност. Днес от библиотеката на манастира „Матейче“ са запазени малко ръкописи. Според изследователи, посетили обителта през XIX в. там се съхранявали голямо количество книги, които били разграбени от чуждите пътешественици и местните мюсюлмани445.

Най-ранният ръкопис, за който със сигурност се знае, че произхожда от манастира „Матейче“, е едно пергаментно евангелие от XIV в., което днес се съхранява в Москва446.

Манастирът „Матейче“ през XV в. се развива като един от книжовните центрове в областта. Още в началото на века в него работи инокът Герасим. През 1409 г. той започва да преписва „Диалогът на Григорий, папа Римски“ („Римски патерик“), по поръчка на деспотица Евдокия Балшич. Преписването и подвързването на ръкописа е завършено в гр. Янина, където живеела деспотицата. Днес ръкописът се съхранява в светогорския манастир „Св. Павел“, а един лист от него се намира в Санкт Петербург в сбирката на Ф. Успенски447.

В манастира „Матейче“ работи и известният книжовник Владислав Граматик448. През 1469 г. тук той преписва своя втори сборник по поръчка на Димитър Кантакузин449. Този сборник днес се съхранява в Загреб. В „Матейче“ Владислав Граматик преписва и сборника „Андрианти“ от 1473 г. и „Рилски панегерик“ от 1479 г., поръчан от братството на Рилския манастир. В посочените сборниците книжовникът оставя подробни бележки, че са писани в манастира „Св. Богородица Черногорска“450. В сборника от 1479 г. Владислав Граматик включва и единствената известна негова оригинална творба - „Рилска повест“. Тя е добавена след житието на св. Йоан Рилски от патриарх Евтимий и представлява подробен разказ за възобновяването на Рилския манастир и пренасянето на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилската обител451. И двата сборника се съхраняват в библиотеката на Рилския манастир.

Според обширния регистър от 1570/73 г. в манастира „Св. Богородица“ има работилница за мастило452, което навежда на мисълта, че преписваческата дейност продължава и през XVI в. Вероятно тази работилница е осигурявала и мастило за други книжовни центрове в областта.

 

Бележки:

1За житията и службите, посветени на св. Йоан Рилски виж: Иванов, Й. БСМ, с. 345-383;Иванов, Й. Жития на св. Иван Рилски. С уводни бележки. - В: ГСУ-ИФФ, С., кн. XXXII, 13, 1936, с. 1-108; Киселков, В. Св. Иван Рилски. Жития. С., 1940; Ангелов, Б. Повествователни съчинения за Иван Рилски в старобългарската литература. - Старобългарско книжовно наследство. С., 1983, с. 186-198; Кожухаров, Ст. Служби за Иван Рилски. - В: Старобългарска литература. Енциклопедичен речник., С., 1992, с. 426-427 и приложената там литература; Заветът на Св. Иван Рилски. Из архивното наследство на Иван Дуйчев. С., 2000, с. 83-239 и приложената там литература; и др.
2Bartusis, M. C. Chrelja and Momčilo: Occasional servants of Byzantiurn in FourteenthCentury. - BSl, XLI, 2, 1980, p. 201-216; Матанов, Хр. Югозападните български земи през XIV в. С., 1986, с. 32-33; Костова, Ел. Мелник в периода XIII-XIV в. Проблеми на политическата и социално-икономическата история. (дисертация), С., 2006, с. 143-160.
3По-подробно за първите сведения за Рилския манастир и обновяването му отпротосеваст Xрельо и даренията на цар Иван Шишман виж: Ивановъ. Й. Св. Иванъ Рилски и неговиятъ монастиръ. С., 1917, с. 21-38; Дуйчев, И. Рилският светец и неговата обител. С., 1947, с. 135-138, 155-156, 165-168, 243-256; Дуйчев, И. За първообразността и достоверността на Рилската грамота. - В: Проучвания върху средновековната българска история и култура. С., 1981, с. 207-233; Радкова, Р. Историческата съдба на манастира през вековете. - В: Рилският манастир. С., 2000, с. 10-15.
4Заветът на св. Йоан Рилски и подробната приписка на игумена Дометиан са запазени вняколко преписа от втората половина на XIX в. Виж: Заветът на Св. Иван Рилски..., с. 35-60.
5Ихчиев, Д. Турските документи за Рилския монастирь. С., 1910, с. 4; Недков. Б.Османотурска дипломатика и палеография. II (документи и речник). С., 1972, с. 13-14.
6Джансъзов, Ст. Нэкколко документи дадени отъ турскитэ султани на Рилскиямънастиръ. - В: СбНУ кн. IV, С., 1891, 610; Ихчиев, Д. Цит. съч., с. 11, 13; Дуйчев, И. Рилският светец..., с. 268-269.
7В заповедта не се посочва името на султана, който я е подписал. Със сигурност можеда се потвърди, че това е Сюлейман, който след битката при Анкара (28.07.1402 г.) се установява в Румелия. Виж: Недков. Б. Цит. съч., с. 13-14.
8Трябва да се отбележи, че Б. Недков допуска, че документът е адресиран до кадията наКюстендил, сведение, което се е намирало на унищожената част от фермана. Може да се допусне, че той наистина е насочен към кадията на санджака, който резидира в административния център на областта. Както бе посочено в предишната част на книгата центърът е неизвестен. По тази причина не може да се приеме, че в този случай става въпрос за гр. Кюстендил. Виж документа в: Ихчиев, Д. Цит. съч., с. 4; Недков. Б. Цит. съч. с. 13-14.
9Д. Ихчиев посочва още един документ от XV в. - ферман на султан Баязид II (1481-1512)от 1493 г., обаче Б. Недков смята, че преводачът е допуснал грешка и всъщност става въпрос за ферман на султан Сюлейман I (1520-1566) от 1530 г. Виж: Ихчиев, Д. Цит. съч., с. 5-6; Недков. Б. Османотурска дипломатика и палеография. I. С., 1966, с. 27.
10Заветът на Св. Иван Рилски..., с. 150, 181; Ивановъ. Й. Св. Иванъ Рилски.... с. 153.
11Дылевский, Н. Рыльский монастырь и Россия в XVI и XVII веке. С., 1946, с. 79, бел. 56; Дуйчев, И. Рилският светец..., с. 271; Радкова, Р. Цит. съч., с. 16.
12Ивановъ. Й. Св. Иванъ Рилски..., с. 43, 86.
13Подробно за договора от 1466 г. Виж: Дуйчев, И. Рилският светец...р с. 284-287; Дылевский, Н. Договор 1466 года между болгарским Рыльским монастырем и обителью Пантелеймона - Руссиком на Афоне. - В: Études balkaniques. 2, Sofia, 1969, p. 81-98; Дылевский, Н. Первая русская публикация договора 1466 года между болгарским Рыльским монастырем и обителью Пантелеймона - Руссиком на Афоне. - В: Études balkaniques. 4, Sofia, 1976, p. 110-115.
14Виж текста на съчиненията в: Заветът на Св. Иван Рилски..., с. 152-161, 183-184.
15Ивановъ. Й. Св. Иванъ Рилски..., с. 43-50; Дуйчев, И. Рилският светец..., с. 287-296.
16Виж текста на житието в: Стара българска литература. Т. IV. Житиеписни творби. Съставител и редакция Кл. Иванова. С., 1986, с. 380-382.
17Ђук. Р. Царица Мара. - В: ИЧ, кн., XXVI, Београд, 1978-1979, с. 68.
18Метохът Орлица се намира на около 22 km югозападно от Рилския манастир.
19Виж надписа в: Спространов, Е. Материали по историята на Рилския манастиръ.- В:СбНУ, кн. XVIII, С., 1901, с. 201-202; Иванов, Й. БСМ, С., 1931, с. 206; Куюмджиев, А., Е. Мутафов. Кога е изградена и изписана църквата при метоха Орлица. - В: Проблеми на изкуството, кн. 1, 2007, с. 25.
20Заветът на Св. Иван Рилски..., с. 160.
