Втората световна война

Клубът на месиите

Написана от Христо Милков
Посещения: 3907

 

Резюме

 

Клубът на месиите

 

Образите на световните водачи
в европейската радиопропаганда на
български език

 

(1 септември 1939 г. - 22 юни 1941 г.)

 

В историята няма друг век, който да е белязан с толкова кръв, страх и насилие, както е двадесетият. Никога човечеството не е било изправяно пред толкова съдбоносни за своето оцеляване решения. Едва са заглъхнали залповете на Голямата война, а светът е „умирен" от Версайския скалпел; едва е стихнал страхът от Голямата депресия, и на хоризонта се изправя нова, по-черна сянка. Отново трябва да бъде направен страшният избор - между мира и войната. В такива моменти от историята дотогавашните идеологии и ценностни системи трябва да докажат правото си на живот, а новите, или претендиращите да бъдат нови, да ударят с юмрук по масата.

Втората световна война е катастрофа от такъв мащаб, че човечеството непрекъснато ще бъде принудено да се оглежда с ужас назад и да си задава въпроса, дали няма да се изправи пред нова подобна. Историческите, моралните, ценностните, философските ѝ измерения са твърде големи, за да може да бъде забравена. Изучаването на пропагандата в навечерието, по време и след войната има изключително значение за пълноценното ѝ осъзнаване, защото, за да се допусне нейното избухване, в голяма степен именно тя изиграва решаваща роля.

Мусолини, Хитлер, Чърчил, Рузвелт, Сталин. За тези хора десетте Божии заповеди не важат. Те имат свои собствени Божии заповеди. Още приживе са се превърнали в кумири. Не са много хората, които са толкова възхвалявани и толкова заклеймявани. Обявяването на тяхна вещ или на излязъл изпод перото им ръкопис за продажба на търг предизвиква вълнение, сякаш са открити мощи на светец или парче от Христовия кръст. И до днес имената им водят убедително в националните и световните класации по популярност.

Едва ли може да има съмнение, че споменатите по-горе личности са от тези, които наистина могат да бъдат наречени водачи. Не всеки политик е държавник, не всеки е водач. Не всеки водач е герой. Не всеки герой е митологичен герой. Не всеки митологичен герой е месия. Но споменатите по-горе стават. Благодарение на своя опит, качества и способности, на екипи и благоприятни исторически обстоятелства, те се издигат до върха на пирамидата на властта в своите страни и не просто управляват, но и решават съдбините както на нациите, които оглавяват, така и на целия свят. Техният отпечатък е наложен не само върху съвремието им, но ще остане и далеч след смъртта им. Това е една от причините, довели до натрупването на огромна документална и научна литература върху тях и времето им. Без съмнение обаче едва ли някога ще можем да решим, че сме ги изучили напълно, едва ли някой ще си позволи да поеме отговорността да заяви: „Знаем вече всичко, нищо ново повече не може да бъде казано!" Едни от тях трябва да бъдат уважавани, от други да се страхуваме, но ако наистина искаме да ги разберем, не бива да сковаваме съзнанието си с оковите на предубеждението, с гирите на плюса и минуса.

В навечерието на Втората световна война и по време на самата война може да се каже, че се създава истински Клуб на месиите. Тези петимата нямат нужда от членска карта. Макар че радиото, тогава вече утвърдило се като най-въздействащо средство за масова информация в Европа и в САЩ, изгражда многобройни образи, именно техните са най-силни и най-въздействащи, защото дават лице на радиопропагандата и носят сърцевината на обобщените образи на нацията, държавата, армията, индустрията и пропагандата на всяка от страните. Наред с това месиите имат както национални, така и наднационални измерения. Именно поради това те са месии със строго определени мисии. Могат да бъдат откривани и на вълните на чужди за съответния водач радиостанции, които създават негови образи.

Проучването на образите на петимата световни водачи, създадени на вълните на българската радиопропаганда, представлява празнина в нашата наука. Няма самостоятелни изследвания по тази тема, а доколкото тя е засягана, то е само частично в рамките на общи трудове по история на българското радио и журналистика.

Обект на настоящото изследване е европейската радиопропаганда на български език, а предмет - образите на трима водачи на тоталитарни режими - Бенито Мусолини, Адолф Хитлер и Йосиф Сталин, и двама на демократични страни - Уинстън Чърчил и Франклин Рузвелт. Целта му е представянето им както по отделно, така и в сравнителен план. Съпоставени са водачи, които са от една и съща страна на барикадата, като Мусолини и Хитлер, или Чърчил и Рузвелт, и такива, които са от противоположни, като Чърчил и Мусолини, или Чърчил и Хитлер. За да се откроят по-ярко, те са разгледани в контекста на историята на своите страни и на света, както и на развитието и достиженията на съвременната пропаганда, и по-специално на радиопропагандата и свързаните с нея водещи фигури. Друга цел на изследването е да бъдат отделени ключовите образи, създадени в митологиите на всеки герой, общите им характеристики и различията помежду им, начините и средствата, чрез които се създават.

