ИСТОРИЯ

Средновековна Италия

Посещения: 5583

 

Йордан Николов


Alboins Italy itТрите самостоятелни части на Италия — южната, средната и северната, обособили се още през изминалите столетия, продължили да се развиват като автономни, независими обществени системи. Още от времето на Римската империя централната територия не успяла да превъзмогне разединението. При ранносредновековното общество положението не се променило. В новите условия на Възходящо средновековие политическата раздробеност и разпокъсаност се превърнали в характерно своеобразие на обществените отношения в Италия, свързано с полицентризма на градовете. Поради неравномерното развитие на страната, обусловено от изключително сложни вътрешни и външни причини, разнороден модел на утвърждаване бил установен в Ломбардия, Средна Италия, Папската област и Южна Италия. Така в италианските земи било изградено многообразно устройство на икономиката, респективно на аграрния живот, занаятите и търговията, на взаимоотношения в обществото. В териториите, подвластни на Византия, господствала друга административна структура.

Прочети още...

Грабителски и завоевателски плавания на готи, вандали и викинги

Посещения: 3352

 

Хайнц Нойкирхен

Из "Пиратите"

 

407px Ancient German FamilyЮлий Цезар писал за германите, че те не смятали за позор грабежа, ако той бил извършван извън техния племенен съюз. Първото описание за пиратство в района на Северно море произхожда от перото на римския летописец Корнелий Тацит. В биографията „Животът на Агрикола“, излязла през 98 г. от нашето летоброене, той разказва как германи, взети насилствено в римската армия, при една военна акция в Британия през 83 година от н.е. пребили римския капитан и римляните, които ги обучавали, и избягали. На брега те овладели три лодки. Принудили водача на едната да им служи за пилот, а другите умъртвили. С трите плавателни съда германите се провирали надлъж по британския бряг и опитвали щастието си като морски разбойници. Изглежда, че то не било твърде благосклонно, защото Тацит пише как те убивали и изяждали по-слабите помежду си, а сетне и онези, върху които паднел жребият, за да не измрат всички от глад. На края, когато напуснали корабите си, били пленени от фризите като пирати и продадени за роби.

Прочети още...

Кралство Испания

Посещения: 5542

 

 Йордан Николов


Escudo Corona de CastillaВече през XI в. християнска Испания, противостояща на арабските завоеватели, започнала динамично да се консолидира и укрепва. Действително в края на столетието Реконкистата срещнала противодействието на алморавиди, през XII в. — на алмохади, но в началото на следващото XIII столетие обстановката се променила. Победата на коалицията на Кастилия, Навара и Арагон под командването на кастилския крал Алфонс VIII (1158 — 1214) над алмохадите при Лac Навас де Толоса променила коренно съотношението на воюващите сили. Под победоносното знаме на Реконкистата се наредили нови територии. През 1236 г. била освободена Кордова, 1248 г. — Севиля, 1262 г. — Кадис.

Прочети още...

Франция през XI - XV в.

Посещения: 9877

 

А. Д. Люблинская157px Arms of the Kingdom of France Ancien.svg

 

I. Франция през XI — XIII век

 

През XI в. Франция навлязла в периода на развития феодализъм. Най-важно значение в нейната история през XI — XII в. имало развитието на селското стопанство, появяването на градовете и развитието на занаятите и търговията. По това време започва да се формира във Франция централизираната феодална държава.

Прочети още...

Жана д'Арк — героиня, „магьосница“, светица

Посещения: 5741

 

По "Инквизицията", Й. Р. Григулевич

 

jana miniatМоже би нито една от жертвите на инквизицията не е била удостоена с такова внимание от страна на историците и богословите като знаменитата национална героиня на френския народ — Орлеанската дева, загинала на кладата в Руан по решение на инквизиционния трибунал на 30 май 1431 година.

Волтер, Шилер, Анатол Франс, Марк Твен, Бърнар Шоу, Ана Зегерс и други известни писатели са ѝ посветили много вдъхновени страници. Живописците, скулпторите, композиторите, артистите от театъра и киното са увековечили нейния образ, всеки посвоему. До нас са достигнали много документи от нейния процес, включително протоколите от разпитите, на които са я подлагали инквизиторите. В дадения случай богинята Клио действително се е погрижила да запази за бъдещите поколения всички факти, хвърлящи светлина върху историята на Жана д'Арк. Тази история, пише един от съвременните американски философи — Б. Данъм, „е поразителна, защото при цялата си привидна невероятност тя действително се е случила; тъжна е, защото тогава хората са унищожили нещо, пред което трябвало да се прекланят; поучителна е, защото ни учи да се съмняваме във всичко, в което вярваме — във всичко, с изключение на великата сила на основните човешки идеали“.1

Прочети още...

