Втората световна война

Клубът на месиите

Написана от Христо Милков
Посещения: 3798
 
Глава Втора

 

МУСОЛИНИ:

hitler mussolini

„Фюрер, ние маршируваме!”
 

Героите на този труд никога не са преставали да бъдат актьори. Жизненият им път - сцена. Сблъсъкът помежду им - война за най-главната роля в света. Всеки слага своя отпечатък върху него. Бенито Мусолини, наречен „човекът на четирите сезона", ръководи Италия както главният редактор вестника си. След като през 1922 г. се издига до властта, той заявява: „Какво съм направил досега? Нищо. Аз съм дребен журналист и в момента министър като много други. Само че аз притежавам безумна амбиция, която ме изгаря, разяжда и консумира като телесно заболяване. Мечтая да гравирам чрез волята си собствения си телесен отпечатък върху тази епоха, както би сторил лъв с ноктите си." През 1935 г. той казва още: „Журналист съм по професия и чрез журнализма ще си изкарвам хляба, ако, както напълно е възможно, някой ден изгубя сегашната си служба."76 Мусолини нарича себе си човек за всички сезони, „авантюрист за всякакви пътища". Както отбелязва той, „сложих пръста си на пулса на масите и изведнъж разбрах, че в общото настроение на объркване общественото мнение ме очаква и аз просто трябва да направя така, че то да ме разпознае чрез моя вестник".77 Това е само един от безбройните примери за месианското му самочувствие и самосъзнание.

Дуче щедро отделя от времето си на журналистите. Една от основните грижи на режима е създаването на фашистката митология и специално образът на самия водач и глава на държавата. Част от техниката на пропагандата се състои в неговото лично ръководене на партийния вестник „Ил Пополо д'Италия" („Народът на Италия"), като дава нареждания как да се преиначават новините всеки ден. Бенито Мусолини е типичен представител на печата. Според едни източници късно осъзнава предимствата от радиопропагандата и започва да я контролира едва в края на 30-те години на ХХ век.78 Трудно обаче можем да се съгласим с това твърдение, защото още през 1923 г. изобретателят на радиото и безжичния телеграф Гулиелмо Маркони, изпратил на Дуче поздравителна телеграма във връзка с назначаването начело на правителството, му посочва значителните политически предимства от изграждането на съвременна радиомрежа в Италия. Това означава, че тя започва да се създава не по-малко от десет години по-рано. На 27 август 1924 г. е основано първото концесионно дружество за радиоразпръскване „Юнионе Радиофоника Италиана" (ЮРИ), а на 6 октомври с.г. е излъчено първото предаване. Създават се станции в Рим, Милано и Неапол. През следващите девет години ЮРИ има временното ръководство на радиоразпръскването. От ноември 1928 г. дружеството е заместено от „Енте Италиано Аудициони пер ле Радиофониче" (ЕИАР, „Италианска компания за радиопрослушване"), която става държавна агенция. Правителственият контрол се упражнява от „комитет по бдителността", основан същата година. В Министерството на народната култура десет години по-късно се създава специален отдел за радио.

Италия е една от първите страни, която през 30-те години на ХХ век започва да излъчва предавания в цял свят на къси вълни. Маркони се ангажира да изгради в Прато Змералдо, близо до Рим, първия предавател, започнал работа на 1 юли 1930 г. Четири години по-късно са построени други два, които излъчват и за Северна Америка на италиански и английски език. „През 1934 година пропагандното програмиране се възприема от Мусолини с предавания на арабски език, агитиращи срещу британското колониално управление, и антисемитски филипики се излъчват за Средния Изток от Радио Бари на къси вълни. От своя страна това предизвиква отговора на британците, които започват своите първи предавания на чужд език, на арабски, през 1938 година."79 През 1935-а се поставя началото на предаванията на италиански за Южна Америка и за Далечния Изток. След ново повишаване на мощностите на антените през 1937 г. започват програмите за Европа и Балканите, между които и тази на български. Радио Рим е първото, което излъчва на нашия език. Има две емисии по десет минути - сутрин в 7,50-8,00 ч. и вечер в 21,30-21,40 ч. Към първоначалното предназначение за комуникация и връзка с големите италиански емигрантски общности през Втората световна война се добавя и политическо-стратегическата роля, която ангажира в тази област всички Велики сили.80 Що се отнася до слушането на чуждите радиопредавания в Италия, то почти никога не се е наказвало и дори предаванията на Радио Москва са се публикували в нейната преса през по-голямата част от периода на фашизма.81

В края на 30-те години на ХХ век в Италия има 1 милион приемника.82 Във всеки голям град са изградени предаватели. През 1937 г. режимът създава „Енте Радио Рурале" („Организация на селското радио") и разпространява апарати сред фермери и селяни. За регионите на страната е предназначено евтиното „народно радио", наречено „Балила"83, създадено същата година. Нови програми са излъчвани всекидневно по „Джорнале Радио", което се захранва с новини от бюрото на официалната агенция „Стефани".84 Повече, отколкото в края на 30-те години, с бавния си икономически ръст военният период е трудно време да се открива пътят за масивна експанзия на радиото. Новините от фронта и военните бюлетини, следени тревожно от хората, увеличават слушането на радиото: през 1942 г. пред приемниците застават два милиона души, обслужвани от 34 станции на средни и 9 на къси вълни.85 Ако през 1939 г. населението на страната е било 44 милиона86, то приблизително 4,5% са били радиослушатели.

* * *

Италианският диктатор Бенито Мусолини лично определя външнополитическата линия на режима и формулира нейните цели. Ако пред чужденците говори за мир и сътрудничество, то пред сънародниците си той заявява, че Италия, някога господствала над света, може отново да стане „най-великата и най-могъщата нация" и до 5-10 години значително да промени международната си позиция. В реч от 11 декември 1924 г. пред Сената той обявява: „Когато ми предстои да разрешавам проблем с външната политика, аз премислям седем пъти, точно седем пъти, защото моят подпис след Августейшо Негово Величество не е подпис, който ангажира гражданина Мусолини, а това е именно подписът, който ангажира целия народ."87 Този пасаж показва колко високо е равнището на сливане между водач, народ и държава, характерно за тоталитарните режими.

Действията на Дуче се следят подробно от пропагандата и се изнасят в съответния стил. Темата за мира и войната, както може да се очаква, е една от основните за всяка държава от периода между двете световни войни, особено за такава, която се нарича Втората Римска империя. „Фашизмът прави само такава външна политика, която ревниво защитава достойнството на Италия и открито защитава нейните национални интереси", се заявява в „Памфлет за фашистка пропаганда" от 1929 г., опрян върху „уникалния и перфектен текст" на речите на Дуче. Там още се твърди, че той „следва политика на мир, но не на самоубийство".88 Поддържа искрено и с добра воля мира, „стига това да не подрони честта и интереса, т.е. живота на Нацията в името на фалшиви идеологии".89

Вече през март 1939 г., когато подготвя нападението срещу Албания и когато всякаква маска на лицемерие в областта на външната политика след войната в Абисиния е напълно излишна, италианският водач е категоричен: „Вечният мир е катастрофа за човешката цивилизация."90 И за да предотврати тази катастрофа, той прави всичко, което зависи от него, за да тласне човечеството в пропастта на Втората световна война.

В цитирания Памфлет за фашистка пропаганда по повод всеобщото разоръжаване се заявява, че към момента такова не е възможно. Като една от основните цели на имперската политика се сочат италианците, които живеят извън пределите на родината, тъй като се смята, че те ще бъдат най-добрите сътрудници на правителството за нейното осъществяване. Защото, ако „дават всекидневен пример за честен труд, постоянство, на гражданска дисциплина, братство извън класите и партиите, уважение към законите на приемащата ги страна, те ще бъдат най-доброто доказателство за правото на Италия да сътрудничи за цивилизоването на света".91 Може да се открие прилика с германската пропаганда, която също се опира на сънародниците, живеещи в чужбина. В посочения пасаж се формулират някои от „фашистките добродетели", които трябва да послужат за пример и за света.

Този документ „разчепква" основни постулати на фашистката идеология - революция, нация, държава, естествено, Дуче. Той е забележителен със своята проста и ясна форма - въпроси и отговори, която ги прави достъпни за най-обикновените хора, „въпроси, които всеки би могъл да зададе при мъдрото желание да опознае светлината на нашата вяра в Родината".92 Най-значимите понятия са дадени с главна буква, както и местоимението „Той“, когато се отнася за Вожда.

Според френския историк и публицист професор Жак дьо Лоне италианският диктатор „открива у себе си публицистичен гений, когато упражнява властта: „нашето море", Оста, Стоманеният пакт, „неучастието" и пр. Мусолини измисля формули, лозунги, или лансира чужди лозунги и формули. Много ловко предлага на читателите си да споделят неговите идеи и чувства".93 Не се колебае да поднесе на обществото дори собствените си най-съкровени чувства. Може да се каже, че пропагандата е сила, способна да превърне човешкото страдание в стока.

Не мога да се съглася с мнението на Дьо Лоне, че Мусолини е открил „публицистичния си гений" след възкачването си на власт. Това става доста по-рано. Не бива да се пропуска, че сред най-големите таланти на бъдещия диктатор е острото му журналистическо перо, както и ораторският му дар и съответно умението да се превъплъщава пред публиката. Напълно справедливо е да бъде наречен актьор, и то много добър. Макар че нито речите, нито писанията на Мусолини са „уникални" или „перфектни", не може да се отрече, че тези определения съдържат голяма доза истина. Той е блестящ оратор, който владее публиката без значение от какъв цвят е или към каква социална категория принадлежи, без значение от коя страна на барикадата е застанала. Умее да съчини реч за всякакъв случай, не се страхува да застане открито пред хората и да им внуши това, което иска, да им каже това, което „трябва" да разберат. Това са сред водещите причини именно той да стане глава на режима.

В този ключ ще припомня кога за пръв път Бенито Мусолини е наречен „водачът". Годината е 1907-а, когато е изгонен от кантона Женева. Тогава той е назован „пиколо Дуче" („малкият водач"). След няколко години това определение започва често да се появява във вестника на революционната фракция на италианските социалисти „Ла Софита" („Червей") и оттогава здраво се сраства с името му, но вече без „пиколо". Мусолини не скрива удовлетворението си от това.

Още в началото на 20-те години на ХХ век последователите провъзгласяват Дуче за свой върховен водач и неговият латински еквивалент „Дукс" започва да се слива със славното наследство на Римската империя. Към края на това десетилетие в ход е процес, който би могъл да се нарече „изграждане на образа". „Фокусът на тази операция е върху Мусолини, който е единственият фашистки спасител на Италия. Това неизбежно довежда до изникването на схващането, което е особено разпространено сред чужденците, че фашизмът се равнява на „мусолинизъм" и се обобщава във фразата: „Мусолини винаги е прав."94

Образът, проектиран върху него, е обикновено ярко агресивен, на един „мачо" - и това е ясно от необикновено театралните „естествени" пози на Дуче. Но не е толкова просто. Наред с тези картини Мусолини може да бъде изобразяван по малко по-различни начини, като „ренесансов мъж", „военен", „семеен човек" и дори като „обикновен човек". Според Милен Семков, „Мусолини умее като никой друг диктатор да позира пред тълпите, да се показва в ролята на изключителна личност с разностранни качества. Той обича да проявява по няколко часа своята физическа сила пред жътварките и вършачките, след футболната топка, да се отличи с техническите си умения - да кара трактор, автомобил или самолет; вестниците и кинохрониките го показват със семейството му - три момчета и две момичета, как свири на виола, язди, плува и т.н. С една дума, той е човек, изпратен от Бога да изведе заблудените по историческите пътища италианци към „Третия Рим", човек, който мисли всичко и може всичко!"95 Мусолини възсяда коня, имитирайки позата на Цезар. Да се снима как играе с лъвчета или изправен със стиснати устни и вирната брада. „Обаче в частния му живот, според доктор Ойген Долман, преводач на италианския и германския водач, трудно може да се види в негово лице великия Диктатор. Признавам съвсем чистосърдечно, че се поддадох бързо и твърде доброволно на чара на Мусолини."96

Ърнест Хемингуей в своя кореспонденция от Лозана, Швейцария, публикувана в „Дейли Стар" на 27 януари 1923 г., представя много точен и професионално изпипан портрет, който характеризира Дуче като политик - неговите мотиви, цели и образ: „Фашисткият Диктатор обяви, че ще приеме журналисти. Всички влязоха и изпълниха залата. Мусолини седеше на бюрото и четеше книга. На лицето му беше изписана неговата типична намръщена гримаса. Той изобразяваше Диктатора. Като бивш журналист Мусолини знаеше колко читатели ще прочетат това, което ще напишат репортерите в стаята. И си оставаше погълнат от книгата. Той вече си представяше как в две хиляди вестника, на които служеха присъстващите тук двеста журналисти, чете следните редове: „Когато влязохме в стаята, Диктатора с черната риза дори не повдигна поглед от книгата, която четеше, толкова е голяма способността му да се съсредоточава, и т. н.”

Приближих се на пръсти зад него, за да видя каква книга чете с такъв жаден интерес. Беше френско-английски речник. При това Мусолини го държеше наопаки.”97

Образът на месията, натоварен със свръхчовешка мисия, поверена му от самия Бог, се разработва до най-големи подробности с всички средства на пропагандата. Само и единствено Дуче е способен да се нагърби с нея и да я доведе до успешен край. Не може да се отрече успехът сред италианците при прокарването на тази линия. „За да поддържа разделението на неговата вечна религия и позицията си в култа на водача, Мусолини институира нов календар с Година 1, започващ с 1922 (годината на похода към Рим и завладяването на властта - б.а., Х. М.); той установи „свещени дни”, като 23 март, за да напомни на италианците идването на фашизма; той включи 21 април, раждането на град Рим, за да подчертае намерението си да възстанови величието на Римската империя. Построени са гробници на фашистките мъченици с вечни огньове и всяка фашистка главна квартира трябва да има  стая в мемориалната капела.”98 През 1930 година вождът обявява фашизма за спасител на човечеството и от комунизма, и от капитализма, и предсказва „една фашистка Европа, една Европа, която се вдъхновява в своите институции от доктрината и практиките на фашизма”, „една Европа, която да разреши във фашистки дух проблема за модерната държава, за държавата на ХХ век”.99 В Милано, в Школата за мистичен фашизъм, основана през същата година, се проповядва култът към Дуче. През 1932 той накрая се съгласява да дефинира своята идеология и пише: „Фашизмът е религиозно схващане за живота... което излиза извън всичко индивидуално и го надминава по олтарите на фашистките мъченици.”100

В центъра на дейността ѝ е култът към Дуче като творец и основател на фашизма, като вожд, осъществяващ историческата мисия на фашизма. По това време вече е сформиран неговият образ на наследник на Цезарите, императори на Древния Рим.

През 1928 г. в Италия е публикувана биография на Дуче; книгата излиза под заглавие „Човек и народ”. В нея той е изобразен като „въплъщение на истинския италианец, типичен, макар и нетривиален представител на италианския народ".101 Мусолини започва да въплъщава типа на Героя - Вожд на фашизма и Италия. Отавио Динале през 1934 г. в списание „Фашистка младеж" пише: „Неговата изтъкната фигура, вече монолитна и за сегашното време, и за историята, и в проекция за бъдещето, господства над хората и вещите като образ на първия сред хората в Държавата, като Гений на Рода, като спасител на Италия, като римлянин - в реалността, и в мита, римлянин на Императорския Рим, като въплъщение и синтез на идеята на Римския Народ, като велик основоположник... Мусолини - това е герой в слънчево сияние, Гений, създател и творец, одухотворяващ, увличащ, завоюващ... Революцията - това е Той, Той - това е Революцията."102

Повтарянето на думите на Дуче не е просто провъзгласяване на лозунги - то се превръща в ритуал, в обред. Традиционно става възкликването на думите „A noi!" („На нас") по време на всякакви публични мероприятия (този възглас става отговор на Мусолини на зададения от него въпрос: „На кого принадлежи Италия?").