Тези проблеми не биха могли да бъдат изследвани пълноценно, без да се проучат действията на чуждите секретни служби и пропаганди у нас и противодействията на нашите власти.

Разгледани са италианската, германската, британската и съветската радиопропаганда на български език. Не се изучава нито историята, нито теорията на пропагандата и в частност на радиопропагандата - нито на страните, родили нашите „герои", нито пък на България. Не са изследвани българското официално радио или другите видове пропаганда - кино, печат и пр. По тези теми е създадена голяма научна литература от наши и чужди автори. Ако бъдат засягани, то ще е единствено в контекста на посочените цели, а именно: това, което чуждата радиопропаганда на български език е постигнала, извайвайки образите на петимата Месии, защото в тях като в една капка вода се отразяват всичките ѝ възможности, успехи и проблеми. От друга страна, ще бъдат разглеждани радиопропаганди, като гръцката и турската. Те имат важно значение не просто като един от цветовете на пъстрата палитра от станции, с които разполага българинът. И двете балкански радиа след нападението срещу Гърция нанасят силни удари срещу образа на Мусолини, на фашизма и неговата армия.

След като се е стремило по най-различни пътища към войната, въпреки всички декларации за мир, въпреки многократните отлагания, човечеството най-сетне се срива в една от най-дълбоките пропасти в своята история, стига до най-големия сблъсък през съществуването си. В настоящото изследване се разглежда първият му период между датите на две германски нападения - от 1 септември 1939 г. срещу Полша и от 22 юни 1941 г. - срещу Съветския съюз. Формално погледнато, той изглежда кратък, но е твърде наситен със събития. Значим не само за развитието на Втората световна война и специално за двубоя в ефир, но и изобщо за човешката история, дал е голямо отражение върху съдбата на петте личности, които са обект на изследване. Точно тогава се полагат основите на европейската радиопропаганда на български език, като с напредването на войната едни станции се закриват, създават се нови, други увеличават броя на предаванията си и тяхната продължителност, започват да звучат различни гласове в ефир.

От гледна точка на развитието на радиото и радиоразпръскването в България, периодът между 1 септември 1939 г. и 22 юни 1941 г. представлява истинско предизвикателство за изследователя, защото по това време нашият слушател има голям избор както от „вътрешни", така и от „външни" гласове. За разлика от „народните" радиоприемници в Германия и радиоточките в СССР, апаратите, прода-вани у нас, могат да улавят различни честоти, така че се предоставя богата гама от гледни точки.

За пълноценното изучаване на нашите „герои" тази хронологическа рамка се „разчупва" в двете посоки - преди и след определените дати. Всеки от тях има дълга политическа биография, наложил се е в собствената си страна, има претенции да управлява съдбата на Европа и света. Изявите им пред микрофоните в разглеждания период често имат своя предистория.

В навечерието и в първите години на Втората световна война в България са създадени многобройни предпоставки за успешна чужда радиопропаганда. Преди всичко у нас вече е създадена и с бързи темпове се разширява аудиторията. Това става в резултат на изграждането на собствени станции, като София, Стара Загора и Варна, на построяване на предаватели, като тези във Вакарел, Павлово и Шумен, както и на изобилието на нашия пазар на апарати от вносни и български марки, което дава възможност на хора с различни доходи да се снабдят с радиоприемници. Полагат се традиции и се развиват специфични форми на слушане. В резултат на това новините, получени от това „чудо", бързо се разпространяват и стават достъпни и за тези, които не го притежават. В края на двадесетте години на XX век се създават първите радиоклубове и започват да се издават специализирани списания за любители. Непрекъснато увеличаващата се роля на радиото в световен мащаб и много по-голямата му сила в сравнение с другите средства за масова информация обясняват защо именно радиопропагандата е избрана от редица европейски страни като най-мощно средство за въздействие.