Процесът срещу Ордена на тамплиерите

Посещения: 4388

 

Из "Инквизицията", Й. Р. Григулевич

 

 

Bernhard von Clairvaux Initiale B1Орденът на тамплиерите, или храмовниците – официално той се наричал Орден на бедните рицари на Христа и Соломоновия храм – бил основан в началото на 1118 г. от френски кръстоносци в Ерусалим. Това бил рицарски орден, в който влизали представители на най-богатите аристократични родове на Франция. Орденът бил построен на военен принцип  - по-младшият по чин се подчинявал безпрекословно на по-старшия. Главата на ордена – Великият магистър, имал неограничена власт. Неговите заповеди се смятали за божи повели. Щедрите дарения, данъците и обилната  “милостиня”, която се стичала  в хазната на ордена от всички кътчета на християнския свят, превърнали с течение на времето тамплиерите  в един от най-могъщите и най-богатите ордени на католическата църква. Във Франция тамплиерите изпълнявали ролята на кралски банкери – кралското съкровище се пазело в тяхната резиденция  - Тампл-Храм. През ХІІІ в. орденът владеел 9 000 замъка, принадлежал му остров Кипър. От тамплиерите се страхували църковните йерарси и светските управници.

Прочети още...

Възходът на Сърбия в края на XIII и през първите три десетилетия на XIV в.

Посещения: 164

 

Христо Матанов

Средновековните Балкани. Исторически очерци, С., 2002

 

Fresco of young Stefan Dragutin and Stefan Milutin SopoaniОт гледна точка на бурните събития, разтърсили Балканския полуостров в двете десетилетия след възстановяването на Византия, краткото управление на крал Драгутин (1274-1282 г.) преминало почти незабележимо. Сърбия била редовен участник в антивизантийските коалиции, но не и активен участник в ставащите на юг от нейните територии събития. При Драгутиновото управление изворите са регистрирали само два случая на по-остри сръбско-византийски сблъсъци. Преминалият на сръбска страна византийски велможа Котеаница нахлул със сръбски отряд в началото на 80-те години на XIII в. дълбоко във византийска територия до град Сяр, а в отговор византийците организирали ответен поход до околностите на крепостта Липлян, разположена по горното течение на р. Ситница.

Прочети още...

Византия: второстепенна балканска сила

Посещения: 5500

 

Христо Матанов

Средновековните Балкани. Исторически очерци, С., 2002

 

Palaiologos Dynasty emblem.svgПоследният период от историята на Византия, който започнал в 1261 г., съвпадал изцяло с управлението на последната византийска императорска династия Палеолози. Най-кратката характеристика на Палеологова Византия може да бъде дадена с формулата „политически упадък, съчетан с културен разцвет“. Кризата на византийската държавност, придружена от фрапираща военна и икономическа немощ, отворила опасен политически вакуум в района на Проливите, който щял да бъде запълнен от османската експанзия. За пръв път в своята хилядолетна история Византия не се оказала способна да играе ролята на бариера срещу прииждащи от Мала Азия нашественици. По този начин нейният колапс щял да се превърне в смъртна опасност и за останалите балкански държави и народи. Основната причина за кризата на византийския политически модел в епохата на Палеолозите била неговата неспособност да се адаптира към реалностите и да „европеизира“ социалните и държавните структури на империята. Във времето, когато най-напредналите европейски региони скъсвали с някои от ретроградните черти на феодализма и давали простор на свободния градски живот и на развитието на централизираните монархии от нов тип, във Византия се наблюдавал процес на „уродлива феодализация“. Той се изразявал в усилване на властта на поземлената аристокрация, в обедняване на селското и градското население, в появата на особен византийски сепаратизъм, който императорската власт туширала посредством създаване на разклонена система от роднински връзки. В същото време продължавала да липсва изградена и стройна феодална субординация, йерархично структурирана обществена организация, свободни градове от комунален тип. Вече не можело да се каже, както в предишните периоди, че византийското развитие страдало само от „липса на феодализъм“. То страдало в още по-голяма степен от липса на „качествен феодализъм“ от европейски тип. Развитието на феодални елементи в късновизантийското общество идвало прекалено късно, поради което те не можели да функционират нормално и да приближат Византия до общото европейско развитие. Византийското политическо мислене продължавало да робува на стари шаблони и не било в състояние да предложи нова „политическа рамка“, която да даде простор за икономическо и социално развитие. В периода на византийския политически упадък неговата задача била по-скоро да адаптира симптомите на кризата към византийските представи за държавност. С течение на времето единственият сериозен коз на византийската политика било стратегическото разположение на нейната столица, която продължавала да се радва на интерес от страна на останалия свят. Това превръщало късна Византия в средоточие на много политически интереси и увеличавало нейното политическо значение до степен, която не съответствала на нейните реални политически възможности.

Прочети още...

