Хроники и историография

Алексиада

Посещения: 12335

 

2. Комнините въстават срещу Вотаниат

 

II, 1. Този, който желае да узнае откъде и от какъв род произхожда самодържецът Алексий, ние го препращаме към съчиненията на моя кесар. Там ще се извлекат и сведенията относно император Никифор Вотаниат. По нареждане на по-рано царувалия Роман Диоген  цяла Азия имала за стратег автократор Мануил, най-стария брат на Исак и Алексий и на другите деца на дядо ми по баща Йоан Комнин. А и Исак бил определен за дук на Антиохия. Те водили много войни и сражения и спечелили много победи над враговете. След тях и моят баща Алексий бил избран от царуващия тогава Михаил Дука за стратег автократор и бил изпратен против Урселий1. Император Никифор обикнал Алексий необикновено много и не по-малко от Исак, когато забелязал, че той е много способен във военното изкуство, и когато чул как на Изток заедно с брат си Исак участвал не според годините си в различните сражения и се проявил като храбрец и как надвил Урселий. Имайки двамата братя близо до сърцето си, той ги гледал благосклонно и понякога ги удостоявал да седнат и на самата трапеза. Това възбудило против тях злобата най-вече на споменатите двама варвари славяни, именно Борил и Герман. Те се топели от мъка, виждайки, че Комнините имат царското благоволение и остават ненаранени, макар и да са замеряни всекичасно със стрелите на злобата.

Защото императорът, като виждал, че Алексий се прославя във всичко, макар и да не му бил порасъл още мъх, назначил го за стратег автократор на Запада и го почел с достойнството проедър2. Говорихме достатъчно за това, колко трофеи е издигнал той на Запад, а също колцина отцепници е победил и ги е довел на императора като пленници. Но това не се понравило на слугите и то още повече разпалило пламтящата им завист. Те тайно негодували много против Комнините и казвали на императора много неща тайно, други и явно, а някои и чрез трети лица, като по всякакъв начин, служейки си с различни средства, се мъчели да ги отстранят. Намирайки се в такова затруднение, Комнините сметнали за необходимо да привлекат на своя страна хората около женското отделение на двора3  и чрез тях да спечелят повече благоразположението на императрицата. Тези мъже са наистина ловки и могат да смекчат каменно сърце, и то по различен начин. В това Исак бил вече успял, понеже, като се отличавал твърде много в словото и делото и приличал твърде много на баща ми, бил отдавна взет от императрицата за съпруг на собствената ѝ братовчедка4. Но след като се уредили неговите работи, той започнал да се грижи за брат си. И колкото неговият брат го подпомогнал тогава в брака, толкова [сега] той се грижел брат му да не бъде твърде далеч от [благоразположението на] императрицата. Казват, че Орест и Пилад5 изпитвали като приятели един към друг такова чувство, че във време на сражение и двамата нехаели за своите неприятели, а отблъсвали тези, които нападали другия, и като излагали гърдите си, всеки привличал ударите на копията, отправени към другия. Това могло да се види и при Комнините, защото всеки от двамата братя искал да посрещне пръв опасностите и всеки смятал като свои отличията, почестите и просто благото на другия. Такава любов имали помежду си. Исаковите работи били устроени така от божия промисъл. Скоро след това хората около женското отделение на двора по съветите на Исак убедили императрицата да осинови Алексий. Тя ги послушала и когато и двамата били един празничен ден в двореца, императрицата осиновила Алексий според съществуващия за това стар обичай. И тъй великият доместик на западните войски се освободил за в бъдеще от голяма грижа. След това двамата посещавали често двореца, за да отдадат обичайните почести на царстващите особи, и като се забавяли малко, отивали при императрицата. Това възпламенило още повече омразата срещу тях. Комнините се научили за това от мнозина и като се страхували да не бъдат уловени и двамата в примките на враговете, без да имат някого, който да им помогне, търсели начин, по който с божия помощ да осигурят своята безопасност. Разглеждайки заедно с майка си много планове и обмисляйки често различни способи, те открили, ако се съди по човешки, една надежда за спасение. Тя се състояла в следното: да отидат при императрицата, когато за това им се удаде благовиден повод, и да ѝ открият тайната. Все пак те криели решението си и въобще не съобщавали никому намерението, но постъпвали внимателно като рибари, за да не пропъдят преждевременно лова. Те искали да избягат, но се страхували да кажат това на императрицата, за да не би тя да избърза някак да открие на императора плановете им, загрижена и за двете страни — и за императора, и за тях. И тъй, като изоставили това решение, те се насочили към друго, защото били способни да използват новопоявилите се обстоятелства.