В първата глава са представени някои от основните събития в развитието на пропагандата от Първата световна война и в частност на радиопропагандата в Европа и света и в България до 1 септември 1939 г., обстановката в света и политиката на нашето правителство в навечерието на войната. Изложено е съдържанието, което авторът влага в някои от основните понятия, използвани от него, като „пропаганда", „мит", „митология", „образ", „Месия". Следващите глави са отредени на петимата световни водачи, като те са представени чрез основни сблъсъци, очертали се помежду им - в ефира се очертават глави на империи, водачи на победоносни армии и на такива, които търпят поражение. Всяка от главите започва с развитието на радиото в съответната страна. В една или друга степен са разгледани другите средства - пресата и различни форми на печатна пропаганда, киното, литературата, изучаването на своя език и пр. - чрез които отделните страни влияят върху съзнанието ни, но без да са толкова ефикасни. На български език израства характерният за времето конфликт между тоталитаризма и демокрацията. На вълните на различните чужди станции се разкрива образният им свят, като се започне от митологизираните образи на световните водачи и се продължи с други, свързани с тях. В последната глава авторът представя 22 юни 1941 г. в европейската радиопропаганда на нашия език - последният ден от разглеждания период - деня, в който всеки от водачите е принуден да вземе своето окончателно решение и да го изрази ясно и недвусмислено.

Политиката и идеологията не са безлични. Те не биха могли да се доближат до обикновения човек, ако нямат такъв могъщ таран, като образите на петимата световни водачи.

Какво не може да си позволи „да пропусне" в своята митология един водач, ако иска да бъде световен?

Откакто свят светува, хората имат нужда от спасители. Може някои да се обиждат, да не го признават, ако им го кажеш, но такава е действителността. Защото отделният човек е сам, той е слаб и търси опора. В навечерието на войната най-важното за всеки водач е да убеди хората, че тя няма да избухне, а ако въпреки това дойде, неговата страна и лично той докрай са се борили за мира. Наред с това хората трябва да повярват, че тя ще бъде максимално кратка. Световни водачи като разглежданите бранят световни каузи. А има ли „по-привлекателна" кауза от мира? Образът на Спасителя Хитлер се гради на темелите Миротворец и Миролюбец. Московското радио на български език до самия 22 юни 1941 г. съобщава за мирните победи на социализма, за „отбранителната му мощ", за „сталинската мирна външна политика" и така налага неговото превъзходство над капитализма. Изграждайки цялостния образ на Съветския съюз и народа, радиопропагандата обрисува водача.

Основен образ на изследваните лидери е този на Обединителя. Каузата за обединението на нацията и на сънародниците, останали извън Отечеството, прави възможно съществуването на Адолф Хитлер. Според Радио Донау той е призван за още по-висока цел - да възстанови и запази европейския мир, а на „поробените" народи да даде отново свобода в рамките на новия европейски ред. „Спасените" народи посрещат с открита душа своите освободители и искат да отговорят на верността с вярност и да се сражават рамо до рамо със своите „братя". Този образ е особено близък за нашия слушател, защото нацията ни е разкъсана от Ньойския диктат и също се бори за единение под българския трицвет.

Във време на непрекъснати поражения в Европа и с превръщането на Англия в Остров-крепост, останал единствен в борбата срещу Хитлер, новият министър-председател и твърде опитен политик Уинстън Чърчил трябва да обедини своя народ в преломен момент. Той не му предлага илюзии. Както казва бащата на съвременната пропаганда Гьобелс, най-лошите новини англичаните чуват от собст-вения си водач: „Мога да ви предложа само кръв, тежък труд, сълзи и пот". Той обаче отхвърля всякакво отчаяние. Изборът е ясен: победа или смърт, победа, когато Старият континент е залят от пречупения кръст и там скоро няма да стъпи британски войник. Независимо от всякакво насилие „свещените институции", „цивилизацията и достойният начин на живот" ще надделеят.

С наближаването на войната и в хода на нейното развитие смисълът на образите на Спасителя и Обединителя се променя. За да бъде Спасител за своя народ, американският президент Рузвелт до последно ще държи нацията извън войната и ще убеждава американските майки, че няма да допусне техните синове да загинат в Европа в една „чужда" война. Той ще обяви новата световна кауза, че Америка ще бъде големият арсенал на демокрацията, ще заяви, че ще помага на воюващите народи, сякаш тя самата е във война, но изобщо няма да протегне ръка на загиващата Франция.

Мусолини, Хитлер и Чърчил са не просто Обединители, те са водачи на Империи. Образът на Втората Римска империя се изгражда в непрекъснато сравнение с британската, което не е случайно, защото тя е най-могъщата империя в света. Срещу нея се е изправила държавата, първа осъществила фашистките добродетели. Същевременно на британския „упадък" и „примирение" Италия противопоставя своята „жизненост". Сблъсъкът в ефир между „младите" нации и „прогнилите" буржоазни демокрации е характерен както за италианската, така и за германската радиопропаганда.

