Втората световна война

Клубът на месиите

Написана от Христо Милков
Посещения: 4562

 

Христо Милков

 

КЛУБЪТ НА МЕСИИТЕ

 

Образите

на световните водачи в европейската радиопропаганда

на български език

 

1 септември 1939 г. - 22 юни 1941

 

Илия Бешков. Сезонът на стриженето
Илия Бешков. Сезонът на стриженето

По препоръка на г-н Бадев мнозина са пристъпили към остригване на радиоапаратите от ненужните радиовълни.

Илия Бешков. - С парите си да те купя, данък да ти плащам, а ти пак да ме лъжеш!
Илия Бешков. - С парите си да те купя, данък да ти плащам, а ти пак да ме лъжеш!
Мусолини: „Фюрер, ние маршируваме!”
Мусолини: „Фюрер, ние маршируваме!”
По стъпките към Втория Рим
По стъпките към Втория Рим
По стъпките към Втория Рим
По стъпките към Втория Рим
Министър на авиацията
Министър на авиацията
„Германийо, събуди се!”
„Германийо, събуди се!”
Аншлусът на Австрия, 1938 г.
Аншлусът на Австрия, 1938 г.
Чърчил: „Заслужи ПОБЕДАТА!”
Чърчил: „Заслужи ПОБЕДАТА!”
Хитлер-Чембърлейн Мюнхенско съглашение, 29-30 септември 1938 г.
Хитлер-Чембърлейн Мюнхенско съглашение, 29-30 септември 1938 г.
Чърчил пробва автомат “Стен
Чърчил пробва автомат “Стен", 1941
“Винаги ще мисля първо с търпение, характер и кураж за народа.
“Винаги ще мисля първо с търпение, характер и кураж за народа."
Подписване на Атлантическата харта, 14 август 1941
Подписване на Атлантическата харта, 14 август 1941
Рузвелт: „Ние трябва да бъдем големият арсенал на ДЕМОКРАЦИИТЕ”
Рузвелт: „Ние трябва да бъдем големият арсенал на ДЕМОКРАЦИИТЕ”
Рузвелт - моделира един от своите кораби, 1930
Рузвелт - моделира един от своите кораби, 1930
Подписване на декларацията за войната срещу Япония, 8 декември 1941
Подписване на декларацията за войната срещу Япония, 8 декември 1941
„За да бъдеш президент трябва да имаш кураж
„За да бъдеш президент трябва да имаш кураж"

Рузвелт, с внучката си Ан

Франкли Рузвелт с Първата дама Елинор, 1933-1945
Франкли Рузвелт с Първата дама Елинор, 1933-1945
Сталин: „Братя и сестри, ПРИЯТЕЛИ МОИ...”
Сталин: „Братя и сестри, ПРИЯТЕЛИ МОИ...”
Сталин - най-верният ученик на Ленин и продължител на гениалното му дело
Сталин - най-верният ученик на Ленин и продължител на гениалното му дело
Хитлер-Петен
Хитлер-Петен

Подписване на споразумението за примирие,
Монтоар, 22 юни 1940 г.

Подписване на пакта Молотов-Рибентроп, 23 август 1939
Подписване на пакта Молотов-Рибентроп, 23 август 1939
Онзи 22 юни...
Онзи 22 юни...
- Извинявай другарю, но това изглеждаше толкова добра възможност
- Извинявай другарю, но това изглеждаше толкова добра възможност
В ефир
В ефир
Законът на Чърчил
Законът на Чърчил
- Господи, изглежда, че съм си загубил стреличката!!!
- Господи, изглежда, че съм си загубил стреличката!!!
Изпращане на гълъб на мира
Изпращане на гълъб на мира
Малко домашна работа
Малко домашна работа
30
30
Previous Next Play Pause

 

Темата за сравнението между образите на световните водачи в европейската радиопропаганда на български език е неизследвана в българската историческа наука. Мусолини, Хитлер, Чърчил, Рузвелт, Сталин.

За тези хора десетте Божии заповеди не важат. Те имат свои собствени Божии заповеди. Още приживе са се превърнали в кумири. Не са много тези, които са толкова възхвалявани и толкова заклеймявани. Обявяването на тяхна вещ или на излязъл изпод перото им ръкопис за продажба на търг предизвиква вълнение, сякаш са открити мощи на светец или парче от Христовия кръст.

 


 

 
Предговор

 

„Да напишеш книга е приключение. Отначало това е само прекарване на времето. После книгата става ваша любовница, после — ваш господар. Накрая тя се превръща във ваш тиран; и в момента, в който вие вече приемате робството, убивате чудовището и хвърляте трупа му на публиката“.

Уинстън Чърчил, Нобелова награда за литература за 1953 г. не само за историческите и биографичните му трудове, но и „за блестящите му речи”.

В „капанът” за приключения цял живот попадат и историците професионалисти. До „своите трупове”, преди да ги поднесат на читателите, достигат след години на изследователски и писателски мъки. От студентските си години Христо Милков е съблазнен от „стръвта” разплитането на част поне от мрежата, обвиваща с тайни ръководители на „великите сили” от Двадесетия век. „Клубът на месиите” е отлично попадение чрез историческата истина да се отнеме част от митовете за Мусолини, Хитлер, Сталин и Чърчил и Рузвелт. Тази - позволявам си формулата „банда на петимата”, е пряко свързана с началото на Втората световна война и с радиопропагандата, насочена към България, или срещу нея.

Христо Милков е приел наложения от живота водораздел в петорката между тоталитарните водачи Мусолини, Хитлер и Сталин и Чърчил и Рузвелт, победителите над първите двама и по неволя съюзници след 22 юни 1941 г. с третия.

А дали авторът на книгата, която сега разгръщате, попада в афоризма за чудовището-труп, хвърлен ви драги читателю, ще отсъдите след последните страници. Може би ще се убедите, че е спазен друг афоризъм на Чърчил, че Клио - музата на историята, не бива да предизвиква скука. Аз лично съм писал предговор към българското издание на „Моята борба” на Адолф Хитлер, оказало фатално влияние върху германските граждани след 1925 година. Но съм писал и предговор към книга-изповед за страдания и победи - спомените на Петър Дертлиев, предаденият водач на българския преход от комунистическа тоталитарна диктатура към демокрация.

Приемам, че „Клубът на месиите” е успешен водач в разразилата се през Двадесетия век гигантска битка между държави с диктатури и държави с парламентарни системи. От океана с публикации по темата книгата предлага размисъл за вплетената в световната система съдба на България в годините 1939-1941. Претърпя крах мечтата за национално обединение в една държава. Клубът е съставен от политици, подробно вписани в книгата на историята. Предлагам и подбрани от мен частици от творчеството им, които допълват сполучливия прицел на Христо Милков към петорката.

В началото на фашизма, преди още да е „дуче” (от лат. ез. dux, ducis, водач) Бенито Мусолини се изповядва: „Ние ще си позволим лукса да бъдем аристократи и демократи, консерватори и прогресисти, реакционери и революционери, спазващи законите и нарушаващи ги - според обстоятелствата на времето, на мястото, на обстановката.” А през 1930 г. обявява фашизма за световно явление и можело да се очаква „една фашистка Европа, която да разреши във фашистки дух проблема за модерната държава, за държавата на ХХ век”.

В „Моята борба” Адолф Хитлер” (още не е „фюрер” – „водач”) е отделил половината страници на тема срещу наложения на Германия през 1919 г. Версайски договор и предрича: „Мирните договори, чиито условия се стоварват върху народите като удари с камшик, често действат като барабанен грохот, оповестяващ близкото надигане... защото потиснатите територии не се възвръщат в скута на Отечеството с пламенни протести, а с победен меч. Да изковем този меч - такава е задачата на вътрешнополитическото ръководство на един народ; да осигури изковаването и да търси другари по оръжие - това е задачата на външнополитическото ръководство”.

И „фюрерът” си намира подходящото му другарче на 23 август 1939 г., когато министърът на външните работи на „Третия райх” Рибентроп подписва в Москва с народния комисар на външните работи на Съветския съюз Молотов пакт за ненападение със секретен протокол за общо подпалване на Втората световна война. На невярващия на ушите си Рибентроп Сталин предлага тост: „Аз зная колко силно германската нация обича своя фюрер и затова искам да пием за негово здраве!” Йосиф Сталин не е от словоохотливите. Но е на върха на болшевишката тоталитарна пирамида и може да си позволи на 7 ноември 1937 г. пред подбрани от него съекипници да изрече една от най-зловещите закани в цялата история на човечеството, записана от генералния секретар на Комунистическия интернационал Георги Димитров: ние ще унищожаваме всеки „заклет враг на държавата, на народите на СССР”. „И ние ще унищожаваме всеки такъв враг, дори той да е стар болшевик, ние ще унищожаваме целия негов род, неговото семейство. Безпощадно ще унищожаваме всеки, който със своите действия и мисли (да, и мисли), посяга върху единството на социалистическата държава. За унищожаване до край на всички врагове, на самите тях, на техния род!”

От Чърчил може да се поместят още много афоризми, или звучащи като анекдоти истини, но особено често се споменава в различни варианти оценката му за съществуващите политически системи: „Не твърдя, че демокрацията е идеалната форма за управление, но все пак е по-добра от всички останали, пробвани някога”.

За да представя кратичко „темата Рузвелт", ще перифразирам Чърчил, че когато орлите мълчат, папагалите дърдорят! Над Европа облаците, наситени с военни заряди, се сгъстяват и на 5 октомври 1937 г. Франклин Делано Рузвелт произнася станала знаменита реч, с която нарушава „мълчанието" си - според принципа на ненамеса на САЩ в европейските дела: „Когато се разпространява епидемия от някаква болест, обществото одобрява и взема участие в организирането на карантина за болните, за да защитава общественото здраве от разпространяването на болестта”. „Карантинната” реч на президента на САЩ е предупреждение към ръководителите на европейските демократични държави да не се поддават на разприказвалите се по темата „миролюбие" диктатори, а да вземат мерки срещу надвисващата над Австрия, Чехословакия и Полша опасност.

Симпатиите на Рузвелт явно не са били на страната на „дучето" и „фюрера", които би трябвало да отчетат възможността да се озоват лице в лице с пресичащата Атлантическия океан американска мощ. Събитията обаче се развиват в посока срещу световния мир. И идва денят на новия Страшен съд за човечеството - 1 септември 1939 година.

Наред с бомбите и оръдейните залпове започват да трещят и милиони радиоапарати. Пропагандата на „многогласната лъжа" залива истината (Чърчил!). Хитлер е вярвал, че той е предопределен от съдбата да преустрои Европа на невиждани в историята основи - расистки и антиеврейски, както твърди в „Моята борба“, че „съчетанието на теоретика, на организатора и на водача в една само личност е най-рядкото нещо, което може да се намери на тази земя: това съчетание ражда великата личност".

Победата във Втората световна война даде отговор и на водената в ефира радиопропаганда кои са великите и малките от „Клуба на месиите“. Ясни са на чия страна са и симпатиите на автора на „Клуба на месиите. Образите на световните водачи в европейската радиопропаганда на български език (1 септември 1939 г. - 22 юни 1941 г.)“ Предварително уверявам читателите - Христо Милков им поднася монография - сиреч научно изследване, но толкова приятно за четене, че нито един от тях няма да съжалява за свое изгубено време.

А преди да се насочи към „петорката“ Христо Милков изпробва успешно перото си в монография за други двама „месии": „Дуелът за сърцето на французина. Митовете Петен и Дьо Гол (17 юни 1940 г. - 11 ноември 1942 г.)“. Маршалът - митът за победителя в Първата световна война, и Генералът - митът за неприетия от Чърчил и Рузвелт член на клуба на великите победители във Втората световна война.

 

Проф. дин Милен Семков

 


 

Увод

25

 
РАДИОТО - БЛАГОСЛАВЯЩАТА РЪКА НА ВОДАЧА

 

В историята няма друг век, който да е белязан с толкова кръв, страх и насилие, както е двадесетият. Никога човечеството не е било изправяно пред толкова съдбоносни за своето оцеляване решения. Едва са заглъхнали залповете на Голямата война, а светът е „умирен" от Версайския скалпел; едва е стихнал страхът от Голямата депресия, и на хоризонта се изправя нова, по-черна сянка. Отново трябва да бъде направен страшният избор - между мира и войната. В такива моменти от историята дотогавашните идеологии и ценностни системи трябва да докажат правото си на живот, а новите, или претендиращите да бъдат нови, да ударят с юмрук по масата.

Втората световна война е катастрофа от такъв мащаб, че човечеството непрекъснато ще бъде принудено да се оглежда с ужас назад и да си задава въпроса, дали няма да се изправи пред нова подобна. Историческите, моралните, ценностните, философските ѝ измерения са твърде големи, за да може да бъде забравена. Изучаването на пропагандата в навечерието, по време и след войната има изключително значение за пълноценното ѝ осъзнаване, защото, за да се допусне нейното избухване, в голяма степен именно тя изиграва решаваща роля.

Мусолини, Хитлер, Чърчил, Рузвелт, Сталин. За тези хора десетте Божии заповеди не важат. Те имат свои собствени Божии заповеди. Още приживе са се превърнали в кумири. Не са много тези, които са толкова възхвалявани и толкова заклеймявани. Обявяването на тяхна вещ или на излязъл изпод перото им ръкопис за продажба на търг предизвиква вълнение, сякаш са открити мощи на светец или парче от Христовия кръст. До днес имената им водят убедително в националните и световните класации по популярност1.

Едва ли може да има съмнение, че споменатите по-горе личности са от тези, които наистина могат да бъдат наречени водачи. Не всеки политик е държавник, не всеки е водач. Не всеки водач е герой. Не всеки герой е митологичен герой. Не всеки митологичен герой е месия. Но споменатите по-горе стават. Благодарение на своя опит, качества и способности, на екипи и благоприятни исторически обстоятелства, те се издигат до върха на пирамидата на властта в своите страни и не просто управляват, но и решават съдбините както на нациите, които оглавяват, така и на целия свят. Техният отпечатък е наложен не само върху съвремието им, но ще остане и далеч след смъртта им. Това е една от причините, довели до натрупването на огромна документална и научна литература върху тях и времето им. Без съмнение обаче едва ли някога ще можем да решим, че сме ги изучили напълно, едва ли някой ще си позволи да поеме отговорността да заяви: „Знаем вече всичко, нищо ново повече не може да бъде казано!" Едни от тях трябва да бъдат уважавани, от други да се страхуваме, но ако наистина искаме да ги разберем, не бива да сковаваме съзнанието си с оковите на предубеждението, с гирите на плюса и минуса.

В навечерието на Втората световна война и по време на самата война може да се каже, че се създава истински Клуб на месиите. Тези петимата нямат нужда от членска карта. Макар че радиото, тогава вече утвърдило се като най-значимото средство за масова информация в Европа и в САЩ, изгражда многобройни образи, именно техните са най-силни и най-въздействащи, защото дават лице на радиопропагандата и носят сърцевината на обобщените образи на нацията, държавата, армията, индустрията и пропагандата на всяка от страните. Наред с това месиите имат както национални, така и наднационални измерения. Именно поради това те са месии със строго определени мисии. Могат да бъдат откривани и на вълните на чужди за съответния водач радиостанции, които създават негови образи.

Обект на настоящото изследване е европейската радиопропаганда на български език, а негов предмет - образите на Бенито Мусолини, Адолф Хитлер и Йосиф Сталин, водачи на тоталитарни режими, от една страна, и от друга - на Уинстън Чърчил и Франклин Рузвелт, водачи на демократични държави. Цел на изследването е представянето им както поотделно, така и в сравнителен план. Ще бъдат съпоставени водачи, които са от една и съща страна на барикадата, като Мусолини и Хитлер или Чърчил и Рузвелт, и такива, които са от противоположните, като Чърчил и Мусолини или Чърчил и Хитлер. За да се откроят по-ярко, те ще се разгледат в контекста на историята на своите страни и на света, както и на развитието и достиженията на съвременната пропаганда, и по-специално на радиопропагандата, както и свързаните с нея водещи фигури. Друга цел на изследването е да бъдат отделени ключовите образи, създадени в митологията на всеки герой, общите им характеристики и различията помежду им, начините и средствата, чрез които се създават. Тези проблеми не биха могли да бъдат изследвани пълноценно, без да се проучат действията на чуждите секретни служби и пропаганди у нас и противодействията на нашите власти.

Ще бъдат разглеждани италианската, германската, британската и съветската радиопропаганда на български език. Няма да бъде изучавана нито историята, нито теорията на пропагандата и в частност на радиопропагандата — нито на страните, родили нашите „герои", нито пък на България. Няма да се изследва българското официално радио или другите видове пропаганда - кино, печат и пр. По тези теми е създадена голяма научна литература от наши и чужди автори. Ако бъдат засягани, то ще е единствено в контекста на посочените цели, а именно: това, което чуждата радиопропаганда на български език е постигнала, извайвайки образите на петимата Месии, защото в тях като в една капка вода се отразяват всичките ѝ възможности, успехи и проблеми. От друга страна, ще бъдат разглеждани радиопропаганди, като гръцката и турската. Те имат важно значение не просто като един от цветовете на пъстрата палитра от станции, с които разполага българинът. И двете балкански радиа след нападението срещу Гърция нанасят силни удари срещу образа на Мусолини, на фашизма и неговата армия.

След като се е стремяло по най-различни пътища към войната, въпреки всички декларации за мир, въпреки многократните отлагания, човечеството най-сетне се срива в една от най-дълбоките пропасти в своята история, стига до най-големия сблъсък през съществуването си. В настоящото изследване се разглежда първият му период между датите на две германски нападения - от 1 септември 1939 г. срещу Полша и от 22 юни 1941 г. - срещу Съветския съюз. Формално погледнато, той изглежда кратък, но е твърде наситен със събития. Значим не само за развитието на Втората световна война и специално за двубоя в ефир, но и изобщо за човешката история, той е дал голямо отражение върху съдбата на петте личности, които са обект на изследването. Точно тогава се полагат основите на европейската радиопропаганда на български език, като с напредването на войната едни станции се закриват, създават се нови, други увеличават броя на предаванията си и тяхната продължителност, започват да звучат различни гласове в ефир.

От гледна точка на развитието на радиото и радиоразпръскването в България, периодът между 1 септември 1939 г. и 22 юни 1941 г. представлява истинско предизвикателство за изследователя, защото по това време нашият слушател има голям избор както от „вътрешни", така и от „външни" гласове. За разлика от „народните" радиоприемници в Германия и радиоточките в СССР, апаратите, продавани на нашия пазар, могат да улавят различни честоти, така че се предоставя богата гама от гледни точки.

За пълноценното изучаване на нашите „герои" тази хронологическа рамка ще бъде „разчупвана" в двете посоки - преди и след определените дати. Всеки от тях има дълга политическа биография, наложил се е в собствената си стана, има не само претенции, но и реални основания да иска да управлява съдбата на Европа и света. Изявите им пред микрофоните в разглеждания период често имат своя предистория.

В навечерието и в първите години на Втората световна война в България са създадени многобройни предпоставки за успешна чужда радиопропаганда. Преди всичко у нас вече е създадена и с бързи темпове се разширява аудиторията. Това става в резултат на изграждането на собствени станции, като София, Стара Загора и Варна, на построяване на предаватели, като тези във Вакарел, Павлово и Шумен, както и на изобилието на нашия пазар на апарати от вносни и български марки, което дава възможност на хора с различни доходи да се снабдят с радио. Полагат се традиции и се развиват специфични форми на слушане. Като резултат новините, получени от това „чудо", бързо се разпространяват и стават достъпни и за тези, които не го притежават. В края на двадесетте години на XX век се създават първите радиоклубове и започват да се издават специализирани списания за любители. Непрекъснато увеличаващата се роля на радиото в световен мащаб и много по-голямата му сила в сравнение с другите средства за масова информация (СМИ) обясняват защо именно радиопропагандата е избрана от редица европейски страни като най-мощно средство за въздействие.

* * *

Настоящото изследване се опира предимно на източници от Централния държавен архив, от фонд 178 к, включващ бюлетините на европейските радиостанции, излъчващи на български език2, което дава възможност на автора да „чуе" това, което прозвучава в ухото на българския слушател през изследвания период. Използвани са архиви на Министерството на съобщенията, на Министерството на железниците, пощите, телеграфите и телефоните и др. Заедно с това са използвани материали от фонд 176 к на Министерството на външните работи и вероизповеданията, фонд 370 к на Дирекция на полицията, бюлетини на БТА за вътрешно- и външнополитически събития и др. Наред с тях за опора послужиха и материали от Архива на Министерството на вътрешните работи - от Дирекция на полицията, военното разузнаване и контраразузнаване, материали от различни равнища на държавната и общинската администрация, съдебната власт и пр. Включени са и документални издания, които са част от сбирките на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий". Едни от тях са свързани с германската печатна пропаганда на български език от времето на Втората световна война и представляват дарения на легацията на Третия райх.

Друга част от използваната литература са дневниците. Те много помагат за по-правилното преценяване както на личностите, техните характери и качества, така и на цялата епоха, дават възможност да се осветлят главните ѝ действащи лица. Благодарение на тях стават достъпни задкулисните механизми на „правенето" на политиката, на пропагандата и митологията на водачите. Един от тях е на Бенито Мусолини, чрез който можем да проникнем в годините на формирането му. В края на 2007 г. бяха открити записки на Дуче от времето на неговото властване. За настоящото изследване изключително важен бе дневникът на Йозеф Гьобелс, една от основните фигури на Третия райх и създател на неговата пропагандна машина. От голямо значение са дневниците на държавници от европейските страни и САЩ, на членове на правителствата, на близкото обкръжение на водачите, като този на зетя на фашисткия диктатор граф Чано. За пълноценно изучаване на разглеждания период са необходими и дневници и спомени на български държавници и политици, като Богдан Филов, Константин Муравиев, Стойчо Мошанов, Атанас Буров, Георги Димитров.

За изследвания период е натрупана богата мемоарна литература. Спомени са писали личности, оставили отпечатък върху съвременната ни история, като Уинстън Чърчил, генерал Дуайт Айзенхауер, генерал Дьо Гол, редица водещи военачалници, като победителите Жуков, Рокосовски, победените Гудериан, Манщайн и др. Към дневниците и спомените обаче трябва да се подхожда особено внимателно. Първо, във всеки от тях неизбежно присъства непълнотата и съответно ограничеността на личната гледна точка. Второ, никой не може да се опази от пристрастността, въпреки че всеки автор сяда с намерението да бъде „напълно" обективен. Трето, поради избирателността на паметта и „хигиенизирането" ѝ чрез забравянето, с отдалечаването от времето на събитията едни или други факти така и остават незаписани на белия лист.

От гледна точка на правилното схващане на идеологическия и пропагандния пласт в митовете не можем „да избягаме" от основните трудове на водачите. Сред най-важните са „Моята борба" на Адолф Хитлер, „Въпросите на ленинизма" и „Кратката биография" на Йосиф Сталин, произведенията върху фашистката идеология на Бенито Мусолини, както и речите на петимата водачи.

За осъществяване на настоящото изследване беше събрана многобройна литература по теория и история на древната и съвременната митология и митовете за водачите, психология на властта и политическото лидерство, психология на масите, за връзката между историята и митовете. Бяха използвани трудове на класиците в тази област, като Густав Льобон, Едуард Мелетински, Мирча Елиаде, Макс Вебер, Клод Леви-Строс, Ролан Барт, както и по-нови произведения, като на теоретика на рекламата Жак Сегела и на бащата на РИ Едуард Бернайс. Трябва да се отбележи, че по въпросите на историята на радиопропагандата у нас е писано твърде малко.

Проучването на образите на петимата световни водачи, създадени на нейните вълни, представлява празнина в нашата наука. Няма самостоятелни изследвания по тази тема, а доколкото тя е засягана, то е само частично в рамките на общи трудове по история на българското радио и журналистика. Сред водещите специалисти у нас са проф. д.и.н. Филип Панайотов3 и проф. д.и.н. Веселин Димитров.4 Хвърлянето на светлина върху тази важна тема бе един от мотивите за нейния избор. Най-големият ни съвременен специалист в тази област е вече покойният проф. Веселин Димитров, чийто основен труд по тази тема е монографията, създадена в продължение на дълги години - „История на радиото в България".

Авторът на настоящия труд има скромен принос в изучаването на образите на водачите в европейската радиопропаганда на български език от времето на Втората световна война.5 Изследвал е в сравнителен план митовете за маршал Филип Петен и генерал Шарл дьо Гол, както и митологиите на най-големите български политически сили БКП (от 3 март 1990 г. - БСП) и СДС от периода между 10 ноември 1989 г. и първите избори за Велико народно събрание от юни 1990 година.6

Във връзка с историята на радиото у нас от времето на Втората световна война бе публикувана ценна документална и мемоарна литература. Съществен принос в тази област представлява документалният сборник „Говори Лондон" със съставител Борислав Дичев, както и сборникът за Влада Карастоянова „Останах завинаги българка" със съставител Наталия Костова и др. На съставителите Ива Бурилкова и Цочо Билярски принадлежат спомените на Панайот Константинов Чинков „Сега ще чуете нашия коментатор".

Важни източници са филмовият и снимковият материал за Втората световна война и за петимата Месии. Той дава нови сведения за тях и ги показва в автентичен образ и движение.

Използвана бе научна литература, включително и най-нова, изучаваща както отделните водачи и техните биографии, така и времето и основните явления, които го бележат. Всеки автор, който се е изправил пред фигури от този калибър, е предварително обречен на непълнота: той никога не би могъл дори да прелисти всички страници на документи, дневници, мемоари, изследвания, изписани за тях, та камо ли да изчете всичко, никога не би могъл да изчерпи проблемите, свързани с тях, епохата и явленията, които олицетворяват. Но дори днес, седемдесет години след началото на Втората световна война, и най-мощната пожарникарска струя не може да потуши пламъците, които тя е разпалила в съзнанието ни, затова предизвикателството да се изправиш пред световните водачите от онова време е твърде голямо.

В първата глава ще бъдат представени някои от основните събития в развитието на пропагандата от Първата световна война и в частност на радиопропагандата в Европа, в света и в България до 1 септември 1939 г., както и обстановката в света и политиката на нашето правителство в навечерието на войната. Ще бъде изложен и смисълът на някои от основните понятия, използвани от автора. Следващите глави ще бъдат отредени на петимата световни водачи, като те ще бъдат представени чрез основни сблъсъци, очертали се помежду им - в ефира се очертават глави на империи, водачи на победоносни армии и на такива, които търпят поражение. Всяка от главите започва с развитието на радиото в съответната страна. В една или друга степен са разгледани другите средства, чрез които отделните страни влияят върху съзнанието ни, но без да са толкова ефикасни. На български език израства характерният за времето конфликт между тоталитаризма и демокрацията, както и съответните им ценностни системи и начин на живот. На вълните на различните чужди станции се разкрива образният им свят, като се започне от митологизираните образи на световните водачи и се продължи с други, свързани с тях. Във финалната глава авторът представя 22 юни 1941 г. в европейската радиопропаганда на български език - последния ден от разглеждания период, деня, в който всеки от водачите е принуден да вземе своето окончателно решение и да го изрази ясно и недвусмислено.

Политиката и идеологията не са безлични. Те не биха могли да се доближат до обикновения човек, ако нямат такъв могъщ таран, като петимата световни водачи.

 

1Уинстън Чърчил е определен за най-великия британец за всички времена в национално представително проучване - с 447,423 гласа сред повече от 1,5 млн. гласували (Churchill voted the Greatest Briton, BBC News, 24.11.2002). В класацията по инициатива на Всеруската държавна теле-радиокомпания, Фонда за обществено мнение и Института за отечествена история на РАН е започнат интерактивен медия-проект „Имя России". На трето място след Александър Невски и Пьотър Столипин е посочен Сталин. Новости, 29.12.2008, Накануне.ru. В листата с десетте най-велики американци на 10-о място е класиран Франклин Рузвелт (Ronald Reagan is the „Greatest American", Discovery channel, 05.06.2005).
2Стенографи от Народното събрание приемат предаванията на български език от всички чужди известни и неизвестни станции, стенографират ги и ги дешифрират в бюлетини, които се предават на Българската радиослужба.
3Панайотов, Ф. Двубой в ефира. С., 1980; Панайотов, Ф. Печатът. - „България 20 век". С., 1999; Панайотов, Ф. (Съставител и редактор) Би Би Си и България. Научна конференция. С., 2000.
4Димитров, В. Организация и управление на радиото. С., 1980; Димитров, В. Програмиране в радиото. С, 1986; Димитров, В. Българите и радиото. С, 1988; Димитров, В. История на радиото в България (края на 19 век до 1944 г.), 2 тома. С., 1994; Димитров, В. Сн. Попова, Новото радио. С., 1995.
5Димитров, X. Ключови образи в европейската пропаганда на български език (1 септември 1939 г. - 22 юни 1941 г.) - Втората световна война и Балканите. Сборник доклади и научни съобщения, изнесени на международна научна конференция в София, 20-21 юни 2001 г. С., 2002; Милков, X. Лъвът и еднорогът срещу свастиката на български език (28 октомври 1940 г. - 22 юни 1941 г.) - сп. „Военноисторически сборник", 1/1999; Милков, X. Радио - информатор и пропагандатор, друг и враг Bulgarian Historical Review, 1-2/2005; Милков, Х. „Случаят" Хес в европейската радиопропаганда на български език - май 1941 г.  сп. „Минало" , 3/1998; Милков, Х. Турската пропаганда на вълните на Радио Анкара (28 октомври 1940 г. - 22 юни 1941 г.) - сп. „Минало", 3/2004; Милков, Х. „La guerre impévue" dans les mass-media (l'attaque de l'Italie contre la Grèce le 28 octobre 1940) - Bulgarian Historical Review, 3-4/2002; Milkov, H. Le 22 juin 1941 dans la radio-propagande europééne en langue bulgare - Bulgarian Historical Review, 3-4/2003; Милков, Х. Чърчил срещу Хитлер на български език (28 октомври 1940 г. - 22 юни 1941 г.) - сп. „Исторически преглед", 5-6/2001.
6Милков, Х. Двубоят за сърцето на французина. Митовете Петен и Дьо Гол. 17 юни 1940 г. - 11 ноември 1942 г. С., 1998. Милков, Х. Митове в синьо и червено. 10 ноември 1989 г. - 10 юни 1990 г. С., 1999.

 


 

Глава първа

 

1.1

Илия Бешков. Сезонът на стриженето

По препоръка на г-н Бадев мнозина са пристъпили

към остригване на радиоапаратите от ненужните радиовълни

 

РАДИОТО - ГЛАСЪТ, КОЙТО ПРЕБРОДИ ГРАНИЦИТЕ

 

Всеки от изучаваните водачи е рожба на съвременната пропаганда. Никой не се е „самоизградил". Един политик може колкото си иска да стои сам пред огледалото си у дома. От това той няма да стане по-известен, освен на самия себе си. Ако публикува статия със своя подпис в печата, неговата популярност няма да се промени фатално. Но застане ли пред микрофоните на медия, която може да бъде чута от милиони, каквито са американските, съветските и германските мащаби, тогава промените могат да бъдат драстични. Водачът от световен калибър трябва да знае как да говори, какви думи да подбира и какво звучене да им придаде - не можеш по един и същ начин да обявиш победа и да признаеш поражение, да зовеш и да възпираш.

В термините „пропаганда", „мит", „митология", „образ", „месия" се влага различен смисъл, те са неделима част от човешката история и съзнание още от древността. За пръв път през 1662 г. Католическата църква създава специална институция, която е натоварена с пропагандата - „Congregatio de propaganda fide" („Конгрегация за пропаганда на вярата").

Трудно е да се разбере ролята и значението на съвременната пропаганда, както и въздействието ѝ върху обществото, ако се разгледа извън контекста на Голямата война. Именно от тогава датира първата съвременна правителствена пропагандна операция. Американският президент Удроу Уилсън е избран през 1916 г. с предизборната платформа „Мир без победа". По това време населението е изключително пацифистки настроено и не вижда никакви причини за въвличането на САЩ в Европейската война. Правителството на Уилсън обаче е за влизането в нея. С внушаването на тази идея президентът натоварва журналиста Джордж Крийл, поставяйки го начело на комисията за публична информация, носеща неговото име, „която само за шест месеца успява да превърне едно миролюбиво население в истерична, призоваваща към война тълпа, копнееща да разруши всичко германско, да разкъса немците на парчета и да спаси света". За успеха на кампанията не са жалени средства. Ето какво съобщава самият Джорж Крийл: „Тридесет отделни брошури бяха отпечатани на няколко езика. 75 милиона копия циркулираха из Америка и много милиони - зад граница."7 Обединени са обществени клубове, хорове, религиозни институции. Използвани са доброволните услуги на 75 000 говорители, действащи в 5200 общини и изказали се общо 755 190 пъти. Подготвени от доброволци са 1438 рисунки за изработване на плакати, стъклени картички и подобни материали. Издаван е всекидневен вестник със стохиляден тираж. Официалната новинарска служба има на разположение всички възможни средства за пропаганда и съобщение - телеграф, телефон, радио. За чуждестранната преса са построени специална поща и фотографска служба. Според Крийл „службата струваше на данъкоплатците $4 912 553 и бяха спечелени $2 825 670, за да се поемат разходите".8

По мнението на германския генерал Ерих фон Лудендорф, директорът на английския департамент за пропаганда лорд Нортклиф е прав, като твърди, че „една реч на английски държавен деец донася на Англия 20 000 фунта; 50 000 фунта, ако немците я препечатат и 100 000, ако не ѝ отговорят".9 Влиянието на неговата пропаганда върху противника през Първата световна война е толкова голямо, че са изпратени кораби да бомбардират къщата му, за да го убият. На бившата резиденция на лорда още е запазена дупка от снаряд в знак на почит към съпругата на неговия градинар, убита при нападението. В главата „Военната пропаганда" в „Моята борба" Адолф Хитлер подробно разглежда причините за провала на германската и съответно за победата на английската и американската пропаганда. Може да се каже, че той добре е схванал принципа, че най-добре можеш да се поучиш от своя противник, от този, когото мразиш.

Едва ли е необходимо подробно да се разглеждат произходът и развитието на понятието „пропаганда". В настоящия труд ще бъдат приведени някои определения, рожба на изследвания период, които дават представа за нейното съдържание. И до днес те остават валидни. Главният коментатор на Би Би Си за Германия през Втората световна война и професор в Университета в Абърдийн Линдли Фрейзър я дефинира по следния начин: „Пропагандата може да се определи като дейност или изкуство за повлияване на другите, така че да проявят поведение, което без това въздействие те не биха възприели."10 Това определение е формулирано най-общо, но оказването на влияние отвън стои на челно място.

Според справедливо наричания баща на съвременната пропаганда - доктора по литература Йозеф Гьобелс, „функцията ѝ е не да обръща, по-скоро тя е да привлича последователи и да ги държи в една линия [...], задачата е да се маскира всяка област от човешката дейност, така че заобикалящата среда за личността да се променя [...], да се опростят мислите [...], да ги превърне в примитивни образци и да представя комплексните процеси на политическия и икономическия живот в прости термини, да ги подаде на улицата и да ги забие в мозъка на малкия човек".11 И още: „Същността на пропагандата е в простотата, силата и концентрацията."12 Не би могло по-точно и по-ясно да се каже. Нейни отличителни характеристики са системността, организираността, въздействието върху значителни маси от хора. С нарастващата роля на СМИ придобива все по-голям размах и сила на внушение.

Както правилно обръща внимание Валтер Лакьор, „Мусолини, Хитлер и Гьобелс, разбира се, не са първите, които са използвали пропагандата; основните трудове по този въпрос (и по масова психология) са написани в предишния век. Хитлер отбелязва в „Майн Кампф", че много е научил от британската пропаганда през Първата световна война и от социалдемократите, които противно на буржоазните партии използват агитацията в масов мащаб в политическата си дейност. Но нацизмът и фашизмът, както и съветският и китайският комунизъм използват пропагандата в безкрайно по-голям мащаб от когато и да било преди, а и това става възможно благодарение на техническото развитие на средствата за масови комуникации през двадесети век".13 Наистина за мита могат да се срещнат най-разнообразни определения. Думата има гръцки произход и означава буквално „предание" и едновременно „народно предание за произхода на света, за чудновати явления, за богове и легендарни герои" и „легенда, сказание, предание за историческо събитие или природно явление", докато в преносен смисъл се употребява със значението „измислица, приказка, басня". Според Аристотел те са лъжливи разкази, които ни разкриват истината. Митовете са също така отражение на правилата, ценностите и надеждите на едно общество. Те представляват един вид идеология.14 Хранителната среда на мита е незнанието. Хранителната среда на мита е вярата. Трудно е да се разделиш с вярата си, защото това означава да се разделиш с част от себе си. А престанеш ли да вярваш в нещо, започваш да го мразиш. И започваш да търсиш друг „спасителен пояс".

Според един от световнопризнатите изследователи в областта на митологиите Мирча Елиаде „митът разказва една свещена история; той съобщава за събитие, станало в първичното Време [...]. С други думи, митът разказва как благодарение на делата на Свръхестествените Същества някоя реалност е възникнала, било това цялата реалност, Космосът или само един фрагмент от реалността [...]. Следователно митът винаги описва някакво „сътворение"; той разказва как дадено нещо е било създадено, почнало е да съществува. Митът разказва само за това, което се е случило наистина (курсив на автора), и за това, което се е проявило напълно. Действащите лица в митовете са Свръхестествени Същества. Те са известни преди всичко с това, което са извършили в трансцедентните времена на „първоначалната". От това следва, че митовете показват творческата им дейност и разкриват сакралността им (или просто „свръхестествеността") на техните дела".15

Това определение би могло да се приложи, естествено, съобразявайки го към съвременната действителност, към всеки от изследваните петима герои. Още повече че те имат шанса да използват такова мощно оръжие, каквото е радиото, благодарение на което се превръщат в Свръхестествени Същества, в Свръхчовеци. Именно то оповестява техните „чудеса", техните „дела" в най-голям мащаб, толкова голям, с такава едновременност на въздействието, с такава динамика и тъй ударно, че е трудно поносимо за обществото, непосилно за възприемане.

Според проф. Орлин Загоров, „като форма на светоглед митът е начин на възприемане, преживяване и осмисляне на света в неговата същност, функционираща по образ и подобие на самия човек. Светът (космосът) е жива същност, единен и жив организъм, а човекът (микрокосмос) е една малка, органична част от него. Чрез мита човекът пренася върху Вселената част от присъщите на самия него качества и преживявания и я възприема като свръхчовек, като одушевена същност. В мита духът и материята са тъждествени и не са разчленени. Те функционират като едно цяло и се подчиняват на един и същ универсален закон. В мита фантазия и реалност, привидност и същност, случайност и необходимост се сливат".16

Според друго определение, митът е „система, моделираща в умовете на индивидите от дадена група заобикалящия ги свят и отделните му части. Той се основава на вече съществуващи традиции и представи в общественото съзнание. Последното се характеризира със силна степен на инертност, вследствие на което поднесената във формата на мит информация лесно се внедрява в структурата на общественото съзнание. За да бъде внедрен в масовото съзнание, той може да бъде поднесен чрез механизмите на стереотипа, който също е техника за внушаване на информация и представи".17 Тук лесно може да се очертае връзката между пропаганда и мит. Информацията, пречупена през каналите на СМИ, вече не е информация в „чист вид", не е това, което „в действителност" се е случило, тъй като тя е изкривена, филтрирана под въздействието на многобройни фактори от различен произход - от идеологически и политически, до чисто професионалните, като концепцията на дадената програма, ограниченото времетраене на дадена емисия. И така се „шмугваме" в пропагандата и оттам - в мита. Светът трудно може да бъде окован в килията на нашите стереотипи, защото е съществувал дълго преди нас и ще съществува дълго след нас. За съжаление винаги го забравяме, протягаме се към тях като към спасителен пояс, хващаме се за тях като удавник за сламка и оставаме много разочаровани, като сламката се оказва примка.

Всеки политик ли е мит? На този въпрос трябва да отговорим, когато се занимаваме с водачи. Това, че един политик е станал лице на предизборна кампания, това, че името му често или не толкова често се споменава в ефир, съвсем не го прави мит. Доказва го особено днешният политически живот, когато се препъваме от безличия с претенции, а от плакатите ни гледат непознати лица, чиято съдба за изборния резултат е напълно предрешена. Колкото и да ни отправят самоуверени послания, отговарящи на всички клишета, очевидно е, че за тях ще пуснат гласовете си единствено хора от тесния роднински и приятелски кръг. За да бъдеш мит, за да се създаде „предание" за теб, и то в днешната динамична съвременност, когато всяко чудо дори не е за три дни, трябва да имаш някаква реална опора, както и добре структурирана пропаганда. Това е една от общите черти и на петимата изучавани герои. Наред с това всеки от тях лично участва в изграждането на собствения си образ. Иначе можем да използваме определението „мит" само в смисъла му на „лъжа".

Всеки мит има своя конкретен образ, благодарение на който той може да оживее пред своята „публика". Според Шарл Шарбонер митологията е група от логично свързани образи.18

Думата месия (meshia) означава на еврейски „помазаник", т.е. помазан от Светия Дух, и в превод на гръцки език се пише „христос". В древността помазаници са наричали царете, пророците и първосвещениците, тъй като при посвещаването им в длъжност те били помазвани с осветен елей - символ на благодатта на Светия Дух, която те получавали, за да извършат успешно възложеното им служение. С думата „Месия" (като собствено име) пророците винаги наричали Божия Помазаник, Спасителя на света. Месия, Христос и Спасител са имена на Едно и Също Лице - втората Божия ипостас (гр. - лице), Бог Син, и затова са взаимнозаменяеми.19

В днешни времена както по-видните, така и не толкова изтъкнатите водачи, да не говорим за „редовите" политици, също имат претенции да бъдат пророци. Защо някои герои са приемани за месии? Хората имат вече изградени представи кое как „трябва" да изглежда. Те разсъждават по следната логика: някой не може да не е такъв, например престъпник, защото престъпниците имат такива лица, ходят така облечени и имат такава походка. Бъдещият герой е принуден да се сблъска с гора от стереотипи, за да кажат за него: „Да, той е герой, защото героите изглеждат именно така", т.е. да говори и да прави това, което се очаква от него. Другата му възможност е да се пребори със съществуващите представи, като постепенно ги отхвърли и заклейми и накара тези срещу него да се отрекат от досегашните си опори. Доколко „новите лица" са наистина „нови"? Какво е равновесието между старото и новото в един митологичен образ? Какви са изследваните герои и защо са се превърнали в герои - като носители на старото или като носители на новото?

* * *

През 30-те години на ХХ век радиото е едно от най-влиятелните средства за масова информация, а в навечерието на Втората световна война категорично се налага като най-мощното. След създаването му светът става друг - той е свят без граници. Само с негова помощ обикновеният човек може да разбере колко голяма е Голямата депресия, че Втората световна война наистина е световна. Но един е светът на радиоточката, който е това, което ти се позволи да разбереш, съвсем друг - на апарата, по чиято скала отиваш от един до друг край на страната си, от един до друг край на света само с едно завъртане на копчето.

Радиото дава тласък за коренни промени в характера, съзнанието и начина на мислене на обществото, във властта и в механизмите на управление. То може да издига на пиедестала и да събаря от него, да изографисва икони, но за да бъдат запаметени, трябва да има талантливи майстори и преди всичко - „достолепни" модели.

Утвърждаването на радиото като най-влиятелната пропагандна сила никак не е случайно. То позволява за извънредно кратко време милиони хора да се превърнат в напрегнато слушащ колектив. Преодолява времето и пространството и обединява безчислена аудитория, принадлежаща към различни социални групи и националности. Способно е да прескочи една от най-високите за другите медии стени за онова време - неграмотността. В окупирани страни или в тоталитарни и авторитарни режими понякога радиото е единственият чужд източник на информация, който може да проникне до по-големи маси от населението.

Благодарение на техническите му особености то въздейства както върху различни общности, така и върху отделната личност, в резултат на което формира колективното и индивидуалното мнение. Едновременното „поразяване на мишените" има огромно значение за политическото и културното му влияние. Никоя друга форма на пропаганда не е постигала такава „документалност" и „автентичност", колкото и „подредени" да са те. Особено ярки примери за шоков ефект върху публиката са преките репортажи от времето на Гражданската война в Испания на американския коментатор Ханс фон Калтенборн, който предава от фронтовата линия с микрофон в ръка, скрит зад копа сено, или на пионера на този жанр, ръководителя на студиото на Си Би Ес в Лондон Едуард Мъроу, излъчващ през 1940 г. от британската столица сред ехтящите бомбени експлозии и изстрелите на противовъздушната отбрана. И двамата допринасят за рязкото увеличаване на доверието към радиото и за нарастването на броя на слушателите, както и за каузата Америка да бъде включена във войната.

Залповете от думи политат преди залповете от снаряди. Приемникът може да застига с куршуми, които още не са изстреляни. Той може да поразява и тогава, когато от истинските куршуми е останала само илюзия. Радиото има неподозирани по своята сила и дълбочина ефекти върху човека. Когато на 30 октомври 1938 г. по Си Би Ес („Колумбия") се излъчва пиесата на Хърбърт Уелс „Войната на световете", разказваща в репортажна форма за мнимо нашествие на марсианците в САЩ, възниква масова паника. Американският астроном и астрофизик Доналд Мензел, един от най-големите експерти по криптоанализа, познат на обществото като заклет противник на НЛО, коментира така тази история: „... Хиляди и хиляди паникьосани хора се готвеха за незабавна евакуация или горещо се молеха на Всевишния за спасение. Някои въобще смятаха, че страната е нападната от германци, японци или даже руски комунисти. Стотици викаха роднини и приятели да им кажат последно „сбогом". Много просто бягаха като ужилени по улиците, сеейки паника и тревога, докато накрая не разбраха за какво всъщност става дума. В полицията непрекъснато звъняха, призовавайки за помощ: „Ние вече чуваме стрелбата! Нужен ми е противогаз! - крещеше в слушалката някой изплашен до умопомрачение жител на Бруклин. - Направете нещо - та аз акуратно си плащам данъците..."20

От страх хората често губят здрав разум. От покрива на едно ню-йоркско здание един вече „вижда" с бинокъл експлозиите на бойното поле. Друг отчетливо „чува" свиренето на прелитащите над града снаряди на марсианските оръдия. Много „слушат" оръдейната стрелба и даже тържествуващия рев на победителите. А има такива, които „усещат" миризмата на газа, дима и барутния нагар.

Официалната история твърди, че младият американски режисьор, писател, актьор и продуцент Орсън Уелс, осъществил споменатата радиодраматизация, и неговите сътрудници изобщо не са очаквали такъв ефект и не са дооценили своите таланти. Изключително интересни са резултатите на собствените разследвания на полицията и федералните служби, засягащи броя на хората, обхванати от паниката. Той достига до петцифрени числа. Но най-професионално от всички подхожда групата на професор Кантрил от Принстънския университет, чиято оценка изобщо не се вмества в представите - около 1,2 милиона души. „Повторете си още веднъж наум един милион и двеста хиляди. Именно толкова са американците, които [...] буквално - имайки уши, не са чували. Но и тези цифри не са най-загадъчното в тази история... Защото примерно една трета част от общото количество на поддалите се на паниката [...] лично засвидетелстват факта на десанта на марсианците, на бойните действия и т.н. Почти една трета - неколкостотин хиляди виждащи и чуващи (не по радиото, а със собствените си очи и уши) как протича „нахлуването" на марсианците и съобщаващи за това „където трябва" - т.е. в най-близкия полицейски участък, правителствено учреждение, даже болница. Стотици хиляди независими наблюдатели, виждащи и чуващи нещо, което не се случва..."21

Нито печатът и литературата, нито афишите, плакатите и позивите, без което и да било от тези средства и днес да е загубило значението си, нямат и не могат да имат такова мощно въздействие, каквото има радиото. Нито едно от тях не е така живо при предаване на човешкото послание или при създаване на специфична атмосфера или среда. Неслучайно бе наблегнато върху ужаса на американците, предизвикан от излъчването на радиопиесата „Войната на световете" през 1938 година - нещо непостижимо за което и да било от тях. Създаването на достъпни за купувачите приемници, които могат да бъдат произвеждани серийно, улеснява масовото им разпространение не само в страната, но и зад граница.

Това са все сериозни причини радиопропагандата и конкретно нейната роля за извайването на образите на водачите да бъде изучавана - както нейната теория, така и нейната история.

* * *

Наричат Балканите „барутен погреб" на Европа. В действителност Версайската система, претендираща да гарантира мир, е превърнала Стария континент в един огромен „барутен погреб". Часовниковият механизъм на европейската бомба отброява само двадесет години до следващата световна война и голяма част от поколението, което през Първата е било свикано под знамената като новобранци, през Втората е призовано като запасняци.

Къде е нашето място във въртопа на зараждащия се световен конфликт? България, макар и малка страна, има своето далеч немаловажно място на европейската карта поради централното си геостратегическо положение. „Балканите са кръстопът на световни пътища. Те са голямата врата за Егейско, Мраморно, Адриатическо и Черно море. Това е една зона на топломорска цивилизация, в която от най-стари времена се кръстосва Изтокът със Запада, Европа с Азия, Африка с Европа. Тук се намират двете морски теснини (Дарданелите и Босфора), които свързват моретата и големите световни пътища. При това положение европейският Югоизток, Балканите с моретата, които мият техните брегове или са в непосредствена близост до тях, са били винаги обект на особено внимание и на претенции от страна на великите световни империи. Тук са заложени вековни интереси на големите държави. Вечният блян на Русия за топло море се е сблъсквал с английската политика за сигурност в ключовите позиции, които охраняват нейните колониални подстъпи за Изтока, за Суец, за Африка, за Индия и т.н. В по-ново време германският „Drang nach Osten" се преплете в сложния възел, за да търси тук стопански пространства и политическо влияние."22

Линията на българското правителство след Първата световна война прилича на опасен слалом между Великите сили и пояс от враждебно настроени балкански държави. Външната ни политика се гради върху позицията на неангажираност, манифестирана многократно през 30-те години на ХХ век и особено в навечерието на Мюнхен. „По време на итало-абисинската война през 1936 г. България подписва договора за икономически санкции срещу Италия. Българското правителство не се присъедини към Антикоминтерновския пакт. То отказва да признае фашисткия режим на генерал Франко в Испания. В Обществото на народите българската дипломация не последва екстремистките инициативи на хитлеристка Германия, а продължаваше да сътрудничи с Великите сили и да подкрепя всички актове, насочени против агресията".23

Външната ни политика не остава изолирана от Мюнхенския сговор. Цар Борис III взема непосредствено участие в подготовката на съвещанието на четиримата. В разгара на германско-чешката криза в началото на септември 1938 г. като гост на английския крал Джордж VI царят има две продължителни срещи с Чембърлейн. Британският министър-председател вече е получил от Франция съгласие за съвместни постъпки пред Чехословакия, за да я принудят да сведе глава пред Хитлер. Чембърлейн моли цар Борис да убеди германския диктатор да не действа едностранно по Судетския въпрос, а да го разисква заедно с двете страни-победителки от Голямата война. Иначе Англия не би могла да възпре Франция да не обмисли общи мерки със Съветския съюз.

