Втората световна война

Клубът на месиите

Написана от Христо Милков
Посещения: 3909

 

Заключение

 

КЛУБЪТ НА МЕСИИТЕ

 

Двадесетият век е немислим без Клуба на Месиите. Двадесетият век е немислим без радиото. То им осигурява пряк достъп до максимален брой слушатели, всъщност именно то ги превръща в Месии.

В навечерието на Втората световна война фигурата на слушателя започва да се очертава по нов начин - той се превръща в „избирател”, който гласува „вот на доверие” на една или друга станция. През 1939 г. сп. „Илюстрована радиоседмица“ пише в малка редакционна бележка, озаглавена „Недостатъкът на радиото“: „Радиото, въпреки своето техническо съвършенство, има и съществения недостатък, че те прави безпомощен слушател. То не ти дава никаква възможност да освиркаш някой некадърник, попаднал Бог знае как пред микрофона и разваля и слуха, и настроението, и апетита."781 Същевременно се поставя и сериозният проблем за културата на слушане, изобщо за културата на общуване с масовите медии. „В популярния седмичник „Радиосвят" излиза редакционна статия, озаглавена „Културно слушане" и насочена срещу онези, дето „въртят скалата непрекъснато" и скачат от станция на станция. В нея между другото се казва: „Но дори и когато попаднат на опера или оперета, или проповед, или, най-сетне, на агитационни съобщения, всеки според вкуса си, те не се спират на своето щастливо откритие..."782 Според Георги Господинов „вестникът е регистрирал зараждането на този тик на модерността, познат днес като сърфиране с дистанционното из телевизионните програми. Но явно нервното „превъртане на кондензатора" още в 40-те е започнало да става застрашително популярно, за да се превърне в тема на уводна статия".783

Българинът има възможност да избира между висококачествени приемници от световни марки и увеличаващ се брой радиостанции, излъчващи както на чужд, така и на неговия език. В навечерието на Втората световна война той вече е станал член на една неизброима общност - радиообщността. За съзнанието му се конкурират образите на световни лидери, които са създадени съгласно най-висшите постижения на тогавашните медии. Пред него са образи на водачи, овладели милионна аудитория, сътворени от майстори на пропагандата, като Гьобелс и Маркони, и прогласени от рупори като Левитан. На български език „проговарят" Мусолини, Хитлер и Сталин, Чърчил и Рузвелт. Радиопропагандата е онази животворна вода, която превръща пъпката на мита в красиво цвете.

Какво не може да си позволи „да пропусне" в своята митология един водач, ако иска да бъде световен?

Откакто свят светува, хората имат нужда от спасители. Може някои да се обиждат, да не го признават, ако им го кажеш, но такава е действителността. Защото отделният човек е сам, той е слаб и търси опора. В навечерието на войната най-важното за всеки водач е да убеди хората, че тя няма да избухне, а ако въпреки това дойде, неговата страна и лично той докрай са се борили за мира. Наред с това хората трябва да повярват, че тя ще бъде максимално кратка. Световни водачи, като разглежданите, бранят световни каузи. А има ли „по-привлекателна" кауза от мира? Образът на Спасителя Хитлер се гради на темелите Миротворец и Миролюбец. Московското радио на български език до самия 22 юни 1941 г. съобщава за мирните победи на социализма, за „отбранителната му мощ", за „Сталиновата мирна външна политика" и така налага неговото превъзходство над капитализма. Изграждайки цялостния образ на Съветския съюз и народа, радиопропагандата обрисува водача.

Основен образ на изследваните лидери е този на Обединителя. Каузата за обединението на нацията и на сънародниците, останали извън Отечеството, прави възможно съществуването на Адолф Хитлер. Според Радио Донау той е призван за още по-висока цел - да възстанови и запази европейския мир, а на поробените народи да даде отново свобода в рамките на новия европейски ред. „Спасените" народи посрещат с открита душа своите освободители и искат да отговорят на верността с вярност и да се сражават рамо до рамо със своите „братя". Този образ е особено близък за нашия слушател, защото нацията ни е разкъсана от Ньойския диктат и също се бори за единение под българския трицвет.

