Древна Гърция

Пелопонеската война

Посещения: 13246

 

Град Пилос и остров Сфактерия на югозападния бряг на Пелопонес падат в ръцете на атиняните

 

Тукидид IV, 3, 5, 6, 8, 9

 

Падането на гр. Пилос1  и на о. Сфактерия са най-значителните военни успехи на атиняните през т. нар. Архидамова война и били твърде чувствителен удар за спартанците.

IV, 3 (1). Демостен обаче ги [командирите на флотата, определена за Сицилия] увещавал да хвърлят преди всичко котва пред Пилос и след като свършат там онова, което той смятал за необходимо, едва тогава да продължат своя път по море. (2) Демостен настоявал, че това място трябвало незабавно да се заеме и укрепи, защото според неговите думи той взел участие в морската експедиция само заради него. При това той изтъквал и обстоятелството, че Пилос изобилства с богат дървен и каменен материал и че тоя пункт представлява твърдина поради самите природни условия, а при това вътрешността на страната на значително разстояние от него не е населена, защото Пилос отстои на около четиристотин стадия от Спарта, на една територия, която по-рано принадлежала на Месения. На Демостен обаче му се струвало, че това място е много повече за предпочитане пред всяко друго, защото при него имало пристанище, а освен това месенците били тук коренното население от най-стари времена и именно разполагайки с Пилос като опорна база и изхождайки от нея, те биха могли да нанесат най-големи щети на лакедемонците и едновременно с това да охраняват местността.

5 (2). След като атиняните укрепили тази местност в продължение на шест дни откъм сушата, а също тъй и по ония места, където това било най-необходимо, те оставили Демостен тук на гарнизон с пет кораба, а с повечето кораби се отправили бързо в посока към Керкира и Сицилия.
6 (1). Когато обаче намиращите се в Атика пелопонесци узнали за завземането на Пилос, те побързали да се завърнат у дома си. Лакедемонците, пък и цар Агис разбирали, че събитията около Пилос ги засягат отблизо. (2) По такъв начин твърде много обстоятелства допринесли за това пелопонесците да се оттеглят по-бързо и тяхното нахлуване да бъде най-краткотрайното от всички досегашни, тъй като те престояли всичко петнадесет дни в Атика.

8 (2). Спартанците разгласили впрочем във връзка с това по целия Пелопонес заповед съюзните контингенти да се отправят по възможност по-скоро към Пилос и повикали обратно своите шестдесет кораба, които се намирали при Керкира. Тези кораби били пренесени чрез теглене и плъзгане през Левкадския провлак2 и по тоя начин успели да останат незабелязани от атинските кораби, които се намирали при остров Закинт и могли да се явят пред Пилос по същото време. Тук пристигнали и сухопътните войски.

(6) Островът, който е разположен успоредно с брега и се нарича Сфактерия, охранява пристанището, но едновременно с това той стеснява входовете към него до такава степен, че откъм страната на атинските укрепителни съоръжения и на Пилос в него могли да влязат едновременно само два кораба, откъм материка имало обаче проход за влизането на осем или девет кораба едновременно. Целият остров бил обрасъл с гора вследствие на своята необитаемост, бил непроходим и достигал на дължина до петнадесет стадия.

(7) Лакедемонците имали намерение да завардят входовете за пристанището на Пилос, като наредят плътно един до друг кораби с обърнати напред носове, и понеже се бояли, че неприятелят може да извършва военни действия срещу тях от самия остров, те прехвърлили на него отряд хоплити, а останалата войска разположили по брега.

9 (1). Като забелязал, че лакедемонците имат намерение да го нападнат едновременно по суша и по море, Демостен от своя страна взел необходимите мерки.

 

Тукидид, IV, 13, 14

 

В това време се появили четиридесетте атински кораба от Закинт. Това били именно някои от онези кораби, които стояли на стража при Навпакт, като към тях се били присъединили и четири хиоски триери.

 

13 (3) … На следния ден атиняните се приготвили за морски бой и излезли на открито море, като се надявали, че и лакедемонците ще се решат да излязат срещу тях на открито море. В противен случай те имали намерение сами да навлязат в пристанището.

(4) Но лакедемонците нито желаели да излязат с корабите си на открито море, нито пък затворили входовете на пристанището, както впрочем възнамерявали да сторят това, а въоръжили спокойно корабите си на сушата и се качили на тях, като се приготвили за бой в просторното пристанище, в случай че противникът навлезе в него.