Служителят на кралицата Уинстън Чърчил е въплъщение на империята - на нейната същност и институции, ценности и начин на живот. Лондон е дом не само на европейците от окупираните страни, той е приютил германци и италианци, които отхвърлят „фалшивите философии" на Хитлер и Мусолини. Там те не са мразени и обиждани заради произхода си, както поляците, чехите и французите в Берлин. В Лондон всички са свободни и равноправни.

Митологията на един световен водач не би могла да съществува без образа на „новия ред". Всяка велика сила представя себе си като носител именно на такъв ред, който ще бъде по-справедлив и по-съвършен, който ще обхваща целия свят. Българският слушател най-подробно е информиран за победите в социалистическото съревнование, за новите гигантски строежи, за живота на хората из целия Съветски съюз. Макар и останала сама, Великобритания издига свой план за новия следвоенен ред. На „еврейско-плутократичните олигархии". Нова Германия противопоставя стегнатостта и дисциплината, пълното единение и вярата във водача. Така сблъсъкът между съюзниците и силите на Оста е война между две ценностни системи, между две представи за света, за днешния и за бъдещия.

Никоя от разглежданите пропаганди не може да си позволи да пропусне образа на армията, защото тя представлява въплъщение на младостта и силата на нацията, а около нея се обединява народът в състояние на война, особено на такава, каквато е Втората световна. Трудно обаче се изгражда образ на Победител, когато войската търпи непрекъснати поражения, както е с Мусолини и Чърчил. Не по-малко значителен за един световен водач е и образът на индустрията на неговата страна. Съединените щати не биха могли да бъдат най-големият арсенал на демокрацията без нея. Именно вярата в техния потенциал и производство подхранва вярата в победата у Острова- крепост. Благодарение на своята индустрия СССР успява да бъде единствената страна в капиталистическо обкръжение, да създаде армия, отговаряща на съвременните изисквания, годна за „отбрана" от всяко нападение, поне както е представяно.

Спасители, Обединители, Освободители, Победители, Въплъщения на своите нации и империи, на вярата и надеждата на хора от цял свят. Кои са тези водачи, които носят на плещите си такъв товар? Срещу нас се издигат образи на „гении", „апостоли на мира", „народни водачи", „велики хора". Адолф Хитлер е не само „най-големият човек в сегашния век, той е един от най-големите хора на всички времена", „гениална личност", Сталин - „геният на човечеството", Чърчил - водач на „целия свободолюбив свят".

В митологиите на петимата фигурира образът „Човек на Провидението". Сред основните приноси на Бенито Мусолини в историята на световната външна политика са формулировките „Стоманен пакт", „Ос" и „неучастие". Из цяла окупирана Европа борците против хитлеристкия гнет изписват Чърчиловия знак V и превърналото се в символ на Великобритания съкращение - RAF. Издигнатите от американския президент Рузвелт постановки за „свободата на словото, свободата на вероизповеданията и мисълта, на отстраняването на всякакви лишения и на страха" са възприети като свои собствени от британското правителство. Речта на Сталин от 3 юли 1941 г., в която той за пръв път се обръща към своя народ с „братя и сестри, приятели мои", предизвиква незабавен доброволчески подем, увеличава готовността за отпор и среща голям отклик в чужбина. Очевидно е, че хора като тези водачи не могат да бъдат оприличени като „обикновени". За да поемат такъв товар, те трябва да имат „свърхчовешки" качества. И радиопропагандите не се бавят да ги представят на българския слушател: дълбочина на мисълта, пророчески виждания, способност за създаване на нов и по-добър ред в света. За да се избегне неизбежната дистанция между „свръхчовека" и „малкия" човек, се изгражда „човешки" образ. Рузвелт е в непрекъснат контакт с американците или когато „разговаря" с тях край камината, или чрез ежеседмични пресконференции. До голяма степен благодарение на медиите той успява да стане първият президент на САЩ, избран повече от два пъти, при това справил се с Голямата депресия и водил успешно страната през Втората световна война.

Всеки от героите на това изследване нееднократно е бил натоварен с мисия. Дали сам си я е възложил, или му е била възложена, разликата е в зависимост от системата. Ето защо нейният образ в радиопропагандите е един от най-важните. Разглежданите образи правят един цялостен - този на Месията, Месията, който като Чърчил се възправя от плакатите и заявява на англичаните: „Заслужи победата!”