От Лондон през Швейцария Борис III се озовава при Хитлер, пред когото щял да бъде „само доверен куриер", както сам се изразява. След разговора с него царят изпраща обратно в Лондон своя секретар Ханджиев, който отнесъл лично писмо до Чембърлейн със следното заключение: „Судетската област трябва да се пожертва, за да се спаси чехословашката държава и мирът в Европа." В отговор получава благодарствено писмо.24

Ето как българският цар коментира окупацията на Чехословакия: „След шест месеца - на 15 март (1939 г. - б. а.) - Хитлер вдигна във въздуха цялата постройка, изградена със спогодбите в Мюнхен". Според него германският фюрер, като „злонравна крава [...] ритна менчето с млякото".25 „Той без повод и без нужда скъса едно споразумение, което ние всички считахме, че осигурява мира за десетки години. Несигурността отново завладява Европа и специално Изтока, към който се е насочил."26

Още на другия ден след Мюнхен група видни политически лица - Никола Мушанов, Александър Цанков, председателят на Св. Синод Неофит, ректорът на Университета проф. Станишев, председателят на ПЕН-клуба проф. Б. Филов и Атанас Буров поздравяват телеграфически четиримата за „свръхчовешките усилия, положени от тях, да спасят света от една нова катастрофа.27

Правителството ни и преди всичко линията му на неутралитет в последните години преди избухването на войната, решението дали ще се допуснат чужди войски, укрепването на съюза със съседна Турция - всичко това прави България прицелна точка на засилващи се внушения в полза на една или друга сила. Различни интереси по своите канали и пътища се пресичат на наша територия. Правителството се старае да пази неутралитет спрямо противоречията и съперничествата на Великите сили. Най-важният документ за външната ни политика е Директива № 19 на кабинета на Георги Кьосеиванов (третият: 14 ноември 1938 г. - 24 октомври 1939 г. - б. а.) до българските легации в чужбина от 19 април 1939 г. Тук отново е изразено категоричното становище срещу участието в Балканския пакт от 9 февруари 1934 г., а във връзка с английския проект за балкански отбранителен блок са формулирани териториалните искания: Южна Добруджа, излаз на Бяло море според тракийската граница от 1913 г. и евентуално Западните покрайнини. От този списък отсъства Македония, което се дължи на характера на българо-югославските отношения от онова време. Потвърждава се волята за самостоятелна политика без обвързване. Подчертава се обаче, че България не е в състояние да се нареди на страната на демократичните срещу авторитарните държави, и във връзка с това се напомнят икономическите ѝ отношения с Германия. Заключението може да бъде само едно: политическите интереси и икономическите връзки на България предопределят мястото ѝ в ревизионистическия лагер; но тя не изпитва желание доброволно и преждевременно да се тика в стълкновенията между Великите сили, а предпочита да поддържа изчаквателно поведение, доколкото това е възможно.28

През 30-те години на ХХ век, особено в навечерието на Втората световна война и след избухването ѝ, българското правителство е изправено пред тежкия избор на политическа линия, удовлетворяваща националните интереси и стремежи за възвръщане на ограбеното от Ньойския диктат. Това е време на оформяне на световните коалиции, които ще решават съдбата на човечеството в най-кървавия сблъсък в неговата история. България трябва да вземе решение към коя от тях да се присъедини. Изправено пред неизбежността на войната, правителството възприема следната позиция: независимо от симпатиите и очакванията към един или друг блок „България не е в състояние да се съпротивлява срещу никоя велика сила и в никакъв случай не бива да допуска да става театър на военни действия; ето защо, провеждайки политика на неутралитет, доколкото това е по възможностите ѝ, тя трябва да е готова да пусне доброволно на територията си войската на коя да е велика държава, която първа стигне границата и поиска да премине през нея."29

Нашата страна разполага с отлични дипломати, които започват да съобщават в София своите наблюдения за посоката на развитие на събитията към промяна в отношенията между Германия и Съветския съюз. В края на декември 1938 г. министър-председателят Георги Кьосеиванов кани изпълняващия длъжността шеф на френската легация в столицата и го предупреждава, че предстои поредната подялба на Полша между Германия и Русия. На 23 август 1939 г. е подписан Пактът Рибентроп-Молотов, чрез който се оформят сферите на влияние на двете страни. Съгласно секретния протокол, приложен към него: „1. В случай на териториално-политическото преустройство на областите, влизащи в състава на Прибалтийските държави (Финландия, Естония, Латвия, Литва), северната граница на Литва едновременно се явява граница на сферите на интересите на Германия и СССР. При това интересите на Литва по отношение на Вилненската област се признават от двете страни; 2. В случай на териториално-политическо преустройство областите, влизащи в състава на полската държава, границата на сферите на интересите на Германия и СССР приблизително ще преминава по линията на реките Нарев, Висла и Сан; 3. Въпросът, дали е желателно и във взаимен интерес запазването на независимата полска държава и какви ще бъдат границите на тази държава, може да бъде окончателно изяснен само в течение на по-нататъшното политическо развитие; 4. Относно Югоизточна Европа от съветска страна се подчертава интересът на СССР към Бесарабия. От германска страна се заявява за нейната пълна политическа незаинтересованост в тези области."30

Съгласно Пакта за ненападение след германската агресия на 1 септември 1939 г. над Полша седемнадесет дни по-късно съветските войски окупират „своя" дял. На 28 септември с.г. договорът за „дружба и граници" прокарва браздата между двете страни примерно по „линията Кързън", гарантирайки ликвидацията на полската държава.

На 15 септември 1939 г. София официално обявява, че не възнамерява да се ангажира във войната, и също изчаква. „Но не за да подпомогне някой от воюващите в подходящия момент. Оглеждането на създадената ситуация се обуславяше преди всичко от желанието, без да се хвърля в пожара [...], да разреши териториалните си проблеми. Разчиташе се, разбира се, на хитлеристката „мълниеносна война". Българските управляващи мечтаеха за скорошна развръзка и мирна конференция, на която да бъдат заличени неправдите от Ньой."31

След една година, на 4 април 1940 г., на съвещание, в което участват министър-председателят Б. Филов, министърът на външните работи и вероизповеданията Ив. Попов и неговият главен секретар Д. Шишманов и пълномощните министри в Берлин и Лондон П. Драганов и Н. Момчилов, се прави едногодишна равносметка. „Заключението на Попов обобщаваше позициите, към които трябваше да се придържа в близко бъдеще българската външна политика. Изхождаше се от опасността да се разшири войната, което щеше да застраши България; неприятна щеше да бъде и неизвестността около намеренията на воюващите и неутралните велики сили. Именно това налагаше „повелително България занапред да следва политика на мир и строг неутралитет и да заявява, че ще брани своята независимост от всяко посегателство. Не се изоставяше обаче задачата да се търси и осигури „подкрепата" на онези държави, които „биха имали интерес" да защитят българските искания. Външният министър ги градира. На първо място бе поставено връщането на Южна Добруджа. Предполагаше се, че то може да бъде осъществено и преди края на войната. За излаза на Бяло море се препоръчваше да се апелира само след като се види резултатът от добруджанската акция. Попов разчиташе твърде много на проявяващите се противоречия..."32 След половинмесечни преговори в Крайова на 7 септември 1940 г. е подписан българо-румънският договор за предаването на Южна Добруджа на България, който урежда окончателно Добруджанския въпрос и териториалните граници на държавата ни.

* * *

Страната ни е притисната от бързата промяна на обстановката и възможността за избор става все по-малка. Според мемоарите на Константин Муравиев „Богдан Филов доверил на свои близки, че и сам цар Борис се съмнявал в успеха на една война от страна на Германия".33 „От германофилските кръгове, които се намират в тесни връзки с двореца, става известно, че при събеседване преди няколко дни цар Борис оставил впечатление на доста унил човек. На въпроса защо не се обяви открито за привърженик на Оста, той възразил: „Не се качвам във влак, който няма спирачки."34 Въпреки доводите за неподготвеността на страната ни за влизане във война, за по-голямата изгода за Германия да има един формално неутрален съюзник, но симпатизиращ партньор, и нежеланието на населението ни за намеса в конфликта, въпреки временното отлагане, за особен оптимизъм няма основание. Съдбоносният въпрос трябва да бъде решен. България ще трябва да се качи на „влака, който няма спирачки", при това, както е известно, без да ѝ се предостави избор при подписването на Тристранния пакт. Германските войски стъпват на наша територия един час преди него. След като правителството на Третия райх заявява, че задачата на частите му е „ограничена по време и има за цел спокойствието на Балканите" и уверява страната ни, че не поставя никакви искания към нея, „които биха били в разрез с нейната миролюбива политика и с нейните договорни задължения по отношение на съседите", нацистите влизат на 1 март 1941 г. на наша територия.35 Съгласно постигнатите споразумения и след толкова много перипетии около тяхното приложение, продължили два месеца, Богдан Филов заминава за Виена с личния самолет на Хитлер и при тържествена церемония, на която присъстват близо 200 души, слага подписа си под пакта. Веднага след това външните министри на Оста Рибентроп и Чано му дават съгласието си Беломорска Тракия от устието на р. Струма до устието на р. Марица да бъде присъединена към България. Това е основна дата в разглеждания период, бележеща коренна промяна в политическата и пропагандната линия към България.

* * *

Ако в годините след Първата световна война, когато това техническо „чудо" се разпространява с бързината на епидемия по света, в България след Деветоюнския преврат от 1923 година официално са забранени използването на радиопредаванията за граждански цели, вносът на радиоапарати и слушането на чуждестранни станции. В. Димитров определя много сполучливо тези мерки като синдрома „страх от радио".36 Въпреки това слушането на радио започва през 1923-1924 г. В Централния държавен архив (ЦДА) е запазено писмо до министър-председателя и министър на вътрешните работи и народното здраве Андрей Ляпчев от група софийски граждани с протокол, устав и други документи за основаване на Български радиоклуб. Веселин Димитров сочи, че на 5 юни 1926 г. в столицата се свиква организационна сбирка на първите ентусиасти, които възнамеряват да основат „Български радиоклуб с централа в София и с клонове в цялото царство по подобие на чуждестранните клубове".37

На 30 март 1927 г. министърът на железниците, пощите, телефоните и телеграфите (ЖПТТ) Кимон Георгиев подготвя за внасяне в Народното събрание законопроект със следните мотиви: „През последните години радиотехниката направи големи крачки в пътя на своето развитие. По радиото днес се предават вече не само телеграми, но се водят и телефонни разговори, предават се рисунки, фотографии, стенограми и др. Най-широко приложение радиотехниката доби обаче в тъй наречената радиоразпръсквателна служба. Тая служба само в продължение на няколко години стана културна необходимост за днешните общества, защото тя допълва пресата и подпомага проникването на културата във всички страни и защото се явява като образователен фактор в развитието на душевния живот на народите. Радиоразпръсквателната служба, чрез широкото предаване на популярни беседи, учебни курсове, речи на политически мъже, сведения от стопански и финансов характер и пр., е жив извор на наука, възпитание и забава. От друга страна, експлоатацията на тая служба е свързана със сравнително неголеми разходи и ще носи значителни приходи на държавното съкровище."38 Съхранен е Доклад и протоколите до главния директор на ПТТ от Комисията за изработване на правилника по приложение на първия Закон за радиото в България от 13 април 1927 г. Според чл. 1 „под радио се разбира радиотелеграфът, радиотелефонът и радиоразпръскване (радиодифузия) - говорима реч, музика и борсови сведения". Въз основа на него се разрешава инсталирането на радиоприемници срещу държавна такса. От особено значение е вторият член, според който радиото е монопол на държавата - тя строи и експлоатира всички станции. Чл. чл. 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9 засягат ползването на радиоприемници, за таксите, които се плащат за разрешително да се притежава приемник. Например чл. 7 предвижда тъмничен затвор до една година и глоба до пет хиляди лева за онзи, който слуша радио без позволително. А чл. 8 предвижда за далеч по-сериозно нарушение прибавянето към радиоприемника на уреди и смущаване чрез това на излъчващите радиостанции само глоба от пет хиляди лева, отнемане на приемника и отнемане правото за абонат за срок от една година.

Подета е и широка акция за построяване на български предавател. През последната седмица на ноември 1929 г. в ефир за първи път прозвучават думите: „Ало, ало, тук е Радио София!"

В началото на 1930 г. „Родно радио" започва редовни предавания, които след три години стават всекидневни и траят по няколко часа. Неговите части се изработват в първата българска радиоработилница на братя Вълкови, основателно носеща името „Първо българско радиоателие „Електрон" (основана е през 1925 г.). Тогава за пръв път се чува сигналът: „Говори Радио София". След Деветнадесетомайския преврат новосъздадената Дирекция на Обществената обнова изцяло поема работата по създаването на радиопрограмата.39 На 25 януари 1935 г. излиза специална наредба-закон, с която правителството напълно монополизира радиото. Ето нейния текст:

„Указ № 25:

НИЕ БОРИС III с Божия милост и народната воля ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ.

На основание чл. 47. от Конституцията, моля да утвърдите, чрез подписване на приложения тук указ VI, постановление на Министерския съвет, взето от заседанието му от 17 януари 1935 година [...], с което се одобрява наредбата-закон за Радиото."

Година по-късно се появяват още две станции - Старозагорската и Варненската, които не само препредават емисиите на Радио София, но имат и свои самостоятелни програми.

Много важен етап в развитието на българското радио и разширяването на слушателската ни аудитория, отразяващ в по-широк план сблъсъка на различни европейски сили за надмощие над нашата страна, е построяването на предавателя край Вакарел.

В ЦДА са съхранени архиви под общото заглавие „Договор и други оригинални материали за предавателя край Вакарел за периода 1935-1943". Според чл. 2 на общите поемни условия на договора се предвижда: „А) Доставка и монтаж на една комплектна радиоразпръсквателна станция с 50 кВт мощност на носещата вълна в антената и алтернативна такава със 100 кВт телефонна мощност на носещата вълна в антената, заедно с антенната ѝ уредба в околността на София; Б) Доставка и монтаж на една вътрешна комплектна модерна студиоуредба в София; В) Доставка, полагане и монтаж на специални кабели, които ще свържат радиоразпръсквателната станция със студиото и студиото с отделните външни микрофонни постове, гарантиращи безупречно предаване на радиопрограмите." Външни микрофонни постове ще бъдат поставени в Народната опера, Народното събрание, БИАД, Военния клуб и храм-паметника „Св. Александър Невски". Съгласно чл. 38 Главната дирекция на Министерството на съобщенията желае да има:

„1. Едно голямо студио за концерт на голям симфоничен оркестър (80-100 души);

2. Едно малко студио за камерна музика;

3. Едно студио за речи, сказки и др."40

Отправени са пет оферти: на германската фирма „Телефункен", на унгарската „Стандарт", от СССР (след възстановяването на дипломатическите взаимоотношения между двете страни - б. а., Х.М.), на „Сосиете франсез радиоелектрик" (един от първите и най-стари претенденти за българския радиопазар) Маркони". Последните две обаче се оттеглят, защото не са съгласни с общите поемни условия, според които изплащането трябва да се извърши в български левове, а не както искат те, да стане в твърда валута.

Показателно за големия интерес към радиото от страна на държавата и обществото е ангажираността при сключването на договора за изграждането на предавателя на Министерството на ЖПТТ, Министерството на съобщенията, Министерството на външните работи и вероизповеданията, Министерството на народното стопанство, Министерството на финансите, Българската народна банка, Търговско-индустриалните камари. Техни представители сформират специална междуведомствена комисия. Тя разглежда подробно плюсовете и минусите на всяка от офертите както от техническа страна, така и доколко те са съгласувани с международната икономическа и финансова конюнктура. В ТТДА е запазен обемист документален материал, който дава възможност да се проследи задълбочеността на тези проучвания.

Ярък пример, илюстриращ включването на най-авторитетни институции в държавата в осъществяването на проекта за предавателя край Вакарел, е едно „твърде бързо и строго поверително" писмо с дата 13 март 1935 г. от управителя на БНБ Марко Рясков до министъра на съобщенията Никола Захариев, в което се известява, че от Министерството на външните работи и вероизповеданията са получени две писма. В тях „се излагат постъпките на унгарския пълномощен министър в София за предоставяне търга за доставка върху фирмата „Стандарт" и на Германското министерство на пропагандата чрез нашата Царска легация в Берлин за възлагане му на „Телефункен". Банката сезира междуведомствената комисия, „като взе предвид, че германското правителство настоява доставката да се възложи на фирмата „Телефункен" при конкурентни цени и че ако тази доставка се възложи на въпросната фирма, то ще направи улеснения при вноса на български яйца в Германия". Според управителя на БНБ „от интерес за народното стопанство при тия условия е да се възложи доставката на „Телефункен". Друго важно съображение в полза на германското искане е, че банката ни разполага със значителни количества авоари в райхсмарки при Райхсбанк и че, следователно, тази поръчка не ще срещне трудности, а напротив, ще бъде улеснена. Управителят изтъква, че изплащането на радиопредавателя в германска валута ще бъде благоприятен начин за намаляването на тези авоари. По-нататък той продължава: „... Търговията ни с Унгария е твърде незначителна [...], по народностопански съображения с тази доставка ще получим облаги при увеличаване на контингента ни за внос на яйца в Германия, желателно е [тя] да се възложи на Германия, толкова повече, че германците са готови да предложат най-ниски цени от конкурентите".41

В друго свое писмо до министъра на съобщенията Никола Захариев от 21 март с.г. управителят на БНБ изтъква мнението на нейния Управителен съвет, че „ако доставката бъде дадена на фирмата „Телефункен" и платена по германски клиринг, ще бъде даден по-малоценен еквивалент, тъй като Германия купува всякакви български произведения, включително и малоценни (плодове, зеленчуци и др.), докато при едно евентуално отдаване доставката на фирмата „Стандарт" последната ще бъде заплатена с валута, произходяща от износ на тютюни 1933 г., т.е. един от най-ценните ни износни артикули".42 Началната цена е 30 млн. лв., руснаците предлагат най-изгодната оферта43, но германците заплашват, че ако не спечелят, ще пресекат вноса на български яйца в страната си. Така е предпочетена тяхната оферта. Един служител в Министерството на финансите през 1935 г. обаче си поискал за подарък от фирмата изпълнител и радиоприемник, защото по това време в България нямало откъде да се купи. От „Телефункен" му изпратили „Филипс" от нулевата серия.

От особен интерес за осветляването на дейността на един от ръководителите на тази германска фирма, главен конкурент на българския радиопазар, представлява донесение № 45 от агент К-12 от 1937 г. до началника на Разузнавателната секция към Генералния щаб на войската. В него се съдържа сведение относно директора на отдела „Слаби токове" във фирмата „Сименс", която заедно с „Халске" образува „Телефункен": „[Паул Лудвиг] Ланкау [живущ в „Юнион Палас" - един от елитните хотели в столицата, б. а.] получава фиксирана заплата 2000 марки (над 60 000 лв.). Извън заплатата той имал представителни няколко хиляди лева месечно и процент от сделките и търговете. Според думите на чиновник от същата фирма, месечно приходът на Ланкау не е бил по-долу от 80-90 хиляди лева.

Ланкау живее охолно и е много щедър към женския пол... Известен е като гуляйджия, шегаджия и компаньон. Постоянно се движи с автомобили от пиацата, тъй като бил авансирал на няколко шофьори по няколко хиляди лева като заем."44

Освен че получава договора за предавателя във „Вакарел", „Телефункен" внася и монтира през 1936 г. високата 80 метра вретеновидна антена на Радио Варна, апаратурата на предавателя край Шумен, доставя радиозасечни уредби. Според рекламите ѝ в пресата, германската фирма направо се идентифицира с радиото и впрочем, ако се има предвид масовото разпространение на приемниците и на техниката нейно производство, има всички основания за това: „Който слуша радио, знае повече" (в. „Днес", 10 септември 1943 г.).

Неслучайно бе разгледан толкова подробно договорът за строителство на предавателя на средни вълни край Вакарел. От една страна, след като той е построен, радиоаудиторията ни се разширява изключително много и заедно със старозагорската и варненската станция се покрива около една трета от територията ни. От друга - българската програма започва да звучи чисто далеч извън нашите граници. Със започване на излъчванията от Вакарел в Европа ясно да се чуват емисиите на Радио София.45 Голямата значимост и необходимост от развитието на радиото е осъзната от водещите министерства и ведомства.

От 1 април 1941 г. започва да функционира Главна дирекция на националната пропаганда (ДНП)46, създадена по проект на един от най-изтъкнатите български преводачи и журналисти Панайот Константинов Чинков и един от създателите на нашето радио и журналистика. Той от 27 ноември 1940 г. е политически коментатор в Радио София в продължение на 424 дена. Становищата му отразяват официалната българска позиция и реакцията на правителството спрямо чуждите пропаганди. За 1941 година по отношение на радиослужбата ДНП „ще даде всичкото си съдействие за следното: да се подпомогне нейното развиване по посока на съвременните изисквания и модерните технически средства и възможности; да сътрудничат в студиото хонорувани от ДНП лектори и общественици; да се улеснят усилията на радиото за вмъкване в програмата на повече материали от нравствен и общовъзпитателен характер; да се внесат повече национално-борчески елементи във връзка с преживяваните събития и пр."47 Специално внимание се отделя на младежта, за да бъде приобщена към режима.

В рекламния справочник за София от 1937 г. са представени редица фирми, които внасят най-разнообразни марки европейски и американски радиоапарати. В страната се получават „Радио електрик", „Клингзор електра", „Ултрамар" и „Пресиоза Електра" чрез магазина на „Радио електрик". Доставят се „Зенит" и „Радионе" чрез магазина „Океана на плочите „Зенит" на Александър Калчев. Холандските радиоапарати „Филипс" се внасят чрез Българското акционерно дружество, генерален представител на „Филипс - Айндховен". Намира пазар и „Пилот радио", чийто генерален представител у нас е Крум Чавдаров. Американските RCA (Рейдио корпорейшън оф Америка - б.а.) VICTOR, главен представител на които са Юрдан Ив. Бояджиев и синове, „Лис" и т.н. са сред многото марки, които могат да се видят на рекламните фотографии.48

В седмичния вестник за радиокултура „Радио-свят" от 6 декември 1940 г. е публикувана статия, която представя Германската радио-телевизионна изложба, организирана в столицата. Тя е посетена от около 50 000 души и дава приход от 190 282 лева, предназначени за Зимната помощ. „Изложбата бе разделена на два отдела - телевизионен и радиоотдел. Особен интерес представляваше за българската публика първият отдел, който показа за първи път в България модерното чудо на телевизията. Всяка вечер тълпата пред зданието на БИАД отбелязваше интереса на публиката към демонстрациите на непосредствени телевизионни снимания и предавания на образите, телевизионния телефон и телевизирани филми. Радиоотделът беше представен от 40 германски фирми на радиоапарати и части, между които бяха 20 имена на най-познатите в България радиоапарати: АЕГ, Телефункен, Саба, Ингелен и др. Освен самата изложба, идеята за радио-телевизия бе популяризирана сред учащата се младеж чрез 15 сказки върху телевизията и радиотехниката на г-н Г. Генов, ръководител на изложбата. Същевременно се състояха 3 телевизионни концерта в залата на БИАД, които бяха предадени чрез 6 различни апарата. Два концерта чрез Радио София бяха организирани от радиофирми изложителки."49

Тази изложба насочва към няколко извода. Без съмнение в областта на радиото водеща на наша територия е Германия. По онова време никоя друга страна не присъства с толкова много фирми на българския пазар. Ако се приеме за достоверен посоченият брой посетители, то една голяма част от столичното население, както и пребиваващите по това време в София, са се постарали да не пропуснат да се докоснат до невижданата до този момент техника - телевизията. Наред с това личи и важността на радиото - то отдавна не е просто атракция, а част от живота на българина. Но той идва да види и чуе най-новите модели. Съвсем не е случайно и времето, през което се провежда - изложбата е закрита на 1 декември 1940 г. Само месеци по-рано - на 15 май 1940 г. Радио Донау започва да излъчва на български език. Политическият момент е повече от показателен: през октомври и ноември с.г. към цар Борис са отправени две предложения да се присъедини към „семейството" на Тристранния пакт. Радиото е водещото средство за пропаганда през онова време.

Наред с вноса на чуждите в нашата страна се развива собствено производство приемници и предаватели.50 Още в годината на излизане на Закона за радиото - 1927 г. - Светозар Пренеров от Бургас получава първото разрешително за строеж на предприятие и за търговия с радиоприемници „ТУЛАН" (съкращение, което означава „Трудът и Усърдието Лансират Активен Прогрес"). Същата година училият във Франция инженер основава в родния си град първата българска фабрика за радиоапарати, две години преди „Филипс". Наред с това там се произвеждат и радиопредаватели. През 1939 г. България получава лиценз на култовия немски „Блаупункт", който следващата година излиза на нашия пазар с марката „Тулан". Радиоапаратите с тази марка са мерели мегдан с най-популярните европейски марки (в съответния клас) и дори са печелили конкурс за държавна поръчка в „борба" с „Филипс", „Блаупункт", „Телефункен", „Минерва" и пр. европейски фирми. Производството убедително просъществува до 1944 година, когато фабриката била национализирана от новата политическа власт в България.

В годините преди Втората световна война са произвеждани редица български апарати - „Адмиралъ", „Клинзор", „ИРА" („Индустрия за радиоапарати" ), „Ал[ександър] Ма[нов]", „БР[атя]АЛТ[имирски]" (Русе)51, „Вести" (сглобяван с американски части - б.а.) и много други.52 Наред с тях се правят и по-непретенциозни приемници, правени в малки серии, като апаратите „Силвания" (по името на американските лампи). Те са били по-евтини от произведените в чужбина и популярни сред хората с по-ниски доходи. Всъщност, почти във всяко ателие за ремонт на радиоапарати са се произвеждали такива приемници, обикновено по предварителна поръчка.

Изключително важен фактор, определящ стремежа на хората да търсят повече и по-нова информация, е равнището на образованието и общата култура, които от своя страна зависят от грамотността им. На извънредната сесия на Народното събрание от 1938 г. се отчита, че „грамотните българи през 1920 г. са били 44,5 на сто, а в 1938 г. те са вече 68,4 на сто, а при мъжете този процент стига 68,4 на сто. Което означава, че не могат да четат и пишат само най-възрастните хора, расли в Турско, и децата в предучилищна възраст. Броят на училищата е достигнал 8033, срещу 5974 през учебната 1919/1920, и в тях се обучават 1 076 000 ученици."53 Съответно, може да се търси пряка връзка между нарасналото образование и бързото развитие на радиото у нас, защото то осигурява пряк достъп както до най-различни знания, така и до творби на изкуството и културата - неслучайно делът на музиката в предаванията превишава този на говора, дава възможност за допир с различни светове, с близки и далечни страни, а слушателят става своеобразен участник в събитията. В навечерието и по време на такива преломни за човечеството изпитания, като Втората световна война, търсенето на радиоапарати бързо нараства.

Въз основа на данните за броя на приемниците може да се отбележи тенденция към рязко увеличение през нейния период. През 1939 г. те са 86 00054, през 1940 г. - 90 025, 1941 г. - 100 367, 1942 г. - 147 368 и през 1943 г. - 174 465. Може да се приеме, че апаратите през 1944 г. са били не по-малко от 200 000.55 Трябва да се има предвид, че това са само регистрираните. Заедно с това има значително радиолюбителско движение из цялата страна. Издават се списания, като първото списание „Радиолюбител" датира от 1927 г. - годината на приемане на Закона за радиото. Сред тях е и „Ново Радио София", в което се публикуват писма на читатели. Непрекъснато се разменят схеми на приемници.

Може да се заключи, че у нас са налице многобройни предпоставки за успешна чужда радиопропаганда, като най-важната от тях са собствените апарати. Положена е и традицията на колективното слушане, която укрепва все повече след началото на войната. В доклад от 26 септември 1939 г. на околийския управител на Ботевград Ст. Иванов до областния директор на София в раздела за настроенията на населението и въздействието на пропагандите пише, че след началото на войната между Германия и Полша „военните действия се следят от народа с много голям интерес. Тиражът на вестниците се удвои. Около радиоапаратите на обществените заведения всяка вечер се събират големи групи да слушат предаването на „Родно радио" за военните действия по всички бойни театри".56 Важно е да се отбележи, че през изследвания период апаратите не се запечатват от властта - това става едва през 1943 г.

Груповото слушане на радио е от особена важност, то се превръща в социална потребност. В България няма радиоточки. Престижно е в кръчмите и в кафенетата да звучи приемник. Неслучайно още на 13 декември 1927 г. старозагорският вестник „Дума" съобщава на читателите си, че в кафене „Бузлуджа" в града, където 9 години по-късно е открита първата българска регионална радиостанция, ще бъде монтиран радиоапарат. Явно това е изключително важно събитие, за да се обяви предварително. В края на 1928 г. там вече са регистрирани шест. Други места, в които радио се слуша масово, са спортните игрища. Например на второто в гр. Пазарджик през 1934 г. е монтиран апарат.

Тясна е връзката между читалището и радиото. Особено важна е тя на село. Много често за този стожер на българщината се закупуват първите апарати. Само година след Закона за радиото в читалище „Христо Ботев" в с. Неофит Рилски, Варненско, вече звучи „Телефункен". Вечер в библиотеката се събират много хора. Година след това в Меричлери, Хасковско, читалищното настоятелство закупува първия в селото апарат и го поставя в построения в училищния двор салон. По два часа дневно хората слушат предаванията. През 1938 г. в читалище „Цветан П. Петров - Велко" в с. Крушуна, Ловечко, е доставен и първият радиоапарат. Във вестник „Народен глас" от 2 февруари 1940 г. е поместена статията „Едно село за пример", в която се отбелязва: „Читалището брояло 64 членове. Има освен тая кокетна сграда за 170,000 лв. и духов оркестър за 38,000 лв., и радиоапарат за 14,000 лв."57 Трудно е да се изброят всички читалища с приемник през разглеждания период. Много често първият в читалището е първият в селото, и то не от каква да е марка, а от най-новата. От своя страна това води до увеличаване на техните членове.

Една от най-важните форми, характерни за разпространението на радиото през изследвания период, е семейното слушане. Особено важен е началният етап. Тогава фирмите с цел привличане на клиенти предлагат за неколкомесечно безплатно изпробване своите апарати. Именно така действа „Телефункен". Божидар Михайлов пише в своите спомени, че това е позволило на негов съсед да слуша музика безплатно шест месеца, като е сменял няколко приемника от тази фирма. В собственото му семейство лъскавият „Филипс" се е възприемал като истинско чудо.58

През първата година на новата световна война вече 86 000 българи имат приемници. Непосилна е задачата да се изчисли точният брой на тези, които всекидневно застават до тях в кафенета, кръчми и читалища, напълно невъзможно е да се добие представа за получилите новините „през ръка". „Техническото чудо" отдавна не е чудо, а необходимост, особено в свят, изтъкан от конфликти, в свят, чиято съдба ще се решава в нова Голяма война. Благодарение на радиото обикновеният човек има „в краката си" широки простори. В разказа на Никола Вапцаров „Една кооперация, за която нищо не сте чули досега" описваният работник в една касапница, след като получава двумесечната си заработка от 5000 лева, си купува приемник. „Сега вечер все на него кисна. Въртя от единия край на скалата до другия. Слушам някой приказва отдалече, от Алжир, не разбирам нищо от приказката му, но като че ли виждам и него, и къщите, и палмите, и всичко. Хубава работа!"59

Търговецът Георги Янчев открива в центъра на Харманли, на ул. „Царица Йоана" № 1, техническия си дюкян „ЕДИСОНЪ". Освен модерните шевни машини „в мераклийски подредения си магазин той предлага още радиоапаратите „Филипс", „Менде" и „Блаупункт". Продава ги успешно, дори когато през Втората световна скалите им са застопорени със специален закон и печат от червен восък на една само станцийка - Радио София. С радиата на Янчев и с подшушнат от него чалъм за настройката драгите радиослушатели от Харманли, ако искат, могат да чуят и Би Би Си, за което всъщност и си купуват говорещите кутии по онова време".60 Неслучайно върви толкова успешно търговията на Янчев. Дори в един малък град като Харманли хората изпитват глад за знания, свързват ги с прогреса и в името на получаването на нова, различна от официалната информация, са готови да рискуват да се изложат на тежко наказание.

Не ще и съмнение, заплахата е била твърде сериозна. Колкото по-голям става интересът към радиото, колкото повече нараства неговото влияние в България, толкова по-сериозни стават ограничителните мерки, предприемани от властите с цел да бъде гарантирано налагането на официалното становище. В изпълнение на заповед № 11-838 на министъра на вътрешните работи и народното здраве от 8 февруари 1938 г., засягаща „всички радиоприемници по села и градове, поставени на публични места, като читалища, кръчми, кафенета и други", столичният полицейски комендант Св. Георгиев изпраща „лично-строго-поверителна" телеграма до началниците на полицейски участъци и конната стража, като от всички съдържатели на такива заведения „се вземат декларации, че ще спазват нарежданията под страх от лична тяхна отговорност".61 Такива документи подписват притежатели на кръчми, питиепродавници, кафенета, сладкарници, млекарници. Под ударите на забраната попада и Рачо Георгиев Кацарски, собственик на софийската кръчма с едва ли случайно избраното име „Радиото", който на 19 февруари с.г. удостоверява, че е предупреден от органите на Столичния полицейски участък след 23 часа да не приема по „радиото каквито и да е новини и сказки, въобще никакъв говор, а само музика".62

Главният секретар на МВРНЗ д-р Ангелов изпраща наредба № 4191 от 17 март 1941 г. до околийските управители и полицейските коменданти в Царството с копие до областните директори и директора на полицията, според която трябва да се вземат „мерки да не се улавя и слуша чуждата радиопропаганда на български език в публични и общодостъпни заведения". Изпълнението ѝ се възлага на началниците на полицията, конната стража, моторизираната стража, като в часовете на предаванията се изпращат полицаи, които да следят за него.63 Към документите в архива на МВР е приложен „списък на заведенията в района на VIII столичен полицейски участък, които имат радиоапарати, съдържателите на които се предупреждават да не улавят чужди станции, когато пропагандират на български език". В него са включени 41 заведения - 36 кръчми, 2 кафенета, 2 сладкарници и 1 млекарница. Неизпълнилите настоящата ще се наказват съгласно чл. 475 от Наказателния закон.

Само за инсталиране на радиоприемник за домашно ползване се изисква специално позволително, издавано от Главна дирекция на железниците, пощите, телеграфите и телефоните към МЖПТ.64

Тези, които разпространяват или дори само слушат „вражеска" пропаганда, рискуват да попаднат под ударите на зловещия Закон за защита на държавата. Всичко това обаче не спира българина все по-нашироко да се снабдява с приемници, за да утоли жаждата си към новото, различното. Властта все повече и повече схваща нарастващото влияние на европейската радиопропаганда на български език и се стреми да пресече нейното въздействие.

На 1 септември 1941 г. е издадено Окръжно № 1572 от министъра на вътрешните работи и народното здраве Петър Габровски до околийските управители, градските и селските кметове в Царството. В него отначало надълго и нашироко се разкриват успехите на вътрешната и външната политика, и вследствие на тях - „доброто положение на нашата страна, което се констатира от всички. Не само обективните наблюдатели и граждани, но даже и противниците на този режим на управление днес изрично заявяват, че постигнатите резултати са много добри. Всички чужденци (приятели или неприятели) се възхищават от реда и спокойствието, които царят в нашата страна, сочат за пример продоволствието и малката скъпотия и смятат България като един оазис в Европа".65 След като на подчинените се изяснява „истината" и каква „в действителност" е обстановката в България, им се разкрива същността на окръжното, а именно, че „това положение не може да не се зловиди на враговете на България", които полагат всички усилия, за да го съсипят. Целта им е да разслабят българския национален дух, за да подронят нашия народ, за да го разединят и да намалят по този начин неговата съпротивителна сила. „Те искат да нанесат удара и на държава, и народ и да ги направят плячка за свои интереси и свои цели".66 Според министъра „най-доброто средство и най-ярката проява на този стремеж са предаванията на Радио Лондон, Радио Москва и на две-три черни, създадени специално за целта станции, едните от които са еврейски в Палестина, а други - в Съветска Русия. Предаванията на тия станции съдържат само лъжи, неистини, подстрекателства и заблуди, облечени в една хубава, увлекателна форма, и предизвикват един особен интерес. За да подсилят тази си дейност, тези станции са ангажирали и всички отвергнати от българския народ и държава лица, като даже са стигнали до съдействието на Коста Тодоров. Нещо повече, без да се спират пред нищо, за да създадат смут, напоследък пак същите врагове на България искат в страната да се развие саботажна дейност с повреждане жп линии, мостове, съобщения, складове и др. подобни, като даже предписват и начини, по които трябва да се действа".67 В този пасаж наред със задължителните изрази, че предаванията им са пълна лъжа, се съдържа и една висока оценка за противниковите радиостанции на български език и за тяхната значимост. Едва ли само „хубавата, увлекателна форма" е предизвикала особения интерес, като се има предвид, от една страна, че тя се е шлифовала постепенно, а от друга - възможността за избор и критичния поглед на слушателите. Едва ли използваните „отвергнати" от всички хора, са съвсем без авторитет. Засилването на забранителните разпоредби, наложени още от 1938 година, достига до налагане на смъртно наказание съгласно ЗЗД от 12 септември 1941 г. Влиянието на „гласовете от ефира" е подчертано в нарежданията на министъра: „Навсякъде, където е възможно и няма да даде отрицателните резултати на забранения плод, да се забрани слушането на Радио Москва, на Радио Лондон и черните еврейски предавателни станции, като забраната се мотивира с неверните и лъжливи сведения, които тия станции дават, и с това, че сведенията на Българското радио са точни и верни и че досега никога не са били опровергавани. В това отношение трябва да се действа много внимателно и много тактично да не би възбраната да събуди по-голям интерес към тия станции и да подтикне към по-голямо желание за слушане".68 Налага се неизбежният въпрос: защо, след като всичко е толкова цветущо у нас, след като сме постигнали националните си идеали, превърнали сме се в „оазис в Европа" на фона на всеобщата катастрофа, са необходими толкова жестоки наказателни мерки? С какво едни „очевидно" неверни и тенденциозни твърдения биха ни навредили, след като действителните резултати са налице? „Очевидността" на розовото положение се подрива от докладите на същите хора, до които е адресирано окръжното, особено когато става дума за икономическото положение на страната или за вероятност от намесата ни във войната.

Особен интерес представлява и продължението на текста на окръжното, в което се заявява, че „там, където съществува възможност населението да се убеди, че сведенията на тия станции са неверни и тенденциозни, слушането да не се забранява... В случай, че се прави апел за бойкотирането на тези станции, да се употребят всички усилия за разпространението и следването на този апел. Ако местните условия позволяват, да се организира такъв апел и такава пропаганда, чрез местните първенци, учители, свещеници, авторитетни селяни и граждани и др."69 Не може да се отрече задълбочеността на подобно разсъждение, осъзнаването, че колкото по-категорична е една забрана, толкова по-силен ще бъде обратният ефект. Но явно самото министерство залага най-вече на „твърдите" мерки, а и Радио Лондон и Радио Москва имат вече твърде силно влияние върху съзнанието на българина, за да може властта да се противопостави с убеждение.

Много интересна информация за състоянието на духовете в това отношение дава поверителен доклад № 162 от 4 ноември 1942 г. на американския генерален консул в Истанбул Самюел Хонакър до държавния секретар на САЩ Кордел Хъл през 1942 г.: „Когато става дума за България, не бива да си я представяме като малка селска държавица, населена с неграмотни, невежи, водени за носа от шепа шовинисти, които пък от своя страна са в ръцете на германците. Действителното положение е съвсем различно. Българският народ, дори и селяните и работниците, е всъщност добре осведомен. Основни източници на информация за него са вестниците, личните домашни радиоприемници, обществените радиоапарати, които огласят всяко кафене, кръчма и въобще местата, където българите, особено мъжете, така обичат да се събират и раздумват. Всички българи охотно и много четат вестници. Даже овчарите в най-отдалечените планински краища срещат преминаващите пътници с молба, ако носят със себе си вестници, да им ги оставят. Радиоапаратите са вече толкова разпространени, че почти всеки си има свой или поне има възможност да слуша нечий. Българите безумно обичат да коментират прочетеното във вестниците, да вземат страна, да спорят. По този начин тяхната осведоменост расте."70

От този документ личи голямата потребност на българина да бъде неделима част от света. С изострянето на въпроса за външнопо-литическата ни ориентация, когато страната е изправена пред необходимостта от окончателен избор в световния конфликт, и с развитието на действията по фронтовете, гладът за нови сведения става все по-голям и усилването на влиянието на една или друга пропаганда е свързано с отговора, който съответното правителство дава на българските национални интереси. И точно радиото е в състояние да го утоли, защото в ефира „големи" и „малки" няма.

По отношение на радиото големият български политик и дипломат Стойчо Мошанов с възхищение възкликва в своите мемоари: „Благодарение на това изобретение на човешкия гений народите по време на Втората световна война имаха възможност, въпреки най-строгата цензура, всестранно да се информират за положението на фронтовете и дипломатическите ходове на правителството."71

В това отношение интересни сведения дава горецитираният доклад: „Днес всички вестници, радиопредавания и други средства за масово осведомяване са под строг правителствен контрол. Той се упражнява основно и непосредствено от цензурата. Този български контрол се дублира от цензурата на германците. Така цялата информация, която се публикува в България и от българските власти, всъщност представлява само официалните становища на България и на Оста. През 1941 г. бе направен опит да се попречи на хората да слушат чужди радиостанции, т.е. от държави, непринадлежащи към Оста, но той така и не сполучи. Почти всички, които имат радиоприемници, слушат радиопредаванията от страни извън Оста или направо на съответния чужд език, или пък специалните предавания, излъчвани на български език от чужди радиостанции, като Би Би Си или Радио Москва. Броят на онези, които разбират френски, английски или немски достатъчно добре, за да могат да слушат радио, е доста голям, но навярно още повече са ония, които слушат предаванията на български език. Би Би Си има емисия на български език всяка вечер в 21 часа. Слушат я хиляди хора. Мнозина не са съгласни с някои от нещата, които се казват в тия предавания, но въпреки това продължават да слушат. Радио Москва има по няколко предавания дневно на български. А българите могат без особени трудности да разбират и излъчванията на руски език. Те са почти непрекъснати."72

Може да се каже, че задачата за контрол над общественото мнение, която българските власти са си поставили, е твърде трудна, да не кажем, предварително обречена на провал. Много е сложно да се управляват хора, които са повече от грамотни, търсят алтернативна информация и знаят езика, на който тя им се предоставя. Наред с това те имат и средства за комуникация, с помощта на които да я придобият. В цитирания текст се очертават и радиопропагандите, които упражняват най-силно влияние у нас през разглеждания период.

Приятел на американския консул в Истанбул, студент в Софийския университет, му разказал, че „бил организирал през лятото на 1941 г. система за разпространяване от уста на уста на новините, получавани от Радио Москва и Радио Лондон. Той подбирал най-важните съобщения и факти и ги предавал на неколцина отбрани хора, а те ги препредавали на други. Така била организирана система за разпространяване на новините между 1000 души, които иначе нямали възможност да получават информация от предаванията на чуждите радиостанции. Всичко това било съвсем нелегално и участващите поемали голям риск. Чрез такива разнообразни средства средният българин става добре осведомен".73

Една от радиопропагандите със силно влияние у нас е турската. „Местните полицейски органи в Казанлък не един път съобщават на своите ръководства, че турското читалище в града, в което се помещава и кафене с радиоапарат, се е превърнало в сборище по време на определени емисии на Радио Анкара и те оживено се коментирали от слушателите. Сведенията за масово слушане на анкарските емисии идват от Дирекцията на полицията от градовете Шумен, Пловдив, Разград и др. Един случай е особено интересен. В немалко градове и села много тюркоезични граждани слушат речта на турския президент (Исмет Инюню - б.а.), което едва ли би било възможно без предварителна подготовка. Онова, което полицията незабавно констатира, е, че след подобни събития се забелязват видими промени в поведението на голяма част от тези хора. Радиото се превръща във възможност за директен контакт с политическия живот в Турция и турското разузнаване добре го използва."74

В Дирекцията на полицията редовно се наблюдава разпространението на пропагандата на български език от чужди страни. В доклад за месец февруари 1941 г. на отделение „Б", отдел „Държавна сигурност", се проследява въздействието на Радио Анкара върху българските турци, свързано със събитията от началото на годината: „... Чувстваше се, макар и слабо, повишено самочувствие сред турското население в страната. Това се дължеше на ръководителите на турската пропаганда, които смятат, че крайният резултат от войната между Германия и Англия ще бъде в полза на последната - тяхна съюзница. Констатирано беше, че турците масово се събираха в кафенетата, в които имаше радиоапарати, и с нетърпение и голям интерес очакваха предаванията на Анкарската информационна служба. Слушайки редовно предаванията от Турция и научавайки с най-големи подробности всичко, което става там, техният дух и самочувствие се повишаваха. На места те явно манифестираха своята народностна принадлежност, а в известни случаи проявяваха неподчинение към българската власт, което обстоятелство създаваше негодувание и дразнеше местното българско население [...] Съществуващите вражди в миналото между кемалисти и антикемалисти [старотурци] са почти на изчезване. Констатирано е противници от двата лагера да се събират масово в джамиите, където по-спокойно могат да коментират върху събитията."75

В навечерието и в първите години на Втората световна война в България са създадени многобройни предпоставки за успешна чужда радиопропаганда. Преди всичко у нас вече е създадена и се разширява аудиторията. В тези исторически обстоятелства, когато правителството ни трябва да избере на чия страна да застане, все повече и повече са слушателите, които тревожно застават до приемниците. На нашия пазар има изобилие както на апарати от елитни световни марки, така и на българско производство. Така хора с различни доходи могат да се снабдят с приемници. Радио се слуша навсякъде - в семейния кръг, в читалищата, кафетата, кръчмите, сладкарниците, бакалници, на спортни игрища. Така то достига и до тези, които не го притежават. В смутните времена винаги високо се е ценяла информацията от източник, различен от официалната позиция. Непрекъснато увеличаващата се роля на радиото в световен мащаб и много по-голямата му сила, в сравнение с другите средства за масова информация, обясняват защо именно радиопропагандата е избрана от редица европейски страни като най-мощно средство за въздействие.

 2.2

Илия Бешков.

- С парите си да те купя, данък да ти плащам, а ти пак да ме лъжеш!

 

7Creel, G. How We Advertised America (1920), New York&London, 1920, p. 3-9.
8Ibid.
9Звонарев, К. К. Германская агитация и пропаганда в Первой мировой войне. - Германская агентурная разведка до и во время войни 1914-1918 гг. Киев, 2005 г., psyfactor.org.
10Фреде, Е.-А. Политическа пропаганда. - Психотехника на убеждаващото въздействие. С., 1992, с. 115.
11Цит. по: Маринов, Р. Пълблик рилейшънс. Технология и практика. С., 1995, с. 19.
12Cit. par: Hombourger. R. Gœbbels, chef de publicité de III-ème Reich. Paris, 1939, р. 8.
13Laqueur, W. Fascism. Past, Present and Future, Oxford, 1996, p. 57.
14Вж. и Le Maxidico. Maxidictionnaire. Paris, 1997; Dictionnaire Encyclopédique, Larrousse, Paris, 2000.
15Елиаде, М. Мит и реалност. С., 2001, с. 11.
16Загоров, О. Философията като култура на духа. С., 2002, с. 10.
17Попова, В. Техники за психологическо манипулиране. - Асоциация „Аргументи". Гражданско общество&Критическо мислене, argumenti.org.
18Лекция в СУ„Св. Климент Охридски" на тема: „Общ пазар на европейската памет".
19Указател на месианските пророчества в Стария завет, pravoslavieto.com.
20Бирюк, Ал. Совершенно секретно. Книга Четвертая. Великая тайна уфологии или НЛО - секретний удар, macbion.narod.ru; Социокультурний контекст „Войни миров", institute.nnov.ru.
21Гаков, Вл. НЛО: порт приписки Земля. - сп. Наука и религия, 7/1986 г., awesta. narod.ru.
22Генчев, Н. Външната политика на България, (1938-1941), С., 1998, Bash Bugarash.
23Пак там.
24Мошанов, Ст. Моята мисия в Кайро. С., 1991, с. 13-15.
25Цит. по: Мошанов, Ст. Цит. съч., с. 16.
26Пак там, с. 17.
27Цит. по: Генчев, Н. Цит. съч.
28Предговор на Илчо Димитров към „Дневникът на Богдан Филов" (С., 1990), с. 71.
29Пак там, с. 78.
30Цит. по: Документи внешней политики, 1939 г, ч. 2, М., 1992
31Тошкова, В. България в Балканската политика на САЩ 1939/1944. С., 1985, с. 46.
32Пак там, с. 62. 1986 г., awesta.narod.
33Муравиев, К. Събития и хора. - сп. „Септември", брой 7/1990, с. 36.
34Тошкова, В., Н. Котев, Н. Стоименов, Р. Николов, Ст. Нойков (съставители). БЪЛГАРИЯ. Своенравният съюзник на Третия райх С., 1992, с. 14. Из поверително донесение на Службата за сигурност до германското Министерство на външните работи за колебанията на цар Борис относно присъединяването на България към Оста, 16. 11. 1940.
35Пак там, с. 33. Много бърза секретна телеграма № 221 на германския пълномощен министър в София Херберт фон Рихтхофен до министъра на външните работи Йоахим фон Рибентроп, с която се дава съгласие за навлизането в България на германски войски. 24. 02.1941.
36Димитров, В. История на радиото в България. Книга първа. С., 1994, с. 86.
37Пак там, с. 89.
38Цит. по: Димитров, В. Цит. съч., с. 98.
39Дирекцията на Обществената обнова е създадена на 14 юни 1934 г. с наредба-закон. Задачите ѝ са формулирани по следния начин: а) да насочи духовния живот на страната към единение и обновяване в служба на нацията и на държавата; б) да работи за издигане престижа на нацията, като следи духовния живот в чужбина и осведомява външния свят за състоянието, развитието и нуждите на българската материална и духовна култура; в) да съдейства за организиране на гражданството в идейноединна общонародна групировка. Намира се на пряко подчинение на министър-председателя и се ръководи от главен директор. Според нашия изтъкнат журналист и преводач П. К. Чинков, „това учреждение имаше почти военен характер и военна дисциплина, а шефът му Петър Попзлатев беше окачил на вратата на кабинета си в сградата на Народното събрание една табела, на която пишеше мегаломански: „За никой посетител нямам повече от две минути време." Ето коментара на Чинков по този повод: „Това беше маниерът, по който обществените обновители искаха да приобщят народа към себе си." (Сега ще чуете нашия коментатор, С., 2001, с. 266). Към Дирекцията действа Постоянен съвет, в който влизат ръководителите на отделите ѝ. По места има на разположение щатни областни и околийски дейци и доброволни сътрудници във всяко селище. Тя има щаб от неколкостотин „деятели" - млади хора, можещи да говорят добре публично, които обикалят страната, за да устройват събрания. Дирекцията разгръща огромна дейност за разработване и пропагандиране на идеите на деветнадесетомайското правителство за преустройство на страната по нов модел. Осъществява контрол върху печата, театрите, кината и събранията. Организира мащабна лекционна пропаганда. Изпълнява важни правителствени поръчения по организиране на населението по професии, изграждането на единна младежка организация и създаването на солидна политическа опора на правителството и др. Закрита е с наредба-закон от 28 юни 1935 г. („Българските държавни институции 1879-1986“, С., 1987, с. 80-81; Чуканов, К. Българската национална пропаганда и нейната институционализация през 40-те години. - сп. „Анамнеза". 2006, кн. 3).
40ЦДА, ф. 178 к., оп. 3, а. е. 111 и а. е. 112. По въпроса за перипетиите около построяването на предавателя във Вакарел. Вж. по-подробно: Димитров, В. Цит. съч. Книга втора, с. 22-40.
41Пак там, а. е. 112, л. 227.
42Пак там, л. 226.
43Съветският посланик в София Ф. Ф. Разколников пред репортер на в. „Заря" на 1 март 1935 г. казва: Както знаете, нашата радиоиндустрия взима живо участие в търга за радиостанцията в София. Ние не искаме пари, а обмяна на компенсацията, бихме могли да купим от вас розово масло, тютюни, кожи" (Димитров, В. Цит. съч. с. 24).
44АМВР, ф. 18, оп. 1, ОБ-19785, л. 139.
45История на Радио България, predavatel.com. На 16 февруари 1936 г., неделя, цялата национална утринна програма на Радио София, която се излъчва за страната, се предава и на къси вълни и се чува в цяла Европа, в Северна Африка, САЩ и Канада. Списание „Ново Радио София" публикува извадки от писма с ласкави отзиви на слушатели, които случайно са чули пробното излъчване. През април 1936 година в неделя се излъчва на къси вълни цялата национална програма на Радио София, в понеделник, сряда и събота само по обяд, вторник и четвъртък - на обяд и вечер. На 19 септември с.г. главният директор на Министерството на железниците, пощите, телеграфите и телефоните дава парично възнаграждение на авторите на късовълновия предавател, който прави известна България в чужбина.
Инж. Николай Ковачев отбелязва, че в началото на излъчванията на държавния предавател на Радио Варна през 1936 г. постъпва сведение от слушатели в Австралия, че периодично програмата му се е приемала там (Тончева, В. Разкази на живо. Книга за Радио Варна. Първа част. Традицията задължава. Варна. LiterNet. 2004
46Чуканов, К. Пак там.
47Бурликова, Ива, Ц. Билярски (съставители). Цит. съч., с. 274.
48Несторов, Юр. Ан. Антонов. Рекламен справочник. С., 1937.
49Германската радио-телевизионна изложба. - в. „Радио-свят" (163), 6 декември 1940 г.
50Димитров, В. Цит. съч., с. 86-91. Списъци на разрешените за продажба у нас български и чужди радиоапарати.
53Създадено през 1936 г. от родения в с. Алтимир, Врачанско, Сава Алтимирски, приятел на Светозар Пренеров.
52Най-известните български работилници са ИРА на Д. Крепиев, „Родно Радио" на Г. Георгиев и „Радиочасти" на Н. Джебаров, които сглобяват вносни приемници или изработват български по техен лиценз, главно на „Филипс" и „Блаупункт".
53Цит. по: Йовков, Ив. Хроника на едно царуване. Втора част. С., 1991, с. 240.
54Ако за база за изчисление се приеме населението на България съгласно преброяването от 1934 г., което е 6 077 937 души, 1,4% през 1939 г. са били радиослушатели. Съгласно Статистическия справочник (С., 1989, с. 16) в тази година радиоабонати са били 10 на 1000 души. Според данни, изнесени на извънредната сесия на Народното събрание от 1938 г., населението ни е било 6 369 468 души.
55Панайотов, Ф. Цит. съч., с. 21; Панайотов, Ф. Предаванията на Би Би Си за България по време на Втората световна война (1940-1944), с. 19. Димитров, В. Цит. съч. с. 103-105. Разпределение на радиоприемниците в столицата и провинцията, по професии на собствениците и по вид. Прави впечатление рязкото увеличение на апаратите в обществените заведения от 3851 през 1940 г. на 8749 през следващата, когато България влиза във войната. Само в столицата от тях има 4606.
56АМВР, ф. 9, оп. 1, ОБ-23272, T.II, л. 45.
57Фактите са взети от порталния сайт на Фондация за развитие „Читалище", chitalishte. bg.
58Михайлов, Б. Имало време в София. С., 1995, с. 36.
59Вапцаров, Н. Една кооперация, за която нищо не сте чули досега (разказ). - Виртуална библиотека „Словото", slovo.bg.
60Николов, Г. Търговецът Георги Янчев шофира първия фиат в Харманли през 30-те години. Harmanli town news, година V, 24-31 август 2007 г., harmanlitown. blogspot.
61АМВР, ф. 9, оп. 9, ОБ-23350, л. 30.
62Пак там, л. 43
63Пак там, л. 29-30.
64Позволително № 39010, на художника Христо Апостолов Христов от 22.I.1942 г., от Главна дирекция на ПТТ към МЖПТ
65АМВР, ф. 9, оп. 1, ОБ-15948, л. 2.
66Пак там, л. 3.
67Пак там.
68Пак там, л. 5.
69Пак там, л. 5-6.
70БЪЛГАРИЯ. Своенравният съюзник на Третия райх, с. 90-91.
71Пак там, с. 234.
72Пак там, с. 91.
73Пак там.
74Стоянов, Д. Заплахата. Великодържавният национализъм и разузнаването на Турция против България. С., 1997, с. 85-86.
75ЦДА, ф. 370 к, оп. 1, а. е. 965, л. 14.