II, 2. Тъй като императорът поради старост не бил способен да има деца, а се плашел и от неизбежния удар на смъртта, той започнал да мисли за приемник. Тогава имало някой си Синадин6, произхождащ от Изток, от славен род, с прекрасна външност, с дълбок ум, със силна ръка, по години още юноша и освен това близък по родство на императора. Пред всички други императорът предпочел да остави него за наследник на царството, давайки му властта според безразсъдното си решение като някакво бащино наследство. Той би могъл да осигури своята безопасност до края на живота [си] и същевременно да реши напълно справедливо да остави царската власт на Константин7, сина на императора, комуто тя се падала като наследство от дядо и баща. И по този начин императрицата би се уповавала повече на него и би увеличила благоразположението си, но старецът се забравил, като взел несправедливи и вредни решения и навлякъл върху главата си нещастия. Императрицата се научила за тези неща от шушуканията и се опечалила много, понеже подозирала опасността за детето си. Била паднала духом, но не откривала скръбта си никому.  Това не останало скрито от Комнините. Като намерили удобния случай, който търсели, те решили да отидат при императрицата. Майка им определила разговора с нея да започне Исак в присъствието на брат си Алексий. Когато отишли при императрицата, Исак се обърнал към нея: „Ние те виждаме императрица, не такава, каквато беше вчера и завчера, но като че ли загрижена и измъчена от скрити мисли и нямаща човек, комуто би се решила да откриеш тайната си." Тя не пожелала да се открие тогава, но въздъхвайки някак дълбоко, казала: „Не е нужно да се питат живеещите в чужда земя.8 Само това им е достатъчна причина за скръбта. А мене, уви, какво ли не ме сполетя едно след друго и какво ли, както изглежда, не ме заплашва наскоро!" Те се отдръпнали и не добавили нищо повече, но като навели към земята очи и скръстили ръце, стояли известно време замислени, после направили обичайния поклон и си отишли у дома потиснати. На другия ден те дошли отново, за да говорят. Виждайки, че императрицата ги гледа по-весело от предния ден, и двамата се доближили и казали: „Ти си господарка, а ние най-верни слуги, готови да претърпим всичко за твоя царска власт. И никаква мисъл да не те смущава и да не те разколебава изобщо." След тези думи те дали на императрицата клетва за вярност и като отклонили от себе си всяко подозрение, научили вече тайната. Те били проницателни, съобразителни и способни по малко думи да се доберат до лежащата дълбоко и още неизказана мисъл на хората. Те веднага застанали на страната на императрицата, щедро и открито обявили своята благосклонност, че ще подпомогнат въодушевено всичко, за което ги извика, като потвърдили охотно, че ще се радват, както казва апостолът, когато се радва тя, и ще ѝ съчувстват, когато тъжи. И те поискали да ги смята за еднородци, приятели и дошли оттам, откъдето е и тя. Помолили я само, ако завистниците съобщят нещо против тях или на нея, или на самодържеца, тя да им съобщи веднага, за да не попаднат неусетно в примките на неприятелите. Те поискали това и я помолили да бъде уверена, че с божия помощ ще ѝ дадат с готовност възможната подкрепа, та благодарение на тях нейният син Константин да не се лиши от царска власт. Те поискали да затвърдят споразумението с клетва, защото не могли да се бавят повече от страх пред шпионите. Като се освободили от голямата мъка, те се ободрили и оттогава разговаряли с императора с по-весело лице. Те, особено единият от тях, Алексий, могли да прикриват тайните си намерения и скритите замисли с лицемерни слова. А когато завистта се разгаряла все повече в най-голям огън и [тъй като] занапред според неотдавнашното споразумение успявали да научат всичко, което се говорело на императора против тях, те узнали, че двамата слуги куртизани9  замислят да ги премахнат. И затова те вече не посещавали двореца заедно, както били навикнали, но поотделно [и] през различни дни. Това решение било мъдро и присъщо на Паламид10. То целяло, ако единият от тях бъде уловен поради тайните замисли на куртизаните скити, другият да може да избяга, за да не могат и двамата да паднат в примките на варварите. Такова било решението, но събитията не се развили според техните подозрения, защото те успели да станат по-силни от заговорниците, както после ще стане напълно ясно от следващия разказ.

