Древна Гърция

Пелопонеската война

Посещения: 13230

 

Нарушаване и обезсилване на Никиевия мир и от лакедемонци, и от атиняни

 

Тукидид, V, 35, 3-4

 

3. На лакедемонците се паднало по жребие да върнат първи Амфиполис на атиняните. Те обаче не им връщали нито него, нито пък останалите пунктове, а също тъй не принуждавали да приемат и изпълняват договора нито своите съюзници в Тракия, нита пък беотийците и коринтяните, макар и да давали чести уверения, че ако последните откажат да сторят това, те заедно с атиняните ще ги принудят със сила да се подчинят. Те дори назовавали един определен срок, без обаче да се задължават с писмени документи относно спазването му, след чието изтичане ония, които не се били присъединили към договора, трябвало да се смятат за неприятели и на лакедемонците, и на атиняните.

4. Когато обаче атиняните забелязали, че никое от тия обещания не се изпълнява на дело, започнали да подозират, че лакедемонците имат зли намерения спрямо тях, и затова въпреки техните искания не им върнали Пилос, а също тъй отлагали предаването на лакедемонските пленници от Сфактерия. Освен това те задържали в свои ръце и другите пунктове на лакедемонците, като изчаквали, докато последните изпълняват своите задължения спрямо тях.

 

Атиняните подготвят и предприемат експедиция до о. Сицилия

 

Тукидид. VI, I. 15

 

I (1). През същата зима [416 — 415 г. пp. Хр.] атиняните се готвели да потеглят отново с още по-големи флотски сили, отколкото по времето на Лахет1 и Евримедонт2 за Сицилия и ако могат, да я покорят. Повечето от атиняните обаче, участващи в експедицията, не знаели нито колко голям е тоя остров, нито колко многобройно е неговото население от гръцки и варварски произход. Затова и те не мислели, че се впускат в една война, която по значение не отстъпвала много на войната им срещу пелопонесците.

15 (1). ... Повечето от атиняните обаче, които говорели публично, настоявали в речите си на това експедицията да се състои и да не се отменя взетото веднъж решение. Но имало и такива, които се противопоставяли на това схващане. (2) Алкивиад, синът на Елейния, обаче подбуждал най-настойчиво от всички към похода преди всичко, за да се противопостави на Никий, тъй като той бил изобщо негов политически противник, а освен това и защото Никий го бил уязвил лично в своите речи. Главните подбуди на Алкивиад при това били, че той се стремял ревностно да стане стратег и се надявал да може по тоя начин да завладее Сицилия, а чрез нея и Картаген. Заедно с това той се надявал, в случай че неговото начинание се увенчае с успех, да може да оправи своите парични сметки и да придобие слава. (3) Цялата работа била там, че Алкивиад се ползвал с голямо уважение всред своите съграждани поради отглеждането и поддържането на породисти коне [за надбягвания], пък и в останалите си разходи той отивал в своите увлечения по-далеч, отколкото му позволявали средствата.

 

Поражението на атиняните на о. Сицилия

 

Тукидид, VII, 82 — 87

 

82 (1). След като обстрелвали през целия ден атиняните и техните съюзници, сиракузците започнали да разбират, че техните неприятели са напълно изтощени от нанесените рани и от другите злини. Тогава Гилип3  и сиракузците заедно със съюзниците си наредили да им бъде известено посредством глашатай, че се предлага най-напред свобода на ония от тях, които произхождат от о. Сицилия, в случай че пожелаят да преминат на тяхна страна, след което контингентите на няколко немногобройни градове отпаднали от атиняните и преминали на страната на сиракузците. (2) Малко по-сетне и с целия останал отряд, намиращ се под командата на Демостен4, било постигнато споразумение, по силата на което войниците трябвало да предадат своето оръжие, но никой от тях не трябвало да бъде лишаван от живот нито чрез смъртно наказание, нито чрез оковаване във вериги, нито пък като бъде лишаван от най-необходимите средства за живот. (3) По тоя начин се предали шест хиляди души; освен това капитулиращите предали на сиракузците и всички парични суми, които имали у себе си, като ги нахвърляли в няколко поставени обратно щита. Така те напълнили четири щита с монети. Пленените били препратени незабавно в Сиракуза. През същия ден Никий стигнал със своя отряд до р. Ериней и след като се прехвърлил през нея, се разположил на лагер на една височина.

