Втората световна война

Клубът на месиите

Написана от Христо Милков
Посещения: 3908

 

БЕЛЕЖКИ ЗА ЛИЧНОСТИ И СЪБИТИЯ

 

Александър I Караджорджевич (1888-1934) - крал на Югославия, установил през 1929 г. чрез държавен преврат монархическа диктатура. Убит от революционера от ВМРО в Марсилия заедно с френския външен министър Жан-Луи Барту.

Алтънов, Иван (1892-1972) - юрист и дипломат, участва в българската делегация на Лозанската конференция (1922-1923), член-кор. на БАН, консулско-стопански директор (1935-1938), политически директор (1938-1944) и гл. секретар на Министерството на външните работи и изповеданията (1944-1948).

Ансалдо, Джовани (1896-1969) - сенатор и едър индустриалец, директор и редактор на в. „Телеграфо” в Ливорно, собственост на Констанцо Чано.

Антонеску, Йон (1882-1946) - румънски маршал и държавник; кондукатор на румънската държава, министър-председател, министър на войната, на флотата и въздушните сили от 4 септември 1940 г. до септември 1944 г. Диктатор на прогерманското правителство. Въвлича страната във войната срещу СССР. Арестуван през 1944 г. и екзекутиран.

Атай, Фалих Руфки - турски писател, журналист и публицист. От 1918 г. един от издателите на в. „Акшам”. След Първата световна война става главен редактор на в. „Улус”. Този пост заема без прекъсване 20 години. Заслугите му за неговото развитие са много големи. От 1925 до 1946 г. той е най-силният вестник в Турция. От 1952 г. Атай издава в. „Дюня”. Той е майстор на пътеписите и мемоарите. От 1922 г. нееднократно е избиран за депутат в Меджлиса. На пътуването му в СССР са посветени книгите му „Нова Русия” (1931) и „Москва - Рим” (1932). Неговите уводни статии често изпълват прегледа на печата на Радио Анкара на български език.

Бадолио, Пиетро (1871-1956) - маршал, началник на Генералния щаб (1925-1940). През 1943 г. застава начело на правителство, което подписва примирие и капитулация със съюзниците.

Балбо, Итало (1896-1940) - един от създателите на фашистката организация и фашистките въоръжени отряди - милицията. От 1920 г. е секретар на фашисткия съюз във Ферара. През октомври 1922 г. е избран за квадрумвир, член на „комитета на четиримата”, който оглавява военното ръководство на скуадрите (ударни отреди, облечени в черни ризи, брич и ботуши; ит. „отред”, „група”, „екип”; „скуадрата” е най-малката единица в армията на Древния Рим). Той е един от главните инициатори на „Похода към Рим”, в резултат на който в Италия на власт идват фашистите. Между 1923 и 1934 г. е командващ милицията. В 1925 г. Итало Балбо е назначен за подсекретар на Министерството на националната икономика, година по-късно - за подсекретар на Министерството на авиацията (министър е самият Мусолини). Така фактически съсредоточава в ръцете си цялото ръководство на ВВС. Той е един от създателите на италианската военна авиация. На 6 ноември 1933 г. е назначен за генерал-губернатор на Либия.

На 28 юни 1940 г. самолетът му по грешка е свален от италианската зенитна артилерия. Във връзка с антигерманската позиция на Итало Балбо съществува непотвърдена версия, че е свален по заповед на Мусолини.

Балканският пакт (Балканско съглашение, Балканска Антанта), подписан на 9 февруари 1934 г., е договор между Турция, Гърция, Румъния и Югославия, с който се цели да се запази статуквото на Балканите, създадено след Първата световна война. Пактът е сключен под егидата на Франция, която иска да намали влиянието на Италия и Германия в балканските страни. България не се присъединява към него, защото се стреми към ревизия на Ньойския диктат. Извън пакта под натиска на Италия остава и Албания. Балканската Антанта е насочена срещу България и Унгария. Създаването й е основната външнополитическа причина, довела до извършването на Деветнадесетомайския преврат. Първа стъпка към унищожаването й е подписаният българо-югославски договор (1937 г.). Балканският пакт окончателно престава да съществува след нахлуването на Германия в Югославия и Гърция през април 1941 г.

