Древна Гърция

Пелопонеската война

Посещения: 13233

 

Междуособна война на о. Керкира

 

Тукидид, III, 70 — 74 и 81 — 82

 

70 (1). А междуособната война на Керкира започнала оттогава, откак се завърнали керкирските военнопленници, които били паднали в плен в ръцете на коринтяните по време на морската битка при Епидамн, а след това били пуснати от тях на свобода под предлог, че техните проксепи били гарантирали за тях с една сума от осемстотин таланта, а в действителност, защото коринтяните били успели да ги убедят да прехвърлят Керкира на тяхна страна. И те наистина действали в тази насока, като обикаляли отделните граждани с цел да ги убедят да отпаднат от Атина. (2) И когато в Керкира пристигнали един атински и едни коринтски кораб, носещи на борда си пратеници, които излезли с публични речи, керкирците решили да останат в отбранителния съюз с атиняните съгласно с договора, който ги свързвал с тях, но едновременно с това да останат в приятелски отношения и с коринтяните, в каквото отношение те се намирали и по-рано с тях. (3) В Керкира имало обаче един гражданин на име Пейтий, който бил станал атински проксен по собствена инициатива и бил един от първенците на демократите. Онези хора [т. е. завърналите се от коринтски плен керкирци) завели дело против Пейтий, като твърдели, че той имал намерение да хвърли Керкира в атинско робство.. (4) Пейтий бил обаче оправдан от съда и сега той на свой ред завел дело против петима измежду най-богатите от въпросните граждани, като твърдял, че те секли колове за лозе от свещения участък на Зевс и на Алкиной. За това престъпление се предвиждала глоба от един статер на всеки отсечен кол. (5) След като тия граждани били осъдени и поради високия размер на паричната глоба били отишли като молители в храмовете, за да измолят известно смекчаване, т. е. да могат да изплатят сумата с известна отсрочка, като определят сроковете самите те, Пейтий, който бил и член на съвета, успял да убеди керкирците да приложат закона по отношение на тия лица, а той не допускал подобен начин на плащане. (6) Според буквата на закона обаче тия граждани подлежали и на изгнание, но когато те узнали, че Пейтий, който тогава бил още член на съвета, има намерение да беди народа да счита той за свои приятели и врагове ония, които са приятели и врагове на атиняните, те се вдигнали и нахлули внезапно в заседателната зала на съвета, въоръжени с ками в ръце, и убили Пейтий заедно с други членове на съвета, както и около шестдесет други граждани. Малцина от привържениците на Пейтий успели да се спасят, като избягали на борда на една атинска триера, която се намирала още на котва в пристанището на Керкира.

71 (1). След това те свикали керкирците, като държали речи пред тях в смисъл, че това е най-изгодното положение за тях, защото само по тоя начин те ще могат да избягнат опасността да бъдат заробени от атиняните; че те за в бъдеще не трябва да вземат страната на никоя от двете воюващи страни и да не позволяват на никоя от тях да влезе с корабите си в техните пристанища, освен когато влизат само с един кораб и стоят мирни, а всеки, който влезе с повече кораби, да се смята за неприятел. След като внесли това предложение в народното събрание, те наложили то да бъде прието. (2) Непосредствено след това те изпратили в Атина пратеници било да уведомят атиняните за станалото, според както им диктували техните интереси, било да убедят приближаващите там керкирски емигранти да не предприемат никакви враждебни действия срещу своя град, за да не му навличат нови беди.

72 (1). Когато обаче керкирските пратеници пристигнали в Атина, атиняните заповядали те, както и ония, които ги били послушали, да бъдат арестувани като бунтовници и да бъдат депортирани на о. Егина. (2) През това време [именно 426 г. пр. Хр.] ония от керкирците, които държали властта в свои ръце, когато при тях пристигнали една коринтска триера и пратеници от Лакедемон, нападнали демократите и ги победили в боя. (3) С настъпването на нощта обаче демократите избягали на Акропола и по високите места на града и като се събрали там, се укрепили, заемайки едновременно с това и Хилейското пристанище. Техните противници пък заели пазарния площад [агората], около който се намирали повечето от жилищата им, и намиращото се в съседство с площада пристанище, което е разположено точно срещу брега.

73 (1). На следния ден станали малки схватки, като и двете страни изпратили по нивите из околността пратеници, които се стараели да привлекат на своя страна робите, като им обещавали свобода. Преобладаващото мнозинство от робите се присъединило обаче към демократите, а на техните противници дошли на помощ около 800 души от континента.

