ИСТОРИЯ

Октавиан Август

Посещения: 6823

 

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

 

512px Statue AugustusГай Октавий се е родил на 23 септември 63 г. пр. н. е. в Рим. Загубил рано баща си решаваща роля в живота му изиграло родството с Юлий Цезар, който му се падал правуйчо (Гай Октавий бил внук на сестрата на Цезар).

Октавий получил добро възпитание. Майка му Атия следяла действията на сина си, дори когато станал пълнолетен и облякъл официално мъжка тога — обичайното облекло на римския гражданин.

Водел трезвен и умерен начин на живот. За неговата младост Николай Дамаски казва: „Макар по закон да се числял към възрастните мъже, майка му не му давала да ходи навън на места, различни от тези, където ходел като дете. Принуждавала го да води предишния си начин на живот и да спи в старата си стая. Само по закон той бил мъж, във всичко друго си останал с правата на дете“ (Ник. Дам. 114, IV (8).

Юлий Цезар, който нямал законни синове и бил загубил единствената си дъщеря, се отнасял добре към своя племенник, отличаващ се не само с примерно поведение, но и със съобразителност. Когато тръгнал на война срещу синовете на Помпей, Цезар го взел със себе си в Испания, а после го изпратил в Аполония Илирийска (град на източното крайбрежие на Адриатическо море — б. а.), за да подготви похода срещу даките и партите.

Прочети още...

Този бог на име Юлий Цезар

Посещения: 2683

 

Из "Атентати, които трябваше да променят света", Вацлав Боровичка

 


384px Caesar Altes Museum BerlinРим е република, претендираща, че е демократична. За кратко време се превръща във велика сила, която обхваща голяма част от света. През шестдесетте години преди новата ера Италия, Сардиния, Сицилия, Корсика, Илирия, Македония, Гърция, Испания, Мала Азия и голяма част от Северна Африка са римски владения.

Обратната страна на медала обаче е, че докато римските легиони разширяват границите, в страната се появяват пукнатини в държавното устройство. Това, което е добро за малките гръцки държави, не е достатъчно за световната империя. В общественото управление се разрастват бюрокрацията и корупцията. Кризите една след друга разтърсват голямата империя.

Появява се Цезар.

Триумвиратът е правителство от трима. Помпей, Крас и Цезар сключват съюз на принципа, че не ще се предприема нищо, което един от тримата не одобрява. Честна игра, но ако се играе по договорените правила.

Прочети още...

Пирати застрашават световната мощ на Рим

Посещения: 2537

 

Хайнц Нойкирхен

Из "Пиратите"

 

D473 birme romaine Liv2 ch10Пълното покоряване на Гърция от Рим във II столетие преди нашата ера донесло края на гръцкото мореплаване. Римското господство по море се ограничило отначало само върху част от Средиземноморието. Другата, по-голяма част се владеела от Картаген, финикийско поселище на африканския бряг. Едва след разрушаването на Картаген (146 г. пр.н.е.) в Пуническите войни Рим изцяло поел картагено-гръцката морска хегемония.

От Рим изхождали трайни морски пътища за превоз на стоки, оръжия, граждани и войници към всички крайбрежни провинции на империята. Без някакъв що-годе значителен собствен износ Рим изтръгвал от подчинените народи данъци и ги разпращал за изхранване на населението си и за задоволяване на жаждата за лукс на робовладелците. Данъците обхващали най-различни неща: хранителни продукти, съхранявани най-често в амфори, зърнени храни, дървен материал, добитък, луксозни стоки като скъпоценни камъни, бисери, злато, слонова кост, подправки и, разбира се, роби, и пак роби. Римските аристократи нареждали дори да се разглобяват гръцки вили и египетски обелиски и камък по камък да се транспортират в Рим.

Прочети още...

Победителят, който не поиска да покори света или провалената мечта за единна Индия

Посещения: 3104

 

Публикувано с разрешението на Древен Изтокemblem indiaSarnath Lion Capital of Ashoka

 

1. Защо най-богатата страна на света не успя като империя?

 

Древна Индия винаги е впечатлявала пътешественици и завоеватели не само с развитата си цивилизация, но и с приказните си богатства и отлично организираното общество.

Прочети още...

Римски град в Поднебесната империя?

Посещения: 5168

 

Публикувано с разрешението на Древен Изток

 

1. Как се привличат двата полюса на Евразия

 

PtomelyAsiaDetailПериодът I в. пр. н. е. - III в. от н.е. безспорно може да бъде наречен Епоха на полярните империи. В двата края на Евразия две огромни държави създават блестящи  цивилизации - Рим на Августите (принципат - 27 г. пр. н. е. - 284 н. е.) и Китай на династията Хан (206 г. пр. н. е. - 220 г. от н. е.). Макар и отдалечени от безкрайни пространства те поддържат връзка помежду си и по пътищата на керваните и морските маршрути се осъществява обмен на стоки, технологии и идеи между тези две толкова различни култури.

