Хроники и историография

Алексиада

Посещения: 12224

 

10. Заговорът на Ариева и Умбертопул. Йоан, синът на севастократор Исак, бива обвинен, че замисля измяна

 

VIII, 7. Не изминали много дни от пристигането на императора в двореца; и били заподозрени в заговор против самодържеца арменецът Ариева и келтът Умбертопул (това са смели и войнствени благородници), които привлекли като съмишленици твърде значително множество. Представени били доказателства и истината била разкрита. След като заговорниците били вече дадени под съд, те били осъдени на изгнание и конфискуване на имотите, понеже самодържецът ги освободил напълно от законното наказание. Когато се научил, че се мълви за нахлуване на кумани, а освен това и за желанието на Бодин и далматинците да нарушат договора и да нахлуят в нашата земя, самодържецът се колебаел срещу кой неприятел да се насочи. Той решил, че най-напред трябва да се приготви за поход срещу далматинците, да завземе пръв клисурите, разположени между нашата земя и тях, и доколкото е възможно, да ги укрепи. И тъй свикал всички на съвет и им съобщил намерението си. Всички го намерили за полезно и той излязъл от столицата,1 за да уреди положението на Запад. Като пристигнал бързо във Филипопол, той получил писмо от тогавашния български архиепископ2 относно дука на Дирахиум Йоан, син на севастократора,3 в което се твърдяло, че той замислял да се отцепи. Цяла нощ и цял ден императорът се измъчвал, като, от една страна, отлагал разследването заради баща му, а, от друга страна, се страхувал да не би да излезе вярно това, което се мълви. Йоан бил младеж, а императорът познавал неудържимите пориви на младежта и затова се боял да не въстане и да причини тежка скръб на двамата — на бащата и на чичото. И затова решил, че трябва да бърза и да осуети по всякакъв начин намерението му, защото милеел извънредно много за него. И тъй самодържецът извикал тогавашния велик хетериарх4 Аргир Караджа, по произход скит, но твърде умен и обичащ добродетелите и истината, и му дал две писма. Едното писмо било до Йоан и имало следното съдържание: „Царство ми узна за варварското нахлуване през клисурите срещу нас и излезе от Константинопол, за да осигури границите на Ромейската империя. И ти прочее трябва да се явиш, за да докладваш за положението в подчинената ти област (защото се боя от Вълкан — да не би и той да замисли и предприеме нещо враждебно против нас). Освен това ти трябва да ни известиш и по положението в Далмация, и за самия Вълкан — дали се придържа към условията на мира (защото за него наистина ми се донасят всекидневно недобри известия). По този начин, като бъдем осведомени по-точно, ние ще можем да се приготвим по-добре срещу неговите планове, а и тебе, като ти дадем нужните инструкции, отново ще те изпратим в Илирик, за да спечелим с божията помощ победата, като нападнем неприятеля от двете страни." Това съдържало писмото до Йоан.

А писмото до първенците на Дирахиум гласяло така: „Тъй като се научихме, че Вълкан5 отново замисля война против нас, ние излязохме от Византион, за да заздравим планинските теснини между нашата земя и далматинците и същевременно да разузнаем по-точно положението около него и далматинците. Заради това ние решихме, че трябва да отзовем вашия дук и любим племенник на мое величество, и ви назначихме за дук този, когото изпращаме да ви връчи нашето писмо. Приемете го и вие и се подчинявайте на всичко, което ви заповяда." И тъй той предал тези писма на Караджата и му заповядал, когато пристигне, да връчи най-напред на Йоан отправеното до него писмо. И ако Йоан се подчини доброволно, да го отпрати с мир и да поеме сам защитата на областта, докато се върне отново. Ако ли се възпротиви и не се подчини, да извика първенците на Дирахиум и да им прочете другото писмо, за да му помогнат да залови Йоан.