II, 3. Когато град Кизик11  бил завладян от турците и самодържецът се научил за превземането му, той веднага пратил да извикат Алексий Комнин. В онзи ден в двореца бил дошъл случайно Исак. Като видял, че Алексий идва въпреки споразумението, Исак се приближил до него и го запитал защо е дошъл. Алексий веднага казал причината. „Защото - казал - самодържецът ме извика." И тъй те влезли заедно и направили обичайния поклон. Понеже било дошло време за обяд, самодържецът им заповядал да останат малко и ги поканил да участват с него в обща трапеза. Те седнали разделени, един срещу друг, единият на дясната страна на трапезата, другият — на лявата. След малко се вгледали в стоящите наоколо и забелязали, че те си шушукат нещо с мрачен вид. Страхувайки се да не би слугите да замислят нещо лошо против тях и опасността да е близка, те започнали да се споглеждат помежду си тайно и не знаели какво да правят. Но тъй като преди много време с ласкави думи, с внимание и с всякакви прояви на приятелство били привлекли на своя страна всички хора около императора и сприятелявайки се със самия готвач, го накарали да ги гледа дружелюбно, един от слугите на Исак Комнин, като се доближил до готвача, му казал: „Извести на господаря ми за превземането на Кизик. Оттам дойде писмено известие за това." А готвачът оставил ястията на масата и едновременно [с това] с тих глас осведомил Исак за това, което научил от прислужника. Със слабо мърдане на устните Исак съобщил на брат си казаното. Алексий, който бил много схватлив и по-буен от огъня, веднага схванал казаното. И двамата се успокоили от обладалата ги тревога. Като дошли на себе си, те обмисляли как да отговарят без затруднение, ако някой ги запита за това, и какъв подходящ съвет да дадат на императора, ако и той им поиска съвет. Докато обмисляли това, императорът погледнал към тях като към хора, които не знаят за случилото се с Кизик, и им казал за превземането му. А те (тъй като били готови да облекчат вълнението на императора, причинено от опустошаването на градовете) ободрили падналия дух на самодържеца и възбудили у него добри надежди, като му обещали, че лесно ще върнат града. „Само твое величество да е добре — казали те. — А на завоевателите на града ще се върне седморно повече от това, което са извършили." Тогава императорът се зарадвал на тези думи и след като угощението приключило, прекарал целия ден безгрижно. Оттогава Комнините се стараели да идват в двореца, да ласкаят още повече хората около императора, като сами не давали изобщо никакъв повод на тези, които заговаряли против тях, нито каквото и да е основание за омраза, но се мъчели да склонят всички да ги обичат, да им съчувстват и да говорят благоприятно за тях. Стараели се да привлекат още повече императрица Мария и да я уверят, че са ѝ предани духом и тялом. Исак проявявал по-голяма дързост, като използвал за предлог и брака си с нейната братовчедка. А баща ми и като близък роднина, а още повече представяйки осиновяването като блестящ повод за посещенията си при императрицата, бил извън подозрението и обуздавал омразата на зложелателите си. От него, разбира се, не останала скрита страшната злоба на онези варвари слуги, нито твърде голямата лекомисленост на императора. И естествено Комнините се стараели да не се лишат от благосклонността на императрицата, за да не станат след това плячка на враговете. Защото лекомислените умове са изменчиви и подобно на Еврип12  се люшкат като в прилив и отлив.

