Втората световна война

Клубът на месиите

Написана от Христо Милков
Посещения: 3905

 

Глава шеста

 

СТАЛИН:

Bundesarchiv Bild 183 R80329 Josef Stalin

„Братя и сестри, ПРИЯТЕЛИ МОИ...”

 

Балканите през изследвания период са една от най-важните цели във външната политика СССР: от една страна, германската активност в този район непрекъснато нараства, от друга, Съветският съюз има все по-големи възможности. „Санитарният кордон" от 20-те - 30-те години вече е доста пропукан, откакто е извършена „хирургическата операция" над Полша, от Румъния е отнета Бесарабия и Северна Буковина. България, благодарение на отдавнашните отношения с Русия и традиционната привързаност на нашия народ към своята освободителка, се смята за важно звено не само в Югоизточна Европа изобщо, но и винаги се е разглеждала като път към Проливите.

1 септември 1939 г. променя дълбоко българския народ. „Приказката е все за войната," докладва на Благоевградския околийски управител кметът на с. Литаково, Орханийско, Никола п. Стефанов на 27 септември 1939 г.584 Тези думи могат да се кажат за всяко кътче от България, за всички равнища на нашето общество, както за управляващи, така и за управлявани.

Пактът Рибентроп-Молотов от 23 август 1939 г. се посреща с големи очаквания. Вярва се, че обявяването на войната между Германия и Полша ще бъде начало на осъществяване на националните ни идеали, очакване, което се подхранва след намесата и на Съветския съюз в нея.585 Това пише в телеграма до областния управител на София околийският управител на Ботевград Ст. Иванов на 26 септември с.г. Точно месец по-късно Иванов докладва почти същото на столичния областен директор: „Масите непринудено манифестират чувствата си на обич към Русия и очакват от нея удовлетворение на националните ни аспирации."586

Във вече цитирания доклад от с. Литаково направо се говори за „голямо облекчение и радост", които е събудило подписването на Пакта за ненападение. „Бях свидетел, просто непринудено, когато съобщи за пръв път радиото - защото се смята, че именно чрез този пакт Русия ще защити славянството, проявява се старата вяра на българите, че Русия е непобедима. Па и отстъплението на Германия пред руските войски действа да се затвърди тази вяра. Народът вече е спокоен, поне за своята лична съдба, защото смята, че Русия ще ни брани."587

„Облекчение" предизвиква това значително международно събитие и в Етрополе, чийто кмет Б. З. Атанасов в лично строго поверителен доклад от 23 септември 1939 г. до Ботевградския си началник пише, че тамошното население схваща, че така „ще се затвърди сигурността на държавата ни и [тя ще] се гарантира от нахлуване на наши съседи."588

Германските наблюдатели съобщават в донесенията си от София, че договорът от 23 август 1939 г. е възприет от нашето население възторжено, много хора отбелязват това събитие като празник, като успех на България. Вече нееднократно бе очертана политиката на неутралитет и постигане на националните идеали с мирни средства на нашето правителство. Цар Борис вижда в Пакта за ненападение между тези две велики сили шанс за нейното прокарване и постигане на целите. Той познава обичта на своя народ към Русия и се съобразява с нея.

Ярка проява на промяната на отношението на СССР към България е приемът на група депутати в Москва през август 1939 г. Делегацията, официално пребиваваща на посещение на Всесъюзната селскостопанска изложба, навсякъде е посрещната радушно. Централен въпрос на срещата става външнополитическата ни ориентация както в настоящия момент, така и в перспектива. На двукратно зададения въпрос от страна на Вячеслав Молотов дали България не е поела някакви задължения председателят на комисията по външната политика на Народното събрание Г. Говедаров дава категоричен отговор, че „правителството следва неотклонно линията на строг, лоялен и ефективен неутралитет в международната политика, както и специално спрямо европейските оси".589 На същия прием Говедаров заявява на заместник-комисаря на външните работи Деканозов във връзка с неговия въпрос какво се крие зад тази „тъй красива" формула и докога ще бъде удържана тази линия: „България няма нито право, нито възможност да напусне неутралитета си, без да изтърпи смъртни рискове."590

В последните дни на декември 1939 г. започват и преговори за търговски договор между двете страни. На 5 януари 1940 г. е подписано споразумение за търговия и мореплаване и съглашение за стокооборот и платежи между Съветския съюз и България. Това се превръща в успех и за двете страни, защото СССР, чийто международен престиж е разклатен поради войната с Финландия, получава възможност да демонстрира мирна и конструктивна политика. Но главното е, че неговото правителство се надява чрез тези договори по-здраво да привърже към себе си нашата страна.591

На 14 януари с.г. преговорите между представителите на българската памучна промишленост и на съветските търговски организации „Разноимпорт" и „Експортлен" приключват успешно с подписването на две спогодби. Първата се отнася до преработването на съветски памук от наши предачни фабрики и изнасянето му след това за СССР. Втората спогодба се отнася до доставянето на памук от Съветския съюз за нуждите на нашето стопанство.

В доклад, датиран от 5 февруари 1940 г., за първия месец на същата година на командира на II Отделна армия, Пловдив, до министъра на войната по „Продуч" за комунистическа дейност вън от казармите се съобщава, че духът на комунистите и пладненците продължава да се засилва. „Едни от причините са: а) Сближението на България и Русия, изразено напоследък и в търговски договор, сключен помежду им; б) От обстоятелството на съществующата война, която те искат да се разшири и която смятат за последно действие на капиталистическия строй, след което, според тях, щяло да настъпи общото революционизиране и комунизиране на света.

Търговското и стопанското сближение между България и Русия даде своето отражение и върху политическото настроение на масите, като подейства и на не напълно определилите се левичари да засилят и по-ясно определят своите левичарски убеждения. Съгласието на Русия да ни доставя в онези трудни за самата нея времена онези стоки, които липсват на нашия пазар и които мъчно можем да си доставим от други страни, се използва от комунистическите агитатори, за да запалят в простия народ вярата в мощта и стопанското благоденствие на Русия, като последните всякога се осъществяват с комунизма. Общо взето, търговската спогодба се посрещна със задоволство поради перспективата от взаимен стокообмен."592

Според статия във в. „Правда" от 16 март 1940 г. в търговските отношения между България и Съветския съюз се прави грамадна крачка напред. „Стокообменът между двете страни досега е бил незначителен... Със сключването на договор със СССР България получава възможност да намали вноса от другите страни на редица необходими за нейната промишленост и селско стопанство стоки, внасянето на които досега се извършваше при много неблагоприятни за нея условия. Възможността за развитие на търговските отношения между СССР и България са безгранични. Близкото съседство на двете страни, наличието на удобен и евтин воден път за превоза на стоките несъмнено ще спомагат за заздравяването на тези отношения... Споразумението предвижда Съветският съюз да внася в България предимно промишлени стоки: селскостопански машини, черни метали, петрол, изкуствени торове, химикали, целулоза, памук и др., а България ще му доставя произведения на своето селско стопанство: свини, кожи, ориз, тютюн, розово масло и др. „Откриването на широкия съветски пазар за българските стоки - заяви българският министър на земеделието Багрянов, - създава благоприятни изгледи за развитието на селското стопанство в България."593

* * *

Важността на Балканите и специално на България нараства все повече и повече в съветската политика с промяната на стратегическата ситуация в Европа в резултат на развитието на Втората световна война. Неслучайно в записката на Молотов от 9 ноември 1940 г. за посещението му в Берлин три дни по-късно страната ни е определена като „главния въпрос на преговорите". Тя трябва „по договореност с Германия и Италия да бъде отнесена към сферата на интересите на СССР на същата основа на гаранциите на България от страна на СССР, както това е направено от Германия и Италия по отношение на Румъния, с въвеждане на съветски войски в България".594 В шифрована телеграма до Молотов от 13 ноември 1940 г. по време на преговорите в германската столица Сталин сочи: „Осигуряването на спокойствие в района на Проливите е невъзможно без договореност с България за пропускане на съветски войски за защита на входовете в Черно море."595

Този план среща категоричния отказ на Хитлер. Макар че го облича в необходимостта от консултации с Италия и задава реторичния въпрос, дали България е търсила подобни гаранции, ясно е, че той не желае страната ни да влезе в московската сфера на влияние. Сталин обаче не дочаква германското съгласие. „Веднага след завръщането от Берлин Молотов телеграфира на съветския пълномощен представител А. А. Лавришчев и констатира германското желание „да се въведат повече войски в България" и отбелязва, че „ако някой може да гарантира безопасността на България, то това е Русия".596 Народният комисар го ориентира за това, че новите съветски предложения ще включат гаранция за „запазване на сегашния режим" и удовлетворяване на претенциите на България към Турция".

Главният секретар на Народния комисариат на външните работи Аркадий Соболев е приет от министър-председателя Богдан Филов сутринта на 25 ноември 1940 г., а срещата с цар Борис е определена за през деня. Соболев, който знае, че българското правителство държи в течение на своите дела Берлин и не желае да провокира Хитлер, не представя на Филов предложения в писмена форма, а му ги прочита. В дванадесет точки подробно е изложена „оферта" за тясно сътрудничество между двете страни, защото те „имат приятелски отношения, взаимноизгодни и нееднократно проверени в опит (като пример може да се напомни разрешението на въпроса за Южна Добруджа)". Съветският съюз подновява своето предложение от септември 1939 г. да сключи пакт за взаимопомощ с България, който ще я подпомогне в осъществяването на нейните национални стремежи не само в Западна, но и в Източна Тракия. Съветското предложение включва и готовността да се подкрепят териториалните претенции на България към Турция и Гърция по линията Мидия-Енос (Одринска област, Западна Тракия, Дедеагач, Драма и Кавала). Ще бъдем в случай на война с Турция, защото има „достоверни сведения", че тя ще препятства с всички сили настъплението на България на юг. В най-важния член обаче се говори за насъщните интереси на руснаците в Проливите, свързани с нуждите за безопасността на южните им граници. Цар Борис може да не се съмнява, че Москва няма да допусне отново възникване на „опасност, която винаги е заплашвала Русия от юг". Молят България да сътрудничи със Съветския съюз, ако възникне реална заплаха „за СССР в Черно море или в Проливите". Макар че цар Борис се възползва от този пункт като оправдание за отказ от съглашението, заявявайки, че България не е в състояние да се предостави военна помощ, е напълно ясно, че руснаците имат предвид разрешение за прехвърляне на техни войски през България. Аркадий Соболев заявява, че пактът „в никой случай не може да засегне вътрешния режим, суверенитета и независимостта на България". Наред с това „СССР е готов да окаже на България каквато и да е помощ в пари, продоволствие, въоръжение и материали под формата на заем" и „да разшири своите покупки на български стоки." При условие, че се сключи пакт за взаимопомощ, падат възраженията на Съветския съюз против присъединяването на България към „пакта на трите държави". Напълно вероятно е, че и СССР в този случай ще се присъедини към него.597

Според поверително донесение на Службата за сигурност до германското външно министерство от 28 ноември 1940 г. нелегалната дейност на комунистите през последните дни се засилва „много опасно". „Най-новият позив на комунистите, който бе разпръснат през нощта на 27 срещу 28 ноември, се занимава с преговорите на [Аркадий] Соболев в София. В него комунистите твърдят, че руският главен секретар характеризирал поддържането на сигурността в Черно море и в района на Проливите като общи интереси на двете страни и предложил незабавно сключване на договор за дружба и взаимопомощ между България и Съветския съюз. Тогава Русия щяла да подкрепи настойчиво действията на българите. Има се предвид връщането на района на Одрин до линията Мидия-Енос, на Западна Тракия и пр. Благодарение на руското предложение бъдещето на България щяло да бъде осигурено и затова то трябвало да бъде прието незабавно."598

Генералният секретар на Коминтерна Георги Димитров получава от Сталин инструкции да разгърне най-енергична кампания в българския парламент и политическите кръгове с изискване за „безусловно... приемане" на съветските предложения. „Димитров допуска сериозна грешка. Сталин има намерение да се инспирира уж спонтанна народна кампания. Инструкциите пък на Димитров до Централния комитет на Българската комунистическа партия разкриват почти дословно Соболевите предложения, те са напечатани и листовките широко се разпространяват из страната. Болшинството от българските министри фактически научават за тези предложения от листовките. И, което е много по-важно, последните достигат до Берлин, внасяйки своя принос в растящото негодувание на Хитлер против Съветския съюз.599 Молотов е бесен. „Нашите хора в София, - ругае той Димитров по телефона - разпространяват слухове за съветските предложения към България. Идиоти."600

В София незабавно се появяват ръкописни позиви, което предизвиква негодуванието на официалните власти. Масово в страната се организират митинги, събрания и сбирки по фабрики, учреждения, читалища, казарми. Искането в подкрепа на пакта е подписано от 340 000 души. До Министерския съвет и Народното събрание са изпратени множество резолюции, писма и телеграми. В кампанията се включват и редица други политически партии - „Звено", БЗНС „Ал. Стамболийски", БЗНС „Врабча", БРСДП (о). В Соболевата акция участва и големият поет Никола Вапцаров, който събира подписи из Пиринско. Той е арестуван, съден и интерниран за три месеца в Годеч. Обвинен е в нарушаване на ЗЗД. Делото завършва с присъда № 98, издадена „в името на Негово Величество Борис III, Цар на българите... Никола Йонков е невиновен.".

В доклад на Ботевградския околийски управител до Софийския областен директор от 25 декември 1940 г. пише, че „на 3 декември т.г. през нощта в Славяняне, околията ни, комунистите са провели акция за събиране на подписи против войната, за сключване на пакт с Русия и вслушване в нейните съвети. Младежите комунисти.... от същото село подписали заявление до г. Министър-председателя и председателя на Камарата, с горното съдържание, през нощта обиколили съмишлениците си да го подпишат, събрали около 60 подписи и още през нощта пуснали молбата в пощенската кутия".601

Още на 25 ноември вечерта „четворката" се събира в Двореца и решава да отхвърли „по принцип" предложения пакт. Кампанията, естествено, не може да окаже въздействие на царя и неговото правителство. Макар и с вежливи и дипломатични формулировки, на които Борис III е „цар", на 30 ноември съветското предложение е отклонено.

* * *

Успоредно с икономическите връзки се развиват и контактите между България и СССР в областта на културата, по-точно разширява се влиянието в областта на културата. След сключването на пакт Рибентроп-Молотов нашето правителство е принудено да се примири с усилването на съветската пропаганда под най-разнообразни форми.

За засилването на културните връзки между двете страни помага посещението в Съветския съюз на видни представители на българската интелигенция - професори, писатели, артисти, кооперативни дейци и др. Завърнали се в България, чрез своите статии в печата, доклади и лекции те запознават най-широки кръгове на българското общество с постиженията на СССР.

От 1938 г. се забелязва голяма активизация на пропагандната дейност на съветската легация в София. Зачестяват банкетите и приемите, на които се канят депутати, професори, представители на културни и хуманитарни институти, художници, писатели, журналисти и функционери от елита и масата на комунистическата партия. Търсят се най-различни поводи за стесняване на връзките с кръговете на художници и скулптори. Съветската легация често организира утра с участието на артисти от Народния театър и др. На тези прояви „редовно се говореше за особеното положение на хората на изкуството в СССР. Артистите и художниците излизаха от легацията поласкани и с едно особено настроение в полза на легацията".602 Освен това нейни представители поддържат индивидуални връзки с артистите-комунисти: Георги Костов, Стефан Кирков, Марта Мянкова и др., както и с писатели и журналисти, които са винаги желани гости там. В тяхна чест легацията урежда специални вечери. „Марко Марчевски, Людмил Стоянов, Орлин Василев, Георги Бакалов бяха винаги във връзка със съветската легация, поддържайки от своя страна връзки с кръжоците на пролетарските писатели от групите „Глобус", „Ведрина", „Научна мисъл", „Кормило" и др."603

От началото на януари 1938 г. звучи Радио Москва на български език. Мощно влияние върху нашето общество играе ТАСС, чийто представител освен лични срещи с журналисти поддържа контакти и с редакциите. Наред с това са създадени и редица институции, като Българо-съветското дружество, организирано през 1934 г. Първият му провинциален клон е създаден в Лом на 17 септември с.г., като негов председател е адвокатът Страхил Каменов. Пет години по-късно дейността му се оживява: уреждат се различни утра, изложби, сказки и пр. На 13 септември с.г. е създадена Българо-съветската търговска камара, чийто първи председател на Управителния съвет е Коста Томов. Разпространението на книги е много важен дял от пропагандата на Съветския съюз у нас. Това не е случайно, защото руската книга традиционно широко се пласира в България.

Първата изложба е подредена в Софийския университет от книжарница „Руска книга" през 1937 г. От 30 октомври до 7 ноември 1939 г. съветската легация организира друга в Аулата на Софийския университет. В нея са представени над 3000 тома. След закриването ѝ по-голямата част от книгите са дарени на Университетската библиотека от ВОКС.

