Втората световна война

Клубът на месиите

Написана от Христо Милков
Посещения: 3906

 

Глава четвърта

 

ЧЪРЧИЛ:

11

„Заслужи ПОБЕДАТА!”

 

Откакто през 1922 г. са излъчени първите предавания, радиото в Англия бързо навлиза в живота. След пет години е създадена обществена корпорация с изключително право за подготовка и реализация на радиопредавания, която на теория трябва да бъде свободна от търговски и политически натиск. Такова обединение е създадено през януари 1927 г. - British Broadcasting Corporation - Британско дружество за радиоразпръскване. Създаването му е регламентирано с кралски указ или т. нар. Кралска харта, в която се казва, че „Би Би Си информира, образова и забавлява”.368 Неговите предавателни мощности непрекъснато растат - през 1931 г. на Острова има вече 12 станции. Две от тях излъчват за цяла Англия и колониите, останалите десет са регионални.

Превръщането на Би Би Си в общобританска служба за радиоразпръскване e започнато през двадесетте години с въвеждането на мощен далековълнов предавател, разпространил предаванията из цялата английска територия. То е завършено в началото на Втората световна война: през 1938 г. вече 98% от жителите на страната имат възможност да ги слушат. Корпорацията представлява централизирана структура, обединена под единното ръководство както на лондонския радиоцентър, така и местните станции. Тя изпълнява ролята на информационна служба, консолидираща нацията, което особено нагледно се проявява в годините на войната, когато вечерните новини на Би Би Си от 21 часа редовно събират милиони радиослушатели пред приемниците.

По време на Втората световна война радиопропагандата за окупираните от Германия страни и нейните сателити се ръководи от образуваното на 16 юли 1940 г. Управлението за специални операции (УСО) с Главен щаб в Лондон, което заедно със Секретната разузнавателна служба (СИС) има за задача да поеме в свои ръце ръководенето и организацията на съпротивителните движения в Европа. Специално за действия на Балканите е изграден Регионален щаб със седалище в Кайро. „Заедно със създадения преди това отдел „Нерегулярни военни действия" към британското Военно министерство, УСО влиза в състава на Министерството на икономическата война".369 Центърът в египетската столица наброява около 5300 служители (повечето от които военнослужещи), получава директиви за военноразузнавателните и диверсионните си операции от Главното командване на британските войски в Средиземноморския театър начело с генерал Хенри Уилсън, а по отношение на политическите и икономическите въпроси - от Форийн офис и Министерството на икономическата война. Според замислите на министър-председателя Уинстън Чърчил борбата на Балканите трябва да се води преди всичко от местното население, а не от британската армия. Англия трябва да поеме ръководството над тамошното съпротивително движение, да го подпомага с всички възможни средства, да го снабдява с оръжие и да съгласува неговите акции със своите политически и военно-оперативни ходове. Предвижда се антихитлеристките сили на Балканите да осъществяват главно диверсионни акции, а по-късно - по сигнал от Лондон, да се вдигнат и на въоръжено въстание. Едва тогава английската армия ще пристигне на помощ и така ще бъдат спечелени Балканите.

Какви са най-важните задачи на УСО?

„1. Да установява контакти и да поддържа връзки със силите на вътрешното съпротивително движение в окупираните страни, да събира информация за положението в тях.

2. Да оказва морална, финансова и материална помощ на онази част от съпротивителното движение, чиято програма е приемлива за Англия.

3. Да ръководи радиопропагандата, предназначена за окупираните от хитлеристите страни.

4. Да изпраща в тези страни свои емисари, инструктори, радисти, разузнавачи и диверсанти и по този начин да овладее политическото ръководство на съпротивителното движение.

5. Да организира и осъществява диверсионни актове в окупираните територии.

6. Да разработва планове за въоръжената борба на съпротивителните сили и за създаването на общо ръководство.

7. Да подронва влиянието на комунистите, да ограничава размаха на съпротивителното движение, ръководено от тях, да притъпява революционния му дух."370

Главната цел на британската дипломация в България в този момент представлява запазването и насърчаването на политиката на нашето правителство на неутралитет и постигане на националните идеали. С оглед нейните усилия за изграждане на Балкански неутрален блок, съставен главно от страните от Балканския пакт, тя прави опити за привличане на нашата страна в този съюз посредством оказване на натиск пред правителствата на Румъния, Гърция и Югославия за задоволяване в някаква степен на българските териториални аспирации - първата от тези страни да отстъпи по мирен път Южна Добруджа, втората - да предостави на България възможността да използва пристанищата на Беломорска Тракия, а третата - да приеме незначителни корекции на източната си граница в наша полза. Особено внимание е отделено на „Ключа към Балканите", както министърът на външните работи лорд Халифакс започва да нарича България.371 Освен това още в началото на войната британското правителство разглежда възможностите за разширяване на търговско-икономическите отношения между двете страни. „В усилията за запазване на българския неутралитет Великобритания дава ясен знак на меродавните фактори, определящи българската политика, с признаване възвръщането на Южна Добруджа към България през септември 1940 г. Присъединяването на Южна Добруджа към майката родина е одобрено и от всички Велики сили като израз на признание за водената дотогава от България политика на неутралитет".372 Лично Чърчил на 5 септември 1940 г. се ангажира с израз на симпатия към резултатите от Крайовската спогодба: „Винаги съм смятал, че Южна Добруджа трябва да принадлежи на България."373

Нашата страна е една от „привилегированите" цели на британското разузнаване и пропаганда. Стремежът е чрез съчетание от най-различни средства - все по-разширяваща се радиопропаганда, печат и литература, да се достигне до съзнанието на българина. За „вербуването" ни на страната на Англия се използва най-разнообразна информация от последния час, както и позиции на видни личности, на първо място, на министър-председателя.

В началото на 1940 г. след упорити настоявания британският пълномощен министър Рандъл в София „успява да убеди Форийн офис в необходимостта от създаване на специализирано звено към службата по печата със задача да обработва и разпространява предварително подбрани и изпратени от Лондон пропагандни материали, показващи истината за войната. Идеята е те да бъдат преведени на български език и подредени в удобна за ползване форма, изложени за свободен достъп за посетителите в приемната на легацията, или доставяни по заявка на издатели на различните столични вестници и списания [...]. В края на февруари с.г. първият седмичен бюлетин с новини на български език е готов и представен за ползване..."374

Форийн офис прибягва до съдействието на църквата. „През есента на 1939 г. гибралтарският епископ посети България и установи контакти с български йерарси. По негово предложение през пролетта на 1940 г. Британският съвет финансира обиколка из Балканите на представители на Английската църква с цел да противодействат на германската пропаганда сред църковните среди в балканските държави. По-сетне те оцениха като най-успешно и полезно посещението в София, където срещнали повече симпатии към Англия, отколкото се надявали."375 В този случай насоката е много правилна, защото е известна голямата роля на Православната църква на Балканите и в частност в нашата страна през този период.

Самата легация значително разширява и разнообразява пропагандната си дейност. От първите дни на войната пълномощният министър Рандъл редовно снабдява царя с официални документи, изясняващи хода на военните събития. „Той се стараеше да убеждава събеседниците си, че Англия е била принудена да воюва, че ресурсите ѝ са неизчерпаеми, и да подхранва страховете от разпространението на комунизма в Централна Европа, което се обясняваше със съветско-германския пакт."376 Тук могат да се открият някои общи с нацистката пропаганда постановки - не Великобритания, нито Германия са причинителите на войната. И двете страни се отличават с неизчерпаеми ресурси - положение, което е от изключителна важност за водене на световна война.

В началото на 1940 г. към легацията е изградена Служба (Бюро) за информация и пропаганда, възглавявана отначало от Дж. Ейбрахам, а после от Джеймс Рънсиман. Под благовидното прикритие „пресаташе" работи резидентът на УСО в София Норман Джеймс Дейвис377, определен от Чарлз Мозер като „архитект на британската подривна дейност".378 „Бюрото издаваше и разпространяваше пропагандни материали, а същевременно - чрез една мрежа от англофилски настроени българи - събираше информация за германските планове и действия. Бе преведена и разпространена една статия на Коста Тодоров, публикувана в английско списание. В нея се развиваха идеите за Балкански блок под ръководството на Англия, насочен срещу съветското и германското проникване. За пропагандни цели се използваше и едва-що създаденият Британски институт в София. От 7 февруари 1940 г. започнаха и предаванията на Би Би Си за България. С разрешение на външното министерство се организираха в присъствието на официални лица прожекции на английски документални филми за войната."379 Дейно участие в работата на бюрото вземат журналистът от в. „Мир"380 Михаил Пъдев381, Стефан Янчулев382, Юлий Генов383 и други журналисти или преводачи, участващи в издаването на английски бюлетин, лансиращ възможностите и успехите на Великобритания във войната. Често пъти освен неговото разпространяване на частни дружества се предоставят и пропагандни филми, произведени в британските киностудии.384

Темите на бр. 13 на Информационния бюлетин от февруари 1940 г. са: „Балканското единство; Френското единодушие; Петролът е решителен фактор в модерната война; Системата на конвоирането и морската война". Съдържанието на бр. 14 от следващия месец е доста богато: „Неограничените възможности на американската аеропланна индустрия", от американския кореспондент на „Таймс".

Друга важна тема за Великобритания в този исторически момент са „Морските конвои". Според бюлетина „сигурността от придружаването на търговските кораби е пълна. Адмиралтейството съобщава, че до 14 февруари т.г. са били придружени 8696 кораби и само 19 от тях са били загубени". Наред с това, възлова за нейната пропаганда е „Австралия и имперските въздушни сили": „Наскоро в Австралия са били свикани под знамената най голямото число войници в нейната история. Те ще вземат участие в засилването на имперските въздушни сили. За 50 000 свободни места във въздушните войски са се явили 60 000 младежи."385

На 4 април 1940 г. специалният сътрудник на полицията Р-10 донася, че в легацията са „получени днес пропагандни филми, които са дадени на „Помиро"-Генов."386

Според доклад на РО-2 при Щаба на войската - РО (контраразузнаване) от м. май 1940 г. до министъра на войната разпращането на литература се извършва от чиновника в Службата за пропаганда при британската легация Васил Попов. Един от нейните куриери е 17-годишният Кирил Димитров Илиев от София, нает от нея за доставката на материали, като един от обектите е 1-во военно окръжие. Той разпространява там „Британската кауза", превод от официалното издание на Бялата книга, изд. на Норвежкото правителство на 14 април 1940 г., „Германското нападение над Норвегия" и „Загубите на германската флота". „Момчето... било взето на работа в английската легация от м. април т. г. [1940 - б.а.], понеже се поминал баща му и домашните му останали без средства. Получава месечна заплата от 2000 лева."387

В доклад на отделение „Б" към отдел „Държавна сигурност" на Дирекцията на полицията, ръководено от Андрей Праматаров, за февруари 1941 г. се отбелязва нарасналата активност на разузнаванията, действащи в България в периода, докато тя не се е определила официално. Усилията им са насочени да бъдат правилно информирани за всички действия от политически характер на нашето прави-телство по отношение на присъединяването към една от воюващите групировки, както и за военните приготовления. Особен интерес в това направление проявяват английското разузнаване и пропаганда, вършени от легацията в страната, която цели вербуване на агенти. Освен това и при евентуалното скъсване на дипломатическите отношения „същите да могат да продължат своята дейност както в разузнаването, така също и за саботаж, като по този начин се внесе смут и разединение всред българския народ, което да бъде използвано впоследствие за тяхната кауза."388

Според същия доклад през този период пропагандата е била ръководена от Бюрото за информация и пропаганда при английската легация в София, завеждано от аташето по печата Джеймс Рънсиман. „То развива усилена дейност, като всекидневно и седмично издава на български език следните бюлетини: информационен, стигнал напоследък 8500 бр., „Британски официални новини" - 80 бр., „Преглед на печата" - 110 бр., „Лондонски новини" (не по-малко от сто броя - б.а.), „Британски стопански новини" - 55 бр." Всички те, с изключение на първия, издаван в печатница, се изработват на циклостил в самото бюро. Подготвят се също и извънредни издания по повод станали важни събития, държани речи от отговорни лица и др.

„Както всекидневните бюлетини, тъй и другите извънредни издания за пропаганда, се изпращаха всяка сутрин по специален куриер до редакциите на столичните вестници, а за провинцията и лица, живущи в столицата, по пощата [...]. Канцелариите на бюрото се командваха от бул. „Фердинанд I" (дн. бул. „Васил Левски") № 67, IV етаж, зданието, съседно на английската легация. В същото имаше инсталиран мощен радиоприемател, по който се приемаха предаванията от разните съюзнически радиостанции и новини, приети от същите, и се използваха за издаване на бюлетините.

Редактирането и подреждането на материалите се завеждаше от български журналисти, извънредно добре платени, а именно от Михаил Пъдев и Стефан Янчулев.

На 15 януари 1941 г. Михаил Пъдев през нощта е изготвил на циклостил около 2000 екземпляра позиви, започващи с думите „Граждани на България" със съдържание, изключително насочено срещу силите на Оста и против намесата на България в конфликта."389

Цитираният документ може да се свърже със секретна информационна сводка на Службата за сигурност до германското Министерство на външните работи относно обстановката в България от края на януари 1941 г., според която британската пропаганда видимо пак се е засилила. „Информационните прегледи, които английското пресбюро издава, се изпращат не само на вестниците и на изтъкнати български дейци, но и на българските училища в градове и села. Така посредством учениците англичаните със своята печатна пропаганда влизат в контакт с голяма част от българския народ.

За да подбудят радиослушателите да слушат емисиите на Радио Лондон, раздават се разписания на предаванията на Радио Лондон с точно обозначение на часовете и дължината на вълните.