83 (1). На следния ден сиракузците настигнали Никий и след като му съобщили, че отрядът на Демостен се е предал, предложили му да стори и той същото. Тъй като Никий не вярвал на думите им, той със съгласието на противника изпратил един конник, който да провери това известие. (2) Тоя последният отишъл там и след като се завърнал, съобщил също за капитулацията на Демостен. Тогава Никий известил на Галип и на сиракузците посредством глашатай, че е готов да сключи мир с тях от името на атиняните, при което разходите, направени от сиракузците през време на тази война, да им бъдат върнати, но само при условие, че неговата войска бъде пусната. Докато паричната сума бъде изплатена, той предложил да им даде заложници от редовете на атиняните, и то по един за всеки талант. Сиракузците и Гилип обаче отхвърлили тези условия и като преминали в атака, обкръжили и този атински отряд от всички страни и го обстрелвали до мръкване. (3) Войниците на Никий страдали също от липса и на други необходими припаси. (4) Те обаче възнамерявали да изчакат нощната тишина и тогава да потеглят по-нататък. Когато обаче те взели оръжието си, сиракузците забелязали това и надали бойни викове. (5) Тогава атиняните видели, че са открити, и сложили отново оръжие с изключение на триста души, които си пробили път с оръжие в ръка през неприятелските постове и се движели под прикритието на нощта там, където нямало пречки по пътя им.

84 (1). На разсъмване Никий повел войската си по-нататък; сиракузците и техните съюзници обаче следвали по петите ѝ по същия начин, като я обкръжили от всички страни и я обсипали с град от стрели и метателни копия. (2) Атиняните се насочили бързо към р. Асинар, от една страна, защото били притиснати от връхлитащата ги многобройна конница и от останалите неприятелски пълчища към реката, и се надявали, че като минат през реката, тяхното положение ще се облекчи, а, от друга страна, защото страдали от изтощение и от жажда. (3) Когато стигнали до реката, те започнали да се хвърлят в нея, без да спазват какъвто и да било ред, като всеки гледал само да се прехвърли на другия бряг, а намиращите се по следите им неприятел вече затруднявал тяхното преминаване. Тъй като атиняните били принудени да се движат вкупом, наблъскани нагъсто един до друг... , мнозина от тях се намушвали взаимно с остриетата на копията си и на другите си оръжия и падали мъртви на място, а други пък, оплетени в собствените си багажи, били отвличани от течението на реката. (4) Пристигналите и заели позиция на отсрещния бряг на реката сиракузци, обсипвали вече оттам атиняните със стрели, защото там брегът бил стръмен, а в същото време атиняните пиели жадно вода и се струпали в пълен безпорядък в дълбоко врязаното корито на реката. (5) Пелопонесците се спускали към брега и избивали главно онези атиняни, които били в реката, вследствие на което водата в скоро време станала негодна за пиене. И въпреки това атиняните я пиели жадно, макар и смесена с кал и кръв, а повечето от тях се биели за нея.

85 (1). Най-сетне, когато в реката се струпали труповете на множество убити и когато една част от атинската войска била изтребена в самата река, а другата част, която била успяла да си пробие път, била избита от конницата, Никий се предал на Гилип, защото имал по-голямо доверие в него, отколкото в сиракузците. Никий предоставил на Гилип и спартанците да постъпят с него, както намерят за добре, но да прекратят избиването на останалата атинска войска. (2) От този момент нататък Гилип наредил неприятелите да бъдат залавяни живи в плен. Всички войници с изключение на онези, които сиракузците били укрили, [а такива имало много], били отведени в плен, а отрядът, изпратен по дирите на тристата войници, които си били пробили път през кордона на стражата през нощта, ги преследвал, догонил и заловил. (3) Броят на ония, които могли да бъдат събрани и които минали в разпореждане на държавата, не бил особено голям, докато броят на ония, които били отведени тайно, бил твърде голям. Цяла Сицилия била пълна с тях, тъй като те не паднали в плен по силата на споразумение подобно на отряда, действащ под командата на Демостен. (4) Голяма част от атиняните загинали в боевете, защото тия боеве били съпроводени с колосални човешки жертви и по своята кръвопролитност не отстъпвали на никоя от големите битки, разиграли се през тая война. Пък и по време на другите схватки, които били едно твърде често явление през време на тая война, паднали множество убити, мнозина обаче успели да избягат било непосредствено след тия събития, било по-сетне след продължително робуване. Като убежище им послужил град Катана.