Книжарницата „Руска книга" е завеждана от Трифон Костов, представител на „Интурист" и „Мосфилко". „Същият беше в постоянна връзка със съветската легация, на която служеше като информатор и дезинформатор."604 Френският журналист Жорж Удар в статия под заглавие „България и Русия" от 15 май 1940 г. в сп. „Ревю дьо Пари" пише: „На 20 март м.г. аз посетих новата и великолепна съветска книжарница в София, на няколко крачки от царския дворец, цялата украсена с портрети на Ленин, Сталин и Молотов и с обичайните пропагандни плакати. В нея се продават свободно вестник „Известия". Той споделя, че многобройните студенти прелиствали луксозни списания или разглеждали старите книги с овехтели подвързии, творби на големи руски романисти, разказвачи и философи.605

Трифон Костов успява да сключи договор с „Международная книга". Неговата книжарница започва широка продажба на съветски вестници („Известия" в 3500-4000 екз.). С пласирането на съветски книги се занимават и „Българска книжнина", „Нов свят", „Казанлъшка долина".606

Наред с „Известия" в страната ни се разпространява съветският официоз „Правда" и други всекидневници, които, както коментира френският журналист Андре Пиер в статията си „България и СССР" в „Ероп Нувел" от 13 април 1940 г., могат лесно да се четат от всички българи.607 Руска книжарница има и във Варна. Съветският павилион на изложбата на книгата в Пловдив е най-посещаван. Бюлетин на Бюрото на абвера в столицата от 7 ноември 1940 г. сочи значителното руско влияние в нашата страна. През дните на освобождението на Добруджа книжарницата, разположена на една от главните улици на София, „показа на голяма витрина картата на Добруджа и над нея ликовете на цар Борис и престолонаследника, обградени с житни класове и българските и руските цветове. Тази витрина масово се обсаждаше от тукашното население".608

До 22 юни 1941 г. четири книжарници - „Руска книга", на дружеството „Чипев", на дружеството „Българска книжнина" и книжарница „Ново поколение" на Христо Мишков получават разрешение от Дирекцията на полицията да предлагат съветски книги. Тази на Мишков в началото на 1940 г. има разрешително за разпространение на вестниците „Известия", „Вечерняя Москва" и „Литературная газета", списанието „СССР на стройке" и др. Но след тази ключова дата по нареждане на полицията всички руски книги са иззети от книжарниците.609

Макар и принудени да се съобразяват с ролята на Съветския съюз на Балканите и новата обстановка след подписването на Пакта за ненападение от 23 август 1939 г., нашите власти намират форми да противодействат на засилената печатна пропаганда. Прокурорът при столичния областен съд заповядва на завеждащия полицейските началници в Софийска околия на 18 септември 1939 г. да се изземват внасяни и разпространявани в страната руски печатни произведения в оригинал или превод на български:

„1.Тайните на земните пластове [...], изд. в Харков, 1934 г. [...]
5. Киров в художествената литература от Сергей Миронович, изд. в Ленинград през 1937 г.
6. Единадесетте съветски републики (сб.).
7. Всесъюзното преброяване на населението 1939 г. от И. Саутин [.]
9. О помощи родителям детям в подготовке уроков, Н. П. Сторосенко.
10. Противоположността между града и селото и нейното унищожаване, И. Дворкин.
11. Лейтенант Шмид, от Б. Звонарьов.
12. Николай Александрович Щорс, от Б. Герасимов, М. Ерлих.
13. Буквар за училищата по ограмотяване, от Воскресенский, Р. Павловская.
14. Брак и семейство при капитализма и социализма, от В. Светлов.
15. СССР и капиталистическите страни - статистически сборник под редакцията на Л. Евентова.
16. Третият петгодишен план за развитието на народното стопанство в СССР, от В. Молотов, на български език.
17. Жената в страните на социализма.
18. Дружнне ребята, сп. на руски език, изд. на Детиздат на ЦК на ВЛКСМ."610

* * *

Киното е сред „ударните" сили на всяка пропаганда. Така е и със съветската, която използва „Мосфилко", поделение на дружество „Съветско кино" в Москва. От 1939 г. на негово разположение е кино „Глория палас", където се прожектират изключително съветски филми. изпращани в провинцията и в кварталните кина на столичния град.611 Като преводач в „Мосфилко", завеждащ легалната реклама, служи Людмил Василев Стоянов, писател-комунист. „От наблюдението се установи, че „Глория палас" се посещава най-много от работници и ученици, като е станало свърталище на комунистическите елементи, които там правят своите срещи и се занимават с агитация в средите на учащата се младеж."612 За него Бюрото на абвера в София във вече цитирания документ отбелязва, че „всекидневно са разпродадени всички представления". След сключването на германо-съветския пакт за ненападение съветската легация печели изключително влияние върху пресата, която по отношение на СССР пише само въз основа на даваните от легацията информации. С помощта на изложения (Варна и Пловдив), филми, книги, Българо-съветско дружество и пр., легацията засилва своята дейност. „Като пример може да се посочи, че през 1940 г. бяха открити нови 28 клона на Българо-съветското дружество и съветски филми бяха прожектирани, както следва: в София през 1940 г. 35 филма в 11 кина и в провинцията 24 филма в 74 градове и села."613 Британският консул във Варна констатира, че показването под открито небе на съветски филми на пазарния площад всяка вечер е гвоздеят на програмата. Началникът на I армейска област в доклад за януари 1940 г. ЩВ-РО 2 относно руската пропаганда заключава: „Такава се провежда чрез някои театри и киносалони в столицата, които масово се посещават. От бурните ръкопляскания на някои сцени във филмите и на реплики в театрите може да се заключи, че посетителите може би са комунисти или симпатизанти на комунистическата партия."614

Доколко популярна и въздействаща е съветската пропаганда и на какъв широк мащаб се прави, говорят фактите, че всекидневно десет хиляди екземпляра на „Известия" се продават по улиците на София и около 26 съветски филма се прожектират из цяла България.615 Наред с това по Радио Москва се представят наши автори. На 22 юли 1940 г. то включва в програмата си литературен час, посветен на Иван Вазов. След бележките за неговия живот и творчество в продължение на 30 минути се четат откъси от романа „Под игото".616 Всичко това способства за ръста сред българската общественост на симпатиите към СССР.

Спортът винаги е бил силен коз в ръцете на пропагандата, защото той пряко влияе върху масовото съзнание, дава възможност да се демонстрира силата и красотата на една нация. Съветският съюз не пропуска да се възползва от него. Американският пълномощен министър Ърл е просто потресен от видяното на футболната среща между отборите на България и СССР, проведена в София на 11 август 1940 г. На претъпкания стадион в присъствието на цялата софийска полиция се случва нещо „безпрецедентно в историята на спорта": „На всяка добра игра на гостите тълпата ревеше в знак на одобрение и оставаше напълно безмълвна, когато българският тим беше по-добрият."617

Изключително благоприятни условия се създават и за усилването на позициите и за активизирането на дейността на БРП (к), която започва широко да използва различни легални форми на дейност. Властите са принудени да си затварят очите за много действия на комунистите, макар че прекрасно разбират, че зад тях стои Москва.

Още от декември 1940 г. започва видимо „втвърдяване" на линията на българските власти по отношение на агитационната дейност на съветската легация. Само в продължение на първите два месеца на годината те ликвидират или ограничават дейността на институтите, свързани с нея, и създават условия, при които пропагандата в полза на СССР в печата става почти невъзможна.618 Подобно нещо е напълно логично, като се има предвид очакваният завой на политиката на правителството.

На 14 януари 1941 г. ТАСС заявява: „... Позовавайки се на някои български среди като източник, чуждите вестници разпространяват съобщението, че известна част германски войски били вече пренесени в България и че пренасянето на тия войски в България продължавало със знанието и съгласието на СССР, и че на запитванията от страна на българското правителство за преминаването на германски войски в България СССР отговорил, като дал съгласието си. Агенция ТАСС е упълномощена да заяви: Ако наистина има германски войски в България и ако тяхното пренасяне в България действително се осъществява, всичко това се е вършило и се извършва без знанието и без съгласието на СССР."619

И тъй като българското правителство не желае да опровергае бързо разпространяваните слухове, които очевидно успокояват общественото мнение и облекчават неговата политика, на 14 януари заместник-комисарят на външните работи Вишински извиква Стаменов и протестира, че комюникето на ТАСС не е обнародвано в София.

Наред с предупрежденията към България съветската дипломация прави и постъпки пред Вилхелмщрасе. На същата дата съветското правителство предупреждава Германия чрез нейния посланик в Москва Фон дер Шуленбург, че то счита територията в източната част на Балканите за зона на своята безопасност и не ще остане безучастно към събитията в този район.620 Същото предупреждение е направено и от съветския посланик Деканозов в Берлин. Той връчва на 17 януари официална нота на германското външно министерство, в която се предупреждава, че СССР ще счита настаняването на чужди войски върху територията на България или върху Проливите като посегателство срещу интересите на съветската сигурност.621

На 1 март 1941 г., след като германските войски навлизат у нас, Ив. Алтънов, представител на МВнРИ, заявява на съветския пълномощен министър Лавришчев, че нашето правителство се е съгласило с това с цел поддържането на мира на Балканите. Два дни по-късно Андрей Вишински връчва на Стаменов отговор, според който:

„1. Съветското правителство не може да сподели гледището на българското правителство за правилността на позицията му по дадения въпрос, тъй като тази позиция, независимо от желанието на българското правителство, води не до заздравяване на мира, а до разширяване на обсега на войната и до въвличане на България в нея.

2. Съветското правителство, вярно на своята мирна политика, не може, по тази причина, да окаже никаква подкрепа на българското правителство в неговата сегашна политика. Съветското правителство се смята за задължено да направи настоящата декларация, особено във връзка със свободното разпространяване в българката преса на слухове, изопачаващи истинската позиция на СССР."622

* * *

Режимът, създаден след 7 ноември 1917 г., полага особени грижи за пропагандата, като всеки тоталитарен. Що се отнася до радиото, то е обект на специално внимание, предвид неговите възможности да бъде оръжие в самотната битка на Съветска Русия в „капиталистическо обкръжение". Създателят на новата велика сила осъзнава най-рано това и по негово нареждане през 1917 и 1918 г. на немски, английски и френски език се изпращат информации за живота в РСФСР; през 1919 г. - съобщения за успешното прибиране на реколтата. „10 години преди да започнат първите говорни предавания на Съветска Русия на чужди езици, той оценява предимствата и перспективите на новото средство в идеологическата борба."623

През декември 1919 г. Московската радиостанция започва да излъчва първите си говорни предавания, които са чути в Берлин. Тя покрива със сигнал 9500 км и така осъществява първата на континента емисия на далечно разстояние. През 1921 г. Съветът за труда и отбраната (СТО) на РСФСР задължава Комисариата на пощите да организира в Москва предаване на устен вестник с използване на високоговорители - дотогава предаванията се слушат само със слушалки. Година по-късно влиза предавателят на Шаболовската радиостанция в столицата - най-мощният в света. Към началото на I петилетка (октомври 1928 г. - декември 1933 г.) в страната вече има 23 радиостанции с обща мощност над 140 кВт. За сравнение ще посочим, че когато на 27 юни 1922 г. тържествено започва да излъчва в ефир, московската радиостанция „Коминтерн" има 12 кВт мощност, докато Парижката е с 5 кВт, а Нюйоркската - 1,5 кВт. Месеци по-късно - на 17 септември 1922 г. - е излъчен първият радиоконцерт. На това събитие се обръща особено внимание, тъй като се показват новите технически възможности на съветското радио - да пуска в ефир не само говор, но и музика, т.е. да предава на далечни разстояния звук с високо качество. Излъчването на музика се разглежда като важен фактор за привличане на задгранични слушатели.

На 23 ноември 1924 г. започва радиоразпръскването в СССР. В градовете и селата се появяват така наречените „черни чинии" - репродуктори, издигнати на улицата, които транслират програмата от Москва. Огромната страна свиква да слуша най-пресните новини, които идват „във всеки дом" много по-бързо от който и да било вестник. Слушателят има „пред себе си" любимите си актьори и музиканти. Стъпка по стъпка радиото става най-разпространеното средство за масова информация.

През 1925 г. е излъчено първото любителско късовълново радиопредаване, а година по-късно московската станция „Александър Сергеевич Попов" пуска в ефир редовно професионално предаване на КВ - сочено като първо по рода си в цяла Европа. Това е предпоставка за увеличаване на предавателните мощности, за разнообразяване на формите и жанровете. През 1924 г. започват редовните емисии на радиовестника на Радио Москва. Седем години по-късно Съветът на народния комисариат (СНК) утвърждава план за развитието на радиоразпръскването, който предвижда строежа на 195 ретранслатора и 22 предавателя, на стотици транслаторни възли.

На 1 май 1933 г. СССР излиза на първо място в света по предавателни мощности - тогава влиза в строя 500 квт станция в Москва. През 1938 г. започва да излъчва най-мощната в света станция на КВ - 120 квт. Първият предавател на УКВ в страната и изобщо в света е построен още през 1931 г., а след пет години започва да се излъчва програма на тези вълни.624

Дори само наименованията на законовите разпоредби и датите, на които са издадени, дават представа колко ясно е осъзнавала властта важността и ролята на радиото: „Декрет на Съвета на народните комисари. За лабораторията с работилница на Народния комисариат на пощите и телеграфите" (2 декември 1918 г.); „Декрет на СНК за централизацията на радиотехническото дело в Съветската република" (4 юли 1918 г.); „Устав на акционерното общество за ра-диоразпръскване „Радиопредаване", утвърден от Съвета по труда и отбрана (СТО) на СССР (1 декември 1924 г.); „Постановление на Съвета на Работническо-селска отбрана за построяване на Централна радиотелефонна станция с радиус на действие 2000 версти" (2133,6 км - б.а.).625 Прави впечатление, че в цялостното развитие на радиото в света много от откритията, нововъведенията и постиженията са дело на съветската наука. Наред с това болшевишкото ръководство внимателно следи развитието на тази мощна медия в света, на радиоразпръскването, на радиоиндустрията, на заетите в нея, както и нарастването на броя на слушателите в другите страни, и се стреми да надхвърли техните резултати. Това е задължително условие за спечелване на идеологическата борба.

Бившият генерален директор на програмите на Централното радиоизлъчване на Гостелерадио между 1983-1996 г. и директор на „Радио-1" Александър Ахтирски пише: „До неотдавна техническо чудо, то [радиото] става неотделима част от бита - постоянен и най-оперативен информатор и удивителен по своите възможности просветител, проводник на културата, прекрасен учител и даже в немалка степен разпространител на единния общодържавен жив руски език. Дикторите на радиото с отличното си знание на руски език, високата си култура на речта, артистичността и изразителността на четенето бяха практически единственият и постоянен пример за правилния руски език. А това бе много важно за огромната многонационална и малограмотна страна, където трудно се разбираха не само хора от различни националности, но и самите руснаци, живеещи в различни области на огромни разстояния, общуващи на множество диалекти, със сложно, понякога трудно възприемащо се произношение, с маса специфични диалектни думи и междуметия. Колко важна беше тогава културата на речта на нашите диктори, тяхната великолепна дикция, ясният им и отмерен маниер на четене, позволяващ на всеки слушател, даже на възрастния с известно затормозено възприятие, да разбере за какво става дума."626

В тези редове за пореден път изпъква огромната - думата не е пресилена - значимост на тази медия, която нараства лавинообразно.

„1928 г. с право може да се смята за преломна в историята на радиото на страната, обозначила началото на нов период в развитието на масовото радиоразпръскване. През юли 1928 г. Съветът за труд и отбрана приема постановление за „Реорганизация на радиоразпръскването", с което акционерното дружество „Радиопредаване" е ликвидирано, а организацията и управлението на цялото дело по радиоразпръскването на територията на СССР са възложени на Народния комисариат на пощите и телеграфите (Наркомпочтел). В структурата на Наркомата е образувано специално радиоуправление, което от 1931 г. започва да се нарича Всесъюзен комитет по радиоразпръскване (ВКР) при Наркомпочтела на СССР, а от 1932 г. във връзка с реорганизацията на Наркомпочтела - ВКР при Наркомата за връзката на СССР. И, накрая, през 1933 г. е образуван самостоятелен общосъюзен орган за управление - Всесъюзен комитет по радиофикация и радиоразпръскване (ВКРР) при Съвета на народните комисари на СССР. Тази управленска структура обикновено наричат „Радиокомитета". Всички въпроси относно развитието на радиото са взети под егидата на държавната власт. Става реалност съставянето на единен план за радиофикация на страната, сменя се системата на ръководство и организация на подготовката на програмите."627

По такъв начин се създава стройна структура, позволяваща превръщането на радиоразпръскването в едно от най-ефективните средства за масова информация. От самото начало съветската радиопромишленост е ориентирана от политическото ръководство към създаване на мощни предаващи радиостанции, покриващи не само цялата територия на страната, но и колкото може по-голямо пространство, и на разгръщане на мрежа от приемни радиовъзли с кабелни ретранслационни линии.

През 1928 г. са били произведени 28 000 приемници, общият им брой през 1940 г. е 1,1 млн., а през 1945 г. - 1 милион. Към началото на войната в страната работят повече от 100 радиопредавателни станции, 1,3 млн. индивидуални радиоапарата и около 6000 радиотранслаторни възела. Постоянните слушатели са повече от 30 млн. души.628 Ако се приемат данните за населението на СССР в началото на 1941 г., посочени от Вадим Кожинов, броят му, „както е установено посредством най-щателни и достоверни изчисления", е 195,3 милиона души.629 Следователно всеки девети е бил постоянен радиослушател630. Разбира се, подобно заключение е само приблизително, защото не може да се изрази в цифри влиянието на огромния брой високоговорители или да се представят отдавна развитите най-разнообразни форми на групово слушане.

Изключителната сила на радиото е обяснена от Татяна Горяева, директор на Руския държавен архив за литература и изкуство. Според нея, „както свидетелстват в последно време изследванията на Института за мозъка, силата на въздействие върху подсъзнанието на гласа без изображение има уникални свойства. Тази особеност е използвана от древните религиозни секти, като древногръцките питагорейци, някои разклонения на юдаизма, исляма, в които се изисква по време на богослужението жрецът, учителят, свещеникът да произнасят словата на учението не пред аудиторията, а зад параван или завеса. Както изтъква в своите записки за киното Юрий Михайлович Лотман631, да виждаш говорещия, значи да разбираш, че слушаш мнението на един конкретен човек, с когото можеш да не се съгласиш. Невидимият глас претендира за повече - на абсолютна истина от последна инстанция."632

Втората световна война представлява грандиозна битка на технически постижения и технологии. Едно от главните сред тях е радиото и изобщо средствата за свръзка. Това е война както по фронтовете, така и в лабораториите, която се провежда между специалисти, война на научните открития и изобретения. Тя не спира да се води и в радиопромишлеността. Това е гигантски сблъсък между пропаганди с коренно различни измерения, в сравнение с познатите до този момент. За да се стигне крайната победа с оръжие, трябва да се спечели битката за умовете.

В първите дни след откриването на Източния фронт на всички съветски граждани, с изключение на лицата, получили специално разрешение, се забранява притежаването на домашни радиоприемници, освен радиоточките. Според тази заповед те са длъжни да предадат наличните приемници за държавно съхранение. Тези, които не я изпълнят, се наказват съгласно законите на военното време с незабавен арест.

* * *

Отношенията между двата тоталитарни режима до 22 юни 1941 г. неизбежно оказват влияние върху пропагандата им един към друг. В този смисъл пактът Рибентроп-Молотов от 23 август 1939 г. е повратен момент. Много е точно определението на историка Александър Гогун за периода след него: „Разбира се, хитлеристите не започнаха от еврейския ад внезапно да рисуват социалистически рай, но немската пропаганда [...] си прехапа езика. Тонът на пресата, описваща положението в СССР, стана спокоен, статиите - безоценъчни. Пактът за ненападение се определя като възвръщане към традициите на дружба с Русия, при все че това изменение не се афишира особено. Завоят в пропагандата е плавен и сдържан."633

Това „прехапване на езика" трае до есента на 1940 г., когато огънят е подновен с пълна сила. За това, колко е променлива антифашистката пропаганда в СССР, говори пълната с превратности история с Иля Еренбург. Писателят е свидетел на това, как националсоциализмът набира сила и две години преди идването на Хитлер на власт го предсказва. Вижда в Берлин огньовете, на които се горят книги, погромите, бедствията и униженията, които донасят хитлеристите в завоюваните страни. Сблъсква се лице в лице с фашизма по време на Гражданската война в Испания, където през 1936-1938 г. е военен кореспондент на в. „Известия" и напуска столицата буквално няколко дни преди навлизането на метежния генерал Франко. За нея пише в стихотворение от испанския си цикъл: „Не, няма да те забравя, Мадрид, твоята кръв, твоите обиди" (1938).

След като се връща в Париж, ползвайки се от международна известност, му е нанесено голямо огорчение. Веднага след пристигането си получава чрез съветското посолство официално съобщение, че макар и да остава на щат в „Известия" и да получава заплатата си, неговите статии повече няма да се печатат, а дадената за набор книга за Испания няма да бъде публикувана. Писателят вижда със собствените си очи нахлуването на германските танкови колони в опустялата френска столица, обявена на 14 юни 1940 г. за „открит град", и го описва в романа си „Падането на Париж".

След като в началото на юли е отзован в Москва, Иля Еренбург моли за прием при народния комисар по външните работи Вячеслав Молотов, за да му съобщи съображенията си за перспективите на войната. Приет е обаче от неговия заместник Лозовски. След като изслушва доводите му, той безстрастно произнася: „На мен лично това ми е интересно... Но, нали знаете, имаме друга политика." Еренбург свидетелства, че му дават да разбере, че в променилата се международна обстановка неговите антифашистки очерци са „неуместни". „Намекват му за еврейския произход, който по мнението на кремълските идеолози способства за „сгъстяване на краските" при изобразяването на немците, и въобще не му препоръчват да пише за немците".634 В Москва по онова време, по израза на писателя, настроението е по-скоро „сватбено".635 Вестниците пишат, че между Съветския съюз и Германия са се установили дружески отношения. Самата дума „фашизъм" е отстранена от речника. Книгите на Еренбург, обявен от Хитлер след германското нападение за негов личен враг, престават да се четат. Само във в. „Труд" се съгласяват да отпечатат негови очерци, но в тях не трябва нищо да се пише за германците, могат да се нападат само „френските предатели". Редакторът на сп. „Знаме" Всеволод Вишневски успява да получи разрешение за печатането на първата част на „Падането на Париж". Обаче думата „фашизъм" трябва да се премахне, а лозунгите на демонстрантите вместо „Долу фашизма!" трябва да бъдат променени на „Долу реакционерите!".