 


 
Глава Втора

 

МУСОЛИНИ:

hitler mussolini

„Фюрер, ние маршируваме!”
 

Героите на този труд никога не са преставали да бъдат актьори. Жизненият им път - сцена. Сблъсъкът помежду им - война за най-главната роля в света. Всеки слага своя отпечатък върху него. Бенито Мусолини, наречен „човекът на четирите сезона", ръководи Италия както главният редактор вестника си. След като през 1922 г. се издига до властта, той заявява: „Какво съм направил досега? Нищо. Аз съм дребен журналист и в момента министър като много други. Само че аз притежавам безумна амбиция, която ме изгаря, разяжда и консумира като телесно заболяване. Мечтая да гравирам чрез волята си собствения си телесен отпечатък върху тази епоха, както би сторил лъв с ноктите си." През 1935 г. той казва още: „Журналист съм по професия и чрез журнализма ще си изкарвам хляба, ако, както напълно е възможно, някой ден изгубя сегашната си служба."76 Мусолини нарича себе си човек за всички сезони, „авантюрист за всякакви пътища". Както отбелязва той, „сложих пръста си на пулса на масите и изведнъж разбрах, че в общото настроение на объркване общественото мнение ме очаква и аз просто трябва да направя така, че то да ме разпознае чрез моя вестник".77 Това е само един от безбройните примери за месианското му самочувствие и самосъзнание.

Дуче щедро отделя от времето си на журналистите. Една от основните грижи на режима е създаването на фашистката митология и специално образът на самия водач и глава на държавата. Част от техниката на пропагандата се състои в неговото лично ръководене на партийния вестник „Ил Пополо д'Италия" („Народът на Италия"), като дава нареждания как да се преиначават новините всеки ден. Бенито Мусолини е типичен представител на печата. Според едни източници късно осъзнава предимствата от радиопропагандата и започва да я контролира едва в края на 30-те години на ХХ век.78 Трудно обаче можем да се съгласим с това твърдение, защото още през 1923 г. изобретателят на радиото и безжичния телеграф Гулиелмо Маркони, изпратил на Дуче поздравителна телеграма във връзка с назначаването начело на правителството, му посочва значителните политически предимства от изграждането на съвременна радиомрежа в Италия. Това означава, че тя започва да се създава не по-малко от десет години по-рано. На 27 август 1924 г. е основано първото концесионно дружество за радиоразпръскване „Юнионе Радиофоника Италиана" (ЮРИ), а на 6 октомври с.г. е излъчено първото предаване. Създават се станции в Рим, Милано и Неапол. През следващите девет години ЮРИ има временното ръководство на радиоразпръскването. От ноември 1928 г. дружеството е заместено от „Енте Италиано Аудициони пер ле Радиофониче" (ЕИАР, „Италианска компания за радиопрослушване"), която става държавна агенция. Правителственият контрол се упражнява от „комитет по бдителността", основан същата година. В Министерството на народната култура десет години по-късно се създава специален отдел за радио.

Италия е една от първите страни, която през 30-те години на ХХ век започва да излъчва предавания в цял свят на къси вълни. Маркони се ангажира да изгради в Прато Змералдо, близо до Рим, първия предавател, започнал работа на 1 юли 1930 г. Четири години по-късно са построени други два, които излъчват и за Северна Америка на италиански и английски език. „През 1934 година пропагандното програмиране се възприема от Мусолини с предавания на арабски език, агитиращи срещу британското колониално управление, и антисемитски филипики се излъчват за Средния Изток от Радио Бари на къси вълни. От своя страна това предизвиква отговора на британците, които започват своите първи предавания на чужд език, на арабски, през 1938 година."79 През 1935-а се поставя началото на предаванията на италиански за Южна Америка и за Далечния Изток. След ново повишаване на мощностите на антените през 1937 г. започват програмите за Европа и Балканите, между които и тази на български. Радио Рим е първото, което излъчва на нашия език. Има две емисии по десет минути - сутрин в 7,50-8,00 ч. и вечер в 21,30-21,40 ч. Към първоначалното предназначение за комуникация и връзка с големите италиански емигрантски общности през Втората световна война се добавя и политическо-стратегическата роля, която ангажира в тази област всички Велики сили.80 Що се отнася до слушането на чуждите радиопредавания в Италия, то почти никога не се е наказвало и дори предаванията на Радио Москва са се публикували в нейната преса през по-голямата част от периода на фашизма.81

В края на 30-те години на ХХ век в Италия има 1 милион приемника.82 Във всеки голям град са изградени предаватели. През 1937 г. режимът създава „Енте Радио Рурале" („Организация на селското радио") и разпространява апарати сред фермери и селяни. За регионите на страната е предназначено евтиното „народно радио", наречено „Балила"83, създадено същата година. Нови програми са излъчвани всекидневно по „Джорнале Радио", което се захранва с новини от бюрото на официалната агенция „Стефани".84 Повече, отколкото в края на 30-те години, с бавния си икономически ръст военният период е трудно време да се открива пътят за масивна експанзия на радиото. Новините от фронта и военните бюлетини, следени тревожно от хората, увеличават слушането на радиото: през 1942 г. пред приемниците застават два милиона души, обслужвани от 34 станции на средни и 9 на къси вълни.85 Ако през 1939 г. населението на страната е било 44 милиона86, то приблизително 4,5% са били радиослушатели.

* * *

Италианският диктатор Бенито Мусолини лично определя външнополитическата линия на режима и формулира нейните цели. Ако пред чужденците говори за мир и сътрудничество, то пред сънародниците си той заявява, че Италия, някога господствала над света, може отново да стане „най-великата и най-могъщата нация" и до 5-10 години значително да промени международната си позиция. В реч от 11 декември 1924 г. пред Сената той обявява: „Когато ми предстои да разрешавам проблем с външната политика, аз премислям седем пъти, точно седем пъти, защото моят подпис след Августейшо Негово Величество не е подпис, който ангажира гражданина Мусолини, а това е именно подписът, който ангажира целия народ."87 Този пасаж показва колко високо е равнището на сливане между водач, народ и държава, характерно за тоталитарните режими.

Действията на Дуче се следят подробно от пропагандата и се изнасят в съответния стил. Темата за мира и войната, както може да се очаква, е една от основните за всяка държава от периода между двете световни войни, особено за такава, която се нарича Втората Римска империя. „Фашизмът прави само такава външна политика, която ревниво защитава достойнството на Италия и открито защитава нейните национални интереси", се заявява в „Памфлет за фашистка пропаганда" от 1929 г., опрян върху „уникалния и перфектен текст" на речите на Дуче. Там още се твърди, че той „следва политика на мир, но не на самоубийство".88 Поддържа искрено и с добра воля мира, „стига това да не подрони честта и интереса, т.е. живота на Нацията в името на фалшиви идеологии".89

Вече през март 1939 г., когато подготвя нападението срещу Албания и когато всякаква маска на лицемерие в областта на външната политика след войната в Абисиния е напълно излишна, италианският водач е категоричен: „Вечният мир е катастрофа за човешката цивилизация."90 И за да предотврати тази катастрофа, той прави всичко, което зависи от него, за да тласне човечеството в пропастта на Втората световна война.

В цитирания Памфлет за фашистка пропаганда по повод всеобщото разоръжаване се заявява, че към момента такова не е възможно. Като една от основните цели на имперската политика се сочат италианците, които живеят извън пределите на родината, тъй като се смята, че те ще бъдат най-добрите сътрудници на правителството за нейното осъществяване. Защото, ако „дават всекидневен пример за честен труд, постоянство, на гражданска дисциплина, братство извън класите и партиите, уважение към законите на приемащата ги страна, те ще бъдат най-доброто доказателство за правото на Италия да сътрудничи за цивилизоването на света".91 Може да се открие прилика с германската пропаганда, която също се опира на сънародниците, живеещи в чужбина. В посочения пасаж се формулират някои от „фашистките добродетели", които трябва да послужат за пример и за света.

Този документ „разчепква" основни постулати на фашистката идеология - революция, нация, държава, естествено, Дуче. Той е забележителен със своята проста и ясна форма - въпроси и отговори, която ги прави достъпни за най-обикновените хора, „въпроси, които всеки би могъл да зададе при мъдрото желание да опознае светлината на нашата вяра в Родината".92 Най-значимите понятия са дадени с главна буква, както и местоимението „Той“, когато се отнася за Вожда.

Според френския историк и публицист професор Жак дьо Лоне италианският диктатор „открива у себе си публицистичен гений, когато упражнява властта: „нашето море", Оста, Стоманеният пакт, „неучастието" и пр. Мусолини измисля формули, лозунги, или лансира чужди лозунги и формули. Много ловко предлага на читателите си да споделят неговите идеи и чувства".93 Не се колебае да поднесе на обществото дори собствените си най-съкровени чувства. Може да се каже, че пропагандата е сила, способна да превърне човешкото страдание в стока.

Не мога да се съглася с мнението на Дьо Лоне, че Мусолини е открил „публицистичния си гений" след възкачването си на власт. Това става доста по-рано. Не бива да се пропуска, че сред най-големите таланти на бъдещия диктатор е острото му журналистическо перо, както и ораторският му дар и съответно умението да се превъплъщава пред публиката. Напълно справедливо е да бъде наречен актьор, и то много добър. Макар че нито речите, нито писанията на Мусолини са „уникални" или „перфектни", не може да се отрече, че тези определения съдържат голяма доза истина. Той е блестящ оратор, който владее публиката без значение от какъв цвят е или към каква социална категория принадлежи, без значение от коя страна на барикадата е застанала. Умее да съчини реч за всякакъв случай, не се страхува да застане открито пред хората и да им внуши това, което иска, да им каже това, което „трябва" да разберат. Това са сред водещите причини именно той да стане глава на режима.

В този ключ ще припомня кога за пръв път Бенито Мусолини е наречен „водачът". Годината е 1907-а, когато е изгонен от кантона Женева. Тогава той е назован „пиколо Дуче" („малкият водач"). След няколко години това определение започва често да се появява във вестника на революционната фракция на италианските социалисти „Ла Софита" („Червей") и оттогава здраво се сраства с името му, но вече без „пиколо". Мусолини не скрива удовлетворението си от това.

Още в началото на 20-те години на ХХ век последователите провъзгласяват Дуче за свой върховен водач и неговият латински еквивалент „Дукс" започва да се слива със славното наследство на Римската империя. Към края на това десетилетие в ход е процес, който би могъл да се нарече „изграждане на образа". „Фокусът на тази операция е върху Мусолини, който е единственият фашистки спасител на Италия. Това неизбежно довежда до изникването на схващането, което е особено разпространено сред чужденците, че фашизмът се равнява на „мусолинизъм" и се обобщава във фразата: „Мусолини винаги е прав."94

Образът, проектиран върху него, е обикновено ярко агресивен, на един „мачо" - и това е ясно от необикновено театралните „естествени" пози на Дуче. Но не е толкова просто. Наред с тези картини Мусолини може да бъде изобразяван по малко по-различни начини, като „ренесансов мъж", „военен", „семеен човек" и дори като „обикновен човек". Според Милен Семков, „Мусолини умее като никой друг диктатор да позира пред тълпите, да се показва в ролята на изключителна личност с разностранни качества. Той обича да проявява по няколко часа своята физическа сила пред жътварките и вършачките, след футболната топка, да се отличи с техническите си умения - да кара трактор, автомобил или самолет; вестниците и кинохрониките го показват със семейството му - три момчета и две момичета, как свири на виола, язди, плува и т.н. С една дума, той е човек, изпратен от Бога да изведе заблудените по историческите пътища италианци към „Третия Рим", човек, който мисли всичко и може всичко!"95 Мусолини възсяда коня, имитирайки позата на Цезар. Да се снима как играе с лъвчета или изправен със стиснати устни и вирната брада. „Обаче в частния му живот, според доктор Ойген Долман, преводач на италианския и германския водач, трудно може да се види в негово лице великия Диктатор. Признавам съвсем чистосърдечно, че се поддадох бързо и твърде доброволно на чара на Мусолини."96

Ърнест Хемингуей в своя кореспонденция от Лозана, Швейцария, публикувана в „Дейли Стар" на 27 януари 1923 г., представя много точен и професионално изпипан портрет, който характеризира Дуче като политик - неговите мотиви, цели и образ: „Фашисткият Диктатор обяви, че ще приеме журналисти. Всички влязоха и изпълниха залата. Мусолини седеше на бюрото и четеше книга. На лицето му беше изписана неговата типична намръщена гримаса. Той изобразяваше Диктатора. Като бивш журналист Мусолини знаеше колко читатели ще прочетат това, което ще напишат репортерите в стаята. И си оставаше погълнат от книгата. Той вече си представяше как в две хиляди вестника, на които служеха присъстващите тук двеста журналисти, чете следните редове: „Когато влязохме в стаята, Диктатора с черната риза дори не повдигна поглед от книгата, която четеше, толкова е голяма способността му да се съсредоточава, и т. н.”

Приближих се на пръсти зад него, за да видя каква книга чете с такъв жаден интерес. Беше френско-английски речник. При това Мусолини го държеше наопаки.”97

Образът на месията, натоварен със свръхчовешка мисия, поверена му от самия Бог, се разработва до най-големи подробности с всички средства на пропагандата. Само и единствено Дуче е способен да се нагърби с нея и да я доведе до успешен край. Не може да се отрече успехът сред италианците при прокарването на тази линия. „За да поддържа разделението на неговата вечна религия и позицията си в култа на водача, Мусолини институира нов календар с Година 1, започващ с 1922 (годината на похода към Рим и завладяването на властта - б.а., Х. М.); той установи „свещени дни”, като 23 март, за да напомни на италианците идването на фашизма; той включи 21 април, раждането на град Рим, за да подчертае намерението си да възстанови величието на Римската империя. Построени са гробници на фашистките мъченици с вечни огньове и всяка фашистка главна квартира трябва да има  стая в мемориалната капела.”98 През 1930 година вождът обявява фашизма за спасител на човечеството и от комунизма, и от капитализма, и предсказва „една фашистка Европа, една Европа, която се вдъхновява в своите институции от доктрината и практиките на фашизма”, „една Европа, която да разреши във фашистки дух проблема за модерната държава, за държавата на ХХ век”.99 В Милано, в Школата за мистичен фашизъм, основана през същата година, се проповядва култът към Дуче. През 1932 той накрая се съгласява да дефинира своята идеология и пише: „Фашизмът е религиозно схващане за живота... което излиза извън всичко индивидуално и го надминава по олтарите на фашистките мъченици.”100

В центъра на дейността ѝ е култът към Дуче като творец и основател на фашизма, като вожд, осъществяващ историческата мисия на фашизма. По това време вече е сформиран неговият образ на наследник на Цезарите, императори на Древния Рим.

През 1928 г. в Италия е публикувана биография на Дуче; книгата излиза под заглавие „Човек и народ”. В нея той е изобразен като „въплъщение на истинския италианец, типичен, макар и нетривиален представител на италианския народ".101 Мусолини започва да въплъщава типа на Героя - Вожд на фашизма и Италия. Отавио Динале през 1934 г. в списание „Фашистка младеж" пише: „Неговата изтъкната фигура, вече монолитна и за сегашното време, и за историята, и в проекция за бъдещето, господства над хората и вещите като образ на първия сред хората в Държавата, като Гений на Рода, като спасител на Италия, като римлянин - в реалността, и в мита, римлянин на Императорския Рим, като въплъщение и синтез на идеята на Римския Народ, като велик основоположник... Мусолини - това е герой в слънчево сияние, Гений, създател и творец, одухотворяващ, увличащ, завоюващ... Революцията - това е Той, Той - това е Революцията."102

Повтарянето на думите на Дуче не е просто провъзгласяване на лозунги - то се превръща в ритуал, в обред. Традиционно става възкликването на думите „A noi!" („На нас") по време на всякакви публични мероприятия (този възглас става отговор на Мусолини на зададения от него въпрос: „На кого принадлежи Италия?").

Създаването на месиански образ жъне все по-големи успехи сред обикновените хора. Ето само някои примери, които потвърждават този факт. В навечерието преди дългоочакваното посещение на Дуче в Сицилия в 1937 г. един нетърпелив гражданин обяснява: „Очакваме нашия баща, Месията. Той идва да ни посети, за да ни влее малко остатъци от вяра". След срещата с Мусолини, фермер от околностите на Рим заявява: „Изглежда ми, че Христос е слязъл на земята."103 Особено интересна е мрежата от наредби, развита към края на 30-те години от италианското Министерство на народната култура за третирането на Мусолини в медиите под негов контрол: „1. Неговото име винаги е изписвано с главни букви във вестниците; 2. Вестниците са инструктирани точно какво да казват за него; 3. Той никога не е изобразяван как танцува, със свещеници и пр."104

Представата за Дуче като „богоподобно" същество не остава без контрапункт. В своите кореспонденции бъдещият писател и журналист от световна величина Хемингуей създава негов образ, разгледан в твърде отрицателен план. За него той е най-големият блъф в Европа. „Ако заповяда да ме арестуват и разстрелят утре на разсъмване, за мен той ще си остане пак един блъф. Самият разстрел ще бъде един блъф. Някой път намерете снимка на сеньор Мусолини и я разгледайте внимателно. Ще откриете безхарактерната уста, това го кара да се мръщи с прочутата гримаса на Мусолини, която имитира всеки 19-годишен фашист в Италия. Изследвайте биографията му. Замислете се за коалицията между капитала и труда, каквато е фашизмът, и изучете историята на подобни коалиции. За склонността му към дуели. Истински смелите мъже не се бият на дуели. Повечето страхливци обаче се дуелират непрекъснато, за да се самоуверят, че са смели. И най-накрая, вгледайте се в черната му риза и белите му гети. Има нещо объркано в този човек, който дори на театрална сцена излиза в бели гети и черна риза."105

* * *

Не бива обаче да се робува на черно-бялата представа за Мусолини. Това би било в противоречие както с безспорните му качества на оратор, покоряващ масите, и на журналист със собствен стил, който владее перото и успява да усеща общественото мнение. След като през 1912 г. е назначен за главен редактор на органа на Италианската социалистическа партия в. „Аванти", благодарение на уводните му статии тиражът от 28 000 достига до 100 000 и само за една година вестникът се превръща в един от най-четените в страната. На 14 ноември 1914 г. Дуче създава „Ил Пополо д'Италия", който неимоверно допринася за увеличаването на неговата популярност - само за два месеца тиражът му стига до 100 000, а през 30-те години „удря" 1 милион, тоест броят на радиоапаратите през 1938 г. се равнява на тиража на официоза.106 Не биха могли да се отхвърлят успехите му при създаването и утвърждаването на фашистката идеология и с изграждането на фашистката държава, просъществувала повече от две десетилетия. Това, което го „направи харизматичен водач във веберианския смисъл на думата, позволи му да бъде последователно Дуче, „вожд" на социалистите-революционери, на интервенционалистите, после на фашистите, и на „италианския народ", бе неговата способност да се идентифицира с дадена кауза, да изпълнява мисия, да изразява чувствата на значителна част от обществото".107

Ф. Дикин сочи, че военните цели на италианския фашизъм са очертани от Дуче отделно от Великия съвет на 4 февруари 1939 г. В речта му от тази дата се дават висшите насоки в италианската външна политика в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. „Позволението, с което аз се аргументирам, е следното: Съединените щати са повече или по-малко независими според тяхната морска позиция. Италия клони към един архипелаг, който комуникира чрез Суецкия канал - изкуствено водно съоръжение, което лесно може да се блокира."108 Изграждайки за пръв път в историята фашистка държава, вождът иска да я представи със сигурно бъдеще на велика империя, която има дълбоки корени в Древния Рим, а той самият е представян като „Dux" - Император. В буквара първолачетата сричат, че Мусолини е призван да възроди миналото величие на Римската империя, да направи Рим световна столица.109 През 1936 г. той приема официалната титла „Негово Превъзходителство, Глава на правителството, Дуче на фашизма, Основател на Империята". Като последствие на „императорската" му мания идват и редица атаки, например още през 20-те години Жозеф Пол-Бонкур го нарича „Карнавалният Цезар"110, а през годините на властването му сенатор, впрочем приятелски настроен към него - „Картоненият лъв"111.

Ключ към разбирането на мита за Империята е този негов текст: „Фашистката държава е воля за мощ и власт. Римската традиция тук е идея и сила. В учението на фашизма империумът не е само териториален или военен, или търговски израз за нация, която пряко или косвено ръководи други нации, без нуждата да завладее нито един квадратен километър територия. За фашизма стремежът към империум, тоест към експанзията на народите, е израз на жизненост; противното на това, или домошарството, е знак на упадък; народи, които умират, са отстъпчиви. Фашизмът е учението, което е най-пригодно да представи стремежите, душевните състояния на народ като италианския, който се възражда след много векове на занемара или на чуждо робство. Но империумът иска дисциплина, съгласуване на усилията, дълг и жертви..."112

Образът на Втората Римска империя се изгражда в непрекъснато сравнение с Британската империя. Това едва ли е случайно, тя е най-голямата империя в света. След Първата световна война макар и на същата страна с нея, макар и победител, Италия се чувства онеправдана при разпределението на „парчетата на тортата". Оттук и широкото ревизионистично течение, което „дава хляб" на фашизма. Може да се каже, че по отношение на Великобритания Мусолини има особен вид комплекс, доколкото тя е далеч по-мощна. Оттук идват и непрекъснатите опити италианската пропаганда да търси друга струна, като припомня древността, по-дълбоките корени, по-високата култура и морал. Създаването на образите на Империята е една от важните цели на Радио Рим и Лондон на български език.

Изобразяването на състоянието на „разпадането" на Великобритания е характерно за Радио Рим през разглеждания период. В свое предаване от 6 юни 1941 г. то обявява: „Упадъкът на Англия личи в няколкото неотдавнашни случая на английското примирение. Един от друг по-значителни, примирението, с което прие резкия отговор на Русия по дунавския въпрос, примирението, с което Лондон претърпя смяната на югославския военен министър, примирението, с което Лондон прие решението на Турция да изостави Гърция на своята съдба, задоволявайки се с хубавите думи на председателя на Турция, и др."113

Образът на Империята се гради чрез отрицание. На британския „упадък" и „примирение" Италия противопоставя „жизненост" и по-висок „морал". Радио Рим твърди, че „колегите" от Би Би Си си служат с „непристоен език". Англия се величае с името велика нация. „Когато един народ се кичи с титлата „велик", а употребява ругатни, това за него е падение. Той слиза от приятния му пиедестал. Италия никога досега не е обиждала Англия, защото има по-стара култура от нейната. Италианската история позволява на италианците да се държат като културни люде."114

Сравнението между двете империи прелива в сравнение между двете цивилизации. То е възлова линия както в италианската, така и в британската радиопропаганда на нашия език. Според Радио Рим, английските министри Идън и Чърчил завършват винаги своите речи пред Камарата на общините, заявявайки, че под покровителството на тяхното правителство ще се създаде отново мир, спокойствие и благосъстояние на всички. „Обаче целият свят познава английското успокоение и благосъстояние." Станцията набляга, че целият свят е длъжен да познава този „мир". „От няколко века вече се налагат английските методи. Всички вече имат една поука за това. Модерната английска цивилизация бе основана от разбойници и измамници. Господата Дрейк и Морган са боговете-закрилници на английското охолство. Крадци, убийци, пладнешки разбойници, те станаха управници на доминионите. [...] Усилията на Англия през вековете бе да подобри методите на Дрейк и Морган. И наистина в 1799 г. лорд Елгин, английски посланик в Атина, ограби и разруши Партенона и паметниците на Акропола, които дори турците бяха зачели. Байрон нарече лорд Елгин лорд-дивак, обаче държавата откупи за 36 хиляди английски лири плода на неговите кражби. През 1900 г., през боксерския бунт в Китай, английските войски и моряци разрушиха украсите на строения за лятна резиденция дворец, строшиха редица уреди и керамични произведения с голяма стойност. И Трансваал почувства английския крак115. Почувстваха го преди всичко жените и децата. Грабежите и насилието са оръжията, които Англия има и които предоставя на своите войници. Английските войници не действат, ако нямат подобна перспектива. В разстояние от 20 години на два пъти английските войници изгориха прочутата библиотека в Лувен. Стигнала в Киренайка, английската и австралийската сбирщина се нахвърли върху останалото местно население. Разстрелвания, грабежи, насилия и убийства бяха белезите, оставени от тях. Английското знаме покровителства само своите пълчища да грабят и убиват, пияни от уиски и кръв.

В Киренайка бяха разрушени къщите на колонистите и водопроводите. Въпреки всичко това английският крал беше издал декрет, че завзетите земи ставали част от империята. Англия обича да управлява опустошени земи, а ако още не са опустошени, тя ги прави такива."116

Може да се каже, че в това предаване Римското радио „провокира" истински цивилизационен сблъсък, като тръгва още от корените на британската империя, извежда ги през ХIХ век и стига до своето време. В този пасаж се откриват доста от похватите, характерни за италианските пропагандисти. Сякаш „звучи" неприкрито възмущение от британските жестокости. Доста успешно се симулира „неподправена" искреност и емоция, с която се отличават речите дори на самия Мусолини. Темата за унищожаването на исторически ценности е нашироко използвана от всички пропаганди, например Радио Донау и Радио Лондон на български език, актуална е и до наши дни. Ликвидирането на сътвореното много преди нас винаги е предизвиквало гнева на човечеството и този, който е извършвал подобни престъпления, е бил осъждан. Много на място са използвани „високоблагородните" Френсис Дрейк, Хенри Морган и Елгин. Един от специфичните похвати за всяка пропаганда е умелото дозиране на истината, честото ѝ „пропускане" и преобръщане. Не прави изключение и Радио Рим на български език.

Истинско професионално попадение е използването на името на Френсис Дрейк в предаването от 6 юни 1941 г. То тясно се преплита с Британската империя и нейната дълбока същност - морското господство над света. След като се отличава при потушаването на ирландското въстание, той е представен на кралица Елизабет I. Излага план за опустошаване на бреговете на Южна Америка. Получава звание контраадмирал, пет кораба и 160 отбрани моряци. Кралицата поставя условие: имената на знатните джентълмени, които, както и тя, са дали средствата за експедицията, да бъдат запазени в тайна. Изпраща му като подарък благовония, сладости, обшита морска шапка и зелен копринен шарф с извезани със злато думи: „Нека винаги да те пази и направлява Бог". Тогава Дрейк за втори път след Магелан обикаля света, а проливът между Огнена земя и Антарктида е наречен на негово име.

„Това е пътешествието с най-голяма възвръщаемост за всички времена - дава печалба от 4700%, или около 500 хиляди фунта стерлинги. За да си представим грандиозността на тази сума, е достатъчно да приведем за сравнение две цифри: бойните действия по разгрома на испанската „Велика армада" струват на Англия „само" 160 хиляди фунта, а годишният доход на хазната ѝ е 300 хиляди. Кралицата направо на палубата на кораба му го посвещава в рицарско звание, което е голяма награда - в Англия тогава има само 300 души, носещи това звание".117

Сливането на името на Дрейк с Британската империя наистина е плътно. Той става кмет на Плимът и съветник на английското правителство по морските въпроси. Три години по-късно, през 1585 г., е член на парламента, а през есента на същата година е изпратен в испанска Америка, за да отмъсти за ембаргото, наложено на английските кораби. Този път командва 25 съда с 2300 войници и матроси. Превзема и ограбва Галиция, после прекосява Атлантика и плячкосва Сан Доминго, Картахена и др. Дрейк завежда първите английски колонизатори във Вирджиния и се връща през 1586 г.

Благодарение на енергичните му действия с една година е отсрочено тръгването на „Великата армада". Начело на ескадра от 13 неголеми кораба влиза на 19 април 1587 г. в залива Кадис, където се стяга за отплуване „Армадата". От 60-те кораба на рейда той унищожава 30, а част от останалите пленява и отвежда със себе си, включително и грамаден галеон с 1200 тона водоизместимост. Следващата година налага тежката си ръка за пълния разгром на „армадата".

Не по-малко сполучливо попадение на Радио Рим е използването на името на Хенри Морган, с прозвище „Жестокия", наричан „пиратският адмирал" в предаването от 6 юни 1941 г. „Вложенията" му в британската хазна са особено значителни - от грабежи на испански кораби, пълни със злато, търговия с роби, но най-големите „приноси" са от нападенията срещу испански градове и колонии. Особено показателно в кариерата на Морган е сриването на Панама - голям транзитен център, в който се струпват огромни количества злато и скъпоценности от Перу. На 24 февруари 1671 г., след като напълно е сломена съпротивата му, градът е изпепелен. Пиратите напускат едва след като губернаторът им брои 100 000 пиастри откуп. Хенри Морган се завръща в Ямайка, английска база за нападения срещу испанските колонии още от времето на Елизабет I. Там е арестуван поради сключения седмица по-рано мирен договор между двете империи. Но когато всички очакват да увисне на бесилото, британският двор на инсцениран съдебен процес излиза с решение: „Виновността не е доказана". Крал Чарлз II през 1674 г. го посвещава в рицарско звание, връща го в Ямайка като върховен съдия, вицегубернатор и главнокомандващ военноморските ѝ сили със задачата да преследва пиратите.

Използването на имената на Дрейк и Морган има и чисто български привкус. По това време приключенската литература и илюстрованите списания, като „Чуден свят", чийто първи брой се появява през 1940 г., и особено книгите за пирати и корсари се радват на голяма популярност у нас. Сред най-известните автори са Рафаел Сабатини и Емилио Салгари. В една от главите на „Одисеята на капитан Блъд" от първия е описано нападението на Хенри Морган над испанския град Маракайбо, Венецуела. Така твърдението, че модерната британска цивилизация е основана от пирати и разбойници, много лесно придобива плът у слушателя чрез асоциацията с популярната литература.

Името на посланика на Нейно Величество в Константинопол Томас Брус - лорд Елгин, „ограбил Партенона и разрушил паметниците на Акропола", също може да се определи като добро попадение в духа на антибританската линия на Рим. Разбира се, пълен фалшификат е твърдението, че дори турците ги били зачели, защото лордът получава достъп до Акропола именно чрез султански ферман (документ, известен само в превод на италиански!). Той му дава „разрешение не само да прави разкопки на мястото, но и да изнася без никакво ограничение блокове с каменни скулптури или с надписи [...]. На 14 ноември 1801 г. Елгин плаща 280 пиастри, „за да свали серия от пет фриза".118 Напълно заслужено поетът Джорж Байрон го е нарекъл лорд-дивак. От разказа за транспортирането на скулптурите от Атина до Лондон може на човек да му настръхнат косите. С години толкова възпяваните шедьоври са складирани из многобройни средиземноморски пристанища, изложени на посегателства, често стоварени без покрив. Много от тях „с месеци остават на дъното на морето или на плажа на Цитера (Гърция - б.а.) след корабокрушението на един от транспортните кораби".119 В резултат на старанията на посланика Британският музей притежава половината от скулптурите на Партенона. Ограбването на едно от най-висшите творения на човешката култура и цивилизация, каквото е Акрополът, е поредната сполучливо избрана „мишена" в споменатото предаване на Радио Рим. Използването на познати и близки до съзнанието на аудиторията имена, понятия и символи е много често срещана практика във всички видове пропаганда, защото така правят внушението ѝ много по-силно.

В цялото предаване зеят доста „пробиви" в истината, като например, че Акрополът, тогава барутен склад (барутхане), е разрушен през XVII в. при нападение на венецианците срещу Османската империя, наследени от „римляните" на Дуче. В потушаването на боксерския бунт участва осемстранна коалиция от Великите сили, в която наред с Великобритания, Австро-Унгария, Съединените щати, Франция, Япония и Русия, участват и Италия и Германия - съюзникът на Дуче от Оста. В стохилядния експедиционен корпус под командването на германския граф фон Валдерзее с най-голяма жестокост се отличават войските на император Вилхелм II. Многобройните убийства, насилия, грабежи, разрушения са извършвани с „възпитателна" цел - да се смаже всякакъв повторен опит за надигане.

Колкото до двукратното разрушаване на университетската библиотека в Лувен, Белгия, Радио Рим „забравя" да спомене, че то е извършено от германците, не от англичаните. И двете световни войни нанасят огромни щети на града. Книгохранилището е сринато със земята през Голямата и изцяло реконструирано, като са събрани средства чрез подписка, организирана в САЩ, и от репарациите, платени от Германия. Втората световна война довежда до неговото повторно изпепеляване. Все „неудобни", направо „неподходящи" за споменаване факти...

Един от похватите за изграждането на твърде значимия в митологията на Мусолини образ на империята е чрез представяне на впечатления на съюзни водачи. Едни от тях са подписалите Тристранния пакт. В този смисъл специално място заема Унгария - първата „малка" европейска страна, сложила подписа си под него на 21 ноември 1940 г. Нейният председател на Министерския съвет и министър на вътрешните работи Ладислас де Бардоши при пристигането си в Рим на 5 юни 1941 г. на гарата произнася следната декларация: „... Когато пред Капитолия, символ на Италианската империя, видях знаците на Римската империя, в моята памет се забъркаха спомените от великото минало с настоящия напредък на Италия, ръководена от Дуче. В онези моменти чувствах, че духът на Римската империя е възроден и продължава да съществува във фашистка Италия. Забелязвам с най-голямо задоволство, че Италия напредва с големи крачки към своето велико бъдеще. Целите на Италия и Унгария, въпросите от общите интереси, се развиват в перфектна хармония, и то според традицията на италианско-унгарското сътрудничество и в духа на Тристранния пакт."120

Това е реч по стандартен план: римските традиции, фашисткото настояще, увереният път към бъдещето, свързани неизменно с водача, международните отношения по същата схема. Вижда се, че образът на империята се кове на различни равнища. Изразът „перфектна хармония" напомня за квалификациите за речите и управлението на Мусолини в италианската пропаганда.

Според предаване на Радио Анкара от същата дата приобщаването на Унгария не ще окаже никакво влияние върху общото положение. Както присъединяването на Япония не я въвлича в някакъв конфликт, така и това на Унгария не я въвлича моментално.121 Основната полза за Оста, според радиото, е в това, че се дава пример. Сега Румъния и България ще се помъчат да повлекат и останалите малки неутрални държави да последват Унгария, като ги заплашат, че ако не се присъединят към този пакт, ще останат „на сухо".

Като разкрива отношенията в рамките на Тристранния пакт, Радио Рим не само прави реклама на „своя" лидер, но и чрез думите на водачите от другите страни продължава изграждането на култа към него. Това са едни от трайните цели на пропагандата.

С подписването на Пакта за дружба и съюз между Германия и Италия (наречен от Мусолини „Стоманеният пакт") от 22 май 1939 г. Дуче обвързва страната с Хитлер, въпреки че много добре знае, че следващият ход на нацисткия водач ще бъде нашествието в Полша. Схващането за един подобен съюз, според гледната му точка, освен неговото чисто идеологическо значение е „да покрие и подпомогне договора с тази голяма европейска земя и да усили континенталната позиция на Италия и освободи „жизнените интереси" в Средиземно море и в Африка".122 На 26 август 1939 г. германският канцлер настоява пред съюзниците си да вземат решение. Мусолини изявява готовност да се бие на негова страна, но само при условие: да му бъдат изпратени 17 000 вагона с материална част, за да се подпомогне превъоръжаването. Искането е пресметнато така, че да не може да бъде удовлетворено. То е претекст да не воюва и Хитлер да няма как да го укори в страхливост и нечестност. Италия заявява, че би могла да се намеси едва в 1943 г., въпреки че това става още през юни 1940 г. След две години обещания да се бие на германска страна „веднага", „до края" и със „100-процентова подкрепа", след непрестанни твърдения, че има под оръжие „осем милиона щика" (октомври 1936 г.), които „достигат" през 1939 г. до 150 дивизии и 12 милионен резерв123, Мусолини се отдръпва при първия признак, че войната е нещо повече от блъф. Оказала се в ситуация, напомняща онази от 1914 г., Италия още веднъж може да се опита да извлече полза от въздържанието си. На 1 септември 1939 г. Дуче заявява пред кабинета, че е решил да не воюва и че „коварството" на Хитлер освобождава страната от задълженията ѝ по договора. Тъй като думата „неутрален" е „нефашистка", той съчинява термина „неучастващ", за да скрие голата истина.124 На вестниците е наредено да не се пише за „неутралност". В началото на септември 1939 г. Мусолини се опитва да убеди германците, че неговото неучастие във войната не е неутралитет, а цели да ги подпомогне, тъй като представлява пробив в британската блокада.

Формулировките „Стоманен пакт", „Ос", „неучастие" са сред ключовите „приноси" на италианския диктатор. Могат да бъдат определени като подходящи както за съответната ситуация и линия, така и за бъдещите отношения между двете велики сили. „Неучастието" напълно се вписва в стремежа на Мусолини да държи „и вълка сит, и агнето цяло". Известни са уверенията на граф Чано към французите, че могат да разчитат на италианска помощ, както и намеците на Дуче, че ако Германия започне да губи, ще се намеси срещу нея.

Трудно е отношенията между двамата диктатори да се нарекат блестящи. Първата им среща на 14 юни 1934 г.125 във Венеция може направо да се определи като катастрофална. Според Денис Мак Смит Хитлер е отишъл „с надеждата да намери допирни точки за една фашистка европейска политика срещу цветнокожите и семитските раси". Той е помолил за неофициална среща, но Дуче, твърдо решен да се отнася високомерно към своя гост, е поканил представители на световния печат.126 Като се има предвид големият опит на италианския водач като журналист и дълбокото му познаване на значимостта на пропагандата за изграждането на един образ, би било учудващо, ако той бе постъпил иначе. Твърде често се среща с видни личности от световен мащаб и си осигурява по този начин реклама в международните медии.

За случая Бенито Мусолини се е нагласил с блестяща униформа, ботуши, черен калпак и всички външни декорации. Хитлер пък идва със светлобежов шлифер и мека шапка и с лачени обувки. Според свидетел на събитието, изглеждал „като работник, облякъл церемониална дреха на неделна разходка".127 Бил „бял като платно" и очевидно бил развълнуван от момента на ръкостискането с Мусолини. От своя страна последният трудно скривал липсата на симпатия към него. След излитането на фюрера Дуче заявява на заместник държавния секретар по външните работи Сувич: „Този Хитлер, какъв палячо. Той е луд! Сексуален маниак!" Няколко дни по-късно пред фашисти от Форли128 италианският диктатор доверява: „Вместо да говори за актуалните събития, той ми рецитираше своята „Майн кампф", тази тухла, която никога не успях да прочета!"129

Облеклото на водача на Третия райх съвсем не е случайно. То е само част от образа на „народния канцлер", изграждан от Йозеф Гьобелс, който „набляга на простите му вкусове и близостта му към обикновените германци". Според английския историк Андрю Робъртс, „докато много германци възприемат партийните големци като важни „клечки" (наричат ги „златни фазани"), в техните очи фюрерът остава „един от нас".130 По-нататък авторът сочи, че Хитлер поощрява другите нацистки водачи да се обличат пищно, докато той самият преднамерено се облича скромно. Според Робъртс, това е част от неговия популистки имидж: „Хитлер изпраща негласно послание към хората, че за разлика от другите водачи той е толкова силен, че не се нуждае от специални униформи или отличителни знаци, за да подчертае това".131 Това заключение е много точно, защото то се вписва в цялостния стремеж на фюрера да създаде образ, който далеч надхвърля пределите на райха. Това е и обяснението да се облече по толкова шокиращ за Дуче начин. Що се отнася до последния, той използва същия популистки трик. Застава пред обективите с риза с къси ръкави и с шофьорски очила, със сноп в ръце или с лопата и със запретнати ръкави. И в двата случая е заобиколен от фашисти със закопчани до последното копче ризи и с връзки.

Описанието на първия личен контакт между водачите в мемоарите на Уинстън Чърчил почти съвпада с горното: „Още щом зърнал своя гост, Мусолини промърморил на своя адютант: „Non mi piace" („Не ми харесва"). По време на тази необикновена среща двамата водачи си разменили само най-общи идеи и взаимно си изнесли лекции за достойнствата на диктатурата по италиански и германски образец. Мусолини явно бил смутен от личността и езика на своя гост. Той обобщил окончателното си впечатление с думите: „Един бъбрив монах."132

Хитлер „е особено впечатлен от народния ентусиазъм към Дуче и от гледката как всички му се кланят като на някакъв религиозен вожд. Мусолини, напротив, отбелязва, че това не е било никаква среща, а по-скоро „сблъсък". Окачествява презрително Хитлер като някакъв клоун, вероятно леко побъркан, без никаква интелигентност или динамизъм. „Той е грамофон само със седем мелодии и след като ги изсвири, започва отначало."133

По повод убийството на неговото протеже, австрийския канцлер Долфус, извършено от местни нацисти, той нарича гневно „колегата" си „отвратителен сексуален дегенерат".134

Цитираните описания на двамата диктатори са от различни източници, но почти се препокриват. Изказванията на Мусолини са направени пред свидетели на събитието, така че могат да се приемат за достоверни. Още повече че не само думите, но и описанието на държанието на Дуче напълно отговаря на характера му и цялостната му линия на поведение. Тази първа среща няма нищо общо с пропагандния образ на двама „братя", който се изгражда както от Радио Донау, така и от Радио Рим на български език.

Забележително е, че в дните, когато Европа се е сринала в пропастта на Втората световна война, най-много се говори за мир. Най-големи усилия в това отношение полагат Хитлер и Мусолини. Това личи от телеграмите от прегледа на БТА на Информационната служба към Радио София от 1 октомври 1939 г.: „Много съобщения са посветени днес на предстоящите опити за мир чрез почване на мирни преговори. Във връзка с тези почини било, предполага се, посещението на италианския министър на външните работи в Германия. Според две съобщения на „Ройтер" от Амстердам г-н Хитлер щял да предложи възстановяването на една полска буферна държава със столица Варшава, която да включва областите, населени изключително с поляци, и да бъде под зависимостта на Русия и Германия, а също свикването на една петстранна конференция, която да се занимава с уреждането на висящите въпроси относно италианските искания в Средиземно море, германските колонии и съветските искания към балтийските държави. Второто предложение щяло да бъде предадено в Лондон и в Париж с посредничеството на г-н Мусолини (засечка със съобщение на агенция „Ройтер" от Амстердам от 1 октомври 1939 г. от берлинския дописник на в. „Телеграф", узнал същото от „много меродавен източник"; буферната държава ще бъде напълно зависима в стопанско, политическо и икономическо отношение от мощните си съседи)."135 Предложенията на Хитлер за „спиране на войната" са логично следствие от цялостната линия на германската политика и пропаганда райхът да се представя винаги като атакуван и „принуден" да се отбранява. Разбира се, едва ли е във възможностите на набедения за „нападател" да направи подобно нещо. Вечерта на 31 август 1939 г. есесовци нахълтват в зданието на радиостанцията в град Глайвиц (Гливице), близо до границата с Полша. Инсценирайки нападение над германска територия, те прочитат предварително написан текст на полски език. За по-голяма убедителност са докарани няколко криминални престъпници, преоблечени в полска военна униформа, които са застреляни на място. В 4 часа и 45 минути на 1 септември Германия „отвръща на удара", както заявява пред Райхстага Хитлер, в съответствие с разработения до последната подробност още от пролетта план „Вайс" („Бяло"). Нейната авиация атакува летищата, командните възли, икономическите и административните центрове на Полша. Войските ѝ пресичат границата от север през Източна Прусия, от запад през Източна Германия и от юг през Словакия. Линейният кораб „Шлезвиг-Холщайн", предварително пристигнал в района, започва обстрел на Вестерплате със своите 280-милиметрови оръдия.

На същата дата, на която Хитлер предлага войната да се спре, Германското върховно командване дава на света да разбере, че „на Изток завземането на Варшава и Кодлин продължава методично".136

Според дипломатическия редактор на „Ройтерс" съобщението за посещението на граф Чано е свързано с онази част на съветско-германското комюнике за общите усилия, „които двете договарящи се държави щели да положат, ако е необходимо, в съгласие „с други приятелски държави", за да се спре войната".137 Мусолини по този повод припомня, че Европа още не е във война. Именно той ще бъде натоварен да посредничи за организирането на мирна конференция пред Париж и Лондон.

Английският неделен печат обаче „единодушно и категорично отхвърля всички предложения за мир, основани върху признанието на подялбата на Полша. Вестниците подчертават, че съюзниците няма да се оставят да бъдат сплашени".138 Интересен детайл е, че този текст на агенция „Хавас"139 е „обработен". В оригинала, получен от БТА, той продължава с думите, че съюзниците нямало да бъдат сплашени „от нов блъф, който само прикрива опасенията на г-н Хитлер относно изхода на войната." Явно редакторът на Радио София е решил, че не е необходимо те да излитат в ефир.

Така наречените мирни предложения на фюрера са в истинска хармония с коментара на „германските меродавни среди" по отношение на образуването на новото полско правителство с нов председател на републиката. Според тях то „няма никакво политическо значение, имайки предвид, че териториалният суверенитет на бившата полска държава е минал в ръцете на Германия и СССР". За тези среди „поведението на някои полски емигранти, поддържани от западните сили, не изменя с нищо това положение".140 Истинска ода за мира.

На 27 септември 1940 г. е сключен Тристранният пакт. Граф Чано води два разговора с Хитлер - единият официален - след подписването, а другият - на следващия ден. „Говори повече за испанската намеса и е против нея, защото ще ни струва повече, отколкото би ни допринесла полза. Предложи да стане срещата с Дуче на Бренерския проход и аз веднага се съгласих. Няма да се извърши нахлуване в Англия. Не говори вече за светкавично унищожение на Англия. От думите му сега се вижда загрижеността му, че войната ще бъде дълга. Той иска да запази въоръжените си сили. Говори с обичайната своя решителност, по-малко е нападателен, но е също така упорит, както по-рано... Спрямо нас германците са безупречно любезни. Ансалдо смята, че любезността им е в съответствие с нуждата, която немците имат от нас".141 В този текст никъде не се споменава за бъдещи мирни преговори или за удовлетворяване на италианските искания в Средиземно море.

Твърдението от 1 октомври 1939 г., че имало предложение на Хитлер за петстранна конференция, и за посредничество на Мусолини до Лондон и Париж съвсем не е неоснователно. Още от август същата година, когато Мюнхенската конференция, „тази за мира на нашето време", изглежда забравена, забравени са тържествените заявления на Хитлер, че след анексията на Австрия и на Чехословакия повече няма да има териториални искания, италианският диктатор започва да се страхува, че Германия ще наруши след няколко години своето обещание за ненамеса във военен конфликт. „Той мечтае да поеме отново ролята на посредник, толкова блестящо изиграна в Мюнхен (тогава говори с всеки представител на родния му език - б.а.), като предизвика конференция за окончателното укрепване на мира в Европа."142

Заявлението на Дуче, че Европа не била във война, произнесено тогава, когато Полша е смазана от бомби и снаряди, а земята ѝ е изорана от танкови вериги, по-скоро би трябвало да се разчита, че Италия не е във война. То се вписва в цялостната му политическа линия да отлага включването си до последно. Радио Рим на български цитира съветския посланик Горелкин в страната, който е заявил, че „отношенията на Русия и Италия са влезли в нова фаза на икономическо и политическо сближение".143 На следващия ден поведението на споменатата Велика сила се определя като „забележително", а тя - като „спокойна, но не бездейна". „Някои нейни проявления по отношение на силите на Оста показват, че британското желание да бъде настроена против блока на Германия, Италия и Япония ще си остане само британско желание".144

Така се очертават опорите във външната политика на Италия, големите направления и взаимоотношенията между страните, подписали пактове от рода на Стоманения и Тристранния, както и образът, който тя поддържа за пред останалия свят.

* * *

Всяка от радиостанциите, „воюващи" за съзнанието на нашия слушател, неизбежно трябва да изгради „българска" линия. Колкото по-„привлекателна", колкото по-„убедителна" е тя, толкова по-въздействащи ще бъдат нейните предавания. Особено важна роля има тя в Радио Рим и Радио Донау, когато нашата страна трябва да бъде привлечена за каузата на Тристранния пакт. Те се стремят да представят дивидентите, които бихме извлекли от полагането на подписа си под него. Съответно и за двете пропаганди централно събитие е присъединяването ни на 1 март 1941 г. Не по-малко важно е да се изобрази отношението на „целокупния" български народ към този акт и осъзнаването от негова страна на резултатите от сътрудничеството със силите на Оста. Трябва да се отбележи, че за всички радиостанции, излъчващи на български език, 1940 година е възлова. Извън вече създадените Рим и Москва - съответно през 1937 и 1938, почти всички големи европейски държави изграждат радиа за нас. Именно тогава започват предавания и от Анкара и Атина.

В стремежа си да ни привлече италианската пропаганда търси най-различни форми. Сред тях са разпространението на печатни произведения, започването на издаването на вестник на оригиналния език в София на 15 август 1940 г.145, организирането на езикови курсове, екскурзии и пр.

В докладите на Разузнавателния отдел към Щаба на войската от февруари и март 1940 г. се съобщава за езиков курс, воден в 1-ва прогимназия в гр. Стара Загора, посещаван „факултативно и безплатно". Преподавателят италианец във всеки урок „със силно приповдигнат дух, със силно приповдигнати думи, говори на младите ученици за хубостите на Италия, за храбростта и силата на Италианската армия, за фашистката младеж и за нейната стегнатост и дисциплина. Бавно, но сигурно той насажда в крехките детски души една скрита любов към всичко италианско и убеждението за превъзходството на италианската държава".146 Той устройва екскурзия за ученици и граждани до Италия „срещу сумата от 2000 лева - за паспорт, пътни, храна, хотел и всички други разноски. Трябва да се предполага, че за тази екскурзия ще има отпуснати суми и от италианския пропагандаторски център в София и че тя ще има за цел да подпомогне италианската пропаганда у нас".147

Радио Рим търси всякакви поводи, в които да подчертае близостта на България с Италия. Например в новогодишната емисия от 1940 г. се отбелязва, че със съдействието на пълномощния министър на Дуче у нас е отбелязан фашисткият празник. „Италианците, живущи в София, изпратиха много колети на войската."148

Българската външна политика от времето преди 1 март 1941 г. намира пространно отражение в предаванията от Рим. Многократно се използват материали от нашия печат, които изразяват приближаването ни към страните от Оста. Показателна в това отношение е статията във в. „Вечер" във връзка с речта на министъра на външните работи Иван Попов, цитирана от италианското радио. Според него „българската външна политика не трябва да се тълкува като фалшива, защото България продължава мирната си политика. България обаче не изключва едно мирно сътрудничество. Начинът, по който се уреди добруджанският въпрос, показва, че в случая се касае за една социална справедливост".149

Подписването на Тристранния пакт от страна на България и промяната на статута ни след това събитие очаквано бележи поврат както в отношението към нас, така и в тона на предаванията на всички радиостанции, излъчващи на български език.

Вечерта на 12 април 1941 г. Рим говори за „спокойното [ни] участие" в „победоносната война на войските на югоизточния фронт за изгонване на Англия от Европа и за създаване на продължителен мир на Балканите и за признаването на ония народи, които бяха онеправдани във Версай".150 Сред основите на „българската линия" е наблягането върху несправедливостта на Ньойския диктат и даването на възможност чрез присъединяването към Тристранния пакт нашата страна да си върне това, което ѝ се полага. Така се подчертава близостта ни с Италия и Германия - ограбени от Версайската конференция, а и върху общото ни бъдеще, естествено, свързано с победата във войната.

В думата „участие" личи налагането на почерка на Мусолини в пропагандата не само когато се характеризира Италия, но и когато се говори за чужд народ. Вероятно я намира за твърде подходяща за нашата външнополитическа линия.

В същата емисия радиото описва манифестации на радост в София, организирани от македонските и тракийските българи. Начело на „огромни шествия" по столичните площади и главните улици са се развявали германски, италиански и български знамена. „Манифестацията, след като е минала пред италианската и германската легация, се отправила към двореца. Тук цар Борис се показал многократно на балкона и отговарял развълнувано... Българските вестници отдават особено значение на италианските и германските съобщения за новите победи на южния фронт."151

Непрекъснато се отбелязва тясната връзка с дълбоките чувства между италианския, германския и българския народ, които воюват рамо до рамо. Радио Рим непрестанно подчертава голямата печалба, която има нашата страна от пакта: „Внимателна и предпазлива България съумя да дочака своята участ. Тя бе насочила погледа си към Италия и Германия, сигурна, че само на тяхна страна ще може да очаква, без да бъде измамена, разрешението на ония проблеми, които са свързани с нейните справедливи искания. Това е, собствено, логическият развой на нещата, който позволи завчера на българския народ да чуе чрез мощния глас на Дуче, че българските справедливи ревизионистични искания ще бъдат напълно задоволени."152 Навсякъде се отправят поздрави към германския и италианския водач. В една реч те са определени като „апостоли на европейския мир"153, представени са като Освободители. Както се съобщава от София, всички македонски организации се обединяват предвид големия исторически момент по случай освобождаването на Македония от сръбско и гръцко робство. На едно тяхно събрание в столицата е изразена почит към Хитлер и Мусолини. Издаден е позив, в който се поздравяват германските войски за освобождението. Македонците се поканват да се покажат достойни чрез дела в този голям исторически момент за постигнатата свобода.154

„Обожествяването" на двамата водачи върви особено динамично с ускоряването на събитията, тласнати от подписването на Тристранния пакт от страна на България и особено от германското нападение на Изток. Характерен детайл в това отношение е кръщаването на възлови улици в централните градове с техните имена. В своите спомени Пенка Дамянова пише на 1 юли 1941 г.: „Булевардът, по който върви каналът, преди се казваше „Евлоги Георгиев". Като станахме съюзници на фашистка Германия, булевардът бе прекръстен на „Адолф Хитлер", после бе поделен между двамата фашистки водачи. До Орловия мост се казваше „Адолф Хитлер", а след туй - „Бенито Мусолини". Когато сложиха новите табелки, стоях с приятелките си Вили Севова и Доси Иванова на трамвайната спирка и гласно се възмущавах, че е отнето името Евлоги Георгиев. А един старец до мене ми казва: „Не се ядосвай, момиче, ще придойде Перловската река, ще отнесе и Хитлер, и Мусолини." Пророк излезе дядкото!"155 В Пловдив днешният бул. „Руски" преди е бил наречен на нацисткия водач. Това е характерна част от „общуването" между съюзниците.