21Относно годината на изграждане на църквата няма единодушно становище. Някоиучени се предоверяват на друг надпис от църквата „Св. Апостоли Петър и Павел“, в който се посочва, че църквата е изградена през 1478 г. Според последните проучвания този надпис е некоректно възстановен през първата половина на XX в. и се отнася до изписването на свода на църквата, а не до нейното изграждане. Подробно за споровете около годината на издигането на храма виж: Куюмджиев, А., Е. Мутафов. Цит. съч., с. 25-31.
22Спространов, Е. Опис на ръкописите при библиотеката на Рилския манастир. С., 1902, с. 103.
23Приписките се намират в „Шестоднев“ от 1480г. и „Панегерик“ от 1483 г. Христова, Б., Д. Караджова, Ел. Узунова. Бележки на българските книжовници X-XVIII век. Т. 1. (X-XV век), С., 2003, приписки № 132 и 133, с. 80-81, 130-131, 188- 189.
24Христова, Б., Д. Караджова, Ел. Узунова. Бележки на българските книжовници X-XVIII век. Т. 2. (XVI-XVIII век), С., 2004, приписка № 154, с. 7, 127, 207.
25Райков, Б., Хр. Кодов, Б. Христова. Славянски ръкописи в Рилския манастир. Т. 1. С., 1986, с. 44; Христова, Б., Д. Караджова, Ел. Узунова. Цит. съч. , Т. 2. приписка № 155, с. 7, 127, 207.
26Ихчиев, Д. Цит. съч., с. 6-9.
27Ихчиев, Д. Цит. съч., с. 7, 8.
28Джансъзов, Ст. Цит. съч., с. 610.
29Тук отново ще отбележим, че ферманът от 1530 г. при Д. Ихчиев е даден като ферман на султан Баязид II (1481-1512), а Б. Недков смята, че е допусната грешка и го коригира. Виж: Недков. Б. Цит. съч., I. с. 27. Виж текста на посочените документи в: Джансъзов, Ст. Цит. съч., с. 611; Ихчиев, Д. Цит. съч., с. 9-10, 5-6, 14, 322, 323-324, 326-327, 328-330, 22-23, 24-25.
30Джансъзов, Ст. Цит. съч., с. 611; Ихчиев, Д. Цит. съч., с. 11-12; Кил, М. Изкуство и общество в България през турския период. С., 2002, с. 122.
31Ихчиев, Д. Цит. съч., с. 11-12.
32Кил, М. Цит. съч., с. 122.
33Джансъзов, Ст. Цит. съч., с. 611.
34Джансъзов, Ст. Цит. съч., с. 612.
35Ихчиев, Д. Цит. съч., с. 235-237.
36Пак там, с. 237-240.
37Неидентифицирано.
38Неидентифицирано.
39Вероятно това е днешното с. Шипочене, което се намира на около 8 km източно отгр. Самоков.
40Неидентифицирано.
41Село Рила (днес град) се намира на около 30 km югозападно от Рилския манастир.
42Вероятно с. Поромин е днешното с. Пороминово на около 8 km югозападно от гр.Рила.
43Неидентифицирано.
44Село Бобошево (днес град) на около 35 km източно от Рилския манастир.
45В по-късен дефтер е отбелязано с. Слатина и може да се допусне, че двете села са идентични. Неидентифицирано.
46Неидентифицирано.
47Ихчиев, Д. Цит. съч., с. 322-324.
48Христова, Б., Д. Караджова, Ел. Узунова. Цит. съч., Т. 2. приписка № 163, с. 9-10, 128-129, 209.
49Заветът на Св. Иван Рилски..., с. 72.
50Муравьев, А. Н. Сношенiя Россiи съ Востокомъ по делам церковнымъ. ч. 1, Санкт Петербург, 1858, с. 94-95; Дылевский, Н. Рыльский монастырь и Россия..., с. 66-67; Снегаров, И. Културни и политически връзки между България и Русия през XVI- XVIII в. С., 1953, с. 36.
51Сведението се намира във вестник „Московские ведомости“ от 1853 г., където е публикувана статия, в която са обнародвани документи, свързани с Рилския манастир. Виж: Дылевский, Н. Рыльский монастырь и Россия..., с. 67-68.
52Пак там, с. 68.
53Ихчиев, Д. Цит. съч., с. 17-18.
54Джансъзов, Ст. Цит. съч., с. 612-613; Ихчиев, Д. Цит. съч., с. 20-22.
55Виж тук в част 11.15.1. и 11.1.11.
56ТДИМН, V/5, с. 355-357.
57Неидентифицирано. В близост до гр. Кюстендил има село със същото име, но то е отдалечено от манастира на повече от 100 km.
58Неидентифицирано. На около 25 km западно от гр. Дупница има с. Бабино, но не смесигурни, че става въпрос за същото селище.
59Неидентифицирано.
60Неидентифицирано. Най-вероятно някоя от постниците около манастира.
61Църквите са посочени в с. Поромино, но преводачът не е сигурен в превода и можеда става въпрос за нещо друго. Виж: ТДИМН, V/5, с. 356.
62Село Джерман се намира на около 40 km северозападно от Рилския манастир.
63Райков, Б., Хр. Кодов, Б. Христова. Цит. съч., с. 35.
64Дылевский, Н. Рыльский монастырь и Россия..., с. 70; Снегаров, И. Културни и политически... , с. 37.
65Христова, Б., Д. Караджова, Ел. Узунова. Цит. съч., Т. 2. приписка 254, с. 36, 146, 230. ЗаЕлешнишкия манастир виж по-подробно: Пандурски, В. Елешнишки манастир. С., 1981; Минчева, К., С. Ангелов. Църкви и манастири от Югозападна България през XV-XVII в. С., 2007, с. 11-13 и приложената там литература.
66Приписката се намира в Миней за месец октомври от втората четвърт на XVI в. Виж: Райков, Б., Хр. Кодов, Б. Христова. Цит. съч., с. 58.
67Муравьев, А. Н. Сношенiя Россiи съ Востокомъ по делам церковнымъ. Ч. 2, Санкт Петербург, 1860, с. 57-60, Ивановъ. Й. Св. Иванъ Рилски..., с. 57, 155-156; Дылевский, Н. Рыльский монастырь и Россия..., с. 70-75; Снегаров, И. Културни и политически..., с. 37-39.
68Муравьев, А. Н. Цит. съч., Ч. 2. с. 137, Ивановъ. Й. Св. Иванъ Рилски..., с. 57, 155-156; Дылевский, Н. Рыльский монастырь и Россия..., с. 77; Снегаров, И. Културни и политически..., с. 37-39.
69Иванов, Й. БСМ, с. 252.
70Бележката се намира в Канон на св. Йоан Рилски. Райков, Б., Хр. Кодов, Б. Христова. Цит. съч., с. 104; Христова, Б., Д. Караджова, Ел. Узунова. Цит. съч., Т. 2. приписка № 319, с. 58, 162, 248-249.
71Ихчиев, Д. Цит. съч., с. 22-31, 333-339.
72Пак там, с. 461.
73Пак там, с. 462.
74Може да се предположи, че това е местността, в която спират мощите на св. Йоан Рилски и се намира югозападно от манастира.
75Неидентифицирано.
76Ихчиев, Д. Цит. съч., с. 241-242.
77Спространов, Е. Опис на ръкописите..., с. 11; Заветът на Св. Иван Рилски...., с. 73.
78Райков, Б., Хр. Кодов, Б. Христова. Цит. съч., с. 57.
79За по-нататъшната съдба на Рилския манастир виж: Камбурова-Радкова, Р. Рилският манастир през Възраждането. С., 1972.
80Подробно за Хрельовата кула виж: Христов, Хр., Г. Стойков, Кр. Миятев. Рилски манастир. История. Аритектура. Резби. Стенописи.С., 1957, с. 35-36; Прашков, Л. Хрельовата кула. С., 1973.
81Подробно за тази църква виж: Рилец, Неофит. Описанiе болгарскаго священнаго монастыря Рыльскаго. С., 1879; с. 24; Гошев, И. Из сбирките на Църковния историко-археологически музей при Св. Синод в София. - В: ГСУ - БФ, Т. XXIII, 1945-1946, с. 14-29.