През есента на 1940 г. настъпва промяна в нацистката пропаганда. Започват да излизат филми, художествени произведения и научни публикации, открито насочени срещу Съветския съюз. Следва макар и твърде закъсняла реакция от страна на Кремъл. За това сочи следният пример, даден от Т. Горяева. През март-април 1941 г. младият работник от ТАСС Мелников, който блестящо знае немски език, обръща внимание на смяната на интонацията в германските вестници и радио и подава рапорт до началството. „В условията на мирен договор такава информация може да се оцени като провокация и не веднага попада на масата на Сталин."636 Водачът оценява неговия професионализъм и когато се налага да се създаде отдел на ТАСС за пропаганда по адрес на противника, го назначава на тази генералска длъжност.

Смяната на ориентирите е ознаменувана от изказванията на Сталин от 5 май 1941 г. пред випускниците на военните академии и на заседанието на Военния съвет. Следват указания за необходимостта „да се възпитават съветските хора в „дух на активно, бойно, войнствено настъпление". За това е необходим ярко оцветен негативен образ на врага и настроение на хората в духа „ако утре тръгнем на поход".637 Само че вече е твърде късно. Когато на 22 юни 1941 г. над съветските градове започват да падат бомби, московското радио излъчва празнична музика.

Политиката на Коминтерна по отношение на Пакта за ненападение има изключително тежки последствия върху състоянието и значимостта на комунистическите партии - както върху ръководствата им, така и върху редовите членове. На 7 септември 1939 г. се състои среща на Сталин с генералния секретар на Коминтерна Георги Димитров в присъствието на народния комисар по външните работи Вячеслав Молотов и члена на Политбюро на ЦК на ВКП (б) Андрей Жданов. На нея той определя основните позиции, по които е необходимо кардинално преразглеждане на политическата стратегия и тактика на Комунистическия интернационал. „Първо, Сталин изисква да се откажат от делението на капиталистическите държави на агресивни и неагресивни, фашистки и демократически, което, по неговите думи, „във време на войната е загубило предишния си смисъл".638 Ръководейки се от тази постановка, Коминтернът сваля лозунга за фашизма като главен източник за империалистическа агресия. Самият термин „фашизъм", по отношение на Германия, изчезва от неговите документи. Второ, съветският водач натрапва оценката за войната като империалистическа от двете страни, която „нищо няма да даде на работниците, освен страдания и лишения". Той заявява, че тя „се води между две групи капиталистически страни (бедни и богати на колонии, суровини и пр.), за преразпределение и за господство над света".639 Такава оценка напълно игнорира човеконенавистническите замисли на националсоциализма, неговите претенции за поробване на Европа и целия свят. Трето, Сталин се изказва за ликвидиране на Полша, която той нарича фашистка държава. От тази постановка следва, че нейното изчезване от географската карта съответства на интересите на световния пролетариат.640 В резултат на новите директиви, западните комунистически партии прекратяват разобличаването на хитлеризма и пренасят основното направление на борбата срещу своите правителства. Това предизвиква тяхната забрана. В знак на протест срещу съветско-германския сговор около половината от френските депутати-комунисти излизат от партията. Състоянието на смут и разцепление, в което се оказва ФКП през 1939-1940 г., ярко е описано в романа на Иля Еренбург „Падането на Париж". Намиращият се по това време в Белгия съветски разузнавач - ръководителят на „Червения оркестър" - Леополд Трепер, по-късно си спомня: „С години ръководството на Коминтерна твърдеше, че борбата срещу Хитлер - това е демократическа борба срещу варварството. А в светлината на съветско-германския пакт изведнъж тази война стана империалистическа. На комунистите се предписваше да започнат широкомащабна кампания против войната и да разобличават империалистическите цели на Англия. Аз не можех да не виждам до каква степен тази политика дезориентираше активистите на белгийската компартия. Някои с тежко сърце ѝ се подчиняваха. Други, отчаяни, напускаха партийните редове."641

* * *

Първите предавания на Радио Москва на български започват през 1938 г., но те не са всекидневни и не покриват цялата територия на страната. По въпроса за тяхното начало и развитие от особен интерес представляват сведенията за „Комунизма и средствата за неговото разпространение" от българското военно разузнаване, обхващащи периода от октомври 1937 г. до февруари 1938 г. Ето какво научаваме в раздела „Радиоразпръскване": „Редовно в сряда, петък и неделя, точно в 23 часа (емисията продължава един час - б.а.), в Москва се чува на български език: „Слушайте, слушайте, предаваме на вълна 1200 м, радио „Центрум", Радио Одеса на вълна 310 м", и изреждат имената на някои още допълнителни станции, предаващи все на български език."642 Вече през 1940 г. продължителността се увеличава до час и половина и началният час се изтегля в 22,00 часа. В Разузнавателния преглед подробно се разглежда съдържанието на предаванията. „Цялата радиопрограма на тези станции е чисто пропагандна: Ден на жената; жената в производството; процесът Бухарин, Раковски и пр.; изборите в България и пр."

В друго предаване от края на февруари 1938 г. се казва, че „в България само военните, духовниците и висшите чиновници живеят добре, понеже били добре платени, а всички останали мизерствали, макар че в страната се намирало всичко и евтино, че българската държава създавала особен род работнически организации, които били най-голямата реакция в страната и че тези организации били с политически цели. Говорено било също и за революцията в България през 1923 г., какви жертви били дадени, че в София има 1000 души арестувани и 12 души разстреляни и че комунисти и земеделци и всички други леви партии работели за изборите".643

От самото начало на съветската пропаганда на нашия език могат да се отделят три линии. Първата включва международните теми, като подчертаването на ролята на Съветския съюз като световен фактор, и представянето му като страж на мира и справедливостта и опора в борбата против фашизма, особено важни за преодоляване на международната изолация на СССР. Наред с това се разглеждат проблеми, свързани както с неговата вътрешна политика, така и със социализма. Третата основна линия в предаванията на нашия език е „българската" - както теми, засягащи политиката ни, така и такива, свързани с отношението на Съветския съюз към нас.

На основата на документите от Министерството на вътрешните работи и народното здраве и Министерството на войната може да се направи заключение за месеца, в който започват излъчванията на български език - януари 1938 г. В Разузнавателния преглед на РО за предната година изобщо няма раздел, засягащ радиоразпръскването. Вътрешният министър в заповед № 11-838 от 8 февруари 1938 г. изисква най-строг контрол на всички радиоприемници, поставени на публични места. На тях се забранява след 23 часа - началният час на предаванията от Москва, да работят и приемат известия откъдето и да било. Може да се каже, че реакцията е направо светкавична, но това означава, че влиянието на споменатите станции бързо нараства.

Редовните емисии започват през февруари 1941 г., отначало веднъж, а след това няколко пъти на ден. За интереса към тях свидетелства писмо на съветския пълномощен министър Александър Лавришчев до НКИД (април 1941 г.): „Има сведения, че през последно време полицията забранява да се слушат радиопредаванията от Москва на български език."644 Ако се сравнят датите на началото на редовните емисии и на изпращане на цитирания документ, ще се види, че само за два месеца е постигнато голямо въздействие.

Сред редовните сътрудници на редакцията са Васил Коларов, Стела Благоева, Люба Трайчо Костова, Любомир Валев, Кирил Божиков, Кръстьо Добрев, Иван Кабин - помощник на Георги Димитров, и др. Българската редакция има филиали в Куйбишев (Самара) и Тбилиси, столицата на Грузия. Там в различно време работят Теодора Калинкова, Антон Недялков, Д. Д. Николаев, Ненов и др. През 1942 г. се излъчват шест програми дневно с обща продължителност два часа. Предаванията от Москва са в 5,45-6,15 ч. и 21,40-22,00 ч., от Куйбишев - в 6,45-7,00 ч. и 21,45-22,00 ч., от Тбилиси - в 7,30-7,45 ч. и 21,20-21,45 ч.

Върху линията на Радио Москва на нашия език и конкретно върху изграждането на образа на Сталин, неизбежно влияят както международното положение, като се започне с германско-съветските отношения и последствията от тях, така и събитията в СССР. От друга страна, изследването на съветската пропаганда през периода до 22 юни 1941 г. е затруднено от факта, че голяма част от емисиите са дадени в резюме. Българските оператори се ограничават със записи „Новини на руски език", „Нищо за България или Балканите", „Не се споменава нищо за България или за Балканите". Резюметата стават по-подробни след началото на редовните предавания. Наред с това вече се правят и пълни записи.

„6 май645 донесе радост в цялата страна. Геният на човечеството, великият Сталин, стана фактически и формален глава на първата в света социалистическа държава. Страната с възторг посрещна това назначение, което ще бъде знак за още по-голямо засилване на социалистическото съревнование, за изпълнение на производителните планове, за усилване на отбранителната мощ на Съветския съюз, за усилване на мощта на Червената армия, за ползотворната държавна и политическа работа в областта на културата. Името на Сталин е едно знаме, което с акта на 6 май се вдига още по-високо, за да бъде видяно от всички по цялата земя и за да прочетат написаното на това славно знаме: Маркс-Енгелс-Ленин-Сталин".646 Два дни по-рано, на заседание на Политбюро на ЦК на ВКП (б), е взето много важно кадрово решение. Сталин, който много години е начело на партията, но не заема държавни длъжности, е назначен за глава на правителството. С тази крачка се цели пълната координация на работата на съветските и партийните организации, безусловното осигуряване на единството на тяхната ръководна работа, а също и увеличаването на авторитета на съветските органи в съвременната напрегната международна обстановка, изискваща цялостно засилване на работата на съветските органи в делото по отбраната на страната.647

Неслучайно започнах темата за изграждането на образа на Сталин с този цитат. По-характерен едва ли би могло да се открие. Както личи от текста на постановлението на Политбюро, постигната е пълна концентрация на властта във всички области и на всички равнища.

Ще обърна внимание на „отбранителната мощ" и на „мирната сталинска външна политика". Интересно е, че от двете страни на бъдещия Източен фронт водачите произнасят речи пред випускниците от военните академии. На 30 април 1941 г., според източник, работещ в щаба на германската авиация, Хитлер в речта си в берлинския „Спортпалас" по повод осмата годишнина от идването на националсоциалистите на власт, озаглавена „Подпалвачите на световната война", заявява: „В най-близко време ще се случат събития, които на много хора ще се сторят непонятни. Обаче мероприятията, които ние набелязваме, са държавна необходимост, тъй като червената сган надига глава в Европа."648 Тази информация не може да остави Сталин равнодушен и да не влияе на неговото поведение. На 4 май 1941 г., определен от Гьобелс като „голям ден", в реч пред Райхстага, наречена от „глашатая" на райха „сензация"649, фюрерът не споменава нито дума за „невоюващия" си съюзник. Прозвучава недоизказана заплаха по адрес на източния приятел: „Немските въоръжени сили постоянно ще се намесват и там, където това е необходимо". Още повече че „за немския войник няма нищо невъзможно!"650

Само ден по-късно, на приема на „академиците", Сталин отговаря и на двете речи. 47 дни преди войната върховният главнокомандващ има поверителна среща с военния елит. В залата в Големия Кремълски дворец присъстват випускници от 16 военни академии и 9 военни факултета651, от граждански вузове, представители на професорско-преподавателския състав и на висшето командване. Неговото изказване обаче не се публикува. Дипломати и разузнавачи от редица страни полагат много усилия, за да разберат съдържанието му. Получените от тях сведения са крайно противоречиви, и, както се оказва, неверни.

Речта на вожда е издържана в присъщия му стил: изреченията се произнасят бавно и, въпреки грузинския акцент, звучат точно и ясно. Пред бъдещите пълководци на Страната на Съветите той говори откровено, без лицемерие и демагогия, присъщи на партийната пропаганда от онова време. И риторичният похват също е познат: Сталин сам си задава въпросите и сам си отговаря. „Трябва да се отбележи още една характерна особеност на изказването на Сталин - то е много мощно в психологически план. Той говори тихо, спокойно, без какъвто и да било готов текст - в ръцете си държи само малко листче, в което от време на време поглежда.”652

Начинът на говорене, спокойствието и мощното въздействие върху околните е отбелязано от големия български индустриалец, банкер и политик Атанас Буров, в характеристиката на съветския диктатор, направена пред Михаил Топалов-Памукчиев при една от срещите им: „В живота, в печата, в политиката, мярката е велико нещо. Всяко нещо, казано с мярка, хваща декиш. Сталин говореше спокойно. Много спокойно. И това негово спокойствие беше изплашило генералите. Зад това спокойствие те бяха видели Русия. Русия - могъща и страшна за света. И го видяха не само те. Видя го светът.”653 Спокойствието, способността да се владее, е сред качествата, които многократно са изтъквани от редица членове на висшия съветски политически и военен елит, както и от редица чужденци, имали лични срещи със Сталин. То е изключително важно за един политик, особено ако иска да стане водач с европейски или световни измерения. Неслучайно спокойствието е едно от качествата, които германската радиопропаганда на български език изтъква и у Хитлер.

Разбира се, не може да се пропусне, че почвата за въздействието на Сталин върху политическия или военния елит или обикновените хора на СССР, или върху чужденците до голяма степен е „осигурено”, предварително добре „обработена”. При срещата му с „академиците” на 5 май 1941 г. „самата атмосфера на подготовката на приема не е била съвсем обичайна. Съставят се списъци, проверяват се анкетни данни, всички са разделени на групи от по 20 души, във всяка група е назначен особен, най-надежден „старши”. В навечерието на всеки е връчена красиво оформена покана на правителствения прием с подписа на коменданта на Кремъл генерал Спиридонов”.654 За силното въздействие на личността на Сталин върху военните споделя в своите „Спомени и размишления” големият главнокомандващ маршал Жуков, известен със своята силна воля, властност и способност да достигне на всяка цена до целта си: „Няма да скрия, тогава на нас ни се струваше, че по въпросите на войната, отбраната И. В. Сталин знае не по-малко, а повече от нас, разбира по-дълбоко и вижда по-надалеч. Когато се наложи да се сблъскаме с трудностите на войната, ние разбрахме, че нашето мнение по повод извънредната осведоменост и пълководческите качества на И. В. Сталин е било погрешно.”655

„Стопанинът" се обръща към своите гости: „Вие напуснахте армията преди 3-4 години, сега ще се върнете в нейните редове и няма да познаете армията. Червената армия вече не е същата, която беше преди няколко години... Каква стана Червената армия сега? Ние преустроихме нашата армия, въоръжихме я със съвременна военна техника... Но настоящия опит в преустройството на нашата армия ние извлякохме от Руско-финландската война и от съвременната война на Запад." Какви изводи прави верният ученик на Ленин от уроците на „зимната война": „Да се въоръжаваме, да се въоръжаваме и още веднъж - да се въоръжаваме!" Поставяйки поредния въпрос: „Какво представлява нашата армия днес?", вождът съобщава сведения, за които разузнаването на всяка държава би заплатила скъпо: „По-рано съществуваха 120 дивизии в Червената армия (на 1.01.1939 г. те са 123 - С.К.). Сега в състава на армията имаме 300 дивизии (на 22.06.1941 г. стават вече 303 - С.К.). От общия брой дивизии 1/3 част са механизирани дивизии. За това говорят, но вие трябва да знаете. От 100 дивизии 2/3 са танкови, а 1/3 моторизирани. Армията в текущата година ще има 500 000 трактори, камиони…"656

Според Дмитрий Волкогонов от споменатите 300 дивизии „повече от една четвърт от тях се намира едва в стадий на формиране, а почти толкова са едва-едва формирани."657

Говорейки за бронираната техника, Сталин дебело подчертава: „Нашите танкове измениха своя облик. По-рано това бяха тънкостенни, сега това е недостатъчно. Сега се изисква бронята да бъде 3-4 пъти по-дебела. Имаме танкове от първата линия, които ще пробиват фронта (от 10,5 хиляди от всичките танкове, съсредоточени на западните граници на СССР, танковете за пробив - КВ и Т-34 - са около две хиляди - С.К.). Има танкове за съпровождане на пехотата. Увеличи се огневата мощ на танковете (Т-34 и КВ са въоръжени със 76-милиметрови оръдия - това е най-мощното в света артилерийско въоръжение на танкове - С.К.)."658

Освен върху въоръженията Сталин логично се спира на темата за подготовката за командните кадри, като тя трябва да се извършва на основата на опита от съвременната война. Специално внимание е обърнато на причините за германските успехи. „Защо Германия побеждава?" - пита Сталин в изказването си в Кремъл. Той отбелязва добрата организация и бойна техника на немците, като дълбокомислено намеква, че те имат „съюзници". Но в резултат на победите на германската армия „се появява самохвалство, самодоволство, възгордяване. Военната мисъл не върви напред, а военната техника изостава...".659

Вождът казва на своите гости: „Ние с Германия не установихме приятелски отношения. Войната с Германия е неизбежна и (обръщайки се към Молотов) ако другарят Молотов и апаратът на Наркоминдела успеят да отдалечат началото на войната, ще бъдем много щастливи. А вие заминавайте по места и взимайте мерки за повдигане на боеготовността на войските..." Врагът е посочен, начинът на водене на война е определен и той ще бъде нападателен.

Когато, разгорещен от алкохола, генерал-майор от танковите войски предлага да се пие за „мирната сталинска външна политика", Сталин бавно се надига и го спира: „Разрешете да Ви поправя." Като бавно подбира думите си и жестикулира със здравата си ръка, лидерът на гигантската страна заявява: „Разрешете да внеса поправка. Мирната политика осигури мир на нашата страна. Мирната политика е нещо хубаво. Ние за известно време провеждахме такава линия на отбрана - дотогава, докато не превъоръжихме нашата армия, не снабдихме армията със съвременни средства на борба. А сега, когато реконструирахме нашата армия, наситихме я с техника за съвременно водене на бой, когато станахме силни, сега трябва да преминем от отбрана към настъпление. Провеждайки отбраната на нашата страна, ние сме длъжни да действаме по настъпателен начин... Червената армия е съвременна армия, а съвременната армия е армия настъпателна."660 След това генералният секретар предлага да се преустрои пропагандата, агитацията, печатът, цялото възпитание в страната „в настъпателен дух."

Радио Лондон на български език отразява в свое предаване от 6 май 1941 г. тази вечеря с младите офицери от военните академии. Потвърждават се характеристиките на образа на водача. Сталин ще бъде глава на една напълно обновена армия. „Опасността от днешната война е наложила едно пълно преустройство на нашите въоръжени сили. Използването на многобройни танкове и ниско нападащи бомбардировачи при напълно съгласувани действия е най-важното, което руските офицери са възприели."661

Радио Москва на български на 5 май 1941 г. цитира статия във в. „Правда" за завършилите академии млади офицери от Червената армия, а ден по-късно дава „примери за героизма" ѝ и за доблестта на нейните командири и могъществото на страшното ѝ оръжие. В предаването си четири дни по-късно то осведомява слушателите за тържественото заседание, посветено на младите офицери, и за вечерята в тяхна чест, устроена в Кремълския дворец, на която е присъствал Сталин. В цялостната пропаганда личи сгъстяване на темата за армията във вид на информации, публикации във вестниците, литературни произведения. Има очевидна промяна на акцентите.