Боксерско въстание (1899-1901) - въстание, ръководено от тайното общество на боксерите („Юмрук в името на справедливостта и съгласието”, от емблемата им, изобразяваща свит юмрук) срещу чуждестранното влияние в областта на търговията, политиката, религията и технологията. Около 140 000 боксери избиват хиляди китайски християни и общо 231 чужденци, включително германския посланик. В средата на юни 1900 г. са убити около 30 000 католици и 2000 протестанти, включително 134 протестантски мисионери. Руската духовна мисия, която има 1000 души паство, губи 300. Някои са принудени да се откажат от вярата си, а останалите 222 са избити. На 17 юни започва обсадата на Квартала с чуждестранните легации в Пекин. За потушаването на въстанието е изпратен експедиционен корпус, включващ войски на осем нации - Австро-Унгария, Франция, Германия, Италия, Германия, Япония, Русия, Обединеното кралство и Съединените щати. На 14 август 1900 г. пада столицата: това е краят на епизода, наречен „55-те дни на Пекин”.

Болдуин, Стенли (1867-1947) - британски министър-председател (1923-1924, 1924-1929, 1935-1937).

Буров, Атанас (1875-1954) - като активен деец на Народната партия той е министър на търговията, промишлеността и труда в правителството на д-р Стоян Данев (1913) и Александър Стамболийски (1919-1920). След Деветоюнския преврат през 1923 г. се включва в Демократическия сговор и, наред с Андрей Ляпчев, оглавява неговото умерено крило. Той е министър на външните работи и изповеданията в трите правителства на Ляпчев (1926-1931). През 1944 г. се включва като министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев (2-9 септември 1944), образувано като последен опит да се предотврати нападението на Съветския съюз срещу България. След Деветосептемврийския преврат Буров е осъден на една година затвор от т.нар. Народен съд. След освобождаването си през 1945 г. той се присъединява към опозицията. През 1947 г. се обявява срещу смъртната присъда на Никола Петков и е интерниран в Дряново, за известно време е изпратен в концентрационния лагер край Дулово. През 1950 е арестуван и две години по-късно е осъден на 20 години затвор. Излежава присъдата си в Шумен и Пазарджик, където умира на 15 май 1954 г.

Вишневски, Всеволод (1900-1951) - през 1917 г. се присъединява към болшевиките, участва в Октомврийското въстание в Петроград. В годините на Гражданската война е картечар в Първа Конна армия, а след това командир на Балтийския и Черноморския фронт (флот). Той е автор на пиесите „Първа Конна”, „Ние от Кронщад”, „Последният решителен”, „Оптимистична трагедия”. Всеволод Вишневски отива в обсадения Ленинград и пред микрофона произнася своите знаменити речи. Те са издадени в отделна книга „До стените на Ленинград.”

Ворошилов, Климент (1881-1969) - от 1918 г. е командващ и член Революционния военен съвет на редица армии и фронтове. От 1925 г. - нарком по военните и морските дела и председател на Революционния военен съвет на СССР. Играе водеща роля в чистката на Червената армия през 1936-1938 г., служи като нарком по отбраната през 1934-1940 г. От 1940 г. е заместник-председател на Совнаркома (НК) и председател на Комитета по отбраната при СНК. По време на Втората световна война е член на извънредния орган за управление Държавен комитет по отбраната (ГКО). От 1946 г. - заместник-председател на Министерския съвет. В 1953-1960 г. - председател на Президиума на Върховния съвет. Между 1921 и 1961 г. и от 1966 г. е член на ЦК на КПСС. През 1926-1960 г. - член на Политбюро (на Президиума) на ЦК на партията.

Грийнууд, Артър (1880-1954) - ръководител на Лейбъристката партия; министър в коалиционното правителство; член на военния кабинет на Чърчил.

