СССР

Терорът 1935 - 1938 г.

Посещения: 11542

 

Трилърът започва

 

Sergei Kirov and Joseph Stalin 1934В Архива на президента намерих твърде интересен документ — Дневник за регистриране на лицата, приети от Сталин.

Дежурният офицер добросъвестно отбелязва часа на влизането и излизането на посетителите при Стопанина: „28 ноември 1934 г. Киров (15 часа, излязъл — 17,25).

Повече от два часа е прекарал „братът" в неговия кабинет. Сталин е предложил на Киров да се премести в Москва — тук той ще стане втори човек в партията.

На 29 ноември Киров е още в Москва. Но този ден Сталин не го приема.

През всичките тези дни Сталин е посещаван от Ягода.

Вечерта на 29 ноември Е. С. Булгакова е видяла Сталин и Киров на спектакъл в Художествения театър. Сталин изпраща Киров на гарата и на прощаване го целува.

Следващия път той ще го целуне вече в ковчега.

На 1 декември 1934 г. Киров върви по коридора на Смолни. В бившия щаб на Октомврийския преврат по традиция е настанено ръководството на ленинградските болшевики. Когато той завива по един от коридорите и се насочва към кабинета си, от стената се отделя някакъв младеж. Колкото и странно да е, но наоколо няма никой от охраната. Младежът изважда револвер от чантата си и стреля в Киров... Изтичалият от кабинета си секретар на градския комитет Чудов се хвърля към Киров, но той вече е мъртъв.

С това убийство започват най-голямата катастрофа и гибелта на милиони хора.

Следствието по делото на убиеца на Киров е приключено само за 27 дни. Заключението е подписано от заместник-прокурора на СССР Вишински и следователя по особено важни дела Шейнин...

През 70-те години разговарях с Лев Романович Шейнин. Понапълнелият следовател, изпратил през годините на терора безброй хора на смърт, изглежда като най-добродушен Пикуик. Сега е станал мой колега — пише пиеси и кокетничи с това, че знае много тайни. Него дори го радва въпросът ми:

— Сталин ли е заповядал да убият Киров?

Той се усмихва. И отговаря кротко:

— Сталин беше Вожд, а не бандит, драги...

По време на хрушчовското затопляне беше създадена комисия, която трябваше да отговори на въпроса дали наистина Сталин е наредил на Ягода да убие Киров. Предполагаха, че ще намерят документи, но, разбира се, не намериха нищо и не защото те са били унищожени. Сигурен съм, че изобщо не са съществували.

Шейнин не лъжеше: Сталин не е давал директно поръчение на Ягода. И не е могъл да го даде. Да, той лично е изисквал да се изтръгват явно лъжливи показания от нещастните инженери и учени, но това е съвсем друг случай. С „безпартийната паплач", както често наричаха интелигентите, можеха да правят каквото си искат в полза на партията. Безпартийните не се смятаха за хора — те бяха торта, върху която можеше да израсне обществото на бъдещето. Но партийците, не някакви престъпни опозиционери, а верните партийци са съвсем друго нещо. Не би могъл наследникът на Ленин да извика ръководителя на НКВД и да иска да убият верния ленинец. По-скоро е било другояче, той неведнъж е настоявал пред Ягода колкото може по-бдително да охраняват Киров.

Задачата на Ягода е крайно проста: да разбере „дълбокия език", да разбере какво иска Вожда. И да го изпълни.

KirovfuneralУбиецът на Киров е младият партиец Леонид Николаев. Биографията му е типична за млад революционер: на шестнайсет години, в дните на настъплението на Юденич, той отива на фронта и там става комсомолец, работи в ГПУ, после заминава за Мурманск, където заема някакъв второстепенен пост. Оттогава се появяват и настроенията му на разочарован неудачник. Той си внушава, че е имало някакъв минал романтичен период в партията, в дневника си пише за измяна на предишните партийни традиции и че някой трябва да се жертва, за да обърне внимание на създалото се гибелно положение.