VIII, 8. Като се научил за това, севастократор Исак, който се намирал в Константинопол, заминал бързо и за две денонощия пристигнал във Филипопол. Тъй като императорът спял, той влязъл безшумно в царската палатка, легнал на другото легло на царствения си брат и сам заспал, след като заповядал с ръка на бдящите върху съня на императора да пазят тишина. Когато се събудил и неочаквано видял брат си, императорът запазил тишина и сам заповядал на присъстващите да направят същото. А след като и севастократорът се събудил и видял буден царствения си брат, последният също погледнал към него. Тогава двамата се приближили и се прегърнали. После императорът поискал да узнае от брат си какво желае и коя е причината за идването му. Той му отговорил: „Заради тебе." А императорът му казал: „Напразно си бързал толкова и си се изморил." За момента севастократорът не отговорил. Той очаквал съобщението, което щял да му донесе от Дирахиум изпратеният по-рано от него човек. Защото, щом доловил слуховете за сина си, той му написал кратко писмо и му заповядал да се яви по-скоро пред самодържеца. И добавил, че и самият той бил излязъл от Византион за същата цел и бързал за Филопопол, за да поприказва, както трябва, с царствения си брат и да разсее донесеното на самодържеца против него, а същевременно да дочака идването му при самодържеца. След като се оттеглил от императора, севастократорът отишъл в отредената му палатка. Веднага влязъл тичешком и изпратеният при Йоан писмоносец, който се върнал оттам, и известил за идването на Йоан. Тогава севастократорът, освободен от подозрението, станал много по-самоуверен в мислите си, изпълнил се с гняв против първите доносчици на клевети срещу сина му и влязъл развълнуван при императора. Като го видял, самодържецът разбрал веднага причината, но все пак попитал как е. А той му отговорил: „Зле съм по твоя вина." Изобщо той не знаеше да обуздава избухливия си характер и понякога се възбуждаше от една проста дума. Към казаното добавил: „Аз съм разгневен не толкова на Царство ти, колкото на този тука (с пръст посочил Адриан6) лъжец." На това кроткият и благ император не отговорил нито дума. Той знаел как да успокои кипящия гняв на брат си. И тъй двамата седнали заедно с кесаря Мелисин Никифор и с някои свои близки по кръв и родство и насаме говорили помежду си за обвиненията против Йоан. Но когато видял как Мелисин и собственият му брат Адриан по косвен начин нападат неговия син, севастократорът отново не можал да сдържи душевното си вълнение, погледнал сурово Адриан и го заплашил, че ще му оскубе брадата и че ще го научи да не се опитва с явни лъжи да лишава императора от такива роднини. В това време пристигнал Йоан. Той бил веднага въведен в царската палатка и чул всичко, което се говорело против него. Разбира се, той не бил подложен на разпит, но като обвиняем застанал свободно и императорът му казал: „Погледни баща си, моя брат, и не искам да слушам това, което се говори против тебе. Бъди безгрижен, както по-рано." Всичко това било казано в царската палатка в присъствието само на роднините, без да има някакво чуждо лице. Когато по такъв начин били отстранени еднакво клеветите и замислите, императорът извикал брат си, сиреч севастократора Исак, заедно със сина му Йоан и след като говорил много, казал на севастократора: „Ти си иди със здраве в столицата и разправи на майка ни за нашите работи, а този (посочил Йоан) аз, както виждаш, отново изпращам в Дирахиум, за да се грижи за управлението на областта си." И тъй, разделяйки се по този начин, единият заминал на другия ден за Византион, а Йоан бил изпратен в Дирахиум.

 

11. Γригорий Γавра, обвинен в съзаклятие, бива даден на дука на Пловдив, за да го пази

 

VIII, 9. — — — 7 Гавра бил незабавно въведен по заповед на самодържеца и копието било веднага извадено от пазвата му. При обикновен разпит той съобщил всичко, издал съучастниците си и всички планове. Гавра бил осъден и самодържецът го предал на филипополския дук Георги Месопотамит, който да го пази в крепостта под стража като затворник. А Георги, синът на Декан,8 бил изпратен с писмо при тогавашния дук на Паристрион Лъв Никерит, за да пазел уж и той заедно с него крайдунавските земи, а в същност по-скоро да бъде наблюдаван от Никерит. А и Евстатий Камица9, и другите били заточени и затворени.

