Хроники и историография

Алексиада

Посещения: 12294

 

20. Походът на Алексий Комнин против куманите. Пребивавайки в Пловдив, той заляга за покръстването на еретиците

 

XIV, 8. Не била изминала още една година, и императорът, като чул за ново преминаване на куманите през Истър, излязъл от престолния град в осмия индикт, при започването на есента, през месец ноември.1 Като събрал всичките си войски, той ги разположил във Филипопол, в така наречените Петрич2 и Триадица и в Нишката тема, чак до крайистърското Браничево. Той им заповядал да положат големи грижи за конете си, за да могат, като бъдат охранени, да носят във време на бой конниците. Сам той останал във Филипопол. Този град се намира в центъра на Тракия. Откъм ветровития север край града тече Еврос. Тази река извира от върха на Родопите, прави много извивки и криволичения, задминава Адрианопол и като се влеят в нея много други реки, втича се в морето край град Енос. Когато казвам Филип, аз нямам пред вид македонеца, сина на Аминт, защото този град е от времето след Филип, а римския Филип3, който бил едър мъж с необорима физическа сила. Филипопол е бил в началото малко градче, което преди Филип се наричало Кренида, а от някои Тримонт. Но този велик Филип го направил най-известен от градовете на Тракия, като го уголемил и оградил със стени. Освен това построил в него твърде голям хиподрум и други някои постройки, достойни за удивление, чиито останки видях и самата аз, когато по някаква причина посетих града със самодържеца. Градът е построен на три хълма и всеки хълм е ограден с голяма и висока стена. А където градът се простира към открито поле, там го огражда ров, който минава край Еврос. Както изглежда, този град някога е бил голям и хубав. Но откакто в старо време го завладели таври и скити,4 градът получил този вид, в който го намерихме през царуването на моя баща, когато заключихме, че той е бил наистина голям град. Освен това градът страдал и от пребиваването в него на много нечестивци. Β този град се заселили и арменци5, и така наречените богомили (за тях и за тяхната ерес ще говорим по-късно на подходящо място)6, и най-безбожните павликяни, чието учение е клон от манихейството7, основан от Павел и Йоан, както показва и самото име. Те прегърнали безбожието на Манес и го предали чисто на последователите си. Аз исках да разгледам бегло манихейското учение, да го изложа сбито и освен това да се занимая с оборването на тези най-безбожни учения. Но прескачам доказателствата против тях, защото зная, че манихейската ерес е за смях на всички и защото бързам в излагането на историческите факти. А освен това зная, че не само тези, които са на наша страна, но и самият Порфирий, който беснее срещу нас, е показал в много глави8 пълната глупост на нелепото учение на манихеите. Там той разсъждава най-мъдро върху двете начала, макар и неговото единоначалие да кара читателите да го свързват с единството и единното на Платон. Ние почитаме единното начало, което не означава едно лице, и не приемаме Платоновото единство. То е „неизразимото" у гърците и „тайното" у халдеите, от което те извеждат и много други начала във и отвъд света. Но след като онзи прочут император Йоан Цимисхи победил и заробил последователите на Манес, Павел и Йоан, деца на Калиника, хора жестоки* и груби, готови да проливат дори кръв, той ги прехвърлил от Азия, от земите на Халива9 и Армениак, в Тракия и ги принудил да се заселят около Филипопол. По този начин той ги отвел от силно укрепените градове и крепости, които те управлявали самостойно, и същевременно ги поставил като най-сигурна стража срещу нахлуванията на скитите10, от което тракийските земи страдали непрекъснато. Защото скитите прехвърляли дори теснините на Хемус и нахълтвали в равнините отвъд него. Тази планина Хемус е много голяма и е разположена успоредно на Родопите. Тя започва от Евксинския понт, минава много близо до праговете и продължава чак през илирийските земи. Дори мисля, че тя, прекъсната от Адриатическо море, се издига отново на отсрещния бряг и завършва при Херцинийските гори11. От двете страни на склоновете ѝ живеят много и твърде богати народи — на север даки и траки, а на юг пак траки и македонци. Скитските номади преминавали този Хемус в по-старо време, преди копието на Алексий и многобройните му борби да ги разгромят напълно. Те опустошавали с всичките си военни сили Византийската империя, а най-вече по-крайните градове, начело на които стоял многоизвестният някога Филипопол. А Йоан Цимисхи направил от противниците ни, манихейските еретици, наши съюзници и ги противопоставил на скитите номади като достойни техни противници по оръжие. И оттогава градовете си отдъхнали от многобройните нашествия. Но манихеите, които по природа били независими и непокорни, започнали да действат, както си били свикнали, и да се връщат към по-раншния си нрав. Целият Филипопол с изключение на малцина бил манихейски и те започнали да тиранизират местните християни и да им ограбват имотите, като твърде малко или никак не обръщали внимание на императорските пратеници. И тъй те се увеличавали и всичко около Филипопол станало еретическо. Към тях се влял и един горчив поток от арменци и друг — от твърде мътните извори на Якова12. И там се получило, така да се каже, сборно място на всички злини. Догмите им били различни, но всички били единодушни с манихеите във въстанията. Обаче самодържецът, моят баща, като противопоставил и срещу тях своя много голям военен опит, едните покорил без бой, а другите поробил и в сражения. И какво ли не извършил и не понесъл храбрият мъж в това наистина апостолско дело! Защо човек да не го възхвали? Дали защото е бил нехаен във военното ръководство? Но той изпълнил Изтока и Запада с военните си подвизи. Или защото не е ценял словесността? Но той като никой друг се е занимавал с божието писание, за да изостри и езика си за борба с еретиците. И той единствен съгласувал оръжието със словото. И с оръжие победил варварите, а със словото — безбожниците. Така че и тогава той подготвил срещу манихеите по-скоро апостолска, отколкото военна борба. И аз наистина бих го нарекла тринадесети апостол. Макар някои да отдават тази чест на Константин Велики, аз мисля, че Алексий трябва да се нареди наравно със самодържеца Константин, или ако някой оспорва това, той трябва да бъде поставен и като апостол, и като император след Константин. Защото, както вече разказахме по-горе, когато поради споменатите причини бил при Филипопол и куманите не били още тръгнали, той извършил допълнителна работа, по-велика от пряката му задача, като отклонил манихеите от горчивата им вяра и ги въвел в сладкото учение. И тъй той ги извиквал и от сутрин до следобед или до вечерта, а случвало се и до втора или трета нощна стража ги поучавал в истинната вяра, като изобличавал лъжливостта на тяхната ерес. Заедно с императора бил никейският епископ Евстратий13, мъж вещ в свещените и мирските работи, който се славел в диалектиката повече от тези, които са в Стоата или в Академията, а също така и заемащият тогава архиерейския престол във Филипопол. Но във всичко и преди всичко самодържецът имал в помощ моя мъж, кесаря Никифор, когото бил подготвил в четенето на свещените книги. И тогава много манихеи отивали масово без никакво колебание при свещениците и като изповядвали заблужденията си, приемали светото кръщение. Но тогава можели да се видят и мнозина, които надминавали макавеите14 в привързаността си към своята ерес. Те изтъквали цитати и свидетелства от Светото писание, мислейки, че така ще затвърдят презряното си учение. Но и от тях повечето приемали светото кръщение, убедени от постоянните беседи и от непрекъснатите увещания на самодържеца. Защото той продължавал често разговорите си от ранна сутрин до късно през нощта. И като не прекъсвал тези си беседи, той обикновено оставал без обяд, и то като стоял сред лято в изложената си на слънцето шатра.

