Втората световна война

Клубът на месиите

Написана от Христо Милков
Посещения: 3911

 

Глава пета

 

РУЗВЕЛТ:

15

„Ние трябва да бъдем
големият арсенал на ДЕМОКРАЦИИТЕ”

 

Както Великобритания, така и САЩ стимулират балканските правителства да отстояват необвързаността си. „Това, което разграничаваше двете Велики сили, беше степента на заинтересованост. За Великобритания районът имаше първостепенно значение. САЩ в първия етап на войната отричаха наличието на „жизнени интереси”. Дори в икономическата сфера, без да могат да преодолеят конкуренцията на райха, не пострадаха съществено. Към България, в сравнение с останалите ѝ съседи, американският икономически интерес беше по-слаб. Но в състезанието за утвърждаване на „духовния авторитет” Вашингтон не отстъпваше.”472

В резултат на новите външнополитически събития се променят възгледите на Вашингтон и Лондон върху Балканския пакт. Твърде преувеличена е представата не само за възможностите на държавите на полуострова да съгласуват действията си, но и за тяхното желание за това. И двете столици са наясно, че общобалканската солидарност може да съществува единствено с българска подкрепа. Но всички съседи отказват да платят нейната цена - мирна ревизия на наложените от Ньойския диктат граници. Никакви уверения в бъдещата победа и удовлетворението на нашите претенции след края на войната в полза на Великобритания и САЩ не могат да бъдат по-убедителен аргумент от XII германска армия, съсредоточена в Румъния.

В тези дни на напрегнато очакване накъде ще продължи светът Вашингтон предприема две инициативи, които съживяват напразно надеждата, че е възможно да се възстанови мирът. На 9 февруари 1940 г. президентът Рузвелт обявява, че изпраща заместник-държавния секретар Съмнър Уелс в Италия, Германия, Франция и Великобритания да проучи становищата им, както и възможностите да се установи траен мир. За Хитлер и за Мусолини този въпрос обаче не е на „дневен ред". Обиколката се оказва безрезултатна.

Второто начинание на Рузвелтовата администрация е „плод на самочувствието, че САЩ са предопределени да изпълняват ролята на международен покровител. Този път непосредствена цел е формулирането на „програма за действие" на неутралните държави, чийто мир се намираше в опасност.

Загрижили се твърде рано за преустройството на следвоенния свят, подкомитетите по икономическите и политическите проблеми към Държавния департамент предложиха да се свика конференция на неутралните държави по въпросите на „всеобщия и траен мир", изграждането на стабилна международна икономическа система и ограничаване и намаляване на въоръжаването, т.е. замисляше се организирането на блок на неутралните държави под егидата на САЩ."473

В резултат на запитване относно становищата на отделните европейски страни от 43 правителства 30 се оказват благосклонно настроени и обещават сътрудничеството си; 10 одобряват предложението, но предпочитат да не съдействат, а останалите 3 имат отрицателно отношение. Напълно очаквано, в духа на дотогавашната ѝ външнополитическа линия, България е сред онези, които обещават „пълна подкрепа", но подчертавайки правото си на „мирна ревизия на границите."

На 2 април 1940 г. новият американски пълномощен министър Джордж Ърл474 в София връчва акредитивните си писма. С пристигането си той става свидетел на извънредна външнополитическа  активност на българските управляващи, преплетена с усложнена и опасна международна обстановка - седем дни по-късно започва германската офанзива в Дания и Норвегия. След тази дата Държавният департамент получава почти всекидневно сведения за настъпилото общобалканско разочарование от неуспехите на съюзниците. Капитулациите на европейските армии „валят". Всичко това, естествено, шокира България. На 9 юни 1940 г. Джордж Ърл се обръща към нашата общественост чрез страниците на един от най-популярните столични всекидневници „Утро", като по този начин демонстрира загрижеността на Белия дом към тази част на континента. „Пълномощният министър се опита да направи това внушение чрез изключително ласкавата характеристика, с които бяха удостоени българският народ, цар Борис и външният министър Попов. Той награди монарха с признанието, че умело се справя с „трудната ситуация" в настоящия момент. Поощрена бе и българската политика на мир и неутралитет: Рузвелт и американското правителство полагали необходимите усилия, за да се избегне разширяването на войната и да се възстанови мирът. Особен акцент в неговото изявление получи американското становище за правото на малките нации да съществуват като независими държави - „становище, което нямало да се промени никога."475

След френския разгром българските управляващи кръгове изоставят политиката на „умилостивяване" на съседите и в печата е подета широка кампания, която припомня изгубените територии. Линията на ненамеса се поддържа от Държавния департамент при уреждането на Добруджанския въпрос. Българските претенции отново са приети за „справедливи", но отново не се предлага никаква реална подкрепа. Това се вписва в цялостната политика на окуражавания и обещания за помощ на държавите, оказващи съпротива на агресора, които обаче не са подплатени с практически мерки.

На 21 октомври 1940 г. американският пълномощен министър в София дава изявление пред „Филаделфия Инкуайърър": „Царят и народът на България най-много от всичко желаят мир и като една от най-толерантните нации в света те не искат расови и религиозни преследвания. Но каквото повечето от народите на Европа днес искат, може да е много по-различно от това, което народите на Европа са принудени да предприемат."476 В доклада си до Държавния департамент Ърл оценява като „героична постъпка" мирната политика, провъзгласена от цар Борис във вече споменатото му в предната глава тронно слово, произнесено на 28 октомври 1940 г. пред Народното събрание. Според него българският монарх бил отишъл „твърде далеч", осмелявайки се пред урагана на Оста, който помита една след друга малките европейски държави, да направи подобна декларация".477 Пълномощният министър обаче не пропуска да отчете, че царят не е споменал както Гърция, така и политиката си на неутралитет.

Същевременно българската позиция относно италианското нападение заслужава похвалата на Държавния департамент. Ърл успява да прокара там схващането си за деликатната позиция на София. В департамента знаят, както съобщава пълномощният министър във Вашингтон Д. Наумов, че „една промяна в положението, ако и да настъпи, ще бъде мимо нас и в резултат на пресия".478 Нашето неучастие подкрепя и констатацията, че не желаем да воюваме, за да спечелим територии. Обаче извън обичайните „поощрения", както обикновено, не следва нищо конкретно. След италианското нападение Вашингтон издава прокламация на 15 ноември 1940 г., че запазва неутралитет, „подправен" със „симпатии" към Гърция. На пряката молба за военна помощ от страна на Атина е отговорено със словесно „поощрение".

Във Вашингтон, както и в Лондон, „се стремяха да постигнат един и същ резултат - по-продължително задържане на България извън орбитата на Оста. Но подходът на управляващите във Великобритания и САЩ бе различен. И това се проявяваше най-отчетливо в начина, по който двете дипломации действаха. Форийн офис бе избрал отрано тактиката на предупрежденията (често прерастващи в закани) към София. Държавният департамент възприе тази на „съчувствие към трудната позиция и поощрението" тя да се отстоява, докато е възможно. Проявеното „разбиране" се смяташе за по-ефикасно средство, за да се насърчи линията на необвързаност."479

Краят на 1940 г. и началото на 1941 г. са белязани с бурна дипломатическа активност от страна на САЩ и Великобритания на Балканите като последен опит да се отклони България от включване в Тристранния пакт. Още на 26 декември 1940 г. С. Уелс приема Наумов и продължително обсъжда с него българските проблеми. Като споделя неговите съображенията за невъзможността да се противопоставим на една германска акция на Балканите, американският дипломат не без умисъл му разказва за своите разговори със съветския посланик във Вашингтон Умански, като подчертава живия интерес на СССР към Балканите.480

На 29 декември 1940 г. в послание до Конгреса американският президент Рузвелт декларира, че САЩ са решили да подпомогнат Англия. По-нататък Съединените щати засилват дипломатическата и материалната помощ на силите, воюващи срещу Германия. Тяхната дипломация става извънредно активна в Европа и в Изтока.481

Промените в американската политика засилват и интереса към България, която започва по-често да се явява на страниците на печата. „На 6 януари [1941 г.] „Ню Йорк Таймс" публикува голяма статия за цар Борис, в която се изтъква, че България досега е успяла да избегне германската мрежа, че царят искрено желае да види Англия като победителка и че ако той не може да устои на германския натиск, това е, защото няма сили да се противопостави."482

В навечерието на „частното пътуване" на министър-председателя Богдан Филов в Залцбург в първите дни на 1941 г. под предлог за лечение българското правителство продължава с официалните изявления за все още отстояваната независимост и желанието да се постигне миролюбиво разрешение на националните проблеми. В този тон е поредицата от изявления на генералния консул в Ню Йорк Ю. Дойчев, поканен от редакциите на големите всекидневници и списания („Ню Йорк Хералд Трибюн", „Ню Йорк Таймс", „Лайф Тайм" и др.) и от Агенцията на Асошиейтед прес да даде разяснения по поведението на България.

В духа на засилената дипломатическа активност е и посещението на американския полковник Уилям Донован483 на Балканите през януари и февруари 1941 г. Той е обявен официално като „личен представител на секретаря на флота" полковник Нокс. Изрично се нарежда мисията му да не се свързва с името на Рузвелт. В деня на пристигането в София на Дивия Бил 20 януари след продължително заседание на Министерския съвет се взема неизбежното решение за присъединяването ни към Тристранния пакт. Филов описва полковника като „много войнствен, не искал да чуе за мир, додето германците не бъдат смазани окончателно".484 Пред царя Донован заявява, че САЩ ще воюват заедно с Англия. България е на много важно място, тя държи ключа на Балканите и ще бъде отговорна за последиците на това, което има да стане. Полковникът иска тя да не пропуска германски войски. „Цар Борис му отвърнал, че това го слушаме 60 години и от англичани, и от французи, и от руси, та време било да го чуем и от американци. Може да сме ключът, но този ключ не го държим ние.

Той не знаел какво ще стане, но много добре знаел какво е ставало. И че още в 1938 г. тръгнал да обикаля из европейските столици, за да съдейства с каквото може за спасяването на мира."485

Една от точките на секретната записка на началника на културно-политическия отдел на германското Министерство на външните работи Фриц фон Твардовски за разговора му с цар Борис относно външнополитическото положение на България от 31 януари 1941 г. засяга посещението на полковник Донован. По повод неговите уверения „да се осланя на щедростта на Англия и Америка", той му казал, „че през последните 20 години България достатъчно добре е опознала щедростта и разбирането на Англия". Тогава Донован възразил, че сега се касае за съществуването на България. Ако тя застане на погрешната страна, ще бъде унищожена. За него, царя, това изпращане на емисари и бръщолевенията на тези господа са признак за слабостта на Америка. Ако Америка беше силна, тя би действала, а не би заплашвала".486

Полковникът донася, че това може да стане в резултат на политически и икономически натиск, съчетан с военна заплаха. Все пак от столицата телеграфира обнадеждаващото сведение, че цар Борис правел всичко възможно „да спечели време" и независимо от исканията на Берлин за пропускане на части до този момент той не е отговорил какво ще направи в този случай.487 И въпреки донесенията на Донован от София, че германците се готвят да преминат през България, Държавният департамент продължава да уверява Наумов в своето благоразположение. Самият Уелс му казва, че дори германците да настъпят, „САЩ ще се отнесе симпатично към България, в чиято искреност не можело да има съмнение"488.

След многобройни срещи и разговори в българската и турската столица, при активното участие на германската дипломация и одобрение от Вилхелмщрасе на окончателния текст и с мълчаливото съдействие на английското посолство, което разбира, че не ще склони Турция да се противопостави на германското настъпление на Балканите, на 17 февруари 1941 г. е обнародвана Анкарската декларация. Според нея двете страни ще се въздържат от всякакво нападение и този принцип ще е „неизменна основа на тяхната външна политика".

Така Балканите и България отново се оказват в центъра на вниманието. И пак най-активна се оказва американската дипломация. Първоначално Държавният департамент поддържа старата теза, че нашата страна не би могла да се противопостави на Германия. По този начин американската дипломация се стреми да печели симпатии. Ърл дори се спречква с Рандъл, който упреква българското правителство, че отстъпва пред Германия. Американският пълномощен министър заявява, че „той се пита какво щеше да бъде поведението на Великобритания, ако на мястото на Ламанш течеше река Дунав и ако населението на Англия беше само 6 милиона, както това на България".489

Въпреки всички заплахи, че балканските страни не бива да си правят никакви илюзии за успех, ако се наредят до агресора, и че тези, които се възправят срещу него, могат да разчитат на американска помощ, колелото вече се е завъртяло. Неуспешни се оказват усилията на Англия и САЩ да възпрат присъединяването ни към Тристранния пакт. След прекъсването на дипломатическите отношения с Великобритания, Полша, Белгия и Холандия, а по-късно - с Гърция и Югославия, Съединените щати поемат защитата на техните интереси у нас.

След навлизането на II и IV българска армия в Югославия и Гърция се поставя началото на действителното военно сътрудничество между нашата страна и Третия райх. На 24 април 1941 г. Рузвелт издава прокламация, в която България е заклеймена като агресор. Всички опити на пълномощния ни министър да оневини действията ни пред заместник-държавния секретар С. Уелс, които били с цел „да се осигури безопасността и защити живота на българите", са отхвърлени с противоречащи на досегашните обещания за толерантност и желание да решим териториалните си проблеми с „мирни действия". Така нашата страна е поставена окончателно, макар и все още неофициално, сред списъка на враговете на САЩ.

В тричасов разговор с политическия директор на Министерството на външните работи Иван Алтънов Джордж Ърл предупреждава, че срещу България се действа „от много места, и то в подобающи размери". В случая има предвид Великобритания и емигрантските представителства на Гърция и Югославия. Ърл заявява, че символът на българо-американските отношения е легацията на САЩ в нашата столица. „Престане ли да има американска легация в София, Вие сте загубени." Според него, докато българските държавници са 90% сигурни, че райхът ще спечели войната, то лично той бил убеден също 90%, че Англия и Америка ще победят. В София освен това трябвало да знаят, че макар и САЩ да не воюват сега формално, те непременно щели да участват „като фактор от първа величина в конференцията за мир, която ще реши въпросите за новото териториално разграничение в Европа".490 Пред Алтънов пълномощният министър изличава илюзията, че е възможен компромис с Берлин. „С Хитлер никога няма да преговаряме. Докато Хитлер ръководи съдбините на Германия, войната ще се води докрай."

Обаче под натиска на Берлин и Рим на 12 декември 1941 г. София къса едностранно дипломатическите си връзки със САЩ и им обявява „символично" война.