В непрекъснати поражения в Европа и с превръщането на Англия в Остров-крепост, останал единствен в борбата срещу Хитлер, новият министър-председател и твърде опитен политик Уинстън Чърчил трябва да обедини своя народ в преломен момент. Той не му предлага илюзии. Както казва бащата на съвременната пропаганда Гьобелс, най-лошите новини англичаните чуват от собствения си водач: „Мога да ви предложа само кръв, тежък труд, сълзи и пот." Той обаче отхвърля всякакво отчаяние. Изборът е ясен: победа или смърт, победа, когато Старият континент е залят от пречупения кръст и там скоро няма да стъпи британски войник. Независимо от всякакво насилие, „свещените институции", „цивилизацията и достойният начин на живот" ще надделеят.

С наближаването на войната и в хода на нейното развитие смисълът на образите на Спасителя и Обединителя се променя. За да бъде Спасител за своя народ, американският президент Рузвелт до последно ще държи нацията извън войната и ще убеждава американските майки, че няма да допусне техните синове да загинат в Европа в една „чужда" война. Той ще обяви новата световна кауза, че Америка ще бъде големият арсенал на демокрацията, ще заяви, че ще помага на воюващите народи, сякаш тя самата е във война, но изобщо няма да протегне ръка на загиващата Франция.

Мусолини, Хитлер и Чърчил са не просто Обединители, те са водачи на Империи. Образът на Втората Римска империя се изгражда в непрекъснато сравнение с Британската, което не е случайно, защото тя е най-могъщата империя в света. Срещу нея се е изправила държавата, първа осъществила фашистките добродетели. Същевременно на британския „упадък" и „примирение" Италия противопоставя своята „жизненост". Сблъсъкът в ефир между „младите" нации и „прогнилите" буржоазни демокрации е характерен както за италианската, така и за германската радиопропаганда.

Служителят на кралицата Уинстън Чърчил е въплъщение на империята - на нейната същност и институции, ценности и начин на живот. Лондон е дом не само на европейците от окупираните страни, той е приютил германци и италианци, които отхвърлят „фалшивите философии" на Хитлер и Мусолини. Там те не са мразени и обиждани заради произхода си, както поляците, чехите и французите в Берлин. В Лондон всички са свободни и равноправни.

Митологията на един световен водач не би могла да съществува без образа на „новия ред". Всяка велика сила представя себе си като носител именно на такъв ред, който ще бъде по-справедлив и по-съвършен, който ще обхваща целия свят. Българският слушател най-подробно е информиран за победите в социалистическото съревнование, за новите гигантски строежи, за живота на хората из целия Съветски съюз. Макар и останала сама, Великобритания издига свой план за новия следвоенен ред. На „еврейско-плутократичните олигархии" Нова Германия противопоставя стегнатостта и дисциплината, пълното единение и вярата във водача. Така сблъсъкът между съюзниците и силите на Оста е война между две ценностни системи, между две представи за света, за днешния и за бъдещия.

Никоя от разглежданите пропаганди не може да си позволи да пропусне образа на армията, защото тя представлява въплъщение на младостта и силата на нацията. Трудно обаче се изгражда образ на Победител, когато войската търпи непрекъснати поражения, както е с Мусолини и Чърчил. Не по-малко значителен за един световен водач е и образът на индустрията на неговата страна. Съединените щати не биха могли да бъдат най-големият арсенал на демокрацията без нея. Именно вярата в техния потенциал и производство подхранва вярата в победата у Острова-крепост. Благодарение на своята индустрия СССР успява да бъде единствената страна в капиталистическо обкръжение, да създаде армия, отговаряща на съвременните изисквания, годна за „отбрана" от всяко нападение, поне както е представяно.

Спасители, Обединители, Освободители, Победители, Въплъщения на своите нации и империи, на вярата и надеждата на хора от цял свят. Кои са тези водачи, които носят на плещите си такъв товар? Срещу нас се издигат образи на „гении", „апостоли на мира", „народни водачи", „велики хора". Адолф Хитлер е не само „най-големият човек в сегашния век, той е един от най-големите хора на всички времена", „гениална личност", Сталин - „геният на човечеството", Чърчил - водач на „целия свободолюбив свят".