Както можа да се установи, англичаните успяват да отпечатат в българския печат твърде много материали - съобщения, статии, а напоследък и повече снимки".390

Командващият на 3-та отделна армия генерал-лейтенант Попов в доклад от 6 април 1940 г. до РО-ЩВ съобщава, че в района на 4-та дивизионна област „английската пропаганда разпраща на населението на Варна Информационен бюлетин № 13".391

Наред с „официалните", Службата започва да издава специален поверителен бюлетин, пропагандиращ британските военни успехи и предназначен за сравнително ограничен кръг от хора.392 Така например според едно донесение на внедрения в Английската легация български контраразузнавач от отделение „Б" с псевдонима Р-10, през декември 1940 г. подобни бюлетини, например поверителни бюлетини № 9 и 10, които засягат събитията в Румъния, получават следните лица: Стойчо Мошанов, Петко Стайнов, Цвятко Бобошевски, Никола Петков, Димо Казасов, Стоян Нейков, Петър Нейков, Никола Мушанов, Александър Гиргинов.393

В годишен доклад на началник-група при отделение „Б" Кръстю Кръстев от м. януари 1940 г. относно работата на групата за времето от 1 януари 1939 г. до 1 януари 1940 г. се говори за дейността на секретния сътрудник на полицията по английска линия белогвардееца Всеволод Иванович Вишняков. Той донася, че в едно от помещенията на легацията е инсталирана радиопредавателна и приемателна станция, която работи само през определени часове с шифър, а останалото време стаята, където се намира, е винаги заключена. В нея имат достъп само военният аташе полковник Едуард Смит Рос, радиотелеграфистите Джордж Уилям Бери, Пърси Невил Фишер и помощникът на Рос Вадим Павлович Гриневич. През 1953 г. по нареждане на заместник-министъра на вътрешните работи генерал-майор Георги Кумбилиев се извършва проверка на това сведение, като се използва бившият началник-отделение „Б" Праматаров. Според него Вишняков е имал достъп до всички канцеларии на легацията. Лично той му е възложил задача да вземе отпечатък от ключа на касата на една от тях, която е изпълнил успешно.394

Може да се заключи, че българското военно контраразузнаване и Дирекцията на полицията са били на много високо равнище и са проникнали навсякъде сред своите противници. За споменатата радиостанция имаме сведения и по линия на военното разузнаване. Нашият военен аташе в британската столица известява на началника на Щаба на войската на 1 май 1940 г. за командироването на технически лица, които са изпратени да монтират кино и радиостанция в английската легация в София. Тя „ще има възможност да предава и приема направо от Лондон".395 Ако се засекат датата на първото предаване на Би Би Си на български език - 7 февруари 1940 г., и на инсталирането на споменатата радиостанция, която дава основен материал за британските бюлетини от два месеца по-късно, може да се говори за засилване на английската пропаганда у нас през първата половина на тази година.

През 1940 година се отбелязва голямо разширяване на тази дейност от страна на легацията. „Р-10 донася", че в началото на годината е пристигнало голямо количество колети, съдържащи печатни произведения, предназначени за столицата и провинцията, главно Пловдив, Търново и Русе. От 27 януари 1940 г. „дъщерята на Рандъл [Анна], с годишна заплата 150 английски лири, се занимава само с изпращане из страната на разни материали за пропаганда".396 Списъците на лицата, на които следва да се изпратят, се дават от чиновника при Бюрото за печата Михаил Пъдев - за София, от консул Колас397 - за Бургас, от консул Бейкър - за Варна и от Ал. Искович - за Русе.

Според доклад на „Р-10" от 15 февруари с.г. пропагандата се засилва в петкратен размер в сравнение с досегашната, като ще обхване повече провинцията. По това време в столицата се открива и филиал на Британския съвет. Прави впечатление кореспонденцията на Бюрото по печата, поддържана с българи от най-различни краища, в която хора от различни професии изразяват интереса си към британската култура. Сред тях е околийски съдия от Разлог, който се интересува от изпращане на книги по право на английски език, агроном от Кнежа, стремящ се да научи езика и пр.

Дъщерята на английския пълномощен министър проявява забележителна активност, особено когато предстои присъединяването на България към Тристранния пакт. „В Гвардейския на НВ полк имало сведения от тайни военни сътрудници на офицера-разузнавач в полка от дните, когато е ставало товаренето и превозването на 1-ва пехотна дивизия". Според раздела относно борбата с шпионажа от доклада на временния командир на полка до началника на 1-ва дивизионна област за февруари 1941 г. тя „се е движела постоянно с тефтерче около гара „Крепостен батальон" и е взимала бележки от видяното."398

В резултат на разширилото се в България разпространение на задгранични издания „с пропагандарско съдържание" предимно от воюващи държави Софийското областно управление нарежда на 9 декември 1939 г. на подведомствените си органи занапред всички влизащи в страната ни по пощата или чрез разни лица чужди печатни произведения с подобно съдържание и които не са прегледани от „контролата по печата", да бъдат изземвани. Разрешено е разпространението само на прегледани бюлетини.399

Българските власти правят значителни спънки пред пропагандната дейност на британската легация. Затрудняват се комуникациите с Лондон, налага се контрол върху събирането, съхраняването и изнасянето на всякакъв вид информация с вътрешнополитически характер, включително по телефон или пощенски път, както и върху вноса на английски периодични издания. „За подобни санкции докладва и пълномощният министър Рандъл, който до края на 1939 г. периодически уведомява Форийн офис за задържани на митницата в Драгоман пратки с вестници и списания, предназначени за легацията. Според него тази мярка има за цел да не позволи на създадения през годините постоянен контингент от редовни читатели - университетски преподаватели, студенти, журналисти и други, ползващи английски език, да научават новини за хода на войната от алтернативни източници. И често дава за пример софийските вестници, пълни с факти и описания единствено на германските военни победи, с което се насаждат антисъюзнически настроения сред българската публика и затова трябва да бъдат своевременно опровергани".400 Под различни предлози са спирани нейните информационни бюлетини и се възпрепятства разпространението на британски книги и брошури. „Английската пропагандна дейност не постигна големи резултати. В Лондон се подценяваше донякъде тази дейност, а и не се разполагаше с материални средства, за да бъде тя ефикасно подкрепена. Ейбрахъм критикуваше Министерството на информацията, че не разбира нарастващото значение на пропагандата и не откликва на препоръките на своите представители в чужбина. Рандел посочваше за пример отличната организация на хитлеристката пропагандна машина и настояваше за своевременно изпращане на информация за печата, на пропагандни материали и филми. Министерството на информацията командирова свой пратеник в София, за да проучи положението и да вземе мерки. Трябваше да се превъзмогнат и пречките, създавани от българската цензура. Преведените на български език брошури „Английската империя", „Колониите и суровините", „Икономическата автархия" и „Войната от гледна точка на човешкия материал и суровини" бяха забранени за печат и разпространение".401 В резултат на тези действия на българските власти британският пълномощен министър в София протестира пред министъра на външните работи Попов и настоява за равно отношение към воюващите групировки, като се разреши печатането на английски брошури или се забрани издаването на германски. Положението обаче не се изменя.

С наближаването на световния конфликт Англия цели да обедини Гърция, Югославия и България като защитно предмостие срещу навлизането на Германия в Източното Средиземноморие. Страната ни е най-слабото звено в тази политика. Дипломацията и разузнаването търсят наш политик за нейното провеждане. Още през зимата на 1939-1940 г. в страната като „лектор" пристига представителят на белградската група британски разузнавачи Джулиан Еймъри. Носейки препоръчително писмо от лидера на сръбската селска партия Милан Гаврилович, той се среща тайно с д-р Г. М. Димитров, секретар на БЗНС „Александър Стамболийски" („Пладне") „в една запустяла двустайна квартира" в София. „Изглеждаше много щастлив, че се среща с англичанин, дошъл от Белград. Основната му теза бе, че цар Борис е враг на демокрацията, на България и на мира на Балканите" - пише в спомените си Дж. Еймъри, публикувани в Лондон през 1973 г.402

Особено внимание се отделя на търсенето на контакти с различни дейци от англофилски настроената опозиция в страната. Такива сериозни опити са направени преди всичко от представителите на Английската легация през 1940 г. Към това ги подтикват тежките поражения, които нанася германската армия по време на „светкавичната война" през май-юни 1940 г. на Белгия, Холандия, Люксембург и Франция - основния съюзник в Антантата, принуден да сключи примирие за шест седмици, и на британския експедиционен корпус403.

В това отношение водеща роля изиграва полковник Бейли, активен участник в операциите на английското разузнаване на Балканите, който съвместно със съпругата си (под формата на куриер) в края на 1940 г. посещава на два пъти страната и се среща с Г. М. Димитров. В хода на проведения разговор се изясняват позициите на двете страни, споделят се възгледи за провежданата политика както от страна на правителството, така и от страна на цар Борис III, изследват се възможностите за бъдещото сътрудничество и т.н.404. Нещо повече, на обвинението на Г. М. Димитров, че Великобритания дълго време не е зачитала демократичните и антимонархическите сили в България, полковник Бейли „признава справедливостта на неговата критика, но заявява, че критичността на създалото се положение би трябвало да засенчи подобни исторически съображения".405 Стига се до извода, че за момента съпротивителното движение в страната ще разчита на собствените си сили и само ако е необходимо, ще се обърне към Великобритания за оказване на материална и финансова помощ.406

През втората половина на януари 1941 г. Г. М. Димитров запознава пълномощния министър Рандъл с изготвения съвместно с Коста Тодоров и Димитър Мацанкиев407 проект за държавен преврат, планиран за 12 срещу 13 април 1941 г. Чарлз Мозер сочи, че превратът „цели свалянето на цар Борис и установяването на демократично правителство с югославска военна помощ преди откритото навлизане на германски войски в страната. Според плана Югославия трябвало да разположи в Пирот, близо до границата с България, своя моторизирана дивизия, която да бъде използвана, в случай че превратът се натъкне на въоръжена съпротива; при необходимост в конфликта трябвало да се включат югославски военновъздушни сили..."408

При второто посещение на Дж. Еймъри в София през декември 1940 г. той се среща и с Никола Мушанов и Димитър Гичев. Рандъл от своя страна го предупреждава, че влиянието на опозиционните дейци е слабо и че Великобритания следва да залага върху нежеланието на цар Борис да замени политиката на неутралитет с прогерманска ориентация.409

„В края на януари [1941] Димитър Мацанкиев отива в Белград, за да координира съвместните действия с югославяните. (Едно пояснение: Г. М. Димитров и Д. Мацанкиев като студенти, сръбски стипендианти, в Загреб - се свързват със сръбското кралско военно разузнаване, ръководено от ген. Симович и полк. Тасич.)"410 Операцията е ръководена от Норман Дейвис от УСО, подпомаган от Джулиан Еймъри, полк. Бейли и военният аташе полк. Рос. Те контактуват с Александър Оббов и д-р Димитров, но само последният се ангажира в подготовката на преврата и за сключването на един българо-югославски съюз срещу Германия. Той разполага с щедра финансова поддръжка и рекрутира около 50 души, извън земеделските организации, група, наречена от него „Народна стража за съпротива". Нито една политическа организация не участва в акцията, дори не и „Пладне."

Участници са „предимно студенти, членове на Българо-югославското дружество. Мнозина от тях са летували безплатно през 1939 г. на Адриатическото крайбрежие. Заговорниците разпространяват издавания от английската легация „Информационен бюлетин" и позиви. Кабинетът на д-р Г. М. Димитров на бул. „[Княгина] Клементина" (дн. бул. „Ал. Стамболийски" - б.а.) вместо за преглед на болни се превръща в конспиративен щаб, където заговорниците получават указания и пари..."411 В края на февруари 1941 г. обаче българското военно контраразузнаване в тясно сътрудничество с отделение „Б" нанася тежък удар на този план. Заговорниците са разкрити и арестувани. Британската легация успява да спаси само Гемето. Укрит в обемист дипломатически багаж, той е прехвърлен с камион в Турция, а оттам - в Англия. Радио Лондон създава ореол около името му. На процеса са били изнесени като свидетелства и доказателства радиоапаратура, експлозиви, оръжие и т.н., с които са били снабдени от Норман Дейвис.

Из поверително донесение на Службата за сигурност до германското Министерство на външните работи от 21 април 1941 г. се научава: „Още преди известно време бяха известни български политически дейци, които по времето на управлението на Стамболийски са играли някаква роля, понеже са действали България да стане република и са работили за постигане на силно сближаване и евентуално сближаване с Югославия. Освен това тези лица са поддържали много тесни отношения с английската разузнавателна служба. Арестувани са следните бивши министри: Недялко Атанасов, Христо Стоянов и Александър Оббов. Освен това са задържани политическите дейци Иван Гонгалов и Георги Христов, които са техни приятели. Прокурорът ги обвинява в държавна измяна. Доказано е, че те са получавали значителни парични суми от английска страна.