Наличната в Архива на МВР документация дава възможност да се осветли кой от американска страна и с кого от българска „работи" през изследвания период. Много интересно е едно сведение на Дирекцията на полицията, датирано не по-рано от 1 април 1940 г. - само ден преди Джордж Ърл да връчи акредитивните си писма, отнасящо се до Разузнавателната служба на САЩ у нас. Посоченият списък е разделен на три групи: персонал на легацията, агенти и информатори. Първата включва: Джордж Ърл - пълномощен министър; Уулуърд Барбър, 3-ти секретар; Рудолф Хефти, вицеконсул; Мартин Медоуз491, канцлер; Робърт Грикс, негов помощник; военния аташе подполковник Кърнилиъс Джедуин; американската гражданка от румънски произход Елен Клепча, негова секретарка; журналиста Боян Чуканов, аташе по печата, журналист от „Асошиейтед прес"; Недялко Раднев, чиновник-домакин; Любомир Бучков Струмски, чиновник; Невена Арзуман, по баща Димитър Грънчарова, машинописка; Александър Борисеевич, служащ.

Като агенти на разузнаването са посочени: Мара Попилиева, журналистка, Илия Попилиев, журналист, Наталия Липкин, Ангел Моллов, Любен Пулев, Христофор Янев492, Павлина Пъдева, Ото Адолф Суикър, директор д[ружеств]о „Петрол", Флойд Блек, директор на Американския колеж493, с. Симеоново, Бенджамин Столциус, учител в колежа, Хартън Телфорд, дипломатически куриер, Робърт Нокен, чиновник в Белгийската легация.

Според това донесение информатори на американското разузнаване са: Григор Василев, Атанас Буров, Стойчо Мошанов, Димитър Гичев, Вергил Димов, Павел Ал. Малинов и други бивши лидери на разтурените политически партии - Демократическата, Народната, Радикали и земеделци. „Г.г. Стефан, софийски митрополит, често посещавал Американския колидж - д-р [Флойд] Блек и неговия помощник йеромонах Ириней, английски възпитаник."494

Според поверително донесение на Службата за сигурност до германското Министерство на външните работи относно санкции срещу български опозиционни дейци от 21 април 1941 г. Атанас Буров495, който „винаги е поддържал тесни връзки с парижкия финансов свят", а като министър на финансите, е бил „само един френски финансов агент". Той е главният акционер на вече споменатия вестник „Мир", който „по негово нареждане малко след посещението на полковник Донован зае антигерманска позиция".496 В същото донесение се споменава и за обиск в дома на Стойчо Мошанов, който „винаги е поддържал много тесни връзки с английската легация и е съдействал на английската пропаганда".497

Американският военен аташе е поддържал по свои канали връзки с републикански настроените военни, недоволни от политиката на цар Борис III, обединени около кръга „Звено", чести посетители на школата по езда „Орел" - такива като Иван Маринов, Кирил Станчев, Владимир Стойчев и др.498

Както може да се очаква, сред хората, свързани с английското и американското разузнаване, са водещите дейци на опозицията или техни роднини, бивши дипломати, журналисти.

* * *

През разглеждания период могат да се дадат редица примери за активизиране на пропагандата на САЩ в България. Ролята на американските училища в страната продължава да е голяма. През 1935 г. в Американския колеж в Симеоново на 254 ученици и 237 ученички от всички краища на България се предлага гимназиално образование от американски тип със спортни занимания, хорове, студентски съвет и годишници. Паричното дарение на фондацията „Карнеги за световен мир" осигурява средствата за създаването на най-добрата англоезична библиотека на Балканите.

Самите германски служби отчитат, че за периода от октомври 1938 до ноември 1940 г. в България първенството по броя на прожектирани филми принадлежи на САЩ.499

В споменатата в предната глава секретна информационна сводка на Службата за сигурност до германското Министерство на външните работи от 12 февруари 1941 г. се отбелязва активизация на дейността на чуждите пресбюра в нашата страна. Наскоро легацията на Съединените щати започва да издава седмичен информационен бюлетин. „В първата книжка бе поместена статия под наслов „Духовната връзка между цар Борис и президента Рузвелт". В нея се подчертава, че в частния си живот Борис бил демократичен и че представителят на Съединените американски щати щял да даде пълната си морална подкрепа с оглед на българските стремежи. Досега нито един български вестник не е препечатал тази статия".500 Подобна тема е в духа на цялостната представа, която американската пропаганда се опитва да създаде у нас - за САЩ като нашия духовен освободител и източник на морална подкрепа.

В Управителния съвет на Софийската организация на Лигата на говорещите английски език между 1939 и 1941 г. си „сътрудничат" редица лица, работещи за разузнавателните служби на Великобритания и САЩ и следени от Дирекцията на полицията и контраразузнаването ни: директорът на Американския колеж Флойд Блек, неин председател, резидентът на британското разузнаване, Норман Дейвис, библиотекар; началникът на Паспортната служба Едуард Смит Рос, негов наследник; Ото Суикър, директор на дружество „Петрол", американският шарже д'афер Хю Милърд, както и канцлерът на легацията Мартин Медоус. През 1939 г. са регистрирани клонове във Варна, Бургас, Търново и Пловдив, а за техни „почетни председатели" са избрани местните английски консули.

В доклада на РО за 2-ра дивизионна област, Пловдив, от 1 февруари до 1 март 1940 г. по чуждата пропаганда с дата 28 февруари 1940 г. е документирано следното: „На 23-й того пристигна в Пловдив аташето по печата на Английската легация Норман Дейвис, придружен от Хенри Литлер - директор на Британския институт. Целта на посещението им е била наемане на здание за канцелария и салон на наскоро образувалата се в града „Лига на говорещите английски език".

В миналото при съществуване на подобна лига никога английската легация не е проявявала такъв голям интерес, нито е подпомагала материално същата, както сега. Явно е, че английската легация желае чрез новооткритата лига да проведе пропаганда в нейна полза. Наредено е проследяване дейността на тази лига."501

Приближаването на войната проличава най-ясно в залиняването на културно-просветната програма на СЛГАЕ. Все по-трудно става попълването на библиотеката с книги и списания и поръчките за тях секват. Не е предвидено и откриване на курсове по английски език. Следобедните срещи на чай, преминаващи понякога в танцови вечеринки, остават единствените групови социални изяви в културно-развлекателния афиш на София. „Наредбата на МВРНЗ от 5 декември [1939 г.] е поредната стъпка към засилване на рестрикционния режим спрямо частните и обществените сдружения в България. С нея им се забранява да устройват всякакъв вид обеди, вечери, банкети, балове, включително новогодишни такива или с благотворителна цел и се задължават да внасят в общинските каси за подпомагане на бедните всички суми, които получават като приходи от частни лица и други организации.502

Освен наредбата от декември има и друга причина, която води до прекратяването на публичните тържества. Една година по-късно е въведено задължителното искане на предварително разрешение от Дирекцията на полицията за всяка отделна забава. „Не че оттам мъчно дават такова, но самата процедура по подаване на писмена молба и чакането на отговор определен брой дни държи в неведение организаторите и затруднява изработването на дългосрочна програма с фиксирани дати и точни финансови разчети".503 Наред с това от началото на юли 1940 г. на вечеринките започват да се промъкват и полицейски агенти. „Честото им явно присъствие явно дразни редовните членове на Лигата и охлажда желанието на гостите им да посетят отново салона на бул. „Цар Освободител."504

През изследвания период в САЩ нямат радиостанция, която да звучи на български език. Такава е създадена през 1942 г. в рамките на правителствения инструмент за задгранична пропаганда „Гласът на Америка". Българската редакция на американската държавна радиостанция излъчва всекидневно новини и коментари в обхвата на късите вълни. Предаванията започват на 24 февруари с.г. с обръщението, което звучи на всички езици: „Говори „Гласът на Америка"... ще ви говорим за Америка и за войната. Новините може да са добри, може и да са лоши, но ще ви казваме истината."505 В началото предаванията идват от Ню Йорк, а по-късно централата е преместена във Вашингтон. До това време обаче нашият слушател изобщо не е лишен от информация за събитията в САЩ, за изявите на президента Франклин Делано Рузвелт (ФДР) и противниците му. Неговите речи и обръщения, изявленията на хора от администрацията, изказванията на съмишленици с жив интерес се следят от чуждите радиостанции на нашия език. Открояват се позициите му по изключително важния въпрос за намесата на Америка във войната, по национални, европейски и световни проблеми, например за бъдещия световен ред.

Въпреки че Франклин Рузвелт е президент на страна отвъд Атлантика, независимо от силните позиции на изолационизма в Съединените щати, характерни за целия разглеждан период, и схващането, че войната е „европейска", независимо от липсата на американска радиостанция на български език, той може да бъде определен като европейски герой. От една страна, САЩ отдавна са се наложили като сила, определяща съдбата на Стария континент. Въпреки неутралитета си те са неофициален съюзник на Великобритания. От друга, конкретно за нас, в историята ни остават имената на журналиста Джанюариъс Макгахан и дипломата Юджийн Скайлър, изиграли забележителна роля за разобличаването на турските зверства при разгрома на Априлското въстание от 1876 г. и оказали изключителна подкрепа за каузата ни. През 1914 г. фондацията на Ендрю Карнеги, един от най-големите филантропи от началото на ХХ век, публикува доклад на анкетна комисия, която проучва регионалните противоречия след Балканската и Междусъюзническата войни. Основният ѝ извод е, че българският характер на Македония и Тракия е неоспорим. Не може да се пропусне благоприятната позиция на президента Удроу Уилсън в годините на Първата световна война, който застъпва тезата, че ние воюваме за националното си обединение и настоява да запазим Вардарска Македония и другите земи, населени с българи. Според дългогодишния български дипломат Стоян Петров-Чомаков, „на Парижката мирна конференция, където Америка се яви като единствената безкористна нация, нейните делегати бяха явно в полза на България. Съгласно 14-те точки на президента Уилсън те настояваха, че на България трябва да се върне Добруджа, че тя трябва да получи част от Македония и дори да ѝ се даде част от Източна Тракия. В допълнение на това държавният секретар Лансинг бе на мнение, че тъй като Съединените щати не са били в състояние на война с България, те трябва в известна степен да представляват нейните интереси на конференцията, пред която българската делегация не бе получила разрешение да представи доводите си".506 Всички тези факти неизбежно влияят благоприятно върху отношението към един по-късен американски президент. В медийното ни пространство не просто се говори и пише за САЩ и конкретно за Рузвелт, но във всички европейски радиостанции на български език той е възприеман като лидер, от когото зависи настоящето на Европа, той не просто е познат на нашия слушател, но и влияе върху съзнанието му. Въпреки че „Гласът на Америка" започва да излъчва едва през 1942 г., българинът не е лишен от информация за неговите прояви и отражението им, той е запознат добре с изказванията му и конкретно с прословутите „Беседи край камината" и с неговите пресконференции, както и с позициите на личности от администрация му, на съюзници и противници.

* * *

Може да се каже, че радиото е „печелившият кон" на Рузвелт. Още през 1936 г. през периода на президентските избори почти 80% от американската преса е настроена против него. Но той залага на очевидно по-перспективното радио и побеждава. „Когато през 1939 г. сп. „The Fortune" провежда социологическо допитване по повод доверието към различните форми на СМИ, на въпроса: „На кое повече вярвате - на радиото или на вестниците", са получени следните данни - 40,3% от запитаните отдават предпочитание на радиото, и само 26,9% - на вестниците".507 През 1930 г. са закупени 12 милиона радиоапарата, а десет години по-късно се продават вече 50 милиона.508 Освен това автомобилите масово са снабдявани с приемници.509 Между 1930 и 1938 г. количеството на радиоприемниците в САЩ нараства със 100% и към края на десетилетието радиото става почти всеобхватно: приемници имат 91% от градските и 70% от селските семейства. Електрификацията на аграрните райони, активно провеждана в годините на управлението на Ф.Д. Рузвелт, способства за бързия ръст на броя на радиослушателите.510

Неслучайно Рузвелт залага именно на този „кон" в надбягването за популярност. По това време Си Би Ес, и изобщо радиото, предават новините само от Ню Йорк. Те са запазени или за коментаторите, като вече споменатия Ханс фон Калтенборн, или за говорителите, които четат кратки вести от последния час. Тогава са годините на Голямата депресия и публиката включва радиото не за да чуе новините, които обикновено са лоши, а за да избяга - чрез хумора на Джак Бени и Бърнс и Алън и пеенето на Бинг Кросби и Кейт Смит. Ето защо може да се каже, че то е свързвано с приятно усещане, което обяснява до голяма степен и резкия скок в продажбата на приемници. Рузвелт чрез радиото успява да открие мост към всеки американец, като му даде увереност в разрешаването на проблемите, и то да е свързано с него самия. Този мост се нарича „Беседи край камината". Те са изключително важно средство за изграждането на Рузвелтовия мит още от поемането на президентския пост. За 12 години - от 12 март 1933 г. до смъртта му на 12 април 1945 г., той произнася 31 „беседи" (последната от които е на 12 януари с.г.). Всяка трае от 30 до 40 минути. А не както твърди Радио Лондон на български език на 29 декември 1940 г., че били многочасови. Ако беше така, президентът щеше да отблъсне и най-вярната аудитория.

Първата е слушана от 60 милиона души. Тогава населението на Съединените щати е 150 милиона. Следователно тя е достигнала до между всеки втори и всеки трети американец. Франклин Рузвелт успява да превърне тези „беседи" в значими събития в живота на страната. Едно от отличителните им качества е тяхната непринуденост, разбира се, непринуденост, внимателно отрепетирана пред микрофона. По това Рузвелт може да се сравни например с Хитлер или с Дьо Гол, които подготвят речите си пред огледалото. Според свидетелства на очевидци, те са предшествани от изключително внимателна разработка: редовно запознаване с писмата на американците, които по-късно са използвани за следващите, както и от изучаване на реакцията на пресата. Подготовката им трае средно около седмица. Друго тяхно важно качество е, че президентът обсъжда с огромната аудитория „своите съмнения и надежди, преки делови предложения, няма никакво заиграване и преди всичко, никакъв покровителствен тон. Запитванията показват, че Рузвелт е слушан от два пъти повече хора, отколкото най-популярните изпълнители, просветители и проповедници от неговото време".511 Темите им са действията по време на Голямата депресия, на „Новия курс" и на Втората световна война. Радиото сякаш се слива с президента. „Беседите" представляват революция в масовата комуникация. Заедно с това чрез тях се осъществява дълбока промяна в ролята на президентската институция, която до Рузвелт е имала повече формален характер. Дотогава американските държавни глави общуват с обществото предимно чрез пресата. Но през 30-те години на ХХ век по-голямата част от най-значимите вестници се контролират от Републиканската партия. Радиото предоставя възможността на Рузвелт да достигне както до отделния човек, така и до нацията като цяло. Той има великолепно усещане за мощта на словото.