Създаването на месиански образ жъне все по-големи успехи сред обикновените хора. Ето само някои примери, които потвърждават този факт. В навечерието преди дългоочакваното посещение на Дуче в Сицилия в 1937 г. един нетърпелив гражданин обяснява: „Очакваме нашия баща, Месията. Той идва да ни посети, за да ни влее малко остатъци от вяра". След срещата с Мусолини, фермер от околностите на Рим заявява: „Изглежда ми, че Христос е слязъл на земята."103 Особено интересна е мрежата от наредби, развита към края на 30-те години от италианското Министерство на народната култура за третирането на Мусолини в медиите под негов контрол: „1. Неговото име винаги е изписвано с главни букви във вестниците; 2. Вестниците са инструктирани точно какво да казват за него; 3. Той никога не е изобразяван как танцува, със свещеници и пр."104

Представата за Дуче като „богоподобно" същество не остава без контрапункт. В своите кореспонденции бъдещият писател и журналист от световна величина Хемингуей създава негов образ, разгледан в твърде отрицателен план. За него той е най-големият блъф в Европа. „Ако заповяда да ме арестуват и разстрелят утре на разсъмване, за мен той ще си остане пак един блъф. Самият разстрел ще бъде един блъф. Някой път намерете снимка на сеньор Мусолини и я разгледайте внимателно. Ще откриете безхарактерната уста, това го кара да се мръщи с прочутата гримаса на Мусолини, която имитира всеки 19-годишен фашист в Италия. Изследвайте биографията му. Замислете се за коалицията между капитала и труда, каквато е фашизмът, и изучете историята на подобни коалиции. За склонността му към дуели. Истински смелите мъже не се бият на дуели. Повечето страхливци обаче се дуелират непрекъснато, за да се самоуверят, че са смели. И най-накрая, вгледайте се в черната му риза и белите му гети. Има нещо объркано в този човек, който дори на театрална сцена излиза в бели гети и черна риза."105

* * *

Не бива обаче да се робува на черно-бялата представа за Мусолини. Това би било в противоречие както с безспорните му качества на оратор, покоряващ масите, и на журналист със собствен стил, който владее перото и успява да усеща общественото мнение. След като през 1912 г. е назначен за главен редактор на органа на Италианската социалистическа партия в. „Аванти", благодарение на уводните му статии тиражът от 28 000 достига до 100 000 и само за една година вестникът се превръща в един от най-четените в страната. На 14 ноември 1914 г. Дуче създава „Ил Пополо д'Италия", който неимоверно допринася за увеличаването на неговата популярност - само за два месеца тиражът му стига до 100 000, а през 30-те години „удря" 1 милион, тоест броят на радиоапаратите през 1938 г. се равнява на тиража на официоза.106 Не биха могли да се отхвърлят успехите му при създаването и утвърждаването на фашистката идеология и с изграждането на фашистката държава, просъществувала повече от две десетилетия. Това, което го „направи харизматичен водач във веберианския смисъл на думата, позволи му да бъде последователно Дуче, „вожд" на социалистите-революционери, на интервенционалистите, после на фашистите, и на „италианския народ", бе неговата способност да се идентифицира с дадена кауза, да изпълнява мисия, да изразява чувствата на значителна част от обществото".107

Ф. Дикин сочи, че военните цели на италианския фашизъм са очертани от Дуче отделно от Великия съвет на 4 февруари 1939 г. В речта му от тази дата се дават висшите насоки в италианската външна политика в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. „Позволението, с което аз се аргументирам, е следното: Съединените щати са повече или по-малко независими според тяхната морска позиция. Италия клони към един архипелаг, който комуникира чрез Суецкия канал - изкуствено водно съоръжение, което лесно може да се блокира."108 Изграждайки за пръв път в историята фашистка държава, вождът иска да я представи със сигурно бъдеще на велика империя, която има дълбоки корени в Древния Рим, а той самият е представян като „Dux" - Император. В буквара първолачетата сричат, че Мусолини е призван да възроди миналото величие на Римската империя, да направи Рим световна столица.109 През 1936 г. той приема официалната титла „Негово Превъзходителство, Глава на правителството, Дуче на фашизма, Основател на Империята". Като последствие на „императорската" му мания идват и редица атаки, например още през 20-те години Жозеф Пол-Бонкур го нарича „Карнавалният Цезар"110, а през годините на властването му сенатор, впрочем приятелски настроен към него - „Картоненият лъв"111.

Ключ към разбирането на мита за Империята е този негов текст: „Фашистката държава е воля за мощ и власт. Римската традиция тук е идея и сила. В учението на фашизма империумът не е само териториален или военен, или търговски израз за нация, която пряко или косвено ръководи други нации, без нуждата да завладее нито един квадратен километър територия. За фашизма стремежът към империум, тоест към експанзията на народите, е израз на жизненост; противното на това, или домошарството, е знак на упадък; народи, които умират, са отстъпчиви. Фашизмът е учението, което е най-пригодно да представи стремежите, душевните състояния на народ като италианския, който се възражда след много векове на занемара или на чуждо робство. Но империумът иска дисциплина, съгласуване на усилията, дълг и жертви..."112

Образът на Втората Римска империя се изгражда в непрекъснато сравнение с Британската империя. Това едва ли е случайно, тя е най-голямата империя в света. След Първата световна война макар и на същата страна с нея, макар и победител, Италия се чувства онеправдана при разпределението на „парчетата на тортата". Оттук и широкото ревизионистично течение, което „дава хляб" на фашизма. Може да се каже, че по отношение на Великобритания Мусолини има особен вид комплекс, доколкото тя е далеч по-мощна. Оттук идват и непрекъснатите опити италианската пропаганда да търси друга струна, като припомня древността, по-дълбоките корени, по-високата култура и морал. Създаването на образите на Империята е една от важните цели на Радио Рим и Лондон на български език.

Изобразяването на състоянието на „разпадането" на Великобритания е характерно за Радио Рим през разглеждания период. В свое предаване от 6 юни 1941 г. то обявява: „Упадъкът на Англия личи в няколкото неотдавнашни случая на английското примирение. Един от друг по-значителни, примирението, с което прие резкия отговор на Русия по дунавския въпрос, примирението, с което Лондон претърпя смяната на югославския военен министър, примирението, с което Лондон прие решението на Турция да изостави Гърция на своята съдба, задоволявайки се с хубавите думи на председателя на Турция, и др."113

Образът на Империята се гради чрез отрицание. На британския „упадък" и „примирение" Италия противопоставя „жизненост" и по-висок „морал". Радио Рим твърди, че „колегите" от Би Би Си си служат с „непристоен език". Англия се величае с името велика нация. „Когато един народ се кичи с титлата „велик", а употребява ругатни, това за него е падение. Той слиза от приятния му пиедестал. Италия никога досега не е обиждала Англия, защото има по-стара култура от нейната. Италианската история позволява на италианците да се държат като културни люде."114

Сравнението между двете империи прелива в сравнение между двете цивилизации. То е възлова линия както в италианската, така и в британската радиопропаганда на нашия език. Според Радио Рим, английските министри Идън и Чърчил завършват винаги своите речи пред Камарата на общините, заявявайки, че под покровителството на тяхното правителство ще се създаде отново мир, спокойствие и благосъстояние на всички. „Обаче целият свят познава английското успокоение и благосъстояние." Станцията набляга, че целият свят е длъжен да познава този „мир". „От няколко века вече се налагат английските методи. Всички вече имат една поука за това. Модерната английска цивилизация бе основана от разбойници и измамници. Господата Дрейк и Морган са боговете-закрилници на английското охолство. Крадци, убийци, пладнешки разбойници, те станаха управници на доминионите. [...] Усилията на Англия през вековете бе да подобри методите на Дрейк и Морган. И наистина в 1799 г. лорд Елгин, английски посланик в Атина, ограби и разруши Партенона и паметниците на Акропола, които дори турците бяха зачели. Байрон нарече лорд Елгин лорд-дивак, обаче държавата откупи за 36 хиляди английски лири плода на неговите кражби. През 1900 г., през боксерския бунт в Китай, английските войски и моряци разрушиха украсите на строения за лятна резиденция дворец, строшиха редица уреди и керамични произведения с голяма стойност. И Трансваал почувства английския крак115. Почувстваха го преди всичко жените и децата. Грабежите и насилието са оръжията, които Англия има и които предоставя на своите войници. Английските войници не действат, ако нямат подобна перспектива. В разстояние от 20 години на два пъти английските войници изгориха прочутата библиотека в Лувен. Стигнала в Киренайка, английската и австралийската сбирщина се нахвърли върху останалото местно население. Разстрелвания, грабежи, насилия и убийства бяха белезите, оставени от тях. Английското знаме покровителства само своите пълчища да грабят и убиват, пияни от уиски и кръв.

В Киренайка бяха разрушени къщите на колонистите и водопроводите. Въпреки всичко това английският крал беше издал декрет, че завзетите земи ставали част от империята. Англия обича да управлява опустошени земи, а ако още не са опустошени, тя ги прави такива."116

Може да се каже, че в това предаване Римското радио „провокира" истински цивилизационен сблъсък, като тръгва още от корените на британската империя, извежда ги през ХIХ век и стига до своето време. В този пасаж се откриват доста от похватите, характерни за италианските пропагандисти. Сякаш „звучи" неприкрито възмущение от британските жестокости. Доста успешно се симулира „неподправена" искреност и емоция, с която се отличават речите дори на самия Мусолини. Темата за унищожаването на исторически ценности е нашироко използвана от всички пропаганди, например Радио Донау и Радио Лондон на български език, актуална е и до наши дни. Ликвидирането на сътвореното много преди нас винаги е предизвиквало гнева на човечеството и този, който е извършвал подобни престъпления, е бил осъждан. Много на място са използвани „високоблагородните" Френсис Дрейк, Хенри Морган и Елгин. Един от специфичните похвати за всяка пропаганда е умелото дозиране на истината, честото ѝ „пропускане" и преобръщане. Не прави изключение и Радио Рим на български език.

Истинско професионално попадение е използването на името на Френсис Дрейк в предаването от 6 юни 1941 г. То тясно се преплита с Британската империя и нейната дълбока същност - морското господство над света. След като се отличава при потушаването на ирландското въстание, той е представен на кралица Елизабет I. Излага план за опустошаване на бреговете на Южна Америка. Получава звание контраадмирал, пет кораба и 160 отбрани моряци. Кралицата поставя условие: имената на знатните джентълмени, които, както и тя, са дали средствата за експедицията, да бъдат запазени в тайна. Изпраща му като подарък благовония, сладости, обшита морска шапка и зелен копринен шарф с извезани със злато думи: „Нека винаги да те пази и направлява Бог". Тогава Дрейк за втори път след Магелан обикаля света, а проливът между Огнена земя и Антарктида е наречен на негово име.

„Това е пътешествието с най-голяма възвръщаемост за всички времена - дава печалба от 4700%, или около 500 хиляди фунта стерлинги. За да си представим грандиозността на тази сума, е достатъчно да приведем за сравнение две цифри: бойните действия по разгрома на испанската „Велика армада" струват на Англия „само" 160 хиляди фунта, а годишният доход на хазната ѝ е 300 хиляди. Кралицата направо на палубата на кораба му го посвещава в рицарско звание, което е голяма награда - в Англия тогава има само 300 души, носещи това звание".117

Сливането на името на Дрейк с Британската империя наистина е плътно. Той става кмет на Плимът и съветник на английското правителство по морските въпроси. Три години по-късно, през 1585 г., е член на парламента, а през есента на същата година е изпратен в испанска Америка, за да отмъсти за ембаргото, наложено на английските кораби. Този път командва 25 съда с 2300 войници и матроси. Превзема и ограбва Галиция, после прекосява Атлантика и плячкосва Сан Доминго, Картахена и др. Дрейк завежда първите английски колонизатори във Вирджиния и се връща през 1586 г.

Благодарение на енергичните му действия с една година е отсрочено тръгването на „Великата армада". Начело на ескадра от 13 неголеми кораба влиза на 19 април 1587 г. в залива Кадис, където се стяга за отплуване „Армадата". От 60-те кораба на рейда той унищожава 30, а част от останалите пленява и отвежда със себе си, включително и грамаден галеон с 1200 тона водоизместимост. Следващата година налага тежката си ръка за пълния разгром на „армадата".

Не по-малко сполучливо попадение на Радио Рим е използването на името на Хенри Морган, с прозвище „Жестокия", наричан „пиратският адмирал" в предаването от 6 юни 1941 г. „Вложенията" му в британската хазна са особено значителни - от грабежи на испански кораби, пълни със злато, търговия с роби, но най-големите „приноси" са от нападенията срещу испански градове и колонии. Особено показателно в кариерата на Морган е сриването на Панама - голям транзитен център, в който се струпват огромни количества злато и скъпоценности от Перу. На 24 февруари 1671 г., след като напълно е сломена съпротивата му, градът е изпепелен. Пиратите напускат едва след като губернаторът им брои 100 000 пиастри откуп. Хенри Морган се завръща в Ямайка, английска база за нападения срещу испанските колонии още от времето на Елизабет I. Там е арестуван поради сключения седмица по-рано мирен договор между двете империи. Но когато всички очакват да увисне на бесилото, британският двор на инсцениран съдебен процес излиза с решение: „Виновността не е доказана". Крал Чарлз II през 1674 г. го посвещава в рицарско звание, връща го в Ямайка като върховен съдия, вицегубернатор и главнокомандващ военноморските ѝ сили със задачата да преследва пиратите.

Използването на имената на Дрейк и Морган има и чисто български привкус. По това време приключенската литература и илюстрованите списания, като „Чуден свят", чийто първи брой се появява през 1940 г., и особено книгите за пирати и корсари се радват на голяма популярност у нас. Сред най-известните автори са Рафаел Сабатини и Емилио Салгари. В една от главите на „Одисеята на капитан Блъд" от първия е описано нападението на Хенри Морган над испанския град Маракайбо, Венецуела. Така твърдението, че модерната британска цивилизация е основана от пирати и разбойници, много лесно придобива плът у слушателя чрез асоциацията с популярната литература.

Името на посланика на Нейно Величество в Константинопол Томас Брус - лорд Елгин, „ограбил Партенона и разрушил паметниците на Акропола", също може да се определи като добро попадение в духа на антибританската линия на Рим. Разбира се, пълен фалшификат е твърдението, че дори турците ги били зачели, защото лордът получава достъп до Акропола именно чрез султански ферман (документ, известен само в превод на италиански!). Той му дава „разрешение не само да прави разкопки на мястото, но и да изнася без никакво ограничение блокове с каменни скулптури или с надписи [...]. На 14 ноември 1801 г. Елгин плаща 280 пиастри, „за да свали серия от пет фриза".118 Напълно заслужено поетът Джорж Байрон го е нарекъл лорд-дивак. От разказа за транспортирането на скулптурите от Атина до Лондон може на човек да му настръхнат косите. С години толкова възпяваните шедьоври са складирани из многобройни средиземноморски пристанища, изложени на посегателства, често стоварени без покрив. Много от тях „с месеци остават на дъното на морето или на плажа на Цитера (Гърция - б.а.) след корабокрушението на един от транспортните кораби".119 В резултат на старанията на посланика Британският музей притежава половината от скулптурите на Партенона. Ограбването на едно от най-висшите творения на човешката култура и цивилизация, каквото е Акрополът, е поредната сполучливо избрана „мишена" в споменатото предаване на Радио Рим. Използването на познати и близки до съзнанието на аудиторията имена, понятия и символи е много често срещана практика във всички видове пропаганда, защото така правят внушението ѝ много по-силно.

В цялото предаване зеят доста „пробиви" в истината, като например, че Акрополът, тогава барутен склад (барутхане), е разрушен през XVII в. при нападение на венецианците срещу Османската империя, наследени от „римляните" на Дуче. В потушаването на боксерския бунт участва осемстранна коалиция от Великите сили, в която наред с Великобритания, Австро-Унгария, Съединените щати, Франция, Япония и Русия, участват и Италия и Германия - съюзникът на Дуче от Оста. В стохилядния експедиционен корпус под командването на германския граф фон Валдерзее с най-голяма жестокост се отличават войските на император Вилхелм II. Многобройните убийства, насилия, грабежи, разрушения са извършвани с „възпитателна" цел - да се смаже всякакъв повторен опит за надигане.

Колкото до двукратното разрушаване на университетската библиотека в Лувен, Белгия, Радио Рим „забравя" да спомене, че то е извършено от германците, не от англичаните. И двете световни войни нанасят огромни щети на града. Книгохранилището е сринато със земята през Голямата и изцяло реконструирано, като са събрани средства чрез подписка, организирана в САЩ, и от репарациите, платени от Германия. Втората световна война довежда до неговото повторно изпепеляване. Все „неудобни", направо „неподходящи" за споменаване факти...