Групата е наредила да се отпечата в Белград възвание до българските селяни, което изобилства с най-остри подстрекателства срещу германската армия и нейното навлизане в България. Посочваните пет лица са поддържали връзки с ядки в българските градове Ловеч, Плевен и Пазарджик, където също са извършени арести".412

Между 20 октомври 1941 г. и 25 декември 1941 г. на процеса са обвинени 35 души. След обжалване са произнесени следните присъди: на смърт - Г. М. Димитров, Иван Костов, Борис Николов, двама англичани и трима югославяни; до живот - Дренчев, Керимидчиев, Гинчев, Сергей Златанов; на 15 години затвор - Ников, Барев, Радев, Маджаров, Арнаудов, Пешев, Попов; на 10 години - Попигнатов; на 8 години - Дамянов и Кавалов. Смъртните присъди не са изпълнени. „Делото на д-р Димитров и 29-те български патриоти, както и целият трагичен фарс на българското правосъдие, контролирано от Гестапо, наближава своя край. Речта на прокурора се съобщава като най-дългата в историята на българското правосъдие... Всички българи чувстват, че ако Димитров и другите подсъдими са виновни, то всеки честен български гражданин е също така виновен - виновен в опита си да се спаси независимостта на България и да се предотврати нейното предаване от правителството на Филов."413

* * *

На 7 февруари 1940 г., както вече бе споменато, Радио Лондон започва да излъчва от 20,55 ч. всекидневни петминутни предавания на български език - кратки съобщения и новини, като времетраенето често се удължава в зависимост от събитията. Първият записан бюлетин е от 27 октомври 1940 г., в навечерието на италианското нападение срещу Гърция. Много хора започват да слушат Радио Лондон като алтернатива на официалната пропаганда. От февруари 1941 г. продължителността на вечерната емисия се увеличава на 15 минути, а след 29 септември с.г. е въведена нова програма с предавания в 8,10¬8,20 ч., 13,45-14,00 ч. и 21,00-21,15 ч. Предаванията се излъчват на къси вълни: 25 м, 30,96 м и 49,59 м. „В подготвителната работа, няколко месеца преди това, е привлечена и Българската легация в Лондон, с чието одобрение е подбран екип от говорители, предимно българи, но пребивавали по-дълго време в Англия. Софийският печат още същия ден отбелязва събитието и информира подробно читателите от колко часа и на каква радиочестота могат свободно да слушат програмата. Не всичко обаче в нея е наред и скоро след това завеждащите пресслужбата на Английската легация започват често да алармират ръководството на станцията за забелязани от тях речеви и текстови недостатъци и настояват за подобряване качеството чрез назначаване не просто на говорители с подходящи гласови данни, а с доказан журналистически опит."414

Не може да се каже, че първите стъпки на Би Би Си са гладки. Макар и посрещнато с възторг от търсещите алтернатива на официозното мнение, са отбелязани, както вече бе споменато, и съществени недостатъци. Веднага след „прощъпалника" се появяват и критики от български слушатели. В писмо от 13 март 1940 г. Рафаел Арие от Видин отбелязва неудобното време на предаванията, които се застъпват с тези от Франция.415 То е едно от четирите, „внимателно отворени" три дни по-рано от секретния сътрудник на полицията „Р-10" в легацията.

В отговора си Норман Дейвис се съгласява, че е било много непредвидливо от страна на Би Би Си да нареди своята програма на български език по същото време, когато се предава и от Париж. „Веднага, щом бяхме уведомени за това, помолихме Лондон телеграфически да променят часовете и накрая се оказа, че френските ръководни органи на радиото са изменили своите часове."416

Заедно с това Би Би Си мощно се заглушава. Както пише пресаташето на същия слушател, „за съжаление сигурно сте успели да забележите, че враговете ни правят толкова шум през време на това предаване, че е невъзможно да се чуе каквото и да било".417 По-нататък Дейвис го уверява, че „сега се опитваме да наредим щото да се предава на различни дължини на вълните едновременно, за да е невъзможно да се пречи на всички предавания". Според него „интересно е да се забележи, че враговете ни толкова се боят от истината, че не искат да позволят на българите да чуят новини и от други страни и да съдят сами."418

Председателят на Народното събрание Стойчо Мошанов описва двучасовия си обяд в Лондон с парламентарния секретар по външната политика в Камарата на общините Ричард Бътлър през лятото на 1939 г., участвал в кабинета на Чембърлейн като сътрудник по външната политика. Централна тема е английската линия към Югоизтока. На въпроса на госта за гаранциите той отговаря: „Мнозина иронизират значителния брой гаранции, които правителството на Негово Величество в сравнително късо време даде на държави, отдалечени от територията на Великобритания. Някои произнесоха и думите: „инфлация на гаранции" в смисъл, че колкото са повече на брой, толкова се намалява възможността да се осъществят на дело. Ние нямаме в момента друга възможност тържествено и отговорно да предупредим евентуалния агресор в Европа, който и да е той, че Великобритания свързва собствената си съдба с тази на застрашените народи. Разбира се, че и самите те трябва да правят всички усилия да улеснят задачата ни. Специално за Балканите разчитаме на Съглашението между четирите държави. Още в периода на образуването му правителството на Н.В. и британският меродавен печат направи резервите си, че отсъствието на България отслабва неговата отбранителна сила".419 Никой от съюзниците в Балканската Антанта обаче не е готов да направи каквито и да било отстъпки, за да удовлетвори евентуални териториални претенции от наша страна. Следват провал след провал на антихитлеристките сили и накрая Великобритания остава самотен Остров-крепост, на който му броят дните. Много е точен този израз. Може да се каже, че „на борсата" котировката на английските гаранции стига до срив, защото те не са подплатени с никаква реална сила. Що се отнася до България, тя е заплашвана с бомбардировки и национална катастрофа, а обещанията за удовлетворение на справедливите ѝ национални аспирации се отлагат за след победата. Същевременно на румънска територия е дислоцирана 12-а германска армия, поради което всека от балканските страни се опитва да търси собствен път за преговори с Хитлер.

Ричард Бътлър, вече като зам.-държавен секретар по външните работи в кабинета на Уинстън Чърчил, заявява в Камарата на общините, че Англия ще зачита суверенитета и териториалната цялост на България при положение, че нашето правителство не подпомогне по никакъв начин нейните врагове. Политическата линия, следвана в информационните емисии на Радио Лондон до влизането на германските войски в България на 1 март 1941 г., е да информира нашата общественост за рисковете и опасностите, които крие въвличането ни в световния военен конфликт. „Разчита се на умереността и благоразумието на българския държавен глава, който може да предотврати повтарянето на фаталните грешки в българската политика по време на Първата световна война."420

Един от повратните моменти в развитието на „взаимоотношенията" в ефир между Радио Лондон и нашия слушател през разглеждания период, е речта на британския министър-председател от 9 февруари 1941 г., засягаща положението на Балканите и предадена почти изцяло в българската емисия от следващия ден. Чърчил съвсем ясно дава да се разбере, че разполага с неопровержими доказателства за започналото германско проникване в нашата страна, далеч преди официалното ни присъединяване към Тристранния пакт.421 След това прави успоредица с недалечното мрачно минало: „Спомням си как по времето на последната война през юли 1915 г., когато сметнахме, че България се готви да предприеме погрешна стъпка..., поканихме българския пълномощен министър в Лондон422 на вечеря, за да му обясним в какъв глупак би се превърнал цар Фердинанд, ако се присъедини към губещата страна. Това бе безполезно. Бедният човек просто не можеше да повярва в това. Така България против желанието на своя селски народ и против собствените си интереси се повлече след Кайзера и бе жестоко разпокъсана и наказана, когато победата бе спечелена.

Аз вярвам, че България не се готви да повтори същата грешка. Ако тя го стори, българските селяни и народ, когото уважават и във Великобритания и САЩ, за трети път в продължение на 30 години ще поеме пътя към една ненужна и разорителна война."423

Правителството на Богдан Филов забранява публикуването и разпространяването на речта, но тя е записана и нейното съдържание става достояние на българското общество. Същия ден група опозиционни депутати в Народното събрание връчват текста ѝ на министър-председателя и изразяват безпокойството си от нарушаването на официално неотхвърлената от правителството политика на неутралитет. Ето описанието на тази среща от страна на „домакина": „Приех представители на опозицията: Н. Мушанов, А. Цанков, Т. Кожухаров, проф. П. Стайнов, Н. Сакаров, д-р Дюгмеджиев и Держански. Искаха осветление върху положението във връзка със слуховете за минаване на германците. Бях много въздържан. Дюгмеджиев иска пакт с Русия. Цанков иска да гледаме да останем вън от войната, но не би искал България да сподели участта на Полша или Румъния. Кожухаров констатира, че народът не иска война, но би я понесъл по-леко, ако и Югославия сподели нашата участ. Не останаха много доволни от обясненията ми, понеже много малко разбирали. Само Мушанов заяви, че бил доволен, понеже съм обяснил, че ние не сме нарушили досега неутралитета си."424

В предаването от 11 февруари 1941 г. Радио Лондон отбелязва, че според получените съобщения депутатите са изтъкнали, че България нито е готова, нито е наклонна да вземе участие в каквито и да било военни действия на страната на Германия било по активен начин, било чрез мълчаливо, пасивно съучастие. „Те са настояли пред проф. Филов за една декларация, че в никакъв случай не ще се допусне България да бъде заставена да прекъсне дипломатическите си отношения със западните демокрации. Узнава се, че в отговор българският министър-председател се е постарал изобщо да успокои опозиционните водачи, без обаче да прояви наклонност към една точна декларация относно бъдещата политика на България. Филов е заявил, че България никога не би нападнала която и да е от своите съседки, без обаче - изтъква се - да спомене нещо за възможността от едно дейно сътрудничество между балканските народи, върху което г-н Чърчил се спря в речта си в неделя като единственото средство за предотвратяване на постепенната германска окупация на Балканите."425

Британската радиопропаганда в различни точки на Европа, Африка и Азия изгражда станции, излъчващи на нашия език. Основната и най-популярната е Радио Лондон. След 29 септември 1941 г. е въведено и обедно, по-късно и следобедно предаване. Първоначално „българската тема" е по-слабо застъпена в кратките емисии на Би Би Си. Но към края на 1940 г. и началото на 1941 г. тя заема централно място, както е според плановете на английското правителство. След присъединяването на България към Тристранния пакт и навлизането на хитлеристките войски у нас британското радио призовава народа ни на борба срещу режима на цар Борис III и Богдан Филов. „Адресът на политическите оценки и послания [...] е в посока към българското общество и неговите представителни слоеве - интелигенцията, хората на изкуството, духовенството и пр. Показателен е фактът, че успоредно със засилващото се обвързване със страните от Оста, процес, добил своите осезаеми измерения след началото на германо-съветския конфликт, в емисиите на Радио Лондон настойчиво се поставя въпросът за отговорността на българското общество и възможностите за въздействие върху управляващите..."426

Радио Лондон привлича вниманието както на управляващите, така и на управляваните. Пред микрофона му застават наши и чужди интелигенти и общественици. Има голяма своя „клиентела" сред българските турци и българомохамедани. Неслучайно именно то се превръща в емблема на британската пропаганда.

„Българските предавания на Би Би Си се прослушват в България от службите на Радио София, под ведомството на Министерството на железниците, пощите и телеграфите, като специалисти стенографи документират съдържанието на емисиите, оформяно впоследствие в строго поверителни бюлетини, предназначени за Двореца, Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, Дирекцията на националната пропаганда, разузнавателните служби, областните управители, областните полицейски началници и други служебни инстанции."427

През пролетта на 1941 г. в Ерусалим земеделските политици Димитър Мацанкиев, Коста Тодоров, Иван Костов и други, начело с д-р Г. М. Димитров, формират „Български национален комитет". Организацията се обявява против обвързването на България с държавите от хитлеристката ос и отхвърля репресивната вътрешна политика на българските управници. Тя разгръща пропагандната си дейност чрез радиостанцията „Свободна и независима България". Радиото излъчва от май 1941 г. всеки ден в 7,30-7,45 ч. - на вълна 25 м, 13,30-13,45 ч. - на вълна 27 м и 21,15-21,30 ч. - на вълна 25 м в обхвата на късите вълни. Предавателят на радиото, разположен в град Хайфа, Палестина, първоначално се финансира от УСО и е подчинен непосредствено на неговия Регионалния щаб в Кайро.

От май до юли 1941 г. програмите се подготвят от Васил Кулев, Здравка Кулева и Пенко Герганов. От началото на 1942 г. до септември 1943 г. радиостанцията се ръководи непосредствено от Г. М. Димитров. Радио „Свободна и независима България" привлича българските слушатели с богатата си и точна информация и коментари. Предава до септември 1943 г. три пъти дневно.

Станция „Васил Левски", която съществува успоредно със „Свободна и независима България", има същото предназначение. Тя излъчва през 1941-1943 г. всекидневно от 19,15 до 19,30 ч. Двете имат един и същ екип и ръководство. През юли 1941 г. първият екип, осъществил емисиите на „Свободна и независима България", започва излъчвания на български език на новата програма „Станция на свободата". Радиото се ръководи пряко от УСО и се подготвя и излъчва от международен радиоцентър в Йерусалим. Предаванията са ежедневни в 8,20-8,35 ч. и 19,30-19,45 ч., до пролетта на 1943 г. Англичаните използват и други радиостанции на български език, които са в схемата на тяхната пропаганда: Радио Кайро, Радио Йерусалим, Гласът на Великобритания от Средиземноморието и пр.

Войната в ефир отдавна е в ход. Нашето правителство въвежда същите драконовски мерки срещу вражеската радиопропаганда, каквито Гьобелс прилага в Германия. През периода 1938-1944 г. се засилват мерките, с които официалната власт се стреми да ограничи въздействието на британската пропаганда. Такива се предприемат и срещу слушането и разпространението на новините от Радио Москва.

Въпреки целия контрол английската пропаганда отбелязва значителни успехи не само сред цивилното население, но и сред военните. Това личи например от доклада на командира на 1-ва конна бригада полковник Стаматов за март 1941 г. до началника на 1-ва дивизионна област в раздела за „Продуч" (борба с противодържавни учения - б.а.). В него може да се открие едно съществено противоречие: от една страна, там се обобщава, че „дейността на чуждите пропаганди е била съвършено слаба", а от друга, „във 2-ри конен полк има сведения, че английската пропаганда взимала големи размери".428 В този момент Великобритания е в твърде тежко военно положение, което не благоприятства нейното влияние в Европа. Заедно с това допълнителен психологически фактор в полза на Германия е преминаването на нацистките войски през наша територия, които правят силно впечатление с доброто си въоръжение и окомплектоване, както и с дисциплината си. Въпреки това в рапорта на полковото разузнаване се появява формулировката за „големите размери" на британската пропаганда.