14 (1). Като схванали това, атиняните се насочили срещу врага през двата входа и чрез своето нападение обърнали в бягство по-голямата част от лакедемонските кораби, които били излезли вече на открито море с насочени напред носове. Преследвайки отблизо противника, те повредили много от неговите кораби, а пет от тях заловили в плен, като един от тях паднал в ръцете им заедно със своя екипаж. След това те атакували останалите кораби, които се били укрепили на сушата. Няколко от тези кораби били пробити в момента, когато се заемали от своите екипажи и още не били успели да се отделят от брега, а други атиняните взели, завързали ги за своите кораби и ги отвлекли празни със себе си, тъй като техните екипажи се били разбягали. (2) Когато лакедемонците видели всичко това, те били обзети от силна скръб, тъй като техните хора на острова [Сфактерия] били отрязани и обкръжени.

 

Спартанците отмъщават на илотите за загубата на Пилос, като ги избиват

 

Тукидид, IV, 80, 1 — 4

 

80 (1). Тъй като атиняните със своите нападения поставяли натясно Пелопонес и особено територията на лакедемонците, последните се надявали, че най-лесно ще отклонят атиняните от Пелопонес, ако ги уязвят, като изпратят войска срещу техните съюзници, които при това заявявали, че са готови да издържат тази войска на свои разноски, и самите те ги викали на помощ, за да могат да отпаднат от Атина. (2) Освен това лакедемонците търсели удобен предлог да се отърват от част от илотите, за да не би при сегашните обстоятелства, когато Пилос се намирал в ръцете на неприятеля, те да замислят и предизвикат някакъв преврат. (3) Страхувайки се от грубите и свежи сили на илотите, както и от тяхната многочисленост, те измислили и провели следните мероприятия срещу тях (а трябва да се има пред вид, че повечето мероприятия на лакедемонците били насочени именно към това те да бъдат винаги нащрек спрямо илотите!): разгласили, че всички илоти, които претендират за свобода поради особените си заслуги спрямо лакедемонците през време на войната, трябва да се отделят под предлог, че ще им бъде дадена свобода. В същност обаче лакедемонците имали намерение да подложат илотите на съблазън, като смятали, че ония от тях които се считали за най-достойни да получат свобода, ще се осмелят преди всички други да се вдигнат на въстание срещу тях. (4) По тоя начин били излъчени и отделени около две хиляди души. С венци на глави, като че ли вече са освободени, тия илоти обикаляли храмовете, но немного след това те изчезнали и никой не забелязал как те били избити един по един.

 

Военните действия на спартанския пълководец Бразида срещу атинските владения по бреговете на Егейска Тракия. Обсадата на гр. Амфиполис

 

Операциите на Бразида по тракийското крайбрежие на Егейско море представляват майсторски замислен контраудар, целящ да отслаби значението на успехите на атиняните в Пелопонес. Ударите на спартанците били насочени и срещу атинските владения на Халкидическия полуостров, които били отпаднали от Атина, но главният удар на Бразида се съсредоточил срещу атинската колония Амфиполис, недалеч от устието на р. Стримон, чийто хинтерланд бил от жизнена важност за атиняните.

 

Тукидид, IV, 102—108

 

102 (1). През същата зима [на 424 г. пр. Хр.] Бразида потеглил заедно със своите съюзници3, от пограничните области на Тракия срещу Амфиполис, атинска колония, разположена на р. Стримон. (2) На мястото, където се намира сега този град, още на времето си Аристагор от Милет, когато избягал от персийския цар Дарий, се опитал да основе селище4, но бил прогонен от тракийското племе едонци. Тридесет и две години след това5  също и атиняните били изпратили за там десет хиляди заселници от своята собствена среда и други, които желаели да участват, но тия колонисти били унищожени при Драбеск от траките. (3) И пак отново след двадесет и девет6 години атиняните дошли по тези места, предвождани от Хагион, син на Никий, който бил изпратен като ойкист. Те именно прогонили едонците от тази местност и основали този град на едно място, което по-рано носело името „Девет пътища" (Енеаходой). (4) Те потеглили от Енон, който им служел като морско пристанище и се намирал на устието на р. Стримон, на 25 стадия от въпросния град, който Хагион нарекъл Амфиполис, защото той го построил между двата ръкава на р. Стримон, които го заобикаляли от две страни; освен това той заобиколил града с една дълга стена, която се простирала от единия ръкав на реката до другия.  Хагион основал и построил този град тъй, че той се виждал отдалеч и откъм сушата, и откъм морето.