II, 4. Слугите, виждайки, че работата не върви според тяхното желание, че погубването на такива хора не им се удава лесно и че благоволението на самодържеца към тях расте всекидневно, след като мислили и размислили много, избрали друг път. Кой бил той? Да ги извикат на съвет през някоя нощ без знанието на владетеля, да ги отстранят и измисляйки лъжливо обвинение, да им извадят очите. Това не останало скрито от Комнините. И когато след много размишления разбрали, че опасността е близка, Комнините сметнали като единствена надежда за спасение въстанието, към което били тласкани от голяма нужда. И защо трябва да чакат да се доближи до очите им нажеженото желязо и да угаси светлика им? И тъй те пазели дълбоко в душите си това решение. А когато наскоро Алексий получил заповед да доведе в града известна част от войската, която щяла да замине против агаряните13, които разрушили град Кизик (тогава Алексий бил доместик на Запада), той се уловил за удобния случай и с писма извикал благоприятно разположените към него войскови началници заедно c подчинените им. И всички те, като се вдигнали, се отправили към Великия град. Между това по внушение на един от слугите, наричан Борил, някой си влязъл при императора и го запитал дали по негово решение великият доместик въвежда в Цариград всички военни сили. Императорът веднага извикал Алексий и го запитал дали казаното е истина. Той в момента не отрекъл, че по негова заповед се въвежда част от войската, но убедително опровергал, че се събира отвсякъде цялата войска. „Войската — казал — е разпръсната навсякъде и отделните части, като са получили заповед, идват от различни места. И някои, като ги виждат, че идват заедно от различните части на Ромейската империя, заблудени само от гледката, смятат, че тук нарочно се събира цялата войска." Макар Борил да възразявал много против тези думи, все пак Алексий надделял и имал на своя страна подкрепата на всички. Герман, който бил по-прост, никак не нападнал Алексий. Когато и това оплакване против доместика не смутило душата на императора, двамата слуги избрали удобен и безопасен момент (било вечер) и устроили засада на Комнините. Слугите по природа изобщо са враждебни на господарите, но когато не могат да засегнат тях, те използват силата си против съслужителите си и стават непоносими. Алексий Комнин познавал и характера, и мислите на споменатите слуги. Известните вече слуги ненавиждали Комнините заради самодържеца, но, както казват някои, Борил искал да стане император, а Герман му бил съучастник и заедно с него устройвал грижливо заговор. Те разисквали помежду си плановете [за това] как работата да тръгне според желанието им. И вече говорили открито това, за което досега шепнели. Говореното чул някой си, по произход алан, по чин магистър14, който отдавна бил твърде близък на императора и служел между дворцовите хора. Тогава той излязъл през време на средната нощна стража, изтичал при Комнините и съобщил всичко на великия доместик. Някои казват, че и императрицата била напълно осведомена за идването на магистъра при Комнините. Алексий го въвел при майка си и при брат си. Като чули това отвратително съобщение, те сметнали за нужно да проведат открито скриваното досега решение и с божия помощ да намерят спасението си. Когато доместикът узнал, че в други ден войската ще пристигне в Цурулум15  (това градче лежи някъде край Тракия), той отишъл около първата нощна стража при Пакуриан16. Този човек бил с малък ръст, както казва поетът, но иначе войнствен. Произхождал от славен арменски род. Алексий му се доверил за всичко — за гнева на слугите, завистта им, отдавнашните им козни против тях и замисленото предстоящо изваждане на очите им; те не трябвало да търпят като роби, но да действат мъжествено и ако стане нужда, да загинат. Това било, казал Алексий, свойствено на великите души. А Пакуриан, като чул всичко и съзнавайки, че в такива работи човек не трябва да се бави, но бързо и по-смело да се залавя за работа, казал: „Ако утре на разсъмване излезеш оттук, аз също ще те последвам и на драго сърце ще те браня. Но ако отложиш намерението си за догодина, да знаеш, че ще отида сам при императора и без да отлагам никак, ще обадя и тебе, и твоите хора." Алексий отговорил: „Понеже те виждам загрижен за моето спасение, това е, разбира се, божи пръст, не ще се откажа от твоя съвет, само че трябва взаимно да се осигурим чрез клетва." После те сключили помежду си клетвено споразумение в смисъл, че ако бог постави Алексий на царския престол, той да възведе Пакуриан в достойнството на доместик, което понастоящем имал самият Алексий. Като излязъл оттам и се разделил с Пакуриан, Алексий Комнин отишъл при друг човек, също войнствен, Умбертопул17, и съобщил и нему намерението си, като изложил причината, поради която искал да избяга, и го викал на помощ. Този веднага се съгласил: „Разбира се — казал той, — ще имаш и мене за свой голям и горещ привърженик." Споменатите хора били още повече разположени към Алексий и поради това, че изпъквал между другите по своята смелост и съобразителност, а също и за това, че бил щедър в подаръците и като никой друг с ръка, свикнала да раздава, макар и да не е бил твърде богат. Той не бил от алчните и жадни за богатство. Щедростта обикновено не се мери по изобилието на средствата; за нея се съди по желанието. Може да бъде щедър този, който притежава малко, но го разходва според възможностите. А този, който има голямо богатство, но го закопава в земята или не го дава разумно на нуждаещите се, него човек не би сбъркал, ако го нарече нов Крез, сребролюбив Мидас18, скъперник, стипца или един от тези, които цепят косъма на две. Споменатите вече мъже знаели много отдавна, че Алексий е надарен с всички добродетели, и желаели силно неговото възцаряване. А Алексий, като изискал и получил и от [Умбертопул] клетва, отишъл бързо у дома си и разказал всичко на домашните. Нощта, през която моят баща замислил това, била нощта срещу Сирната неделя19. След тази нощ, в ранно утро, той излязъл със своите хора от града. После народът, който възхвалявал Алексий за бързината и съобразителността му, съставил песничка за неговите дела, съчинена на простонародно наречие. Тя възпява и предава по най-духовит начин същността на работата — и предчувствието му за засадите против него, и това, което сам скроил. Песничката гласи дословно така; „В Сирната събота ти, любезний Алексий, разбра това, а рано на другия ден аз казах: „Чудесно, соколе мой!" Разпространяваната песничка имала следния смисъл: „Каква съобразителност имаше ти, Алексий, в Сирната събота! А на следния ден след неделята ти като някой високо летящ сокол отлетя от заговарящите против тебе варвари."20

