Древна Гърция

Пелопонеската война

Посещения: 13244

 

Краят на Пелопонеската война

 

Аристотел, Атинската държава, 34, 1 — 2

 

1. Народът отнел обаче скоро властта на олигархите. След това на шестата година от свалянето на олигархите, когато бил архонт Калий1 от дема Ангела, се разиграла морска битка при Аргинуските острови2. Преди всичко осъдили на смърт с едно гласуване с вдигане на ръка победоносните стратези, някои от които даже не били взели участие в морската битка, а други се били спасили на един чужд кораб; всичко това станало, защото народът бил подведен от хора, които умишлено предизвикали неговата ярост. Когато след това лакедемонците желаели да евакуират Декелея и предлагали да се сключи мир при условие и двете страни да запазят онова, което владеели до тоя момент, някои поддържали наистина усърдно това предложение. Мнозинството от народа обаче не искало и да чуе за това, тъй като било подведено и заблудено от Клеофонт3, който попречил на сключването на мира, като се явил пиян и с надяната ризница в народното събрание и заявил, че той ще се противопоставя на подобно предложение, докато лакедемонците не опразнят всички градове.4

2. Атиняните, които тогава не съумели да се възползват от благоприятните обстоятелства, осъзнали скоро своята грешка. На следната година във времето на архонта Алексий5 те претърпели поражение в морската битка при Егос потамой6, вследствие на което Лизандър завладял града [Атина] и установил управлението на тридесетте тирани.

 

Капитулацията на Атина на края на Пелопонеската война

 

Битката при Егос потамой (една малка рекичка на източния бряг на Тракийския Херсонес, която се влива в Дарданелите — Хелеспонта) фактически решила изхода от Пелопонеската война в полза на Спарта и нейните съюзници. Въпреки това агонията на Атина продължила още известно време през 404 г. пр. Хр., време, през което градът бил обсаден от една спартанска войска. Едновременно с това се водели преговорите за мир. Лизий, прочутият атински оратор [от сиракузки произход), се намирал по време на тези съдбоносни събития в Атина, както това се вижда от откъса от една негова реч, произнесена прибл. през 399 — 398 г. пр. Хр.

 

Лизий, Реч срещу Агорат7, 5.

 

Наскоро след като нашата флота бе унищожена и положението в града стана отчаяно, спартанските кораби пристигнаха в Пирея и се започнаха преговори за мир с лакедемонците. През същото това време онези, които желаеха да се извърши политически преврат в града, започнаха да съзаклятничат, защото смятаха, че сега тъкмо е настъпил преизгоден случай, за да уредят нещата тъй, както на тях им се искаше. Те смятаха, че единствената пречка на техния път са политическите водачи на народа, стратезите (генералите) и адмиралите. И така те желаеха да се отърват по някакъв начин от тях, за да могат да постигнат онова, което им се искаше. Най-напред те насочиха своя удар срещу Клеофонт8, и то по следния начин.

Когато станало първото заседание на атинското народно събрание за сключване на мира, спартанската делегация набелязала условията, при които Спарта е готова да сключи мир. Чисто и просто всяка една от Дългите стени трябвало да бъде разрушена на едно протежение от по 10 стадии (нещо около 2 км). Тогава вие, мъже атиняни, бяхте вън от себе си, като чухте да се споменава за сриването на вашите крепостни стени, а Клефонт изрази в своята реч мнението на всички вас, когато каза, че това е съвсем неприемливо. Тогава след него стана [да говори] Терамен9, който сега, както и винаги, съзаклятничеше срещу народа. Той заяви, че ако вие го изберете за посланик с неограничени пълномощия да преговаря за мир, той ще постигне такива условия, щото нито ще бъде разрушено нещо от стените, нито пък градът ще бъде отслабен в някакво друго отношение. Той мислеше, че би могъл да издейства и някакви други изгоди за града от спартанците. Вие бяхте убедени от неговите обещания и избрахте за извънреден пратеник един човек, когото една година преди това бяхте отхвърлили при избора за стратези, защото смятахте, че той не е благоразположен спрямо широките народни слоеве в Атина.