Грънчаров, Димитър (1883-1925) - политик от БЗНС, участва активно в списваното на земеделските вестници. След Деветоюнския преврат се обявява за съюз с БКП. Преследван от правителството на Цанков по време на априлските събития от 1925 година. На 29 април е обкръжен от полицаи край с. Дървеница и след престрелка се самоубива, за да не бъде пленен. Задочно е осъден на смърт на 11 май 1925 г. от съдебния състав по делото за атентата в църквата „Света Неделя”.

Д’Аоста, Амадей Савойски - херцог, главен управител на Италианска Източна Африка и вицекрал на Етиопия от 1937 г.; главнокомандващ фашистките войски там от 1939 до 1941 г.; братовчед на крал Виктор Емануил III.

Держански, Ангел (1895-1967) - деец на БЗНС „Пладне”, народен представител в XXV ОНС.

Дюгмеджиев, Любен (1882-1967) - юрист, деец на БКП, народен представител в XXV ОНС.

Жданов, Андрей (1896-1948) - член на ЦК от 1930 г. (кандидат от 1925 г.), член на Политбюро на ЦК от 1939 г. (кандидат от 1935 г.), член на Оргбюро на ЦК. От 1934 г. секретар на ЦК на ВКП (б), едновременно през 1934-1944 г. първи секретар на Ленинградския областен и градски комитет. По време на Втората световна война е член на военните съвети на Северозападното направление и на Ленинградския фронт. Генерал-полковник от 1944 г. През 1946-1947 г. председател на Съвета на съюза на Върховния съвет на СССР.

Идън, Антъни, граф Ейвън (1897-1977) - член на Камарата на общините през 1923-1957 г. В 1926-1929 г. е парламентарен секретар на министъра на външните работи; в 1931-1933 г. - парламентарен министър на външните работи; в 1934-1935 г. - лорд-пазител на печата; в 1935 - министър без портфейл по делата на Обществото на народите; в 1935-1938 г. - министър на външните работи; в 1939-1940 г. - министър по делата на доминионите; в 1940 г. - военен министър; в 1940-1945 г. - министър на външните работи, едновременно с това през 1942-1945 г. е лидер на Камарата на общините; в 1945-1951 г. - лидер на опозицията; в 1951-1955 г. - заместник министър-председател и министър на външните работи; в 1955-1957 г. - министър-председател. Участва в Московската (1942), Техеранската (1943), Ялтенската (1945), Сан-Франциската (1945) и Потсдамската (1945) конференция. В 1952-1954 г. е председател на Организацията за европейско икономическо сътрудничество. След провала на англо-френската агресия срещу Египет от 1956 г. Антъни Идън е принуден да подаде оставка. От 1961 е член на Камарата на лордовете.

Исмей, Хастингс (1887-1965) - британски военен и държавен деец, генерал. Заема висши длъжности в Кралския генерален щаб и Комитета по отбрана. Генерален секретар на НАТО (1952-1957).

Калинин, Михаил (1875-1946) - член на ЦК от 1919 г. (кандидат през 1912-1917 г.), член на Политбюро на ЦК от 1926 г. (кандидат от 1919 г ), член на Оргбюро на ЦК през 1919-1920 г. и 1924-1925 г. (кандидат от 1921 г.) Между 1919 и 1938 г. председател на ВЦИК, едновременно от 1922 г. и председател на ЦИК на СССР. От 1938 г. до март 1946 г. е председател на Президиума на Върховния съвет, от март 1946 г. - негов член.