 

12. Алексий Комнин посещава границата c Далмация и я укрепява

 

IX, 1. След като по този начин се разпоредил с Йоан и Григорий Гавра, самодържецът напуснал Филипопол и завзел клисурите между Далмация и нашата земя. Той преминал всички теснини на така наричаната от местното население планина Зигос не на кон (това не позволява навсякъде планинската и пресечена местност, която била залесена и непроходима), но всички места пребродил пеша и ги огледал със собствените си очи, за да не остане нещо незащитено, което често пъти прави лесно преминаването на неприятелите. На едно място заповядал да се направят ровове, на друго да се приготвят дървени кули и където позволявало мястото, да се построят крепости от тухли и камъни. Той сам отмервал разстоянието помежду им и тяхната големина. На някои места заповядвал да се отрежат от корен високи до небето дървета и да се повалят на земята. Като преградил по този начин пътя на неприятелите, самодържецът се върнал в столицата. — — — 10

 

13. Вълкан нахлува в пределите на Византия

 

IX, 4. Самодържецът още не се бил освободил от толкова грижи и не се бил успокоил от тогавашните неприятности (макар и да не участвал лично в някои работи, той вземал участие и помагал в грижите по тях и уреждането им), и се насочил отново към друга борба. След две годишни обръщания на слънцето от поражението на скитите11 Вълкан (той имал абсолютната власт над далматинците и бил страшен и на думи, и на дела) излязъл от своите предели, опустошил околните градове и села и завладял и изгорил самия Липенион12. Когато императорът се научил за това, той не могъл да го понесе, събрал достатъчно войски и потеглил срещу сърбите13, направо към Липенион (това е малко градче в полите на планината Зигос, която отделя Далмация14 от нашата земя), за да излезе, ако е възможно, срещу Вълкан, да завърже с него жестоко сражение и ако бог му дари победата, да възстанови и докара в старото им положение Липенион и всичко останало. А Вълкан, като се научел за идването на самодържеца, вдигнал се оттам и отишъл в Свечани15. Това градче се намира на върха на споменатата вече планина Зигос между ромейските земи и Далмация.

Когато обаче самодържецът дошъл в Скопие, Вълкан изпратил пратеници да преговаря за мир. Същевременно той отхвърлял от себе си вината за станалите злини и я стоварвал изцяло върху ромейските военачалници, като казвал: „Те не искат да стоят в земите си, извършват чести набези и причиниха големи вреди на Сърбия. Занапред аз не ще постъпвам вече така, но ще се върна, ще изпратя на твое царство заложници от моите роднини и не ще прекрачвам моите граници." Императорът се съгласил с това. Той оставил там хора, които щели да възстановят разрушените градове и да вземат заложници, и се върнал в столицата. А Вълкан, когато му искал заложниците, не ги давал, а отлагал от ден на ден. Не изтекла още цяла година, и той отново излязъл да опустошава ромейската земя. И макар да получил различни писма, с които самодържецът му напомнял за договорите и обещанията, които бил сключил по-рано с него, той и при това положение не искал да изпълни обещаното. И тъй императорът извикал Йоан, сина на своя брат севастократора, и го изпратил срещу него с достатъчно войска. А Йоан, неопитен във война и детински жадуващ да се срази, заминал и като прехвърлил реката край Липенион, разположил лагера си край полите на Зигос, срещу Свечани. Това не останало скрито от Вълкан. И той отново се обърнал за мир и към Йоан, като обещавал, че ще даде обещаните заложници и че занапред ще спазва нерушим мир с ромеите. Но това били само прости обещания, а сам се готвел да го нападне неочаквано. И когато Вълкан вече тръгнал по пътя, водещ към Йоан, някой си монах го изпреварил, известил на Йоан за намерението му и потвърдил, че неприятелят вече пристига. Йоан обаче го отпратил гневно, като го нарекъл лъжец и измамник. Но събитията скоро потвърдили съобщението. През нощта Вълкан го нападнал и избил много от войниците в палатките. Мнозина, като бягали презглава, се издавили, отвлечени от водите на течащата надолу река. Тези обаче, които били по-хладнокръвни, потърсили палатката на Йоан и сражавайки се храбро, едва успели да я задържат за него. Така загинала по-голямата част от ромейската войска. А Вълкан събрал своите войски, отишъл горе на Зигос и се спрял около Свечани. Хората на Йоан ги видели, но понеже били малко и не могли да се сражават срещу толкова много хора, решили да преминат обратно реката. След като направили това, те дошли в Липенион, който отстоял оттам на около дванадесет стадия. И Йоан, понеже загубил по-голямата част от войските си и не могъл да се противопостави на превъзхождащите го по количество неприятели, поел пътя за столицата. После, като се одързостил по този начин, Вълкан опустошавал околните градове и села, понеже нямало вече кой да му излезе насреща.

