Хроники и историография

Алексиада

Посещения: 12161

 

6. За войната на Роберт Гискар против ромеите

 

III, 9. ———1 Човекът, който Алексий бил изпратил, преди да завладее столицата, при Мономахат и чрез когото го викал на помощ и му искал да изпрати пари, дошъл, като му донесъл само писмо, което му изяснявало, както вече успях да разкажа, причините, поради които той не можел да помогне, докато Вотаниат е още император. Като прочел това писмо, Алексий се уплашил да не би ако Мономахат се научи, че Вотаниат е лишен от царска власт, да се присъедини към Роберт, и напълно паднал духом. Ето защо той извикал баджанака си Георги Палеолог и го изпратил в Дирахиум (това е илирийски град). Той му поръчал да употреби всички средства, за да отдалечи оттам без бой Мономахат, тъй като нямал достатъчно войска, с която би могъл да го прогони оттам против волята му, и доколкото може, да се противопостави на замислите на Роберт ———2

III, 12. Така прочее било уредено положението на изток. А Палеолог, като пристигнал в Дирахиум, изпратил бърз вестител, който съобщил за станалото с Мономахат, а именно, че научавайки се за пристигането му, той веднага прибягнал при Бодин и Михаил. Наистина [Мономахат] се боял, понеже не се бил подчинил, но бил изпроводил с празни ръце пратеника, когото император Алексий, преди да обяви замисленото въстание, бил изпратил при него с писмо да му иска пари, макар императорът да не замислял против него нищо освен освобождаването му от длъжност поради споменатата вече причина. Като разбрал работите около Мономахат, самодържецът му изпратил хрисовул, с който му давал пълна безопасност. Щом го получил на ръка, Мономахат отново се върнал в двореца. А Роберт, след като дошъл в Индрунт и предал цялата власт и властта над самата Лонгобардия на сина си Рожер, излязъл оттам и пристигнал в пристанището на Бриндизи. Там той узнал за идването на Палеолог в Дирахиум и веднага изградил от греди кули на по-големите кораби, покрил ги със сурови кожи, натоварил грижливо на корабите всичко необходимо за обсада на стени, а в дромоните — коне и въоръжени войници и като събрал спешно отвсякъде необходимите неща за война, бързал да преплува морето. Той целял, когато дойде до Дирахиум, да го обсади с обсадните машини и по море, и по суша, за да порази със страх хората вътре, и същевременно, като ги обкръжи отвсякъде, да превземе града при първото нападение. Наистина после, когато се научили за това, голямо смущение обхванало както жителите на островите, така и по брега на Дирахиум. А след като всичко било приготвено според неговото усмотрение, той вдигнал котва, наредил в боен ред според опита на моряците дромоните, триремите и монерите3  и отплувал в добър ред. При попътен вятър пристигнал до брега на Авлона4 и плавайки покрай него, стигнал чак до Ботрент5. Там той се съединил с Боемунд, който го бил изпреварил в преминаването и успял да превземе при първо нападение Авлона, и като разделил на две войската си, задържал едната част сам, желаейки да отплува срещу Дирахиум по море, а началството над другата възложил на Боемунд, който щял да отиде срещу Дирахиум по суша. Когато обаче минал покрай Корфу и се насочвал към Дирахиум, внезапно го връхлетяла голяма буря край един нос, наричан Глоса6. ——— Спасилите се грижливо погребвали мъртвите и затова се задушавали от тяхното зловоние, защото не могли лесно да погребат толкова много души. Тъй като всичките им хранителни припаси били пропаднали, и спасилите се дотогава бързо щели да загинат от глад, ако всички ниви, полета и градини не били отрупани с плод. Станалото било ясно за всички здравомислещи, но нищо от случилото се не плашело Роберт, който бил несломим човек и се молел, мисля, да му се продължи животът толкова, че да може да се срази с тези, с които желаел. Затова нищо от станалото не го отклонило от целта му. Заедно със спасилите се (имало някои, които се изтръгнали от опасността благодарение на необоримата божия сила) прекарал седем дни в Главиница7, за да си възстанови силите, а и да си отпочинат спасилите се от морската буря, да дойдат оставените при Бриндизи и да пристигнат с кораби очакваните отдругаде, а и тези негови въоръжени конници, пехотинци и леко въоръжени войни, които преди малко успели да преминат по суша. След като събрал всички тези [войски] по суша и по море, той пристигнал с всичките си сили на Илирийското поле8. ———