Калтенборн, Ханс фон (1878-1965) - американски радиокоментатор, един от пионерите на радиото. Прави първите си стъпки там още през 1921 г. в експерименталната станция в Нюарк, Ню Йорк. Звучи редовно в ефир над 30 години, започвайки със Си Би Ес през 1928 г. като редовен седмичен коментатор. Калтенборн има международна известност и е способен да говори много интелигентно върху събитията, които отразява, защото лично се е срещал с голяма част от тези, които са въвлечени в тях. В резултат на контактите си той се обогатява по време на пътуванията си. Наред с това говори свободно немски и френски. Неговите широки познания върху външната политика и международните отношения му дават възможност издълбоко да анализира кризата в Европа и Далечния изток през 30-те години. Репортажите му на живо от Испанската гражданска война и Чехословашката криза от 1938 г. помагат да се увеличи кредитът на доверие към радионовините сред общественото мнение и да се преодолеят изолационистките настроения у нацията. Американските слушатели са потресени от репортажите на този смел журналист, който предава сблъсъка между франкисти и републиканци. Така могат да усетят атмосферата, раздрана от автоматичните откоси и взривовете.

Кожухаров, Тодор (1889-1945) - писател и журналист, един от най-близките съветници на Ал. Цанков, министър на съобщенията (1935), на търговията (1936), народен представител в XXV ОНС. Кавалер на два ордена „За храброст”, удостоен с близо 20 наши и чужди медала за граждански заслуги. Осъден на смърт от Народния съд.

Кузнецов, Николай (1904-1974) - адмирал, нарком и главнокомандващ на ВМФ, едновременно и председател на Главния му военен съвет (1939-1941). Представител на Ставката на Върховното главно командване (1941-1945) и неин член (юни-юли 1941 г. и от февруари 1945 г.). По време на войната ръководи действията на флота. Участва в работата на Ялтенската и Потсдамската конференция.

Куизлинг, Видкун - министър на отбраната (1931-1933). През 1933 г. заедно с държавния прокурор Йохан Бернард Хьорт основава фашистката норвежка социалистическа партия „Насионал Самлинг” и става неин лидер. Изначално създадена на религиозна основа, от 1935 г. тя поема откровено прогермански и антисемитски курс. Когато на 9 април 1940 г. войските на Хитлер завземат Норвегия, майор Куизлинг помага на новия райхскомисар и началник на Гестапо Джозеф Тербовен и през 1942 г. става министър-председател. След капитулацията на Германия през 1945 г. Куизлинг е обвинен в измяна и разстрелян. Неговото име се превръща в нарицателно за предателство.

Маринов, Иван (1896-1979) - военен аташе във Франция (1936-1939), началник-щаб на 3-та армия (1939), министър на войната в кабинета на К. Муравиев. След 9 септември 1944 г. е назначен за главнокомандващ на Българската армия. Остава на поста до 12 юли 1945 г. На 18 ноември 1944 г. е произведен в чин генерал-лейтенант.

Мацуока, Йосуке (1880-1946) - японски министър на външните работи (1940-1941); с негово съдействие е сключен пактът между Германия, Италия и Япония от 27 септември 1940 г. След нападението на Германия срещу СССР (1941) се изказва за незабавно включване на Япония във войната срещу СССР. Предаден е на съда на Международния военен трибунал за Далечния изток; умира преди края на процеса.

Моне, Жан (1888-1979) - преди да навлезе в политиката, Моне прави икономическа кариера с износ на коняк и живее в Лондон и САЩ. През Втората световна война е икономически съветник на правителствата на САЩ, Франция и Великобритания. Навлизайки в политиката, той става един от основните поддръжници на сливането на западноевропейската тежка индустрия и главен архитект на редица планове и проекти за постигането на тази цел. Автор е на Плана „Моне“ (1947), имащ за основна цел възобновяването на икономиката на следвоенна Франция, което е зависело единствено от възстановяването на общоевропейската икономика. Три години по-късно предлага на тогавашния външен министър на Франция, Робер Шуман, да се изгради съвместно френско-германско производство на въглища и стомана - т.нар План „Шуман“, който лежи в основата на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС). От 1952 до 1954 г. Моне е първият президент на Върховния орган на ЕОВС.

Мушанов, Никола (1892-1951) - политически деец, един от водачите на Демократическата партия, министър-председател (1931-1934), по време на Втората световна война е в опозиция, но се противопоставя на ОФ.