И в италианската, и в германската пропаганда „българска линия" звучи по един и същ начин и със същи митове. В британските и руските станции тя звучи съвсем различно. Този въпрос е разгледан по-подробно в главата за Уинстън Чърчил и Йосиф Сталин.

* * *

В 5 часа и 30 минути на 28 октомври 1940 г. Италия напада Гърция, след като ѝ предявява документ, който, „естествено", не ѝ предоставя „никакъв изход".156 Срокът за отговор е само три часа, но още преди изтичането му фашистките войски пресичат границата. Ултиматумът е съставен от министъра на външните работи граф Чано шест дни по-рано. Но решението зрее много отдавна у управляващите кръгове. На 11 август 1940 г. вече е дадено нареждане за военни действия. На 16 октомври с.г. Бенито Мусолини заявява: „Съществува политическа необходимост да се окупира Гърция."157 Най-голямата му цел е „през ХХ век Рим отново да стане център на латинската цивилизация, да господства над Средиземноморието, да бъде фар за всички хора".158 Освен че е част от имперските цели на Италия, която иска да превърне Средиземно море във вътрешно море, а Балканите са определени за основно направление за разширяване още от самото създаване на фашистката държава, завладяването на Гърция е и въпрос на незадоволените диктаторски амбиции на Мусолини. Само през 1940 г. презрително определеният от него „сексуален маниак" многократно ощетява самочувствието му на равноправен партньор в Оста. Доверието между водачите е разклатено още при германската окупация на Чехословакия през март 1940 г. без консултация с Италия, без дори тя да бъде информирана.

По силата на подписания на 27 септември с.г. Тристранен пакт официално се определя италианската сфера на влияние - Средиземноморието и част от Африка. Когато обаче граф Чано засяга плановете за Гърция, му е отговорено, че въпросът не изисква срочно разрешение. На срещата между двамата диктатори в прохода Бренер на 4 октомври Гърция изобщо не се споменава. Подготовката за нападението върви трескаво.

На 12 септември 1940 г. според съглашението с диктатора Йон Антонеску войските на Вермахта влизат в Румъния. На 11 октомври 1940 г. германското посолство в Рим уведомява Мусолини, че по „румънско искане" за Букурещ е заминала военна мисия на Райха и че техни самолети са поели охраната на петролните находища в Плоещ. Фашисткият диктатор чувства това като нов удар върху стремежа си да запази отношенията си с германския му „събрат" в рамките на партньорството. Не е случайна неговата реплика пред зетя му граф Чано по повод румънската „окупация", която била направила много лошо впечатление на италианското обществено мнение: „Хитлер винаги ме изправя пред някой свършен факт. Този път аз ще му го върна със същата монета. Ще научи от вестниците, че аз съм окупирал Гърция. По този начин равновесието ще се възвърне отново."159 Хитлер очевидно не научава от вестниците за намерението на своя „колега" да нападне. Мусолини не се съобразява с предупрежденията на висшите офицери за състоянието на терена, за липсата на пътища, карти и пр. Първоначалното му опиянение се изразява най-ярко в неговата телеграма до Хитлер от 11 часа на 28 октомври 1940 г. на немски език: „Фюрер, ние маршируваме!"

В италианския план за действие срещу Гърция се подчертава необходимостта от участието на България. В началото на септември граф Чано уверява българския пълномощен министър в Рим Караджов, че Италия ще подкрепи България за излаза на Бяло море, и заявява: „Гръцко-италианският въпрос е напълно открит. Денят за сметките е още неустановен, но бъдете готови."160 На 14 октомври Мусолини изказва пред маршал Бадолио надеждата, че нашата страна ще се присъедини към италианската акция и по такъв начин би задържала от шест до осем гръцки дивизии. На съвещанието в Палацо Венеция се напомня, че част от противниковите войски са разположени по границата ни и че тази част - при неутралитет на България - би представлявала сериозна заплаха за лявото крило на италианската армия. Мусолини обещава да изпрати лично писмо до цар Борис с внушение да не пропусне „единствения случай" за реализиране на аспирациите си върху Македония и излаз на Бяло море. Така българското участие се оказва в центъра на непосредствената подготовка на войната.161

На 17 октомври в София пристига личният пратеник на Дуче Анфузо с послание до царя. Последният обаче веднага отхвърля предложението, като заявява, че желае да постъпи, както „съвестта, дългът и доброто на народа му го задължават".162 На другия ден самолетът на италианския емисар се връща с категоричен отрицателен отговор, прикрит зад ласкателства и приятелски уверения: „Вие сам сте отгатнали, Ваше превъзходителство, особено деликатното положение на България. Поради неблагоприятни обстоятелства, попречили и забавили необходимото въоръжение на войската ѝ, и обкръжена от съседи, които добре познавате, тя трябва да действа крайно предпазливо и благоразумно, без все пак да се отказва от свещените си права и историческата си мисия."163 На 19 октомври Анфузо докладва на граф Чано, че държането на царя „било твърде уклончиво в съгласие с неговия навик и характер. Най-много се боял от турците."164

Българската позиция остава непроменена и когато на 28 октомври 1940 г. Италия напада Гърция. Същия ден в София се открива есенната сесия на Народното събрание. В тронното си слово цар Борис представя освобождението на Южна Добруджа като резултат на „водената досега политика, което може да се тълкува като потвърждение на тази политика. Но същевременно повтаря благодарностите към Хитлер и Мусолини и подчертава приятелските връзки с Германия и Италия. Говорейки поотделно за отношенията със съседните страни, царят не казва нито дума за Гърция.165 Пропуска да спомене и за политиката на неутралитет. Това не е случайно. При военно изменената обстановка в Европа курсът на неутралитет, обявен непосредствено след 1 септември 1939 г., не може да остане неизменен.

Въпреки многократните изявления на българския владетел и неговото правителство, че са ориентирани към Оста и солидарни с балканската политика на Италия, че ще се съобразяват и уеднаквяват с нея собствените си политически действия, както и твърдо очерталият се ревизионизъм, представляващ неделима част от външнополитическата платформа на всички режими, управлявали България след Ньойския диктат, военната намеса в гръцко-италианската война категорично се изключва. „Правителството на Филов само се възползва от създадената във Втората световна война обстановка, за да премине към по-конкретни реализации. Моделът за начина, по който ще бъдат постигнати резултати, бе показан от разрешаването на добруджанския въпрос: като се опира на Германия, като спечели одобрението на останалите Велики сили, като се споразумее със заинтересованата страна. Затова, като започна през есента на 1940 г. да издига искането за излаз на Егейско море, българското правителство нямаше намерение да предприеме каквито и да било действия срещу Гърция."166 Италианският военен аташе в София многократно се явява пред нашия министър на войната Теодосий Даскалов и пред началник-щаба Никола Хаджипетков с молба да предприемем действия на границата със съседната страна, за да отвлечем нейни сили от албанския фронт и да облекчим положението на италианската армия там. Генералният щаб обаче не се отзовава. Държанието на нашите гранични части спрямо гръцката стража навсякъде е най-коректно.

В един момент, когато малката армия громи нашествениците, това българско решение е от огромна полза за освободителната кауза на гръцкия народ и на всички балкански народи. То „позволява на Генералния щаб на Гърция да изтегли от границата с България пет дивизии, една бригада и четири полка и да ги прехвърли на албанския фронт", което способства за успешното контранастъпление.167 Сам Мусолини в едно писмо до Хитлер обяснява, че италианските неуспехи се дължат освен на лошото време, и на „отношението на България, която позволи на гърците да оттеглят от Тракия 8 дивизии, за да засилят войските срещу нас".168

Основната идея на фашистката ръководна класа е да се създаде такъв пропаганден механизъм, който да оправдава агресията, като я мотивира със засягане на интересите на страната от нарушаване на неутралитета на Гърция в полза на Великобритания. Така тя ще бъде представена като отбраняваща се. „Защита на националното достойнство", „готовност за отбрана" - все основни категории в речника на фашистката политика. Никога „нападение". Може да се посочи близка прилика с националсоциалистическата. И там винаги Германия е обект на нападение, „принудена" е „да отвърне на удара".

На вътрешно и международно равнище пропагандата старателно „изпипва" образа на врага. В печата се припомня участието на Гърция в санкциите срещу Италия, наложени от Обществото на народите заради войната с Абисиния. С жар се поддържа тезата за „правото" на принадлежността на нейните земи към „Ботуша" (например на о-в Корфу, който преди четиристотин години е бил владян от Венеция). Непрекъснато се нагнетява напрежението по гръцко-албанската граница, където са в ход големи придвижвания на военни части под формата на маневри. Системно се нарушава гръцкото въздушно пространство, като нейни самолети навлизат на повече от 25 км. В италианския и албанския печат се подкрепят албанските претенции към Гърция. Фашистките войници пеят песни за нападението срещу нея: „Да дебаркираме в Епир, да завладеем цяла Егея!" Дипломатическите документи от това време в буквалния смисъл на думата „гъмжат" от информация за готвещото се нападение. Източници са средите на Ватикана, Клубът на журналистите в Рим, гръцките консули в Бриндизи, Триест и др., чужди дипломати в Италия, като например британския шарже д'афер, дори публикации във фашистката преса. В края на май 1940 г. започва мобилизацията.

Интензивната обработка на общественото мнение, която цели то да се представи като искащо война, допълнително налива масло в огъня. В печата непрекъснато се появяват статии, представящи „разрухата", която цари в тази балканска страна, причинена от „кошмара на масонството", защото, каквото казват масоните, го казва и английският и френският капитал. Но „блестящите германски победи откриват нови хоризонти пред гръцката младеж [в нова Европа], където тя ще си осигури място". Така пише италианският кореспондент в Атина в статия под заглавие „Гръцката младеж и съвременното политическо положение", поместена във в. „Джорнале д'Италия".169 Подобни публикации са следствие от инструкциите на Министерството на народното образование до вестниците, според които трябва да се развиват следните теми: „1) В Гърция управляващите, подчинени на масонството, са на страната на западните сили, докато народът и преди всичко младите, са за Оста; 2) Тъй като съюзниците и Турция се готвят да окупират гръцките острови и Солун, Италия смята за необходимо да защити Гърция; 3) Общественото мнение в Гърция отхвърля англо-френския натиск и желае закрилата на Италия."170

Истинска истерия се развива на тема нарушаването на неутралитета на страна на Атина. Нейният пълномощен министър в Рим Политис час по час е привикван от граф Чано или от негови представители, за да му бъде връчено „оплакване" от присъствие на британски бойни кораби в гръцки пристанища в разрез с правилата (те не могат да останат повече от 24 часа). Италианският Генерален щаб съставя документ, в който се изброяват нападения на английски кораби и самолети срещу фашистки кораби и подводници в продължение на целия месец юни, извършени в гръцки води. Той е прочетен на Политис от Чано на 3 юли 1940 г.

За нажежаване на атмосферата се използват плакати, съдържащи италианските искания, сред които присъединяване на о-в Кипър и о-в Корфу, и заплахи срещу западните сили. Такива са разлепени пред очите на властите в Женева от агенти на Фашисткия център там. Същият използва безработни и скитници за участие в демонстрации и разпространява слухове за предстояща окупация на Корсика, Малта, Египет и за напредването на албанската армия до Солун (из телеграма на гръцкия консул в Женева до Политис от 3 юли 1940 г.).

Твърде бързо гръцката армия полива Дуче със студен душ. Въпреки численото превъзходство и по-доброто въоръжение и снаряжение (неговите самолети превишават в съотношение 6:1 противниковите), армията му е обърната в паническо бягство. Едва след като германските войски съгласно директива № 20, операция „Марита", за завладяването на Гърция през българските земи, подписана от Хитлер на 13 декември 1940 г., прекосяват линията „Метаксас". Италия може да си отдъхне.

Съгласно тази директива 24 германски дивизии започват да се разгръщат в Румъния през Унгария. В т. 2 Адолф Хитлер отбелязва: „Поради това аз възнамерявам: а) да установя през идните месеци една все по-голяма бойна сила в Южна Румъния; б) с настъпването на хубавото време - вероятно през март - да прехвърля тази бойна сила през България, за да окупира северното крайбрежие на Егейско море и ако това се окаже необходимо, цялата гръцка територия." Давани са различни цифри за въпросната бойна сила, настанила се на румънска територия буквално няколко седмици след подписването на Директива № 20. Тя наброява близо 700-хиляди елитна армия, под командването на фелдмаршал Фон Лист.171

„Верен на навика си да атакува рано сутрин в неделя, в ранните утринни часове на 6 април 1941 г. Хитлер напада Югославия и Гърция. Главното командване на Вермахта отделя 32 дивизии, в това число групата бронетанкови дивизии „Клайст" с боен опит в Полша, Белгия и Северна Франция. 17 дивизии настъпват срещу Югославия от север, подкрепени от унгарски части, докато 15 - съсредоточени в България дивизии (в това число три бронетанкови) преминават в офанзива на юг (по протежението на българо-гръцката граница) и на запад с цел да пресекат пътя за отстъпление на югославската граница през Македония и да се спуснат към Гърция по неукрепената долина на р. Вардар."172

Един от основните митове в митологията на всеки разглеждан водач е този за армията. Във време на война армията и в победа, и в поражение се превръща във въплъщение на нацията, поради което нейният образ придобива решаващо значение за „героизирането."

„Естествено (Мусолини - б.а.), вярва в успеха, но фактически е жертва на собствените си митове. Толкова е говорил и писал за военната мощ на Италия, че накрая е повярвал в нея: с всяка изминала година ще се разочарова все повече и повече, но веднъж свързан с Германия, няма да може да се откъсне."173 Митът за армията мощно се подхваща от всички медии преди и след 28 октомври 1940 г. Той е твърде интересен в образния свят на Дуче, защото собствената му армия скоро започва да търпи поражение след поражение, а пропагандата трябва да намира сили и въображение да го поддържа на „митологично" равнище и при това да не звучи твърде фалшиво. Много трудно е да се създава достоверен „героичен" образ на войски, които в началото са тръгнали с фанфари сами да извършат настъпление срещу на пръв поглед обречената Гърция и са стигнали до искане на помощ първо от малка България, а след това - от „големия брат". Радио Рим, разбира се, намира подходяща струна, каквато се среща и у Радио Донау. Това е темата за близостта между армията и населението от окупираната територия. Тя се залага още от инструкцията на Министерството на просветата как да се прави пропаганда. Там се обръща внимание, че гръцкият народ е ориентиран към Оста. „Италианската окупация се извършва мирно и успешно между радващото се население и италианските войски, стигнали Янина. Установява се ред и се пристъпва към преброяване на взетите материали. Работнически групи са изпратени да поправят съобщителните мрежи. Населението е много внимателно към войниците-освободители."174

„Окупаторът" всъщност е дългоочакван Освободител, благодарение на който най-после се възцарява ред и спокойствие. Радио Донау също има за своите войници подобни текстове. Както лондонското, така и атинското радио намират място за пищни победни церемонии.

Генерал Уго Кавалеро е отправил до Дуче писмо, с което се подчертава големият героизъм на италианския войник през време на кръвопролитните сражения в Албания, които спрели и изтощили многобройната и тежковъоръжена от англичаните гръцка войска. Като символ на тези победоносни сражения той предлага да се издигне паметник на героите, загинали при кота 731 и при Монастир (дн. Битоля). Дуче е отговорил: „Дълбоко съм трогнат, приемам Вашето предложение да се издигне един паметник на падналите италиански войници през време на войната срещу гърците при кота 731 и при Монастир. Това е зоната, гдето на 14 април се водиха решителните сражения, които от самия неприятел се смятат за най-жестоките и най-кръвопролитните, които познава световната история. Това е зоната, гдето италианският войник показа голям героизъм. Това нещо ще се помни вечно и ще остане завинаги отпечатано в сърцето на целия италиански народ."175

Граф Чано в запис от 30 ноември 1940 г. характеризира генерал Уго Кавалеро като „един оптимист, който не вярва във възможността да бъдем победени в Албания, понеже има пълна вяра в нашата способност да преминем още веднъж в офанзива".176 Оставката на маршал Пиетро Бадолио, предизвиква криза в италианските върхове. На 4 декември, предвид по-нататъшното влошаване на обстановката на фронта, генерал Соду в донесение до правителството предлага урегулиране на създаденото положение по дипломатически път, което обаче е отхвърлено от Дуче. На тази дата той изпраща в Албания генерал Кавалеро, а след два дни го назначава на мястото на Бадолио. Ако се вгледаме в запис в неговия дневник от 1 януари 1941 г., ще видим, че той отбелязва продължаването на действията на противника в полосата на 11-а италианска армия. Същия ден получава от Мусолини телеграма с изложение на най-близките задачи: „В навечерието на деня, посочен от Вас за начало на настъпление, свикайте командирите на всички корпуси и дивизии, които ще вземат участие в операцията, и им съобщете следното. Преминаването към настъпателни действия може и трябва рязко да измени обстановката, особено моралния дух на войските. 60 дни ние бяхме наковалня. Сега ще станем чук. Операцията трябва да бъде започната и проведена извънредно енергично, което ще възвърне военния престиж на Италия на международната сцена. Германия сега е готова да изпрати в Албания една планинско-стрелкова дивизия. Въобще фюрерът има намерение през март да нанесе удар със значителни сили срещу Гърция от територията на България. Надявам се, че вашите старания ще направят излишна пряката помощ в наша полза от страна на Германия на албанския фронт."177

Интересно е, че тази телеграма звучи повече като пропагандистка декларация, отколкото като заповед на държавник. Особено темата за „наковалнята" и „чука" или твърденията, че „братската помощ" щяла да бъде „излишна". Същественото в този текст е чувството на Мусолини като зависим от Хитлер. Въпреки тежката обстановка от вътрешно- , външнополитическо и военно естество Дуче не престава да „вдъхва" увереност.

Думите на италианския диктатор, изречени в тесния кръг на ръководството, обаче далеч не съвпадат с тази телеграма. Той въобще не вярва на твърденията на Кавалеро от 27 декември 1940 г. за готовност за контраатака в Гърция „ако не утре, то вдругиден". По този повод Чано нарича началника на Генералния щаб „този приятел, който пее оптимистичната си песен".178 Според министъра на външните работи, Мусолини въобще не вярва на това, което Кавалеро му казва. „Тези генерали са станали като онези кръчмари в провинцията, които рисуват един петел на стената и пишат под него: „Когато този петел пропее, тогава на кредит вино ще се лее." И аз по този начин ще дам вяра на военачалниците, когато ми докажат с някое свое действие, че положението се е променило."179 Петелът обаче не пропява.

Един от най-тежките удари върху мита Мусолини е вече споменатата оставка на маршал Бадолио от 6 декември 1940 г. Той е един от противниците на войната с Гърция. Според него истинската отговорност за „албанската авантюра" е в командването на Дуче. „Нека да остави нещата на нас, а когато нещата не вървят както трябва, да накаже виновните" (изказване пред Алесандро Паволини). Диктаторът „реагирал светкавично", като го нарекъл „враг на режима" и „предател".180 Интересен щрих към тази криза представляват телеграмите на гръцката телеграфна агенция „Егея", които тя разпространява из целия свят. Те разкриват както сблъсъка между Мусолини и Бадолио и съответната реакция в италианските медии, така и цялостното състояние на обществото. Според една от тях, от 13 ноември 1940 г., статията за извършените промени във висшето военно началство на италианската армия, с автор Роберто Фариначи, публикувана в собствения му вестник, не можела да се изтълкува другояче, освен като нова нападка срещу началника на Генералния щаб. „Всичко това съставлява нови обвинения срещу маршал Бадолио като антифашист." Последното определение едва ли може да се приложи за този висш военен, който цели 15 години е началник на Генералния щаб точно на фашистката армия.

„Италианската войска - приключва статията си Фариначи - не очаква друго, освен една заповед, за да победи."181 Агенция „Егея" обаче много справедливо коментира, че „ако италианската победа зависеше само от една заповед, тя щеше отдавна да бъде дадена. Не е достатъчно да се иска нещо, то трябва също да може да се постигне, защото вече е невъзможно да бъде спрян устремът на гръцките войски".182 През цялото си „битие" на диктатор Мусолини твърде често дава заповеди, твърде често дава уверения, които в крайна сметка не могат да бъдат изпълнени.

На следващия ден агенция „Егея" се позовава на статии от вестниците „Джорнале д'Италия", „Трибуна", „Месаджеро" и „Реджиме фасиста", цитирани от Радио Атина на български език. Според нея те са белязани с объркването и песимизма, обхванали режима. „Щом като Италия предава и нови неблагоприятни съобщения, щом като „Трибуна" подчертава, че войната ще причини нови големи жертви, щом като най-после „Месаджеро" предвижда, че борбата ще вземе в най-скоро време още по-ужасен образ, то всичко това не може да представлява нищо друго, освен старанието да бъде подготвено италианското обществено мнение да понесе нови поражения и проваляния на всички фашистки надежди. Щом като, от друга страна, „Реджиме фасиста" изтъква, че всички италианци трябва да бъдат сплотени около своя Дуче, и щом като Фариначи напада с още по-голяма острота маршал Бадолио, всичко това доказва, че Италия е заплетена от дълбоки разединения, които ще добият остра форма след бързото развитие на събитията на разните италиански фронтове."183

Използването на вражески източници в своя полза като оръжие нито е ново средство, нито пък е патент на гръцката пропаганда. Особено действено е то, когато се цитират най-авторитетните противникови издания. Макар че в такива случаи се извличат единствено „полезни" текстове или характеристики, може да се приеме, че обрисуваната от агенция „Егея" картина отговаря на истината, защото тя отразява не само катастрофата на италианската армия и сриването на завоевателните планове и на двата фронта - източноафриканския и албанския, но и катастрофата в цялото общество. Последната много точно е обрисувана в цитирания от Радио Анкара на български език бюлетин на американското Министерство на земеделието, според който италианският внос е намалял с 80%. „Това намаление се дължало на английската блокада. Според бюлетина италианското стопанство е било силно разстроено от блокадата. Предполага се, че цените в Италия са се увеличили с 40%. Без да е складирала достатъчно храни, Италия е започнала войната. Особено се чувства липсата на каучук, хранителни продукти и маслодайни семена. Твърде малко са онези страни, които могат да доставят по сухопътни пътища на Италия мляко, вълна, месо и други. Следователно, колкото по-дълго продължава английската блокада върху Италия, толкова повече ще се чувства липсата на тези продукти.

При тези условия в най-скоро време в Италия ще се прилага заповедта за 5 безмесни дни."184 В тази връзка ще цитирам ген. Кавалеро, който скоро след нападението в дневника си споменава, че на войските не им „достига обмундироване, особено обувки".185

* * *

От 8 април 1941 г. Радио Атина вече не излъчва на български. Нашият слушател има възможност да се запознае с предавания на гръцкото радио, които са цитирани от програмата на Би Би Си. Забележително е, че макар и от другата страна на барикадата, английската и гръцката пропаганда си служат с изрази, които почти съвпадат с тези на Мусолини и на ген. Кавалеро. „Гърците в Албания са устояли на всички италиански опити да ги изтласкат. Сражението, което сега започва в Северна Гърция, се описва от гръцкия министър на информацията като възможно да се развие в едно от най-големите и ожесточените сражения в историята. Това е сражение за правда и свобода срещу долния материализъм, измамничеството и робството. Естествено, в тази критична фаза гърците се намират в неблагоприятно положение, що се отнася до броя на войниците, но ние ще победим. Неприятелят ще се опита да използва всеки психологически прийом, за да намали нашата съпротива. Той ще пусне поток от лъжливи слухове, даже чрез гръцките вестници. Чрез вашата смелост вие ще спомогнете да докарате скоро гръцката победа."186

В цитирания текст определението на гръцкия министър „най-големите и ожесточени сражения в историята" почти се покрива с твърдението на италианския диктатор, че тези битки са „най-жестоките и най-кръвопролитните сражения в историята".

Има една много важна „подробност". Тези „исторически" сражения се водят след искането на „братската" германска помощ и сливането на двете армии на територията на Южна Югославия и в областта Любляна, за което се съобщава в късната вечерна емисия на Радио Донау от 12 април 1941 г.

Лондон цитира преглед на военното положение, направен от атинските колеги от предишната вечер. Според него нацистките войски са влезли в досег с организиран фронт, който се държи от главните гръцки и британски сили. „Това представлява една мощна стена, срещу която германците ще трябва да се бият." Радио Атина е прибавило: „Изобщо, където „непобедимите" германски бронирани колони са срещнали гръцката съпротива, те са били спрени."187 Темата за непобедимостта на нацистката армия е твърде актуална в изследвания период, особено след катастрофата на френско-английските сили през май-юни 1940 г. и завоюването на голяма част от Европа. Една по-малка армия, каквато е гръцката, би се гордяла дори ако само успее да задържи настъплението на германските части.

Може да се приеме твърдението на професор Жак дьо Лоне, че волята на Мусолини е насочена не толкова към утвърждаване на реалната му мощ, колкото към привидната. „Роден актьор, той грижливо подготвя мизансцена за аудиенциите си, било с Балбо, с Чърчил, с г-жа Кюри, Ганди, Маркони или Артър Комптън. Основният му стремеж е да се хареса както на видните личности, така и на тълпите."188

В този дух е и разрешението да се построи паметник на падналите герои в Гърция и разгласата по радиото на съюзника. В произнесената по този повод реч отново се подчертава връзката между водач и армия, между водач и народ. „Дълбоко трогнатият" Дуче веднага разрешава да се издигне паметникът. Това е поредната му изява, при която той „играе" със своите чувства и ги изтъква на преден план.

Образът на армията старателно се развива на основата на сравнението между Римската и Британската империя, съответно между техните армии. По време на „непредвидената война" от 1940-1941 г. фашистката пропаганда е принудена да търси „под вола теле". В Радио Рим на български език се противопоставя отношението на гръцкия народ към англичаните „окупатори" и италианците „освободители". „От гръцката граница пристигат сведения, характерни за победоносното италианско настъпление. Положението там е критично. Онова, което огорчава гръцкото население, е, че тъй много възвестяваните английски помощи не пристигат, нито ще пристигнат. Гръцкият народ бе склонен да вярва, че сега, след развитието на враждебните действия, ще бъдат стоварени в Гърция английски, австралийски, турски, югославски и други войски и дори че Албания ще нападне откъм гърба италианските войски. Обаче гръцкият народ с горчивина забеляза, че неговите войници остават сами и са принудени да се оттеглят бързо пред италианското нападение, което се развива по плана и така ще се развива."189

От споменатите тук страни, които не били изпратили помощ, Турция взема решение за неутралитет. В резултат на италианското нападение срещу Албания последната е превърната в марионетна държава. Нейният крал Зогу емигрира в Гърция, а Националното ѝ събрание одобрява „лична уния" с окупатора. Колкото до Югославия и Великобритания, и двете участват в „непредвидената война", обаче първата е смазана за 11 дни (6-14 април 1941 г.), а решението за въвеждане на английския контингент се взема твърде бавно и твърде трудно от правителството на Чърчил, което го прави до голяма степен безсмислено.

Образът на армията се гради в непрестанна гонитба между пропагандите, чрез непрекъснато съпоставяне на данните от фронтовете, които те получават (или по-скоро на това, което представят за данни) и чрез непрекъснатото им взаимно опровергаване. „Английската пропаганда, която още от началото на италианско-гръцкия спор се залови да описва фантастични гръцки победи, тръсна тая заран лъжливото известие, че повече от 1000 италиански пленници паднали в ръцете на гърците. Безполезно е да се казва, че това известие е измислено. По същия начин са лъжливи и измислени описанията, които се дават от английската пропаганда върху начина, по който са взети подобни пленници. Обаче английската пропаганда става все по-смешна, когато твърди, че Горица190 е превзета от гърците.

По този начин английската пропаганда се стреми да получи извинение от гръцкия народ, загдето не му праща действителни помощи. Вместо с войници английското правителство иска гръцкият народ да победи с приказки..."191

Ако Радио Рим определя британските си „колеги" с една дума и това е „лъжа", без израз на никакво пристрастие може да се каже, че то самото също лъже. Един пример е военните подкрепления от Острова, споменати във връзка с горния цитат. Интересен е въпросът какви са силите, които Обединеното кралство отделя за своя съюзник и с какъв темп пристигат. Отначало са изпратени 5 ескадрили, като постепенно броят им достига до 7, подпомогнати от 2 ескадрили нощни бомбардировачи от Западните пустинни въздушни сили, две ескадрили, които действат заедно с гърците на албанския фронт. На 1 ноември 1940 г. на о-в Крит дебаркират първите британски части, с което се подобрява положението на Англия в Средиземноморието. Общият брой на контингента достига над 60 000 души.192

Една от най-здравите опори на образа на армията са кореспонденциите от извора. Особено търсени са тези от американските и британските вестници и агенции. Естествено, вадят се само „полезните" и „съдържателни" изречения. На 8 ноември 1940 г. Радио Рим излъчва кореспонденция на агенция „Юнайтед прес", изпратена от гръцка територия. След като дописникът потвърждава, че имперските войски продължават да напредват по дължината на целия фронт, той опровергава слуховете за въстания в Албания и за някакви гръцки победи. „Видях с очите си, че италианците са навлезли навсякъде в гръцка територия, и то много навътре."193 След контранастъплението на генерал Папагос на 1 ноември 1940 г. можем сериозно да се запитаме какво точно е видял „с очите си" споменатият дописник.

Ходът на военните действия и необходимостта от „братска помощ" налага на Радио Рим да започне да търси оправдания за италианските неуспехи, което трудно се съчетава с по-нататъшното поддържане на мита за победоносната армия. Сочат се условията за воюване в Гърция. Например един американски кореспондент пише, че почвата там „е по-мъчна дори и от тая в Етиопия, дето той е следил италианските военни действия, защото планинските вериги са мъчнопроходими, проходите - укрепени". Слушателите на Рим се „ободряват" с твърдението на агенция „Асошиейтед прес", че едно италианско настъпление по брега представлява по-голяма опасност за Гърция. „Чикаго Дейли Нюз" пък отбелязва, че светкавичната война е невъзможна при планинска почва, затворена с тесни проходи и природни укрепления.194

В рамките на тези три изречения на два пъти се издигат доводи за трудността на терена. Но именно светкавична война готви Мусолини и не се съобразява с липсата на пътища, неподходящия терен и климат.

Само два месеца след нападението срещу Гърция Радио Рим вече е принудено да говори за „отблъскване на неприятелските атаки", за пленени вражески войници и автоматични оръжия, но не се сочи нито техният брой, нито мястото на сражението. Съобщава за атаки срещу предните неприятелски позиции и съсредоточавания на войски, но отново не споменава подробности. В същото предаване се излъчва обобщение на военния бюлетин, „който почти ежедневно дава своите доказателства и основателни бележки", от които се виждало, че успехите на италианските нападения се дължат на резултатни и систематични действия.195

Отново без никакви подробности се говори за „значителни" загуби, които търпи неприятелят и оставя „много" пленници. Фашистките кораби извършват „силни" обстрели над снабдителни центрове край гръцко-албанския бряг (без грижа за уточнения кои са - б.а.). Изтребителите са обстрелвали „множество" съсредоточавания на противникови войски. Атакувани са също така военни съоръжения, мостове, пътища и др. (подробностите са пропуснати - б.а.). Едва в края се дават уточнения за целите на „продължителните" бомбардировки (италианските обикновено са такива - б.а.), завършили с „голям успех": пристанищата и военните обекти в Солун и Превеза, както и летищата в Янина и Кочани.196

Вижда се маниерът на италианската пропаганда от това време: когато „дантелата" на героизма се разкъсва и темата за достоверността отдавна е отпаднала, остава едва-едва да се кърпи някакво приличие в очите на чуждестранния слушател. Забележително е, че при развитието на мита за армията почти отсъстват конкретни изяви на водача. Ако имаше такива, Радио Рим непременно щеше да ги излъчи, както например прави във връзка с външната политика. Явно след пълния провал в Гърция, изправен пред необходимостта да потърси „германската патерица", Дуче „няма очи" да се застане пред своите офицери и войници.

При изграждането на образа на армията съвсем логично е представянето на положително отношение и медийно отражение на действията на италианските части у настоящи и бъдещи съюзници. „Българското обществено мнение и българският печат извънредно много ценят искреността и безпристрастността на италианските военни сили. Българското общество следи с най-живо възхищение суровите битки, водени от войниците на Италия и нейните съюзни държави."197 В предаването от следващия ден тази линия се подкрепя със статии от най-големите наши вестници. Според „Зора" италианските успехи са налице благодарение на методичните нападения. Войските на Дуче „се държели здраво на фронта и не може да става дума за бягство или отстъпление". „Утро", от своя страна, смята, че в скоро време Италия ще засили много действията си. „Гърция е била принудена да внесе голямо количество военни припаси. Мъчнотията за храна Гърция е почувствала още от м. септември 1939 г. Ето защо проблемът за Гърция за хранителното производство взима все по-сериозен характер."198

В предаванията на Радио Рим от тези две ноемврийски вечери на 1940 г. има няколко изключително важни постановки. Те трябва да се схващат както в контекста на борбата за завладяване на съзнанието на българина, така и на събитията след италианското нападение срещу Гърция. След 28 октомври вместо очакваната неколкодневна победна разходка италианците търпят унизителни поражения. Тогава Рим набляга, че според собствените ни най-авторитетни вестници не може да става и дума за каквото и да било бягство или отстъпление на войските на Дуче. А точно десет дни преди цитираното предаване от 11 ноември 1940 г. гръцките войски нанасят своя контраудар. Не по-малко важно е изтъкването на „безпристрастността" на италианските войски. Те не са окупатори, а освободители, за разлика от англичаните - една от опорите на мита на армията. Така наречената „безпристрастност" има и друг съществен израз - комюникетата на фашисткото главно командване, които много често представляват целите предавания на Радио Рим. В тях се съдържа само истината и нищо повече от истината, както претендира медията. Не е случайно и „включването в играта" на продоволствените проблеми на Гърция в предаването от 12 ноември. Едва ли е съвпадение, че на същата дата във вече споменатата емисия на Радио Анкара се излъчва бюлетин на американското Министерство на земеделието за икономическата криза в Италия в резултат на английската блокада.

Не може да се каже, че фашисткият войник е най-таченият у нас. Ето какво пише в доклада си управителят на Новоселска околия А. Каракашев за същия месец на 1940 г., в който армията на Дуче търпи толкова неочаквани поражения: „В последно време световните събития поставиха нащрек и всички живееха с мисълта за предстоящата война с гърците и турците, особено преди 7 дена, когато свикаха в казармите доста голям брой запасни, коли и каруци." Въпреки настъпилия смут „има едно желание за премерване на силите с гърци и турци. Старите бойци със смях и възмущение слушаха новините за пораженията на италианците и поръчват на младите, които заминават в казармите, да не се осрамят като италианците, а да се справят с турците и гърците за 2-3 дена".199

Разглеждането на образа на армията ще бъде продължено с реч по радиото на италиански военноинвалид, произнесена във връзка с нейния празник: „Като поздравяваме сражаващите се войски, трябва да заявим..., че ние ще попречим да се промени съдбата на Рим, който бе и си остава империя. Денят на войската на италианската империя е отразен ясно във великите страници на историята, която Италия записва със своята кръв и със своите жертви. Армията отразява повече от всякога вярата и жизнената воля на италианския народ. Този ден съвпада с победите, които окичиха знамената на италианските войски, действащи на Балканите след шестмесечна тежка борба, а експедиционните ни войски се бият в Африка с далеч по-многоброен неприятел. Частите на херцог Д'Аоста се сражават в легендарна атмосфера. Тяхната епопея е единствената в историята на хуманния героизъм. Съпротивата, която оказват на огромните английски сили, сочи едно - че всички земи от Източна Африка ще бъдат на италианската империя."200

Тази реч е произнесена на 9 май 1941 г. - само месец и половина преди нападението на Оста срещу СССР. Три дни по-рано Чано е записал в дневника си, че „нашите неуспехи напоследък, най-вече обтегнатостта ни с германските войски, отвориха очите му (на Мусолини - б.а.)".201 Не може да се каже, че сега, когато е изоставил вече оптимистичната си представа за бърза победа, водачът е наясно с бъдещето. Ако не беше произнесена на тази дата, цитираната реч можеше да бъде възприета просто като чисто рутинна, в която е казано каквото трябва да се каже по такъв повод. Обаче нито 1941 година е „рутинна" в историята на човечеството, нито пък месец май в рамките на самата година. Твърде интересно е, че водачът на италианската войска в деня на нейния празник не се обръща лично към нея. Ако се погледне на фона на историческите факти и документи, посоченото изказване придобива далеч не толкова тържествен смисъл. За победите, които били „окичили знамената на италианските войски, действащи на Балканите", е необходима здрава „германска патерица". В продължение на няколко месеца 27 дивизии са приковани в схватки с 16 вражески. „Забележителната гръцка съпротива стори много за насърчаването на другите балкански страни, а реномето на Мусолини силно спадна", пише британският министър-председател Уинстън Чърчил в своите мемоари.202 Мечтата на Дуче да направи нещо сам - без Хитлер - не само не се осъществява, нейният провал просто му показва къде му е мястото в Оста. Германският фюрер казва: „Мусолини може и да е римлянин, но неговите хора са италианци."203 Той трябва да бъде вечният „беден роднина", вечният „втори човек" с твърде ограничена инициатива. Даже опитите за такава могат да го поставят в опасност.

В речта на военноинвалида флотата изобщо не се споменава. Това съвсем не е случайно. 11 ноември 1940 г. - денят на нападението срещу италианското пристанище Таранто. Наречен справедливо от граф Чано „черен ден". Един от тези, в които се сриват най-смелите надежди. Флотът на Дуче тъкмо е получил сериозни основания, за да осъществи на дело идеята на своя водач за превръщането на Средиземно море в „наше море". Шест линейни кораба са съсредоточени в залива Таранто. Но само двадесет английски самолета-торпедоносци „Суордфиш", излетели от самолетоносача „Илъстриъс", с пет попадения изваждат за дълго от строя най-новия „Литорио" и модернизирания „Кайо Дулио", а ремонтът на „Конте ди Кавур" така и остава незавършен. Сложен е край на италианските претенции за „люлка на човечеството", както често се нарича Средиземно море. Британците вече не изпускат контрола над него. В началото на 1941 г. продължават настъпателните операции срещу фашистките войски в Либия и така рухва цялата империя на Мусолини в Североизточна Африка.

В стремежа си да оправдае тежкото поражение на флотата си Радио Рим проявява изключителна „последователност". В предаване на български език един месец след агресията над Гърция то заявява: „Английската пропаганда, която веднага след нападението над Англия не се измори да крещи, че италианското военно мореплаване било изчезнало от облика на света, най-малкото от Средиземно море, както и британското адмиралтейство, което точно вчера вечерта описа по най-неправдоподобен начин новата морска битка... Днешното италианско военно съобщение пояснява за пореден път тази тенденциозна и лъжлива кампания, подета от английски източници. В него се заключава, че италианската флота в Средиземно море е претърпяла нов тежък удар. Английската флота окуражава сама себе си чрез своята пропаганда и се счита за съвсем сигурна за Средиземноморието. Но там тя бе посрещната от фашистката флота в сражение, чиито резултати трудно се поддават на описание."204

Но точно Чано нарича „черен ден" деня на този удар, нанесен „без предупреждение" от британците, и смята, че Мусолини не веднага е осъзнал истинската му тежест.

Разбира се, гръбнакът на речта е темата за Римската империя, в която се навързват всички пластове - на миналото, съвременността и бъдещето. В центъра, „естествено", е войската, защото тя е твърдина на всяка империя, твърдина на народната вяра. Тя е „таранът", благодарение на който империята прави пробив в историята, за да остави дълбока следа. Изказването обаче най-вече е насочено към съвременността, защото там има твърде много „кръпки". Пряко свързания с мита за водача мит за армията е твърде разклатен. Поддържането му е изключително трудно в пропаганда, насочена към страна като България, където в ефир са представени всички Велики, а броят на радиостанциите, излъчващи на нашия език, непрекъснато расте.

В двубоя между станциите Атина е една от тези, които изграждат отрицателни образи на Мусолини, на фашизма и неговата армия. В предаване от 22 ноември 1940 г. в обръщение към българските слушатели радиото казва следното: „Речта, която италианският диктатор произнесе преди няколко дни пред членовете на фашистката партия, за да оправдае пораженията, претърпени от войските, флотата и авиацията в Гърция, остана без резултат205, още повече след новите гръцки победи и ще трябват нови инжекции за италиански оптимизъм, който след малко ще бъде толкова отслабнал и анемичен, че никакви настроения не ще могат повече да го задържат на краката му. Италианското предприятие, което почна с такава бързина и гръмко „ура" от страна на Рим, се обърна в кошмар в очите на фашизма и страната му. Италия ще заплати с жертви и сълзи завоевателната амбиция на един човек и тесния му кръжок."206

Според същото обръщение вътрешното положение вследствие погрома на фашистите войски в Гърция се е влошило сериозно. „Липсата на храни и икономическите мъчнотии, срещу които се бори италианският народ, стават от ден на ден по-големи и негодуванието се увеличава [...]. Колко нежелана е войната, личи от всекидневните предавания по фашистката радиостанция, че трябва да се води борба не само срещу външния, но и срещу вътрешния неприятел."207

Известно е, че всеки режим, който започва да губи почва под краката си, обявява война на „вътрешния враг". Едни от тежките проблеми на Италия са нередовното снабдяване, спекулата и черният пазар. Въпреки всички опити за филтриране, въпреки пристрастността на едни източници или съмнителната неутралност на други, все пак може да се създаде представа, която да отговаря на действителното положение.

На 24 ноември 1940 г. се излъчва отговорът на министър-председателя генерал Метаксас на речта на Мусолини: „Гърция не е забравила италианците, които се бориха за независимостта ѝ. Гърция, както и гръцкият народ, не мразят италианците, които не могат да търпят насилствения фашистки режим, а те са много и премного. Гърция мрази онези италианци, които ѝ наложиха несправедливата война с италианския фашизъм, който чрез устата на диктатора си произнесе, че ще унищожи тази земя и този народ. С тези италианци няма и не може да има споразумение. Войната, която не ние обявихме, ще продължим докрай, до поражението на неприятеля или до часа, в който италианския народ дойде на себе си като помагач и епикуреец в освободителното ни дело."208

Тук се залага на противопоставянето между народ и вожд, основа на което става всяко поражение на армията. Всеки ръководител, бил той на тоталитарна държава или на демократична, държи да се представи като „народен водач". Ето защо в основата на всяка митология е сливането водач-народ. Съответно всяка противникова пропаганда се грижи да създаде обратния образ - на непрекъснато задълбочаващото се противопоставяне. И Радио Атина не пропуска. Непрестанните поражения го улесняват. Основна черта на фашизма е, че той е насилствен и че италианците, които не могат да го търпят, стават все повече и повече.

В обръщение към българите по Радио Атина от 28 декември 1940 г. - два месеца след италианското нападение - се напомня началото. „Мощна велика сила, великолепно въоръжена, Италия от дълго време подготвяше нападението, което започна след оня нечестен ултиматум срещу Гърция. Законите на логиката предписваха победа в нейна полза [...] Първоначалният устрем на неприятеля обаче бе пречупен... Оттогава започнаха да падат една след друга италианските позиции. Великолепните криле на фашистка Италия не удържаха. Стъпка по стъпка се разкрива моралната ѝ голота и малодушието на войските ѝ. Ударите, които нанесе малката гръцката войска, са много тежки и обидни за фашистката напереност [...] Мусолини вижда как звездата му залязва и режимът му се клати из основи."209

Противно на „законите на логиката", малка и бедна Гърция, но „богата с геройства и историческо минало, влезе в борбата като блюстителка на свободата на всички балкански народи и продължава от триумф към триумф да се бие безспирно, за да хвърли окончателно в морето намиращите се в Албания фашисти".210 „Великолепните криле" на Италия са подрязани, личи „моралната ѝ голота", а войските ѝ са „малодушни" и с „нисък дух". Ударите, които търпят, са „много страшни" и „обидни" за „фашистката напереност".

В предаване на Радио Атина от 16 декември 1940 г. се различава и друга характерна черта на образа на фашизма, осъзнаването от негова страна, че този строй е загубил битката. Гръцката агенция „Егея", цитирана от радиото, разпространява резюмета на статии на водещи италиански вестници от средата на декември, в които се изгражда именно тази представа: „... Фашизмът разбра най-после застрашаващата го опасност и подготвя общественото мнение за общата неизбежна катастрофа. Дали италианският фашизъм не чувства, че през пространството, въздуха и пустинята не е много далеч фаталният момент, когато въздухът ще стане непоносим, пустинята - по-обширна, отколкото неговият Дуче, и слънцето, което ще блесне, ще бъде слънцето на освобождаването на италианския народ от фашизма. В ръцете на италианците остава щото това слънце да изгрее по-бързо. До това време ударите ще бъдат нанасяни все по-ужасно, докато Дуче признае грешката си."211

Едно от най-уважаваните от европейските пропаганди средства, използвани по времето на Втората световна война, са „Белите книги". Приема се, че в тях са включени особено важни документи, които разкриват истината за събитията, това, което става „зад кулисите" на историята, показват истинските „кукловоди" на политиката. В това отношение не прави изключение и гръцката пропаганда. Радио Атина на 22 декември 1940 г. се обръща към българските си слушатели: „Един след друг излизат на светлина плачевните завоевателни планове, които беше подготвил италианският фашизъм за подлото нападение срещу Гърция. Официални документи, намерени в италиански офицери пленници, географски карти и доклади, разкриващи, че тази мафия от Рим не е ограничавала претенциите си само в Гърция. Тя щеше да е само спирка на големия устрем, върху който щеше да се гради новата грамадна империя. От гръцка територия римската фаланга е възнамерявала да превземе целия Балкански полуостров и Близък изток. Според манталитета на фашистката камарила Италия трябваше да излезе от тази война тъй всемогъща, грамадна империя, под чийто деспотичен ботуш трябваше да въздишат дребните, малките държави, намиращи се в неограничената сфера на влияние на италианските интереси." Според Радио Атина това не е литература. Това се доказва по „най-официален начин" от документите и географските карти, които продължават да се публикуват в гръцката Бяла книга. „Но пъклените планове на умопобъркания фашизъм се провалиха като книжни крепости от гръцкия нож. Там, върху дивите албански височини, се погребаха завинаги бляновете на Мусолини за „Империя Романа". Деспотичната империя се търкаля в този момент към безчестие и срам..."212

Едва ли фронтови офицери ще носят със себе си завоевателни планове. Изложените тук идеи за „Империя Романа" не са тайна за който и да било италианец. Те му се „преподават" от медиите. Внушават се на всяко дете от най-ранна възраст. По-нататък самото радио заявява, че официалният орган на правителството в своите статии от последните месеци не пише за нищо друго - непрекъснато повтаря повика, че жизненото пространство на Италия ще се простира до най-последните пунктове на Югоизточна Европа и Близкия изток. И едва ли само „гръцкият нож" е сринал империята на Дуче...

Чак до намесата на Германия атинската пропаганда има „богат хляб" за изработване на образа на своята армия, на основата на сравнението с разбитите войски на великата сила, която вероломно напада малката, но горда страна. Неслучайно му отделям толкова обширно място, защото той показва не само провала на една армия, но преди всичко - на един световен водач. „Никога не сме си задавали за цел да не изнесем истината пред слушателите си. Това би било обида, която би се отправила към нас. От друга страна, ние виждаме колко смешни са станали фашистите, които, опасявайки се от истината, са се свлекли в страшната пропаст на лъжи и клевети. Сами може би сте схванали, че както гръцките официални комюникета, така и разните полуофициални съобщения, се характеризират с дух на сдържаност и скромност и не предават обширно успехите, които отбелязват войските ни с Божията помощ и със собствената си мишци.

Уверяваме ви, прочее, по най-категоричен начин, че броят на италианските пленници в Гърция надвишава 11 000. Повтаряме: 11 000. Тяхното число не е възможно да е познато, защото ежедневно се струпват нови пленници във всички пунктове на фронта. През Атина минаха до днес 7200 пленници. Други се намират в движение от фронта към столицата. Трети пребивават още в по-северните части на страната, където им се оказват първите грижи, понеже са разпокъсани, разбити и изнемощели от глад. Над 1000 души се лекуват в болници, понеже бяха изоставени, ранени по бойните полета от отстъпващите в безпорядък италиански части. Бе съобщено и за пленяването на един отряд черногорци. Не ще кажем нищо за броя на убитите италианци в сраженията. Той е извънредно голям. Това се вижда и от италианските бюлетини, които го признават."213

Цитирах този дълъг пасаж, защото той е характерен за цялостната линия на Радио Атина. Набляга се преди всичко на достоверността и уважението към слушателя. Образите се изграждат с най-големи подробности в пълна противоположност на италианската пропаганда. Достоверността, или видимостта на достоверност, се усилва, като се сочат точни цифри, както и факти, които самият противник не отричал, в случая неговите жертви. Гръцката радиостанция постоянно следи броя на пленниците, попаднали в ръцете на нейните части. Това, естествено, не е случайно. За толкова малка армия е гордост да сломи „могъщата" имперска сила. Една от целите е да се изгради образът на нацията заедно с този на армията. Пример за това са грижите, които гърците полагат за пленниците, за ранените, изоставени от своите. Невъзможно е да се получи цялостен образ на който и да било от Месиите в рамките на европейската радиопропаганда на български език, ако не се разгледа както това, което казва „собствената" му станция, така и вражеските или така наречените „неутрални". Без тази успоредица той би бил непълен, даже нещо повече, недостоверен.

Изключително важно за гръцката пропаганда е да подчертае както високия дух на своите войски, така и подкрепата на цялата нация. На 29 ноември 1940 г. е цитирано комюнике на Държавния подсекретариат за обществената безопасност. В него в опровержение на радиопредаване на френски език, твърдящо, че духът на армията бил нисък, се казва: „Санитарната служба при гръцката армия с грамадни усилия се опитва да задържи в леглата им ранените, които без изключение желаят настойчиво да се върнат на фронта преди още да са заздравели раните им. Всички тия манифестации, които са придобили формата на колективни психологически прояви, се чувстват във всяка изказана дума, във всяко писмо на войниците."214 Цитирането на подбрана кореспонденция от фронта е изключително „тачено" средство от всяка пропаганда - сборници от писма ще бъдат публикувани от всички страни. Както пише доктор Гьобелс, „лъжливата вражеска пропаганда не се уморява да дава на германския народ фалшива или непълна картина на битката на Изток. Най-доброто опровержение на това са войнишките писма." През 1941 г. в Берлин Волфганг Диверге издава сборника „Съветският съюз през очите на германските войници. Полевата поща от Изток". Той е представен като „забележителна брошура на ужасите на юдео-болшевизма".

Пак в съобщение на същия Подсекретариат, излъчено два дни по-рано, се споменава за нападението, организирано по собствена инициатива от един лекар от Додеканеза начело на 14 души, които с моторна лодка слезли на един полуостров от Додеканеза под вражеско владение, убили трима и пленили трима италиански войници.215

В обръщение към българските слушатели от 22 ноември 1940 г. се отбелязва численото превъзходство на противниковата авиация, която обаче се видяла принудена да намали дейността си пред „смелостта и дързостта на гръцките авиатори и английските им колеги".216 Настъплението върви по „същия методичен и сигурен начин". Лошото време „не изглежда да влияе на гръцките войски, а напротив, влияе на италианците". В областта Тепелени, в северния сектор на фронта, позициите, считани за непревземаеми поради естественото им положение и поради това, че са укрепени с железобетон и телени мрежи, не спират устрема на гръцката войска. Телеграмите на чуждестранните кореспонденти от фронта известяват, че действията продължават да се водят „винаги успешно" за малката, но боеспособна армия, която има инициативата и „отстранява винаги италианците от предните им позиции и укрепления".217 Прави впечатление многократното повторение на думата „успех". Нито климатът, нито смятаните за непроходими местности, нито непревземаемите укрепления, нито числено превъзхождащият и по-добре въоръжен противник са в състояние да задържат „грандиозния" и „методичен" устрем на гръцкия войник, опрян на целия народ.

Това е само малка редица предавания, които Радио Атина излъчва за италианската армия, за италианската нация, за фашизма и неговия водач. Особено важни са обръщенията към нашите слушатели, в които има топло и приятелско отношение, напълно обяснимо, като се има предвид българската позиция към Гърция преди 1 март 1941 г.