XIV, 9. Докато ставало това и докато се водела с манихеите тази словесна борба, някакъв човек дошъл откъм Дунава и съобщил, че куманите са преминали [реката]. И императорът, без да се бави изобщо, събрал наличните войници и тръгнал към Дунава. Но като стигнал във Видин и не намерил варварите, които, когато се научили за пристигането на самодържеца, успели да преминат обратно реката, той веднага отделил смели войници и им заповядал да започнат преследване на варварите. Войниците преминали Истъра и тръгнали веднага подир тях. И те ги преследвали три денонощия, но когато видели, че куманите преминават със салове една река, течаща отвъд Дунава, върнали се при самодържеца, без да свършат нещо. Императорът се разсърдил, че войниците не настигнали варварите, но все пак и това сметнал като частична победа, защото отблъснал варварите само с мълвата [за идването си] и защото приобщил към нашата вяра мнозина от манихейските еретици. Така той спечелил двойна победа: над варварите — с оръжие, а над еретиците — с благочестиво слово. След като отново се върнал във Филипопол и си отпочинал малко, той се хвърлил отново в борбите. Викал при себе си Кулеон15, Кусин и освен тях Фол, наставници в манихейската ерес, които иначе били като другите манихеи, но били страшни в защитата на своето нечестиво учение, непоклатими пред словесните доводи и премного опитни в изопачаването на божието слово и в тълкуването му по еретически, и с тях водел всеки ден словесна борба. И можело да се наблюдава двойна борба: едната на императора, който се борел силно за спасението им, и другата на манихеите, които се борели упорито, за да спечелят тъй наречената Кадмова победа16. Те и тримата стоели, точейки си взаимно като глигани зъбите, и имали за цел да унищожат доводите на самодържеца. И ако Кусин изпуснел някой противодовод, подемал го веднага Кулеон, и ако той не успявал, тогава се опълчвал Фол. Или срещу императорските доводи и постановки се нахвърляли един през друг всички, както големите вълни се настигат от още по-големи. А самодържецът разкъсвал като паяжина всичките им противодоводи и бързо затварял устата на нечестивите. Но понеже не можал по никакъв начин да ги убеди, накрая вдигнал ръце пред глупостта на тези хора и ги изпратил в столицата, като им определил за жилище портиците около Големия дворец17. Но макар и да не можал тогава да плени със слово манихейските водачи, той все пак не останал напълно без лов, а всеки ден спечелвал за бога ту сто, ту повече от сто души, така че спечелените по-рано и сега от неговото слово биха дали много десетки хиляди. Но защо трябва да говорим и да се занимаваме с това, което целият свят знае и за което са свидетели и Изток, и Запад? Той ловко възвърнал към нашата православна вяра цели градове и области, където били смесени най-различни ереси. Високопоставените той удостоявал с големи дарения и ги вписвал в избраните войски. А всички по-прости и тези, които били копачи или се занимавали с ралото и добитъка, той събрал заедно с децата и жените и ги поселил в града, който издигнал за тях близо до Филипопол, отвъд Еврос. Той нарекъл този град Алексиопол или Неокастрон18, което име надделяло. И на едните, и на другите раздал ниви и лозя, къщи и недвижими имоти. И той не им оставил подарените имоти неосигурени или като Адонисовите градини, които днес цъфтят, а утре изчезват, но закрепил отстъпените им дарения с хрисовул и постановил благодеянията да не се отнасят само до тях, но да бъдат наследявани и от синовете, и от внуците им. А ако такива липсват, подареното да наследят жените им. Така щедро раздавал той милостите си. По този въпрос толкова. Повечето подробности са пропуснати [от мен]. И никой да не обвинява историята ми като пристрастна, защото има много съвременници, свидетели на разказваното, и аз не бих могла да бъда уличена в лъжа. А самодържецът, след като свършил всичко, както трябва, вдигнал се оттам и се върнал в столицата. И той отново започнал постоянните си борби и спорове с привържениците на Кулеон и на Кусин. Той спечелил Кулеон — като по-разумен, мисля, и като способен да разбере словото на истината — и го направил най-кроткото агне от нашето паство. А Кусин и Фол били разгневени и макар и да били удряни от непрекъснатите поучения на самодържеца като от желязо, те въпреки това останали железни, дърпали се и не му се покорявали. Затова като най-злословни от всички манихеи и явно отиващи към лудост, той ги хвърлил в така наречената Елефантинска тъмница19 и като им предоставил в изобилие всичко нужно, оставил ги да умрат [там] само от собствените си грехове.

