Хроники и историография

Алексиада

Посещения: 11402

 

1. Подвизите на Алексий Комнин преди възцаряването му. Василаки повдига въстание. Роберт Гискар предприема поход против Византия

 

I, 4. След това1  [Алексий] бил отново изпратен на Запад от взелия вече скиптъра на ромейската държава самодържец Никифор2 против Никифор Вриений3, който вълнувал целия Запад, бил си турил диадема и се бил провъзгласил за ромейски император. Защото веднага щом самодържецът Михаил Дука4  бил свален от престола и вместо диадема и хламида навлякъл архиепископска подира и епомида5, започнал да управлява царските дела Вотаниат, който седнал на царския трон и се оженил за императрица Мария6, както ще се изясни по-добре от следващия разказ. Никифор Вриений обаче, който бил получил длъжността дук на Дирахиум7 при император Михаил, бил започнал да се домогва до царската власт и да замисля отцепване от Михаил, преди да се възцари Никифор. Не е необходимо да разказвам защо и как [стана това]. Защото книгата на кесаря8  вече разказва за причините на отцепването. Необходимо е обаче да разкажа накратко как той нападнал от град Дирахиум като от някаква изходна база всичко на Запад и си го подчинил и как бил пленен. А този, който желае да узнае подробностите на [тази] история, него ние препращаме към кесаря. Той бил отличен мъж във военните дела и същевременно бил от рода на най-знатните, радвал се на висок ръст и хубаво лице, отличавал се от своите връстници със здравата си мисъл, със силата на мишците; бил достоен за царска власт. Той можел така да убеждава и да привлича всички от пръв поглед и дума, че всички до един, и воини и цивилни, му отстъпили първенството и го намерили за достоен да царува над целия източен и западен дял [на империята].

И когато се приближавал, всички градове го приемали с отворени обятия и един град го препращал към друг с ръкопляскания. Това смущавало Вотаниат, тревожело войската около него и поставяло в затруднение цялото царство. И тъй решили да изпратят срещу Вриений баща ми Алексий Комнин, който неотдавна бил назначен за доместик на схолите9,  с наличните войски. Защото в това отношение ромейското царство било изпаднало в най-тежко положение. Източните войски били разпръснати на различни места, тъй като турците се били разпрострели и били обхванали почти всички места, които се намират между Евксинския понт10, Хелеспонт, Егейско и Сирийско море, Сарос и другите [реки], а най-вече тези, които текат край Памфилия и Киликия и се вливат в морето.11 Такова било положението с източните войски. А западните войски, които били преминали към Вриений, оставили ромейското царство с напълно недостатъчна и малка войска. Останали му били някои безсмъртни12, които отскоро се били докоснали до меч и копие, неколцина хоматински13 войници и някакъв малоброен келтски14 отред. Царските хора дали тези войски на баща ми и същевременно, като извикали за съюзници турци,15 заповядали му да излезе и да се срази с Вриений. Те не се надявали толкова на следващата го войска, колкото на ума му и на способността му във войните и сраженията. Чувайки, че неприятелят16 пристига бързо, Алексий [Комнин] се приготвил добре със следващите го хора и без да дочака съюзната войска, излязъл от царицата на градовете17. Като пристигнал в Тракия, той се разположил на лагер край река Алмир18, без [да го укрепи с] окоп и насип. Защото, когато се научил, че Вриений се разположил в равнините на Кидокт19, той искал двете войски, неговата и на неприятелите, да отстоят на значително разстояние. Той не могъл да застане лице c лице срещу Вриений, за да не издаде размера на силите си и за да не позволи на неприятеля да разбере колко е голяма войската му. Той смятал да се срази с малцина срещу мнозина, с неопитни срещу опитни във война и искал да открадне победата, като изостави смелостта и откритото нападение.