Унгария и северозападните балкански земи преди и след татарското нашествие

Посещения: 168

 

Христо Матанов

Средновековните Балкани. Исторически очерци, С., 2002

 

Aranybulla1Въпреки своята привързаност към Апостолическия престол унгарската монархия не взела участие в Четвъртия кръстоносен поход, макар че името на унгарския крал епизодично се споменавало в числото на потенциалните кръстоносци. Причините за това били основно две: враждебните действия на кръстоносците срещу унгарския град Задар в Адриатика и жестоката борба за власт, избухнала между наследниците на крал Бела III след 1196 г. Когато тя завършила през 1205 г. и на унгарския престол се възкачил крал Андраш II (1205-1235 г.), предишната система на управление била безвъзвратно разложена. В страната господствали практически неограничено едрите поземлени магнати. Те притежавали огромни имения и непрекъснато враждували помежду си. Връх на тяхното безочие били събитията от 1213 г., когато някои от тях си позволили в отсъствието на краля да убият кралицата, която била от немски произход, и целия ѝ антураж от немски рицари. При това кралят успял да накаже подобаващо само един от участниците в това престъпление. Кралската хазна била празна, а монетите били непрекъснато обезценявани. Папа Инокентий III си позволявал безпардонно да определя политиката на унгарската държава, без да взема предвид нейните интереси. С особена арогантност се отличавала намесата в унгарските дела на неговия наследник Хонорий III, който принудил унгарския крал Андраш II да участва в Петия кръстоносен поход (1217-1219 г.). Неуспехът на похода задълбочил кризата и предизвикал загубата на Белградската и Браничевската област, които преминали към България. Кулминацията на кризата в Унгария настъпила през 1222 г., когато унгарските дворяни принудили краля да издаде т. нар. „Златна була“. Това бил документ, който защитавал съсловните права на едрото и дребното дворянство и му позволявал, в случай че короната ги нарушавала, да се опълчи срещу нея. Унгарските аристократи малко се вълнували от обстоятелството, че на източните граници на кралството вече се била появила неотразимата татарска конница. В Унгария нахлули и потърсили убежище десетки хиляди кумани, бягащи от татарските опустошения.

Прочети още...

Неовизантийските държави и борбата за византийското наследство

Посещения: 295

 

Христо Матанов

Средновековните Балкани. Исторически очерци, С., 2002



Balkansafter1204 bgВъпреки усилията си кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход не успели да овладеят всички византийски територии. Извън техния контрол останали обширни пространства във византийска Мала Азия. Труден за завладяване бил и теренът западно от планината Пинд в Континентална Гърция. Всъщност Епир бил теоретична част от Венецианска Романия, върху която обаче републиката никога сериозно не се опитала да сложи ръка. Тъкмо там, в Северозападна Мала Азия и в Епир, възникнали двете най-важни неовизантийски държави, които претендирали да бъдат истински наследници на загиналата Византия: Епир и Никея. И двете се опитвали по своему да възпроизведат византийските реалии. Те все пак не били в пълна степен точни копия на бившата империя. Развитието им било повлияно от условията на средата, в която те възникнали, и от концепциите за държавно развитие на управляващия в тях византийско-гръцки елит. Поради тази причина за тях е по-подходящо названието неовизантийски държави. Едната от тези неовизантийски държави - епирската държава - от началото до края на своето съществуване била чисто балканска. Другата - Никея - възникнала и съществувала в Северозападна Мала Азия, но много скоро стъпила на балканска земя и също се превърнала частично в балканска държава. Двете неовизантийски държави били вплетени в жестока борба за „византийското наследство“. Всяка една от тях се опитвала да прогони латинците от Константинопол и да възстанови Византия. Около тази борба гравитирали повечето от важните събития в южните и централните балкански области през първите шест десетилетия на XIII в. Пряко или непряко тя ангажирала също така Папството и много западноевропейски владетели, с които Латинската империя и латино-венецианските владения на Балканите били в постоянна връзка. Тази борба се отразявала сравнително слабо в северните и северозападните части на полуострова, които били в унгарската сфера на влияние и върху които се стоварили опустошителните татарски нашествия от 40-те години на XIII в.

Прочети още...

Възникване, характер и развитие на Латинска Романия

Посещения: 326

 

Христо Матанов

Средновековните Балкани. Исторически очерци, С., 2002



Crusaders attack ConstantinopleТежката криза, в която изпаднала Византия в края на XII и началото на XIII в., съвпадала по време с организирането на Четвъртия кръстоносен поход. Едно от първите действия на енергичния и амбициозен папа Инокентий III (1198-1216 г.) след издигането му на Апостолическия престол било да обяви началото на нов кръстоносен поход, чиято цел била повторното освобождаване на Йерусалим. На най-голяма популярност идеята за кръстоносния поход се радвала във Франция, Фландрия и в Северна Италия. През ноември 1190 г. цветът на европейското благородничество и рицарство от тези области, събрани на турнир във фамилния замък на граф Тибалд в Шампания, обявили участието си в планираното богоугодно начинание. Водач на похода трябвало да бъде графът на Шампания Тибалд. В него трябвало да участват още братовчедът на граф Тибалд Бодуен (Балдуин), граф на Фландрия, граф Луи дьо Блоа, Жофроа дьо Вилардуен, маршал на Шампания и летописец на похода, неговият едноименен племенник, маркизът на Монфера Бонифачо (Бонифаций) и много други.

Прочети още...
X

Right Click

No right click