Обществените мотиви са съпроводени и от лични: някакви приятели му съобщили, че Киров имал връзка с бившата му жена. За него това е още едно доказателство за израждането на партията.

Ала най-учудващото е, че Николаев говори за всичко това открито и всезнаещото учреждение на Ягода би трябвало да е осведомено и за разговорите, и за тайнствените приятели на Николаев, които афектирали и без това нервния младеж. Така че естествена е мисълта, че някой е насочвал този истерик към безумното му решение и някой му е позволил безпрепятствено да го осъществи.

Следствието освен това изяснява, че Николаев веднъж вече е бил задържан от охраната на Смолни — и при това с оръжие! И въпреки това в деня на убийството той отново е влязъл в Смолни.

В Музея на революцията се пазят ръкописни спомени на Алексей Рибин, един от телохранителите на Сталин през 30- те години. Той пише: „За мен, който знаех всички тънкости по охраната и безопасността на членовете на политбюро, не беше лесно да разбера кой е могъл да позволи на Николаев да седи дълго време на перваза на прозореца в коридора? Защо до Киров не е бил личният му сътрудник? Защо Николаев е задържан и после пуснат, щом е бил с оръжие?"

И народът си задава подобни въпроси. Затова се появява закачливата частушка, която завършва с думите: „Сталин Кирова уби в коридорчето." Весела частушка, която струва живота на мнозина...

Но Стопанина не бърза да отговори на всички въпроси на народа.

Той е измислил дълъг и кървав детектив, в който ще участват и ще загинат милиони хора. Отговори на всички въпроси, както става в детективите, той ще даде едва накрая.

 

„Нещастие за всички... а за Й. — особено"

 

Засега това е само началото и участниците в драмата, на които той е отредил ролята на смъртници, се тревожат и го ожалват, че е загубил „брата си".

Из дневника на М.Сванидзе: „Пристигам си вчера от вилата в 9 часа вечерта и научавам покъртителна новина: нещастието за всички е огромно, а за Й. особено. Киров е убит от злодей... Този удар ме потресе. Й. е силен човек, той героично понесе болката от загубата на Надюша. Но това са толкова големи изпитания за толкова кратко време... Самият терористичен акт е страшен... Този бял фашистки терор е страшен с неговата ненавист."

Без съмнение той е изпитвал болка — две разтърсващи загуби. Нито жена, нито приятел — всичко му отнеха враговете. Но сега той ще може да се избави от тях! Верният „брат" ще му служи и след смъртта си...

Но подготвилият убийството на Киров Ягода не може да разбере докрай грандиозния замисъл на Вожда. Той предполага, че целта е да се отстрани една опасна фигура, около която започват да се групират враждебни сили (което още веднъж доказва, че Вожда не го е посветил в своя космически план). И Ягода се втурва да изселва и арестува свещеници и дворяни, за да стовари по навик вината за убийството на Киров върху класовите врагове. Дори изключително умният Радек не е наясно и започва да пише за „ръката на гестапо", която убила верния сталинец...

1936 genrich grigorijewitsch jagodaНалага се Стопанина да посочи на Ягода по-нататъшната насока на главния удар.

По-късно приемникът на Ягода Николай Ежов на пленум на ЦК през 1937 г. разказва следното за тези дни: „Сталин, много добре си спомням, извика мен и Косарев (ръководителя на комсомола — Е. Р.) и ни каза: „Търсете убийците сред зиновиевците..." Трябва да кажа, че чекистите не вярваха в това."

Ягода не е разбрал желанието на Стопанина и раздразнен той го нахоква. Както разказва същият Ежов, Стопанина е позвънил на Ягода и предупредил неразбиращия слуга: „Внимавайте, че ще ви размажем мутрата."

Ягода вече е старомоден. Стопанина съзнава, че той не може да преодолее пиетета към ленинската гвардия и затова му изпраща Ежов.

Молотов: „Ежов е болшевик отпреди революцията, работник, непричастен към никаква опозиция, няколко години е секретар на ЦК, има добра репутация."