I, 5. Тъй като разказът постави във война двама мъже, и двамата благородни, Вриений и баща ми Алексий Комнин (наистина никой от двамата не отстъпвал ни най-малко на другия по храброст, нито владеел по-зле военното изкуство), заслужава, след като ги поставим в бойни редици един срещу друг, да видим подир това изхода на сражението. И двамата тези мъже били красиви и благородни и по храброст и опитност равни като на везни. Ние трябва да видим как се е наклонило щастието. Вриений, освен че се уповавал твърдо на войските си, надявал се още и на опитността си и на добре наредения боен строй. Алексий, напротив, имал малка и почти нищожна надежда, що се отнася до войската, но от своя страна се уповавал на силата, произтичаща от сръчността, и на военните хитрости. Когато те се забелязали един друг и видели, че е време за сражение, Вриений, тъй като се научил, че Алексий Комнин му е затворил пътя и се е разположил на лагер около Калаври20, повел срещу него войската, която била наредена по следния начин: той разделил войската на дясно и ляво крило и заповядал на брат си Йоан да предвожда дясното крило. Тази част се състояла от пет хиляди италийци и [от] остатъците от войската на известния Маниак21, а също така и [от] тесалийски конници и [от] известна немалка част от хетерията22. А над другото, лявото крило, всичко общо около три хиляди въоръжени македонци и тракийци23, началствал Тарханиот Катакалон. Самият Вриений заемал центъра на фалангата, който се състоял от македонци и тракийци и от цвета на аристокрацията. Всички яздели тесалийски коне24. И железните им ризници, и шлемовете на главите им блестели. А когато конете наостряли уши и щитовете се удряли помежду си, от тях и от шлемовете се излъчвал голям и страшен блясък. В средата яздел Вриений като някой Арес или гигант и стърчал с главата си почти един лакът над другите, като възбуждал у зрителите действително и удивление, и страх. Извън целия строй, на разстояние около два стадия25, били разположени някои скитски26 съюзници, въоръжени с варварски оръжия. Заповядано било, след като се появят неприятелите и тръбата засвири боен сигнал, скитите да нападват веднага, да ударят неприятелите откъм гърба и да ги притискат с изобилно и постоянно стреляне, а другите да нападнат в много гъст строй и с всичка сила. Той наредил така своите хора. А баща ми Алексий Комнин, който разгледал разположението на мястото, поставил една част от войската в падините, а другата — срещу войската на Вриений. Като наредил и двете части — и скритата, и откритата — и като ободрил с думи всеки мъж и го подтикнал към мъжество, той заповядал на поставената в засада войска, като се намери в тил на неприятелите, да нападне ненадейно и с всички сили да се впусне срещу дясното крило. Той задържал около себе си така наречените безсмъртни и някои от келтите27 и сам взел командването им. За началник на хоматинците и турците поставил Катакалон28 и му заповядал да насочи цялото си внимание към скитската войска и да отблъсва техните нападения. Такова било положението. И когато войската на Вриений наближила до падините и баща ми Алексий дал сигнал, войската от засадата веднага връхлетяла с рев и бойни викове, разстроила изненаданите неприятели, обърнала ги в бягство и всеки поразявал и убивал изпречилите му се. Обаче Вриений Йоан, брат на главнокомандващия, обладан в този момент от неукротима сила и мъжество, обърнал с юздите коня, убил с един удар нападащия го войн от безсмъртните, спрял огъващата се фаланга и като я организирал по този начин, отблъснал неприятелите. Така избягали безсмъртните — стремглаво и в известно безредие, — избивани непрекъснато от преследващите ги войници. А баща ми, хвърляйки се сред неприятелите и сражавайки се храбро, и при това положение обърнал в бягство частта, която нападнал, като поразявал и веднага повалял всеки, който отивал срещу него. Той продължавал сражението неудържимо, понеже се надявал, че някои войници го следват и защищават. Но като забелязал, че неговата фаланга е разкъсана и вече разпръсната на много места, той събрал по-храбрите (те били всичко шест) и решил, когато се доближи до Вриений да го нападне дръзко с извадени мечове и ако потрябва, и той да умре заедно с него. Но от това решение, понеже било напълно неразумно, го отклонил някой си войник Теодот, който от дете служел на баща ми. И тъй Алексий, като променил напълно намерението си, поискал да се измъкне малко от войската на Вриений и като събере и организира някои познати от разпръснатите войници, отново да подхване сражението. Баща ми още не се бил измъкнал оттам, когато скитите със силен вик и врява притиснали хоматинците на Катакалон и като ги отблъснали и обърнали лесно в бягство, започнали да плячкосват и [след това] бързо се отправили към своите селища. Скитският народ е такъв. Още ненадвили напълно противника и неосигурили надмощието, те провалят победата, като се отдават на плячкосване. Всичката прислуга, която била изпълнила ариергарда на Вриениевата войска, се смесила с нейните бойни редици от страх да не пострадат от скитите. Към тях се присъединявало непрекъснато всичко, което избягало от ръцете на скитите, като причинявало твърде голямо безредие в бойните редици и разбърквало знамената им. В това време моят баща, който, както казахме и по-рано, бил останал обграден, както се движел между войската на Вриений, видял някой от конярите да кара един от царските коне на Вриений, украсен с пурпурна покривка и позлатена сбруя. Близо до него тичали тези, които според обичая носели около императорите големите мечове29. Виждайки това, той си покрил лицето с бронята, която виси наоколо от шлема, и като се спуснал с все сила срещу тях с шестимата воини, за които стана по-горе дума, повалил коняря, пленил императорския кон и завладявайки същевременно големите мечове, незабелязано се измъкнал от средата на войската. Като се намерил в безопасност, той отпратил златосбруйния кон и големите мечове, които се носят от двете страни на императора, заедно с най-гръмогласния глашатай, комуто заповядал да тича напред из войската и да вика, че Вриений е паднал убит. Това било направено и то събрало отвсякъде мнозина от разпръсналите се войници на великия доместик на схолите, моя баща, и станало причина да се върнат отново в сражението, а някои накарало и да се държат мъжки. А те, като се спрели неподвижни — кой където се случил — и обърнали погледите си назад, били поразени от това, което неочаквано видели. Тогава могло да се види нещо необикновено. Главите на конете, върху които яздели, били насочени напред, а собствените им лица били обърнати назад. И те нито тръгвали напред, нито желаели да обърнат конете назад, но били някак изумени и в голямо затруднение пред случилото се. И скитите, които намислили да се върнат и си отивали дома, не искали да ги преследват вече. Те били далеч от двете войски и там някъде скитали, натоварени с плячка. А известието, че Вриений е пленен и убит, ободрило малодушните дотогава и бягащите. Тази вест имала на самото място доказателство, като навсякъде бил показван конят с императорските отличителни знаци и големите мечове, които едва ли не говорели, че пазеният от тях Вриений е станал жертва на неприятелска ръка.

