ИСТОРИЯ

Паисий Хилендарски или как един светогорски монах постави началото на Българското възраждане

Посещения: 4578


Ивайло Тихолов

 

paisiy hilendarski portret ot hudozhnika koyu denchevНай-общо Възраждането представлява преходът от Средновековието към Новото време. Тази епоха има различни аспекти като например промяна в икономическите, социалните, културните и политическите нагласи на българите в този период. Българското възраждане е повратна точка за поробения народ. Над три столетия той се опитва да съхрани себе си в условията на чужда власт, която духовно и културно не може да се сравнява с постиженията на западноевропееца. Настъпват обаче промени и в Османската империя.

Всички те са свързани както със състоянието на българското общество, така и с това на империята. Много важен етап от Възраждането е осъзнаването на духовната и културната принадлежност на българина. Постепенно той заема все по-важно място в живота на османската държава. Захваща се с търговия и се замогва. Османските военни поражения правят българските земи със стратегическо значение за империята. Точно в тази обстановка започва своята дейност Паисий Хилендарски.

Прочети още...

Априлското въстание 1876 г.

Посещения: 12616

 

Zname Aprilskoto vastanieСлед неуспелия опит за въстание през есента на 1875 година повечето от революционните дейци, както и по-активните участници на революционната организация трябваше да напуснат страната и да забягнат в Румъния. Тук обаче те не откриват сред досегашните ръководители на комитета сериозни намерения за подготовка на въстание в България през пролетта на 1876 година, когато се очаквало засилване на революционното движение в Босна и Херцеговина и обявяване на война от Сърбия и Черна гора на Турция.

Претърпеният неуспех не отслабва волята за борба у революционно настроената емиграция. Виждайки разложението на БРЦК, което довежда до неговото саморазпускане, тя идва в скоро време до съзнанието за необходимостта да се подготви въстание в България още през пролетта на 1876 година. Тя съзнава също така, че за постигане на тази цел трябва да разчита на своите собствени сили и на силите на поробения народ.

Прочети още...

Освобождението на България от османско иго 1876-1878 г.

Посещения: 3907

 

Стефан Дойнов

 

"Из историята на българската народност и държава 681-1948", С., 1993


Zname Aprilskoto vastanieПрез 70-те години на XIX в. се създават необходимите социално-икономически и политически предпоставки за провеждането на голямо българско въстание. Икономическият упадък на Турция и засилените репресии срещу поробените българи засилват народното недоволство с всеки изминат ден.

За политическата активност на широките народни маси допринасят и някои външнополитически събития. Въстанията в Босна и Херцеговина, подготовката на Сърбия и Черна гора за война с Турция и активната руска политика на Балканите усилват надеждата, че само по пътя на въоръжената борба ще се извоюва отдавна мечтаната свобода.

Прочети още...

Васил Левски — идеолог, стратег и организатор на националната революция

Посещения: 5202

 

Николай Генчев

 

vasil levskiВасил Иванов Кунчев, останал в българската история под името Васил Левски, е роден на 6 юли 1837 г. в Карлово в семейството на влиятелен майстор от бояджийския еснаф. На 14-годишна възраст Васил остава сирак и заедно с майка си поема грижата за прехраната на многобройното семейство. Заедно с това той се учи в карловското взаимно училище, израства в будната възрожденска среда на проспериращия подбалкански край. Но скоро поради липса на средства той постъпва като прислужник при вуйчо си Васил — таксидиот на Хилендарския манастир. С негово съдействие той учи в старозагорското класно училище - едно от най-добре уредените училища в България по това време. Завършил втори клас с отличен успех, Васил напуща училището и се подстригва за дякон под името Игнатий. В това време той е вече 24-годишен младеж, страстно желаещ да се посвети на народното дело, да му служи до смърт и да работи по народната воля, както сам се изразява. И точно тогава, през 1861 г., до манастира долитат апелите на Г. С. Раковски, призоваващи българската младеж в белградската легия.

Прочети още...

Варна, варненци и връщането на Южна Добруджа към България през 1940 г.

Посещения: 622

 

Симеон Кулиш

 

Статията е публикувана в списание "Времена", бр. XVII, 2019 г.