Веднага след скъсването на дипломатическите отношения между България и Великобритания на 5 март 1941 г. е издадено Окръжно № 1723/21.III.1941 г. на МВРНЗ, с което се забранява „слушането на чужда пропаганда в публични и общодостъпни заведения".429 Съгласно Окръжно на МВРНЗ № 11-А-344 от 20 февруари 1942 г. спрямо слушателите на „вражеските радиостанции" се прилагат разпоредбите на чл. 16, буква „Д" от Закона за защита на държавата, който предвижда наказание от тъмничен затвор, не по-малко от 5 години, глоба от 50 000 до 500 000 лева и конфискация на апарата. При първо залавяне слушащият Радио Лондон подлежи на задържане за 24 часа, а при повторно се въдворява на ново местожителство, където да му се отнеме възможността да слуша и да разпространява чутите новини.430 Онзи, който допусне чужди лица да слушат „вражески радиостанции", се наказва до 10 години тъмничен затвор. Спрямо тях могат да се прилагат и наказателните разпоредби на закона срещу разпространителите на „зловредни слухове", за които по време на война се предвижда и смъртно наказание.

Ще бъдат цитирани някои документи от онова време, които се отнасят до нашите говорители. В правителствената преса се развихря шумна кампания за тяхното дискредитиране, като те за заклеймени като национални предатели и платени агенти. „Софийският полеви военен съд с присъда № 376 от 17 октомври 1941 г. осъди отсъствено Коста Тодоров на смърт чрез обесване въз основа на член 16, буква „З" във връзка с член 17 от ЗЗД. (Текстът му гласи: „Който във военно време по радио говори против българската държава, нейното управление, нейната политика или говори в полза на неприятелска държава или изнася слухове, факти и обстоятелства, вредни за народното спокойствие и единство или уронващи доброто име и честта на българската държава и управление, се наказва със смърт. Със същото наказание се наказва и онзи български поданик, който в чужбина извършва същото деяние."431 На тази присъда Коста Тодоров отговаря в ефир, че цар Борис няма толкова „дълго въже", което да достигне до българските патриоти в Лондон.

„Ед Мъроу, американският радиоговорител, употреби следния израз: „Чърчил мобилизира английския език и го изпрати на бой!" Хубаво казано. Защото Чърчиловото езиково майсторство и артистичност наистина извисяват обикновени събития или ужасяващи случки, за да им придадат сюблимен или героичен характер. Дори и днес, две поколения по-късно, думите му запазват мобилизиращата си сила. По онова време, когато опасностите са ежедневни и непосредствени, а врагът е всеобщо ненавистен, тези думи докосват човешките сърца с невъобразима сила и събуждат най-доброто в тях. Чуйте думите на портиер в лондонски клуб: „Наистина, сър, ние достигнахме финала и ще играем на наш терен..." Именно отчаяната ситуация разпалва романтичната, авантюристична, изпълнена с дързост страна на Чърчиловия характер и тя е онази, която придава на речите му историческото им и незабравимо звучене."432

Парламентът слуша големия оратор в собствената му среда. Хората го чуват изправен пред микрофона или четат словата му в печата, а това далеч не е едно и също.

Ефектен ли е, когато говори пред микрофона? Мненията са най-различни. „Обича да се хвали!", „много е самонадеян"..., „не е скромен", „груб е" - такива са реакциите на някои. Не може да се каже, че не съдържат голяма доза истина. Направо е в стила на Чърчил и да се хвали, и да бъде самонадеян, и да бъде груб, да не говорим за липсата на скромност. „Други обаче намират, че „той дава на нацията огъня и тласъка, от които англичаните така се нуждаят". Политици, като Идън, Болдуин, Халифакс изразяват искреното си възхищение, когато за пръв път чуват Чърчил да говори по радиото. Едни или други литературни светила пък са настроени извънредно критично. „Боже, как само презирахме безкрайните му словоизлияния" - спомня си язвителният Ивлин Уо. Пак той по разкази на очевидци заявява, че министър-председателят е „персонаж от радиопредавания, който е изживял славата си".433 „Катастрофа" - казва пък обичайно харесващият Чърчил Харълд Никълсън, докато слуша известната реч, завършваща с „Те бяха прекрасни.". Във всеки случай съпругата на Никълсън - Вайта Саквил-Уест - разказва, че усетила тръпки по гърба си, „тръпки на възхищение и преклонение", докато слушала речта със: „и никога няма да се предадем". При това тя е четена от диктор, а не от самия Чърчил. „Бях направо потресена от старомодните фрази, които ми звучаха като класически", казва тя. Много е точен Норман Роуз, автор на споменатата биография на Уинстън Чърчил, според когото може да се приеме, че „безгласното мнозинство" по същия начин е чувствало нещо подобно. В действителност става дума за огромна аудитория, в чийто глас и лице се превръща министър-председателят. Според една случайна статистика Чърчиловите речи, излъчени в 25 радиопредавания през май 1940 - декември 1941 г., са слушани от около 70 на сто от английското население. Неговото първо изказване по радиото е през юни 1924 г. Според непълен списък на всички по-късни негови изяви са били идентифицирани 148 от станциите на Би Би Си през 30-те години. Той прави четири предавания, излъчени за американски радиостанции и по една френска, излъчваща само за чужбина.434

„Взаимоотношенията" между Би Би Си и Чърчил имат дългогодишна история. През 20-те години на ХХ век, малко след като дружеството е основано, страната е обхваната от масови стачки. Въпреки натиска на правителството Би Би Си отказва да се превърне в негова маша. Тогава младият либерален политик Чърчил е вбесен и казва: „Каква е тази вредна организация. Трябва да се закрие."435 Между 1933 г. и началото на Втората световна война не му се разрешава да се изказва по английското радио, което е държавен монопол под административния контрол на Би Би Си. А Чърчил с всички достъпни средства се опитва да убеди своите съотечественици да предприемат мерки за предотвратяването на германската заплаха. Смята се, че позициите му били „спорни". Когато обаче става глава на правителството, „вредната организация" често предава неговите речи.

Дори и да са останали някакви съмнения относно „микрофонния" Чърчил, то той успява да покори нацията по редица други начини. През месеците до края на 1940-а и през голяма част от следващата година той пътува из Англия, инспектира причинените от бомбардировките щети; понякога при видяното сълзи избликват от очите му. В този дух е и описанието на едно германско нападение над Южен Лондон в неговите мемоари. Тежка бомба напълно унищожава 20-30 малки триетажни сгради в бедния район Пекхъм. Когато виждат министър-председателя, около него се събират около хиляда души. „Всички бяха твърде ентусиазирани и проявиха най-искрени чувства към нас. Искаха да ме докоснат и да погалят дрехите ми. Човек би помислил, че им бях донесъл някаква голяма помощ, която щеше да подобри живота им. Бях напълно потресен и заплаках. Исмей, който беше с мен, си спомня, че чул една стара жена да казва: „Виждате ли, той наистина се грижи за нас. Той плаче." Това бяха сълзи не на скръб, а на учудване и възхищение." Когато се качва в колата, настроението на хората става по-сурово и те започват да викат: „Върнете им го. Нека и те да го почувстват."436 В пропагандната война, според твърденията на Радио Донау, той посещавал единствено градове, където имало разрушени борси; болката и страданията на хората не го интересували, включително и на собствения му народ, затова и го вкарал във войната.

„По петите му вървят големи тълпи; най-често го приветстват с викове „Добрият стар Уини!" „Сломени ли сме ние?" или „Отчаяни ли сме вече?" - обичайно пита той. Отговарят му с гръмко „Неее!". Веднъж в Бристол един работник подхвърля: „Ето я, задава се и пустата Британска империя!" Лицето на Чърчил се разлива в широка усмивка. „Точно така!" - казва той ободрително. Всички наоколо се разсмиват. На тези обиколки, а и по всяко друго време Чърчил е пълен с живот и енергия. Един от съветниците му потреперва от ужас, като наблюдава как премиерът прескача от греда на греда, минава от една разрушена къща на друга, понякога на два метра височина. Посещенията в бомбардираните райони разпалват Чърчиловата жизненост, зареждат го с нови сили - както става и с пострадалото население, което той така сполучливо не престава да ободрява. Чърчил е в стихията си, намерил е себе си.437

По това време старите ориентири се рушат. „Под бомбите са събаряни знаменитите паметници на Лондон. Традиционните аристократични клубове просто изчезват между обеда и вечерята. Много често на Чърчил се налага да се премества от „Даунинг стрийт" 10 в помещението на щаба по подземния проход на дълбочина 35 фута. Там, в монашеската спалня, той продължава да работи, диктувайки ясни, умни заповеди и поразително точни указания. Той снабдява своите заповеди и изисквания с червени етикети с указанието: „Да се изпълни днес"; председателства съвещанията в жълтата палата от пещерен тип, защитена със стоманени греди. Неуморим под земята, той, когато се раздават тежките експлозии на бомбите, с болезнен вид се изкачва на покрива на зданието, където с шинел и пилотска фуражка, във водонепроницаем костюм, с противогаз и стоманена каска, дими с дълга пура и наблюдава как гори Лондон."438

Навсякъде, където ходи, след него се движат тълпи репортери, фотографи, оператори от кинохрониката. И пак - аудиторията е феноменална по обема си. Всяка седмица се продават между 25 и 30 милиона билета. А Чърчил - този прекрасен и покоряващ сърцата шоумен - не разочарова публиката и почитателите си. На екрана се появява ниската, възпълна фигура, неестествено уголемена и облечена в чудновато, старомодно палто; хората затаяват дъх и не я изпускат от очи - неизбежната папийонка леко стърчи пред гърлото. Чърчил преминава от един бомбардиран район в друг, смуче пъхнатата в устата пура, стиснал бастуна в лявата ръка, вдигнал високо дясната с широко разтворени пръсти в прочутото V - от Victory - Чърчиловия знак и патент за Победа.

В първата си реч като министър-председател от 13 май 1940 г. той заявява пред Камарата на общините: „Не мога да ви предложа нищо друго освен кръв, тежък труд, сълзи и пот... Питате ме каква е нашата политика? Мога да отговоря: да се бием - по вода, суша и във въздуха, с цялата мощ, с цялата сила, която Бог може да ни даде; против една чудовищна тирания, несравнима с нищо друго в мрачната и печална история на човешките престъпления. Това е нашата политика. Питате ме каква е целта ни? Мога да ви отговоря с една дума: тя е победа, победа въпреки всички ужаси, победа независимо от това, колко дълъг и страшен ще бъде пътят към нея; защото без победа няма оцеляване. Нека това бъде добре разбрано: няма да оцелее Британската империя, няма да оцелее нищо от онова, което означава тя... Но аз поемам моята задача с жизнерадост и надежда... И нека всички продължим напред, обединени в силата си."439

Това послание на Чърчил е ключово. В него са заложени формулировки, които по-нататък той неотменно ще използва. Те изграждат неговия образ на водач в радиопропагандата на български език, като ѝ придават солидна основа. Една от най-важните е: „Не мога да ви предложа друго освен кръв, тежък труд, сълзи и пот." Другата ключова формулировка е „победата", равнозначна на оцеляване на всички британски имперски ценности. Неслучайно се избистря и запазва знакът V. По времето, когато Чърчил произнася тази реч, противникът е залял почти цяла Европа. Франция всеки момент ще рухне. „А през шестте дни до следващата му реч германците са пробили френските укрепления на север от линията „Мажино", а той иска от британците да вярват, преди да могат да си представят как накрая може би ще победят".440 Но министър-председателят не е разбрал стратегическите, меко казано, „недостатъци" на френската отбрана и даже се е възхищавал от модерната фортификационна система, когато я е инспектирал на място. Така, според любимата му формулировка, „крепостта, наречена Великобритания, е отново изправена сама срещу врага". Друга негова любима фраза е: „Да победим или да умрем!"

Според вече цитирания английски историк Андрю Робъртс д-р Йозеф Гьобелс е единственият човек, който веднага разпознава стратегията зад мрачната откровеност на Чърчил: „Неговият лозунг за кръв, пот и сълзи го е окопал в позиция, която го прави напълно неуязвим за атаките - пише в статия със заглавие „Триковете на Чърчил” шефът на нацистката пропаганда. - Той е като лекар, който предвижда, че пациентът му ще умре, и при всяко влошаване на състоянието самодоволно обяснява, че го е предрекъл.” Робъртс продължава, че като подготвя хората за лоши новини, Чърчил отнема на нацистите глобалното пропагандно въздействие на техните победи. Те не са в състояние да сломят националния дух, след като британците вече са чули най-лошото от своя министър-председател.441 Можем да се съгласим с това, като се има предвид, че германската радиопропаганда за Великобритания не се заглушава, а разпръснатите позиви не се укриват от властите.

Чърчил е национален Спасител и Обединител и в прав текст го заявява в цитираната реч. Той е убеден в своите качества и умения да привлича хората, като ги предизвиква да дадат най-доброто от себе си. Ето какво им казва Радио Лондон година след избирането му на премиерския пост: „На челно място във войната, която Великобритания и нейните съюзници водят за освобождение на света от Хитлеровото господство, стои г-н Чърчил. Кой е този човек, който се е изпречил срещу Хитлер и който ръководи съдбините на каузата за борба към победа? Преди една година Чърчил стана министър-председател на Великобритания. Хитлер не можа да изпълни обещанията си към германския народ - спечелване на войната в 1940 г. Почти във всеки град и село на Великобритания е разлепен по улиците портретът на един човек, който с устремен поглед приканва народа с думите: „Заслужи победата!”

Това е портретът на един човек, който си е извоювал правото да каже на един велик народ, който се бори за своя живот: „Не е достатъчно само да се спечели войната и да се разбие неприятелят, но вие трябва да заслужите и победата, която ще трябва да бъде спечелена.” Това е човекът, който в тъмните дни, когато целият свят очакваше Великобритания да преклони глава пред заплахите на Хитлер, обедини около себе си британския народ не с обещания за лесни победи, за кратковременна война или за грамадни плячки, но с увещания за кръв, труд, сълзи и пот. Това е човек, който си е спечелил по начин, непознат досега, верността и любовта на една велика империя и възхищението на целия свободолюбив свят.”442

В това предаване по повод първата годишнина от избора на Чърчил за глава на правителството вече познатите формулировки се обогатяват и доразвиват. Той е представен на само като национален водач, но и на „целия свободолюбив свят.”

