Османско владичество

Манастири и манастирска мрежа в Кюстендилския санджак през XV - XVII в.

Посещения: 10257

 

3.3. Манастирското стопанство в Кюстендилския санджак през XV-XVII в.

 

Друг важен въпрос, на който ще се спрем, е материалното положение на манастирите в Кюстендилския санджак през XV-XVII в. Османската власт включва всички монашески обители във военноадминистративна си структура. Повечето от тях стават част от тимар, а по-големите обители образуват самостоятелен тимар на даден османски спахия. В това си положение те плащат редица данъци - юшур (десятък) от отглежданите земеделски култури, данък за воденици, кошери и др. Както посочихме по горе, някои манастири имат специален статут и са освободени от плащането на десятък и някои данъци. Например, Рилският манастир има редица привилегии, гарантирани от султански фермани, както вече бе споменато нееднократно. Освен тези земи, обаче обителта има и имоти, за които се налага да плаща данъци и те са подробно описани в запазените османски документи210.

В някои османски документи от XV в., като например ферман от 1419 г. за серския манастир „Св. Йоан Продром“, се посочва, че монасите са освободени от данъка джизие. Вероятно и монашеските братства в останалите обители не плащат поголовен данък. В научната литература е изказано и друго мнение, според което от джизие са освободени единствено монасите, които се препитават от милостиня или монасите отшелници. В останалите случаи игуменът изплаща джизието на цялото братство. Това мнение намира своето основание в кануннамето на султан Сюлейман I и „Закона за земята“ от 1609 г. на султан Ахмед I. И в двата документа се подчертава, че отшелниците не плащат джизие, от което идва и заключението, че останалите монаси плащат този данък. В серия от султански берати от края на XVII в. изрично се постановява, че монасите трябва да плащат поголовен данък, както и свещениците. Тези документи навеждат на мисълта, че положението преди това е било различно, т.е. монасите не са плащали джизие. Някои изследователи допускат, че с облекчен данъчен режим се ползват само монасите, които изпълняват специални задължения, докато останалите плащат налози211

Освен данъците, плащани на Османската империя, манастирите плащат и църковен данък, който се определя спрямо икономическите възможности на обителта. За тези данъци са запазени сведения от по-късен период и не може със сигурност да се определи техният размер през XV-XVII в.212.

Монашеските братства успяват да намерят различни начини да платят своите данъци и да осигурят препитанието си. Те се занимават основно със земеделска и със скотовъдна дейност. Голяма част от приходите им са от манастирското стопанство, в което се включват и средствата, които обителта получава от своите метоси, дюкяни, воденици и др. Тук отново трябва да подчертаем, че голяма част от манастирите притежават съвсем малка собственост и следователно приходите им са минимални. В малките манастири за стопанството се грижат самите монаси, докато в по-големите се наема работна ръка213.

Има сведения, че в някои манастири монасите практикуват различни занаяти. Това са главно „богоугодни“дейности - преписване на ръкописи и тяхното подвързване, зографисване на храмове, рисуване на икони. Според някои документи съществуват и обители, в които се практикуват и занаяти, свързани с ежедневието и бита - железарство, ковачество, кожухарство, шивачество и др. Големите манастири произвеждат не само за собствените си нужди, но често изнасят стоки и на пазара. Някои манастири имат собствени дюкяни, което също спомага за тяхното по-добро материално положение, като например Роженският манастир214.

Друг основен приходоизточник за манастирите са доброволните дарения на вярващите. Техният размер в пари и натура зависи от платежоспособността на дарителя. Освен малки дарове в документите се срещат и доста значителни дарения като ниви, ливади, лозя и пр. Например, Лесновският манастир получава от братята Пепик две лозя на р. Злетовщица, освен това те построяват каменен притвор на манастирския храм, църква в метоха Шибин и др., което спомага за пълното обновяване на обителта през XVI в. Често с получените помощи монасите развиват доходна търговия215.