Той разрушил напълно и отчасти опожарил и околностите на Скопие. И не се задоволил с това, но идвайки до Полоб16 и чак до Враня, опустошил всичко, заграбил оттам голяма плячка и после се върнал в земята си.

IX, 5. Когато узнал това, императорът не можал вече да търпи, но веднага се въоръжил отново. И тъй, като взел сам оръжие и въоръжил другите, които били край него, императорът тръгнал направо по пътя за Далмация. Той бързал да издигне отново разрушените преди това крепости, да възстанови старото положение и да отмъсти жестоко за извършеното против него от Вълкан. Прочее, като се вдигнал от столицата, той пристигнал в Дафнутион (това е стар град на четиридесет стадия от Константиновия град) и останал там да чака неуспелите да дойдат роднини. — — — 17 Когато самодържецът дошъл в областта на Серес,18 Константин Дука Порфирогенет19 който го придружавал, го помолил да се спрат в неговото имение. То било много приятно, с изобилна студена и пивка вода и имало достатъчно помещения, за да приеме императора. Името на това имение било Пентегостис. Императорът отстъпил на желанието му и спрял там. Но и на другия ден, когато поискал да потегли, Порфирогенет не се съгласил. Той поискал императорът да остане повече, за да си почине от пътуването и да измие в баня праха от тялото си. Освен това в негова чест били извършени големи приготовления за угощение. Императорът пак се подчинил на желанието на Порфирогенет. А когато Никифор Диоген, който отдавна искал да заграби царската власт и дебнел случай да може да убие лично императора, се научил, че той след окъпването излязъл от банята, препасал си меча и влязъл, като че ли се връщал по обичая си от лов. Татикий го забелязал и като знаел отдавна намеренията му, отпъдил го с думите: „ Защо влизаш по нереден начин и въоръжен с меч? Време е за баня, а не за пътуване, лов или сражение."

Никифор Диоген се оттеглил, без да постигне целта си. Предполагайки, че е вече заподозрян (съвестта е страшен изобличител), той решил да потърси спасението си в бягство, като отиде във владенията на царица Мария20 при Христопол21 или в Перник, или в Петрич22 и оттам според обстоятелствата отново да уреди положението си. Императрица Мария била успяла да го привлече от по-рано, понеже, макар и от различни бащи,23 по майка бил брат на неотдавна царувалия неин мъж Михаил Дука. На третия ден след това императорът си заминал. Той оставил Константин там на почивка, понеже се боял за нежния и неопитен юноша, който тогава за пръв път излязъл от дома си на война. Освен това бил единствен син на майка си. И загрижен силно за младежа, а и защото го обичал много като свой син, самодържецът му позволявал да се наслаждава заедно с царицата майка на пълна почивка.24

IX, 10. Такава неприятност се случила по вина на Диоген на самодържеца, когото непобедимата ръка на всевишния спасила от непосредствена опасност. Той не се поколебал от случилото се, но и при това положение заминал направо за Далмация. А когато Вълкан се научил, че той е дошъл в Липенион и че го е заел, не можейки да се противопостави на ромейските бойни редици, на тази стена от щитове и на цялата военна машина, веднага изпратил пратеници, за да иска мир, като същевременно се съгласил да изпрати обещаните заложници и да не върши занапред нищо лошо. Самодържецът приел радостно варварина, понеже презирал гражданската война и се отвращавал от нея.