II, 6. ——— После [Георги Палеолог} се тревожел за жените, за съпругата си Ана и за тъща си Мария21, която водела потеклото си от българите и била с толкова привлекателна красота и хармонично тяло, че по онова време нямало нито една жена по-хубава от нея. И тъй за нея се грижели и Палеолог, и Алексий. Затова Алексиевите хора мислели да ги отведат оттам и да ги заведат  в някаква крепост, а Палеолог смятал да ги отведат във влахернския храм на богомайката. Надделяло мнението на Георги [Палеолог]. Тръгналите с тях жени били веднага поверени на целомъдрената майка на Вседържащото слово. И те, като се върнали [там], откъдето били излезли, започнали да обмислят какво би трябвало да направят. А Палеолог казал: „Вие трябва да заминете, а аз бързо ще ви настигна, като взема със себе си принадлежащите ми неща." Защото той случайно бил оставил там цялото си движимо имущество. И тъй те веднага, незабавно поели предстоящото пътуване. А той натоварил на манастирските товарни животни вещите си и тръгнал след тях. Палеолог успял да пристигне с тях в Цурулум (и това селище е тракийско) и там всички благополучно се съединили с пристигналата по нареждане на доместика войска. ———22

Случайно станало следното. Когато отивал, кесарят срещнал турци, които току-що били преминали реката, наричана Еврос23. Като спрял коня си, той ги запитал откъде са и накъде отиват. Същевременно обещал, че ще им даде много пари и ще им окаже много благодеяния, ако дойдат с него при Комнин. Той поискал клетва от вождовете им, като искал да затвърди чрез нея споразумението. Те веднага дали клетва по своя обичай и дали уверение, че ще помогнат с най-голямо усърдие на Комнин. И тъй той отишъл при Комнините заедно с турците. Като го видели, те се зарадвали много на новата придобивка, а от всички най-много баща ми Алексей, и от радост не знаели какво да правят. Алексий посрещнал пръв кесаря, прегърнал го и го целунал. Какво станало после? По предложението и настояването на кесаря тръгнали по пътя, водещ за столицата. Всички жители на селищата се стичали доброволно и провъзгласявали Алексий за император. Изключение правели жителите на Орестиада24, които му се сърдели отдавна поради пленяването на Вриений25 и били на страната на Вотаниат. Като стигнали до Атира26 и си отпочинали там, на другия ден продължили, влезли в Схиза (това е също тракийско село) и там се разположили на лагер.

II, 12. ———27 А Борил, като се научил за влизането им и че тяхната войска, плъзнала навсякъде, се занимавала с грабеж и се е отдала всецяло на плячкосване, а самите те били останали с кръвните си роднини, с близките и с малцина чужденци, решил да им окаже съпротива, защото били твърде много уязвими поради разпръснатостта на войската си. И тъй той събрал тези, които носели на раменете си мечове,28 и всички, които произхождали от Хома, и ги наредил в най-добър ред от Константиновия форум чак до така наречения Милион29 и по-нататък. А те стояли в сгъстен строй, готови за бой, и още не мърдали от местата си. Изпълняващият тогава длъжността патриарх,30 мъж наистина свет, беден и както древните отци, които са живели в пустините и планините, минал всякакъв вид подвижничество, който се славел с пророчески и божествен дар, предсказвал много често и никога не излъгвал, който станал правило и образец за тези след него, този мъж, изглежда, знаел твърде добре случилото се с Вотаниат. Но било по божие вдъхновение или по внушение на кесаря (говорело се и за това), към когото бил разположен приятелски поради голямата му добродетел, патриархът посъветвал императора да се откаже от царския трон. „Не пристъпвай — казал той — към граждански войни и не се противи на божията воля. Недей допуска да се оскверни градът с християнска кръв, но отстъпвайки на божието желание, отстрани се от пътя." Императорът се подчинил на патриаршеските думи. Боейки се от необузданата войска, той, като се препасал, слязъл и се отправил към великия божи храм.31 Но понеже бил напълно смутен, той не забелязал, че е облечен още в дрехи, присъщи на царе. Борил се обърнал към него и като уловил презраменната наметка, обшита с бисери, в същия момент я откопчал от облеклото, казвайки с известна подигравка и злобно изражение на лицето: „Сега това наистина подхожда на нас." А Вотаниат влязъл във великия божи храм на Божията премъдрост и известно време останал в него.