Голяма помощ за манастирите са даренията от чужбина. От втората половина на XVI в. като основен източник на „милостиня“ се оформя Русия. Към нея се отправят делегации от духовници от повечето балкански обители. Някои от тях получават еднократно дарение, но за други Руската империя става постоянен източник на приходи. Например, както споменахме по-горе, Лесновският манастир има право да получава помощ от 100 рубли на всеки 6 години. Освен парични дарения манастирите получават от Русия и различни богослужебни книги, икони, църковна утвар. Например в Рилския манастир се пази голяма колекция от руски старопечатни книги, част, от която е получена именно чрез дарение216.

Някои манастири получават дарения от Дубровник, Влашко и Молдова. Според едно сведение от 1474 г. дубровнишкият сенат отпуска 20 жълтици помощ за Осоговския манастир. Владетелите на Влашко и Молдова стават дарители основно на атонските обители и манастирите около Търново, но например в Пшинския поменик от XV в. са отбелязани имената на двама влашки владетели, което показва, че те стават дарители и на този манастир217.

През XVII в. се появява и нова форма на събиране на помощи от манастирите. Те вече не разчитат единствено на посещенията на поклонниците, а изпращат монаси таксидиоти, които пътуват из Османската империя и чужбина. При тези си мисии те събират помощи за своя манастир218.

 

* * *

 

Добра представа за материалното положение на отделните манастири получаваме от запазените османски документи. В тях са отразени всички данъци, налагани на монашеското братство, но много често се откриват и подробни данни за техния имот и отглеждани земеделски култури и различни животни219. Това позволява до известна степен да се реконструира стопанското положение на обителите през XV-XVII в. в Кюстендилския санджак. Естествено с повече данни разполагаме за по-големите манастири и преди всичко за Рилския манастир, в който е съхранена сбирка от различни османски документи220.

Както вече споменахме в предишната част, от първия век на османското владичество почти липсват официални документи, свързани с Кюстендилския санджак. Единственият известен османски документ, в който е отразено стопанското положение на манастир в санджака, е подробен тимарски регистър за селата от Срумишко и Тиквешко от 60-те години на XV в., който за съжаление е във фрагментарно състояние. В документа е отбелязана обителта „Св. Никола“ в нахия Тиквеш. В нея живее един монах, който плаща испенче в размер на 25 акчета. Не са отбелязани други данъци или десятъци221. Може да се предположи, че те са включени към общите приходи на спахията.

Косвени сведения за доброто материално положение на някои от манастирите в Кюстендилския санджак получаваме от запазените приписки в ръкописите и надписи по стените на манастирските постройки. Например построяването на църквата в метоха „Орлица“, възобновяването на Бобошевския манастир, изписването на църквата в Пшинския манастир и др. са дейности, които изискват доста средства. Вероятно част от тях са получени чрез дарения на миряните, но друга голяма част са средства от манастирското стопанство на самите монашеските обители222.

С повече документи за съдбата на отделните манастири разполагаме от XVI в. Освен различни фермани и кадийски решения са известни и няколко османски тимарски регистри, в които са отбелязани данъците, плащани от манастирите, а към някои от тях е даден и опис на техните имоти, като например обширния регистър от 1570/73 г.

Първите документи, на които ще се спрем са от 1519 г. В тях, както споменахме в предишната глава, са отбелязани 44 манастира и 128 монаси, като шест от обителите са включени в т.нар. „Опис на данъчните облекчения“, в който е отбелязан техния статут223. Привилегированите манастири са: Рилският, Осоговският, Лесновският, два манастира край гр. Мелник и един в гр. Кратово. В научната литература са обнародвани единствено данните за Рилския и Осоговския манастир. Двете обители са освободени от извънредни данъци, като Рилската се задължава да плаща десятък за новопридобитите земи, а за Осоговската османският чиновник изрично отбелязва, че монасите не са освободени от десятък. Вероятно подобен е и статутът на останалите четири привилегировани манастири224.

