ИСТОРИЯ

Османската държава в периода 1354-1402 г.

Посещения: 6755

 

Христо Матанов

Средновековните Балкани. Исторически очерци, С., 2002

 

Sultan Murad I ahdОсманският бейлик и османските турци започнали да играят важна роля в съдбата на южните дялове на Балканския полуостров по време на втората фаза от гражданската война във Византия през 40-те години на XIV в. През 1352-1354 г. те трайно стъпили в южната част на Галиполския полуостров и там установили първото си владение на балканска земя. Стъпването на азиатски завоевател на този полуостров, който още от Античността се смятал за най-прекия мост между Азия и Европа, се случвало много рядко в историята на региона, поради което османските акции от 1352 и 1354 г. предизвикали паника в Константинопол и сред населението на Тракия. В средата на XIV в. обаче никой не притежавал пророческа дарба да предскаже, че незначителният още османски плацдарм в Галиполи в следващите десетилетия ще набъбне и ще се превърне в европейско териториално ядро на една нова „велика сила“ - Османската империя.

Прочети още...

Заселническа (репопулационна) политика в Истанбул по времето на Мехмед II Фатих

Посещения: 1136

 

Георги Тодоров

 

Статията е публикувана в списание "Времена", бр. XV, януари, 2019 г.



Zonaro GatesofConstВсяка война в човешката история води до множество изменения на факторите на, а и самите воюващи страни. Освен териториалните и икономически изменения и сътресения, един важен, но скрит фактор, тясно обвързан с поствоенното възстановяване на териториите, е репопулацията на (най-често) големите градове, административни или държавни центрове.

Репопулацията представлява процес на принудително или доброволно заселване на население – групи, индивиди или цели общности – от едно място на друго, с цел подобряване икономическите характеристики на заселваната област.1 Процесът е тясно обвързан с политики, които го поощряват и подкрепят – по-ниски или освобождаване темпорално или за постоянно от определени данъци, безплатни жилища и нивя, повече възможности за развитие - личностно и икономическо – особено ако заселваната област е от стратегическо важно значение или е замисляна като бъдещ държавен център (столица).

Прочети още...

Османската империя 1300 - 1481

Посещения: 26466

 

КОЛИН ИМБЪР

 

ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ

1300 - 1481 г.

 

Научна редакция: Хр. Матанов, Евг. Радушев

Превод: Катерина Георгиева

 Ottoman empire.svg

Териториална експанзия на Османската империя.

Автор: André Koehne Лиценз: CC BY-SA 3.0

 

Благодаря на предишните и настоящите преводачи и издатели на текстовете, които използвах за написването на тази история. Благодаря също на учените, на чиито трудове често разчитах. Бих искал специално да посоча новаторските и в същото време изчерпателни работи на Халил Иналджък за османския петнадесети век и съчиненията на Елизабет Захариаду, Джордж Т. Денис и Виктор Менаж. Те съчетават педантичната точност с широко историческо въображение - мога само да им завиждам, но не и да се меря с тях. На Виктор Менаж съм задължен за публикуваните изследвания, без които не е възможно и да се мисли за написването на ранната история на Османската империя, и наред с това - че ми позволи да използвам някои негови неиздадени материали. Признателен съм му също за твърде насърчителните забележки, когато бях склонен да изоставя проекта. Благодаря още на Бил Брайс за помощта по отношение на картите; на Тереза Паскевиц, Гордън Нийл, Хари Лeсър и Филип Александър - за превода на гръцките текстове в множеството случаи, когато слабите ми познания по езика се оказваха недостатъчни, и на Розмари Морис, която ми разкри тайнствените византинизми на тези извори. И на други - преди всичко, на съпругата ми - за куража. Особено ценни и приятни за мене бяха ласкавите коментари на Джулия Аштиани върху ръкописа и най-вече нейните думи „всички герои тук, без изключение, са съвършено отвратителни“. Това ме убеди, че съм обрисувал точно политиката през Късното Средновековие.

К. Имбър

Прочети още...

Мехмед II Завоевателя

Посещения: 6809

 

Илбер Ортайлъ


Gentile Bellini 003На 30 март 1432 г. се ражда син на султан Мурад II. В началото дори е съмнително дали това дете ще стане принц, но поради произтеклите събития и смъртта на брат му той е принуден на много ранна възраст два пъти да възседне престола. Два пъти възсяда трона на смятаната вече за империя османска държава, и първия път, отстъпвайки го на баща си, се оттегля като санджакбей на Маниса, по-точно на Сарухан. (Маниса тогава е столица на Сарухан.) Повторното възкачване на престола от един младеж е случай, за който дори не можем да кажем, че е изключително рядък, той си е единствен.

Но този 21-годишен младеж през 1453 г. обсажда една голяма столица, смятана за метропола на тогавашния свят и споменавана единствено като полис (град), и спечелва една славна победа. Освен градовете Дамаск (чиято звезда в ислямския свят започва да угасва), Багдад и проспериращия Кайро, Исфахан в далечен Иран и Нишапур, по онова време в цяла Европа няма по-голямо поселище, което би могло да се нарече град. Мястото, за което говорим, е Константинопол. За да го покори, 21-годишният владетел построява за четири месеца крепостта „Румели Хисаръ".