IV. I. И тъй Роберт слязъл на сушата на 17 юни9, четвърти индикт, и се бил разположил на лагер на нея с неизброимо число - конни и пеши сили, страшни за гледане както поради реда си, така и поради стратегическото положение. Защото отвсякъде вече се била събрала пак войска. ———10

IV, 2. А самодържецът се осведомил за всичко от писмото на Палеолог, а именно,  че [Роберт] (както вече успяхме да разкажем) преплавал през месец юни и се бил изложил на толкова голяма буря и корабокрушение, че го постигнал такъв божи гняв, но че без да се стъписа, с придружаващите превзел с първия пристъп Авлона и че отново, подобни на черни облаци, се стичали при него отвсякъде безбройни войски и че по-лекомислените, като повярвали, че самозванецът е действително император Михаил, се присъединили към Роберт. Вземайки пред вид големината на замисленото [от Роберт], [императорът] се плашел и забелязвайки, че подвластните му сили не могат да се отбраняват и срещу най-малката част от войските на Роберт, решил, че трябва да повика от изток турците, и уведомил за това султана.———11

IV, 4. След като се научил за работите около Роберт, самодържецът веднага известил с писмо на Пакуриан за неудържимото нападение на Роберт и как завзел Авлона, без изобщо да се разтревожи от сполетелите го бедствия по суша и по море, нито от онова поражение, което понесъл, както казват, при първите стъпки. Той му писал още, че не трябвало да се колебае, но бързо да събере войските и да се присъедини към него. Това наредил на Пакуриан. А сам той веднага излязъл през месец август, четвърти индикт, от Константиновия град.——— И тъй, като отворил писмото, Пакуриан веднага назначил за подстратег Николай Врана, мъж храбър и с голям боен опит, а сам с цялата войска и най-знатните хора излязъл бързо от Орестиада и залягал да се съедини с императора. И императорът успял веднага да постави на бойна нога цялата войска и назначил за началници на отредите най-храбрите мъже. Той им заповядал да вървят така, където това им позволява мястото, та като научат схемата на редиците и всеки знае собственото си място, да останат по време на сражението на местата си и да не се разбъркват лесно и [да застават], както се случи. Над отреда екскувити12  началствал Константин Оп, над македонския — Антиох, над тесалийския — Александър Кавасилас, а Татикий, тогавашният велик примикирий13, стоял начело на живеещите около Охрид турци14. Той бил най-храбър и неустрашим в битките, макар по прадеди да е бил роб, защото баща му, който бил сарацин, пленен при един грабеж, се паднал на дядо ми по баща, Йоан Комнин. А военачалниците на манихеите15, които наброявали около две хиляди и осемстотин души, били Ксантас и Кулеон, привърженици на същата ерес. Всички тези хора са твърде войнствени и винаги готови в удобен случай да вкусят от кръвта на враговете си, а освен това са дръзки и безсрамни. Над личните войски на императора (наричат ги обикновено вестиарити)16 и над франкските отреди началствали Панукомит и Константин Умбертопул, който получил прякора от рода си.17 Като наредил по този начин войските, императорът се отправил с цялата войска против Роберт.18 Той срещнал един човек, идващ оттам, и като го попитал за работите в Дирахиум, научил определено, че Роберт докарал и придвижил до стените всички необходими оръдия за обсада на града. А Георги Палеолог, след като устоявал денонощно срещу стенобойните машини и хитрости отвън и се уморил, отворил вече вратите и като излязъл, завързал голямо сражение. Той бил опасно ранен в различни места на тялото, а най-вече със стрела, която се забила около слепите очи.  ——— Като чул това, императорът разбрал, че Палеолог се нуждае от бърза подкрепа, и ускорил похода. Когато пристигнал в Солун19,  той се уверил от мнозина хора още повече в положението около Роберт. Роберт бил готов. Той бил събрал храбри войници и след като приготвил много дървен материал по полето на Дирахиум, построил ограда на разстояние един изстрел от стените на града. Много от подчинените си войски той разположил по планините, долините и хълмовете. Но Алексий се научил от мнозина и за старанията на Палеолог. ———20