Пред Камарата на общините на 27 април 1941 г. министър-председателят заявява: „Британският народ е така възбуден и така сплотен, както никога досега. Днес е излишно да се повтарят думите, че британците са решени или да победят, или да умрат.”443 Отново любимият му израз, който тук по категоричен начин го очертава като олицетворение на британците в живота и смъртта. А животът за тях значи единствено победа.

По-нататък в предаването на Би Би Си е описан разказът на Чърчил за посещенията му в бомбардираните градове и пристанища на Англия, където най-бедните са изпитали най-страшното от въздушните бомбардировки, за да види с очите си как хората устояват на изпитанията. „Аз се завърнах не само с пълна вяра, но и опреснен. Именно в тези места аз открих, че духът на народа е висок и превъзходен. Какво са ужасите, които пожарите и бомбите причиниха на днешния живот в тия пострадали градове! Какво оправдание за цивилизацията и достойния начин на живеене, към който ние сме се стремили в нашата островна страна! Какво доказателство за нашите свещени институции! Ние действително преживяваме една героична епопея в нашата история.”444

След четиридесет години на съдбоносни перипетии в политическата си кариера Уинстън Чърчил вече е излязъл на преден план и е получил най-високото признание, за което отдавна е мечтал. Той има образа на голям национален държавник, отдавна надраснал сектантските и партийните противоречия и обединил всички английски класи и прослойки в борбата на живот и смърт. Неслучайно през юни 1939 година в Ийст Енд - един от работническите квартали - се появяват големи плакати с неговия лик и с надписа: „На всяка цена Чърчил!”445 В споменатото предаване на Радио Лондон от 27 април 1941 г. при посещенията на различните градове и пристанища се цели да се създаде усещане за единение между всички британци, като описанията на пътуванията на министър-председателя и в най-тежко пострадалите от бомбардировките райони вдъхнат воля за борба и оцеляване. Независимо от всякакво насилие, „свещените институции”, „цивилизацията и достойният начин на живот” на империята не само ще оцелеят, но и ще надделеят, защото безспорно са по-силни от изправилата се насреща „чудовищна тирания, несравнима с нищо друго в мрачната история на човешките престъпления”.

„Да бъдеш голяма личност, означава действията ти да бъдат разбирани от обикновените хора" - пише веднъж Клемънтайн на съпруга си. Чърчил следва този точен съвет. Цялата му политическа кариера потвърждава, че той е разбирал психологията на обикновения човек, начините как да го достигне, намирал е думите, с които да се обърне към него по всякакъв повод. Можел е да общува не само с отделни представители, а и с такива на всички класи и прослойки, при това и на тези, с които не би трябвало, меко казано, да има общ език.

В предаване на Радио Лондон от 12 юни 1941 г. се споменава, че се е състояла конференция на съюзническите правителства и тези на доминионите. Чърчил е казал, че Хитлер може да тъпче където иска измъчена Европа, че може би ще разпростре мощта си още по-далеч, носейки своята зараза, че ще си пробие път към Африка и Азия. „Но в края на краищата той ще трябва да си разчисти сметките с нас тук, на този Остров-крепост. Ние ще се съпротивляваме по сухо и по море, ще го преследваме, където и да отиде, ще унищожим и разстроим всяко усилие, което Хитлер би направил, за да използва и консолидира страните, които е завоювал. Той не ще намери никъде мир, никъде отдих и никакви преговори. Ако Хитлер в своето отчаяние се опита да нахлуе в острова Англия, както той може би ще направи, ние ще останем непоколебими в това велико изпитание." Чърчил завършва с думите: „С Божията помощ, която трябва да чувстваме, че е при нас ежедневно, ние ще останем с непоколебима вяра при изпълнението на нашия дълг, докато изпълним задачата си."446 По повод тази реч в. „Ню Йорк Таймс" от следващия ден пише на първа страница: „Вчерашното заседание не е било само една празна церемония. Увереност и решителност са били проявени. Отвъд днешната тъма ще се чуе звукът на тръбите на победата."447

Може със сигурност да се каже, че Чърчил се е схващал като месия, надарен с мисията на Спасител. Многобройни са случаите, в които той е бил близо до смъртта - оцелява дори в самолетна катастрофа. По време на Първата световна война землянката му е вдигната във въздуха от фугасна бомба малко след като е излязъл от нея. Той казва по този повод, че е изпитал „силно усещане за ръка, която бе протегната, за да ме отмести точно навреме от фаталното място".448 Вярва, че „над него пърхат невидими криле". Според Андрю Робъртс, не съвсем на шега Чърчил пише на майка си от Индия през 1897 г., където служи като хусар и младши офицер: „Толкова съм самомнителен. Не вярвам, че боговете биха създали такова могъщо същество като мен за толкова прозаичен край", смърт в престрелка на северозападната граница".449 Положението на Великобритания като Остров-крепост, който дава убежище и надежда, който единствен е останал да се бори срещу германците, придава на британския министър-председател специални характеристики не само на национален, но и на наднационален водач.

В статията на Джонатан Сикорски от „От Британската Касандра до Американския герой: Чърчиловата легенда през Втората световна война в американските медии" много точно Чърчил е видян като превъплъщение на съвременната Касандра. Както гръцката пророчица предсказва катастрофалната Троянска война, така и той предупреждава света за бъдещата световната война. Нито Касандрините, нито Чърчиловите пророчества са чути: Троя е разгромена, а през 1939 г. човечеството се изправя отново пред нов световен конфликт. 1 септември обаче доказва правотата на Чърчил. „Също така се потвърдиха неговите подозрения към Съветския съюз в светлината на пакта за ненападение между Сталин и Хитлер, неговите преценки за нацистките намерения и възобновяването на германския милитаризъм, критиките му към Чембърлейновия Мюнхенски сговор и неговото виждане за Великобритания като глобална сила на демокрацията, като световна сила за демокрация и човешки прогрес.450 В деня, в който Чърчил става министър-председател, един американски радиорепортер в Лондон коментира, че той е огласил своите „пренебрегнати предупреждения" и че „влиза в службата си с огромното предимство на човек, който е имал право".451 В статия от март 1941 г. на „Ню Йорк Таймс Мегазин" под заглавие „Едно забележително Чърчилово пророчество", списанието отбелязва „една важна разлика между Касандра и Чърчил, отбелязана от медията. За разлика от древногръцкия мит, съветът на Чърчил накрая е бил възприет, което е предотвратило поражението на Британия и колапса на европейската демокрация. Така, в глобалната война, която се е развила, Чърчил се превръща в международен герой".452 Пророческият образ му се укрепва в най-меродавните американски медии „Тайм", „Лайф", „Сатърди Ивнинг Поуст", „Рийдърс Дайджест", „Ню Йорк Таймс Мегазин", в „Ню Рипъблик", в Си Би Ес Рейдио.

Един от основните образи в митологията на Чърчил е този на армията, а той най-ясно се откроява по фронтовете. Британската воюва на няколко - на европейския, на африканския, на твърде важните за империята въздушен и морски. Английските радиостанции на български език подробно разглеждат действията на всеки от тях. Безспорно за България най-важно е това, което се случва в Европа. Вече бяха споменати както изпратените в Гърция ескадрили бомбардировачи и изтребители, така и действията на британските експедиционни сили. Те нито стигат да се препречи пътят на германско-италианските части, нито с това въоръжение - една танкова бригада от корпуса - могат да постигнат бляскавите победи, за които твърдят в един глас Радио Лондон и Радио Атина.

Ето какво е „мнението" на Би Би Си: „Британските бомбардировачи подпомагат гръцките войски в постепенно увеличаващ се размер, сочат се щети, които са сериозни, и обектите са все военни. Видяло се, че много бомби улучили обектите си и избухнали." В същото предаване от 8 ноември 1940 г. радиото цитира неофициални сведения от Атина, според които „англичаните атакували успешно италианските летища в Албания, Валона, Дурацо и Санта Каранта. Бомбите били забелязани да падат точно върху самолети на земята, които били разрушени напълно. Британските самолети били атакувани безуспешно от италианските изтребители и всички английски самолети се завърнали благополучно в базите".453 Ето особеностите на британската помощ: тя е постепенно „увеличаваща се", загубите, нанесени на врага, са „сериозни", обектите на нападения са все военни, за разлика от италианските и германските бомбардировки, които често се стоварват над „открити градове". Бомбите падат „точно върху самолетите" на летищата. Самолетите се завръщат „до един в базите си". Явно е, че британската пропаганда има характерен език, който създава внушение на успокоение и сигурност у слушателя, колкото и далеч да се намира, че войната няма да бъде загубена.

„След жесток бой, траял 10 минути, при бомбардировки на обекти южно от Валона всички британски самолети се завърнали благополучно."454 Продължават да се утвърждават същите схеми и формулировки. За радиото основна грижа е слушателят да бъде уверен, че след като са нанесли значителни поражения на врага, войските, които той подкрепя, са се върнали или невредими, или поне с минимални загуби. Ето още един пример в този дух от 28 декември 1940 г.: „През седмицата от 25 декември са били унищожени с положителност 31 италиански самолета от Британските въздушни сили при въздушни битки. Тази цифра не включва самолетите, разрушени на земята. 10 са свалени в Гърция, а 21 - на африканския фронт. През същата седмица само 7 британски самолета са били загубени на същите фронтове."455 Една от основните линии при изграждане на образа на армията е да се подчертае нейната ефективност. Наред с това се вижда и една от особеностите на британската пропаганда. Това е стремежът ѝ към внушаване на усещането за обективност: сочи загубите и на двете страни. Друг е въпросът, доколко е възможно Кралските въздушни сили да бъдат толкова прецизни в своите действия и да загубят толкова малко самолети. В сравнение обаче с гръцката и италианската пропаганда, които, що се отнася до своите загуби, само имат претенции за обективност, но в действителност рядко изнасят цифри за тях, британската сочи какво е изгубила империята на отделните фронтове.

Изключително важно за нея е да разгледа действията на своите войски в Гърция. Положението им е доста деликатно. Радиото е принудено да представя в положителна светлина части, поставени в отбрана, чиято основна цел е да се изтеглят с колкото е възможно по-малко поражения. За създаването на образа на армията то често се позовава на американски дописници. Според тях Хитлер безогледно използва най-добрите си части, за да преодолее по-малочисления си противник. „...Австралийските войски просто са покосявали последователните вълни от нападащите германски войски. Горските пътища са били осеяни с труповете на самонадеяните германски младежи, които се наричат блицмани (от „блицкриг" - б.а.), т.е. хора на светкавичната война. Изчислява се, че германците са дали 50 000 убити, откакто са навлезли в Гърция. Въпреки това, изглежда, че германските войски са неизчерпаеми. Нахвърлят се дивизия след дивизия. След танковата атака германците изпращат своята пехота в четири редици нагоре по хълмовете. Британските войски са покосили три редици, но изразходвали мунициите си, когато е дохождала четвъртата вълна."456

Подобна цифра за нацистките загуби е силно преувеличена, да не говорим за картината на „осеяните с трупове" горски пътища. Три дни по-късно Чърчил пред Камарата на общините заявява, че придвижването на британската армия в Гърция е „много сложно" и е „извършено с голяма умелост". „Австралийските и новозеландските войски са прикрили операциите, водейки упорити боеве, и са се справили ефикасно с германския план за обкръжаване и унищожаване на имперската войска в Тесалийското поле. Германците използвали около 30 дивизии и 1000 самолета. Натискът на тази грамадна войска е бил отслабен. Тя е дала тежки загуби..."457 Що се отнася до вече споменатите „вълни", има и британски източник. Според изложение на австралийски ефрейтор, „на едно място изпратили четири вълни пехота. Ние покосихме първата, втората и третата като със сърп. Реката бе обагрена с кръв. Четвъртата вълна не се появи. Това бе предостатъчно за германците."458 Веднага се натрапва съществено разминаване. Ако според американските дописници, когато четвъртата вълна дошла, британските части били вече останали без муниции, то ефрейторът, участвал в бойните действия, разказва, че такава изобщо нямало. Забележителното е, че се използват два типични източника при изграждането на мита за която и да било армия във война. Характерно за Радио Лондон и за Донау е да цитират участници в бойните действия от най-високи до най-ниски чинове, така че слушателят да има поглед от най-различни гледни точки. Не е случайно и споменаването на американски дописници. Специално за нашата страна използването на източници от САЩ е особено подходящо, защото те внушават доверие у българския слушател.

Едно от изключително важните събития на африканския фронт е падането на столицата на Абисиния. В предаването на Радио Лондон от 7 април 1941 г. има много малко информация за това, какво се е случило, в центъра са помпозността и хвалбите с превес на последните. За самата армия почти не остава място. „В събота привечер британските авангарди са влезли в Адис Абеба. Вицекралят и правителството са напуснали града. Като резултат на съобщението, пуснато от британски самолети... един пратеник на вицекраля на Италианска източна Африка е отлетял до нашите линии... и са му били връчени условията за засилване на сигурността на гражданското население на Адис Абеба в случай на боеве около града. Южноафриканските войски са взели под своя закрила 38 000 италиански жени и деца, бежанци, събрани в града, за сигурността на които е имало голяма загриженост в случай на едно туземно въстание. Благодарностите на херцога на Аоста за тази закрила са били изказани устно на ген. Кънингам".459 Пленниците, взети в столицата на Етиопия, били над 5000. При британското напредване италианците са загубили 64 самолета, включително 20 при въздушни нападения над Адис Абеба.