I, 6. След това съдбата прибавила и следния случай. Някаква част от съюзните турски войски настигнала доместика на схолите Алексий. Като се научили, че военните действия спрели, те попитали къде са неприятелите, възкачили се заедно с моя баща Алексий Комнин на някакъв хълм и когато той им посочил с ръка неприятелската войска, турците я гледали като от някаква наблюдателница. А при неприятелите положението било следното. Те вървели разбъркано, без да са се наредили още, и като хора, които са вече спечелили победата, били нехайни и смятали себе си извън всяка опасност. Най-много се отпуснали затова, защото поради станалото бягство съпровождащите баща ми франки преминали на страната на Вриений. Франките били слезли от конете и му подавали десниците си, както се засвидетелства вярност според бащиния им обичай, а към тях се стичали отвсякъде различни хора, за да видят станалото. Защото от войската се разпространявала мълвата, че и франките се присъединили към тях, изоставяйки главния стратег Алексий. Като гледали смесилите се така неприятели, хората около баща ми и току-що дошлите турци разделили войските си на три части и двете части поставили там някъде в засада, а на третата заповядали да настъпи срещу неприятелите. Тази заповед се приписвала изцяло на моя баща Алексий. Турците, разбира се, не нападнали всички заедно, наредени в боен ред, но на отделни отреди, винаги отстоящи един от друг на разстояние. След това всеки отред нападнал, като препускали конете срещу неприятелите и си служели често с лъковете. Следвал ги с цялата войска и моят баща, който събрал от разпръсналите се войници толкова, колкото му позволявало времето. Тогава някой от безсмъртните, заобикалящи Алексий, безстрашен и смел човек, препуснал коня си напред и като изпреварил другите, понесъл се, отпуснал напълно юздите, срещу Вриений. Той блъснал с всички сили копието си срещу гърдите му, а Вриений гневно извадил меча от ножницата и веднага пречупил и копието, преди то да успее да се забие по-дълбоко, и нанасяйки с всичка сила удар, поразил в ключицата този, който го ранил, като му отсякъл цялата ръка заедно с ризницата. Турците, връхлитайки един след друг, покривали войската с облаци от стрели. А войниците около Вриений били поразени от изненада, но все пак, като се съвзели и застанали в бойни редици, посрещнали тежестта на битката, поощрявайки се един друг да проявяват мъжество. Разбира се, турците и баща ми, като се противопоставили за кратко време на неприятелите, един след друг се престорили, че бягат, и подмамвайки изкусно неприятелите си, увличали ги по малко в засадите. След като достигнали първата засада, те се обърнали и се изправили лице срещу лице към неприятелите. И когато бил даден сигнал, заседналите в засада наизскачали с конете си от различни места като някакви оси и със силен вик и рев и с непрекъснато стреляне заглушили ушите на Вриениевите войници и затъмнили очите им с гъсто падащите отвсякъде стрели. Тогава Вриениевата войска, като не могла да противостои (защото всеки кон и човек били ранени), се обърнала в бягство и предоставила гърба си да бъде поразяван от неприятелите. Но Вриений, макар и да бил много уморен от сражението и да бил отблъсван със сила, проявявал храброст и висок дух, поразявайки винаги и навсякъде нападателя и прикривайки добре и мъжествено бягството. Помагали му от двете страни братът и синът, които и в този момент се проявили пред неприятелите с чудна храброст, като се съпротивявали геройски. Но когато конят вече се уморил и не могъл нито да бяга, нито да преследва (той бил близо до издъхване поради непрекъснатото препускане), Вриений го спрял и заставайки като някой благороден борец, готов за състезание, извикал на борба против себе си двама благородни турци. Единият от тях го ударил с копие, но още не бил нанесъл тежкия удар, когато получил по-тежък от десницата на Вриений. Наистина Вриений изпреварил и му отрязал с меч ръката, която паднала на земята заедно с копието. А другият слязъл от коня си и скачайки като някаква пантера върху коня на Вриений, се вкопчил в бедрото [му]. И той се държал здраво за него, като се опитвал да се качи на гърба му, а Вриений, извивайки се като звяр, искал да го прободе с меча си. Намерението му не се осъществило, тъй като турчинът винаги успявал някак да се скрие зад гърба му и да избегне ударите. След като и десницата му отказала да нанася напразни удари, боецът се отчаял и се предал в ръцете на неприятелите. А те, като го заловили и смятали, че са спечелили голяма слава, отвели го на Алексий Комнин, който бил застанал не много далеч от мястото на Вриениевото пленяване и управлявал турските и своите бойни редици, като ги подбуждал към сражение. По-напред те известили с някакви вестители за пленяването му, а по-късно го довели и лично пред стратега. Той бил наистина страшна гледка и в сражение, и в плен. Залавяйки по този начин Вриений, Алексий Комнин го изпратил като пленник на император Вотаниат, без да му повреди изобщо очите. Защото Комнин не беше такъв човек да напада опълчилите се срещу него, след като паднат в плен, но смяташе за достатъчно наказание пленяването на неприятеля. Ето защо след това той проявяваше голямо човеколюбие, благосклонност и великодушие. Той се показал такъв и към Вриений, защото, като изминал заедно с него достатъчно път и достигнал до така нареченото място, искайки да го обнадежди и да го освободи от скръбта, му казал: „Нека слезем от конете и да поседим малко да починем." А Вриений, страхувайки се за живота си, приличал на луд и не чувствал нужда от почивка. Та как би се държал човек, който е загубил надежда за живота си! При все това той се подчинил веднага на желанието на стратега. Защото такъв е робът, който се подчинява лесно на всяка заповед, още повече ако е каран като пленник. И тъй вождовете слезли от конете и единият веднага се излегнал на зелената трева като на легло, а Вриений подпрял там главата си върху дънера на висок дъб. И Алексий заспал, а Вриений не го ловял здрав сън, както е казано в твърде прелестната поема, но вдигайки нагоре очи и забелязвайки висящия на клоните меч, като не виждал никого наоколо, съвзел се от отчаянието, станал по-дързък в мислите си и се решил да убие баща ми. И той би привел бързо в изпълнение решението [си], ако някаква сила свише не го била възпрепятствала, като смекчила жестокостта му и го накарала да гледа със симпатия на стратега. Аз съм чувала от него да разправя често за това. Оттук желаещият може да заключи, че бог е запазил Комнин като някакво съкровище за по-голяма слава, искайки чрез него да възстанови римския скиптър. Ако след това на Вриений се е случило нещо нежелателно, вината е на тези около императора — баща ми не е виновен.

