Из спомените на съветския ядрен физик Юлий Борисович Харитон.
Ю. Б. Харитон е главен конструктор в КБ-11 при Лаборатория № 2 към АН на СССР, където се разработва съветската ядрена програма под ръководството на НКВД. Като един от основните участници в програмата, Юлий Борисович е присъствал на първия ядрен опит, проведен в Семипалатинск на 29 август 1946 г.
Към 4 часа сутринта, след като системата за автоматика на линията за взривяване бе запечатана, при кулата пристигнаха К. И. Шчолкин и С. Н. Матвеев с бойния комплект от електродетонатори. С разрешение на намиращите се там Л. П. Берия и И. В. Курчатов за издигане на изделието на кулата К. И. Шчолкин се разпореди РДС-1 да бъде изнесена от работилницата. Старши инженер Д. А. Фишман и четирима служители от КБ-11 придвижиха изделието по релсите и го инсталираха в клетката на асансьора. Началникът на полигоните на КБ-11 Г. П. Ломински, който трябваше да управлява асансьора, внимателно провери крепежа на изделието. К. И. Шчолкин и С. Н. Матвеев с бойния комплект електродетонатори се качиха на кулата с пътническия асансьор. Последваха ги А. П. Завенягин и А. С. Александров. След като получиха разрешение, Ломински и техникът А. Л. Измайлов вдигнаха товарната кабина с изделието, придружавано от П. М. Зернов, до отметката 30 метра, и я закрепиха там. Веднага се задейства апаратурата за контрол на неутронния фон. Всички тези операции отнеха един час. В 5,05 ч. всички с изключение на К. И. Шчолкин, С. Н. Матвеев, П. Г. Ломински, А. С. Александров и П. М. Зернов напуснаха кулата. От опитния полигон беше евакуиран целият личен състав, освен офицерската охрана на МГБ.
Огледът на изделието на кулата, инсталирането на електродетонаторите към него, включването им към схемата на взривяване и повторният оглед отнеха още около час. Всички дейности приключиха към 6 часа сутринта. За хода на операциите, извършени на кулата, П. М. Зернов докладва на И. В. Курчатов, който се намираше в командния пункт на 10 км от центъра на опитния полигон.
Докато се извършваха заключителните операции, времето внезапно се влоши. Във връзка със силния вятър и за да се избегнат евентуалните неприятности при слизането с пътническия асансьор, който работеше надеждно при скорост на вятъра до 6 м/с, всички слязоха от кулата по стълбата. Последни бяха А. П. Завенягин и К. И. Шчолкин. След това охраната бе снета и хората бяха евакуирани от полигона. В 6,18 ч. операторите по взривяването пристигнаха в командния пункт и докладваха на Л. П. Берия и И. В. Курчатов, че изделието е напълно готово за взривяване, а на началника на полигона, генерал С. К. Колесников - че полигонът също е готов.
Времето продължаваше да се влошава. За да се избегнат изненадите, свързани с атмосферните условия, И. В. Курчатов със съгласието на Л. П. Берия реши да промени часа от 8 на 7 сутринта на 29 август... Точно в 7,00 сутринта местността в пустинната казахстанска степ се озари от ослепителна светлина.