III, 1. ———32 Той отлагал това за по - късно, но те настоятелно го съветвали да се подстриже, уплашени да не би, докато положението е още смътно и безредно, да се предизвика отново бунт от страна на онези слуги и хоматинците. Той ги послушал и бил удостоен с монашески дрехи.33

 

3. Описание на образа на Ирина

 

III, 3. ———34 Самото лице [на Ирина] наистина отразявало светлината на луната. То не беше напълно кръгло като у асирийските жени, нито пък беше продълговато като у скитянките35, но някак малко се отклоняваше от точната линия на окръжността. Отдалеч още се виждаше как бузите ѝ цъфтят като рози. Погледът ѝ доставяше радост и неизразима наслада [на хората].36

 

4. За разграбването на Цариград от латиняните

 

III, 5. ———37 Никой, дори и да иска, не би могъл да разкаже за ужасите, надвиснали по онова време над столицата. И наистина и самите храмове и светилища, и обществените и частните имоти били разграбвани навсякъде и от всички. Ушите на всички били заглушавани от идващите от всички страни викове и гласове. Ако някой би видял това, би казал, че е станало земетресение. Премисляйки всичко това, Алексий се измъчвал и терзаел душевно и нямал с какво да облекчи голямата си скръб, защото изобщо твърде бързо той можеше да осъзнае, че е извършено нещо лошо. Той знаел, че други ръце и умове са извършили станалото, от което изнемогвал градът, но съзнавал твърде добре и това, че сам е дал повод и начало на нещастието. А за неговото въстание причина са били споменатите вече слуги.

 

5. За нахлуването на печенезите

 

III, 8. ———38  И тъй управлявайки, както казахме, царството, тя не запълвала целия ден с мирски грижи, но участвала в определените служби при светия храм на мъченицата Текла39, който бил построен от нейния девер, самодържеца Исак Комнин, по следната причина. Вождовете на даките40 не искали да съблюдават повече договора, който имали отдавна с ромеите, но вероломно го нарушили.41 Когато това станало известно на савроматите42, които били наричани мизийци от древните, и те не пожелали да мируват в своите граници (дотогава те населявали земите, които Истър отделя от Ромейската империя), но като се вдигнали всички, прехвърлили се на наша земя. Причината за тяхното преселване била непримиримата вражда против тях от страна на гетите43, които били съседи на даките и грабели савроматите. Затова, като издебнали момента, когато Истър замръзнал,44 те минали по него като по суша при нас, стоварили се с цялото племе върху границите ни и опустошавали страшно околните градове и земи. Като се научил за това, император Исак решил, че трябва да отиде в Триадица45. Тъй като той успял да спре нападенията на източните варвари46, за него и тази работа излязла твърде лека. Той събрал цялата войска и тръгнал по пътя, водещ за там, за да ги прогони от ромейските предели. И като поставил в добър ред цялата войска, повел я лично срещу тях. А те, като го видели, веднага започнали да спорят и се разделили на противоположни мнения. Понеже не им се доверявал много, Исак тръгнал със силен отред срещу най-силната и най-устойчива част от тях, доближил се до тях и ги изплашил със своето присъствие и с присъствието на войската си. Те не смеели да погледнат към него, който бил като някакъв гърмовержец, и виждайки железните редици на войската му, сами се разпръснали. Като отстъпили малко, те му предложили сражение за след два дни, но същия ден напуснали лагера и избягали. А Исак отишъл там, където те били на лагер, разрушил палатките им и откарвайки намерената плячка, се върнал като победител. Когато се намирал в околността на Ловиц47, настигнал го проливен дъжд и преждевременен сняг. Това станало на 24 септември, в който ден се празнува паметта на великомъченица Текла. Понеже реките придошли и излезли от коритата си, цялото онова поле, където били разположени царската палатка и цялата войска, изглеждало като море. Тогава изчезнали всички необходими материали, отнесени от речните води48. Хората и добитъкът се вцепенявали от студ. Небето кънтяло от гърмежи и честите и непрекъснати светкавици като че ли заплашвали да запалят цялата земя. Като гледал това, императорът бил в затруднение. Най-после, когато настъпило малко утихване на бурята и вече били загинали твърде много хора, отнесени от вълните на речните води, императорът излязъл с вождовете и като се отдалечил с тях, спрял се под един дъб. Но когато доловил голям шум и трясък, които излизали като че ли от дървото, и в същия момент задухали по-силни ветрове, той се уплашил да не би тяхната сила да изкорени дървото и като се оттеглил на такова разстояние, че ако дървото падне, да не може да го смаже, застанал онемял от ужас. Изведнъж като по даден знак то било изтръгнато от корен и повалено на земята. Императорът стоял и се чудел на божията грижа за него. После, научавайки се, че се говори за въстание на изток49, той се върнал в двореца си. Тогава построил величествен храм в чест на великомъченица Текла.