Един от похватите за изграждането на твърде значимия в митологията на Мусолини образ на империята е чрез представяне на впечатления на съюзни водачи. Едни от тях са подписалите Тристранния пакт. В този смисъл специално място заема Унгария - първата „малка" европейска страна, сложила подписа си под него на 21 ноември 1940 г. Нейният председател на Министерския съвет и министър на вътрешните работи Ладислас де Бардоши при пристигането си в Рим на 5 юни 1941 г. на гарата произнася следната декларация: „... Когато пред Капитолия, символ на Италианската империя, видях знаците на Римската империя, в моята памет се забъркаха спомените от великото минало с настоящия напредък на Италия, ръководена от Дуче. В онези моменти чувствах, че духът на Римската империя е възроден и продължава да съществува във фашистка Италия. Забелязвам с най-голямо задоволство, че Италия напредва с големи крачки към своето велико бъдеще. Целите на Италия и Унгария, въпросите от общите интереси, се развиват в перфектна хармония, и то според традицията на италианско-унгарското сътрудничество и в духа на Тристранния пакт."120

Това е реч по стандартен план: римските традиции, фашисткото настояще, увереният път към бъдещето, свързани неизменно с водача, международните отношения по същата схема. Вижда се, че образът на империята се кове на различни равнища. Изразът „перфектна хармония" напомня за квалификациите за речите и управлението на Мусолини в италианската пропаганда.

Според предаване на Радио Анкара от същата дата приобщаването на Унгария не ще окаже никакво влияние върху общото положение. Както присъединяването на Япония не я въвлича в някакъв конфликт, така и това на Унгария не я въвлича моментално.121 Основната полза за Оста, според радиото, е в това, че се дава пример. Сега Румъния и България ще се помъчат да повлекат и останалите малки неутрални държави да последват Унгария, като ги заплашат, че ако не се присъединят към този пакт, ще останат „на сухо".

Като разкрива отношенията в рамките на Тристранния пакт, Радио Рим не само прави реклама на „своя" лидер, но и чрез думите на водачите от другите страни продължава изграждането на култа към него. Това са едни от трайните цели на пропагандата.

С подписването на Пакта за дружба и съюз между Германия и Италия (наречен от Мусолини „Стоманеният пакт") от 22 май 1939 г. Дуче обвързва страната с Хитлер, въпреки че много добре знае, че следващият ход на нацисткия водач ще бъде нашествието в Полша. Схващането за един подобен съюз, според гледната му точка, освен неговото чисто идеологическо значение е „да покрие и подпомогне договора с тази голяма европейска земя и да усили континенталната позиция на Италия и освободи „жизнените интереси" в Средиземно море и в Африка".122 На 26 август 1939 г. германският канцлер настоява пред съюзниците си да вземат решение. Мусолини изявява готовност да се бие на негова страна, но само при условие: да му бъдат изпратени 17 000 вагона с материална част, за да се подпомогне превъоръжаването. Искането е пресметнато така, че да не може да бъде удовлетворено. То е претекст да не воюва и Хитлер да няма как да го укори в страхливост и нечестност. Италия заявява, че би могла да се намеси едва в 1943 г., въпреки че това става още през юни 1940 г. След две години обещания да се бие на германска страна „веднага", „до края" и със „100-процентова подкрепа", след непрестанни твърдения, че има под оръжие „осем милиона щика" (октомври 1936 г.), които „достигат" през 1939 г. до 150 дивизии и 12 милионен резерв123, Мусолини се отдръпва при първия признак, че войната е нещо повече от блъф. Оказала се в ситуация, напомняща онази от 1914 г., Италия още веднъж може да се опита да извлече полза от въздържанието си. На 1 септември 1939 г. Дуче заявява пред кабинета, че е решил да не воюва и че „коварството" на Хитлер освобождава страната от задълженията ѝ по договора. Тъй като думата „неутрален" е „нефашистка", той съчинява термина „неучастващ", за да скрие голата истина.124 На вестниците е наредено да не се пише за „неутралност". В началото на септември 1939 г. Мусолини се опитва да убеди германците, че неговото неучастие във войната не е неутралитет, а цели да ги подпомогне, тъй като представлява пробив в британската блокада.

Формулировките „Стоманен пакт", „Ос", „неучастие" са сред ключовите „приноси" на италианския диктатор. Могат да бъдат определени като подходящи както за съответната ситуация и линия, така и за бъдещите отношения между двете велики сили. „Неучастието" напълно се вписва в стремежа на Мусолини да държи „и вълка сит, и агнето цяло". Известни са уверенията на граф Чано към французите, че могат да разчитат на италианска помощ, както и намеците на Дуче, че ако Германия започне да губи, ще се намеси срещу нея.

Трудно е отношенията между двамата диктатори да се нарекат блестящи. Първата им среща на 14 юни 1934 г.125 във Венеция може направо да се определи като катастрофална. Според Денис Мак Смит Хитлер е отишъл „с надеждата да намери допирни точки за една фашистка европейска политика срещу цветнокожите и семитските раси". Той е помолил за неофициална среща, но Дуче, твърдо решен да се отнася високомерно към своя гост, е поканил представители на световния печат.126 Като се има предвид големият опит на италианския водач като журналист и дълбокото му познаване на значимостта на пропагандата за изграждането на един образ, би било учудващо, ако той бе постъпил иначе. Твърде често се среща с видни личности от световен мащаб и си осигурява по този начин реклама в международните медии.

За случая Бенито Мусолини се е нагласил с блестяща униформа, ботуши, черен калпак и всички външни декорации. Хитлер пък идва със светлобежов шлифер и мека шапка и с лачени обувки. Според свидетел на събитието, изглеждал „като работник, облякъл церемониална дреха на неделна разходка".127 Бил „бял като платно" и очевидно бил развълнуван от момента на ръкостискането с Мусолини. От своя страна последният трудно скривал липсата на симпатия към него. След излитането на фюрера Дуче заявява на заместник държавния секретар по външните работи Сувич: „Този Хитлер, какъв палячо. Той е луд! Сексуален маниак!" Няколко дни по-късно пред фашисти от Форли128 италианският диктатор доверява: „Вместо да говори за актуалните събития, той ми рецитираше своята „Майн кампф", тази тухла, която никога не успях да прочета!"129

Облеклото на водача на Третия райх съвсем не е случайно. То е само част от образа на „народния канцлер", изграждан от Йозеф Гьобелс, който „набляга на простите му вкусове и близостта му към обикновените германци". Според английския историк Андрю Робъртс, „докато много германци възприемат партийните големци като важни „клечки" (наричат ги „златни фазани"), в техните очи фюрерът остава „един от нас".130 По-нататък авторът сочи, че Хитлер поощрява другите нацистки водачи да се обличат пищно, докато той самият преднамерено се облича скромно. Според Робъртс, това е част от неговия популистки имидж: „Хитлер изпраща негласно послание към хората, че за разлика от другите водачи той е толкова силен, че не се нуждае от специални униформи или отличителни знаци, за да подчертае това".131 Това заключение е много точно, защото то се вписва в цялостния стремеж на фюрера да създаде образ, който далеч надхвърля пределите на райха. Това е и обяснението да се облече по толкова шокиращ за Дуче начин. Що се отнася до последния, той използва същия популистки трик. Застава пред обективите с риза с къси ръкави и с шофьорски очила, със сноп в ръце или с лопата и със запретнати ръкави. И в двата случая е заобиколен от фашисти със закопчани до последното копче ризи и с връзки.

Описанието на първия личен контакт между водачите в мемоарите на Уинстън Чърчил почти съвпада с горното: „Още щом зърнал своя гост, Мусолини промърморил на своя адютант: „Non mi piace" („Не ми харесва"). По време на тази необикновена среща двамата водачи си разменили само най-общи идеи и взаимно си изнесли лекции за достойнствата на диктатурата по италиански и германски образец. Мусолини явно бил смутен от личността и езика на своя гост. Той обобщил окончателното си впечатление с думите: „Един бъбрив монах."132

Хитлер „е особено впечатлен от народния ентусиазъм към Дуче и от гледката как всички му се кланят като на някакъв религиозен вожд. Мусолини, напротив, отбелязва, че това не е било никаква среща, а по-скоро „сблъсък". Окачествява презрително Хитлер като някакъв клоун, вероятно леко побъркан, без никаква интелигентност или динамизъм. „Той е грамофон само със седем мелодии и след като ги изсвири, започва отначало."133

По повод убийството на неговото протеже, австрийския канцлер Долфус, извършено от местни нацисти, той нарича гневно „колегата" си „отвратителен сексуален дегенерат".134

Цитираните описания на двамата диктатори са от различни източници, но почти се препокриват. Изказванията на Мусолини са направени пред свидетели на събитието, така че могат да се приемат за достоверни. Още повече че не само думите, но и описанието на държанието на Дуче напълно отговаря на характера му и цялостната му линия на поведение. Тази първа среща няма нищо общо с пропагандния образ на двама „братя", който се изгражда както от Радио Донау, така и от Радио Рим на български език.

Забележително е, че в дните, когато Европа се е сринала в пропастта на Втората световна война, най-много се говори за мир. Най-големи усилия в това отношение полагат Хитлер и Мусолини. Това личи от телеграмите от прегледа на БТА на Информационната служба към Радио София от 1 октомври 1939 г.: „Много съобщения са посветени днес на предстоящите опити за мир чрез почване на мирни преговори. Във връзка с тези почини било, предполага се, посещението на италианския министър на външните работи в Германия. Според две съобщения на „Ройтер" от Амстердам г-н Хитлер щял да предложи възстановяването на една полска буферна държава със столица Варшава, която да включва областите, населени изключително с поляци, и да бъде под зависимостта на Русия и Германия, а също свикването на една петстранна конференция, която да се занимава с уреждането на висящите въпроси относно италианските искания в Средиземно море, германските колонии и съветските искания към балтийските държави. Второто предложение щяло да бъде предадено в Лондон и в Париж с посредничеството на г-н Мусолини (засечка със съобщение на агенция „Ройтер" от Амстердам от 1 октомври 1939 г. от берлинския дописник на в. „Телеграф", узнал същото от „много меродавен източник"; буферната държава ще бъде напълно зависима в стопанско, политическо и икономическо отношение от мощните си съседи)."135 Предложенията на Хитлер за „спиране на войната" са логично следствие от цялостната линия на германската политика и пропаганда райхът да се представя винаги като атакуван и „принуден" да се отбранява. Разбира се, едва ли е във възможностите на набедения за „нападател" да направи подобно нещо. Вечерта на 31 август 1939 г. есесовци нахълтват в зданието на радиостанцията в град Глайвиц (Гливице), близо до границата с Полша. Инсценирайки нападение над германска територия, те прочитат предварително написан текст на полски език. За по-голяма убедителност са докарани няколко криминални престъпници, преоблечени в полска военна униформа, които са застреляни на място. В 4 часа и 45 минути на 1 септември Германия „отвръща на удара", както заявява пред Райхстага Хитлер, в съответствие с разработения до последната подробност още от пролетта план „Вайс" („Бяло"). Нейната авиация атакува летищата, командните възли, икономическите и административните центрове на Полша. Войските ѝ пресичат границата от север през Източна Прусия, от запад през Източна Германия и от юг през Словакия. Линейният кораб „Шлезвиг-Холщайн", предварително пристигнал в района, започва обстрел на Вестерплате със своите 280-милиметрови оръдия.

На същата дата, на която Хитлер предлага войната да се спре, Германското върховно командване дава на света да разбере, че „на Изток завземането на Варшава и Кодлин продължава методично".136

Според дипломатическия редактор на „Ройтерс" съобщението за посещението на граф Чано е свързано с онази част на съветско-германското комюнике за общите усилия, „които двете договарящи се държави щели да положат, ако е необходимо, в съгласие „с други приятелски държави", за да се спре войната".137 Мусолини по този повод припомня, че Европа още не е във война. Именно той ще бъде натоварен да посредничи за организирането на мирна конференция пред Париж и Лондон.

Английският неделен печат обаче „единодушно и категорично отхвърля всички предложения за мир, основани върху признанието на подялбата на Полша. Вестниците подчертават, че съюзниците няма да се оставят да бъдат сплашени".138 Интересен детайл е, че този текст на агенция „Хавас"139 е „обработен". В оригинала, получен от БТА, той продължава с думите, че съюзниците нямало да бъдат сплашени „от нов блъф, който само прикрива опасенията на г-н Хитлер относно изхода на войната." Явно редакторът на Радио София е решил, че не е необходимо те да излитат в ефир.

Така наречените мирни предложения на фюрера са в истинска хармония с коментара на „германските меродавни среди" по отношение на образуването на новото полско правителство с нов председател на републиката. Според тях то „няма никакво политическо значение, имайки предвид, че териториалният суверенитет на бившата полска държава е минал в ръцете на Германия и СССР". За тези среди „поведението на някои полски емигранти, поддържани от западните сили, не изменя с нищо това положение".140 Истинска ода за мира.

На 27 септември 1940 г. е сключен Тристранният пакт. Граф Чано води два разговора с Хитлер - единият официален - след подписването, а другият - на следващия ден. „Говори повече за испанската намеса и е против нея, защото ще ни струва повече, отколкото би ни допринесла полза. Предложи да стане срещата с Дуче на Бренерския проход и аз веднага се съгласих. Няма да се извърши нахлуване в Англия. Не говори вече за светкавично унищожение на Англия. От думите му сега се вижда загрижеността му, че войната ще бъде дълга. Той иска да запази въоръжените си сили. Говори с обичайната своя решителност, по-малко е нападателен, но е също така упорит, както по-рано... Спрямо нас германците са безупречно любезни. Ансалдо смята, че любезността им е в съответствие с нуждата, която немците имат от нас".141 В този текст никъде не се споменава за бъдещи мирни преговори или за удовлетворяване на италианските искания в Средиземно море.

Твърдението от 1 октомври 1939 г., че имало предложение на Хитлер за петстранна конференция, и за посредничество на Мусолини до Лондон и Париж съвсем не е неоснователно. Още от август същата година, когато Мюнхенската конференция, „тази за мира на нашето време", изглежда забравена, забравени са тържествените заявления на Хитлер, че след анексията на Австрия и на Чехословакия повече няма да има териториални искания, италианският диктатор започва да се страхува, че Германия ще наруши след няколко години своето обещание за ненамеса във военен конфликт. „Той мечтае да поеме отново ролята на посредник, толкова блестящо изиграна в Мюнхен (тогава говори с всеки представител на родния му език - б.а.), като предизвика конференция за окончателното укрепване на мира в Европа."142

Заявлението на Дуче, че Европа не била във война, произнесено тогава, когато Полша е смазана от бомби и снаряди, а земята ѝ е изорана от танкови вериги, по-скоро би трябвало да се разчита, че Италия не е във война. То се вписва в цялостната му политическа линия да отлага включването си до последно. Радио Рим на български цитира съветския посланик Горелкин в страната, който е заявил, че „отношенията на Русия и Италия са влезли в нова фаза на икономическо и политическо сближение".143 На следващия ден поведението на споменатата Велика сила се определя като „забележително", а тя - като „спокойна, но не бездейна". „Някои нейни проявления по отношение на силите на Оста показват, че британското желание да бъде настроена против блока на Германия, Италия и Япония ще си остане само британско желание".144

Така се очертават опорите във външната политика на Италия, големите направления и взаимоотношенията между страните, подписали пактове от рода на Стоманения и Тристранния, както и образът, който тя поддържа за пред останалия свят.

* * *

Всяка от радиостанциите, „воюващи" за съзнанието на нашия слушател, неизбежно трябва да изгради „българска" линия. Колкото по-„привлекателна", колкото по-„убедителна" е тя, толкова по-въздействащи ще бъдат нейните предавания. Особено важна роля има тя в Радио Рим и Радио Донау, когато нашата страна трябва да бъде привлечена за каузата на Тристранния пакт. Те се стремят да представят дивидентите, които бихме извлекли от полагането на подписа си под него. Съответно и за двете пропаганди централно събитие е присъединяването ни на 1 март 1941 г. Не по-малко важно е да се изобрази отношението на „целокупния" български народ към този акт и осъзнаването от негова страна на резултатите от сътрудничеството със силите на Оста. Трябва да се отбележи, че за всички радиостанции, излъчващи на български език, 1940 година е възлова. Извън вече създадените Рим и Москва - съответно през 1937 и 1938, почти всички големи европейски държави изграждат радиа за нас. Именно тогава започват предавания и от Анкара и Атина.

В стремежа си да ни привлече италианската пропаганда търси най-различни форми. Сред тях са разпространението на печатни произведения, започването на издаването на вестник на оригиналния език в София на 15 август 1940 г.145, организирането на езикови курсове, екскурзии и пр.