Разбира се, и при отразяването на събитията от този фронт се срещат специфичните изрази: „скъсяване на фронта с цел заемане на по-добри позиции" и други подобни. Известно е какво означават те: положението на една армия става неудържимо и тя трябва да отстъпва. Естествено, това не може да се каже на слушателя „едно към едно". Тогава в ефир „политат" тези думи. Казвала ги е всяка пропаганда, която губи война. Казвала ги и гръцката, и британската, ще ги каже и германската. „Следното официално комюнике бе издадено от британската главна квартира днес. Британските военни източно от Бенгази са съсредоточени в област, по-благоприятна за бъдещи операции. През време на отдръпването, което продължило няколко дни, британските войски са нанесли значителни загуби на неприятеля. Ние сме дали известен брой пленници и няма известие от трима висши офицери. Германците твърдят в комюникето си, че те са взели 2000 пленници. Тая цифра не би била възможна, като се имат предвид условията, в които се водят боевете."460

Една от основните „мишени" на Радио Лондон през Втората световна война са действията на Британските въздушни сили (RAF). Причините са многобройни. Дори само защото наред със знака на победата - „V" - това съкращение я символизира - носи нейния смисъл. Наред с „победа" то значи и „свобода" и тези две думи се свързват с Великобритания. Стремежът на радиото е да разгледа действията на ВВС на всички фронтове. Още от самото начало на войната англичаните са подложени на бомбен „терор". Атаките над Германия са представени като ответни действия. Темата за нападенията на „откритите градове" и културните паметници бе вече разгледана в предишната глава.

„Британските бомбардировачи са били наново над германска територия вчера през деня и са извършили нападение върху електроцентрали в Северозападна Германия. Британските самолети са достигнали своите обекти и са извършили точни попадения от неколкостотин метра височина. Една радиостанция на един холандски остров е била нападната и намиращите се там наблизо германски войски са били обстрелвани с картечен огън."461 Тонът е спокоен, внушава увереност, че английските самолети действат точно и „отмерено". Предаването продължава: „Нападения са били извършени и над неприятелски кораби недалеч от Холандия. Три кораба са били улучени и по всяка вероятност потопени. Един британски бомбардировач е в неизвестност." Последното изречение не означава категорично, че той е свален, загубен. По-нататък се дават съобщава за „решително нападение" над германските броненосци „Шарнхорст" и Гнайзенау", над доковете при Брест и срещу пристанище Хавър и за причинени пожари. „Както може да се очаква", всички британски самолети са се завърнали. През цялата война Радио Лондон непрекъснато следи германските бомбардировки срещу Острова, като така изпъква образът на британската армия.

Според същото предаване „два германски самолета, един бомбардировач и един изтребител са били свалени от британски изтребители тази сутрин. Два германски бомбардировача са били унищожени от противовъздушните батареи при снощното нападение над Плимут".462 Не може да се отрече стремежът към обективност у Радио Лондон. Както вече се каза, то дава точни цифри и за битките в рамките и на един ден, и на цели три месеца. „Г-н Синклер, британски министър на въздухоплаването, е съобщил, че през месец май 207 германски самолета са били унищожени при нападения над Англия, 144 са били унищожени нощно време. В Средиземно море и Близкия изток най-малко 240 германски самолета са били с положителност унищожени. И когато се получат по-пълни сведения, тази цифра се вярва да бъде увеличена още. Британският министър на въздухоплаването е добавил, че през миналите три месеца април-юни 1941 г. загубите на силите от Оста са били най-малко 1131 самолета срещу британските загуби от 360 самолета. Пропорцията е повече от 3:1 в полза на Англия. От неприятелските загуби 637 самолета са били италиански и 394 германски."463 Не може да се отрече и пълнотата на сведенията, които лондонското радио дава, както и използването точно на тези източници, които ще дадат най-точната информация. Поне тази представа се опитва да внуши всяка пропаганда. В случая „пред микрофона" е застанал не кой да е, а министърът на въздухоплаването, който описва победите на Кралските въздушни сили по всички фронтове. На него не просто „може", на него „трябва" да се вярва.

Осем дни по-късно Радио Лондон припомня в началото на своето предаване как преди девет месеца е започнала вражеската офанзива над английските градове. „Днес германските въздушни войски са изпуснали вече инициативата и въздушната граница е преместена над окупирана Франция. Загубите през днешните въздушни боеве трябва да са значителни. Спомняте ли си деня, когато Германия загуби 186 самолета в опита си да срази британската съпротива? И вчера само 10 британски изтребителя не са се завърнали при продължителни дневни нападения, които Британските въздушни сили предприеха над окупираните от Германия територии. Така ден след ден нападенията са отчайващи. Понастоящем голям брой германски самолети са пренесени на съветската граница. Ясно е, че един ден, когато те се завърнат, за да подновят действията си срещу Великобритания, те ще намерят отбраната засилена като нощните нападения ще им се сторят толкова неприятни, колкото са сега дневните".464 Това, че голям брой хитлеристки самолети са преместени на изток, е ясно, защото наближава 22 юни. Съмнително е дали те повече ще се върнат обратно.

Неслучайно бе обърнато толкова внимание на действията на въздушния фронт. Тук именно се създава образът на Великобритания като Остров-крепост.

Ден по-късно, на 19 юни 1941 г., Лондон съобщава: „Британските бомбардировачи нападнаха Германия снощи за осма поредна вечер. Главният обект бе германска морска база и пристанище Бремен, както и други морски бази и пристанища в Северозападна Германия. Други бомбардировачи бомбардираха доковете на Брест около Франция. Четири британски самолета не са се завърнали от тия въздушни нападения. Вчера британските самолети бомбардираха Северна Франция. Чехи, поляци, белгийци участваха в атаките покрай британските летци. 16 германски самолета бяха свалени във вторник срещу загубата на 10 британски самолета. Електрическата юзина в Бетюн и една фабрика за светилен газ бяха бомбардирани и опожарени. Съобщава се, че тия британски нападения, съпоставени с германските миналата есен, изтъкват тежките загуби на германците. Германските загуби при офанзивните действия са били по-малки, отколкото сега на защитаващите се германци. Това е в противоположност на действията над Англия миналата есен, когато германските нападатели губеха 4-5 пъти или 7 пъти повече от британската отбрана."465

В посочените емисии все по-ярко изпъкват обектите на нападение, срещу които действа британската авиация. Категорично личи, че тя не е в отбрана, а атакува цели на противника в самата Германия, Северна Франция, Холандия, като Бремен и Кил, Брест и Хавър. Вижда се, че авиацията от отбрана е преминала към нападения на стратегически важните за вражеската отбрана обекти. Запазва се отсеченият стил на описанието, внушаването на сигурност, но и на обективност. „Родните" самолети нападат безгрешно и не пропускат целта. Разбира се, неведнъж се срещат доста „витиевати" формулировки за „своите" загуби, например самолет „останал в неизвестност" или „незавърнал се".

Изключително важно е споменаването на съюзници, които летят рамо до рамо с британски летци в единен фронт, независимо че държавите им са победени от Хитлер. Това е в съгласие с цялостната линия на противопоставяне на представата, натрапвана от противниковата пропаганда, че Великобритания с голи обещания вкарва в една предварително загубена война съюзниците си. Забележителна е грижата на английската радиопропаганда на български език да представи ефективността на Кралските въздушни сили. Привличат се министри, експерти, цитират се най-различни източници от военни комюникета до дописки от мястото на събитията. Часове преди откриването на Източния фронт Би Би Си отбелязва: „Доскоро в своите полети неприятелят губеше по-малко самолети, но днес разликата в загубите остава в британска полза. Новият тип изтребител 109 Ф [Me 109Б] не може да се сравни с мощта на последните изтребители „Спитфайър" и „Хърикейн".466 Островът-крепост е жив.

Когато трябва да се изучи същността на образа на един водач, като Уинстън Чърчил, логично след образа на армията идва този на Британската империя. Министър-председателят успява да я използва като истинско гориво, бърза да се превърне в нейно въплъщение и да брани ценностите ѝ там, където е стъпила и е пуснала корен. А в момента далеч не е лесно.

По принцип една имперска столица винаги е била интернационална по характер. В обръча на войната Лондон има претенциите да се превърне в център на свободата и демокрацията, най-малкото за европейците. „По улиците на Лондон се движат нагоре-надолу френски войници и моряци. Тая сутрин аз пътувах с един полски войник и с един австралийски летец [...]. Не забелязах германци и италианци, но зная, че много от тях живеят в Лондон и очакват с нетърпение деня, когато германският и италианският народ ще отхвърлят фалшивите философии, които Хитлер и Мусолини използват, за да увеличат личната си мощ. Те не са нито хитлеристи, нито фашисти, а добри германци и италианци, които желаят да видят своите страни да играят творческа роля в семейството на народите. Намират за осъдителна една система, в която техните народи биват тласкани във война и заставяни да потъпкват един малък народ след друг. Тук, в Лондон, те не биват мразени, макар да са германци и италианци, както поляци, чехи и французи в Берлин само защото са поляци, чехи и французи. Лондон ги уважава като живи човешки същества, които разбират, че всички индивиди, колкото и немощни да са, имат правото да бъдат свободни и че един индивид, колкото и силен да е, няма правото да заробва други човешки същества. Следователно те са се присъединили към Великобритания и към големите маси потъпкани народи в борбата срещу малката банда негодници, успяла да установи чудовищно господство над множеството народи в Европа. Лондон днес е столицата на свободна Европа. Нагоре и надолу по улиците му се разхождат свободни хора от всички европейски народи. Те се срещат като равноправни индивиди, като другари, които уважават правата на други, както другите уважават техните. Те се гордеят със столицата, която са възприели за своя собствена. Това кара гражданите на Лондон да се гордеят още повече с великия си град."467

Само този пасаж разкрива много планове от образа на Британската империя. Лондон е събрал прогонените европейци от окупираните страни. Събрал е и многобройни германци и италианци. Тук е поставен основният въпрос за отношението към тях - да бъдат свободни и равноправни. Така се формулира основният смисъл, поне на теория, на войната между демокрациите и Оста. Германците и италианците са се включили в борбата на Великобритания и другите народи и са я приели като своя собствена. Темата за свободата и равноправието, както и зачитането на правата на индивида, е изключително важна в този момент на войната. Ако навсякъде другаде в Европа народите вече са свалили оръжие, то Островът-крепост е свободен. Радио Лондон дава все повече и повече доказателства за войнската дружба между представители от различните европейски народи, дошли да се борят заедно с англичаните. Ето защо финалът на този цитат е много показателен: „Лондон е столицата на свободна Европа." Гражданите на имперската столица се гордеят с „великия си град". Как да не си припомним един от известните афоризми, приписван на различни автори: „Англия няма вечни приятели и врагове, Англия има вечни интереси."

Образът на империята неизбежно е обвързан с този на армията, защото тя е имперска и е нейна основна опора. Характерен момент в двубоя между германската и британската пропаганда е опитът на първата да създаде впечатление, че армиите на доминионите воюват, а англичаните се „скатават" в тила. Пример за това бил Гърция. Ако обаче се припомни съставът на изпратения там експедиционен корпус, веднага ще се разбере, че това е невъзможно, защото танковата бригада е именно английска. Що се отнася до Радио Лондон, по този важен за всяка империя проблем - взаимоотношенията с доминионите и колониите - то се грижи да покаже как в един фронт се сражават и англичани, и австралийци, и новозеландци.

Неразделна част от този образ представлява образът на „новия ред". Всяка империя обявява, че носи такъв, естествено, той ще е „по-добър" от този, който съществува в момента. Великобритания също прокламира нов, следвоенен ред за европейското население. В реч на министъра на външните работи Антъни Идън, чиито основни точки са включени в предаването на Радио Лондон от 29 май 1941 г., се изразява пълното одобрение на британското правителство към декларацията на американския президент Рузвелт отпреди година: „Ние гледаме към бъдещето за един строй, основан на четири свободи: свобода на словото и мисълта, свобода на вероизповеданията, отстраняване на всякакви лишения и на страх." По-нататък се излагат практическите постановки как гладът и лишенията могат да бъдат премахнати от Стария континент. „Наш дълг е да предотвратим глада след примирието и безредиците и разстройството по цяла Европа, както и опасните колебания в цените и пазарите и възможността за работа, които причиниха толкова голяма мизерия през 20-те години между двете световни войни. Европа ще бъде изправена пред огромната задача на една огромна демобилизация, без да са налице начини за намиране на работа на демобилизираните войници. След войната ще има недостиг на параходи и разните страни на Европа ще бъдат напълно разстроени. Важно е, следователно, да се почне навреме разискването на въпросите, на които ще трябва да се даде преднина, както и на разпределението на източниците. Никой да не си прави илюзия, че Великобритания ще се върне към хаотичните условия, съществуващи преди войната. Да се допусне това, би значело Великобритания да изпадне в банкрут. Ние сме си извлекли поука от промеждутъка между двете световни войни. Освободените земи, а може би и други, ще се нуждаят от един първоначален общ източник на хранителни припаси и други материали, което ще им даде възможност да преминат през страхотния период. Страните на Британската империя и техните съюзници, заедно със Съединените щати и Южна Америка, сами ще са в състояние да изпълнят тази политика. Британската империя в действителност притежава грамадни запаси в хранителни продукти и други материали, които ние сега натрупваме, така че да улесним задачите на задокеанските производители по време на войната и на производството в Европа след войната."468

Твърдението за грамадните имперски запаси звучи прекрасно, създава внушение за сигурност и перспектива... Има само едно „но"- два дни по-късно е въведено разпределението на купони за облекло в Англия. То „се прилага върху платовете, обувките и вълната за ръчна работа. Едно определено число от купони ще бъде изисквано за всеки предмет, каквато е неговата цена и неговото качество. Всеки мъж, жена и дете ще имат право на 66 купона годишно. Прехвърлянето на купони е забранено. За едно женско облекло ще бъдат необходими 11 купона, за мъжки дрехи - 26 купона, 7 за един чифт обувки и 3 за един чифт чорапи."469

Ако към цитирания откъс от предаването на Радио Рим би могъл да се отправи „упрек" в пресоляване, нещо нормално за една противникова радиостанция, то едва ли подобно нещо се съдържа в анализа на стопанското положение в Англия за периода от 1 до 31 юли 1941 г. на капитана от военното ни разузнаване Велев: „Според сведения от американски източник, през първите шест месеца от 1941 г. са били потопени 25 от 60-те специални параходи, с които се пренася замразено месо, масло, сирене и др. за Англия. Вследствие на това към края на годината в Лондон се даваше по 30 г сирене на човек седмично. Чувстваше се и голямата нужда от яйца, сланина, картофи и др. Дажбата от 1 яйце на глава от населението била получавана през месец декември в продължение на две седмици.