I, 7. Така приключил походът против Вриений. А великия доместик и мой баща Алексий не го чакала почивка, но му предстояло да премине от едни подвизи към други. Защото Борил30, който бил един от най-приближените варвари на Вотаниат, като излязъл от града и срещнал великия доместик, баща ми, приел от ръцете му Вриений и направил, каквото направил31. А на баща ми заповядал от името на императора да потегли срещу Василаки32, който също си бил поставил царска диадема и след Вриений вълнувал неудържимо Запада. Този Василаки бил един от най-удивителните мъже по храброст, дух, дързост и сила. Освен това, понеже бил властолюбив, той се стремял към най-високите длъжности и едни от званията си присвоявал, а до другите се домогвал с хитрост. След като Вриений бил свален, той като негов приемник взел в ръцете си цялата власт. И почвайки от Епидамн33 (който е главният град на Илирик), той достигнал до града на тесалийците34, като подчинил всичко, провъзгласил и прославил сам себе си за император и водел, където си искал, блуждаещата войска на Вриений. Той бил освен това и човек с удивително голям ръст, сила на мишците и благородно лице, които неща пленяват най-много това диво и войнствено племе. Защото то не се взира в душата, нито обръща внимание на добродетелта, но се спира пред телесните качества, възхищавайки се от дързостта, силата, бързината и големия ръст, и смята тези неща достойни за пурпур и диадема. А той, като притежавал тези твърде благородни качества, имал и мъжествен и несъкрушим дух. Изобщо от този Василаки лъхало и бликало нещо властническо. Гласът му бил гръмлив и в състояние да порази цяла войска. И викът му бил достатъчен да сломи дързостта на всеки човек. Той бил еднакво непобедим в словото, когато искал да поощри войника в сражение или да го обърне в бягство. Воювайки с такива предимства, той бил събрал около себе си непобедима войска и превзел, както казахме, града на тесалийците. А баща ми Алексий Комнин, заставайки като че ли против огромния Тифон или сторъкия Гигант35  и напрягайки всичкото си военно изкуство и вродения си ум, се приготвил като срещу равностоен. И още неотърсил праха от предишните борби и неизмил кръвта от меча и от ръцете си, той, изпълнен с дързост, потеглил като страшен лъв против този глиган Василаки и достигнал до р. Вардар. Така я наричат местните жители. Тя тече отгоре, от близките на Мизия планини, и протичайки след това покрай много места, разделя на източни и западни земите, намиращи се около Верея36 и Солун, и се влива в нашето, южното море. С най-големите реки става нещо подобно: като нанесат голям земен насип, те започват да текат по ниските места и сменяйки първите си корита, оставят предишното сухо и безводно, а това, по което текат сега, изпълват с много вода. Най-съобразителният военачалник и мой баща — Алексий, — като видял мястото между тези две корита — старото легло и наскоро образуваното течение, — които отстояли помежду си на не повече от два или три стадия, разположил се там на лагер, смятайки течението на реката за сигурна защита от другата страна и използвайки като естествен окоп старото корито, което от силното течение на водата било станало дълбок ров.

И веднага всички получили заповед да си починат през деня и да ободрят със сън телата си, а на конете да дадат достатъчно храна. Защото, като паднел здрач, трябвало да бдят и да очакват някаква изненада от неприятелите. А мисля, че баща ми наредил това, понеже през тази вечер подозирал опасност от страна на неприятелите. Той смятал,, че ще бъде нападнат, било защото от голям опит предчувствал това, било защото го предполагал поради друга причина. Предсказанието му не се отнасяло за далечно време и Алексий не предричал нищо, без да вземе необходимите мерки. Той се отдалечил от палатката си заедно с войниците, оръжието, конете и всичко необходимо за сражение и я напуснал, като оставил там лампите да светят на всички страни и един от своите приближени — Йоаникий, — който бил избрал отдавна монашеския начин , на живот. Нему той поверил палатката, хранителните припаси, които носел, и другия багаж. А сам,. като се отдалечил твърде много, разположил се с въоръжената войска на лагер и очаквал [да види] какво ще стане. Той нагласил това, за да помисли Василаки, виждайки запалените огньове и осветената палатка на баща ми, че той почива там и че може лесно да го залови в плен.