Останалите 38 манастира са посочени в тимарската част на регистъра от 1519 г., която не е обнародвана. В научната литература досега са оповестени данни единствено за общия размер на данъците, без да се уточнява за какво се плащат те. Може да се предположи, че в тези такси е включен данъка испенче и различни десятъци за произвежданите земеделски култури. За по-голяма яснота предлагаме обобщените данни за размера на данъците в таблица № 1. От нея се вижда, че в този период в Кюстендилски санджак най-голям е броят на манастирите с размер на данъците до 100 акчета, което означава, че те са изключително бедни обители. Трябва да се посочи, че в тези манастири не са отбелязани монаси. Вероятно за техните имоти се грижи населението от околните села и то плаща манастирските данъци.

Голям е и броят на манастирите с данъци в размер до 500 акчета. В повечето от тях живеят по един-двама монаси, които вероятно сами се грижат за манастирските имоти и произвеждат основно за собствени нужди.

 

Таблица № 1 - Размер на данъците на манастирите в Кюстендилски санджак през 1519 г.226

 

   Доход
    до
 100 акчета

     Доход
     между
 101 и 500 акчета

       Доход
       между
  501 и 1000 акчета 

   Доход
    над
1001 акчета

 Запустял манастир
 или липсват данни
 за неговия доход
Нахия Щип  5  1  -  -  2
Нахия Кочани  -  1  1  1  3
Нахия Нагорич  -  -  -  -  1
Нахия Струмица  -  -  -  -  3
Нахия Мелник
и Петрич
 -  -  -  -  1
Нахия Кюстендил
и Славище
 1  1  -  -  2
Нахия Дупница  2  -  -  -  1
Нахия Радомир  3  -  -  -  -
Нахия Горно Краище
и Сирищник
 1  5  -  -  -
Нахия Враня  1  3  -  1  -

 

Единствено в нахия Враня е отбелязана обител с данък над 1001 акчета. Това е известната Пшинска обител, в която не са посочени монаси. От една страна това може да означава, че в този период манастирът е безлюден, но по-вероятно е пшинското братство да се ползва със специален статут и имената на монасите да не са включени в регистъра от 1519 г. В подкрепа на това предположение ще споменем, че в края на XV в. манастирът е напълно възобновен, а през XVI в. в него има активна книжовна дейност, което показва, че в този период има монашеско братство. Може да се допусне, че именно монасите се грижат за манастирското стопанство, вероятно с подкрепа и на местното население225.

Накрая ще подчертаем, че в последната графа на приложената таблица са включени манастири, за които липсват сведения за техните данъци. Единствено за един манастир край с. Долни Константин, нахия Щип (неидентифицирано), е посочено, че е запустял. За останалите не разполагаме с по-подробни данни и за момента приемаме, че в тях няма монашеско братство.

В научната литература за периода между 1519 и 1570 г. са обнародвани отделни данни от различни османски документи. Така например, в дефтер от 1527/28 г. в нахия Враня са отбелязани само два манастира, в които размерът на данъците остава приблизително същия с този от 1519 г.227. Не разполагаме със сведения за останалите обители в нахията, най-вероятно в този момент те напълно запустяват или по някаква причина не са включени в описа от османския чиновник.

В друг регистър от 1530/31 г. манастирите в санджака са причислени към мезрите, което показва, че и те са едни от най-нискодоходните обекти в Османската империя228.

Според дефтер от 1550 г. в нахия Щип манастирите са 7, като сред тях е включен и Лесновският манастир, но не са посочени сведения за неговите данъци. Останалите манастири дават данъци на своя спахия под 100 акчета, което показва, че те си остават едни от най-бедните данъчни единици в империята229. В същия опис е посочена и една обител в нахия Враня. Нейните данъци са в размер на 355 акчета, което я нарежда сред манастирите с малко по-добро финансово състояние230. Липсват сведения за манастирите в останалите нахии. Предполагаме, че положението им не се променя значително и те продължават да са доста бедни. От друга страна, смятаме, че финансовото състояние на по-големите обители - Рилската, Осоговската, Пшинската и др., е далеч по-добро от това на малките манастири. Например, от този период, разполагаме с няколко османски документи, които постоянно потвърждават привилегирования статут на Рилския манастир. В него се развива и активна книжовна дейност, за която също се изискват материални средства. Рилските монаси пътуват и до Русия, откъдето също получават дарения. Всичко това показва, че Рилската обител, макар и с доста намален размер на имотите си в сравнение със Средновековието, продължава да е в добро материално положение за разлика от останалите манастири в Кюстендилския санджак231.