Преустройството на пропагандата със задачата „да се възпитава личният състав във войнствен и настъпателен дух, в дух на неизбежността на стълкновението на Съветския съюз с капиталистическия свят и постоянната готовност да се премине в съкрушително настъпление" започва в съответствие с решението на Главния военен съвет от 14 май 1941 г. В проекта на директивата „За задачите на политическата пропаганда в Червената армия в най-близко време" се отбелязва, че целият личен състав трябва да се проникне със съзнанието за това, че нарасналата политическа, икономическа и военна мощ на Съветския съюз ни позволява да осъществяваме настъпателна военна политика, решително ликвидирайки огнищата на война край своите граници".662

Проектът за директивата се обсъжда на заседание на съвета от 7 юни, на което председателстващият член на Политбюро А. А. Жданов подчертава: „Ние станахме по-силни, можем да си поставяме по-активни задачи. Войната с Полша и Финландия не бяха отбранителни войни. Ние вече тръгнахме по пътя на настъпателната политика."663

Много важна по отношение на открояващата се промяна на акцентите е речта на маршал Тимошенко на 1 май 1941 г. - „празника на мирния труд". Той определя армията като верен страж на завоеванията на Октомврийската революция, набляга, че се е обогатила с боен опит и че е готова да даде съкрушителен отпор на всяко посегателство върху съветските интереси. Дотук нищо неочаквано. Когато преминава на „втората империалистическа война", маршалът заявява, че „народите в капиталистическите страни искат мир и те ще го добият. Само нашата велика родина, СССР, като несъкрушима скала в бурното море, страни от международните събития. Благодарение на Сталиновата външна политика... ние се намираме вън от войната и съветският народ се ползва от благата на мира... Обаче постигнатите от нас успехи в областта на политиката и укрепването на отбранителната способност на страната не ни дават право да се успокояваме. Днешното международно положение е пълно с изненади. При тия условия Червената армия трябва да държи барута си сух, да бъде постоянно готова мобилизационно, та никакви фокуси на нашите външни врагове да не могат да ни изненадат".664 Както страни от войната, така СССР ще бъде в ролята на спасител, единственият спасител, който ще даде на народите по света мир.

Коментарът на Гьобелс за военните паради на 1 май в Съветския съюз е, че на тази дата са се произнесли пламенни речи и гръмки възхвали за великия Сталин. „Но чувствителното ухо (каквото извън всякакво съмнение е неговото!), лесно може да открие страха от нещата, които предстоят. Те се опитват да ни впечатлят с фантастични статистики. Бедните глупаци!"665 Ако се сравни стилът и тонът на пропагандата, която сам Гьобелс организира и осъществява за своя „патрон", едва ли ще се открие разлика. Използването на „фантастични" статистки също е средство, от чиито услуги не се отказва който и да било щаб. Що се отнася до заключението за страха от предстоящите събития, издадените по това време документи го отхвърлят.

Още в средата на 1940 г. се разработва нов вариант за „основите на стратегическото разгръщане на РККА, съгласуван с измененията на международната обстановка, според който се утвърждава „здраво да се укрепят новите граници на Съветския съюз и да не се допусне нахлуване на германските войски в нашата страна, едновременно да бъдем готови за нанасяне на германските войски, съсредоточили се в Източна Прусия и в района на Варшава".666 Докладът „За основите на стратегическото разгръщане на Въоръжените сили на Червената армия на Запад и на Изток за 1940 и 1941 година" е представен за разглеждане на Сталин и Молотов. „В него, в частност, се определя, че главните сили на Червената армия на Запад, в зависимост от обстановката, биха могли да бъдат разгърнати или на юг от Брест-Литовск със задача за мощен удар по направлението Люблин, Краков и по-нататък към Бреслау на първия етап от войната да отрежат Германия от балканските страни да я отрежат от най-важните ѝ икономически бази, или на север от Брест-Литовск със задача да нанесат поражение на главните сили на германската армия в пределите на Източна Прусия и да овладеят последната."667

Според В. Н. Кисельов, Съветското главно командване, разбирайки за подготовката на Вермахта за нападение, разработва „Съображения за стратегическо разгръщане на Въоръжените сили на Съветския съюз" в случай на война с Германия, които в документ от 15 май 1941 г. са доложени на председателя на Съвета на народните комисари СССР. „Именно от средата на май започват придвижването на 16-а, 19-а, 21-ра и 22-ра армия от Забайкалския, Севернокавказкия, Приволжкия и Уралския военен окръг. Армиите от резерва на Главното командване се придвижват, съблюдавайки маскировката, по железните пътища, които продължават да работят по графика на мирното време и трябва не по-късно от 10 юли да се съсредоточат на рубежа Западна Двина, Днепър. Готвят се за преместване от дълбочината на страната към бъдещия театър на военните действия също 20-а, 24-а и 28-а армия". През първата половина на юни във вид на големи учебни сборове се провежда скрита мобилизация, в резултат на които частите преди всичко на западните военни окръзи получават попълнение от 800 000 души.668

В плана за стратегическо разгръщане от 15 май 1941 г. се набелязват „следните мероприятия, без които е невъзможно нанасянето на внезапен удар по противника както по въздух, така и по суша:

1. да се проведе скрита мобилизация на войските под прикритието на учебни сборове на запаса;

2. под прикритието на излизане на лагер да се проведе скрито съсредоточаване на войските близо до западната граница, като предимно се съсредоточат всички армии от резерва на Главното командване;

3. скрито да се съсредоточи авиацията на полеви летища от отдалечените окръзи и тогава да се започне разгръщането на авиационния тил;

4. постепенно под прикритието на учебни сборове и тилови учения да се разгърне тилът и болничната база".669

Едва ли ръководство на дадена страна, което се „страхува от бъдещето", би разгърнало подобни мероприятия, и то с предимно настъпателни цели. Доколко е готова съветската индустрия и съответно съветската армия за постигането им, е отделен въпрос, който не е тема на изследването.

Речта на маршал Тимошенко от 1 май 1941 г. има особен исторически, идеологически и пропаганден контекст. Тя трябва да се свърже с възпитаването на армията „в настъпателен дух" и изграждане на негативен образ на врага, както и с изказването на Сталин пред „академиците". На 15 май на съвещание на работниците в киното Жданов заявява, че линията на болшевишката държава в международната политика се състои в частност в стремежа да се разшири фронтът на социализма „винаги и навсякъде тогава, когато обстоятелствата ни позволяват".

На 6 май 1941 г., в деня, в който Сталин официално е избран за държавен глава, „всесъюзният старейшина" Михаил Калинин на партийно-комсомолско събрание на актива на Върховния съвет на СССР произнася ключовата фраза на цялата идеологическа доктрина, следвана от Сталин в съперничеството му с Хитлер: „Войната - това е такъв момент, в който може да се разшири комунизмът." Много ясно изразява настроението на висшите политически кръгове Всеволод Вишневски, най-информираният в тази сфера писател, председател на отбранителната комисия на Съюза на съветските писатели. На 14 април 1941 г., след срещата му с Климент Ворошилов, той отбелязва в дневника си: „Нашият час, времето на откритата борба, на „свещените боеве", наближава!"670 Два дни по-рано в. „Красная звезда" печата рецензии на „десетте книжки на червеноармееца".671 Разширяването на идеологическия фронт е на всички равнища. На 22 май 1941 г., точно месец преди германското нападение, съветският официоз „Правда" в една от уводните си статии пише: „Днешното положение на нашата страна налага, щото да бъде готова всеки момент за война. Всяко действие, насочено към разширението на войната или което засяга интересите на Съветския съюз, би могло да доведе до война."672 В този текст, както и в речта на народния комисар по отбраната, дума по дума се повтарят едни и същи мотиви: за готовността за влизане в световния конфликт.

Още от януари 1941 г. в редица секретни документи се оформят основите на военната пропаганда сред населението. Началникът на Главното управление на политическата пропаганда на Червената армия Запорожец набляга в докладна записка за нейното състояние само шест месеца преди избухването на войната до ЦК на ВКП (б) и А. А. Жданов: „Освободителните походи на Червената армия през 1939 година и в Бесарабия, и в Прибалтика през 1940 г. породиха редица неправилни тълкувания за интернационалните задачи на Червената армия, за силата на нашите вероятни противници. Дълбоко се вкорени вредният предразсъдък, че едва ли не в случай на война населението поголовно ще въстане срещу своята буржоазия, а на Червената армия ще ѝ остане само да прекоси страната на противника и в триумфален марш да установи съветска власт. В пропагандата няма трезва оценка на силите на Червената армия, което създава вредни настроения на „ура-патриотизъм" и „лекомисленост". Често в докладите и статиите без всякакво чувство за марка се сипят сладникави епитети: „велика и непобедима", „всесъкрушаваща сила", „най-съзнателната", „най-дисциплинираната", „армия на героите" и пр. [...].

Разбира се, нашата армия и народ трябва да се възпитават в пълна увереност в своите сили и могъщество, в дух на висок съветски патриотизъм. Историческите победи на Червената армия, фактите на героизъм и мъжество трябва да намират широко осветляване в печата и в устната пропаганда, те трябва да послужат за възпитание на трудещите се, за да бъдат мобилизирани за по-нататъшни успехи. Но това не бива да се обърква с „ура-патриотизма", „лекомислеността", които пораждат само самохвалство и самоуспокоение, недооценка на трудностите на войната, понижават бдителността по отношение на противника."673

В директивата на началника на Главпур674 А. С. Шчербаков за състоянието на военнополитическата пропаганда от началото на юни 1941 г. недвусмислено се заявява: „Пред лицето на военната опасност партийните организации бяха длъжни да удесеторят усилията си за възпитаването на патриотизъм, безпределна любов към социалистическата родина у народа, в дух на безстрашие и готовност да се отиде на всякакви жертви. Обаче - вместо укрепване на мобилизационната готовност, възпитаване на мъжество, безстрашие и героизъм в масите на трудещите се, възпитаване на ненавист към враговете на родината и беззаветна любов към социалистическото отечество, в агитационните изказвания и в печата нерядко под вид на пролетарски интернационализъм се промъкват гнили идейки на дребнобуржоазен пацифизъм, сълзлив хуманизъм и сантиментални настроения, способни само да отслабят мобилизационната готовност на съветския народ [...]. С цялата си пропагандна и агитационна работа партийните организации трябва да възпитават бойния настъпателен дух на Червената армия, подчинявайки всичките средства на пропагандата и агитацията [...] на тази най-главна задача.675

В посочените два документа може да се очертаят някои много важни особености на военната пропаганда от онова време. Въпросите, свързани с нея, са поставени доста остро и открито. Тогава, когато Хитлер създава мощна машина, военната пропаганда в съветския печат е развита слабо. „Дори само фактът, че от всички централни вестници само в един вестник „Правда" има военен отдел, показва, че печатът стои далеч от военната пропаганда. Когато в редакцията на вестник „Труд" питат имат ли военен отдел, оттам отговарят: „Не, ние сме мирен вестник!"676 За хората, които са създали тези документи, е ясно, че войната е предстояща и тя няма да бъде победоносен марш. Армията и населението трябва да бъдат готови на жертви, за това не бива да има илюзии, от народа не трябва да се крият „ужасите на войната". Както и другите вече цитирани документи, свързани с речта на Сталин от 5 май 1941 г., духът, в който трябва да бъде възпитавана армията, е ясно определен - и той е нападателен. Неслучайно една от основните постановки на януарската докладна записка е: „Обаче в цялата пропаганда, водеща се по страната, преобладава мирен тон, тя не е проникната от военен дух, слабо напомня на съветския народ за капиталистическото обкръжение, за неизбежността на войната, за необходимостта всемерно да се укрепи отбраната на своята Родина, да бъде готов всяка минута за борба."677

За изграждането на образа на армията в Радио Москва на български език наред с вече посочените средства - съобщения за изяви на ръководители, публикации в печата, беседи, информации за мероприятия за изграждане на отбраната на страната, за усвояване на въоръжения и пр., нашироко се използват и политически похвати. Едно от любимите средства на всяка пропаганда, особено в навечерието на война, са опровержения на чуждестранни твърдения за струпвания на части по границата, маневри и пр. Те са в изпълнение на линията, според която всяка от страните отхвърля каквито и да било подозрения по неин адрес, че тя е причинител на конфликта.

На 8 май 1941 г. Радио Москва предава: „Японските вестници публикуват съобщения на агенцията „Домей Цусин", в което се говори... че Съветският съюз концентрира крупни военни сили по западните граници... концентрацията на войските се извършва в извънредно голям мащаб. Във връзка с това е прекратено движението на пътници по Сибирския железен път, тъй като войските се прехвърлят главно от Далечния изток към западните граници. От Северна Азия пак натам се прехвърлят крупни военни сили... Военна мисия, начело с Кузнецов, отпътува от Москва за Техеран. Задачата на мисията, отбелязва агенцията, е свързана с въпросите по предоставянето на Съветския съюз на летища в централната и западната част на Иран. ТАСС е упълномощена да заяви, че това подозрително кресливо съобщение на агенция „Домей Цусин", заимствано от неизвестен кореспондент на „Юнайтед прес" (достигнало до него чрез режима във Виши - б.а.), представлява плод на болната фантазия на неговите автори. Другарят Кузнецов пребивава в Москва, а не в Техеран... никаква „концентрация на крупни военни сили" на западните граници няма и не се предвижда. Никакви подводни лодки и броненосци не са прехвърляни и не се прехвърлят от балтийския флот в района на Черно море.

Едно зрънце от истина, която се съдържа в съобщенията на „Домей Цусин", при това предадена в грубо извратен вид, се състои в това, че от района на Иркутск в района на Новосибирск, предвид на по-добрите квартирни условия, се прехвърля една стрелкова дивизия. Всичко останало... е пълна фантастика".678

Очертава се характерният за съветската телеграфна агенция рязък и категоричен език, напълно безапелационен и отхвърлящ всякаква възможност за съмнение - „кресливо съобщение", а ако има и зрънце истина, то е предадено „в грубо извратен вид". Струпване няма и не се предвижда... Тази техника на опровержения е продължена до самото навечерие на нападението - старателно се отхвърлят всички твърдения и дори подозрения отвън за подобно нещо. Все още СССР и Германия са съюзници и Договорът за дружба помежду им се спазва до последния ден. Образът на 22 юни в европейския ефир на български език ще бъде разгледан в главата „Онзи 22 юни".

* * *

Един от образите, пряко свързани с този на армията в Радио Москва на български език, е на народа и особено на неговия патриотизъм. Проблемите, свързани с нейното представяне в ефир, са остро поставени в докладната записка от януари 1941 г. „Излъчванията на червеноармейски известия по радиото не дават нищо за армията, защото червеноармейците по това време са заети с учебна дейност и не ги слушат. Нищо не дават тези излъчвания и на населението, защото по своето съдържание той не е предвиден за него... В обикновените предавания, в концертите няма нищо военно. Рядко се предават военни песни, маршове... Това, което има на отбранителна тематика, са изпълненията на Червенознаменния ансамбъл за червеноармейски песни и танци, сякаш освен него никой не може да изпълнява военни песни."679 В преглед на вестниците, излъчен на 18 май 1941 г., „нашето внимание се спира върху главната тема... за съветския патриотизъм, темата за любовта на съветския народ към своята социалистическа родина, тема за стремежа на милионите съветски хора да увеличат богатствата на страната на социализма и неуморно да укрепват нейната културна и стопанска мощ.

Четем ли уводните статии на в. „Правда" за успехите на съветската металургия или кореспонденциите на в. „Известия" за живота в столиците в съюзните републики на Съветския съюз в течение на една неделя, попадне ли погледът ни на някакво антрефиле за строежа на пътища в Бесарабия или в „Комсомольская правда" за подвизите на младите бойци и командири в боевете за социалистическата родина; попадне ли погледът ни върху в. „Советское искусство" за развитието на театралното образование в Съветския съюз или на информация за новите рекордни полети, навсякъде, във всичките тия факти и явления от съветския живот ние виждаме могъщото творчество на съветския народ и неговото колосално патриотично въодушевление, и като резултат на всичко това нови успехи, нови победи на великия Съюз на съветските социалистически републики".680

Основните теми и понятия са ясно откроени, нещо характерно за всяка пропаганда. Във време, когато навсякъде дрънка оръжие, Радио Москва твърдо провежда линията на мира. Прави впечатление датата на излъчването на предаването - 18 май. Само четири дни по-рано Наркомът по отбраната Тимошенко и началникът на Генералния щаб Жуков изпращат директива от „особена важност" до командващите войските на Западния, Приморския и Киевския военен окръг. Главната задача се определя така: „До 20 май 1941 г. лично Вие, заедно с началник-щаба и началника на оперативния отдел на окръга, да разработите: детайлизиран план за отбрана (курсивът на Дмитрий Волкогонов) на държавната граница..." Коментарът на генерал Волкогонов е, че никъде няма и дума за готовност на германските войски, както и никакви данни за превантивно нападение на СССР над Германия. А е невъзможно да се извърши широкомащабно нападение срещу германския „приятел" на фронт от 3000 км без детайлна оперативно-документална разработка, създаване на съответните групировки и други многобройни мероприятия.

* * *

Сред най-важните цели на московското радио е създаването на цялостен образ на Съветския съюз. За неговото укрепване допринасят събитията, свързани с присъединяването към Тристранния пакт на 1 март 1941 г. - преломна дата в нашите отношения с всички страни. Неслучайно именно през февруари с.г. започват редовните предавания на български от съветската столица. Военното ни разузнаване предоставя обилни сведения за въздействието им върху българите от различни слоеве. „На 7 того касиерът на кредитната кооперация „Борба" в гр. Сливница Серги Георгиев Златанов във влака, пътуващ от София, при претъпкан с пътници вагон, е разправял, че „чул със собствените си уши на два пъти Радио Москва да предава, че руското правителство е подало нота до българското такова, че не одобрявало постъпката на правителството ни за пакта с Германия и че то - руското правителство, оттегля своята морална и материална отговорност. Зле е постъпила България, за което ще трябва да търпи и последствията" (доклад за м. март 1941 г. на командира на 25 пех. Драгомански полк до началника на 1-ва дивизионна област, м. март 1941 г.).681 Прави впечатление „мястото на действието" - препълнен вагон, човекът, който е агитирал в полза на Съветския съюз, очевидно интелигентен и напълно осъзнаващ действията си, и текстът по ЗЗД, по който би могъл да бъде наказан - за разпространение на противодържавна пропаганда. Неслучайно разделът на доклада, в който е изложен случаят, е „По Продуч" - противодържавни учения в частта „вън от казармата". Интересно е и продължението, защото то очертава както предизвиканата реакция, така и най-вече разпалеността на защитника на комунистическите идеи. „Всички слушатели във вагона били в недоумение. Възразили са му, че това не е вярно, съдия-изпълнителят при Сливнишкия окол. съд, двама свещеници и др. от пътниците, обаче той настоявал на своето и продължавал да повтаря и потретва. Същия ден вечерта съдия-изпълнителят е заварил същия [...] в едно кафене в Сливница, където продължавал с тази си явно купена новина да трови гражданите." Според доклада Златанов „и друг път е бил източник на подобна новина, за което е предупреждаван на два пъти в Сливнишкия полицейски участък."682

Радио Москва най-подробно запознава българския слушател със „Сталиновата индустриализация - могъщ лост за развитие и разцвета на националните републики", с борбата за изпълнението на Сталиновите петилетки, със „социалистическото съревнование между работниците от черната и цветната металургия", с „гигантския напредък в областта на електрификацията". Наред с това тече „пълноводен поток" от информации, беседи, сказки за подема на селското стопанство. Москва излъчва съобщение за голямата подготвителна работа на „грандиозен план за пресушаване на блата и мочурливи места в Белорусия".683 На 31 май радиото ни прави съпричастни с успехите в областта на селското стопанство в тази съветска република, особено в засаждането на картофи.