В началото на декември в един лондонски квартал възникна безредие вследствие липсата на месо и въглища за отопление."470 При всичкия му безспорен талант на митотворец на Чърчил му е много трудно да гради образа си в това положение.

Споменатото изказване на Идън има вид на истински имперски следвоенен план, в който се определят не само преките военни цели, от които всъщност се тръгва, но се набелязват съюзниците за изпълнението му, близките и по-далечните перспективи, действителните възможности за неговото реализиране на основата на опита от миналото. Рязко се очертава самият водач и неговият избор като абсолютно правилен за Великобритания. Непрекъснато се подчертават нейните огромни възможности за предоставяне на помощ за възстановяване на следвоенна Европа. За демонстрация на съюзническа близост като опора на „новия ред" са обявени прокламирани от чужд държавен глава стойности и ценности, макар и близки по дух и култура.

Министърът на вътрешните работи Морисън произнася в Лондон реч на 6 юни, предадена същата вечер по Би Би Си на български език. В нея той прави преглед на бъдещето на света: „Старите гледища ще бъдат съвършено негодни за разрешаването на следвоенните задачи. Новият ни поглед за нещата трябва да насочи всичките ни усилия към една политика за снабдяване на всекиго във всички страни с едно действително високо ниво на здравословно, на добро хранене, на физическо възпитание, просветеност, а също и на щастливо съчетание на умствено равновесие с усърден труд, които действително съставляват отличителния белег на културния човек." По-нататък министър Морисън продължава: „Народите в света, както и отделните личности, желаят да живеят добре. Те ще имат на разположение познанията и нужните средства, за да постигнат това. Под тежестта на войната в Англия извлякохме поуки, които носят обещания за едно по-добро бъдеще... Всичко това се върши при едно прието и наложило се понятие за общо национално благосъстояние... Бива ли да изоставим тези хубави човешки придобивки, когато настъпят отново дните на изобилието."471 Този пасаж може да се остави без коментар. Той едно към едно показва образа на новия европейски ред и ролята на Великобритания в неговото осъществяване.

Образът на империята е пряко свързан с тези на нейните съюзници и, на първо място, на САЩ. Създаването на образ на Рузвелт и на държавата, която той оглавява, има своите особености. Оцеляването на Великобритания е свързано с американските доставки, но Чърчил не иска да бъде като „беден роднина". Може да се каже, че Лондон много подробно изгражда всеки от образите и проследява неговото развитие: представя британските съюзници като армии, като нации и като страни. В настоящия труд е отделено специално внимание на Съединените щати и на техния държавен глава, но материалът от британската радиопропаганда ще бъде използван за анализа на цялостния му образ заедно с този от всички радиостанции, излъчващи на български език.

Многократно в живота на Уинстън Чърчил се срещат обстоятелства, които сякаш му дават основания да се чувства закрилян от Провидението. Като военен кореспондент на британските сили по време на Англо-бурската война, Чърчил приема поканата да се присъедини към разузнавателна мисия на брониран влак на вражеска територия. Устроена е засада на влака. Той успява да отведе на сигурно място няколко ранени войници и се връща сам за своите обсадени другари. Бюргерът Луис Бота - по-късно министър-председател на Южна Африка и добър приятел на Чърчил, се приближава към него на кон, като иска да го обере. По-късно бъдещият британски премиер, който в момента е забравил своя „Маузер", коментира този момент от живота си с една великодушна фраза на великия Наполеон: „Когато някой е сам и невъоръжен, капитулацията може да бъде извинена." Дали Чърчил в онзи момент вече е имал чувство за историческа принадлежност, или не, той се е предал. Но неговият по-нататъшен живот е пълен с приятни и неприятни изненади. Пет седмици по-късно той избягва от затвора в Претория по впечатляващ начин. Върви из тълпите на града, крие се в шубраците, губи доста килограми, докато неочаквано попада на английско селище и е прехвърлен на сигурна португалска територия с една каруца с вълна. Цяла Великобритания го приветства бурно като национален герой.

По време на Втората световна война Чърчил приема трима свои министри на „Даунинг стрийт" 10. Започва въздушна атака. Британският премиер внезапно става и се отправя към кухнята и се обръща към персонала: „Отнесете обеда в столовата." След това кара всички, които се намират там, да слязат в бомбоубежището, а самият той се връща при гостите. Само три минути по-късно върху къщата пада бомба. Кухнята е напълно разрушена. За пореден път способността му се ръководи от интуицията и се проявява при особено драматична ситуация през войната. Министър-председателят редовно посещава ПВО-батареи по време на нощните въздушни атаки над столицата. Веднъж, след поредната проверка, той се отправя към колата си, но вместо да се настани на предната седалка както обикновено, заобикаля и сяда отзад. След няколко часа, докато обикаля из лондонските улици, наблизо избухва бомба. От силния взрив автомобилът остава на две колела и Чърчил щеше да загине, ако седеше на предната седалка. На въпроса на съпругата му за инцидента, той отвръща: „Нещо ми каза „Стоп", преди да седна на обичайното си място."

Трудно е да си представим какъв и за кого би бил Спасител Чърчил, след като германците са залели Европа, след като е смазан британският експедиционен корпус във Франция, след като е паднал Дюнкерк, а над Острова се сипят нацистки бомби. И все пак именно той, в тази обстановка, отхвърля всякакви илюзии и не обещава на своите сънародници нищо повече освен „кръв, тежък труд, сълзи и пот". Името му и до днес ще бъде свързвано с този девиз, както и със знака „Виктория". Тази представа получава за него българският слушател на Радио Лондон. А как ли ще бъде постигната тази победа? Не е достатъчно само да се спечели войната и да се разбие неприятелят. Британците трябва да заслужат победата. Решени са да победят или да умрат. „Заслужи победата!" - именно този девиз им дава Чърчил една година след като се възкачва на власт. Постепенно той се превръща в тяхно олицетворение в живота и смъртта. Човек, който сам е участвал в редица битки, отличавал се е с храброст, достигаща до безразсъдство и авантюризъм, характерни за кавалерията, а като военен кореспондент посещавал много „горещи точки", съвсем не прекарва Втората световна война в бомбоубежището. Така той успява без посредници да напипа пулса на отделния човек, на нацията, на империята, във време, когато светлина в тунела не се вижда.

Един от митовете в Чърчиловия образен свят е Обединител. В този момент Радио Лондон го провъзгласява за водач на „целия свободолюбив свят", застанал на челно място във войната, която Великобритания и нейните съюзници водят за освобождение от тази „чудовищна тирания". Така се проявява характерното за всеки от разгледаните водачи разчупване на националната рамка.

Както при Мусолини и при Хитлер, и в митологията на Чърчил се създава образ на Империята. Радио Лондон убеждава нашия слушател, че британският водач си е спечелил по начин, непознат досега, верността и любовта на една велика империя. В обръча на войната Лондон издига знамето на столица на свободата и демокрацията, на средище, в което се зачитат правата на индивида. Гражданите на имперската столица се гордеят с великия си град. Островът-крепост приютява прогонени европейци от различни страни, които там не са преследвани по расов или национален признак. Нещо повече, под британския флаг са намерили подслон германци и италианци, които не желаят да се бият за фалшивите философии на Хитлер и Мусолини. Така сблъсъкът в ефир далеч надхвърля чисто военните измерения, а се превръща в идеологически и цивилизационен.

Радио Лондон на български език разкрива пред нашия слушател обичайния за една велика сила, особено за империя, нов ред, който тя провъзгласява за най-добър и е готова да установи над целия свят. Великобритания не престава да мисли и работи за него дори в най-страшните дни на войната. Нейното правителство разработва бъдещите планове, когато битките ще свършат с неминуемата ѝ победа. С Божията помощ, която трябва да чувстваме, че е при нас всекидневно, ние ще останем с непоколебима вяра, докато изпълним дълга си, убеден е Уинстън Чърчил.

 