82Подробно за датировката на строежа на църквата виж: Куюмджиев, А., Е. Мутафов. Цит. съч., с. 25-31. Виж също: Тулешков, Н. Строителната история на рилския метох „Орлица“. - Във: Векове. Кн. 1, 1981, с. 68-70.
83По-подробно виж: Христов, Хр., Г. Стойков, Кр. Миятев. Цит. съч., с. 27-35, 37-38.
84По-подробно виж: Ангелова, Р., М. Коева. Архитектурата на манастира и нейната декоративна украса. - В: Рилският манастир. С., 2000, с. 58-80.
85По-подробно виж: Прашков., Л. Живописното богатство на Рилския манастир. - В: Рилският манастир. С., 2000, с. 134-135.
86Куюмджиев, А., Е. Мутафов. Цит. съч., с. 28-30.
87Божков, А. Стенописите в църквата от метоха на „Орлица“. - В: Изкуство. Бр. 2, 1964, с. 25-31; Иванић, Б. Мара Бранковић и монументално сликарство друге половине 15. века. - В: Ниш и Византија. Т. II, Ниш, 2004, с. 336, 338, 340.
88Прашков, Л. Характерни особености на българската църковна монументална живопис през Xv век. - В: Българският петнадесети век. Сборник доклади за българската обща и културна история през XV век. С., 1993, с. 327-329; Същият. Живописното богатство..., с. 135-136..
89Подробно за тези стенописи виж: Василиев, А. Български възрожденски майстори. С., 1965; Енев, М. Рилският манастир. С. 1997; Генова, Ел. Църквата при Гроба на Св. Йоан Рилски. Стенописи и зографи. - В: ГСУ - ЦСВП, Т. 91 (10), 2001, С.,2002, с. 133-146; Прашков., Л. Живописното богатство..., с.136-152.
90Рилец, Неофит. Цит. съч., с. 95; Ђук. Р. Цит. съч., с. 89; Заветът на Св. Иван Рилски..., с. 162; Иванић, Б. Цит. съч., с. 339.
91Виж по-подробно: Прашков., Л. Живописното богатство..., с.152-159.
92Миятевъ, Кр. Съкровищницата на Рилския монастиръ. - В: Годишникъ на Народния музей за 1922-1925 год. С., 1926, с. 342-358; Генова, Ел. Рилският манастир - съкровищница на българското приложно изкуство. - В. Рилският манастир. С., 2000, с. 209-221.
93Заветът на Св. Иван Рилски..., с.159.
94Виж подробно: Генова, Ел. Рилският манастир..., с. 209-221.
95Миятевъ, Кр. Цит. съч., с. 327-334; Райков, Б., Хр. Кодов, Б. Христова. Цит. съч., с. 34-35.
96Миятевъ, Кр. Цит. съч., с. 338342; Райков, Б., Хр. Кодов, Б. Христова. Цит. съч., с. 36.
97Райков, Б., Хр. Кодов, Б. Христова. Цит. съч., с. 7, бел. 5; Христова, Б. Библиотеката на Рилския манастир. - В: Рилският манастир. С., 2000, с. 34.
98Рилското евангелие се съхранява в НБКМ под № 31. Виж: Райков, Б., Хр. Кодов, Б. Христова. Цит. съч., с. 8, бел. 9; Христова, Б. Цит. съч., с. 34
99Ръкописът се съхранява в библиотеката на Рилския манастир под № 3/10.
100Ръкописът се съхранява в библиотеката на Рилския манастир под № 1/16.
101Райков, Б., Хр. Кодов, Б. Христова. Цит. съч., с. 9.
102За този манастир виж тук в част II.1.17.
103Данчев, Г. Владислав Граматик - книжовник и писател. С., 1969; Ангелов, Б. Владислав Граматик. - В: Старобългарски писатели. С., 1981, с. 129.
104Сборникът е писан в с. Младо Нагоричине. Днес се съхранява в библиотеката на Рилския манастир под № 4/14. През 1845 г. В. Григорович взема 77 листа от него и ги занася в Одеса, днес те се намират в Одеската държавна библиотека под № 112. Виж: Данчев, Г. Цит. съч., с. 33-41; Терзийска, М. Книжовно-просветната дейност на Рилския манастир (от X век до Освобождението). С., 2009, с. 83-84.
105Сборникът е писан в Жеглиговския манастир. Предполага се, че той е поръчан от рилското монашество. Днес се съхранява в манастирската библиотека под № 3/6. Виж: Данчев, Г. Цит. съч., с. 42; Терзийска, М. Цит. съч., с. 84.
106Сборникът е писан в Жеглиговския манастир. За него се смята, че е поръчан за нуждите на Рилския манастир. В подкрепа на това твърдение е фактът, че именно в него за първи път е включена „Рилската повест“. Днес се съхранява в манастирската библиотека под № 4/8. Виж: Данчев, Г. Цит. съч., с. 66; Терзийска, М. Цит. съч. с. 84.
107Сборникът е дело на двама преписвачи. Според почерка и другите палеографски белези се доказва, че единият преписвач е Владислав Граматик. Е. Спространов погрешно датира ръкописа през XVII в. Днес се съхранява в манастирската библиотека под № 2/16. Виж: Райков, Б., Хр. Кодов, Б. Христова. Цит. съч., с. 46-48.
108Сборникът е дело на двама преписвачи. Единият е идентифициран като Владислав Граматик, а другият - монах Давид. Днес се съхранява в манастирската библиотека под № 1/42. Виж: Райков, Б., Хр. Кодов, Б. Христова. Цит. съч., с. 73-75.
109Сборникът е писан от Владислав Граматик, заедно с монах Мардарий. Днес се съхранявав манастирската библиотека под № 4/5. Виж: Терзийска, М. Цит. съч., с. 86.
110От Владислав Граматик са известни и: Загребски сборник от 1469 г. , който се съхранява в Загребската библиотека на Академията на науките и изкуствата; Букурещки панегирик, днес в Букурещката академична библиотека; Ленинградски сборник, днес в Петербургската библиотека. Виж: Ангелов, Б. Владислав Граматик..., с. 131; Данчев, Г. Особености на приписките и бележките в сборниците на Владислав Граматик - Извор на сведения за неговите културни интереси и за културата у нас през XV столетие. - В: Българският петнадесети век. Сборник доклади за българската обща и културна история през XV век. С, 1993, с. 181; Терзийска, М. Цит. съч., с. 84-85.
111Текстът виж в: Иванов, Й. Жития на св. Иван Рилски.... с. 74-85; Стара българска литература. Т. IV..., с. 135-148; Заветът на Св. Иван Рилски...,с. 149-162.
112Виж по-подробно: Дуйчев, И. Рилският светец..., с. 74; Данчев, Г. Рилската повест на Владислав Граматик и споровете около двете и редакции. - В: Трудове на ВПИ „Кирил и Методий“. Велико Търново, 3, 1966, с. 49-88; Ангелов, Б. Владислав Граматик..., с. 132; Данчев, Г. Страници из историята на Търновската книжовна школа. С., 1983, с. 187-229.
113Иванов, Й. Жития на св. Иван Рилски..., с. 86-102; Данчев, Г. Димитър Кантакузин.С., 1979; Ангелов, Б. Димитър Кантакузин. - В: Старобългарски писатели. С., 1981, с. 136-144; Стара българска литература. Т. IV... с., 148-165; Димитър Кантакузин. Събрани съчинения. С., 1989; Заветът на Св. Иван Рилски..., с. 164-189.
114Ръкописът е писан в с. Ежово, Серско по поръка на рилския игумен Теофан и цялотоманастирско братство. Част от него се съхранява в Рилския манастир под № 4/2. Друга част е отнесена от В. Григорович и сега се намира в Москва. Виж: Терзийска, М. Цит. съч., с.87.
115Пак там, с. 86. Останалите ръкописи на о. Мардарий се намират в НБКМ, Санкт Петербург, Букурещ, светогорският манастир „Св. Пантелеймон". Пак там, с. 86-87.
116Спространов, Е. Опис на ръкописите...; Райков, Б., Хр. Кодов, Б. Христова. Цит. съч.; Терзийска, М. Цит. съч.
117По-подробно за тях виж. Миятевъ, Кр. Цит. съч., с. 320-327, 334-338; Райков, Б., Хр. Кодов, Б. Христова. Цит. съч., с. 34-37.