Обаче разглеждането на която и да е митология не би било пълно, ако не се проследят ударите, понасяни от водачите от чуждите пропаганди, както и образите на врага, създавани от собствените медии. Според Радио Лондон на български език „новият ред” е съзаклятие, което има за цел да убие Европа” чрез тактиката на „безразборното бомбардиране” и нападенията на „открити” градове. Хитлер е международен престъпник, който търси себеподобни, като д-р Анте Павелич, варварин, който се моли на езически богове. За да може да се разкрие пълноценно образът на Дуче, той се представя в контекста на двубоя между пропагандите от времето на италианско-гръцката война от 1940-1941 г., защото наред с Рим, Донау и Москва, тогава за пръв път се обажда на български Радио Лондон, основни участници във войната за съзнанието на нашия слушател са атинската и анкарската станция. Колкото до Рузвелт, според Радио Донау, той е некомпетентен, лицемерен, безотговорен лъжец. Води политика в противовес с елементарните принципи на международното право. Неговото управление винаги е било основано на произвола и диктатурата. Тази „опасна личност” застрашава другите страни и напада американците, които се противопоставят на намесата във войната и я провокира.

Според Волтер, „нищо не е така трудно да се каже на хората, както истината”. Всеки от петимата герои претендира, че има монопол върху нея - както да я знае, така и да я казва. От своя страна вражеските пропаганди не са пропуснали да „осветят” ни едного от тях с ореола на лъжата. Не можем да не се съгласим с думите на един от членовете на Клуба на Месиите Уинстън Чърчил: „Ако истината е многостранна, то лъжата е многогласна."

 

* * *

 

The Club of the Messiahs

 

THE IMAGES Of WORED EEADERS IN
THE EUROPEAN RADIO PROPAGANDA IN BULGARIAN
(SEPTEMBER 1,1939 - JUNE 22,1941)

 

SUMMARY

 

No other century in history has been labeled with so much blood, fear and violence, as the twentieth. Never has humanity faced decisions so crucial for its survival. The fusillades of the Great War having barely died away, and the world was "appeased" by the Versailles scalpel; the fear of Great Depression having just faded away and a new black shadow rose on the horizon. The dreadful choice - peace or war - had to be made once again. In such moments of history the existent ideologies and value systems had to prove their right to life, while the new ones or those pretending to be new were banging their fists on the table. World War II was a disaster of such a scale that mankind will constantly be forced to look back with horror and raise the question whether a similar one is not to be expected. Its historical, moral, value and philosophical dimensions are too large to be forgotten. The study of propaganda on the eve, during and after the war is of primary importance in order to fully understand it, because to a great extent it was particularly propaganda that played a decisive role in allowing its outbreak.

Mussolini, Hitler, Churchill, Roosevelt, Stalin. For these people the Ten Commandments do not apply. They have their own God's commandments. While still alive they have become idols. Not many people have been so much praised and stigmatized. The announcement of selling at an auction of their personal belongings or a script that was a work of their pen provokes such an excitement, as if the relics of a saint or a piece of the True Cross have been found. Up until today, their names convincingly occupy first place in national and world popularity rankings.

There can hardly be any doubt that the aforementioned individuals are the ones who could really be called leaders. Not every politician is a statesman, not everyone is a leader. Not every leader is a hero. Not every hero is a mythological hero. Not every mythological hero is the Messiah. But the people mentioned above became such. Thanks to their experience, qualities and abilities, teams and favorable historical circumstances, they rose to the top of the pyramid of power in their countries and not just ruled, but also decided both the fates of the nations they headed, and the world in general. Their footprint is imposed not only on the time they lived in, but it will remain long after their death. This is one of the reasons that have led to the accumulation of vast documentary and scholarly literature on them and their time. Without doubt, however, we shall hardly ever be able to assume that we have studied them completely, one could hardly afford to take the responsibility to declare: “We already know everything, nothing new can be said!” Some of them must be respected, others must be feared, but if we really want to understand them, we should not stifle our minds by the shackles of prejudice, by the dumbbells of the plus and the minus.

On the eve of World War II and during the war itself it can be claimed that a real Club of the Messiahs was established. These five people did not need a membership card. Although the radio, which had already won recognition by that time as the most effective means of mass media in Europe and the United States, was creating numerous images, the images of those five people in particular were the most powerful and most influential, because they personalized the radio propaganda and bore the essence of the generalized image of the nation, the state, the army, the industry and the propaganda of each of their countries. Moreover, the Messiahs have both national and supranational dimensions. Precisely because of that they are Messiahs with clearly defined missions. They can be detected also on the waves of foreign for the particular leader radio stations which created his images.