В митологиите на петимата фигурира образът „Човек на Провидението". Сред основните приноси на Бенито Мусолини в историята на световната външна политика са формулировките „Стоманен пакт", „Ос" и „неучастие". Из цяла окупирана Европа борците против хитлеристкия гнет изписват Чърчиловия знак V и превърналото се в символ на Великобритания съкращение - RAF. Издигнатите от американския президент Рузвелт постановки за „свободата на словото, свободата на вероизповеданията и мисълта, на отстраняването на всякакви лишения и на страха" са възприети като свои собствени от британското правителство. Речта на Сталин от 3 юли 1941 г., в която той за пръв път се обръща към своя народ с „братя и сестри, приятели мои", предизвиква незабавен доброволчески подем, увеличава готовността за отпор и среща голям отклик в чужбина. Очевидно е, че хора като тези водачи не могат да бъдат оприличени като „обикновени". За да поемат такъв товар, те трябва да имат „свръхчовешки" качества. И радиопропагандите не се бавят да ги представят на българския слушател: дълбочина на мисълта, пророчески виждания, способност за създаване на нов и по-добър ред в света. За да се избегне неизбежната дистанция между „свръхчовека" и „малкия" човек, се изгражда „човешки" образ. Рузвелт е в непрекъснат контакт с американците или когато „разговаря" с тях край камината, или чрез ежеседмични пресконференции. До голяма степен благодарение на медиите той успява да стане първият президент на САЩ, избран повече от два пъти, при това справил се с Голямата депресия и водил успешно страната през Втората световна война.

Всеки от героите на това изследване нееднократно е бил натоварен с мисия. Дали сам си я е възложил или му е била възложена, разликата е в зависимост от системата. Ето защо нейният образ в радиопропагандите е един от най-важните. Разглежданите до момента образи правят един цялостен образ - този на Месията, Месията, който като Чърчил се възправя от плакатите и заявява на англичаните: „Заслужи победата!"

Обаче разглеждането на която и да било митология не би било пълно, ако не се проследят ударите, понасяни от водачите от чуждите пропаганди, както и образите на врага, създавани от собствените медии. Според Радио Лондон на български език „новият ред" е съзаклятие, което има за цел да убие Европа" чрез тактиката на „безразборното бомбардиране" и нападенията на „открити" градове. Хитлер е международен престъпник, който търси себеподобни, като д-р Анте Павелич, варварин, който се моли на езически богове. За да може да се разкрие пълноценно образът на Дуче, трябва той да се разгледа в контекста на двубоя между пропагандите от времето на италианско-гръцката война от 1940-1941 г., защото наред с Рим, Донау и Москва, тогава за пръв път се обажда на български Радио Лондон, основни участници във войната за съзнанието на нашия слушател са атинската и анкарската станция. Колкото до Рузвелт, според Радио Донау той е некомпетентен, лицемерен, безотговорен лъжец. Води политика в противовес с елементарните принципи на международното право. Неговото управление винаги е било основано на произвола и диктатурата. Тази „опасна личност" застрашава другите страни и напада американците, които се противопоставят на намесата във войната, и я провокира.

Казват, че мълчанието е злато, но радиопропагандата не го цени. Прав е Марк Твен, като казва, че „докато се научиш да си държиш езика зад зъбите - те опадали". Но за радиото тези думи не важат. Според Волтер „нищо не е така трудно да се каже на хората, както истината". Всеки от петимата герои претендира, че има монопол върху нея - както да я знае, така и да я казва. От своя страна вражеските пропаганди не са пропуснали да „осветят" ни едного от тях с ореола на лъжата. Не можем да не се съгласим с думите на един от членовете на Клуба на Месиите Уинстън Чърчил: „Ако истината е многостранна, то лъжата е многогласна."

Историята не е това, което искаш да бъде. Историята не е това, което си представяш, че е. Никой няма последна дума в историята...

 

781Цит. по: Г. Господинов „Поезията на Вапцаров в медиакултурния контекст на 30-те и 40-те години на 20 век", дисертация за научната степен доктор по литература, защитена в Института за литература при БАН, 1998.
782Цит. по: Господинов, Г. Цит. съч.
783Господинов, Г. Цит. съч.

 

X

Right Click

No right click