118Атанасов, П. Руските старопечатни книги в Рилския манастир. - В: Старобългарскалитература, 12, 1982, с. 82-99; Христова, Б. Библиотеката на Рилския манастир..., с. 41-44.
119Ивановъ, Й. Св. Иванъ Рилски..., с. 85-92; Енев, М. Цит. съч., с. 533-535; Заветът на Св. Иван Рилски..., с. 71-81.
120Заветът на Св. Иван Рилски..., с. 151, 152; Дуйчев, И. Рилският светец..., с. 284; Ивановъ, Й. Св. Иванъ Рилски..., с.43, бел. 1, 86.
121В този период за първи път се споменава името на игумена Теофан в приписка към сборник от XIV в. Спространов, Е. Опис на ръкописите... , с. 103.
122Заветът на Св. Иван Рилски..., с. 71, 151, 153, 169; Дуйчев, И. Рилският светец..., с. 284, 285.
123През 1491 г. в надпис от църквата при метоха „Орлица“ се споменава името на друг игумен - Теоктист. Виж:Заветът на Св. Иван Рилски..., с. 71.
124Заветът на Св. Иван Рилски..., с. 151,155; Дуйчев, И. Рилският светец..., с. 284, 285;Спространов, Е. Опис на ръкописите..., с. 103; Христова, Б., Д. Караджова, Ел. Узунова. Цит. съч., Т. 1. приписка № 133, с. 80-81.
125Заветът на Св. Иван Рилски... с. 71; Христова, Б., Д. Караджова, Ел. Узунова. Цит. съч., Т. 2. приписка № 154, с. 7.
126Христова, Б., Д. Караджова, Ел. Узунова. Цит. съч., Т. 2. приписка № 155, с. 7.
127Джансъзов, Ст. Цит. съч., с. 610, 611.
128Ихчиев, Д. Цит. съч., с. 11; Кил, М. Цит. съч., с. 122.
129Джансъзов, Ст. Цит. съч., с. 612.
130Христова, Б., Д. Караджова, Ел. Узунова. Цит. съч., Т. 2. приписка № 155, с. 9.
131Заветът на Св. Иван Рилски..., с. 72.
132Дылевский, Н. Рыльский монастырь и Россия..., с. 67. А. Н. Муравиев пише за същатамисия в Москва през 1558 г., без да се отбелязва името на игумена. Виж: Муравьев, А. Н. Цит. съч., ч. 1, с. 94-95.
133Райков, Б., Хр. Кодов, Б. Христова. Цит. съч., с. 35; Заветът на Св. Иван Рилски...,с. 73.
134Дылевский, Н. Рыльский монастырь и Россия..., с. 70; Снегаров, И. Културни и политически... , с. 37.
135Христова, Б., Д. Караджова, Ел. Узунова. Цит. съч., Т. 2. приписка № 254, с. 36.
136Райков, Б., Хр. Кодов, Б. Христова. Цит. съч., с. 58.
137Ивановъ. Й. Св. Иванъ Рилски..., с. 57, 155-156.
138Снегаров, И. Културни и политически..., с. 39.
139Иванов, Й. БСМ, с. 252.
140Райков, Б., Хр. Кодов, Б. Христова. Цит. съч., с. 104; Христова, Б., Д. Караджова,Ел. Узунова. Цит. съч. Т. 2., приписка № 319, с. 58.
141Ихчиев, Д. Цит. съч., с. 462.
142Спространов, Е. Опис на ръкописите..., с. 11.
143Райков, Б., Хр. Кодов, Б. Христова. Цит. съч., с. 57.
144Подробно за житието и публикации на текста виж: Иванов, Й. БСМ, с. 404-418; Стара българска литература. Т. IV..., с. 176-188; Михајловски, Ј. Десет века свети Јоаким Осоговски. Куманово, 2005, с. 166-180.
145Иванов, Й. БСМ, с. 410-412.
146Ивановъ. Й. Северна Македония. Исторически изследвания. С., 1906, с. 93; Иванов,Й. БСМ, с. 416, бел 1; Петковић, Вл. Преглед црквених споменика кроз повестницу српског народа. - В: Посебни издања САН, кн. CLVII, одељење друшивених наука, нова серија, кн. 4, Београд, 1950. с. 292.
147Стојановић, Љ. Стари српски родослови и летописи. Сремски Карловци. 1927, с. 32.
148Ивановъ. Й. Северна Македония..., с. 93; Петковић, Вл. Цит. съч., с. 292; Поп-атанасов, Г., И. Велев, М. Јакимовска-Тошик. Скрипторски центри во средновековна Македонија. Скопје, 1997, с. 250.
149Поп-атанасов, Г., И. Велев, М. Јакимовска-Тошик. Цит. съч., с. 250.
150Муравьев, А. Н. Цит. съч., Ч. 1. с. 182. В книгата си, посветена на княжеството на Драгашите, Хр. Матанов никъде не посочва, че Константин Деянович става ктитор на Осоговския манастир. Може да се допусне, че монасите само са използвали името на Константин Деянович пред руския цар без той да е реален ктитор на обителта. Виж: Матанов, Хр. Княжеството на Драгаши. Към историята на Северозападна Македония в предосманския период. С., 1997.
151Трухелка, Ђ. Из старих рукописа. - В: Гласник земаљског музеја. VI, Сарајево, 1894, с. 461; Стојановић, Љ. Стари српски родослови..., с. 246.
152Виж тук в част II.1.17.
153Иванов, Й. БСМ, с. 147.
154Трухелка, Ђ. Цит. съч., с. 462.
155Иванов, Й. БСМ, с. 147; Поп-атанасов, Г., И. Велев, М. Јакимовска-Тошик. Цит. съч., с. 261.
156Кил, М. Цит. съч., с. 124.
157ТДИМН, V/I, с. 184.
158ТДИМН, V/I, с. 265-267, 335-341. Селото е неидентифицирано.
159Село Псарче (Старче) най-вероятно е с. Псача, което се намира на около 15 кт западноот гр. Крива Паланка.
160ТДИМН, V/I, с. 111.
161На 25 km южно от гр. Благоевград има с. Габрово, което е локализирано като селището, посочено в нахия Славище и едноименно селище в нахия Пиянец. Според нас това идентифициране е неточно. На първо място, защото в регистъра става въпрос за две различни села в две различни нахии. От друга страна нахия Славище не се разпростира южно от днешния гр. Благоевград, а по-скоро северозападно. По-склонни сме да приемем, че търсеното село се намира на около 5 km северно от гр. Делчево в Република Македония.Виж: Чолова-Димитрова, А. Селищни имена от Югозападна България. С., 2002, с. 109.
162ТДИМН, V/I, с. 238.
163Неидентифицирано.
164ТДИМН, V/I, с. 242.
165Село Кременик се намира на около 15 km северно от гр. Дупница.
166ТДИМН, V/5, с. 361, бел. 741.
167ТДИМН, V/I, с. 305-306.
168ТДИМН, V/5, с. 361-362.
169Ивановъ. Й. Северна Македония..., с. 93.
170Муравьев, А. Н. Цит. съч., Ч. 1. с. 182-183; Исписи из „Греческихъ статейныхъ спискахъ". Главног Архива Министарства Иностраних Дела у Москви. Књига друга. - В: Споменик, XXXIX, Београд, 1903, с. 38-39.
171Михајловски, Ј. Цит. съч., с. 35. Подробно за създаването на гр. Крива паланка виж:Малковски, Г., Ј. Михајловски, Ц. Крстевски. Крива паланка и Кривопаланечко низ историјата. Крива паланка, 1996, с. 57-85.
172Хаджи Калфа. Румелия и Босна. Географски описаль Мустафа беню Абдуллах XаджиКалфа. - В: Архивъ за поселищни проучвания. Кн. 3, С., 1938, с. 59.
173Evlija Čelebija. Putopis. II, Sarajevo, 1957, s. 47.
174Ивановъ. Й. Северна Македония..., с. 194.
175Иванов, Й. БСМ, с. 149.
176Поп-атанасов, Г., И. Белев, М. Јакимовска-Тошик. Цит. съч., с. 253.