The study of the images of the five world leaders, created on the waves of Bulgarian radio propaganda constitutes a gap in Bulgarian historiography. There is no independent research on this topic, and as far as it has been studied, that was only partially within general history books dealing with Bulgarian radio and journalism.

The object of this study is the European radio propaganda in Bulgarian, its subject - the images of three leaders of totalitarian regimes - Benito Mussolini, Adolf Hitler and Joseph Stalin, and the leaders of two democratic countries - Winston Churchill and Franklin Roosevelt. It aims to present them both individually and on a comparative basis. Comparison is made between leaders who stand on one and the same side of the barricade, as Mussolini and Hitler or Churchill and Roosevelt, and those who stand on the opposite sides of it, such as Churchill and Mussolini or Churchill and Hitler. To offer a more clear picture of them, they are discussed in the context of the history of their country and the world, as well as on the basis of the development and the achievements of modern propaganda, and in particular the radio propaganda and its leading figures. Another aim of the study is to distinguish the key images that were created in the mythology of each character, their common characteristics and the differences between them, the ways and means by which they were created, and the logic of their creation. These problems could not be studied fully without examining the actions of the foreign secret services and propaganda in Bulgaria and the counteractions of Bulgarian authorities.

The author has examined the Italian, German, British and Soviet radio propaganda in Bulgarian. He does not deal with the history and the theory of propaganda and in particular radio propaganda - neither of the countries of birth of our "heroes", nor of Bulgaria. Bulgarian official radio or the other types of propaganda - films, press, etc. are also studied. A great number of scientific literature by Bulgarian and foreign authors has already been written on these topics. In case they are discussed in this book, that is made only within the context of the objectives stated above, namely: what foreign radio propaganda in Bulgarian has achieved, moulding the images of the five Messiahs, because like in a drop of water in those images are reflected all its opportunities, successes and problems. On the other hand, radio propaganda such as the Greek and the Turkish ones shall be taken into account. They are very important not just as giving one of the colours in the colorful palette of radio stations the Bulgarians have at their disposal. After the attack against Greece both Balkan radios inflicted severe blows against the image of Mussolini, fascism and his army.

After it has strived in many different ways towards war, despite all declarations of peace, despite the repeated delays, humanity finally collapsed in one of the deepest chasms in its history, it came to the biggest clash in its existence. The present study examines its first period between the dates of two German attacks - from September 1, 1939 against Poland and from June 22, 1941 - against the Soviet Union. Formally speaking, it seems short, but it is quite saturated with events. It is significant not only for the development of World War II and especially the air combat, but for human history in general, it has exerted a great impact on the fate of the five personalities who are being examined here. Precisely in that period were laid the foundations of European radio propaganda in Bulgarian language, and with the progression of the war some of the stations were closed and new were created, others increased the number of their broadcasts and their duration, different voices started to be heard on the air.

From the perspective of the development of radio and broadcasting in Bulgaria, the period between September 1, 1939 and June 22, 1941 represents a real challenge for the researcher, because at that time Bulgarian audience had a big choice of both "internal" and "external" voices. Unlike the "people's" radio receivers in Germany and the radio-rediffusion sets in the USSR, the radio sets sold in our country were able to receive different frequencies, which provided for a wide range of viewpoints. For the thorough study of our “heroes" this chronological framework is “broken up" in both directions - before and after the specified dates. Each of them has a long political biography, has established himself in his country, with ambitions to rule the destiny of Europe and the world. Their appearances before the microphones in the examined period often have their own background.

On the eve and during the first years of World War II in Bulgaria were created many prerequisites for successful foreign radio propaganda. Above all, there was an already established and rapidly expanding audience in the country. This was a result of the setting up of its own radio stations, such as Sofia, Stara Zagora and Varna, the construction of transmitters, such as those in Vakarel, Pavlovo and Shumen, as well as the abundance on the Bulgarian market of radio-apparatuses of Bulgarian and imported brands which enabled people with different incomes to obtain a radio set. Traditions were laid and specific forms of listening developed. As a result, the news received from this “miracle" spread rapidly and became accessible also to those who did not have it. At the end of the 1920s the first radio clubs were created and specialized magazines for amateurs started to be published. The everincreasing role of radio on a world scale and its greater impact as compared to other media provides an explanation why radio propaganda in particular was selected by a number of European countries as the most powerful instrument for exerting influence.

