Хроники и историография

Алексиада

Посещения: 12338

 

21. Алексий Комнин се опитва да унищожи богомилската ерес

 

XV, 8. След това, през течение на*1 година на царуването му, се надвесил грамаден облак от еретици. Това било нов вид ерес, непозната по-рано на църквата, защото се слели две най-противни и най-долнопробни учения, познати от по-раншните времена — манихейското, така да се каже, нечестие, което наричаме и павликянска ерес,2 и масалианското3 безсрамие. Такова е именно богомилското учение, смесица от масалианство и манихейство. Както изглежда, то е съществувало и във времето преди баща ми,4 но тайно. Наистина богомилският род е страшно опитен да се преструва на добродетелен. Човек не би могъл да види между богомилите коса, вчесана по светски; злото се крие под власеница и качулка. А богомилът е мрачен, с лице, покрито до носа, върви наведен и мърмори, но вътрешно е вълк неукротим. И баща ми измъкнал и поставил на открито това най-отвратително племе, което се крие като змия в дупката си с помощта на тайната си магия. Той веднага изоставил голяма част от грижите си за Изтока и Запада и насочил вниманието си към духовните работи. Защото той бе във всяко отношение над всички: в поучителните речи той надминаваше тези, които се били отдали на това изкуство, а в битки и във военна тактика превъзхождал тези, от чието военно изкуство се възхищавали. Славата на богомилството се разпространила вече навсякъде. (Някакъв монах Василий5, човек много ловък в разпространяване на богомилското нечестие, имал дванадесет ученици, които наричал и апостоли, а бил привлякъл и няколко ученички, жени злонравни и зловредни. Той разпространил злото навсякъде.) И злото като с огън унищожило много души. Затова душата на императора не могла да понася това и той започнал разследване по тази ерес. В двореца били доведени някои богомили. И всички те обявявали за учител и главен водач на богомилската ерес някой си Василий. Между тях бил заловен някой си Дивлатий, който не искал да отговаря на въпросите, но като го предали на изтезания, казал името на споменатия Василий и на апостолите, които последният си бил избрал. Самодържецът възложил на мнозина да издирят този човек. И ето открива се главният служител на Сатанаил Василий, с монашеско облекло, с изпито лице, без брада, висок на ръст (много ловък в разпространяването на безбожието). И самодържецът под благовиден предлог извикал веднага Василий, понеже желаел с кротки думи да изтръгне това, което таял. Той станал от трона да го посрещне и го поканил да седне и да сподели с него дори трапезата. Хвърлил му цялата въдица и като набол на кукичката различна стръв, поднесъл я на този ненаситен кит да я изяде. И давайки цялата отрова на този монах и многолик злодей, той се преструвал по всякакъв начин и настоявал, че иска да му стане ученик, и не само той, но и брат му, севастократорът Исак. [Преструвал се също], че приема всичко, което той казвал, за казано като от божи глас, че ще го слуша във всичко само ако проклетият Василий се погрижи за душата му. „Аз — казал му той, достопочтени отче (с тези сладки думи той мажел чашата, за да избълва проклетникът жлъчта си), се възхищавам от тебе поради добродетелта ти. И искам да науча от тебе какво е учението на твоя светост, защото това на нашите е почти погрешно и не води към никаква добродетел." Отначало Василий, който се покривал изцяло с лъвска кожа, макар и да бил в действителност магаре, се преструвал и не давал ухо на говореното, но все пак се възгордял от похвалите, защото императорът го направил и сътрапезник. На императора помагал и сътрудничел във всичко брат му, севастократорът. И най-после Василий избълвал догмите на ереста си. И по какъв начин? Императорите и този безсрамник, който избълвал и казал открито всичко, което му било на душата, били отделени с една завеса от женското отделение. Отвъд завесата писарят записвал това, което се говорело. И този никаквец станал привидно учител, царят се преструвал на ученик, а писарят записвал учението. И тоя поразен от бога човек не само разказал всичко позволено и непозволено, но и не пропуснал нито един престъпен догмат, а се отнесъл и с презрение към нашето богословие и цялото църковно управление, осмял всички божи закони, нарекъл храмовете, ο ужас, божиите храмове, дяволски и сметнал и определил като лошо нещо това, че почитаме тялото и кръвта на този, който е първият архиерей и първата жертва6. А после какво станало? Императорът захвърлил маската си и дръпнал завесата: там бил събран целият синклит, военното съсловие и висшето духовенство. Тогава столичният престол се заемал от блаженейшия патриарх господин Николай Граматик7. След като богопротивните догми били прочетени, обвинението било неопровержимо. И Василий не се и опитал да отрича, но веднага открито пристъпил към защита и заявил, че е готов да посрещне огън, удари и всякаква смърт. Защото тези заблудени богомили вярват, че ще понесат без мъки всяко наказание, понеже ангели щели да ги извлекат от самия огън. И Василий оставал непреклонен като истински богомил, макар мнозина, включително и тези, които се били приобщили към гибелното му учение, да го хулели за нечестивото му учение. Въпреки че го заплашвали с клада и с други беди, той се държал здраво за дявола и прегръщал своя Сатанаил. Той се държал по същия начин и спрямо увещанията на императора, когато бил затворен и бил извикван често при него, който често го увещавал да се отрече от нечестивото си учение. Но да не пропуснем чудото, което се случило с него. Преди императорът да вземе по-строги мерки против Василий, този, след като разкрил нечестивото учение, тръгнал за къщичката, разположена близо до царските дворци, която била приготвена за него неотдавна. Било вечер, звездите блещукали горе на чистото небе и новородената луна осветявала онази вечер. След като монахът влязъл среднощ в килията си, внезапно по нея започнали да падат камъни като град, без да ги хвърля нечия ръка и без някой човек да замеря с тях този дяволски абат. Както изглежда, причината бил гневът на Сатанаил и дяволите му, които се сърдели, че Василий разкрил пред императора* |мистериите им] и че е възбудил голямо гонение против ереста. Някой си, по име Параскевиот, който бил определен за пазач на този дяволски старец, за да не му позволява да общува с хората и да им предава мръсното си учение, се заклел с най-страшни клетви, че видял и чул8 трясъка на падащите по земята и керемидите камъни и че бил видял летящите непрекъснато един след друг камъни, но не забелязал никъде никого, който да ги хвърля. Падането на камъните се съпровождало и от едно силно земетресение. Земята затреперила и покривите заскърцали. Параскевиот, преди да разбере, че това е дяволска работа, разбира се, не губел кураж, както сам разправял. Но като видял, че камъните валят, така да се каже, отгоре и че онова старче, еретикът, било влязло и си стояло вътре, той разбрал, че това е дяволска работа, и решил [да бяга], пък каквото ще да става.