Най-пълни сведения за манастирите и тяхното стопанско положение се намират в обширния регистър от 1570/73 г. за Кюстендилския санджак. В този документ са описани повече от 100 манастира, като 16 от тях са включени в обособена „манастирска част“, в която подробно са изброени техните имоти. Смятаме, че тази част е аналогична с „Описа на данъчните облекчения“ от 1519 г. В „манастирската част“ на описа от 1570/73 г. са изброени обители, които се ползват с известни привилегии, като единствено след Рилския манастир е посочен изрично неговия статут. Прави впечатление, че останалите привилегировани манастири плащат данъци само за определена собственост232. Част от тези манастири, притежават имоти, които са включени и в „тимарската част“ на описа. За тази собственост те плащат данъци, както и останалите обители в санджака. Вероятно именно привилегированият им статут допринася за по-доброто им финансово състояние и естествено довежда и до тяхната активна духовна и културна дейност сред местното население.

Трябва да се посочи, че един от манастирите, отбелязан във „вакъфската част“ на регистъра от 1570/73 г., също има по-различен статут от останалите обители. Той се намира в нахия Дупница в мюлка на Есмихан султан и към него не са посочени никакви данъци233. Предполагаме, че този манастир също се ползва с привилегирован статут, както обителите от „манастирската част“ на дефтера. Естествено, напълно е възможно той да притежава и султански фермани, които да гарантират неговите права.

В „тимарската част“ са посочени 86 манастира, като към тях са прибавени и две обители, които са включени към описа на войнуците с отменен статут.

Прави впечатление голямата разлика между броя на обителите през 1519 г. и този от 1570/73 г. Трудно може да си представим, че в този период християнското население успява да построи или възобнови над 50 манастира, въпреки че те са пръснати в различни области на Кюстендилския санджак. По-логичното обяснение е, че османският чиновник от 1570/73 г. е много по-прецизен от регистраторите от по-ранните години. Тази прецизност до голяма степен се дължи на мерките, взети по времето на султаните Селим II и Мурад III, на които се спряхме по-горе.

В конкретния случай, с описа от 1570/73 г., османският чиновник описва прецизно данъчните задължения на всички манастири, които съществуват в Кюстендилския санджак през този период. Естествено не трябва да се изключва възможността в някои от случаите регистраторът да отбелязва по-голяма църква като манастир, но на този етап от проучването е трудно да се установи такава грешка. За по-прецизното идентифициране на неизвестните манастири са необходими археологически проучвания, които да потвърдят нашата теза. Накрая ще отбележим, че е напълно възможно част от обителите да са новопостроени или възобновени стари средновековни манастири.

И тук, както и при регистъра от 1519 г., ще си послужим с таблица, в която ще отбележим размера на манастирските данъци. Според изнесените данни, повечето манастири попадат в първите две графи на таблицата: данъци до 100 акчета плащат 39 обители, а до 500 акчета - 40. Тези данни показват, че и в този период манастирите остават едни от най-нискодоходните данъчни единици в Кюстендилския санджак. В тях рядко са отбелязани монаси, а когато има такива те са един или двама. Единственото изключение е манастирът „Успение Богородично – Пирг“ в нахия Щип, който плаща данъци в размер на 80 акчета, а монашеското братство се състои от шестима иноци234. Вероятно и тук става въпрос за известно освобождаване от някои видове данъци.