86 (1). След като сиракузците и техните съюзници се събрали заедно, те потеглили обратно за града, като взели със себе си колкото било възможно повече пленници и друга плячка. (2) Сиракузците хвърлили всички останали атиняни и техните съюзници в каменоломните, които според тях били най-сигурното място, където те могли да бъдат пазени, а Никий и Демостен въпреки възраженията на Гилип те убили. Лично Гилип смятал, че за него ще бъде славен боен подвиг, ако може да прибави към другите [пленници] и пълководците на противника и ги закара със себе си в Лакедемон. (3) По една случайност обаче единият от двамата пълководци, а именно Демостен, минавал за най-голям враг на Лакедемон поради събитията на острова5 и при Пилос, докато другият се бил проявил във връзка със същите събития като твърде внимателен и отзивчив към лакедемонците. Защото именно Никий действал с всички възможни средства за освобождаването на заловените на острова лакедемонци, като убеждавал атиняните да сключат мирния договор. (4) Затова именно лакедемонците били разположени благосклонно към него, а това била главната причина, поради която той се предал на Гилип, доверявайки му се напълно. Както казахме обаче и по-горе, между сиракузците имало хора, които се боели да не би той, като бъде подложен на разпит, да изнесе това, че през време на войната те са се споразумявали и вършели обща работа с него, и по тоя начин да им причини неприятности тъкмо когато работите им вървели най-добре. Други пък, и между тях на първо място коринтяните, се страхували, че той поради това, че бил богат, ще може да подкупи някои с пари и да се измъкне от техните ръце, а след това ще може отново да предприеме нещо против тях и да им създаде нови грижи, и тъй тъкмо тия хора убедили съюзниците и Никий бил убит...

87 (1). На първо време сиракузците се отнасяли извънредно сурово с ония атиняни, които били хвърлени в каменоломните. Затворени в твърде голям брой в малко и дълбоко издълбано помещение, те страдали отначало от топлината на слънцето, а също и от задушаващата ги жега, тъй като помещението било без покрив. Студените есенни нощи пък, които настъпили след жегата, предизвикали остри заболявания вследствие на рязката промяна във времето. (2) Поради теснотията затворените извършвали всичките си нужди на същото място, а освен това тук били струпани на куп и труповете на ония, които измирали било от своите рани, било от промяната на времето, било от нещо подобно, а вследствие на всичко това вонята, която царяла там, била непоносима; на всичко отгоре затворените страдали от глад и жажда. Всеки от тях получавал в продължение на осем месеца по една котила6 вода и две котили брашно на ден. Но те не били пощадени и от всички други страдания, които сполетявали хората, затворени на подобни места. (3) Така те прекарали, струпани на едно място, в продължение на седемдесет дни, след което сиракузците продали всички в робство с изключение на участващите в похода сицилийци и италийци. (4) В плен били заловени не по-малко от 7000 души, макар че било трудно да се установи точният им брои. (5) Това било най-важното военно събитие не само през време на тая война, но, както ми се струва, и в цялата гръцка история, доколкото, разбира се, тя ни е позната от разказите. Тази военна операция била най-славно събитие за победителите и най-печално за победените. (6) И наистина атиняните били разбити навсякъде и претърпели навред тежки бедствия. Загинало, както се казва, всичко до крак: и сухопътната войска, и флотата, и нищо не било пощадено от гибел. От многобройната войска се завърнали само малцина по домовете си. Такъв е бил ходът на събитията, които се разиграли на о. Сицилия.

 

1Атинският стратег Лахет бил изпратен с 20 кораба в Сицилия през 426 г. пр. Хр. (срв. Тукидид, III, 86, 1).
2Евримедонт действал в Сицилия през 425 г. пр.Хр. (срв. Тукидид, III, 115. 4; IV, 2,2: IV, 46. I: IV, 65, 3).
3Гилип бил опитен военачалник, изпратен от Спарта в помощ на обсадените сиракузци.
4Според Тукидид (VII, 87, 4) атиняните, които паднали в плен заедно с Демостен, били 6000 души на брой, а целият отряд броял малко повече от 7000 души (срв. Тукидид, VII, 82).
5Подразбира се о. Сфактерия.
6Ок. 0,2736 лт.

 

X

Right Click

No right click