 

„...с присъединяването на Южна Добруджа къмъ майката-отечество
се туря началото на откритото и всенародното международно
признаване на българските народностни права въ целия имъ обемъ...”1

 

Генерал-лейтенант Георги Попов
Генерал-лейтенант Георги Попов

(в средата) сред членове на българската делегация за водене на преговорите в Крайова, 7.09.1940 г. (ДА-Варна, ЧП 820, л.1)

Варненци посрещат новината за връщането на Южна Добруджа
Варненци посрещат новината за връщането на Южна Добруджа

към пределите на Родината. На гражданите се е раздавало по чаша вино (ДА-Варна, ЧП 820, л.11).

Кметът Мустаков поздравява ген. Попов
Кметът Мустаков поздравява ген. Попов

при посрещането му във Варна

(Черно море, бр.3856/ 13 септември 1940 г.)

Генерал Попов носен на ръце от добруджански младежи
Генерал Попов носен на ръце от добруджански младежи

(Черно море, бр.3856/ 13 септември 1940 г.)

Посрещане на ген. Попов във Варна,
Посрещане на ген. Попов във Варна,

10.09.1940 г.

(ДА-Варна, ЧП 539, л.6)

Посрещане на ген. Попов във Варна,
Посрещане на ген. Попов във Варна,

10.09.1940 г.

(ДА-Варна, ЧП 539, л.7)

Командир на Гвардейски полк, Варна,
Командир на Гвардейски полк, Варна,

19.09.1940 г.

(ДА-Варна, ЧП 820, л.8)

Картичка от епископ Андрей,
Картичка от епископ Андрей,

с която поздравява ген.Попов за връщането на Южна Добруджа към България, Канада, 26.IX.1940 г

(ДА-Варна, ЧП 820, л.2)

Александър Кръстев, композиторът на „О, Добруджанский край”, 1935 г.
Александър Кръстев, композиторът на „О, Добруджанский край”, 1935 г.

(ДА-Варна, ф.734К, оп.2, л.21)

Диплом за почетно гражданство на ген. Попов, Варна, 1941 г.
Диплом за почетно гражданство на ген. Попов, Варна, 1941 г.

(ДА-Варна, ЧП 820)

Previous Next Play Pause
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
 
Прочети още...

Спасяването на българските евреи

Посещения: 2824

 

Александър Йорданов

 

BASA 3K 15 636 1 Boris III of BulgariaВъв време, когато върху България се сипят множество упреци от „цивилизована“ Европа, трябва да си припомним един епизод от родната история, а именно спасяването на българските евреи през Втората световна война. През 1943 г., когато Франция е предала вече хиляди от своите евреи на германците, а Румъния и Хърватия правят свои конц. лагери, България извършва подвиг без аналог за ВСВ, това е освен признак на висока хуманност, но и култура. Днешните българи трябва да са горди със стореното преди 70 години, да не изпитват комплекс спрямо държави, претендиращи, че са високо културни, а по средновековен начин изтребват милиони.

Прочети още...

Одринъ падна!

Написана от Тиберий Баръмов
Посещения: 2686

 

Прелюдия към войната

 

326px Zar Ferdinand BulgarienПревземането на Одрин е една от най-забележителните победи в Балканската война, несъмнено. Тя изумила света не толкова поради непревземаемостта на крепостта – историята е показала, че непревземаеми крепости няма. Смразяващото тук е по-скоро очакванията към българската армия. Наистина, Европа след 1885 г., след Лозенград и Люлебургас не си позволява подценяване на българската армия. Никой не се съмнява в нейната възможност да бие османската, където и както свари. Неоспоримо е и нейното превъзходство пред съюзниците. Българите са най-ощетявани и знаят, че се биват за справедливо дело, а не просто за разпределение на турската баница в Европа. Минала е една успешна война, освен това разправата с доскорошния поробител е чакана и желана от цялото общество. Това е един от ония светли мигове на народно единство, които обикновено биват съпътствани от успеха. Но едва при Одрин нашата войска нашата войска започва да бъде сравнявана не с балканска мярка, а с европейска и световна. Одрин е едното от местата, където бойната ни слава няколко пъти е записвала победни страници . Нашите предци не изменят на традицията и доказват, че балканската мярка им е малка. Впрочем, това потвърждават и чуждите вестници.

Прочети още...