Прави впечатление, че точно определени републики са най-чест „събеседник" на българския слушател. Сред тях са Белорусия, Украйна, Латвия, Литва, Естония, Бесарабия и Северна Буковина. От една страна, влияние оказва подялбата на териториите, настъпила в резултат на съветско-германския договор и събитията преди началото на Втората световна война. От друга, предопределящо е изключително важното стратегическо, политическо и икономическо значение, особено на Украйна и Белорусия. Неслучайно в последните седмици преди нападението се разпространяват толкова много слухове за искания, отправени от страна на Хитлер към Сталин. Разбира се, радиото иска да подчертае какви преобразования се извършват в новоприсъединилите се републики. Важен момент в речта на маршал Тимошенко на трудовия празник е, че народите им „ще празнуват за пръв път тази година свободно и радостно 1 май... Те строят нов живот без помешчици и капиталисти."684

Във връзка със селското стопанство „съветските вестници публикуват указа за награждаването на строителите на Шикалския язовир за напояването на Кубанската област, което ще даде хиляди тонове жито повече".685 Това е типично съобщение от онова предвоенно време, когато се трупат запаси. Една от сказките пак по същата тема е: „Лайкучката като средство за борба срещу паразитите по животните и растенията." С всичко е запознат нашият слушател. Подробното ѝ разглеждане не е случайно, защото обществото ни е селско и тя ще му бъде твърде близка.

Докато по построената през 1939 година с три разклонения към границата железопътна магистрала неспирно текат влакови композиции с оръжия, Радио Москва отново разказва за мирни постижения: „През 1942 г. в Съветския съюз ще учат 40 милиона деца. Числото на студентите в цяла Англия не достига броя на студентите в Москва."686 Естествено, неслучайно за сравнение е избрана именно Великобритания, известна със старите си университетски традиции.

Ден по-късно е излъчена беседа за медицината в СССР: „Никъде по света няма такава армия от медицински персонал, както в Съветския съюз. 500 хиляди медицински работници, лекари и среден медицински персонал обслужват жителите му. През 1941 г. тази армия се е увеличила с 80 000 човека, от които 17 600 лекари. Силно е намаляла заболеваемостта от малария, скарлатина, дифтерит, сифилис и др."687

Точно на 21 юни 1941 г., ден преди германските бронирани дивизии да пресекат границата, има друго характерно предаване за „мирен успех". Радиото разказва на българските слушатели за озеленяването на съветската столица. „За децата на Москва са създадени 25 парка с различни игри и развлечения. Край Москва ще бъде създаден най-големият ботанически парк в света, който ще бъде три пъти по-голям от Берлинския и два пъти по-голям от Лондонския. Сега Москва има 50 000 декара зелени насаждения, те ще станат 200 000 000 (тези цифри са според записаното от българския оператор предаване, но според нас са грешка - б.а.)..."688 Именно по такъв начин се изгражда образът на Сталин. Говори се за целия народ, за Съветския съюз, а в контекста се подразбира вождът - един доста ненатрапчив пропаганден модел. Ако си припомним разгрома на съветската армия и пълното ѝ обезкадряване - ликвидирането на офицерския състав и военното образование, терора и репресиите от 1936-1939 г., един агресивен образ на съветския водач едва ли би бил примамлив за външната аудитория. Не се излъчват негови изказвания, а съобщения за тях или за присъствието му на определени изяви, както и за такива, организирани под неговия патронаж, например за народностопанския план. Българският слушател научава от предаванията на Радио Москва и за градове и заводи, носещи Сталиновото име.

* * *

На следващия ден светът е друг. Светът вече не е същият. Клубът на Месиите прави поредното раздаване на картите. За едного смъртоносно, за другиго - победоносно.

„- Някои пишат, че в първите дни на войната Сталин се паникьосал, даже загубил дар слово.

- Да се е бил паникьосал? Глупости! Че се тревожеше - да, но не го показваше. Пред Сталин стояха толкова проблеми за разрешаване. Как да не се тревожи. Но да го описват такъв, какъвто не беше - като каещ се грешник! А, това вече е абсурд.
Всичките тези дни и нощи той, както винаги, работеше и нямаше време да се паникьосва и да губи дар слово."689

Намека за „каещия се грешник" Молотов хвърля към авторите на писания, като на посланика на СССР в Лондон от онова време Иван Майски. Ето какво казва той за вожда: „През лятото на 1941 г. аз, подобно на много, твърде много хора, не си давах сметка колко много се преувеличава дарбата на Сталин да предвижда и неговата безпогрешност."690 Според посланика „от момента на германското нападение Сталин се затворил в кабинета си, никого не виждал и не вземал никакво участие в решаването на държавните работи. Именно поради това на 22 юни по радиото говори Молотов, а не Сталин..."691 Неведнъж се говори и пише, че в резултат на германското нападение вождът изпаднал в „прострация"692, очаквал да бъде арестуван и пр.

Може да се каже, че беседата на Феликс Чуев с Молотов под заглавие „Паникьоса ли се Сталин?" дава кратки и точни отговори именно на тези въпроси. Според него той рядко е губел контрол. Двамата пишат обръщението към народа, което в 12 часа на 22 юни наркоминделът чете по радиото от Централния телеграф.

„- Защо аз, а не Сталин? Той не искаше да говори първи. Нуждаеше се от по-голяма яснота, за да избере подходящ тон и верен подход. Той не можеше да отговаря като машина на всички въпроси. Беше невъзможно. Той беше едновременно човек и политик. Като политик трябваше да изчака и да проучи ситуацията. Защото Сталин имаше много точен стил на изразяване, а в този момент бе невъзможно да се ориентира и да даде точен отговор. Каза, че ще изчака няколко дни и след като положението на фронта се изясни, ще направи изявление.

- Вашите думи: „Нашето дело е справедливо. Врагът ще бъде сразен, победата ще бъде наша", станаха един от най-главните лозунги на войната.

- Това беше официална реч. Аз я писах. Но беше редактирана от всички членове на Политбюро. Затова не мога да кажа, че това бяха само мои думи. Имаше поправки и допълнения, разбира се.

- Сталин участва ли в това?

- Разбира се! Такава реч не можеше да се произнесе без неговото одобрение. Той бе безпощаден редактор. Не мога да Ви кажа кои думи добави той, първите или последните. Но той също участва в подготовката на тази реч."693

Обяснението на народния комисар на външните работи защо вождът е предпочел да не говори първи, е логически издържано, защото в този момент наистина няма достатъчно сведения от фронтовете, прекъснати са комуникациите, германските самолети стоварват удари върху летищата и градовете. Явно е необходима пауза и Сталин решава да се „обади" малко по-късно - на 3 юли - когато за пръв път се обръща към своя народ с „братя и сестри".

Съществува и друг отговор на въпроса защо на 22 юни се изказва не Сталин, а Молотов. Според Игор Пихалов тези, които смятат този факт за категорично доказателство за „паникьосването" на Първия, правят една твърде разпространена грешка - пренасят нормите на съвременния живот върху съветските предвоенни реалности. „В действителност съвременният политик от западен тип просто е длъжен да се показва непрекъснато на телевизионния екран, като дава интервюта и се изказва с повод и без повод. Обаче на Сталин изобщо не му се налага да печели симпатиите на „електората". Ето защо, тъй като не е запален оратор, както Троцки и други без време отишли си „пламенни революционери", той се изказва извънредно рядко."694 Между 1936 и 1939 г. вождът говори всичко на всичко пет пъти. И нито веднъж през 1940 г. Така е до 3 юли 1941 г. „Затова, когато на 22 юни се изказва Молотов, фактическият втори човек в държавата, това изглежда съвсем естествено. Особено ако се отчете, че Сталин сам си изготвя речите, а в онова утро пред него стои дилемата дали да организира отпор на германското нахлуване, или да изостави всичко и да се заеме със съставянето на обръщение към гражданите на СССР. Изборът е очевиден. В резултат в първите часове на войната Сталин подписва директива до Въоръжените сили на СССР за отразяване на хитлеристката агресия, указ за провеждане на мобилизация и въвеждане на военно положение в европейската част на страната, за образуване на Ставката на Върховното командване и редица други документи".695 А речта си произнася едва след 11 дни.

А ето датиран от 22 юни 1941 г. запис от дневника на генералния секретар на Изпълкома на Коминтерна Георги Димитров, който отхвърля всякакво твърдение за прострация:

„- В кабинета на Сталин се намират Молотов, Ворошилов, Каганович, Маленков...:

- Удивително спокойствие, твърдост, увереност у Сталин и всички други.

- Редактира се правителственото заявление, което Молотов трябва да направи по радиото.

- Дават се разпореждания за армията и флота.

- Мероприятия по мобилизацията и военното положение.

- Подготвено е подземно място за работата на ЦК на ВКП (б) и Щаба."696

По свидетелства на Вячеслав Молотов и Анастас Микоян членовете на Политбюро предлагат именно Сталин да се изкаже, но той не е готов. Текстът на обръщението е подготвен от всички. Според последното мнение сякаш вождът е имал по-важни задачи и е трябвало да си „гони" тях. Според нас съставянето на подобен документ, какъвто е това обръщение, е една от първостепенните задачи на правителството, защото то трябва не просто да заеме позиция, а да даде кураж, да каже: „Нашето дело е право!", когато настъпва противоречие между думи и дела; да заяви: „Победата ще бъде наша!", когато загиват мирни жители.

Иван Майски прави следната оценка на декларацията от Москва: „Речта на Молотов беше кратка - четвърт час, не повече, - в нея се подчертаваше вероломството на Хитлер, който носи отговорност за разпалването на войната, правеше се разлика между бандата фашистки главатари и германския народ и се изразяваше увереност, че Съветските въоръжени сили ще успеят да прогонят германските завоеватели от пределите на нашата страна, както бяха направили нашите деди с Наполеоновата армия.

Речта ми направи добро впечатление. Тя отговаряше напълно на моето настроение и на моята твърда увереност, че ние ще разбием Германия."697

Иля Еренбург е доста по-критичен не само към самата реч, но и към духа на пропагандата като цяло: „Седяхме край радиоприемника, очаквахме, че ще говори Сталин. Вместо него говори Молотов, вълнуваше се. Учудиха ме думите за вероломно нападение. Вероломството предполага да бъдат нарушени задължения на честта или поне на обикновената почтеност. Едва ли Хитлер може да се причисли към хората, които имат някаква представа за порядъчност. Какво можеше да се очаква от фашистите?...

Дълго седяхме край радиоприемника. Говори Хитлер. Говори Чърчил.

А Москва предаваше безгрижни песни, които най-малко отговаряха на настроението на хората. Не бяха приготвили нито речи, нито статии; свиреха песни..."698

Много точни са последните думи на Еренбург за необходимостта от пълно преустройство на пропагандата на „военни релси". Защото единственото, което „мирното" Радио Москва може да предложи в този момент, когато целият фронт от 3000 км е разсичан от германски части, е да свири „весели и безгрижни" песни. При това речта на Молотов е в 12 часа на обяд, а нападението започва 3 часа и 15 минути сутринта.

Столицата няма представа, че има война. Ето какво си спомня за онова време Наркомът на ВМФ адмирал Кузнецов: „Около 10 часа на 22 юни заминах за Кремъл. Реших лично да доложа обстановката. Москва безгрижно си почиваше. Както през всички почивни дни, в центъра беше почти безлюдно. Редките минувачи изглеждаха празнично. Рядко преминаваха коли, плашейки пешеходците с тревожните си клаксони. Столицата още не знаеше, че на границата гореше пожарът на войната и че предните части водеха тежки боеве. В Кремъл всичко изглеждаше като в обикновен почивен ден... Влязохме в Кремъл. Започнах да се оглеждам. Нищо не говореше за тревога. Наоколо бе тихо и пусто."699

Ето пък какво казва Радио Лондон за 22 юни, след като само отскоро новината за нападението не е новина: „От днес рано сутринта Германия е във война с Русия. След като германците са водили сражения по един 2400 км фронт, простирайки се от Финландия до Черно море, Гьобелс от името на Хитлер е заповядал на изненадания германски народ, че сега той не трябва да смята вече руския народ за приятел, а за свой враг. Това съобщение скоро е било последвано от едно предупреждение до германското население да бди за парашутисти.

Сведенията относно сраженията по руската граница са оскъдни. Днешното германско комюнике гласи, че руски самолети са летели над Източна Прусия, но са прогонени, след като са дали загуби.

Руският комисар Молотов е заявил днес сутринта, че германски войски без обявяване на война са нападнали Русия и германски самолети са бомбардирали Киев, Севастопол и няколко други градове. Повече от 200 души са били убити и ранени.

Една телеграфска агенция от Берлин съобщава, че германски самолети са атакували руски летища в Балтийските страни.

В своята прокламация Хитлер в старанието си да оправдае още едно от своите непредизвикани нападения, рисува една лъжлива картина за англо-руски интриги в Югославия, Румъния, България и другаде. Няма нужда да се посочва колко глупави са тези изявления, че Англия и Русия са действали заедно."700

Мнозина от българските радиослушатели още през деня успяват да уловят гласа на Радио Москва. В доклада на Софийското областно полицейско управление (№ 9111) от 6 юли 1941 г. може да се прочете: „На 22 юни т.г., в деня на обявяване на войната от Германия на СССР, са отбелязани следните публични прояви:

Към 10 часа сутринта в градината на Градското казино в град Горна Джумая (дн. Благоевград) запасният поручик Димитър Елшански е заповядал на двама войници да изнесат радиоприемник от склада на армейското интендантство. Поручикът уловил... станция Москва в момента, когато се предавала речта на г. Молотов. На мястото веднага се събрала една група от 10-15 слушатели.

Местните полицейски органи своевременно прекратиха предаването и уведомиха началника на гарнизона, който нареди да започне дознание срещу Елшански."701

Радио Москва има редовно предаване на български език на следващия ден от 20,00 часа. „Нашето дело е право дело. Датата 22 юни ще влезе в историята. Съветският народ като един човек ще се вдигне на борба срещу разбойниците, които нахлуха в нашия роден дом, на борба с враговете на народите от Съветския съюз, които създадоха свободна и могъща родина."702 Така се прокрадват идеите за единството на народа с армията и за Отечеството. В това предаване има историческа отправка към победите на руското оръжие. „Всички знаят колко храбро са се сражавали русите на 5 април 1242 г.703, когато е бил разгромен тогавашният рицарски орден, далечен предшественик на днешните фашисти. През 1812 г. руският народ разгроми един от най-големите пълководци Наполеон, като го накара да бяга от Русия с жалките си остатъци. Тогава целият народ се вдигна срещу врага. Тази армия, която мина през цяла Европа, която победи в Египет и навсякъде, тази френска армия бе разбита от славните руски полкове на Кутузов. Тя бе разбита в Отечествената война."704

В недрата на образа на армията е вградено славното минало. В него са вплетени миговете, в които руският народ е бил поставян на съдбовно изпитание и се е чувствал горд от себе си. Такива поврати има в историята на всеки народ и в тях той утвърждава правото си на съществуване. Поколения наред са се равнявали и се равняват по хората, които са се възправили в тези моменти, искат да приличат на тези, които са останали в историята.

Една от линиите за изграждане на този образ е мобилизацията. По този повод Радио Москва предава на 23 юни: „Явиха се многобройни доброволци. Натрупаха се грамади от заявления за записване в Червената армия. Това бяха млади работници, инженери, стари хора и механици. Трогателни картини на висок патриотизъм се срещат на всяка крачка. Трудещите се отправят към фронта с голям ентусиазъм..."705 Сред целите на пропагандата е да почертае доброволността и масовостта при заминаването на фронта. Наред с Москва, и турското радио, позовавайки се на източник от Лондон, развива тези теми. „Агенция ТАСС съобщава, че казаци от Дон съобщили своето решение да защитят страната срещу нападателите; въпреки че те не са принудени да служат в армията, те се записват като доброволци."706

Един от най-добрите военни специалисти в руската журналистика, Всеволод Вишневски, създателят на радиоречта като особен журналистически жанр, който я въвежда през Втората световна война, пише на 24 юни 1941 г. - деня на създаването на Съветското Информ-бюро: „Вестта за началото на войната ме завари под Москва. Мобилизационният подем започна незабавно. Хората бързаха към столицата. Беше достатъчно да вдигнеш ръка - на шосето спираха коли и качваха хората. „Запасняци сме, братче! Шофьорите разбираха и без думи: „Хайде!... Големи работи стават."707 „Писател" се превръща в мобилизационна длъжност. Лебедев-Кумач например отива във Всесъюзното радио: „Нужни са песни, стихове, фейлетони."708

* * *

Образът на армията е опорен в Сталиновата митология. Що се отнася обаче до самия водач, той трябва да укрепва положението в ефир и да създава лице на армия, готова да се впусне да напада и разгромява врага тогава, когато тя търпи поражение след поражение, а пропагандата трябва да смени в движение принципите на работа и да създаде напълно нови органи за ръководство. Неслучайно два дни по-късно по инициатива на Сталин е прието съвместно постановление на ЦК на ВКП (б) и правителството „За създаването и задачите на Съветското Информационно Бюро". В постановлението се определят неговите основни задачи: „а) ръководство на осветляването на международните събития и вътрешния живот на Съветския съюз в печата и по радиото; б) организация на контрапропагандата срещу немската и другата вражеска пропаганда; в) осветляване на събитията и военните действия по фронтовете, съставяне на военни сводки по материалите на Главното командване."709 Новата организация оглавява секретарят на ЦК на партията Александър Щербаков. В нея се привличат най-добрите писатели, журналисти, преводачи. Постепенно работата за чуждите страни става нейно основно направление. „Страната воюваше, страната се нуждаеше от помощта на съюзниците, от финансова, военна и морална подкрепа. За да се постигне това, на дипломатите и политиците помагаха журналистите. Чрез 1171 вестника, 523 списания и 18 радиостанции в 23 страни от света, съветските посолства, общества за дружба, различни организации, Совинформбюро запознаваше читатели и слушатели с борбата на съветския народ против фашизма".710 В състава му влизат военен, международен, литературен отдел, отдел за контрапропаганда и др. Голямата част от известните писатели сътрудничат с него. Сред тях са - Валентин Катаев, Евгени Петров, Борис Полевой, Константин Симонов, Николай Тихонов, Алексей Толстой, Александър Фадеев, Константин Федин, Корней Чуковски, Михаил Шолохов, Иля Еренбург. Особено значителна роля играе последният - през годините на войната той пише за Совинформбюро повече от триста статии, неизменно предизвикващи широк отглас както в СССР, така и на Запад. В този момент е необходим различен тон за външната и вътрешната аудитория. Еренбург заема изключително място като майстор на радиопропаганда, способен е да прониже мозъка на европееца. Той работи в радиопропагандата за чужбина не само защото е бил в Европа, но познава аудиторията, знае какво очаква да чуе и може да проникне в мислите на един германец или англичанин и да му каже това, което трябва да знае за Русия. Военният кореспондент Евгени Петров, един от създателите на „Дванадесетте стола" и „Златния телец", загива при изпълнение на служебните си задължения през 1942 г.