177Нешев, Г. Български довъзрожденски културно-народностни средища. С., 1977, с. 151.
178Данните са от теренна работа в манастира, по проект, финансиран от фонд „Научни изследвания“ към МОМН.
179Виж подробно: Михајловски, Ј. Цит. съч., с. 92-98, 101-102, 125-144.
180Архитектонски споменици на Тари и под Осоговом. - В: Гласник скопског научног друштва, књ. 12, Скопље, 1933, с. 154-155; Михајловски, Ј. Цит. съч., с. 117-118.
181Василиев, Ас. Български възрожденски..., с. 316-317.
182Михајловски, Ј. Цит. съч., с. 103-114.
183Подробно за тази живопис виж: Михајловски, Ј. Цит. съч., с. 119-122.
184Михајловски, Ј. Цит. съч., с. 116, 119.
185Данните са от теренна работа в манастира, по проект, финансиран от фонд „Научни изследвания“ към МОМН.
186Иванов, Й. БСМ, с. 149.
187Поп-атанасов, Г., И. Белев, М. Јакимовска-Тошик. Цит. съч., с. 255.
188Пак там, с. 255.
189Пак там, с. 256.
190Пак там, с. 260-261.
191Трухелка, Ђ. Цит. съч., с. 452-453.
192Пак там, с. 456.
193Пак там, с. 457-458.
194Годините са дадени според отбелязаните в хрониката. Трухелка, Ђ. Цит. съч., с. 459-463.
195Трухелка, Ђ. Цит. съч., с. 452-453.
196Ръкописът се намира в сбирката на Р. Груич под № 96. Виж: Иванов, Й. БСМ, с. 147; Поп-атанасов, Г., И. Белев, М. Јакимовска-Тошик. Цит. съч., с. 261-263.
197Белградска народна библиотека, Стара сбирка № 1338, Св. М. 40. Виж: Поп-атанасов, Г., И. Белев, М. Јакимовска-Тошик. Цит. съч. ,с. 264.
198Постен триод от 1519 г., писан от йеродякон Мина в манастира „Вунеш“ за нуждите на църквата „Въведения Богородичноѝ“ в с. Кучевище, Скопска Черна гора. Патриарх Паисий намира ръкописа, когато минава през селото и след това го дарява на Осоговския манастир. Стојановић, Љ. Стари српски записи и натписи. књ. I, Београд, 1982, с. 350; Поп-атанасов, Г., И. Белев, М. Јакимовска-Тошик. Цит. съч., с. 264-265.
199Поп-атанасов, Γ., И. Велев, М. Јакимовска-Тошик. Цит. съч., с. 265-266.
200Списък на познатите игумени и монаси от Осоговския манастир са посочени в: Михајловски, Ј. Цит. съч., с. 145-156.
201Трухелка, Ђ. Цит. съч., с. 462.
202Поп-атанасов, Γ., И. Велев, М. Јакимовска-Тошик. Цит. съч., с. 261.
203Кил, М. Цит. съч., с. 124.
204Муравьев, А. Н. Цит. съч., Ч. 1. с. 182.
205Поп-атанасов, Γ., И. Велев, М. Јакимовска-Тошик. Цит. съч., с. 264-265.
206Иванов, Й. БСМ, с. 149.
207Поп-атанасов, Γ., И. Велев, М. Јакимовска-Тошик. Цит. съч., с. 253.
208Разстоянието е дадено реално, според настоящата пътна мрежа. По въздушна линия то е 8.5 km.
209За житията виж в: Иванов, Й. БСМ, с. 395-400; Ивановъ. Й. Северна Македония..., с. 100-106; Стара българска литература. Т. IV..., с. 171-188; Подробно за св. Гавриил Лесновски и неговите жития виж: Велев, И. Св. Гаври Лесновски во книжевната традиција. Скопје, 1996; Велев, И. Култот на Свети Гаврил Лесновски. - В: ГСУ - ЦСВП, Т. 91 (10), 2001, С.,2002, с. 125-131.
210Проложното житие е известно по препис от 1330 г. от т. нар. Станиславов пролог, като се предполага, че то е съставено на основата на по-обширно, недостигнало до нас житие. Прологът се съхранява в Белград в архива на САНУ под № 33. Виж: Станиславов (Лесновски) пролог от 1330 г. Увод и научно разчитане на текста Румяна Павлова. Велико Търново, 1999.
211Иванов, Й. БСМ, с. 395.
212Народното житие е късно и е познато по препис от 1862 г. В него са включени сведенияот по-ранни източници и народни предания. Житието заедно със служба, посветена на светеца, се съхраняват в ръкопис № 988 от НБКМ.
213Иванов, Й. БСМ, с. 396.
214Пак там, с. 161-162; Снегаровъ, И. История на Охридската архиепископия - патриаршия. Отъ падането и подъ турцтэдо нейното унищожение (1394-1767). Т. 2, С., 1931, с. 475; Трайчевъ, Г. Манастирите въ Макединия. С., 1933, с. 94; Велев, И. Лесновскиот книжевен центар. Скопје, 1997, с. 11.
215Иванов, Й. БСМ, с. 157-160. По-подробно за даренията на деспот Йоан Оливер: Томовић, Г. Повеља манастира Леснова. - В: ИЧ., књ. XXIV, Београд, 1977, с. 83-98.
216Оливеровият миней се съхранява в САНУ под № 62. Велев, И. Лесновскиот книжевен...,с. 21; Христова, Б., Д. Караджова, Е. Узунова. Цит. съч., Т. 1. с. 99-102.
217Снегаров, И. Скопска епархия. Исторически очеркъ и възражения върху съчинениетона професоръ Р. Груичъ „Скопска митрополија“ (Скопие, 1935). - В: ГСУ-БФ, Т. XV, 1, 1937/1938, С. 1938, с. 73-77.
218Велев, И. Лесновскиот книжевен..., с. 21-22. Дарствената грамота на цар Стефан Душан е обнародвана в: Петров, П., Гюзелев, В. Xристоматия по история на България. Т. 2, С., 1978, с. 249-253, превод на Св. Николова.
219Матанов, Хр. Княжеството..., с. 219-221; Велев, И. Лесновскиот книжевен..., с. 25.
220Симић, Ст. Лесновски манастир св. Оца Гаврила. Задужбина српскога деспота Јована Оливера. Београд, 1912, с. 50.
221Кил, М. Цит. съч., с. 122.
222Велев, И Лесновскиот книжевен..., с. 70-71, 163-165. Драйковият апостол се съхранява в Архива на XАЗУ в Загреб, сигнатура III в 16, Миханович 19. Празничният миней се съхранява в Университетската библиотека „Светозар Маркович“ в Белград, № 13.
223Габелић, С. Манастир Лесново. Историја и сликарство. Београд, 1998, с. 39.
224Габелић, С. Лесновска испосница св. Илије. - В: Зборник за ликовне уметности. 18, Нови Сад, 1982, с. 171-186.
225Тодоровић, Д. Лесновска испосница света Богородице. - В: Зограф, кн. 8, Београд, 1977, с. 59-62.
226Кил, М. Цит. съч., с. 122-124.
227Стојановски, А. Ис. Ерен. Кратовската нахија во XVI в. - В: ГИНИ, бр. 1, Скопје, 1971, с. 68-69.
228Елезовић, Г. Записи и натписи. - Зборник за историју Јужне Србије и суседних области. књ. I, Скопље, 1936, с. 251.
229Петковић, Вл. Цит. съч., с. 169; Велев, И. Лесновскиот книжевен..., с. 27.
230Бележката се е намирала в Лесновския поменик. Първите 8 листа от поменика са били от XVI в., а на останалите е имало записи от XVIII в. и XIX в. Той се е съхранявал в Белградската народна библиотека под № 235 и е изгорял при бомбардировките над Белград през 1941 г. Велев, И. Лесновскиот книжевен..., с. 167-168.
231Това дарение също е отбелязано в Лесновския поменик. Виж: Габелић, С. Манастир Лесново... , с. 39.