103 (1). Срещу този град именно потеглил с войската си Бразида, като тръгнал от Арни на Халкидическия полуостров. Привечер той стигнал в Авлон и Бромиск там, където езерото Болба7 излива своите води в морето8 посредством едно устие; тук той дал възможност на войската да вечеря и незабавно след това продължил своя маршрут нататък ... (3) Последното се състояло в това именно, че в Амфиполис имало колонисти, които произхождали от Аргил9  (а аргилците са от своя страна преселници от о. Андрос), както и други, които участвали във въпросното предателско споразумение [с лакедемонците] било за да угодят на Пердика, било пък за да се докарат пред халкидците. (5) Самият град обаче се намирал малко по-нататък от моста и неговите стени не се спускали тогава толкова надолу, колкото сега. На това място бил поставен само един слаб стражеви пост, с който Бразида се справил лесно, първо, защото и в случая имало пръст предателство, и, второ, защото времето било бурно и нападението било извършено ненадейно. След това Бразида минал по моста и турил ръка на всичко, което се намирало вън от стените на града, тъй като амфиполците живеели пръснати по цялата околна местност.

104 (1). Тъй като преминаването на реката дошло съвършено неочаквано за ония, които се намирали в града, пък и мнозина от ония, които се намират вън от града, били заловени в плен; а други успели да избягат и да се укрепят зад крепостните стени, амфиполците изпаднали в голяма суматоха, още повече, че те не си вярвали един на друг. (4) Обаче противниците на ония, които били извършили предателството, били по-многочислени и успели да обединят силите си, да вземат връх и да попречат на незабавното отваряне на градските порти. Те изпратили със съгласието на атинския стратег Евкъл, който пребивавал в града във връзка с неговата отбрана, пратеници с молба за помощ при другия атински стратег в Тракия, а именно Тукидид, сина на Олор, който е и автор на настоящото историческо съчинение и се намирал по това време с войските си при Тасос ..., (5) Като узнал за случилото се, Тукидид потеглил незабавно със седем кораба, които имал под ръка, с намерение да пристигне в Амфиполис, преди още градът да се е предал, а в случай, че не успее да стори това, то поне да свари да завземе Ейон.

105. В това време Бразида, който се страхувал както от корабите, които идвали на помощ от Тасос, тъй и от това, че бил узнал, че Тукидид имал привилегията да разработва златните рудници в тая част на Тракия и поради това е един от най-богатите хора на континента, побързал, полагайки големи усилия, да завладее града, ако е възможно преди него. По тоя начин той искал да избегне онова, от което се безпокоял, а именно да не би, когато Тукидид пристигне в Амфиполис, мнозинството от амфиполците, които се надявали, че Тукидид ще им окаже помощ на съюзник по море и че той също ще събере съюзнически отряд от тракийските племена, да бъде спечелено от него и някой от тях да не помисли повече да се предава на спартанците. По тия причини той предложил умерени условия за споразумение, като наредил да се разгласи посредством глашатай, че който от жителите на града независимо от това, дали той е амфиполец или атинянин, приеме условията можел да остане в града при напълно еднакви права с останалите граждани и да се ползва от своето имущество; който обаче не бил съгласен с тях, да напусне града, като можел да вземе и изнесе със себе си своето имущество в срок от пет дни.

106 (4). Бразида държал вече Амфиполис в свои ръце и за още една нощ той щял да завземе и Ейон. В случай че корабите [на Тукидид] не се били отзовали бързо на помощ на Ейон, градът до сутринта щял да бъде превзет.

107 (1). Тукидид взел по-нататък необходимите мерки както да предпази града [Ейон] в момента, когато той бъде нападнат от Бразида, тъй и да го осигури за в бъдеще. Той приел в града ония, които били напуснали горния град [Амфиполис] по силата на споменатото споразумение. (2) Бразида обаче се появил внезапно с много кораби пред Ейон, спускайки се по течението на реката с намерение да превземе оня край на града, който се издавал навън от крепостната стена, за да може по тоя начин да има достъп към града по вода. Но както този негов опит, тъй и онзи, който той предприел по суша, били отблъснати, след което той взел необходимите мерки в самия Амфиполис и ги провел.

108 (1). Атиняните се изплашили много от превземането на Амфиполис, защото, от една страна, градът им доставял ценен дървен материал за корабостроенето, а, от друга страна, им бил твърде полезен със своите парични вноски на съюзния данък [фороса]. (2) Освен това те се бояли от падането на своите съюзници, защото Бразида се проявил като умен не само по отношение на другите работи, но той заявявал в своите речи навред, че е изпратен там, за да освободи Елада. (3) А когато градовете, които били подчинени на атиняните, узнали за превземането на Амфиполис, за условията, които Бразида е предложил на амфиполците, както и за неговата мекост и умереност, те се показали твърде склонни да отпаднат от Атина и изпратили тайно свои пълномощници при него, като го канели да дойде при тях и като всеки един желаел да изпревари другите при своето отпадане от Атина . . .