* * *

Както казва една българска поговорка, имал е дни да живее. През 1917 година Бенито Мусолини оцелява след стрелба с минохвъргачка. В тялото му има поне 40 парчета метал. Само през 1924 г. срещу Дуче са извършени четири безуспешни атентата. 1926 г. в това отношение е ключова в неговия живот. 7 април - неуспешно покушение от нервноболната ирландка Вайълет Гибсън. Тя стреля три пъти срещу него, когато Дуче се качва в автомобила си след реч на събрание на лекари на тема „Чудесата на съвременната медицина". Само леко е ранен в носа. 11 септември - „Мусолини мишена на атентат", известява вестник „Грантс Пас Дейли Куриер" от същата дата. Под заглавието, изписано с „тлъсти" букви, Дуче със спокоен ход на белия си кон се отдалечава невредим, сякаш недосегаем, облечен с костюм и бомбе. Анархистът Джино Лучети хвърля бомба срещу славната му „Ланчия", която само строшава предното стъкло, но не се взривява, отхвръква от таблото за управление и експлодира едва на няколко метра след удара в паважа. 31 октомври - петнадесетгодишният Антео Замбони се опитва да застреля Мусолини в Болония. Водачът оцелява, защото някой го дръпва и куршумът пробива дрехата му, без дори да го докосне. Именно след този атентат е установена пълната фашистка диктатура. 3 февруари 1931 г. - американският анархист Майкъл Ширу е заловен и екзекутиран в Рим, след като планира неговото убийство. В Капорето членовете на словенска антифашистка група ЛЮК замислят заговор срещу живота му. Отново без успех.

* * *

Собствената пропаганда величае Дуче като „непобедимия защитник на Родината", „най-младия и най-великия" от политиците, които оглавяват световните нации, „обожаван от цяла Италия". Фашистът е готов на всякаква саможертва, дори и най-висшата, стига той да го пожелае.

Официалната титла на Бенито Мусолини е Негово Превъзходителство, Глава на правителството, Дуче на фашизма, Основател на Империята. Той обаче трябва да изобразява в очите на италианския народ нещо невъобразимо повече - Спасител, натоварен със свръхчовешка мисия, възложена му от Провидението. Неговата цел е да възроди величието на Римската империя, да превърне Рим в световна столица и фар на човечеството. Средиземно море трябва да стане вътрешно море, наше море. Обикновените хора го наричат дори „баща", Христос, Месия. На Дуче принадлежат някои знакови термини, останали в историята на световната политика - Стоманен пакт, Ос, „неучастие".

В италианската радиопропаганда на български език един от водещите митове е на Втората Римска империя. Той се създава в непрекъснато сравнение с този на Британската империя. На английския упадък и примирение се противопоставя италианската жизненост. Англия няма основание да се нарича велика поради липсата на морал и достойнство. Британската империя е изградена от пирати, получили благороднически титли, като Френсис Дрейк и Хенри Морган и техния „достоен" наследник лорд Елгин, ограбил и разрушил Партенона. Там, където е стъпил английски крак, е посято насилието.

„Дуксът" - еквивалентът на императора, е изобразяван като символ на великото минало, сляло се с настоящия напредък, на възродения дух на Римската империя. Така се очертават и следващите митове за Мусолини - Олицетворение и Въплъщение. Той дълбоко се е слял с италианската нация и държава - най-великите и най-могъщите в света. Всеки император е обединител за народите, които са в пределите на неговите владения, и е представян за такъв за тези, които в бъдеще ще бъдат присъединени към тях. Логично, един от водещите образи в Радио Рим на български език е този на армията, защото именно тя ще бъде силата, която ще позволи осъществяването на имперските цели. Той е разработен много подробно особено през гръцко-италианската война от 1940-1941 г., което не е случайно в ключа на идеята за превръщане на Средиземно море в „маре нострум" и на главното направление на външната политика към Балканите. Изобразявайки италианската армия като дългоочакван спасител за гърците, Радио Рим разработва един от най-важните образи в митологията на Дуче - Спасител.

В митологията на всеки водач се създава образ на врага. Той служи като фон, който още повече го подчертава и разкрива - за Мусолини това е Чърчил. Същевременно в преплетените взаимоотношения между Мусолини и Хитлер италианските пропагандисти са изправени пред все по-усложняваща се задача - те трябва да изобразяват „своя" лидер така, че да не изглежда като беден роднина. А това е изключително трудно, защото от негов учител, представляващ обект на уважението му, той постепенно се превръща в обект на презрение.

Митът Мусолини понася редица удари, най-вече от историята. „Карнавалният цезар", „Картоненият лъв", „човекът на четирите сезона", „най-големият блъф в Европа", „клоунът на Хитлер", „мрачният авантюрист от Рим", просто „престъпник", как ли не е наричан Дуче. Главнокомандващ на армия, която се проваля непрекъснато - и в Африка, и в Гърция, да не говорим за Източния фронт. Преживял е „черния ден" на своята флота.

Мусолини е компас, безпогрешно насочен към върха. Често съзерцава статуята на Цезар и мечтае за „Империя Романа". Когато я „възстановява", децата на Италия са наречени синовете на Вълка, както е неговото прозвище, дадено му от народа. Обявява се за новия Месия на италианския народ.

 

76Цит. по: Лоне, Ж. дьо. Психика и секс на знаменити съвременници. С., 1992, с. 80.
77Цит. по: Мак Смит, Д. Мусолини, С., 1993, с. 61.
78Radio. La storia della radio. 1924-1933; 1935-1943, www.RAI.it; Historical dictionary of fascist Italy. Westport, Connecticut. London, 1982.
79Binder, D. Shortwave Radio: More Preaches, Less Propaganda. The New York Times, 15.10.2008, nytimes.com.
80След влизането на Италия във войната предаванията на къси вълни биват преустановени с примирието, подписано със съюзниците на 8 септември 1943 г. и възобновени постепенно от 3 септември 1946 г. Предаванията на български език се възстановяват през 1948 г. и са спрени през октомври 2007 г. (История на предаванията на български език на Радио Рим и РАИ Интернационал, predavatel. bg).
81Laqueur, W. Fascism. Past, Present and Future, Oxford-NewYork, 1996, p. 59.
82Според В. Лакьор броят на радиоприемниците в Италия надминава 1 милион едва през 1938 г. (Op. cit., p. 59).
83„Балила" (Опера Национале Балила) е младежката организация на фашистката партия в Италия. Изградена е по силата на закона от 3 април 1926 г., според който нейна цел е „грижата за физическото и моралното възпитание на младежта". Отличава се с военизирания си характер. Нейната структура е в съответствие с възрастта на членовете й. Членството в нея става задължително за всички италиански деца и младежи на възраст между 8 и 18 г. Организирана е в три главни секции: „Балила" (8-15-годишни момчета), „Авангуардия" (15- 18-годишни момчета) и „Пиколе Италиане" (за момичета). Стреми се да организира и образова ново, „фашистко поколение, лоялно на Дуче." Според кредото й децата и младежите се кълнат: „Аз вярвам в гения на Мусолини." „Балила" служи като образец за изграждането на „Хитлерюгенд" в Германия. Името й е заимствано от прякора на десетгодишния национален герой Джовани Батиста Перасо, дал в средата на XVIII век сигнал в Генуа за въстание срещу австрийците. Така е наречена карабината, с която е въоръжена младежката организация, както и представеният през 1932 г. в Миланския автосалон модел „508 Балила", който става за „Фиат" това, което е модел „Т" за „Форд". Две години поред автомобилът е най-добрият в своя клас. 86Агенцията е основана още през 1853 г. в Торино. Носи името на своя създател Гилермо Стефани, който използва модела на „Ройтер". Преместена в Рим през 1870 г. и превърнала се в официална правителствена агенция, тя е фашизирана под началството на Манилио Моргани, който е неин председател и директор в продължение на цели 17 години от 1924 г. до самоубийството му през 1944 г. Той е виден фашистки журналист и бюрократ. Интервенционалист, един от най-верните привърженици на Дуче, Моргани става през 1914 г. административен директор на „Ил Пополо д'Италия". Взема участие във „фашизма от първия час", в Похода към Рим и в Директората на фашиото в Милано. Заедно с брата на Мусолини Арналдо основава и ръководи „Ривиста Илустрата дел Пополо д'Италия" („Илюстровано списание на италианския народ"). Оглавяваната от него институция е под покровителството на Министерството на народната култура. Агенция „Стефани" е една от най-стабилните опори на пропагандата на фашисткия режим. Натоварена е с пълния контрол над културата и е установила правителствен монопол над производството на информация.
85Broadcasting in Italy, RAI-Radiotelevisione Italiana, cisi.unito.
86Melgoroni, P. The Cult of the Duce in Mussolini's Italy - Journal of Contemporary History, 11 (1976), p. 222.
87Цит. по: Външната политика пред Сената, 11 декември 1924 г. Б. Мусолини. Фашистката революция. С., 2002, с. 333.
88Pamphlet de propagande fasciste de 1929. Cliotexte, 1997-2008, Patrice Delpin. Catalogue de textes utiles à l'enseignement de l'histoire, www.iterasi.net.
89Ibid.
90Цит. по: Кокс, Е. Моралните доктрини на фашизма. Пловдив, 1946, с. 139.
91Pamphlet de propagande fasciste.
92Ibid.
93Лоне, Ж. дьо. Цит. съч., с. 81.
94Pollard, J. Mussolini's Rivals: The Limits of the Personality Cult in Fascist Italy. - New perspective. Volume 4. Number 2. December 1998.
95Семков, М. Фашизмът. С., 1989, с. 206
96Dollmann, E. J'était l'interprète d'Hitler et de Mussolini. Paris, 1965, p. 19.
97Хемингуей, Ъ. По телеграфа. С., 1984, с. 51-52.
98Whittam, J. Mussolini and The Cult of the Leader. - New perspective. Volume 3. Number 3. March 1998.
99Цит. по: Семков, М. Капитализъм, социализъм, парламентарно общество. - Двадесетият век: диктатура и демокрация. С., 1996, с. 48.
100Cit. par: Whittam, J. Ibid.
101Цит. по: Нестерова, Т. П. Фашистская мистика: религиозный аспект фашистской идеологии - Религия и политика в ХХ веке, Москва, 2005, с. 23 (Материалы Второго коллоквиума российских и итальянских историков. Москва, 11-12 апреля 2005 г.).
102Цит. по: Нестерева, Т. П. Цит. съч.
103Witttam, J. Op. cit.
104Pollard, J. Op. cit.
105Хемингуей, Ъ. Цит. съч., с. 51.
106Лоне, Ж. дьо. Цит. съч., с. 80-81.
107Parutions. Histoire&sciences sociaks. Mussolini sous le scalpel de Pierre Milza, 24 janvier 2000. Интервю с Пиер Милза по повод биографията му на италианския диктатор „Mussolini", Paris, 1999, parutions.com.
108Cit. par: Deakin, FW. The brutal friendship Mussolini - Hitler and the fall of the Italian fascism, NY, 1962, p. 5.
109Цит. по: Семков, М. Фашизмът, С., 1989, с. 205.
110Cit. par: Milza, P., professeur à Sciences Po, une communication du 20 janvier 2003, la conférence de l'Académie des sciences morales et politiques, asmp.fr.
111Цит по: Всемирная история в лицах. Бенито Мусолини. Жизнеописание. Часть II, www.rulers.narod.ru.
112Мусолини, Б. Учението на фашизма. Велико Търново, 1992, с. 52.
113ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 287, л. 431-432. Италия, 6 юни 1941 г. 7.50-8.00.
114Пак там.
115През двете англо-бурски войни (1880-1881 и 1899-1904) англичаните за пръв път в света използват концентрационни лагери.
116ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 286, л. 272-273, Италия, 11 май 1941 г., 21.30-21.40.
117People's history, history.ru
118Martijnissen, R. Les marbres de lord Elgin - Nuances, juin 2000, № 24, p. 5.
119Ibid.
120Мак Смит, Д. Пак там, с. 364.
121ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 285, л. 203. Радио Анкара, 21 ноември 1940 г., 19.45-20.00.
122Cit. par: Deakin, F. Op. cit., p. 6.
123Мак Смит, Д. Цит. съч., с. 330. Според същия автор истинската цифра е по-малко от един милион, като нито в действителност, нито на чертожната дъска Италия разполага с нещо по-тежко от 3-тонен бронетранспортьор. Налице са само десет боеспособни дивизии без нито една бронетанкова.
124Пак там, с. 364.
125Срещата е следствие от подписването на т. нар. Римски протоколи от 16-17 март 1934 г. Тяхната цел е създаване на Дунавски блок в противовес на Малката Антанта (Чехословакия, Румъния и Югославия) за взаимна консултация в случай на заплаха между Италия, Унгария и Австрия. Това е време, в което националсоциалистическият водач става все по-силен. През май и юни подривните действия срещу Австрия зачестяват. Нейният канцлер Долфус изпраща доклад до италианския зам. държавен секретар по външните работи и фактически ръководител на външната политика Фулвио Сувич (1932-1936) за териториалните актове, придружен от нота за пагубния им ефект върху търговията и туризма. С тези документи Мусолини заминава за Венеция.
126Мак Смит, Д Цит. съч., с. 286.
127Milza, P. Mussolini. Séance du 20 janvier 2003, la conference de l'Académie des sciences morales et politiques.
128В с. Довиа ди Предапио, близо до гр. Форли, административен център на провинция Форли-Чезена, обл. Емилия-Романя, на 29 юли 1883 г. е роден Бенито Мусолини. Във Форли На 26 септември 1928 г. е роден най-малкият му син Романо.
129Ibid.
130Робъртс, А. Чърчил и Хитлер. Тайните на лидерството. С., 2004, с. 100.
131Пак там, с. 102.
132Чърчил, У. Втората световна война. Т. 1. Назряващата буря, С., 1993, с. 109-110.
133Цит. по: Мак Смит, Д. Цит. съч., с. 287.
134Пак там.
135ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 258, л. 3-4. Радиопредавания на Информационната служба на Радио София. Бюлетини на БТА за външни и вътрешни новини.
136Пак там, л. 4, Берлин (Германска телеграфна агенция), 1 октомври 1940 г.
137Пак там, л. 11, Лондон, („Ройтерс"), 30 септември 1940 г.
138Пак там, Лондон (агенция „Хавас"), 1 октомври 1940 г.
139Агенция „Хавас" е първата френска печатна агенция и първата истинска световна новинарска агенция. През 1825 г. Шарл-Луи Хавас (1783-1835) към бюрото си за превод на преса открива бюро за печат с неговото име. Десет години по-късно с идването на успеха то се превръща в агенция „Хавас". Тя е организирана в два клона - „Разгласяване" и „Информация". Дейността на последния се състои в събиране на информации, които впоследствие се предават на вестниците под формата на статии, депеши и резюмета. От 1858 г. агенция „Хавас" се обединява с берлинската „Волф" и лондонската „Ройтерс". Въпреки почти монополното й положение, тя е отслабена от икономическата криза през 1929 г., конкуренцията на радиото и ограничаването на публичната й дейност. Клонът „Информация" е закупен от правителството във Виши за 35 милиона франка през ноември 1940 г. и е заменен от „Офис франсез д'енформасион" (ОФИ), създаден с декрет същия месец. Той се захранва все по-трудно от информационните мрежи в провинцията и чужбина. Бюрата в окупираната зона са закрити. Поради безпокойството от съкращаването на информационната зона, в резултат на конкуренцията на други агенции, към ОФИ е присъединен филиалът „Телерадио", предназначен за Америка и Далечния изток. Той е ликвидиран със закон на 9 април 1944 г. Клонът „Информация" е преобразуван в Агенция Франс-прес, създадена на 30 септември 1944 г.
140ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 258, л. 11, Берлин (Германска телеграфна агенция), 30 септември 1940 г.
141Дневникът на граф Чано. Политически дневник (1939-1943), 28 септември 1939 г. С, 1992, с. 258-259.
142Dollman, E. Op. cit., p. 123.
143ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 285, л. 35. Рим, 9 ноември 1940 г., 21.20-21.30
144Пак там, а. е. 287, л. 343. Рим, 12 юни 1941 г, 21.30-21.40.
145Джорнале д'Италия", Рим, 15 август 1940 г.: „Итало-българско приятелство (дописка от Л. Сапорито). По почин на група видни публицисти в България започна да излиза един нов седмичник „Вита Булгариа", издаван на италиански език с цел да допринесе за по-нататъшното развитие на итало-българските пространства. Появата в София на вестник, издаван на италиански език, не е малко дело и то не трябва да се счита като чисто културна дейност... Българският народ е народ, който мисли. Той е малко затворен и не се отпуска лесно, нито се опиянява от прости идеи. Той е реалист и честен. Ако българският народ подчертава своето приятелство с нас и ако той дава на това приятелство някаква видима форма, може да се каже, че приятелските чувства към нас са не само искрени, но и дълбоки." - В: Райчевски, Ст. Българите в световните хроники. 1939-1944. С., 2000, web.narodnakultura.hit.bg.
146АМВР, ф. 18, оп. 1, ОБ-13607, л. 48.
147Пак там, л. 150.
148ЦДА, оп. 5, а. е. 270, л. 21. Рим, 31 декември 1940 г., 21.20-21.30.
149Пак там.
150Пак там, а. е. 285, л. 343, Рим, 12 април 1941 г., 21.20-21.30.
151Пак там.
152Пак там.
153Пак там, а. е. 270, л. 59-60. Донау, 28 ноември 1940 г., 19.45-20.00.
154Пак там, а. е. 285, л. 326. Донау, 12 април 1941 г., 18.15-18.30.
155Дамянова, П. Край розовия параклис. Повяхнали спомени. (За женския концлагер „Св. Никола" край Асеновград, 1943).
156Срещу Гърция италианското правителство насочва от територията на Албания 9-а армия (8 дивизии, включително 1-ва танкова; общо 200 000 души; 250 танка и бронирани машини, 700 оръдия, 400 самолета) под командването на генерал Висконти Праска. Гърция има на границата освен пограничните части 2 пехотни дивизии и 2 пехотни бригади на Епирската армия на ген. Папагос, които наброяват 27 хиляди души, 20 танка, 70 оръдия и 36 самолета. Италианското командване, уверено в бързия разгром на противника, разгръща настъпление срещу Кастория и Флорина, като планира да завоюва Епир, а след това да окупира цяла Гърция. Обаче нейната армия, умело използвайки планинската местност, оказва упорита съпротива и на 14 ноември го спира, след това, като увеличава силите си до 12 пехотни, 2 кавалерийски дивизии и 2 пехотни бригади, преминава в контранастъпление На 21 ноември гръцките войски, преследвайки отстъпващия противник, навлизат в територията на Албания, където са поддържани от местните партизани. Италианското командване спешно стяга подкрепления и създава 11-а армия, обединена с 9-а в група армии „Албания" (27дивизии, чийто командващ е генерал Соду). Въпреки превъзходството в силите на противника гръцките войски се придвижват на албанска територия от 25 до 60 км, след което борбата придобива позиционен характер. Едва след влизането във войната на Германия през април 1941 г. Гърция търпи поражение. На 23 април в Солун генерал Чолакоглу подписва акт за капитулация и примирие с Германия и Италия.

Според данните, публикувани в руския проект „Хронос", създаден през 2000 г., италианците дават 38 000 убити, 50 000 ранени и 12 000 замръзнали. Общите загуби от гръцка страна са 20 000 убити и 225 000 пленени. Итало-греческая война 1940-1941, hrono.ru
157Пак там.
158Pamphlet de propagande fasciste de 1929. За пропагандната война след нападението на Италия от 28 октомври 1940 г. вж.: Milkov, H. „La guerre imprévue" dans les mass-média (L'attaque d'Italie contre la Grèce le 28 octobre 1940) - Bulgarian Historical Review, 2002/1-2, p. 161-194.
159Дневникът на граф Чано. 12 октомври 1940 г., с. 262.
160Цит. по: Генчев, Н. Цит. съч.
161Димитров, Ил. Българо-италиански политически отношения. 1922-1943, с. 319.
162Цит. по: Генчев, Н. Цит. съч.
163Цит. по: Димитров, Ил. Цит. съч., с. 326.
164Дневникът на граф Чано, с. 265.
165Цит. по: Димитров, Ил. Англия и България, с. 165.
166Пак там, с. 320.
167Цит. по: Йончев, Д. България и Беломорието. 1 октомври 1940 - 9 септември 1944: Военнополитически аспекти - Point of view, December 20, 2006.
168Les lettres secrètes échangées par Hitler - Mussolini. Paris, 1946, p. 93.
169L'agression de l'Italie contre la Grèœ. Documents diplomatiques. Ministère Royal des affaires étrangères. Document № 46, 29. VI. 1940. Athènes. 1940, p. 47.
170Ibidem, Document № 75. 8. VI. 1940, p. 47.
171Стоян Рачев в книгата си „Чърчил, България и Балканите", С., 1996, с. 116, определя числеността на германските войски в Румъния в началото на 1941 г. на 680 000 души. Руският историк Н. И. Лебедев в книгата си „Крах фашизма в Румынии", М., 1976, с. 303, посочва, че германската армия на румънската територия в края на 1940 г. наброява 500 000 хиляди души. " (Вж: Б. Дичев. Би Би Си и България през Втората световна война. Говори Лондон. С., 2004, с. 15).
172Гунев, Г., Ив. Илчев. Цит. съч, с. 149-150.
173Лоне, Ж. дьо. Цит. съч., с. 82.
174ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 285, л. 149. Рим, 25 април 1941 г, 21,30-21,40.
175Пак там, а. е. 287, л. 263. Рим, 15 май 1941 г., 21,30-21,40.
176Дневникът на граф Чано, с. 279.
177Кавальеро, у. Записки о войне. Дневник начальника итальянского Генерального штаба. М., 1968. militera.lib.ru
178Дневник на граф Чано, 27 декември 1940 г., с. 287.
179Пак там, 28 декември 1940 г.
180Пак там, 22 ноември 1940 г., с. 275.
181ЦДА, ф. 178 к, оп. 5., а. е. 271, л. 106, Гърция, 13 ноември 1940 г., 21,20-21,30
182Пак там.
183Пак там, л. 99, Гърция, 14 ноември 1940 г., 21,20-21,30.
184Пак там, а. е. 271, л. 136-137, Турция, 12 декември 1940 г., 19,45-20,00.
185Кавальеро, у. Цит. съч., с. 37.
186Пак там, а. е., 285, л. 317-318. Лондон, 12 април 1941 г., 21,00-21,15.
187Пак там, л. 304.
188Лоне, Ж. дьо. Цит. съч., с. 74.
189ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 270, л. 172. Италия, 2 ноември 1940 г., 21,20-21,30.
190Стара форма на името на гр. Корча, Албания.
191Пак там, л. 145. Италия, 8 ноември 1940 г., 21,20-21,30.
192На 31 март 1941 г. завършва прехвърлянето на британските войски в Гърция. Те са съставени от 1-ва английска танкова бригада, 1 австралийска и 1 новозеландска дивизия под прикритието на 9 ескадрили. -Цит. по: Итало-греческая война, historiwars.narod.ru.
193Пак там.
194Пак там, л. 133. Италия, 10 ноември 1940 г., 21,20-21,30.
195Пак там. Рим, 28 декември 1940 г., 21,20-21,30.
196Пак там, а. е. 285, л. 333-334. 9 май 1941 г., Рим, 9 май 1941 г., 21,20-21,30.
197Пак там, а. е. 271, л. 99. Рим, 11 ноември 1940 г., 21,20-21,30.
198Пак там, л. 113-114, Рим, 12 ноември 1940 г., 21,20-21,30.
199АМВР, ф. 9, оп. 1, ОБ-23034, л. 218.
200ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 278, л. 333-334. Рим, 9 май 1941 г., 21,20-21,30.
201Дневникът на граф Чано, с. 306.
202Чърчил, у. Цит. съч., Том 2. Изолация, с. 522.
203Робъртс, А. Цит. съч., с. 180.
204ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 270, л. 60. Италия, 28 ноември 1940 г., 21,20-21,30.
205Реч, произнесена на 18 ноември 1940 г. в Палацо Венето.
206Пак там, л. 87. Гърция, 22 ноември 1940 г., 21,20-21,30.
207Пак там, л. 88-89.
208Пак там, а. е. 270, л. 77. Гърция, 24 ноември 1940 г., 21,20-21,30.
209Пак там, л. 32, л. 33. Гърция, 28 декември 1940 г., 21,25-21,35.
210Пак там, а. е. 271, л. 35. Гърция, 22 декември 1940 г. 21,25-21,35.
211Пак там, л. 71-72. Гърция, 16 декември 1940 г., 21,25-21,35.
212Пак там, л. 35. Гърция, 22 декември 1941 г., 21,25-21,35.
213Пак там, л. 11. Гърция, 30 ноември 1940 г., 21,25-21,35.
214Пак там, л. 104. Гърция, 29 декември 1940 г., 21,25-21,35.
215Пак там, л. 98. Гърция, 20 ноември 1940 г., 21,20-21,30.
216Пак там, л. 87. Гърция, 29 декември 1940 г., 21,25-21,35.
217Пак там, л. 32. Гърция, 28 декември 1940 г. 21,25-21,35.


 

Глава трета

 

ХИТЛЕР:

7

„Германийо, събуди се!”

 

„Нека колкото си искат да говорят, че нашата пропаганда е креслива, кална, скотска, че нарушава всички рамки на приличието - плюя на това! В дадения случай това вече не е толкова важно. Важното е, че тя водеше до успех!”218 - твърде откровено и красноречиво определение от самия творец, от заслужено наричания „баща на пропагандата” Йозеф Гьобелс, човека който обявява открито, че е „погълнат от Хитлер и националсоциалистическото движение” и че „Хитлер е човек, който дава нова чест на германския народ”.219 Именно нему принадлежи палмата на първенството на политическата манипулация. Той я превръща в система, опираща се на твърди принципи и постановки. Формулираните от него опори и до днес се смятат за класически. Такъв е принципът на размаха и концентрацията, съгласно който предварително избрани лозунги трябва да бъдат внедрявани в съзнанието на населението последователно и методично. Друг е за простотата, според който масовото съзнание в най-голяма степен е открито за неизискващи аргументация, освободени от нюанси примитивни постулати. Възлов принцип, превърнал се в опора на изграждането на оглавеното от доктора по германска филология министерство, е, че „пропагандата трябва да бъде планирана и осъществявана от една и съща власт". „Един от първите, Гьобелс оценява огромните възможности за манипулация на общественото мнение, открили се в резултат на прогреса в областта на средствата за информация и съобщения... Голям ефект дава осъществената от него концентрация върху контрола над средствата за масова комуникация с помощта на създаденото за пръв път в историята министерство на пропагандата (Министерство на народното просвещение и пропагандата - б.а.)."220

„То трябваше да просвети германеца, да го освободи от стария светоглед и да създаде от него новия човек и гражданин на новата държава."221 Тази дългосрочна мисия е възложена на Йозеф Гьобелс. Неговият бюджет нараства от 28 млн. марки през 1934 г. до 95 млн. през 1939 г. За годините на своето съществуване са му отпуснати общо 1,3 млрд. марки. Нещо повече, към 1937 година неговият бюджет превишава този на външното министерство, което показва каква значимост се е придавала на пропагандата в нацисткия райх.222

Гьобелсовото творение без аналог в историята представлява доста добре балансирана структура. То е обхванало като пипалата на октопод големи и малки медии, както и всички изкуства, като осъществява всекидневното им ръководство до най-малките подробности. Естествено, както може да се очаква за подобна институция в режим като националсоциалистическия, тя полага „специални грижи" за „аризирането" на германската култура, т.е. за отстраняването на евреите от артистичните професии и на влиянието им върху тях. Задачата пък на отдел „Чужбина" е да разобличава и да атакува политическите лъжи и провокации, да осветлява общественото мнение в чужбина и в страната, да насърчава приятелските връзки с другите държави. Има и такъв, натоварен с културната работа сред народа и повдигане на общото културно равнище на германеца.

Министерството има свои служби в провинцията, които поддържат пряка връзка с населението. В нейното осъществяване проличава един от ръководните принципи на Гьобелс, според който трябва да бъдат надзиравани дейностите на другите институции, влияещи върху пропагандата. Множество самостоятелни или подчинени на  други министерства учреждения са длъжни да се съвещават с него. Такива са например Управлението на Лайпцигския панаир, Висшето училище за политика, Германското книжовно хранилище, Централата на конгресите и др.

Че райхсминистър Гьобелс действително ръководи всички тези служби, а не само е техен номинален шеф, личи не само от факта, че във всички тези институции на културния живот се чувстват неговият дух и схващания, но дори и начинът му на живот. Ще цитирам само следното изречение от описание на неговия работен ден от един от близките му сътрудници: „И ето папка със съобщения и със стенограми от прослушаните станции, които Гьобелс чете до полунощ, а понякога и до по-късно."223 Освен това той си запазва и поста ръководител на пропагандния отдел на НСДАП и гаулайтер на Берлин. Така Гьобелс контролира фактически и партийния, и правителствения апарат на пропагандата.

След като оглавява напълно справедливо нареченото „министерство на народното затъмнение", „главният глашатай" на Третия райх енергично се заема за работа. Бюджетът му нараства от 28 млн. марки през 1934 г. до 95 млн. през 1939 г. За десетте години на неговото съществуване то получава от бюджета 1,3 млрд. марки. На 1 април 1939 г. общият брой работещи в централния му апарат достига до 956 души. След година той нараства до 1356, а към април 1941 г. в него са заети 1902-ма човека. Там са събрани най-добрите пропагандистки кадри на нацистите. Неговото ядро през 1933 г. са бившите сътрудници на управлението на пропагандата на НСДАП, където всеки десети има златна партийна значка.224 Средната им възраст е 39 години, болшинството принадлежи към горния слой на средната класа, половината имат университетски дипломи.225

Гьобелс „провежда радикална чистка в германските вестници - уволнени са политическите противници на НСДАП и „расово непълноценните" сътрудници, а също и влизащите в брак с евреи. По-късно за невнимателна статия могат да уволнят и напълно „правоверен" националсоциалист. Една част от вестниците са закрити веднага, а изобщо за цялото време на управление на нацистите броят им се съкращава петкратно. Гьобелс лично провежда редовни срещи с редактори, обяснявайки им генералната линия на партията и текущите въпроси.226 От 2703 ежедневника на 1 октомври 1932 г. в Германия на 1 април 1934 г. излизат само 1128, от 348 неделни издания остават 217, от 96 двуседмичника - 47, от 183 месечника - 102. Забранени са за разпространение в Германия повече от 230 чуждестранни вестници и списания.227 Същевременно в средата на 30-те години на ХХ век хитлеристите създават световна мрежа от свои издания, включваща 307 вестника.

При министерството има съвет по издателско дело, под контрола на който са 2800 издателства и 27 хиляди книготърговски учреждения. В неговите ръце фактически се намира цялата система за получаване на информация. През 1934 г. са обединени двете най-големи информационни агенции: на „Волф" и Телеграфният съюз, влизащ във вестникарския концерн на Хугенберг. В резултат на това възниква официалната агенция „Германско информационно бюро". Очевидно е, че печатното слово заема видно място в структурите на Министерството на пропагандата. Въпреки всичките му грижи, които включват и статии, очертаващи ръководните принципи и главните теми на партийната линия, излезли изпод перото на самия Гьобелс, неговото въздействие никога не би могло да бъде толкова мощно, колкото е това на радиото. Само един пример - броят на абонатите на партийния официоз, справедливо наричан „гласът на Хитлер", и то в такава ключова година, каквато е 1939, достига едва 740 000.228

Ето защо централно място в министерството заема именно то.229 Не само всички идеи на режима се разпространяват чрез него, но е и най-мощното му оръдие за „промиване на мозъците". На 18 август 1933 г. Гьобелс заявява в реч на тази тема: „Наполеон казваше, че пресата е „седмата велика сила". Нейното значение стана политически видимо с началото на Френската революция и тя поддържаше позицията си през целия 19 век. Цялата политика на века е изцяло предопределена от пресата. Едва ли можем да си представим или обясним главните исторически събития между 1800 и 1900 г. без мощното влияние на журналистиката.

Радиото ще бъде за двадесети век това, което беше пресата за деветнадесети век. С подходяща промяна можем да приложим Наполеоновата фраза към нашето време, говорейки за радиото като за осмата велика сила. Неговото откритие и приложения имат наистина революционно значение за съвременния обществен живот. Бъдещите поколения могат да заключат, че радиото е било толкова велико по интелектуалното и духовното си въздействие върху масите, колкото печатното слово преди началото на Реформацията."230

Не може да се отрече, че „бащата на пропагандата" си владее занаята до съвършенство. Започнал от вестникарството, издателското и писателското поприще, с блестящо образование и специфични познания по пропаганда, обхващащи още първите ѝ стъпки, той обаче веднага усеща накъде се обръща посоката на вятъра. Разбира, че именно радиото е най-модерното средство, което може да осигури короната на един водач. Осъзнава неговата мощ още далеч преди да оглави националсоциалистическата пропаганда: „Радио! Радио! Радио! У дома! Заради радиото немецът ще забрави и професията, и отечеството. Радио! Нов начин на образование! Всичко е у дома! Идеалът на потребителя! (Из дневника на Гьобелс, 14 декември 1925 г.)231 В тези няколко изречения се дава много точна характеристика на веригата образование - радио - производство, която е залог за успеха на „главния глашатай" на райха. Колко високо е ценял тази ключова медия, личи и от един негов запис в дневника му от 9 октомври 1932 г.: „Вече сме готови да направим списък на новите сътрудници на радиото, ако за една нощ вземем властта." След още половин година, на 3 февруари, поверява на хартията: „Сега е лесно да се води борба, тъй като всички средства на държавата са на наше разположение. Радиото и пресата ни се подчиняват."232 Хитлер напълно осъзнава силата на радиото и още през първата си година на власт прави 50 предавания.

Гьобелс има на разположение 107 предаватели на средни и дълги вълни и 27 - на къси, а двеста радиоустановки на специално оборудвани автомобили се носят из цялата страна, излъчвайки речите на водачите. През 1940-1941 г. се създават „черни" радиостанции, представящи се за гласове на опозицията в страните, с които Германия води война. Всички са обединени в системата на „всегерманското радиоразпръскване", в която главна роля играят 17-те имперски станции. Центърът ѝ е берлинският „Радиодом" на „Мазуреналее". Под натиска на райхсминистъра на 3 юли 1933 г., само шест месеца след възкачването на Хитлер на власт, германското радио е снабдено с „Камара за радиоразпръскване", която е натоварена със следните функции:

а) „Да се кооперират всички групи радиосъобщения в единен националсоциалистически дух.

б) Да се поставят техническите и икономическите тенденции в служба на политиката, тъй като това трябва да повлияе силно върху общественото мнение по един хомогенен начин.

в) Да се създаде силна и всеобхватна организация на германското радио, за да се постигне формирането на единна национална воля.

г) Довеждане на безжичния телеграф до достъпа на всички германци.

д) Контролиране на радиопредаванията в интерес на германските слушатели; събуждане на разбирането у публиката за задачите на радиоиндустрията, на всички откриватели, артисти, работници, които участват в нея; взимане на мерки за поддръжка на регламентацията на пазара, за всички онези нужди на германския радиопазар главно за нуждите на масата; протежиране на германския пазар срещу инвазията на чуждестранните продукти, да побързаме, за да не падне този пазар под сечта на чужденците..."233 След образуването на Камарата Гьобелс получава изключително широки прерогативи. Те са показателни както за ролята на радиото в рамките на цялостната система, така и за духа на режима. Той се разкрива на различни равнища - не само в политическо, но и в икономическо отношение. В приведения документ е заложен принципът на автаркията.

Германската радиопропаганда разделя света на осем зони. През 1938 г. денонощната продължителност на предаванията за страните от Западното полукълбо е 22 часа, от Африка - 8 часа, от Азия - 21. Повече от половината са на английски, около 40% - на немски. Освен това официалното радио се обръща към 35 милиона германци, установили се извън пределите на Отечеството.

Една от най-важните характеристики на тоталитарните режими е лишаването от правото на избор. Основната медия е поставена под пълен държавен контрол. Девизът на националсоциалистите е: „Радио във всеки дом."234 За неговото осъществяване Германия започва серийно производство на така наречените „народни радиоприемници", които са разчетени за приемане само на местните станции. За да се увеличат слушателите, нацистите пускат на пазара най-евтините приемници, произвеждани до този момент. Още през лятото на 1933 година 28 водещи германски радиофирми в принудителен порядък са натоварени с тяхното създаване. По такъв начин се гарантира монополът на партийната правда. Властите забраняват със закон слушането на задграничните „гласове". Нарушителите се обвиняват в измяна на Родината и са наказвани с концлагер, затвор, поправителен труд. Новите власти концентрират всичките си сили за усвояване на средновълновия диапазон. Производството на „народното" радио довежда до непрекъснато разширяване на аудиторията: за по-малко от 5 години, т.е. от началото на 1933 година до края на 1938 година броят на радиоабонатите в райха се покачва от 4 на повече от 10 милиона. Дейвид Ъруинг в биографията си за „бащата на пропагандата" дава още по-впечатляващи цифри. Според него „радиопредаванията в Германия познават несравнима по отношение на другите европейски страни експанзия - от 4 милиона радиослушатели през 1933 г., броят им нараства до 29 милиона през 1934 г. и 97 милиона през 1939 г.".235 Този процес не е случаен - ако в годините на Голямата депресия радиото за една голяма част от германците е било твърде скъпо, то първите модели на „народното радио" правят това удоволствие напълно достъпно: от 78 райхсмарки, т.е. два пъти по-малко от дотогавашните, цената пада през 1938 г. на 35 - най-евтиното радио в света.236 Само няколко години след като Гьобелс поверява на дневника си горецитираната оценка за тази „велика сила", този малък, примитивен, наречен от обикновените хора „мутрата на Гьобелс", ще се превърне в движеща сила на нацистката пропаганда. Нещо повече. „Дават го безплатно в замяна на радиоприемниците, с които е възможно да се слушат чуждестранни радиопредавания."237 Тоталността на радиопропагандата се осигурява, като германците се задължават да слушат предаванията от големите нацистки сборища в оборудвани с репродуктори помещения или на големи площади. Неслучайно още на 10 февруари 1933 г. министърът пише: „Нацията ни ще падне почти без борба. Високоговорителят е инструмент в масовата пропаганда."238 По време на значими речи всякаква работа се прекъсва, всичко спира и всеки трябва да слуша.

Другата използвана система е на радионадзирателите във всеки квартал или жилищна кооперация. Тези партийни членове насърчават своите съседи, които още нямат радио, да си купят, насочват ги да слушат важните речи в своя дом или в този на свои приятели. Те изпращат редовни доклади за техните реакции към радиопредаванията. Радионадзирателите придобиват особено голямо значение по време на Втората световна война, когато докладват за слушането на чужди предавания.239

Продължава строежът на нови предавателни мощности. През май 1934 г. влизат в действие нови четири 100-киловатови радиостанции - Мюнхен, Берлин, Щутгарт и Хамбург, а към края на 1939 г. са изградени повече от 35 радиоцентъра с мощност до 150 киловата. Съветският печат коментира: „Така германските фашисти оформяли своето „въоръжаване в ефира."240 Повечето от стокиловатовите мощности са разположени по границата.

Радиопропагандата за Южна Европа закономерно има особено място в цялостната германска пропаганда. На 15 май 1940 г. е създадено Радио Донау (Donausender). То излъчва на няколко южноевропейски езика, включително и български. Програмите обикновено се откриват с цитат от „Моята борба", после се прочитат новините и се излъчва музика, следват програмните акценти - всеки ден от седмицата на различна тематика. През 1942 г. германското радио започва излъчване на две програми на български език - сутрешните и обедните емисии имат предимно информационен характер, докато вечерните са наситени с коментари, беседи и репортажи. Донау прекъсва предаванията си на 13 април 1945 г., когато румънски войски разрушават антените.

Още преди 15 май 1940 г. вече има германски радиопредавания на нашия език. За едно от тях съобщава на РО 2 офицерът от запаса поручик Борис Магеров в писмо от 16 април 1940 г. до началника на канцеларията на Министерството на войната: „Господа, снощи по Радио Лайпциг спикерът съобщи на български език, че най-омразният английски шпионин и чиновник в „Интелиджънс Сървис" майор Абрахам бил в София и оттук завеждал шпионажа в София и Белград.

Аз се явих късно на радиото и не можах повече да разбера, но спикерът отправи призив до българския народ да се пази от този шпионин, който сновял между френската и английската легация.

Смятам, че изпълнявам едно гражданско задължение, като Ви съобщавам горното." Върху писмото има резолюция „Относно: „Алианс Франсез."241

За кратко време през Втората световна война в българската национална радиосистема е включена и радиостанцията в Скопие като трета районна станция. Тя започва да работи в тогавашна Югославия на 27 януари 1941 г. Веднага след като германските войски превземат града, по нареждане на Радиоотдела на Германската легация в София екип, ръководен от д-р Лане, започва предавания на немски език. Няколко дни по-късно там е командирован български екип, който излъчва първото си предаване на 20 април 1941 г., навръх Великден. То започва така: „Внимание! Тук Радио Скопие! Започваме нашето първо предаване на български език. Българи от свободна Македония! В днешния ден, когато всички се радваме на свободата и празнуваме великото божие Възкресение, дълг ни е да почетем и Онзи, комуто дължим обединението на българското племе. Съдбата е пожелала да съчетае в един два големи празника: Фюрерът - Богоизбраният водач на Третия германски райх г. Хитлер днес празнува своята 52-годишнина, същевременно ние празнуваме и Възкресението на Христа. Думите са безсилни да изразят чувствата на българския народ към Фюрера. Хайл Хитлер!"242

Този кратък текст може да доведе до няколко заключения. Напълно е осъществено неизбежното срастване на българската официална пропагандна система с германската. От „благодарност" и „възхвала" на водача на Хилядолетния райх заради връщането на Македония и Тракия вече се е достигнало до неговото обожествяване, а рожденият му ден, за чието отразяване в Радио Донау на български език ще стане дума по-долу, се представя за събитие, сравнимо с Възкресение Христово.

През август 1941 г. германските окупационни войски, завзели Радио Белград, организират радиостанция „Войнишки предавател" (на немски: Soldatensender). Тя излъчва програми на чужди езици, насочени към армиите от различни националности, взимащи по един или друг начин участие във войната. „Золдатензендер" има и предавания на нашия език - всеки ден от 6,10 до 6,20 ч. и от 19,00 до 19,30 ч. - новини, коментари и поздравителен концерт за българските войници. Тези емисии започват с думите: „Ще чуете гласа на Югоизтока!" Песента „Лили Марлен" става световноизвестна по време на Втората световна война именно заради честото ѝ излъчване по Soldatensender. Тази радиостанция спира през 1944 г.

* * *

Въз основа на докладите на РО 2 към Щаба на войската може да се заключи, че първите няколко месеца на 1940 г., които предхождат започването на излъчване на радиопредавания на български от Германия, са белязани с разнообразяване и обогатяване на формите на пропагандата на този сериозен „конкурент" за нашето съзнание. Нейни мишени чрез брошури, книги, карти на Санстефанска България, картички и пр. са читалища, отделни офицери, чиновници, учители и граждани. Много активна е дейността на германските колонии в някои наши градове. Личи стремежът да се спечелят за каузата на райха предимно по-образованите личности, които имат водещи позиции, като по този начин се привлече общественото мнение. В доклада на командващия V армия до министъра на войната от януари 1940 г. се казва: „Германската колония в гр. Русе водила пропаганда чрез брошури, които се изпращали по пощата или пък с човек по домовете с предварително написани адреси, и то предимно на познати на колонията българи. Разпространени били по тоя начин в ограничено количество от речите на Хитлер и Фон Рибентроп." Наред с това има разпратени открити писма, оборващи британските позиции. Англия се обявява за виновница за разпалването на войната. Пропагандата се води и устно, но „се провеждала много коректно в интимни кръгове на добре познати граждани".243 В доклада си до министъра на войната от януари 1940 г. началникът на I армейска област, София, сочи, че в столицата „по сведение на офицер от Гвардейския на НВ конен полк в пощенските кутии на някои жилища по бул. „Княз (Принц, по-късно „Маршал Бирюзов" и днес „Дондуков- Корсаков" - б.а.) Карл Шведски" били намерени отделни екземпляри от картата на Санстефанска България, отпечатани в малък формат на немски език с пропаганден текст под картата".244

Обект на траен интерес от страна на всички легации е българското офицерство от всички чинове. Според доклада на полковник от Щаба на II армейска област до Щаба на войската-РО 2, за периода от 1 февруари до 1 март 1940 г. генералният консул на райха в Пловдив, център на II армейска област, разпраща на повечето офицери от града речта на Хитлер, произнесена на 30 януари 1940 г. в Берлинския Спортпалас, и по един брой от списание „Радост и труд".245 В същия доклад има сведения за изпратени анонимно до граждани преводи на книгата „Документи от последната фаза на германо-полската криза", издание на МВнР на райха.

Един от методите на всяка пропаганда в чужбина е организирането на изучаването на своя език. Не бива да се пропуска, че освен създаването на радио на български ние имаме възможност да улавяме и предавания на чужди езици, към които има голям интерес, особено сред интелигенцията. Според доклад за положението на войската и държавата за февруари 1940 г. (с приложение от Министерството на народната просвета), до Щаба на войската-РО 2, във Висшето търговско училище в гр. Свищов лекторите по немски и френски език Готфрид Алберт Грал и Жорж Ру „развивали между студентите усилена пропаганда с разни брошури, вестници, списания и др., които получавали от Германия и Франция и от легациите им в София. В желанието си за надмощие по провеждане на тая пропаганда двамата лектори много често стигали до инциденти".246 За отбелязване е, че в бъдещата Стопанска академия „Д. А. Ценов", учредена с наредба-закон на 8 ноември 1936 г. в този дунавски град, водещите преподаватели са европейски възпитаници, завършили предимно в Германия и Франция и започнали да преподават между 1936 и 1938 г. Освен това, съгласно завещанието на дарителя Димитър Ценов чуждоезиковото обучение се води от преподаватели от съответната нация. Не е случаен интересът към Свищов, от една страна, на пропагандите от различните европейски страни, и от друга - на РО 2.

В доклад за м. март 1940 г. на командира на 2-ра отделна армия, гр. Пловдив, до министъра на войната се откриват сведения в същия дух за Стара Загора. Преподавателят по немски език при тамошното българо-немско дружество Рудолф Фишер през време на лекциите си възхвалявал Германия и нейната сила. Там били раздавани безплатно на ученици и граждани списания, възхваляващи могъществото на райха.247 Учредяването на подобни дружества е очевидно често срещана форма. Такова е създадено и в Лом през май същата година. Резултатът, според РО 2, се изразява в значителното засилване на влиянието на пропагандата на райха в този дунавски град.

Цитираните документи разкриват едно забележимо активизиране на германската пропаганда у нас, като се използват всички възможни канали за въздействие. Вън от всякакво съмнение обаче е, че основният е радиото на български език.

* * *

Един от ключовите образи в митологията на фюрера, създавани от Радио Донау, е този на Миролюбеца, друг - на Миротвореца. При осъществяването на големи външнополитически и военни кампании министерствата на Рибентроп и на Гьобелс действат съгласувано. Първото издава „Бели книги", на основата на които се провеждат мощни пропагандни акции. „Германия посрещна английското предизвикателство със съзнанието, че до последния момент е направила всичко възможно, за да отстрани по миролюбив начин европейския конфликт. Още веднъж на 6 октомври 1939 г.248, след като армията ѝ с безподобен победоносен марш изпълни възложените ѝ задачи и ги приключи, Германия предложи чрез своя Водач на света и на своите противници един нов ред в Европа като основа на дълготраен и справедлив мир. И това предложение бе отблъснато от Англия под една форма, от която можеше да се види, че британското правителство е абсолютно безразлично към Полша, която то насъска срещу Германия, както и към новия порядък в Европа. За него е важно съсипването и унищожаването на Германия на всяка цена."249

Ето какъв е „новият ред" - основава се на „дълготраен и справедлив мир". Първостепенна задача на нацистката пропаганда е да представи Хитлеровата държава като сила, чийто единствен интерес е запазването на мира. „Там, където той съществува - неговото осигуряване, там, където той е застрашен - неговото възстановяване", твърди един националсоциалистически вестник, цитиран от Радио Донау.250

Пред главните редактори на германските вестници в реч от ноември 1938 г. Хитлер е твърде открит по повод своето „миролюбие": „Обстоятелствата ме принуждаваха години наред да говоря почти единствено за мир. Само изтъквайки волята на Германия за мир, можех да дам на германския народ въоръжаването, което бе необходимата предпоставка за всяка следваща стъпка."251 В „Бележките на Борман" от февруари 1945 г. той все още съжалява, че не е започнал войната през 1938 г.: „... Но не можех нищо да направя, защото англичаните и французите приеха в Мюнхен всичките ми искания."252

В реч на Хитлер пред Райхстага от 4 май 1941 г., излъчена по Радио Донау на български език, по повод целите на балканската кампания се вижда, че те се подхранват от образите на Миролюбеца и Миротвореца. Фюрерът опровергава английското твърдение, че искал да отнеме суверенитета на държавите на полуострова. Германия изобщо не била заинтересована от тяхната вътрешна уредба. Стремяла се към тесни връзки, което било не само в неин, но и в техен интерес. Отношенията с Югоизточна Европа били „образцови" и най-голямото желание на Германия било да види своите търговски партньори на Балканите здрави и силни. Той не е просто миролюбив, той е доброжелателен и на тази основа - активен.

В тази реч и в нейното отразяване през следващите три дни се повтаря почти във всяко изречение „германското" във всичките му форми, както и „германският Райх". Честото повторение на ключова дума или израз е характерен похват във всяка пропаганда. Може да се каже, че националсоциалистическата малко попрекалява с неговото използване не само в конкретния случай, но и изобщо. Според нейния глава д-р Гьобелс „масите наричат истина информацията, която е най-позната. Обикновените хора обикновено са много по-примитивни, отколкото си представяме. Ето защо пропагандата, по същество, винаги трябва да бъде проста и до безкрай повтаряща се. В крайна сметка най-изтъкнатите резултати във влиянието върху общественото мнение ще постигне само този, който е способен да сведе проблемите до най-прости думи и изрази и на когото му стига мъжество постоянно да ги повтаря в тази опростена форма, въпреки възраженията на високочелите интелектуалци".253 Тази постановка е условие, за да се постигне всяка успешна манипулация, защото непрекъснатото повторение на едни и същи твърдения, честото представяне на едни и същи личности, довежда до тяхното приемане не чрез разума, а на вяра. Защото винаги на човек му се струва по-убедително това, което е запомнил. Непознатото винаги плаши. Човек автоматично издига защити спрямо него. Голямото майсторство на пропагандиста е да направи непознатото познато. В своя дневник на 3 януари 1940 г. Гьобелс пише за ръководителя на германското радиоразпръскване: „Фриче досега не разбира необходимостта от повторението в пропагандата. Трябва вечно да се повтаря едно и също във вечно променящи се форми. Народът в основата си е много консервативен. Той трябва напълно да се напои с нашето мировозрение чрез постоянното повторение."254 Същевременно министърът, който е един от „високочелите интелектуалци" на нацизма и който много добре владее думите, развива своите мисли за повторението. Според определените от Леонард Дуб принципи на Гьобелсовата пропаганда, нейната тема „трябва да бъде повтаряна, но не отвъд определена точка на изчерпване на ефективността".255 Съответните характерни фрази или лозунги, които я развиват, трябва да могат лесно да се заучават, да бъдат повтаряни отново и отново, но само в подходящи ситуации. Следователно това много важно средство трябва да бъде използвано, но с мярка.

Водещ образ на Радио Донау е „Хитлер никога не лъже". Той се налага с всички средства, като най-убедителното е противопоставянето на лъжите на Чърчил и на британската радиопропаганда. „Хитлер е единственият, който не лъже." В уводна статия на испанския в. „Информационе", цитирана от Радио Донау, под това заглавие се коментират изявленията на Лондонската информационна служба, според която Третият райх е загубил до момента 75 000 души. Вестникът иронизира и друго нейно твърдение, че германските коли били си пробивали път през купища трупове на свои войници. Напомня също и подобно заявление от времето на сраженията за Белгия, когато нацистките колони е трябвало да минават през мостове, отрупани с трупове на свои. „Впрочем, Хитлер даде пред народа си, вестниците и генералите достоверни данни за убитите, които дадоха германските въздушни сили. Хитлер не е онзи човек, който би рискувал да заложи своята международна слава като човек на истината, още по- малко пред своя народ, пред който той никога не скрива истинското положение на нещата."256

Това е един завършен мит, при това от „неутрален" източник. Кой казва, че Испания не е неутрална?! Използването на такива източници в „наша" подкрепа е характерен похват за всяка пропаганда. Доколко действително е такъв в. „Информационе", може да се съди по определенията му за Великобритания: „Лондонската криминална фантазия сигурно си остава същата, както и през време на Гражданската война в Испания, когато сънуваше за планина от трупове на въстаници. Крайно време е най-сетне... англичаните да измислят някои нови трикове."257

Речите на водачите са едно от най-древните средства за създаване на образи. В епохата на масмедиите те не само че не губят своето място, но с появата на радиото се превръщат в значителен фактор за завоюване на аудитория. Включени в неговия арсенал, те придобиват някои характерни особености. Поради отсъствието на визуален контакт се увеличава мястото на създадената във въображението представа за водача, която понякога не може да се опре нито на негова снимка или портрет, нито върху кадри или на автентичния му глас. Такъв е например случаят с предаванията на чужд език. Тогава силата на въздействието идва до голяма степен от съдържанието ѝ. От изключително значение е умението на говорителя. „Много важно е дали [той] ще предаде дадено събитие с такъв тон, с такъв маниер, с нужния патос и дикция, че да вдъхне бодрост, вяра, да разчувства, да събира положителните струни в душата на слушателите."258

Що се отнася до предаванията на български език, поради ограниченото им време, както и заради концепцията, която всяка радиостанция има, рядко се включват целите текстове на речите, а се използват подбрани откъси, макар и понякога доста обширни. Това е характерно за Радио Донау, което в изследвания период разполага с повече време и по-голям брой предавания в сравнение с „конкуренцията". Само Радио Москва го надвишава по времетраене със своите деветдесетминутни вечерни емисии.