Прочети още...

Османската държава след битката при Анкара. Междуцарствие и възстановяване

Посещения: 2649

 

 

bayazid timurРазгромът при Анкара поставя на изпитание съществуването на Османската държава. След този съкрушителен удар тя се разпада на два големи дяла – европейска и азиатска част. В Анадола обаче османската власт е почти напълно ликвидирана. Армиите на Тамерлан продължават завоеванията, след които остават развалини и пирамиди от човешки черепи. В 1403 г. страшният завоевател замисля план за прехвърляне на войските си в Европа. За велико щастие на османлиите, той най- неочаквано се връща в Самарканд, където през 1405 г. склапя очи.

Прочети още...

Възникване и възход на Османския бейлик

Посещения: 6288

 

Османската държава възникнала в Западна Мала Азия върху развалините на две могъщи империи - Византийската и  Селджукската. През 1071 година след злополучната за ромеите битка при Манцикерт, селджукските турци отнели от империята почти цяла Мала Азия и създали Румския султанат.  През ХІІІ век държавата на Селджуките на свой ред била разтърсена из дъно от ударите на монголските армии на Хулагу хан, който отнел всичките ѝ източни провинции, включително Багдад.Румският султанат изпаднал във васална зависимост към Монголската империя. Мощта и авторитетът на селджуците сериозно пострадали, за сметка на което се издигнали различни местни феодали.

Прочети още...

Кралство Чехия

Посещения: 2475

 

Йордан Николов


451px Pemyslovci erb.svgВъзникването на Чешката държава не било еднократен акт, а сложен и продължителен процес на съзряване и укрепване. При анализа на историческите процеси, с които било свързано нейното зараждане, се открояват два основни периода. Първият етап обхваща времето, когато чешката племенна общност влизала в състава на княжество Велика Моравия. Вторият период включвал постепенното, но естествено и неизбежно обособяване на чехите като самостоятелна етническа и политическа общност. Рязка хронологическа граница между двата етапа, през които минало зараждането на държавата, трудно може да бъде посочена, но не подлежи на съмнение, че протичали държавнотворни тенденции, преодоляващи възникващите затруднения.

Прочети още...

Съюз на хуните

Посещения: 2668

 

Йордан Николов

 

Huns empireЗа разлика от останалите варварски държави в Западна Европа хуните заемат свое уникално място и играят самостоятелна роля в историческия процес. По време на голямата миграция през 155—158 г. те напуснали Централна Азия, изтласквани от китайците. Към средата на IV в. достигнали териториите между реките Волга и Дон и разгромили племенния съюз на аланите, обитаващи Северен Кавказ. Нанесли поражение и на остготите през 374 г., предвождани от Баламир (Балимер) и продължили своя стремителен завоевателен поход.

Прочети още...

Аварски каганат

Посещения: 2455

 

 Йордан Николов

 

South Slavic tribesТова било мощно тюркоезично племенно обединение, което обхващало и други етнически групи, включително и славяни. Каганатът възникнал през 568 г. на територията на Панония начело с хан Баян. Поради сложния етнически състав на аварската общност, както и поради откъслечния характер на сведенията, които притежавали, съвременните на нея писатели — византийски хронисти, западни аналисти, руски летописци — ги назовават с различни имена: жужани, апарапури, обри и др.

Основен извор за техния начин на живот, бит и култура са съчиненията на Приск Панийски, Теофилакт Симоката, Менандър, Йоан Ефески, „Картлис Цховребе“, руските летописи.

Прочети още...

Ян Хус - идеолог на чешката реформация

Посещения: 2960

 

husИдеолог и ръководител на чешката реформация бил Ян Хус, забележителен учен, крупен мислител, голям обществен деец. Той се родил в бедно селско семейство в с. Хусинец, Южна Бохемия. През 1393 г. завършил университета в Прага като бакалавър по изкуствата. Защитил магистърска научна степен през 1396 г., а от 1398 г. започнал да изнася лекции във Карловия университет. Две години по-късно бил ръкоположен за свещеник, в 1401 г. станал декан на философския факултет, от 1402 г. бил избран за ректор на университета. Същевременно започнал да проповядва в храма „Св. Михаил“ в Стария град. Станал толкова популярен, че в 1402 г. бил назначен за проповедник в новооснования храм „Витлеем“. В началото той критикувал както покварата и корупцията на отделни духовници, така и всеобщия упадък на морала в Църквата.

Надарен оратор, Ян Хус имал забележителен успех. Освен с ораторското си умение той привличал вярващите и с примерния си живот на свещенослужител. Хус изцяло се посветил на призванието си, като се грижел за духовния напредък на своите слушатели и за заклеймяването на онези злоупотреби, които „опетняват непорочната одежда на църквата".

Прочети още...
X

Right Click

No right click