„По целия фронт от Балтийско до Черно море неприятелските войски нямаха никакви успехи. Всички техни атаки са отблъснати със загуби... Бойците и командирите от Червената армия дадоха много примери на храброст и страшен героизъм още през първия ден на войната, за да защитят неприкосновеността на свещените граници на Отечеството. Бойците се биха като лъвове. Славните синове на Сталин вчера се покриха с безсмъртна слава. През втората половина на вчерашния ден фашистките грабители се срещнаха с предните части на Червената армия и бяха отблъснати с големи загуби за тях...

Така Сталиновите синове геройски отразяваха атаките на врага, който по разбойнически начин наруши съветските граници. Слава на тези, които със свещена и с отчаяна храброст отиват напред и все напред с неудържим устрем. (Прочитат се писма, в които пише: „Ние обещаваме на теб, любима родино и другарю Сталин, да разгромим врага там, където той се покаже.")... Нас ни заставят да се бием и ние ще се бием. Ние знаем, че тази борба ще бъде тежка и ще изисква големи жертви, но човечеството никога не е виждало такава сплотена страна като Съветския съюз. Ние ще дадем всичките си сили за тази борба, защото вярваме, че Сталин ще ни заведе към сигурна и окончателна победа."711

Изключително тежки са пораженията, понесени от съветската авиация още в първия ден на войната. За първото денонощие на подложените на внезапен удар 66 гранични летища са унищожени 800 машини, а общите загуби се оценяват на 1160 (също така се среща цифра, равняваща се на 1200).

Според някои данни във въздушните схватки, разгърнали се от Балтийско до Черно море, съветските летци свалят за един ден 244 вражески самолета. „ВВС на Западния особен окръг губят 738 самолета, на Киевския - 301, на Прибалтийския - 56 и на Одеския - 47 (по други данни 23 или 30). И така общите загуби съставляват 1142 самолета, без да се броят 32, повредени на летищата в Прибалтика."712

В горецитирания пасаж от предаването на Радио Москва се засягат едновременно няколко теми. Едната е, както вече споменах, за образа на армията. Още на другия ден вражеските войски са спрени по целия фронт. В стремежа да се героизира тя, се стига до пълно противоречие с действителността. Другият тясно свързан с нея образ, цел на всяка пропаганда по време на война, е на народа. На тази основа се изгражда и ликът на Сталин като Обединител.

Бюлетинът на Специалната служба на Радио София за Радио Москва за България отразява доста смущения на предаването от 25 юни 1941 г.: „Червената армия е рожба на съветския народ. С горещо безстрашие, със сърце и доблест, Червената армия се бие с вероломния и жесток враг на границите на нашата родина. Нашият народ отдава всичката си обич към непоколебимостта и мъжеството на доблестните войски на Червената армия. Червената армия записа вече нови подвизи, които ни изпълват с гордост. Твърде скоро врагът ще се убеди, че на границите на Съветския съюз той среща вече нова армия - Червената армия. Това е армия, която е плът от плътта и кръв от кръвта на народа... Червената армия защитава родината, свободата и честта на съветския народ. От нейната храброст и военните ѝ дела зависи безопасността на децата и жените, на градовете и селата, на заводите и железопътните линии, на всичко, което съветският народ създаде с толкова труд."713

В осемте изречения от този пасаж шест пъти е повторен ключовият израз „Червена армия". Както неведнъж бе отбелязано, този похват се използва твърде често във всяка митология. Явно и Сталиновите митотворци не са се лишили от неговите „услуги". Повторението гарантира формулираната от Гьобелс простота и довеждане до съзнанието на всички.

Очертани са както качествата на армията, така и на народа, обединен около нея. Достига се до сливане на двата образа и оттам с лика на водача: „За родината и за нашата Червената армия всички наши грижи, всичката наша любов. Пламенен поздрав на вас, безстрашни герои! Бийте врага докрай!"714

При изобразяването на армията Радио Москва използва „приятелски източници", което е характерно и за другите изследвани радиостанции, излъчващи на български език: „27 юни. В. „Дейли телеграф енд морнинг поуст" е поместил обширна статия на своя специален кореспондент, който се позовава на беседа с виден дипломат, който неотдавна се завърнал от Москва. Кореспондентът пише, че съветските парашутни войски са прекрасно подготвени. Още в първите дни на първата петилетка гражданското население на Съветския съюз се е готвило за война. 20 милиона души, които са членове на Осоавиахим715 са минали предварителна военна подготовка. Съветският съюз има едно голямо преимущество, а именно подвижността на Червената армия. Съветската Червена армия е много механизирана и е готова да мине грамадните простори на съветската територия."716

След като на 22 юни вечерта министър-председателят Уинстън Чърчил се е обърнал с приветствие към Съветския съюз, като е обещал помощ, британската пропаганда на български език придобива ново звучене. Образът на Сталин получава нови чуждестранни измерения, за да достигне до нашия слушател от друг поглед. И Москва, и Лондон излъчват извадки от централните вестници при създаването на образа на армията: „Руският официоз „Правда" в уводна статия под заглавие „Война за родината" пише: Съветският съюз съвестно изпълни всички задължения в пакта между Германия и Русия, не направи нищо, което би нарушило условията на пакта. Но същевременно Русия бдеше над действията на Германия, над всички техни действия, целящи да наложат в Европа игото на новия строй [новия ред - б.а.]. Той се изразява в зверското гонене на работниците във всички народи, да не говорим за Германия, която се е преобърнала в грамаден концлагер. Русия ще воюва срещу тия палачи на Германия и срещу румънските чокои. Този народ от 160 милиона души ще заличи врага, ще изсуши корените на тази чума. Тази война за родината [...] ще се води от един народ, който знае, че воюва за една права кауза."717

Едни и същи обвинения в нарушение на съветско-германските споразумения звучат от двете бивши „високо договорили" се страни. Присъстват както в цитирания текст, така и в Хитлеровата декларация, която обяснява причините за нападението, което, както обикновено, представлява акт на самозащита. Темата за „престъпния болшевишки режим" е дебело подчертана в началото на обръщението на Чърчил от 22 юни 1941 г., който припомня, че се е борил 25 години против болшевизма, но сега миналото не е на „дневен ред".

„Днес редакторът на московския официоз пише: „Руският народ е сигурен в решителната и крайна победа над фашизма и Хитлер ще трябва да яде попарата, която е надробил. В. „Правда" напомня за германската окупация на Украйна през 1918 г. Тогава нападателят намери края си в степите, казва руският вестник: безбройни гробове са се разпръснали из Украйна. По това време Русия беше изтощена от империалистически войни, които тя водеше. Войските бяха незадоволително снабдени продоволствено и лошо въоръжени. Сега Русия, подкрепяна от силата и единството на народа си, притежава армия, флота и въздушни войски, които са способни да нанесат смъртен удар на всеки противник."718

Миналото и настоящето, „преди" и „сега" - твърде важен въпрос за всеки човек, за всеки автор. Това, което е било „преди", никога вече няма да се случи. Под натиска на непрекъснато нарастващите териториални претенции на военните кръгове и на настъплението по целия фронт, с което е заплашен Петроград, Германия изисква сурови условия за примирие. Съветското правителство е принудено да приеме 48-часовия ултиматум. Старата армия е деморализирана и отказва да воюва, а новата е в стадий на изграждане. Въпреки че „левите комунисти" и левите есери, обвиняващи болшевиките в измяна към световната революция и в предателство към националните интереси, договорът на сепаративната конференция за мир от Брест-Литовск е ратифициран на 15 март 1918 г. от IV извънреден конгрес на Съветите. След Ноемврийската революция в Германия от 1918 г. и поражението на Четворния съюз в Първата световна война на 13 ноември 1918 г. Съветска Русия едностранно анулира Бресткия договор. Историческата успоредица на основата „преди-сега" неведнъж бе изтъквана като ключов похват в изграждането на митовете.

Би Би Си в предаване от 21,00 часа цитира руско комюнике от сутринта на 23 юни 1941 г., което обогатява образа на съветската армия. „...През последните 24 часа германците са били спрени по целия фронт. Вчера преди обед германците са дошли до авангардите на русите и са били отблъснати. Единствените германски успехи са били в сектора около река Буг и северозападно от Брест-Литовск. В тия области германците са заели три села на около 10 км от границата. Руското комюнике съобщава, че 65 германски самолета са били свалени. Германците нападали руските летища, но са били посрещнати със силна съпротива от руските изтребители и оръдия. Днес рано сутринта Берлин призна, че руски самолети са бомбардирали Източна Прусия."719

В комюникето обаче не се „уточняват" загубите на съветските войски, а се посочват само техните победи. Доста превратно е представена току-що започналата война.

Три дни по-късно Радио Лондон отново излъчва руско комюнике от сутринта, според което „германците през своето настъпление, простиращо се от Летония (Латвия - б.а.) на север до Южна Полша, навсякъде срещат упоритата съпротива на Русия. 34 германски самолета са били свалени. Руските въздушни войски са подкрепили армията по бойните полета и са нанесли удари върху летища по Източна Прусия (вж. какво казват германците за тези руски „опити"), Полша и Румъния. Русите твърдят да са унищожили в боевете досега най-малко 220 германски самолета, намиращи се на земята, и 161 във въздушни боеве. Те признават да са загубили 374 самолета, повечето от които на земята. Сухоземните сражения в Северна Летония били отблъснати с големи загуби за германците, включително и с унищожаването на голям брой танкове."720

От това комюнике руснаците правят намеци, че са разрушили във въздуха повече самолети, отколкото германците. Когато говорят за унищожаването на противниковите танкове, никъде не споменават колко са загубили самите те. Очевидно най-слушаните радиа се опират на твърде едностранни източници. Не би могло да се очаква богата и многостранна информация от военно комюнике, чиято цел е именно нейното ограничаване до минимум. Но какво да се прави, това се доставя иззад граница... Ето как се доизгражда образът на съветската армия. В първите дни на войната тя се бие, както се очаква от нея, нанася на врага смразяващи поражения, смъртоносни удари. Не може да се отрече, че в комюникетата има грижа за подобие на достоверност - сочат се „точни" цифри за загубите, които врагът е понесъл, споменават се своите поражения, макар и в твърде ограничен мащаб. Разбира се, с оглед положението по фронтовете през първите дни на войната никой не би могъл да изисква точна информация за загуби, просто такава няма.

„Германската телеграфна агенция (ГТА) признава тази сутрин, че руските бомбардировачи са летели над Германия снощи. Руското комюнике, издадено днес, гласи, че германците са платили скъпо за първоначалното си напредване по фронта, който се простира на едно разстояние от 2400 км от Балтика до Черно море. Командването прибавя, че руската контраатака е отблъснала германците, след като те са преминали границата, че 300 германски танка са били унищожени от руската артилерия и че германски войски са навлезли само в окупираната зона от руската част на Полша, че в първите два дни на сраженията русите са пленили 5000 германски войници и са унищожили 128 германски самолета."721

Предаването на Радио Кайро от 28 юни 1941 г. хвърля светлина върху качествата на съветските пилоти и техните оръжия. „Руската авиация притежава необикновено силни бомбардировачи, чиито екипажи са образувани от здрави мъже, безстрашни и обучени за нощни полети. Един дописник на „Асошиейтед прес", който се връща от обиколка по руските линии, заявява, че небето на Европейска Русия е под силния контрол на Съветите и че никакъв неприятелски самолет не бил забелязан над Украйна, нито даже за разузнавателен полет. Руснаците приели войната със славянско хладнокръвие и с голяма вяра в победата. Една вълна на патриотизъм залива страната, която работи с всички сили."722 Интересно какво ли е гледал този дописник и къде е бил...

През първите дни на войната Радио Лондон използва и източници от германски произход. Ако се наложат данните от руските комюникета и от ГТА, се получава по-богата картина, например телеграфната агенция дава точни цифри за загубите, които търпи германската армия. По такъв начин се обогатява образът на съветската армия, създаван от чуждите радиостанции.

„Една църковна служба е била извършена в руската православна църква в Лондон вчера. Свещеникът Владимир Феокритов е извършил службата и говорил пред много руси и православни славяни. Той казал: „Един мощен неприятел с многобройни войски е нападнал руската земя, носещ със себе си смърт и разрушение. Ние знаем от опит какво представлява модерната война в целия си ужас. Нека се обърнем към Бога със сърдечна молитва, щото той да донесе не милост, а бащински да съжали руския народ и прощавайки всички съзнателни и несъзнателни грехове, да помилва нашия народ и нашите страдащи братя."723

Неслучайно споменах за православната църква. Известна е нейната обединителна роля през войната. Бог ще прости греховете на офицерите и войниците, които убиват в бой. Дали ще прости греховете на Месиите? А кой ще прости греховете на Бог?

На 3 юли 1941 г. Сталин се обръща към народа си с „братя и сестри." Във връзка с тази реч отново се задава въпросът: кой я е написал - той или Политбюро.

„ - Той сам. Никой не пишеше вместо него. Там нямахме думата...

(... Говорителят от съветското радио Юрий Левитан разказваше как Берия и Власик го инструктирали преди речта на Сталин по радиото на 3 юли...

- На всички въпроси и отговори на другаря Сталин ще отговаряте с „да" или с „не" и за нищо няма да питате.

Претърсили го, даже чорапите му прегледали. Като видял, Сталин възкликнал:

- Ето какъв сте бил! Точно такъв си Ви представях.

После попитал:

- Как мислите, как трябва да чета?

- Както си четете, другарю Сталин - осмелил се Левитан.

- А къде да слагам паузи?

- Където си ги слагате винаги, другарю Сталин.

Тук Сталин не издържал и се разсмял. - Ф. Ч.)"724

В тази беседа с Молотов се съдържат интересни обстоятелства около деня, в който Сталин за пръв път се обажда след нападението. Не може да се отрече и майсторството на самия Чуев да предразположи този богат, натоварен със спомени от различни епохи и с чувство за история събеседник и да ги излее на хартия. Ролята на Юрий Борисович Левитан е изключително важна не само в конкретния момент, преломен откъдето и да се погледне, но с него е свързана повече от 50 години история на петилетки, големи строежи и трудови рекорди. „Ясно е защо този глас се съединява с тези събития и исторически документи. „Включете по-скоро радиото! Левитан нещо говори!" - викат съседите и бе ясно, че е станало нещо важно".725 Едва на 19 години става главен диктор на Съветския съюз само две години след постъпването си. Когато за пръв път му е даден достъп до микрофон, до приемника се оказва Сталин, който традиционно работи нощем и радиото в кабинета му не се изключва. След като го изслушва, той звъни на тогавашния председател на Радиокомитета на СССР и нарежда докладът му на другия ден пред XVII партиен конгрес да бъде прочетен от диктора, който току-що е чел статията в „Правда"...

През юни 1941 г. именно той прочита съобщението за началото на войната и след това в продължение на всичките четири години съобщава на страната за положението по фронтовете. „Маршал Рокосовски казва, че гласът на Левитан бил равносилен на цяла дивизия. А Хитлер го смята за враг № 1 на райха. Главнокомандващият Сталин е № 2. За главата на Левитан е обещана награда от 250 000 марки, а специална група от СС подготвя десант в Москва, за да ликвидира диктора. За да се обезопаси „главният глас" на СССР, се налага да се отдели охрана, а из града се пускат лъжливи слухове за външността му, как точно изглежда, знаят немного хора".726 Хитлер до такава степен го ненавижда, че германското разузнаване даже разработва специална операция за неговото отвличане или унищожаване. А когато през лятото на 1941 г. половинтонна бомба пада в двора на Радиокомитета, германското радио бърза да съобщи: „Болшевишкият радиоцентър е разрушен. Левитан е убит!" На хитлеристите обаче не им провървява. Бомбата улучва канализационния люк и не се взривява. Не минава и четвърт час, и в ефира прозвучава гласът на Левитан.

Със сигурност той може да се определи като „внушаващ". За него вече споменатият А. Ахтирски разказва, че в момента, в който застане зад микрофона, Левитан се преобразява. Може да направи с гласа си каквото си поиска - „от спокойното делнично съобщение на прогнозата за времето до откровеното открито ликуване от първия полет на човек в Космоса... Така тази радост веднага става радост и гордост на всеки. Неповторимостта на Левитановия глас не може да се вмести в никаква формула. Просто това е той и никой друг."727

Совинформбюро и Юрий Левитан са опорни стълбове на съветската пропаганда. Трябва да се има предвид, че голяма част от българските радиослушатели могат да слушат със своите приемници предаванията от Москва в оригинал. Така въздействието им става много по-силно.

Радио Москва на български език не може да не предаде речта от 3 юли 1941 г.: „Другари, граждани, братя, сестри, войници от нашата армия и флота! Към вас се обръщам аз, приятели мои. Вероломното нападение на хитлеристка Германия върху нашата родина започна на 22 юний и продължава. Въпреки героичната съпротива на Червената армия, въпреки че най-добрите дивизии на врага и най-добрите части на неговата авиация са разбити, врагът продължава да се промъква напред... Хитлеристките войски успяха да завземат Литва, значителна част от Летония, западната част от Белорусия, части от Западна Украйна. Фашистката авиация разширява кръга на своите действия, на своите бомбардировачи като бомбардира Мурманск, Орша, Могильов, Минск, Смоленск, Киев, Одеса, Севастопол. Над нашата родина има сериозна опасност. Как можа да се случи, че нашата Червена армия отдаде на фашистите редици наши градове?"728

Заключителните думи на обръщението на заместник-председателя на Съвета на народните комисари на СССР и народен комисар по външните работи Молотов от 22 юни са: „Нашето дело е право, врагът ще бъде разбит, победата ще бъде наша." Този патриотичен призив с известни вариации, а също и в отделните му части нееднократно се повтаря в печатните издания и в устните обръщения до края на войната. Повтаря го и Йосиф Сталин в това свое първо след продължително прекъсване изказване: „Всички народи на нашата страна, всички най-добри хора на Европа, Америка и Азия, накрая, всички най-добри хора на Германия... виждат, че нашето дело е право, че врагът ще бъде разбит, че ние трябва да победим." Има обаче огромна разлика между „героичната" реч на Вячеслав Молотов и на Йосиф Сталин. Съвсем определено последният не само сочи пораженията на командваната от него армия, но вижда, че родината е пред пропаст, и задава въпроса, как можа това да се случи. А когато един Месия задава такива страшни въпроси, се очакват страшни отговори, които само той знае.

Речта продължава с поредния исторически паралел. Явно пропагандата от времето на Втората световна война не е можела да се справя без тях. Те са били нещо като патерица.

Сталин се пита как можа да се случи, че Червената армия отстъпи толкова много градове. „Нима наистина немско-фашистките войски са непобедими, както твърди непрекъснато фашистката пропаганда? Разбира се, че не. Историята показва, че непобедими армии няма и не е имало. Армията на Наполеон се смяташе за непобедима, но тя бе разбита от руските войски. Немската армия в първата империалистическа война също се считаше за непобедима, но тя на няколко пъти претърпя поражения от руските и англо-американските войски и най-сетне бе разбита от англо-френските войски. Същото нещо трябва да се каже и за сегашната немска фашистка армия на Хитлер. Тази армия не е срещала още сериозно съпротивление на европейския континент. Само на нашата територия тя среща сериозна съпротива. И ако в резултат на тази съпротива най-добрите дивизии на неприятелската армия се оказаха разбити от нашата Червена армия, то това показва, че хитлеристката армия ще бъде разбита, както беше разбита армията на Наполеона."729

Темата, дали са непобедими германците, се развива още от първия ден на войната. В отговора на този въпрос, поставен и от Сталин, стои вече споменатото противопоставяне: побеждават не защото са непобедими, а заради предателството на властниците. Съветският народ обаче е единен и ще победи. Още на 22 юни 1941 г. Иля Еренбург, наричан по време на войната „литературен картечар", пише: „Аз видях как падна Париж, - той падна, защото Франция бе разядена от измяна и малодушие. Управляващата клика предаде френския народ. Но там, където войниците, изоставени от всички, въпреки волята на командването, оказваха съпротива, немските фашисти тъпчеха на място пред нищожни отряди на защитниците. Населението на малкия град Тур и два батальона три денонощия защитаваха града срещу основните сили на германската армия.