Мъроу, Едуард (1908-1965) - със своята „търговска марка” в ефир: „Това е... Лондон”, Мъроу въвежда Втората световна война в американските всекидневни новини. Постъпва в Си Би Ес като мениджър през 1935 г. и започва да изгражда наследството на Си Би Ес Нюз. Твърдо решен, че гласът на Си Би Ес ще стане глас на истинския авторитет, големият журналист събира през 1937 г. новинарски екип, станал известен като „момчетата на Мъроу”, чиито членове (един от тях е прославилият се с предаванията от Берлин през първата година на войната Уилям Шийрър) са подбрани не заради опита си в радиото, а заради познаването на европейските политически бойни полета. Живите му предавания често го излагат на голям риск. Той излъчва от лондонските покриви през 1940 г. по време на германските бомбардировки. След като се връща в Америка след войната, Ед. Мъроу става вицепрезидент на Си Би Ес през 1945 г. и е един от пионерите на новинарския жанр в телевизията.

Никълсън, Харълд (1886-1968) - виден английски политически деец, министър на информацията, дипломат, учен, добре осведомен член на тарламента.

Павелич, Анте (1889-1959) - водач на хърватските усташи, които избягват в Италия след убийството на Александър I Югославски; наричан поглавник на хърватската държава, създадена през април 1941 г.

Паволини, Алесандро (1903-1945) - италиански политик, журналист и есеист. Присъединява се към фашисткото движение от ранна възраст и става организатор на фашистките скуадри (ударни отреди, облечени в черни ризи, брич и ботуши; ит. „отред”, „група”, „екип”; „скуадрата” е най-малката единица в армията на Древния Рим). Председател на националния институт за културни връзки с чужбина; министър на народната култура между 1939 г. и 1943 г.; известен с жестокостта си при преследването на опонентите на фашизма. Заловен заедно с Мусолини и екзекутиран.

Пол-Бонкур, Жозеф (1873-1972) - дипломат, нееднократно министър (включително два пъти министър на външните работи и на отбраната); като привърженик на разоръжаването през 1932-1936 г. е постоянен представител на Франция в Обществото на народите. През юли 1940 г. отказва да гласува на маршал Петен абсолютни пълномощия. След Освобождението през 1944 г. представлява СФИО в Учредителното събрание. Като делегат на конференцията в Сан Франциско през 1945 г. подписва от страна на Франция Хартата на ООН.

Сакаров, Никола, д-р (1881-1943) - общественик, изключен от БКП след Септемврийското въстание, избран в XXV ОНС като кандидат на Работническата партия.

Стайнов, Петко (1890-1972) - български юрист и общественик, дългогодишен преподавател по административно право. След Първата световна война П. Стайнов е директор на Дирекцията на печата (1919-1920). През 1930-1931 е министър на железниците, пощите и телеграфите в третото правителство - правителството на Демократическия сговор на Андрей Ляпчев, и като министър на външните работи в правителството на ОФ на Кимон Георгиев (1944-1946). Той участва в преговорите по сключване на примирие със Съединените щати, Великобритания и Съветския съюз, както и в преговорите за включване на България в Югославската федерация. Петко Стайнов е народен представител в XXI (1923-1927), XXII (1927-1931), XXIII (1931-1934), XXIV (1938-1939), XXV (1940-1944) и XXVI (1945-1946) Обикновено Народно събрание и в I (1950-1953), II (1954-1957), III (1958-1961), IV (1962-1966), V (1966-1971) и VI (1971-1972) Народно събрание.

Станчев, Кирил (1895-1968) - военен деец, генерал-лейтенант. Един от видните дейци на Военния съюз и ръководителите на „Движението на капитаните”. Обвинен в заговор срещу монарха, през 1935 г. е уволнен от армията и осъден на смърт. През 1936 г. присъдата му е заменена с доживотен затвор. Амнистиран е през 1940 г. Участва в преврата на 9 септември 1944 г. През първата фаза на участието на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия (1944) командва Втора армия, с която се отличава в Нишката и Косовската операция. По време на първата е разгромена елитната СС дивизия „Принц Ойген”. По-късно е обвинен в участие в заговор на организацията „Неутрален офицер” и е задържан под стража. Впоследствие е амнистиран.