Изрази като „ленд-лийз" и „арсенал на демокрацията" се появяват именно в неговите „беседи", за да бъде спечелена публиката за политиката на администрацията му. Повечето са излъчени от Белия дом, но някои се предават от дома му в Хайд Парк в Ню Йорк. Моментът на обръщенията на президента към нацията е изключително точно пресметнат. Излъчват се в неделя, когато цялото семейство си е вкъщи. Почти всички са вечерта - време, когато семейството е вечеряло и се е събрало в гостната да слуша вечерната програма. Изглежда, сякаш държавният глава е поканен сред тях. „Дядо ми обичаше да говори с хората на обикновен език", пише Ан Елинор Рузвелт.512 В „беседите" си той не се отклонява от острите въпроси, засяга и най-сложните проблеми без опасението, че уж „народът няма да разбере". През цялото време запазва стилистиката си на делово и откровено общуване с него. Ето какво си спомня още Ан Рузвелт на промоцията на книгата в Москва: „Дядо ми не искаше неговите приятели, съседи, всички американци, да бъдат призовавани да се жертват или да поддържат политиката му, преди да чуят непосредствено от него обяснението за важността на тези крачки."513 Самото название далеч не е случайно. Повечето от „беседите" са произнасяни пред микрофоните на водещите радиостанции, разположени в стаята с камината на първия етаж на Белия дом.

Колкото и да са значими, колкото и да са добре подготвени, все пак за 12-те години управление има само 31 „беседи". Друга изключително въздействаща рубрика са „Рузвелтовите радиопетъци", които води непрекъснато от встъпването си за пръв път в президентска длъжност до края на живота си. И до днес нито една радиопрограма не ги е „била" по рейтинг. Той не е първият президент, който използва радиото, но може да се твърди, че е първият, който успява да накара всеки избирател да се почувства събеседник. Разговаря с него за „съвестта, за Бога, за достойнството на нацията, за издръжливостта на човека пред несгодите, а също и как може да му помогне, на него и на страната".514 Рузвелт печели изборите, преди американците да са победили Голямата депресия, но той им помага да победят личната си депресия. Наистина, един лекар е обречен, ако не успее да намери верния тон със своя пациент. Може да се каже категорично, че Рузвелт успява в това отношение. Със сигурност Франклин Делано Рузвелт концентрира очакванията на обществеността върху президентската институция, като умело използва по несравним начин двете основни средства за масова информация от онова време - пресата и радиото, като средства на своята политика. Може да се заключи, че той е първият президент, който е създаден от медиите, защото познава тяхната сила и е способен да достига до отделния американец. Не бива да се забравя, че Рузвелт е първият президент, показан по телевизията на Световното изложение в Ню Йорк през 1939 година от „Рейдио Корпорейшън оф Америка" (RCA).

В своята „Беседа край камината" от 29 декември 1940 г. президентът заявява: „Никаква комбинация от диктатори515 не ще отслаби решението на Америка да подпомогне Великобритания. Народите на Европа искат инструменти за война, които ще им помогнат да се борят за своята свобода и сигурност на всяка цена. Ние трябва да им изпратим тези оръдия в достатъчни количества и бързо. Ние трябва да бъдем големият арсенал на демокрациите.

Ние сме дали на Великобритания голяма материална подкрепа и ще ѝ дадем много повече. Бъдещата американска помощ на Великобритания не е въпрос на чувства, а на една реалистична военна политика, основана на съветите на правителствените военни експерти. Американското военно производство трябва да бъде разширено с решителност като че самите Съединени щати са във война. Ние трябва да имаме много повече оръдия, самолети, както и материали от всякакъв вид. Ние притежаваме работилници, умелост, богатства и над всичко друго - воля."516

* * *

В този пасаж се залагат няколко ключови постановки. Преди всичко взимането на категорично решение да се подпомогнат Великобритания и другите народи на Европа. На тази основа се опира и другият постулат: оформянето на САЩ като големия арсенал на демокрацията. Изразът „арсеналът на демокрацията" за пръв път е използван от френския представител във Вашингтон Жан Моне. Когато я чува, Феликс Франкфуртер оценява по достойнство тази звучна формулировка. Убеждава вашингтонските политици да не употребяват в изказванията си, тъй като тя би прозвучала най-добре в устата на президента на САЩ. Така и става. Личният му съветник Хари Хопкинс я включва в проекта за речта. Впрочем, авторството на тази формулировка се приписва на Рузвелт. Вижда се характерният за цялата война сблъсък между двете системи: тоталитаризмът и демокрацията - заложен в основата както на образа на Чърчил, така и на Рузвелт. Сериозността на тази помощ не подлежи на съмнение - тя ще се осигурява, сякаш самата страна е във война. Това е много важна постановка както във вътрешнополитически, така и във външнополитически план. В първия това означава рязко засилване на позицията на „войнолюбците" против „изолационистите". Президентът категорично заявява позицията си за скорошна намеса. Може да се говори и за проява на прозорливост и далновидност за бъдещето на страната, която е оглавил. Не би било възможно Съединените щати да бъдат велика сила, която ще решава съдбата на света, ако се „капсулират" на собствения си континент. Заедно с това се изтъкват качествата на американците: умелост, богатство и над всичко - воля. По повод мира с Германия Рузвелт е заявил, че Съединените щати нямат нито право, нито причина да насърчават преговорите за мир, докато народите-агресори не докажат ясно, че са изоставили мисълта за световно господство. Президентът напада „някои американски миротворци", които са забравили съдбата на завоюваните от хитлеристите народи.

В предаването на български език на Радио Лондон от 29 декември 1940 г. има един забележителен „пропуск": въведението на президента към речта. Става дума за две ключови изречения, които характеризират линията на Съединените щати: „Приятели мои, това не е разговор край камината за войната. Това е разговор за националната сигурност; защото същината на цялото намерение на вашия президент е да ви държи, вас - сега, вашите деца - по-късно и вашите внуци - още по-късно, вън от отчаяната война, за да запази американската независимост и всичко това, което американската независимост значи за вас и за мен."517 Тези думи едва ли се нуждаят от коментар. Американската национална сигурност значи САЩ да бъдат вън от войната. Едва ли е случайно, че Радио Лондон ги е „пропуснало".

ФДР изказва „порицание" на „новия ред": „Хитлеристите говорят за един нов строй в света, но това, което те имат предвид, е най-страшната и ужасна тирания без всякаква свобода и без надежда. Един подобен нов строй е един нечестив съюз на силите на егоизма за господството и поробването на човечеството. Британският народ води война срещу този нечестив съюз. Нашата сигурност в бъдещето до голяма степен зависи от изхода на тази борба. Даже италианският народ е бил заставен да подпомогне това германско деяние. Но в този момент те не съзнават колко скоро техният съюзник ще ги погуби в смъртните си прегръдки". В заключение заявява: „Като председател на Съединените щати аз приканвам народите към пълна вяра, че нашата обща кауза ще успее напълно."518

Внучката на президента отбелязва една много важна особеност на неговата пропаганда: „В епохата, когато такива демагози, като Хитлер и Мусолини, спекулираха със страховете и предразсъдъците на народите, Рузвелт, обратното, призоваваше към най-добрите чувства и качества на хората, за да възстанови тяхното доверие и да им даде възможност да живеят в мир и съгласие."

Прави впечатление, че когато говори за „новия ред", думите на президента са почти едни и същи с тези на Чърчил, например изразът „най-страшната и най-ужасна тирания на света". Подобно покритие има своето обяснение в желанието им да подчертаят, че са водачи на демокрации, опиращи се на общи ценности. Освен това и двамата ръководят страни, които са многонационални по своя характер. Наред с това са се нагърбили да защитават другите потиснати народи.

* * *

В два и половина през нощта на 1 септември 1939 г. звъни телефонът до леглото на президента. Американският посланик в Париж Уилям Булит съобщава, че Германия е нападнала Полша. Първите думи на президента са: „Най-после стана. Помогни ни, Господи!" Съобщението на Булит изглежда на Рузвелт „до странност познато", напомнящо му известието, което получава за началото на Първата световна война. „Сякаш отново започва да действа прекратен само за известно време процес."519 Не може да не направи впечатление голямата разлика с обръщението на американския президент от 3 септември 1939 г., когато състоянието на война между Англия, Франция и Германия става факт. Рузвелт флегматично оповестява намеренията на правителството: „Нека никой неумишлено или лъжливо да не говори за това, че Америка някога ще изпрати своите армии в Европа... Ние се стремим да не допуснем войната до нашите огнища, да не ѝ позволим да дойде в Америка [...]. Нашата страна ще остане неутрална, но аз не мога да изисквам всеки американец да бъде неутрален в своите мисли... Надявам се, че САЩ ще бъдат настрана от тази война. Уверен съм, че ще бъде така. И ви уверявам, че всички усилия на нашето правителство ще бъдат насочени към това."520
Какви обаче са реалностите? Британското финансово министерство предупреждава кабинета през юли 1939 г., че без решителна американска подкрепа „перспективите за продължителна война стават изключително мрачни". Администрацията на Рузвелт на думи симпатизира на съюзниците, но на практика не им помага. Френските викове за помощ в началото на юни 1940 г. студено се отхвърлят от държавния секретар Кордел Хъл като „поредица странни, почти истерични молби". Когато министър-председателят Пол Рейно по телефона пита президента дали „не би могъл да протегне ръка през океана, за да спаси цивилизацията", Рузвелт го уверява в „своето дълбоко съчувствие" и съобщава, че в САЩ ще „се молят" за успеха на съюзниците. На 15 юни - ден преди Рейно да си подаде оставката, ФДР на поредното му искане за помощ отговаря, че „още веднъж иска да подчертае непрекъснато нарастващото възхищение, с което американският народ и неговото правителство наблюдават несравненото мъжество, проявявано от френските армии в борбата със завоевателите на родна земя... Знам, че Вие ще разберете - тези заявления не означават, че ние поемаме върху себе си каквито и да било задължения. Само конгресът може да го направи."521

Посланикът на САЩ в Лондон Джоузеф Кенеди не дава дори устна подкрепа: „От самото начало им казах, че могат да очакват нулева помощ. Ние нямаме какво да им предложим и аз зная, че не можем да им я окажем, а ако става дума за материални средства, не можем да им ги заделим."522 Още преди да стане министър-председател, Чърчил се е надявал да привлече неподатливата Америка към войната. След обяд с него на 5 септември 1939 г. посланик Кенеди пише в дневника си: „Просто не му вярвам. Почти ме накара да помисля, че иска да вдигне американското посолство във въздуха и да докаже, че германците са го направили, ако това ще накара американците да влязат във войната."523 Колкото до самия президент, той просто игнорира все по-красноречивите послания на Чърчил. Какво остава от декларацията за максимална подкрепа за Великобритания и за воюващите европейски народи или от твърдението, че американската сигурност зависи в голяма степен от изхода на борбата с германската тирания?

На 30 октомври 1940 г. в Бостън Рузвелт твърдо заявява: „Още веднъж, бащи и майки, ви уверявам, вече го казах и няма да повтарям - вашите синове никога няма да бъдат изпратени да участват в чуждестранни войни."524 Републиканската партия отговаря със зловещо обръщение към американските майки: „Ако вашият син умира някъде на бойното поле в Европа... и ви вика в последния си час: „Мамо! Мамо!" - не осъждайте Франклин Делано Рузвелт, че е изпратил сина ви на война. Осъждайте себе си, защото вие върнахте Франклин Рузвелт в Белия дом."525 Защо ли всичко това звучи толкова познато?! Мотото на избирателната кампания на президента Удроу Уилсън от 1916 г. е „Мир без победа". Само след година страната е във война. 50 милиона американци дават своя вот на 5 ноември 1940 г. Неслучайно това уверение се съдържа в заключителната реч на кампанията. Със сигурност може да се каже, че третото му преизбиране до голяма степен е повлияно именно от нея. Ако се проследят речите на президента, както и социологическите анкети, ще се види, че броят на тези, които искат намесата на САЩ във войната, стремглаво нараства, за да достигне 82% през април 1941 г. Дадени, но неизпълнени обещания, твърди уверения с точно определена цел, които, след като постигнат предназначението си, се хвърлят в кошчето за боклук.

„Няма съмнение, че преизбирането на американския президент526 има извънредно голямо значение по целия свят, пише Фалих Руфки Атай в уводната си статия в турския вестник „Улус" („Нация") от 7 ноември 1940 г., цитирана в прегледа на печата на британското радио на български език. Чрез решението на американския народ много надежди, които се уповаваха на този избор, получиха един положителен и един отрицателен отговор. Той предизвика големи размери и засили много надежди, понеже се предполага, че фазата на войната, през която се нанесоха бързи удари, е отминала. Затова при една продължителна война никой не може да пренебрегне съдбоносната роля, която ще играят Съединените щати. Може би тази роля ще стане едно уверение за един близък или далечен мир."527

Явяването на Франклин Рузвелт за трети път има своя предистория, която очертава неговото значение във вътрешнополитическия живот на страната. В навечерието на изборите той решава да не издига своята кандидатура и обявява, че ще стане един от редакторите на списание „Колиърс". Обаче из цялата страна започват митинги, народът скандира: „Ние искаме Рузвелт." Когато на конгреса на Демократическата партия в Чикаго се чете неговото послание, че няма да отива на балотаж, залата се взривява: „Америка иска Рузвелт", „Всички за Рузвелт". На следващия ден е избран за кандидат. ФДР е наясно със собствената си значимост в политическия живот. Наред с това вече е започнала Втората световна война. Подобни ходове не се вписват в маниера му на дългосрочно планиране на кариерата, характерно за него далеч преди да стане президент. От друга страна, подобен отказ би противоречал на постоянната му борба с полиомиелита, започнала още от 1921 г. Ако не успява да се излекува, то никога не допуска състрадание, мисъл за разочарование и жалост към себе си или у обкръжението си - какъвто и да било сантиментален жест. А трябва да се знае, че той е с по 3 килограма стоманени шини на всеки крак - от бедрото до глезена. Така че „посланието", че няма да се кандидатира, е по-скоро с цел да предизвика обратната реакция, впрочем, каквато се и получава - да постигне още по-мощна подкрепа. И да бъде „принуден" да заяви, че в „това отговорно време" друго решение е невъзможно, освен да приеме.

На 4 март 1941 г. на президента му предстои да положи клетва за вярност. „...В навечерието на събитията, довели Америка до толкова изтъкнато положение в света [...], страната изпитва огромни вътрешни трудности. По време на Хитлеровия блицкриг в САЩ има девет милиона безработни. Социални помощи получават милиони американци, появява се цяло поколение, непознаващо здрав икономически ръст на страната. През пролетта на 1941 г. армейските лекари връщат обратно вкъщи почти половината наборници - преди всичко заради лошото хранене те не отговарят на физическите норми. Съгласно ценза от 1940 година половината от американските деца преживяват в семейства, чийто годишен доход не достига хиляда и петстотин долара. Три четвърти от фермите са без електричество, горят газови лампи, в страната един телефон се пада на седем жители, един автомобил - на петима. В една четвърт от къщите няма водопровод. Средният американец изоставя образованието след осми клас. Всичко това става в страна, чието население достига 132 милиона души, но бързо ще се измени в предстоящите четири години. Тогава, когато целият свят изпитва глад и разрушение, Америка бързо укрепва материалното си благополучие."528

* * *

„Арсеналът на демокрациите", но... „сиренето е с пари"... В отговор на искането на Лондон за предаване на 50 стари ескадрени миноносци от Първата световна война на 13 август 1940 г. Потус (Рузвелт) запознава „бившия военен моряк" (Чърчил) с американските условия: 1) ново потвърждение от страна на Великобритания, че „ако английският флот не успее да се задържи в отечествени води, корабите няма да бъдат предадени на германците или потопени, а ще отидат в други части на империята за продължаване на отбраната ѝ"; 2) отдаване под аренда на САЩ за срок от 99 години на въздушни и морски бази в британски владения в Западното полукълбо: на Нюфаундленд, Бермудските и Бахамските острови, на островите Ямайка, Санта Лусия, Тринидад и в Британска Гвиана. Чърчил се опитва да убеди Ф. Д. Р.: „Ние сме приятели, размяната на миноносците срещу бази ще внесе в сделката комерсиален дух."529 На това Рузвелт отговаря, че съгласно Конституцията за него е „напълно невъзможно" да ги подари. На 2 септември с.г. всичко е оформено съгласно американските условия. Видимо, за да засрами Вашингтон, Чърчил дава още една база - на остров Антигуа.