В секретно дело 510 от бившия Архив на КГБ има биография на този „човек с добра репутация": „Из кадровата справка на Ежов, Николай Иванович. Роден на 1 май 1895 г. Местожителство — Москва, Кремъл. Социален произход — работник. Образование — незавършено начално. През 1919 г. е осъден от военен трибунал на една година затвор."

Стопанина го видял в Сибир по време на пътуването си във връзка с доставките на пшеница, след което през 1928 г. го привлича в ЦК. В началото на 30-те години той вече завежда отдел кадри в ЦК. На XVII конгрес Стопанина го издига във върховете на партията. Избират Ежов в ЦК, той става заместник-председател на Централната контролна комисия, а през 1935 г. — неин председател и секретар на ЦК.

Ежов е типичен прогресиращ деец от този период, полуграмотен, послушен и работоспособен. Тъмното му минало го кара да бъде особено старателен. И главното — той прави кариера, след като вождовете на Октомври са вече свалени.

По-късно в разгара на терора изобразяват на хиляди плакати Ежов като исполин, в ръцете на който се гърчат и издъхват враговете на народа. „Батир Ежов" — така ще го нарекат в стиховете си поетите от източните съветски републики.

В действителност „богатирът" е дребно човече, почти джудже с тих глас. И в това има някакъв символ.

Както и Жданов, и Маленков, и всички следващи, които Стопанина ще издига по върховете на властта, Ежов е само мит, жалка кукла в ръцете на Стопанина, изпълняваща всяка негова заповед и изчезваща от сцената при едно негово махване на ръката.

Всичко обмисля и решава само той — Стопанина.

 

Продължение на революцията

 

Докато Ежов набира опит и навлиза в работата, надзиравайки Ягода, Стопанина го тика напред и набива сюжета на своя трилър в главите на най-близкото си обкръжение: „На втория ден след убийството на Киров Сталин ни събра всички и съобщи, че убиецът Николаев е привърженик на Зиновиев" — спомня си по-късно Бухарин. Молотов няма нужда от обяснения — той начаса разбира цялата грандиозност на замисъла.

Молотов: „До 1937 г. през цялото време ние живяхме при наличието на опозиция. След това... вече нямаше никакви опозиционни групи! Сталин се нагърби с тази трудна работа, а ние помагахме. Сталин искаше 1937 година да стане продължение на революцията... в усложнена международна обстановка."

Да, наистина продължение на революцията: водачите са разложени, обуржоазени, изродени, трябва да се върнем към идеалите и да открием огън по банкрутиралите щабове. Особено важно е това сега поради заплахите на Хитлер... За партията това е продължение на революцията, а за безпартийните? Край на революцията, ликвидиране на Лениновата партия, с която са свързани за народа и Октомври, и Червеният терор.

В деня на убийството на Киров Стопанина диктува постановление на ЦИК на СССР „За реда на водене на делата за терористичните актове против работниците на съветската власт". Срокът за следствието по подобни дела е не повече от десет дни, делото се разглежда без прокурор и адвокат, касационна жалба и молба за помилване не се допускат. Присъдата за смъртно наказание се изпълнява незабавно.

Същата нощ той тръгва за вечно метежния Ленинград заедно с верния Молотов и ръководителите на разправата — Ежов и Ягода... На гарата в Ленинград той мълчешком удря плесница на ръководителя на местните чекисти Медвед: „Не опазихте Киров."

В Смолни му освобождават цял етаж, в сградата на НКВД десетина стаи. Той лично води разследването. И тогава започват да се изясняват някои подробности. От показанията на Николаев следва, че са го насочвали към това убийство. На въпроса: „Откъде взехте револвера?", Николаев посочва заместник-началника на ленинградското управление на НКВД Запорожец и отговаря: „Защо питате мен? Попитайте него."

„Отведете го" — нарежда Сталин и щом вратата се затваря, злобно се обръща към Ягода: „Скапаняк".

Така описва тази сцена Орлов.