IV, 6.———А после [Алексий] видял да бягат и турците и самият Бодин да се оттегля без бой. Защото и той се бил въоръжил и като разположил войската си в боен ред, стоял в същия ден уж за да помогне на самодържеца според сключеното с него споразумение. Но той чакал, както изглеждало, за да нападне и той келтите, ако види, че решителната победа се падне на самодържеца, в противен случай да си стои мирно и да се върне. ———21

IV, 8.——— Императорът преминал за две денонощия целия непроходим път по гънките на околните планини и пристигнал в Охрид. По този път, след като преминал през Харзана22 и се забавил малко около така наричаната Бабагора23 (тази клисура е непроходима), той не се смутил нито от поражението, нито от другите несгоди на сражението, нито отслабнал поради болката от раната в челото, макар вътрешно да изгарял от скръб по падналите в сражението и особено по тези, които се бяха сражавали храбро, но мислел само за град Дирахиум и се тревожел, че го е оставил без управител, защото Палеолог не можел да се върне там поради ожесточеното сражение. Доколкото могъл, той ободрявал жителите на града и поверил защитата на крепостта на знатни венецианци от тамошните колонисти, а целия останал град — на произхождащия от албанците Комискорт24, като съобщавал с писма за това, което ще трябва да се направи.

V, I. Разбира се, Роберт, след като безпрепятствено взел цялата плячка и царската палатка, победоносно и гордо заел полето, в което по-рано се бил разположил при обсадата на Дирахиум. След малка почивка той се съветвал дали трябва да се опита отново пак да превземе стените на града или да остави обсадата за следната пролет, а сега да завземе Главиница и Иоанина25 и там да презимува, като остави цялата войска във високите долини на Дирахийското поле26.  А император Алексий, след като си отпочинал малко в Охрид и подкрепил силите си, отишъл в Девол27.  Доколкото могъл, дал възможност да се съвземат от тежките страдания спасилите се от сражението, а на останалите съобщил с пратеници да се съберат от всички страни в Солун.28

V, 2. ——— И когато самодържецът излизал за пръв път от Цариград срещу Роберт,29 а севастократорът — родният му брат Исак — по общо решение събирал отвсякъде пари в съгласие със законите и правото, Лъв30  възбудил гнева на споменатия брат на императора, като се държал по най- безсрамен начин с него. А когато императорът, който често търпял поражения и хиляди пъти отново нападал келтите, по божия воля се върнал увенчан като победител31, той узнал, че отново друг облак врагове, именно скитите32,  се устремява срещу него. Тогава поради това на същото основание започнало събирането на пари, и то когато самият той си бил в столицата, и този архиерей най-безсрамно го нападнал. ———След това Лъв бил осъден на изгнание. Той бил приет като изгнаник от черноморския град Созопол, удостоен c всякакво внимание и грижи от страна на императора, от които той не желаел по-късно да се възползва, изглежда, поради гнева, който имал против самодържеца.———33

V, 3.    А манихеите Ксантас и Кулеон се завърнали своеволно у дома си със своите хора, които наброявали към две хиляди и петстотин души. Самодържецът ги викал често да се върнат и те обещавали да дойдат, но отлагали пристигането. Той настоявал и с писма им обещавал подаръци и почести, но и при това положение те не дошли при него. ———34

V, 4.——— И така, избягвайки безмерно големи опасности, той се спасил отново, като дошъл през Струга в Охрид. Там се забавил и като събрал доста много от разбягалите се, оставил ги всички заедно с великия доместик, а сам се отправил към Вардар не за да почива, защото никога не си позволявал царска почивка и отдих. ———35

 