Описвайки как е ухажвал американците, Чърчил веднъж казва на личния си секретар Джон Колвил: „Нито един любовник не е изучавал капризите на своята любовница така, както аз изучавах прищевките на президента Рузвелт."530 Едва ли има друг изход. Островът-крепост е прекрасен символ, но ако остане без съюзници от калибъра на Съединените щати, той ще си остане само „бивш" символ. През 1941 г. в новото издание на книгата „Велики съвременници" (1937) Чърчил включва хвалебствена статия, която през 1934 г. е написал за Ф. Д. Р. В нея той характеризира неговата работа като президент: „Сигурно е, че Франклин Рузвелт ще се нареди сред най-великите мъже, които са заемали този достоен пост. Щедрото му съчувствие към жертвите на обществена несправедливост, силното му желание за по-близко доближаване към социалната несправедливост го поставят високо сред великите филантропи. Неговото спокойствие, съчетано с активна работа по време на криза, го поставят редом със знаменитите мъже на действието."531 Звучи сякаш се описват чудесата, сътворени от някой светец.

Американският общественик Уендъл Уилки в отговор на речта на президента заявява на 30 ноември 1940 г., че доставките за Англия биха повлекли след себе си опасни последици за Америка, защото по този начин се нарушава американската конституция и трябва да се има предвид, че политиката, която води днес САЩ, може да въвлече и други държави, вследствие на което положението на Америка да бъде застрашено чувствително. Каква ще бъде гаранцията, че даваните назаем помощи на Англия един ден ще бъдат върнати?

Противниците на президента го атакуват, често доста зловещо. Дори изразяват съмнение дали неговото дългогодишно заболяване не е повлияло върху разсъдъка му. На едно мероприятие в Акрона, Охайо, един от участниците пита съпругата му Елинор за това. „Много се радвам, че ми зададохте този въпрос. Отговорът ми е - да. Всеки, който е успял да понесе такава страшна болест, развива чувство за състрадание и разбиране на проблемите на човечеството." Следват бурни аплодисменти.532

Според Радио Рим на български език „60% от населението на Съединените щати счита от по-голяма важност тяхната страна да подпомогне Великобритания, даже при риск да влезе във войната. Това е било установено от последното преброяване на един институт за публично мнение".533

Положителен и отрицателен образ на Рузвелт. 60% от населението на страната подкрепя своя президент. Забележително е, че подобна информация идва от противников източник - Радио Рим. Не е сигурно доколко самата цифра е точна, но не може да се отрече, че подкрепата на американците е твърде значителна. Ще припомня, че още през октомври 1939 г. по данни на Института за обществено мнение „Галъп" 62% от запитаните се изказват в полза на помощта на Англия и Франция „с всички средства, с изключение на участие във войната".534 Републиканският опонент едва-едва се опитва да се съпротивлява, но борбата му остава без резултат.

По случай официалното приемане на поста президент на САЩ за трети път поред535 Рузвелт е говорил пред множество народ, събран пред Капитолия, а също така и пред милионите радиослушатели по света: „Ние знаем, че от всички форми на управление само демокрацията осигурява проявяването на волята на просветеното човечество, ние знаем, че демокрацията е създала най-великата цивилизация, позволяваща постоянния прогрес в човешкия живот, ние знаем, че демокрацията е най-човечната, най-напредничавата и най-неуязвимата форма на управление."536

В този кратък пасаж е заложен доста голям заряд. Първо, „традиционната" тема за сблъсъка на демокрацията с тоталитаризма. След това, изключително важният образ, че Рузвелт е Олицетворение на демокрацията както във вътрешен, така и в международен мащаб. На трето място - ефектът е подсилен от използването на кралското „ние". Може да се тълкува както „ние" - американците, така и „аз" равно на „ние". Олицетворявайки се с демокрацията и нацията, водачът ѝ се олицетворява с най-висшето творение на човечеството. Тук вече се достига до „неръкотворни" висини. Подразбира се, че демокрация е равно на победа, доколкото тя притежава изброените качества във финала на този текст. Разбира се, тази тема има и по-„битови" измерения, а именно „получаването от президента на диктаторски права", както ще каже Радио Лондон във връзка с обявяването на неограничено военно положение.

Постепенно подкрепата на Рузвелт се засилва все повече и повече. „От Белия дом се съобщава, че е получено едно писмо, подписано от 150 известни американски граждани, в което се иска от г-н Рузвелт да действа както намери за добре за победата на Англия. В писмото същевременно се иска да се вземат всички мерки за въоръжаването на Америка. Писмото е подписано от световноизвестни журналисти, професори, издатели, политически и духовни лица..."537 Споменатите 150 души са част от елита на обществото и, естествено, всеки държавен глава би искал да се олицетворява с него. Така е и с Рузвелт.

Според съобщение от Ню Йорк „има нещо, което сигурно не се разбира добре в Берлин и което германците не могат да схванат [...]. Един факт е неоспорим, че Съединените щати увеличават фантастично своите военни сили през настоящата година. Броят на морските сили се увеличава от 77 хиляди на 300 хиляди души. Сухоземната армия от 250 хиляди се увеличава петорно. Авиацията удвои своите сили и производителността на бойни коли от ден на ден се увеличава. Възможността американците да се присъединят във войната, вместо да намалява, се увеличава. Новината за неуспехите на съюзниците и аргументите на изолационистите по повод неподготвеността на Съединените щати отслабват толкова повече, колкото силата на армията, марината и авиацията се увеличават и достигат своята кулминационна точка, което ще бъде окончателният фактор за елиминирането на всякаква перспектива за една неприятелска победа".538

Трудно биха могли да устоят „аргументите на изолационистите" ако се приемат за достоверни цифрите за увеличаването на мощта на производството.

Много важен източник за създаването на Рузвелтовия образ е нацисткият печат. „Германската преса изменя песента си. Преди няколко седмици само тя омаловажаваше военното производство на Америка и заявяваше на германския народ, че американците ще спрат доставките си и че ако военни материали бъдат продадени, то те ще пристигнат много късно, за да предотвратят германската победа. Днес в „Ландес цайтунг" (българският оператор не е доловил заглавието на германския вестник - б.а.) пише следното: „Америка притежава огромни богатства и се въоръжава сега. Ние трябва да признаем, че тя се въоръжава в гигантски мащаб. Това, изглежда, е само началото, защото американското въоръжаване показва нейните нападателни намерения." В. „Нойес Винер тагерблат" пише: „Ние, германците, не бива да подценяваме огромните резерви и източници на Съединените щати. Ние трябва да признаем, че Рузвелт и неговият комитет са твърдо решени да понесат всички последствия от обещанията на Англия."539

Един от най-честите начини за създаване на мит е търсенето на противникови източници, които подкрепят собствените ти тези. Важно е да се отбележи положението на печата в тоталитарната държава, особено такава в състояние на световна война. Радио Лондон го използва често, като създава образа на Чърчил, цитирайки „гласа на партията и държавата" „Фьолкишер Беобахтер". Същият „трик" е използван и за създаването за облика на мощния съюзник, на когото се разчита за оцеляването на Великобритания - Ф. Д. Р. Очевидно е, че българският слушател разполага не само с богата и разнородна информация, но и с най-различни мнения за събитията и личностите по света, пречупена през погледа както на „заинтересованата" страна, така и на нейния противник.

Забележително е, че в цитираните текстове от германски вестници звучат същите думи, които са „запазена марка" на речите на американския президент, на британския министър-председател или на „Ню Йорк Таймс", когато се говори за гигантските размери на въоръжаването, или за бъдещите доставки за Великобритания. Когато обаче тези изрази са използвани от „вражески" източници, те получават съвсем друг смисъл, който им придава двубоят между демокрацията и тоталитаризма.

Много важни опори за създаване на образа на Ф. Д. Р. са изявленията на водещи правителствени фигури, като държавния секретар Кордел Хъл, главният секретар по флотата полковник Нокс и други. Те потвърждават неговите схващания по най-различни въпроси, важни не само за настоящето, но и за бъдещето, разчупват за пореден път „американската рамка". Държавният секретар изнася направо невероятни цифри за въоръжаването на САЩ и за непрекъснатото ускоряване на неговите темпове. Ще припомним само, че цялото световно годишно производство на стомана се равнява на тяхното собствено.

Президентът Рузвелт на 27 май 1941 г. ще говори на американския народ относно военното положение. Каквото и да каже или реши да предприеме в защита на демокрацията против „тоталитарните кръволоци", той е сигурен, че народът ще го подкрепи с най-голям ентусиазъм. Наблягането върху „сигурната" поддръжка, която има ФДР, съвсем не е случайно. „Анкетите на общественото мнение показват: през втората половина на лятото на 1940 г. около 20% от американците са за незабавно влизане на САЩ във войната. Така да се каже, самостоятелно. Но същият „коефициент на фатализма" - САЩ неизбежно ще воюват - фантастично нараства: 50% през май 1940, 59% през декември 1940, 82% през април 1941 година."540

Уендъл Уилки, негов съперник на последните избори, е заявил: „Надявам се, че председателят Рузвелт ще предупреди всички тоталитарни водачи, че Америка възнамерява да сложи край на тоталитаризма." В. „Ню Йорк Таймс" пише: „Дошло е време вече Америка да започне конвои през Атлантическия океан, да отмени закона за спазване на неутралитета и да възстанови закона за свободното движение на корабите по всички морета." В. „Ню Йорк Хералд Трибюн" заявява следното: „Болшинството от американците искат дела. Явно е, че влиянието на Рузвелт е достатъчно силно, за да обедини целия народ към решителни действия."541

Очевидно е, че в лицето на печата и силните фигури в американското общество президентът има „гръб". Най-влиятелните вестници са на негова страна. Разбира се, отношения му с печата невинаги са били гладки, и това се видя вече както от процента вестници, контролирани първоначално от Републиканската партия, така и от установената от неговите предшественици традиция със страната да се общува предимно чрез пресата.

Първата пресконференция на Рузвелт (от хилядите) е свикана на петия ден от неговото пребиваване в президентското кресло. „В края... журналистите аплодират, а това са изпечени циници, а не розови ентусиасти. Безстрашието, надеждата, вярата в себе си - именно това искаше да донесе до тях президентът на нацията и той го направи блестящо. Сега цялата страна следеше дома на „Пенсилвания авеню", 1600. Една четвърт от новините на агенция „Асошиейтед прес" идваше от Белия дом, а агенция „Юнайтед прес" утрои щата на своето столично представителство."542

Рузвелт господства в изписаните с едър шрифт заглавия не на последно място благодарение на своята суверенна политика на „открити врата" по отношение на журналистите, работещи във Вашингтон. От година на година парализираният от кръста надолу „владетел" на Белия дом събира два пъти седмично около писмената си маса до 200 журналисти. За разлика от предшествениците му, той не изисква предварителен списък от въпроси. Рузвелт не се измъква от тях, проявява познаване на обстановката и обяснява предпоставките за взетите решения, умее да се шегува, бързо намира остроумни отговори. Нито по количество, нито по качество неговите пресконференции са сравними с тези на предшествениците му. Президентът Дьо Гол събира журналистите два пъти годишно. Далеч не е случайно, че Рузвелт седи зад писмената си маса. Така се внушава усещане за „равнопоставеност", за близост с присъстващите, за уважение. За разлика от него френският „републикански монарх" се извисява на висок подиум над журналистите, както и над членовете на кабинета си. Пресконференциите му напълно заслужено са наречени „царствен ритуал", защото се предшестват от предварителна подготовка и присъстващите получават поканите си чрез специални военни куриери. Има случаи, когато Генералът „отговаря" на въпроси, които дори не са му зададени. Ако си спомним пресконференциите на Мусолини, на тях присъства същият брой журналисти. Рузвелтовите са шедьовър на умението да се общува със свободните СМИ. По значимост те се сравняват с часа на въпросите и отговорите в британската Камара на общините.

Радиостанциите на български език от двете страни на барикадата обширно отразяват както речите на президента, така и неговите пресконференции. На прегледа на печата се отделя обширно място.

И Чърчил, и Рузвелт са Обединители. Освен че ръководят многонационални държави, във Великобритания и в САЩ има мощни потоци от европейска емиграция, която вижда в тяхно лице своите водачи във войната. Това подсилва авторитета им. Създават се нови армейски части, попълнени от емигранти, членове на партизански движения от Стария континент.

* * *

Една от най-важните „Беседи край камината", може би едно от най-важните изявления изобщо на ФДР, е за въвеждането в САЩ на „неограничено военно положение" от 27 май 1941 г. Може да се каже, че повечето от изказванията на Месиите имат своя история, както и собствен исторически контекст. Още от пролетта Рузвелт многократно отправя резки нападки по адрес на държавите от Оста. Напълно разумно би било да се предположи, че те ще бъдат последвани от действия. Напрегнато се очаква традиционното обръщение на президента по случай „панамериканския ден" от 14 май. В навечерието му обаче то е отменено. След това той сякаш изчезва. Много малко са хората, които са го виждали през тези дни. Във Вашингтон много високопоставени лица се питат за причината на тази недостъпност и какъв курс ще предприеме президентът. Никой обаче не е допуснат до него. В това време Рузвелт напрегнато и изнервено чака. Обстановката в света продължава да бъде неопределена. В Англия долита Рудолф Хес543, правителството ѝ преговаря с него. Германските парашутисти правят десант на о-в Крит. На 24 май линейният кораб „Бисмарк", смятан за най-мощния кораб в света, навлиза в просторите на Атлантика. Не се изключва появата му в Карибско море. Два дни по-късно англичаните го откриват и потапят. Когато Рузвелт научава тази вест, я съобщава на присъстващите в кабинета. В „гласа му не би могло да има повече удовлетворение, сякаш той самият е изстрелял торпедото", отбелязва Розенман.544. След около четиридесет години става ясно защо президентът е бил толкова радостен: „Бисмарк" е открит от патрулен самолет, пилотиран от американски екипаж, насочил към него английските кораби.545 Следващата вечер, 27 май, най-накрая той произнася отложената реч. Заема мястото си пред микрофоните в Източната зала на Белия дом. На неудобните позлатени столове седят дипломати със съпругите си - идват на прием, а ги „гощават" с дълга реч! Гостите не изразяват забележим възторг - американският водач се обръща не към тях, а към народите по света.