XV, 9. За чудото толкова. Имах желание да изложа и цялата богомилска ерес, но ме възпира срамът, както казва някъде хубавата Сафо, защото аз съм писателка жена, и то най-уважавана от багренородните и първа от децата на Алексий, а пък и това, което се носи от уста на уста, трябва да се премълчава. Аз исках да пиша, за да изложа цялостно богомилската ерес, но все пак пропускам това, за да не омърся собствения си език. А тези, които желаят да се запознаят с цялата богомилска ерес, аз ги препращам към книгата, наречена Догматично всеоръжие,9 съставена по заповед на баща ми. Самодържецът извикал един монах, по име Зигавин, познат на императрицата, моя баба по майчина линия, и на всички духовници, който бил граматик, достигнал до съвършенство, не пренебрегвал риториката и познавал като никой друг догмите. Той му заповядал да изложи поотделно всички ереси и да запише за всяка една опроверженията на светите отци, а също така и ереста на самите богомили, както я бил изложил онзи нечестив Василий. Самодържецът нарекъл тази книга Догматично всеоръжие, която се нарича и досега така. Нека се върнем отново към погубването на Василий. Самодържецът събрал отвсякъде учениците и сподвижниците на Василий, а най-вече така наречените 12 ученици и изпитал и техните убеждения. Те били явно ученици на Василий. Злото прониквало и в най-знатни къщи и страшната напаст заразила голямо множество хора. Всички еретици — и корифеят, и хорът — били осъдени на изгаряне. След като заловените богомили били събрани, едни се обявявали за привърженици на ереста си, а други се отказвали напълно, възразявали силно срещу обвиненията и заплювали богомилската ерес. Понеже самодържецът не бил склонен да им вярва, той измислил един нов начин да се познаят истинските християни, за да не би да остане някой християнин между богомилите като богомил или пък някой богомил да се измъкне като християнин. На другия ден той седнал на царския трон. В момента присъствали мнозина най-видни от синклита, от светия синод и изтъкнати назареи10, които били запознати с науката. Всички обвинени в богомилска ерес били събрани наедно в средата и самодържецът наредил всеки един да бъде разпитан отново. И тъй като едни признавали, че са богомили, и държали здраво на своята ерес, а други отказвали това, наричали се християни и не отстъпвали, макар и да били изобличавани от други, той ги погледнал навъсено и казал: „Днес ще бъдат запалени два огъня, в единия от които трябва да се забие кръст в самата земя. После на всички трябва да се даде право на избор, за да могат тези, които желаят днес да умрат в християнската вяра, да се отделят от другите и да пристъпят към огъня на кръста, а тези, които предпочитат богомилската ерес, да бъдат хвърлени в другия. По-добре е те да умрат като истински християни, отколкото живи да бъдат преследвани като богомили и да оскърбяват чувствата на хората. Хайде и вие, всеки от вас да отиде там, където иска." И тъй императорът съобщил това решение на богомилите и привидно приключил. Те веднага били грабнати и отмъкнати, а в това време се събрало голямо множество от хора, които се стичали отвсякъде.