В докладите на Разузнавателния отдел към Щаба на войската от февруари и март 1940 г. се съобщава за езиков курс, воден в 1-ва прогимназия в гр. Стара Загора, посещаван „факултативно и безплатно". Преподавателят италианец във всеки урок „със силно приповдигнат дух, със силно приповдигнати думи, говори на младите ученици за хубостите на Италия, за храбростта и силата на Италианската армия, за фашистката младеж и за нейната стегнатост и дисциплина. Бавно, но сигурно той насажда в крехките детски души една скрита любов към всичко италианско и убеждението за превъзходството на италианската държава".146 Той устройва екскурзия за ученици и граждани до Италия „срещу сумата от 2000 лева - за паспорт, пътни, храна, хотел и всички други разноски. Трябва да се предполага, че за тази екскурзия ще има отпуснати суми и от италианския пропагандаторски център в София и че тя ще има за цел да подпомогне италианската пропаганда у нас".147

Радио Рим търси всякакви поводи, в които да подчертае близостта на България с Италия. Например в новогодишната емисия от 1940 г. се отбелязва, че със съдействието на пълномощния министър на Дуче у нас е отбелязан фашисткият празник. „Италианците, живущи в София, изпратиха много колети на войската."148

Българската външна политика от времето преди 1 март 1941 г. намира пространно отражение в предаванията от Рим. Многократно се използват материали от нашия печат, които изразяват приближаването ни към страните от Оста. Показателна в това отношение е статията във в. „Вечер" във връзка с речта на министъра на външните работи Иван Попов, цитирана от италианското радио. Според него „българската външна политика не трябва да се тълкува като фалшива, защото България продължава мирната си политика. България обаче не изключва едно мирно сътрудничество. Начинът, по който се уреди добруджанският въпрос, показва, че в случая се касае за една социална справедливост".149

Подписването на Тристранния пакт от страна на България и промяната на статута ни след това събитие очаквано бележи поврат както в отношението към нас, така и в тона на предаванията на всички радиостанции, излъчващи на български език.

Вечерта на 12 април 1941 г. Рим говори за „спокойното [ни] участие" в „победоносната война на войските на югоизточния фронт за изгонване на Англия от Европа и за създаване на продължителен мир на Балканите и за признаването на ония народи, които бяха онеправдани във Версай".150 Сред основите на „българската линия" е наблягането върху несправедливостта на Ньойския диктат и даването на възможност чрез присъединяването към Тристранния пакт нашата страна да си върне това, което ѝ се полага. Така се подчертава близостта ни с Италия и Германия - ограбени от Версайската конференция, а и върху общото ни бъдеще, естествено, свързано с победата във войната.

В думата „участие" личи налагането на почерка на Мусолини в пропагандата не само когато се характеризира Италия, но и когато се говори за чужд народ. Вероятно я намира за твърде подходяща за нашата външнополитическа линия.

В същата емисия радиото описва манифестации на радост в София, организирани от македонските и тракийските българи. Начело на „огромни шествия" по столичните площади и главните улици са се развявали германски, италиански и български знамена. „Манифестацията, след като е минала пред италианската и германската легация, се отправила към двореца. Тук цар Борис се показал многократно на балкона и отговарял развълнувано... Българските вестници отдават особено значение на италианските и германските съобщения за новите победи на южния фронт."151

Непрекъснато се отбелязва тясната връзка с дълбоките чувства между италианския, германския и българския народ, които воюват рамо до рамо. Радио Рим непрестанно подчертава голямата печалба, която има нашата страна от пакта: „Внимателна и предпазлива България съумя да дочака своята участ. Тя бе насочила погледа си към Италия и Германия, сигурна, че само на тяхна страна ще може да очаква, без да бъде измамена, разрешението на ония проблеми, които са свързани с нейните справедливи искания. Това е, собствено, логическият развой на нещата, който позволи завчера на българския народ да чуе чрез мощния глас на Дуче, че българските справедливи ревизионистични искания ще бъдат напълно задоволени."152 Навсякъде се отправят поздрави към германския и италианския водач. В една реч те са определени като „апостоли на европейския мир"153, представени са като Освободители. Както се съобщава от София, всички македонски организации се обединяват предвид големия исторически момент по случай освобождаването на Македония от сръбско и гръцко робство. На едно тяхно събрание в столицата е изразена почит към Хитлер и Мусолини. Издаден е позив, в който се поздравяват германските войски за освобождението. Македонците се поканват да се покажат достойни чрез дела в този голям исторически момент за постигнатата свобода.154

„Обожествяването" на двамата водачи върви особено динамично с ускоряването на събитията, тласнати от подписването на Тристранния пакт от страна на България и особено от германското нападение на Изток. Характерен детайл в това отношение е кръщаването на възлови улици в централните градове с техните имена. В своите спомени Пенка Дамянова пише на 1 юли 1941 г.: „Булевардът, по който върви каналът, преди се казваше „Евлоги Георгиев". Като станахме съюзници на фашистка Германия, булевардът бе прекръстен на „Адолф Хитлер", после бе поделен между двамата фашистки водачи. До Орловия мост се казваше „Адолф Хитлер", а след туй - „Бенито Мусолини". Когато сложиха новите табелки, стоях с приятелките си Вили Севова и Доси Иванова на трамвайната спирка и гласно се възмущавах, че е отнето името Евлоги Георгиев. А един старец до мене ми казва: „Не се ядосвай, момиче, ще придойде Перловската река, ще отнесе и Хитлер, и Мусолини." Пророк излезе дядкото!"155 В Пловдив днешният бул. „Руски" преди е бил наречен на нацисткия водач. Това е характерна част от „общуването" между съюзниците.

И в италианската, и в германската пропаганда „българска линия" звучи по един и същ начин и със същи митове. В британските и руските станции тя звучи съвсем различно. Този въпрос е разгледан по-подробно в главата за Уинстън Чърчил и Йосиф Сталин.

* * *

В 5 часа и 30 минути на 28 октомври 1940 г. Италия напада Гърция, след като ѝ предявява документ, който, „естествено", не ѝ предоставя „никакъв изход".156 Срокът за отговор е само три часа, но още преди изтичането му фашистките войски пресичат границата. Ултиматумът е съставен от министъра на външните работи граф Чано шест дни по-рано. Но решението зрее много отдавна у управляващите кръгове. На 11 август 1940 г. вече е дадено нареждане за военни действия. На 16 октомври с.г. Бенито Мусолини заявява: „Съществува политическа необходимост да се окупира Гърция."157 Най-голямата му цел е „през ХХ век Рим отново да стане център на латинската цивилизация, да господства над Средиземноморието, да бъде фар за всички хора".158 Освен че е част от имперските цели на Италия, която иска да превърне Средиземно море във вътрешно море, а Балканите са определени за основно направление за разширяване още от самото създаване на фашистката държава, завладяването на Гърция е и въпрос на незадоволените диктаторски амбиции на Мусолини. Само през 1940 г. презрително определеният от него „сексуален маниак" многократно ощетява самочувствието му на равноправен партньор в Оста. Доверието между водачите е разклатено още при германската окупация на Чехословакия през март 1940 г. без консултация с Италия, без дори тя да бъде информирана.

По силата на подписания на 27 септември с.г. Тристранен пакт официално се определя италианската сфера на влияние - Средиземноморието и част от Африка. Когато обаче граф Чано засяга плановете за Гърция, му е отговорено, че въпросът не изисква срочно разрешение. На срещата между двамата диктатори в прохода Бренер на 4 октомври Гърция изобщо не се споменава. Подготовката за нападението върви трескаво.

На 12 септември 1940 г. според съглашението с диктатора Йон Антонеску войските на Вермахта влизат в Румъния. На 11 октомври 1940 г. германското посолство в Рим уведомява Мусолини, че по „румънско искане" за Букурещ е заминала военна мисия на Райха и че техни самолети са поели охраната на петролните находища в Плоещ. Фашисткият диктатор чувства това като нов удар върху стремежа си да запази отношенията си с германския му „събрат" в рамките на партньорството. Не е случайна неговата реплика пред зетя му граф Чано по повод румънската „окупация", която била направила много лошо впечатление на италианското обществено мнение: „Хитлер винаги ме изправя пред някой свършен факт. Този път аз ще му го върна със същата монета. Ще научи от вестниците, че аз съм окупирал Гърция. По този начин равновесието ще се възвърне отново."159 Хитлер очевидно не научава от вестниците за намерението на своя „колега" да нападне. Мусолини не се съобразява с предупрежденията на висшите офицери за състоянието на терена, за липсата на пътища, карти и пр. Първоначалното му опиянение се изразява най-ярко в неговата телеграма до Хитлер от 11 часа на 28 октомври 1940 г. на немски език: „Фюрер, ние маршируваме!"

В италианския план за действие срещу Гърция се подчертава необходимостта от участието на България. В началото на септември граф Чано уверява българския пълномощен министър в Рим Караджов, че Италия ще подкрепи България за излаза на Бяло море, и заявява: „Гръцко-италианският въпрос е напълно открит. Денят за сметките е още неустановен, но бъдете готови."160 На 14 октомври Мусолини изказва пред маршал Бадолио надеждата, че нашата страна ще се присъедини към италианската акция и по такъв начин би задържала от шест до осем гръцки дивизии. На съвещанието в Палацо Венеция се напомня, че част от противниковите войски са разположени по границата ни и че тази част - при неутралитет на България - би представлявала сериозна заплаха за лявото крило на италианската армия. Мусолини обещава да изпрати лично писмо до цар Борис с внушение да не пропусне „единствения случай" за реализиране на аспирациите си върху Македония и излаз на Бяло море. Така българското участие се оказва в центъра на непосредствената подготовка на войната.161

На 17 октомври в София пристига личният пратеник на Дуче Анфузо с послание до царя. Последният обаче веднага отхвърля предложението, като заявява, че желае да постъпи, както „съвестта, дългът и доброто на народа му го задължават".162 На другия ден самолетът на италианския емисар се връща с категоричен отрицателен отговор, прикрит зад ласкателства и приятелски уверения: „Вие сам сте отгатнали, Ваше превъзходителство, особено деликатното положение на България. Поради неблагоприятни обстоятелства, попречили и забавили необходимото въоръжение на войската ѝ, и обкръжена от съседи, които добре познавате, тя трябва да действа крайно предпазливо и благоразумно, без все пак да се отказва от свещените си права и историческата си мисия."163 На 19 октомври Анфузо докладва на граф Чано, че държането на царя „било твърде уклончиво в съгласие с неговия навик и характер. Най-много се боял от турците."164

Българската позиция остава непроменена и когато на 28 октомври 1940 г. Италия напада Гърция. Същия ден в София се открива есенната сесия на Народното събрание. В тронното си слово цар Борис представя освобождението на Южна Добруджа като резултат на „водената досега политика, което може да се тълкува като потвърждение на тази политика. Но същевременно повтаря благодарностите към Хитлер и Мусолини и подчертава приятелските връзки с Германия и Италия. Говорейки поотделно за отношенията със съседните страни, царят не казва нито дума за Гърция.165 Пропуска да спомене и за политиката на неутралитет. Това не е случайно. При военно изменената обстановка в Европа курсът на неутралитет, обявен непосредствено след 1 септември 1939 г., не може да остане неизменен.

Въпреки многократните изявления на българския владетел и неговото правителство, че са ориентирани към Оста и солидарни с балканската политика на Италия, че ще се съобразяват и уеднаквяват с нея собствените си политически действия, както и твърдо очерталият се ревизионизъм, представляващ неделима част от външнополитическата платформа на всички режими, управлявали България след Ньойския диктат, военната намеса в гръцко-италианската война категорично се изключва. „Правителството на Филов само се възползва от създадената във Втората световна война обстановка, за да премине към по-конкретни реализации. Моделът за начина, по който ще бъдат постигнати резултати, бе показан от разрешаването на добруджанския въпрос: като се опира на Германия, като спечели одобрението на останалите Велики сили, като се споразумее със заинтересованата страна. Затова, като започна през есента на 1940 г. да издига искането за излаз на Егейско море, българското правителство нямаше намерение да предприеме каквито и да било действия срещу Гърция."166 Италианският военен аташе в София многократно се явява пред нашия министър на войната Теодосий Даскалов и пред началник-щаба Никола Хаджипетков с молба да предприемем действия на границата със съседната страна, за да отвлечем нейни сили от албанския фронт и да облекчим положението на италианската армия там. Генералният щаб обаче не се отзовава. Държанието на нашите гранични части спрямо гръцката стража навсякъде е най-коректно.

В един момент, когато малката армия громи нашествениците, това българско решение е от огромна полза за освободителната кауза на гръцкия народ и на всички балкански народи. То „позволява на Генералния щаб на Гърция да изтегли от границата с България пет дивизии, една бригада и четири полка и да ги прехвърли на албанския фронт", което способства за успешното контранастъпление.167 Сам Мусолини в едно писмо до Хитлер обяснява, че италианските неуспехи се дължат освен на лошото време, и на „отношението на България, която позволи на гърците да оттеглят от Тракия 8 дивизии, за да засилят войските срещу нас".168

Основната идея на фашистката ръководна класа е да се създаде такъв пропаганден механизъм, който да оправдава агресията, като я мотивира със засягане на интересите на страната от нарушаване на неутралитета на Гърция в полза на Великобритания. Така тя ще бъде представена като отбраняваща се. „Защита на националното достойнство", „готовност за отбрана" - все основни категории в речника на фашистката политика. Никога „нападение". Може да се посочи близка прилика с националсоциалистическата. И там винаги Германия е обект на нападение, „принудена" е „да отвърне на удара".

На вътрешно и международно равнище пропагандата старателно „изпипва" образа на врага. В печата се припомня участието на Гърция в санкциите срещу Италия, наложени от Обществото на народите заради войната с Абисиния. С жар се поддържа тезата за „правото" на принадлежността на нейните земи към „Ботуша" (например на о-в Корфу, който преди четиристотин години е бил владян от Венеция). Непрекъснато се нагнетява напрежението по гръцко-албанската граница, където са в ход големи придвижвания на военни части под формата на маневри. Системно се нарушава гръцкото въздушно пространство, като нейни самолети навлизат на повече от 25 км. В италианския и албанския печат се подкрепят албанските претенции към Гърция. Фашистките войници пеят песни за нападението срещу нея: „Да дебаркираме в Епир, да завладеем цяла Егея!" Дипломатическите документи от това време в буквалния смисъл на думата „гъмжат" от информация за готвещото се нападение. Източници са средите на Ватикана, Клубът на журналистите в Рим, гръцките консули в Бриндизи, Триест и др., чужди дипломати в Италия, като например британския шарже д'афер, дори публикации във фашистката преса. В края на май 1940 г. започва мобилизацията.

Интензивната обработка на общественото мнение, която цели то да се представи като искащо война, допълнително налива масло в огъня. В печата непрекъснато се появяват статии, представящи „разрухата", която цари в тази балканска страна, причинена от „кошмара на масонството", защото, каквото казват масоните, го казва и английският и френският капитал. Но „блестящите германски победи откриват нови хоризонти пред гръцката младеж [в нова Европа], където тя ще си осигури място". Така пише италианският кореспондент в Атина в статия под заглавие „Гръцката младеж и съвременното политическо положение", поместена във в. „Джорнале д'Италия".169 Подобни публикации са следствие от инструкциите на Министерството на народното образование до вестниците, според които трябва да се развиват следните теми: „1) В Гърция управляващите, подчинени на масонството, са на страната на западните сили, докато народът и преди всичко младите, са за Оста; 2) Тъй като съюзниците и Турция се готвят да окупират гръцките острови и Солун, Италия смята за необходимо да защити Гърция; 3) Общественото мнение в Гърция отхвърля англо-френския натиск и желае закрилата на Италия."170

Истинска истерия се развива на тема нарушаването на неутралитета на страна на Атина. Нейният пълномощен министър в Рим Политис час по час е привикван от граф Чано или от негови представители, за да му бъде връчено „оплакване" от присъствие на британски бойни кораби в гръцки пристанища в разрез с правилата (те не могат да останат повече от 24 часа). Италианският Генерален щаб съставя документ, в който се изброяват нападения на английски кораби и самолети срещу фашистки кораби и подводници в продължение на целия месец юни, извършени в гръцки води. Той е прочетен на Политис от Чано на 3 юли 1940 г.

За нажежаване на атмосферата се използват плакати, съдържащи италианските искания, сред които присъединяване на о-в Кипър и о-в Корфу, и заплахи срещу западните сили. Такива са разлепени пред очите на властите в Женева от агенти на Фашисткия център там. Същият използва безработни и скитници за участие в демонстрации и разпространява слухове за предстояща окупация на Корсика, Малта, Египет и за напредването на албанската армия до Солун (из телеграма на гръцкия консул в Женева до Политис от 3 юли 1940 г.).

Твърде бързо гръцката армия полива Дуче със студен душ. Въпреки численото превъзходство и по-доброто въоръжение и снаряжение (неговите самолети превишават в съотношение 6:1 противниковите), армията му е обърната в паническо бягство. Едва след като германските войски съгласно директива № 20, операция „Марита", за завладяването на Гърция през българските земи, подписана от Хитлер на 13 декември 1940 г., прекосяват линията „Метаксас". Италия може да си отдъхне.