 

Таблица № 2 - Размер на данъците на манастирите

в Кюстендилски санджак през 1579/73 г.235

  Доход
до 100
акчета
 Доход
 между
101 и 500
 акчета
 Доход
 между
501 и 1000
акчета
Доход
 над
1001
акчета
Манастири,
чийто данък е
включен към
данъците на
селището, към
което са описани
Нахия Кюстендил   3  5  -  -  -
Нахия Дупница     6  3  -  -  -
Нахия Радомир  5  2  -  -  -
Нахия Сирищник    
с Горно Краище
 5  3  -  -  1
Нахия Щип  2  3  -  -  1
Нахия Кочани  4  1  -  -  2
Нахия Нагорич  1  1  -  -  2
Нахия Струмица  2  3  -  -  -
Нахия Конче  1  -  -  -  -
Нахия Дойран  -  2236  -  -  -
Нахия Боимия  1  1  -  -  -
Нахия Тиквеш  4  4  1  -  1
Нахия Петрич  1  -  -  -  -
Нахия Мелник     -  2  -  -  -
Нахия Враня  4  10  1  -  1


От таблицата се вижда, че само два манастира плащат данъци над 500 акчета и нито един над 1001 акчета. Трябва да уточним, че т.нар. „привилегировани манастири“, които не сме включили в таблица № 2, също дават данъци за имотите си, които се намират в различни тимари и при някои от тях те са над 1001 акчета, като например „Св. Богородица Черногорска“ и Пшинския манастир. Това ясно показва голямата разлика в материалното положение на манастирите. По-голямата част от тях са в лошо материално положение, вероятно средствата не достигат за тяхната поддръжка и те постепенно западат и изчезват. Много често в тези обители няма монашески братства и най-вероятно за имотите им се грижи местното население, което с течение на времето успява да включи манастирската собственост в своето землище.

От друга страна са богатите манастири, които са освободени от някои данъчни задължения, имат голяма собственост, получават помощи от чужбина и именно те са често посещавани от поклонници, които също оставят различни дарения. Естествено е, че в тези манастири се развива книжовна дейност и те стават духовните центрове в Кюстендилския санджак и най-вече именно те успяват да оцелеят през целия период на османското владичество. Малките манастири просто нямат достатъчно финансов ресурс за това и постепенно запустяват и изчезват.

Освен финансовото положение на отделните манастири, в регистъра от 1570/73 г. са описани голяма част от манастирските имоти. Големите манастири притежават ниви, лозя, градини, воденици, докато при по-малките - собствеността се свежда до една воденица или една овощна градина. Най-вероятно за манастирските имоти се грижат самите монаси, като при необходимост по-богатите обители могат да си позволят да наемат и работна ръка. Например в Лесновския манастир в описа от 1550 г. са отбелязани един игумен, четирима монаси и още три други лица, най-вероятно послушници или наемни работници237.

В описа от 1570/73 г. се дават и сведения за различните селскостопански култури, които се отглеждат в манастирите. Монасите отглеждат пшеница, жито, леща, лен, череши, орехи, бадеми, смокини. В почти всеки манастир има пчелни кошери, от които се извлича мед и восък, от който се приготвят свещите, необходими за църквата. Много рядко в описа се дават сведения за отглежданите животни в манастирите. Например в Рилския манастир се посочва, че монасите имат 500 овце, 15 говеда и 10 коня238, но тези случаи са по-скоро изключение и се отнасят единствено за привилегированите манастири. Малките манастири най-вероятно разчитат на дарение на животни от местното население, особено по време на големите църковни празници.

За по-голямата част от манастирите, включени в регистъра от 1570/73 г., не разполагаме с никакви сведения, свързани с тяхната съдба след този период.

Сведенията за съществуването на отделни манастири през XVII в.са доста откъслечни и отново се отнасят преди всичко за някои от по-големите обители в Кюстендилския санджак - Рилската, Осоговската, Лесновската. Те продължават да са в сравнително добро материално положение през цялото столетие. От запазените сведенията научаваме главно за посещенията в обителите на поклонници и обновяването на манастирските сгради239.