Съветският народ е единен, сплотен, той защитава родината, честта, свободата, и тук низката и тъмна игра на фашистите няма да успее."730 Въпреки превъзходството в техника и най-вече в тактика, което имат германците, могат да се споменат редица примери, подобни на посочения от Иля Еренбург, в които френски части не само удържат фронта, но дори осъществяват неочаквани настъпления. Такъв е например случаят с бронираните части на ген. Дьо Гол, които достигат на 2 км от командния пункт на „танковия" генерал Хайнц Гудериан.

Към финала на очерка си писателят достига до „разцвет" на митотворчеството: „На стените на древния Париж в дните на немската окупация аз често виждах надписи: „Хитлер започна войната, Сталин ще я завърши." Не ние искахме тази война. Не ние ще отстъпим пред нея. Фашистите започнаха войната. Ние ще я завършим - с победа на труда и свободата."731 Ако се има предвид, че авторът е един от най-популярните писатели и дълги години е бил кореспондент на един от най-четените вестници „Известия" в различни западни страни, сред които и Франция, то твърдението, че наистина е видял подобен надпис, би могло да звучи убедително. В споменатия пасаж се изразява категоричната увереност в крайната победа на съветския народ начело със Сталин. Хитлеристите не са непобедими, дошъл е краят на „главозамаялия се фашистки палач", защото срещу него ще се изправят милиони хора - народите на Европа. Тук отново е развита идеята за Сталин, който ще спаси от робство света. Според Еренбург в това вярват победените французи.

3 юли 1941 г. представлява един своеобразен „бис" на темата за съветско-германския пакт за ненападение, висша санкция, с която тя се закрива от възможно най-високо място. Водачът отговаря на въпроса, как е могло да се подпише договор с такива вероломни хора и изверги, като Хитлер и Рибентроп. Било ли е грешка. Под често използваната от всички лидери форма на въпроси и отговори Сталин „разчепква" тази болезнена тема. Според него „нито една миролюбива държава не би се отказала от споразумение със съседна държава, даже ако начело на тази държава стоят такива изверги и людоеди като Хитлер и Рибентроп".732 След като се констатира „разпадането на бившата Полска държава", в качеството на своя непосредствена задача германското и съветското правителство провъзгласяват осигуряването „на народите, живеещи на тази територия, на мирно съвместно съществуване, съответстващо на националните им особености". Така е декларирано без заобикалки това териториално-политическо преобразуване, което се предвижда в член 2 на секретния допълнителен протокол от 23 август 1939 г. На 18 септември, на другия ден след началото на агресията на Съветския съюз срещу Полша, „Известия" пишат: „Спасението идва от СССР. Страшна, сурова, непреклонна и великодушна - идва Работническо-Селската Червена Армия. Защото: нашата страна е построена в името на човешкото щастие и на стража стои неговата Червена армия. В името на тази цел Червената армия се придвижи днес, затъмнявайки небето със стоманените си криле, разтърсвайки земята с бронираните си машини, с тежката стъпка на неизброимите си полкове."733 Миролюбивата страна идва на помощ на народите на Украйна, Белорусия, на Прибалтийските републики, макар че такава не са потърсили. Сталин подчертава в речта си, че договорът е подписан при изричното условие да не се „зачеква нито пряко, нито косвено териториалната цялост, независимостта и честта на миролюбивата държава". След това изрежда ползите от този договор. Не се занимава с такива „подробности" от рода на присъединени територии, човешки ресурси, природни богатства и други подобни. За него важното е, че е осигурена година и половина мир за подготовка на отпора, ако Германия би рискувала да нападне.

За всеки водач мисълта за спечелване на съюзници е от водещо значение, особено по време на война. За да ги привлече, е много важно да изтъкне, че агресор е не той, а противникът му, т.е., че моралното право е на негова страна. Прави впечатление, че както в декларацията на Молотов, така и в тази реч на Сталин се прави разлика между „добрия германски народ" и „бандата фашисти", които го оглавяват. Подобно разграничение е характерно и за Чърчил. Друга важна мисъл, която струи не само от този пасаж, но и от цялата реч, е за перспективата, за бъдещето, което принадлежи на съветския народ - „врагът ще бъде разбит", и то на негова територия.

Според Сталин, за „ликвидирането на напастта, която се вмъкна в нашата родина [...], преди всичко необходимо е, щото нашите хора, съветските хора, да разберат цялата сериозност на опасността, която заплашва страната, и да се откажат от благодушието [...], да престанат да бъдат безгрижни, да мобилизират себе си и да реорганизират цялата си работа по военен начин, който не знае пощада към врага. Необходимо е по-нататък, щото в нашите редове да няма страхливци и дезертьори, щото нашите хора да не знаят страх в борбата и да отиват храбро в Отечествената война срещу фашистите".734 Тези думи са следствие на морално-политическа криза, обхванала обществото. То още не е забравило жестоките сталински репресии от 1936-1939 г., не се е отърсило от масовата колективизация от началото на 30-те и идва нов удар - неочакваното за войниците и средния команден състав, както и за огромното мнозинство от населението, нападение на 22 юни. Внезапността му не е пропаганден мит. Страната е напълно психически и морално неподготвена за войната с Германия.

В резултат на всичко това започва организирането на информационно затъмнение, като от населението се изземват радиоапаратите. Наред с това рязко се увеличава активността на органите на НКВД и военните трибунали. Като обвинения се издигат: „антисъветска агитация", „измяна на Родината", „саботаж", „бунтуване и участие в контрареволюционна дейност", „терор и терористични намерения", „вредителство", „дезертьорство и военни престъпления", „разпространяване на антисъветски листовки и анонимки", „контрареволюционна агитация", „възхвала на фашисткия строй и военната мощ на немската армия". Преследват се и тези, които разпространяват клевети за икономическото положение на трудещите се и колхозния строй в СССР, възхвалявайки живота в царска Русия - стандартно обвинение още от довоенните години. То е издигано и срещу тези, които се жалват от скъпотията, липсата на стоки, лошото снабдяване. Според д-р Д. Омелчук, „ако в предвоенните месеци в Севастопол по обвинение за антисъветски изказвания и постъпки са били арестувани средно по 4-5 човека, то от 22 юни и до края на месеца са били арестувани 22-ма, през юли 1941 г. - 34-ма, а до края на годината още не по-малко от 60,1. Има всички основания да се предполага, че скоро след началото на войната е постъпила команда „отгоре". Как иначе можем да си обясним, че 17 от известните ни 22 ареста са извършени в един ден, а именно на 27 юли. Повечето от арестуваните са осъдени за антисъветска агитация и разпространение на лъжливи слухове".735

Неслучайно толкова обширно бяха цитирани пасажи от тази реч. Тя е забележителна не само с нееднократно подчертаваното обръщение към слушателите, но, което е по-важно в нея, водачът има смелостта да застане пред микрофона и да посочи свои грешки. Да зададе тежки въпроси и сам да даде тежки отговори, да поеме отговорност за пораженията. Разбира се, без „героика" не може. Финалът е следният: „Другари! Нашите сили са безподобни. Самозабравилият се враг трябва скоро да се убеди в това. Заедно с Червената армия се вдигат много хиляди работници, колхозници и интелигенцията на война против нападналия ни враг. Ще се вдигнат трудещите се от Москва и Ленинград. Ще се създаде многомилионно опълчение за поддръжка на Червената армия. Във всеки град, който се намира пред опасност от нахлуване, трябва да създадем народно опълчение, да вдигнем на борба всички трудещи се, за да защитят с гърдите си нашето отечество, своята свобода, своята чест и своята родина. За да се осигури бързата мобилизация в цялата съветска земя, за да се унищожи врагът, който е нападнал вероломно родината ни, е създаден държавен комитет по отбраната, в лицето на който е съсредоточена цялата власт в държавата. Държавният комитет пристъпва към своята работа и зове целия народ да се сплоти около партията на Ленин-Сталин, около съветското правителство за поддръжка на Червената армия и флота, за разгромяването на врага, за победата. Всички наши сили в поддръжка на нашата геройска Червена армия, на нашата славна Червена флота! Всички сили на народа за разгромяването на врага! Напред към нашата победа!"736 Този финал би могъл да се остави без коментар. Той предава духа и основните постановки на цялата съветска пропаганда. И все пак, накрая, след като си признаваме тежките поражения, неизбежно, победата ще бъде наша, защото нашето дело е право.

Радио Москва отбелязва, че речта, произнесена от Сталин, е предизвикала мощен подем. Из цялата страна станали многолюдни митинги. „Милиони съветски патриоти, вдъхновени от речта на др. Сталин, са изпълнени с решимост да отстояват всяка педя земя и да се бият до последна капка кръв, за да защитят нашите градове и села, да се сражават самоотвержено и безпощадно до пълното разгромяване и унищожаване на фашистките варвари. Работници, селяни и интелигенти подават непрекъснато заявления с молби да бъдат записани в редовете на действащата армия или да бъдат зачислени в народното опълчение."737 Говорейки на митинги, работниците от заводите се кълнат тържествено и свято да изпълняват указанията на другаря Сталин - да се трудят неуморно за отбраната и да бият врага до последно. Колхозниците вземат единодушно решение за предсрочно изпълнение на доставки на храни, мляко, месо, даже да ги предадат на държавата за сметка на 1941 г. от миналогодишните запаси.

В сутрешното предаване от 4 юли на Радио Москва за България отново продължава темата за обединението на народа около армията. Почти дума по дума се повтаря пасажът за митингите и за патриотите, които ще се бият до последна капка кръв. Словото на съветския водач предизвиква силен отзвук в чуждите радиостанции и той обогатява образа на Червената армия и на воюващия народ, сплотени около Спасителя и Обединителя.

Радио Лондон в прегледа на столичния печат споменава основни вестници, като „Таймс" и „Дейли Телеграф". Според първия духът на твърдото решение в края на краищата ще срази хитлеристкия удар, насочен срещу сърцето на Русия. За втория „речта на Сталин обявява война на хитлеризма. Целта е да се създаде непоносимо положение за неприятеля. Руснаците са направили това по-рано, те ще могат да го направят отново...".738

Прави впечатление характеристиката на Би Би Си за изказването на Сталин - то е „войнствено". Ще си позволя да не се съгласия с това определение. В такъв момент той намира много по-верен тон. Това е призивът за обединение на народа около армията. Естествено, за война за победа - друго не би могло да се очаква, но неговият поход е много по-точен. Той открива причините за пораженията, намира паралели с големи събития от световната и руската история, така че ако изобщо е възможен този израз в неговия режим, превръща народа в съюзник.

Радио Кайро на български език предава в емисията си част от картината на отклика на изказването от водача. „Хиляди съветски граждани са пожелали да влязат в Червената армия като доброволци. Въодушевлението е било еднакво силно у интелектуалците и у работниците. Речта на Сталин ще има, според очакванията на лондонските среди, силен отзвук в целия свят и ще накара много страни, които още се колебаят, да направят сериозен преглед на положението си."739

Освен вътрешния тук е отбелязан и широкият международен отглас. Образът на Първия е допълнен с нови качества: „Сталин е показал в тази реч необикновено здрав разум, излагайки пред своя народ и пред света истинския образ на конфликта, предприет от Хитлер преди десетина дена. След като две години поред, воден от симпатии или може би от страх, той клонеше към Германия и в същото време обвиняваше Англия, че водила империалистическа и капиталистическа война, Сталин заявява днес на висок глас, че това е било погрешно. Сега, когато Русия сама е нападната от райха, Сталин признава, че тези, които се биха и се бият срещу Хитлер, защитават общата свобода. Оставяйки речника на миналото, Сталин заяви публично, че неговата страна се бие не за една идеология, но за един идеал, старият благороден идеал за любов към родината и за човешка свобода. В Лондон се изтъкваше, че още в първите дни Русия води национална война. Сталин знае, че ако Русия бъде победена, целият режим ще рухне и Хитлер не скрива намеренията си по свое усмотрение да изтрие Русия от картата на Европа."740

Образът на Сталин като Обединител е особено интересен, тъй като министър-председателят Чърчил недвусмислено е изразил своята подкрепа, но в ефир, както се вижда, веднага се припомнят предходните позиции на Сталин. Явно освен през огъня на войната, болшевишкият водач трябва да преминава и през превратностите на световното обществено мнение, което има поглед отстрани.

Не са случайни призивите за патриотизъм, за свобода и за чест. Така водачът би имал възможност да достигне до всекиго не само чрез идеологията, а чрез основни човешки ценности, които са първите, които трябва да се защитят, когато започне война. Застанал начело на народите в тази „национална война", както я определя Радио Кайро, още повече - в тази „отечествена война", както е наречена в заявлението на съветското правителство от 22 юни, той би могъл да стигне до крайната победа.

* * *

Сталин - име, в което са се клели милиони, име, което са охулвали милиони. Име, извезано на знамето на Интернационала след Маркс, Енгелс и Ленин. Но точно последният с тревога предупреждава: „Този готвач ще приготвя само люти блюда" (1921). Според „Кратката биография", един от блестящите примери за митотворчество и фалшификация, редактирана от самия Сталин, той се „прониква от безграничния революционен Ленинов гений и никога не се отклонява от пътя на Ленин", за да стане „първи избраник на народа, първият депутат във Върховния съвет на СССР" и „гений на човечеството."

„На Маркс и Енгелс пламенният гений предвидя бъдещия възход. Пътя към свободата набеляза ни Ленин. И Сталин великият по него ни води" - така е според „Химна на партията на ВКП (б)" на Василий Лебедев-Кумач от 1936 г. Авторът на безсмъртната „Вставай, страна огромная" същата година е награден с ордена на Червено знаме на труда „за създаване на редица песни, станали достояние на широките маси", четири години по-късно - с ордена Почетен знак за заслуги в областта на художествената литература, а през март 1941 г. му е присъдена Сталинска премия, втора степен, за „текстове към общоизвестни песни". „Само ако знаеше Сталин", една или друга несправедливост нямаше да се случи. От лагери му пишат хора, изпратени от този, в когото вярват.

„Щом Сталин така е казал, значи така ще бъде", се пее в друга песен, съчинена за конституцията, наречена на името му. Но именно него Троцки нарича „червеният Наполеон", „Свръх-Борджията в Кремъл", „плебейски демократ от провинциален тип", „напълно лъжлив човек", „конвейерен фалшификатор", „експлоататор на вдовици".741 Дали Никита Хрушчов, когато разобличава култа към личността му в секретния доклад на ХХ конгрес на КПСС, си спомня, че по повод 70-ата годишнина на вожда го е назовал „грижлив градинар, който отглежда и възпитава... кадрите"742, че едно от грижливо отгледаните растения е самият той?! Убитият от „интриганта" и „Чингисхана" Сталин Николай Бухарин, публично възхвалявал го до края на дните си, в чужбина се изразява за него така: „... Това е малък, злобен човек, не човек, а дявол."

Заплетен възел от противоречия. Богата палитра - от славословия, сътворявани под зоркото му око, до злобни прозвища от старите болшевики, от мрака на най-черното до блясъка на най-бялото.

През разглеждания период съветската, наред с британската и германската радиопропаганда на български език, се утвърждават като едни от водещите претенденти за завладяването на съзнанието на нашия слушател. Образът на Сталин има редица специфики, които го отличават в сравнение с тези на другите водачи. На вълните на Радио Москва, макар че не липсват, но много по-рядко в сравнение с пропагандата за вътрешна употреба се използват партийните клишета, характерни за печата, лозунгите, плакатите, киното. Причина за това е, че слушателят на медията е външен, с многообразен профил, с пъстри идейни и политически виждания и критерии, отразяващи реалността в съвсем друга страна. Едно откровено идеологизиране би отблъснало българите с различна от комунистическата ориентация.

Ето защо Радио Москва създава цялостен благоприятен образ на Съветския съюз, като оттам се прави концентрация върху Сталин - един ненатрапчив и гъвкав подход, подходящ за слушателската аудитория. Представя се сталинова индустриализация - могъщ лост за развитие на националните републики, изпълнението на петилетните планове в съкратени срокове, гигантският напредък в областта на електрификацията, строителството, селското стопанство - тема, особена близка за българския слушател. Много важен елемент в този образ е подробното разглеждане на съветското образование и медицина, като се представят в сравнение с водещите страни. По този начин се дава един обобщен образ и на съветския народ и неговите достижения, свързан с неговия глава.

Една от най-важните теми в този смисъл е Сталиновата мирна политика. Когато на 3 юли 1941 г. водачът се обръща към своя народ с „братя и сестри", обяснява защо е бил подписан съветско-германският пакт за ненападение - нито една миролюбива държава не би се отказала от споразумение със съседна страна, даже и ако тя е оглавена от „такива изверги и людоеди" като Хитлер и Рибентроп, защото тази стъпка е дала година и половина мир.

Една от най-важните части на всяка военна пропаганда е създаването на образ на армията, особено актуален, когато над небето са се скупчили облаците на световна война. 22 юни 1941 г. представлява особен вододел. Наред с това важно събитие е и приемът в Кремъл на 5 май с.г. на завършилите военни академии. Тогава Сталин открито заявява, че мирната политика се е изчерпила и че трябва да се върви към създаване на съвременна армия, а тя е настъпателна, с характерната за това стратегия и въоръжение. Когато Съветският съюз е нападнат и започват тежки поражения, „геният на човечеството", „великият Сталин", трябва да отговори на важния въпрос: защо се случва всичко това. Още от първия ден се поставя въпросът непобедими ли са германците. Отговорът му е категоричен - не. Постигнали са победите си в резултат на предателството на властимащите в Европа. Само съветската войска е оказала сериозна съпротива.

В речта на Сталин от 3 юли 1941 г. продължава да се развива един от най-важните образи в неговата митология - Обединител. Ако дотогава насоката му е била да се създаде представата за една велика държава, постигнала териториално и национално обединение въз основа на правилна политика - неслучайно „най-важните гости" в българския ефир са новоприсъединилите се републики, то началото на войната придава друго съдържание на този образ. Основата му вече е сплотяването на народа около армията. Това е условието „низката и тъмна игра на фашистите да не успее”. Той има дълбоки исторически корени - още от победите на руското оръжие на Чудското езеро и над Наполеон Бонапарт. Така се очертава едно триединство вожд - армия - народ. В речта на 3 юли се повторени основните постановки от първия ден на войната: „Нашето дело е право дело. Врагът ще бъде сразен. Победата ще бъде наша!” Първото Сталиново изказване от 1941 г. води до мощен мобилизационен подем, то има благоприятен отглас в редица световни медии, включително и в тези на български език, като Радио Лондон.