368Цит. по: Дичев, Б. Говори Лондон, с. 12.
369Пак там, с. 13
370Панайотов, Ф. Цит. съч., с. 59.
371Гунев, Г. И. Илчев. Уинстън Чърчил и Балканите, с. 129.
372Дичев, Б. Цит. съч., с. 16.
373Цит. по: Гунев, Г. И. Илчев. Цит. съч., с. 130-131.
374Величков, Ал. За постоянните кореспонденти на вестник „Таймс" в България (1921-1941). С., 2005, с. 135-136.
375Цит. по: Димитров, Ил. Англия и България, с. 117.
376Пак там.
377Дейвис, Норман Джеймс - британски дипломат, влиза на територията на Царство България в качеството си на завеждащ Отделението за печата при Английската легация в страната на 30 май 1939 г. По-късно преподава в Катедрата за английска литература в Софийския университет. Библиотекар на Лигата за говорещите английски език в нашата страна. Осъден задочно на смърт на процеса срещу д-р Г. М. Димитров.
378Мозер, Ч. Д-р Г. М. Димитров. Биография. С., 1991, с. 117.
379Димитров, Ил. Цит. съч., с. 117-118.
380“Мир" - печатен орган на Народната партия, най-дълго излизалият преди 1944 г. български вестник (1894-1944). Основан от д-р Константин Стоилов, той е един от най-добре списваните у нас. Помества обширна и разнообразна информация от всички сфери на обществения живот. Имал е собствена мрежа от кореспонденти в чужбина. Във в. „Мир" влагат капиталите си едни от най-богатите фамилии в България по това време - Бурови, Яблански, Гешови, Губиделникови, Маджарови, Теодорови и др. В периода 1941-1944 г., в условията на държавен контрол и цензура, наложени на печата в България, умело използва различни похвати да заобиколи ограниченията и забраните и да поднесе обективна информация. (Дичев, Б. Цит. съч., с. 121). Неслучайно Радио Лондон посвещава отделно предаване (от 2 май 1941 г.) на неговото спиране за три дни под натиска на „подвластното на германците днешно българско правителство". „Всички българи са се гордеели близо 47 години с правото на свободно слово, което е било изказвано чрез в. „Мир". В. „Мир" беше един от малкото безпартийни вестници, които изразяваха свободните гледища и мисли на всички българи, които слагат преди всичко напредъка и благосъстоянието на своето отечество, а след това политическите девизи и партийната вярност." След като го представя за символ на свободата на словото, логично идва и следващото обобщение на радиото: „Излишно е да се припомня, че спирането на в. „Мир" е едно напомняне на германските скакалци на българска земя, едно пряко доказателство, че германският „нов строй" не признава нито свобода на печата, нито свобода на словото [...]. Свободата на печата означава свобода на словото. Ако загубите едното, то загубвате и другото. И двете са еднакво ценни. Пазете ги така, както пазите честта си!" (ЦДА, ф. 178, оп. 5, а. е. 285, л. 29-34).
381Пъдев, Михаил - постоянен кореспондент на в. „Таймс" в България (1939¬1941). Сътрудник на Отдела за специални операции на английското военно разузнаване.
382АМВР, ф. 2, оп. 1, ОБ-5819 (Разузнавателни донесения от секретен сътрудник на полицията относно дейността и връзките вън от легацията на служителите й, 1940), л. 120. На 15 февруари 1940 г. „Р-10 донася": „При Бюрото по печата постъпи „някой си Янчулев", живущ на улица „Цветна градина", бивш чиновник в Радио София, почнал е днес, 15 т.м., в специално бюро пропаганда." Впрочем Стефан Янчулев е роденият през 1900 г. в Прилеп известен български журналист и публицист, един от интелектуалците, по чиято инициатива се създава през 1930 г. кооперация „Родно Радио", а след издаването на указа на Цар Борис III от 25 януари 1935 г. за одържавяването на радиоразпръскването в България е уредник на спортния отдел в екипа на Сирак Скитник, ръководител на Държавното радио и Радио София, predavatel.bg
383„В края на 1940 г. българското военно разузнаване постига определени успехи в борбата си с англичаните. То успява да разкрие и неутрализира в зародиш част от замислите на британския пресаташе Норман Джеймс Дейвис, като внедрява в Службата за пропаганда и информация свой сътрудник - младия журналист Юлий Генов (редактор на в. „Политика", превел заедно с П. К. Чинков през 30-те години „Отнесени от вихъра" на Маргарет Мичъл - б.а.) Той му е препоръчан от чиновничката в Английската легация Елен Оксли, която е много близка с българския журналист, без да подозира, че той работи за РО-3 (военното контраразузнаване). След проведен разговор с Юлий Генов британският пресаташе му възлага следните задачи: да вземе участие в издаването на информационен бюлетин, в който да рекламира успехите на Великобритания в започналата война; да открие служител от цензурната служба, чрез който да се направи опит да се пробие наложената блокада по отпечатването на по-обширни материали за английското отношение към събитията в света; да намери подход към журналистите от редакциите на провинциалните вестници „Варненска поща", „Русенска поща", „Бургаски фар" и „Пловдивска борба"; да неутрализира действията на полицейските служби (и то специално на проследяването), като открие двама ръководни служители от Дирекцията на полицията, които да бъдат подкупени по възможност; да изгради определени позиции в студентското движение, софийското общество и запасното войнство за разпространяването на достоверни сведения за военните операции, провеждани от Великобритания. За да изготви един брой от информационния бюлетин, Норман Джеймс Дейвис връчва на българския журналист сумата от 35 000 лв. с обещанието, че той ще бъде допълнително финансиран. Появата на такъв ценен сътрудник в Службата за пропаганда и информация привлича вниманието и на сътрудниците от службата на военния аташе подполковник Александър Рос. [...] На 3 януари 1941 г. Юлий Генов получава допълнително сумата 50 000 лева за изпълнението на четвъртата задача, поставена му от Норман Джеймс Дейвис - подкупването на двама служители от Дирекцията на полицията. [...]. На 21 февруари 1941 г. Норман Дейвис се среща в дома си с Юлий Генов, на когото предава 150 000 лева за развитието на пропагандните усилия в полза на Великобритания в страната. Обсъдени са и каналите за връзка, както и характерът на сведенията (включително и военни), които трябва да се изпращат на англичаните." (Котев, Н. А. Котева. Британското разузнаване в България, 1939-1945. С., 2003).     На срещата на 9 срещу 10 януари 1946 г. на Андрей Вишински с Коста Лулчев във връзка с Московското решение за участието на опозицията в правителството, но без никаква реална власт, заедно с политическия представител на СССР в София Кирсанов, председателя на СКК, генерал-полковник Сергей Бюрозов, преводач е Ю. Генов. Негови са преводи на световноизвестни автори, като Джон Голзуърти, Хенри Джеймс, Ъруин Шоу.
384Цит. по: АМВР, об. д. 5819, л. 172. Котев, Н. А. Котева. Цит. съч.
385АМВР, ф. 18, оп.1, ОБ-13607, Т. I, л. 132; л. 134.
386Пак там, ф. 2, оп. 1, ОБ-5819, л. 173.
387Пак там, ф. 18, оп. 1, ОБ-1307, Т. II, л. 105.
388ЦДА, ф. 370 к, оп. 1, а. е. 965, л. 2.
389Пак там, л. 6.
390България. Своенравният съюзник на Третия райх, с. 32.
391АМВР, ф. 18, оп. 1, ОБ-13607, л. 153.
392Cit. par: Rachev, St. Anglo-Bulgarian Relations During the Second World War (1939-1944), Sofia, 1981, p. 44.
393Цит. по: Котев, Н. А. Котева, Цит. съч.
394АМВР, ф. 2., оп. 1, ОБ-5703, л. 1.
395Пак там, ф. 18, оп. 1, ОБ-19789, л. 31
396Пак там, ф. 2, оп. 1, ОБ-5819, л. 104.
397Франсиз Жервоайз Колас - майор о.з. от британската армия, е търговски консул в Бургас, откъдето напуска страната на 7 март 1941 г. - виж Картон за идентификация на Франсиз Жервоайз Колас, АМВР, об. дело 23625, том 10, л. 42. Цит. по: Котев, Н. А. Котева. Пътят към войната на Балканския полуостров (1938-1941) - „ГУА. Известия на държавните архиви", С., 2004, том 88, с. 176-250.
398Пак там, ф. 18, оп. 1, ОБ-217, л. 227. Телефонограма № 5, 21 февруари 1941 г., ст. София.
399Пак там, ф. 9, оп. 1, ОБ-23000, л. 434.
400Цит. по: Величков, Ал. Цит. съч. с. 135.
401Димитров, Ил. Пак там, с. 118.
402Стаменов, М. Защо Чърчил нарича д-р Г. М. Димитров-Гемето „британски агент" - в-к „Македония", (10) 10 март 1999 г.; Гунев, Г., Ив. Илчев. Цит. съч., с. 139.
403Макси, К., Вторжение, которого не било. Москва, Санкт Петербург, 2001, с. 48; с. 50. Само британската армия изоставя при Дюнкерк 2472 единици тежко стрелково оръжие, около 400 танка, 63 879 различни транспортни средства и всичките си запаси, Кралските въоръжени сили губят около 100 самолета, а Кралският флот - 243 кораба, като шест от тях са ескадрени миноносци. По данни на английския историк Стивън Роскил по време на операцията, проведена от британския и френския флот, са изведени от периметъра на обкръжението 338 226 души, като от тях 308 888 са евакуирани от британски кораби, а останалите - от френски. Загубите на британския Кралски флот възлизат на 6 потопени и 19 повредени ескадрени миноносеца и на 9 потопени и 8 повредени ферибота. - Вж. Роскил, С., Флаг Святого Георгия: Английский флот во Второй мировой войне. Москва, 2000, с. 100-101. (Цит. по: Котев, Н. Англо-американските стратегически концепции в годините на Втората световна война и мястото на „балканския вариант" - „Известия на Военноисторическото научно дружество", т. 67, 2002, с. 63-80.
404Мозер, Ч. Цит. съч., с. 117.
405Пак там.
406Пак там, с. 118.
407За съдебното дело срещу него вж.: АМВР, с. 101381, л. 156. Следствено дело № 79/1941, наказателно дело № 499/1941, заведено против Димитър Георгиев Мацанкиев. Обвинение по чл. 16, буква „З" от ЗЗД на 16.Х.1941 г. Осъден задочно на смърт. Основният материал, приложен към делото, е под заглавие „Изложение за дейността, връзките и проявите в партийно-политическия живот на страната, извлечени от досието на същия при Дирекцията на полицията, отдел „Държавна сигурност", в който се разкриват взаимоотношенията на обвиняемия с д-р Г. М. Димитров, Васил Кулев и Здравка Кулева, Пенко Герганов и Коста Тодоров."
408Мозер, Ч. Цит. съч., с. 122; Рачев, Ст. Чърчил, България и Балканите, С., 1995, с. 108.
409Гунев, Г., Ив. Илчев. Чърчил и Балканите, с. 139.
410Стаменов, М. Цит. съч.
411Пак там.
412България. Своенравният съюзник на Третия райх, с. 39-40.
413Цит. по: Панайотов, Ф. Цит. съч., с. 66.
414Величков, Ал. Цит. съч., с. 154.
415АМВР, ф. 18, оп. 1, ОБ-13607, Т.1, л. 167. Листовка на Информационната служба на френското радио. „С въвеждането на летния час във Франция френското радио предава в следните часове - българско време:
I. Предавания на български език всяка вечер в 20 часа, от радиопредавателите: Пост Паризиен - дължина на вълната 312 м. Марсилия - дължина на вълната 400 м (и на средни вълни)
II. Предавания на френски език
Пари Мондиал - всеки ден
На къси вълни: 7 часа - на 19 м.83 и 24 м. 24
13,30    часа - на 16 м.81 и 18 м.68
15 часа - 18 м.68 и 18 м.88
На средни вълни:
19 ч. - радио-репортаж от фронта
20 ч. - радио-репортаж
20.30 ч. - информации
21.30 ч. - радио-репортаж
22.30 ч. - радио-репортаж от фронта
0.30 ч. - последни новини
7.30 ч. - информации."
416Пак там, ОБ-5819, л. 188л.
417Пак там.
418Пак там.
419Мошанов, Ст. Цит. съч., с. 133.
420Дичев, Б. Радио Лондон за алтернативите в политиката на България (1939¬1945) - Би Би Си и България, с. 27.
421„Най-силно безпокойство причиняваха вестите, които говореха за непосредствена подготовка на хитлеристкото нашествие. Именно в края на януари (1941 г. - б.а.) те ставаха все по-настойчиви. Сигнализира се, че е намален броят на пътническите влакове за Северна България и че е спряно движението на нощните влакове. Тези мерки официално се обясниха с недостиг на въглища и с ремонт на локомотива. Но в дипломатическите среди се свързваха с подготовка за превозване на германски войници. Съобщаваше се, че на чужденците е забранено да посещават дунавските пристанища, че се извършва усилена поправка на пътищата, укрепване на мостовете и че германските специалисти инспектират състоянието на съобщителната система в Южна България. Пристигаха много данни за навлизане през добруджанската граница на германски инструктори, военновъздушен персонал, техници, както и униформени и цивилни германски войници за инспекционно посещение на военни обекти. Присъствие на германски войници се сигнализира в Плевен и Шумен. В края на януари Форийн офис разполагаше със сведения за наличието на 4-хиляден германски персонал, който до началото на март трябвало да нарасне до 10 хиляди, за да обслужва 400 самолета." (Димитров, Ил. Англия и България, с. 196-197). Американският пълномощен министър Ърл на 8 февруари с.г. изпраща телеграма лично до Рузвелт, „в която със сигурност се съобщаваше, че е постигнато споразумение между българския и германския генерален щаб". Пълномощният министър съдеше за това по присъствието на „много германски техници, пилоти и парашутни инструктори в българските летища", по проверката на мостовете и пътищата от германски инженери и по тяхната поправка, по реквизициите на училища, хотели и автомобили за нуждите на армията и т.н. (Тошкова, В. България в балканската политика на САЩ, 1939/1944, с. 94-96).
422Хаджимишев, П. (1874-1957) - професионален дипломат от кариерата. В споменатия период той се опитва да убеди правителството на д-р Васил Радославов в нецелесъобразността от един съюз на България с Германия и Централните сили.
423Цит. по: Гунев, Г., Ив. Илчев. Чърчил и Балканите, с. 142.
424Филов, Б. Дневник, с. 255.
425ЦДА, ф. 178, оп. 5, а. е. 296, л. 190, Радио Лондон, 21,00-21,15.
426Пак там.
427Дичев, Б. Говори Лондон, с. 15-16.
428Пак там, ф. 18, оп. 1, ОБ-217, л. 162. Телефонограма, № 74, 24 март 1941 г, ст. София.
429Пак там, ф. 2, оп. 2, а. е. ОБ-21385, л. 30.
430Пак там, л. 35.
431Наков, Н., И. В. Шутилов. Отменете обесването на Коста Тодоров, 1942, с. 95-96; Закон за защита на държавата, Чл. 6, „З" (от 16 март 1925 г.), чл. 16, „Б", „Г", „Д" и „З" (от 12 септември 1941 г.).
432Роуз, Н. Чърчил. С., 1999, с. 438-439.
433Энрайт, Д. Уинстон Черчилль: цитати, остроти, афоризми. Баланс Бизнес Букс, 2005, с. 67.
434Gilbert, M. Winston Chirchill. Companion. Vol. V, The Prophet of truth. 1922¬1939. UK (Heinemann), USA (Houghton Mifflin), 1976, Hardback, reprinted, 1988, 1990; UK paperback, 1990, p. 1202.
435„Вредная организация", разговор на Наталия Габасян с главния редактор на Руската служба на Би Би Си Андрей Остапский - Деловие люди, апрель 2007, № 1923.
436Чърчил, У. Цит. съч. Т. 2., с. 320
437Роуз, Н. Цит. съч., с. 440.
438Бернс, Дж. М. Франклин Рузвельт. Человек и политик. М., 2003, с. 1.
439Цит.по: Роуз. Н. Цит. съч., с. 437.
440Робъртс, А. Цит. съч., с. 161.
441Пак там, с. 161-162.
442ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 286, л. 282-284. Радио Лондон, 12 май 1941 г., 18,00-18,15.
443Пак там, а. е. 285, л. 91. Радио Лондон, 28 април 1941 г., 21,00-21,15.
444Пак там.
445Роуз, Н. Цит. съч., с. 404.
446ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 287, л. 332-333. Радио Лондон, 12 юни 1941 г., 21,00-21,15.
447Пак там, л. 333.
448Робертс, А. Цит. съч., с. 57.
449Пак там, с. 59-60.
450Cit. par: Time, 4 September 1939, p. 24. Sikorsky, J. From British Cassandra to American Hero: The Churchill legend in the World War II American Media. Finest Hour Journals №108. Autumn 2000.
451Cit. par: CBS broadcast, 10 May 1940, on Edward R. Murrow, A Reporter Remembers: The War Years, Vol. 1, New York, 1966; In Search of Light: The Broadcasts of Edward R. Murrow, 1938-1961, New York, 1967, p. 24. Sikorsky, J. Op. cit.
452Cit. par: New York Times Magazine, 2 March 1941, p. 6. Sikorsky, J. Op. cit.
453ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 270, л. 343. Англия. 8 ноември 1940 г., 20,55-21,00.
454Пак там, л. 41. Радио Лондон, 27 декември 1940 г., 20,55-21,00.
455Пак там, л. 31-32. Англия, 28 декември 1940 г., 20,55-21,00.
456Пак там, оп. 5, а. е. 285, л. 183. Радио Лондон, 22 април 1941 г., 21,00-21,15.
457Пак там, л. 221-222. Радио Лондон, 19 април 1941 г., 21,00-21,15.
458Пак там, л. 183. Радио Лондон, 22 април 1941 г., 21,00-21,15.
459Пак там, л. 382. Радио Лондон, 7 април 1941 г., 21,00-21,15.
460Пак там, л. 345-345. Радио Лондон, 10 април 1941 г., 21,00-21,15.
461Пак там, л. 159. Радио Лондон, 24 април 1941 г., 21,00-21,15.
462Пак там, л. 160.
463Пак там, а. е. 287, л. 360-361. Радио Лондон, 10 юни 1941 г., 21,00-21,15.
464Пак там, л. 242-243. Радио Лондон, 18 юни 1941 г., 21,00-21,15.
465Пак там, л. 228. Радио Лондон, 19 юни 1941 г., 21,00-21,15.
466Пак там, л. 202-203. Радио Лондон, 21 юни 1941 г., 21,00-21,15.
467Пак там, л. 182-183. Радио Лондон, 22 април 1941 г., 21,00-21,15.
468Пак там, а. е. 286, л. 265-267. Радио Лондон, 29 май 1941 г., 21,00-21,15.
469Пак там, л. 38. Радио Рим, 1 юни 1941 г., 21,30-21,40.
470АМВР, ф. 18, оп. 1, ОБ-5145, л. 4. Англия. Разузнавателен преглед (систематизирани материали от вестниците), 14 април 1941 г.
471ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 287, л. 422. Радио Лондон, 6 юни 1941 г., 21,00-21,15.

X

Right Click

No right click