За отбелязване е, че ФДР не споменава нито за СССР, нито за Япония. По-рано той многократно използва думата „диктатура". Сега се ограничава с „Ос". Уверява, че САЩ ще окажат помощ на всеки, който „със силата на оръжието се противопоставя на хитлеризма или неговия еквивалент". Това изисква националната сигурност на страната. Самата тема за военното положение далеч не е нова. На 7 септември 1939 г. Рузвелт въвежда „ограничено военно положение". Преминава се към промяна на Закона за неутралитета до неговата отмяна, въвеждането на принципа „cash and carry" на 3 ноември с.г.546 и Закона за интересите на укрепването на отбраната на Съединените щати или „ленд-лийза", подписан от президента на 11 март 1941 г.547 През лятото на 1940 г. е одобрен и първият в историята на САЩ проект за военната повинност, който позволява да се обучи 1,7 милиона армия.548

В прокламацията се казва: „Тъй като е напълно ясно, че обектът на воюващите тоталитарни сили включва унищожаването на демократическите страни в целия свят и световно господство и тъй като благоразумието от страна на Съединените щати изискваше щото страната да бъде поставена от мирновременни условия, в тия на готовност за отбрана, за да може да се справи незабавно и решително с всеки опит за обкръжаването на Западното полукълбо от врага или установяване от него на бази за нападение срещу Америка, както и да се справи с опасността от проникване в страната на чужди агенти за подмолни действия, аз, Франклин Делано Рузвелт, обявих извънредно положение в страната. Пред опасността, пред която е изправен американският народ, налага се щото военните и флотските сили, както и гражданската отбрана, да бъдат поставени на военна нога, готови да отблъснат всякакви нападателни действия или заплахи, насочени срещу която и да е част от Западното полукълбо. Апелирам към всички американски граждани, заети във военните индустрии, да поставят народните интереси на първо място, за да можем ние, американците, да мобилизираме и да бъдем готови за незабавно използване на всички духовни и физически сили, както и на всички материални източници на народа."549

С обявяването на неограниченото извънредно положение Рузвелт получава следните пълномощия: „да постави и да вземе под държавен контрол всички транспортни средства за нуждите на въоръжените сили; да забрани всички сделки с чужда валута и да преустанови борсовите сделки за три месеца; да закрие всяка радиостанция или да вземе под контрол същата за нуждите на държавата; да вземе под държавен контрол всички електрически юзини в страната, силози и резервоари за военни нужди; да измени закона за работните часове; да наложи контрол върху средствата в страната; да реквизира всички параходи; да наложи на известни индустриалци да дадат преднина на държавните доставки; ако е необходимо, да реквизира фабриките. Накъсо казано, председателят Рузвелт е получил диктаторски права."550

Текстът, че президентът е получил диктаторски права, далеч не е случаен. Още на 6 септември 1939 г. той заповядва всяка информация за „шпионаж, контрашпионаж, саботаж, подривна дейност" да се предава на ФБР. През май следващата година разпорежда, въпреки решенията на Върховния съд, широко да се практикува подслушване на телефонните разговори и в помещенията, да се отварят писмата на тези, които се смятат за подозрителни. Стотици лица, поддържани от популярния пилот полк. Чарлз Линдберг, стават обект на разследване от Федералното бюро. Всичко е в интересите на борбата против агентурата на държавите от Оста. През юни влиза в сила Законът за регистрацията на чужденците (Законът на Смит). Постановката на членовете, определяща състава на престъпленията - устна и писмена агитация за „събаряне на правителството със сила" - е такава, че може без труд да бъдеш привлечен под отговорност даже за деяния, които не съдържат умисъл, който не трябва да се доказва. Санкциите са твърде сурови - до 10 години затвор и 10 000 долара глоба. Темата за диктаторската власт е сред основните в кампанията на Уендъл Уилки през юни 1940 г. Именно това е основният мотив в коментара на речта от бившия републикански кандидат: „Тя слага край на демокрацията в Съединените щати."

Рузвелт продължава в своята реч от 27 май: „Ние в Северна и Южна Америка сами ще решим дали и кога, както и къде американските интереси са засегнати и нашата сигурност заплашена. Но ние приближаваме нашите въоръжени сили към стратегическите позиции. Ние, американците, не бихме се поколебали да се вдигнем на оръжие срещу нападателя [...]. От гледище на чисто морална и военна необходимост ние ще дадем всяка възможност на Великобритания и на всички, които заедно с нея са се съпротивлявали със силата на оръжието срещу хитлеризма или срещу подобна угроза. Нашите морски патрули вече помагат за сигурно пренасяне на нужните военни материали в Англия. Всички необходими мерки ще се вземат за благополучното пристигане на източниците в Англия. Всички средства или комбинации от различни средства, които биха могли да се използват, се планират от нашите военни и флотски експерти, които заедно с мен ще изработят и поставят в действие нужната допълнителна охрана."551

Тази реч има мощен отглас. Тя достига и до българския слушател. Голяма част от текста ѝ е излъчен от Радио Лондон и от Радио Кайро. Богат преглед на свързаните с нея публикации предоставя Анкара. Според турската станция целият американски печат я коментира с голям интерес: „В. „Ню Йорк Поуст" [...]: „Председателят Рузвелт говори: нашата флота ще действа без предупреждение за защита на Дакар, Азорските острови и островите Зелени нос." Г-н Лемън, губернатор на Ню Йорк, казва: „Речта на г-н Рузвелт ще засили доверието и силата на тези, които храбро се бият, защото са още на свобода." В. „Ню Йорк Сън" [...]: „Съединените щати в положението на извънредни обстоятелства се задължават да спрат Оста". В. „Филаделфия Пъблик [опиниън]" (българският оператор не е доловил заглавието - б. а.) [...]: „Решителният час намери американското обществено мнение напълно готово." В. „Ню Йорк Хералд Трибюн" [...]: „Председателят отбелязва само фактите и заключенията на голяма част от американския народ" (съобщават от Вашингтон)..."552

В този преглед продължава изграждането на два образа, ключови за всяка митология още откакто свят светува: Обединител и Въплъщение. При Месиите в етапа на Втората световна война, когато тя стремглаво разширява и далеч разчупва „европейската рамка", за да се превърне в световен сблъсък, пропагандата е едно от необходимите оръжия, за да се утвърдят както националното, така и наднационалното им измерение.

Речта на ФДР прави дълбоко впечатление както в страната, така и в света. Радио Анкара цитира съобщения от Берлин, Токио и Мексико. „От полуофициална среща се съобщава. Политическите среди на столицата са на мнение, че [тя] мяза на речите, произнесени преди и след започването на войната. Думите на председателя, че Западното полукълбо е застрашено от страна на германците, са неоснователни... Вилхелмщрасе отбелязва, че [тя] няма никакъв сензационен характер. [...] В разговор с представителите на японския печат министърът на външните работи Мацуока каза: „Не искам да [я] коментирам, защото смятам, че е ненужно."553

Този дух в оценките на основните столици от Оста е напълно в тяхната стилистика. Едва ли може да се очаква, че ще се признае, че „има" германска заплаха, или да се потвърди важността на тази реч. Сякаш тя е рутинна. Но това противоречи както на вътрешнополитическия, така и на външнополитическия ѝ контекст, на препускащите събития. Противоречи и на признанията в самия нацистки печат за увеличаващата се американска мощ.

Агенция „Юнайтед прес" съобщава от Мексико, цитирана от Радио Анкара: „В цяло Мексико речта на председателя Рузвелт бе посрещната с ентусиазъм..."554

В биографията на Чарли Чаплин е отбелязано, че Рузвелт е първият президент, който започва да се обръща с радиопослания към нацията още от 30-те години, когато го избират. Колкото и столиците от Оста и техните политически среди да се опитват да тушират тяхната ефективност, очевидно това не им е по силите. Американският президент се е превърнал вече не само в европейски, но и в световен лидер.

* * *

Един от най-важните образи в митологията на всеки водач по време на война е този на индустрията, вървящ ръка за ръка с образа на армията. Какво обаче имат САЩ в момента, когато Германия съкрушава съюзниците на Западния фронт. „Военните специалисти долагат за критичното отсъствие на противотанкови оръдия и зенитни батареи. В решаващия клас на съвременните въоръжения - военновъздушните сили на Съединените щати наброяват само 160 изтребители, 52 тежки бомбардировача, в страната има само 250 пилоти, способни да седнат в изтребителите."555 Президентът поставя пред страната в посланието от 16 май 1940 г. задачата да произведе невероятния брой военни самолети - 50 хиляди годишно - цел, фантастична за онова време, както впрочем и за нашето. През 1940 г. американската армия има само 28 нови танка - 18 средни и 10 леки - и те скоро се оказват остарели, заедно с около 900-те по-стари налични модели. Армията няма тежки танкове, нито близки планове за каквито и да било. Още по-тежка от недостига на танковете е липсата на опит за тяхното производство и ограничените производствени мощности. Още повече че Съединените щати трябва да подкрепят съюзниците си.556 В края на май при вида на смазаните от германската военна машина западноевропейски държави Рузвелт най-после започва да си развързва ръцете в областта на военното строителство. „Сега панически настроените конгресмени гласуват за военни цели суми, превишаващи даже тези, които предлага администрацията. Конгресът в средата на май отделя за тези нужди 1,5 милиарда долара, което е било с 320 милиона повече от исканото от Рузвелт. Накрая, на 31 май, когато Рузвелт съобщава, че „почти невероятните събития от последните две седмици правят необходимо нарастването на нашата военна програма", американският Конгрес гласува за допълнителни 1 милиард 700 милиона долара. В американската армия започва процес на бърз растеж на кадровия състав - от 280 хиляди до 375 хиляди души за няколко седмици. На президента е дадено правото да свиква на активна действителна служба националната гвардия".557

Специално за Съединените щати образът на индустрията има особена специфика. От една страна, те официално не са влезли във войната. Същевременно настроенията в полза на намесата им все повече и повече се увеличават. От друга страна, на САЩ се разчита да бъдат „арсенал на демокрациите". Президентът непрекъснато иска увеличаване на кредитите за отбрана. Сред основните теми в изказванията му „дежурно" присъства разширяването на възможностите на военната индустрия, на производството, както и увеличаването на изпратените за Великобритания оръжия и материали. Винаги държи да се подчертаят качествата на американските експерти. „Борбата, която Америка води понастоящем, за да произведе още повече танкове, оръдия, самолети и кораби, е на път да бъде спечелена. Пет много важни точки заслужават да бъдат изтъкнати. Първо, близо 1300 завода са построени или уголемени или се строят понастоящем. Тия строежи се оценяват на 2,8 млрд. долара правителствени, 660 млн. долара частни интереси и 191 долара млн. долара - на Великобритания. На второ място, 99 американски завода за оръдия за армията и марината, 42 завода за муниции и 4 завода за леки оръдия са утроили производството си от 1939 г. Трето, 115 нови или увеличени заводи за въздухоплаване на стойност 480 млн. долара и 28 юзини за артилерия, струващи 106 млн. долара, са сега в действие. Четвърто, производството наближава най-високата си точка, в 40 работилници за морски строежи, където производство е напълно удвоено. Пето, 20 юзини за сечива на стойност 16 млн. долара, 10 фабрики за оптически инструменти и 16 арсенални складове са поправени и подновиха [дейността си, нови?] бяха построени и възлизат на 33 млн. долара."558

Не може да се отрече стремежът към даване на пълни подробности за развитието на военната индустрия на САЩ. Това внушава впечатление за голямата задача, с която са се нагърбили американските водачи, както и отговорността пред обществеността, на която редовно се отчитат.

Ден по-късно Лондон излъчва, че Министерството на войната на Съединените щати е направило нова важна стъпка: „Съобщава се, че три други големи муниционни фабрики ще бъдат построени, като за постройката им ще бъдат изразходвани 120 млн. долара. Тези фабрики ще произвеждат бомби, снаряди и силни експлозивни материали. Тези три фабрики са първите от редица други военни заводи, за постройката на които ще бъдат изразходвани 1,5 млрд. долара и ще доставят муниции на една 4-милионна армия."559

Очевидно образът на индустрията е изключително важен. Българският слушател е атакуван на тази тема, особено от британската радиопропаганда. Буквално ден след ден той е заливан от цифри, сравнения между воюващите страни, уверяван е в американската мощ и военно превъзходство във всяко отношение. Не само това, доставките за Великобритания са по-големи, отколкото има в наличност Оста. Атаките срещу слушателя са твърде убедителни. Цифрите обаче са в рамките на това, което може да се каже, за да не се предаде информация на противника, както заявява президентът. Дори и при тези „занижени" данни не може да се отрече, че примерите са добре подбрани. Например производството на отделни заводи е по-голямо отколкото на цялата „Ос" заедно с окупираните страни. Особено важната тема за помощта на Великобритания винаги е извеждана с конкретни цифри. В този смисъл характерно е предаването на Радио Лондон от 9 март 1941 г., в което се съобщава за приемането на Закона за доставка и отстъпване на бойни материали на Великобритания. Този акт е особено важна тухла в стената на образа на Рузвелт като Обединител в световен план, както и потвърждение за мисията му в набиращата скорост война.

Радиостанция „Свободна и независима България" излъчва реч на президента от 11 юни 1941 г., в която той иска нов кредит от Конгреса за 100 милиона долара за постройката 26 мощни кораба за флотата. „Днес е обявено, че правителствената комисия е поискала от едно корабоплавателно дружество да очисти цялата си флота за даване помощ на народната отбрана във връзка със закона за даване помощ за съюзниците. Директорката на самолетните фабрики „Къртис-Райт" заяви, че от идната пролет във всички заводи на дружеството ще се произвеждат по 60 изтребителя и самолети дневно. Досега при едно производство от 10 самолета дневно са изпратени на Великобритания повече от 1000 изтребителни самолета. Известна част от тия самолети са вече на служба в Средния изток и превъзхождат по скорост, повратливост и въоръжение всички самолети на противника. [...] Най-голямата хвалба на Гьоринг беше, че Германия вече произвежда 1800 самолета месечно. Това е само хвалба, то и да е вярно, това производство се равнява на производството [само] на „Къртис-Райт", защото 60 по 30 прави 1800 самолета месечно. А Америка имаше 60 самолетни фабрики... Колко са станали сега, не се съобщава. Адолф Хитлер гради надеждите си за победа върху въздушното превъзходство."560

Президентът Рузвелт прави във Вашингтон на 11 юни пред Конгреса своя първи доклад по прилагането на закона за ленд-лийза. Между другото той казва: „Ние приготовляваме за Великобритания товарни кораби на общ тонаж 2 млн. т. Досега по силата на закона на Великобритания са доставени военни материали на стойност 75 млн. долара да разполага с повече военни припаси, отколкото силите на Оста, и ние се погрижихме щото тия да могат да стигнат до нея, където ще бъдат употребени най-добре за отслабването и разгромяването на неприятеля. Цифрите, които ви давам, не отиват по-далече от това, което може да се каже, без да се издадат ценни сведения на противника. Те не включват най-важния фактор: твърдата воля на нашия народ да не позволи на тия разрушителни сили да завладеят света. Целите, които неотклонно преследваме, не се отнасят само до сегашната ни култура, но и до оцеляването ни в бъдеще."561

Според съобщение от Ню Йорк, цитирано от Радио Кайро, производството на Съединените щати е достатъчно за всички нужди на националната отбрана. В края на тази година то ще достигне 91 млн. тона. Само „Юнайтед корпорейшън" произвежда повече, отколкото цяла Германия и завзетите страни взети заедно или общо 40 млн. тона.562

Това са само части от огромната мозайка, която представлява образът на индустрията в митологията на Рузвелт, доколкото там са включени действително огромни мощности, както и интереси от небивали мащаби. Това става ясно веднага, като се направи сравнение между европейските и американските „играчи".