В заключение още веднъж ще подчертаем, че голяма част от манастирите в Кюстендилския санджак са в лошо материално състояние, в тях често няма монаси или монашеското братство се състои от един-двама духовници. Вероятно в повечето случаи за манастирските имоти се грижи местното население, което постепенно успява да включи техните земи към своето землище. Големи манастирски стопанства има в т.нар. от нас привилегировани манастири, освободени от различни данъци и десятъци. Те успяват да поддържат своите имоти, благодарение на по-добрите си финансови възможности, даренията на многобройните поклонници и помощите от чужбина. Именно в тези обители е съсредоточена по-голямата част от духовниците и те стават книжовни и духовни центрове в Кюстендилския санджак.

 

Бележки:

210Бур, М. Xристиянското население и православните манастири на Балканите през османското владичество. - В: Исторически преглед, кн. 3, 1984, с. 38-39; Тодорова, Ο. Цит. съч., с. 127-128. За Рилски манастир виж и тук в част II.1.1.
211Бур, М. Цит. съч., с. 39-40; Тодорова, Ο. Цит. съч., с. 128-129.
212Тодорова, Ο. Цит. съч., с. 131.
213Бур, М. Цит. съч., с. 42-43; Тодорова, Ο. Цит. съч., с. 131.
214Тодорова, Ο. Цит. съч., с. 131. За Роженския манастир, виж тук в част II.15.1.
215Тодорова, Ο. Цит. съч., с. 132; Минчева, К. Опит за реконструкция на историята на Лесновския манастир през XV-XVII в. - В: ИИКМ, 2007, Т. XIV, с. 102. За Лесновския манастир виж в част 11.1.3.
216Виж подробно: Муравьев, А. Н. Цит. съч., ч. 1; Същият. Цит. съч., ч. 2; Снегаров, И. Културни и...; Ангелов, Б. Руско-южнославянски...
217Тодорова, Ο. Цит. съч., с. 132-133. Виж за Осоговския и Пшинския манастир в част II.1.2. и II.1.16.
218Тодорова, Ο. Цит. съч. с. 132.
219Zirojevič, O. Manastiri u svetlo turskih izvora. - В: Турските завоевания и съдбата на балканските народи, отразени в исторически и литературни паметници от XIV-XVIII в. Велико Търново, 1992, с. 173-174.
220Виж например: Ихчиев, Д. Цит. съч., с. 11, 13; Дуйчев, И. Цит. съч.
221Фрагмент от подробен..., с. 168.
222Виж за всеки отделен манастир в част II.1.1., II.1.16. и II.3.1.
223Стојановски, А. Штип..., с. 256-257; Зиројевић, О. Цит. съч.; Матанов, Xр. Възникване... с. 76-77; Кил, М. Цит. съч., с. 122-125: Матанов, Хр. Xристиянските структури в..., с. 29.
224Кил, М. Цит. съч., с. 122-125.
225За Пшинския манастир виж тук в част II.1.16.
226В таблицата не са включени манастирите, които са освободени от данъци и са описани в „Опис на данъчните облекчения“ от 1519 г.
227В документа са отбелязани Пшински манастир с данък 1000 акчета (1519 г. - 1063) и манастирът „Ягленце“ с данък 156 акчета (1519 г. - също 156). Зиројевић, О. Цит. съч., с. 110, 171.
228Матанов, Хр. Възникване..., с. 77-78; Ковачев, Р. Цит. съч., с. 347.
229Стојановски, А. Штип..., с. 256-257.
230Зиројевић, О. Цит. съч., с. 65.
231Виж тук в част II.1.1.
232ТДИМН, V/5, с. 355-362; Матанов, Хр. Възникване..., с. 78-82.
233ТДИМН, V/5, с. 115.
234Виж тук в част II.6.10.
235В таблицата не са включени манастирите, които имат привилегирован статут и са освободени от данъци, като например Рилския манастир, Осоговския манастир, Пшинския манастир, „Св. Богородица Черногорска“ и др.
236За единия манастир, край Дойран, османският чиновник уточнява, че той дава на държавата 35 жълтици. ТДИМН, V/3, с. 290.
237Стојановски, А. Штип..., с. 256
238ТДИМН, V/5, с. 355-357.
239Виж тук част II.1.

 

X

Right Click

No right click