232Костић, Π. Документи о буни Смедеревског епископа Павла против потчињаваћа Пећке патријаршија архијепископији охридској. - В: Споменик СКА, LVI, Београд, 1922, с. 39; Снегаровъ, И. История на Охридската архиепископия..., Т. 2. с. 24; Матковски, Ат. Обидот на епископот Павле од Смедерево да ги отцепи српските епархии од Охридската архиепископија. - В: ГИНИ,бр. 2-3, Скопје, 1970, с. 75, 81.
233Стојановски, А. Штип од пагањето под османлиска власт до крајот на XVIII век. - В: Штип низ вековет. Кн. 1, Штип, 1986, с. 256.
234Иванов, Й. БСМ, с. 164-165.
235ТДИМН, V/2, с. 90, 273.
236Стојановски, А. Штип од пагањето..., с. 256; Зиројевић, Ο. Цркве и манастири на подручју Пећког патријаршије до 1683 године. Београд, с. 164.
237Виж част II.6.10.
238Елезовић, Г. Цит. съч., с. 251; Иванов, Й. БСМ, с. 160. Надписът е запазен на оловна плоча на покрива на църквата.
239Габелић, С. Манастир Лесново..., с. 41.
240Иванов, Й. БСМ, с. 160. Надписът е запазен на мраморна плоча в южната стена на църквата.
241Стојановић, Љ. Стари српски записи и натписи. Београд, књ. IV, № 6758.
242Пак там, № 6757.
243Иванов, Й. БСМ, с. 165.
244Пак там, с. 167.
245Пак там, с. 169.
246Пак там, с. 167.
247Четири приписки в два ръкописа от сбирката на Лесновския манастир. Три от бележките са насочени срещу патриарх Гавриил. Виж: Ангелов, Б. Руско-южнославянски книжовни връзки. С., 1980, с. 15-17.
248Снегаров, И. Културни и политически..., с. 41.
249Елезовић, Г. Цит. съч., с. 251; Габелић, С. Манастир Лесново..., с. 42.
250Ангелов, Б. Руско-южнославянски..., с. 20-33.
251Молбата е публикувана от Б. Ангелов. Ангелов, Б. Руско-южнославянски..., с. 68-69.
252Пак там, с. 69-70.
253Пак там, с. 71-72, 74-76, 78.
254Снегаров, И. Културни и политически..., с. 41.
255Велев, И. Лесновскиот книжевен..., с. 29.
256Иванов, Й. БСМ, с. 169-170.
257Габелић, С. Манастир Лесново..., с. 43.
258Иванов, Й. БСМ, с. 160-172.
259Данните са от теренна работа, финансирана по проект на МОМН, 2007-2009.
260Симић, Ст. Цит. съч., с. 7-17; Томовски, К. Конзервација на културно-историските споменици во Штипска и Кумановска околија во 1957 год. - В: Културно наследство, кн. V, Скопје, 1959, с. 46-47; Балабанов, К. Николовски, А., Корнаков, Д. Споменици на културата на Македонија. Скопје, 1980, с. 112; Поповска-Коробар, В. Лесновски манастир. Скопје, 2000, с. 12; Манастир св. Гаврил Лесновски. Кочани, 2007, с. 24.
261Данните са от теренна работа, финансирана по проект на МОМН, 2007-2009.
262Данните са от теренна работа, финансирана по проект на МОМН, 2007-2009.
263Данните са от теренна работа, финансирана по проект на МОМН, 2007-2009.
264Габелић, С. Лесновска испосница..., с. 171. При разговор с архелога Кирил Трайковски по време на теренна работа в региона той изказа предположението, че пещерната църква е изградена в по-ранен период.
265Н. Овчаров, основавайки се на надписите около изображението на ктиторката, изказва хипотезата, че е възможно Ана-Мария да е дъщеря на българския цар Иван Александър, което на този етап от историческите проучвания не се потвърждава от други източници. Виж: Овчаров. Н. Археологически пътувания из Македония. Варна, 2009, с. 33.
266Подробно за стенописите в Лесновския манастир виж: Радојчић, С. Лесново. Београд, 1971; Габелић, С. Манастир Лесново... и приложената там литература.
267Габелић, С. Лесновска испосница..., с. 171-186.
268Габелић, С. Манастир Лесново..., с. 245.
269Пак там, с. 241-243.
270Поповска-Коробар, В. Цит. съч., с. 71.
271Пак там, с. 36-37, 72-74, 79-82.
272Пак там, с. 37-38, 74-79.
273Пак там, с. 38.
274Пак там, с. 38-41.
275Пак там, с. 85-91.
276Габелић, С. Старине манастира Леснова. - В: Зборник средновековна уметност, нова серија, бр. 2, Скопје, 1996, с. 109.
277Ръкописът изчезва по време на Първата световна война.
278Велев, И. Лесновскиот книжевен..., с. 89-113, 131-163.
279Ръкописът се съхранява в Архива на ХАЗУ в Загреб, под № III в 16. Виж: Велев, И. Лесновскиот книжевен..., с. 113, 163-165.
280Ръкописът се съхранява в Университетската библиотека „Светозар Маркович“ в Белград, № 13. Виж: Велев, И. Лесновскиот книжевен... ,с. 113-114, 165.
281Поп-атанасов, Г., И. Велев, М. Јакимовска-Тошик. Цит. съч., с. 165-166.
282По-подробно за манастира „Пирг“ виж в част II.6.10.
283Новаковић, Ст. Српски поменици XV-XVIII века. - В: Гласник Српског ученог друштва, књ. XLII, Београд, 1875, с. 11-14; Велев, И. Лесновскиот книжевен..., с. 167-168.
284Пак там, с. 116-117, 169-173.
285Пак там, с. 173-181.
286Пак там, с. 181-191.
287Книгата е открита през 1989 г. в една от полуразрушените манастирски сгради. Днес се съхранява в Народната библиотека в гр. Скопие. Благодаря на К. Трайковски, за получената информация.
288За съдбата на лесновските ръкописи: Велев, И. Лесновскиот книжевен..., с. 114, 199-218.
289Списъци на игумените са публикувани от: Симић, Ст. Цит. съч., с. 81-85; Габелић, С. Манастир Лесново..., с. 246-247.
290Велев, И. Лесновскиот книжевен..., с. 113, 163-165.
291Костић, П. Цит. съч., с. 39; Снегаровъ, И. История на Охридската архиепископия..., Т. 2. с. 24; Матковски, Ат. Обидот на епископот Павле..., с. 75, 81:
292Стојановски, А. Штип од пагањето..., с. 256.
293Иванив, Й. БСМ, с. 165.
294Пак там, с. 160.
295Пак там, с. 160.
296Елезовић, Г. Цит. съч., с. 251.
297Иванов, Й. БСМ, с. 165.
298Пак там, с. 169-170. Виж също: Велев, И. Лесновскиот книжевен..., с. 116-117, 169-173.
299Килията „Рождество Богородично“ е известна от приписка към един Октоих, който през 1595 г. митрополит Авксентий дава на монах Макарий, който живее в нея. Днес ръкописът се съхранява в Xилендарския манастир. Според археологическите данни килията „Св. Богородица“, която се намира североизточно от гр. Кратово, е изградена през XVI в. Велев, И. Преглед на средновековни цркви и манастири во Македонија. Скопје, 1990, с. 43, 260.
300Сведенията са получени при теренна работа в района през 2007-2008 г. по проекти, финансирани от МОМН. В църквата „Св. Богородица“ се пазят икони от XVI в., които според местното предание са пренесени в нея от старата църква, която се е намирала в местността „Манастир“ и е разрушена по време на Карпошовото въстание.
301Кил, М. Цит. съч., с. 122, 125.
302Нешева, В. Богозиданият град Мелник. С., 2008, с. 120, 212-217.
303Пак там, с. 175-189.
304Пак там, с. 123-124, 186-197.
305Пак там, с. 123-124.
306Пак там, с. 214.
307Пак там, с. 214.
308ТДИМН, V/5, с. 359.
309ТДИМН, V/4. с. 28.
310Пак там, с. 37.