Съгласно тази директива 24 германски дивизии започват да се разгръщат в Румъния през Унгария. В т. 2 Адолф Хитлер отбелязва: „Поради това аз възнамерявам: а) да установя през идните месеци една все по-голяма бойна сила в Южна Румъния; б) с настъпването на хубавото време - вероятно през март - да прехвърля тази бойна сила през България, за да окупира северното крайбрежие на Егейско море и ако това се окаже необходимо, цялата гръцка територия." Давани са различни цифри за въпросната бойна сила, настанила се на румънска територия буквално няколко седмици след подписването на Директива № 20. Тя наброява близо 700-хиляди елитна армия, под командването на фелдмаршал Фон Лист.171

„Верен на навика си да атакува рано сутрин в неделя, в ранните утринни часове на 6 април 1941 г. Хитлер напада Югославия и Гърция. Главното командване на Вермахта отделя 32 дивизии, в това число групата бронетанкови дивизии „Клайст" с боен опит в Полша, Белгия и Северна Франция. 17 дивизии настъпват срещу Югославия от север, подкрепени от унгарски части, докато 15 - съсредоточени в България дивизии (в това число три бронетанкови) преминават в офанзива на юг (по протежението на българо-гръцката граница) и на запад с цел да пресекат пътя за отстъпление на югославската граница през Македония и да се спуснат към Гърция по неукрепената долина на р. Вардар."172

Един от основните митове в митологията на всеки разглеждан водач е този за армията. Във време на война армията и в победа, и в поражение се превръща във въплъщение на нацията, поради което нейният образ придобива решаващо значение за „героизирането."

„Естествено (Мусолини - б.а.), вярва в успеха, но фактически е жертва на собствените си митове. Толкова е говорил и писал за военната мощ на Италия, че накрая е повярвал в нея: с всяка изминала година ще се разочарова все повече и повече, но веднъж свързан с Германия, няма да може да се откъсне."173 Митът за армията мощно се подхваща от всички медии преди и след 28 октомври 1940 г. Той е твърде интересен в образния свят на Дуче, защото собствената му армия скоро започва да търпи поражение след поражение, а пропагандата трябва да намира сили и въображение да го поддържа на „митологично" равнище и при това да не звучи твърде фалшиво. Много трудно е да се създава достоверен „героичен" образ на войски, които в началото са тръгнали с фанфари сами да извършат настъпление срещу на пръв поглед обречената Гърция и са стигнали до искане на помощ първо от малка България, а след това - от „големия брат". Радио Рим, разбира се, намира подходяща струна, каквато се среща и у Радио Донау. Това е темата за близостта между армията и населението от окупираната територия. Тя се залага още от инструкцията на Министерството на просветата как да се прави пропаганда. Там се обръща внимание, че гръцкият народ е ориентиран към Оста. „Италианската окупация се извършва мирно и успешно между радващото се население и италианските войски, стигнали Янина. Установява се ред и се пристъпва към преброяване на взетите материали. Работнически групи са изпратени да поправят съобщителните мрежи. Населението е много внимателно към войниците-освободители."174

„Окупаторът" всъщност е дългоочакван Освободител, благодарение на който най-после се възцарява ред и спокойствие. Радио Донау също има за своите войници подобни текстове. Както лондонското, така и атинското радио намират място за пищни победни церемонии.

Генерал Уго Кавалеро е отправил до Дуче писмо, с което се подчертава големият героизъм на италианския войник през време на кръвопролитните сражения в Албания, които спрели и изтощили многобройната и тежковъоръжена от англичаните гръцка войска. Като символ на тези победоносни сражения той предлага да се издигне паметник на героите, загинали при кота 731 и при Монастир (дн. Битоля). Дуче е отговорил: „Дълбоко съм трогнат, приемам Вашето предложение да се издигне един паметник на падналите италиански войници през време на войната срещу гърците при кота 731 и при Монастир. Това е зоната, гдето на 14 април се водиха решителните сражения, които от самия неприятел се смятат за най-жестоките и най-кръвопролитните, които познава световната история. Това е зоната, гдето италианският войник показа голям героизъм. Това нещо ще се помни вечно и ще остане завинаги отпечатано в сърцето на целия италиански народ."175

Граф Чано в запис от 30 ноември 1940 г. характеризира генерал Уго Кавалеро като „един оптимист, който не вярва във възможността да бъдем победени в Албания, понеже има пълна вяра в нашата способност да преминем още веднъж в офанзива".176 Оставката на маршал Пиетро Бадолио, предизвиква криза в италианските върхове. На 4 декември, предвид по-нататъшното влошаване на обстановката на фронта, генерал Соду в донесение до правителството предлага урегулиране на създаденото положение по дипломатически път, което обаче е отхвърлено от Дуче. На тази дата той изпраща в Албания генерал Кавалеро, а след два дни го назначава на мястото на Бадолио. Ако се вгледаме в запис в неговия дневник от 1 януари 1941 г., ще видим, че той отбелязва продължаването на действията на противника в полосата на 11-а италианска армия. Същия ден получава от Мусолини телеграма с изложение на най-близките задачи: „В навечерието на деня, посочен от Вас за начало на настъпление, свикайте командирите на всички корпуси и дивизии, които ще вземат участие в операцията, и им съобщете следното. Преминаването към настъпателни действия може и трябва рязко да измени обстановката, особено моралния дух на войските. 60 дни ние бяхме наковалня. Сега ще станем чук. Операцията трябва да бъде започната и проведена извънредно енергично, което ще възвърне военния престиж на Италия на международната сцена. Германия сега е готова да изпрати в Албания една планинско-стрелкова дивизия. Въобще фюрерът има намерение през март да нанесе удар със значителни сили срещу Гърция от територията на България. Надявам се, че вашите старания ще направят излишна пряката помощ в наша полза от страна на Германия на албанския фронт."177

Интересно е, че тази телеграма звучи повече като пропагандистка декларация, отколкото като заповед на държавник. Особено темата за „наковалнята" и „чука" или твърденията, че „братската помощ" щяла да бъде „излишна". Същественото в този текст е чувството на Мусолини като зависим от Хитлер. Въпреки тежката обстановка от вътрешно- , външнополитическо и военно естество Дуче не престава да „вдъхва" увереност.

Думите на италианския диктатор, изречени в тесния кръг на ръководството, обаче далеч не съвпадат с тази телеграма. Той въобще не вярва на твърденията на Кавалеро от 27 декември 1940 г. за готовност за контраатака в Гърция „ако не утре, то вдругиден". По този повод Чано нарича началника на Генералния щаб „този приятел, който пее оптимистичната си песен".178 Според министъра на външните работи, Мусолини въобще не вярва на това, което Кавалеро му казва. „Тези генерали са станали като онези кръчмари в провинцията, които рисуват един петел на стената и пишат под него: „Когато този петел пропее, тогава на кредит вино ще се лее." И аз по този начин ще дам вяра на военачалниците, когато ми докажат с някое свое действие, че положението се е променило."179 Петелът обаче не пропява.

Един от най-тежките удари върху мита Мусолини е вече споменатата оставка на маршал Бадолио от 6 декември 1940 г. Той е един от противниците на войната с Гърция. Според него истинската отговорност за „албанската авантюра" е в командването на Дуче. „Нека да остави нещата на нас, а когато нещата не вървят както трябва, да накаже виновните" (изказване пред Алесандро Паволини). Диктаторът „реагирал светкавично", като го нарекъл „враг на режима" и „предател".180 Интересен щрих към тази криза представляват телеграмите на гръцката телеграфна агенция „Егея", които тя разпространява из целия свят. Те разкриват както сблъсъка между Мусолини и Бадолио и съответната реакция в италианските медии, така и цялостното състояние на обществото. Според една от тях, от 13 ноември 1940 г., статията за извършените промени във висшето военно началство на италианската армия, с автор Роберто Фариначи, публикувана в собствения му вестник, не можела да се изтълкува другояче, освен като нова нападка срещу началника на Генералния щаб. „Всичко това съставлява нови обвинения срещу маршал Бадолио като антифашист." Последното определение едва ли може да се приложи за този висш военен, който цели 15 години е началник на Генералния щаб точно на фашистката армия.

„Италианската войска - приключва статията си Фариначи - не очаква друго, освен една заповед, за да победи."181 Агенция „Егея" обаче много справедливо коментира, че „ако италианската победа зависеше само от една заповед, тя щеше отдавна да бъде дадена. Не е достатъчно да се иска нещо, то трябва също да може да се постигне, защото вече е невъзможно да бъде спрян устремът на гръцките войски".182 През цялото си „битие" на диктатор Мусолини твърде често дава заповеди, твърде често дава уверения, които в крайна сметка не могат да бъдат изпълнени.

На следващия ден агенция „Егея" се позовава на статии от вестниците „Джорнале д'Италия", „Трибуна", „Месаджеро" и „Реджиме фасиста", цитирани от Радио Атина на български език. Според нея те са белязани с объркването и песимизма, обхванали режима. „Щом като Италия предава и нови неблагоприятни съобщения, щом като „Трибуна" подчертава, че войната ще причини нови големи жертви, щом като най-после „Месаджеро" предвижда, че борбата ще вземе в най-скоро време още по-ужасен образ, то всичко това не може да представлява нищо друго, освен старанието да бъде подготвено италианското обществено мнение да понесе нови поражения и проваляния на всички фашистки надежди. Щом като, от друга страна, „Реджиме фасиста" изтъква, че всички италианци трябва да бъдат сплотени около своя Дуче, и щом като Фариначи напада с още по-голяма острота маршал Бадолио, всичко това доказва, че Италия е заплетена от дълбоки разединения, които ще добият остра форма след бързото развитие на събитията на разните италиански фронтове."183

Използването на вражески източници в своя полза като оръжие нито е ново средство, нито пък е патент на гръцката пропаганда. Особено действено е то, когато се цитират най-авторитетните противникови издания. Макар че в такива случаи се извличат единствено „полезни" текстове или характеристики, може да се приеме, че обрисуваната от агенция „Егея" картина отговаря на истината, защото тя отразява не само катастрофата на италианската армия и сриването на завоевателните планове и на двата фронта - източноафриканския и албанския, но и катастрофата в цялото общество. Последната много точно е обрисувана в цитирания от Радио Анкара на български език бюлетин на американското Министерство на земеделието, според който италианският внос е намалял с 80%. „Това намаление се дължало на английската блокада. Според бюлетина италианското стопанство е било силно разстроено от блокадата. Предполага се, че цените в Италия са се увеличили с 40%. Без да е складирала достатъчно храни, Италия е започнала войната. Особено се чувства липсата на каучук, хранителни продукти и маслодайни семена. Твърде малко са онези страни, които могат да доставят по сухопътни пътища на Италия мляко, вълна, месо и други. Следователно, колкото по-дълго продължава английската блокада върху Италия, толкова повече ще се чувства липсата на тези продукти.

При тези условия в най-скоро време в Италия ще се прилага заповедта за 5 безмесни дни."184 В тази връзка ще цитирам ген. Кавалеро, който скоро след нападението в дневника си споменава, че на войските не им „достига обмундироване, особено обувки".185

* * *

От 8 април 1941 г. Радио Атина вече не излъчва на български. Нашият слушател има възможност да се запознае с предавания на гръцкото радио, които са цитирани от програмата на Би Би Си. Забележително е, че макар и от другата страна на барикадата, английската и гръцката пропаганда си служат с изрази, които почти съвпадат с тези на Мусолини и на ген. Кавалеро. „Гърците в Албания са устояли на всички италиански опити да ги изтласкат. Сражението, което сега започва в Северна Гърция, се описва от гръцкия министър на информацията като възможно да се развие в едно от най-големите и ожесточените сражения в историята. Това е сражение за правда и свобода срещу долния материализъм, измамничеството и робството. Естествено, в тази критична фаза гърците се намират в неблагоприятно положение, що се отнася до броя на войниците, но ние ще победим. Неприятелят ще се опита да използва всеки психологически прийом, за да намали нашата съпротива. Той ще пусне поток от лъжливи слухове, даже чрез гръцките вестници. Чрез вашата смелост вие ще спомогнете да докарате скоро гръцката победа."186

В цитирания текст определението на гръцкия министър „най-големите и ожесточени сражения в историята" почти се покрива с твърдението на италианския диктатор, че тези битки са „най-жестоките и най-кръвопролитните сражения в историята".

Има една много важна „подробност". Тези „исторически" сражения се водят след искането на „братската" германска помощ и сливането на двете армии на територията на Южна Югославия и в областта Любляна, за което се съобщава в късната вечерна емисия на Радио Донау от 12 април 1941 г.

Лондон цитира преглед на военното положение, направен от атинските колеги от предишната вечер. Според него нацистките войски са влезли в досег с организиран фронт, който се държи от главните гръцки и британски сили. „Това представлява една мощна стена, срещу която германците ще трябва да се бият." Радио Атина е прибавило: „Изобщо, където „непобедимите" германски бронирани колони са срещнали гръцката съпротива, те са били спрени."187 Темата за непобедимостта на нацистката армия е твърде актуална в изследвания период, особено след катастрофата на френско-английските сили през май-юни 1940 г. и завоюването на голяма част от Европа. Една по-малка армия, каквато е гръцката, би се гордяла дори ако само успее да задържи настъплението на германските части.

Може да се приеме твърдението на професор Жак дьо Лоне, че волята на Мусолини е насочена не толкова към утвърждаване на реалната му мощ, колкото към привидната. „Роден актьор, той грижливо подготвя мизансцена за аудиенциите си, било с Балбо, с Чърчил, с г-жа Кюри, Ганди, Маркони или Артър Комптън. Основният му стремеж е да се хареса както на видните личности, така и на тълпите."188

В този дух е и разрешението да се построи паметник на падналите герои в Гърция и разгласата по радиото на съюзника. В произнесената по този повод реч отново се подчертава връзката между водач и армия, между водач и народ. „Дълбоко трогнатият" Дуче веднага разрешава да се издигне паметникът. Това е поредната му изява, при която той „играе" със своите чувства и ги изтъква на преден план.

Образът на армията старателно се развива на основата на сравнението между Римската и Британската империя, съответно между техните армии. По време на „непредвидената война" от 1940-1941 г. фашистката пропаганда е принудена да търси „под вола теле". В Радио Рим на български език се противопоставя отношението на гръцкия народ към англичаните „окупатори" и италианците „освободители". „От гръцката граница пристигат сведения, характерни за победоносното италианско настъпление. Положението там е критично. Онова, което огорчава гръцкото население, е, че тъй много възвестяваните английски помощи не пристигат, нито ще пристигнат. Гръцкият народ бе склонен да вярва, че сега, след развитието на враждебните действия, ще бъдат стоварени в Гърция английски, австралийски, турски, югославски и други войски и дори че Албания ще нападне откъм гърба италианските войски. Обаче гръцкият народ с горчивина забеляза, че неговите войници остават сами и са принудени да се оттеглят бързо пред италианското нападение, което се развива по плана и така ще се развива."189

От споменатите тук страни, които не били изпратили помощ, Турция взема решение за неутралитет. В резултат на италианското нападение срещу Албания последната е превърната в марионетна държава. Нейният крал Зогу емигрира в Гърция, а Националното ѝ събрание одобрява „лична уния" с окупатора. Колкото до Югославия и Великобритания, и двете участват в „непредвидената война", обаче първата е смазана за 11 дни (6-14 април 1941 г.), а решението за въвеждане на английския контингент се взема твърде бавно и твърде трудно от правителството на Чърчил, което го прави до голяма степен безсмислено.

Образът на армията се гради в непрестанна гонитба между пропагандите, чрез непрекъснато съпоставяне на данните от фронтовете, които те получават (или по-скоро на това, което представят за данни) и чрез непрекъснатото им взаимно опровергаване. „Английската пропаганда, която още от началото на италианско-гръцкия спор се залови да описва фантастични гръцки победи, тръсна тая заран лъжливото известие, че повече от 1000 италиански пленници паднали в ръцете на гърците. Безполезно е да се казва, че това известие е измислено. По същия начин са лъжливи и измислени описанията, които се дават от английската пропаганда върху начина, по който са взети подобни пленници. Обаче английската пропаганда става все по-смешна, когато твърди, че Горица190 е превзета от гърците.