Всеки от Месиите използва речите за опора на каузата си да се превърне не само в национален, но и в световен водач. Неслучайно се залага на тях: те се разпространяват чрез различните медии както в рамките на самата страна, така и зад граница, превеждат се на различни езици. Хитлер, говорейки пред Райхстага, всъщност прави „подробен отчет" не само пред германския народ, но и пред целия свят. Подразбира се, че в своите речи той не може да говори друго, освен истината. Именно така се прокарва линията „Хитлер никога не лъже". Нахлуването на Балканския полуостров е представено като стремеж за запазване на мира. В предаване на Радио Донау от 7 април 1941 г., ден след нападението срещу Кралство Югославия, една мисъл на националсоциалистическия водач изобразява точно по този начин агресията: „Германският народ ще се разправи с онази престъпническа клика в Белград, която мисли, че може да превърне Балканския полуостров в място за балкански атентати срещу европейския мир."259 По-нататък се говори за „германския противоудар на английския опит за разрушение", който е направил дълбоко впечатление в Европа и извън нея. С вече споменатия „трик" - позоваване на „неутрален" източник от страна на Донау - в случая отново на испански вестник, но този път силно монархическият „АВС", се изтъква и правото на райха да нападне: „Какво очаква собствено Югославия от войната? Поведението на белградското правителство е непонятно. Югославия можеше да живее в спокойствие и мир, толкова повече че силите на Оста Берлин и Рим не поискаха от нея дори признаване на правото на преминаване на войските им през Югославия."260 Постановката е сякаш нейното правителство само е разпалило войната и си е заслужило агресията. Трагедията на Югославия започва на 25 март 1941 г. във Виена, където нейният министър-председател подписва протокол за присъединяването ѝ към Тристранния пакт. Този акт е посрещнат негативно от населението и голяма част от военния елит. На 27 март сръбският офицерски корпус, групиран около командващия авиацията генерал Душан Симович, превзема всички важни административни обекти в Белград. Крал Петър II, макар и 17-годишен, е обявен за пълнолетен и поставен на престола. Новото правителство се оглавява от ръководителя на преврата. Научавайки за тези събития, Хитлер изпада в истерия. На 27 март той подписва Директива № 25 за началото на военните действия срещу Кралство Югославия.

Във връзка с образа „Хитлер никога не лъже" Донау твърди: „Когато Хитлер обещае да разбие британските войски навсякъде, където се появят на континента, той ще удържи на думата си и относно Югоизточна Европа."261 Радиото изтъква най-различни качества на германския водач, които са го превърнали лидер от наднационална величина. Освен че никога не лъже, той е отговорен. Тук вече се разкриват свръхчовешките качества на фюрера. Става дума не просто за отговорността на една отделна личност, а на Свръхчовек, защото единствено такъв е способен да понесе такова тежко бреме.

Полковник Нагай, който като съветник придружава японския външен министър Йосуке Мацуока през време на неговото пътуване в Европа, описва в интервю пред един японски вестник впечатленията си от Германия. Най-силно го впечатлила първата му среща с фюрера. „Това, което [...] провежда, бивало винаги преценявано от него най-грижливо. Едва след като предвиждал всички подробности, той взимал ясно и непоколебимо решение, което се провежда целесъобразно и без всякакви отклонения. На това именно държание се дължели успехите и то било същевременно причината за безграничното доверие, което хранят към него както всички ръководни личности, така и целият германски народ."262

В този случай се открива един характерен за националсоциалистическата пропаганда похват и специално за Хитлеровия образ - използването на съюзнически източници. Както бе споменато в предишната глава, те са чести „аргументи" и на фашистките СМИ. От една страна, така се демонстрира доверие към държавите от Оста и се популяризират позициите им чрез авторитетната германска пропаганда, а от друга, се демонстрира „крепкостта" и „непоколебимостта" на съюза помежду им. Освен това непременно трябва да се има предвид нарастващият натиск върху България за включване към Тристранния пакт. След 1 март 1941 г. използването на съюзнически източници е не само обяснимо, но закономерно и даже - задължително.

Конкретният текст от интервюто с японския полковник представлява сам по себе си образ на Хитлер, който показва неговите качества и добродетели на държавник и сливането му с нацията. Сред тях е неговото спокойствие. В една от ключовите си рубрики „Мисъл на Фюрера" в духа на обрисуването на това му качество Донау цитира своя водач: „Аз съм готов да посрещна всяка идваща разпра и заради това я очаквам със спокойствие. Може би и другите държави я очакват със същото спокойствие, обаче аз при това се уповавам на най-добрата войска в света."263 Като имаш „най-добрата войска в света", защо да не бъдеш „спокоен"? Къде обаче отиват образите на Миролюбеца и Миротвореца?

Съществуването на тази рубрика за пореден път потвърждава значимостта на речите. Поднасянето на „мисли" без коментар ги натрапва като абсолютна истина и всяко обсъждане е недопустимо.

Друга държавническа „добродетел" на Хитлер е „безкрайната му търпеливост". Така ръководената от него държава, докато не изчерпи всички възможности за преговори, държи на мирното разрешение. Например в случая с Югославия „една камарила свали правителството, което желаеше да живее в мир със силите на Оста, и установи един терористичен режим срещу живота и имота на германците. Сръбските престъпления не спряха и пред германските представители. След като всички предупреждения бяха схванати от заслепените властници като празни думи, сега трябва да говори силата на оръжието..."264 „Горките" германци за кой ли път са нападнати и с всички родове войски отвръщат на удара в „противонападение" рамо до рамо с италианските „братя".265

В подкрепа на „миролюбието" и „търпението" на фюрера е едно признание от „големия специалист" майор Елиът, който пише във в. „Ню Йорк Хералд Трибюн", че Германия била принудена, въпреки нейното желание, да води война в Югославия и Гърция266. Позоваването на американски авторитети е едно от средствата на германската пропаганда на български език. От него се очаква да има успех сред нашата общественост, доколкото Америка е Велика сила - победител в Световната война с непрекъснато нарастваща мощ, а това вече предполага по-особено отношение към нейните представители от всички области. Използването на различни авторитети и до днес е сред водещите методи за манипулация в средствата за масова информация. Целта е да придаде достоверност на дадено твърдение и да му се придаде плът, дадена личност да се „извиси" или обратното, да се „катурне", като бъде помазана или заклеймена от съответен авторитет. Съвсем друг е въпросът, доколко той е наистина такъв. В едни случаи той е напълно анонимен или пък само се открива принадлежността му към някоя институция, организация, информационна агенция или вестник, които наистина имат определена тежест. Така се прокарват напълно лъжливи твърдения.

За по-пълното описание на качествата на Хитлер ще бъдат използвани и дипломатически източници от фонд № 176 на ЦДА, доколкото някои от тях съвпадат с онези представи, които създава радиопропагандата. В доклад до министъра на външните работи Иван Попов българският пълномощен министър в Мадрид Бояджиев описва впечатленията си от пътуването до Рим, Берлин, Париж и Виши. В разговор с него японският пълномощен министър у нас Сума споделя оценката си за отношенията между Германия и Италия. Според него те нямали разногласия. Разбирателството между двамата водачи - „тези хора" направо се наричат „братя" - и двете страни било пълно. Те щели да вървят заедно до края, какъвто и да бъде той. Приятелството между народите ставало от ден на ден все по-силно и не само на политическа, но и на културна основа. Нова Германия правела впечатление със своята стегнатост, дисциплина, със здравата си младеж, с пълното единение на народа, с пълната му вяра във водача и щастливия изход на войната. Адолф Хитлер бил не само най-големият човек на сегашния век, той бил един от най-големите хора на всички времена.

Идва ред на „свръхчовешките" качества на месията, чиито измерения далеч надхвърлят собственото му време. Ето какво „доверява" Гьобелс на дневника си: „Адолф Хитлер е свободен! Хайл Адолф Хитлер! Сега ние ще открием вярата в победната сила на идеите!" (23 декември 1924 г.) „Кой е този човек? Полу-плебей, полу-Бог? Дали наистина е Христос, или Свети Йоан?" (14 октомври 1925 г.) „... Той е гений! Той очевидно е творчески инструмент на божественото предназначение... Той е също любезен, добър и щедър като дете; хитър, интелигентен и гъвкав като котка; ревящ и огромен като лъв. Юначага, човек... Високо в небето един облак приема формата на пречупен кръст... (24 юли 1926 г.)"267 В това широко разгърнато ветрило от определения - от син Божий до човек, поверени на белия лист от бъдещия „литературен факлоносец", както ще го наричат в обкръжението на водача, се откриват бъдещи образи, разгърнати в създаваната от него пропаганда.

В споменатия разговор японският дипломат, акредитиран преди в Берлин, си спомня момента, когато отива да се срещне с Хитлер веднага след освобождаването му от затвора „Ландсберг". Той изрекъл думи и предсказания, изпълнени буквално, които още тогава, преди 13 години, Сума предал подробно в Токио. „Германският водач мисли дълбоко и вижда далеч, и е в състояние да създаде един нов и по-добър ред в света".268

Тук личи един от образите на фюрера, който могъщата германска пропаганда изгражда на всички равнища - той е Човек на Провидението. Самият Хитлер е убеден, че е воден от Божията ръка. Пред работниците от заводите „Сименс-Динамо" в Берлин на 10 ноември 1933 г., само девет месеца след като е оглавил правителството, той заявява: „... моите думи не са реч на канцлер, а реч, зад която целият народ застава като един - мъж след мъж и жена след жена. Това, което се обединява днес, е самият германски народ. От векове той търси своята съдба в раздор и с ужасни резултати. Мисля, че е време да потърсим нашата участ в единството, да се опитаме да реализираме съдбата си като една неделима общност. И в Германия аз съм гарантът, че в тази общност няма да бъде облагодетелствана само едната страна. Можете да видите в мен човек, който не принадлежи към никоя класа, към никоя каста, който е над всичко това. Нямам нищо друго, освен връзката си с германския народ."269 Според Андрю Робъртс прокламацията на безкласовостта и ангажираността на лидера към общността е приветствана с аплодисменти и шумни възгласи и публиката запява химна на нацистката партия - „Хорст Весел." Вижда се, че Хитлер като опитен оратор умее да каже на слушателите си това, което искат да чуят.

В този откъс звучи един от основните образи на националсоциалистическата пропаганда: обявяването на Хитлер за Обединител на нацията. Освен това, когато заявява, че няма нищо общо с която и да било класа или каста, той подчертава, макар и непряко, своята „свръхчовешка" същност, защото само един свръхчовек е способен да се отърси от такива тежки окови. По-късно водачът „вдига летвата." Пред генералите си той обосновава на 22 август 1939 г. „своето непоклатимо решение за война" с „ранга на своята личност и нейния непоклатим авторитет", а няколко месеца по-късно, на 23 ноември, когато ги спешава да ускорят плановете за западната офанзива, заявява: „Като последен фактор - при цялата ми скромност - трябва да назова моята собствена личност - тя е незаменима. Нито военна, нито цивилна личност би могла да ме замени... Съдбата на райха зависи единствено от мен. Ще действам в съответствие с това."270 Вярата в неговата абсолютна незаменимост и непогрешимост, убедеността, че всичко, каквото прави и казва, има историческо значение, че е изпратен от Провидението, струи от всичките му речи, а той винаги е прав. „Англия ще падне! Никоя сила и ничия подкрепа на света не ще могат да изменят нещо в изхода на тази борба. Провидението не оставя да победят ония, които са устремени само към запазване на своето господство и своите пари чрез проливане на човешка кръв."271 Тази „Мисъл на Фюрера" се повтаря и в предаването от 6,15 на 29 април 1941 г. по Радио Донау. Очевидно именно набиването на „сливането" с Хитлер с Провидението е било важно, за да бъде излъчена още веднъж.

В подкрепа на образа на Обединителя Радио Донау прави „обстоен" преглед на печата. Във вестник, чието име нашият „прислушвач" не е успял да долови, се споменава: „Хитлер е осъществил националния идеал на Германия, той създал единството на всички германци". Във в. „Вечерне чешке слово" по същата тема се пише: „Хитлер е обединителят на всички германци и е призван с още по-висока цел, уреждането на Европа." Вече цитираният по-горе испански вестник „АВС" смята, че „всички успехи, които Германия е постигнала във военно отношение, както и в другите области, се съчетават днес с благодарността, която германският народ изказва на своя водач".272 За пореден път звучи думата „благодарност" към Хитлер. Ако се направи анализ къде са издадени цитираните вестници, ще се види, че така наречената „Европа" е в голямата си част или окупирана, или неутрална с прогермански тежнения. Така че едва ли това е становището на „целия европейски печат".

Отразяването на годишнините от значими събития, от рождение или смърт на личности, е неизменна, даже задължителна част от програмата на медиите. Те представляват не просто припомняне, а отправна точка в развитието - както поглед назад, така и поглед на-пред. Памет за това, което сме постигнали и за това, което не бива да забравяме. Когато става дума за водач, като изследваните в този труд, който приковава погледите на милиони хора, духането на свещите и разрязването на тортата стават част от историята.

Петдесет и вторият рожден ден на Адолф Хитлер - 20 април 1941 г. - не прави изключение. Радио Донау му посвещава свои предавания, които започват от предния ден. Върху тях несъмнено влияе обстановката в Европа и света, военните действия по различните фронтове и подготвящото се откриване на Източния фронт. Неслучайно в ключа на представянето на качествата и личността на водача той е показан как посреща рождения си ден именно сред офицери и войници. „Както всеки работен ден, така и утре Фюрерът ще работи със своите генерали и ще изготвя плановете за бъдещите удари на германската войска и на Великогерманския райх. Създаването на новия европейски ред и всички успехи досега на германската войска доказват, че Фюрерът подготвя всички действия до най-големи подробности, за да нанесе в решителния момент унищожителен удар. Абсолютната сигурност на неговата военна преценка дава да се разбере защо неговите войници са му така непреклонно верни. Не само германската армия чества своя Фюрер. Никога и никому в германската история не е била отдавана такава вярност и такова подчинение, както на Фюрера. Тази неразривна връзка между народ, армия и Фюрер бе основата за изграждането на великия германски Райх. С този народ Фюрерът можа да осъществи най-напредналия социален строй в наше време, с тая армия - да отбележи най-величавите успехи."273

Хитлер подготвя „всички" свои действия до „най-големи" подробности. Моментът е „решителен", ударът - „унищожителен", сигурността на военната му преценка - „абсолютна". Съответно „неговите" войници са му „непреклонно" верни. „Целият" народ „ликува". Изброените определения са част от образа на Свръхчовека. Езикът и стилът не само на това предаване, но изобщо на цялото митотворчество на Радио Донау наподобява Хитлеровите речи. Те са еднозначни, недопускащи нюанси, с ясно определени ценности, съюзници и врагове. Същевременно за Човека на Провидението денят на рождението му е като всеки друг работен.

Всяка година от самото възкачване на власт на Хитлер през 1933 г. до неговото падение през 1945 г. д-р Йозеф Гьобелс неизменно му посвещава реч в чест на рождения ден, която произнася в навечерието и я озаглавява „Нашият Хитлер". Единствено през 1934 г. тя е разпространена чрез печата, вместо по радиото. В речта си от вечерта на 19 април 1941 г., която се предава на български език, Гьобелс отново „вади от цилиндъра" един от основните аргументи за издигането и утвърждаването на Хитлер на власт: ролята му за отхвърлянето на Версайския диктат и за възстановяването на величието на Райха. „Защо се борят нашите неприятели? Те не знаят какво е направил Фюрерът от този народ. Те разчитат на един разединен и слаб народ от времето на Версай. Всеки германец знае, че тази война решава съдбата му. Накрая на тази война стои неминуемо германската победа. Германия и нейният Фюрер са непобедими."274 Хитлер не е просто Победител, той е „неминуем" Победител, той е „непобедим" - „гениална личност", която гради „един нов свят."

Фюрерът не е само Миролюбец, Миротворец и Победител. Той е и Освободител, доколкото идва да възвърне мира там, където е бил погубен, а на поробените народи - да даде свобода в рамките на „новия европейски ред". Много показателни за този образ са картините на посрещания на германските войски и свързаните с тях оценки за Хитлер, излъчвани от Радио Донау. Използват се както негови материали, така и дописки на местни кореспонденти. „Нашироко" се отразява мнението на току-що освободените от британския завоевател „обикновени хора", които през време на военните действия са помагали на германски войници например, укривали са ранени летци.

Военен дописник на Радио Донау съобщава подробности за влизането на нацистките части в Загреб и тяхното пищно посрещане, устроено от хърватското население: „... Ние бяхме изненадани от изгледа на града. Всички къщи бяха окичени със знамена, а улиците - препълнени с ликуващо население. Германските бронирани колони можеха само с мъка да си пробиват път между грамадното множество, което даваше сега по нескрит начин израз на своята радост за отхвърлянето на сръбското иго. Едва първите коли бяха стигнали до града, когато тълпите се втурнаха срещу тях, покатериха се по танковете и ги принудиха да спрат. Мъже и жени обсипваха войниците с цветя и цигари..."275 Усташкият генерал Кватерник в разговор с германци казва, че хърватите ги посрещнали като освободители и всички имали едно желание: да отговорят на верността с вярност. „Фюрерът на германския народ се ползва с любовта на всички хървати. Ние горим от желание да се сражаваме рамо до рамо с германските другари, както през Световната война."276 Хитлер не е само Обединител за германците, но за народите по света. Подобни текстове са много добре прицелени по отношение на нашия слушател, като се има предвид поробването на българско население в Македония от Сърбия и наследилата я Югославия. Изтъкването на освободителната роля на страните от Оста представлява една от най-важните линии в германската пропаганда.

Радиото старателно разделя управниците на завоюваните страни от обикновените хора, които, според него, са против политиката на правителствата си и очакват като освободители германските войски. Примерът с Гърция е твърде показателен в това отношение. Въз основа на становища на солунски вестници се дава картина на състоянието и тежненията на общественото мнение в навечерието на пълното поражение. Един от тях, чието име българският оператор не е успял да долови, поканва гърците да се откажат от безполезната съпротива. „Защо се продължава тази безсмислена война? Толкова евтина ли е кръвта на нашите деца? Гръцкото правителство трябваше да капитулира още след влизането на германските войски в Солун. То трябва и сега във всеки случай да сложи оръжие. Гръцкият народ разбра истината и иска да живее в новоорганизирана Европа, далеч от влиянието на Англия, която гради своята сила върху разпокъсаността на европейските народи. Англичаните опустошиха нашата страна. Поради това незабавно да изчезнат от Гърция." Подобно е становището на друг солунски вестник - „Нова Европа": „Германската военна машина сломява всякаква съпротива и преследва главната цел: да прогони и последните англичани от Югоизточна Европа. Гърция желае да гради една нова Европа. Гърция принадлежи към тази нова Европа. Нека съзнаем още сега нашите задължения и тогава от гръцкото небе ще изчезнат всякакви черни облаци, в страната ще настъпи мир и щастие."277

Тези текстове твърде много напомнят Гьобелсовата пропаганда. Има всички основания да се предполага, че тя се е намесила и в двата случая. А може би това е начин да се каже „добре дошъл!" на победителя и на новия „стопанин"?

1 март 1941 г. бележи качествено нов етап в развитието на образа на Освободител, създаден на вълните на Радио Донау на български език. На тази дата се осъществява своеобразно сливане на мит и действителност по отношение на германската армия. Ако дотогава нашето население си изгражда представата за нея само чрез каналите на нацистката пропаганда, колкото и мощни и разнообразни по въздействие и форма да са те - радио, кино, печат и пр., след подписването на Тристранния пакт то влиза в най-близък досег с хитлеровите войски. Те са единствената през разглеждания период чужда армия, която то вижда „очи в очи". Историческите събития, като непрестанния низ от германски победи, решаването на Добруджанския въпрос в наша полза, очакваното присъединяване на Македония и Тракия, имат само благоприятен ефект за изграждането на този възлов образ от Хитлеровата митология. Обилният изворов материал, предоставен от Министерството на войната и МВРНЗ, свидетелства за това. Сведенията от разузнавателните отдели и разузнавателните секции дават възможност за една по-пълна оценка на „духа на населението и в частите". Според обобщаващия доклад за март 1941 г. от началника на 1-ва дивизионна област, София, добрият дух на българите се проявява особено „при посрещането и преминаването на германските войски, което показва, че народът напълно одобрява държавната политика".278 Според неговия доклад от 1 април 1941 г. до началника на 1-ва армейска област, София, присъединяването ни към Пакта и навлизането на хитлеровата армия „отстраниха окончателно всякакво съмнение относно бъдещето на войната и укрепиха вярата в едно сигурно и щастливо бъдеще на България.

Преминаването на германските войскови части със своето богато окомплектуване, със своя висок дух, дисциплина и вяра в крайната победа повдигнаха духа на всички българи и различията, които е могло да има по водене на външната политика на страната, особено на крайните елементи - бивши комунисти, бивши пладняри и други, са напълно уеднаквени".279 Според доклад от 25 март 1941 г. на командира на 1-во конно артилерийско отделение, гр. Брезник, до началника на 1-ва дивизионна област, София, населението на Брезник „с радост посреща настаняващите се в града германски войскови части, на които оказва пълно съдействие при разквартируването им. Разпорежданията на властта по горното се изпълняват с явна охота". Що се отнася до духа на чиновете на 1-во конно артилерийско отделение, той е повишен. „У всички личи желанието да се представят в колкото се може по-добър вид пред германските войски."280 В подобен дух е телеграмата на командира на 4-та допълнителна батарея до командира на 1-ва дивизионна област от 23 март 1941 г., според която „в казармата често квартируват по-малки и по-големи германски моторизирани команди, с войниците, на които нашите войници бързо завързват приятелство".281

По време и след навлизането на „братската" армия на българска територия закономерно се появяват много материали в съюзническия печат. В дописка от София от 12 март 1941 г. под заглавие „Пролетно настроение в България" във в. „Кьолнише цайтунг" пред очите на читателя подробно се обрисуват германските войски по Цариградското шосе. „Тук преминават товарни автомобили, толкова големи, каквито преди в България не са виждали. Между тях преминават мотоциклетисти, леки коли и наново големи тежки автомобили. В България отдавна бяха чували за германските моторизирани войски, но никой не можеше да си представи, че със стотици и хиляди войници се движат само с машини и че дори конете се пренасят с коли. По цялата страна се точат дълги колони коли, окичени със зеленина и цветя... Ако се случи някой войник да се загледа по улицата и да търси нещо, непременно ще се намери един българин, който да го попита на немски с какво може да бъде полезен. Почти е невъзможно да видите немски войник или офицер да седи самичък на масата в локал или кафене. Той непременно ще бъде поканен от българите и почерпен. Старото българско гостоприемство се проявява навсякъде."282 Както и в документите от вътрешното и военното министерство, тук се разработват редица теми, като силното въздействие на германските войски върху българите, което приема почти размерите на чудо, както и гостоприемството, с което те са посрещнати.

В нацистката пропаганда много силно се залага на темата за старото бойно другарство между двете армии и нации, което тръгва още от Първата световна война. Тя е развита в дописка от столицата, публикувана два дни по-късно отново в „Кьолнише цайтунг". „Особено впечатление прави в България фактът, че немските офицери и войници проявяват жив интерес към изкуството и театъра. Те посещават художествените изложби и се радват на картините, които им разкриват българския бит и хубавата българска природа. Много често офицери и войници посещават операта и театъра, когато се представят българските освободителни борби..."283 След още два дни, на 16 март с.г., във в. „Берлинер Бьорсен цайтунг" излиза дописка на софийския му кореспондент Курт Неер под впечатляващото заглавие „Прусаците на Балканите", една потвърдена истина". Според него то отначало звучало малко скептично за „нашите уши". „Днес обаче то добива цвят и съдържание и ние виждаме, че българският народ е стегнат и притежава качества, сродни на немските. Още при първото ни идване в тази страна виждаме голяма организация във всички области на живота..."284

В този дух се отличава и италианският официоз „Пополо д'Италия", който на 18 март 1941 г. в материал, озаглавен „България след идването на германските войски", категорично заявява, че тяхното присъствие не е изменило нормалния вървеж на нещата. „Има коректност и дисциплина... Продоволствието е отлично. Достатъчно е да посетите който и да е български ресторант, и ще се убедите в това. Листите с ястията съдържат много блюда и позволяват голям избор... Осветлението е пълно. Кината, театрите и всички други увеселителни заведения работят нормално. България е може би единствената страна след Швеция, която чувства най-малко последиците от войната, макар да се води близо до нея..."285

Колкото до „отличното продоволствие" и липсата на изменения след 1 март 1941 г., в донесение на Бюрото на абвера още от 8 март 1941 г., т.е. от десет дни по-рано, пише нещо коренно противоположно: „Беше решителна грешка от страна на тукашното правителство, че няколко дни след навлизането на германските войски въведе купони за сапун, кафе и чай. Без съмнение щеше да бъде по-разумно, ако тези и изобщо всички необходими количествени ограничени бяха въведени още по-рано, например едновременно с въвеждането на купоните за облекло, което, както е известно, стана още преди няколко седмици."286 Логиката на този документ е проста, ясна и съвсем „правилна" - не е трябвало ограниченията да се свързват с идването на германците. Още повече че правителството въвежда купонната система още преди четири месеца - през ноември 1940 г., когато се ограничава вътрешната консумация и се осигуряват по-големи количества за износ, предимно за Третия райх. Наред с това в страната се шири спекулата. Командирът на 4-та дивизионна допълнителна батарея телеграфира на 23 март 1941 г. на командира на 1-ва дивизионна област: „Спекулата продължава да се шири. Животът е много поскъпнал, а мерки почти не се вземат. Това се отразява на духа на хората, особено на войниците от градовете, които чувстват непосредствено това заскъпяване."287 Пак той, вече месец по-късно, в друга телеграма до същия началник, пише: „Спекулата въпреки всички нареждания се шири. Животът поскъпва все повече и повече. Ограничения в количеството при запазена цена се приемат с примирение, както това става с хляба, но повишаване изобщо на цените се отразява зле на настроенията. Цените трябва да се заковат на едно място."288 Картината на „щастие и рози", стелещи се по българските земи, след като ставаме част от войната, която печатът на Оста се опитва да внуши на своите читатели, е доста пресилена.

За създаването на образа на Освободителя и на образа на германската армия като освободителка и носителка на новия ред в Европа се изгражда друг основен образ в националсоциалистическата пропаганда - „горките съюзници", който, както бе посочено в предходната глава по повод Гърция, е част и от фашистката. Той се основава на противопоставянето между Великобритания и САЩ, от една страна, и малките страни, които воюват като британски съюзници - от друга. Според Донау само им се обещава помощ, която така и не получават. Те се сражават за чужда кауза, за чужди интереси, противни на техните собствени. „Еврейската плутокрация", която властва в Англия и в Америка, изобщо не се интересува от съдбата на поляци, гърци, югославяни и ги тласка в предварително загубена война.

В предаванията за рождения ден на Хитлер наред с другите митове се изгражда и образът на армията. Гръбнакът му е сливането водач-армия. „Когато миналата година през април нацията изказваше своята благодарност на своя вожд, Полша беше вече от месеци съборена на земята и острието на английската заплаха откъм север бе строшено. През следващата година - това заслужава да се отбележи именно на рождения ден на Фюрера - успехът на германското оръжие се увеличи в грамаден размер и стои записан със светли букви в историята. Франция бе заставена да сложи оръжие. Войските на Югославия след безпримерен победоносен марш на германската войска бяха принудени да капитулират. Също на юг в гръцка територия германската войска прониква все по-навътре с цел да прогони и последния англичанин от земите на Континента и с това да освободи и тия земи от английските и американските опити за вмешателство и да им възвърне мира."289

Нееднократно се подчертава, че народът е „благодарен" на своя водач за тези успехи. „Никога в историята един държавник не е бил обичан с толкова голяма обич и доверие, както Адолф Хитлер. За това именно германският народ, също и участващите в създаването на „новия европейски ред" нации са уверени, че победата над англичаните е осигурена чрез германското оръжие. Каквито и големи усилия да правят противниците на Германия, Фюрерът ще съумее да им се противопостави, тъй както успя да се противопостави на другите неприятели на Германия и ще съумее да се противопостави на смъртния враг на Европа Англия."290

За пореден път се „потвърждава" пълното сливане между водач и нация на основата на такава обич и доверие, които никой държавник в райха досега не е получавал. Измеренията им досега са непознати за историята. Хитлер е месия, който дори самите германци не са си представяли, че е възможно да се яви.

За изобразяване на сливането между водача и армията се съчетават мощта на радиото, печата, литературата. В издание на български език за похода в Норвегия се цитира реч на Хитлер от 13 юни 1940 г. под заглавие „Представители на германския военен героизъм". От Главната си квартира той обявява: „Какво постигнаха заедно военната флота, пехотата и въздушните сили. Германското настъпление, героичната борба на германските разрушители, противоударът на съюзниците, паническото бягство на англичаните." По-нататък фюрерът изтъква, че опитът на Англия да сложи ръка върху тази жизненоважна за Германия област е бил осуетен благодарение на смелостта, готовността за саможертва и упоритата устойчивост на неговите офицери и войници. „Аз трябваше да изискам от вас почти невъзможното. И тази задача вие изпълнихте повече от отлично."291 Тези изречения дават пълнота на сборния образ на офицера и на войника. Същевременно вдъхват живот и на образа на Хитлер, защото по време на война, особено на световна война, той не би могъл да съществува без тях. Неслучайно са толкова често споменавани в речите му.

Германският водач изказва своята признателност и благодарност и към висши офицери, и към войници, и към ония, които със своята смелост са помогнали да се предотврати една голяма опасност за страната, „най-вече към всички ония безименни войници, чието геройство за съжаление остава най-често скрито за околния свят. Аз изказвам на бойците на Нарвик гордото възхищение на германския народ. Всички, които се бориха задружно в Далечния север - войници от австрийските планини, екипажи от бойните ни кораби, парашутни войски, бойни летци и пилоти на транспортни самолети - ще влязат в историята като най-добри представители на германския военен героизъм."292

Така е определена една от целите на пропагандата - обрисуването на германския военен героизъм. Тази реч е произнесена именно в този дух. Водачът е благодарен на благодарния народ. „Един Фюрер, един народ, една държава!"

На другия ден след рождения ден на Хитлер продължават тържествените предавания по повод това знаменателно събитие. Емисията от 6,15 се занимава с международното празнуване. Навсякъде по света, където живеят германци, той е отпразнуван „със скромни, но внушителни тържества", например във „всички градове на Италия", Мадрид, София, Букурещ, Токио, Монтевидео (Уругвай). Излъчени са информации за празнични мероприятия на НСДАП, Германския трудов фронт293, прием на германски младежи в Хитлерюгенд и в други организации. Според Донау рожденият ден на водача е отразен в „целия европейски печат". В различни статии се изтъква историческата значимост на Хитлер, като според португалския той е представен за довършител на делото на Фридрих I Барбароса и Фридрих II Велики.

* * *

Сред основните грижи на всеки митотворчески екип е да създаде „човешки" облик на вожда, за да се преодолее неизбежната дистанция между свръхчовека и „малкия човек". В главата за Мусолини вече бе отбелязана специалната грижа на Гьобелс за външния вид на германския канцлер. „Човешкият" облик на Фюрера се изгражда заедно с образа на армията. Радио Донау излъчва непрекъснатите му срещи с нея. На 27 декември 1940 г. то споменава, че, както и миналата година, Хитлер е прекарал Коледните празници сред „своите войници и фронтови работници". Посещава съединения, които са участвали в боевете срещу Англия. „Фюрерът изказа на тези работници своята голяма благодарност. Той подчерта непоколебимото си доверие в тях за победата и им даде девиз: „Пред нас стои германският народ и бъдещето му. Германският народ вижда в нас живото непоколебимо решение, че след тази война ще се разрасне един по-хубав германски райх."294

На следващия ден Хитлер пред германски части, разквартирувани в Булон, отново подчертава вярата си в победата. Навсякъде е посрещан с „необикновена радост" от дисциплинираните си войници. За тях това било „още едно щастливо преживяване". Денят не може да се характеризира с много думи, а само с тези: „готовност за саможертва и постигане на крайна победа". Както разказва млад войник от една ескадрила, срещата с Фюрера била направила дълбоко впечатление на всички и значително им е повдигнала духа. На обяд Хитлер седнал сред тях и се нахранил с войнишко ядене.

Сравнявайки образа на Дуче, създаден от италианското Министерство на народната култура, и на Фюрера - от германското Министерство на пропагандата, Джон Полард заключава, че има много важна разлика между тях: „Хитлер беше портретиран по много резервиран, безполов, дистанциран, почти божествен начин; самото въплъщение на „Свръхчовека" на германския философ Ницше. Той никога (курсив от Дж. П.) не е показван полугол като Мусолини."295 Това твърдение може да се отхвърли напълно. От една страна, защото демонстрацията на дистанцираност и резервираност съвсем не са чужди на Дуче, това е задължителна част от позите му, особено пред журналисти и видни чужденци, каквато е ситуацията, описана от Хемингуей. Заедно с това образът на „човек от народа", от своя страна, е важна част от Хитлеровия мит, водеща началото още от времето преди възкачването му на власт. Именно като такъв е изобразен Фюрерът при прекарването на рождения си ден на вълните на Радио Донау на български език. Освен това човек с фигурата на германския водач не може да бъде свързан с представата за „свръхчовек", дори и при най-старателната пропаганда и при най-добронамерените „потребители."

Както и във всички други митове, речите на Хитлер имат своята изключителна роля при утвърждаването на представата за сливането вожд-армия. Например в тази от 4 май 1941 г. по повод балканската кампания командването на армията е наречено „гениално", успехите ѝ - „величави", жертвите по време на операцията - „нищожни", опитът от предишните кампании - „незаменим", бомбардировките - „точни", пробивът на неприятелските линии от танковете - „мълниеносен", победите - „светкавични". В нея и в последвалите коментари се очертава моралният облик на Хитлер, като се изясняват целите на кампаниите му. Те са в интерес не само на собствената му страна, но и на други страни, в случая на балканските. Така се изгражда образът му на световен водач. Очевиден е вкусът към самомитологизиране, характерен за всеки от разглежданите герои.

Една от основните линии в създаването на „човешкия" облик на националсоциалистическия водач е образът му на „народен канцлер", на „един от нас". Налагането на представата за социален мир и спокойствие в страната е сред най-големите цели на пропагандата. Показателна в това отношение е речта на водача на тържествата за 1 май296 на летище „Темпелхоф". Той се обръща към милионна аудитория, състояща се от представители на трудещите се от всички райони на Германия. „Отсега нататък 1 май, символизиращ досега класовата борба, ще се превърне в символ на общонационално единство." Хитлер уверява, че нова Германия повече няма да познава социални конфликти, а ще „стане едно семейство, работещо с всички сили за осъществяването на общите задачи. Тя отново ще може да стане могъща и ползваща се с уважението на народите държава."297

В духа на изобразяването на вътрешния мир и единение е създаването на представата, че положението в страната продължава да е нормално и стабилно, макар и по време на война. В предаване от 27 декември 1940 г. Радио Рим излъчва изказване на Хитлер, според което „индустрията, която досега е произвеждала военни материали, отново ще започне нормалната си дейност, тъй като военните запаси са предостатъчни".298 Друг е въпросът доколко това отговаря на истината. Съгласно германско-съветския договор от 28 септември 1939 г. Сталин предоставя на разположение на Хитлер огромните природни и военни ресурси на Съветския съюз. Това е жизненоважно за германския диктатор. През септември 1939 г. Райхът трябва да внася 80% от каучука, 65% от калая, 70% от медта, половината от оловото и четвърт от цинка. Швеция с цената на свободата от нацистко нахлуване (и на германските въглища по цена една трета от плащаната в Швейцария) снабдява Хитлер с необходимата му желязна руда и всякакви видове транспортни и претоваръчни съоръжения. Но Сталин запълва също толкова значими празнини в хитлеровото военно снабдяване: един милион тона зърно, 900 хиляди тона гориво (включително 100 хиляди тона авиационно гориво), още желязна руда, манган и памук.299

Според търговско съглашение, подписано на 11 февруари 1940 г., Германия ще внася от СССР „1 000 000 т зърнени храни за едър рогат добитък и зеленчуци, 900 000 т памук, 500 000 т фосфати; 500 000 т хромова руда; 500 000 т желязна руда; 300 000 т желязо на пръти; 2400 кг платина". Сред съветските доставки за първите 18 месеца от подписването на договора са „11 000 т мед, 300 т никел, 950 т калий, 500 т молибден, 40 т кобалт."300

Само 21 дена преди нападението Политбюро на ЦК на ВКП (б) излиза с решение: „Да се разреши на Наркомвнешторга [Народен комисариат по външната търговия] от особените запаси да се извърши доставка за Германия в изпълнение на договора: на мед 6000 тона, никел 1500 тона, олово 500 тона..."301

Колкото до хранителните запаси на самата Германия и на завладените от нея страни, ето какво е мнението на един съвременник на събитията. Това е лондонският журналист Лесли Джърман, който бе участник в документалния филм в две части „Месеци на войната": „В Райха за Коледа през 1940 г. раздали празнични дажби, съставени от месо, ориз и зеленчуци, също и малко повече от килограм захар и кафе на човек. Празничната дажба изобщо не попречила на черния пазар. В болшинството европейски столици храната била много по-оскъдна."302 Пак според него купонната система се установила постепенно из цяла Германия. Все повече и повече стоки се продавали на черно. Тя предизвиквала много трудности. Малко нещо можело да си позволиш да си купиш. Количествата били ограничени, в дните на получаване на покупките се редели огромни опашки. Явно образът на Фюрера не е безупречен и колкото и да се старае пропагандата, самият живот му нанася удари и в Германия, и в окупираните от нея страни.

Наред с „Мисъл на Фюрера", една от ключовите рубрики на Радио Донау при изграждането на образа на Хитлер е „На днешния ден преди една година". Тя има структура, която никога не се променя: цитира се невярно твърдение на съюзническата и най-често британската пропаганда отпреди година, което е било опровергано от историята. Винаги действителността е на страната на германската армия, на страната на Фюрера. Ето пример от тази рубрика от 21 април 1940 г.: „... английският министър на информацията нареди да се разпространи по радиото следното твърдение: „Чрез британските успехи в Норвегия недоверието към Англия се разпръсква във всички страни. Величието и мощта на Хитлер са сериозно застрашени. Това ще доведе до накланяне на везните в полза на Съглашението". Към военните успехи в Норвегия се наредиха и тия в Холандия, Белгия, Франция, Гърция, Сърбия и Северна Африка!"303

На 5 май 1940 г. пък английският вестник „Сънди Кроникъл" пише: „Германското стопанство не ще може да издържи още много месеци военно производство и военни доставки. Ако Хитлер не успее да достигне за четири месеца крайната победа, Германия е загубена." Според Радио Донау той е постигнал голяма победа, а стопанството е по-силно откогато и да било. „Английското стопанство, напротив, е в пълен разгром. Продоволствието с хранителни продукти се влошаваше всекидневно през миналата година..."304

На принципа на противоположностите се изгражда образът на врага на всички равнища - държава, институции, армия, пропаганда, морал. Тази част от образа на Хитлер, създадена на основата на рубриката „На днешния ден преди една година" от времето на боевете за Франция, представлява особен интерес. Според Донау британският министър на информацията дава по английското радио следното съобщение: „Хитлер загуби играта на нервите и сега стои изправен пред пълен разгром. Светкавичната война на Запад пропадна. Това ще е съдбоносно за Германия."305 Предаването на Радио Донау, част от което е тази рубрика, е излъчено точно една година след началото на германското настъпление на Запад.

Според рубриката „На днешния ден преди една година", на 19 май 1940 г., последният френски главнокомандващ преди примирието генерал Вейган в своя реч твърди: „Събитията доказаха, че Южна Африка направи добре с влизането си във войната и ние искаме да доживеем, когато настоящото германско настъпление във Франция бъде напълно сломено, чрез което Хитлер ще изпадне в най-големи трудности." Едва ли генералът би направил подобно изказване, защото още с назначението си заявява, че французите имат едва десет процента шанс да победят. На горното изявление фюрерът реагира по радиото, че не е изпаднал в „най-големи трудности" и неговото настъпление продължава.306

Следващия ден Лондонското радио съобщава следното за положението във Фландрия: „Пробивната сила на германските моторизирани колони е значително намалена, което се дължи, от една страна, на тежките загуби и, от друга страна, на недостатъчното снабдяване. Хитлер е загубил във Фландрия преди време само за един-единствен ден 3000 бронирани коли. Подобен удар като този той не може да попълни с резервите."307

На 10 май 1940 г. в своя „Дневник" граф Галеацо Чано заявява, че френската армия е най-силната в света. Линията „Мажино", на името на нейния проектант, дългогодишния френски министър на отбраната инженер Мажино, е готвена за удържане на продължителна обсада. Строена е за отбиване на удари, като е снабдена с големокалибрени автоматични оръдия. В резултат на старателна обработка чрез СМИ тя постепенно се митологизира. Според Андрю Робъртс „в действителност тези укрепления съдържат семената на най-позорното военно поражение, което Франция е претърпяла в дългата си история на поробвания и капитулации".308 Другият мит, който засяда трайно в съзнанието на френското обществено мнение и на френското командване, е за „непроходимите Ардени". Нито линията „Мажино" е „непробиваема", нито Ардените са „непроходими". От най-северната точка на това фортификационно съоръжение има 150 км до морето. Именно оттам минават германските танкови дивизии и я обхождат. Колкото до Ардените, те успяват да задържат само за около половин час устрема им на един мост, когато трябва да се изтегли един улучен танк. Френското върховно командване е поверено на хора, чието мислене е обвързано с каноните на Първата световна война. Те си остават с миналото, със славата от миналите дни. Никой от тях, нито сред висшите военни, нито сред по-голямата част от политическите мъже, не чува новите идеи на Шарл дьо Гол, който предлага да се създадат самостоятелни танкови съединения, достига до идеята за съгласувани действия между танкове и самолети.

Неслучайно периодът от 10 май 1940 г. много подробно е проследен почти ден по ден. Вижда се, че британската и германската пропаганди са се вплели в остър двубой. Прави впечатление, че основен интерес за Германия е предимно Великобритания. Другите европейски страни са вече победени. Режимът във Виши е подписал договор за примирие на 22 юни 1940 г. Единствено Лондон се държи и се очаква всеки момент да рухне. На другия полюс е Хитлер. Той уж бил загубил играта на нерви и бил пред пълен разгром, както твърди английският министър на информацията, пък след шестседмичен германски поход на Запад Белгия, Холандия, Люксембург и Франция са разгромени. Рухва законната власт и в Гърция и в Югославия, като британските войски губят и последната опорна точка на Стария континент.

Победата над Острова е сериозна цел на националсоциалистическата пропаганда. Неразделна част от нея са детските игри. Една от тях е играта на дама от 1940 г., която е наречена „Атака на щуки". На капака са изрисувани самолети, пикиращи над кораби, които плуват из Ламанша, други го прелитат и нападат английски град. На самата „дама" корабите, „естествено", са потопени, а градът - разрушен и изпепелен.309

Франция като част от „новия ред" заема важна място в нацистката пропаганда. Успехът в кампанията на Запад за Хитлер има значимостта на символ на победата не само на собствената му армия, но и на победата на Германия изобщо. На 21 юни 1940 г. той посещава френския паметник в Компиен извън Париж, който е издигнат за увековечаването на германското поражение във Великата война. Кореспондентът на един американски вестник - Уилям Ширър, отбелязва езика на тялото на нацисткия водач в този триумфален ден: „Отстъпва от паметника и съумява да превърне дори този жест в шедьовър на презрение... Бавно оглежда пространството около паметника... Изведнъж, сякаш лицето му не дава израз на чувствата му, привежда цялото си тяло в хармония с настроението си. Бързо слага ръце на кръста, извива рамене, широко разкрачва крака. Това е великолепен жест на предизвикателство, на изгарящо презрение към мястото и към всичко това, което то е представлявало в течение на двадесет и две години, когато е свидетелствало за унижението на Германската империя."310 В това подробно описание се вижда пълното сливане с образа, с маската, който водачът е приел. „В ранните години на кариерата си изучава изпълненията на баварския комик Вайс-Фердл, за да се научи как да пленява публиката. Точно като актьор Хитлер репетира до безкрайност своите пози и жестове пред огледалото в бедната си стая в Мюнхен на „Тиерщрасе" [...]. По улиците и бирхалетата на Мюнхен [...] научава точно до каква степен ефектът върху публиката се постига с внимателно планиране и подготовка на материала."311 Така продължава и след завземането на властта.

В българския печат по най-различни поводи се обсъжда завоюването на Франция, нейното разкъсване и подписването на договора в Компиен312. В месечното списание на столичната община „Сердика" са разгледани разговорите на Хитлер, представен като „пълномощник на Оста", с френските държавници. „Окончателното уреждане на отношенията между Париж, Рим и Берлин налага на Франция последните и най-болезнени жертви: откъсването на земи от тялото на страната. В чуждия печат бяха плъзнали слухове за исканията, предявени от победителя... Но наблюдателите имат основания да вярват, че в тези искания щяла да бъде проявена известна умереност, тъй като силите на Оста се стремят твърде настойчиво към разбирателство с Франция..."313

Наистина странна представа за „умереност". Страната съгласно договора, подписан във вагона в Компиен, е разделена на пет зони: 1. Три департамента: Мозел, Горен и Долен Рейн са анексирани и присъединени към Германия; 2. Два департамента са отделени административно и присъединени към Белгия: Норд и Па-дьо-Кале; 3. Забранена зона; 4. Окупирана зона; 5. Свободна зона. Всъщност цялата дейност на режима на Виши е валидна само за последната. Флотата трябва да бъде предадена под контрол в германски или в италиански пристанища. Издръжката на окупационните войски е 400 милиона франка на ден. Френската армия е разоръжена. Примирието представлява пълна политическа капитулация. На 11 ноември 1942 г. и „свободната зона" е окупирана след операция „Факел" на англо-американските войски в Северна Африка.

Българският вестник „Вечер" на 13 декември 1940 г. цитира „меродавното" списание на германското Министерство на външните работи. Според него „се изгражда отново една Европа и... младите страни и техните народи заявиха на всеослушание желанието си за сътрудничество. Техният поход за създаването на нова Европа, това е идващото „утре", това е законът на века, това е утрешната идея, която трябва да се възприеме от отделните народи. Наред с това би следвало да се добави, че Унгария е първата сила в Европа, която се присъедини към Оста и към Тройния съюз, последвана от Румъния и Словакия. Вчерашният акт в Белград означава едно нравствено и политическо присъединяване към похода за изграждането на една нова Европа."314

Образите на „Нова Европа" и на „новия ред" в световен мащаб са възлови в националсоциалистическата пропаганда. Те ѝ придават смисъл, формулират целите на нейното съществуване. Може да се каже, че образът на Фюрера стъпва върху тях. Ето защо и в национален, и в международен план пропагандата се старае да изгради тези опори с всички сили.

Всяка велика сила претендира да бъде носител на „нов ред", който ще бъде по-справедлив и по-съвършен и който ще обхване целия свят. Германските идеи за това, какво ще представлява той, могат да накарат и „най-закаления" човек да се разтрепери от ужас от идеите за „расовата чистота" и тяхното прилагане, от представите за арийците като за „свръхчовеци". Ето думите на германски войник с два „Железни кръста" и златен „Немски кръст", който има на ръкава нашивка четири малки метални танка - знак, че е ударил четири танка в близък бой, изкрещени в хаоса на последните дни преди падането на Берлин: „Прекратете хленченето! Ние трябва да спечелим тази война и не трябва да губим смелост. Ако победят другите - руснаци, поляци, французи, чехи, и извършат с нашия народ поне един процент от онова, което ние вече шест години правим с тях, след няколко седмици няма да остане нито един жив германец. Това ви го казва човек, който е прекарал шест години в окупираните страни!" Реакцията е пълна тишина. „Във влака стана толкова тихо, че се чу как една фиба падна на пода."315 Едва ли има нещо по-показателно от този самотен вик и настъпилата реакция. Това са думи на човек, който няма какво да крие, който няма какво повече да очаква. Германският войник е изобразяван навсякъде като готов да помогне на възрастни и деца. Например в подписалата примирие Франция са разпространени идилични плакати с усмихнати войници, които държат за ръка малки деца, за да им помогнат да пресекат улицата. Победителите си плащат редовно в магазините. Постепенно обаче започват да си плащат „на кредит" и най-накрая ще завличат стоката с грамадни армейски камиони, като напълно ще оправдаят образа, който ще ни се набие от Радио Лондон през 1941 г.: „германските скакалци", които „имат нюх към кухнята".

Донау показва германския окупатор едва ли не като освободител- мисионер. „Гръцкото обществено мнение, което бе в плен на лъжливите британски агитации, вижда сега внезапно след катастрофата фактическото новосъздадено положение в Европа. Предизвиканата от това промяна може да се наблюдава всеки ден. За това допринася великодушието на германските окупационни войски, които не само избягват всякакъв натиск, но помагат на гръцките власти по важни въпроси. Освен това достойното поведение на германските войници и тяхното отношение спрямо гърците е пълната противоположност на англичаните, които през време на престоя си в Гърция са се държали крайно предизвикателно спрямо [...] всички в Гърция! Така например те са принуждавали да ги возят на далечни разстояния и после са отказвали да си плащат. Поради това шофьорите са били принудени да бягат от тях. Също такова е било тяхното държание в хотелите и ресторантите, където те пиели и ядели и не плащали своите големи сметки."316

Представянето на добродетелите и качествата на германската армия, съответно на германската нация, или на отделния германец, е една от целите на Донау. Непрекъснато се излъчват военни комюникета от всички фронтове и се дават най-различни цифри, от които трябва да се разбира пълното превъзходство над противника. Постепенно обаче от английските комюникета изразите „стратегическо отстъпление", „отстъпление с цел стесняване на фронта" и подобни започват да се преместват към германските. Фюрерът „всичко знае", винаги „има план", дори и в последните си дни, когато издава заповеди до части, които отдавна не съществуват, но Берлин не можеше да не падне.

Радио Донау представя тази част от образа на „новия ред" като сблъсък на две системи - политически и ценностни, в техния двубой за една и съща територия, населена с един и същи хора - Европа.

„Нова Европа" зависи от срещите между държавниците на Оста. „Стремежът към преустройство, по-специално на Стария континент, проличава в една среща, чиито отгласи тепърва ще се преценяват: срещата на прохода Бренер317 между Хитлер и Мусолини". Както първата, така и втората остават забулени в тайна. Според каноните на германската официална пропаганда, те се определят като „братски". Като се знае мнението на Дуче за Хитлер като срам за диктаторите и дегенерат и не по-топлото отношение към него от страна на „партньора" му, малко трудно може да се приемат на вяра определенията на полковник Нагай, придружаващ японския министър на външните работи през време на посещението в Европа. В свое интервю за токийски вестник той цитира Радио Донау: „Те се държаха като братя един към друг и изобщо хората нямат представа за тесните връзки, които съществуват между двамата държавници."318

Вече споменатата реч на Адолф Хитлер пред Райхстага от 4 май 1941 г. нашироко е отразена от Радио Рим и на страниците на италианския печат. „Непосредствените и големи отзвуци, които предизвика... показват нейното голямо значение. Както винаги, тя не е само думи, но едно изложение на факти, от което се вижда още веднъж отговорността на Англия за войната и за нейното разпространение. Италианските вестници подчертават с голямо задоволство изявленията на Фюрера, който признава напълно онова, което италианските армии допринесоха за бързото достигане на победата на Балканите. Тези декларации означават голямата солидарност, която съществува между Италия и Германия, солидарност, която никоя сила не може да надвие."319

За пореден път е подчертана вината на Великобритания за войната и нейното разширяване - основна опора при създаване образа на врага в лицето на Уинстън Чърчил. Съответно Хитлер и Мусолини са Спасители и Обединители на народите на Европа и носители на по-справедлив „нов ред". В цитирания пасаж се откроява признанието на Хитлер за италианския принос в балканската кампания. Фашисткият печат добре се е постарал да „измие" очите и на своите читатели, и на слушателите, доколкото откъси са включени в прегледи на печата. Дуче трябва да прикрие, че така наречените „факти" са всъщност панически призиви за помощ.

Според статия в германския вестник „Франкфуртер Цайтунг", цитирана от Радио Рим, след постигнатите победи силите от Оста „господстват над целия европейски материк и по този начин могат спокойно да пристъпят към новата уредба на Европа. Англия вече няма никаква надежда за успех, макар да има безграничната помощ от Америка. Положението е, че Рузвелт ще направи всичко възможно да изпрати на Англия най-големи количества военен материал, обаче с това той няма да допринесе с нищо за победата на Великобритания, а само ще продължи войната".320

Какво ли трябва да направи „безсилна" Великобритания? С всичката „безгранична помощ" от Съединените щати - да се предаде ли? Останала единствена с неофициалната подкрепа на атлантическия си съюзник, тя се е изправила срещу Хитлер и срещу „новия ред", като сблъсъкът се очертава не само като военен, но и като идеологически и пропаганден, като сблъсък на ценностни системи. Островът е приютил значителна част от лидерите на правителства, партии, организации, партизански движения и става тяхна опора във всяко отношение.

Неслучайно италианското радио многократно се позовава на Хитлеровите речи и германския печат. Не би могло да бъде иначе. Обрисуването на лика на водача на ключовата страна от Оста и тълкуването на изказванията му е основна задача на фашистката пропаганда. Важното е „своят" държавен глава да не се чувства като „беден роднина", а като се вижда представянето по фронтовете на собствената му армия, подобно впечатление е твърде вероятно.