Разстоянията и трудностите правят изгодна обмяната най-вече на луксозни стоки: от Китай пристига коприна, а от Рим стъклени изделия, геми, тъкани от азбест и други подобни предмети. На Китай средиземноморското земеделие дължи усвояването на овощните култури: ябълки, сливи и т.н. чрез сложната техника на присаждане. Един вероятен, но този път нежелан подарък на Далечния Изток е първата мащабна чумна епидемия, покосила Римската империя през II в. - след като е донесена от Месопотамия от участвалите в кампанията срещу партите (165 г.) легиони.

Прочети още...

По границите на християнска Европа: степните номади и „цивилизованите” държави, светът „отвъд реките, горите и планините” през XII в.

Написана от Владислав Иванов
Посещения: 379




Premongol KipchakПо време на дългото управление на своя мъдър княз Ярослав Осмомисъл (1153-1187)1 Галицкото княжество, образувано през втората половина на XI в. вследствие на започналия разпад на древната Киевска Рус на отделни феодални владения, е една от онези малцина държави с предимно уседнало и земеделско население, разположени по източните краища на християнския свят, които граничат със земи, населението на които води един напълно различен начин на живот. Основните причини за това се крият в географията на региона. Земите, обитавани от южните съседи на Галич – номадските племена на куманите, са част от една от най-характерните географски особености на хипер-континента Евразия – нейната твърде обширна степна зона, наричана понякога и „Великата степ”. Последната представлява безпрецедентна по размерите си равнинна площ, която се простира почти непрекъсвана от полите на Карпатите2 и разположената на юг от р. Дунав Добруджанска област (нар. и „Карвунска земя”) на много хиляди километри на изток чак до Манджурия и бреговете на Тихия океан. „Великата степ” е характерна със своята предимно тревиста растителност, равнинен или равнинно-хълмист релеф и приблизително сходен (умереноконтинентален) климат във всички свои части, предлагайки по този начин подобни условия за живот на своите обитатели в така посочените необозрими географски граници. Неслучайно като основен поминък на човешките популации в „степната” полоса на Евразия, простираща се от вълните на Пасифика до средното течение на Дунав, в античността и средновековието се налага номадското животновъдство, което през тези епохи представлява най-подходящият поминък за климато-географските условия на степния хабитат. Симптоматично е, че възходът в заселването и усвояването на Евразийската степ, която в зората на човешката история не представлява особено приятелски настроена към хората природна среда, настъпва след опитомяването на коня, което вероятно е извършено не другаде, а именно в равнините на Централна Азия, т.е. в центъра на „Великата степ”3. Използването на коня позволява на хората за сравнително късо време да покорят дори и най-отдалечените степи, повечето от които, поради суровия континентален климат, типичните за него чести засушавания и застудявания и липсата на постоянни водоизточници не са подходящи за средновековното или античното земеделие. Така по тези земи като основен начин на преживяване се налага номадското животновъдство, предимно на дребен рогат добитък и свързаното с него придвижване на значителни разстояния в търсенето на подходящи пасища.

Прочети още...

Средновековните градове

Посещения: 16160

 

Йордан Николов



Les Trs Riches Heures du duc de Berry juinОбикновено град се нарича селище, заобиколено с крепостни стени. За град, ограден със стена, се говори в Библията, кн. Левит, 25, 29. Древните евреи не само опасвали града със стени, издигали в тях кули, но го превръщали в религиозно, стопанско и културно средище, възвисявали го в град-майка (2 кн. Царства, 20, 19; Числа, 21, 32). В понятието „полис“, „град“ Омир влагал триаспектно съдържание: първо, градско селище, второ, политическа единица и трето, гражданска общност, образуваща едно цяло. За историците и писателите на Елада градът бил социален организъм, върху който се изграждал светът. Аристотел обяснявал зараждането на полиса като резултат от обединяването на няколко селища, желаещи да живеят общо.

Прочети още...