1В пропуснатия текст се разказва за тежкото положение на Алексий Комнин. На изток империята била заплашена от турците, на запад — от Роберт Гискар. Императорът разполагал само с 300 хоматинци и с малко варвари в помощните войски. Държавната хазна била празна и нямало възможност да се наберат войски от съюзните народи. Алексий искал от всички провинциални управители да съберат нови войски и да дойдат бързо при него в столицата. Той се тревожел от държането на Мономахат, дука на Драч; страхувал се да не би, като се научи за оттеглянето на Вотаниат, да се присъедини към Роберт Гискар.
2Алехсий Комнин писал на управителите на илирийските градове, на римския папа, на архиепископа на Капуа и др. и ги подбуждал против Роберт Гискар. Ана Комнина дава и писмото на Алексий до германския император Хенрих IV (1050—1106). На изток той възпирал набезите на турците, чиято столица била Никея. След като ги отдалечил от крайбрежните градове и от столицата, той се съгласил от страх пред Роберт Гискар на поискания от турците мир.
3Видове военни кораби.
4Дн. Валона.
5Ботрент (Ботрунто, Ботрот) — езеро и град срещу о-в Корфу.
6Нос и залив, в дъното на който се намирала Авлона. При станалото корабокрушение загинали мнозина, чиито трупове морето изхвърлило на брега.
7Около отъждествяваното на Главиница има изказани няколко мнения. Според Й. Иванов, Епархиите на Охридската архиепископия, Сп. на БАН, I (1911), стр. 103—108, и Български старини в Македония, стр. 551, бел. 5—6, тя лежала недалеч от Валонския залив. Според Златарски, История, II, стр. 332, градът се намирал между р. Гяница и Буволица, леви притоци на Семени. Джурдже Стричевич, Eglises triconques raedievales en Serbie et en Maceddine et la tradition paleobyzantine, търси Главиница северно от Охрид, при с. Зглавеница. (Срв. Кр. Миятев, Где се е намирала Главиница, Археология, IV (192), кн. 1, стр. 5). Ив. Снегаров, Археология, V (193), кн. 3, стр. 1, гърси Главиница пак близо до Валонския залив.
8Т. е. полето около Драч.
917 юни 1081 г.
10Жителите на Драч били обкръжени по море и по  суша. Георги Палеолог хладнокръвно се готвел за отбрана. Той заявил на Роберт Гискар, че ако Михаил Дука бъде познат, биха го признали за император. Появилият се пред стените самозванец бил подигран от жителите на Драч. По отношение на монаха-самозванец мненията били разделени. Едни твърдели, че това бил виночерпецът на Михаил Дука, други — че това бил самият Михаил Дука, трети — че всичко това било измислица на Роберт Гискар.
11В пропуснатия текст се говори, че византийците привлекли на своя страна венецианците, които въоръжили флотата си и я изпратили към Драч. Роберт Гискар изпратил при тях с флота сина си Боемунд и подканил венецианците да приветстват Михаил като император. Те отлагали и после отказали. Боемунд  нападнал, но едва се спасил. От своя страна Палеолог излязъл и нападнал с успех. Роберт не вдигнал обсадата и през зимата. През пролетта на 1082 г. венецианската и византийската флота се върнали отново. В станалата морска битка флотата на Роберт се оттеглила в реката Гликос, откъдето с мъка била изтеглена в морето поради настъпилата голяма суша.
12Дворцоза стража, командвана от комес;. Вк. Brehier, Les institutions, стр. 336.
13Главен управител на дворцовите служби. Πριμικήριος Βαρδαριωτῶς се наричал началникът на вардариотите, определени за стража на императора. Вж. Du Cange, Glossarium, s. v.
14Това са така наречените турци-вардариоти, които Ана Комнина смята за сарацини, но чието произхождение е спорно. Те били настанени като военно поселение; главно по долината на Вардар и в Солунско още през IX в. Сведения за тях има дори до XIV в. Вж. V. Laurent, Ὸ βαρδαριωτῶν ἤτοι Τούοκων. Parses, Turcs asiatiques ou Turcs hongrois (Сборник в памет на проф. Ников), София, 1940, стр. 275—289; Йордан Иванов, Аксиос—Велика—Вардар, МПр, I, 3 (1924—1925), стр. 17-28; Моravcsik, Byzantinoturcica, I, стр. 85—87, II, стр. 322.
15Византийските автори обикновено смесват манихеите с павликяните, тъй като ученията им са твърде близки. Тук по всяка вероятност се имат пред вид павликяните. През 972 г. Йоан Цимисхи преселил голяма част от тях в Пловдивско. Вж. Д. Ангелов, Богомилството в България. стр. 70 и сл. 5