I, 8. Предвиждането на моя баща Алексий,  както казахме, не го излъгало, защото Василаки, водейки десетхилядна войска, нападнал веднага въображаемия лагер с конница и пехота. Намирайки палатките навсякъде осветени от огън и виждайки осветена палатката на пълководеца, той връхлетял с всички сили върху нея, като викал шумно и гръмко. А тъй като този, когото очаквал, го нямало никъде и там изобщо не се мярнал войник или военачалник, ако не се смятат няколкото изоставени нищожни наемни слуги, той започнал да вика още по-силно и да крещи: „Къде е пелтекът?", подигравайки се с тези думи на великия доместик. Моят баща Алексий беше иначе красноречив и никой не беше по природа такъв добър оратор в разсъжденията и заключенията. Само при звука на „р" се запъваше малко и езикът му се огъваше незабелязано, макар по отношение на другите звукове да беше много плавен. А Василаки, ругаейки така, викал, претърсвал и обръщал наопаки всичко — и сандъците, и столовете, и покъщнината, и самия креват на баща ми — да не би военачалникът да се е скрил в някой от тях. И често поглеждал към монаха, на име Йоаникий. Майката [на Алексий] била грижливо наредила да има за другар в палатката при всичките си походи някой от по-почитаните монаси. И послушният син се подчинявал на майчиното желание не само като дете, но и когато станал юноша, и чак докато се оженил. А Василаки претърсвал всичко в палатката и не преставал, както казва Аристофан, да се рови в мрака,  като същевременно разпитвал Иоаникий за доместика. Когато Йоаникий го уверил, че той бил излязъл преди един час с цялата войска, и когато [Василаки] разбрал, че бил жертва на голяма измама, отчайвайки се във всичко и крещейки продължително, извикал: „Другари, на оръжие, излъгани сме. Неприятелят е вън." Още не бил свършил, и баща ми Алексий Комнин, като избързал с малцина много преди войската си, ги посрещнал, когато излизали от лагера. Забелязвайки някой да нарежда фалангите (защото повечето от войниците на Василаки, отдали се на грабеж и плячка — това било предварително устроено от баща ми, — не били успели да се съберат и да се наредят, когато великият доместик връхлетял върху тях като голяма напаст) и тъй, виждайки този, който нареждал фалангите, и смятайки го било по големината или по блясъка на оръжието (оръжието му отразявало лъчите на звездите), че това е Василаки, сблъскал се страшно с него и го ударил по ръката. А тя веднага паднала на земята заедно с меча и това нещо смутило много фалангата. Но това не бил Василаки, а един от най-благородните от свитата му, който не отстъпвал никак на Василаки, що се отнасяло до мъжеството. После Алексий връхлетял устремно срещу тях, хвърлял стрели, надавал бойни викове, разстройвал неприятелите в тъмнината и използвал всичко за победата — и мястото, и времето, и средствата. Той си служел с тези неща, както трябва, с неустрашим ум и ясна мисъл и пресрещал бягащите на разни страни, като различавал всички — и неприятели, и свои. Но и някой си кападокиец, по прякор Гулес, послушен слуга на баща ми, със силна ръка, с неудържим устрем към сражения, като забелязал и узнал със сигурност Василаки, ударил го по шлема, но изпитал същото, което изпитал Менелай в боя с Александър. Мечът му, счупен на три-четири къса, паднал от ръката, като в нея останала само дръжката. Пълководецът, като го видял, веднага започнал да го ругае, че не е запазил меча си, и го нарекъл страхливец. Но войникът му показал оцелялата дръжка на меча и умилостивил великия доместик. И някакъв друг македонец, по име Петър, по презиме Торник37, като се вмъкнал в средата на неприятелите, погубил мнозина от тях. А фалангата вървяла отзад и не знаела какво се върши. Всички не можели да видят какво става, тъй като сражението се водело в тъмнина. А Комнин настъпвал срещу още неразпръснатата част на фалангата, удрял изпречилите му се и понеже бързал да разбие държащата се още част от Василакиевата фаланга, обърнал се веднага към своите и изпратил съобщения до изостаналите, заповядвайки им да не се бавят, а да го следват и по-скоро да го настигнат. Между това някакъв келт от хората на доместика, за да кажа всичко накратко — храбър войник и целият обладан от Марс, като видял, че баща ми току-що излиза от средата на неприятелите с изваден меч, който още изпускал топла пара от кръвта, и като го сметнал за един от неприятелите, нападнал го веднага и го ударил с копие по гърдите. И насмалко щял да свали пълководеца от седлото, ако той не се бил вкопчил по-здраво и същевременно не го бил извикал по име, заплашвайки го, че веднага ще му отреже главата с меч. След като се извинил с незнанието, с тъмнината и с бъркотията в сражението, келтът останал жив.