311Кил, М. Цит. съч., с. 122, 125. Трябва да се отбележи, че в описа от 1570/73 г. три манастира са подчинени на Мелнишкия митрополит - „Св. Никола“, „Св. Врач“ и „Св. Параскева“, което означава, че митрополитските имоти са се увеличили в сравнение с 1519 г. За съжаление М. Кийл не дава имената на двата манастира, които плащат данък на мелнишкия архиерей. Допускаме, че единият от тях е „Св. Никола“, защото в предишния период той е седалище на Мелнишката митрополия и е естествено да остане и част от нея след османското завладяване.
312ТДИМН, V/5. с. 359.
313Нешева, В. Цит. съч., с. 198.
314Виж подробно за различните строителни периоди в: Нешева, В. Цит. съч., с 175-199.
315Виж подробно за археологическите разкопки: Нешева, В. Цит. съч., с 199-206.
316Данните са от теренна работа, финансирана по проект на СУ "Св. Климент Охридски", 2007 г.
317Виж по-подробно: Нешева, В. Цит. съч., с 206-212 и цитираната там литература.
318Пак там, с. 292.
319ТДИМН, V/4. с. 38.
320Кил, М. Цит. съч., с. 122, 125. Ще припомним, че в описа от 1570/73 г. три манастира са подчинени на Мелнишкия митрополит. Възможно е вторият манастир да е разглежданата от нас обител.
321ТДИМН, V/5, с. 360.
322Нешева, В., Цв. Комитова. Теренно археологическо проучване на църквата „Св. Параскева“ („Св. Петка") в Мелник. - В: Археологически открития и разкопки през 2004 г. С., 2005, с. 305.
323Пак там, с. 305.
324Мавродиновъ, Н. Църкви и монастири въ Мелникъ и Роженъ. - В: ГНМ, кн. V (1926-1931), С., 1933, с. 286.
325ТДИМН, V/4, с. 38.
326Кил, М. Цит. съч., с. 122-125. Възможно е вторият манастир, подчинен на Мелнишкия митрополит да е разглежданата от нас обител.
327ТДИМН, V/5, с. 359.
328Нешева, В. Цит. съч., с. 131.
329Pavlikianov, C. The Athonite Monastery of Vatopedi from 1480 to 1600. Sofia, 2006, p. 23-24.
330По-подробно виж: Костова, Ел. Мелнишките манастири „Света Богородица Спелиотиса“ и „Света Богородица Пантанаса“ в светлината на две средновековни грамоти. - В: ГЦСВП - СУ Т. 95 (12), С., 2005, с. 193-197.
331Костова, Ел. Мелник в периода..., с. 193-203; Pavlikianov, C. Op. cit., p. 23-30.
332Виж подробно за ранната история на манастира: Костова, Ел. Мелник в периода... , с. 302-370.
333Pavlikianov, C. Op. cit., p.21-23.
334ТДИМН, V/4, с. 38.
335Манастирът „Св. Богородица Пантанаса“ е дарен на светогорския манастир „Ватопед“ през 1393 г. от деспот Константин Драгаш. Вероятно в по-късен период ватопедското братство я е подчинило на мелнишкия манастир „Св. Богородица Спилеотиса“, което се потвърждава от акта от 1480/1495 г. Виж за „Св. Богородица Пантанаса“: Костова, Ел. Мелнишките манастири „Света Богородица Спелиотиса“..., с. 198-200; . Същата. Мелник в периода..., с. 371-390.
336Преводачът не е сигурен в превода. Възможно е тези ниви по времето на съставянето на описа да не са обработвани.
337ТДИМН, V/5, с. 359.
338Pavlikianov, C. Op. cit., p. 33-35.
339Нешева, В. Мелник. Св. Богородица Спилеотиса. Том 2, С., 1994, с. 28.
340Пак там, с. 28-29.
341Виж подробно за археологическите данни: Дочева-Тодорова, В. Архитектурният образ на манастира „Св. Богородица Спилеотиса“. - В: Нешева, В. Мелник. Св. Богородица Спилеотиса..., с. 75-85; Нешева, В. Богозиданият град..., с. 269-278.
342Едната църква „Св. Димитър“ се намира в югоизточната част на града зад Болярската къща. Втората църква е в процес на проучване и за нея само се предполага, че е посветена на св. Димитър. Тя се намира до Пашовата къща в западната част на града. Виж: Нешева, В. Богозиданият град..., с. 286.
343ТДИМН, V/4, с. 36.
344ТДИМН, V/5, с. 360, бел. 732.
345В регистъра е записан като „Продрим“. Виж: ТДИМН, V/4, с. 38, бел. 27.
346ТДИМН, V/4, с. 38.
347ТДИМН, V/5, с. 360.
348Първата църква се намира в югоизточната част на града зад Болярската къща. Вторатае в процес на проучване и за нея само се предполага, че е посветена на св. Георги. Тя също се намира в югоизточната част на града срещу Кордопуловата къща. Виж: Нешева, В. Богозиданият град..., с. 286.
349Подробно за манастира „Св. Георги“ през XIV в. виж в: Костова, Ел. Манастирът „Св. Георги“ в Мелник и Светогорският Ивирон през първата половина на XIV в. (Преглед на изворовия материал от светогорския манастир Ивирон). - В: Минало, кн. 2, С., 2006, 8-22; Костова, Ел. Мелник в периода..., с. 274-300.
350ТДИМН, V/4, с. 36-38.
351Имената на мелнишките махали виж в: ТДИМН, V/4, с. 28.
352ТДИМН, V/5, с. 360.
353ТДИМН, V/4, с. 38.
354ТДИМН, V/5, с. 360.
355Името е неидентифицирано. Допускаме, че е възможно манастирът да е бил посветен на св. Теодор Стратилат.
356ТДИМН, V/4, с. 38.
357ТДИМН, V/5, с. 360.
358Местоположението на тази мезра днес е неизвестно. Името и е разчетено, от О. Зироевич. като Осомат (или Асомат), както е посочено и името на манастира в „манастирската част“ на описа. Виж: Зиројевић, О. Цит. съч., с. 45.
359ТДИМН, V/1, с. 424.
360ТДИМН, V/5, с 357.
361А. Стояновски локализира селищата Репише и Пределина Богородица (според него днешно Пределяне) северозападно от гр. Сурдолица. Село Пределяне се намира на около 25 km от града. Обаче село с името Репище днес не съществува в Сърбия. Възможно е то да носи друго име, което не е посочено от А. Стояновски. Нашата идентификация на Репище със с. Репинци идва от двете близки по звучене думи. За момента въпросът с уточняването на местоположението на селото и двата манастира край него остава отворен. Виж: ТДИМН, V/4, с. 388, бел. 494; ТДИМН, V/5, с. 358, бел. 723 и 724.
362Селата се намират в близост до гр. Крива паланка на територията на Република Македония. Виж: ТДИМН, V/1, с. 109, 192, 203. В приходите и на трите села не се споменава за чифлик на монаси от този манастир.
363ТДИМН, V/5, с. 358.
364За житията виж: Василевић, Ј. Х. Свети Прохор Пчињски и његов манастир. - В: Годишњица Николе Чупића. књ. XX, Београд, 1900, с. 766-70; Иванов, Й. БСМ, с. 400-404; Стара българска литература. Т. IV..., с. 166-170; Комлушки, Д. Свети Прохор Пчињски. Београд, 2005, с. 95-107.
365Стара българска литература. Т. IV..., с. 166-170.
366Стојановић, Љ. Стари српски родослови..., с. 41-42; Радовић, Ал. Манастир Свети Прохор Пчињски. Врање, 2007, с. 16.
367Василевић, Ј. Х. Цит. съч., с. 77; Радовић, Ал. Цит. съч., с. 16-18.
368Суботић, Г., Др. Тодоровић. Сликар Михаило у манастиру Светог Прохора Пчињског. - В: ЗРВИ, кн. 34, Београд, 1995, с. 117-137.
369Поп-атанасов, Γ., И. Велев, М. Јакимовска-Тошик. Цит. съч., с. 274.
370Janićijewić, J. The Cultural Treasure of Serbia. Belgrade, 1998, p. 393.
371Новаковић, С. Пшињски поменик. - В: Споменик, XXIX, Београд, 1895., с. 8-10; Кил, М. Цит. съч., с. 56.
372Иванов, Й. БСМ, с., 137.
373Пак там, с., 137.