По този начин английската пропаганда се стреми да получи извинение от гръцкия народ, загдето не му праща действителни помощи. Вместо с войници английското правителство иска гръцкият народ да победи с приказки..."191

Ако Радио Рим определя британските си „колеги" с една дума и това е „лъжа", без израз на никакво пристрастие може да се каже, че то самото също лъже. Един пример е военните подкрепления от Острова, споменати във връзка с горния цитат. Интересен е въпросът какви са силите, които Обединеното кралство отделя за своя съюзник и с какъв темп пристигат. Отначало са изпратени 5 ескадрили, като постепенно броят им достига до 7, подпомогнати от 2 ескадрили нощни бомбардировачи от Западните пустинни въздушни сили, две ескадрили, които действат заедно с гърците на албанския фронт. На 1 ноември 1940 г. на о-в Крит дебаркират първите британски части, с което се подобрява положението на Англия в Средиземноморието. Общият брой на контингента достига над 60 000 души.192

Една от най-здравите опори на образа на армията са кореспонденциите от извора. Особено търсени са тези от американските и британските вестници и агенции. Естествено, вадят се само „полезните" и „съдържателни" изречения. На 8 ноември 1940 г. Радио Рим излъчва кореспонденция на агенция „Юнайтед прес", изпратена от гръцка територия. След като дописникът потвърждава, че имперските войски продължават да напредват по дължината на целия фронт, той опровергава слуховете за въстания в Албания и за някакви гръцки победи. „Видях с очите си, че италианците са навлезли навсякъде в гръцка територия, и то много навътре."193 След контранастъплението на генерал Папагос на 1 ноември 1940 г. можем сериозно да се запитаме какво точно е видял „с очите си" споменатият дописник.

Ходът на военните действия и необходимостта от „братска помощ" налага на Радио Рим да започне да търси оправдания за италианските неуспехи, което трудно се съчетава с по-нататъшното поддържане на мита за победоносната армия. Сочат се условията за воюване в Гърция. Например един американски кореспондент пише, че почвата там „е по-мъчна дори и от тая в Етиопия, дето той е следил италианските военни действия, защото планинските вериги са мъчнопроходими, проходите - укрепени". Слушателите на Рим се „ободряват" с твърдението на агенция „Асошиейтед прес", че едно италианско настъпление по брега представлява по-голяма опасност за Гърция. „Чикаго Дейли Нюз" пък отбелязва, че светкавичната война е невъзможна при планинска почва, затворена с тесни проходи и природни укрепления.194

В рамките на тези три изречения на два пъти се издигат доводи за трудността на терена. Но именно светкавична война готви Мусолини и не се съобразява с липсата на пътища, неподходящия терен и климат.

Само два месеца след нападението срещу Гърция Радио Рим вече е принудено да говори за „отблъскване на неприятелските атаки", за пленени вражески войници и автоматични оръжия, но не се сочи нито техният брой, нито мястото на сражението. Съобщава за атаки срещу предните неприятелски позиции и съсредоточавания на войски, но отново не споменава подробности. В същото предаване се излъчва обобщение на военния бюлетин, „който почти ежедневно дава своите доказателства и основателни бележки", от които се виждало, че успехите на италианските нападения се дължат на резултатни и систематични действия.195

Отново без никакви подробности се говори за „значителни" загуби, които търпи неприятелят и оставя „много" пленници. Фашистките кораби извършват „силни" обстрели над снабдителни центрове край гръцко-албанския бряг (без грижа за уточнения кои са - б.а.). Изтребителите са обстрелвали „множество" съсредоточавания на противникови войски. Атакувани са също така военни съоръжения, мостове, пътища и др. (подробностите са пропуснати - б.а.). Едва в края се дават уточнения за целите на „продължителните" бомбардировки (италианските обикновено са такива - б.а.), завършили с „голям успех": пристанищата и военните обекти в Солун и Превеза, както и летищата в Янина и Кочани.196

Вижда се маниерът на италианската пропаганда от това време: когато „дантелата" на героизма се разкъсва и темата за достоверността отдавна е отпаднала, остава едва-едва да се кърпи някакво приличие в очите на чуждестранния слушател. Забележително е, че при развитието на мита за армията почти отсъстват конкретни изяви на водача. Ако имаше такива, Радио Рим непременно щеше да ги излъчи, както например прави във връзка с външната политика. Явно след пълния провал в Гърция, изправен пред необходимостта да потърси „германската патерица", Дуче „няма очи" да се застане пред своите офицери и войници.

При изграждането на образа на армията съвсем логично е представянето на положително отношение и медийно отражение на действията на италианските части у настоящи и бъдещи съюзници. „Българското обществено мнение и българският печат извънредно много ценят искреността и безпристрастността на италианските военни сили. Българското общество следи с най-живо възхищение суровите битки, водени от войниците на Италия и нейните съюзни държави."197 В предаването от следващия ден тази линия се подкрепя със статии от най-големите наши вестници. Според „Зора" италианските успехи са налице благодарение на методичните нападения. Войските на Дуче „се държели здраво на фронта и не може да става дума за бягство или отстъпление". „Утро", от своя страна, смята, че в скоро време Италия ще засили много действията си. „Гърция е била принудена да внесе голямо количество военни припаси. Мъчнотията за храна Гърция е почувствала още от м. септември 1939 г. Ето защо проблемът за Гърция за хранителното производство взима все по-сериозен характер."198

В предаванията на Радио Рим от тези две ноемврийски вечери на 1940 г. има няколко изключително важни постановки. Те трябва да се схващат както в контекста на борбата за завладяване на съзнанието на българина, така и на събитията след италианското нападение срещу Гърция. След 28 октомври вместо очакваната неколкодневна победна разходка италианците търпят унизителни поражения. Тогава Рим набляга, че според собствените ни най-авторитетни вестници не може да става и дума за каквото и да било бягство или отстъпление на войските на Дуче. А точно десет дни преди цитираното предаване от 11 ноември 1940 г. гръцките войски нанасят своя контраудар. Не по-малко важно е изтъкването на „безпристрастността" на италианските войски. Те не са окупатори, а освободители, за разлика от англичаните - една от опорите на мита на армията. Така наречената „безпристрастност" има и друг съществен израз - комюникетата на фашисткото главно командване, които много често представляват целите предавания на Радио Рим. В тях се съдържа само истината и нищо повече от истината, както претендира медията. Не е случайно и „включването в играта" на продоволствените проблеми на Гърция в предаването от 12 ноември. Едва ли е съвпадение, че на същата дата във вече споменатата емисия на Радио Анкара се излъчва бюлетин на американското Министерство на земеделието за икономическата криза в Италия в резултат на английската блокада.

Не може да се каже, че фашисткият войник е най-таченият у нас. Ето какво пише в доклада си управителят на Новоселска околия А. Каракашев за същия месец на 1940 г., в който армията на Дуче търпи толкова неочаквани поражения: „В последно време световните събития поставиха нащрек и всички живееха с мисълта за предстоящата война с гърците и турците, особено преди 7 дена, когато свикаха в казармите доста голям брой запасни, коли и каруци." Въпреки настъпилия смут „има едно желание за премерване на силите с гърци и турци. Старите бойци със смях и възмущение слушаха новините за пораженията на италианците и поръчват на младите, които заминават в казармите, да не се осрамят като италианците, а да се справят с турците и гърците за 2-3 дена".199

Разглеждането на образа на армията ще бъде продължено с реч по радиото на италиански военноинвалид, произнесена във връзка с нейния празник: „Като поздравяваме сражаващите се войски, трябва да заявим..., че ние ще попречим да се промени съдбата на Рим, който бе и си остава империя. Денят на войската на италианската империя е отразен ясно във великите страници на историята, която Италия записва със своята кръв и със своите жертви. Армията отразява повече от всякога вярата и жизнената воля на италианския народ. Този ден съвпада с победите, които окичиха знамената на италианските войски, действащи на Балканите след шестмесечна тежка борба, а експедиционните ни войски се бият в Африка с далеч по-многоброен неприятел. Частите на херцог Д'Аоста се сражават в легендарна атмосфера. Тяхната епопея е единствената в историята на хуманния героизъм. Съпротивата, която оказват на огромните английски сили, сочи едно - че всички земи от Източна Африка ще бъдат на италианската империя."200

Тази реч е произнесена на 9 май 1941 г. - само месец и половина преди нападението на Оста срещу СССР. Три дни по-рано Чано е записал в дневника си, че „нашите неуспехи напоследък, най-вече обтегнатостта ни с германските войски, отвориха очите му (на Мусолини - б.а.)".201 Не може да се каже, че сега, когато е изоставил вече оптимистичната си представа за бърза победа, водачът е наясно с бъдещето. Ако не беше произнесена на тази дата, цитираната реч можеше да бъде възприета просто като чисто рутинна, в която е казано каквото трябва да се каже по такъв повод. Обаче нито 1941 година е „рутинна" в историята на човечеството, нито пък месец май в рамките на самата година. Твърде интересно е, че водачът на италианската войска в деня на нейния празник не се обръща лично към нея. Ако се погледне на фона на историческите факти и документи, посоченото изказване придобива далеч не толкова тържествен смисъл. За победите, които били „окичили знамената на италианските войски, действащи на Балканите", е необходима здрава „германска патерица". В продължение на няколко месеца 27 дивизии са приковани в схватки с 16 вражески. „Забележителната гръцка съпротива стори много за насърчаването на другите балкански страни, а реномето на Мусолини силно спадна", пише британският министър-председател Уинстън Чърчил в своите мемоари.202 Мечтата на Дуче да направи нещо сам - без Хитлер - не само не се осъществява, нейният провал просто му показва къде му е мястото в Оста. Германският фюрер казва: „Мусолини може и да е римлянин, но неговите хора са италианци."203 Той трябва да бъде вечният „беден роднина", вечният „втори човек" с твърде ограничена инициатива. Даже опитите за такава могат да го поставят в опасност.

В речта на военноинвалида флотата изобщо не се споменава. Това съвсем не е случайно. 11 ноември 1940 г. - денят на нападението срещу италианското пристанище Таранто. Наречен справедливо от граф Чано „черен ден". Един от тези, в които се сриват най-смелите надежди. Флотът на Дуче тъкмо е получил сериозни основания, за да осъществи на дело идеята на своя водач за превръщането на Средиземно море в „наше море". Шест линейни кораба са съсредоточени в залива Таранто. Но само двадесет английски самолета-торпедоносци „Суордфиш", излетели от самолетоносача „Илъстриъс", с пет попадения изваждат за дълго от строя най-новия „Литорио" и модернизирания „Кайо Дулио", а ремонтът на „Конте ди Кавур" така и остава незавършен. Сложен е край на италианските претенции за „люлка на човечеството", както често се нарича Средиземно море. Британците вече не изпускат контрола над него. В началото на 1941 г. продължават настъпателните операции срещу фашистките войски в Либия и така рухва цялата империя на Мусолини в Североизточна Африка.

В стремежа си да оправдае тежкото поражение на флотата си Радио Рим проявява изключителна „последователност". В предаване на български език един месец след агресията над Гърция то заявява: „Английската пропаганда, която веднага след нападението над Англия не се измори да крещи, че италианското военно мореплаване било изчезнало от облика на света, най-малкото от Средиземно море, както и британското адмиралтейство, което точно вчера вечерта описа по най-неправдоподобен начин новата морска битка... Днешното италианско военно съобщение пояснява за пореден път тази тенденциозна и лъжлива кампания, подета от английски източници. В него се заключава, че италианската флота в Средиземно море е претърпяла нов тежък удар. Английската флота окуражава сама себе си чрез своята пропаганда и се счита за съвсем сигурна за Средиземноморието. Но там тя бе посрещната от фашистката флота в сражение, чиито резултати трудно се поддават на описание."204

Но точно Чано нарича „черен ден" деня на този удар, нанесен „без предупреждение" от британците, и смята, че Мусолини не веднага е осъзнал истинската му тежест.

Разбира се, гръбнакът на речта е темата за Римската империя, в която се навързват всички пластове - на миналото, съвременността и бъдещето. В центъра, „естествено", е войската, защото тя е твърдина на всяка империя, твърдина на народната вяра. Тя е „таранът", благодарение на който империята прави пробив в историята, за да остави дълбока следа. Изказването обаче най-вече е насочено към съвременността, защото там има твърде много „кръпки". Пряко свързания с мита за водача мит за армията е твърде разклатен. Поддържането му е изключително трудно в пропаганда, насочена към страна като България, където в ефир са представени всички Велики, а броят на радиостанциите, излъчващи на нашия език, непрекъснато расте.

В двубоя между станциите Атина е една от тези, които изграждат отрицателни образи на Мусолини, на фашизма и неговата армия. В предаване от 22 ноември 1940 г. в обръщение към българските слушатели радиото казва следното: „Речта, която италианският диктатор произнесе преди няколко дни пред членовете на фашистката партия, за да оправдае пораженията, претърпени от войските, флотата и авиацията в Гърция, остана без резултат205, още повече след новите гръцки победи и ще трябват нови инжекции за италиански оптимизъм, който след малко ще бъде толкова отслабнал и анемичен, че никакви настроения не ще могат повече да го задържат на краката му. Италианското предприятие, което почна с такава бързина и гръмко „ура" от страна на Рим, се обърна в кошмар в очите на фашизма и страната му. Италия ще заплати с жертви и сълзи завоевателната амбиция на един човек и тесния му кръжок."206

Според същото обръщение вътрешното положение вследствие погрома на фашистите войски в Гърция се е влошило сериозно. „Липсата на храни и икономическите мъчнотии, срещу които се бори италианският народ, стават от ден на ден по-големи и негодуванието се увеличава [...]. Колко нежелана е войната, личи от всекидневните предавания по фашистката радиостанция, че трябва да се води борба не само срещу външния, но и срещу вътрешния неприятел."207

Известно е, че всеки режим, който започва да губи почва под краката си, обявява война на „вътрешния враг". Едни от тежките проблеми на Италия са нередовното снабдяване, спекулата и черният пазар. Въпреки всички опити за филтриране, въпреки пристрастността на едни източници или съмнителната неутралност на други, все пак може да се създаде представа, която да отговаря на действителното положение.

На 24 ноември 1940 г. се излъчва отговорът на министър-председателя генерал Метаксас на речта на Мусолини: „Гърция не е забравила италианците, които се бориха за независимостта ѝ. Гърция, както и гръцкият народ, не мразят италианците, които не могат да търпят насилствения фашистки режим, а те са много и премного. Гърция мрази онези италианци, които ѝ наложиха несправедливата война с италианския фашизъм, който чрез устата на диктатора си произнесе, че ще унищожи тази земя и този народ. С тези италианци няма и не може да има споразумение. Войната, която не ние обявихме, ще продължим докрай, до поражението на неприятеля или до часа, в който италианския народ дойде на себе си като помагач и епикуреец в освободителното ни дело."208

Тук се залага на противопоставянето между народ и вожд, основа на което става всяко поражение на армията. Всеки ръководител, бил той на тоталитарна държава или на демократична, държи да се представи като „народен водач". Ето защо в основата на всяка митология е сливането водач-народ. Съответно всяка противникова пропаганда се грижи да създаде обратния образ - на непрекъснато задълбочаващото се противопоставяне. И Радио Атина не пропуска. Непрестанните поражения го улесняват. Основна черта на фашизма е, че той е насилствен и че италианците, които не могат да го търпят, стават все повече и повече.

В обръщение към българите по Радио Атина от 28 декември 1940 г. - два месеца след италианското нападение - се напомня началото. „Мощна велика сила, великолепно въоръжена, Италия от дълго време подготвяше нападението, което започна след оня нечестен ултиматум срещу Гърция. Законите на логиката предписваха победа в нейна полза [...] Първоначалният устрем на неприятеля обаче бе пречупен... Оттогава започнаха да падат една след друга италианските позиции. Великолепните криле на фашистка Италия не удържаха. Стъпка по стъпка се разкрива моралната ѝ голота и малодушието на войските ѝ. Ударите, които нанесе малката гръцката войска, са много тежки и обидни за фашистката напереност [...] Мусолини вижда как звездата му залязва и режимът му се клати из основи."209

Противно на „законите на логиката", малка и бедна Гърция, но „богата с геройства и историческо минало, влезе в борбата като блюстителка на свободата на всички балкански народи и продължава от триумф към триумф да се бие безспирно, за да хвърли окончателно в морето намиращите се в Албания фашисти".210 „Великолепните криле" на Италия са подрязани, личи „моралната ѝ голота", а войските ѝ са „малодушни" и с „нисък дух". Ударите, които търпят, са „много страшни" и „обидни" за „фашистката напереност".