Всъщност отговорът на Николаев ще бъде твърде удобен за Стопанина в бъдеще, когато той стигне до финала на трилъра. А засега за наказание той изпраща ръководителите на ленинградското управление на НКВД Медвед и Запорожец в Далечния изток — за проявена небрежност. Там те ще благоденстват, докато не дойде техният ред да бъдат включени в неговия трилър.

Вестниците още повече нагнетяват истерия и страх — очакват се нови терористични актове на враговете. Той се връща в Москва за погребението на „брата Киров". Поклонението е в Колонната зала на бившето Дворянско събрание.

От 3 декември, след завръщането на Сталин в Москва, се възобновяват записите в дневника за посещения. И от записите личи, че през целия месец всеки ден в кабинета му влизат и излизат и отново влизат ръководителите на НКВД. Последен от кабинета обикновено нощем излиза Ежов — „окото на самодържеца".

Скоро Николаев признава, че е „убил Киров по поръчение на троцкистко-зиновиевската група", след което набързо го разстрелват.

Текат безкрайни митинги, на които се заклеймяват „подлите убийци на Киров". В Москва на събрание на управата на Центросоюза Зиновиев старателно ги порицава. Но на 8 декември вече започват арестите на неговите привърженици в Ленинград.

На 16 декември Зиновиев и Каменев са арестувани в Москва.

Това е безпогрешен ход — да започне от Каменев и Зиновиев. Той не се съмнява, че те няма да издържат. Зиновиев с прякора „паниката" и Каменев, слаб в трудни ситуации интелигент, са най-добрите кандидатури за замисленото. Но Ягода не е на ниво, той не може да се отърси от уважението си към бившите водачи. Той и неговите следователи явно проявяват „деликатност" и Зиновиев и Каменев не се съгласяват да поемат отговорността за убийството.

Годината си отива. Още не са изминали и две десетилетия след Октомврийския преврат и водачите на Октомври посрещат Новата година в затвора.

 

Първото покаяние

 

640px FichaPolicialDeZinoviev1936Мина Нова година, а Ягода все не може да свърже Каменев и Зиновиев с убийството на Киров. В Архива на президента се намира първият вариант на обвинителния акт. Той е съставен на 13 януари. В него е отбелязано: Зиновиев и Каменен не се признават за виновни.

И изведнъж още същия ден Зиновиев пише „Молба до следствието".

„Сроковете на следствието изтичат... и аз искам напълно да се разоръжа. Много пъти след XV и особено след XVI конгрес съм си казвал: стига вече! Доказано е, че за всичко е прав ЦК и др. Сталин... но при новите трудности на прехода започваха новите колебания. Ярък пример за това беше 1932 г., събитията от която подробно съм описал в показанията си. Субективно аз не исках да навредя на партията и на работническата класа. Но всъщност се превръщах в рупор на силите, които искаха да провалят социализма в СССР."

Обективно той се признава за враг.

И Каменев, който също отрича всичко, на следващия ден (14 януари) изведнъж признава: „Ръководният център на зиновиевците съществуваше и действаше до 1932 г. включително."

Случило се е нещо много важно, което е накарало бившите водачи да капитулират едновременно. Някой е сторил това, което не е било по силите на Ягода и следователите.

В дневника за регистрация на посетителите на Сталин от 11 до 17 януари липсват записи. Предполагам, че през тези дни той е имал специални посетители и това са били Каменев и Зиновиев. Докарвали са ги при него, за да се пазарят. Той, разбира се, може да им предяви доказателства за техните тайни срещи с неговите противници и постига онова, което не е успял Ягода. Те признават, че морално и политически са отговорни за убийството на Киров, и издават привържениците си. В замяна той сигурно им е обещал скоро да им прости, но е поискал публично да се покаят. От това вероятно е мотивирана и фразата на Зиновиев: „Ако имах възможност да се покая пред целия народ..."

Но Зиновиев тогава не съзнава за какво ще трябва да се покае пред целия народ..." Сюжетът едва започва и надали някой би могъл да отгатне фантастичния замисъл на автора...