 

1Урселий бил нормански началник на наемници във византийската войска.
2Една от иай-високите почетни титли, създадена от Никифор Фока в 963 г. От 1025 г. била раздавана по-щедро, обаче загубила първоначалния си престиж. Вж. Brehier, Les institutions, стр. 123—124.
3Т. е. Главно - евнусите.
4Ирина, братовчедка на императрица Мария.
5Митически герои, прочути с приятелството си.
6Според Leib, Anne Comnene, става дума за сина на Теодул Синадин, женен за сестрата иа Никифор Вотаниат.
7Този Константин бил син иа императрица Мария от първия ѝ брак с император Михаил VII Дука.
8Императрица Мария по произход била аланка.
9Т. е. Борил и Герман.
10Митически герой, който по хитрост надминавал Одисей.
11Град на азиатския бряг на Мраморно море. Той бил завладян от Никифор Мелисин, който разполагал с наемна войска от селджукски турци.
12Морски пролив, който отделя Евбея от Беотия.
13В случая с агаряни са обозначени турците селджуци.
14Почетна титла. Вж. Brehier, Les institutions, стр. 123. От края на XI в. тази титла постепенно изчезва.
15Дн. Чорлу.
16Григорий Пакуриан (Бакуриани) е византийски пълководец, бъдещият велик доместик на Запада и основател на Бачковския манастир. Убит през 1086 г. в сражение с печенезите при Белятово. Произхождал не „от славен арменски род", както пише Ана Комнина, а от знатен грузински род.
17Константин Умбертопул племенник на Роберт Гискар, който бил на византийска служба. Вж. Златарски, История, II, стр. 185; М. de la Force, Les conseillers latins d'Alexis Comnene, Byzantion, XI (1936), стр. 164
18Фригийският цар Мидас получил от Дионис способността да превръща всичко, до което се докосне, в злато, поради което щял да умре от глад.
1914 февруари 1081 г.
20В гл. 5 и началото на гл. 6 се разказва как майката на Комнините, Ана Даласина, съставя план за спасение. Тя заедно със синовете си Алексий и Исак, техните сестри и деца на разсъмване напуснала дома си. Алексий и Исак препуснали към Влахернския дворец, а жените се отправили към храма „Св. Николай", близо до „Св. София", който давал закрила на преследваните. Те напуснали храма само след като император Вотаниат им гарантирал с клетва безопасността. Жените били отведени в женския Петрийски манастир. Там после била доведена и жената на кесаря Йоан Дука, която имала титлата протовестиариса. Алексий и Исак взели от царските конюшни най-добрите коне, като осакатили останалите, и пристигнали в близкия до Цариград манастир Космидий. Там намерили жената на кесаря, с която се простили, а после привлекли на своя страна зетя си Георги Палеолог.
21Мария е дъщеря на Иван Владислаговия син Траян, жена на Андроник Дука и майка на Ирина, жената на Алексий Комнин, и на Ана, жената на Георги Палеолог.
22В пропуснатия текст се говори как кесарят Йоан Дука минал на страната на Комнините. Когато отивал да се срещне с тях, той се натъкнал на един византиец, който носел за Цариград парите от събраните данъци. Кесарят турил ръка на тези пари.
23Дн. Марица.
24Древното название на гр. Одрин.
25Никифор Вриений бил от Одрин и там имал много привърженици.
26Според Златарски, История, II, стр. 117. бел. 2, тук става дума не за крепостта Атира, а за рекичка със същото име, която се вливала в р. Меле (тур. Кара су, т. е. Черна вода).