В предаване на Радио Атина от 16 декември 1940 г. се различава и друга характерна черта на образа на фашизма, осъзнаването от негова страна, че този строй е загубил битката. Гръцката агенция „Егея", цитирана от радиото, разпространява резюмета на статии на водещи италиански вестници от средата на декември, в които се изгражда именно тази представа: „... Фашизмът разбра най-после застрашаващата го опасност и подготвя общественото мнение за общата неизбежна катастрофа. Дали италианският фашизъм не чувства, че през пространството, въздуха и пустинята не е много далеч фаталният момент, когато въздухът ще стане непоносим, пустинята - по-обширна, отколкото неговият Дуче, и слънцето, което ще блесне, ще бъде слънцето на освобождаването на италианския народ от фашизма. В ръцете на италианците остава щото това слънце да изгрее по-бързо. До това време ударите ще бъдат нанасяни все по-ужасно, докато Дуче признае грешката си."211

Едно от най-уважаваните от европейските пропаганди средства, използвани по времето на Втората световна война, са „Белите книги". Приема се, че в тях са включени особено важни документи, които разкриват истината за събитията, това, което става „зад кулисите" на историята, показват истинските „кукловоди" на политиката. В това отношение не прави изключение и гръцката пропаганда. Радио Атина на 22 декември 1940 г. се обръща към българските си слушатели: „Един след друг излизат на светлина плачевните завоевателни планове, които беше подготвил италианският фашизъм за подлото нападение срещу Гърция. Официални документи, намерени в италиански офицери пленници, географски карти и доклади, разкриващи, че тази мафия от Рим не е ограничавала претенциите си само в Гърция. Тя щеше да е само спирка на големия устрем, върху който щеше да се гради новата грамадна империя. От гръцка територия римската фаланга е възнамерявала да превземе целия Балкански полуостров и Близък изток. Според манталитета на фашистката камарила Италия трябваше да излезе от тази война тъй всемогъща, грамадна империя, под чийто деспотичен ботуш трябваше да въздишат дребните, малките държави, намиращи се в неограничената сфера на влияние на италианските интереси." Според Радио Атина това не е литература. Това се доказва по „най-официален начин" от документите и географските карти, които продължават да се публикуват в гръцката Бяла книга. „Но пъклените планове на умопобъркания фашизъм се провалиха като книжни крепости от гръцкия нож. Там, върху дивите албански височини, се погребаха завинаги бляновете на Мусолини за „Империя Романа". Деспотичната империя се търкаля в този момент към безчестие и срам..."212

Едва ли фронтови офицери ще носят със себе си завоевателни планове. Изложените тук идеи за „Империя Романа" не са тайна за който и да било италианец. Те му се „преподават" от медиите. Внушават се на всяко дете от най-ранна възраст. По-нататък самото радио заявява, че официалният орган на правителството в своите статии от последните месеци не пише за нищо друго - непрекъснато повтаря повика, че жизненото пространство на Италия ще се простира до най-последните пунктове на Югоизточна Европа и Близкия изток. И едва ли само „гръцкият нож" е сринал империята на Дуче...

Чак до намесата на Германия атинската пропаганда има „богат хляб" за изработване на образа на своята армия, на основата на сравнението с разбитите войски на великата сила, която вероломно напада малката, но горда страна. Неслучайно му отделям толкова обширно място, защото той показва не само провала на една армия, но преди всичко - на един световен водач. „Никога не сме си задавали за цел да не изнесем истината пред слушателите си. Това би било обида, която би се отправила към нас. От друга страна, ние виждаме колко смешни са станали фашистите, които, опасявайки се от истината, са се свлекли в страшната пропаст на лъжи и клевети. Сами може би сте схванали, че както гръцките официални комюникета, така и разните полуофициални съобщения, се характеризират с дух на сдържаност и скромност и не предават обширно успехите, които отбелязват войските ни с Божията помощ и със собствената си мишци.

Уверяваме ви, прочее, по най-категоричен начин, че броят на италианските пленници в Гърция надвишава 11 000. Повтаряме: 11 000. Тяхното число не е възможно да е познато, защото ежедневно се струпват нови пленници във всички пунктове на фронта. През Атина минаха до днес 7200 пленници. Други се намират в движение от фронта към столицата. Трети пребивават още в по-северните части на страната, където им се оказват първите грижи, понеже са разпокъсани, разбити и изнемощели от глад. Над 1000 души се лекуват в болници, понеже бяха изоставени, ранени по бойните полета от отстъпващите в безпорядък италиански части. Бе съобщено и за пленяването на един отряд черногорци. Не ще кажем нищо за броя на убитите италианци в сраженията. Той е извънредно голям. Това се вижда и от италианските бюлетини, които го признават."213

Цитирах този дълъг пасаж, защото той е характерен за цялостната линия на Радио Атина. Набляга се преди всичко на достоверността и уважението към слушателя. Образите се изграждат с най-големи подробности в пълна противоположност на италианската пропаганда. Достоверността, или видимостта на достоверност, се усилва, като се сочат точни цифри, както и факти, които самият противник не отричал, в случая неговите жертви. Гръцката радиостанция постоянно следи броя на пленниците, попаднали в ръцете на нейните части. Това, естествено, не е случайно. За толкова малка армия е гордост да сломи „могъщата" имперска сила. Една от целите е да се изгради образът на нацията заедно с този на армията. Пример за това са грижите, които гърците полагат за пленниците, за ранените, изоставени от своите. Невъзможно е да се получи цялостен образ на който и да било от Месиите в рамките на европейската радиопропаганда на български език, ако не се разгледа както това, което казва „собствената" му станция, така и вражеските или така наречените „неутрални". Без тази успоредица той би бил непълен, даже нещо повече, недостоверен.

Изключително важно за гръцката пропаганда е да подчертае както високия дух на своите войски, така и подкрепата на цялата нация. На 29 ноември 1940 г. е цитирано комюнике на Държавния подсекретариат за обществената безопасност. В него в опровержение на радиопредаване на френски език, твърдящо, че духът на армията бил нисък, се казва: „Санитарната служба при гръцката армия с грамадни усилия се опитва да задържи в леглата им ранените, които без изключение желаят настойчиво да се върнат на фронта преди още да са заздравели раните им. Всички тия манифестации, които са придобили формата на колективни психологически прояви, се чувстват във всяка изказана дума, във всяко писмо на войниците."214 Цитирането на подбрана кореспонденция от фронта е изключително „тачено" средство от всяка пропаганда - сборници от писма ще бъдат публикувани от всички страни. Както пише доктор Гьобелс, „лъжливата вражеска пропаганда не се уморява да дава на германския народ фалшива или непълна картина на битката на Изток. Най-доброто опровержение на това са войнишките писма." През 1941 г. в Берлин Волфганг Диверге издава сборника „Съветският съюз през очите на германските войници. Полевата поща от Изток". Той е представен като „забележителна брошура на ужасите на юдео-болшевизма".

Пак в съобщение на същия Подсекретариат, излъчено два дни по-рано, се споменава за нападението, организирано по собствена инициатива от един лекар от Додеканеза начело на 14 души, които с моторна лодка слезли на един полуостров от Додеканеза под вражеско владение, убили трима и пленили трима италиански войници.215

В обръщение към българските слушатели от 22 ноември 1940 г. се отбелязва численото превъзходство на противниковата авиация, която обаче се видяла принудена да намали дейността си пред „смелостта и дързостта на гръцките авиатори и английските им колеги".216 Настъплението върви по „същия методичен и сигурен начин". Лошото време „не изглежда да влияе на гръцките войски, а напротив, влияе на италианците". В областта Тепелени, в северния сектор на фронта, позициите, считани за непревземаеми поради естественото им положение и поради това, че са укрепени с железобетон и телени мрежи, не спират устрема на гръцката войска. Телеграмите на чуждестранните кореспонденти от фронта известяват, че действията продължават да се водят „винаги успешно" за малката, но боеспособна армия, която има инициативата и „отстранява винаги италианците от предните им позиции и укрепления".217 Прави впечатление многократното повторение на думата „успех". Нито климатът, нито смятаните за непроходими местности, нито непревземаемите укрепления, нито числено превъзхождащият и по-добре въоръжен противник са в състояние да задържат „грандиозния" и „методичен" устрем на гръцкия войник, опрян на целия народ.

Това е само малка редица предавания, които Радио Атина излъчва за италианската армия, за италианската нация, за фашизма и неговия водач. Особено важни са обръщенията към нашите слушатели, в които има топло и приятелско отношение, напълно обяснимо, като се има предвид българската позиция към Гърция преди 1 март 1941 г.

* * *

Както казва една българска поговорка, имал е дни да живее. През 1917 година Бенито Мусолини оцелява след стрелба с минохвъргачка. В тялото му има поне 40 парчета метал. Само през 1924 г. срещу Дуче са извършени четири безуспешни атентата. 1926 г. в това отношение е ключова в неговия живот. 7 април - неуспешно покушение от нервноболната ирландка Вайълет Гибсън. Тя стреля три пъти срещу него, когато Дуче се качва в автомобила си след реч на събрание на лекари на тема „Чудесата на съвременната медицина". Само леко е ранен в носа. 11 септември - „Мусолини мишена на атентат", известява вестник „Грантс Пас Дейли Куриер" от същата дата. Под заглавието, изписано с „тлъсти" букви, Дуче със спокоен ход на белия си кон се отдалечава невредим, сякаш недосегаем, облечен с костюм и бомбе. Анархистът Джино Лучети хвърля бомба срещу славната му „Ланчия", която само строшава предното стъкло, но не се взривява, отхвръква от таблото за управление и експлодира едва на няколко метра след удара в паважа. 31 октомври - петнадесетгодишният Антео Замбони се опитва да застреля Мусолини в Болония. Водачът оцелява, защото някой го дръпва и куршумът пробива дрехата му, без дори да го докосне. Именно след този атентат е установена пълната фашистка диктатура. 3 февруари 1931 г. - американският анархист Майкъл Ширу е заловен и екзекутиран в Рим, след като планира неговото убийство. В Капорето членовете на словенска антифашистка група ЛЮК замислят заговор срещу живота му. Отново без успех.

* * *

Собствената пропаганда величае Дуче като „непобедимия защитник на Родината", „най-младия и най-великия" от политиците, които оглавяват световните нации, „обожаван от цяла Италия". Фашистът е готов на всякаква саможертва, дори и най-висшата, стига той да го пожелае.

Официалната титла на Бенито Мусолини е Негово Превъзходителство, Глава на правителството, Дуче на фашизма, Основател на Империята. Той обаче трябва да изобразява в очите на италианския народ нещо невъобразимо повече - Спасител, натоварен със свръхчовешка мисия, възложена му от Провидението. Неговата цел е да възроди величието на Римската империя, да превърне Рим в световна столица и фар на човечеството. Средиземно море трябва да стане вътрешно море, наше море. Обикновените хора го наричат дори „баща", Христос, Месия. На Дуче принадлежат някои знакови термини, останали в историята на световната политика - Стоманен пакт, Ос, „неучастие".

В италианската радиопропаганда на български език един от водещите митове е на Втората Римска империя. Той се създава в непрекъснато сравнение с този на Британската империя. На английския упадък и примирение се противопоставя италианската жизненост. Англия няма основание да се нарича велика поради липсата на морал и достойнство. Британската империя е изградена от пирати, получили благороднически титли, като Френсис Дрейк и Хенри Морган и техния „достоен" наследник лорд Елгин, ограбил и разрушил Партенона. Там, където е стъпил английски крак, е посято насилието.

„Дуксът" - еквивалентът на императора, е изобразяван като символ на великото минало, сляло се с настоящия напредък, на възродения дух на Римската империя. Така се очертават и следващите митове за Мусолини - Олицетворение и Въплъщение. Той дълбоко се е слял с италианската нация и държава - най-великите и най-могъщите в света. Всеки император е обединител за народите, които са в пределите на неговите владения, и е представян за такъв за тези, които в бъдеще ще бъдат присъединени към тях. Логично, един от водещите образи в Радио Рим на български език е този на армията, защото именно тя ще бъде силата, която ще позволи осъществяването на имперските цели. Той е разработен много подробно особено през гръцко-италианската война от 1940-1941 г., което не е случайно в ключа на идеята за превръщане на Средиземно море в „маре нострум" и на главното направление на външната политика към Балканите. Изобразявайки италианската армия като дългоочакван спасител за гърците, Радио Рим разработва един от най-важните образи в митологията на Дуче - Спасител.

В митологията на всеки водач се създава образ на врага. Той служи като фон, който още повече го подчертава и разкрива - за Мусолини това е Чърчил. Същевременно в преплетените взаимоотношения между Мусолини и Хитлер италианските пропагандисти са изправени пред все по-усложняваща се задача - те трябва да изобразяват „своя" лидер така, че да не изглежда като беден роднина. А това е изключително трудно, защото от негов учител, представляващ обект на уважението му, той постепенно се превръща в обект на презрение.

Митът Мусолини понася редица удари, най-вече от историята. „Карнавалният цезар", „Картоненият лъв", „човекът на четирите сезона", „най-големият блъф в Европа", „клоунът на Хитлер", „мрачният авантюрист от Рим", просто „престъпник", как ли не е наричан Дуче. Главнокомандващ на армия, която се проваля непрекъснато - и в Африка, и в Гърция, да не говорим за Източния фронт. Преживял е „черния ден" на своята флота.

Мусолини е компас, безпогрешно насочен към върха. Често съзерцава статуята на Цезар и мечтае за „Империя Романа". Когато я „възстановява", децата на Италия са наречени синовете на Вълка, както е неговото прозвище, дадено му от народа. Обявява се за новия Месия на италианския народ.

 