I, 9. Такива били нощните подвизи на доместика на схолите, който бил придружен от малцина. Веднага щом денят се усмихнал и слънцето се подало изпод хоризонта, Василакиевите началници на фаланги побързали най-усърдно да съберат войниците, които се били отдали на плячка и били напуснали сражението. А великият доместик построил своята войска и пак потеглил против Василаки. Когато хората на доместика забелязали, някои отдалечени неприятели, устремявайки се с всички сили срещу тях, те ги обърнали, в бягство и като се върнали, довели му някои пленници. А Мануил, братът на Василаки, се качил на един хълм и ободрявал, войската, викайки със силен глас така: „Победата през днешния ден е на Василаки." Но някой си, по име Василий, по прякор Куртикий38, познат и близък на онзи Никифор Вриений39, за когото стана дума, неудържим в сраженията, изтичал от бойната редица на Комнин и се изкачил на хълма. Тогава Василаки Мануил извадил меча от ножницата, отпуснал напълно юздите на коня и се хвърлил срещу него с всички сили. Но Куртикий не измъкнал меча си, а висящата на седлото тояга, ударил го по шлема и като го смъкнал веднага от коня, довел го на баща ми, влачейки го вързан като плячка. Между това оцелялата Василакиева войска видяла, че се е появил Комнин със своите войски, и като се задържала малко, впуснала се да бяга. И тъй Василаки побягнал пръв, а Алексий Комнин го преследвал. Когато достигнали до Солун, солунчаните приели незабавно Василаки и веднага залостили вратите пред пълководеца. Но и при това положение баща ми не се отказал, не съблякъл ризницата, не свалил шлема, не снел щита от раменете си, не захвърлил меча, но се разположил на лагер и заплашил града с превземане на стените и с пълно унищожение. Но искайки да спаси Василаки, той се допитал до него чрез съпътстващия го монах Йоаникий40 (който бил прочут с храбростта си) за мирните условия — именно, като получи уверение, че не ще пострада в нищо, да му предаде едновременно и себе си, и града. Василаки отказал, а солунчани от страх да не бъде превзет градът и да пострада тежко, позволили на Комнин да влезе. Василаки, като се научил от тълпата за станалото, преместил се на акропола и оттам нападнал града. И при тези условия той не престанал да воюва и да се сражава, макар и доместикът да му давал уверение, че не ще претърпи нищо недостойно. И в тежки моменти, и в моменти, когато бивал притиснат, той се показвал силен мъж. И не желаел да пропусне никаква проява на храброст и смелост, докато всички жители и пазачи на акропола не го изгонили оттам против волята му и не го предали насила на великия доместик. Алексий известил веднага на императора за пленяването му, а сам, след като останал за малко в Солун и уредил положението в него, се завърнал бляскаво увенчан. Пратениците от страна на императора, срещайки баща ми между Филипи41 и Амфипол42, му дали писмените царски заповеди, отнасящи се до Василаки. Вземайки Василаки, те го отвели до някакво селище, наречено Хлемпина43, и му извадили очите близо до извора, който се намирал там. Оттогава и досега изворът се казва Василакиев. Преди да стане император, това бил третият подвиг, извършен от великия Алексий като от някакъв Херкулес. Наистина никой не бил сгрешил спрямо истината, ако нарече този Василаки Еримантски глиган44, а баща ми — мъжествения Алексий — някакъв  съвременен Херкулес. Това са придобивките и победите на Алексий Комнин, преди да стане император. За всичко това той получил от самодържеца като награда достойнството на севаст45 и бил провъзгласен в сената за севаст.

I, 16. И така Роберт46 събрал в Бриндизи всичките си сили — и корабите, и войниците си (корабите наброявали към сто и петдесет, а войниците били всичко към тридесет хиляди, понеже всеки кораб побирал двеста души заедно с оръжието и конете). И подготовката била извършена по този начин, та когато пристигнат при тях с кораби, да ги намерят с оръжие и коне. Той възнамерявал да ги препрати към град Епидамн, който според сега съществуващия обичай се нарича Дирахиум. Той смятал да премине от Идрунт47 към Никопол48 и да завземе Навпакт с всички разположени наоколо селища и крепости. Но тъй като морето между тези две точки е много по-широко, отколкото морето между Бриндизи и Дирахиум, той предпочел да преплава тук, отколкото там, като избрал най-краткото разстояние, което смятал и за най-удобно за флотата. Защото било и зимно време и слънцето отивало към южните кръгове и приближавайки се към Козирога, скъсявало дневното време.49 И тъй, за да не плава през нощта и се сблъска с някакво вълнение, ако тръгне от Идрунт от началото на деня, той решил да се пренесе с пълни платна от Бриндизи50 към Дирахиум. Защото там Адриатическо море се стеснява и затова пътят се съкращава. Той не оставил и сина си Рожер, както бил пожелал по-рано, когато го назначил за господар на Апулия, но не зная как, като си променил решението, взел го пак със себе си. А през време на плаването към Дирахиум той завзел чрез изпратения отред твърде укрепения град Корфу51  и някои други наши крепости. И след като