16Елитна императорска гвардия. Вж. Brehier, Les institutions, стр. 149.
17Умбертопул значи „син на Умберт".
18През август 1081 г.
19Оттам Алексий се движел по пътя Остров — Битоля — Девол.
20В пропуснатия текст се описват събитията около обсадата на Драч. Георги Палеолог подпалил направената от Роберт Гискар дървена кула. Алексий се явил пред Драч и пратил да повикат Георги Палеолог. Палеолог и по-старите военачалници бели против сражение с Роберт, който напразно предлагал мир на Алексий Комнин. Роберт предложил на хората си да бъде унищожена собствената им флота, за да нямат войските в предстоящото сражение надежда за отстъпление. В започнатото сражение византийците били разбити.
21Роберт завладял палатката на Алексий и пратил хора да преследват императора, който едва се изтръгнал от ръцете им.
22Сега р. Арзен, която се влива па 15 км северно от Драч.
23Планинска верига иа запад от Охридското езеро и Преспа. Вж. Златарски, Багора—Бабагора—Bagulatus, Сборник в чест на А. Иширков, София, 1933, стр. 187 и сл.
24„Комискорт“ произхожда от κόμης τῆς κόρτης (комес иа палатката). Според Е. Вранусис това не е лично име, а само „комит на палатката", a   ἐξ Αρβάνων ὀρμώμενος значи „произхождащ от областта Арванон“ (близо до Драч). Вж. Βρανούσης, рец. на М. Mathieu, Guillaume de Pouille, Ἀθῆνα, 65, 1961. У Любарский, Анна Комнина, стр. 499, бел. 475.
25Дн. Янина.
26След това поради безизходното положение Драч отворил вратите на Роберт Гискар през февруари 1082 г. (Според Anon. Barensis Chronicon, Rerum italicarum scriptores, ed. Muratori, sub a. 1082, на 8 февруари 1082 г.). Роберт замислил да попълни загубите, като събере наемници, и да продължи похода.
27Точното му местоположение не е известно. Според Златарски, Де се намирал град Девол, ИИД, V (1922), стр. 40—50, градът лежал при Горни Девол, в Корчанско.
28Алексий Комнин се намирал в голямо затруднение, понеже нямал достатъчно войска, а и държавната хазна била празна, за да може да свика съюзни войски. Той се обърнал към майка си и брат си Исак, за да му изпратят пари. Исак свикал синода и предложил да се събере излишното злато и сребро от църквите. Най-упорит и невъздържан противник на това дело бил епископът на Халкедон (дн. Скутари) Лъв.
29През август 1081 г.
30За случая с епископ Лъв вж. Ф. Успенский, Богословское и философское движение в Византии XI и XII веков, ЖМНПр, септември 1891 г., стр. 156; Sakkelion, Bulletin de correspondence hellenique, 2 (1878), стр. 113 и сл.
31Става дума вероятно за превземането на Кастория в края на 1083 г. Срв. Любарский, Анна Комнина, стр. 500, бел. 487.
32Изглежда, че Ана Комнина избързва със събитията и говори за нахлуванията на печенезите, започнали в 1086 г.
33Алексий Комнин усилено събирал и обучавал войска. Той изпратил посланици при немския император Хенрих IV, за да го опълчи срещу Роберт. Алексий оставил за заместник великия доместик Пакуриан, а сам се върнал в Цариград.
34Когато императорът се приготовлявал така, Роберт получил съобщение, че Хенрих IV готвел поход против Лонгобардия. Роберт оставил начело на войската по-малкня си син Боемунд, върнал се в Италия (април или май 1082 г.), събрал войска и заедно с папата тръгнал срещу Хенрих, който се оттеглил. Роберт отишъл в Салерно, за да си почине. По-късно там пристигнал и Боемунд с новината за поражението си. Боемунд бил отишъл през Ваинития (според едни — област на север от залива Арта, според други — крайбрежна област между Химара и р. Гликос; вж. Любарский, Анна Комнина, стр. 503, бел. 505) в Янина, където направил в околните лозя окопи, заздравил крепостта и построил нова. Оттам опустошавал всички съседни области и градове. Когато узнал това, Алексий Комнин, без да се бави, излязъл през май 1082 г. (вж. Златарски, История, II, стр. 175; F. Chalandon, Essai sur le regne d'Alexis Ier Comnene, Paris, 1900, стр. 86; според други в 1083 г. - вж. Любарский,, Анна Комнина, стр. 503, бел. 507) от Цариград и дошъл в Янина. В станалото сражение войската на Алексий I била разбита.
35След като събрал войската си и наемници, Алексий отново тръгнал срещу Боемунд,  но пак бил разбит. Той се върнал в столицата, за да събере нова войска срешу Боемунд.

 

X

Right Click

No right click