76Цит. по: Лоне, Ж. дьо. Психика и секс на знаменити съвременници. С., 1992, с. 80.
77Цит. по: Мак Смит, Д. Мусолини, С., 1993, с. 61.
78Radio. La storia della radio. 1924-1933; 1935-1943, www.RAI.it; Historical dictionary of fascist Italy. Westport, Connecticut. London, 1982.
79Binder, D. Shortwave Radio: More Preaches, Less Propaganda. The New York Times, 15.10.2008, nytimes.com.
80След влизането на Италия във войната предаванията на къси вълни биват преустановени с примирието, подписано със съюзниците на 8 септември 1943 г. и възобновени постепенно от 3 септември 1946 г. Предаванията на български език се възстановяват през 1948 г. и са спрени през октомври 2007 г. (История на предаванията на български език на Радио Рим и РАИ Интернационал, predavatel. bg).
81Laqueur, W. Fascism. Past, Present and Future, Oxford-NewYork, 1996, p. 59.
82Според В. Лакьор броят на радиоприемниците в Италия надминава 1 милион едва през 1938 г. (Op. cit., p. 59).
83„Балила" (Опера Национале Балила) е младежката организация на фашистката партия в Италия. Изградена е по силата на закона от 3 април 1926 г., според който нейна цел е „грижата за физическото и моралното възпитание на младежта". Отличава се с военизирания си характер. Нейната структура е в съответствие с възрастта на членовете й. Членството в нея става задължително за всички италиански деца и младежи на възраст между 8 и 18 г. Организирана е в три главни секции: „Балила" (8-15-годишни момчета), „Авангуардия" (15- 18-годишни момчета) и „Пиколе Италиане" (за момичета). Стреми се да организира и образова ново, „фашистко поколение, лоялно на Дуче." Според кредото й децата и младежите се кълнат: „Аз вярвам в гения на Мусолини." „Балила" служи като образец за изграждането на „Хитлерюгенд" в Германия. Името й е заимствано от прякора на десетгодишния национален герой Джовани Батиста Перасо, дал в средата на XVIII век сигнал в Генуа за въстание срещу австрийците. Така е наречена карабината, с която е въоръжена младежката организация, както и представеният през 1932 г. в Миланския автосалон модел „508 Балила", който става за „Фиат" това, което е модел „Т" за „Форд". Две години поред автомобилът е най-добрият в своя клас. 86Агенцията е основана още през 1853 г. в Торино. Носи името на своя създател Гилермо Стефани, който използва модела на „Ройтер". Преместена в Рим през 1870 г. и превърнала се в официална правителствена агенция, тя е фашизирана под началството на Манилио Моргани, който е неин председател и директор в продължение на цели 17 години от 1924 г. до самоубийството му през 1944 г. Той е виден фашистки журналист и бюрократ. Интервенционалист, един от най-верните привърженици на Дуче, Моргани става през 1914 г. административен директор на „Ил Пополо д'Италия". Взема участие във „фашизма от първия час", в Похода към Рим и в Директората на фашиото в Милано. Заедно с брата на Мусолини Арналдо основава и ръководи „Ривиста Илустрата дел Пополо д'Италия" („Илюстровано списание на италианския народ"). Оглавяваната от него институция е под покровителството на Министерството на народната култура. Агенция „Стефани" е една от най-стабилните опори на пропагандата на фашисткия режим. Натоварена е с пълния контрол над културата и е установила правителствен монопол над производството на информация.
85Broadcasting in Italy, RAI-Radiotelevisione Italiana, cisi.unito.
86Melgoroni, P. The Cult of the Duce in Mussolini's Italy - Journal of Contemporary History, 11 (1976), p. 222.
87Цит. по: Външната политика пред Сената, 11 декември 1924 г. Б. Мусолини. Фашистката революция. С., 2002, с. 333.
88Pamphlet de propagande fasciste de 1929. Cliotexte, 1997-2008, Patrice Delpin. Catalogue de textes utiles à l'enseignement de l'histoire, www.iterasi.net.
89Ibid.
90Цит. по: Кокс, Е. Моралните доктрини на фашизма. Пловдив, 1946, с. 139.
91Pamphlet de propagande fasciste.
92Ibid.
93Лоне, Ж. дьо. Цит. съч., с. 81.
94Pollard, J. Mussolini's Rivals: The Limits of the Personality Cult in Fascist Italy. - New perspective. Volume 4. Number 2. December 1998.
95Семков, М. Фашизмът. С., 1989, с. 206
96Dollmann, E. J'était l'interprète d'Hitler et de Mussolini. Paris, 1965, p. 19.
97Хемингуей, Ъ. По телеграфа. С., 1984, с. 51-52.
98Whittam, J. Mussolini and The Cult of the Leader. - New perspective. Volume 3. Number 3. March 1998.
99Цит. по: Семков, М. Капитализъм, социализъм, парламентарно общество. - Двадесетият век: диктатура и демокрация. С., 1996, с. 48.
100Cit. par: Whittam, J. Ibid.
101Цит. по: Нестерова, Т. П. Фашистская мистика: религиозный аспект фашистской идеологии - Религия и политика в ХХ веке, Москва, 2005, с. 23 (Материалы Второго коллоквиума российских и итальянских историков. Москва, 11-12 апреля 2005 г.).
102Цит. по: Нестерева, Т. П. Цит. съч.
103Witttam, J. Op. cit.
104Pollard, J. Op. cit.
105Хемингуей, Ъ. Цит. съч., с. 51.
106Лоне, Ж. дьо. Цит. съч., с. 80-81.
107Parutions. Histoire&sciences sociaks. Mussolini sous le scalpel de Pierre Milza, 24 janvier 2000. Интервю с Пиер Милза по повод биографията му на италианския диктатор „Mussolini", Paris, 1999, parutions.com.
108Cit. par: Deakin, FW. The brutal friendship Mussolini - Hitler and the fall of the Italian fascism, NY, 1962, p. 5.
109Цит. по: Семков, М. Фашизмът, С., 1989, с. 205.
110Cit. par: Milza, P., professeur à Sciences Po, une communication du 20 janvier 2003, la conférence de l'Académie des sciences morales et politiques, asmp.fr.
111Цит по: Всемирная история в лицах. Бенито Мусолини. Жизнеописание. Часть II, www.rulers.narod.ru.
112Мусолини, Б. Учението на фашизма. Велико Търново, 1992, с. 52.
113ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 287, л. 431-432. Италия, 6 юни 1941 г. 7.50-8.00.
114Пак там.
115През двете англо-бурски войни (1880-1881 и 1899-1904) англичаните за пръв път в света използват концентрационни лагери.
116ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 286, л. 272-273, Италия, 11 май 1941 г., 21.30-21.40.
117People's history, history.ru
118Martijnissen, R. Les marbres de lord Elgin - Nuances, juin 2000, № 24, p. 5.
119Ibid.
120Мак Смит, Д. Пак там, с. 364.
121ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 285, л. 203. Радио Анкара, 21 ноември 1940 г., 19.45-20.00.
122Cit. par: Deakin, F. Op. cit., p. 6.
123Мак Смит, Д. Цит. съч., с. 330. Според същия автор истинската цифра е по-малко от един милион, като нито в действителност, нито на чертожната дъска Италия разполага с нещо по-тежко от 3-тонен бронетранспортьор. Налице са само десет боеспособни дивизии без нито една бронетанкова.
124Пак там, с. 364.
125Срещата е следствие от подписването на т. нар. Римски протоколи от 16-17 март 1934 г. Тяхната цел е създаване на Дунавски блок в противовес на Малката Антанта (Чехословакия, Румъния и Югославия) за взаимна консултация в случай на заплаха между Италия, Унгария и Австрия. Това е време, в което националсоциалистическият водач става все по-силен. През май и юни подривните действия срещу Австрия зачестяват. Нейният канцлер Долфус изпраща доклад до италианския зам. държавен секретар по външните работи и фактически ръководител на външната политика Фулвио Сувич (1932-1936) за териториалните актове, придружен от нота за пагубния им ефект върху търговията и туризма. С тези документи Мусолини заминава за Венеция.
126Мак Смит, Д Цит. съч., с. 286.
127Milza, P. Mussolini. Séance du 20 janvier 2003, la conference de l'Académie des sciences morales et politiques.
128В с. Довиа ди Предапио, близо до гр. Форли, административен център на провинция Форли-Чезена, обл. Емилия-Романя, на 29 юли 1883 г. е роден Бенито Мусолини. Във Форли На 26 септември 1928 г. е роден най-малкият му син Романо.
129Ibid.
130Робъртс, А. Чърчил и Хитлер. Тайните на лидерството. С., 2004, с. 100.
131Пак там, с. 102.
132Чърчил, У. Втората световна война. Т. 1. Назряващата буря, С., 1993, с. 109-110.
133Цит. по: Мак Смит, Д. Цит. съч., с. 287.
134Пак там.
135ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 258, л. 3-4. Радиопредавания на Информационната служба на Радио София. Бюлетини на БТА за външни и вътрешни новини.
136Пак там, л. 4, Берлин (Германска телеграфна агенция), 1 октомври 1940 г.
137Пак там, л. 11, Лондон, („Ройтерс"), 30 септември 1940 г.
138Пак там, Лондон (агенция „Хавас"), 1 октомври 1940 г.
139Агенция „Хавас" е първата френска печатна агенция и първата истинска световна новинарска агенция. През 1825 г. Шарл-Луи Хавас (1783-1835) към бюрото си за превод на преса открива бюро за печат с неговото име. Десет години по-късно с идването на успеха то се превръща в агенция „Хавас". Тя е организирана в два клона - „Разгласяване" и „Информация". Дейността на последния се състои в събиране на информации, които впоследствие се предават на вестниците под формата на статии, депеши и резюмета. От 1858 г. агенция „Хавас" се обединява с берлинската „Волф" и лондонската „Ройтерс". Въпреки почти монополното й положение, тя е отслабена от икономическата криза през 1929 г., конкуренцията на радиото и ограничаването на публичната й дейност. Клонът „Информация" е закупен от правителството във Виши за 35 милиона франка през ноември 1940 г. и е заменен от „Офис франсез д'енформасион" (ОФИ), създаден с декрет същия месец. Той се захранва все по-трудно от информационните мрежи в провинцията и чужбина. Бюрата в окупираната зона са закрити. Поради безпокойството от съкращаването на информационната зона, в резултат на конкуренцията на други агенции, към ОФИ е присъединен филиалът „Телерадио", предназначен за Америка и Далечния изток. Той е ликвидиран със закон на 9 април 1944 г. Клонът „Информация" е преобразуван в Агенция Франс-прес, създадена на 30 септември 1944 г.
140ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 258, л. 11, Берлин (Германска телеграфна агенция), 30 септември 1940 г.
141Дневникът на граф Чано. Политически дневник (1939-1943), 28 септември 1939 г. С, 1992, с. 258-259.
142Dollman, E. Op. cit., p. 123.
143ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 285, л. 35. Рим, 9 ноември 1940 г., 21.20-21.30
144Пак там, а. е. 287, л. 343. Рим, 12 юни 1941 г, 21.30-21.40.
145Джорнале д'Италия", Рим, 15 август 1940 г.: „Итало-българско приятелство (дописка от Л. Сапорито). По почин на група видни публицисти в България започна да излиза един нов седмичник „Вита Булгариа", издаван на италиански език с цел да допринесе за по-нататъшното развитие на итало-българските пространства. Появата в София на вестник, издаван на италиански език, не е малко дело и то не трябва да се счита като чисто културна дейност... Българският народ е народ, който мисли. Той е малко затворен и не се отпуска лесно, нито се опиянява от прости идеи. Той е реалист и честен. Ако българският народ подчертава своето приятелство с нас и ако той дава на това приятелство някаква видима форма, може да се каже, че приятелските чувства към нас са не само искрени, но и дълбоки." - В: Райчевски, Ст. Българите в световните хроники. 1939-1944. С., 2000, web.narodnakultura.hit.bg.
146АМВР, ф. 18, оп. 1, ОБ-13607, л. 48.
147Пак там, л. 150.
148ЦДА, оп. 5, а. е. 270, л. 21. Рим, 31 декември 1940 г., 21.20-21.30.
149Пак там.
150Пак там, а. е. 285, л. 343, Рим, 12 април 1941 г., 21.20-21.30.
151Пак там.
152Пак там.
153Пак там, а. е. 270, л. 59-60. Донау, 28 ноември 1940 г., 19.45-20.00.
154Пак там, а. е. 285, л. 326. Донау, 12 април 1941 г., 18.15-18.30.
155Дамянова, П. Край розовия параклис. Повяхнали спомени. (За женския концлагер „Св. Никола" край Асеновград, 1943).
156Срещу Гърция италианското правителство насочва от територията на Албания 9-а армия (8 дивизии, включително 1-ва танкова; общо 200 000 души; 250 танка и бронирани машини, 700 оръдия, 400 самолета) под командването на генерал Висконти Праска. Гърция има на границата освен пограничните части 2 пехотни дивизии и 2 пехотни бригади на Епирската армия на ген. Папагос, които наброяват 27 хиляди души, 20 танка, 70 оръдия и 36 самолета. Италианското командване, уверено в бързия разгром на противника, разгръща настъпление срещу Кастория и Флорина, като планира да завоюва Епир, а след това да окупира цяла Гърция. Обаче нейната армия, умело използвайки планинската местност, оказва упорита съпротива и на 14 ноември го спира, след това, като увеличава силите си до 12 пехотни, 2 кавалерийски дивизии и 2 пехотни бригади, преминава в контранастъпление На 21 ноември гръцките войски, преследвайки отстъпващия противник, навлизат в територията на Албания, където са поддържани от местните партизани. Италианското командване спешно стяга подкрепления и създава 11-а армия, обединена с 9-а в група армии „Албания" (27дивизии, чийто командващ е генерал Соду). Въпреки превъзходството в силите на противника гръцките войски се придвижват на албанска територия от 25 до 60 км, след което борбата придобива позиционен характер. Едва след влизането във войната на Германия през април 1941 г. Гърция търпи поражение. На 23 април в Солун генерал Чолакоглу подписва акт за капитулация и примирие с Германия и Италия.

Според данните, публикувани в руския проект „Хронос", създаден през 2000 г., италианците дават 38 000 убити, 50 000 ранени и 12 000 замръзнали. Общите загуби от гръцка страна са 20 000 убити и 225 000 пленени. Итало-греческая война 1940-1941, hrono.ru
157Пак там.
158Pamphlet de propagande fasciste de 1929. За пропагандната война след нападението на Италия от 28 октомври 1940 г. вж.: Milkov, H. „La guerre imprévue" dans les mass-média (L'attaque d'Italie contre la Grèce le 28 octobre 1940) - Bulgarian Historical Review, 2002/1-2, p. 161-194.
159Дневникът на граф Чано. 12 октомври 1940 г., с. 262.
160Цит. по: Генчев, Н. Цит. съч.
161Димитров, Ил. Българо-италиански политически отношения. 1922-1943, с. 319.
162Цит. по: Генчев, Н. Цит. съч.
163Цит. по: Димитров, Ил. Цит. съч., с. 326.
164Дневникът на граф Чано, с. 265.
165Цит. по: Димитров, Ил. Англия и България, с. 165.
166Пак там, с. 320.
167Цит. по: Йончев, Д. България и Беломорието. 1 октомври 1940 - 9 септември 1944: Военнополитически аспекти - Point of view, December 20, 2006.
168Les lettres secrètes échangées par Hitler - Mussolini. Paris, 1946, p. 93.
169L'agression de l'Italie contre la Grèœ. Documents diplomatiques. Ministère Royal des affaires étrangères. Document № 46, 29. VI. 1940. Athènes. 1940, p. 47.
170Ibidem, Document № 75. 8. VI. 1940, p. 47.
171Стоян Рачев в книгата си „Чърчил, България и Балканите", С., 1996, с. 116, определя числеността на германските войски в Румъния в началото на 1941 г. на 680 000 души. Руският историк Н. И. Лебедев в книгата си „Крах фашизма в Румынии", М., 1976, с. 303, посочва, че германската армия на румънската територия в края на 1940 г. наброява 500 000 хиляди души. " (Вж: Б. Дичев. Би Би Си и България през Втората световна война. Говори Лондон. С., 2004, с. 15).
172Гунев, Г., Ив. Илчев. Цит. съч, с. 149-150.
173Лоне, Ж. дьо. Цит. съч., с. 82.
174ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 285, л. 149. Рим, 25 април 1941 г, 21,30-21,40.
175Пак там, а. е. 287, л. 263. Рим, 15 май 1941 г., 21,30-21,40.
176Дневникът на граф Чано, с. 279.
177Кавальеро, у. Записки о войне. Дневник начальника итальянского Генерального штаба. М., 1968. militera.lib.ru
178Дневник на граф Чано, 27 декември 1940 г., с. 287.
179Пак там, 28 декември 1940 г.
180Пак там, 22 ноември 1940 г., с. 275.
181ЦДА, ф. 178 к, оп. 5., а. е. 271, л. 106, Гърция, 13 ноември 1940 г., 21,20-21,30
182Пак там.
183Пак там, л. 99, Гърция, 14 ноември 1940 г., 21,20-21,30.
184Пак там, а. е. 271, л. 136-137, Турция, 12 декември 1940 г., 19,45-20,00.
185Кавальеро, у. Цит. съч., с. 37.
186Пак там, а. е., 285, л. 317-318. Лондон, 12 април 1941 г., 21,00-21,15.
187Пак там, л. 304.
188Лоне, Ж. дьо. Цит. съч., с. 74.
189ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 270, л. 172. Италия, 2 ноември 1940 г., 21,20-21,30.
190Стара форма на името на гр. Корча, Албания.
191Пак там, л. 145. Италия, 8 ноември 1940 г., 21,20-21,30.
192На 31 март 1941 г. завършва прехвърлянето на британските войски в Гърция. Те са съставени от 1-ва английска танкова бригада, 1 австралийска и 1 новозеландска дивизия под прикритието на 9 ескадрили. -Цит. по: Итало-греческая война, historiwars.narod.ru.
193Пак там.
194Пак там, л. 133. Италия, 10 ноември 1940 г., 21,20-21,30.
195Пак там. Рим, 28 декември 1940 г., 21,20-21,30.
196Пак там, а. е. 285, л. 333-334. 9 май 1941 г., Рим, 9 май 1941 г., 21,20-21,30.
197Пак там, а. е. 271, л. 99. Рим, 11 ноември 1940 г., 21,20-21,30.
198Пак там, л. 113-114, Рим, 12 ноември 1940 г., 21,20-21,30.
199АМВР, ф. 9, оп. 1, ОБ-23034, л. 218.
200ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 278, л. 333-334. Рим, 9 май 1941 г., 21,20-21,30.
201Дневникът на граф Чано, с. 306.
202Чърчил, у. Цит. съч., Том 2. Изолация, с. 522.
203Робъртс, А. Цит. съч., с. 180.
204ЦДА, ф. 178 к, оп. 5, а. е. 270, л. 60. Италия, 28 ноември 1940 г., 21,20-21,30.
205Реч, произнесена на 18 ноември 1940 г. в Палацо Венето.
206Пак там, л. 87. Гърция, 22 ноември 1940 г., 21,20-21,30.
207Пак там, л. 88-89.
208Пак там, а. е. 270, л. 77. Гърция, 24 ноември 1940 г., 21,20-21,30.
209Пак там, л. 32, л. 33. Гърция, 28 декември 1940 г., 21,25-21,35.
210Пак там, а. е. 271, л. 35. Гърция, 22 декември 1940 г. 21,25-21,35.
211Пак там, л. 71-72. Гърция, 16 декември 1940 г., 21,25-21,35.
212Пак там, л. 35. Гърция, 22 декември 1941 г., 21,25-21,35.
213Пак там, л. 11. Гърция, 30 ноември 1940 г., 21,25-21,35.
214Пак там, л. 104. Гърция, 29 декември 1940 г., 21,25-21,35.
215Пак там, л. 98. Гърция, 20 ноември 1940 г., 21,20-21,30.
216Пак там, л. 87. Гърция, 29 декември 1940 г., 21,25-21,35.
217Пак там, л. 32. Гърция, 28 декември 1940 г. 21,25-21,35.

X

Right Click

No right click