Един от ключовите образи в европейската пропаганда на български език, може да се каже, във всяка пропаганда, е образът на врага. Всъщност, става дума за цяла галерия от образи - на водачи, армии, нации, страни, партии, пропаганди. Стреля се безпощадно, като на истински фронт. Води се „психологическа война", както казва английският историк Фулър през 1920 г. Той предвижда, че след време тя ще замени традиционната.321

Изграждат се сложни връзки между образи: вражеският водач - вражеската армия, и така на пропагандно равнище се получава едно цяло, което непрекъснато се подхранва от „самата" история, през услужливото око на „необходимостта" от „пълна искреност" в ключа на съвременността. Образът на врага представлява „темел" на мита на всеки водач, защото той изпъква на основата на противопоставянето с чуждите.

Радио Лондон също създава образ на врага, когато се старае да очерни лика на Хитлер. Една от основните му опори е „новият ред", естествено, пречупен в отрицателен аспект. Станцията цитира най-меродавния американски вестник „Ню Йорк Таймс": „Ние сме свидетели на едно съзаклятие в Европа, което има за цел да убие цивилизацията, каквото е систематичното бомбардиране на Лондон. Това е едно от нововъведенията на Хитлер за новия ред в Европа: „Терорът ще бъде закон, а гладът - новото разпределение на благата."322 Изобщо темата, свързана с германската тактика за безразборното бомбардиране, често се появява в британски и американски речи и статии и е подемана от Радио Лондон в продължение на месеци. Лейтенант Клетчър, депутат от Лейбъристката партия, е говорил за него сутринта на 19 април 1941 г., един ден преди рождения ден на нацисткия водач, ден, в който д-р Гьобелс ще произнесе поредната благодарствена реч по този повод: „Хитлер ще доживее деня, за да съжалява, загдето е започнал изобщо да бомбардира мирното население. Ден след ден ние изграждаме на тези острови това, което ще бъде най- голямата бомбардировъчна сила, с най-голям радиус на действие и носеща най-голям товар бомби досега." След това Клетчър се е спрял върху поредното нощно нападение над Лондон. Според него то е заповядано от Хитлер „през време на един от неговите припадъци на лудост".323 По-нататък са посочени нанесените щети. „Свети Павел" - великолепната лондонска катедрала - е била улучена три пъти, както и Кралската болница в Челси - друго творение на архитекта Райн. Тя е била приют на пенсионери от армията. Болницата, прочута по цял свят с нейните хирурзи, също е била улучена."324

Една от основните теми на сблъсъка на двете пропаганди е за бомбардировката на „открити градове", на градове без стойност за отбраната на дадената страна и би представлявало абсолютна жестокост и израз на израждане на ценностната система да бъдат нападани. В „непредвидената" война има редица такива прецеденти. Белград преди навлизането на нацистките войски също е бил обявен за „открит". Това обаче не е попречило на техните ескадрили да го превърнат в мишена за уменията си.

Единственият начин за удар срещу самата Германия е по въздуха. След като не може да се осигури прикритие от изтребители за дневно бомбардиране, а нощните бомбардировачи не могат да гарантират хвърляне на бомбения товар по-точно от радиус десет мили около целта, единствената възможност за Чърчил е практически неограниченото бомбардиране на градовете. На 8 юли 1940 г. той пише мрачно писмо на своя министър на авиационната промишленост, вестникарския собственик лорд Бийвърбрук325: „Когато търся начин как можем да спечелим войната, виждам, че има само един сигурен път. Ние нямаме континентална армия, която да разбие германската мощ. Блокадата е разкъсана и Хитлер има Азия и вероятно Африка, от които може да черпи. Ако го отблъснем оттук или ако не се опита да нахлуе, той ще удари на изток и ние нямаме с какво да го спрем. Но има едно нещо, което ще го върне назад и ще го погуби, и това е абсолютно опустошителна, унищожителна атака с тежки бомбардировачи от нашата страна срещу родината на нацистите."326

Германското население в района на целите трябва да бъде заставено да почувства теглото на войната. Политиката, започната от Чърчил, е одобрена от парламента и, доколкото може да се съди, е ентусиазирано подкрепяна от мнозинството на английския народ, изпълнявайки по този начин всички условия за постигане на съгласие в една законна демокрация - бележи критичен етап в моралното падение на човечеството от онова време.327 Много е прав за последното Пол Джонсън. Мирното население е подлагано на все по-масивни бомбардировки „без всякакви правила". Вините и престъпленията на воюващите режими се носят винаги от него. Техните ръководства са притискани до стената и шантажирани чрез този сигурен лост - „систематичното" и „безразборното" бомбардиране. Използва го и демокрацията, използва го и националсоциализмът. Важна е единствено победата, ако не искаш да бъдеш изтрит от лицето на земята и забравен.

Чърчил няколко дни след като става министър-председател, нарежда атаки по военни и промишлени цели в Германия. „Когато три месеца по-късно в разгара на Битката за Великобритания над централен Лондон падат първите германски бомби, Чърчил през главите на началник-щабовете и министъра на авиацията заповядва направо на командването на бомбардировъчната авиация да бомбардира Берлин като наказателна мярка [...]. Това решение се оказва правилно. През следващите четири години стратегическите бомбардировки са единственото средство, с което Великобритания може да пренесе войната на територията на самата Германия."328 Когато „добрите" убиват, това е правилно, колко справедливо! Когато „лошите" убиват, това е възмутително, какво престъпление!

Привидно на война всичко е ясно: фронтовата линия разделя „своите" от „чуждите". Но ако беше така, тогава нямаше да се роди зловещото определение „приятелски огън". „Малко" статистика: през Втората световна война са убити 412 000 цивилни французи, от които 67 078 - жертви на съюзнически бомбардировки.329 Ето само един пример. Десет дни британското командване планира операцията по завладяването на голямото френско пристанище Хавър. В него са включени масивни бомбардировки, за да се „съкруши съпротивата" на гарнизона под командването на полковник Виделмут. „Първата голяма бомбардировка е на 5 септември от 17,45 до 19,30 ч. над центъра на града, където няма военни цели: 1820 тона експлозивни бомби, 30 000 запалителни, 1 тон експлозив на 720 кв.м, една запалителна бомба на всеки 43 кв.м. Близо 3000 души са убити... Следват шест дни бомбардировки по въздух, суша и море: 400 оръдия стрелят непрекъснато.

Щурмът, планиран да бъде ръководен и структуриран като часовников механизъм, започва на 10 септември 1944 г. в 18,15 ч. На 12-и в 17,00 ч. всичко приключва. Руините на Хавър са в ръцете на британците."330 Още „малко статистика": между 4 и 10 септември градът е сринат на 85%, върху него са изсипани 12 000 бомби, убити са 5000 цивилни, тежко са пострадали 35 000 сгради, „частично" - 65 000. Ако изобщо може да се говори за „частично" разрушени постройки при такава варварска бомбардировка.

Ето признание за десанта в Нормандия на една оцеляла от Сен-Ло, близо до Каен, на 75% сринат със земята, направено близо четиридесет години по-късно: „Да бъдем бомбардирани от съюзниците, чието идване очаквахме с такъв плам, бе все едно собственият ми баща да ми донесе терора и смъртта, опитвайки се да ме удуши. Не можех нищо да разбера, всичките ми представи рухнаха, това доведе до един вид пълна омраза към всичко и всички на света, най-красивата приказка с един удар се превърна в кошмар."331

В германската пропаганда на български език са включени книги за безразборното бомбардиране. Една от тях е от проф. О. Герик под заглавие „Бомби върху европейския континент". Тук се твърди, че „с бомбардирането на открити градове от 1940 година насам са засегнати не само исторически места от особено значение и стойност, но също така и обширни области на културна Европа. Черната нощ от 12 януари 1940 година, през която бе хвърлена първата английска бомба върху една чисто цивилна цел в границите на германската територия представлява обрат в развитието на човешката култура. Тогава духът на отрицанието и явяващата се от съдбовно значение безотечественост започват да прекрачват ограниченията, които я задържаха."332

И двете пропаганди се стараят да създадат представа за нациите и съответно на армиите на противника като за варварски. Хитлер дава заповед за поредната бомбардировка над британската столица „в припадък на лудост". Англо-американските летци бомбардират „открити градове" и европейски исторически и културни центрове. Авиацията и от двете страни унищожава паметници на културата, руши болници. Очертават се нейните „войнски" добродетели и „героизъм".

„Безразборното бомбардиране" е включено като тема при разработването на образа на „новия ред". Заповедта за него е дадена от германския водач. Окончателното завладяване на Англия трябва да се постигне чрез „ковънтризиране" - пълно разрушение.333

В речта си от 4 май 1941 г. в Райхстага Адолф Хитлер заявява, че за всяка бомба над Германия сто ще бъдат хвърлени над Англия. Ако обаче „Луфтвафе" можеше да извърши сто пъти по-мощни нападения, следва въпросът, защо не са ги предприели досега? Отдавна да са се справили със своя противник! В друга част на своята реч Хитлер показва, че е много сериозно разтревожен. Предния ден е призовал германците и особено германките да вложат повече труд и нови усилия, за да доставят на армията по-големи количества муниции. „Ние трябва да поддържаме превъзходството, което сме извоювали", заявява той. Тези думи показват ясно колко много е загрижен относно растящото британско производство и пристигането на все повече военни материали от САЩ.334

Основен елемент в образа на врага от британската радиопропаганда на български език е представянето на германския водач като международен престъпник. Използват се изказвания на най-различни авторитети, като глави на правителства, министри, партийни водачи. Артър Грийнууд, министър без портфейл, заявява: „Англия и нейните съюзници и приятели представлява един непобедим фронт, в който Хитлер напразно се блъска... Победите, които Хитлер известява, са пирови победи: той не държи сметка нито за последиците от разбиването на Италианската империя, нито за растящата помощ от Съединените щати. В няколко часа само Германия потъпка международното право по много пътища: най-напред германците нападнаха Гърция преди германският пълномощен министър в Атина да е направил постъпки, за да съобщи военното положение на гръцкото правителство; след това те бомбардираха Белград вече четири пъти, който бе официално обявен за открит град."335

По-нататък в същото предаване Радио Кайро казва, че Германия е довела до отчаяние и разрушение балканските страни, които са желаели единствено да запазят неутралитет и мир. В отговор на нейното нападение из цяла Гърция се надигат големи патриотични манифестации. Печатът е отговорил с „не" на германския пълномощен министър в страната. Крал Георги II и министър-председателят в открита кола са преминали из столицата сред неудържимите овации на гражданите. Същият ентусиазъм е бил изразен в останалите градове, където е имало демонстрации пред британските и югославските консулства.

Важен елемент в представянето на фюрера като международен престъпник са образите на неговите съюзници. Навсякъде, където стъпи из завоюваните страни, Хитлер е подпомаган от подобни нему. „Германците и италианците са докарали на сцената един общ съюзник. Той е д-р Анте Павелич, водач на терористичната организация, отговорна за убийството на крал Александър в Марсилия на 9 октомври 1934 г. Бил е осъден задочно в Торино и Италия отказала да го екстрадира. Отговорен е за обучението на терористи в Янка Пуста, Унгария, и има доказателства също така за един подобен лагер близо до Падуа, Италия. Този човек сега е бил прокламиран от силите на Оста, които не са могли да намерят един предател в Югославия, като водач на хърватите. Такива са оръдията, които Хитлер изравя от тинята на човечеството, за да направи от тях свои избрани представители. Това не е за учудване, тъй като той сам изхожда от подобна среда на атентатори, чиито ръце са опръскани с кръв, политически изнудвачи."336 По-нататък се изразява учудване, че ген. Антонеску, проф. Богдан Филов и сподвижниците на германския водач приемат да бъдат негови сътрудници, заставайки рамо до рамо с Анте Павелич - „един осъден убиец, при това цареубиец".

Големи усилия полага британската пропаганда на български език в стремежа си да омаловажи Хитлеровите победи. Много показателна в това отношение е речта на южноафриканския министър-председател ген. Смътс. „Германия печели победи, обаче губи войни." В исторически план тази негова постановка се оказва пророческа, защото националсоциалистическата държава в крайна сметка губи Втората световна война и изчезва от историческия хоризонт. Според ген. Смътс „победоносните диверсии на Балкана или други части на Европа не ще спасят Хитлер. Той може успешно да покорява една или друга страна, но ако не покори Англия, той ще загуби войната. Ако Англия и нейната морска мощ устоят на атаката, Хитлер не може да спечели войната и не би могъл да разчита на възможността да излезе от задънената улица. Нямам намерение да омаловажавам значението на това, което сме постигнали в Африка и в Средиземноморието. Победите ни в Африка са страшен удар за силите на Оста. Хитлер е загубил единствения си съюзник Италия и е спечелил нови жертви." По-нататък генералът разкрива една от основните задачи в стратегията на Чърчил след началото на войната - спечелването на мощен съюзник. Това е „най-добрият съюзник в света" - Съединените щати. Според южноафриканския министър-председател „с тяхната воля за победа и неограничените им източници зад нас можем да гледаме на бъдещето с непоколебима вяра." „За всичко това можем да благодарим на Хитлер, който събуди духа на американския гигант. Това е един от най-чудесните приноси на Хитлер." Можем да се съгласим с генерала, защото с напредването на войната все повече и повече се очертава опасността от националсоциализма и фашизма не само за Европа, но и в общочовешки план. Постановката за „заслугата" на германския диктатор за каузата на Англия може да бъде открита и в предаванията на Радио Атина на български език, когато говори за „заслугата" на италианския му „събрат" към Гърция: „Нито един англичанин не ни е направил услуга, толкова голяма от историческа гледна точка, колкото е тази, която ни направи Мусолини, когато преди месец и половина направи да се вдигне целият гръцки народ и да се покрие със слава по бойните полета."337 Как англичаните са постигнали да привлекат на своя страна „най-добрия съюзник в света"? „С простия процес на себеоткровението, след като той (Хитлер - б.а.) разкрива себе си като такъв, какъвто е бил. Тази война е едно откровение за Хитлер и неговия нацистки строй. Самият Хитлер е убедил Америка в това. Америка ще отиде докрай."338

Образът на Хитлер се гради на основата на противопоставянето. Според Уендъл Уилки „не може да има и съмнение, че Великобритания и Америка заедно произвеждат достатъчно оръжие, за да заличат Хитлер от света [...]. Заявявам на Хитлер, че той никога не е бил изправян пред хора като нас и най-добре би било за Хитлер да се моли на езическите богове, в които той вярва, да бъде пощаден в деня на нашата среща".339 Последните думи са били силно аплодирани. Речта на Уилки е произнесена пред голямо събрание в защита на свободата, свикано в Ню Йорк. Използването на авторитетните американски вестници и включването на изказвания на личности отвъд Атлантика често може да се срещне на вълните на Радио Лондон. Макар и да не са влезли във войната, Съединените щати вече официално са заявили позицията си против националсоциализма и фашизма.

Позоваването на тази реч на Уендъл Уилки изразява две много важни линии от британската пропаганда - изобразяването на германския вожд като варварин, както и че съюзниците са безспорно по-силни от него. Те ще го изтрият от лицето на Земята. Необходимостта от създаване на високо самочувствие и дух у всяка нация е нещо изключително важно. Това е първостепенна цел на всяка пропаганда по време на война и особено когато има тежки бомбардировки. В двубоя между пропагандите се откроява личният отпечатък, който налагат двамата водачи. Чърчил нарича Хитлер „онзи човек". Важен елемент в тактиката му е демонизацията на фюрера. „Чрез всякакви подли и дивашки средства той крои планове и се стреми да пресуши извора на характерното френско вдъхновение за света." На 3 октомври 1940 г. в реч по радиото към народа на Франция Чърчил казва на Хитлер: „Никога няма да повярвам, че душата на Франция е мъртва."340

Неотделима част на образа на врага е рушенето на мита за германската неуязвимост. Въпреки всички усилия, въпреки ограбването на окупираните страни и съюзните държави на Райха му липсват суровини и материали. „Германия има нужда от никел. Тя реквизира всичкия никел от окупираните територии на Европа. Германия не може да покрие този недостиг [.], консумацията на никел е сведена до нула. Белгия, Франция и България знаят какво може да се случи, ако се откажат от никеловите монети. Вместо тях те ще получат железни със същата номинална стойност, обаче действителната стойност ще бъде по-малка. Това е първият начин, по който германците се надяват да ограбят всяка страна, разполагаща с никелови монети. Във Франция, Белгия, България и другаде се знае стойността на никела и също така знаят, че германските железни пари нямат никаква стойност. Следователно те събират своите никелови монети и ги скриват за използване след войната. Това е най-простият начин да се попречи на германците, същевременно много ефикасен начин. [...]. Фирмата [Роберт] Бош Компани е разкрила, че консумацията на бронз е намалена на една четвърт от мирновременната, консумацията на гума - на една пета, а на мед - на една осма. Това е, което британската блокада причинява на германската индустрия."341

Примерът с реквизициите на никел, извършвани в окупираните територии, ясно говори както за състоянието на нацистката държава, така и за далеч не толкова гладките отношения със съюзниците от Оста, например с България. За пореден път тук се отхвърля представата за „добронамереността" и „търпеливостта" на Хитлер. Той иска да бъде ограбена всяка страна, която има нещо ценно.

Продължението на темата за уязвимостта на нацистката машина е свързано с хранителните дажби. Би Би Си използва противников източник - материал на всекидневника на националсоциалистическата партия „Фьолкишер Беобахтер". На пропагандно равнище ударът е много добре нанесен - там, където най-боли - дотолкова, доколкото е известна значимостта на „сладкодумния" партиен орган. Като причина за намаление на дажбите на месо той бил посочил намиращите се в Германия „един милион чужденци и два милиона военнопленници, които трябва да се изхранват". Според Лондон това било „странно признание". От всичките военнопленници, намиращи се в противникови ръце, французите наброяват повече от един милион, които продължават да бъдат задържани единствено като заложници, срещу които нацистката държава се стараела да изтръгне и последната капка сътрудничество на правителството на Виши, колкото и то да унижава достойнството на френския народ. „Сега от Германия се иска намаление на хранителните дажби, за да се позволи на германското правителство да задържи за неопределено време тези френски войници далеч от техните домове." Но съществува и друга страна на въпроса. „Фьолкишер Беобахтер" изтъква, че чужденците са виновни за намаляването на дажбите и с това настройва още повече населени-ето срещу чуждите работници, докарани да работят насила.342 Този пример разкрива важна линия в националсоциалистическата пропаганда - внушението за германското превъзходство, в случая над чужденците или над победените, които се намират в страната като военнопленници и на чиито гръб е допустимо да се решават проблемите на нацията по време на войната. Те са виновни за всички несгоди със самото си присъствие.

Аналогиите с видни исторически личности никога не са преставали да играят важна роля както в историята и художествената литература, така и в журналистиката. Самата човешка мисъл е устроена да ги търси за опора, защото те правят света по-достъпен, по-близък и по-обясним. Чрез използването им в пропагандата целим даден образ да придобие точно тези контури, дадено лице да наложи точно тази маска, каквато ние сме определили.

Една от традиционните аналогии между исторически личности и събития, вкарани отдавна както в научна, така и в пропагандна употреба, е между Наполеон и Хитлер и времето им. Би Би Си продължава тази твърде близка на английската история символика. „Хитлеристите са разтръбявали често, че нахлуването във Великобритания е предстоящо и всеки път те са се отказвали от този план. Сега отново германците са отложили това нахлуване и са насочили вниманието си към други далечни страни. Самите факти изтъкват паралела, който съществува между мечтата за господство в Европа, която Наполеон бе усвоил, и мечтата на Хитлер да господства в света. На пътя на Наполеон се бе изпречила Англия и той бе сразен в края на краищата. Той бе приготвил една голяма армия за нахлуването в Англия. Той чака дълго време удобен момент, но този момент никога не дойде. След разбиването на флотата му от Нелсън при Трафалгар той се обърна на Изток и бавно изтощи напълно французите до деня, когато намери своето Ватерло.

Хитлер си играе със същия огън и ще изгори пръстите си по същия начин. Германия е една централизирана континентална сила и докато тя може да воюва близо до базите си, тя е сигурна в успехите си. Победите, които постигна Германия на континента, са я заслепили и Хитлер е ненаситен: той е опиянен от успехите си и въображението му работи трескаво. След всяка нова страна, която той потъпква, неговите армии се разпръскват във все по-обширни области; недоволството срещу него нараства и плодовете на неговите престъпления засядат на гърлото му."343

Паралелът между Франция и Германия е чисто военен. Изтъква се как на пътя на френския император се била изпречила Великобритания, а за Русия някак си само се загатва. На пътя на Хитлер през Втората световна война се изпречва пак Великобритания. Докато тя оказва решителна съпротива, германските мечти за световно господство „ще останат само сън". „Явно... преди тя да бъде сразена, хитлеристите не могат да се отдадат на своя нов строй на робство от народи, робуващи на германските господари."344

Правейки аналогии между Наполеон и Хитлер, в този случай Радио Лондон „пропуска" да спомене какво дава на Европа императорът като нова ценностна система и култура. „... Наполеон се проваля като завоевател, затова пък са запазени много от неговите постижения като френски държавник - големите му законодателни дела, образователната му система, та дори и стегнатата му държавна постройка с нейните департаменти и префекти стои здраво на краката си и днес такава, каквато я е изградил, въпреки всички изменения на държавната форма, настъпили от тогава."345 Успоредицата между двете личности с изключително значение в съдбата както на собствените си народи, така и на света извън контекста на епохата, извън пълното разглеждане на всички нюанси и аспекти на влияние на конкретния водач, е опасна, защото много трудно може да се разгледа пълноценно. Обикновено, както е в случая, единият образ преднамерено се вади от контекста и се налага на другия, някои линии се изпускат, както бе посочено, и така налаганата представа се подчертава и изостря по необходимия начин.

„За да победи, Хитлер трябва да срази Великобритания. Но той не може да се надява да постигне това, без да нахлуе във Великобритания. Пътят, който Хитлер следва сега, води все по-далеч и по-далеч от неговата истинска цел. Но той е отишъл много далеч, за да може да спре и да спаси кожата си. Жаждата му за празни завоевания е неутолима и преди да има време да се опомни, той ще е хвърлил вече германския народ в бездната, от която няма изход. Краят на този втори Наполеон ще бъде същият, както краят на неговия модел в миналото."346

Изтъкват се същите проблеми, които е имал френският император. Германската пътна, съобщителна и снабдителна система се удължава непрестанно. Колкото повече войските се отдалечават от базите си, толкова трудностите се множат. Дори добре организираните съобщителни вътрешни линии вече започват да издишат от големите товари. Естествено, Африка и Азия изобщо нямат нито жп линии, нито шосета, каквито има Западна Европа. Въпреки непрекъснатото подхранване с ограбените материални блага положението на германското население се влошава все повече и повече. Според изявление на Гьоринг „цялата плячка от окупираните страни е била погълната не от германския народ, а от германската военна машина".347 Втория Наполеон го чака сигурен крах.

При изграждането на негативен образ на Хитлер в британската радиопропаганда на български език една от често срещаните аналогии е Вилхелм II - Хитлер, съответно между двете световни войни и грешките на императора, веднъж вече довели Германия до нейния край, „надлежно" повторени от диктатора. В предаване от Лондон се съобщава за смъртта на кайзера на 4 юни 1941 г., заточен в Доорн, Холандия, на 82-годишна възраст, почти 23 години след Великата война. „Узнава се, че неговата кончина е причинена от съзнанието, че Германия още веднъж стремглаво върви към пропаст."348

Личи много сполучливо внушение за чувство за вина. Сякаш на Германия ѝ е заложено да не може да се измъкне от пропастта, а да попада на водачи, които я водят „стремглаво" надолу. Вилхелм II повече не е могъл да живее при вида на нейното пълно разрушение, предизвикано от сблъсъка с Британската империя.

Подробно се излага успоредицата между Втория и Третия райх и техните глави, които имат почти едни и същи черти. Германия е определена като военна машина под пруско-милитаристическо водачество. И Вилхелм II, и Хитлер се стремят към световно господство. Политиката от 1890 г. до 1914 г. се следва строго през периода 1933-1939 г. „Вилхелм II отстрани Бисмарк, който всякога е настоявал щото Германия никога да не предизвиква британската морска мощ или пък да се хвърля във война срещу останалите велики сили. След това императорът предизвиква една след друга кризи в Европа. При един случай той е заявил: „Мой дълг е да увелича това, което съм наследил, и тези, които се осмелят да попречат на моята задача, ще бъдат сразени."349

И двамата водачи твърдят, че започнатите войни ще бъдат кратки. Вилхелм II през лятото на 1914 г. изпраща войските си с уверението, че ще се върнат по домовете си преди есента. Хитлер обещава на германския народ, че щяло да има мир след завоюването на Полша. Разбира се, подобни уверения и обещания едва ли могат да ни учудят. Те са част от обикновения арсенал на управляващата класа, независимо от страната и времето.

В емисията се продължава темата за аналогичните грешки, допуснати от двамата водачи. Кайзерът трябва да е бил изпълнен с отчаяние, като е наблюдавал през последните двадесет месеца от живота си „как неговият приемник е повторил всичките грешки, направени през миналата война, които доведоха Германия до катастрофа".350

Когато през ноември 1918 г. Вилхелмова Германия е принудена да подпише Версайския диктат, всичките ѝ армии са на чужда територия, като някои части са дълбоко в земите на противника - например на Източния фронт. Единствено Брусиловият пробив и намесата на Съединените щати във войната от 1917 г. се оказват спасителни за съюзниците.

По време на Световната война пред очите на Вилхелм II „германското оръжие печели победа след победа, без обаче да се доближи ни най-малко до деня до крайната победа. Кайзерът вижда неограничената подводна война, подготовката на Съединените щати, която в сравнение с днешната направо бледнее. Когато е слушал обещанията на Адолф Хитлер към германския народ в началото на тази година, че победата ще бъде спечелена през 1941 година, сигурно си е спомнил как самият той на 20 юли 1917 г. е казал: „В продължение на три месеца с Англия ще бъде свършено; моите офицери докладват, че те вече не срещат неприятелски кораби в откритите морета." Вилхелм II не доживява, за да види окончателното сгромолясване на Германия през Втората, разпалена от нея война, но в последните си дни на престола той трябва да го е виждал пред себе си като страшно пророчество всред проклятието на народа, който бе хвърлил във войната и на войниците, които бе измамил с обещанията за бърза победа.351

Германия е изоставена на участта, която сполетява всички народи, чиито водачи поставят на карта съдбата им на върха на меча и когато той се строши, ги изоставят. Водачи, стремящи се към завоевания, особено към световно „утвърждаване", твърде често са сред тези, които превръщат меча в тънка игла с незабележим за окото връх. Ако тя се пречупи, готови са първи да обърнат гръб на тези, които са ги подкрепяли, на тези, които са им служили.

Неслучайно беше разгледан толкова подробно Вилхелм II. Говорейки за него, всъщност Радио Лондон описва Хитлер като негово огледално копие - два идентични провала в германската история, поради едни и същи причини. И двата пъти една и съща сила им се изпречва като стена.

Тясно свързан с негативния образ на Хитлер е този на „Новия ред" и на „Нова Европа" - както в Германия, така и в окупираните от нея територии. Вече бе засегната една от най-важните теми и в двете воюващи пропаганди - мирът. Тя е изключително важна, особено когато трябва да се започне война. Хората са уверявани, че ще бъде за кратко, че ще е в полза на мира. Винаги стои въпросът кой пръв е започнал, кой е виновен за войната. Оттук основен образ във всяка от сражаващите се пропаганди е да представи своята страна като отбраняваща се и противника - като отговорен за разпалването ѝ. По тази логика продължава и описанието на мира, който завоюваните народи са получили от Хитлер.

На 3 юни 1941 г. английското радио предава до германския народ речта на известен писател, по онова време в САЩ, чието име българският оператор не е успял да долови. Ден по-късно „картината на крайната победа, която хитлеристите са се постарали да представят пред вас, все повече и повече се отдалечава, защото Америка хвърля всичките си сили на страната, която води борбата за свобода. Най-лошите страхове на германския народ за жалост са се сбъднали. Никога няма да има мир, докато продължавате да се държите за кликата слепци, която ви води. Хитлеристкият мир - едно световно робство и унищожение, не ще се наложи, няма да се приеме и да се толерира от никого".352

Това е поредното продължение на темата за „Новия ред" като олицетворение на робството, като място, където може да те сполети само унищожение. Част от вината е на самите народи: само това може да очакват, докато търпят клики, оглавявани от сегашните им водачи.

Образът на Хитлер и на „Нова Европа" се гради на основата на противопоставянето. Много е важно за всяка медия да бъде приета като говорител на правдата, и съответно, нейният противник - като символ на неправдата. Това ѝ дава смисъл и цел на съществуване.

„Приемаме като комплимент факта, че Радио Рим, слушайки истината от Лондон, напада говорителите на нашите предавания на български език. Можем да уверим нашите слушатели, че те слушат истината от Лондон, както слушат неистини от Рим, да не споменаваме предаванията от Германия."353

Ясна и логична обвързаност: Лондон - истина, Рим - неистина, Берлин - много по-лошо. Този кратък цитат изяснява на българския слушател мястото му, морала му съобразно това, чий привърженик е, и му дава и уверения, че слуша само истината, щом изразителят на неистината напада изразителя на истината.

Отдавна се изследва темата за предупрежденията и сведенията на различните разузнавания за германските планове и готовността за нападение на Изток, както и за неговата дата. Разбира се, поставя се непрекъснато и въпросът, доколко тези информации са достоверни. Независимо от огромните натрупвания на войски от всички родове по германско-съветската граница, макар и само десет дни преди нападението, д-р Гьобелс пише в партийния официоз за предстоящи изненадващи събития, но... загатва - срещу Великобритания. За пореден път неговото име се обвързва с темата за истината и неистината. Той е на страната на втората като символ на националсоциалистическата пропаганда и нейната дълбока същност. Същевременно Лондон му дава и качествата на пропагандист - изпадащ в „смешно" и „неудобно" положение, бързо извъртащ се, за когото истината няма никаква стойност.

На Хитлеровия „Нов ред" е противопоставена британската демокрация, с нейната ценностна система. Според Радио Лондон, за пръв път германците пускат бюлетини над Великобритания рано сутринта на 12 юни 1941 г. Те се отнасят до борбата в Атлантическия океан, която била загубена за нея. След това в тях се заявява, че ако войната бъде продължена до 1942 г., 60% от английското население ще гладува. Властите не се погрижват да ги съберат и да ги скрият. „Тъкмо обратното, всеки, който е намерил бюлетина, я е запазил като куриоз. Не само това, пълният текст на бюлетините бе публикуван тази сутрин в английските вестници. В Англия на всеки се позволява да си създаде свое собствено мнение относно всички въпроси. Няма съмнение, че който е прочел тия бюлетини, знае, че те са голяма глупост, че не са нищо друго, освен германски опит да се отслаби превъзходния дух на английския народ."354

В тези няколко реда е щрихиран образ на обикновения човек, който, макар че е подложен на систематични бомбардировки, има силата да издържи войната и да не обърне внимание на заплахите с глад, а да се отнесе към тях с насмешка, като към някаква „голяма глупост". В пропагандния сблъсък едната машина превръща продукта на другата в смет, достойна единствено за шега. Споменатата публикация на страниците на печата има силен антипропаганден ефект, защото ударът е много точно насочен: властите не укриват бюлетините, населението е свободно да ги чете, защото в тази страна всеки има право на свое мнение. Германия обаче е тоталитарна държава, която смята демокрацията и свободата на мнение за слабост. Чрез внушаването на тази идея англичаните неведнъж се опитват да привлекат българския слушател на своя страна, както и да посочат потъпканите му права било от Оста, било от нашите власти.

„Достойно" място при постройката на отрицателния образ на германския водач има рубриката на Радио Лондон „Криво огледало". Тя е със същото име, като тази на Радио Донау - „На тази дата преди една година". Преди една година, на 17 юни 1940 г., германската радиостанция Бремен предаде следното на английски език: „Ние желаем капитулацията на Франция. След това ще остане малко време до капитулирането на самата Англия. Независимо от възможността за едно нахлуване в страната, немислимо е едно 46-милионно население, подложено на същата такава блокада, каквато Англия наложи на Германия през 1914-1918, да изтрае повече от няколко седмици." Тези изявления бяха предадени точно преди една година. Оттогава мощта на Великобритания и нейните съюзници с усилената подкрепа на Съединените щати нарасна и сразяването на Хитлер е само въпрос на време."355

И двете рубрики имат не само едно и също име, но и една и съща постройка. Дава се първо вражеската постановка, на която се „отговаря" чрез фактите, които напълно я опровергават. Просто действителността след една година е съвсем друга. В англо-германския двубой се използва идентична рубрика за създаване на самочувствие у слушателя. Защото постановките са кратки, ясни и безспорни. Няма никакви съмнения на чия страна е истината.

Много важно място в изобразяването на „Нова Европа" има отношението на населението от окупираните територии към нацистите и към техния „нов ред". Бившият началник на Американския червен кръст, който е бил във връзка с влиятелни хора на Балканите, Белгия и Франция, е описал в сп. „Америкън мегазин" положението там. Според него „ожесточените граждани непрекъснато нанасят удари на своите завоеватели". „През последните месеци [...] говорих с много германци, които виждат фактите в истинския им вид. Те признават, че военните власти на райха, подпомогнати от агентите на Гестапо, са превърнали Европа в грамаден затвор."356

Темата за „проглеждането" на германците е много важна. Въпреки всички напъни на националсоциалистическата пропаганда, те започват да губят вяра в победата. Създаването на обща картина на окупирана Европа е продължено с „последни новини" на Радио Лондон от различни области, в които нацистите срещат все по-големи затруднения, а европейците започват да се отърсват от техния гнет.

Четиридесет и три от най-известните национални родолюбиви организации в Норвегия в общо открито писмо до германския комисар Тербовен, подписано от професори, съдии, свещеници, лекари и членове на търговския съюз, изтъкват народното възмущение, което се надига из цялата страна срещу методите на правителството на майор Видкун Куизлинг. То заключава: „Грамадното число норвежци смятат действията на куизлинговци като опит да се примири народът със съдбата си." Стопанският натиск върху страната се доказва от факта, че от около 4000 работници от областта Берген, които германците са се опитали да заставят насила да се присъединят към партията на Куизлинг, само 12 души са се съгласили. Норвежката преса съобщава за многобройни пожари, причините на които не са известни. Факт е, че по време на окупацията 10 000 са убити, а около 40 000 хвърлени в затвори. В северната част на тази скандинавска държава действа 50-хилядно партизанско движение.

В Холандия нацистите са избягвани от обществото. „В едно типично хитлеристко семейство бащата работи в една канцелария, а двете деца са в училищата. Бащата е осмиван поради неговите хитлеристки убеждения. Бакалите правят спънки на съпругата му, а това значи много в една страна, където има дажбен режим. Другите деца не желаят да играят с техните."357

Тези примери сочат различни форми на съпротива срещу окупатора, както и смелостта на населението да се изправи срещу тези, които го подкрепят.

В Румъния народът осъществява „многобройни" саботажи срещу германските войски, защото знае, че именно на тях дължи липсата на храни. Отново е използвана думата „многобройни", като по такъв начин в различни краища на Стария континент се описва едно и също. Слушателят е убеждаван, че Румъния е окупирана територия - това е твърдата позиция на Радио Лондон.

„... Във всяка окупирана страна в Европа германците се оплакват почти всеки ден, че са мразени и че животът им става нетърпим. В Чехословакия... се прави всичко да се насърчи германско-чешкото сътрудничество, но недоволните сред народа са много. В Полша се говори за убити германски полицаи, за саботажи и за слушане на радиопредаванията от чужбина. Това създава голяма загриженост у германските власти. В Дания... е очевидна сляпата омраза сред видните политици, стопански и военни дейци. Местните националсоциалисти биват бойкотирани. Датчаните, изпълнени със сляпа омраза, не успяват да я прикрият, когато срещат германци. Те им говорят в лицето: „Вървете си оттук, вие, гладни просяци, вие, хищници"... Търговците, които говорят с германците, си служат с подигравателни мимики и човек би си помислил, че се намира в лудницата. В Норвегия райхскомисарят се провиква: „Голяма част от народа страда от английската болест."

В Белгия: саботажи, скрита омраза и опити да се спъва работата. В Холандия в. „... Недерле" (името му не е изписано изцяло от нашия „прислушвач" - б.а.) на въпроса, как населението се отнася към „новия ред", отговаря: „Нека признаем, че повечето от тях са против националсоциализма и, следователно, против Германия." Във Франция, според в. „Йовр", разни „гамени" изписват по стените буквата „V", което значи „Виктоар" - „победа".358

Радио Лондон рисува пъстра картина на окупирана Европа и очертава острия сблъсък между потиснати и потисници. Личат различните равнища на общо европейско общество, на обща европейска съпротива. Омразата срещу окупаторите, изолацията на техните местни крепители, готовността за сблъсък във всичките му форми, отхвърлянето на националсоциализма и неговите ценности - това са опорните стълбове на образа на врага.

Различните съобщения за действия срещу германците продължават темата за съпротивата както от страна на местното население, така и на подкрепящите го британски разузнавачи и техните съюзници във войната. „Една личност, пристигнала в Ню Йорк, идваща от Франция, е направила интересни изявления. Многобройни парашутисти на „Свободна Франция" са били спуснати в завзета Франция. Започнали усилена пропагандна дейност и осведомявали английското въздухоплаване за движението на германската войска. Германците показали голямото значение, което отдават на този факт, като предлагали от 500 до 5000 марки за залавянето на един парашутист. До този ден... германското Главно командване не е получило нито едно издайничество от страна на французите."359

Този пример ярко сочи на чия страна е окупирана Франция. Нито наградата, нито заплахите от екзекуции, практика по това време, нито насилията, не спират населението да помага на британците и на оглавяваните от генерал Дьо Гол „свободни французи", чиято „резиденция" е Островът, а техен ярък поддръжник - Уинстън Чърчил.

Двама белгийци, пристигнали в Англия през Франция, съобщават, че в страната им и в други окупирани европейски държави германските усилия да всеят смут и разделение са се провалили. Белгийският патриотизъм е по-здрав откогато и да било. „... Навсякъде можеш да видиш знака „V" (с който става известен Чърчил - б.а.) [...] и „RAF"360. Врати, стени, къщи, паметници са покрити с тези букви. Те са символи на солидарността и решителността. В Белгия, както и във Франция, народът бди за действията на всички предатели. Малко хора общуват с германците и имената на тези, които имат връзки с тях, се добавят в страниците на списъците на предателите [...]. През време на тяхното пътуване в окупирана и неокупирана Франция намерили същата буква, написана явно по стените и оградите. Те изчисляват, че близо 100% от населението на окупирана Франция е против германците и от тях 70% вярват твърдо в британската победа. Тези съобщения показват, че в Белгия и окупирана Франция и другите окупирани европейски страни населението е застанало твърдо срещу германците и се готви за бъдещето."361

Изборът в „Нова Европа" е направен. Потиснатите се готвят за бъдещето; бъдещето се свързва с Великобритания. Освобождението, Победата, силите, които ще ги донесат, идват оттам. Символиката на съпротивата, възприета в най-различни кътчета на Европа, е „вносна". Това отново е израз на общ дух, на воля за съпротива, както и на вярата в успеха ѝ - „V".

Образът на германеца се подхранва от конкретни примери за страдание на окупираното население. „Един германски чифликчия пожелал да се отърве от двама поляци работници и да ги замести с други. Той набил безмилостно четиригодишното дете и когато родителите се оплакали, хитлеристкият съд оправдал германеца, защото пострадалите били поляци. Мотивът бил, че те не могат да се считат като домашни слуги и тъй като само жестокост спрямо домашни слуги е подсъдна, в случая не може да се накаже виновният."362 Този пример продължава темата за налагането на германското превъзходство. В случая от схващането на арийската раса като висша раса „логично" идва и виждането за славянството като неин тор. „Естествено", за право на полското семейство и дума не може да става, защото виновни няма.

По-нататък отново изплува темата за дажбения режим. Пак чрез познатия механизъм - официални доказателства от самата вражеска страна потвърждават нейните престъпления. „Доказателствата, че германците умишлено подлагат на глад населението на Полша, се увеличават. В. „Ост Дойчер Беобахтер" публикува списък на хранителни припаси, които са били изнесени от централната част на Полша за Германия миналата (1940) година. В този списък, в който са посочени известни количества стоки от официално анексираната част от Полша, имало хиляди тонове жито, картофи, масло, яйца, както и едър добитък, овце и свине. Докато се извършва това систематично оголване на страната, хлебната дажба там е определена както следва: „Варшава: 240 г хляб дневно за германците, 120 г - за поляците и 60 г - за евреите. Като резултат на тази недохраненост на населението на Варшава смъртността е достигнала средно 450 дневно."363

Изразът „систематично оголване" може да се приеме напълно, особено като се види посочената по-горе хлебна дажба. Това съотношение в грамажа много ясно „поставя всекиго на мястото му" съобразно произхода му. Националсоциалистическите идеи пращат поляците наполовина под завоевателите, а евреите - четирикратно по-долу. „Ясният" и „точен" критерий, като произхода и расата, трябва да се спазва стриктно и всеки да си пати от това, защо принадлежи към „неподходяща" раса и съответно да си „знае мястото".

При очертаването на образа на „Нова Европа" една от важните задачи за Радио Лондон е да се разкрие ролята на германската пропаганда в окупираните страни и на отпора, който демокрациите оказват в двубоя с нацизма. В предаване от 9 май 1941 г. се излъчват попаднали в британски ръце германски секретни документи относно управлението на Норвегия. Един от тях е върху контрола върху печата: „Най-важната задача на печата е да бъде оръдие на правителствената политика, следователно той трябва да публикува само такива новини, предназначени да засилят или да не пречат на политиката на Германския Райх, и мерките, взети от норвежките власти за прилагане на тази политика на Райха; забраната безусловно на вестниците да препечатват съобщения от други вестници. Всичко, което се печата по отношение на външната политика, трябва да съвпада с германската външна политика. [Линията?] на норвежките вестници относно вътрешната политика трябва да се приспособи към германския образец. Публикуването на политическите новини в Норвегия трябва да става по такъв начин, щото да бъде невъзможно читателите да съзрат някаква атака срещу норвежките организации или германските власти." В доклада се прибавя, че в никакъв случай тези нареждания, дадени на редакторите на вестници, не трябва да стават публично достояние.364

Докладът е твърде подробен и изчерпателен. Всичко се поставя по местата, дава се образецът - фигурите се нареждат стриктно по полетата и не бива повече да се местят. „Германският контрол", „германският образец", хвърляне на всички усилия в полза на националсоциалистическите власти и наложените от тях норвежки организации - това е „Нова Европа", това е „по-справедливото бъдеще", управлявано със „секретни" нареждания.

Хитлеристката пропаганда се опитва да внуши омраза у населението на окупираните територии срещу британските летци заради бомбардировките. Радио Лондон дава различни примери, че местното население в по-голямата си част е антигермански настроено и поддържа Великобритания във войната. Една от задачите на цялата пропаганда е да създаде образ на масова подкрепа и готовност за действия. Не бива да се забравя, че тези примери са взети извън контекста. Трябва да се помни кога пада о-в Крит, кога отново ще дойде времето британски войник да стъпи в Европа.

Различни кореспонденции от градове на окупирана Франция сочат на чия страна е населението. В една дописка до Радио Лондон се казва че щом чуят самолети, французите излизат да видят дали не са английски. „Но уви, те летят толкова високо над нас, че не можем да забележим техните знаци. Само да знаят как се молим за тях."365 Според друга гробовете на убитите във Франция британски бойци постоянно се украсяват с цветя, народът ги посещава в неделя - обичай, в който участва три четвърти от населението.

Във връзка с англо-американските бомбардировки над Северна Франция се срещат редица примери, които сочат, че няма антибритански настроения. Неведнъж се сочат такива в документите за различни градове, според които хората излизали и махали на самолетите. Подобно е и впечатлението на „един холандски посетител на Лондон", според когото Кралските въздушни сили винаги са посрещани с ентусиазъм. „Когато британските самолети бръмчат над главите, хората излизат с викове: „Английските летци пристигат!" [...] Германската пропаганда е направила всичко възможно, за да използва тези нападения като средство за всяване на омраза срещу Англия и нейните съюзници. Неуспехът ѝ е накарал германците да осъзнаят повече от всичко друго силния дух на съпротивление, който обладава населението, очакващо избавление, за което шумът и появата на британските самолети е едно обещание за свобода и възстановяване на тяхната независимост."366

В посочените примери се откроява ясното отношение на различни европейски нации, както и редица форми на съпротива срещу окупатора. Същевременно посочената картина и най-вече във Франция е твърде ограничена и примитивна. Изобщо нито се дава, нито дори се показва и най-бегъл стремеж към разкриване на сложната и твърде разклонена „Вътрешна Съпротива", включваща движения от целия политически спектър. А нейните действия се увеличават с всеки изминал ден, формите ѝ се обогатяват, усложняват и затрудняват воюващите срещу тях германски служби. На много места се говори за съпротивата на населението, но излиза, че основните ѝ форми са главно пасивни и свързани с ориентацията към Великобритания. Историята на френската Съпротива, на обвиненото в „колаборационизъм" правителство на маршал Петен, е съвсем различна. Няма и най-повърхностна представа за главата на „Свободна Франция".

Един много точен цитат от статия на шведския в. „Ханделс Теденде" повдига въпроса за общоевропейския дух на омраза срещу германците. Темата е отмяната на националния ден на Норвегия. „На норвежкия народ е било забранено да го отпразнува. Никой път норвежците не са се чувствали по-патриотично настроени, отколкото миналата събота. Омразата докарва омраза и тя ще се разрази в силна буря. Само слепите не виждат това. Преди да погуби човек, Бог най-напред му взима ума. Същите чувства, които германците са събудили у норвежците, са събудили и у всички други народи. Повече от сто милиона души таят тая омраза в душите си. Бързо построените къщи падат от силния вятър, но омразата изчезва много бавно."367

Посягането на нещо толкова скъпо естествено отключва патриотизъм. Дълбоката и трайна омраза, която таят европейците, заплашва да залее хитлеристите. Радио Лондон уверява, че те са обречени. Самите европейски народи са ги осъдили.

* * *

Още от самото начало, когато бъдещият водач имитира пред огледалото в бедната си и мрачна стая големия баварски комик Фредл, в главата му вече се въртят не съвсем изкристализиралите образи на неговата бъдеща митология. Никой няма да приеме на сериозно „Моята борба", никой няма да види в една от главите ѝ наръчник по пропаганда, указание как се овладява върхът, а и как се удържа.

Йозеф Гьобелс заявява по радиото на 19 април 1936 г., в навечерието на рождения ден на Хитлер, че „Германия е била преобразена във велик дом на Отца, където Фюрерът като наш посредник стои пред трона на Бог".

Самият водач, след бляскавата победа над Франция през май и юни 1940 г., удвоява своята вяра в свръхестествените си способности. Той казва на един от победоносните си командващи, че сега вече „прилича повече на Бог, отколкото на човек" и вече не е „ограничен от условностите на човешкия морал". На 9 ноември 1938 г., в Мюнхен, когато нюшателският студент по богословие Морис Баво посяга към пистолета, за да застреля фюрера, докато минава край него, една ръка, вдигната за хитлеристки поздрав, се препречва пред погледа му. Точно след една година, отново в този култов за националсоциализма град, немският дърводелец с комунистическа ориентация Гьорг Елзер успява да проникне в бирарията „Бюргербройкелер" и да постави самоделна бомба зад подиума, от който Хитлер трябва да говори. Нагласява часовниковия механизъм за три дни по-късно, в 9,20. Но сякаш по „Божия промисъл" водачът ненадейно напуска в 9,07. Според някои данни срещу него има 46 неуспешни атентата. Всичко това подхранва вярата му, че е неуловим и невидим. Така Хитлер успява да убеди най-вече себе си, че е богоподобен, че е закрилян от самото Провидение.

Стъпка по стъпка фюрерът овладява Стария континент. Винаги твърди, че до последно е държал на мира, че след като присъедини Судетите, няма да има повече претенции към другите европейски държави. Ето защо на вълните на Радио Донау на български език се създават образите Миролюбец и Миротворец.

В противовес на измамите на Чърчил и на британската пропаганда радиото създава образа „Хитлер никога не лъже". Той се съчетава с възловите положения на тоталитарните пропаганди, че техният водач „винаги е прав" и „непогрешим". Изправил се пред Райхстага, когато говори едновременно пред своя народ и пред целия свят, всъщност фюрерът представя своя подробен отчет - за победите на германското оръжие, за жертвите в сраженията. Той не би се изложил да каже нищо друго, освен истината. А думата, с която се свързва цялата британска пропаганда на български език, е само една - „лъжа".

При създаване на образа на Нова Германия се разкриват нейните качества, които са качества и на нацията - стегнатост, дисциплина, здрава младеж, пълно единение, абсолютна вяра във водача и в щастливия край на войната, сплотеност около неговата личност. Радио Донау на български език насажда представата, че Адолф Хитлер е не само най-големият човек на сегашния век, той е от най-големите хора на всички времена. Осъществил е националния идеал на всички германци - разбиването на Ньойските окови и тяхното обединение. Заедно с това той е призван за още по-висока цел - уреждането на Нова Европа. В отговор среща благодарността на цялата нация, такава голяма благодарност, каквато нито един водач на всички времена не е получавал. Така се полага основата на образа на Обединителя. Фюрерът успява да убеди германците, че той е човекът, който ще сплоти около себе си този „разединен и разслабен народ" от времето на Версай. За да го постигне, той се стреми да надскочи националната рамка в името на построяването на Новия ред. Основната му опора е създаването на дълготраен и справедлив мир, което се съчетава с образите Миролюбец и Миротворец. Всяка велика сила вижда себе си като носител именно на такъв по-съвършен ред, който ще обхване целия свят. Двубоят в ефир се превръща в сблъсък между две системи -тоталитаризма и демокрацията, между различни ценностни системи, между различни цивилизации, като целта е една: овладяването на съзнанието на Европа. След като силите на Оста завземат целия континент, последният британски войник е изхвърлен и не се знае кога и дали изобщо ще стъпи отново, започват да се броят дните до падането на Острова, вече могат на „спокойствие" да създават своя Нов ред, своята Нова Европа.

Когато въпреки желанието си Германия започва войната, идва времето на изграждането на друг образ в Хитлеровата митология - Победител. Изчерпил всички възможни мирни средства, фюрерът уверява германците, че това ще бъде една кратка война, която неминуемо ще доведе до победа. Именно на това се опира и непоклатимата вяра в неговата личност, както на народа като цяло, така и на армията му, която извършва „безпримерен победоносен поход" и овладява цяла Европа. Освен победител Хитлер е и Освободител. Германските войски са отрупвани с бял хляб, цветя, цигари, хората възторжено се качват по броните на танковете, офицерите и войниците са посрещани с открита душа и очакване от страна на „освободените народи", които искат да отговорят на верността с вярност и да се бият на тяхна страна.

В никоя пропаганда, независимо в мир или във война, не би могъл да бъде пропуснат образът на армията. Той е задължителен за страна като Германия, в която тя отново се възражда и се подготвя да бъде таранът за осъществяването на имперските цели. Фюрерът е наясно, че за това трябва да разчита на личния контакт. Ето защо той има непрекъснати срещи с войници и офицери, посещава части, отличили се във важни сражения. На рождения му ден през 1941 г., който за него е един обикновен работен ден, отдаден всецяло на победата на германското оръжие, споделя войнишкото ядене.

Стремежите на Хитлер „очевидно" не са по силите на обикновен човек, а на „гениална личност" - довършител на делото на Фридрих Барбароса и Фридрих Велики, с мисия да изгради Великогерманския райх. Радио Донау на български език създава у своите слушатели представа за „свръхчовешките" му качества - спокойствие, безкрайна „търпеливост", дълбочина на мисълта, способност да прозира далеч отвъд линията на хоризонта на днешния ден и да взима ясни и непоколебими решения. Неговата собствена увереност в „божествената" му същност, както и на преобладаващата част от нацията, съчетана с успешна пропаганда и благоприятни исторически обстоятелства, създават образа на Месията.