 

Никиевият мир

 

Ударите, нанесени на икономическата мощ на Атина и на нейния военнополитически престиж чрез успешните действия на пелопонеската войска в Тракия, заставили атиняните и особено „умерените демократи" да помислят най-напред за примирие, а по-късно и за един по-траен мир със Спарта и нейните съюзници. На мисълта за примирие и мир не били чужди и лакедемонците въпреки своите значителни военни успехи в Тракия и на Халкидическия полуостров, защото и те били изтощени от войната и били понесли не по-малко сериозни удари от атиняните в Пелопонес, в Адриатическо море и другаде. В сражението при Амфиполис през 422 г. пp. Хр. (Тукидид, V. 6 — 11), което завършило с поражението на атиняните, загинал както спартанският пълководец Бразида, тъй и атинския стратег Клеон, водачът на „крайните демократи“ в Атина. Тези и някои други обстоятелства способствали за една по-активна и по-резултатна дейност на „умерените демократи“ в Атина начело с Никий, които били за мир със Спарта и нейните съюзници.

Мирът между Атина и Спарта бил сключен през 421 г. пр. Хр. и носи името на водача на „умерените“ демократи в Атина Никий. Едрите земевладелци и търговци в Атина и Атика, пък и самият Никий, който бил един от най-богатите хора по онова време в Гърция, нямали интерес от „война докрай“ със Спарта. Самата Спарта, чиито позиции били сериозно разколебани даже в Пелопонес, се видяла принудена да се огради срещу евентуалните въстания на илотите със специална клауза, вмъкната в текста на Никиевия мир. Чрез нея атиняните поемали задължението да се притекат на помощ на Спарта с войска, в случай че илотите въстанат.

 

Тукидид, V, 18

 

18 (1). Атиняните и лакедемонците заедно със своите съюзници сключили мир при следните условия и всички участвуващи положили клетва по държави: (2) Относно общите светилища всеки, който желае, може да извършва жертвоприношения, да се допитва до оракулите на божествата и да изпраща теории1 според заветите на предците по суша и по море, без да бъде застрашаван. Светилището и храмът на Аполон в Делфи, както и целият участък на Делфи да имат свои собствени закони, за да бъдат свободни от данъци, и да имат свое собствено съдопроизводство както по отношение на себе си, тъй и по отношение на своята територия съобразно със своите прастари традиции, завещани им от времето на техните предци. (3) Договорът да бъде в сила в продължение на петдесет години между атиняните и съюзниците на атиняните, от една страна, и лакедемонците и съюзниците на лакедемонците, от друга страна, и то без коварства, без да си нанасят щети както по суша, тъй и по море. (4) Да не се позволява под какъвто и да било предлог и по какъвто и да било начин нито на лакедемонците и техните съюзници да вдигат оръжие с цел да нанасят щети на атиняните и на техните съюзници, нито пък на атиняните и техните съюзници с цел да им навредят. В случай че между тях възникнат някакви спорни въпроси, то те са длъжни да ги разрешат чрез съд и като положат клетва съгласно с условията, които ще уговорят помежду си.