Инквизицията

Посещения: 21220

 

 

Възникване на Инквизицията

 

Защитници на инквизицията - Веротърпимостта в първите векове на християнството - Начало на гоненията и първите закони против еретиците - Августин и неговата проповед за насърчаване на веротърпимостта-Порастване силата на папството и кръстоносните войни като причина за пораждане на инквизицията - Лангедок и тулузките графове - Албигойци-катари и албигойци-валденси - Произходът на катаризма - Учението на Манес - Появяването на манихеите в Европа - Богомили - Тяхното движение на Запад - Догмата на катарите и валденсите - Първите гонения на еретици - Вълнението в Рим - Трети Латерански събор - Първият поход против албигойците - Несполука на начинанието - Веронският събор - Новите мерки против ереста - Инокентий III - Новата политика в Рим - Легатите и мисионерите - Св. Доминик - Разрешителните грамоти на Доминик - Петър Кастелно - Отлъчването на Раймонд VI -    Убийството на Кастелно - Промяна на римската политика - Четвърти Латерански събор - Падането на Лангедок - Тулузкият събор - Първата инквизиция - Фридрих II като слуга на нетърпимостта - Мерките на папа Григорий IX - Доминиканци-инквизитори.

 

Juanes Juan de St Vincent FerrerТози, който посети петербургския Ермитаж, обръща внимание на картината на Хуанес, изложена в залата за испанска живопис. Бледи са и не изпъкват нейните бои, не е духовит и грандиозен нейният сюжет. Тя прилича повече на икона, нежели на картина. Едва очертаният на нея къс от земя е безжизнен и сух. Художникът, като че нарочно, е отдалечил от своята картина всичко, което напомня за земното, за суетното - всичко, което може да отвлече вниманието на зрителя от главния център на картината. А този център е католически монах. Гърбът му е покрит с черна мантия върху бяла сутана*. Лицето на монаха е строго. Много бръчки с дълбоки бразди са легнали около ъглите на устата му и безстрастно гледат нито сиви, нито гълъбови у него очи. "Суета на суетите и всичко е суета", като че иска да каже техният притежател... Лявата му ръка, държаща книга с червена подвързия, е спусната надолу, а дясната е повдигната и сочи към извиващия се над главата му свитък, на който се чете латинският надпис: Timete Deum et date ille honorem, quia veniet hora judicii ejus (Бойте се от Бога и въздавайте му хвала, защото се приближава часът на неговия съд). Този монах е Св. Доминик, а латинският надпис - девизът на инквизицията.

Прочети още...

Куликовската битка

Посещения: 5171

 

532px Kulikovo05Куликовската битка през 1380 г.  играе решаваща роля в историята на руския народ. Тогава руските ратници и пълководци, начело с  княз Дмитри Иванович, си спечелват вечна слава в очите на съвременници и потомци. 1380 г. обединява много събития от голямо историческо значение за Русия – от появата на монголо-татарите в Древна Рус до окончателното ѝ освобождение от тяхното владичество. От една страна Куликовската победа увенчава усилията на няколко поколения, въставащи и предизвикващи завоевателите от Изтока. От друга страна тя оповестява началото на бъдещата решителна победа над Ордата (монголо-татарите) и нейните приемници. Историческата съдба дава на славяно-руските племена обширни територии за заселване и стопанисване - причерноморските и приазовските степи, на север от тях – горските степи, а още по-на север – храсталаците и блатата, простиращи се до Варяжско (Балтийско) море и Дишуче море (на Северния Ледовит океан).

Прочети още...

Швейцария — до и след Реформацията

Посещения: 3714

 

Йордан Николов

 

434px Swiss RtlischwurВтората страна в Европа, където възникнало и се разпространило мощно реформационно движение, е Швейцария. Причините за това се коренят както в традициите на швейцарците, така и в сложната международна обстановка, която породила недоволство сред населението и го предизвикала да се вдигне на борба за отстояване на своята свобода и независимост, нарушена от династията на Хабсбургите.

Земите, върху които възникнала и укрепнала швейцарската държава, били привлекателен обект, където се сблъсквали интересите на Изтока и Запада, на Севера и Юга. Това обстоятелство превърнало старата Хелвеция, а също така и средновековната Швейцария, в средище, където ехтели разногласията на Европа. Поради опасния, несигурен исторически кръстопът, тук дълго време не могла да бъде създадена самостоятелна държава и земите били присъединявани ту към една, ту към друга съседна политическа общност. Едва в условията на възходящото Средновековие възникнали възможности горските кантони да се обединят в едно цяло и да образуват единна съюзна държава. Появила се в центъра на Стария континент, новата държава била поставена, общо взето, при трудни условия на съществуване, поради което трябвало да води мъчителни борби за свобода. Свещената римска империя на германската нация, в организационната структура на която била включена древната Хелвеция, не могла да смаже неукротимия стремеж на швейцарците да живеят свободни, и страната с тежки и мъчителни борби извоювала своето право на свободен живот.

Прочети още...
X

Right Click

No right click