74 (1). След като изминал един ден, станала отново една схватка и демократите взели връх, тъй като те разполагали с укрепени позиции и численото превъзходство било на тяхна страна. Освен това им помагали храбро жените, като хвърляли керемиди от покривите и устоявали на бойния глъч със смелост, несвойствена на техния пол. (2) Късно на смрачаване олигархите ударили на бягство и понеже се страхували да не би демократите в своя бърз и стремителен напор да турят ръка на корабостроителниците и да ги избият, те подпалили своите жилища, намиращи се на пазарния площад, както и наемните общежития, за да се запазят от атакуващите ги, без при това да щадят нито своите, нито чуждите жилища, тъй че и множество стоки станали плячка на пожара, а съществувала освен това и опасността да загине целият град, в случай че се е появил вятър и насочил пламъците към града. (3) След завършване на боя и двете страни запазили спокойствие и прекарали нощта, охранявайки своите бойни постове. Но тъй като били взели връх демократите, коринтският кораб се измъкнал и отдалечил и повечето от ония, които били дошли на помощ [на олигархите], се прехвърлили тайно на сушата.В гл. 75 — 81 от III кн. на Тукидидовата история е изложен по-нататъшният ход на събитията на ο. Керкира. На страната на керкирските демократи се намесила атинската флотилия, която преди това била на котва при Навпакт, а на помощ на олигархите се притекли пелопонеските кораби от Килена, които преди това действали във водите на Йония срещу атиняните, които обсаждали Митилена на о. Лесбос. В този откъс се намира и описанието на морската битка при Сиботските острови (разположени пред Керкирския залив).

Тук са описани и някои твърде драматични моменти от борбата между демоса и олигархите на о. Керкира. В хода на тази борба голяма част от първенците на керкирските олигархи изпаднали в положение на молещи защита в светилището на Хера, където били обкръжени, а в последствие и избити от демократите.

 

Тукидид, III, 81, 1 — 5

 

81 (1). И тъй пелононесците потеглили тутакси още през нощта обратно за домовете си, като се движели с корабите си по протежение на брега, и пристигнали благополучно там, защото пренесли посредством теглене корабите си през Левкадския провлак по сухо, за да не бъдат открити от неприятеля, като се движат с корабите си около Левкада. (2) Когато керкирците узнали за приближаването на атинската и за бягството на неприятелската флота, те пуснали в града месенците1, които дотогава били разположени на лагер вън от града, да се отправят към Хилейското пристанище. През време на своето плаване те избивали всички неприятели, които срещали по пътя си, а също извели на сушата и умъртвили всички ония, които те били убедили да се качат като екипаж на корабите.2  След това те навлезли в светилището на Хера и убедили около петдесет души от ония, които седели там като молещи за защита, да се подчинят на законната присъда, а след това ги осъдили на смърт и екзекутирали. (3) Тогава болшинството от молещите се за защита, които не се поддали на увещанията, имайки пред очи онова, което се случило, започнали да се избиват помежду си в самото светилище. Някои от тях се самоизбесили по дърветата, а други турили край на живота си, както могли. (4) В продължение на 7 дни, докато в пристанището на Керкира стоял пристигналият с шестдесет военни кораба Евримедонт3, керкирците избивали всички ония от своите съграждани, които те смятали за свои врагове, като ги обвинявали в съучастничество с ония, които имали намерение да свалят от власт демокрацията. Някои от тях обаче станали жертва на личните си вражди, а други били избити от своите длъжници поради паричните суми, които последните им дължали. (5) С една дума, смъртта шествала победоносно във всички свои разновидности и всичко онова, което обикновено става при подобни обстоятелства, ставало и сега, но в много остра форма. Бащите сами избивали децата си; хората били извличани от светилищата и убивани непосредствено до тях. А някои били зазидани в светилището на Дионис и намерили смъртта си там.

 

1Това били тежко въоръжени месенски пехотинци (срв. Тукидид, III, II, които били доведени при Керкира от атинския стратег Никострат заедно с дванадесетте кораба, с които той охранявал водите около Навпакт.
2За тия перипетии на междуособицата  на о. Керкира вж. Тукидид, III, 75. 2 сл. В началото на конфликта между демократи и олигархи атинският стратег Никострат се опитал да посредничи между двата враждуващи лагера, но демократите го убедили да им остави пет от своите кораби, които те искали да попълнят с екипаж, набран от средите на олигархите, за да могат очевидно да ги имат по тоя начин под ръка и да ги изпратят при пръв удобен случай в Атина или пък даже да избият всичките заедно. Само малцина от олигархите се поддали обаче на тая уловка и се качили на корабите. За тях именно става дума в приведеното в случая място от Тукидид.
3Евримедонт бил стратег, когото атиняните изпратили с флота в подкрепа на керкирските демократи и който с приближаването си предизвикал оттеглянето на пелопонеската флота от острова (срв. Тукидид, III, 8П, 2).

 

X

Right Click

No right click