За пореден път ролята на печата не е „подценена". Във водещите вестници най-близките сътрудници на Рузвелт очертават американските приоритети, разясняват основните постановки в близката и далечната политика. Според статия на Хари Хопкинс, публикувана в сп. „Америкън Магазин", поражението на Германия е неминуемо. „Хитлер не разполага с действителна морска сила; постепенно губи надмощието си във въздушното производство и не може да изравни икономическите си източници с тези на Британската империя и САЩ, взети заедно. Би било против всеки американски интерес да се позволи на Хитлер да заздрави положението си в покорените земи. Що се отнася до въздушната мощ, г-н Хопкинс казва, че британците са постигнали превъзходство над германците относно изтребителите със сигурност по качество, а може би и по количество. Това превъзходство в изтребителите намалява временното числено превъзходство на германските бомбардировачи. [...] Британците ще настигнат по численост германците и с нашата помощ към края на годината демокрациите ще се приравнят по въздушни сили с Германия. След това численото превъзходство в самолети над Германия ще дойде неизбежно. Тогава Хитлер не ще може да използва фабриките си достатъчно бързо, за да избегне удара от гигантските бомбардировачи, които се строят сега в Америка. Г-н Хопкинс, говорейки от лични наблюдения и опит, казва: „Бомбардирането на мирното население дори и да се увеличи 10 пъти, няма да срази духа на британското население." Хитлер е направил голяма грешка с омаловажаването на морската мощ и надценяването на важността на въздушните сили. [...] Механизираните легиони на Хитлер, неговите концентрационни лагери, неговите италианци не дават нищо на европейските маси освен мизерия и потисничество, а победата на демокрацията отваря пътя на тия маси за едно благосъстояние, което те никога не са имали."563

Историческият контекст на тази статия е изключително важен: води се „Битката за Атлантика", наречена така подобно на „Битката за Англия" от лятото на 1940 г. Бойните действия на Великобритания в Атлантическия океан по охраната на морските конвои с доставки от САЩ, подкрепени от американските военноморски и военновъздушни сили, имат за цел да неутрализират действията на германските подводници и кораби, застрашаващи комуникациите в района. В тази статия продължава да се развива тезата за неизбежното рухване на тоталитаризма и на победата на демокрацията и по такъв начин частният секретар на Рузвелт е като негов говорител за позициите му. За пореден път се прави успоредица между двата противника: във въоръжения, военна концепция, суровини.

* * *

Една от главните теми в речите на Рузвелт е за слуховете за мирни предложения на Хитлер. „Председателят... днес се е изказал още преди да се развие германска мирна офанзива. Въпросът е относно слуховете, които напоследък са наводнили Вашингтон за предстоящи германски изявления, че мирът бил настанал... Тия изявления се осмиват от председателя и те не би се повярвали от когото и да било с изключение на някои опиянени от последната пропаганда на Гьобелс. Г-н Рузвелт набързо се е справил и с по-нататъшните слухове от германски произход, какво г-н Джон Уайънън, американски посланик във Великобритания, бил донесъл мирни условия от Лондон. Ето какво казва Рузвелт. Абсолютно никакви мирни предложения не са направени. Нищо подобно не се споменава даже. Използвайте това не като опровержение на председателя, но като обвинение от страна на председателя."564

Президентът ясно е изразил мнението, че докато Германия може да очаква мир с компромис или пък друга страна кокетничи с мира като част от нацистката военна стратегия, Великобритания не се интересува от подобна възможност, докато Хитлер не бъде сразен.

„Германската пропаганда е измислила стари истории за един лъжлив мир. Според сведения, получени в Лондон, Вашингтон, Мадрид, Виши и другаде, Европа се намирала в навечерието на мир. Говори се за предстояща прокламация на Хитлер и относно една федерация на континентална Европа, в която само Германия щяла да има армия, само Германия щяла да ръководи стопанската и външната политика. Митническите тарифи щели да бъдат премахнати. Германската марка щяла да бъде главното платежно средство. Всичките тия предложения са стари, познати прийоми, към които германците прибягват всякога, когато искат да прикрият своите действителни намерения. Хитлеристите са избрали момента, когато американският посланик в Лондон се намира във Вашингтон, за да могат да прокарат една мирна офанзива и пораженство в Съединените щати, нареждайки на своите агенти да разпространяват всевъзможни слухове в страната. Тия слухове обаче не са могли да съществуват за дълго..."565

Що се отнася до намеренията на Хитлер в Западното полукълбо, президентът е отговорил с думите на в. „Ню Йорк Таймс": „Хитлер винаги е най-добър приятел на страната, определена от него да бъде за оплячкосване."566

Към атаката на американския президент и на печата на САЩ се добавя и настъплението на главните британски вестници. „Лондонският „Таймс" задава въпроса: „Защо Хитлер крещи точно сега за мир? Един отговор има - че Хитлер знае, че германският народ повече от 8 години носи военното бреме." [...] Лондонският „Дейли Експрес" пише: „Хитлер, вълкът с овча кожа, ни предлага мир. Измамникът Хитлер подписа един договор за 10-годишен мир с Полша 3 години преди да го потъпче. Той гарантира на Холандия, че ще я третира приятелски само една седмица преди да я прегази. Той подписа пакт с Дания, преди да нахлуе в тази страна. Хитлер води търговски преговори с Гърция две седмици преди подлото нападение. Британският отговор на мирната офанзива бе даден от г-н Бевин, министъра на труда. Той е дал отговор с оръжията, които приготовлява и които ще разгромят Хитлер."567

Сред най-важното в политическите и военните новини на радиостанция „Свободна и независима България" в предаването ѝ от 14 юни 1941 г. е заявлението на държавния подсекретар по външните работи Съмнър Уелс пред представителите на печата, отправено на същата дата. Той казва, че е получил вече доклада за потапянето на търговския кораб „Робин Мур" (първият американски съд, потопен от германски подводници - б.а.). Според него то е било извършено на 31 май при изключителна видимост. Капитанът на подводницата разбрал, че корабът е американски, и въпреки това го е торпилирал без колебание и се е отдалечил, без да вземе мерки за спасяването на екипажа. Корабът е бил натоварен с най-разнообразни стоки - от автомобилни части до дамски чорапи и не е носил никакви военни материали. „Правителството обаче ще чака да получи още някои сведения и тогава да определи поведението си към Германия. Общото впечатление е, че потопяването на „Робин Мур" ще има сериозни последици. Вестниците по повод на това потопяване напечатаха статии със заглавия: „Хитлер прави първото нападение срещу САЩ", „Пиратство и преднамерени нападения", „Долу пиратите" и пр. Общественото мнение е много възбудено."568

Започва постепенното навлизане на Съединените щати във войната: доставки, помощи в оръжие, в кадри, потопен е търговски съд. Оформят се твърди позиции в полза на въвличането на САЩ, против неутралитета.

Радио Донау и Радио Рим оформят отрицателния образ на американския водач. Първото излъчва в свое предаване от 31 декември 1940 г. негово изказване, в което, както обикновено, той се е изказал в полза на материалната подкрепа на Великобритания. „По всичко личи, че тази реч на Рузвелт се дължи най-вече на това, че той се намира под давлението на еврейско-плутократическия печат." Според Донау тя не представлява нищо ново. По-скоро от нея може да се разбере, че необходимостта от военни материали на Англия, които очаква от Съединените щати, е много належаща.569

Президентът Рузвелт се е занимал на една пресконференция с онези слухове за мир, които изпълват от дни английския и американския печат и радиопредаванията. Въпреки тази мълва за мир, която произлиза от британски източници, в германските медии не ѝ били обърнали особено внимание, защото се тълкува като маневра от Острова. „Г-н Рузвелт е заявил, че слуховете за мир били изобретение на германското Министерство на пропагандата. Той при това говорел просто за пропаганден център в Берлин. Той не можал да отговори на учудванията на журналистите за първоначалния източник на тези слухове, нито за мястото, което ги е доловило. Така некомпетентно и така осакатено, както в този случай, едва ли е правена политика досега от един отговорен държавник. Твърденията на Рузвелт не са нищо друго, освен една плоска измама. Ако сравним неговото изобретение с твърдението на Чърчил за новозеландските униформи на германските парашутисти, то ще си представим какво представляват демократичните страни без следа от каквито и да е доказателства."570

Тук веднага изпъква отзвукът от речта на президента в печата и категоричните му заявления, че никакви преговори за мир с Хитлер няма да има, докато той не изяви готовност да спре войната си за световно господство. Именно за това воюва всяка империя. В престрелката дали слуховете за мир са изобретение на Гьобелсовото министерство, кое е най-подходящото учреждение за подобни твърдения, за кой ли път отново проличава големият двубой между демокрацията и тоталитаризма.

Рузвелт обявява на 18 април 1941 г. на пресконференция, че той можел да съобщи две германски наредби, изпратени до Хитлеровите представители в Съединените щати: „Първата наредба се касае за една заповед да се разпространи съобщението, че Германия нямало да нападне нито една държава на Западното полукълбо. Г-н Рузвелт казал, че тази заповед е вследствие на неговата последна реч. Без да се спират на тия тайнствени наредби, в Берлин се заявява, че още дълго време преди последната реч на Рузвелт г-н Хитлер заявил, че Германия няма намерение да напада Съединените щати. Втората заповед е, че посланикът на Съединените щати в Англия се завръщал, за да доказва, че Англия се намира на края на своите сили. Не Германия разпространява подобни слухове, а Англия. Бившият кандидат за президент на Съединените щати Уилки казва в една реч, че ако не намалеят загубите на кораби, Англия не може да съществува. Подобни твърдения на англосаксонски държавници могат да се цитират много."571

Донау опровергава, че Германия е източник на слухове за мирни предложения. Не от нея, а от самотния Остров извират те. Заедно с това се изразява категоричната увереност в близкото му поражение.

Рузвелт признал на пресконференцията, че обществото е лишено от войнолюбие. Той е порицал американския народ за държанието му и е казал, че обществото в Съединените щати, изглежда, не съзнава сериозността на положението. Дал е израз на своето убеждение, че оповестената от него военна пропаганда ще има голям успех. Рузвелт не е дал изявление върху най-новото развитие на войната и е отклонил въпроса дали гръцкото поражение, което се тълкува като негово поражение, увеличава заплашващите Америка опасности.572

Тези твърдения не се връзват с увеличаващия се процент граждани на САЩ, стоящи зад политиката на президента.

За изграждане на образа на Рузвелт Радио Донау и Радио Рим използват изказвания на видни общественици, които застават против войната. Най-подробно се следят изявите на изолационистите и конкретно, на полковник Чарлз Линдберг. Известният американски летец преди месец, на масово събрание в Ню Йорк, най-остро отхвърля участието на Америка. Той е заявил, че Съединените щати не бива да се включват в нея, макар дори и наполовина да съществуват изгледи за нейното спечелване. „В настоящата война обаче подобни изгледи не съществуват. Франция вече е отстранена. И въпреки цялата пропаганда било явно, че също и Англия ще падне. Той лично вярвал, че английското правителство споделя същото мнение и все пак възнамерявало да осъществява отчаян план, а именно, то се надявало, че ще може да подтикне Съединените щати да изпратят една нова експедиционна армия в Европа. Всяка нация, която досега е стояла на страната на Англия, е бивала побеждавана. В своето отчаяние обещаваше на всички тия нации помощ, която тя не можеше да даде. Знае се сега, че Англия фалшиво е осведомявала тия нации за своята военна мощ и че тъй също фалшиво тя осведомява и Съединените щати. Както досега, Англия е мислела само за себе си, би трябвало и Съединените щати най-сетне да запазят своите собствени интереси и да се държат настрана от войната. Линдберг подканя американския народ да се върне към политиката на Джордж Вашингтон и към доктрината на Монро." Речта му била слушана от грамадно мнозинство, което непрекъснато се увеличавало. По улиците, както съобщава агенция „Асошиейтед прес", са станали различни сблъсъци, като войнолюбиви организации са искали да организират демонстрации с плакати срещу Линдберг. Неговите защитници отнели плакатите и ги изпочупили. Речта била изпратена с бурни аплодисменти.

От кръгове, близки до Белия дом, се твърди, че президентът продължава да държи на своите обещания, а именно, че през май 1941 г. предстоят големи събития, в които твърде вероятно е да вземат участие и Съединените щати. „По такъв начин, докато гражданството се заблуждава с манифестации против намесата във войната, председателят Рузвелт ще се възползва от този шум, за да продължи подготвянето на причините, поради които неочаквано американският народ ще се намери обвързан в конфликта."573 Според италианското радио той ще използва сблъсъка в обществото по повод войната, докато в един момент отведнъж го въвлече.

„В своята последна реч Рузвелт в противовес на елементарните принципи на международното право е определил границите на американските териториални води на 1000 мили. Това действие на Рузвелт показва как той нелегално и произволно, без договор и без намеса на други страни, определя тази граница. От друга страна, не трябва да се учудваме на решението на Рузвелт, тъй като неговото управление е било винаги основано на произвола." Едва ли точно Италия е страната, която може да служи за образец на спазване на международното право, та нейното радио да чете лекции и нравоучения на тази тема. По-нататък се стига до проповед по демокрация. „В края на своята реч Рузвелт се нахвърля върху полковник Линдберг, обвинявайки го открито, че не е войнолюбец. С един недемократичен тон, който не подхожда на един правителствен водач, той е сравнил полк. Линдберг с една отровна змия по единствената причина, че Линдберг желае мир за американския народ. Председателят на Щатите Рузвелт не престава да се меси в европейските работи, давайки често доказателства, че не е в течение на събитията, които стават на нашия континент, или поне не показва в тяхното обсъждане оная обективност и онова спокойствие, които са необходими при подобни случаи."574

Постепенно се открояват различните характеристики на образа на врага Рузвелт. Вече го видяхме като некадърник, лъжец, подлец, лицемер, Оказва се, че е и недемократичен. Меси се в работите на страни, където не е компетентен, които са далеч от неговата собствена. Не притежава нито спокойствие, нито обективност за обсъждане.