In the first chapter are presented some of the key events in the development of propaganda since World War I and in particular radio propaganda in Europe and the world, and in Bulgaria until September 1, 1939, the situation in the world and the policy of the Bulgarian government on the eve of the war. The author presents the meaning he has put puts into some of the key concepts used such as “propaganda", “myth", “mythology", “image", “Messiah". The subsequent chapters are devoted to the five world leaders, as they are presented through major clashes among them - on-air emerged heads of empires, leaders of the victorious armies and of those who had suffered defeat. Each chapter begins with the development of radio in the particular country. In one degree or another the other means by which the individual countries affected our minds, although not being that effective as the radio have also been considered - the press and other forms of printed propaganda, cinema, literature, the learning of the national language, etc. In Bulgarian language developed the typical for the time conflict between totalitarianism and democracy. On the waves of the different foreign stations their world of images was revealed, starting with the mythologized images of the world leaders and continuing with others associated with them. In the last chapter the author presents June 22, 1941 in European radio propaganda in Bulgarian - the last day of the examined period - the day on which each leader was forced to take his final decision and to express it clearly and unambiguously.

Politics and ideology are not faceless. They could not get closer to the ordinary person, if they do not have such a powerful battering ram, as the images of the five world leaders. What could a leader not afford to "omit" in his mythology, if he wants to be a world one?

From time immemorial people have always needed saviours. Some may be offended, some may not recognize it, but this is the reality. For each individual is alone, weak and seeking support. On the eve of the war the most important thing for any leader is to convince people that it will not explode, and if nevertheless it did, to assure them that his country and he personally have fought for peace to the end. Furthermore, people must believe that the war will be as brief as possible. World leaders as the ones examined here defended world causes. And is there a more "attractive" cause than that of peace? The image of the saviour Hitler is built upon the underpinnings Peacemaker and Peacelover. Until the very June 22, 1941 the Moscow Radio in Bulgarian reported about the peaceful victories of socialism, "its defensive power", "Stalin's peaceful foreign policy" and thus imposed its superiority over capitalism. Building the overall image of the Soviet Union and the people, radio propaganda depicted the leader.

A major image of the examined leaders is that of the Unifier. The cause of the unification of the nation and the compatriots who had remained outside the borders of the country made Adolf Hitler's existence of possible. According to Radio Donau he was called upon to serve an even higher goal - to restore and preserve European peace, and to give back their freedom to the "oppressed" peoples within the new European order. The "saved" people welcomed their liberators with open heart and wanted to respond with loyalty and to fight side by side with their "brothers". This image was particularly close to Bulgarian audience, because our nation was torn by the Neuilly Treaty and also fought for unity under the Bulgarian banner.

In times of constant defeats in Europe and with the transformation of England into an island-fortress, the only one who remained in the fight against Hitler, the new prime minister and very experienced politician Winston Churchill had to unify his people in a crucial moment. He did not offer illusions to his people. As the father of modern propaganda Goebbels pointed out, the British heard the worst news from their own leader: "I can only offer blood, hard labour, tears and sweat”. Yet, he rejected any despair. The choice was clear: victory or death, victory, when the old continent was flooded with the swastika and a British soldier would not set foot there soon. Regardless of any violence the “sacred institutions”, "civilization and the decent way of life” would prevail.

With the approach of the war and in the course of its development the meaning of the images of the Savior and the Unifier started to be changed. To be the Saviour of his people, to the very last moment the U.S. President Roosevelt would keep the nation out of the war and would persuade the American mothers that he would not allow their sons to die in Europe in a "foreign” war. He would announce the new global cause that America would be the big arsenal of democracy, he would declare that he would help the warring nations, as if America was at war, but he would not reach out his hand to perishing France at all. Mussolini, Hitler and Churchill were not only Unifiers, they were leaders of Empires. The image of the Second Roman Empire was built in a continuous comparison with the British Empire, which was not accidental, because it was the most powerful empire in the world. Against it stood the country that was the first to put fascist virtues into practice. At the same time, to the British "decline” and "reconciliation” Italy countered its "vitality”. The on-air clash between the "young” nations and the "rotten” bourgeois democracies was typical both for the Italian, and for the Germany radio propaganda.

The officer of the Queen Winston Churchill was the embodiment of the empire - of its nature and institutions, values and lifestyle. London was the home not only of the Europeans from the occupied countries, but it had hosted Germans and Italians who rejected the "false philosophies” of Hitler and Mussolini. There they were not hated and insulted because of their origin, as were the Poles, Czechs and the French in Berlin. In London everybody was free and equal.