Обявяване на независимостта на България през 1908 година

Посещения: 2316

 

 Милен Куманов


737px Tzar Ferdinand at proclamation of Bulgarian independenceЕдна от големите неправди на Берлинския договор от 1878 г. е не само разпокъсването на току-що освободената българска държава, но и налагането на редица ограничения на самото Българско княжество, които сериозно накърняват неговата независимост. Така например, още в чл. 1 на същия диктат се изтъква, че то се поставя под сюзеренитета (върховенството) на Високата порта. В следващите членове на международния договор се определят и редица конкретни задължения, произтичащи от зависимостта на Княжеството от Османска Турция. Между тях са поемане на част от дълга на империята спрямо западноевропейските държави, спазване на режима на капитулациите, признаване на привилегированото положение на поданиците на западните велики сили, разрушаване на военните крепости, намиращи се на негова територия и пр. Особено тежък за българския народ е годишният данък, който той трябва да изплаща на своя сюзерен.

Прочети още...

Личната кореспонденция между Живков и Тито през 1969 и 1970 г.

Написана от Петя Павлова
Посещения: 10163

 

Статията е публикувана в списание "Времена", бр. XVIII, 2020 г.

 

100476513 249421139451338 6781451973938905088 nЕдин от най-важните въпроси, който стои пред българските политици вече повече от век е т. нар. ,,македонски въпрос”. Някои от тях ще се опитат да го решат чрез военни действия, други ще търсят разширяване на българското влияние във Вардарска Македония със средствата на дипломацията, трети ще виждат разрешаването му в създаването на нов държавен субект, обединяващ южните славяни. Сред политиците оставили важна следа в историята на македонския въпрос се откроява името на Тодор Живков. След като успява да съсредоточи властта в ръцете си, той  решава да промени дотогавашната политика на Народна република България по него. През 1963 г. по време на Мартенския пленум той разкритикува действията на Българската комунистическа партия след Втората световна война спрямо населението в Пиринския край, чието самосъзнание тя се опитва да промени. Той заявява, че Благоевградският окръг и хората, живеещи там са неразделна част от българската държава и нация и това е исторически доказано. Според него след 1945 г., в рамките на Народна република Македония, започва да се формира македонската нация и НРБ трябва да направи всичко възможно, за да не се изгражда тя на антибългарска основа1.

Прочети още...

Под ръка с демокрацията. 30 години "нежна революция"

Написана от Христо Милков
Посещения: 2652

 

ИСТОРИЯ НА СВЕТА

 

представя

 

ХРИСТО МИЛКОВ

 

ПОД РЪКА С ДЕМОКРАЦИЯТА

30 ГОДИНИ „НЕЖНА РЕВОЛЮЦИЯ”

 

(откъси)

 

koriza hm 1 4 za pechat

 

Художник на корицата:  Любомир Михайлов

 

 

Прочети още...

Убийството на имперския генералисимус

Посещения: 2668

 

Из "Атентати, които трябваше да променят света", Вацлав Боровичка

 

422px Wallenstein Hondius 1625„Алберт Дей Граций-Дукс Фридланд Сакре Цезар Маестат Консиларий Белик Камерарий Супрем Колонел Прагенс е Евсдем Милите генерал“ — така звучи титлата под портрета на мъжа с брадичката, със строг израз, с орлов нос и проницателен поглед. Алберт Вацлав Евзебий от Валдщайн е чешки воин с несъмнено най-големи бойни успехи, наемен пълководец, кондотиер, предприемчив търговец, безогледен похитител, спекулант от най-висша класа, генералисимус на императора и на неговия противник, най-ярката фигура в Тридесетгодишната война.

Той е роден в небогато аристократично семейство в Хержманице край Яромнерж на 14 септември 1583 г., учил известно време в Падуа, след което се връща в Прага, попада в двора на император Рудолф II и поема пътя на военната кариера. На двадесет и три години той вече е полковник. След като си избира заможна невеста, не твърде красивата вдовица Лукреция Нешковна от Ландек, той захвърля униформата и започва да обработва земите си. Лукреция умира скоро и цялото богатство остава на Валдщайн. Пет години той се занимава със своите сделки, след което се връща на военна служба. Най-безсрамно и безчестно като полковник от моравската съсловна войска той дезертира във Виена, вземайки със себе си касата с деветдесет и шест хиляди талера, и предава плячката на императора.

Прочети още...
X

Right Click

No right click