27В пропуснатите глави се говори как от двамата братя войската предпочела за император Алексий, за когото действали самият Исак, кесарят Йоан Дука с внуците си Михаил и Йоан, а също баджанакът му Георги Палеолог. Разнесъл се слух, че Никифор Мелисин, женен за сестрата на Алексий Комнин, дошъл в Дамалис (град на Босфора, дн. Скутари) и се провъзгласил за император. Никифор Вотаниат се колебаел какво да предприеме. Едни от кулите на градските стени се пазели от безсмъртните, други от варяги, трети от немци. Кесар Йоан се споразумял с немците да му предадат града. Георги Палеолог влязъл във връзка с началника им Гилпракт и заел кулата. Войските на Комнин влезли в Цариград на 1 април 1081 г. Цялата войска, съставена от другоземци и местни хора, се отдала на грабеж. При това положение Вотаниат предпочел да отстъпи престола на Никифор Мелисин, но безуспешно, защото Георги Палеолог привлякъл на страната на Алексий флотата. Бащата на Георги Палеолог, който останал верен на Вотаниат, предложил да изгони Комнините от Цариград с помощта на варягите, но императорът не се съгласил. Вотаниат помолил да му се запази само царската титла, но кесарят Йоан настоял той да напусне престола и да се погрижи за спасението си.
28Т. е. варягите от императорската гвардия в Цариград.
29Арка и площад на запад от ,Св. София". Вж. Janin, Constantinople byzantine, стр. 24, 92.
30Козма I, цариградски патриарх (1075—1081).
31Т. е. „Св. София".
32След като завзели двореца, Комнините изпратили при Вотаниат зетя си по сестра Михаил Таронит, който заедно с тогавашния градоначалник го качил на кораб, отвел го в един манастир и го убедил да стане монах.
33Бившата императрица Мария от страх за сина си не посмяла да напусне двореца, което породило разни слухове. Алексий оставил жена си, сестрите ѝ и майка им заедно с кесаря в долните дворци, а сам с майка си се настанил в горните дворци. Той бил приветстван и увенчан за император от патриарх Козма, а 7 дни по-късно и жена му Ирина получила от патриарха царски венец.
34Ана Комнина описва физическия образ на Алексий Комнин и на неговата жена Ирина.
35Т. е. българките. Иринината майка Мария е дъщеря на Иван Владиславовия син Траян и жена на Андроник Дука.
36Прави се характеристика и на Исак Комнин. Тъй като Алексий почел зет си Никифор Мелисин с най-високото достойнство — кесар, за брат си Исак измислил ново достойнство — севастократор, което било по-високо от кесар. Бившата императрица Мария получила хрисовул, че не само не ще бъде обезпокоявана, но и синът ѝ Константин Порфирогенет ще царува наред с Алексий. При това положение тя напуснала големия дворец и се поселила в Мангановия дворец.
37В пропуснатия текст се говори за тревогите на Алексий Комнин от анархията и грабежите в столицата.
38Ана Комнина съобщава в пропуснатия текст, че Алексий Комнин поел върху себе си цялата вина за настъпилата анархия и приел наложената му епитимия. Той взел мерки да поправи положението. Когато през август 1081 г. напуснал столицата поради дебаркирането на Роберт Гискар, Алексий Комнин оставил с хрисовул майка си Ана за самовластна управителка на империята. Следва нейната характеристика.
39Цариград имало 4 църкви в чест на св. Текла. Църквата, за която става тук дума, се намирала в двора на Влахернския дворец. Вж. Janin, Constantinople byzantine, стр. 303.
40С даки тук се обозначават маджарите. Вж. Moravcsik, Byzantinoturcica, II, стр. 116.
41През 1059 г. Вж. Златарски, История, II, стр. 110.
42Със савромати тук се означават печенезите. Вж. Moravcsik, Byzantinoturcica, II, стр. 270. За нахлуването на печенезите вж. Златарски, История, II, стр. 111.
43С гети тук се означават узите. Вж. Moravcsik, Byzantinoturcica, II, стр. 111.
44По всяка вероятност тук са смесени в едно две събития: преминаването на печенезите под началството на Тирах, станало през 1048 г. (според Дуйчев. Проучвания върху българското средновековие, стр. 35—39) или през 1046—1047 г. (според Каждан, Йоан Мавропод. Печенеги и русские в середине XI в., стр. 177 и сл.), и похода на Исак Комнин през 1059 г. Вж. Любарский, Анна Комнина, стр. 484, бел. 359.
45Дн. София.
46Т. е. на селджукските турци.
47Дн. Ловеч.
48Т. е. от р. Осъм. Вж. Златарски, История, II, стр. 111.
49Според Скилица (ed. Bonn. стр. 647) това било лъжлив слух.