 

218Цит. по: Гогун, А. Черний PR Адольфа Гитлера. СССР в зеркале нацистской пропаганди. Документи и материали. М., 2004. Psyfactor.org.
219Цит. по: Journal de Gœbbels: au cœur de la folie criminelle. Extraits choisis par Patrice de Meritens. Publié le 13 octobre 2006. Le Figaro.fr.
220Геббельс, Й. Последние записи. Предговор към руското издание на А. А. Галкин. Смоленск, 1993, с. 11.
221Гьобелс, Й. Политически речи. Д-р Йозеф Гьобелс. С., 2000, с. 28-29.
222Цит. по: Жуковская, Д. Пропаганда в Третьем рейхе - В: Historicus, общественно-политический журнал, historicus.ru; Laqueur, W. Op. cit., p. 57.
223Гьобелс, Й. Цит. съч., с. 29-30.
224Златната значка е предназначена за тези членове на партията, чийто регистрационен номер в партийните документи не превишава 100 000, но към 9 ноември 1933 г. управлението на финансите на НСДАП удостоверява правото на носене на Златна значка само на 22 282 души, включително 1795 жени.
225Жуковская, Д. Цит. съч.
226Цит. по: Гогун, А. Цит. съч.
227Цит. по: Розанов, Г. Германия под властью фашизма. М., 1961, с. 210.
228Cit. par: Detlef Mühlberger. Hitler's Voice: The Volkischer Beobachter,1920-1933. Vol. II. Nazi Ideology and Propaganda. Bern, 2004.
229В Германия процесът на разпространение на радиото изкуствено се задържа до 1926 г., тъй като не само радиоразпространителите, но и лицата, притежаващи приемни радиоустройства, трябва да държат задължителен изпит по радиотехника, а при покупка на радиооборудване трябва да се заплаща висок данък. След отмяната на тези ограничения тя се превръща в една от страните с високо равнище на радиофикация: през 1929 г. там са зарегистрирани повече от 2,5 млн. приемници. Може да се заключи, че нацисткият режим е имал стабилна опора, както като за тяхното производство, така и като вече създадена потребност от радио и традиция на слушането му. (История мировой радиожурналистики, Москва-Ростов-на-Дону, 2003).
230The Radio as the Eight Great Power by Joeseph Goebbels (1933). German Propaganda Archive. Calvin. Minds in the making.
231Цит. по: Дворниченко, О. Хитлер. Какъвто го познавах. С., 2005, с. 80.
232Пак там.
233Cit. par: Hombourger, R. J. Gœbbels. „Chef du publicité" du III-ème Reich. Paris, 1939, p. 209.
234Текстът на плакат, отпечатан от времето на създаването на така нареченото „народно радио", гласи: „Цяла Германия слуша Фюрера по Народното радио". Хитлер казва, че Сталин е постъпил гениално, разпространявайки из целия СССР мрежа на кабелно радио. Фашистские плакати периода 1933-1945 гг.
235David Irwing Gœbbels par Gordon Craig, 1997. Според други данни, броят на германските радиослушатели нарастват от 4 милиона през 1933 г. на 16 милиона през 1943 г. (В. Жолквер-Краснопольская. Радиополитика и радиопропаганда в Третьем рейхе. „Немецкая волна", 09.12.2007)
236Hitler's Radio by Glenn Aylett. Radio Features, 2008, transdiffusion.org.
237Дворниченко, О. Цит. съч., с. 80
238Пак там.
239Rhodes, Antony, Richard Ewart Propaganda: The Art of Persuasion in World War II. New York, p. 27.
240Цит. по: Димитров, В. Организация и управление на радиото. С., 1980, с. 23.
241АМВР, ф. 18, оп. 1, ОБ-13607, л. 169.
242ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 162, л. 279.
243АМВР, ф. 18, оп. 1, ОБ-13607, Т. 1, л. 10.
244Пак там, л. 49.
245Пак там, л. 47-48.
246Пак там, л. 122.
247Пак там, л. 150.
248Мирните предложения на Хитлер от началото на октомври 1939 г. бяха разгледани в предходната глава.
249Цит. по: Германска информационна служба. 100 Документа къмъ предисторията на войната (Извадки от официалната Германска Бяла книга). Дар от германската легация. 1939 г., с. 279.
250ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 285, л. 291. Донау, 6 април 1941 г., 18,15-18,30.
251Цит. по: Хафнер, С. Бележки за Хитлер, С., 2003, с. 60-61.
252Пак там, с. 61.
253Цит. по: Сороченко, В. Энциклопедия методов пропаганди. Как нас обрабатывают СМИ, политики и реклама, „ПСИ-ФАКТОР", psyfactor.org.
254Цит. по: Шейнов В. П. Скритое управление человеком. (Психология манипулирования). Минск, 2001, shnurok14.narod.ru
255Propaganda by Leonard W. Doob, published in Public Opinion and Propaganda; A Book of Readings edited for The Society for the Psychological. Public Opinion Quarterly, 1950, volume 14, p. 419.
256ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 286, л. 344. Донау, 9 май 1941 г., 23,15-23,30.
257Пак там.
258Пак там, ф. 370 к, оп. 6, а. е. 1502, л. 21. В. Вечер, 7 юли 1943 г. (статия Един спор, подписана от Гражданин).
259Пак там, а. е. 285, л. 389-390. Донау, 7 април 1941 г., 6,15-6,30.
260Пак там, л. 391.
261Пак там.
262ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 285, л. 391. Донау, 7 април 1941 г., 6,15-6,30.
263Пак там, а. е. 286, л. 74. Донау, 29 май 1941 г., 6,15-6,30.
264Пак там, а. е. 285, л. 285; л. 398. Донау, 6 юни 1941 г., 23,15-23,30.
265Срещу двете балкански държави Германия и нейните съюзници съсредоточават повече от 80 дивизии и голямо количество бойна техника. За действията във въздуха са предислоцирани 2236 самолета, от които 1062 бомбардировача, 885 изтребителя и 289 разузнавателни машини. Основната цел на голяма част от екипажите на тази армада е столицата Белград. Непокорните трябва да бъдат наказани. Недялков, Д. Една въздушна битка от миналия век - „Български воин", № 9/2007, bgsoldier.eamci.bg.
266ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 285, л. 398. Донау, 6 юни 1941 г., 23,15-23,30.
267Cit. par: Journal de Goebbels.
268ЦДА, ф. 176 к, оп. 8, а. е. 993, л. 49-50. БЦЛ в Мадрид. Пълномощен министър Ил. Бояджиев до министър Ив. Попов. 26 май 1941 г.
269Цит. по: Робъртс, А. Чърчил и Хитлер. Тайните на лидерството. С., 2004, с. 76-77.
270Цит. по: Хафнер, С. Цит. съч., с. 32.
271ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 285, л. 91. Донау, 28 април 1941 г., 6,15-6,30.
272Пак там, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 270, л. 41. Донау, 27 декември 1940 г., 18,00¬18,15.
273Пак там, л. 229-330. Донау, 19 април 1941 г., 23,15-23,30.
274Пак там.
275Пак там, л. 338. Донау, 11 април 1941 г., 23,15-23,30.
276Пак там, л. 269-270. Донау, 16 април 1941 г., 18,15-18,30.
277Пак там, л. 215-216. Донау, 20 април 1941 г., 6,15-6,30.
278АМВР, ф. 18, оп. 1, ОБ-217, л. 146.
279Пак там, л. 156.
280Пак там, л. 165.
281Пак там, л. 346.
282Райчевски, Ст. Цит. съч.
283Пак там.
284Пак там.
285България. Своенравният съюзник..., с. 37.
287АМВР, ф. 18, оп. 1, ОБ-217, л. 346.
288Пак там, л. 292.
289ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 285, л. 198. Донау, 21 април 1941 г., 6,15-6,30.
290Пак там, а. е. 270, л. 41. Донау, 27 декември 1940 г., 18,00-18,15.
291Военният поход в Норвегия. Една епопея. Дар от германската легация. Берлин, 1940, с. 1.
292Пак там, л. 2-3.
293Германски трудов фронт (ГТФ) - създадена по инициатива на Хитлер през май 1933 г. масова общонационална организация, заменила профсъюзите на Ваймарската република. Неин председател с ранг на рахслайтер е завеждащият организационния отдел на НСДАП Роберт Лей. През 1938 г. ГТФ наброява 23 млн. души, а през 1942 - 25 млн. с апарат от 40 хил. функционери. В него влизат както собствениците на различни предприятия, така и техният персонал.
294Пак там, л. 46. Донау, 27 декември 1940 г., 19,45-20,00.
295Pollard, J. Mussolini's Rivals:The Limits of the Personality Cult in Fascist Italy.
296На 24 март 1933 г. Райхстагът приема закон, който обявява 1 май за „Ден на националния труд".
297Цит. по: Знциклопедия Третьего рейха.
298ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 270, л. 47. Рим, 27 декември 1940 г., 21,20-21,30.
299Джонсън, П. Съвременността. Светът от 20-те до 90-те. С., 1993, с. 294; с. 295.
300Меморандум на (германското) Министерство на външните работи. Цит по: Nazi-Soviet relations, 1939-1941. Documents from the Archives of the German Foreign Office. Edited by Raymond and James Stuart Beddie, Department of State, p. 131.
301Цит. по: „22 июня, ровно в 4 часа..." Официальная история старательно скривала многие факти, предшествовавшие началу войни. Plaza. Electronic version. Russian language newspaper. Toronto. September 2000.
302Джърман, Л. „Месеци на войната", Ч. I. „Дискъвъри Ченъл", 2003.
303ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 285, л. 203. Донау, 21 април 1941 г., 23,15-23,30.
304Пак там, а. е. 286, л. 409. Донау, 5 май 1941 г., 23,15-23,30.
305Пак там, л. 327. Донау, 10 май 1941 г., 23,15-23,30.
306Пак там, л. 199. Донау, 19 май 1941 г., 6,15-6,30.
307Пак там, л. 185. Лондон, 20 май 1941 г., 21,00-21,15.
308Робъртс, А. Цит. съч., с. 137.
309Stukas Attack: A Nazi Game - German propaganda archive, calvin.edu.
310Цит. по: Робъртс, А. Цит. съч., с. 153.
311Цит. съч, с. 81.
312Компиен (вагонът в Компиен). Компиенското примирие.
1. Примирие, завършило Първата световна война от 1914-1918 г. Сключено на 11 ноември 1918 г. в Компиенската гора между Германия, от една страна, и САЩ, Англия, Франция и други държави от антигерманската коалиция. То предвижда евакуацията на окупираните от нея територии на Запад, предаване на част от сухопътното и морското въоръжение, очистването на левия бряг на Рейн и т.н. Компиенското примирие е преддверие на Версайския договор от 1919 г.
2. Примирие между хитлеристка Германия и правителството на маршал Петен. Подписано на 22 юни 1940 г. в същия вагон. (вж. за клаузите в текста).
313ЦДА, ф. 178 к, оп. 8, а. е. 938, л. 4. „ Изрезки от българската преса, илюстрации, карикатури и част от бюлетини относно събитията по време на Втората световна война". Сп. „Сердика", 8/1940 (месечно списание на столичната община: политически преглед в чужбина).
314Пак там.
315Из дневника на Дитер Борк, авиационен помощник, 16-годишен през април 1945 г. Цит. по: Дворниченко, О. Цит. съч., с. 83.
316ЦДА, ф. 178 к., оп. 5, а. е. 286, л. 233, Донау, 17 май 1941 г., 6,15-6,30
317Ето оценката на граф Чано за първата среща на 4 октомври 1940 г., както я е записал в своя дневник (с. 360) : „Рядко съм виждал Дуче в такова добро настроение и добра форма като днес в Бренерския проход. Срещата бе сърдечна, разговорите положително бяха най-интересните, които са се водили досега. Хитлер разкри поне някои от картите си и ни говори за някои бъдещи планове... Това са общите ми впечатления: 1) вече не се говори за дебаркиране на Британските острови, а направените приготовления остават, както са били направени; 2) надяват се да привлекат Франция в орбитата на противобританската коалиция, защото се е схванало вече, че англосаксонският свят е все още един костелив орех; 3) все по-голямо значение се отдава на средиземноморския сектор, което е добре за нас. Хитлер беше енергичен и пак крайно противоболшевишки настроен."
318ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 285, л. 215-216. Донау, 20 април 1941 г., 6,15-6,30.
319Пак там, а. е. 286, л. 406-407. Рим, 5 май 1941 г, 21,20-21,30.
320Пак там.
321The Art and Science of Psychological Operations: Case Studies of Military Application, Volume One, US Department of the Army, by William E. Daugherty, April 1976.
322ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 270, л. 59. Англия, 28 ноември 1940 г., 20,55-21,00.
323Пак там, а. е. 285, л. 223-224. Лондон, 19 април 1941 г., 21,00-21,15.
324Пак там.
325Бийвърбрук, У. (1871-1964) - британски политик, заемал различни министерски длъжности, в т.ч. член на военния кабинет през 1940 г.
326Цит. по: Джонсън, П. Цит. съч., с. 302.
327Пак там, с. 303
328Робъртс, А. Цит. съч., с. 169.
329Encyclopédie Quid - Histoire de France. Seconde Guerre mondiale (1939-1945), 2007.
Данните за умрелите през Втората световна война цивилни французи варират от 264 000 (Dupaquier, J. Histoire de la population française, volume III: de 1789 à 1914, volume IV: de 1914 à nos jours. Paris, 1988) до 450 000 души (Corvisier. Histoire millitere française, volume 4: de 1940 à nos jours (sous la direction d'André Martel). Paris, 1994, p. 251) според различните източници. Що се отнася до загиналите от съюзническите бомбардировки, цифрата, цитирана в Quid, се покрива с посочената от Жак Дюпакие. - Arzalier, J.-J. Le Prix de la Seconde Guerre mondiale: les pertes françaises. Le Colloque „8 mai 1945, le Jour V" organisé par le DEA „Histoire Militaire, Défense, Sécurité" de l'Institut d'Études Politiques d'Aix-en-Provence, le 12 mai 1995.
330Beaudife, Chr. L'été 1944, le sacrifice des Normands. Le jour le plus beau. Paris, 1994, p. 265.
331Ibid, p. 286.
332Герик, О. Бомби над европейския континент. Берлин, 1940, с. 3.
333От името на британския град Ковънтри, който няма никакво стратегическо значение; на 14 ноември 1940 г. германската авиация извършва най-тежката бомбардировка над Великобритания през Втората световна война и почти изцяло го разрушава. Загиват над 1000 души.
334ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 286, л. 395. Лондон, 5 май 1941 г., 21,00-21,15.
335Пак там, а. е. 285, л. 383. Кайро, 7 април 1941 г., 18,50-19,00.
336Пак там, л. 382. Лондон, 7 април 1941 г., 21,00-21,15.
337Пак там, а. е. 270, л. 71-72. Гърция, 16 декември 1940 г., 21,25-21,35.
338Пак там, а. е. 285, л. 135. Лондон, 26 април 1941 г., 21,00-21,15.
339Пак там, а. е. 286, л. 348. Лондон, 8 май 1941 г., 21,00-21,15.
340Цит. по: Робърте, А. Цит. съч., с. 199-200.
341ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 286, л. 135-136. Лондон, 24 май 1941 г., 21,00-21,15.
342Пак там, л. 115-116. Лондон, 26 май 1941 г., 21,00-21,15.
343Пак там, л. 123-124. Лондон, 25 май 1941 г., 21,00-21,15.
344Пак там.
345Хафнер, С. Цит. съч., е. 66.
346ЦДА, ф. 178 к, о. 5, а. е. 286, л. 125, Лондон, 25 май 1941 г., 21,00-21,15.
347Пак там, а. е. 287, л. 427. Лондон, 4 юни 1941 г., 21,00-21,15.
348Пак там, л. 452.
349Пак там.
350Пак там, л. 439.
351Пак там.
352Пак там, л. 439. Лондон, 3 юни 1941 г., 21,00-21,15.
353Пак там, а. е. 285, л. 47. Лондон, 1 май 1941 г., 21,00-21,15.
354Пак там, л. 321-322.
355Пак там, л. 258-259. Лондон, 17 юни 1941 г., 21,00-21,15.
356Пак там, а. е. 286, л. 136. Лондон, 24 май 1941 г., 21,00-21,15.
357Пак там, а. е. 287, л. 403-404. Лондон, 7 юни 1941 г., 21,00-21,15.
358Пак там, л. 346-347. Лондон, 11 юни 1941 г., 21,00-21,15.
359Пак там, л. 324. Кайро, 13 юни 1941 г., 21,30-21,45.
360Royal Air Force (англ.) - Кралски въздушни сили.
361Пак там, л. 253. Лондон, 17 юни 1941 г., 21,00-21,15.
362Пак там, а. е. 286, л. 157. Лондон, 22 май 1941 г., 21,00-21,15.
363Пак там, а. е. 287, л. 421-422. Лондон, 6 юни 1941 г., 21,00-21,15.
364Пак там, а. е. 286, л. 332. Лондон, 9 май 1941 г., 21,00-21,15.
365Пак там, а. е. 287, л. 245. Лондон, 18 юни 1941 г., 21,00-21,15.
366Пак там, л. 245-246. Лондон, 18 юни 1941 г., 21,00-21,15.
367Пак там, а. е. 286, л. 107. Лондон, 21 май 1941 г., 21,00-21,15.


 

Глава четвърта

 

ЧЪРЧИЛ:

11

„Заслужи ПОБЕДАТА!”

 

Откакто през 1922 г. са излъчени първите предавания, радиото в Англия бързо навлиза в живота. След пет години е създадена обществена корпорация с изключително право за подготовка и реализация на радиопредавания, която на теория трябва да бъде свободна от търговски и политически натиск. Такова обединение е създадено през януари 1927 г. - British Broadcasting Corporation - Британско дружество за радиоразпръскване. Създаването му е регламентирано с кралски указ или т. нар. Кралска харта, в която се казва, че „Би Би Си информира, образова и забавлява”.368 Неговите предавателни мощности непрекъснато растат - през 1931 г. на Острова има вече 12 станции. Две от тях излъчват за цяла Англия и колониите, останалите десет са регионални.

Превръщането на Би Би Си в общобританска служба за радиоразпръскване e започнато през двадесетте години с въвеждането на мощен далековълнов предавател, разпространил предаванията из цялата английска територия. То е завършено в началото на Втората световна война: през 1938 г. вече 98% от жителите на страната имат възможност да ги слушат. Корпорацията представлява централизирана структура, обединена под единното ръководство както на лондонския радиоцентър, така и местните станции. Тя изпълнява ролята на информационна служба, консолидираща нацията, което особено нагледно се проявява в годините на войната, когато вечерните новини на Би Би Си от 21 часа редовно събират милиони радиослушатели пред приемниците.

По време на Втората световна война радиопропагандата за окупираните от Германия страни и нейните сателити се ръководи от образуваното на 16 юли 1940 г. Управлението за специални операции (УСО) с Главен щаб в Лондон, което заедно със Секретната разузнавателна служба (СИС) има за задача да поеме в свои ръце ръководенето и организацията на съпротивителните движения в Европа. Специално за действия на Балканите е изграден Регионален щаб със седалище в Кайро. „Заедно със създадения преди това отдел „Нерегулярни военни действия" към британското Военно министерство, УСО влиза в състава на Министерството на икономическата война".369 Центърът в египетската столица наброява около 5300 служители (повечето от които военнослужещи), получава директиви за военноразузнавателните и диверсионните си операции от Главното командване на британските войски в Средиземноморския театър начело с генерал Хенри Уилсън, а по отношение на политическите и икономическите въпроси - от Форийн офис и Министерството на икономическата война. Според замислите на министър-председателя Уинстън Чърчил борбата на Балканите трябва да се води преди всичко от местното население, а не от британската армия. Англия трябва да поеме ръководството над тамошното съпротивително движение, да го подпомага с всички възможни средства, да го снабдява с оръжие и да съгласува неговите акции със своите политически и военно-оперативни ходове. Предвижда се антихитлеристките сили на Балканите да осъществяват главно диверсионни акции, а по-късно - по сигнал от Лондон, да се вдигнат и на въоръжено въстание. Едва тогава английската армия ще пристигне на помощ и така ще бъдат спечелени Балканите.

Какви са най-важните задачи на УСО?

„1. Да установява контакти и да поддържа връзки със силите на вътрешното съпротивително движение в окупираните страни, да събира информация за положението в тях.

2. Да оказва морална, финансова и материална помощ на онази част от съпротивителното движение, чиято програма е приемлива за Англия.

3. Да ръководи радиопропагандата, предназначена за окупираните от хитлеристите страни.

4. Да изпраща в тези страни свои емисари, инструктори, радисти, разузнавачи и диверсанти и по този начин да овладее политическото ръководство на съпротивителното движение.

5. Да организира и осъществява диверсионни актове в окупираните територии.

6. Да разработва планове за въоръжената борба на съпротивителните сили и за създаването на общо ръководство.

7. Да подронва влиянието на комунистите, да ограничава размаха на съпротивителното движение, ръководено от тях, да притъпява революционния му дух."370

Главната цел на британската дипломация в България в този момент представлява запазването и насърчаването на политиката на нашето правителство на неутралитет и постигане на националните идеали. С оглед нейните усилия за изграждане на Балкански неутрален блок, съставен главно от страните от Балканския пакт, тя прави опити за привличане на нашата страна в този съюз посредством оказване на натиск пред правителствата на Румъния, Гърция и Югославия за задоволяване в някаква степен на българските териториални аспирации - първата от тези страни да отстъпи по мирен път Южна Добруджа, втората - да предостави на България възможността да използва пристанищата на Беломорска Тракия, а третата - да приеме незначителни корекции на източната си граница в наша полза. Особено внимание е отделено на „Ключа към Балканите", както министърът на външните работи лорд Халифакс започва да нарича България.371 Освен това още в началото на войната британското правителство разглежда възможностите за разширяване на търговско-икономическите отношения между двете страни. „В усилията за запазване на българския неутралитет Великобритания дава ясен знак на меродавните фактори, определящи българската политика, с признаване възвръщането на Южна Добруджа към България през септември 1940 г. Присъединяването на Южна Добруджа към майката родина е одобрено и от всички Велики сили като израз на признание за водената дотогава от България политика на неутралитет".372 Лично Чърчил на 5 септември 1940 г. се ангажира с израз на симпатия към резултатите от Крайовската спогодба: „Винаги съм смятал, че Южна Добруджа трябва да принадлежи на България."373

Нашата страна е една от „привилегированите" цели на британското разузнаване и пропаганда. Стремежът е чрез съчетание от най-различни средства - все по-разширяваща се радиопропаганда, печат и литература, да се достигне до съзнанието на българина. За „вербуването" ни на страната на Англия се използва най-разнообразна информация от последния час, както и позиции на видни личности, на първо място, на министър-председателя.

В началото на 1940 г. след упорити настоявания британският пълномощен министър Рандъл в София „успява да убеди Форийн офис в необходимостта от създаване на специализирано звено към службата по печата със задача да обработва и разпространява предварително подбрани и изпратени от Лондон пропагандни материали, показващи истината за войната. Идеята е те да бъдат преведени на български език и подредени в удобна за ползване форма, изложени за свободен достъп за посетителите в приемната на легацията, или доставяни по заявка на издатели на различните столични вестници и списания [...]. В края на февруари с.г. първият седмичен бюлетин с новини на български език е готов и представен за ползване..."374

Форийн офис прибягва до съдействието на църквата. „През есента на 1939 г. гибралтарският епископ посети България и установи контакти с български йерарси. По негово предложение през пролетта на 1940 г. Британският съвет финансира обиколка из Балканите на представители на Английската църква с цел да противодействат на германската пропаганда сред църковните среди в балканските държави. По-сетне те оцениха като най-успешно и полезно посещението в София, където срещнали повече симпатии към Англия, отколкото се надявали."375 В този случай насоката е много правилна, защото е известна голямата роля на Православната църква на Балканите и в частност в нашата страна през този период.

Самата легация значително разширява и разнообразява пропагандната си дейност. От първите дни на войната пълномощният министър Рандъл редовно снабдява царя с официални документи, изясняващи хода на военните събития. „Той се стараеше да убеждава събеседниците си, че Англия е била принудена да воюва, че ресурсите ѝ са неизчерпаеми, и да подхранва страховете от разпространението на комунизма в Централна Европа, което се обясняваше със съветско-германския пакт."376 Тук могат да се открият някои общи с нацистката пропаганда постановки - не Великобритания, нито Германия са причинителите на войната. И двете страни се отличават с неизчерпаеми ресурси - положение, което е от изключителна важност за водене на световна война.

В началото на 1940 г. към легацията е изградена Служба (Бюро) за информация и пропаганда, възглавявана отначало от Дж. Ейбрахам, а после от Джеймс Рънсиман. Под благовидното прикритие „пресаташе" работи резидентът на УСО в София Норман Джеймс Дейвис377, определен от Чарлз Мозер като „архитект на британската подривна дейност".378 „Бюрото издаваше и разпространяваше пропагандни материали, а същевременно - чрез една мрежа от англофилски настроени българи - събираше информация за германските планове и действия. Бе преведена и разпространена една статия на Коста Тодоров, публикувана в английско списание. В нея се развиваха идеите за Балкански блок под ръководството на Англия, насочен срещу съветското и германското проникване. За пропагандни цели се използваше и едва-що създаденият Британски институт в София. От 7 февруари 1940 г. започнаха и предаванията на Би Би Си за България. С разрешение на външното министерство се организираха в присъствието на официални лица прожекции на английски документални филми за войната."379 Дейно участие в работата на бюрото вземат журналистът от в. „Мир"380 Михаил Пъдев381, Стефан Янчулев382, Юлий Генов383 и други журналисти или преводачи, участващи в издаването на английски бюлетин, лансиращ възможностите и успехите на Великобритания във войната. Често пъти освен неговото разпространяване на частни дружества се предоставят и пропагандни филми, произведени в британските киностудии.384

Темите на бр. 13 на Информационния бюлетин от февруари 1940 г. са: „Балканското единство; Френското единодушие; Петролът е решителен фактор в модерната война; Системата на конвоирането и морската война". Съдържанието на бр. 14 от следващия месец е доста богато: „Неограничените възможности на американската аеропланна индустрия", от американския кореспондент на „Таймс".

Друга важна тема за Великобритания в този исторически момент са „Морските конвои". Според бюлетина „сигурността от придружаването на търговските кораби е пълна. Адмиралтейството съобщава, че до 14 февруари т.г. са били придружени 8696 кораби и само 19 от тях са били загубени". Наред с това, възлова за нейната пропаганда е „Австралия и имперските въздушни сили": „Наскоро в Австралия са били свикани под знамената най голямото число войници в нейната история. Те ще вземат участие в засилването на имперските въздушни сили. За 50 000 свободни места във въздушните войски са се явили 60 000 младежи."385

На 4 април 1940 г. специалният сътрудник на полицията Р-10 донася, че в легацията са „получени днес пропагандни филми, които са дадени на „Помиро"-Генов."386

Според доклад на РО-2 при Щаба на войската - РО (контраразузнаване) от м. май 1940 г. до министъра на войната разпращането на литература се извършва от чиновника в Службата за пропаганда при британската легация Васил Попов. Един от нейните куриери е 17-годишният Кирил Димитров Илиев от София, нает от нея за доставката на материали, като един от обектите е 1-во военно окръжие. Той разпространява там „Британската кауза", превод от официалното издание на Бялата книга, изд. на Норвежкото правителство на 14 април 1940 г., „Германското нападение над Норвегия" и „Загубите на германската флота". „Момчето... било взето на работа в английската легация от м. април т. г. [1940 - б.а.], понеже се поминал баща му и домашните му останали без средства. Получава месечна заплата от 2000 лева."387

В доклад на отделение „Б" към отдел „Държавна сигурност" на Дирекцията на полицията, ръководено от Андрей Праматаров, за февруари 1941 г. се отбелязва нарасналата активност на разузнаванията, действащи в България в периода, докато тя не се е определила официално. Усилията им са насочени да бъдат правилно информирани за всички действия от политически характер на нашето прави-телство по отношение на присъединяването към една от воюващите групировки, както и за военните приготовления. Особен интерес в това направление проявяват английското разузнаване и пропаганда, вършени от легацията в страната, която цели вербуване на агенти. Освен това и при евентуалното скъсване на дипломатическите отношения „същите да могат да продължат своята дейност както в разузнаването, така също и за саботаж, като по този начин се внесе смут и разединение всред българския народ, което да бъде използвано впоследствие за тяхната кауза."388

Според същия доклад през този период пропагандата е била ръководена от Бюрото за информация и пропаганда при английската легация в София, завеждано от аташето по печата Джеймс Рънсиман. „То развива усилена дейност, като всекидневно и седмично издава на български език следните бюлетини: информационен, стигнал напоследък 8500 бр., „Британски официални новини" - 80 бр., „Преглед на печата" - 110 бр., „Лондонски новини" (не по-малко от сто броя - б.а.), „Британски стопански новини" - 55 бр." Всички те, с изключение на първия, издаван в печатница, се изработват на циклостил в самото бюро. Подготвят се също и извънредни издания по повод станали важни събития, държани речи от отговорни лица и др.

„Както всекидневните бюлетини, тъй и другите извънредни издания за пропаганда, се изпращаха всяка сутрин по специален куриер до редакциите на столичните вестници, а за провинцията и лица, живущи в столицата, по пощата [...]. Канцелариите на бюрото се командваха от бул. „Фердинанд I" (дн. бул. „Васил Левски") № 67, IV етаж, зданието, съседно на английската легация. В същото имаше инсталиран мощен радиоприемател, по който се приемаха предаванията от разните съюзнически радиостанции и новини, приети от същите, и се използваха за издаване на бюлетините.

Редактирането и подреждането на материалите се завеждаше от български журналисти, извънредно добре платени, а именно от Михаил Пъдев и Стефан Янчулев.

На 15 януари 1941 г. Михаил Пъдев през нощта е изготвил на циклостил около 2000 екземпляра позиви, започващи с думите „Граждани на България" със съдържание, изключително насочено срещу силите на Оста и против намесата на България в конфликта."389

Цитираният документ може да се свърже със секретна информационна сводка на Службата за сигурност до германското Министерство на външните работи относно обстановката в България от края на януари 1941 г., според която британската пропаганда видимо пак се е засилила. „Информационните прегледи, които английското пресбюро издава, се изпращат не само на вестниците и на изтъкнати български дейци, но и на българските училища в градове и села. Така посредством учениците англичаните със своята печатна пропаганда влизат в контакт с голяма част от българския народ.

За да подбудят радиослушателите да слушат емисиите на Радио Лондон, раздават се разписания на предаванията на Радио Лондон с точно обозначение на часовете и дължината на вълните.

Както можа да се установи, англичаните успяват да отпечатат в българския печат твърде много материали - съобщения, статии, а напоследък и повече снимки".390

Командващият на 3-та отделна армия генерал-лейтенант Попов в доклад от 6 април 1940 г. до РО-ЩВ съобщава, че в района на 4-та дивизионна област „английската пропаганда разпраща на населението на Варна Информационен бюлетин № 13".391

Наред с „официалните", Службата започва да издава специален поверителен бюлетин, пропагандиращ британските военни успехи и предназначен за сравнително ограничен кръг от хора.392 Така например според едно донесение на внедрения в Английската легация български контраразузнавач от отделение „Б" с псевдонима Р-10, през декември 1940 г. подобни бюлетини, например поверителни бюлетини № 9 и 10, които засягат събитията в Румъния, получават следните лица: Стойчо Мошанов, Петко Стайнов, Цвятко Бобошевски, Никола Петков, Димо Казасов, Стоян Нейков, Петър Нейков, Никола Мушанов, Александър Гиргинов.393

В годишен доклад на началник-група при отделение „Б" Кръстю Кръстев от м. януари 1940 г. относно работата на групата за времето от 1 януари 1939 г. до 1 януари 1940 г. се говори за дейността на секретния сътрудник на полицията по английска линия белогвардееца Всеволод Иванович Вишняков. Той донася, че в едно от помещенията на легацията е инсталирана радиопредавателна и приемателна станция, която работи само през определени часове с шифър, а останалото време стаята, където се намира, е винаги заключена. В нея имат достъп само военният аташе полковник Едуард Смит Рос, радиотелеграфистите Джордж Уилям Бери, Пърси Невил Фишер и помощникът на Рос Вадим Павлович Гриневич. През 1953 г. по нареждане на заместник-министъра на вътрешните работи генерал-майор Георги Кумбилиев се извършва проверка на това сведение, като се използва бившият началник-отделение „Б" Праматаров. Според него Вишняков е имал достъп до всички канцеларии на легацията. Лично той му е възложил задача да вземе отпечатък от ключа на касата на една от тях, която е изпълнил успешно.394

Може да се заключи, че българското военно контраразузнаване и Дирекцията на полицията са били на много високо равнище и са проникнали навсякъде сред своите противници. За споменатата радиостанция имаме сведения и по линия на военното разузнаване. Нашият военен аташе в британската столица известява на началника на Щаба на войската на 1 май 1940 г. за командироването на технически лица, които са изпратени да монтират кино и радиостанция в английската легация в София. Тя „ще има възможност да предава и приема направо от Лондон".395 Ако се засекат датата на първото предаване на Би Би Си на български език - 7 февруари 1940 г., и на инсталирането на споменатата радиостанция, която дава основен материал за британските бюлетини от два месеца по-късно, може да се говори за засилване на английската пропаганда у нас през първата половина на тази година.

През 1940 година се отбелязва голямо разширяване на тази дейност от страна на легацията. „Р-10 донася", че в началото на годината е пристигнало голямо количество колети, съдържащи печатни произведения, предназначени за столицата и провинцията, главно Пловдив, Търново и Русе. От 27 януари 1940 г. „дъщерята на Рандъл [Анна], с годишна заплата 150 английски лири, се занимава само с изпращане из страната на разни материали за пропаганда".396 Списъците на лицата, на които следва да се изпратят, се дават от чиновника при Бюрото за печата Михаил Пъдев - за София, от консул Колас397 - за Бургас, от консул Бейкър - за Варна и от Ал. Искович - за Русе.

Според доклад на „Р-10" от 15 февруари с.г. пропагандата се засилва в петкратен размер в сравнение с досегашната, като ще обхване повече провинцията. По това време в столицата се открива и филиал на Британския съвет. Прави впечатление кореспонденцията на Бюрото по печата, поддържана с българи от най-различни краища, в която хора от различни професии изразяват интереса си към британската култура. Сред тях е околийски съдия от Разлог, който се интересува от изпращане на книги по право на английски език, агроном от Кнежа, стремящ се да научи езика и пр.

Дъщерята на английския пълномощен министър проявява забележителна активност, особено когато предстои присъединяването на България към Тристранния пакт. „В Гвардейския на НВ полк имало сведения от тайни военни сътрудници на офицера-разузнавач в полка от дните, когато е ставало товаренето и превозването на 1-ва пехотна дивизия". Според раздела относно борбата с шпионажа от доклада на временния командир на полка до началника на 1-ва дивизионна област за февруари 1941 г. тя „се е движела постоянно с тефтерче около гара „Крепостен батальон" и е взимала бележки от видяното."398

В резултат на разширилото се в България разпространение на задгранични издания „с пропагандарско съдържание" предимно от воюващи държави Софийското областно управление нарежда на 9 декември 1939 г. на подведомствените си органи занапред всички влизащи в страната ни по пощата или чрез разни лица чужди печатни произведения с подобно съдържание и които не са прегледани от „контролата по печата", да бъдат изземвани. Разрешено е разпространението само на прегледани бюлетини.399

Българските власти правят значителни спънки пред пропагандната дейност на британската легация. Затрудняват се комуникациите с Лондон, налага се контрол върху събирането, съхраняването и изнасянето на всякакъв вид информация с вътрешнополитически характер, включително по телефон или пощенски път, както и върху вноса на английски периодични издания. „За подобни санкции докладва и пълномощният министър Рандъл, който до края на 1939 г. периодически уведомява Форийн офис за задържани на митницата в Драгоман пратки с вестници и списания, предназначени за легацията. Според него тази мярка има за цел да не позволи на създадения през годините постоянен контингент от редовни читатели - университетски преподаватели, студенти, журналисти и други, ползващи английски език, да научават новини за хода на войната от алтернативни източници. И често дава за пример софийските вестници, пълни с факти и описания единствено на германските военни победи, с което се насаждат антисъюзнически настроения сред българската публика и затова трябва да бъдат своевременно опровергани".400 Под различни предлози са спирани нейните информационни бюлетини и се възпрепятства разпространението на британски книги и брошури. „Английската пропагандна дейност не постигна големи резултати. В Лондон се подценяваше донякъде тази дейност, а и не се разполагаше с материални средства, за да бъде тя ефикасно подкрепена. Ейбрахъм критикуваше Министерството на информацията, че не разбира нарастващото значение на пропагандата и не откликва на препоръките на своите представители в чужбина. Рандел посочваше за пример отличната организация на хитлеристката пропагандна машина и настояваше за своевременно изпращане на информация за печата, на пропагандни материали и филми. Министерството на информацията командирова свой пратеник в София, за да проучи положението и да вземе мерки. Трябваше да се превъзмогнат и пречките, създавани от българската цензура. Преведените на български език брошури „Английската империя", „Колониите и суровините", „Икономическата автархия" и „Войната от гледна точка на човешкия материал и суровини" бяха забранени за печат и разпространение".401 В резултат на тези действия на българските власти британският пълномощен министър в София протестира пред министъра на външните работи Попов и настоява за равно отношение към воюващите групировки, като се разреши печатането на английски брошури или се забрани издаването на германски. Положението обаче не се изменя.

С наближаването на световния конфликт Англия цели да обедини Гърция, Югославия и България като защитно предмостие срещу навлизането на Германия в Източното Средиземноморие. Страната ни е най-слабото звено в тази политика. Дипломацията и разузнаването търсят наш политик за нейното провеждане. Още през зимата на 1939-1940 г. в страната като „лектор" пристига представителят на белградската група британски разузнавачи Джулиан Еймъри. Носейки препоръчително писмо от лидера на сръбската селска партия Милан Гаврилович, той се среща тайно с д-р Г. М. Димитров, секретар на БЗНС „Александър Стамболийски" („Пладне") „в една запустяла двустайна квартира" в София. „Изглеждаше много щастлив, че се среща с англичанин, дошъл от Белград. Основната му теза бе, че цар Борис е враг на демокрацията, на България и на мира на Балканите" - пише в спомените си Дж. Еймъри, публикувани в Лондон през 1973 г.402

Особено внимание се отделя на търсенето на контакти с различни дейци от англофилски настроената опозиция в страната. Такива сериозни опити са направени преди всичко от представителите на Английската легация през 1940 г. Към това ги подтикват тежките поражения, които нанася германската армия по време на „светкавичната война" през май-юни 1940 г. на Белгия, Холандия, Люксембург и Франция - основния съюзник в Антантата, принуден да сключи примирие за шест седмици, и на британския експедиционен корпус403.

В това отношение водеща роля изиграва полковник Бейли, активен участник в операциите на английското разузнаване на Балканите, който съвместно със съпругата си (под формата на куриер) в края на 1940 г. посещава на два пъти страната и се среща с Г. М. Димитров. В хода на проведения разговор се изясняват позициите на двете страни, споделят се възгледи за провежданата политика както от страна на правителството, така и от страна на цар Борис III, изследват се възможностите за бъдещото сътрудничество и т.н.404. Нещо повече, на обвинението на Г. М. Димитров, че Великобритания дълго време не е зачитала демократичните и антимонархическите сили в България, полковник Бейли „признава справедливостта на неговата критика, но заявява, че критичността на създалото се положение би трябвало да засенчи подобни исторически съображения".405 Стига се до извода, че за момента съпротивителното движение в страната ще разчита на собствените си сили и само ако е необходимо, ще се обърне към Великобритания за оказване на материална и финансова помощ.406

През втората половина на януари 1941 г. Г. М. Димитров запознава пълномощния министър Рандъл с изготвения съвместно с Коста Тодоров и Димитър Мацанкиев407 проект за държавен преврат, планиран за 12 срещу 13 април 1941 г. Чарлз Мозер сочи, че превратът „цели свалянето на цар Борис и установяването на демократично правителство с югославска военна помощ преди откритото навлизане на германски войски в страната. Според плана Югославия трябвало да разположи в Пирот, близо до границата с България, своя моторизирана дивизия, която да бъде използвана, в случай че превратът се натъкне на въоръжена съпротива; при необходимост в конфликта трябвало да се включат югославски военновъздушни сили..."408

При второто посещение на Дж. Еймъри в София през декември 1940 г. той се среща и с Никола Мушанов и Димитър Гичев. Рандъл от своя страна го предупреждава, че влиянието на опозиционните дейци е слабо и че Великобритания следва да залага върху нежеланието на цар Борис да замени политиката на неутралитет с прогерманска ориентация.409

„В края на януари [1941] Димитър Мацанкиев отива в Белград, за да координира съвместните действия с югославяните. (Едно пояснение: Г. М. Димитров и Д. Мацанкиев като студенти, сръбски стипендианти, в Загреб - се свързват със сръбското кралско военно разузнаване, ръководено от ген. Симович и полк. Тасич.)"410 Операцията е ръководена от Норман Дейвис от УСО, подпомаган от Джулиан Еймъри, полк. Бейли и военният аташе полк. Рос. Те контактуват с Александър Оббов и д-р Димитров, но само последният се ангажира в подготовката на преврата и за сключването на един българо-югославски съюз срещу Германия. Той разполага с щедра финансова поддръжка и рекрутира около 50 души, извън земеделските организации, група, наречена от него „Народна стража за съпротива". Нито една политическа организация не участва в акцията, дори не и „Пладне."

Участници са „предимно студенти, членове на Българо-югославското дружество. Мнозина от тях са летували безплатно през 1939 г. на Адриатическото крайбрежие. Заговорниците разпространяват издавания от английската легация „Информационен бюлетин" и позиви. Кабинетът на д-р Г. М. Димитров на бул. „[Княгина] Клементина" (дн. бул. „Ал. Стамболийски" - б.а.) вместо за преглед на болни се превръща в конспиративен щаб, където заговорниците получават указания и пари..."411 В края на февруари 1941 г. обаче българското военно контраразузнаване в тясно сътрудничество с отделение „Б" нанася тежък удар на този план. Заговорниците са разкрити и арестувани. Британската легация успява да спаси само Гемето. Укрит в обемист дипломатически багаж, той е прехвърлен с камион в Турция, а оттам - в Англия. Радио Лондон създава ореол около името му. На процеса са били изнесени като свидетелства и доказателства радиоапаратура, експлозиви, оръжие и т.н., с които са били снабдени от Норман Дейвис.

Из поверително донесение на Службата за сигурност до германското Министерство на външните работи от 21 април 1941 г. се научава: „Още преди известно време бяха известни български политически дейци, които по времето на управлението на Стамболийски са играли някаква роля, понеже са действали България да стане република и са работили за постигане на силно сближаване и евентуално сближаване с Югославия. Освен това тези лица са поддържали много тесни отношения с английската разузнавателна служба. Арестувани са следните бивши министри: Недялко Атанасов, Христо Стоянов и Александър Оббов. Освен това са задържани политическите дейци Иван Гонгалов и Георги Христов, които са техни приятели. Прокурорът ги обвинява в държавна измяна. Доказано е, че те са получавали значителни парични суми от английска страна.

Групата е наредила да се отпечата в Белград възвание до българските селяни, което изобилства с най-остри подстрекателства срещу германската армия и нейното навлизане в България. Посочваните пет лица са поддържали връзки с ядки в българските градове Ловеч, Плевен и Пазарджик, където също са извършени арести".412

Между 20 октомври 1941 г. и 25 декември 1941 г. на процеса са обвинени 35 души. След обжалване са произнесени следните присъди: на смърт - Г. М. Димитров, Иван Костов, Борис Николов, двама англичани и трима югославяни; до живот - Дренчев, Керимидчиев, Гинчев, Сергей Златанов; на 15 години затвор - Ников, Барев, Радев, Маджаров, Арнаудов, Пешев, Попов; на 10 години - Попигнатов; на 8 години - Дамянов и Кавалов. Смъртните присъди не са изпълнени. „Делото на д-р Димитров и 29-те български патриоти, както и целият трагичен фарс на българското правосъдие, контролирано от Гестапо, наближава своя край. Речта на прокурора се съобщава като най-дългата в историята на българското правосъдие... Всички българи чувстват, че ако Димитров и другите подсъдими са виновни, то всеки честен български гражданин е също така виновен - виновен в опита си да се спаси независимостта на България и да се предотврати нейното предаване от правителството на Филов."413

* * *

На 7 февруари 1940 г., както вече бе споменато, Радио Лондон започва да излъчва от 20,55 ч. всекидневни петминутни предавания на български език - кратки съобщения и новини, като времетраенето често се удължава в зависимост от събитията. Първият записан бюлетин е от 27 октомври 1940 г., в навечерието на италианското нападение срещу Гърция. Много хора започват да слушат Радио Лондон като алтернатива на официалната пропаганда. От февруари 1941 г. продължителността на вечерната емисия се увеличава на 15 минути, а след 29 септември с.г. е въведена нова програма с предавания в 8,10¬8,20 ч., 13,45-14,00 ч. и 21,00-21,15 ч. Предаванията се излъчват на къси вълни: 25 м, 30,96 м и 49,59 м. „В подготвителната работа, няколко месеца преди това, е привлечена и Българската легация в Лондон, с чието одобрение е подбран екип от говорители, предимно българи, но пребивавали по-дълго време в Англия. Софийският печат още същия ден отбелязва събитието и информира подробно читателите от колко часа и на каква радиочестота могат свободно да слушат програмата. Не всичко обаче в нея е наред и скоро след това завеждащите пресслужбата на Английската легация започват често да алармират ръководството на станцията за забелязани от тях речеви и текстови недостатъци и настояват за подобряване качеството чрез назначаване не просто на говорители с подходящи гласови данни, а с доказан журналистически опит."414

Не може да се каже, че първите стъпки на Би Би Си са гладки. Макар и посрещнато с възторг от търсещите алтернатива на официозното мнение, са отбелязани, както вече бе споменато, и съществени недостатъци. Веднага след „прощъпалника" се появяват и критики от български слушатели. В писмо от 13 март 1940 г. Рафаел Арие от Видин отбелязва неудобното време на предаванията, които се застъпват с тези от Франция.415 То е едно от четирите, „внимателно отворени" три дни по-рано от секретния сътрудник на полицията „Р-10" в легацията.

В отговора си Норман Дейвис се съгласява, че е било много непредвидливо от страна на Би Би Си да нареди своята програма на български език по същото време, когато се предава и от Париж. „Веднага, щом бяхме уведомени за това, помолихме Лондон телеграфически да променят часовете и накрая се оказа, че френските ръководни органи на радиото са изменили своите часове."416

Заедно с това Би Би Си мощно се заглушава. Както пише пресаташето на същия слушател, „за съжаление сигурно сте успели да забележите, че враговете ни правят толкова шум през време на това предаване, че е невъзможно да се чуе каквото и да било".417 По-нататък Дейвис го уверява, че „сега се опитваме да наредим щото да се предава на различни дължини на вълните едновременно, за да е невъзможно да се пречи на всички предавания". Според него „интересно е да се забележи, че враговете ни толкова се боят от истината, че не искат да позволят на българите да чуят новини и от други страни и да съдят сами."418

Председателят на Народното събрание Стойчо Мошанов описва двучасовия си обяд в Лондон с парламентарния секретар по външната политика в Камарата на общините Ричард Бътлър през лятото на 1939 г., участвал в кабинета на Чембърлейн като сътрудник по външната политика. Централна тема е английската линия към Югоизтока. На въпроса на госта за гаранциите той отговаря: „Мнозина иронизират значителния брой гаранции, които правителството на Негово Величество в сравнително късо време даде на държави, отдалечени от територията на Великобритания. Някои произнесоха и думите: „инфлация на гаранции" в смисъл, че колкото са повече на брой, толкова се намалява възможността да се осъществят на дело. Ние нямаме в момента друга възможност тържествено и отговорно да предупредим евентуалния агресор в Европа, който и да е той, че Великобритания свързва собствената си съдба с тази на застрашените народи. Разбира се, че и самите те трябва да правят всички усилия да улеснят задачата ни. Специално за Балканите разчитаме на Съглашението между четирите държави. Още в периода на образуването му правителството на Н.В. и британският меродавен печат направи резервите си, че отсъствието на България отслабва неговата отбранителна сила".419 Никой от съюзниците в Балканската Антанта обаче не е готов да направи каквито и да било отстъпки, за да удовлетвори евентуални териториални претенции от наша страна. Следват провал след провал на антихитлеристките сили и накрая Великобритания остава самотен Остров-крепост, на който му броят дните. Много е точен този израз. Може да се каже, че „на борсата" котировката на английските гаранции стига до срив, защото те не са подплатени с никаква реална сила. Що се отнася до България, тя е заплашвана с бомбардировки и национална катастрофа, а обещанията за удовлетворение на справедливите ѝ национални аспирации се отлагат за след победата. Същевременно на румънска територия е дислоцирана 12-а германска армия, поради което всека от балканските страни се опитва да търси собствен път за преговори с Хитлер.

Ричард Бътлър, вече като зам.-държавен секретар по външните работи в кабинета на Уинстън Чърчил, заявява в Камарата на общините, че Англия ще зачита суверенитета и териториалната цялост на България при положение, че нашето правителство не подпомогне по никакъв начин нейните врагове. Политическата линия, следвана в информационните емисии на Радио Лондон до влизането на германските войски в България на 1 март 1941 г., е да информира нашата общественост за рисковете и опасностите, които крие въвличането ни в световния военен конфликт. „Разчита се на умереността и благоразумието на българския държавен глава, който може да предотврати повтарянето на фаталните грешки в българската политика по време на Първата световна война."420

Един от повратните моменти в развитието на „взаимоотношенията" в ефир между Радио Лондон и нашия слушател през разглеждания период, е речта на британския министър-председател от 9 февруари 1941 г., засягаща положението на Балканите и предадена почти изцяло в българската емисия от следващия ден. Чърчил съвсем ясно дава да се разбере, че разполага с неопровержими доказателства за започналото германско проникване в нашата страна, далеч преди официалното ни присъединяване към Тристранния пакт.421 След това прави успоредица с недалечното мрачно минало: „Спомням си как по времето на последната война през юли 1915 г., когато сметнахме, че България се готви да предприеме погрешна стъпка..., поканихме българския пълномощен министър в Лондон422 на вечеря, за да му обясним в какъв глупак би се превърнал цар Фердинанд, ако се присъедини към губещата страна. Това бе безполезно. Бедният човек просто не можеше да повярва в това. Така България против желанието на своя селски народ и против собствените си интереси се повлече след Кайзера и бе жестоко разпокъсана и наказана, когато победата бе спечелена.

Аз вярвам, че България не се готви да повтори същата грешка. Ако тя го стори, българските селяни и народ, когото уважават и във Великобритания и САЩ, за трети път в продължение на 30 години ще поеме пътя към една ненужна и разорителна война."423

Правителството на Богдан Филов забранява публикуването и разпространяването на речта, но тя е записана и нейното съдържание става достояние на българското общество. Същия ден група опозиционни депутати в Народното събрание връчват текста ѝ на министър-председателя и изразяват безпокойството си от нарушаването на официално неотхвърлената от правителството политика на неутралитет. Ето описанието на тази среща от страна на „домакина": „Приех представители на опозицията: Н. Мушанов, А. Цанков, Т. Кожухаров, проф. П. Стайнов, Н. Сакаров, д-р Дюгмеджиев и Держански. Искаха осветление върху положението във връзка със слуховете за минаване на германците. Бях много въздържан. Дюгмеджиев иска пакт с Русия. Цанков иска да гледаме да останем вън от войната, но не би искал България да сподели участта на Полша или Румъния. Кожухаров констатира, че народът не иска война, но би я понесъл по-леко, ако и Югославия сподели нашата участ. Не останаха много доволни от обясненията ми, понеже много малко разбирали. Само Мушанов заяви, че бил доволен, понеже съм обяснил, че ние не сме нарушили досега неутралитета си."424

В предаването от 11 февруари 1941 г. Радио Лондон отбелязва, че според получените съобщения депутатите са изтъкнали, че България нито е готова, нито е наклонна да вземе участие в каквито и да било военни действия на страната на Германия било по активен начин, било чрез мълчаливо, пасивно съучастие. „Те са настояли пред проф. Филов за една декларация, че в никакъв случай не ще се допусне България да бъде заставена да прекъсне дипломатическите си отношения със западните демокрации. Узнава се, че в отговор българският министър-председател се е постарал изобщо да успокои опозиционните водачи, без обаче да прояви наклонност към една точна декларация относно бъдещата политика на България. Филов е заявил, че България никога не би нападнала която и да е от своите съседки, без обаче - изтъква се - да спомене нещо за възможността от едно дейно сътрудничество между балканските народи, върху което г-н Чърчил се спря в речта си в неделя като единственото средство за предотвратяване на постепенната германска окупация на Балканите."425

Британската радиопропаганда в различни точки на Европа, Африка и Азия изгражда станции, излъчващи на нашия език. Основната и най-популярната е Радио Лондон. След 29 септември 1941 г. е въведено и обедно, по-късно и следобедно предаване. Първоначално „българската тема" е по-слабо застъпена в кратките емисии на Би Би Си. Но към края на 1940 г. и началото на 1941 г. тя заема централно място, както е според плановете на английското правителство. След присъединяването на България към Тристранния пакт и навлизането на хитлеристките войски у нас британското радио призовава народа ни на борба срещу режима на цар Борис III и Богдан Филов. „Адресът на политическите оценки и послания [...] е в посока към българското общество и неговите представителни слоеве - интелигенцията, хората на изкуството, духовенството и пр. Показателен е фактът, че успоредно със засилващото се обвързване със страните от Оста, процес, добил своите осезаеми измерения след началото на германо-съветския конфликт, в емисиите на Радио Лондон настойчиво се поставя въпросът за отговорността на българското общество и възможностите за въздействие върху управляващите..."426

Радио Лондон привлича вниманието както на управляващите, така и на управляваните. Пред микрофона му застават наши и чужди интелигенти и общественици. Има голяма своя „клиентела" сред българските турци и българомохамедани. Неслучайно именно то се превръща в емблема на британската пропаганда.

„Българските предавания на Би Би Си се прослушват в България от службите на Радио София, под ведомството на Министерството на железниците, пощите и телеграфите, като специалисти стенографи документират съдържанието на емисиите, оформяно впоследствие в строго поверителни бюлетини, предназначени за Двореца, Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, Дирекцията на националната пропаганда, разузнавателните служби, областните управители, областните полицейски началници и други служебни инстанции."427

През пролетта на 1941 г. в Ерусалим земеделските политици Димитър Мацанкиев, Коста Тодоров, Иван Костов и други, начело с д-р Г. М. Димитров, формират „Български национален комитет". Организацията се обявява против обвързването на България с държавите от хитлеристката ос и отхвърля репресивната вътрешна политика на българските управници. Тя разгръща пропагандната си дейност чрез радиостанцията „Свободна и независима България". Ра