 

584АМВР, ф. 9, оп. 1, ОБ-23272, T.II, л. 53.
585Пак там, л. 45.
586Пак там, л. 59.
587Пак там, л. 53.
588Пак там.
589Мошанов, Ст. Цит. съч., с. 189-190.
590Пак там, с. 194.
591Тошкова, В. България в Балканската политика на САЩ, 1939-1944. С., 1985, с. 94.
592АМВР, ф. 18, оп. 1, ОБ-13607, T. I., л. 24-25.
593Райчевски, Ст. Цит. съч.
594Цит. по: Безименский, Л. А. Гитлер и Сталин перед схваткой. М., 2000, militera.lib.ru. От същия автор вж. Визит В. М. Молотова в Берлин в ноябре 1940 г. в свете новых докуметов. - Новая и новейшая история, 1995, №5, с. 5
595Пак там.
596Пак там.
597Цит. по: Служебна бележка от главния секретар на Министерството на външните работи и изповеданията Димитър Шишманов за съветското предложение от 25 ноември 1940 г. България в годините на Втората световна война (1939-1945), pomagalo.com; Городецкий, Г. Роковой самообман: Сталин и нападение Германии на Советский Союз. М., 2001, militera.lib.ru.
598България. Своенравният съюзник..., с. 16.
599Цит. по: Городецкий, Г. Цит. съч.
600Цит. по: Городецкий, Г. Цит. съч.
6013АМВР, ф. 9, оп. 1, ОБ-23272, T.IV, л. 1
602Цит. по: Куцаров, П. Дейността на съветската легация в България през 1934-1941 г. - Банкети и приеми се правеха много често: 20.10.2008, Factor OnLine.
603Пак там.
604Пак там, л. 59.
605Райчевски, Ст. Цит. съч.
606Цит. по: Ревякина, Л. Българо-съветски отношения 1935-1940. - сп. „Исторически преглед", 2001, № 1-2, с. 54.
607Пак там.
608България. Своенравният съюзник..., с. 13.
609Цит. по: Ревякина, Л. Цит. съч., с. 55.
610АМВР, ф. 9, оп. 1, ОБ-23163, T.II, л. 350.
611Други софийски кина, в които са прожектирани съветски филми са „Славянска беседа", „Балкан", „Европа палас", „Модерен театър". Вж. по-подробно Л. Ревякина. Българо-съветски отношения..., с. 54
612Пак там.
613Куцаров, Цит. съч.
614АМВР, ф. 18, оп.1, ОБ-13607, Т. I., л. 49.
615Цит. по: Городецкий Г. Цит съч..
616Райчевски, Ст. Цит. съч.
617Цит. по: Тошкова, В. Цит. съч., с. 73.
618Иззети са от прожектиране както в София, така и в провинцията съветските филми. Собственикът на „Мосфилко" Трифон Костов за „проявената от него противодържавна дейност, заключаваща се в пропаганда в полза на СССР и в неподчинение на полицейските наредби - отпечатване и пласиране на забранената книга „Биография на Сталин", е изпратен в лагер на Държавна сигурност". През 1940 г. той с помощта на съветската легация успява да вземе разрешение от Контролата по печата и я отпечатва в Придворната печатница в 10 000 екз. Книжарница „Руска книга" я разпространява въпреки забраната на Дирекция на полицията. (Ревякина, Л. Цит. съч.).
619Райчевски, Ст. Пак там.
620История международных отношений и внешней политики СССР, т. II. с. 142.
621Цит. по: Генчев, Н. Цит. съч.
622Филов, Б. Цит съч., с. 282.
623Димитров, В. Организация и управление на радиото. С., 1980, с. 39-40.
624За историята на радиото през периода от 20-те години до 1941 г. са използвани данни, публикувани в Музей радио и телевидения. История радио. 20-х, 30-х, 40-х годов, tvmuseum; Виртуальный компютерный музей. Петр Чачин. „Битовия радиозлектронная аппаратура", komputer-museum.ru.
625Една верста е равна на 500 сажена, равно на 1,068 км. Премахната е с въвеждането на метричната система.
626Ахтирский. А. Друзья звали его ЮрБор. Интернет-Музей радио и телевидения - Тематические и исторические очерки, tvmuseum.ru
627Радио Страни Советов. Източници: Багиров, 3. Проблеми телевидения и радио. М. 1971; Горяева, Т.М. Радио России. М., 2000; Козунов, А.А. Социальная роль радиовещания в системе средств массовой информации развитого социалистического общества. Ростов-на-Дону, 1979; КПСС о средствах массовой информации и пропаганди. М., 1987; Микрюков, М. В поисках зстетики радиодрами//Проблеми телевидения и радио (отв. ред. В. Вильчек), 1971; Мясоедов, Б. А. Страна читает, слушает, смотрит. М., 1982; Радиожурналистика (под ред. А. А. Шереля). М., 2000.
628Чачин, П. История развития злектросвязи. Битовая радиозлектронная апаратура, 17.03.2002 - Виртуальный компютерный музей, computer-museum.ru. Към 1941 г. в страната работят над 1 милион индивидуални радиоприемници и около 6 милиона кабелни транслационни точки.
Според Б. П. Степанов в статията „Радиофикация СССР" в Большая советская знциклопедия (Яндекс, 2005-2008) към началото на 1941 г. се наброяват 11 хил. транслационни възела.
Валентин Пролейко сочи, че „към началото на 1930 в страната се наброяват около 500 хил. радиоустановки, от които малко над 400 хил., а в селата - около 80 хил. Ламповите устройства са по-малко от 20%, всички останали са детекторни приемници. По онова време само 250 хил. са приемници промишлено производство (от тях лампови - около 35 хил.), останалите са самоделни. Броят на транслационните точки в градовете е 140 хил., а в селото - 25 хил. По утвърдения от Совнаркома през 1930 година петилетен план към неговото завършване приемната мрежа трябвало да включва 14 млн. приемни устройства, от които 9,5 млн. в селата. Обаче през 1940 година са произведени само 140 хил. радиоприемници, а три завода - „Светлана", Московският електролампов завод, „Радиолампа" - произвеждат не повече от три милиона радиолампи." (Вж. О значении злектроники: военный аспект. - „Промишленные ведомости", январь 2004). Според книгата Ми и планета. Цифри и факти. (М., 1970) производството на радиоприемници през 1940 година възлиза на 160 хил., като по този начин на хиляда души се падат 5 приемника. Към края на 1937 година в СССР действат 80 радиоразпръскващи станции с обща мощност от 1997,5 кВт; 3423 хиляди радитраслационни точки; 321 хиляди радиоприемници (В. А. Мельник (Донецк), Д. Ф. Кондаков (Москва) Летопись отечественной радиотехники и радиовещания, QRZ.ru).
629Кожинов, В. Россия. Век ХХ. 1939-1964. М., 2005.
630За постоянни се смятат тези радиослушатели, които се настройват на радиостанцията не по-рядко от веднъж седмично. Беспалов, А., Корнилов, Е., Короченский, А., Лучинский, Ю., Станько, А. История мировой журналистики. Москва-Ростов-на-Дону, 2003, media.utmn.ru
631Лотман, Ю. (1922-1993) - руски езиковед, семиотик, културолог и литератор. Трудовете му надвишават 800. Изследванията му в областта на литературата са върху руската литература, като по-голямата част от тях са върху творчеството на Пушкин. Лотман изковава термина семиосфера и е основоположник на семиотичната школа в Тарту. Школата е най-известна с издаваното предимно на руски език периодично списание „Труди по знаковим системам".
632Горяева, Т. Радио России. Политический контроль радиовещания в 1920-х и начале 30-х годов. Документальная история, OnAir.ru.
633Гогун, А. Цит. съч.
634Горяева, Т. Убить немца!" - сп. „Родина", 10/2002, istrodina.com
635Медовар, Л. Перо воистину действеннее автомата. Леахим сиван. Июнь 2001, 5761-6 (110), leahim.ru.
636Горяева, Т. Цит. съч.
637Пак там.
638Цит. по: Фирсов Ф. Архиви Коминтерна и внешняя политика СССР в 1939-1941 гг. - сп. „Новая и новейшая история", 1992/6, с. 20.
639Пак там, с. 18.
640Роговин, В. Мировая революция и мировая война. Т. 6. М., 1998, web.mit.edu.
641Треппер, Л. Большая игра. Вспоминания советского разведчика. М., 1990, с. 101-102.
642АМВР, ф. 18, оп. 1, ОБ-13964, Т.11, л. 3. Министерство на войната. Щаб на войската-Р.О. Разузнавателен преглед. „Продуч" и др. № 36. София, 1938 г. 645Пак там, л. 3-4.
644Панайотов, Ф. Цит. съч., с. 32.
645На 6 май 1941 г. е издаден Указ за назначаване на Сталин за председател на Съвета на народните комисари на СССР.
646ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 286, л. 316-317. Радио Москва, 11 май 1941 г., 20,00-20,40.
647Печенкин, А. Секретное виступление Сталина. - „Независимое военное обозрение" (Москва), 25.05.2004, nvo.ng.ru
648Печенкин, А. Цит. съч.
649The Goebbels diaries. 1939 - 1941, New York, 1983. Виж записи от 5 и 6 май 1941 г.
650Цит. по: Волкогонов, Д. Седемте вождове. С., 1996, с. 184.
651Известна е голямата грижа на И. В. Сталин за армията. Според Д. Волкогонов в неговия работен график „практически всекидневно няколко часа отиват за разглеждане на конкретни въпроси на военното строителство: организационни, технически, оперативно-стратегически, кадрови, възпитателни." (Триумф и трагедия. И. В. Сталин. Политический портрет. Кн. 1. Ч. II. М., 1989, с. 51). През 1940 г. са образувани 42 нови военни училища, почти е удвоен броят на факултетите на академиите, организирани са многобройни курсове за младши лейтенанти (Цит. съч., с. 55).
652Королев, Ст. (журналист, ветеран от войната). Москва, Кремль, 5 мая 1941 года. Откровения Сталина перед военной злитой Советского союза, Зеркало недели, № 17 (392) 11-17 мая 2002, zn.kiev.ua.
653Топалов-Памукчиев, М. Цит. съч., с. 32.
654Королев, Ст. Цит. съч.
655Пак там.
656Цит. по: „Специална папка" от архива на ЦК на КПСС, „Кратка записка на изказването на др. Сталин пред випуска от слушателите на академиите на Червената армия в Кремъл на 5 май 1941 г." - В: Королев, Ст. Цит. съч.
657Волкогонов, Д. Триумф и трагедия, с. 55-56. По въпроса за механизацията на армията и сформирането на самостоятелни танкови съединения, които да я превърнат в наистина съвременна армия, въпросът стои нееднозначно. От една страна, през май 1940 г., след като по решение на Сталин Ворошилов е освободен от длъжността народен комисар по отбраната и на негово място е назначен С. К. Тимошенко, първата голяма крачка на новото ръководство е решението за създаване на механизирани корпуси (Постановление СНК на СССР от 6 юни 1940 г.) в състав от две танкови и една механизирана дивизия. Но само преди половин година управленията на танковите корпуси са разформирани. (Цит. по: Волкогонов, Д. Цит. съч., 51).
658Пак там.
659Печенкин, А. Секретное виступление Сталина. - В: „Независимое военное обозрение" (Москва), седмично приложение към „Независимая газета", издание на военна тематика за въоръжения, военно-политически концепции, за положението в армиите и специалните служби по света, 25.05.2004, nvo.ng.ru
660Цит. по: Королев, Ст. Цит. съч.
661ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 286, л. 379. Радио Лондон, 6 май 1941 г., 21,00-21,15.
662Цит. по: Спори вокруг 1941 года: Опит критического осмишления одной дискусии. - Готовил ли Сталин наступательную войну против Гитлера? М., 1995, с. 97.
663Киселев, В. Н. Упрямие факти начала войни. - Пак там, с. 78.
664Пак там, а. е. 285, л. 56-57. Радио Москва, 1 май 1941 г., 20,00-20,40.
665The Goebbels diaries. 1939-1941, 4 май 1941 г.
666Петров, Б. Н. О стратегическом развертивании Красной армии накануне войни. - Готовил ли Сталин наступательную войну против Гитлера?, с. 66-67.
667Пак там, с. 67.
668Киселев, В. Н. Упрямие факти начала войни. - В: Готовил ли Сталин наступательную войну против Гитлера?, с. 78.
669Цит. по: Мельтюхов, М. И. Спори вокруг 1941: опит критического осмисления одной дискуссии. - Готовил ли Сталин..., с. 97.
670Цит. по: Горяева. Т. Цит. съч.
671ЦДА, 178 к, оп. 5, а. е. 285, л. 378. Радио Москва, 9 април 1941 г, 20,20-20,40.
672Пак там, л. 164. Радио Лондон, 22 май 1941 г., 21,00-21,15.
673„1941 год. Документи". Опубликовано в „Известиях ЦК КПСС", 1990, № 5. С. 191-196.
674Главно политическо управление, имащо статут на отдел на ЦК.
675„1941 год. Документи". Советские архиви.
676Пак там.
677Пак там.
678ЦДА, 178 к, оп. 5, а. е. 285, л. 361. Радио Москва, 8 април 1941 г., 23,30-24,00.
679„1941 год. Документи". Советские архиви.
680Пак там, л. 221. Радио Москва, 18 май 1941 г., 20,00-20,15.
681АМВР, ф. 18, оп. 1, ОБ-217, л. 155.
682ЦДА, 178 к, оп. 5, а. е. 285, л. 55. Радио Москва, 1 май 1941 г., 20,00-20,40.
683Пак там, л. 258. Радио Москва, 17 април 1941 г., 20,00-20,40.
684Пак там, л. 55. Радио Москва, 1 май 1941 г., 20,00-20,40.
685Пак там, л. 315. Радио Москва, 11 май 1941 г., 20,00-20,40.
686Пак там, л. 316-317.
687Пак там, ф. 370 к, оп. 6, а. е. 1341, 12 юни 1941 г. Радио Москва, 20,30-20,45.
688Панайотов, Ф. Цит. съч., с. 33.
689Чуев, Ф. Молотов си спомня. 140 беседи на Феликс Чуев с Молотов. Том 1. С., 1998, с. 53.
690Майски, И. Спомени на съветския посланик. Втора книга. Мир или война. С., 1965, с. 543.
691Пак там, с. 546.
692Прострация (лат. мед.) - голямо изтощение или изнемощяване.
693Чуев, Ф. Молотов си спомня, с. 72-73.
694Пихалов, И. Впадал ли Сталин в прострацию 22 июня 1941 года? Спецназ России № 5 (80), май 2003 года, specnaz.ru
695Пак там.
696Цит. по: Пихалов, И. Великая Оболганная война. М., 2005, с. 287.
697Майски, И. Цит. съч., с. 563.
698Еренбург, И. Цит. съч., с. 527.
699Кузнецов. Н. Накануне. М., 1966, с. 338.
700ЦДА, ф. 178, оп. 5, а. е. 287, л. 191-192. Радио Лондон, 22 юни 1941 г., 20,00-20,40.
701Панайотов, Ф. Цит. съч.
702Пак там, а. е. 287, л. 187. Радио Москва, 23 юни 1941 г., 20,00-20,40.
703На тази дата на леда на Чудското езеро княз Александър Невски нанася съкрушително поражение на рицарите от Тевтонския орден и ги обръща в бяг. Тази битка има голямо историческо значение, защото спира настъплението на германските рицари-католици и спасява православието в Северна Русия.
704Пак там, л. 187-188. Радио Москва, 23 юни 1941 г., 20,00-20,40.
705Пак там, л. 190.
706Пак там, л. 152. Радио Анкара, 25 юни 1941 г., 19,45-20,00.
707Вишневски, В. В пути из Москви. - От Советского Информбюро. 1941-1945. Публицистика и очерки военных лет. М., 1982, с. 23.
708Пак там.
709Цит. по: Панарин, И. Сталин: Информационний механизм Победи, 5 март 2005 г., panarin.com.
710Беленькая, М. История Совинформбюро - АПН в арабском мире, rian.ru.
711ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 287, л. 174-175. Радио Москва, 24 юни 1941 г., 20,00-20,40.
712Гуляс, А. Первие дни войни (22 июня 1941 года) - Авиационная знциклопедия „ Уголок неба".
713Пак там, л. 160. Радио Москва, 25 юни 1941 г., 20,00-20,40.
714Пак там.
715Осоавиахим - Общество за съдействие на отбраната и авиационно-химическото строителство, създадено на 23 януари 1927 г. В доклад пред IX международна конференция „Ломоносов-2002" И. В. Мостински споменава, че „към юни 1941 г. числеността на (съветската) армия и флота е увеличена до 5 милиона 372 хиляди души. В същото време числеността на Осоавиахим е 13 милиона души. Даже като се отчита недостатъчната подготовка на част от тях, цифрата въпреки това остава твърде значителна" - „Осоавиахим. Срастване на обществената организация с държавния апарат" (1935-1941). Тази цифра се засича с данните от доклада на VI конгрес на РОСТО за 80-ата годишнина на Осоавиахим - „80 години на служба на отечеството". Според тях само в първите месеци на войната на фронта отиват 7 млн. и 200 хил. души или повече от половината от тогавашния състав на Отбранителното общество.
716ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 287, л. 97. Радио Москва, 28 юни 1941 г., 7,30-8,00.
717Пак там, л. 180. Радио Лондон, 23 юни 1941 г., 21,00-21,15.
718Пак там, л. 166. Радио Лондон, 24 юни 1941 г., 21,00-21,15.
719Пак там, л. 178-179. Радио Лондон, 23 юни 1941 г., 21,00-21,15.
720Пак там, а. е. 287, л. 149. Радио Лондон, 25 юни 1941 г., 21,00-21,15.
721Пак там, л. 164. Радио Лондон, 24 юни 1941 г., 21,00-21,15.
722Пак там, л. 93-94. Радио Кайро, 28 юни 1941 г., 21,30-21,45.
723Пак там, л. 62. Радио Лондон, 30 юни 1941 г., 21,00-21,15.
724Чуев, Ф. Цит. съч., с. 73.
725Ахтирский, А. Друзья звали его ЮрБор. Интернет-Музей Радио и Телевидения-Тематические и исторические очерки, tvmuseum.ru.
726Дурсунов, А. Юрий Левитан: народний диктор СССР. Аргументи и факти №21 (51) 21 ноября 2004, ЖЗЛ, „PRESS-Обозрение".
727Ахтирский. А. Цит. съч.
728ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 287, л. 1. Радио Москва, 3 юли 1941 г. (непосочен час).
729Пак там, л. 1-2. Радио Москва, 3 юли 1941 г. (непос. час).
7303ренбург, И. В первий день. - От советского информбюро, с. 21.
731Пак там, с. 22.
732ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 287, л. 3. Радио Москва, 3 юли 1941 г. (непосочен час).
733Цит. по: Пронин, А. Советско-германские отношения в 1939: истоки и последстствия -Международний исторический журнал, №№10-12/2000, history. таскаоп.ги.736ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 287, л. 4. Радио Москва, 3 юли 1941 г. (непос. час).
735Омельчук, Д. Жертви, которих могло избежать. - „Историческое наследие Крима", 3-4/2004, commonuments.crimea-portal.gv.ua.
736Пак там, л. 6.
737Пак там, а. е. 287, л. 523. Радио Москва, 3 юли 1941, 7,30-8,00 и 9,10-9,29.
738Пак там, л. 513. Радио Лондон, 4 юли 1941 г., 21,00-21,15.
739Пак там, л. 517. Радио Кайро, 4 юли 1941 г., 21,00-21,15.
740Пак там, л. 518.
741Цит. по: Соломин, В. Клички вождя. Иосиф Сталин прошел нелегкий путь от Сосо до „дяди Джо". Киевский ТелеграфЪ. 12 декабря 2007.
742Пак там.

X

Right Click

No right click