The mythology of a world leader could not exist without the image of the "new order”. Each Great Power presents itself as a bearer of particularly such order that would be more fair and perfect and would encompass the whole world. The Bulgarian audience was informed in the most detailed way about the victories in the socialist competition, the new giant works and the life of people throughout the entire Soviet Union. Even though left alone, Britain raised its plan for the new postwar order. That of the "Judeo-plutocratic oligarchies”. New Germany responded with firmness and discipline, complete unity and faith in the leader. Thus the confrontation between the Allies and the Axis powers was a war between two value systems, between two concepts about the world, the present and the future one.

None of the examined propagandas could afford itself not to include the image of the army, because it represented the embodiment of the youth and the strength of the nation and besides, in times of war it the people united around it, especially during a war such as World War II. An image of a winner, however, is difficult to build, when the army suffered constant defeats, as was the case with Mussolini and Churchill. No less significant for a world leader was also the image of the industry of his country. The United States could not be the largest arsenal of democracy without it. Precisely the belief in their potential and production fueled the belief in the victory in the island-fortress. Due to industry the Soviet Union managed to act as the only country in the capitalist environment, to create an army that met the requirements of the day suitable for "defense" against any attack, at least as it was presented.

Saviours, Unifiers, Liberators, Winners, Embodiments of their nations and empires, of the faith and hope of people throughout the world. Who were those leaders who carried such a load on their shoulders? We have standing before us images of "geniuses", "apostles of peace", "leaders of the people", "great people". Adolf Hitler was not only "the greatest man in the present century, he is one of the greatest people of all times," "genius personality", Stalin - "the genius of mankind," Churchill - the leader of "the whole freedom-loving world."

In the mythology of the five leaders appears the image of "Man of Providence". Among the major contributions of Benito Mussolini in the history of world foreign policy are the wordings "Pact of Steel," "Axis" and "optout". Throughout the entire occupied Europe the fighters against Nazi oppression drew Churchill's V sign and the abbreviation that had become a symbol of Great Britain - RAF. The raised by U.S. President Roosevelt statements about the "freedom of speech, freedom of religion and thought, elimination of any of deprivation and fear" were adopted as their own by the British government. Stalin's speech of July 3, 1941, in which he turned to his people with "brothers and sisters, my friends" for the first time, caused an immediate volunteer enthusiasm, increased the willingness for resistance and met great response abroad. Apparently, people like those leaders could not be regarded as "normal". To assume such a burden, they had to have "suprahuman" qualities. And radio propaganda was quick to present them to the Bulgarian audience: depth of thought, prophetic vision and ability to create a new and better world order. To avoid the inevitable distance between "superman" and "little" man, a "human" character was built. Roosevelt was in continuous contact with the Americans, either when "talking" to them by the fireplace, or through weekly news conferences. Largely thanks to the media, he managed to become the first U.S. president elected more than twice, moreover, who had managed to deal with the Great Depression and to lead the country successfully during World War II.

Each of the heroes of this study had repeatedly been charged with a mission. Whether he had assigned it to himself alone, or somebody else had assigned it to him, the difference depended on the system. Therefore, its image in the radio propaganda is one of the most important. The images in question altogether make a complete one - that of the Messiah, the Messiah, who like Churchill, stood up from the posters and said to the British: “You earned victory!"

However, the study of any mythology would not be complete if it does not take into account also the blows suffered by the leaders from the foreign propaganda, as well as the images of the enemy created by their own media. According to Radio London in Bulgarian language the “new order" was a conspiracy which aimed to “kill Europe" through the tactics of “indiscriminate bombing" and attacks on “open" cities. Hitler was an international criminal who was looking for people of his kind, like Dr. Ante Pavelic, a barbarian who was praying to Pagan gods. To be able to reveal the full image of the Duce, he is presented in the context of the propaganda contest of the time of the Greek-Italian War of 1940-1941, because along with Rome, Donau and Moscow, and Radio London which at that time came on air for the first time in Bulgarian, major players in the war for the minds of our audience were the Athens and the Ankara stations. As for Roosevelt, according to Radio Donau, he was incompetent, hypocritical, irresponsible liar. He pursued a policy that was in contradiction with the elementary principles of international law. His government has always been based on arbitrariness and dictatorship. This “dangerous person" threatened other countries and attacked the Americans who opposed the intervention into the war and provoked it.

According to Voltaire, “nothing is so difficult to tell the people as the truth." Each of the five protagonists claims to have a monopoly on it both in knowing it, and in saying it.

In their turn, the enemy propagandas had not missed to “sanctify" with the halo of lie even one them. We can not but agree with the words of one of the members of the Club of the Messiahs Winston Churchill: “If truth is multifaceted, lie is polyphonic."

 

X

Right Click

No right click