бил взел заложници и от Лонгобардия, и от Апулия и бил обложил цялата страна с данъци в пари и натура, очаквало се, че той е с намерение да се насочи към Дирахиум. Тогава дук на целия Илирик бил Георги Мономахат52, който бил изпратен от самодържеца Вотаниат. Той обаче отначало отклонявал назначението и изобщо не бил благосклонен към тази служба, но варварите слуги на самодържеца (Борил и Герман били скити) мразели Мономахат и измисляйки винаги нещо по-страшно против него, клеветели го пред самодържеца, като съчинявали, каквото им хрумне. И те така настроили императора против него, че той веднъж се обърнал към императрица Мария и казал: „Подозирам, че този Мономахат е враг на ромейското управление." Това чул аланът53 Йоан, който бил най-добър приятел на Мономахат, и познавайки омразата и честите доноси на скитите против него, отишъл при Мономахат и му разправил всичко казано от императора и скитите, като го посъветвал да помисли за спасението си. А той (понеже бил умен) отишъл при императора и като го спечелил с ласкави думи, грабнал службата в Дирахиум. И тъй сбогувал се, за да отиде в Епидамн, и като получил писмената заповед за длъжността дук, понеже онези скити Герман и Борил го карали да бърза твърде много, той излязъл на втория ден от Цариград на път за Епидамн и Илирик. Но недалече от така нареченото Пиги, където е построен храмът на моята владичица Дева и Богородица,54 най-прочут между храмовете в града Византион, той се срещнал с баща ми Алексий. Като се видели, Мономахат започнал да се оплаква на великия доместик, че заради него и заради приятелството си с него станал изгнаник, че завиждащите на всички, скитите Борил и Герман, излели върху него цялата си ненавист и под благовиден предлог го отдалечават от домашните и любимия град. И когато изплакал всичко поотделно — колко бил клеветен пред императора и колко бил изстрадал от слугите55, — той очаквал най-голямо утешение от страна на доместика на Запада, който можел да облекчи претоварената от нещастия душа. И накрая, като прибавил, че бог ще отмъсти за тези работи, и като припомнил да не забравя приятелството му към него, той се отправил за Дирахиум и оставил доместика да влезе в Цариград. Мономахат, като пристигнал в Дирахиум и чул за приготовленията на двамата, за приготовлението на Роберт и за въстанието на Алексий56, нареждал работите си много предпазливо. Външно той се държал като враг и на двамата, но зад откритата и показана вражда се криело нещо по-дълбоко. Великият доместик му известил писмено за случилото се, а именно, че го заплашвали с изваждане на очите и че поради тази причина и поради замисляното узурпаторство се противопоставял на узурпаторите. Мономахат трябвало да се вдигне за приятеля си и да пожелае да му изпрати парите, които бил събрал от разни места. „Нужни са — казал той — пари и без тях не може да се извърши нищо необходимо." Мономахат не изпратил пари, но като приел любезно пратениците, дал им вместо пари писмо, в което се казвало, че той засега пазел старото приятелство и че обещавал да го пази и занапред. Що се отнасяло обаче до исканите средства, и сам желаел да изпрати пари, колкото му трябвали. „Но справедлива причина — казвал — ме възпря. Защото, като съм изпратен от император Вотаниат и като съм му дал клетва за подчинение, аз и на тебе не бих ти изглеждал добър и предан спрямо царската власт, ако веднага се подчиня на твоите нареждания. Ако ли божият промисъл ти даде царска власт, както по-рано ти бях верен приятел, така и след това ще ти бъда най-верен роб." Това казал Мономахат на баща ми. Аз трябва да го упрекна много, че като е съчинил това пред баща ми и като се е мъчил да спечели едновременно него, имам пред вид баща си, и Вотаниат, освен това отправил още по-откровени думи до варварина Роберт и подготвял открито отцепване. Ho такива човешки нрави, непостоянни и приемащи много цветове според промяната на положението, са някак обикновени. И такива хора са безполезни за държавата, но за себе си са твърде добри, като нареждат ползващите само тях работи, макар в повечето случаи да се излъгват. Но така разказът ми като някой кон се отклони от широкия път. И нека върнем на стария път този кон, макар и да е станал своенравен. А Роберт, който и по-рано бил нетърпелив да се прехвърли срещу нас и мислел за Дирахиум, сега още повече се запалил, с всички сили неудържимо се стремял към морската експедиция, подтиквал войниците да бързат и ги подбуждал с поощрителни слова. Мономахат пък, след като постъпил така, приготвял си и следното ново убежище. С писма той си спечелил за приятели Бодин и Михаил57, управителите на далматинците, и предразполагайки ги с дарове, си отворил много врати. Ако се излъже в Роберт и Алексий и бъде отхвърлен от двамата, веднага ще отиде в Далмация и ще премине на страната на Бодин и Михаил. И тъй, ако [Роберт и Алексий] наистина се проявят като врагове, оставаше му да се надява на Михаил и, от друга страна, на Бодин, при които се беше приготвил да бяга, ако, разбира се, Роберт и Алексий се покажат враждебни спрямо него.58