(5) Лакедемонците и техните съюзници да върнат на атиняните Амфиполис. Гражданите на всички ония градове, които лакедемонците върнат на атиняните, да имат правото да се изселят заедно със своето имущество, където желаят. Ония градове, които са плащали съюзните вноски [фороса]10 определяни по времето на Аристид, да имат отново правото да се управляват по своите собствени закони. А със сключването на мирния договор атиняните и техните съюзници да нямат правото да нападат с въоръжена сила ония градове, щом като те плащат своите съюзнически вноски. Тези градове са следните: Аргил, Стагир, Акант, Сколос, Олинт, Спартол.11 Тези градове да бъдат неутрални и да не бъдат съюзници нито на атиняните, нито на лакедемонците. В случай че атиняните успеят да убедят тия градове и те доброволно се съгласят на това, да им бъде позволено да станат съюзници на атиняните. (6) Гражданите на Мекиберна Сани и Синг да имат еднакви права с ония на Олинт и Акант. (7) Лакедемонците и техните съюзници се задължават да върнат обратно на атиняните Панакт12 а атиняните да върнат на лакедемонците Корифазий13, Китера14, Метона15, Птелей16, Аталанта17, както и всички лакедемонски граждани, които се намират в атински затвори18 или където и да било на атинска територия. Освен това атиняните да освободят обсадените в Скиона19 пелопонесци и всички останали съюзници на лакедемонците, намиращи се в Синона, както и всички останали бойци, които Бразида изпрати там, както и всички съюзници на лакедемонците, намиращи се в затвор в Атина или пък където и да било другаде на атинска територия. На същите основания и по същия начин лакедемонците и техните съюзници да освободят държаните от тях в затвор атиняни и техните съюзници. (8) Що се отнася обаче до скионейците, торонейците и сермилийците20, пък и до някои други градове, завзети от атиняните, за тях, както и за другите градове атиняните да вземат такова решение, което им се стори за най-изгодно. (9) Атиняните да положат клетви във всички градове на лакедемонците и техните съюзници. И двете страни да положат обаче традиционната си най-тържествена клетва и то по седемнадесет мъже от всеки град. Клетвата трябва да гласи, както следва: „Ще спазвам тоя мир и тия договори лоялно и без коварство.“ По същия начин лакедемонците и техните съюзници да положат клетва пред атиняните, като и двете страни подновяват клетвата всяка година. (10) Да се издигнат колони, като текстът на този договор бъде издълбан на тях, в Олимпия, Делфи, на Коринтския провлак, на Акропола в Атина и в Амиклея21 край Спарта. (11) Ако обаче някоя от двете страни е пропуснала да спомене нещо, то пропуснатото трябва да бъде включено и за двете страни в клетвата, като се изтъкне изрично, че промените са извършени чрез една законна процедура, според както намерят за най-добре атиняните и лакедемонците.

Не тъй лесно било обаче изпълнението на договора, защото лакедемонците се натъкнали на сериозната съпротива на своите съюзници, които според Тукидид (V, 22, 1 — 2) заявили, че условията на договора са неизгодни за тях, и въпреки всички настоявания от страна на лакедемонците не се съгласили да подпишат договорния документ. Най-сетне лакедемонците се видели принудени да сключат сами договора с атиняните. Използвайки обстоятелството, че по това време в Лакедемон пребивавали атинските пратеници, те сключили с тях скрепен с клетви договор за петдесет години.

 

1Град Пилос се намира в Пелопонес на западния бряг на Месения (недалеч от дн. Наварин). Според преданието, което е запазено най-добре в Омировня епос, в Пилос се намирала резиденцията на Нестор и неговите предци, т. нар. Нелиди (потомци на хероя Нелей). След като при потомците на Менелай Спарта отслабнала, Нелидите успели да турят ръка и на Месения. Преди това те владеели важната част на Елада и областта Трифилия. Сега Пилос станал столица на разширеното царство. По-късно спартанците успели да отнемат със сила тия земи на месенците и да избият голяма част от месенското население. Поради това по времето на Тукидид тая област била запустяла и ненаселена.
2Левкадският провлак се намирал в северната част на Левкаде. Практиката да се влекат корабите по сухо, по постлан с дълги дървени талпи път, е добре познати и по други провлаци на древна Гърция.
3Това били преди всичко жителите на споменатите по-горе гръцки колонии на Халкидическия полуостров, като Акант, Стагир и др.
4В 497 г. пр. Хр.
5В 467 г. пр. Хр.
6В 439 г. пр. Хр.
7Болба, отговаря по своето местоположение на днешното езеро Бешикгьол, което в древността било твърде блатисто и богато с риба.
8В античността заливът се наричал Стримонски залив
9Аргил се намирал на запад от устието на Струма и отговаря по местоположение на дн. Палеокастро.
10Характерно е, че атиняните представят фороса като съюзна вноска, принос в пари, a не като данък.
11Списъкът съдържа почти изключително имена на гръцки колонии, разположени по бреговете на трите по-малки полуостровчета на Халкидика, и свидетелства за значението, което двете воюващи страни и специално атиняните отдавали на тая част от Егея.
12Така се наричало едно укрепление в Атика, което беотийците завзели и впоследствие разрушили.
13Корифазий е лакедемонското име на Пилос.
14Остров, разположен на юг от лаконския бряг.
15Град, разположен недалеч от Термейския залив, основан в около 730 г. пр. Хр. от евбейски колонисти.
16Не е сигурно за кой град с име Птелей става дума в случая.
17Островче, лежащо в Евбейския залив откъм Локрида Олимпийска, което било от особена важност за атиняните, тъй и за лакедемонците.
18Това били преди всичко пленените на о. Сфактерия спартански воини.
19Град на Халкидическия полуостров, на южния бряг на полуостровчето Палена.
20Сермилий бил град на Халкидическия полуостров.
21Така се наричало светилището на Аполон Амиклейски край Спарта.

 

X

Right Click

No right click