Макар и да били далматинци, все пак това били християни. А Вълкан веднага дошъл смело, като довел със себе си роднините и по-важните жупани, и на драго сърце предал като заложници братовчедите си, по име Урош и Стефан Вълкан, и други някои, на брой двадесет. Наистина той нямал вече друга възможност, за да сключи мир. А самодържецът, като уредил по мирен начин това, което обикновено се решавало с война и оръжие, се върнал в столицата.25

 

1През пролетта на 1091 г. Вж. Златарски, История, стр. 220.
2Може би става дума за прочутия Теофилакт, архиепископ на Охрид, защото не се знае с точност откога е заемал архиепископската катедра в Охрид. Срв. Любарский, Анна Комнина, стр. 544, бел. 851.
3Йоан Комнин бил син на севастократор Исак, брата на Алексий Комнин; назначен бил за дук на Драч в 1090 г. Вж. Златарски, История, II, стр. 221.
4Началник на хетерията (гвардейска част, съставена от чужди наемници).
5Вълкан стои тук на пръв поглед вместо Бодин, за когото в същност е бил слухът, че подготвял война. За хипотезата на А. Петров, Константин Бодин,
Сборник статей, составленный и изданный учениками В. И. Ламанского..., СПб, 1883, стр. 25 и сл., че Вълкан и Бодин били едно и също лице, вж. Chalandoti, пос. съч., стр. 142 — 145, който я отхвърля.
6Адриан Комнин, брат на Алексий и Исак Комнин.
7В пропуснатия текст се разказва как Алексий Комнин, за да отдалечи от столицата Теодор Гавра, го назначил за дук на Трапезунд. Теодор Гавра бил отличен военачалник. Неговият малолетен син Григорий бил сгоден за
дъщерята на севастократор Исак Комнин. След смъртта на съпругата си Теодор Гавра се оженил повторно за аланка, братовчедка на Исаковата жена. По тези причини брачният договор между децата бил развален. Алексий Комнин искал да ожени младия Гавра за една от дъщерите си. Без да знае за това, Гавра дошъл в Цариград да си отведе сина. Това му било отказано и той го отвлякъл. Алексий Комнин върнал сина и открил намерението си за брака. Синът обаче искал да избяга. Той доверил плановете си на някои предани на императора царедворци, които го подвели да вземе копието, с което бил прободен Исус, и да се закълне в него, за да му повярват. Тогава един от споменатите царедворци изтичал при Алексий и му съобщил, че Гавра има в пазвата копиe.
8Съучастник на Григорий Гавра в плана му да избяга при баща си.
9Също съучастник на Григорий.
10Алексий I Комнин се научил, че Чаха в Смирна се готвел отново и по суша, и по море едва ли не да завладее Византийската империя. През пролетта на 1092 г. (?) той извикал от Драч шурея си Йоан Дука, назначил го за велик дук на флотата и като му поверил елитна сухопътна войска, изпратил го по суша (?) срещу Митилини заедно с Константин Даласин, под чиято заповед отплувала флотата. Йоан Дука отнел от Чаха Самос и някои други острови и се върнал в Цариград. Малко време след това Карика в Крит, а Рапсомат в Кипър се обявили за независими от Византия. Карика бил убит от критяните, а Рапсомат бил пленен. Чаха започнал отново да се
готви за война. Императорът изпратил срещу него Константин Даласин с флота. От друга страна, той настройвал срещу Чаха неговия тъст, султана Килидж Арслан. Чаха избягал при султана, който по време на угощение го убил. Султанът след това поискал мир, който бил сключен. Срв. тук стр. 73, бел. 4.
11Т. е. през 1093 г. Победата над печенезите станала през април 1091 г.
12Ромейска гранична крепост в южната част на Косово поле, дн. Липлян. Вж. Й. Иванов, Български старини в Македония, стр. 554.