 

1Т. е. след като Алексий Комнин се завърнал от Изток, където бил изпратен като военачалник и с хитрост сложил ръка на Урселий (Oursel de Vailleul, норманец по народност, от 1070 г. на служба във византийската войска), който в 1073 г. се разбунтувал и създал големи неприятности на Византия в Мала Азия.
2Никифор III Вотаниат, византийски император (1078—1081).
3Никифор Вриений бил назначен още от император Михаил VII Дука за дук на Драч. Той се обявил против императора в 1077 г., понеже бил сменен от поста си.
4Михаил VII Дука, византийски император (1071—1078). След свалянето му от престола бил назначен за ефески митрополит.
5Библейски свещенически одежди.
6Жената на сваления Михаил VII Дука.
7Военен управител с правата и на граждански административен началник на темата (административна област на империята) Драч.
8Историята, съставена от мъжа на Ана Комнина, кесаря Никифор Вриенй (вж. ГИБИ, т. VII).
9Първоначално доместикът на схолите бил началник на императорската войска. Василий II назначил двама доместици на схолите — един за Изтока и един за Запада. Според Никифор Вриений (1, 3) Исак Комнин назначил в 1057 г. брат си Йоан за началник на западните войски, който „някога се наричал доместик на схолите, а сега велик доместик". По време на Комнините „доместик на схолите" е почетна титла. Срв. Brehier, Les institutions, стр. 367—368; същият, Vie et la mort, стр. 594.
10Черно море.
11Текстът е повреден. I. В. Bury, Some notes on the text of Anna Comnena, BZ, 2, 1893, № 7, предлага вместо Σύροις — Σάρος (Сарос) и смята τό Αἰγύπτιον за излишна добавка. Срв. Любарский, Анна Комнина, стр. 446, бел. 66.
12Така се наричал един отред елитни войски, създаден за кратко време при Йоан Цимисхи и после възобновен по време на Михаил VII Дука.
13От малоазийската област Хома.
14С келти или гали Ана Комнина отбелязва норманските наемници.
15Никейският султан Сюлейман изпратил на Вотаниат 2000 селджукски турци. Вж. у Niceph. Bryen, V, 2.
16Т. е. дукът на Драч Никифор Вриеиий.
17Т. е. Цариград.
18Р. Алмир дн. Каливри, се влива в Мраморно море между Силиврия и Хераклея.
19Равнина на запад от р. Алмир, наречена така поради останките от стар водопровод (aquae ductus).
20Сражението станало през 1078 г. в Тракия при крепостта Калаври (дн. Каливри, на турски Гелеври), селище в Източна Тракия край р. Алмир, на 10 км с.-з. от Силиврия.
21Георги Маниак, византийски пълководец, който през царуването на Константин IX Мономах се разбунтувал и се провъзгласил за император (1042), но в сражението при Остров, което почти спечелил, бил убит (1043).
22Хетерията била гвардейска императорска част, съставена от наемници чужденци. Вж. Brehier, Les institutions, стр. 354—355.
23Войски, събрани от Източна Тракия, тогава наричана Македония, и от Западна Тракия.
24В древността тесалийските коне били високо ценени.
25Един стадий се равнявял на 180 м.
26Под скити тук се подразбират печенезите.
27С келти тук се обозначават норманските наемници.
28У Niceph. Bryen. (IV, 7) лицето е Константин Катакалон.
29Византийските императори при тържествени излизания били съпровождани от четирима най-видни сановници, които носели големи мечове.
30Според Златарски, История, II, стр. 165—166, влиятелните царедворци при император Никифор Вотаниат били от кумано-български произход. Срв. Златарски, Потеклото на Петра и Асеня. стр. 19—24. Според Никифор Вриений (III, 22) Борил, като един от най-приближените на Никифор III Вотаниат, бил получил титлата протопроедър и етиарх (началник на съюзна войска). Никифор Вриений го смята за „скит или мизиец" (=българин), Ача Комнина (II, 1) — за „варварин-славянин". За произхода на Борил и Герман вж. Ив. Дуйчев, Образи на двама българи от XI в.: Изследвания в чест на акад. Д. Дечев, 1958, стр. 747 и сл.
31Т. е. извадил очите на Вриений.
32Василаки — приемник на драчкия дук Никифор Вриений. Под предлог, че ще воюва против въстаналия Никифор Вриений, той събрал голяма войска, завзел Солун и също въстанал през 1078 г. (Вж. Златарски, История, II, стр. 161—163).
33Епидамн е по-старото име на Дирахиум (Драч.)
34Т. е. Солун.
35Тифон и Гигант са митологически чудовища — великани.
36Верея е дн. Бер.
37Торниковци са знатен византийски род, чиито владения се намирали в Македония. Петър Торник, за когото става дума, е вероятно потомък на Лъв Торник, който в 1047 г. се опитал да завземе престола. Срв. Любарский, Ана Комнина, стр. 450, бел. 102.
38Той се казвал още Йоаникий; родом бил от Одрин.
39Бившият дук на Драч, който бил заместен от Василаки.
40Според Никифор Вриений (IV, 27) това не е Йоаникий, а игуменът на Ксенофонтовия манастир в Атон.
41Дн. развалини между Кавала и Драма.
42Дн. развалини при с. Еникьой.
43Селото се намирало на 5 км северозападно от античната Кавала. Името му е българско (на стб.  = водопад).
44Митологическо животно, убито от Херкулес.
45Тук титлата севаст още няма значението, което по-късно ѝ дал Алексий Комнин, като направил своя брат Никифор севаст, т. е. по ранг пръв след кесаря. Срв. Brehier, Les institutions, стр. 138 и сл.
46Роберт Гискар, нормански херцог, княз на Апулия, който през 1081 г. преминал Адриатическо море и започнал война против Византия. В пропуснатите предходни глави се разказва за неговото издигане и за причините на конфликта му с Византия. След свалянето на Михаил Дука от Вотаниат бил осуетен проектираният брак между дъщерята на Роберт и Константин, сина на Михаил VII Дука. Тогава Роберт Гискар започнал война. под предлог, че ще върне законния император на престола във Византия (в случая избягалия при него самозванец Ректор, който бил представен за Михаил Дука). Срв. G. Kolias, Les raisons et Ie motif de l'invasion de Robert Guiscard a Byzance, Ier Congres international des etudes balkaniques et sud-est europeennes. Resumes des communications (Archeologie, Histoire de I'antiquite, Moyen age — Ve—XVe s.), стр. 183—185.
47Дн. Отранто.
48Град в Епир.
49Събитията стават през 1081 г.  
50Според западните хронисти Роберт отплувал не от Бриндизи а от Отранто (вж. Gaufredus Malaterra, Historia Sicula, PL, 149, III, 23; Romualdi Salernitani Chronicon, Rerum Italicarum scriptores, ed. Muratori, s. a. 1081; Ordericas Vitalis, Historia ecclesiastica, III, PL, 188, 311, 4. Срв. Любарский, Анна Комнина, стр. 462, бел. 175.
51Според Anonymi Barensis Chronicon s. a. 1081 Роберт превзел Корфу на 10 май 1081 г.
52Георги Мономахат бил станал дук на Илирик след Ннкифор Василаки.
53Аланите, потомци на древните сармати, живеели в Северен Кавказ. Византийските императори ги използвали често против своите врагове — българи, турци и др. През X—XI в. те представлявали голяма политическа сила и вероятно са заемали част от Северното Причерноморие. Вж. Любарский, Анна Комнина, стр. 462, бел. 179.
54Става дума за знаменития храм, построен от Юстиниан при Златните врата, в местността Пиги (Извор).
55Т. е. Борил и Герман.
56Т. е. за въстанието на братята Алексий и Исак Комнин.
57Константин Бодин след смъртта на баща си княз Михаил заел (около 1081 г.) зетския престол. По-големият от четиримата сина на Бодин също се казвал Михаил. В 1072 г. Бодин взел участие във въстанието на Георги Войтех и бел провъзгласен за български цар под името Петър. След неуспеха на въстанието той бил известно време във византийски плен, но после бил откупен от баща си. За въстанието на Бодин вж. главно у Скилаца, ГИБИ. т. VI, 1966, стр. 334.
58Тук Ана Комнина прекъсва разказа си, за да опише възцаряването на своя баща Алексий Комнин. Вотаниат бил свален от престола на 3 април 1081 г.