XV, 1. Това са делата на самодържеца при Филипопол и спрямо манихеите. Но веднага след това варварите му приготвили друга горчива чаша.———20

 

1Т. е. през 1114 г. Има известно различие между разказа на Ана Комнина и на Зонара (XVIII, 26).
2Не е ясно за кое селище става дума — може би се отнася пак за Бачково.
3Филипопол е наречен всъщност не по името на римския император Филип Араб (244—249), а по името на Филип Македонски. Вж. G. Kazarow, Ober die Naraen der Stadt Philippopolis, PhW (1901); №50.
4Вероятно става дума за готите. Любарский, Анна Комнина, стр. 612, бел. 1463, е склонен да приеме мнението на Левченко, че става дума за Светославовите руси.
5Василий II заселил голяма група арменци в бившите български земи; между тях по всяка вероятност е имало и павликяни, които се свързали със своите едноверци в Тракия. Вж. D. Obolensky, The Bogomlls, a study in Balkan neomanichaism, 1948, стр. 147. Според Д. Ангелов, Богомилството в България, II, 1961, стр. 286, под арменци Ана Комнина подразбира монофизитите.
6Вж. по-нататък в кн. XV, гл. 8.
7Манихейската ерес възникнала в средата на III в. Името си получила от основателя на сектата Манес. Павликяните (наречени така по името на Павел и Йоан, синове на манихейката Калиника) били носители на традициите на манихеите. Павликянството проникнало на Балканския полуостров през VIII в. В 972 г. император Цимисхи преселил също така павликяни в Тракия. Вж. Д. Ангелов, Богомилството, стр. 70 н сл. 4
8Съчинението на Порфирий, съвременен на Ана Комнина философ, не е запазено.
9Халива се намирала на с.-з. от Армения, на брега на Черно море.
10Ана Комнина има пред вид може би русите на княз Светослав.
11Различни планински масиви на северната част на европейския материк. Вж. Дуйчев, Проучвания, стр. 154, бел. 2.
12Ана Комнина има пред вид яковитите, които получили името си от Яков Барадай, основателя на сектата на монофизитите в Сирия.
13Никейски митрополит, близък приятел на Алексий Комнин. Към края на царуването му обаче бил уличен в ерес и лишен от сана си.
14Юдейска династия (II—Ι в. пр. н. е.) Юда, синът на основателя на тази династия, вдигнал въстание против сирийското владичество.
15Кулеон се казвал и един от предводителите на манихейския (павликянския) отред във войската на Алексий Комнин. Вж. кн. IV, гл. 4, и кн. V, гл. 3.
16Кадъм е основателят на Тива. Синовете на Едип (цар на Тива) Етеокъл и Полиник загинали и двамата при двубой.
17Там бил затворът.
18Този град не е локализиран и до днес. В. Миков, Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места, София, 1943, стр. 125, го открива в развалините над с. Старосел.
19Тази тъмница се намирала на територията на Големия лворец. Вж. Janin, Constantinopl byzantine, стр. 168.
20По-нататък се описват подробно събитията в Мала Азия, където Алексий воювал победоносно против иконийския султан Сюлейман, т. е. Малек шах II (1107—1116), син на Килидж Арслан I, който се готвел отново да опустоши Мала Азия.