Рузвелт, който нарича полковника предател и пораженец заради неговата позиция в полза на неутралитета, е получил отговор от страна на Комитета „Преди всичко Америка" заради това свое „подхлъзване". В открито изявление Комитетът постановява, че забележките на президента относно летеца не са доказателство нито за веротърпимост, нито за уважение на демокрацията, свободата на съвестта, както постановява президентът в неговите прословути „Четири свободи" от януари 1941 г.

Самият Рузвелт знае, че Линдберг се е чувствал винаги и преди всичко като американец и именно от това се ръководи неговата политическа линия. Доказателство, че обществото е съгласно с позициите на световноизвестния летец, е, че след речта му към Комитета са се присъединили 7000 нови членове.

Още по-остро застава срещу обидата към полковника от страна на Рузвелт председателят на Нюйоркската група на Комитета „Преди всичко Америка" Джон Флийн: „Наистина, Линдберг произнесе различни нападки, обаче никой освен Рузвелт не го е нарекъл досега предател. Трябва да се надяваме, че Рузвелт ще оттегли тази своя нетактичност, проявена спрямо един заслужил американец." „Народът в Северноамериканските държави трябва да очаква от своя председател, че ще си налага малко повече самообладание по въпросите от личен характер."575

За отбелязване е още, че председателят на Републиканската партия отправя повик в една радиореч за разум и политически свободи. САЩ били на ръба на войната, която може да струва свободата, щастието и благоденствието. В края е отправен укор към президента, че използва сегашното положение, за да се издигне като диктатор.

Донау и Рим изграждат около Линдеман Линдберг един ореол на Миротворец и Миролюбец, който вижда надалеч в перспективата на тази война, в която, ако Америка се намеси, ще загуби. Линдберг се отказва от своя чин полковник от Военновъздушните сили на САЩ и съобщава за това в писмо до Рузвелт. В него пише, че е взел това решение поради обидните му нападки: „Аз правя тази стъпка с най-дълбоко съжаление, понеже моята връзка с Въздушните сили е нещо, което представлява най-висшето в моя живот. Аз го направих само поради моето право като гражданин да мога свободно да говоря на моите съотечественици и да разисквам с тях въпроса за войната и мира, който владее народа в това критично време." Напускането му е предизвикало извънредно голям шум всред обществото на Америка. Всички нюйоркски вестници поместват това с грамадни букви.576

Подробното проследяване на темата „Линдберг" от Радио Донау далеч не е случайно. Той извършва първия полет без кацане през Атлантика. През май 1927 г. със самолета „Духът на Сейнт-Луис" за 33 часа и 30 минути прелита разстоянието от 5800 км между Ню Йорк и Париж, за което получава награда от 25 000 долара. Така става кумир на американците (През 2000 г. седмичникът „Тайм" го нарича „първият истински герой на века" - б.а.). В средата на 30-те години съпрузите Линдберг пътуват из Европа и американският кумир се обявява за привърженик на невмешателството в бъдещата европейска война. По този повод може да се каже, че „крушката си има опашка". Баща му, Чарлз Линдберг-Старши, като конгресмен се обявява против влизането на САЩ в Първата световна война и е един от кандидатите за президент през 1932 г. Скоро Хитлер чрез райхсмаршал Гьоринг го кани в Германия. Представени са му центровете на самолетостроенето на райха. На 4 август 1938 г. Линдберг по германското радио произнася реч, която шокира всички, които по-рано са го познавали. Той възхвалява ръководителите на нацистката държава, които са въвели ред в страната си, изкоренявайки престъпността, които се борят за чиста раса и пр.577 На 19 октомври 1938 г. му е връчен Железен кръст - II степен. На церемонията произнася реч, в която предупреждава САЩ да не се въвличат във войната, която скоро ще запламти. Линдберг „влиза в устата на германската пропаганда и по друга причина. Той и съпругата му Ан Мороу се превръщат във въплъщение на „американската мечта", докато летят из Европа и правят посещения на добра воля. Целият свят следи техните пътувания. Има и още нещо, наистина „свято" за американците - той е син на шведски имигранти. Символ на възможността чужденците да постигнат всичко в „страната на безграничните възможности". Може да се каже, че в „случая Линдберг" Радио Донау добре си е свършило работата, показвайки как един кумир, въплъщение на „американската мечта", е застанал на прогермански, расистки и антисемитски позиции и за изолационистките си позиции е заклеймен като „нацист" и предател.

Към президента се отправят всякакви нападки, без нюанси се изгражда образът на войнолюбеца, диктатора и т.н. Другите характеристики от арсенала на Радио Донау вече бяха споменати. За изграждането на образа на врага Рузвелт е инсцениран един напълно фалшив сблъсък в обществото и, естествено, в медиите. Защото съвсем очевидно е, че политиката на САЩ е насочена към навлизане във войната отначало неофициално, с увеличаващи се доставки за Великобритания, с изпращане на лекари по линията на Американския червен кръст, на който Рузвелт е председател, с кадри. Позициите на президента в обществото се засилват непрекъснато. Ето какво излъчва самото Радио Донау: „Войнолюбителите в Съединените щати действат с всички сили, за да въвлекат новия континент в европейския конфликт срещу Англия. Самият Рузвелт се оказва като една от главните сили на тези американски пропагандисти. Понастоящем войнолюбителите в Северна Америка работят непрекъснато, за да подготвят американското народно мнение за непосредствена намеса на американски търговски и военни кораби в настоящата война. При това американският народ, както и самият председател Рузвелт, знаят много добре, че една подобна намеса на американски търговски и военни кораби на страната на Англия би означавала непосредствено американско нападение. В. „Берлинер Бьорзер цайтунг" установява в една страница на своя дипломатически сътрудник, че отговорността за подобно развитие на събитията би паднала изцяло върху Рузвелт. „Президентът на Съединените щати - така пише „винаги добре информираният берлински вестник" - търси опасността далеч от американските брегове. Той търси инцидент и има желание да провокира. Не войната застрашава Америка, а президентът търси сам войната."578

Продължава изграждането на „лошия" Рузвелт - „войнолюбеца", който застрашава чуждите страни и провокира войната. В Испания все по-често се повдига въпросът, защо политиците от САЩ последователно и енергично подстрекават в полза на войната. В. „Куриер Каталан" е на мнение, че зад тези прояви се крият до голяма степен също и стопански маневри. „Само за да се спаси паричната империя, която американците са създали в една голяма част от света чрез златото, Германия е трябвало да бъде съборена, понеже тя иска да прокара един нов ред в световното стопанство."579 Вестникът завършва своята статия с думите: „Който си играе с огъня, може лесно сам да изгори."

Друга линия, по която се смята, че образът на врага Рузвелт става „убедително" негативен, е антисемитизмът. „Председателят на секцията на Световния еврейски конгрес Пер Цвайг е заявил на годишното събрание на еврейския мъжки клуб „Сиракуза", щат Ню Йорк, че еврейството очаква, че Англия няма да изостави цивилизацията и ще се бори за нея докрай. „Ако бяха необходими нови доказателства за честното единство между британските и еврейските интереси, то тия доказателства се дават именно от Пер Цвайг. Той смята от сигурното топло място в Съединените щати да насърчи с тия си думи своите съмишленици отвъд океана."580 Великобритания винаги е била смятана за център на световното еврейство и плутокрация, както и САЩ.

Радио Рим също дава своя принос в изграждането на негативния образ на Рузвелт. Използва декларации на лорд Халифакс, които обрисуват критичното положение на съюзниците. В тях има три положения. Първо, търговските кораби, които биват потапяни, второ, силите на Оста, които напредват в Средиземноморието, и трето, германците, които бомбардират Лондон. В пресконференция и Рузвелт е заявил, че защитата на Англия ще бъде засилена и че САЩ не ще позволят техните пратки от военни материали да бъдат унищожавани. „В американския Конгрес проектът за новите фискални тежести, предназначени, за да покрият гласуването на грамадни суми за осъществяването на закона на Рузвелт за подпомагане на демокрацията, са предизвикали живи пререкания."581

В писмо, изпратено от страна на осем сенатори и 22-ма членове на Долната камара, са били подчертани опасностите, на които биха се изложили Съединените щати в една война, започната в момент, когато разбирателство в страната и тяхната подготовка към върхови решения са много проблематични. Съставено е през време на скорошно събрание с цел да послужи за указание на президента, да го подкани да осветли открито обществото, така че да не бъде взето решение за намеса без народното одобрение. Според сенаторите и депутатите нацията може да изрази своята воля чрез Конгреса. „Теченията против намесата се изказват освен това, че въпросът за мир или за война би могъл евентуално да бъде представен пряко на обществото, което ще може да реши какво ще трябва да предприеме. В Ню Йорк е устроено едно събрание против намесата на страната, на което е присъствал многоброен народ, който горещо е аплодирал множеството оратори, между които е бил и синът на починалия председател Теодор Рузвелт, сенаторът Арачи и членовете от Долната камара Биш и Мънт. Този, последният, е изказал сигурността, че едно евентуално предложение за придружаване на конвоите или за една пряка намеса в конфликта не ще може да получи повече от 50 гласа в страната."582

Не може да се каже, че позициите на президента са се прокарвали без съпротива и противопоставяне. Въпросът за или против войната сред политици, общественици, в медиите е бил остро дискутиран. Само подписаното писмо от осмината сенатори и двадесет и двамата депутати от Долната камара показва значителна съпротива. Освен тези личности бихме включили и полковник Линдберг. Така Радио Рим симулира дискусия за и против войната на теоретично равнище. Сблъсъкът между различните гледни точки в обществото и медиите е само част от пъстрата и сложна мозайка, която представлява образът на врага Рузвелт.

Грохотът на войната постепенно се дочува. След японската бомбардировка над Пърл Харбър целият свят е въвлечен в огромен конфликт.

* * *

Въпреки че срещу Франклин Рузвелт калабриецът Джузепе Зангара изстрелва пет куршума на 15 февруари 1933 г. в Маями, той остава невредим. Четирима души са ранени, а чикагският кмет Антон Чермак е прострелян в стомаха и издъхва в болницата. Опитът за атентат се случва един месец преди той да произнесе за пръв път клетвата си. След това Рузвелт ще се закълне още три пъти. Най-много в цялата история на Съединените щати.

През лятото на 1921 г. Франклин Рузвелт е парализиран. Диагнозата му е полиомиелит. Значителна част от иконографията му е свързана именно с болестта му. От около 35 000 снимки, които са запазили неговия облик, само две го показват на инвалидна количка, и то те са публикувани едва след смъртта му.583 В личния си живот я използва, но е държал никога да не бъде виждан в нея на публични събития, макар и понякога да се е появявал на такива изяви с патерици. ФДР обикновено е излизал пред обществото изправен, като е бил поддържан от едната страна от помощник или от някой от синовете му. Укрепвайки бедрата и стъпалата си с железни протези, той успешно се научава да ходи на кратки разстояния чрез завъртане на торса си и с помощта на бастун. Рузвелт е готов да изтърпи големи страдания, но по никакъв начин не желае да допусне образът му да бъде увреден.

Макар че официално не са се включили във войната, Съединените щати са заели своето становище против националсоциализма и фашизма и са заявили твърдата си решимост да подкрепят Великобритания и нейните съюзници. Въпросът, докъде ще се стигне, дали страната трябва да се включва в една „чужда" война, особено тогава, когато над по-голямата част от Европа се вее нацистки флаг, а поражението на Острова-крепост се приема едва ли не като свършен факт, предизвиква остри противоречия у американското общество и дава хляб на противниковата пропаганда.

Радиостанциите на български език, особено британските, създават внушителен образ на Рузвелт. В противната посока с впечатляващо усърдие работят Донау и Рим. Така въпреки липсата на американска станция нашият слушател има пред себе си „в реално време" една от водещите фигури на миналия век, оставила дълбока следа и след смъртта си.

Сред водещите формулировки, с която ще остане в историята ФДР, е: „Ние трябва да бъдем големият арсенал на демокрациите." Тя, както и други, свързвани с неговото име, като „нов курс" и „ленд-лийз", е произнесена в прословутите му „Беседи край камината". И „никаква комбинация от диктатори" няма да отслаби решимостта на Америка да подпомогне народите от Европа, които се борят за своята свобода и сигурност на всяка цена, категоричен е президентът. Според него американското военно производство трябва да бъде разширено с решителност сякаш самите Съединени щати са във война. Видима е твърдостта на позицията на Рузвелт по посока на включване в световния конфликт. Така се полагат основите на образа на Освободителя. Рамката на изолационизма трябва да бъде разчупена, за да могат САЩ да се изявят като велика сила, определяща съдбата на Европа и света. При очертаването на този мит, както и на целия Рузвелтов образен свят, се забелязва една специфика, спомената в митологиите на вече разгледаните водачи - сблъсъкът между тоталитаризма и демокрацията, характерен за дадения исторически момент. В този ключ американският президент не би могъл да си „позволи" да пропусне да се изправи срещу „новия ред". Според него това, което хитлеристите имат предвид, е „най-страшната и ужасна тирания, без всякаква свобода и надежда", „един нечестив съюз на силите на егоизма". Изводът на Рузвелт е, че американската сигурност зависи от изхода на борбата на британския народ.

Логично се създава и следващият образ в неговата митология - Олицетворение на демокрацията, като той, както и предходните, имат вътрешен и международен план. За президента няма съмнение, че от всички форми на управление само тя отразява пълноценно волята на просветеното човечество. Тя е „най-човечната, най-напредничавата форма на управление”. Тези постановки са пряко свързани със стремежа на американците да бъдат „арсенал на демокрациите”. Един строй с подобни добродетели сякаш е орисан да победи. Неслучайно противниците на Рузвелт отвътре и отвън избират именно темата за демократичността му като мишена за своите стрели, особено при въвеждането на извънредното положение в страната, което според тях слага край на демокрацията в САЩ и му дава диктаторски права.

За да се постигнат всички благородни цели, трябва да се заложи на една далеч по-прагматична карта - изграждането на съответната индустрия. Ето защо създаването на този образ придобива толкова голямо значение за времето на война с невиждани дотогава мащаби. Българският слушател е буквално заливан с нови и нови цифри за производството на суровини, материали и оръжия на противниковите страни, за техните качества, със сравнения между съюзниците и Оста, уверяван е в американското военно превъзходство във всяко отношение. Тази тема е изключително важна, защото тя е насочена да срине мита за германската непобедимост.