После били запалени седем пъти по-силни според певеца11 огньове до мястото, наричано Циканистир12. Огънят се издигнал до небесата. На едната клада бил поставен кръст. Понеже всички щели да бъдат изгорени, на обвинените бил даден избор всеки да отиде, където желае. После, когато видели, че няма изход, тези, които по убеждение били православни, пристъпили към огъня с кръста, за да приемат истинско мъченичество. А нечестивците, които държали на мръсната си ерес, се отправили към другата клада. И в момента, когато щели да бъдат хвърлени в огньовете наедно, всички присъстващи започнали да жалят християните, които щели да бъдат вече изгорени, и се ядосвали много на императора, понеже не знаели намерението му. Но една царска заповед, която дошла навреме, осуетила делото на палачите. И като добил по този начин сигурни доказателства срещу истинските богомили, самодържецът освободил наклеветените християни, след като ги съветвал много. А богомилите той затворил отново, като отделил апостолите на нечестивия Василий от останалите. След това той всеки ден извиквал едните и ги поучавал лично и им давал много съвети да се откажат от мръсната си религия, а при другите заповядал да отиват всеки ден избрани мъже от духовното съсловие, които да ги учат на православната вяра и да ги съветват да се откажат от богомилската ерес. И някои от тях се поправили и били освободени от затвора, а други умрели със своята ерес в затвора, където имали, разбира се, изобилни дажби храна и дрехи.

XV, 10. Всички от светия синод, изтъкнатите назареи и самият тогавашен патриарх Николай намерили, че Василий заслужава да бъде изгорен като истински еретик и като изобщо неразкайващ се. Към тях се присъединил и самодържецът, който, след като много често разговарял с Василий, установил, че той е лош човек и не желае да се откаже от ереста. След това, разбира се, заповядал да запалят на хиподрума много голяма клада. Била изкопана извънредно голяма яма и голямото количество дърва от високи и наредени дървета приличало на планина. След като кладата била запалена, голямо множество хора започнали постепенно да се стичат в арената на хиподрума и по стъпалата и всички очаквали това, което щяло да се случи. На другата страна бил забит кръст и на нечестивеца бил даден избор, ако някак се уплаши от кладата и промени мнението си, да отиде при кръста, за да бъде след това освободен от огъня. Присъствала и тълпата еретици, които гледали вожда си Василий. А той се отнесъл презрително към всяко наказание и заплашване и когато бил по-далеч от кладата, надсмял се и предрекъл, че ангели ще го грабнат от огъня. После тихо започнал да пее онзи Давидов псалм: „До тебе не ще се доближи. Ти ще го видиш само с очите си."13 Но след като множеството се разделило и му дало възможност да види свободно страхотното зрелище на кладата, тогава този дързък човек, изглежда, се уплашил от огъня и се смутил (от голямо разстояние той усещал огъня и виждал издигащия се пламък, който трещял като гръмотевица и изхвърлял искри, достигащи на височина наравно със стоящия в центъра на хиподрума каменен обелиск14). Той често обръщал погледа си, пляскал с ръцете си и удрял бедрата си като напълно отчаян. Но въпреки че изпаднал в това състояние само от гледката, той останал твърд като стомана. Нито огънят смекчил железния му дух, нито изпращаните до него увещания на самодържеца го променили. Може би го е било обхванало голямо безумие поради предстоящата беда и нещастие и затова е бил така безпомощен и по никой начин не е могъл да вземе полезно решение. Или пък дяволът е бил завладял душата му, което е по-вероятно, и я е бил покрил с най-дълбок мрак, та затова онзи проклет Василий стоял в недоумение пред цялата заплаха и пред всичкия страх, като гледал зяпнал ту към кладата, ту към присъстващите. И той изглеждал на всички наистина полудял — нито се втурвал към кладата, нито изобщо отстъпвал назад, но се заковал и не мърдал от мястото, където застанал най-напред. И понеже се разнасяли много приказки и басните за него се носели от уста на уста, палачите се уплашили да не би някак с позволението на бога дяволите около Василий да извършат някакво необикновено чудо и хората да видят нечестивеца да пристига невредим от средата на толкова голям огън в някое най-многолюдно място, та по този начин най-новата ерес да стане по-лоша от предишната. Затова те решили да направят един опит. И докато онзи разправял небивалици и се хвалел, че ще го видят невредим в средата на огъня, те му взели горната дреха и казали: „Да видим дали огънят няма да обхване дрехите ти." И веднага хвърлили дрехата сред кладата. Обаче Василий по внушение на лъжещия го дявол ликувал много и казал: „Виждате ли, че дрехата отлетява нагоре във въздуха?" А те, като разбрали по конеца тъканта, бутнали Василий в огъня заедно с дрехите и обувките. И пламъкът го глътнал така, като че ли бил разгневен срещу него. Нито се почувствала миризма, нито димът се променил, но се появила само една тънка струя пара в средата на пламъка. Наистина и стихиите се надигат срещу нечестивите. Те, разбира се, за да говорим истината, щадят богообичните хора. Така например някога те се оттеглили и отдръпнали от известните богообични юноши във Вавилон и огънят ги обкръжил като със златни стени.15 Затова тези, които били вдигнали този проклет Василий, още не го били хвърлили в кладата, когато пламъкът, изглежда, се нахвърлил напред, за да грабне нечестивеца. Макар насъбралият се народ да негодувал и да насилвал да хвърлят в огъня и останалото множество от тези, които били привърженици на Василиевата гибелна ерес, самодържецът не позволил, но заповядал да ги затворят в портиците и галериите на Големия дворец. След това зрителите били разпуснати. После безбожниците били поместени в един друг много сигурен затвор. След като били хвърлени в него, те прекарали там много време и измрели в своята нечестивост. Това било последното дело и последната борба от онези големи подвизи и победи на самодържеца. Това било нов вид дело и необикновена дързост. И мисля, че съвременниците на тези събития и дори близките на императора се учудват и досега и смятат, че са гледали тогавашните събития не като действителност, но че за тях това е някакъв сън и въображение. Откак наскоро след провъзгласяването на Диоген за император варварите нахлули в пределите на Ромейската империя и Диоген, както казват, още в началото претърпял неуспех в похода срещу тях,16 та чак до царуването на баща ми ръката на варварите не се уморила, но се точели мечове и копия срещу християните, ставали сражения, войни и убийства, градове изчезвали, земи били опустошавани и цялата страна на ромеите била обагрена с кръвта на християните. Едни загивали жално от стрели и копия, а други, прогонени от своите имоти, били отвеждани като пленници към персийските17 градове. Трепет обхванал всички хора, които били принуждавани да се крият от връхлетелите ги ужаси по пещери и гори, по планини и хълмове. Едни от тях призовавали бога срещу мъките, който понасяли, когато били отвеждани в Персия18, а други, които били още живи и изобщо ако били останали в ромейските предели, скърбели дълбоко, като леели сълзи — един по сина си, друг по дъщеря си. И леейки като жени горещи сълзи, един оплаквал брат си, друг братовия си син, които били загинали преждевременно. И нямало тогава нито един момент без сълзи и стенания. И оттогава чак до баща ми никой император — с изключение на малцина, именно Цимисхи и Василий19 — не се е бил изобщо осмелил да се докосне до Азия с крайчеца на краката си. ———20