13Ана Комнина нарича обикновено сърбите с името далмати.
14Ана Комнина, а и други византийски писатели от това време наричат обикновено Сърбия с името Далмация. Вж Любарский, Анна Комнина, стр. 548, бел. 892. Според Chalandon, пос. съч., стр. 144, Ана употребява твърде общо термина Далмация. В случая според Leib, Anne Comnene, стр. 165, бел. 3, с Далмация се означават земите, управлявани от Вълкан, жупана на Рашка, който ще да се е обявил за независим от Бодин.
15Сръбска погранична крепост, издигаща се на един връх при вливането на р. Ситница в Ибър — дн. Звечан, Вж. Златарски, История, II, стр. 220.
16Полоб = Полог.
17На другия ден дошъл Никифор Диоген, синът на император Роман IV Диоген (1068 — 1071), който бил решил да убие Алексий Комнин. Той дори влязъл в царската палатка, но не посмял да извърши убийството, понеже при заспалия цар стояла прислужница. Осведомен за нощното посещение на въоръжения с меч Никифор Диоген, Алексий Комнин преднамерено давал вид, че не знае нищо.
18Той бил в Серес на 15 февруари 1094 г. Вж. Chalandon, пос. съч., стр. 150, бел 1.
19Син на император Михаил VII Дука (1071 — 1078).
20Жена на византийския император Михаил VII Дука и после на Никифор Вотаниат.
21Става дума вероятно за дн. гр. Кавала.
22Не е ясно дали става дума за дн. Бачково или за едноименния дн. град Петрич.
23Никифор Диоген и Михаил Дука били синове на императрица Евдокия от Роман Диоген и от Константин Дука.
24Следва разказът за съдбата на двете деца на бившия император Роман IV Диоген — Лъв и Никифор, които били заточени от Михаил VII Дука заедно с майка им императрица Евдокия. Описват се добрините, сторени им от Алексий Комнин. Така на Никифор бил даден целият остров Крит. Въпреки това той не преставал да се стреми към престола и за тази цел привличал съмишленици, между които бил и зетят на Алексий Комнин -Михаил Таронит. В течение на заговора била и императрица Мария. По тези причини най-после след дълги колебания Алексий Комнин решил, че Никифор трябва да бъде задържан. Никифор Диоген разположил палатката си близо до Серес, където бил и императорът, и отново се отдал на своите планове. След безуспешен опит от страна на императора с помощта на неговия брат Адриан да се получат имената на съучастниците Никифор Диоген бил подложен на изтезания и при първото мъчение издал всичко и предал компрометиращи писма. Тъй като в заговора били замесени много военни и граждански лица, Алексий Комнин решил да накаже с изгнание и конфискация на имотите само Никифор Диоген, Кекавмен Катакалон и Михаил Таронит. Останалите получили опрощение. Участието на императрица Мария Алексий Комнин не разкрил, което дало повод да се мълви, че заговорът бил предаден от нейния син Константин. Ана Комнина заявява, че не била уверена дали със знанието на баща ѝ са били ослепени Никифор Диоген и Кекавмен Катакалон (на 29 юни 1094 г.; вж. Chalandon, пос. съч., стр. 151).
25По-нататък Ана Комнина описва живота на Никифор Диоген като сляп. Той избягвал да живее в столицата и прекарвал живота си в собствените си имения. Макар и сляп, Никифор Диоген изучил всички науки. Не се бил отказал и от мисълта да завладее престола. Един от съучастниците му обаче го издал на императора, който му простил, след като Диоген си признал всичко. Разказва се за Нил, който дошъл в Цариград неизвестно откъде, за неговата ерес и за анатемосването му. Анатемосан бил и еретикът Влахернита. След като Алексей Комнин уредил църковните работи, преди още да са утихнали вълните на старите военни бури, избухнала нова.