 

472Тошкова, В. Цит. съч., с. 316.
473Пак там, с. 58.
474Ърл III, Дж. Х. (1890-1974) - личен приятел и поддръжник на Рузвелт, губернатор на Пенсилвания, изтеглил щата по време на Голямата депресия; посланик във Виена. Създава около себе си легенда на развейпрах, човек на живота, бохем, любител на питейните заведения и жените, с което се стреми да приспи вниманието на нашето контраразузнаване. Кокетира с миналото си на световен боксьор. Веднага става постоянен клиент на най-реномираните софийски локали - „Етоал", „Максим", „Рекс". Из заведенията започват да го наричат „чичо Георг". Не липсват шумни истории. Веднъж в „Максим" моли оркестъра след „Хорст Весел", изпълнен по настояване на група германци, да свири популярната ирландска песен „Далеч от Типерери". През лятото на 1941 г., преди Америка да влезе във Втората световна война, на лична среща с Хитлер Ърл го обижда в лицето, като му казва: „Нямам нищо срещу германците, само не харесвам Вас." От 1942 г. е помощник на военноморския аташе в легацията на САЩ в Анкара със задача да анализира обстановката в България. Има звание командор (капитан II ранг). През януари 1943 г. на територията на Турция провежда неофициална среща с ръководителя на Абвера адмирал Вилхелм Канарис (вж.: Котев, Н. А. Котева, Цит. съч.; Pensylvania governors. Past to Present. George Earle III; Уоллер, Дж. Невидимая война в Европе, Смоленск, 2001, с. 236).
475Тошкова, В. Цит. съч., с. 66.
476Пак там, с. 77.
477Пак там, с. 78.
478Пак там.
479Пак там.
480Цит. по: Генчев, Н. Цит. съч.
481The Memoirs of Cordell Hull, New York, 1948, p. 916.
482Генчев, Н. Цит. съч.
483Уилям Донован поема ръководството на Управлението на стратегическите служби, преди войната да се е превърнала в световна. Предлагайки кандидатурата му за този пост, президентът Рузвелт се обосновал: „Бил Донован е мой стар приятел - заедно изучавахме правните науки и, честно казано, бих желал да го имам в кабинета си не само заради възможностите му, но в известен смисъл да поправя голямата неправда към него от страна на президента Хувър през зимата на 1929 година." Обикновено Рузвелт го нарича „координатор на информацията". Управлението има солиден бюджет и 20 000 щатни сътрудници, от които 2000 в Англия. (Йовков, Ив. Хроника на едно царуване, с. 288).
484Филов, Б. Цит. съч., с. 231.
485Йовков, Ив. Цит. съч., с. 290.
486България. Своенравният съюзник..., с. 27-28.
487Цит. по: Тошкова, В. Цит. съч., с. 92.
488Цит. по: Генчев, Н. Цит. съч.
489Цит. по: Генчев, Н. Цит. съч.
490Цит. по: Тошкова, В. Цит. съч., с. 111.
491Из донесение на полицейския агент Ю 1 относно биографията на Медоуз, приложена към неговото досие (15 септември 1940 г.): „Лицето Мартин Медоуз е род[ено] на 8.6.[1]904 год[ина] в Портланд, Орегон, по народност евреин, американски поданик, протестант, женен за българката Красимира Димитрова (дъщеря на директора на Соф[ийската] популярна банка). Същият е началник на канцеларията и касиер при Американската легация в София. Произхожда от много богата фамилия, има още двама братя, които също са на служба в американския дипломатически корпус. Медоуз е бил дълго време в Американската легация в Берн, Швейцария. Известен е като неврастеник, говори немски, френски, английски, руски и арабски. Ползва се с неограниченото доверие на американс[кия] пълн[омощен] м[инистъ]р Ърл. Известен е като голям враг на Германия. Добър приятел е с началника на Паспортната служба при Англ[ийската] легация в София, [Теди] Смит Рос (Тази връзка не е случайна, защото под прикритието на тази служба е представителството на Сикрет Интелиджънс Сървис - б.а.).
В последно време е бил във връзка със Сайръс Сулцбъргър, род[ен] 1912 год[ина] в Ню Йорк, американски поданик [...], журналист, кореспондент на американския в[естни]к „Ню Йорк Хералд Трибюн", който пребивавал в София и след избухването на итало-гръцката война, заминал за Атина.
Медоуз харчи извънредно много пари и германските разузнавачи го подо-зират като орган на английското разузнаване в България. (Цит. по: АМВР, V Отд. 66091, л. 10. Котев, Н. А. Котева, Цит. съч.).Според лично поверително сведение на РО 3 до началника на РО-ГЩ относно дейността му след влизането на България в Тристранния пакт, „изглежда, че на него е поверена цялата мре¬жа, създадена от английското разузнаване" (18 март 1941 г.). (Цит. по: АМВР, об.д.183, том 2-ри, л. 76. Цит. съч.).
492Янев, Хр. - кореспондент на американски вестници, сред които „Чикаго Дей- ли Нюз", интерниран през февруари 1941 г. в „Гонда вода."
493През 1926 г. проф. Флойд Х. Блек пристига в България, за да организира сливането на двете мисионерски самоковски училища („Американски колегиум и богословски институт" и „Девическо бордово училище" - б.а.) в американски колеж в софийското село Симеоново. Собствеността в Самоков е закупена от мисията Байбъл Ландс, която продължава да развива образователна дейност в региона до средата на 20 в. Днес Американският колеж в София, наследник на Самоковското училище, е най-старото американско училище извън границите на Съединените американски щати.
494Цит. по: АМВР, об.д. 23625, том 12-и, л. 124. Неизвестни документи за дейността на легацията на САЩ в България, (1940 - януари 1942 г.) - ГУА. Известия на държавните архиви, том 84, с. 98-126.
495Отбелязвайки по повод среща с Буров от 21 февруари 1941 г. неговото „съвсем англофилско" становище, Б. Филов пише: „Положително е, че жена му плете чорапи за английските войници, но не и за българските; неразделни са с английския военен аташе Ross" (Филов, Б. Цит. съч., с. 231).
496България. Своенравният съюзник..., с. 39.
497Пак там.
498Котев, Н. А. Котева, Цит. съч.
499Тошкова, В. Цит. съч., с. 61.
500България. Своенравният съюзник..., с. 32.
501АМВР, ф. 18, оп. 1, ОБ-13607, Т.1, л. 47-48.
502Величков, Ал. Лигата на говорещите английски език в България (1911-1941), с. 121.
503Пак там, с. 155.
504Пак там.
505Cit. par: Rugh, William A. American Encounters with Arabs: The „Soft Power" of U.S. Public Diplomacy in the Middle East. 2006, p. 13.
506Петров-Чомаков, Ст. Цит. съч., с. 331.
507Цит. по: Радио и телевидение: начало новой зри. Journ.ru - библиотека журналиста.
508STOLLACH FM. Une Brève histoire de la radio. Fm.sens.free.fr.
509Валентин Пролейко сочи, че „продажбите на радиоапаратура (в САЩ - б.а.) нарастват от 60 млн. долара през 1922 г. до 900 млн. през 1929 година. Към 1940 година в САЩ действат повече от 700 радиостанции и за ползване от населението се намират около 500 милиона (!) радиоприемници. За 1940 година в САЩ са пуснати в производство още 8 милиона радиоприемници, в това чис¬ло 2,5 млн. - автомобилни - В: О значении злектроники: военний аспект - сп. „Промишленние ведомости", январь 2004.
510Беспалова А. Г., Корнилов Е. А., Короченский А. П., Лучинский Ю. В., Станько А. И. История мировой журналистики. Москва - Ростов-на-Дону, 2003.
511Уткин, А. Как зто било у них. Главная тема. - Общественно-политический журнал. №8, ноябрь 2005 г.
512Предговор към книгата Франклин Рузвельт. Беседи у камина. М., 2003.
513Московска промоция на книгата. 9 декември 2003 г. Газета Московского университета.
514Старуш, М. Цепная реакция. Газета Культура. Еженедельная газета интелигенции. 14-20 октября 1999.
515Има се предвид съюзът между Хитлер и Мусолини, дал началото на коалицията на държавите от Оста.
516ЦДА, ф. 178 к, оп. 5., а. е. 270, л. 9-10. Англия, 30 декември 1940 г., 20,55-21,00.
517American boy's clothing, 1.I.2003.
518ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 210, л. 9-10. Англия, 30 декември 1940 г., 20,55¬21,00.
519Уткин, А. Дипломатия Франклина Рузвельта, Свердловск, 1990, с. 83, militera.lib.ru.
520Цит. по: Яковлев, Н. Избранние произведения. ФДР - человек и политик. М., 1988, с. 279.
521Пак там, с. 295-296.
522Цит. по: Джонсън, Цит. съч., с. 303.
523Цит. по: Робъртс, А. Цит. съч., с. 178-179.
524Цит. по: Яковлев, Н. Цит. съч., с. 312.
525Пак там.
526На 5 ноември 1940 г. с 27 243 466 срещу 22 394 277 гласа
527ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 210, л. 148. Англия, 7 ноември 1940 г., 20,45-21,00.
528Уткин, У. И. Цит. съч., с. 121.
529Цит. по: Яковлев, Н. Цит. съч., с. 306.
530Цит. по: Робертс, А. Цит. съч., с. 182
531Пак там.
532People's history. Первая лейди мира.
533ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 210. Италия, л. 21-22, 30 ноември 1940 г., 21,20¬21,30. Информационна служба.
534Яковлев, Н. Цит. съч., с. 281.
535На изборите през ноември 1940 г. президентът Рузвелт е преизбран за трети пореден път. Двадесет и втората поправка в Конституцията на САЩ, ограничаваща броя на мандатите, за които едно лице може да бъде избирано на президентския пост до два пъти, е приета през 1951 г.
536ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 295, л. 123. Рим, 20 януари 1941 г., 19,45-20,00.
537Пак там, а. е. 270, л. 40. Анкара, 27 декември 1940 г., 19,45-20,00.
538Пак там, а. е. 286, л. 275. Анкара, 16 април 1941 г., 19,45-20,00.
539Пак там, л. 190-191. Радио Лондон, 19 май 1941 г., 21,00-21,15.
540Яковлев, Н. Цит. съч., с. 299.
541ЦДА, оп. 5, а. е. 286, л. 114-115. Радио Лондон, 26 май 1941 г. 21,00-21,15.
542Уткин, А. Как зто било у них...
543Милков, Х. „Случаят" Хес в европейската радиопропаганда на български език - май 1941 г. - сп. Минало, 3/1998, с. 65-77.
544Яковлев, Н. Цит. съч., с. 333.
545Пак там.
546Cash and Carry АЛ (англ. „плащай в брой и носи") - Актът за неутралитета от 4 ноември 1939 г. съдържа формулата „кеш енд кери". Воюващите страни могат да купуват американски оръжия и стратегически материали, но те трябва да заплащат в налични и да транспортират стоките на свои собствени кораби. Приет с 55 срещу 24 гласа в Сената и с 243 срещу 172 в Камарата на представителите. На американските кораби се забранява да плуват в зоните на военни действия, за каквито са обявени моретата, миещи бреговете на Европа, както и на граждани на САЩ да бъдат моряци на кораби на воюващи страни.
547Land-lease (англ. „заем-наем") - приет на 11 март 1941 г. след двумесечни дебати в Конгреса с 60 срещу 31 гласа в Сената и с 260 срещу 165 в Камарата на представителите. „Това решение, казва Рузвелт - слага край на всички опити за умиротворение в нашата страна, на всички призиви да се съгласим с диктаторите, край на компромисите с тиранията и силите на гнета." Според този закон президентът може да „продава, прехвърля, разменя, дава под наем, заема или предоставя по друг начин" материални средства на всяка страна, която счита за жизненоважна за отбраната на Америка. Сумата от 50 милиарда долара е отпусната за Ленд-Лийза. Парите отиват за 38 страни, включително Великобритания. На теория това позволява на Рузвелт да й изпрати неограничени военни доставки без заплащане. Но на практика тя продължава да плаща за повечето от въоръженията, а в замяна на съглашението практически предава остатъците от експортната си търговия на Съединените щати и (според Генералното споразумение от 23 февруари 1942 г.) се задължава да се откаже от имперските преференции.
548Тошкова, В. Цит. съч., с. 44.
549ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 286, л. 81-82. Радио Лондон, 28 май 1941 г., 21,00-21,15.
550Пак там, л. 82.
551Пак там.
552Пак там, а. е. 286, л. 71-72. Радио Анкара, 29 май 1941 г., 19,45-20,00.
553Пак там, л. 71.
554Пак там.
555Уткин, А. И. Цит. съч., с. 109-110.
556Tank History. World War II, Global Security.org.
557Пак там, с. 111-112.
558Пак там, л. 20. Радио Кайро, 2 юни 1941 г., 21,30-21,45.
559Пак там, л. 2. Радио Лондон, 3 юни 1941 г., 21,00-21,15.
560Пак там, а. е. 283, л. 371. Свободна и независима България, 12 юни 1941 г., 22,15-22,45.
561Пак там, л. 322-323.
562Пак там, а. е. 287, л. 294. Радио Кайро, 15 юни 1941 г., 21,30-21,45.
563Пак там, а. е. 286, л. 2-4. Радио Лондон, 3 юни 1941 г., 21,00-21,15.
564Пак там, а. е. 287, л. 417. Радио Лондон, 6 юни 1941 г., 21,00-21,15.
565Пак там, л. 420. Радио Лондон, 7 юни 1941 г., 21,00-21,15.
566Пак там.
567Пак там, л. 418. Радио Лондон, 6 юни 1941 г., 21,00-21,15.
568ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 283, л. 363. Свободна и независима България, 14 юни 1941 г., 22,15-22,45.
569Пак там, а. е. 240, л. 4. Радио Донау, 31 декември 1940 г., 18,00-18,15.
570Пак там, а. е. 287, л. 414. Радио Донау, 7 юни 1941 г., 23,15-23,30.
571Пак там, л. 376-377. Радио Донау, 9 юни 1941 г., 6,15-6,30.
572Пак там, а. е. 285, л. 231. Радио Донау, 19 април 1941 г., 23,15-23,30.
573Пак там, л. 166. Радио Италия, 22 април 1941 г., 21,30-21,40.
574Пак там, л. 138. Радио Рим, 26 април 1941 г., 21,30-21,40.
575Пак там, л. 120-121. Радио Донау, 27 април 1941 г., 20,15-20,30.
576Пак там, л. 31. Радио Донау, 29 април 1941 г., 6,15-6,30.
577Кристофър, Симпсън. „The Washington Post", 26.09.2003, sem40.ru
578ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 285, л. 114. Радио Донау, 27 април 1941 г., 6,15¬6,30.
579Пак там, л. 97. Радио Донау, 28 април 1941 г., 6,15-6,30.
580Пак там, л. 82-83
581Пак там, л. 175-176. Италия, 23 април 1941 г., 21,30-21,45.
582Пак там, л. 94. Италия, 28 май 1941 г., 21,30-21,45.
583New View of FDR includes disability. By Lynn Smith. Los Angeles Times. April 23, 2005.

X

Right Click

No right click