Така Терамен отиде в Спарта, остана там дълго време, като ви остави обсадени, знаейки при това напълно добре, че огромната част от населението на Атина се намира в ужасно положение, тъй като на повечето от атиняните липсваха средствата, необходими за живот. Той смяташе, че ако ви докара до още по-лошо положение по отношение на средствата за живот, отколкото когато ви напусна, то вие ще приемете охотно каквито и да било условия, които той би донесъл със себе си.

Междувременно неговите съюзници и съучастници, които бяха останали в града, крояха съзаклятнически планове да съборят демокрацията и дадоха под съд Клеофонт под претекст, че той уж не бил заел своя пост (на дежурство) за през нощта, а в действителност, защото той беше застанал на ваша страна, като се противеше срещу сриването на градските стени. Така те курдисаха един съд, който да води процеса срещу него, появиха се и свидетели измежду онези, които бяха в полза на изменението на конституцията в олигархия, и под този претекст Клеофонт бе екзекутиран.

Малко по-късно Терамен се завърна от Спарта. Той бе посрещнат от някои генерали и адмирали, между които бяха Стромбихид и Дионисодор и някои други граждани, които бяха благоразположени към вас, както впрочем по-късно те и показаха това. Всички бяха обаче крайно огорчени, защото той се завърна с такива условия за мирен договор, на каквито ние се бяхме научили от своя горчив опит. Ние загубихме множество добри граждани, а мнозина от нас бяха изпратени на заточение от тридесетте тирани.

[А що се отнася до] условията на мирния договор, сега в неговия текст се съдържаше условието, че целите Дълги стени трябва да бъдат сринати вместо първоначалното разстояние от около 2 километра. И вместо някои други изгоди, които преди това бяха придобити за града, [сега се предвиждаше], че атинската флота трябва да бъде предадена на спаρтанците и че Пирей трябва да бъде оголен от своите укрепителни съоръжения.

 

1Архонт през 406—405 г. пр. Хр., различен от атинския архонт от 412—411 г. (вж. Аристотел, Атинската държава, 32, 1).
2Група малки островчета недалеч от о. Лесбос. Битката, в която атиняните победили, но стратезите не успели да погребат убитите вследствие на бурята и да помогнат на своите кораби, заради което били осъдени на смърт, станала в 406 г. пр. Хр. (срв. Ксенофонт, Гръцка история, I, 6, 27, сл.).
3Клеофонт поел ръководството на крайните демократи в Атина след смъртта на Клеон и особено след изгонването на Алкивиад.
4Тук се подразбират градовете съюзници на Атина, които в хода на войната били отпаднали от нея или пък били завзети от пелопонесците.
5В 405—404 г. пр. Хр.
6Егос потамой (или Егос потамос — Козя река) на Дарданелите, където атиняните загубили почти цялата си флота.
7Агорат бил роден като роб. По време на управлението на 30-те тирани в Атина той се „подвизавал" като доносник и причинил екзекуцията на множество видни атински граждани. След свалянето на 30-те тирани Агорат бил амнистиран. Именно срещу него Лизий произнесъл своята XIII реч.
8Клеофонт бил начело на атинската политика през време на т. нар. Декелийска война. Като водач на радикалните демократи в Атина той отстоявал твърдо идеята за война докрай със Спарта. Затова, даже когато Атина била вече блокирана (405—404 г.) от спартанците, той заплашвал със смъртно наказание онези, които съветвали да се сключи мир със Спарта. Клеофонт бил отстранен посредством едно скалъпено обвинение за грубо нарушение на своите задължения спрямо военната си служба.
9Терамен — едър замевладелец, виден оратор и политик, минавал отначало за умерен олигарх. Неговите действия през 505—404 г. пр. Хр. го излагат обаче като безпринципен човек, който сключил и унизителния за Атина мир със Спарта.

 

 

X

Right Click

No right click