На 16 декември 1934 г. Зиновиев е осъден на десет години затвор, а Каменев — на пет. Сега наричат водачите на Октомври „московски център" на заговора.

През тези дни пред съда е изправена и ленинградската група зиновиевци. В нея влиза и Георгий Сафаров — един от организаторите на разстрела на царското семейство. Той дава всички необходими на следователите показания против бившите си другари. (През януари 1935 г. той е осъден на пет години затвор, а през 1942 г. е разстрелян вече без съд).

През цялата зима и пролетта на 1935 г. премина вълна от масови арести на зиновиевци. Безпартийните с чувство за хумор нарекоха тази вълна „кировски поток".

Арестувани са стари познати на Коба от 1917 г., бившите млади водачи на петроградските болшевики Залуцки и Шляпников. Според показанията на Сафаров те извършвали нелегална дейност против партията. Шляпников е осъден на пет години затвор, но Сталин ги заменя със заточение в Астрахан. Засега.

А на Шляпников е отредена достойна роля в кървавия сюжет на трилъра.

Пролетта е към края си. Каменев и Зиновиев са в очакване на обичайния обрат на съдбата. За Каменев той наистина скоро настъпва, но е най-неочакван за него...

Веселият донжуан, почитател на балерините от Болшой театър, Авел Енукидзе недоволства по повод ареста на Каменев и Зиновиев. Авел е стар болшевик, секретар на президиума на ЦИК на СССР, близък приятел на Сталин. Но той е дълбоко свързан със старата партия, която трябва да изчезне, и затова веднага е включен в сюжета на трилъра. Нещо повече, в този сюжет той е обвързан с Каменев, когото е защитавал.

През юни 1935 г. на пленум на ЦК Ежов изнася доклад „За служебния апарат на секретариата на ЦК и другаря А. Енукидзе". Оказва се, че поради престъпното нехайство на Авел на територията на Кремъл са действали няколко терористични групи. С ужас хората четат във вестниците зашеметяващата история как са подготвяли убийството на техния Вожд. Така е скалъпено „кремълското дело".

За пряк организатор на подготвяното убийство е обявен Каменев. Заговорът обединява Троцки, Зиновиев и монархистите, промъкнали се в Кремъл поради небрежността на Енукидзе... Наред с тях към заговора са приобщени и бъбривите свидетели на смъртта на жената на Вожда: Алексей Синелобов, секретар за поръчения на коменданта на Кремъл, е разстрелян, а сестра му е осъдена на четири години затвор. По същото време е осъдена и чистачката Корчагина „за разпространяване на слухове, които опорочават ръководителите на правителството".

Ягода включва в терористичната група и брата на Каменев Николай Розенфелд, и неговата съпруга, която работи в библиотеката на Кремъл. И сина на Троцки Сергей Седов... По „кремълското дело" Каменев е осъден на пет години и се изравнява със Зиновиев. Николай Розенфелд и жена му са осъдени на по десет години, а Сергей Седов — на пет.

Към терористите е причислена и жената на Каменев и сестра на Троцки Олга Давидовна — такова съчетание от роднински връзки е твърде подходящо за един заговор. 110 души са осъдени. Енукидзе е изключен от партията „за политическо и битово разложение" (както е написано в резолюцията на пленума на ЦК от 7 юли 1935 г.).

Вече личи бъдещият размах на делото.

През април 1935 г. е публикуван нов закон: за равна с възрастните отговорност на децата от 12 години нагоре за извършени престъпления до смъртно наказание включително. Така че по време на бъдещите процеси неговите жертви трябва да мислят не само за себе си, но и за потомството си.

Междувременно арестите намаляват, нови открити процеси не се провеждат. Тези, които очакват нов размах на Червения терор след мощните вестникарски гръмотевици, остават леко разочаровани. Всичко тръгва по обичайния скучен коловоз. И Горки вече досажда на Сталин с молбите си да освободи Каменев.

Ала Стопанина отново е надхитрил всички. Когато те мислят, че представлението е свършило, завесата всъщност едва се вдига. Всички главни събития в замисления трилър предстоят.