Стефан I (1878-1957) - български екзарх; специализира богословие в Женева и защитава докторат във Фрибур, Швейцария (1915-1919). Дълбоко убеденият русофил става и англофил, като нелегално сътрудничи на френския Генерален щаб. Той е един от учредителите на „Българския съюз” в Швейцария, който си поставя за цел да защитава нашите интереси в чужбина. През 1922 г. е избран за Софийски митрополит. В това си качество Стефан е натоварен от Св. Синод да поддържа връзките на БПЦ с всемирното движение на църквите и представлява България на множество международни конференции.

Стойчев, Владимир (1893-1990) - представя България на олимпиадите в Париж (1924) и Амстердам (1928) на състезанията по езда. Военен аташе във Франция и Великобритания (1930-1934), началник на Софийската кавалерийска школа (1934). Заради своята противомонархическа дейност е уволнен от армията през 1935 г. и през следващите години неколкократно е интерниран. През 1944 г. става член на Бюрото на Националния съвет на ОФ. Участва в Отечествената война (1944-1945) като командир на Първа българска армия. Дипломатически представител на България в САЩ и ООН (1945-1947). Депутат от 2-рото до 9-ото Народно събрание (1953-1990).

Уелс, Съмнър (1892-1961) - през 1933 г. е назначен за заместник-държавен секретар по външните работи в Рузвелтовата администрация между 1937 и 1942 г., в резултат на което сближаването му с президента става по-лесно. Службата му на този пост е най-забележителната част в неговата кариера. Той е един от архитектите на добросъседската политика, целяща по-голямо разбирателство между Съединените щати и Латинска Америка и е делегат на няколко панамерикански конференции. Съмнър Уелс е един от защитниците на ненамесата. Той е специален пратеник на Рузвелт в Европа през февруари и март 1940 г. Участва в срещата между американския държавен глава и британския министър-председател, чийто резултат е Атлантическата харта (1941). Подава оставка през 1943 г.

Уилки, Уендъл (1892-1944) - американски правист и индустриалец. Съперник на Франклин Рузвелт на изборите от 1940 г., след което преминава на служба при него.

Фариначи, Роберто (1892-1945) - италиански журналист, издател и редактор на „Реджиме фасиста” в гр. Кремона; адвокат, втори човек след Мусолини, член на Великия фашистки съвет; през 1925 г. е назначен за главен секретар на Националната фашистка партия, чиято задача е да укрепи централизирането й; убит заедно с Мусолини и Клара Петачи.

Франкфуртер, Феликс (1882-1965) - един от видните конституционалисти на САЩ от началото на ХХ век. Професор в Харвард (1914¬1939).

Халифакс, Едуард (1881-1959) - вицекрал на Индия, пазител на печата (1922-1940). През същия период е заемал длъжностите министър на просветата и на селското стопанство. Министър на външните работи в правителството на Невил Чембърлейн и националния кабинет на Уинстън Чърчил. Посланик на Великобритания в САЩ (1941-1945).

Хопкинс, Хари (1890-1946) - държавен деец и дипломат. Един от авторите на „Новия курс”. Специален съветник и помощник на президента Ф. Д. Рузвелт, който има достъп до него без специална аудиенция (1941-1945). През военните години Хари Хопкинс действа като неофициален емисар на Рузвелт до Уинстън Чърчил и Йосиф Сталин, като администратор на Ленд-Лийза. Участник в Квебекската (1943) и Каирската конференция (1943), член на делегациите на САЩ на Техеранската (1943) и Кримската (Ялтенската) конференция (1945).войната срещу СССР. Предаден е на съда на Международния военен трибунал за Далечния изток; умира преди края на процеса.

 

X

Right Click

No right click