 

1Отбелязаната тук лакуна прави датировката на процеса срещу богомилите несигурна. Вж. подробности и литература у Любарский, Анна Комнина, стр. 621, бел. 1555.
2Вж. тук стр. 12, бел. 7.
3Масалианската ерес се зародила през IV в. в Мала Азия, през IX в. проникнала и в България, където оказала влияние върху богомилството. Вж. Д. Ангелов, Богомилството, стр. 80 и α
4Богомилството възникнало по времето на цар Петър I (927—967).
5Според Зонара (XVIII, 23) Василий бил лекар и се обличал в монашески дрехи.
6Т. е. Христос.
7Цариградски патриарх (1084—1111).
8Издателят изхвърля от текста ἰδεῖν τε καὶ и при това положение мястото следва да се преведе:  „...се заклел с най-страшни клетви, че чул…“
9Пълното заглавие на книгата на Евтимий Зигавин гласи Πανόπλιυ τῆς ὀρθόδοξου πίοτεως ἤτοι ὁπλοθήκη δογμάτων (Догматическо всеоръжие на православната вяра или арсенал на догматите).
10Т. е. монаси.
11Данаил, III, 19.
12Хиподрум в югоизточната част на Големия дворец. Вж. Janin, Constantinople byzantine, стр. 188—189.
13Псал., ХС, 7—8.
14Теодосиевият обелиск. Срв. Janin, Constantinople byzantine, стр. 84 и сл.
15Данаил, III, 19.
16Става дума за похода на Роман IV Диоген срещу турците в 1071 г., завършил с поражение при Манцикерт.
17Т. е. турските. Тук Ана Комнииа архаизира.
18Вж. тук бел. 17.
19Йоан Цимисхи и Василий II.
20Следва разказът за болестта и смъртта на Алексий Комнин.