374Радовић, Ал. Цит. съч., с. 25.
375Новаковић, С. Пшињски поменик..., с. 8.
376Кил, М. Цит. съч., с. 68.
377Новаковић, С. Пшињски поменик..., с. 8.
378Пак там, с. 8; Иванић, Б. Цит. съч., с. 335-342.
379Гошев, И. Стари записи и надписи. Свитък 1. Исторически, литургически и библиографически записи и текстове. С., 1927, с. 8; Христова, Б., Д. Караджова, Ел. Узунова. Цит. съч., Т. 2. с. 8-9, 128, 208.
380Зиројевић, Ο. Цит. съч., с. 171.
381Стојановски, А. Два прилога за миналото на пределот Пчиња. - В: ГИНИ, XXVII, Скопје, 1983, с. 137, бел, 19.
382ТДИМН, V/4, с. 325; Стојановски, А. Два прилога за..., с.136-139.
383Село Пелинце се намира на около 15 km североизточно от гр. Куманово на територията на Република Македония и на около 5 km южно от Пшинския манастир.
384ТДИМН, V/2, с. 509.
385О. Зироевич смята, че тук става въпрос за друг манастир „Св. Отец“. Виж: Зиројевић, о. Цит. съч., с.158.
386ТДИМН, V/5, с. 358-359.
387Василевић, Ј. Х. Цит. съч., с. 77; Радовић, Ал. Цит. съч., с. 24. Й. Xаджи Василевич, отбелязва, че годината е 1599, но дава църковнославянските букви зч, което отговаря на 1588/89 г.
388Радовић, Ал. Цит. съч., с. 24-25.
389Пак там, с. 24-25.
390Иванов, Й. БСМ, С. 138.
391Информацията е получена по време на теренно проучване в региона през 2008 г., финансирано от проект на МОМН.
392Подробно за изградения манастирски комплекс през XIX в. виж: Радовић, Ал. Цит. съч., с. 194-196; Томовски, К. Манастирот Прохор Пчински. - В: Историја. Бр. 2, Скопје, 1970, с. 194-196.
393Комлушки, Д. Цит. съч., с. 45, 52.
394Виж подробно Басилевић, Ј. Х. Цит. съч., с. 77-82.
395Комлушки, Д. Цит. съч., с. 45-53.
396Пак там, с. 59-61.
397Радовић, Ал. Цит. съч., с. 25.
398Суботић, Г., Др. Тодоровић. Цит. съч., с. 117-137.
399Суботић, Г. Обнова зидног сликарства у Светом Прохору Пчињском ктајем XV века. -    В: Лесковачки зборник, XXIX, Лесковац, 1989, с. 9-14. Тази теза е подкрепена и от Б. Иванич. Виж: Иванић, Б. Цит. съч., с. 335-342.
400Комлушки, Д. Цит. съч., с.76.
401Петровић, Р. Свети Прохор Пчињски у српском сликарство у XVI и XVII веку. - В: Лесковачки зборник, бр. XLI, 2001, c. 237-238.
402Комлушки, Д. Цит. съч., с. 76-82.
403Пак там, с. 92-94.
404Радовић, Ал. Цит. съч., с. 24-25.
405Поп-атанасов, Г., И. Белев, М. Јакимовска-Тошик. Цит. съч. с. 282-283.
406Василевић, Ј. Х. Цит. съч. с. 97-105.
407Поп-атанасов, Г., И. Белев, М. Јакимовска-Тошик. Цит. съч., с. 278.
408Пак там, с. 283-286.
409Ръкописът се съхранява под № 329.
410Ръкописът се съхранява под № 320.
411Поп-атанасов, Г., И. Белев, М. Јакимовска-Тошик. Цит. съч., с. 285-286.
412В публикуваните до момента списъци на игумени са отбелязвани единствено предстоятелите на манастира през XIX в. Виж например: Василевић, Ј. Х. Цит. съч., с. 112-116; Комлушки, Д. Цит. съч., с. 145-158.
413Гошев, И. Стари записи и надписи. Свитък 1..., с. 8.
414Иванов, Й. БСМ, с. 138.
415Димитрова, Е. Манастир Матејче. Скопје, 2002, с. 11.
416Балабановв, К. А. Николовски, Д. Корнаков. Цит. съч., с. 82.
417Окуњев, Н. Грађа за осторију српске уметности. 2. Црква Света Богородице - Матеич. -    В: Гласник Скопског наочног друштва. Књ. VII-VIII, Скопље, 1930, с. 90.
418Трайчевъ, Г. Цит. съч., с. 85.
419Балабановв, К. А. Николовски, Д. Корнаков. Цит. съч. ,с. 82.
420Димитрова, Е. Ктиторска композиција и ново датовање живописа у цркви Свете Богородице у Матеичу. - В: Зограф. Бр. 29, Београд, 2002-2003, с. 181-190.
421Окуњев, Н. Цит. съч., с. 89; Поп-атанасов, Г., И. Белев, М. Јакимовска-Тошик. Цит. съч., с. 189.
422Димитрова, Е. Ктиторска композиција..., с. 186-190.
423Трайчевъ, Г. Цит. съч., с. 85.
424Поп-атанасов, Г., И. Белев, М. Јакимовска-Тошик. Цит. съч., с. 191.
425За Владислав Граматик виж тук в част II.1.1. и приложената там литература.
426Този манастир е неизвестен. Възможно е това да е някой стар запустял манастир, известен сред местното население и даден само като указател за местоположението на мезрата Новосел (?). Не изключваме и възможността това да е манастирът „Св. Богородица“, даден с някакъв местен топоним.
427ТДИМН, V/2, с. 475.
428Село Вишица се намира на около 20  северозападно от гр. Куманово.
429ТДИМН, V/2, с. 445.
430ТДИМН, V/2, с. 462.
431Село Никущах се намира на около 20 km северозападно от Куманово.
432ТДИМН, V/2, с. 530.
433ТДИМН, V/5, с. 361.
434Виж тук, например за Пшински и Осоговски манастир.
435Стојановић, Љ. Стари српски записи... књ. I, с. 378, № 1515.
436Английски пътеписи за Балканите, края на XVI в. - 30-те години на XIX в. Увод, съставителство и коментар М. Тодорова. С., 1987, с. 178.
437Димитрова, Е. Манастир Матејче..., с. 7.
438Трайчевъ, Г. Цит. съч., с. 85.
439Мавродинов, Н. Археологични и художествено исторични изследвания изъ Македония. - В: МПр, кн. 4, С., 1943, с. 120-121.
440Подробно за архитектурата на църквата виж: Димитрова, Е. Манастир Матејче..., с. 43-74.
441Окуњев, Н. Грађа за осторију..., с. 90.
442Бошковић, Ђ. Срушена је и стара капела у Матејићу! - В: Старинар, бр. XIV, Београд,1939, с. 153-156; Димитрова, Е. Манастир Матејче..., с. 40-43.
443Виж подробно: Димитрова, Е. Манастир Матејче…, и цитираната там по-стара литература.
444Окуњев, Н. Грађа за осторију..., с. 90; Бошковић, Ђ. Цит. съч., с. 153.
445Поп-атанасов, Г., И. Велев, М. Јакимовска-Тошик. Цит. съч., с. 190-191.
446Пак там, с. 211.
447Стојановић, Љ. Стари српски записи... књ. I, с. 378, № 1515; Поп-атанасов, Г., И. Велев, М. Јакимовска-Тошик. Цит. съч., с. 191-192.
448За Владислав Граматик виж: Данчев, Г. Владислав Граматик... Също виж и тук в част II.1.1.
449Първият сборник на Владислав Граматик е от 1456 г. и е преписан в с. Младо Нагоричине.
450Виж приписките в: Христова, Б., Д. Караджова, Ел. Узунова. Цит. съч., Т. 1. с. 78-80, 128-130.
451За „Рилска повест“ виж например: Данчев, Г. Рилската повест на Владислав Граматик... , с. 49-88; Дуйчев, И. За първообразността и достоверността на Рилската грамота. - В: Проучвания върху средновековната българска история и култура. С., 1981, с. 207-233. Също и тук в част II.1.1.
452ТДИМН, V/5, с. 361.